PDA

View Full Version : Нежелан(а)?



SoSoSoMe
08-05-2013, 21:57
Здравейте. Нещо много ми тежи и се чудих с кого да го споделя, от кого да поискам съвет. В крайна сметка реших, че мнението на непознати често е най-коректно, затова си наумих да пиша в този форум. Ето го и проблемът ми:
Аз съм момиче на 17 години, от сравнително голям град (един от най-големите в България). Изглеждам нормално, имам добър успех и си съществувам съвсем нормално, общо взето. Но, не знам как да го обясня, навсякъде съм или се чувствам нежелана... Знам, че доста от съучениците ми не ме харесват - имат лошо мнение за мен. Още по-лошото е, че не знам с какво съм заслужила лошото им мнение, тъй като не правя нищо на никого. И за да не кажете, че може и да съм им направила нещо без да го осъзная - питала съм някои от хората, за които просто ми е ясно, че не ме харесват, какво точно ги дразни у мен, каква е причината да имат лошо мнение и отношение и често отговорът е бил: "Не си ми направила нищо, просто не те харесвам, защото еди кой си ми разказа нещо за теб... " или "просто ей така, без причина". И когато в крайна сметка успея да разбера "нещото", което се разказва за мен, то, познайте, се оказва лъжа, каквато дори сама не бих си завъртяла, познавайки се достатъчно добре. Плетат се интриги, разнасят се слухове, хората им вярват. И така, накъдето и да се обърна, все имам чувството, че виждам недоброжелателни погледи и това ме кара някак си да се затварям в себе си. Опитвала съм се да съм мила с хората, които знам, че не ме харесват, за да им променя мнението за себе си, но като че ли нищо не ги отказва.
На всичкото отгоре, когато си вървя по улицата дори вече си мисля, че всеки втори човек ме гледа лошо и не ме харесва, защото е чул нещо за мен... колкото и да е голям градът, чийто и профил да цъкнеш във фейсбук, имате поне 10тина общи приятели, ако човекът е на твоята възраст. А то 10 човека стигат...
Иначе си имам приятели, които са ми много верни - малко са, но и аз не мисля, че човек може да има много "истински" приятели. Най-добрата си приятелка познавам от 10 години - тя знае всичко за мен и аз за нея, и мога да й споделя каквото и да е. Имам още една приятелка, с която макар и да не сме чак толкова близки и постоянно заедно, винаги знам, че мога да разчитам на нея в какъвто и да е момент. А с приятеля ми сме заедно повече от 2 години, нещо като отбор сме и той ми помага много, когато започне "да ми пука прекалено". Не знам какво бих правила без него.
Вие ще кажете, че не трябва да се интересувам от подобни неща и трябва да им обръщам гръб, но не мога. Просто е по-силно от мен и ме съсипва да знам, че хората не ме харесват без причина. На никого не съм направила нищо лошо и не знам как да преглъгна това, все едно честта ми страда. Веднъж си направих Аск и за 10 минути ме изкараха момиче, което е спало с половината град, а аз освен с приятеля си с никого друг не съм била. И бяха обедени, че са прави... И още куп клевети и обиди... :( Много е тежко да се чувстваш нежелан и одумван, затварям се в себе си както казах и вече дори ме е срам да си напиша статус във фб или да кача снимка, мислейки, че хората веднага ще се изсмеят или ще ме обидят. Сякаш колкото по-малко ме има в публичното пространство, толкова ми е по-добре. Ще ми се никой да не ме познаваше. Моля ви, посъветвайте ме нещо и извинете за огромния пост...

Баща Ти
08-05-2013, 21:59
http://i648.photobucket.com/albums/uu207/igloo444/didnt_read.jpg

heartsdesire
08-05-2013, 22:00
http://i648.photobucket.com/albums/uu207/igloo444/didnt_read.jpg
:lol:

.Wonder
08-05-2013, 22:34
Понякога е добре да оставиш нещата да се случват. Наистина ли искаш да те харесват хора, които очевидно нямат умствения капацитет да оспорят едно твърдение с неясен произход, носещо се от уста на уста? Хората могат да бъдат безкрайно груби, но не оставяй думите им да те засегнат. Не бъди жертвата. Ти знаеш, че слуховете не са верни и съм сигурна, че някъде в теб още живее мъничкото момиченце, което ще живее щастливо, без да се интересува от това дали хората реално я одобряват, което ще казва каквото мисли, без да се страхува какви мисли поражда у слушателя, което ще се изправи и ще заяви възгледите си, защото е горда от това, че е успяла да съхрани и опознае себе си през времето, което другите са изхабили в празни думи и обещания. Светът е устроен по този начин.
Имаш приятели, имаш човек до себе си, вероятно дори имаш живот, за когото мнозина могат само да мечтаят. Драмата е нещо, което трябва да е наистина на последно място в живота ти, защото ти не се нуждаеш от хората, които не се нуждаят от теб.
Понякога, за да се избавим от трудностите, трябва просто да избягаме. От всичко, от всички, от себе си.Намери нещо интригуващо, потъни в един свой прекрасен и пъстър свят. Сама го построй, малко по малко, греда по греда, построй всичко рухнало през времето отначало. Разпръсни пролетни цветчета или просто прах, тичай боса по тревата или по облаците. Подреди най-прекрасните си спомени, потъни в мечтите си. Спортувай, усъвършенствай се във всеки възможен аспект. Нарисувай картина и я окачи на стената си, излез с приятели и отиди някъде, където никога не си била, пренареди мебелите в стаята си, спести пари и си купи дрехата, която винаги си искала. Или пък я уший сама. Или пък си направи собствен каталог от дрехи, които би искала да имаш. От теб зависи. Ти си промяната, бъди промяната, която търсиш. Преоткрий себе си.Ще откриеш, че твоят свят е толкова по-пъстър и интересен, отколкото хората могат да си представят. Някои хора ще се докоснат до него, някои ще бъдат забулени в черната сянка на собственото си мрачно съществуване, но това е тяхна загуба, нали ?

pepa97
08-05-2013, 22:48
Понякога е добре да оставиш нещата да се случват. Наистина ли искаш да те харесват хора, които очевидно нямат умствения капацитет да оспорят едно твърдение с неясен произход, носещо се от уста на уста? Хората могат да бъдат безкрайно груби, но не оставяй думите им да те засегнат. Не бъди жертвата. Ти знаеш, че слуховете не са верни и съм сигурна, че някъде в теб още живее мъничкото момиченце, което ще живее щастливо, без да се интересува от това дали хората реално я одобряват, което ще казва каквото мисли, без да се страхува какви мисли поражда у слушателя, което ще се изправи и ще заяви възгледите си, защото е горда от това, че е успяла да съхрани и опознае себе си през времето, което другите са изхабили в празни думи и обещания. Светът е устроен по този начин.
Имаш приятели, имаш човек до себе си, вероятно дори имаш живот, за когото мнозина могат само да мечтаят. Драмата е нещо, което трябва да е наистина на последно място в живота ти, защото ти не се нуждаеш от хората, които не се нуждаят от теб.
Понякога, за да се избавим от трудностите, трябва просто да избягаме. От всичко, от всички, от себе си.Намери нещо интригуващо, потъни в един свой прекрасен и пъстър свят. Сама го построй, малко по малко, греда по греда, построй всичко рухнало през времето отначало. Разпръсни пролетни цветчета или просто прах, тичай боса по тревата или по облаците. Подреди най-прекрасните си спомени, потъни в мечтите си. Спортувай, усъвършенствай се във всеки възможен аспект. Нарисувай картина и я окачи на стената си, излез с приятели и отиди някъде, където никога не си била, пренареди мебелите в стаята си, спести пари и си купи дрехата, която винаги си искала. Или пък я уший сама. Или пък си направи собствен каталог от дрехи, които би искала да имаш. От теб зависи. Ти си промяната, бъди промяната, която търсиш. Преоткрий себе си.Ще откриеш, че твоят свят е толкова по-пъстър и интересен, отколкото хората могат да си представят. Някои хора ще се докоснат до него, някои ще бъдат забулени в черната сянка на собственото си мрачно съществуване, но това е тяхна загуба, нали ?
Много си права !