afrodita18
07-20-2013, 18:18
Не знам защо правя темата,но прост напоследък започнах да се замислям за това.
Имах си и най-добра приятелка,имахме се от малки.Много сме си помагали,имахме еднакви интереси и тн.Като малка беше аутсайдерка,старата ми компанията не я харесваше оставих всички заради нея,за да не бъде сама.
В една компания бяхме с още други момичета,за който тя преди им говореше зад гърба,но след като се опознахме с тях, спря.
В този период аз си намерих приятел,бях щастлива,личеше ми.Но като,че ли тя не се радваше за мен.Други мой приятелки се радваха за мен,но не и тя.Може би защото нейния любовен живот не вървеше.Така си го обяснявам аз.Тя не го харесваше,обиждаше го пред мен и другите,направих и забележка и спря.
Въпреки това не съм я изоставяла заради него.Когато имаше нужда от подкрепа оставях приятеля си сам,за да я успокоя.
Излизахме си компанията всички,но като,че ли аз някак си не се вписвах.Защото точно тя говореше по този начин,който на мен вече не ми харесваше-коментираше всички,обиждаше и тн.Аз си мълчах и витаех отстрани.Просто не ми беше интересно да обсъждам другите и предпочитах да излизам с приятеля ми от колкото с тях.
И от този момент нататък,двете много се отчуждихме една от друга,за супер максимално време.Нямаше какво да си кажем,докато преди не можехме да си вземем думата.Сега аз си останах сама,само със приятеля ми.
А тя е говорила на другите зад гърба ми и аз спрях да излизам с тях.Сега си излизат заедно.
Не знам дали грешката е в мен,напоследък започнах да се замислям,макар да не сме приятелки вече от 5 месеца.
Може да се каже,че ми липсва като приятелка,но не знам дали аз или тя е сгрешила.
Имах си и най-добра приятелка,имахме се от малки.Много сме си помагали,имахме еднакви интереси и тн.Като малка беше аутсайдерка,старата ми компанията не я харесваше оставих всички заради нея,за да не бъде сама.
В една компания бяхме с още други момичета,за който тя преди им говореше зад гърба,но след като се опознахме с тях, спря.
В този период аз си намерих приятел,бях щастлива,личеше ми.Но като,че ли тя не се радваше за мен.Други мой приятелки се радваха за мен,но не и тя.Може би защото нейния любовен живот не вървеше.Така си го обяснявам аз.Тя не го харесваше,обиждаше го пред мен и другите,направих и забележка и спря.
Въпреки това не съм я изоставяла заради него.Когато имаше нужда от подкрепа оставях приятеля си сам,за да я успокоя.
Излизахме си компанията всички,но като,че ли аз някак си не се вписвах.Защото точно тя говореше по този начин,който на мен вече не ми харесваше-коментираше всички,обиждаше и тн.Аз си мълчах и витаех отстрани.Просто не ми беше интересно да обсъждам другите и предпочитах да излизам с приятеля ми от колкото с тях.
И от този момент нататък,двете много се отчуждихме една от друга,за супер максимално време.Нямаше какво да си кажем,докато преди не можехме да си вземем думата.Сега аз си останах сама,само със приятеля ми.
А тя е говорила на другите зад гърба ми и аз спрях да излизам с тях.Сега си излизат заедно.
Не знам дали грешката е в мен,напоследък започнах да се замислям,макар да не сме приятелки вече от 5 месеца.
Може да се каже,че ми липсва като приятелка,но не знам дали аз или тя е сгрешила.