XpucmoBG
12-30-2012, 20:12
Здравейте.
Надявам се, че не звуча като поредния оплакващ се тийнейджър, незнаещ какво иска от живота с проблеми като акне по лицето и стереотипни родители. Не. Извинявам се, ако съм объркал и раздела, наистина не искам да прозвуча като някой циврещ разглезен индивид на 16, но не знаех къде другаде да пусна тази тема.
Та... към проблема. През целия си съзнателен живот, окосмяването е водещ фактор за моята срамежливост, колебливост и дори плашливост, наложи ли ми се да се запозная с някой друг, да съм близко до другия или т.н. Проблемът не е до психична основа, според мен, а точно до външни фактори. Значи... как да го обясня? Цялото ми тяло е покрито с доста окосмяване. Разбира се, не като на животно, но не и като на един нормален мъж на 40-те. А аз съм на 16. Целите ми крака са обилно покрити с окосмяване (лятото се спарвах с дънките просто от различни предубеждения), ръцете ми - не частта от лакътя надолу, ми от рамената до пръстите (че и по самите пръсти имам)... Дотук може да сте на ниво - "приемливо", но отиващо към нестандартно. Да продължа - целият ми корем, гърди, абсолютно целият гръб, задни части и напоследък врат също не страдат от липсата на окосмение. От дете съм си така, но последните 5-6 години ми прави изключително голям проблем.
Вие знаете ли какво е да ви извикат на басейн, да отидете и да не можете да се съблечете? Да не можете да облечете един потник, защото черните, природни, спагетовидни белтъчни израстъци са загладени предварително като на измито коте в дадена посока и покриват почти цялата ви кожа? Едни къси гащи да не можете да си облечете, просто защото цялото това нещо е повече от грозно (не, не съм против окосмяването като цяло, защото ми е пък просто смешно да видя мъж с епилирани ръце и крака)? И съвсем като нарушител на тези си създадени идеали, аз едно лято реших да си "обръсна" ръцете (damn, колко противно звучи, нали?) - ми какво да ви кажа - бях като Пепеляшка... Тогава и съучениците ме забелязаха, почнаха да ме хвалят за мускулите ми и т.н. (ми как да не му се повдигне духът на човек?). Но... маймуна с обръснати ръце си беше повече от трагикомично.
Не знаете колко много мисли искам да вложа в тази тема...
И сега... последната 1 година забелязвам един кошмар - лицето ми. Добре, мустачки, лека бодлива брадичка и бакенбарди са приемливи. Но... ЧЕЛОТО. СКУЛИТЕ. Областта, която е ПОД ОЧИТЕ... НОСА (не В носа, а ПО САМИЯ НОС)... WHAT THE FUCK, excuse me? Ушите... (в ушите и ПО самите уши)... Е, извинявай, татко, ама много си сгрешил с този презерватив. Баща ми също е космат, но не чак дотам. Не знам колко бурна е била нощта с майка ми, че така грешно да се разбъркат тези гени, но... кофти ми е.
Престраших се да отида при личната си лекарка (която се оказа доста тактична :D ) и тя ми каза, че може да ми пусне изследвания на надбъбречната жлеза, ако не греша, за да провери дали има някакви изменения от нормалното. Ама как да няма?! 100% съм сигурен, че има. Но тук не разбрах едно нещо - след като се установи, че има (да приемем този случай), какво следва? Да се тровя с хапчета? Което ми се струва единственият разумен вариант последно време... Писна ми от глупавата пинцета, с която като дръпна едно косъмче от скулите си... боли като... просто ужас. И ми се активира реакцията за кихане, което просто предотвратява какъвто и да е опит за премахване на окосмяването по лицето ми.
Мечтата ми е един ден да стана, да духна по тялото си като някой лек вятър и всичките косми магически да изпадат.
И последно да кажа - не ми казвайте, че жените харесват мъже с косми. Да, може и да е вярно, но едва ли харесват косми с мъж. И отхвърлян от женския пол поради най-вече тази причина, започвам да се ориентирам към другия пол... Явно нещо освен с надбъбречната ми жлеза, не ми е в ред и психиката. Но... стереотипите са такива и аз нищо не мога да направя, освен да стана техен модел на подражание.
Наистина като едно отчаяно хлапе, моля ви да ми помогнете. Някой съвет, консултация или нещо си, което да ми даде грам надежда. :)
Надявам се, че не звуча като поредния оплакващ се тийнейджър, незнаещ какво иска от живота с проблеми като акне по лицето и стереотипни родители. Не. Извинявам се, ако съм объркал и раздела, наистина не искам да прозвуча като някой циврещ разглезен индивид на 16, но не знаех къде другаде да пусна тази тема.
Та... към проблема. През целия си съзнателен живот, окосмяването е водещ фактор за моята срамежливост, колебливост и дори плашливост, наложи ли ми се да се запозная с някой друг, да съм близко до другия или т.н. Проблемът не е до психична основа, според мен, а точно до външни фактори. Значи... как да го обясня? Цялото ми тяло е покрито с доста окосмяване. Разбира се, не като на животно, но не и като на един нормален мъж на 40-те. А аз съм на 16. Целите ми крака са обилно покрити с окосмяване (лятото се спарвах с дънките просто от различни предубеждения), ръцете ми - не частта от лакътя надолу, ми от рамената до пръстите (че и по самите пръсти имам)... Дотук може да сте на ниво - "приемливо", но отиващо към нестандартно. Да продължа - целият ми корем, гърди, абсолютно целият гръб, задни части и напоследък врат също не страдат от липсата на окосмение. От дете съм си така, но последните 5-6 години ми прави изключително голям проблем.
Вие знаете ли какво е да ви извикат на басейн, да отидете и да не можете да се съблечете? Да не можете да облечете един потник, защото черните, природни, спагетовидни белтъчни израстъци са загладени предварително като на измито коте в дадена посока и покриват почти цялата ви кожа? Едни къси гащи да не можете да си облечете, просто защото цялото това нещо е повече от грозно (не, не съм против окосмяването като цяло, защото ми е пък просто смешно да видя мъж с епилирани ръце и крака)? И съвсем като нарушител на тези си създадени идеали, аз едно лято реших да си "обръсна" ръцете (damn, колко противно звучи, нали?) - ми какво да ви кажа - бях като Пепеляшка... Тогава и съучениците ме забелязаха, почнаха да ме хвалят за мускулите ми и т.н. (ми как да не му се повдигне духът на човек?). Но... маймуна с обръснати ръце си беше повече от трагикомично.
Не знаете колко много мисли искам да вложа в тази тема...
И сега... последната 1 година забелязвам един кошмар - лицето ми. Добре, мустачки, лека бодлива брадичка и бакенбарди са приемливи. Но... ЧЕЛОТО. СКУЛИТЕ. Областта, която е ПОД ОЧИТЕ... НОСА (не В носа, а ПО САМИЯ НОС)... WHAT THE FUCK, excuse me? Ушите... (в ушите и ПО самите уши)... Е, извинявай, татко, ама много си сгрешил с този презерватив. Баща ми също е космат, но не чак дотам. Не знам колко бурна е била нощта с майка ми, че така грешно да се разбъркат тези гени, но... кофти ми е.
Престраших се да отида при личната си лекарка (която се оказа доста тактична :D ) и тя ми каза, че може да ми пусне изследвания на надбъбречната жлеза, ако не греша, за да провери дали има някакви изменения от нормалното. Ама как да няма?! 100% съм сигурен, че има. Но тук не разбрах едно нещо - след като се установи, че има (да приемем този случай), какво следва? Да се тровя с хапчета? Което ми се струва единственият разумен вариант последно време... Писна ми от глупавата пинцета, с която като дръпна едно косъмче от скулите си... боли като... просто ужас. И ми се активира реакцията за кихане, което просто предотвратява какъвто и да е опит за премахване на окосмяването по лицето ми.
Мечтата ми е един ден да стана, да духна по тялото си като някой лек вятър и всичките косми магически да изпадат.
И последно да кажа - не ми казвайте, че жените харесват мъже с косми. Да, може и да е вярно, но едва ли харесват косми с мъж. И отхвърлян от женския пол поради най-вече тази причина, започвам да се ориентирам към другия пол... Явно нещо освен с надбъбречната ми жлеза, не ми е в ред и психиката. Но... стереотипите са такива и аз нищо не мога да направя, освен да стана техен модел на подражание.
Наистина като едно отчаяно хлапе, моля ви да ми помогнете. Някой съвет, консултация или нещо си, което да ми даде грам надежда. :)