SoSoSoMe
08-05-2013, 20:57
Здравейте. Нещо много ми тежи и се чудих с кого да го споделя, от кого да поискам съвет. В крайна сметка реших, че мнението на непознати често е най-коректно, затова си наумих да пиша в този форум. Ето го и проблемът ми:
Аз съм момиче на 17 години, от сравнително голям град (един от най-големите в България). Изглеждам нормално, имам добър успех и си съществувам съвсем нормално, общо взето. Но, не знам как да го обясня, навсякъде съм или се чувствам нежелана... Знам, че доста от съучениците ми не ме харесват - имат лошо мнение за мен. Още по-лошото е, че не знам с какво съм заслужила лошото им мнение, тъй като не правя нищо на никого. И за да не кажете, че може и да съм им направила нещо без да го осъзная - питала съм някои от хората, за които просто ми е ясно, че не ме харесват, какво точно ги дразни у мен, каква е причината да имат лошо мнение и отношение и често отговорът е бил: "Не си ми направила нищо, просто не те харесвам, защото еди кой си ми разказа нещо за теб... " или "просто ей така, без причина". И когато в крайна сметка успея да разбера "нещото", което се разказва за мен, то, познайте, се оказва лъжа, каквато дори сама не бих си завъртяла, познавайки се достатъчно добре. Плетат се интриги, разнасят се слухове, хората им вярват. И така, накъдето и да се обърна, все имам чувството, че виждам недоброжелателни погледи и това ме кара някак си да се затварям в себе си. Опитвала съм се да съм мила с хората, които знам, че не ме харесват, за да им променя мнението за себе си, но като че ли нищо не ги отказва.
На всичкото отгоре, когато си вървя по улицата дори вече си мисля, че всеки втори човек ме гледа лошо и не ме харесва, защото е чул нещо за мен... колкото и да е голям градът, чийто и профил да цъкнеш във фейсбук, имате поне 10тина общи приятели, ако човекът е на твоята възраст. А то 10 човека стигат...
Иначе си имам приятели, които са ми много верни - малко са, но и аз не мисля, че човек може да има много "истински" приятели. Най-добрата си приятелка познавам от 10 години - тя знае всичко за мен и аз за нея, и мога да й споделя каквото и да е. Имам още една приятелка, с която макар и да не сме чак толкова близки и постоянно заедно, винаги знам, че мога да разчитам на нея в какъвто и да е момент. А с приятеля ми сме заедно повече от 2 години, нещо като отбор сме и той ми помага много, когато започне "да ми пука прекалено". Не знам какво бих правила без него.
Вие ще кажете, че не трябва да се интересувам от подобни неща и трябва да им обръщам гръб, но не мога. Просто е по-силно от мен и ме съсипва да знам, че хората не ме харесват без причина. На никого не съм направила нищо лошо и не знам как да преглъгна това, все едно честта ми страда. Веднъж си направих Аск и за 10 минути ме изкараха момиче, което е спало с половината град, а аз освен с приятеля си с никого друг не съм била. И бяха обедени, че са прави... И още куп клевети и обиди... :( Много е тежко да се чувстваш нежелан и одумван, затварям се в себе си както казах и вече дори ме е срам да си напиша статус във фб или да кача снимка, мислейки, че хората веднага ще се изсмеят или ще ме обидят. Сякаш колкото по-малко ме има в публичното пространство, толкова ми е по-добре. Ще ми се никой да не ме познаваше. Моля ви, посъветвайте ме нещо и извинете за огромния пост...
Аз съм момиче на 17 години, от сравнително голям град (един от най-големите в България). Изглеждам нормално, имам добър успех и си съществувам съвсем нормално, общо взето. Но, не знам как да го обясня, навсякъде съм или се чувствам нежелана... Знам, че доста от съучениците ми не ме харесват - имат лошо мнение за мен. Още по-лошото е, че не знам с какво съм заслужила лошото им мнение, тъй като не правя нищо на никого. И за да не кажете, че може и да съм им направила нещо без да го осъзная - питала съм някои от хората, за които просто ми е ясно, че не ме харесват, какво точно ги дразни у мен, каква е причината да имат лошо мнение и отношение и често отговорът е бил: "Не си ми направила нищо, просто не те харесвам, защото еди кой си ми разказа нещо за теб... " или "просто ей така, без причина". И когато в крайна сметка успея да разбера "нещото", което се разказва за мен, то, познайте, се оказва лъжа, каквато дори сама не бих си завъртяла, познавайки се достатъчно добре. Плетат се интриги, разнасят се слухове, хората им вярват. И така, накъдето и да се обърна, все имам чувството, че виждам недоброжелателни погледи и това ме кара някак си да се затварям в себе си. Опитвала съм се да съм мила с хората, които знам, че не ме харесват, за да им променя мнението за себе си, но като че ли нищо не ги отказва.
На всичкото отгоре, когато си вървя по улицата дори вече си мисля, че всеки втори човек ме гледа лошо и не ме харесва, защото е чул нещо за мен... колкото и да е голям градът, чийто и профил да цъкнеш във фейсбук, имате поне 10тина общи приятели, ако човекът е на твоята възраст. А то 10 човека стигат...
Иначе си имам приятели, които са ми много верни - малко са, но и аз не мисля, че човек може да има много "истински" приятели. Най-добрата си приятелка познавам от 10 години - тя знае всичко за мен и аз за нея, и мога да й споделя каквото и да е. Имам още една приятелка, с която макар и да не сме чак толкова близки и постоянно заедно, винаги знам, че мога да разчитам на нея в какъвто и да е момент. А с приятеля ми сме заедно повече от 2 години, нещо като отбор сме и той ми помага много, когато започне "да ми пука прекалено". Не знам какво бих правила без него.
Вие ще кажете, че не трябва да се интересувам от подобни неща и трябва да им обръщам гръб, но не мога. Просто е по-силно от мен и ме съсипва да знам, че хората не ме харесват без причина. На никого не съм направила нищо лошо и не знам как да преглъгна това, все едно честта ми страда. Веднъж си направих Аск и за 10 минути ме изкараха момиче, което е спало с половината град, а аз освен с приятеля си с никого друг не съм била. И бяха обедени, че са прави... И още куп клевети и обиди... :( Много е тежко да се чувстваш нежелан и одумван, затварям се в себе си както казах и вече дори ме е срам да си напиша статус във фб или да кача снимка, мислейки, че хората веднага ще се изсмеят или ще ме обидят. Сякаш колкото по-малко ме има в публичното пространство, толкова ми е по-добре. Ще ми се никой да не ме познаваше. Моля ви, посъветвайте ме нещо и извинете за огромния пост...