регистрация
вход в сайта
вход с FB
.
Отговор в тема
Страница 1 от 2 12 ПоследнаПърви
Резултати от 1 до 25 от общо 37
  1. #1
    Повече от фен
    Регистриран на
    Apr 2005
    Град
    София, Борисова градина, стадион "Българска Армия", сектор "Г
    Мнения
    340

    "Термини" Или кое какво е ... накратко!

    Заразител на boot sector - a - вирус, който заразява оригиналния системен сектор на флопи дискетата. Тези вируси са особено сериозни, защото информацията на този сектор се зарежда в паметта преди да бъде задействан вирусозащитния код. "Точният" заразител на системния сектор заразява само системния сектор, независимо дали мишената е хард диск или дискета. Някои вируси винаги атакуват първия сектор на диска, независми какъв е той.
    Вирус компаньон - вирусна програма, която всъщност не атакува друга програма, но която използва подобно име и управлението й е като обикновена програма.
    Дропър (dropper) - файл, който при стартиране "изпуска" вирус. Дропър файлът има способност да създава вирус и заразява системата на потребителя когато се стартира. При сканиране този файл не ще бъде открит, защото вирусният код все още не е създаден. Вирусният код (и вирусът) се създават, когато дропър файлът се зареди.
    Кодиране - промяна на данните, кода или файла, така че да не бъде прочетена информацията и да не бъде достъпна без преработка (или декодиране). Витусите могат да използват кодирането, за да спъват откриването им чрез укриване на вирусният сии код. Вирусите могат също да кодорат (променят) кода или данните в системата.
    File Infector - вирус, който се прикачва или свързва с файл. Файл инфекторът обикновено се прибавя към програмен код. Този вирус е квалифициран към програми, които физически не са атачвани към файловете, но се свързват с имената на програмните файлове.
    Нех (хекс) - това не е вирус, Хекс е представката на 6, децимал е наставката на 10, това представляват номерата в основата 16. Заради това, че има повече от 10 разряда, стойността от 10 до 15 е представена от букви, съответно от А до F. Същото е като определянето на background color - a в HTML за уеб страници.
    Hoax (измама) - това обикновено е e-mail, който предупреждава за несъществуващ или действащ вирус, който прави повече вреда чрез разпространение на страх.
    Hole (дупка) - когато DOS - ът е стартиран, той започва да разпределя части от паметта под 640К, които се използват за съхранение на информацията. Тези празнини са неразделни и неизползвани и те се смятат за дупки в системната памет. Дупка в системната памет може също да бъде създадена в DOS, защото когато DOS зарежда програмите често се нуждае от 10125 байта (1кВ+1кВ). Когато DOS зарежда тази програма може да отдеил 2кВ за нея. Така 1023 байта са всъщност неизползвани. Тази неизползвана част е считана за "дупка".
    Joke Program (програма шега) - това не е вирус, програма, която може да предизвика страх в user - ите, че техният хард диск ще бъде форматиран или cs - to ще се отваря и затваря автоматично.
    Macro - макро вирусът е злонамерен, който user - ите могат да задействат по невнимание и това може да доведе до щети или да се репродуцира.
    Главен системен запис (Master Boot Recors - MBR) / заразител на главния сектор - вирус, койот заразява MBR на системата от хард диска или дискетата. Този вид вирус поема контрола на системата от ниско ниво чрез активизиране на системния хардуер и операционната система. Вирусът на сиситемния сектор на MBR се задейства в паметта преди вирусни-защитния код да бъде създаден.
    Памет резидент - програма, която остава в актнивната RAM на компютъра, докато другите програми се зареждат. Дошълнителният софтуер е обикновено от този тип, като действащ наблюдател и резидентен сканиращ софтуер. Вирусите често опитват да бъдат "резидентни". Това е една от функциите: действителното наблюдение може да проверява.
    Многоразряден вирус - вирус, койот заразява системния сектор, MBR и файловете.
    Паразитен - вирус, който изисква приемник, за да му помогне да се разпространи.
    Полиморфен - вирус, който се опитва да избяга откриването си, като променя своята структура или своята техника на кодиране.
    Spawing - вирусна програма, която всъщност не се атачва към друга програма, която използва подобно име и правилата за програмно предисмтво, за да се свърже с основната програма. Този вид вирус се счита за вирус-компаньон.
    Stealth - вирус, който използва една или повече от известните техники, за да избегне откриването. Стелт вирусът може да преадресира системните пойнтери и информацията, така че да зарази файл, без всъщност да променя заразения системен файл. Друга стелтска техника е да прикрие насрастване на големината на файла, като показва размера преди да бъде заразен.
    Тригер - случй, при който създателят на вируса го е програмирал да дебне, като за точна дата или определено количество дни доакто заразяването е факт, така и за определена клавишна комбинация.
    Троянски кон - програма, която претендира да има или е описана като имаща полза, но всъщност съдържа унищожителен плейлоуд. За улеснение на кратко е прието да се наричат "троянци". Трояснксите коне технически не са вируси, откакто не се репродуцират.
    Тънелинг - вирус, който избягва стандартния интерфейс на заразяване на файловете. Това позволоява на вируса да зарази файла без да бъде забелязан от блокиращата система.
    VBS - нов метод на разпространяване на вируси, чрез използване на визуален основен скрипт (visual basic script). Обикновено няма проблем, освн ако user - ът има или Windows 98, IE5 или Outlook 98 или по-висока версия. Ще работи също и с IE4, който има VBS инсталирано обезпчени.
    Вируси - софтуерна програма, която се атачва към друга програма в паметта на компютъра или на диск и се разпространява от една програма на друга. Вирусите могат да унищожат данните, в редки случаи да повредят компютъра, да показват съобщение или да стоят скрити.
    Warm (червей) - това технически не е вирус, но обикновено се разпространява чрез email или IRC

    С помоща на - майор Пайн

  2. #2
    Повече от фен
    Регистриран на
    Apr 2005
    Град
    София, Борисова градина, стадион "Българска Армия", сектор "Г
    Мнения
    340
    Link: РЕЧНИК НА ТЕХНИЧЕСКИ И КОМПЮТЪРНИ ТЕРМИНИ

    Link: КОМПЮТЪРНАТА ЛЕКСИКА - АКТУАЛНИ ПРОЦЕСИ И ТЕНДЕНЦИИ

    Link: Online IT енциклопедия! -> Изключително голяма база от софтуерни и хардуерни термини и 'продукти'.

  3. #3
    Повече от фен
    Регистриран на
    Apr 2005
    Град
    София, Борисова градина, стадион "Българска Армия", сектор "Г
    Мнения
    340
    Anonymous FTP - Използване на FTP софтуер за копиране на файлове от отдалечен компютър без притежаване на собствен акаунт.

    Archie - Система, поддържаща база от данни за откриване на файлове в различни FTP сайтове.

    ASCII (American Standard Code for Information Interchange) - Световен стандарт за представяне на символи чрез определен двоичен осемразряден код.

    Chat - Програма, позволяваща провеждането на разговор между няколко участника в реално време чрез обмен на текстови съобщения.

    DNS (Domain Name System) - Схема за именоване на компютрите в Интернет.

    Download - Сваляне на файлове от Интернет върху диска на потребителския компютър.

    E-mail - Съкратено наименование на електронна поща.

    FTP (File Transfer Protocol)- Протокол за обмен на файлове по мрежа.

    Gateway (шлюз) - Компютър, осигуряващ свързването на отделни компютърни мрежи.

    Gopher - Неграфичен софтуер, управляван от менюта, за разглеждане на информация в Интернет. Функциите от менютата, подобно на връзките в Web-страницата, позволяват преминаване между различните източници.

    GUI (Graphical User Interface) - Графичен потребителски интерфейс.

    Header - Заглавна информация на съобщение.

    HTML (Hyper Text Markup Language) - Език за създаване на WWW страници. Позволява дефиниране на шрифтове, форматиране, вмъкване на изображения и хипервръзки.

    HTTP (Hyper Text Transfer Protocol) - Стандартен протокол за комуникация в WWW, позволяващ обмен на текст, аудио и видео информация.

    IP (Internet Protocol) - Протокол, позволяващ прехвърляне на информация между компютри в мрежа.

    Java- Най-разпространеният в момента език за създаване на Web-приложения.

    Login- Включване на потребител в дадена система.

    Logoff - Напускане от потребител на дадена система.

    Mailing List - Списък от e-mail адреси на потребители.

    Moderator - Водещ на новинарска група, който преценява и предава съобщенията към групата.

    Newsgroup - Група за дискусии в Интернет, в която потребителите четат, изпращат и отговарят на съобщения.

    NNTP (Network News Transfer Protocol) - Протокол, на базата на който е реализиран обменът на новини в USENET.

    ListServ - Автоматична система за поддържане на дискусионни списъци.

    Offline - Режим, при който не сте свързан към мрежа или към сървъра на Интернет доставчик.

    Online - Режим, при който сте свързан към мрежа или към сървъра на Интернет доставчик.

    POP3 (Post Office Protocol) - Протокол, чрез който вашият компютър получава електронната поща от пощенския сървър в Интернет.

    PostMaster - Менажер на електронната поща.

    PPP (Point to Point Protocol) - Схема за свързване на два компютъра с телефонна линия. Подобна на SLIP, но по-ефективна, поради използването на къси пакети от информация.

    SLIP (Serial Line Internet Protocol) - Софтуерна схема за връзка на компютър към Интернет по телефонна линия.

    TCP (Transmission Control Protocol) - Протокол, осигуряващ доставянето на информацията по реда на нейното изпращане по Интернет.

    Telnet - Програма, позволяваща свързване с други компютри като виртуален терминал.

    UDP (User Datagram Protocol) - Протокол, който за разлика от TCP, не създава виртуална връзка. Удобен за кратки заявки и отговори, които се вместват в един IP пакет, но не гарантиращ надеждност на доставката на информацията.

    URL (Uniform Resource Locator) - Стандартен формат за Интернет адрес на Web-страница. Дефинира вида на ресурса (FTP, HTTP, Ghoper), който може да бъда достигнат, съответния сайт и местоположението на информацията в него.

    USENET - Световна мрежа от компютри за обмен на съобщения (новини) между множество новинарски групи.

    UUCP (Unix to Unix Copy Protocol) - Метод за обмен на информация между компютри, работещи под управлението на операционната система Unix.

    WWW (World Wide Web) - Съвкупност от информация в Интернет, свързана с връзки, които позволяват преминаването между различни документи (страници). Web-страниците се разглеждат със специална програма, наречена "браузър".

    Акаунт (account) - Буквално "сметка". Създадено потребителско име с парола, чрез което се осъществява работа в мрежа с много потребители.

    Аплет - Малко приложение, написано на Java.

    Браузър (browser) - Софтуер, интерпретиращ и изобразяващ документи, създадени за WWW.

    Декомпресиране - Разширяване на компресиран файл или група от файлове до техния оригинален размер.

    Домейн (domain) - Отделна област в йерархичната структура на имената в DNS.

    Икона (icon) - Малко графично изображение, насочващо потребителя.

    Интернет доставчик (Internet provider) - Организация, предоставяща възможност за включване към Интернет чрез нейните ресурси.

    Кеш (cache) - Област за временно съхранение на информация. Може да бъде както паметта на компютъра, така и дисково устройство. Осигурява бърз достъп до вече извлечена информация.

    Кликване (click) - Позициониране на мишката върху желан обект и натискане на нейн бутон.

    Компресиране - Свиване на файл или група от файлове с цел заемане на по-малко дисково пространство.

    Конекция (connection) - Виртуална връзка между компютри.

    Нетикет (netiquette) - Незадължителни правила за правилно поведение между потребителите в Интернет.

    Нишка (thread) - Дискусия в новинарска група.

    Опция (option) - Възможност, уточняваща определено действие.

    Промпт (prompt) - Уведомителен текст, извеждан на екрана на монитора..

    Рамка (frame) - Оградена област от изобразен на екрана прозорец на дадена програма.

    Рутер (router) - Компютър, осигуряващ предаването на информацията между отделни компютърни мрежи.

    Сайт (site) - Компютър в Интернет, представляващ информационен възел.
    Страница - Хипермедиен документ в WWW.

    Сървър (server) - Програма, извършваща определена работа в отговор на заявка от клиент. Използва се и по отношение на отделен компютър.

    Таг (tag) - Текст, ограден в ъглови скоби, представляващ форматиращи HTML команди.
    Те се използват от Web-браузърите за изобразяване на текстове и графика.

    Търсеща машина (Search Engine) - Софтуер, поддържащ бази от данни, позволяващ търсене на информация в Web-страници.

    Хипервръзка (hyperlink) - Преход към местоположение в текущия документ или в друг, обикновено представен като оцветен или подчертан текст или графика. Кликвайки с мишката върху него, преминавате в същата или в друга Web-страница.

    Хипермедия (hypermedia) - Система за представяне на информация (текстова, графични изображения, аудио и видео), даваща възможност за свързването й на няколко детайлни нива. Хипермедийните документи могат да съдържат връзки към друга хипермедийна информация.

    Хипертекст (hypertext) - Аналогично на хипермедия, но по отношение само на текстова информация.

    Хост (host) - Компютър, включен в Интернет.

    Шел (shell) - Команден интерпретатор на Unix.

  4. #4
    Повече от фен
    Регистриран на
    Apr 2005
    Град
    София, Борисова градина, стадион "Българска Армия", сектор "Г
    Мнения
    340
    КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА КОМПЮТЪРНИЯТ ВИРУС?

    Как да се защитим от вируси?
    След като вече сте проверили вашият компютър за вируси и решително сте ги прочистили, не е зле да си инсталирате програми за защита на системата ви. Правило номер едно е да внимавате, когато инсталирате софтуер или свалени файлове.
    Повечето антивирусни програми могат да проверят всички дискети, които сте поставили във флопито, както и всички всички файлове които сте си свалили, включително прикрепените към писма от електронната поща. Препоръчваме ви да настроите вашите антивирусни програми да го правят. Това е едно от най-важните неща, които трябва да направите, ако искате да се защитите от "нашествието" на вируси. Особено важно е да имате най-новите версии на антивирусния софтуер, който използвате.

    Какво да правим ако намерим вирус в системата?
    Ако сте инсталирали антивирусна програма и тя е засякла вирус в компютъра ви, първо трябва да опитате да почистите или обеззаразите засегнатите файлове с помощта на програмата. Ако това не свърши работа, най-добре е да изтриете заразените файлове от диска.
    В извънредни случаи може да е необходимо форматиране на твърдия диск, при което ще загубите всичко, което имате записано там. Ето защо е добре да правите backup на важните си данни, които да използвате в подобни случаи за възстановяване на загубената информация. При този случай е добре първо да инсталирате антивирусния софтуер на празния твърд диск и да проверите своите backup файлове и инсталационни програми.

    Видове вируси.
    Компютърните вируси се разделят на четири основни типа:
    • вируси, поразяващи boot-сектора;
    • вируси, поразяващи файлове или програми;
    • макро-вируси;
    • мутиращи вируси.


    Първият тип вируси обикновено се предават чрез заразени дискети, забравени във флопито на компютъра при стартиране или рестартиране на системата. Вирусът се прочита от заразения boot-сектор на дискетата и се записва върху boot-сектора на системния твърд диск. Boot-сектора е първото място, което прочита системата ви при зареждане от твърдия диск. След като компютърът вече е стартиран, вируса веднага се зарежда в паметта.
    Файловете или програмните вируси са част от програмния код, който се прикрепя към самите програми. При стартиране на заразена програма вирусът се прехвърля в паметта и може да се самовъзпроизвежда, като се прикрепва към други изпълними файлове.
    Макро-вирусите понастоящем са най-често срещаните вируси. Те поразяват файлове, отворени с приложения, използващи макроезици, като Microsoft Word или Excel. Вирусите са макрос във файла с данни и при отваряне на файла, приложната програма изпълнява команди на вируса. Командите на вируса са разбираеми само от макроезика на приложението.
    Мутиращите вируси приличат на boot-секторните и на програмните вируси. Те могат да се стартират от boot-сектора и да се прехвърлят в програма или обратно.

  5. #5
    Повече от фен
    Регистриран на
    Apr 2005
    Град
    София, Борисова градина, стадион "Българска Армия", сектор "Г
    Мнения
    340
    КОМПЮТЪРНИТЕ ВИРУСИ

    Що е компютърният вирус
    Компютърните вируси са фрагмент от програма, разработен и написан с цел неблагоприятно въздействие върху вашия компютър посредством изменение на начина му на работа без ваше знание или позволение. Изразено на технически език, те са сегмент на програмен код, който се имплантира в изпълнимите файлове и систематически се разпространява от един файл в друг. Компютърните вируси не се образуват от само себе си. Те се пишат от хора и имат определена деструктивна цел. Обикновено вирусите изпълняват следните две функции:
    * Разпространение от един файл в друг без вашето потвърждаване, т.е. саморепликация или размножаване.
    * Внедряване на симптом или нарушение, предварително планирани от автора. Може да става дума за съсипване на харддиска, изменение на поведението на програми или просто за привеждане на компютъра в безпорядък. Експертите наричат това "полезна работа на вируса", която може да бъде доброкачествена или злокачествена. Доброкачествените вируси не нанасят на поразените компютри реална вреда. Например те не се проявяват до определена дата, на която показват присъствието си със някакво съобщение.
    За разлика от тях злокачествените вируси се мъчат да причинят вреда на компютъра-гостоприемник. Понякога те правят това неволно вследствие лошо програмиране и груби грешки в кода на самия вирус. Злокачествените вируси са способни да изменят една или повече програми така, че те да престанат да работят по желания начин. Заразената програма може да започне внезапно да блокира или да записва информацията некоректно. Вирусът може също да променя информацията за директорийната структура в системната област на диска. Това пречи на откриването на дяловете или стартирането на едно или повече приложения, които не намират необходими за коректното им функциониране файлове. За съжаление преобладаващата част от вирусите са злокачествени, като най-гадните могат да повредят харддиска или да изтриват файлове.
    Реална ли е опасността?
    Широкото разпространение на вирусите слага началото на нова ера в историята на компютърната сигурност, в която тези, които не се съобразяват с правилата, се подлагат на голям риск. Взимайки под внимание нарастващия брой съобщения за опасност, както и множеството познати случаи на породени от компютърни вируси неприятности, трудно могат да бъдат разбрани представителите на компютърния бранш, които изказват мнение, че опасността от вирусите е преувеличена. По оценки на Националния информационен център за компютърни престъпления в Лос Анжелос американските предприятия губят поради несанкциониран достъп 550 милиона долара годишно, като в тях не влиза цената на загубеното за възстановяване на щетите време.
    През последните няколко години много компании от списъка на Fortune започват да въвеждат специални правила за борба с компютърните вируси. В много случаи новите процедури предвиждат тестването на всички приложения, преди те да се инсталират на корпоративната мрежа, и ограничения на стартирането на софтуер от електронните табла с обяви или FTP сървъри. Практически никой, нито дори правителството, банката или полицията, не са застраховани срещу вируси.


    Видове компютърни вируси
    Компютърните вируси се разпространяват, прехвърляйки се от програма на програма или към boot секторите на дискета или харддиск. При изпълняване на заразен файл или стартиране на компютър с инфектиран boot сектор се изпълнява и самият вирус. Нерядко той се скрива в паметта, очаквайки поредното приложение, което може да порази, или възможност за достъп до следващия диск. Възможен ефект от действието на вирус е показването на съобщение в определен ден или изтриване на файлове, ако конкретен изпълним файл се стартира определен брой пъти.

    * Файлови вируси: те се присъединяват към файловете *.COM или *.ЕХЕ, въпреки че в отделни случаи могат да заразят и файлове с разширения SYS, DRV, BIN, OVL или OVY. Вирусите записват своя код в тялото на изпълнимия файл така, че при стартиране на програмата да поемат управлението. Това е незабележимо за потребителя. След като свърши тъмното си дело, вирусът сканира локалните и мрежовите устройства в търсене на поредна жертва. В някои случаи програмите се заразяват, когато са отворени (например от командата на DOS DIR) или се инфектират всички файлове в директорията, от която е стартиран самият вирус (пряка инфекция).
    Механизмът на разпространение на файловите вируси е много прост. Авторът му заразява някоя програма с него и я публикува на някой BBS, FTP сървър, web сайт, корпоративна или университетска мрежа. Подбират се атрактивни приложения: нови версии на популярни програми или игри. Аргументирайки се с факта, че така и така постоянно излизат нови и нови вируси, с които инсталираната антивирусна програма би могла и да не се справи, хората си спестяват теста и вирусите плъзват. Чисто теоретично, защита срещу този подход е след форматиране на диска на ниско ниво да се ползват само лицензирани програми и да се забрави за shareware и freeware, но това би изолирало потребителя от твърде много инструменти, без които не може. А дори да допуснем, че такъв компютър съществува, на него би трябвало никога да не се записва обработван на друга машина файл от MS Office, поради опасността от макровируси.

    * Boot вируси: всеки харддиск и всяка дискета, без значение дали са системни или не, разполагат с т. нар. boot sector. В него се съдържа специфична информация за формата на устройството, записаните на него данни, както и малка програмка, зареждаща системните файлове на DOS или даваща съобщението за грешка "Non-system Disk or Disk Error", ако те не са налице. Именно тази програма е цел на boot вирусите. При изпълнението й вирусът попада в паметта и оттам на харддиска. Не забравяйте, че всеки магнитен носител има boot сектор, така че може да се заразите и от диск, съдържащ само данни (често срещан на практика случай).

    * Комбинирани вируси: този тип вируси е съчетание от горните. Съчетаните вируси са едни от най-съвършените и най-опасните. Те заразяват както файлове, така и master boot record. Засега съчетаните вируси са относително рядко срещани, но броят им постоянно нараства.

    * Полиморфни вируси: в процеса на заразяване вирусът записва във файла или системната област на диска уникална за себе си последователност от символи, наречена сигнатура. Тъй като един от най-често срещаните методи за откриване на вирус е по неговата сигнатура, авторите на вируси са стигнали до идеята да използват специални алгоритми за кодирането й с цел затрудняване на определянето на сигнатурата от страна на антивирусната програма. Когато вирусът поеме управлението, той първо разшифрова собствения си код. Тъй като този тип все пак съдържа константна шифроваща процедура, сигнатурата в крайна сметка може да се получи. По-сложната разновидност са полиморфните вируси, които мутират. При тях процедурата се променя всеки път и за определяне на сигнатурата са необходими съвременни антивирусни продукти.

    * Макровируси: документите на офис пакетите съдържат не само текст и графика, но и макрокоманди, които фактически са програми на език, наподобяващ Basic. Вирусът ги променя или добавя нови. Механизмът на разпространение се основава на факта, че съществуват макрокоманди, изпълняващи се при отваряне на файла за редактиране или други операции. Авторът взима безобиден файл, например readme.doc, и записва в него няколко вирусни макрокоманди. Като отворите заразен файл, макрокомандите поемат управлението и могат да заразят и други документи.

    * Stealth вируси: по време на тестовете си антивирусните програми четат файловете и системните области на устройствата, използвайки средствата на операционната система и BIOS. Множество вируси след активирането си оставят в оперативната памет специални модули, прихващащи обръщането на програмата към дисковата подсистема. Ако такъв модул забележи, че някое приложение се опитва да прочете заразен файл, той сменя в движение данните, все едно, че файлът е чист. Така вирусът остава незабелязан. Все пак начин за борба с този тип съществува. Необходимо е компютърът да се рестартира от чиста системна дискета и веднага да се стартира антивирусната програма. Така се изключва възможността в оперативната памет да попаднат stealth модулите. Има и антивирусни програми, откриващи stealth вирусите още при опита им да се маскират, но все пак методът със системна дискета е за препоръчване.
    Повечето потребители са на мнение, че умеят да се предпазват от вируси. При всяко стартиране на компютъра им резидентно се зарежда някаква антивирусна програма. Те винаги тестват за вируси програмите, с които са се сдобили от познати или свалили от Интернет. И не рядко тези хора, без да имат вина за това, живеят в заблуждение, че машините им са чисти, докато скрилият се вирус не се активира и не съсипе резултатите от тяхната работа. Причините за това са няколко. Обикновено става дума за неправилно подбран или неактуализиран своевременно антивирусен софтуер. Разбира се, възможно е мутирал вирус да заблуди и най-добрата антивирусна програма.

    Без съмнение основно оръжие в борбата с вирусите са антивирусните програми. Те позволяват откриването и отстраняването им. При наличието на толкова голям брой вируси изборът на оптимално приложение за борба с тях не е лек. Кое е най-доброто? Едва ли някой би се наел да отговори еднозначно на този въпрос. Възможен вариант е да се ползват всички, до които потребителят е успял да се добере, но така твърде много се увеличава времето за проверка. Така че изборът на конкретна програма трябва да бъде направен. За улеснение на избора е добре да сте осведомени за методите, използвани от различните програми, като не е задължително антивирусните програми да ползват всички методики.
    Сканиране: най-разпространеният метод за търсене на вируси. То се заключава в претърсване за сигнатури на предварително открити вируси. Недостатък е на скенерите е невъзможността им да се справят със stealth вируси. За целта са необходими по-сложни алгоритми, включващи евристичен анализ на проверяваните програми. Освен това скенерите не могат да открият несъдържащ се в списъка им вирус. Тъй като нови вируси излизат всеки ден, сканиращите програми остаряват още в момента на появата си.
    Евристичен анализ: той често се използва паралелно със сканирането за откриване на шифроващи се и полиморфни вируси. В много случаи евристичният анализ помага за откриване и на нови, неизвестни до момента вируси, въпреки че вероятно не би могъл да ги изчисти. Ако евристичен анализатор даде съобщение, че файл или boot сектор са заразени, трябва да се отнесете сериозно към този факт и да ги проверите основно с актуалните версии на антивирусните програми, с които разполагате.

    Откриване на изменения: заразявайки компютъра, вирусът нанася промени: дописва кода си в заразения файл, изменя системните области на диска и т.н. Алгоритъмът се базира на откриване на такива промени. Антивирусната програма запомня характеристиките на невралгичните области и периодично ги проверява. Ако открие изменение, показва съобщение, че е възможно на компютъра да има вирус. Разбира се, изменението може да се дължи на надстройка на версията на операционната система или на факта, че някои програми записват в своя *.ЕХЕ файл данни.
    Резидентни монитори: антивирусни програми, намиращи се постоянно в оперативната памет и проследяващи подозрителните действия на останалите приложения. Тези програми имат много недостатъци, например изобилие от дразнещи съобщения, повечето от които нямат нищо общо с вирусите. Обикновено потребителите ги изтърпяват само няколко минути, след което ги деактивират.
    Най-добрата защита е нападението
    Колкото по-рано започнете да се подготвяте срещу вирусната атака, толкова по-добре, въпреки че дори напреднали потребители и системни администратори подценяват важността на проблема. Едва когато вирус съсипе порядъчно количество информация, те са готови да дадат всичко, стига той да бъде отстранен, а информацията възстановена. Ще си спестите много нерви и средства, ако вземете навреме нужните предохранителни мерки. Освен избора на подходящ за вас антивирусен софтуер трябва да предприемете и някои други действия, които и без друго ще ви бъдат от полза.
    Едно от първите неща е създаването на системна дискета. Подчертаваме, че това трябва да стане на гарантирано чист компютър. Добре е тя да съдържа драйвери за някои устройства, например CD-ROM, както и инструменти за форматиране на диск (format), трансфер на операционната система (sys) и ремонт на файловата система (scandisk). Тя ще ви бъде полезна не само в случай на проблеми с вируси.
    Периодично (и възможно по-често) проверявайте дали на компютъра ви са се появили вируси. Тествайте всички файлове, а не само изпълнимите. Заредете в autoexec.bat предпочитаната антивирусна програма. В случай на несигурност се консултирайте със специалист. Стартирайте компютъра от системна дискета, преди да отстранявате вирусите. Не използвайте Ctrl+Alt+Del, а Reset. Уверете се, че сте стартирали от дискетата, а не от харддиска, тъй като съществуват вируси, ловко подменящи порядъка на устройство, от което се зарежда операционната система. Задължително проверявайте всички файлове, които възнамерявате да копирате на компютъра си. Внимавайте и с файловете, създадени от MS Office. Веднага след инсталацията му открийте файла normal.dot и го направете read only. Следете за нови версии на антивирусните програми или update на списъците им с вируси. Имайте предвид също, че голямата популярност на операционните системи на Microsoft е довела и до огромен брой вируси за тях, докато за OS/2, Unix/Linux вирусите са екзотика.

    У нас
    В България единственото научно звено, специализирано в областта на компютърната вирусология и компютърната сигурност, е Национална лаборатория по компютърна вирусология при БАН. НЛКВ предлага комплект антивирусни програми, който съдържа: 4 проверяващи и почистващи програми (DIR2CLR, VIRC, F-PROT, F-MACROW); 1 програма за проверка на целостта (TheGARDIAN); 2 резидентни защити (AGENT, F-STOP). По данни на лабораторията основният метод за разпространяване на вирусите в България е комуникационният. Това е валидно за 80% от случайте на доказано заразяване, останалите 20% са от дискети. При комуникационното заразяване съотношението Интернет/Интранет е 70/30. Най-често срещаните в нашата страна макро вируси са: WM/Concept, WM/CAP, WM/Npad. Най-често срещаните не макро вируси са: One_Half, Ripper, Defo.

  6. #6
    Повече от фен
    Регистриран на
    Apr 2005
    Град
    София, Борисова градина, стадион "Българска Армия", сектор "Г
    Мнения
    340
    КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА DLL ФАЙЛА?

    DLL е съкращение от Dinamic Link Library (библиотека за динамично свързване). Те са библиотечни файлове с компелиран код, койо може да се употребява в други приложни програми.
    Тези модули приличат на библиотечните (LIB) по това че също съдържат определени функционални възможности, пакетирани за употреба в приложните програми. Различията се изразяват при свързване на приложната програма към библиотеката. При обикновенните библиотечни модули (LIB) програмата се свързва с функционалните възможности по време на компелиране и изграждане. Всички функционални възможности от библиотечния файл се превръщат в част от изпълнимия файл на програмата. При DLL файла приложната програма се свързва се свързва към функционалните възможности на библиотечния файл по време на своето изпълнение. Библиотеката остава самостоятелен файл, към който програмата извършва обръщения.



    Предимства на DLL файла пред LIB:

    Употребата на DLL влияе пряко върху големината на изпълнимия файл, защото в него не се включват функционалните възможности пакетирани в библиотеката, а те от своя страна могат да се използват от различни приложни програми.
    Може да актуализирате и модифицирате функционалните възможности на DLL, без да се налагат каквито и да е промени или допълнителни обработки в изпълнимия файл на програмата (разбира се, ако не корегирате експортния интерфейс на DLL).
    Възможност да използвате DLL с всеки от езиците за програмиране под WINDOWS.
    Създаване и употреба на DLL

    Библиотеките DLL предлагат определени функции и класове за приложните програми посредством експортиране на функции. Когато дадена функция се експортира, тя се добавя към таблица, включена в DLL. В тази таблица се съдържа списък на всички експортирани функции, съдържащи се в DLL и тя се използва за намиране и извикване на всяка от тях. Всяка функция която не е експортирана, не се добавя в таблицата и поради тази причина тя не може да бъде видяна или извикана по какъвто и да е начин от външна програма или DLL. Програмите могат да извикват функции от DLL по два способа:

    При по неясния от тях се намира мястото в DLL на нужната функция и се получава указател към нея. След това той се използва за обръщение към функцията.
    При другия се осъществява свързване на приложната програм към файл LIB, създаден с DLL. Файлът LIB се третира от свързващия редактор като стандартен библиотечен файл. Файлът LIB съдържа тапи (stubs) за всяка от експортиранините функции в DLL. Тапата представлява псевдо-функция, която притежава наименование и списък с аргументи, еднакви с тези на действителната функция. В тялото на функцията заглушалката е огтраничено количество код, който извиква действителната функция от DLL, сякаш тя е часто от кода на приложната програма и не е обособена в отделен файл.

  7. #7
    Повече от фен
    Регистриран на
    Apr 2005
    Град
    София, Борисова градина, стадион "Българска Армия", сектор "Г
    Мнения
    340
    Компютърни термини, които трабва да знаете:

    Този кратък списък с термини има за цел да ви запознае с едни от най-често използваните технически термини при компютрите. За да можете следващия път, като видите някъде често използван компютърен термин да знаете за какво става дума, а не да се чудите или да питате околните дали евентуално те знаят. Или пък просто за да можете да "блеснете" сред приятелите и колегите си със свойте задълбочени компютърни познания. Да кажем, че решите да си купите нова видеокарта, но нямате понятие каква да бъде тя. Най-скъпата не винаги е най-доброто решение, но ако не знаете какво е това AGP или PCI в спецификациите на картата, която възнамерявате да си купите, можете да се сдобиете с нещо, което да не можете да включите във вашия компютър. Затова е особено полезно да поназнайвате това-онова относно компютърните термини и тяхното значение.

    AC-3 - Това е техническото наименование на Dolby Digital 5.1 Surround Sound. В действителност то представлява алгоритъм, с помощта на който се кодира звук в пет различни канала и по всеки канал се подава звук към отделен високоговорител. Вероятно сте виждали големите и сравнително скъпи озвучителни системи, където имате един основен subwoofer и пет сателитни високоговорителя с по-малки размери. Те служат за възпроизвеждането на съраунд звук, докато двете колони, които вероятно ползвате на вашия компютър, служат за възпроизвеждането на стерео звук. В момента AC-3 се използва най-масово във филмовата индустрия, при DVD дисковете и в повечето кина, но постепенно навлиза по-сериозно и при компютрите.

    AGP (Accelerated Graphics Port) - Разширителен слот на вашата дънна платка, който служи основно за включване а видеокарти. Преди да бъде измислен от Intel, видеокартите се включваха към PCI, а по-старите към ISA слотовете на дънната платка. В момента AGP видеокартите се налагат на пазара, като по-ефективни, защото предлагат до 4 пъти по-висока скорост на трансфера на информация. Трябва да внимавате много ако планирате закупуване на AGP видеокарта, дали дънната ви платка има такъв слот за включване.

    Алгоритъм - Последователност от действия, необходими за да се извърши дадено дейтвие. Обикновено се използва в математиката във вид на формули и в програмирането. Един прост пример: алгоритъмът за намирането на периметър на триъгълник се явява формулата P=a+b+c.

    Alpha-Blending - Възможността да бъде определено дадено изображение или точка, като солидна, прозрачна или полупрозрачна. Това позволява да бъдат създавани компютърни обекти, през които може да се вижда, като стъкло, вода и т.н. Обикновено се използва в игрите, за да станат те по-реалистични. Друго приложение Alpha-Blending намира в тримерната графика.

    Anti Aliasing - Софтуерен метод за заглаждане на ръбовете на диагоналните линии. Подобрява значително изобразяваната на екрана графика. Използва се не само в игрите, но и при работа със шрифтове с големи размери, диаграми и въобще почти навсякъде където се изобразява графика. Когато се съчетае с хардуерните методи на филтриране, се получават много по-добри резултати.

    API (Application Programming Interface) - Стандартни библиотеки, в които са включени функции, позволяващи на програмистите при създаването на програма да използват готови функции без да се налага да ги пишат сами. Обикновено тези функции са направени така, че да може с извикването им от дадена програма те да извършат определено действие на дадено устройство, без значение какво е устройството. Например при създаването на една игра програмистите не се налага да пишат отделни функции за всяка графична карта, която съществува.

    Aspect Ratio - Отношението на широчината към височината на графично изображение или монитора. То се получава като се разделят широчината и височината на едно число и се опростят до максимум. Например отношението на изображение с размери 640x480 е 4:3, където и двете стойности са разделени на 160. Вероятно се досещате, че и 800x600 и по-горните разделителни способности на монитора са в отношение 4:3, защото това е стандартът, който е приет за мониторите. Голяма част от по-старите телевизори също са 4:3, докато новите широкоекранни телевизори (самото име говори за тях) са например в отношение 16:9, 2.35:1 и др.

    Bitmap - Така може да се нарече всяко едно изображение, което виждате на монитора, или, с други думи, група от подредени в редове и стълбове точки, като всяка от тях притежава определен цвят. Колкото повече пространство във вид на битове има отделено за всяка точка, от толкова по-голяма гама от цветове може да се избере цветът ґ. Обикновено се отделят по 8,16, 24 или 32 бита за всяка точка, като повечето битове изискват по-мощна и с повече памет видеокарта.

    Clock Cycle - Една операция, извършвана от процесора, при която се изключват или включват транзистори в него. В днешно време процесорите разполагат с няколко десетки милиона транзистора и извършват многократно повече операции от броя на транзисторите в тях за една секунда. При K7 Thunderbird процесор с работна честота от 1,4 GHz има около 27 милиона транзистора.

    Clock Frequency - Честотата на която работи процесора на компютъра. Тя се измерва в MHz (мегахерци) - милиони операции в секунда и GHz (гигахерци) - милиарди операции в секунда. Да вземем например процесор с работна честота 1,4 GHz, значи той извършва 1 милиард и 400 милиона операции в секунда.

    Компресия - При компресиране се намалява обемът на дадена информация, без да се губи или с цената на малко загуби в качеството ґ. Например LPAC аудиокомпресия, при която няма загуба на качеството на звука и се постига намаляване на обема около 2-3 пъти или MP3 компресията, при която може да се постигне до над 10 пъти по-малък обем, без да има силно осезаема разлика в качеството.

    CPU (Central Processing Unit) - Това е процесорът на вашия компютър, през него обикновено минава обработката на почти цялата информация. Той се поставя на точно определено място върху дънната платка. Някои устройства имат вграден допълнителен процесор с цел да се разпредели оптимално работата. Процесорът може да се определи като сърцето или по-скоро като мозъка на компютъра.

    DirectX - API създадено от Microsoft с цел да улесни основно разработчиците на графични програми, игри, програми за работа със звук и т.н. В момента е направо невъзможно да правите каквото и да било под Windows, без да имате инсталиран DirectX, и е препоръчително да имате инсталирана последната версия, за да можете да си пускате всичкия нов софтуер, който се създава.

    Driver - Специфична програма, която има за цел да управлява хардуера във вашия компютър. Въпреки че работата ґ остава незабелязана от потребителя, без драйвери за определено устройство операционната система не е в състояние да комуникира с него. Удачна идея е да използвате последните версии на драйверите за вашия хардуер, за да избегнете евентуални проблеми при стари версии.

    Fill Rate - Скоростта с която се изобразяват точките (пиксели) на екрана на монитора. Колкото е по-голяма скоростта, толкова по-добре, обикновено става дума за милиони пиксели в секунда.

    Filtering - Възможност на видеокартите да изглаждат текстурите, като по този начин се подобрява качеството на изображението на обектите. Има няколко основни вида филтриране в момента, като всеки следващ е по-добър, но и се нуждае от по-мощна видеокарта. Филтрирането бива bilinear, trilinear и anistrophic.

    FPS (Frames per Second) - Брой кадри в секунда. Кадърът представлява неподвижно изображение на монитора, но когато се сменят поне 24 последователни кадъра за една секунда на монитора, се получава анимация. Този показател често се използва за измерване на скоростта на работа на видеокартите, естествено колкото повече FPS, толкова по-добре за вас, особенно ако сте сериозен геймър.

    Frame Buffer - Количеството от паметта на видеокартата, което е отделено за кадрите, показвани на екрана в момента. По-големият буфер позволява изобразяването на повече цветове при по-високи разделителни способности.

    Gamma Correction - Позволява на потребителя да настрои цветовите стойности на даден пиксел или цяло изображение, така че то да стане по-светло. При по-стари модели монитори или при монитори, използвани дълго време, често се наблюдава потъмняване на цветовете, което може да се оправи частично чрез увеличаване на гамата.

    I/O Connector (Input/Output Connector) - Обикновено е устройство или порт, който позволява да се свързват други устройства чрез него към компютъра. Посредством този конектор се извършва комуникацията между компютъра и определеното устройство.

    ISA (Industry Standart Architecture) - Слот за включване на допълнителни устройства към дънната платка, предшественик на PCI и AGP слотовете, но с много по-ниска скорост на трансфер на информация. Работи на около 8 MHz (AGP 4x работи при 266 MНz) и вече почти не се използва, затова повечето производители на дънни платки спряха да добавят ISA слотове към продуктите си.

    LAN (Local Area Network) - Група от компютри на близко разстояние свързани в мрежа един с друг.

    LAN Card - Мрежова карта, която позволява свързването на 2 или повече компютъра в мрежа. По този начин може да се осъществява трансфер на информация между тях. Съществуват няколко основни вида мрежови карти в зависимост от скоростта им 10 Mbps, 100 Mbps, а напоследък се появи и 1 Gbps. Съществуват мрежови карти, ползващи UTP кабели, оптични кабели или безжични мрежови карти ползващи радиовълни.

    Low-Frequency Response - Ниските честоти на звука между 3 Hz и 120 Hz. Вероятно това нищо не ви говори, но това са честотите на звука, който всички познаваме като бас.

    Memory - Чиповете в компютъра, на който се съхранява определена информация, ако става дума за физическа памет. Виртуалната памет представлява място от твърдия диск, което е заделено за използване в случаите, в които капацитетът на физическата памет се изчерпи. Основните видове памет са:
    • RAM (random-access memory) - Позволява четене и записване на информация, нуждае се от постоянно захранване, за да запази информацията, съхранявана в нея.
    • ROM (read-only memory) - Памет, съдържаща информация, която може само да се чете, без да се променя.
    • PROM (programmable read-only memory) - Чип, в който можете да запишете еднократно дадена информация и впоследствие тя може да бъде само четена.
    • EPROM (erasable programmable read-only memory) - Вариант на PROM, при който може да се изтрива информацията с помощта на специална ултравиолетова светлина.
    • EEPROM (electronically erasable programmable read-only memory) - Тук изтриването се извършва с помощта на електрически заряди.

    Morphing - Техника за анимация, при която се постига постепенно преминаване от едно изображение към друго. Вероятно сте виждали в някои филми как един обект се трансформира в друг, точно за това служи тази техника, естествено не се използва само във филмите.

    OpenGL (Open Graphics Language) - Графична библиотека (API) създадена и подържана от Silicon Graphics . Тя има за цел да улесни и стандартизира програмирането на 3D апликации. Основен конкурент е Direct3D библиотеката създадена от Microsoft.

    Overclock - Процес на промяна на честотите на работа на системната шина, процесор, памет, видеокарта, подаваното напрежение, като по този начин се постига подобряване на скоростта и производителността на компютъра. Това миже да бъде постигнато посредством промяната на джъмпери от дънната платка или подходящ софтуер, който дава възможност да бъдат променяни тези стойности.

    PCI (Peripheral Component Interface) - стандарт за свързване на допълнителни устроиства към дънната платка на компютъра. На външен вид PCI разширителните слотове приличат на AGP, но работят на по-бавна честота от 33 MHz, което ги прави идеални за свързването на повечето по-бавни устройства в компютъра, като например звукови карти, модеми, мрежови карти и др. По-старите видеокарти също използваха PCI стандарта за свързване, но с нарастването на нуждите скорост от 33 MHz стана малка за модерните 3D ускорители, затова те използват основно AGP нтерфейса, предлагащ неколкократно по-висока скорост на трансфер.

    Pixel - Буквално точка. Екрана на всеки монитор е съставен от определен брой точки, които могат да бъдат включвани и изключвани, когато е включена дадена точка тя има определени свойства, като цвят например. Когато тези точки променят свойствата си, се променя и изображението на екрана.

    PnP (Plug and Play) - Възможност разработена от Microsoft за автоматично разпознаване на ново устройство, когато то бъде включено в компютъра. Така не е нужно потребителят да указва на операционната система, че е добавено ново устройство. Появява се за първи път в Windows 95.

    RAID (Redundant Array of Independent Disks) - Начин на записване на дадена информация на няколко хард-диска, като по този начин операциите по четене и записване се осъществяват едновременно и се постига по-добра скорост. Това разделяне на информацията на няколко места, удължава и живота на хард-дисковете. За операцйонната система всички устройства свързани посредством RAID, се интерпретират като едно голямо логическо устройство.

    Refresh rate - Честотата на опресняване на изображението показвано на монитора. Измерва се в Hz (херцове), като колкото е по-ниска честотата на опресняване, толкова по изморително е това за очите на човека използващ дадения монитор. Вероятно сте забелязали един интересен факт, когато гледате по телевизията сниман монитор на компютър се забелязва една по светла линия която минава бавно през екрана на монитора, това се дължи на разликите в честотите на опресняване на телевизора и на монитора.

    Resolution - Разделителната способност на монитора. Измерва се в точки, като например 800x600, това значи че в момента на монитора се изопбразяват 800 точки на ред по хоризонталата и 600 точки на стълб вертикално, или общо 480 хиляди точки на целия екран.

    RISC (Reduced Instructions Set Computing) - Процесорна архитектура, при която процесора разполага с по-малък набор от инструкции оптимизирани за извършването на определени задачи. Такива процесори се използват в лазерни принтери, конзоли други устройства, които се нуждаят от процесор за обработка на определен вид информация.

    SGRAM (Synchronous Graphics Random Access Memory) - Вид памет използван основно във видеокартите, заради по-добрата скорост от SDRAM, дължаща се на възможността за синхронизиране на работата с процесора.

    Spyware - Така се нарича софтуер, който събира информация за потребителя, обикновенно без негово знание и посредством интернет връзка я изпраща на създателя на програмата. Тези програми обикновенно се инсталират заедно с друга freeware или shareware програма. В информацията, която се събира обикновенно се включва: кои сайтове посещава дадения потребител, пароли които използва, понякога дори информацията, която се въвежда от клавиатурата и т.н.

    S/PDIF (Sony/Philips Digital Interface) - Стандарт създаден съвместно от Sony и Philips за трансфер на цифров звук от едно устройство на друго, без превръщане в междинен аналогов сигнал. По този начин не се влошава качеството на звука. Обикновенно по-качествените звукови карти разполагат с S/PDIF изход.

    Swap file - Скрит файл, намиращ се в главната директория на хард-диска. Обикновенно е доста голям, защото се използва от Windows операцйонните системи за записване на информация, когато се запълни паметта на компютъра. Или с други думи това е виртуалната памет използвана от Windows.

    Tweak - Настройване и оптимизиране на софтуера и хардуера на компютъра с цел да се "изцеди" максимума от възможностите му. Много от програмите и компонентите в компютъра са в стандартно неоптимизирано състояние, което и позволява да подобрите работата им с помоща на малко допълнителни настройки.

    UPS (Uninterruptible Power Supply) - Устройство което позволява на компютъра да продължи да работи известно време след като спре тока по електрическата мрежа, като освен това предпазва компютъра от токови удари. В него има батерия, която се включва веднага след като се установи че е спрял тока от електрическата мрежа, така подаването на ток към компютъра продължава достатъчно дълго, за да можете да запишете информацията, с която работите в момента.

    Wallpaper - Изображение, което се поставя върху работната площ на екрана (Desktop), използва се за разнобразяване на екрана от стандартния зелен, син или друг цвят. Повечето операционни системи с графична работна среда, като Windows например, подържат възможността за поставяне на wallpaper. Най-често за фон се поставят снимки, рисунки или някакъв мотив.

    WAN (Wide Area Network) - Група от компютри, намиращи се на голямо разстояние един от друг, свързани в една обща мрежа. Обикновенно става дума за разстояния по-големи от 1 колометър.

    Web Browser - Така обикновенно се нарича програмата с която разглеждате страници в интернет, доста често се ползва и названието Internet Browser или само Browser. За най-популярен и използван браузър в момента се счита Internet Explorer.

    Webmaster - Така обикновенно се нарича човека, отговорен за подръжката и развитието на една или повече страници в интернет. Понякога се ползва и webmistress за webmaster от женски пол.

    WHQL (Windows Hardware Quality Labs) - Лабораториите на Microsoft, в които се изпробват нови продукти за съвместимост с операционните системи Windows. Ако даден продукт премине успешно тестовете, той бива сертифициран от Microsoft. Това обикновенно означава, че продуктът е напълно съвместим с дадената операционна система и не би трябвало да имате проблеми с него. Но това е само на теория.

    OCR (Optical Character Recognition) - Софтуер позволяващ да се разпознава текст от скенирани изображения, като в последствие се извежда обикновен текст. Изходният текст може да се променя посредством обикновен текстов редактор.

    SCSI (Small Computer Systems Interface) - Прозинася се "скъзи" и представлява интерфейс посредством, който може да се свързват твърди дискове и други устройства. Той се явява като по-скъпа алтернатива на IDE интерфейса, но за сметка на това позволява по-големи скорости на трансфер и свързването на повече устройства.

    URL (Uniform Resource Locator) - Този сложен на пръв поглед термин означава адрес на уеб страница. Например интернет адреса на страницата на списанието (за по-кратко: URL на списанието) е http://www.pcworld.bg/

    USB (Universal Serial Bus) - Plugn and Play интерфейс за връзка на различни устройства към компютъра, без да е нужна конфигурация на устройството от потребителя. Възможно е да се свържат до 127 устройства посредством този интерфейс, като максималната скорост на трансфер е 12 Mbps. Можете да включвате и изключвате устройства, без да се налага да изключвае компютъра за да се отчете новто устройство

    WYSIWYG (What You See Is What You Get) - Този термин означава, че това което виждате на екрана в момента е точно начина, по който ще изглежда този документ отпечатан на принтера. Това означава същите шрифтове, със същите цветове и графика.

  8. #8
    Повече от фен
    Регистриран на
    Apr 2005
    Град
    София, Борисова градина, стадион "Българска Армия", сектор "Г
    Мнения
    340
    Кak работи Telnet?


    Windows telnet може да го намерите в директорията на windows (не го бъркайте със HyperTerminal), а може и да го извикате от
    бутон start\run\telnet.
    Отворете telnet, ще се покаже празен прозорец. (ако интерфейса ти изглежда достатъчно скучен и искаш да се откажеш да го
    ползваш, използвай някой графраичен telnet клиент.)
    Добрo място за твоята първа telnet връзка е твоя shell account. Можеш да се свържиш със страницата на твоя ISP (интернет
    доставчик). Можеш да опиташ и с нещо друго (по твой избор).
    Сега натисни Connecet\Remote system в лентата с менютата - ще се отвори диалогова кутия която изглежда така:

    Connect
    Host Name:
    Port:
    Term type:
    Connect Cancel

    Там където пише Host Name напиши IP -то (пример - 194.90.1.14), или URL адреса с който искаш да се свържеш
    (например: ftp.foobarisp.com). Нещо много важно URL адреса се задава без "www." (пример - ако искате да се свържите с
    www.hotmail.com в Host Name ще напишете само hotmail.com)
    В полето където пише Port напишете номера на порта (в случая нипишете 110).
    В полето Term type изберете vt100
    Сега натиснете Connect.
    Горе в синята лента на диалоговия прозорец ще се изпише Connect to ............. Когато се появи курсора (черното мигащо
    квадратче) напишете: user anonymous. Ако искате напишете help за повече информация.
    Сега опитайте да се свържите към някой друг адрес.

    Ето Ви и някои често исползвани портове:
    Service Ports

    FTP 21 свързване към FTP сървър
    Telnet 23 използва се от системния администратор
    Mail 25 за изпращане на поща (yahoo.com работи на него)
    Time 37
    Finger 79 дава информация за хората които имат email account на този puter
    HTTP 80 за да се свържиш към някой web сайт
    POP3 110 изпращане на поща (hotmail.com работи на него)
    News 119 самото му име подсказва че е за новини

  9. #9
    Повече от фен
    Регистриран на
    Apr 2005
    Град
    София, Борисова градина, стадион "Българска Армия", сектор "Г
    Мнения
    340
    DOS КОМАНДИ ЗА INTERNET

    . Ping - под ping се разбира изпращането на Echo Request до друг компютър в мрежата, за да се разбере дали тодй съществува. Щом другия компютър получи такъв пакет, той е длъжен да отговори на подателия му. С тази цел в DOS е създадена командата PING. Нейният най - опростен формат е: (параметрите в квадратно скоби не са задължителни)


    PING [-t] [-n брой] [-l големина] [-i време на живот] [-w милисекунди] адрес

    Параметрите имат следните значения:
    -t - ако е споменат ще се пращат безбройно много пакети докато не бъдът спрени с Crtl+C
    -n - това указва колко пакета да се пратят (по подразбиране е 4)
    -l - указва големината на пакета (по подразбиране - 32 байта)
    -i - тука моджете да кажете през колко рутера или шлиуза максимално да може да мине вашия пакет
    -w - колко милисекунди да се чака отговор от всеки пратен пакет

    Ако програмата ви даде съобщение "Requested Timed Out", това означава че или този адрес не съществува или пакета не се е върнал (за по-сигурно пращайте по повече пакети и задайте по-голиам период на изчакване за всеки)

    Пример:
    PING -n 10 -w 10000 212.50.21.123 - това ще прати 10 пакета до 212.50.21.123 като всеки ще бъде изчакан 10 секунди


    PING -t -l 5000 212.50.21.123 - в този пример се пращат безкрайно много пакети с големина 5Кb с цел "наводняване" на връзката


    След като изпйлните командата PING ще получите нещо от сорта:

    Pinging 212.50.21.123 with 32 bytes of data:
    Reply from 212.50.21.123: bytes=32 time=1010ms TTL=126
    Reply from 212.50.21.123: bytes=32 time=982ms TTL=126
    Reply from 212.50.21.123: bytes=32 time=1256ms TTL=126
    Reply from 212.50.21.123: bytes=32 time=817ms TTL=126
    Ping statistics for 212.50.21.123:

    Packets: Sent = 4, Received = 4, Lost = 0 (0% loss),
    Approximate round trip times in milli-seconds:
    Minimum = 817 ms, Maximum = 1256 ms, Average = 1016 ms

    Както видждате най-долу има статистика за това колко пакета са били пратени, колко върнати и средното време, за което са го направили.

    2. Trace - тракинг се нарича проследяването на пътя до даден компютър (през кои адреси минава). Това може да се направи по следния начин в DOS:

    TRACERT [-h OPITI] [-w MILISEKUNDI] ADRES

    -h - брой опити за търсене на отделните адреси (по подразбиране 3)
    -w - времто за чакане отговор на пакета

    3. Netstat - Състояние на TCP/IP това е програма за показване на текущото състояние на TCP/IP, тоест за извеждане на информация за това кои портове са отворени, на кои има осъществена връзка и т.н.
    Няма да ви обяснявам параметрите и. Просто я използвайте по следния начин:

    netstat -a
    това ще покаже цялостна информация относно TCP/IP
    При не съществуваща Интернет връзка ще видите:

    Proto Local Address Foreign Address State

    Proto - това е протоколът, с който е осъществена връзката
    Local Address показва на кой порт е свързана вашата машина
    Foreign Address - портът на отсрещната
    State - показва състоянието на връзката (в случайя портовете чакат за Connection Request)

    NETSTAT е удобно средство за откриване на троянци при положение че знаете на кой порт работят. Да кажем че NetBus изплзва локален порт 12345 следователно ако състоянието на този порт е Listen явно имате зареден троянец (освен ако не ползувате защитна програма Firewall)

    4. FTP - клиент за File Transfer Protocol Serveri

    Чрез FTP.EXE можете да осъществите връзка с FTP компютър. Това става чрез:

    FTP ADDRESS

    Например: FTP 212.50.21.123

    Ако нямате определен account в отсрещната машина пробвайте да се свържете с UserName: anonymous и parola: вашия e-mail

    След това най - използуваната комада е: HELP

  10. #10
    Повече от фен
    Регистриран на
    Apr 2005
    Град
    София, Борисова градина, стадион "Българска Армия", сектор "Г
    Мнения
    340
    Link: Всичко за TELNET

    Отдалечен терминал - TELNET

    TELNET (Networking Terminal Protocol) е Internet протокол (услуга), надстройка на TCP/IP, за осъществяване на връзка (диалог) с друга машина в режим на отдалечен терминал. Преимуществата на тази услуга са в това, че потребител от своя компютър може да използва ресурсите на друга машина, отдалечена от него на значително разстояние. Дистанционното включване може да осигури достъп до собствена пощенска кутия на друга машина в друг град, в друга държава, достъп до бази данни с интересна за клиента информация, консултиране на библиотечни каталози за книги и статии, получаване на валутна, борсова и друга бизнес информация. За хора, занимаващи се с информатика, това средство осигурява достъп до други операционни системи, компилатори и програмни пакети. Това е едно подходящо средство за използване на изчислителните възможности на по-мощни компютърни системи, отдалечени на хиляди километри от собствената машина. В случаите на връзка по модемна линия услугата се оказва особено ценна, поради минималния обмен на информация с “отдалечения терминал”. Ако е налице модем, чиято скорост на обмен е по-малка от 9600 bps или качествата на телефонната линия не позволяват обмен при по-висока скорост, то за предпочитане е използването на Telnet услуга за свързване с Internet сървър вместо ползване на пълно Internet ядро по SLIP или PPP. При свързване с машина с Unix или VMS операционна система, Telnet приложенията осигурява терминална емулация от типа ANSI терминал, VT100, VT52 или друг вид, конфигуриран от потребителя. Telnet протокол е описан в документа RFC 854.

    Работата с Telnet услугата предполага наличието на програма, която поддържа Telnet клиент за осъществяване на връзка с Telnet сървър (Telnet deamon). Това обикновено е машина с Unix, Linux или VMS операционна система. Управлението на услугата може да се осъществи от команден ред или чрез избор на операция от меню. И в двата случая става дума за изпълнение на определен набор от команди, с които се реализира непосредственото й управление (Таблица 1). Достъпният набор от команди зависи от конкретната програмна реализация и операционната система. В общия случай програмата Telnet-клиент използва два параметъра за осъществяване на връзка с друга машина:

    Код:
    Telnet <address> <port>
    • address е IP адрес или име на машина, псевдоним;
    • port е номер на порт за обслужване на услугата, ако не е указано се приема 23. Номерът на порта не е директно свързан с хардуерната част на компютъра, а указва на отдалечената машина коя услуга ще бъде използвана.

    Код:
    Telnet 
    Telnet> open <address> <port>
    При активиране на Telnet клиент без параметри управлението се предава на команден режим, от който се задават команди с техните параметри.

    FTP - Команди

    Команди - Съдържание

    open - отваряне на връзка
    close - затваряне на текущата връзка
    escape - задаване на escape символ
    exit - изход от Telnet
    localecho - включване на локално ехо на терминала
    negotiate - установяване на Telnet опции
    options - проследява изпълнението на активните опции
    quit - изход от Telnet
    status - отпечатване на статус информация
    usecrnul - изпращане на CR-NUL и CR-LF като символ за нов ред
    xon - локално управление на потока от символи
    z - прекъсване на Telnet сесия
    ? - отпечатване на помощна информация за Telnet

    При различните платформи и операционни системи Telnet услугата работи по еднообразен начин, но има различия в набора от команди поддържани от конкретната програмна реализация. Telnet приложения има реализирани за UNIX, LINUX, MS-DOS, WINDOWS, MacOS

    Telnet сесия

    Една Telnet сесия е времето на взаимодействие - диалог с отдалечената машина. Провеждането на успешна Telnet сесия се предхожда от определена последователност от стъпки. При използване на команден режим, първо се стартира програмата Telnet клиент чрез следната команда:

    Код:
    TELNET 
    TELNET> open media.vmei.acad.bg
    Open с IP адрес или име на Telnet сървър отваря връзка на подразбиращия се порт. При нормална връзка първо протоколът прави опит да открие път към сървъра и не след дълго се появява неговият отговор, както следва:

    Код:
    Trying 194.141.6.111... 
    Connected to media.vmei.acad.bg 
    Escape character is '^]'.
    Връзката е вече установена, Escape символът в този случай е “^]”. С Ctrl/] по всяко време може да бъде прекратена връзката. Стартирането на процес клиент в отсрещната машина изисква идентификацията на потребителя с име и парола за достъп, например:

    Код:
    login: ivanov 
    password: 
    $
    За някои обществено достъпни сървъри паролата за достъп може и да не е необходима, а потребителското име, ако се изисква, е точно определено и предварително известно.

    С появата на символа за команден ред на отсрещната машина завършва установяването на контакт с нея. От тук нататък потребителят разполага с възможностите, които отсрещната система му предлага.

    При работата в режим на отдалечен терминал трябва да бъдат установени параметрите на терминалната емулация в локалната машина. В редки случаи, след установяване на връзка, на екрана на клиентската машина се появяват странни символи. Това означава, че не е била подбрана подходящата терминална емулация. При подобни случаи, връзката трябва да се прекрати и да бъде възобновена след установяване на коректни параметри за отдалечения терминал. Почти всички Telnet сървъри използват VT100 за базов терминал, някои от тях установяват автоматично параметри за терминална емулация в зависимост от възможностите на Telnet клиента.

    Параметърът номер на порт за Telnet услугата зависи от Telnet сървъра. В повечето случаи това е числото 23, но има сървъри, които ползват друг номер за този порт.

  11. #11
    Повече от фен
    Регистриран на
    Apr 2005
    Град
    София, Борисова градина, стадион "Българска Армия", сектор "Г
    Мнения
    340

  12. #12
    Повече от фен
    Регистриран на
    Apr 2005
    Град
    София, Борисова градина, стадион "Българска Армия", сектор "Г
    Мнения
    340
    Какво означава Linux ?




    Linux е свободна Unix-подобна операционна система започната от Linus Torvalds със съдействието на програмисти от целия свят.

    Linux е независима POSIX-реализация и поддържа истинска многозадачност, виртуална памет, споделени библиотеки, зареждане при поискване, чисто управление на паметта, мрежови услуги съгласно стандартите TCP/IP, както и други услуги достъпни в Unix-подобните системи.

    Тъй като е защитена от лиценза GNU General Public License http://www.linux.org/info/gnu.html изходните текстове на програмите формиращи Linux са достъпни за всеки.

    Основни понятия в Linux

    Като многозадачна операционна система Linux във всеки един момент от работата си поддържа няколко активни програми в паметта.

    Най-важната и същевременно задължителна програма е ядрото (kernel).То се занимава с управлението на хардуера, паметта, разпределя ресурсите на компютъра между обикновените програми, управлява мрежовия трафик, файловата система и прави още куп важни неща.

    Останалите активно работещи програми се наричат процеси (process). При стартиране на Linux най-напред в паметта се зарежда и стартира ядрото, което като се намести и разбере че компютъра е в добро здраве, стартира първия процес в системата, който се нарича init. Този процес стартира други процеси (които му се падат деца), те пък стартират още процеси (които са внучета на init), докато накрая нормално работещата Linux система се оказва с около 20-200 стартирани процеса, изпълняващи най-разнообразни задачи.

    Ние не взаимодействаме пряко с на ядрото. Всички видими дейности в системата се извършват от процесите. Те пък възлагат на ядрото да извършва входно/изходни операции и други важни неща.

    Процесите могат да си предават един на друг информация по няколко начина, най-важният от които е мрежовата комуникация (networking). Подобно на телефонните разговори между хора, всеки процес може да се опита да се свърже с друг процес, работещ на сьщия или на отдалечен компютьр. Ако другият процес 'вдигне телефона' (приеме TCP връзка), започва обмен на информация.

    Ако компютърът има един процесор, във всеки един момент може да работи най-много един процес (или ядрото). Но ядрото, използвайки особеностите на хардуера така превключва активните процеси, че създадава илюзията за едновременна работа на всички стартирани процеси.

    Oсновно понятие в Linux е и файловата система (file system). Тя е йерархична, съдържа файлове, директории, препратки към файлове, както и специални файлове, които са логически образ на хардуерните устройства. Освен това тя е виртуална, тоест дървото от директории може да съдържа прикачени (mounted) едновременно дискови дялове (partitions), принадлежащи на най-различни операционни системи.

    Linux е многопотребителска (multiuser) система - различни потребители могат едновременно да ползват компютъра, като всеки от тях има ясно дефинирани права за достъп до различните ресурси на системата. Администраторът на системата (root) има върховни права, останалите потребители са с ограничени права, което ги лишава от възможността да правят големи поразии. Старайте се винаги когато е възможно да работите като обикновен потребител!

    Целта на учебника е да изясни основните принципи на Linux. Той не се занимава с детайли. Голяма част от понятията, термините и програмите в Linux са аналогични за всички UNIX-подобни операционни системи, особено за системите с отворен код (FreeBSD, NetBSD, OpenBSD). Това е сложна среда, създавана, синхронизирана и тествана от хиляди програмисти в продължение на 30 години. В тази среда взаимодействията между програмите и стандартите за това взаимодействие са по-важни от реализацията на самите програми. Не се плашете от тази сложност. Постарайте се да научите общите принципи и да усвоите техниката бързо да намирате информация по възникнал проблем, а не да изучавате всичко в дълбочина.

    http://linux-bg.exco.net/
    http://linux.gyuvet.ch/




    + ето още един полезен линк с компютърни термини:

    http://whatis.techtarget.com/

  13. #13
    Повече от фен
    Регистриран на
    Apr 2005
    Град
    София, Борисова градина, стадион "Българска Армия", сектор "Г
    Мнения
    340
    Какво е DVD?

    DVD e сравнително нова технология, която с нарастващите си продажби, е бъдещето на домашното кино. DVD е съкращение от Digital Versatile Disc (или Digital Video Disc). Тази технология ви позволява доста повече, отколкото VHS касетите. Например, при DVD картината и звукът са в дигитален формат, което значи, че качеството им е значително по-добро от това при видеокасетите. Също така видеокасетите с времето се износват, което води до влошаване на качеството. При DVD можете да гледате някой диск, колкото си искате пъти без да има промяна в качеството.

    DVD дискът

    На външен вид DVD изглежда както CD. Обаче DVD може да съдържа 4.7 GB информация (за разлика от CD - 650 MB). Как става това? Тъй както при CD така и при DVD информацията е кодрина в серия от ямички и заравнености. Разликата е в това, че тези ямички и заравнености са повече при DVD и са разположени по-близо помежду си, позволявайки съхранението на повече дигитална информация. В зависимост от слоевете, има няколко вида DVD:

    DVD-5 - има само един слой с информация ( може да съдържа към 4.7 GB информация)

    DVD-9 - слоевете с информация са два. Преминаването от един слой към друг става чрез префокусиране на лазера. При DVD-9 информацията е съхранявана върху една от страните (близо 9.4 GB)

    DVD-10 - слоевете с информация са два - по един от всяка страна. За да четете информация от другия трябва да преобърнете диска (към 9.4 GB)

    DVD-18 - слоевете са общо четири - два от всяка страна. От всяка страна слоевете се четат така, както при DVD-9. Диска трябва да бъде преобърнат за да бъдат прочетени другите два слоя. При DVD-18 може да се съхранява до към 18 GB информация.

    Компресия

    Въпреки, че 4.7 GB е доста пространство за информация, видео и аудио файловете могат да заемат това място доста лесно. Затова е необходима някаква компресия, която да намалява размера на файловете. Компресията използвана при видео файловете (аудиото не е компресирано - PCM формат) e MPEG-2. Начинът, по който работи е: MPEG-2 компресията взема и променя само тези части от кадрите, които се променят по-нататък. По този начин се изрязва ненужната информация в кадрите и се спестява ценно пространство. След това файлът е декодиран обратно на вашият софтуер/хардуер декодер или DVD плейъра. Нивото на компресия определя колко близко до оригинала ще бъде картината, която виждате.

    DVD - видео размери на екрана (Aspect Ratio)

    Размерите са главно 3 вида:

    1.33 (4:3) - pan&scan - тук материалът е или оригинално в 4:3 размер, или пък е използван pan&scan метода (при него широкоекранният филм е изрязан така, че да се побере в 4:3. Тук картината се мести на ляво и дясно така, че да хваща най-важните моменти и действия - останалото се отстранява) - 4:3 е размерът на повечето телевизори

    1.85/2.35:1 - широкоекранен - тук картината е запазена в оригиналният си широкоекранен размер. Проблемът е, че повечето хора нямат широкоекранни телевизори, което води до появата на две черни ивици на екрана, заемащи около 20% от екрана.

    1.85/2.35:1 - anamorphically enhanced - в опит черните ивици при широкоекранните филми да не бъдат само загубено място, оригиналният 1.85 материал е "разтетлен" (чрез няколко дигитални процедури ) до пълният размер на екрана. 2.35:1 филмите също са разтеглени, но при тях остават малки черни ивици на екрана.

    Регионална защита

    DVD пазарът е разделен на 6 региона. Ако се опитате да гледате филм от регион различен от този на вашият плейър ще получите грешка. Регионите са:

    1 - САЩ и Канада
    4 - Австралия, Средна и Южна Америка

    2 - Западна Европа, Близкият Изток, Южна Африка, Япония
    5 - Африка, Азия, Източна Европа

    3 - Югоизточна Азия
    6 - Китай


    Можете да видите карта на регионите на Unik.no/~robert/hifi/dvd/world.html

    Macrovision

    Macrovision е форма на аналогова защите срещу копиране. Почти всички видеокасети и повечето DVD дискове имат тази защита. Ако се опитате да копирате материал с Macrovision защите, картината ще бъде силно разстроена. Докато при видеокасетите, Macrovision защитата е записана върху самата касета, то при DVD-тата я няма тази информация - само такава, която казва на DVD плейъра дали да включи или изключи тази защита.

    CSS protection


    CSS (Content Scrambling System) е форма на дигитална защита срещу копиране. Всички DVD-та я имат. CSS се състои от серия от кодирани ключове (към 400). Всеки DVD плейър, хардуерен или софтуерен, си има свой собствен ключ. Всички DVD-та трябва да имат всичките 400 ключа, за да могат да бъдат използвани с различни плейъри. DVD плейърът трябва да има ключ, който да съвпада с някой от ключовете върху DVD-то. Това разрешава дигитална информация да бъде отворена. Ако нямате ключ, и се опитате да копирате информацията от DVD-то направо върху вашият хард диск, то тя ще бъде просто боклук.

    Допълнения (Features)

    Почти всяко DVD съдържа някакви допълнения към филма. Примери за такива допълнения са: обяснения за различни моменти или специални ефекти от филма, биографии на артистите, изтрити сцени и още какво ли не. За DVD-ROM устройствата има още някои неща като: screen savers, различни игри и т.н.

    Общо взето това са само няколко бележки относно DVD. Все пак се надявам да са били полезни : )

    Термини

    Decoding
    DVD видеото е кодирирано във формат, в който големи количества видео и аудио могат да бъдат съхранявани в сравнително малки пространства. Използваната компресия за видеото е MPEG-2 (Motion Picture Expert Group 2), а тази при аудиото е MPEG-2, DTS или Dolby Digital AC-3 (Dolby Digital 5.1).

    Dolby Digital Sound (AC-3)
    Метод на компресия, който позволява от 1 до 5.1 звукови канали да присъстват на даден диск. Това е стандартен звуков формат за DVD. Звукова техника с Dolby Digital декодер е небоходима за плейбек, въпреки че всички DVD плейъри ще превърнат сигнала в дву-канален surround, ако нямате тази DD техника. Dolby Digital предоствавя шест напълно отделни звукови канали - предни: ляв, десен и централен, и, десен и ляв surround (и петте са в пълен честотен обхват - 20Hz-20kHz), както и един нискочестотен (20-120Hz) канали. Това прави звука по-реалистичен и лесен за локализиране.

    Software Decoder
    Декодирането на DVD филма става чрез софтуер. Най-общо, той казва на процесора да изпълни някои математически изчисления за да декодира файла с DVD филма, без някаква сериозна помощ от видео или звуковата карта. Все пак подходяща видео карта е необходима за съвместимост с типа софтуерен метод използван при изобразяването на видеото.

    Hardware Decoder
    Използва PCI декодираща карта, където математическите изчисления при декодирането на DVD филма се извършват върху самата карта. Този тип декодер не е силно зависим от процесора или графичната/звукова карта.

    PCM (Pulse Code Modulation)
    Това е основната форма на дигиталното аудио. PCM е некомпресираният аудио сигнал, който е използван и при CD. За разлика от CD-тата, които позволяват само 44.1 kHz честота и 16-битов звук, PCM при DVD има 96 kHz и 24-бита, което позволява по-чисто и вярно възпроизвеждане на звука. Като некомпресиран формат, обаче, PCM заема доста място върху диска и може да бъде ограничено до пет звукови канала. Тъй като PCM формата е подобен на този при CD, декодерът във вашият DVD плейър е подобен на този в CD.

    Regions (Региони)
    DVD филмите са кодирани в региони, които ще трябва да съвпадат с региона на вашият декодер. Например Европа е регион 2, и на вас ще ви трябва декодер, който да е настроен за този регион. Със същият този декодер (от регион 2) няма да можете да гледате DVD от Северна Америка ( регион 1 ). Повечето декодери за компютри (софтуерни или хардуерни) имат предимството, че да могат да им бъдат сменяни регионите чрез подходящият софтуер. Но все пак ще ви трябва DVD-ROM устройство, което да е мултирегионално за да имате истинска мултирегионална система. Ако вашето DVD-ROM устройство е хардуерно заключено, тогава не можете да сменяте региона със софтуерно.

    Set-top Decoder
    Това е типът декодер, който можете да свържете направо към телевизора, както видеорекордер или Laserdisc плейър.


    Софтуерни декодери:

    WinDVD - Intervideo.com

    Cyberlink PowerDVD - 3dsl.com

    Повече информация:

    DVD.box.sk - препратки към други сайтове и база данни

    Digital-digest.com/dvd - инфо свързано с DVD

    Thedigitalbits.com/officialfaq.html - често задавани въпроси относно DVD

    Съвет от Barut добавам това:

    Добави че на DVD може да има няколко потока снимани от различен ъгъл и зрителя да си избира какво точно да гледа.
    Основно режисьорите на порначки го ползват.
    Тези неща обинковено не могат да се видят на рипнатите филми дори и да са пак в DVD формат понеже се изрязват всички излишни потоци с цел съдържанието да се намали до 4,7 ГБ.
    И 4,7 ГБ са на практика малко по-малко .

  14. #14
    Повече от фен
    Регистриран на
    Apr 2005
    Град
    София, Борисова градина, стадион "Българска Армия", сектор "Г
    Мнения
    340
    HTML Програмиране -> Самоучител

    Въведение

    Създаване на HTML страница

    HTML страницата е обикновена текстова страница, което означава,че тя може да бъде създадена с всеки текстов редактор.Препоръчвам ви Notepad-а в Winboze или PE2 в DOS. Също така добро решение е да се използва някоя от по-мощните програми за създаване на уеб страници, които предлагат възможност за редактиране на самия HTML код. Файловете,съдържащи HTML,се записват с разширение .htm или .html(препоръчвам .htm).Това е необходимо за да се разпознават като такива а не като обикновени текстови страници.

    Тагове

    Таговете се различават от останалия текст в HTML файла по това, че започват със знака "<" и завършват със знака ">".Има два вида HTML тагове - отварящи и затварящи.Отварящия таг съобщава на браузъра,че от това място в страницата започва определеното от него форматиране,а затварящия съобщава,че при него то завършва.В отварящия таг се включват и параметрите, определящи неговото действие.Ако такива не бъдат зададени,за визуализирането се използват стойности по подразбиране,като при някой от таговете обаче задаването на параметрите е задължително.Между отделните параметри и самия таг се оставия по един празен интервал за разделител.Затварящият таг винаги е същият като отварящия,но без параметрите и със знака "/" веднага след знака "<" [<font size="3"....</font>]
    Таговете могат да се изписват както с малки така и с големи букви. С оглед необходимоста от затваряне на всички отворени тагове е прието да се използва следното подреждане:след като се отвори даден таг,се приминава на нов ред и с две позиции по-навътре,отколкото предходния(с цел добре изглеждащ HTML-документ).Едва при затваряне на съответния таг се излиза обратно с две позиции навън,до предишното ниво.За да не става прекалено дълъг кодът това правило не се спазва стриктно!Автоматично генерирания HTML невингаи отговаря на тези условиа-възможно е той да е с множество прази редове и силно изразена табулация или пък изписан само на един ред.

    Затваряноето на даден таг е необходимо , за да се укаже краят на неговото действие,както и да се спази структурата на езика HMTL.В HTML съществуват и определен брой самостоятелни тагове,които не трябва да бъдат затваряни(
    blah blah blah balh).Важно е да се отбележи,че таговете могат да бъдат отваряни един в друг,т.е. не е необходимо един таг да бъде затворен,за да се отвори друг,и по този начин може да се съчетае тяхното действие.В външния вид,т.е. да се наблюдава йерархията.
    Пример:
    • - правилно : ........
    • - неправилно : ........


    Цветове

    На почти всеки елемент в уеб страниците може да бъде зададен цвят,различен от този по подразбиране.Може да бъде сменен цветът на фона на страницата,на текста,на връзките, да бъде сложен фонов цвят на таблиците или само на едно от отделните полета и т.н.В HTML са предвидени два начина за задаване на цвета - с ключова думи или в RGB-формат.

    Ключови думи за цвят
    На таговете и параметрите в тях,които отговарят за определен цвят,могат да се присвоят стойности от типа на red,yellow,blue,black,green,white и т.н.,които представляват названията на съответните цветове на английски език.За съжаление този начин,който е по-удобен,не се препоръчва по две причини:първо - с ключови думи могат да се задават само основни цветове,но не и техните нюанси, и второ - не всички браузъри разпознават ключови думи.

    Цвят в RGB-формат
    RGB е абревиатура от първите букви на трите основни цвята - Red(червен),Green(зелен) и Blue(син) .Toва е и стандартът за цвят при компютрите,при който поотделно се задава интензитетът на трите основни цвята със стойности за всеки един от тях от 0(най-слаб) до 255(най-силен).От тяхното комбиниране могат да се получават 16 777 216 различни цветови нюанса.Записът на интензитета на отделния основен цвят се извършва винаги в две позиции и ако числото е едноцифрено, се добавия 0 отпред.Това означава,че стойносите варират от 00 до FF, а за да се отбележи,че записът е в шестнадесетичната бройна система,най-отпред се поставия знакът #.В крайна сметка записът би изглеждал по следния начин:#33FF99,което схематично може да се запише така:#RRGGBB - в първите две позиции се задава каква да бъде наситеността на червения,след него зеления и накрая на синия цвят.В следната таблица са описани някой от основните цветове:

    Код:
    Цвят Код 
    черно #000000 
    бяло #FFFFFF 
    сиво #C0C0C0 
    синьо #0000FF 
    червено #FF0000 
    зелено #00FF00 
    жълто #FFFF00 
    лилаво #FF00FF 
    циан #00FFFF
    Общи елементи на HTML страниците
    Всеки HTML-документ започва с тага <HTML>, завършва с тага </HTML> и е изграден от две основни и с принципно различно предназначени части - глава [<HEAD>] и тяло [<BODY>].В главата се поставят таговете,описващи начините за неговото интерпретиране.Никаква част от нея не се изобразява на екрана на браузъра.Тя започва с тага <HEAD> и започва с </HEAD>.Непосредствено след това с тага <BODY> се поставия началото на тялото на документа, в което се съдържа зялата информациа,командите за нейното форматиране,както и таговете,с които на съответните места се включват графики и други възможни компоненти от типа на Java Applets,Flash,JavaScripts и т.н.Тялото завършва с тага </BODY>.Kато цяло структурата на HTML-документа изглежда по следния начин:

    Код:
    <html> 
     <head> 
       special tags [ not appear on hte screen ] 
     </head>  
    <body> 
       tags + content of the page [ only they appear on the srceen ]  
     </body>
    </html>

    Глава на HTML-документа

    В главата на се поставия обща и инициализираща страницата информация,която не се изобразява на екрана.В нея се включват:

    Заглавие на страницата - това е текстът,който се изобразява в синята лента най-отгоре на прозореца на браузъра.За целта се използва тагът <TITLE>,който обгражда заедно със затваряшия таг текста на заглавието.
    Пример:

    <title>Welcome to my first page</title>

    Информация за автора на страницата
    Tя не се използва от браузъра,но носи информация на тези,които разглеждат HTML-кода.Включването става с тага <META> и съответно параметрите към него по посочения начин:
    <META NAME="Author" CONTENT="blahblahblah">
    Тагът <META>
    не изисква включването на затварящ таг.
    Ключови думи - със задаването на ключови думи в главата на HTML-документа се указват основни понятия,които най-добре описват съдържанието.Те са определящи критерий,по който търсчките ще включват дадената страница като резултат от заявката за търсене.Задаването се извършва с тага <META>,където те се изброяват в параметъра CONTENT,разделени със запетайки.
    <META NAME="Keywords" CONTENT="blah,blah,blah,...">

    Кратко описание на съдържанието
    Oбикновено се използва от търсачките в Интернет за да се индексира страницата.Описанието се включва в HTML-кода отново с помощта на тага <META>:
    <META NAME="Description" CONTENT="blahblahblah">

    Кодова таблица
    По подразбиране символите се изобразяват на екара с кодова таблица,която не съдържа кирилица.Ако текстовото съдържание на страницата е на английски,нейното задаване не е необходимо.Но когато има дори и само един симбол на кирилица за да бъде изобразен той правилно, се налага това да бъде указано на браузъра отново с помощта на <META> и следните параметри:
    <META HTTP-EQUIV="Content-Type" CONTENT='text/html;charset=windows-1251">
    Употребата на изброените тагове в <HEAD> не е задължителна,но чрез нея се повишава качеството на страницата и това е белег за професионално направен уеб дизайн.Обикновено главата на HTML-документ съдържащ текст на кирилица,изглежда по следния начин:
    <HEAD>
    <TITLE>My first web page</TITLE>
    <META NAME="Author" CONTENT="ZoNeMaStEr">
    <META NAME="Description" CONTENT="Info,pictures,links,webdesign,lessons..." >
    <META NAME="Keywords" CONTENT="blah,blah,blah,blah,blah,blah">
    <META HTTP-EQUIV="Content-Type" CONTENT="text/html;charset=windows-1251">
    </HEAD>

    Тяло на HTML-документа

    С тага <BODY> се определя съдържанието на страницата.Между неговото отваряне и затваряне се съдържа цялата информация,която ще бъде представена на страницата.В него могат да се включат параметри, с които да се зададат цветове на текста и фона:

    Код:
    BGCOLOR="" - цвят на фона на страницата;по пордазбиране - бял
    TEXT="" - основен цвят на текста;по подразбиране - черен
    LINK="" - цвят на връзките;по подразбиране се ползва цветът зададен в настройките на браузъра.
    VLINK="" - цвят на посетените връзки;по подразбиране - цветът зададен в настройките на браузъра
    ALINK="" - цвят на връзките в момента на щракването върху тях;по подразбиране както при VLINK и ALINK
    Пример:
    <BODY BGCOLOR="#000000" TEXT="#FFFFFF" LINK="#CC0000" VLINK="#CCCCCC" ALINK="#333333">

    ТЕКСТ


    Задаване на шрифта
    Таговете,които се използват за форматиране на шрифта в HTML,са:
    [b]<FONT>,,[I],<U>,<S>,<SUB>,<SUP>,<TT>,<H1>...<H6>

    Задаването на вида,цвета и големината на шрифта,с който да бъде изобразен определен пасаж от текста,става с помощта на тага <FONT>.Той изисква задължително затваряне с </FONT> и поради честата му употреба се налага да се внимава за това.<FONT> може да има следните параметри:
    COLOR="" - с негова помощ се задава цветът на текста в RGB формат(COLOR="#336699")
    FACE="" -определя шрифта,който ще се използва за изобразяване на текста.Това може да бъде всеки шриф,но той трябва да съществува и на копютъра на клиента ,а в противен случай текстът ще бъде изведен на екарана с врифта по подразбиране,зададен в настройките на браузъра.По тази причина се практикува задаването на няколко шрифта, като браузъра ще използва първия от тях,който намери в системата,например:
    <FONT FACE="MS Sans Serif,Arial,Verdana">

    SIZE="" - това е третиян възможен параметър за тага <FONT>,който определя големината на шрифта.Могат да се използват стойности от 1 до 7 или относителна промяна на големината от -2 до +3.
    С таговете [B],[I],<U> и <S> се задава стилът на изписване на буквите,които стават съответно получерни(bold), курсивни(italic),подчертани (unterline), задраскани(strike),С тага <SUP> текстът се задава като горен индекс,а със <SUB> - като долен индекс.Тези шест тага нямат параметри и е необходимо да бъдат затваряни.
    Пример:
    Ако в HTML-документа има :
    Това е bold,а това е <U>подчертано и курсивно</U>
    то на екрана ще се появи:
    Това е bold, а това е подчертано и курсивно

    Специални символи
    Съществуват определн брой символи,които не могат да бъдат включени пряко в HTML- документа,или пот-точно - тяхната употреба води до объркване на браузъра.Става дума за служебни символ,които съдържатопределена команда за браузъра.Конкретен пример за това е знакът < ,яичто употреба указва,че следва служебна дума,следователно браузърър ще очква по-нататък в тескта да срещтне и знакът >,след което съдържанието между тях ще се интерпретира като таг.Друг пример е невъзмжността да се изобразят пожече от два празни интервала един след друг на екрана-пряко следствие от особеностите на формата.Решението на този проблем е употребата на специален код,на мястото на който браузъра ще изобрази съответния символ при визуализирането на страницата.В следната таблица са дадени символите,чието включване става директно по описания вече начин.

    Код:
    Код - Визуализиране на екрана 
    &lt; - < 
    &gt; - > 
     - празен интервал 
    &copy; - © 
    &reg; - ® 
    ™ - ™ 
    &deg; - ° 
    &plusmn; - ± 
    &amp; - &
    TO BE CONTINUED

  15. #15
    Повече от фен
    Регистриран на
    Apr 2005
    Град
    София, Борисова градина, стадион "Българска Армия", сектор "Г
    Мнения
    340
    Уеб пощни иснтруменити, като започнал мацорана

    FrontPage 2002

    Последната версия на Dreamweaver е доста добра. Програмата се базира на солидна основа която удоблетворява както нуждите на начинаещите така и на уеб разработчиците. Dreamweaver 4 е много добър и невероятно мощен инструмент. Той продължава да е достъпен за не професионалистите през приятелският си дизайн и добре оформени уроци и туториали.Може би най-добрия продукт,които ще намерите.Изключително широки възможности, неизброими инструменти и помощни средства,това е най-точната характеристика. Предназначен е за по-напредналите дизайнери,но въпреки това би бил полезен за всеки.Със стандартната дистрибуция са предвидени и няколко въвеждащи Tutorials, за работа с продукта,които са наистина добре направени и ще ви въведат в атмосферата на DreamWeaver.Потребителите,които се спрат на този прдукт ще имат над какво да поработят,но крайният резултат ще бъде повече от задоволителен. Също така, Macromedia прилежно са аранжирали съдържанието на продукта си. Отново Dreamweaver е това което ви трябва!

    Независимо дали правите малка страница съдържаща няколко страници за лично ползване или за малък бизнес, или правите голяма страница, Dreamweaver 4 е решението на проблема ви.

    С последната версия на Dreamwaver, Macromedia свършиха с разрастващата се, версии номерирана система, но и също така насочват програмата към нова посока. Предишните версии на Dreamwaver вече бяха индустриални стандарти, добре уважавани за тяхните мощтни уеб-дезайн функции и поддържащи сбособности. Dreamwaver МХ всъщност, минава доста над НТМL и взима програмата в реалност за напреднало доразвиване за уеб апликации, място което преди е било резервирано за професионалисти и техници със собсвен софтуер като Macromedia’s UltraDev, технически подобрена версия на Dreamwaver. Dreamwaver МХ сега вкючва много от UltraDev-ските функции, също така и някои функции за поправяне на код намерени във HomeSite, още една от апликациите на Macromedia. Може би едно от помощните менюта в Using Dreamweaver MX обобщава ъпгрейда на версията като просто казва : “Dreamweaver е голяма програма..”

    Photoshop 7.0 за Windows има доста нови полезни неща, които правят създаването и обработката на образи по-ефективна. 7.0 направи Photoshop не само мощен инструмент, но и програма с която лесно и бързо можете да създавате ефекти които ще се конкурат с най-добрите правени някога.

    Във Flash MX са добавени средстава и функции, които запазват дружелюбните към потребителитя инструменти за рисуване, като същевременно разширяват възможностите за анимация. С тази версия, Flash не само прави една крачка напред, но и за пореден път се утвърждава като стандарт за всеки дизайнер, който желае да създаде висококачествени и запомнящи се срещи в Уеб. Програмата Flash MX предоставя мощни за разработка и създаване на Уеб страници и приложения за уеб, усъвършенствани инструменти за рисуване, които работят и реагират по естествен за потребителят начин, инструменти за анимация за създаване на интерфейсни елементи и интерактивност със синхронизиран звук, както и интеграция м/у продуктите, позволяваща директно импортиране на изображения.

    Лесен и удобен за използване,AceHtml е може би най-добрият
    избор за начинаещия потребител.Менютата и инструментите са
    лесно достъпни и предлагат изключителна гъвкавост.Ако сте в
    началото на първият си проект като дизайнер,добре е да
    започнете от тук.Разбира се AceHtml неможе да се сравнява с
    DreamWeaver по отношение на гъвкавост и възможности,но за
    сметка на това лесната употреба и приятелски настроения
    интерфейс ще ви харесат.От самото начало ще разполагате с така
    полезните Templates,които изключително ще ви улеснят да
    започнете своя личен или фирмен сайт.Вграденият браузър ще ви помага да следите
    развитието на страницата,а досадното писане на html код е заменено с лесно достъпни
    бутони и добре оформени Wizards.

    С този продукт създавате уеб страниците с лекота. Доста проста програма за създаване на страници, води ви през целият път на създаване на страницата стъпка по стъпка. Перфектна за начинаещи които искат да създадът първата си страница бързо. Има доста вградени свойства, които са полезни както на начинаещи така и за професионалисти.

    Много е лесно да създадете уеб страница с CoffeeCup HTML Editor понеже съдържа доста скриптове в себе си за определените функции. Съдържа подробни инструкции за работа с продукта!

    Paint Shop Pro притежава компактен интерфейс, което е изключително удобно, тъй като остава повече свободно място на екрана. Плаващите менюта и палитрите с цветовете са сгънати и сами се разгъват. Изобщо с него се работи удобно дори и на 14 инчов монитор. Програмата поддържа 22 файлови формата. С поможа на интегрираният броузър можете да правите предварителен преглед на графичните файлове. Paint Shop Pro поддържа растерни и векторни слоеве и маски, които могат да се съчетават с филтри. Други полезни инструменти са тези за отстраняване на драскотини и клониране.

    Всичко това прави Paint Shop Pro уникален редактор, предназначен главно за домашни и бизнес потребители. Професионалните дизайнери биха могли да намерят и по подходящи продукти. Въпреки това програмата разполага с всичко необходимо за пълноценна работа с графика, независимо дали става дума за домашен фотоалбум, мултимегуйна презентация или създаване на уеб страници.

    Microangelo 5.5 предоставя пълна поддръжка за Windows XP икони. Можете да гледате, създавате, редактирате или променяте Windows XP икони под Windows 98, Me, 2000, или XP. Microangelo включва пълното решение за анимирани икони, давайки възможност да създавате икони в двата стандарта 32 и 48 пиксела.

    Изписването на страницата ви в търсачките е нещо много важно. Понякога е трудно да разбереш какво точно правят повечето търсачки. Повечето хора разчитат на банерите по други страници за да популяризират страницата си, но по последни проучвания много по успешно се популяризира страница чрез търсачки като Google. С този софтуеар можете да генерирате сам мета тагове и да запишете страницата си в най-големите търсачки в света. Продукта съдържа и много други полезни инструменти. Заслужава си да се види!

    Въпреки това обаче,възможностите ви за създаване на заглавия,банери и анимации са ограничени. Всичко се създава в реално време и се манипулира с елементарно движение на мишката. Вече не се налага да губите излишно време при създаване на изображенията,просто всичко става на момента. Xara3D

  16. #16
    Повече от фен
    Регистриран на
    Apr 2005
    Град
    София, Борисова градина, стадион "Българска Армия", сектор "Г
    Мнения
    340
    ТРИКОВЕ ЗА WINDOWS

    1. Изключване на компютъра с едно кликване в/у иконка.

    Кликнете с дясното копче на мишката в/у десктопа . Изберете NEW и после Shortcut, в появилото се поле напишете командата: "C:\Windows\Rundll.exe user.exe,exitwindows" (без кавичките) и натиснете NEXT. Ще се появи поле в което трябва да напишете името на shortcut а , и после натиснете FINISH.

    1.1 Ако аскате да рестартирате компютъра си от иконка направете същото като в трик 1, но в първото се появило поле напишете командата : "C:\Windows\Rundll.exe user.exe,exitwindowsexec "(отново без кавичките)

    2. Накарайте Windows да изкарва някакво съобщение преди да влезете.

    Натиснете в/у START бутона в долния ляв ъгъл, и после RUN. в появилото се поле напишете REGEDIT.EXE . След като сте го стартирали отидето в директорията :SOFTWARE\Microsoft\Windows\CurrentVersion\WinLogo n и в дясната страна на програмата кликнете с десния бутон на мишката , като избирате NEW и после STRING VALUE . За име string value дайте : LegalNoticeCaption , после го цъкнете 2 пъти и в долното поле напишете съобщението си .

    3. Как да забранита на Windows да се изключва
    Пуснете REGEDIT и отидете в " HKEY_CURRENT_USER\Software\Microsoft\Windows\Curre ntVersion\Policies\Explorer дайете NEW STRING VALUE и го запазете под името NoCloseKey и във Value Data Box напишете 1

    4.Разменете бутоните на мишката

    Отново пускате REGEDIT и отивате на HKEY_CURRENT_USER\Control Panel\Mouse , направет STRING VALUE с името SwapMouseButtons , а за стойност му дайте 0-за нормални бутони и 1-за разменени

    5. Добавете програми който се стартират при пускане на WIndows и не се виждат в Startup.
    В REGEDIT отивате в HKEY_CURRENT_USER\Software\Microsoft\Windows\Curre ntVersion\Run и пишете за име например Notepad а за стойност c:\windows\notepad.exe

    6. Премахнете стерлкичката в/у shortcut иконите

    За да премахнете стрелкичката в/у skortcut иконите трябва да зтриете стойността IsShortCut от [HKEY_CLASSES_ROOT\lnkfile] и [HKEY_CLASSES_ROOT\piffile].

    7. Знаете ли как да рестартирате само Windows-а, без да минавате през всички първоначални тестове на компютъра? Когато изберете Shut down/Restart от менюто Start, едновременно с натискане на бутона ОК натиснете и клавиша Shift.

    8. Можете сами да си направите икони, като преименувате обикновени BMP файлове в ICO файлове. Windows се грижи за автоматичното променяне на размера им. Но при оразмеряване на твърде големи и сложни изображения може да не се получи нищо красиво, затова сами преценете кое може да стане икона и кое не.

    9. Можете да копирате текст от DOS прозорец в clipbord-a? За целта DOS прозореца трябва да не заема целия екран (ако го заема, натиснете Alt+Enter, за да получите прозореца). В лентата с бутони най-отгоре има един, “Mark”, в който има квадрат, нарисуван с прекъсната линия. Натиснете го и маркирайте с мишката или с помощта на стрелките желаната област. След това натиснете бутона “Copy”. Вече можете да влезете в коя да е Windows програма и да вмъкнете (с Paste) копираното

    10. Сигурно знаете, че Internet Explorer има опция да му задавате начална страница. Но ако искате можете да направите така че щом пуснете Internet Explorer-а да се пуска автоматично страница която не е зададена като Home page. Това става като направите Shortcut на IE и чъкнете с десния бутон върху в полето TARGET пише пътя от който се стартира програмата, направете растояние след зададения път и напишете www.вашата_страница.com

    11. Можете да пускате Explorer-а като натиснете едновременно windows key (бутона м/у Ctrl и Alt) и E , или може да минимизирате всички програми едновременно с натискане на windows key +D

    12.Ако искате да направите най добро време на minesweaper (миничките) когато пуснете нова игра натиснете в/у някое неотворено поле с левия и после с десния бутон като не пускате левия. Когато сте задържали и двата бутона на мишката натиснете Esc (escape) и времето ште спре

    13.Един интересен трик може да видите ако цъкнете с десния бутон в/у десктопа и оридете в раздела screensaver. Изберете 3D Text и отидете в/у Settings . В мястото за текст напишете volcano и вищте сега screensaver-а

    14.За да видите тимът на windows който иначе не може да видите кликнете в/у десктопа и изберете NEW и после SHORTCUT. в полето не пишете нищо а натиснете BROWSE и отидете в C:\Windows\Application Data\Microsoft\Welcome и дайте OPEN , NEXT и FINISH. Кликнете в/у SHORTCUT-а който току що направихте и натиснете PROERTIE, в края на колоната TARGET след написаното там оставете един интервал и напишете You_are_a_real_rascal . В колоната RUN изберете да се стартира Minimized. Натиснете APPLY и после OK стартирайте програмата и сте готови

    -----------------------------------------------------------


    Забраняване автоматичното стартиране на CD-ROM-а

    Поставе CD в CD-ROM-а и задръжте клавиша Shift докато лампичката на устроиството угасне. Това е само за Windows 98.

    Отваряне на windows explorer от DOS Prompt

    Ако сте в MS-DOS и искате да видите съдържанието на дадена папка, не можете да използвате DOS командите. Затова просто напишете:

    explorer . (преди точката има интервал)

    ...и натиснете Enter. Появява се прозорец с текущата директория в един панел. Ако искате двупанелен Windows Explorer-стил, напишете:

    explorer /e

    в командния промпт.

    Сменете Windows Welcome
    и Exit екрани


    За да смените welcome екрана в Windows, създайте BMP файл с Windows Paint, с размери 320/200, и го преименувайте на LOGO.SYS След това го копирайте в C:\ .

    В директорията C:\WINDOWS ще намерите имена на файлове които започват с "logo" с разширение *.sys. Това са exit екраните. За да ги коригирате първо ги преименувайте в *.bmp,а ако искате можете да ги смените с желани от вас. Това става само в Windows 95 и
    98.

    Зада се пропуска welcome екрана при рестартиране, коригирайте файлът MSDOS.SYS като добавите ред: LOGO=0 в секцията options

    Възстановете Windows регистрите


    Рестартирайте компютъра.
    Когато на екранът се появи "Starting Windows...", натиснете F8.
    Изберете "Command Prompt Only" от появилото се меню.
    Отидете в Windows директорията като напишете:
    CD \WINDOWS

    Напишете следните команди, за да разкриете файловете на регистрите:
    attrib -h -r -s system.da?
    attrib -h -r -s user.da?


    Направете backup(резервно) копие на сега съществуващите регистри:
    copy system.dat system.bak
    copy user.dat user.bak


    Копирайте Windows backup в регистрите:
    copy system.da0 system.dat
    copy user.da0 user.dat


    Рестартирайте компютъра


    Ако работите с Windows 98, използвайте удобството на"ScanReg":
    Рестартирайте компютъра.
    Задръжте клавишът Control докато се появи Startup менюто
    Изберете "Command Prompt Only"
    Напишете "SCANREG" и натиснете ENTER
    Рестартирайте компютъра.


    -------------------------------

    1 – да забраним ACPI
    Забраната на ACPI няма да доведе до голямо покачване на производителността, но ще предотврати появата на редица конфликти между различни устройства защото по този начин се забранява подялбата на IRQ между различните устройства. Разбира се забраната има и недостатъци, най-“големия” от които е невъзможността за ползване на функцията hibernate на Windows XP.
    След започване на инсталацията на екрана в който setup предлага чрез F2 да се стартира recovery console натиснете F5, което ще изведе друго меню в което може да изберете типа компютър. Възможностите са следните: Standard pc, ACPI и APCI Uniprocessor PC – изберете Standard pc и ACPI няма да бъде инсталиран. ПО време на инсталацията забранете NetBIOS. Веднага след инсталацията инсталирайте и Service Pack 1 за трикове за winXP
    2 – да забраним индексирането на NTFS дяловете
    Индексирането помага за по-бързо търсене на файлове, но след забраната му загубеното време в търсене ще е многократно по-малко от това, което отнема индексирането, и спада на производителността, свързан с това. Щракнете с десния бутон върху NTFS дял и махнете отметката пред Allow Indexing Service to index this disk for fast file searching, и приложете върху всички поддиректории.
    3 – HIBERNATION
    След като тази функция няма да бъде използвана е редно тя да се забрани, от което се печели дисково пространство, равно на обема оперативна памет. Това може да направите от Power options в Control panel
    4 – забрана на поддръжката на zip файлове от Windows XP
    Тази поддръжка е удачна единствено в случай че не разполагате с никакво приложение за работа с архивирани файлове, което е рядкост. Функцията се деинсталира чрез изпълнението на следния ред от RUN:
    regsvr32 /u zipfldr.dll
    5 – да увеличим пропускателната способност на интернет връзката
    Windows XP резервира за свои нужди 20% от всяка интернет връзка. Този размер може да бъде намален до 0% чрез стартиране на 'gpedit.msc' от RUN. Там намерете разклонението Computer Configuration -> Administrative Templates -> Network -> QoS Packet Scheduler – и там кликнете два пъти върху 'Limit reservable bandwidth', намиращ се отдясно и му задайте стойност ENABLED, а за Bandwidth Limit – 0%
    6 – проверка на L2 кеша
    През RUN стартирайте ‘regedit.exe” и там намерете SecondLevelDataCache, който се намира в HKEY_LOCAL_MACHINE\SYSTEM\CurrentControlSet\Contro l\Session Manager\Memory Management\ - стойността на SecondLevelDataCache трябва да отговаря на размера на L2 кеша в килобайти. Ако стойността му е 0 тогава Windows XP не е успял да открие сам този размер, поради ‘екзотичността’ на процесора ви, или по някаква друга причина. Ако не сте сигурни в размера на L2 кеша се консултирайте с някой,който е наясно с това.
    7 – настройки на паметта (това се отнася само за потребители които имат над 265 MB RAM – ако Вашата е толкова или по-малко пропуснете тази точка)
    Ако имате много памет може да зададете на WindowsXP да държи всичките файлове, които използва там, вместо на хилядократно по-бавната виртуална памет, намираща се върху вашия твърд диск (която по всяка вероятност е силно фрагментирана, което ще отстраним в точка . За да подсетите да прави това стартирайте отново ‘regedit.exe’ и отидете в HKEY_LOCAL_MACHINESYSTEM/CurrentControlSet/Control/Session Manager/Memory Management/ и там ще откриете DisablePagingExecutive, чиято стойност трябва да бъде 1, ако не е я променете.
    След като сте намерили работа на голяма част от оперативната си памет спокойно може да пожертвате още малко в името на системния кеш, който ако бъде увеличен ще ускори работата на твърдия диск, или по скоро ще отмени част от нея, поради простата причина че някой от файловете, съдържанието на папките и иконите ще бъдат ‘кеширани’ - ключа който позволява това се намира при по-горния и се нарича LargeSystemCache и за да се оползотвори по-рационално паметта ви трябва да има стойност 1.
    Понякога Windows XP слага някои файлове в кеша, и после – след приключване на работата с тях ‘забравя’ да ги махне от там. За да не се случват подобни работи намерете или създайте ключа AlwaysUnloadDLL в HKEY_LOCAL_MACHINE\SOFTWARE\Microsoft\Windows\Curr entVersion\Explorer – и задайте default стойността му 1.
    8 – оптимизация на виртуалната памет
    Понеже оперативната памет никога не стига на Windows XP му се налага да ползва виртуална, която се намира върху твърдия диск. Когато някое по-лакомо за памет приложение пожелае повече Windows променя постоянно размера на тази памет, което води до нейното фрагментиране, и до по-ниската и производителност. За да предотвратите това първо забранете виртуалната памет от Control panel/System/Advanced/Performance Settings/Advanced/Virtual memory – Change и задайте стойности 0. След това рестартирайте и дефрагментирайте диска си (В My Computer щтракнете върху диска с десния бутон и изберете Properties – Tools/Defragment now). След дефрагментирането отидете там където се задава размера на виртуалната памет и задайте една и съща стойност за минималния и максималния и размер – тази стойност трябва да е около 2.5 пъти размера на оперативната ви памет ако тя е до 256 MB и 2 до 1.5 пъти ако имате повече.
    9 – ако не сте инсталирали Service Pack 1
    Ако не сте го направили има голяма вероятност Service на име uPnP да е пуснат на вашия компютър – което определено не е здравословно за него. Може да го отстраните чрез изтеглянето на пач от този адрес - http://www.microsoft.com/Downloads/R...eleaseID=34951
    10 – забранете Automatic Updates
    Понякога Windows се опитва да ви изненада приятно - но за всяко нещо си има време и място, и ако искате да го накарате да се съобразява с това ще пожелаете да забраните автоматичните Update-и които понякога определено не са адекватни. Това става от System Properties/Automatic Updates – просто махнете отметката пред ‘Keep my computer up to date…’. А когато искате да проверите за налични подобрения пуснете Internet Explorer и от менюто Tools изберете Windows Update.
    11 – сложете край на своеволията
    Windows обича да трие документи, които не са използвани 50 дни. Това се получава когато използвате Disk Cleanup. За него това са компресирани стари файлове, и ако не знаете какво се изтрива под това име отговора е прост – ВАШИТЕ ДОКУМЕНТИ. Разбира се избере ли да махнете тези файлове Windows няма да ви попита ‘Наистина ли искате да изтриете тези изключително-важни документи’ – за съжаление тази функция не може да бъде спряна а само ограничена. Кликнете с десния бутон върху вашия NTFS дял, изберете Properties и там намерете бутона Disk Cleanup и до натиснете. Скролвайте надолу до Compressed old files и изберете Options. Там може да зададете времето след което файловете да бъдат компресирани – максимума е 500 дни – което е достатъчно като се има предвид че Windows може да не ги надживее.
    12 – махнете излишното
    Отидете в C:\WINDOWS\system32\dllcache и изтрийте всичко там – файловете са много и заемат около 500 MB – това са копия на файлове използвани от Windows, който има функцията да си прави копие на всеки файл. Тази функция носи гръмкото название Windows File Protection, а удачноста е отново спорна. Със сигурност обаче правене на копия на файлове за щяло и нещяло забавя компютъра ви. За това също има лек – стартирайте отново ‘gpedit.msc’ от RUN. Там отидете в Computer Configuration/Administrative Templates/System/Windows File Protection, в дясно намерете Set Windows File Protection scanning – сложете му стойност Disabled, а на Limit Windows File Protection cache size – Enabled, и задайте минималния размер – 1 MB
    13 – System Restore
    System Restore е полезна функция, която има за цел когато се случи неизбежното (да ви се скапе Windows-а) бързо и лесно да се върнете към своята работа, но освен че заема много място и че забавя компютъра ви тя не винаги работи. Докато сте в Policy Editor може би ще пожелаете да се отървете и от нея. В Computer Configuration/Administrative Templates/System/System Restore е сърцето на System Restore. Там има само два обекта – задайте и на двата стойности Enabled – първото е за спиране на System Restore, а второто ще направи така че да не остане и следа от съществуването на такова нещо .
    14 – ускорение на стартирането на Windows
    Ще представя два метода, които лично при мен намалиха времето за стартиране с около 20 секунди. Първо създайте batch файл с името ntosboot.bat например. В него напишете следното:
    del "c:\windows\prefetch\ntosboot-*.*" /q
    и го запишете в C:\ . След това стартирайте ‘gpedit.msc’ – отидете в Computer Configuration/System Settings/Scripts – кликнете два пъти на Shutdown, след това Add и намерете файла който създадохте. След това стартирайте ‘devmgmt.msc’ и на Primary IDE Channel дайте Properties. За устройството, което липсва задайте Device Type: None, след това повторете същото за Secondary IDE Channel. Ако някой ден си купите DVD и след като го инсталирате то не работи си припомнете тази точка и разрешете отново устройството.
    15 – вместо заключение
    Всички тези точки са изпитани от много хора. Въпреки всичко не препоръчвам на начинаещи потребители да изпълняват която и да е от тях. Точки 1, 3, 12, 13 и 14 ще заклеймя като абсолютно табу за зелените компютърджии, защото всяка от тях по своебразен начин води до доста промени, които комбинирани с малко опит могат да доведат до неблагоприятни последствия.

  17. #17
    Повече от фен
    Регистриран на
    Apr 2005
    Град
    София, Борисова градина, стадион "Българска Армия", сектор "Г
    Мнения
    340
    JavaScript

    Какво можете да правите с JavaScript?

    - JavaScript дава на HTML дизайнерите инструменти за програмиране - авторите на HTML не са програмисти, но JavaScript е език за писане на скриптове с прост синтаксис! Почти всеки може да сложи парче код в HTML страницата си.
    - JavaScript може да поставя динамичен текст в HTML страница - JavaScript условие като document.write("<h1>" + име + "</h1>") може записва променлив текст в HTML страница
    - JavaScript може да реагира на действия - JavaScript може да се направи да се стартира когато някой испълни нещо, като например когато се зареди страницата или когато потребител натисне HTML бутон.
    - JavaScript може да чете и пише HTML елементи

    HTML тагът <script> се използва за да се постави JavaScript в HTML страница.

    Как да поставя JavaScript в HTML страница ?
    <html>
    <body>
    <script type="text/javascript">
    document.write("Hello World!")
    </script>
    </body>
    </html>




    Кодът по-горе ще се покаже на страницата в следният вид:Hello World!





    Обяснение на примера

    За да добавим скрипт в HTML страница използваме <script> тага. Използвайте type атрибутът за да дефинирате какъв език ползвате.
    <script type="text/javascript">




    След което JavaScripta започва. JavaScript командата за писане на накакъв текст към страница е document.write
    document.write("Hello World!")




    След което <scripts> тагът е затворен.</script>





    Завършване на условието с точка и запетая?

    С традиционните езици за програмиране като C/C++, Java и др. всяко услови завършва с точка и запетая.

    Много програмисти продължават с този навик и при JavaScript, но по начало това не е задължително!Обаче, те са задължителни, ако искате да поставите повече от едно условие на един ред.


    Как да се справим с по-старите бровзъри

    Бровзъри които не поддържат scripts ще показват скрипта като съдържание на страницата. За да предотвратите това, можем да използваме HTML таг за коментар:
    <script type="text/javascript">
    <!--
    някакво условие
    //-->
    </script>




    Двете наклонени черти са JavaScript символи за коментар. Това спира компилаторът от компилиране на реда.

    Скриптове в body секцията на HTML страница ще се стартират ДОКАТО страницата се зарежда.

    Скриптове в head секцията ще се стартират когато се ИЗВИКАТ.


    Къде да постава JavaScript

    Скрипт в страница ще бъде стартиран веднага докато страницата се зарежда. А ние не искаме това винаги. Понякога искаме да стартираме скрипта докато страницата се зарежда, друг път когато потребителят направи нещо.

    Скрипт в head секцията: Скриптове които да се стартират когато бъдат извикани, или потребителят направи някакво действие, се пишат в heat секцията. Когато поставите скрипт в head секцията, ще сте сигурни, че скриптът се задейства преди преди някой да го използва.
    <html>
    <head>
    <script type="text/javascript">
    някакви условия
    </script>
    </head>




    Скрипт в body секцията: Скриптове които се стартират докато се зарежда страницата се поставят в body секцията.
    <html>
    <head>
    </head>
    <body>
    <script type="text/javascript">
    някакви условия
    </script>
    </body>




    Скриптове и в body и head секциите: Можете да поставите неограничен брой скриптове в документа си, така че можете да имате скриптове в body и в head секциите.
    <html>
    <head>
    <script type="text/javascript">
    някакви условия
    </script>
    </head>
    <body>
    <script type="text/javascript">
    някакви условия
    </script>
    </body>





    Как да стартирам външен JavaScript?

    Понякога можеби ще искате да стартирате някой скрипт на няколко страници, без да искате да го пишете на в сяка страница.

    За да направите това, просто можете да напишете скрипта в външен файл, и да го запазите като .js файл, подобно на следното:
    document.write("Това е външен скрипт!")




    Запазете го като xxx.js.

    Внимание! Външните скриптове не могат да съдържат <script> таг.

    Сега можете да извикате този скрипт, използвайки src атрибутът, от която и да е от страниците ви:
    <html>
    <head>
    </head>
    <body>
    <script src="xxx.js"></script>
    </body>
    </html>


    Променливите стойности в JavaScript

    Променливата е 'контейнер' на информацията която искате да запазите. Стойноста на променливата може да се променя повреме на скриптът.

    Правила за имената на променливите:
    - Имента на променливите са case sensitive
    - Трябва да започват с буква или с or the underscore character ААААААААААААААААААААА


    Деклариране на променлива

    Можете да създадете променлива чрез var условието:var strname = някаква стойност




    можете и без него:
    strname = някаква стойност





    Добавяне на стойност към променлива

    Давате стойност на променлива по следният начин:var strname = "Hege"




    или така:
    strname = "Hege"




    Името на променливата се намира от лявата страна на израза, а стойноста която искате да присвоите от дясната страна. Сега променливата 'strname' има стойност 'Hege'.


    Времетраене на променливите

    Когато декларирате променлива в някоя функция, променливата може да се достига само в тази функция. Когато излезете от фукнцията, променливата се унищожава. Тези променливи се наричат локални. Можете да имате локални променливи със същото име както други локални променливи от друга функция, понеже те се разпознават само от фукцията в която са.

    Ако декларирате променлива извън функция, всички функции в страницата ви могат да я достигнат. Продължителноста на тези променливи е от когато я декларирате докато затворите страницата.


    JavaScript функции

    Функциите съдържат код които ще се стартират от някакво действие, или когато функцията бъде извикана. Функцията е набор от условия. Можете да използвате функции вътре в скрипта или в друг документ. Дефинирате функциите в началото (в head секцията) и ги ползвате по-късно в документа. Сега е време да вземем урок отностно кутийката за предопреждения:

    Това е JavaScript метод да предопредите потребителят:
    alert("Това е съобщения!")





    Как да дефинирам функция?

    За да създадете функция, трябва да дефинирате името и, някакви стойности, и някой условия:function моята_функция(аргумент1,арг умент2,др)
    {
    някакви условия
    }




    Функция без аргументи трябва да съдържа скоби:function моята_функция()
    {
    някакви условия
    }




    Аргументите са променливи използвани в функцията. Стойноситете на тези променливи се променят по време на функцията.

    Чрез поставяне на функция в head секцията на документ, ще сте сигурен, че кодът на променливата се е заредил преди да бъде извикана.

    Някой функции връщат стойност към викащият ги израз:
    function result(a,b)
    {
    c=a+b
    return c
    }





    Как да извикаме функция

    Функцията не се стартира преди да я извикате.

    Можете да извикате функция съдържаща аргументи:моята_функция(ар умент1,аргумент2,др)




    или без аргументимоята_функция()





    return условието

    Функции които ще върнат резултат трябва да използват 'return' условието. Това условие определя стойноста която ще бъде върната от където функцията е извикана. Нека да кажем, че имаме функция която връща сборът на две числа:
    function total(a,b)
    {
    result=a+b
    return result
    }




    Когато викате тази функция трябва да изпратите два аргумента с нея:
    sum=total(2,3)




    Върнатата стойност от функцията (5) ще бъде запазена в променлива наречена sum.


    Условия в JavaScript


    Много често когато пишете код, искате да извършвате различни действия за различните решения. Можете да използвате условия в кодът си за да направите това.

    В JavaScript имаме три вида условия:

    - if условието - използвайте това, ако изкате да изпълните нещо,
    ако условието е вярно
    - if...else условие - използвайте това, ако искате да изберете един или
    два набора от линии да изпълните
    - switch условието - използвайте това, ако искате да изберете един или
    много набора от линии да изпълните


    If и if...else условията

    Трябва да използвате if условието, ако изкате да изпълните нещо, ако условието е вярно.

    Синтаксис:
    if (условие)
    {
    код който да се изпълни, ако условието е вярно
    }




    Пример:
    <script type="text/javascript">
    //Ако времето на бровзърът ви е по малко от 10,
    //ще ви се появи "Добро утро" greeting.var d=new Date()

    var time=d.getHours()

    if (time<10)
    {
    document.write("Добро утро")
    }
    </script>




    Обърнете внимание, че няма ...else... в синтаксиса. Просто казвате на кода да се изпълни, ако даден условие е истина.

    Ако искате да изпълните някакъв код ако условието е вярно, и друг ако не е, използвайте if...else условието:
    if (условие)
    {
    код който да се изпълни, ако условието е вярно
    }
    else
    {
    код който да се изпълни, ако условието е грешно
    }




    Пример:
    <script type="text/javascript">
    //Ако времето на бровзърът ви е по малко от 10,
    //ще ви се появи "Добро утро".
    //В противен случай, ще се появи "Good day".

    var d = new Date()
    var time = d.getHours()

    if (time < 10)
    {
    document.write("Добро утро!")
    }
    else
    {
    document.write("Добър ден!")
    }
    </script>





    Switch условието

    Трябва да използвате switch условието, ако искате да изберете един или повече блокове от код да бъдат изпълнени.

    Синтаксис:
    switch (израз)
    {
    case label1:
    код който да бъде изпълнен ако if израза е = label1
    break
    case label2:
    код който да бъде изпълнен ако if израза е = label2
    break
    default:
    код който да се изпълни
    ако изразът е различен от
    двете label1 и label2
    }




    Ето как работи: Първо имаме единичен израз (най-често променлива), която се оценява веднъж. Стойноста на израза се съпоставя с стойностите във всеки от случаите на условието. Ако има съвпадение, ако има съвпадение кодът свързан с този блок се изпълнява. Използвайте break за да предотвратите кодът да се изпълни в следващият случай автоматично.

    Пример:
    <script type="text/javascript">
    //Ще получите различни поздравелиния според
    //това кой ден сме. Sunday=0,
    //Monday=1, Tuesday=2, и др.

    var d=new Date()
    theDay=d.getDay()
    switch (theDay)
    {
    case 5:
    document.write("Най-накрая Петък")
    break
    case 6:
    document.write("Супер, Събота")
    break
    case 0:
    document.write("Заспала Неделя")
    break
    default:
    document.write("Гледам напред през почивните дни!")
    }
    </script>





    Оператор за условия

    JavaScript съдържа и оператор за условия които добавят стойност към променлива според някакво условие.

    Синтаксис:
    име_на_променлива=(условие)? стойност1:стойност2



    Пример:
    greeting=(visitor=="PRES")?"Dear President ":"Dear "



    Ако променливата visitor е равна на PRES, тогава поставяме стринга 'Dear President' в променливата наречена greeting. Ако променливата visitor не е равна на PRES, тогава слагаме стринга 'Dear' в променливата наречена greeting.


    Цикли при JavaScript

    Цикли

    Много често когато пишете код, ще искате същият код да се стартира няколко пъти. Можете да използвате цикли за да направите това.

    В JavaScript имаме следните условия при циклите:- while
    - цикълът преминава през блокът с код докато условието е
    истина

    - do..while
    - цикълът преинава през блокът с код, и после повтаря
    цикълът докато кодът е истина

    - for
    - стартира условие даден брой пъти





    while

    While условието ще изпълни блокът с код докато условието е истина.
    while (условие)
    {
    код който да се изпълни
    }





    do...while

    do...while условието ще изпълни блокът с код веднъж, и след това ще повтори цикълът докато условието е вярно.
    do
    {
    код който да се изпълни
    }
    while (условие)





    for

    for условието ще стартира блок от код определен брой пъти.
    for (initialization; condition; increment)
    {
    код който да се изпълни
    }



    Някой неща които трябв да знаете за JavaScript


    е case sensitive. Функция наречена 'myfunc' не е същатата като 'MyFunc'. Затова следете главните си букви когато създавате или викате функция, обекти или променливи.

    Символи

    Отворени символи като ( { [ " ', трябва да имат затварящи съмволи ' " ] } ).

    Празни места

    JavaScript игнорира допълнителните празни места. Можете да добавяте празни места в скриптът си за да го направите по лесен за четене. Долните линиии означават едно и също:name="Hege"
    name = "Hege"




    Прекъсване на линия с код

    Можете да прекъсвате линия от код посредата на текст с наклонена черта. Примерът по-долу ще ви покаже как:document.write("Hello \
    World!")




    Не можете да прекъсвате линия от код по следният начин:document.write \
    ("Hello World!")




    Примерът по горе ще доведе до грешка.

    Добавяне на специални символи

    Можете да добавяте специални символи (като: ", ', &) с наклонена черта:document.write ("Ти \& Аз пеем \"Happy Birthday\".")




    Примерът по горе ще доведе до следният изходен текст:You & I sing "Happy Birthday".





    Коментари

    Можете да добавяте коментар към JavaScript кодът си като добавяте в началото две наклонени черти "//".sum=a + b //calculating the sum




    Можете да добавяте и коментари, започвайки коментара с "/*" и завършвайки го с "*/".sum=a + b /*calculating the sum*/




    Изполвайки /* */ е единственият начин да създадете коментар на няколко реда:/* Това е коментар
    който е на няколко
    реда*/

  18. #18
    Повече от фен
    Регистриран на
    Apr 2005
    Град
    София, Борисова градина, стадион "Българска Армия", сектор "Г
    Мнения
    340
    Физическа и логическа структура на данните върху HDD

    Данните върху твърдия диск се съхраняват в блокове, размерът на които от край време е стандартен за всички твърди дискове и е равен на 512 байта. Блоковете са най-малката частица данни върху твърдия диск, имаща уникален адрес. За да бъдат записани някакви данни върху твърдия диск, адресът на данните се задава като параметър, предаван към контролера на твърдия диск. Често блоковете се наричат и сектори, а съвкупността от няколко блока (или сектора) се нарича клъстер.

    При FAT16, например, големината на клъстера варира в зависимост от големината на дяла (partition), така че при 512 МB дял клъстерът има размер 8 КB, a при 2 GB-32 KB. При FAT32, при която размерът на дяла не е ограничен до 2 GB, нещата стоят аналогично. Например при 4 GB дял размерът на клъстера е 64 KB.

    Съществуват два основни режима за четене на данни от твърдия диск. При първия, след като постъпи заявка за прочитане на няколко блока с данни (заедно с адресите им), контролерът на твърдия диск осигурява прочитането на първия от блоковете (сектори) и запазването му в кеша на твърдия диск, откъдето вече операционната система ги презаписва в собствената памет на компютъра. Следва прочитане и запис в кеша на диска на следващия блок и т.н.

    При другия режим (Block Mode) контролерът на твърдия диск получава заявка за бройката сектори, които ще бъдат прочетени за един такт, след което контролерът осигурява прочитането и записа на данните в кеше, откъдето процесът, управляван от ОС ги "взима" наведнъж, като най-идеален е случаят, когато размерът на фрагментите с данни, заявени за един такт е не по-малък от Blocking Factor (това представлява параметър, характеризиращ количеството блокове, обявявани за обслужване на един условен такт). И в двата случая от особено значение е качеството на драйвера, управляващ операциите с твърдия диск.

    Преди години, когато обемът на твърдите дискове е бил малък (още си спомням с ужас великите творения на родната ни промишленост-10 MB твърди дискове, производство на ЗЗУ-Стара Загора), за да се доведе адреса на блока с данни, е било необходимо да бъдат указани 3 параметъра - номер на цилиндъра, номер на сектора върху пътечката и номер на главата. Този метод е бил реализиран програмно в BIOS-а на тогавашните дънни платки, но тъй като тогавашните твърди дискове конструктивно не са имали възможност да съдържат повече от 8 въртящи се плочи (респективно 16 глави), BIOS-а не е могъл да адресира повече от 504 MB обем. (Осигурена от BIOS поддръжка за 63 сектора, 1024 цилиндъра и 255 глави).

    По-нататък, след като обемът на твърдите дискове надхвърли възможностите за адресация, допустими за тогавашните версии на BIOS, се стигна до нов начин за адресация, получил названието LBA (Logical Block Adressing - логическо адресиране на блокове), което е позволило на новите версии на BIOS да адресират до 8 GB дисково пространство. При този метод на адресиране адресът на блока се описва с един единствен параметър-с линейния адрес на блока. Този параметър се получава по следната формула: LBA=(cylinders*heads+head)*sectors+(sector-1). BIOS-ът извършва тази транслация,а контролерът от своя страна трябва да има поддръжка на този режим на адресация. Ако логически бъде увеличен параметърът HEADS, това ще доведе до намаляване на параметъра CYLINDERS при адресиране на същото количество сектори (блокове). Тъй като конструктивно е физически неудобно използването на много глави (по-удобно е да се увеличава плътността на записа върху плочите, отколкото броят им, респективно бройката глави). BIOS с поддръжка на LBA транслира "излишните" цилиндри в логически "глави" (heads), намалявайки единия параметър и увеличавайки другия. Затова не бива да се учудваме, когато в BIOS-a или с някаква програма установим, че твърдия ни диск съдържа 255 глави (все пак те няма как да се съберат вътре!); става дума за логически глави.

    AWARD BIOS, освен LBA адресацията, поддържа и адресация, наречена Large, предназначена за твърди дискове с капацитет до 1 GB, които не поддържат LBA. При този метод на адресация количеството логически цилиндри е намалено наполовина. Твърдите дискове с Large адресации са несъвместими с LBA и обратно.

    Впоследствие, след като твърдите дискове преминаха границата от 8 GB, бе разработен нов метод за адресация, който за съжаление е несъвместим с предишните (затова в съвременните BIOS-и с цел съвместимост в секцията за метод на адресация присъстват и по-старите методи, като LBA например). Този метод на адресация използва за формиране на адреса не BIOS-а на дънната платка, а специалните драйвери за осигуряване на работа на твърдите дискове. Разбира се, BIOS все още участва при процедурата за начално зареждане, осигурявайки инициализацията на устройството и първоначалното прочитене (зареждане) на драйвера.

    Дялове

    За по-ефикасна работа с големи (от порядъка на десетки гигабайти) дискове, почти всеки ги разделя на дялове (partitions). Понякога, например в случай на използване на няколко файлови системи в рамките на един физически диск, той следва задължително да бъде разделен на дялове. Това се извършва по програмен път, при което потребителят определя (с няколко изключения) размера и количеството на дяловете върху твърдия диск.

    Информацията за количеството и обема на намиращите се на твърдия диск дялове се съхранява в най-първия блок на твърдия диск с адрес 0000h:7c00h. При първоначалното зареждане BIOS прочита тази информация, носеща името Master Boot Record (MBR). За описание на един дял е достатъчно да бъде записан адреса, от който започва, и също така неговата дължина.

    Всеки твърд диск може да съдържа 4 първични дяла. Това, че дискът е разделен на дялове, все още не означава, че той е готов за използване. Необходимо е тези дялове да бъдат програмно оразмерени с избраната от потребителя файлова система. Този процес се нарича форматиране.

    За разделянето на диска на дялове под DOS се използва програмата FDISK. Тя позволява създаването на Primary Partition и Extended Partition. Extended Partition може да съдържа един или няколко логически дялове. Следва да отбележа, че с появата на операционната система Windows 2000 и множеството Windows - базирани средства за администриране на дискова (от типа на Power Quest Partition Magic), намирам използването на по-старите DOS-базирани методи за разделяне на диска на дялове за неудобни и често доста ограничени от гледна точка на допълнителни възможности. FDISK освен това не разпознава дялове, форматирани с NTFS и ги намира като NON-DOS PARTITIONS.

    Но да се върнем към MBR и процедурата за зареждане на информация от твърдия диск, осигурявана от BIOS. В началото на MBR се намира кодът за начално зареждане, както споменах по-горе, на адрес 0000h, следван от област с адрес 01BDh-01FDh, който се нарича таблица на дяловете (PT-Partition Table). На дяловете е разположена област с адрес 01FDh, в последните два байта на която (това е и краят на MBR) се записва числото 0xAA55, при прочитането на което BIOS-а "разбира", че зареждането е приключило. Таблицата на дяловете съдържа на свой ред 4 дяла, само един от които може да бъде маркиран като активен, така че програмата за зареждане, след като установи кой дял е маркиран като активен, зарежда в паметта първия сектор от този дял и му предава управлението.

  19. #19
    Повече от фен
    Регистриран на
    Apr 2005
    Град
    София, Борисова градина, стадион "Българска Армия", сектор "Г
    Мнения
    340
    ЕВОЛЮЦИЯТА НА БЪЛГАРСКАТА КОМПЮТЪРНА ТЕРМИНОЛОГИЯ И КОМПЮТЪРЕН ЖАРГОН

    Людмила Кирова


    Така наречената Трета вълна – на Информационното общество и на Глобализацията, доведе до приоритет на комуникационните процеси като основно средство за организация на все по-усложняващия се обществен организъм. Участието в производството и обмена на информацията вече не е само ресор на определени институции, а се превърна в достояние на всеки гражданин. Тези, които пожелаха да станат активна страна в този процес, иззеха функциите на множество от посредниците между тях и света на знанието. Сега те сами се забавляват, учат, превеждат, информират се, рисуват, създават и публикуват литература и уебстраници, общуват с помощтта на компютъра и компютърните мрежи. С всеки изминал ден броят на хората, направили този избор главоломно расте.

    Комуникацията човек-машина и комуникацията между хората, работещи с компютри изисква познаването на специална лексика и специални стандарти. Всеки професионален език е стилистично разслоен, поради разнообразните ситуации, в които действат хората от професията. Неговата еволюция е непрестанно подтиквана от движенията в общественото развитие, които менят посоката, обхвата и акцентите си. Ние си поставяме за цел да сравним две състояния от развитието на терминологията в областта на информационните технологии и професиолекта на хората, чиято дейност е базирана на тези технологии. Причината да се занимаваме с компютърната терминология и компютърния жаргон е, че те излязоха от затворената професионална общност и нахлуха в пределите на обществения и личния живот. Неизбежно настъпи процес на взаимодействие между професиолекта и общонародния език, поради употребата им от едни и същи лица. (Пернишка 1977 : 294)

    Професионалният диалект тук е разглеждан като поле на специална лексика. Излизаме от възгледа на проф. Михаил Виденов, че професиолектите се състоят от два типа специализирана лексика – специална терминология и професионален жаргон. (Виденов 2000 : 169) Така в единия полюс се концентрира терминологията - на равнището на книжовния език и конструкциите на научния стил. На другия, на нивото на разговорната реч като система – професионалният жаргон. Диференциалният признак, съобразно който се обособяват тези групи по вертикала, е стилистическа неутралност/ стилистическа маркираност на думата. В пространството помежду им са разположени лексеми, градирани от неутралност към маркираност (според тяхната образност, експресивност, емоционалност, нетрадиционност на структурния или графичния облик). Думите от образуванията в двата полюса на полето ще имат свои названия, а именно – термини и съответно професионални жаргонизми. Границите на компютърната терминология ще търсим там, където свършва неутралността спрямо ситуацията, в която се говори и спрямо лицата, които участват в нея. Следва зоната на професионализмите - междинна част лексеми и словосъчетания, които не се отличават с ярък конотативен елемент, но имат някакъв белег, който ги отнася към сферата на разговорността като алтернативни варианти на терминологичните названия. Подобно на термините тяхната функция е да назовават точно определен денотат от специална научна област. Когато професионализмът се откроява с особен изказ/вид или експресивен компонент в семантиката, поради определено прагматично предназначение, това го сближава с функциите на жаргона и той гравитира към полюса, където липсват еднозначност и неутралност. Признаци за намаляване на терминологичността са нееднозначната и експресивната употреба, както и високата честота на поява. (Михайлова 1977 : 318 – 320)

    Ще разгледаме развитието на компютърния професиолект, отчитайки две условни състояния във времето С1 и С2. Условни са, защото на практика ние разглеждаме периоди и процеси, и ползваме данни преди и след момента, който основно описваме. Избрали сме като фокус на С1 средата на 80те години, защото това е едновременно точка, типична за целия период и стартова за новите тенденции. Деление с по-голяма дискретизация би изтъкнало вътре в С1 два различни етапа (С1а - от ср.на 70те до ср. на 80те и С1б – от ср. на 80те до нач. на 90те). Общите черти са много повече, поради еднаквия общественополитически строй и за да не ги повтаряме сме говорили за С1 като цяло, а където е наложително, сме подчертавали различията. Естествено особеностите, които наблюдаваме в края на С1б (в нач. на 90те години) в много отношения са по-близо до С2, отколкото до С1а.

    ХАРАКТЕРИСТИКА НА КОМПЮТЪРНИЯ ПРОФЕСИОЛЕКТ ЗА ПЕРИОДА С1

    До началото на 80те години един несравнимо по-беден речник бе достояние на ограничен кръг от компютърни специалисти. Развитието на езика следваше напредъка на науката. Теоретичните обобщения, както всички сме се убедили, залягат в основата на дефиниции и понятия, които ги синтезират. Въплътени в термини, тези понятия са вече в състояние да изградят същността на съответната наука. Ето защо, за да намери една научна област развитие, първото условие е да формира свой речник. (Момиров 1977 : 285 –291) Критериите по отношение на компютърната лексика, на които българското терминообразуване стъпи, не бяха твърде различни от тези в другите терминологични подезици. Същността на подетапа С1а се състоеше в устройване на нормата за изковаване на термини в една нова и непопулярна научно-приложна област и утвърждаването й в практиката на специалистите. Наблюдаваха се много колебания, поради неудобства и несъобразяване с изискванията за функционалност и езикова икономия. (Фиг. 1)


    Фиг. 1 : С1а - средата на 70-те ; Фиг. 2 : С1б - средата на 80-те

    От средата на десетилетието в публичното пространство започнаха да растат броят и разнообразието на термините, свързани с програмирането и работата на BASIC. Създадeните първи български персонални компютри – Правец 82, Правец 8D, Правец 8C, а по-късно и Правец 16, навлязоха в по-големите ведомства. Постепенно обикновеният потребител получаваше достъп до дейности с компютър. Появиха се и първите популярни издания, посветени на “изчислителната техника”, “ЕИМ” и “домашния компютър” – изданието на ЦК на ДКМС - сп. “Компютър за вас”, поредицата на издателство “Техника” – “Микрокомпютърна техника за всички”. Последваха ги и множество други “въведения в …”, “първи стъпки с…”, наръчници, справочници, книги за приложението на компютрите в обучението, превода, музиката и т.н. Макар да има промени в социалния състав на компютърните среди и по-голям интерес на медиите към развитието на компютърните технологии, езиковите последствия остават почти скрити за изследователя, защото не намират външен израз в средствата за масова информация, a само в специализирани издания. (Фиг. 2)

    1. Предимство на терминологичните словосъчетания

    До голяма степен се възпрепятстваше навлизането на англоезичните термини, като те бяха замествани с дълги описателни български названия (често също от чужд произход, но вече утвърдени в българския език). Напр: стационарни и преносими (бордови) информационни и управляващи системи; концентратори – обяснено като “дистрибутори на данни”; дискетни устройства; запомнящи устройства с магнитен диск, програмен брояч, преобразувател на видеоадреси, вход за управление на готовността RDY, вход за маскируемо прекъсване IRQ и пр.1 Знаем, че използването на дума от общонародния език е компромис спрямо еднозначността, към която се стреми един термин. Затова се даваше/ предпочитание на терминологичното словосъчетание, което избягва многозначността, като чрез минималния контекст на синтагматичната връзка семантично ограничава тълкуванието. За съжаление става невъзможно от такъв номинативен конструкт понататък да се образува относително прилагателно. Все пак за посочения период от развитието на обществото, на фона на цялостната система от терминологични полета на подезиците, не бихме могли да очакваме друг избор на принципи при създаването на компютърната терминология.

    2. Използване на руски термини и модели на терминообразуване

    Тук ще цитираме Бени Овадиева, която в сп. Български език от 1977 г. сравнява примери, които демонстрират, че в българския език се взема не английският оригинал, нито се превежда директно, а се заимства готово руско терминологично образувание: дешифратор (рус. и бълг.) - декодер (англ.); визуална/я индикация (рус. и бълг.) - дисплей (англ.) (Овадиева 1977 : 323 - 326) Основно термините от английски са минавали през руски език и чрез неговото посредничество са достигали до нас. Причините са основно две. Първата безспорно е политическата обвързаност със Съветския съюз и неговата научна школа. Втората е, че достъпът до постиженията на световната наука се осъществяваше пряко от руски източници, тъй като имаше богата литература на този език и той се говореше масово. Така специалистите овладяваха готов руски термин, който имаше нужда от минимални промени, за да бъде въведен в българския език. За този исторически момент, с оглед опазване чистотата на езика ни и възможността за използване на огромните руски фондове от научна литература, тази практика беше полезна. Но наред с положителния момент се стигаше до увлечения, които нямаха реално основание в българската езикова система.

    3. Термини, преведени от английския оригинал:

    • за действията, съответстващи на изпълнението на английските команди или опции от меню: запазвам (save), печатам (print), защитавам (lock), изтрий (delete), пиши върху текст (overwrite), нов документ (new document), обикновен (Normal), разпределен (Justified), замени, намери, чета, съхраняват (архивирам)
    • за доста елементи от хардуерната и софтуерната система: вход, изход, том, електронен бележник, електронна поща, чертаещо устройство, печатащо устройство.

    4. Предпочитание към термини от английски език за нови понятия, трудни за преводадаптери, драйвери, дигитайзер, операнди, контролер, интерфейс. Причините са, че не може да се намери подходяща позната дума, за се развие от нея ново, терминологично значение. Ако пък се състави терминологично съчетание, то би приличало по-скоро на дефиниция. Други от термините са мерни единици, които задължително се приемат в оригинал: бит, байт.

    5. Използване на термини от латински произход: Много от тях са познати от други области на науката и техниката или се залага на отработения словообразувателен модел: калкулатор, анализатор, транслатор и др. Често се среща латинският суфикс –ор, чието общо семантично съдържание е “машина, устройство, програма или техни части”. (Овадиева 1977 : 323)

    6. Пълно подчиняване на граматичните норми на българския език

    • съгласуване на прилагателно и съществително в терминологичното словосъчетание: дисково устройство, адресен дешифратор и т.н.;

      слято писане на сложните съществителни с подчинителна връзка сложните прилагателни: микропроцесор, видеоблок, видеомонитор;

    Езиковедите, свидетели на тогавашните процеси, препоръчват несъгласуваното определение пред съгласуваното, когато става въпрос за относително прилагателно: “набор от кодове” вм. “кодов набор”, “обработка на списъци” вм. “списъчна обработка”. Узусът явно е давал предимство на некоректния според тях модел, което е предизвикало критиките. (Овадиева 1977 : 325 - 326)

    7. Употребата на български съкращения: ДОС (дискова операционна система), ОП (операционна памет), ПП (постоянна памет), ОЗУ (операционно запаметяващо устройство), ПЗУ (постоянно запаметяващо устройство), САПР (системи за автоматично проектиране) ЗУГМД (запомнящо устройств на гъвкав магнитен диск), ЗУТМД (запомнящо устройство на твърд магнитен диск), ЗУМЛ (запомнящо устройство на магнитна лента) и пр.

    8. Вариране на терминологичното название:

    • Характерно за периода е, че функционират редица синонимни термини за едно и също понятие. Към 1988-89 доста от тях вече се стабилизират, но започва да расте броят на стилистичните синоними – съкратени варианти, разговорни названия от чужд произход, които са в контраст с облика на официалната норма. Този факт демонстрира неустановеност на названията в търсене на най-сполучливия термин: електронно-изчислителна машина, електронна изчислителна машина, ЕИМ, електронна сметачна машина, ЕСМ, електронно-сметачна машина, автоматична сметачна машина, компютер, къмпютър. Както е отбелязала и Овадиева, за момента машината е била електронна, но принципът на действие би могъл да се промени в бъдещето. Наименованията според функцията са много по-сполучливи, затова и по-разпространени. Това се доказва и от изхода на тази конкуренция. Думата компютър днес триумфира на всички нива на езика, докато преди се е срещала в неофициални професионални разговори и е била с неустановено произношение. Същото е важало и за софтуер, хардуер, дисплей, които са били алтернативни разговорни професионализми. Сега, вече в установена форма, вариантите максимално близки до оригинала са общоприетите и широко известни названия, които са изместили напълно толерираните тогава варианти. курсор вм. показалец, маркер.
    • В някои случаи варират елементи от терминологичните съчетания - запомнящо устройство на гъвкав магнитен диск, запомнящи устройства с магнитен диск.
    • Не е установено произношението на някои от професионализмите, директно заети от английски, които са се настанили във формиращия се жаргон като алтернатива на официалната терминология: кърсър - курсор, драйвер – драйвър, компютер – къмпютър – компютър.

    Тъй като няма документални данни за устните неофициални форми на функциониране на професиолекта, проведохме интервюта с хора, които по това време са работили с компютри. Това са главно компютърни специалисти – програмисти и експерти по компютърни системи, което демонстрира друга характерна черта – ограничен кръг хора са носители на компютърната лексика до към средата на 80те.

    През подпериода С1б, както се спомена, положението се променя. Според данни от анкетата на сп. “Компютър за вас”, бр.3, 1988 г. основната категория негови читатели са ученици и студенти, като преобладават 16 -19 годишните. Те в една или друга степен могат да работят на компютър. Публикациите се оказват “еднакво сложни и трудно разбираеми за двете възрастови групи 13 – 15 и 40 – 50 години.” Отчита се и липса на достатъчно литература. Самоподготовката е пътят за навлизане в света на компютрите за 60% от читателите.

    9. Пълно доминиране на терминологията в публичното пространство

    Съществува разлика между официалната терминология и разговорните названия, свързани с компютъра. Първоначално терминологията е в много силна позиция, а жаргонизмите са оскъдни (С1а). Но жаргонът функционира в непосредствената практика на колективи, чийто социален състав при С1б вече е друг. Наред със сполучливите български термини в разговорната реч все повече нараства употребата на кратките английски названия. Това я отграничава от официалната сфера, където доминират по-прозрачните за неспециалиста, но неудобно дълги терминологични словосъчетания. В разговор никой не казва запомнящо устройство на гъвкав магнитен диск или ЗУГМД, дори флопидисково устройство, а просто флопи. Чип започва да измества интегрална схема, стример – ЗУМЛ, плотер – графопостроител и чертаещо устройство, мишка – устройство тип ”мишка”, джойстик идва на мястото на координатна ръкохватка и на по-стария жаргонизъм от немски кнюпел. По подобен начин компютърните специалисти, а постепенно и увеличаващите се на брой обикновени потребители, употребяват принтер, периферия, (хард)диск, курсор като по-еднозначни и кратки. Липсата на странични семантични асоциации, резултат от чуждия им произход и тяхната краткост бяха съществените им предимства.

    Още в статията на Овадиева има препоръка “да се узаконят и двата (варианта) като се включат в подходящ речник” (Овадиева 1977:325) У други езиковеди срещнахме упрек, че се възприемат и използват повече жаргонните термини, а не научната терминология.

    10. Пътят на усвояване на компютърните знания

    Първоначално само компютърните специалисти бяха носителите на компютърния език. Те получаваха теоретична подготовка, четяха специална литература, основно на руски, на английски (доколкото имаше достъпна) и преводна. Усвояваха първо официалната терминология. Бяха длъжни при публични изяви (преподаване, публикуване и др.) да използват именно нея. С разширяването на кръга от хора, използващи компютри, започна да преобладава практическото усвояване на лексиката наред с дейността. Това е основната причина да нарастне употребата на компютърния жаргон спрямо официалната терминология. Но за да излезе той от неофициалната сфера в публичното пространство, заслуга има процесът на демократизация в езика на медиите, който стартира след 1989 г. (Фиг. 3)


    Фиг. 3: С1б - началото на 90-те


    ОСНОВНИ ИЗМЕНЕНИЯ В КОМПЮТЪРНИЯ ПРОФЕСИОЛЕКТ - С2

    Още когато описвахме състоянието на компютърния език през ср. на 80те години – С1б, бяха набелязани тенденциите или направени съпоставки със съвременното състояние. Още тогава процесите са в развитие, но това е едва началото и темповете и обхватът полека набират скорост. Нека сега погледнем какви характеристики на професиолекта са определящи за настоящето и от тази позиция да правим сравненията.

    1. Поява на нови носители – като тип и като количество

    Ползвателите на компютри стават все повече и от все по-младша възраст. Те се разслояват на две основни категории – тези, които имат специални интереси към компютрите и прекарват доста време пред екраните и т. нар. юзъри (обикновени потребители). В първата категория влизат средите на професионално ангажираните специалисти и социални общности, обособени според сферата на предпочитаната от тях дейност: хакери, кракери, геймъри, чатъри, сърфъри и др. Тяхната идентичност е основана в огромна степен на принадлежността им към някоя от компютърно базираните социални групи. Неимоверно нарастна броят на юзърите, които просто си свършват някаква конкретна дейност на компютъра, когато това им е нужно, без да са социално обвързани по такъв признак

    2. Доминиране на жаргоновата норма. Хоризонтално и вертикално разширяване на сферата на употреба на компютърния жаргон

    Процесът на демократизация в медиите доведе до промени и в полето на специалната лексика на компютърните технологии. Първо, то непрекъснато се обогатява с нови думи. Второ, неологизмите влизат в езика изключително през жаргона, т.е. оформени са по неговите норми . Трето, жаргонизмите са завзели огромна част от лексикалното поле на професиолекта като непрестанно се излъчват в междинното поле по посока на терминологията. Това на практика означава, че те стават все по-известни и все по неутрални към ситуацията на употреба, т.е. те се терминологизират. Разбира се пластът на жаргонната лексика е огромен и нивото на терминологизация е твърде различно - зависи от честотата на употреба и важността на денотата. Така или иначе, като цяло словообразувателните модели на терминологията от С1 са отпаднали като непродуктивни. Терминологичният тезаурус не се е простил само с това наследство от миналото, което през годините се е доказало като добро, но е притиснат от инвазията на жаргона, който утвърждава все повече жаргонизми като термини. В този процес съществена е ролята на медиите и практическите ръководства за използване на информационите технологии, чийто език популяризира огромно количество специална лексика, голяма част от която е демократизирана, т.е. използват се не термините, а разговорните професионализми.

    3. Лавинообразно нарастване на специалната лексика, произведена от английския оригинал

    Предпочитат се кратките, еднозначни, универсализирани професионализми от английски, в отговор на изискванията, които поставя епохата на Глобализацията, компютърно опосредстваната комуникация и мобилните връзки. В последствие те се подлагат на процес на асимилация в езика, чрез средствата на българското словоизменение и словообразуване. Английският оригинал най-често е кратък и без изменения функционира като различни езикови категории. Затова лесно се превръща в коренна морфема на българска дума, която веднага се свързва с българските афикси за съответните потенциално заложени категории. Като резултат се обогатява речниковият фонд на езика ни.

    4. Промяна в принципите на словообразуването

    Нови разговорни словообразувателни модели са изместили тромавите описателни словосъчетания на терминологията и развиват продуктивни парадигми. При С1 предимно се създават термини и терминологични съчетания, т.е. се терминообразува, а при С2 се образуват жаргонни професионализми. Още при С1 се появиха родоначалниците на голямото днес семейство от глаголи за компютърно извършвани действия. Колебанията между суфиксите –ира- и –ва бяха разрешени в разговорната реч, където езиковото съзнание на българина не пожела да се лиши от предимството да изразява отчетливо значението на свършения вид (–на). Съществува утвърден в практиката модел за образуване на пълноценни глаголи с български словоизменителни възможности: принтвам, листвам, данлоудвам, ъпгрейдвам, логвам се, чатя, нетя. На фона на абсолютната неутралност на -ирам, който продължава да е активен като маркер на книжовно словообразуване, -вам/-на притежава привкус на разговорност, особено при семантични контаминации (хаквам, да чатна) или нетрадиционни фонетични комбинации (сейввам).

    При съществителните се наложиха два основни модела. Словообразувателните наставки -ър и –ер са варианти на английския суфикс -er, но вече са част от българската граматична система. Те се подчиняват на единни правила за образуване на множествено число – стример-стримери, джъмпер-джъмпери (за разлика от компютър-компютри, където синхронно погледнато -ър/-ри е омонимен суфикс, съществувал от по-рано в българския език – ср. театър - театри).

    5. Промени в наименованията

    В точка 6 и 7 към описанието на С1 вече посочихме редица примери. Тук ще приведем само термина болд (често изписван с латиница – bold), който преди беше предаван като удебелен, тлъст или получер. Установяването на краткото еднозначно название доведе до развиване на глагола болдирам и всички последващи от това глаголни категории, което е от полза за езика.

    6. Промени в значението

    Например монитор сега се употребява само в значението “устройство, визуализиращо информацията, екран”, а е означавало и “програма за наблюдение на вътрешните процеси на компютъра”. Тази промяна е резултат от замяната на вътрешния поглед на специалиста с външния поглед на ползвателя.

    7. Промени в синтактичното изразяване

    В момента продуктивността на критикувания на времето синтетичен модел е категорично изразена, защото действа и съвместно с други фактори. Напр. много съществителни от английски произход се използват като определения към други съществителни в оригиналния им неизменяем вид или свързани с дефис към определителя в общ конструкт: WAP формат, web сайтове, zoom опция, рутинг протоколи, хаш алгоритъм, MP3-плеър, Windows-среда, онлайн-вестници, нет-включване, хипервръзка. (Кирова 2000) В момента съществуват колебания дори при изписването на една и съща дума, но при съзнателно вглеждане в процеса на адаптация може да се види как web страница или web-страница, става уеб страница, а вече срещаме и уебстраница. Съществува обаче и линия на съпротива срещу нормата на българския език за слято писане на сложните думи, когато връзката между тях е подчинителна. Езиковото съзнание на младите поколения предпочита функционалността на късите самостоятелни думи, които могат да бъдат и основен и определящ елемент в едно номинативно словосъчетание, според конкретната необходимост. Избира се полуслятото или разделното писане, за да се подчертае независимостта на елементите наред с връзката помежду им. Безспорно тук е влиянието на английския език, подпомогнато от наличието в езика на неизменяеми прилагателни от турски произход.

    8. Използване на съкращенията на английските словосъчетания

    Напълно са изместени българските абревиатури и са заменени с английски, изписвани в оригинал, които дори могат да участват като компонент в сложна дума или като неизменяемо определяемо в номинативно словосъчетание: ROM вм. ОП, RAM вм. ПП, IT-компании, DVD-плеър, ISDN линия и пр.

    9. Графичният образ – допълнителен маркер на компютърния жаргон

    Повечето примери дотук демонстрират и тази особеност – диграфията е норма на писмения компютърен език и един от неговите основни визуални маркери. Факторите настанили тази норма са стремежът към универсален стандарт, комуникацията чрез обмен на текстове, визуалната лексикализация (съхраняване в паметта на визуалния образ на думата, поради непрекъснатото й използване в писмен вид) и билингвизмът на носителите. (Кирова 2001а).

    10. Нарастване на значимостта на функцията “езикова игра”

    Като основни източници на езикова игра се очертават частните жаргони. (Кирова 2001б) Компютърният жаргон се оформя като терминологичен пласт за разнородните компютърни групи. Компютърната лексика е по-популярна от лексикона на всяка една от частните групи и по-бързо се неутрализира стилистично. Вече подчертахме движението на жаргонизмите от английски към терминологизация. Стига се до една смяна на местата. Преди научните термини бяха главно с българско звучене, а жаргонизмите следваха английския оригинал. Сега за компютърно базираните общности данлоудвам е истинският термин за това, което те наричат още свалям, дърпам, тегля, точа, смуча (понякога става въпрос за контекстови синоними, но други се фиксират като постоянни.) Стремежът към забавление чрез езикотворчество води до паралелна тенденция думи от общоупотребимия език да фиксират “компютърно свързани” значения. Степента на “жаргонизация” се усилва при наслагване на значенията на български и английски думи, чиято омонимия за двуезичните носители е прозрачна: Кат’ вляза в нета…, … ше си дръпна нови крака. (вместо кракове - терминът крак означава “нелегална програма, разбиваща защитата на демонстрационна версия на легален програмен продукт с цел безплатното му използване”).

    Причини за доминиране на норма, основана на билингвизма и диграфията:

    Чуждите думи пораждат по-еднозначни асоциации. Не случайно основните източници за изковаване на интернационални термини са латинският и старогръцкият език. Универсалната комуникация е идеал в епохата на Глобализацията и Информационното общество. Затова се дава предимство на унифицираната международна компютърна терминология на основата на английския език и се оформя т. нар. киберанглийски (Cyber English) – интернационалният език за общуване в Интернет на потребители от целия свят. Това е своеобразен пиджин, в който компютърният жаргон има дял, тъй като в живота на киберобщностите дейността с компютри е или основен начин на живот, или поне необходимото средство, за да се озоват и съществуват във виртуалното пространство.

    Широкото разпространение на английския език осигурява прозрачност на терминологичната мотивираност. Избягват се сложните терминологични съчетания и словообразователната дефективност. Дава се предимство на принципа за езикова икономия.

    Функционалността е генерален приоритет на новата норма. Дейностите, когнитивните процеси и езиковата номинация се осъществяват в неразривно единство, а поради политико-икономически причини все още системният продукт, с който най-често се работи – Windows – няма превод на български. Българският потребител обикновено действа в среда на англоезични менюта, което го принуждава да запаметява текстовите команди като визуален образ. Той може звуково да разчете графиката във вид близък или по-далечен до оригинала в зависимост от равнището, на което владее езика. Новата дума, независимо разбираема или не за него, е единствено знак за новото действие, което усвоява. За потребителя-билингва пък е още по-лесно - има едно и също название за точно това действие във всяка езикова система, която владее.

    Изводи

    Демократизацията като езиков процес е навлязла и в специализираната лексика. Терминологията в природните дисциплини е инертна спрямо обществените влияния, но високите технологии се явяват силен социолингвистичен фактор. Компютърната лексика има невероятно развитие за период само от двайсетина години. Колкото повече нараства броят на потребителите на компютърна техника, толкова по-определящо става тяхното участие във формирането на езика за работа с нея.

    С навлизането на персоналните компютри започна да се променя начинът, по който се усвояваха знанията – непосредствено от практиката. Така, хората едновременно овладяваха новите действия и новите наименования за тях в неразривна връзка. Макар без прозрачна вътрешна форма, английските наименования бяха мотивирани от точната функция зад всяко от тях, установена чрез личен опит. Тази функция беше визуално подкрепена от надписи върху екрана или клавишите. Професионалните жаргонизми бяха удобно кратки и ставаха все по-прозрачни, поради увеличаващото се множество от хора, говорещи английски език. Постепенно в неподлежащата на строг нормативен контрол разговорна сфера се развиха алтернативни речник и норми, т.е. доби цялостен облик професионалният жаргон на хората, работещи с компютри. (Фиг.4)

    Професионализмите нямат “социалната функция да поддържат груповата изключителност” и/ли “затвореност на определени социални общности”. (Пачев 1982 : 216) Затова в руслото на общия процес на интелектуализация, с популяризирането и приложението на знанието, се усвояват и термините, които го систематизират. От друга страна принципите на Гражданското и на Информационното общество карат хората да се обединяват и взаимодействат в разнородни групи, за да участват в създаването на съвместни ценности. Това породи субкултури и практики, чиито жаргони все повече се популяризират от медиите. Процесът на терминологизация на общия пласт на компютърния жаргон се преплита с насрещен процес на диференциация в частните компютърни жаргони. От друга страна и двете течения добиват постоянно разширяваща се социална основа и това води до все по-честа преносна употреба на общонародни думи в “компютърно свързани” значения.


    Фиг. 4 : С2а - средата на 90-те ; Фиг. 5 : С2б - началото на ХХІ в.


    Резюме
    Професионалният диалект тук е разглеждан като поле на специализирана лексика, в единия полюс на което по вертикала се концентрира терминологията, а на другия – професионалният жаргон по отношение на диференциалния признак стилистическа неутралност / стилистическа маркираност на думата. Пространството помежду им е зоната на професионализмите, които не се отличават с ярък конотативен елемент, но имат някакъв белег, който ги отнася към сферата на разговорността като алтернативни варианти на терминологичните названия.
    Невероятното развитие на компютърната лексика е проследено в два етапа: от средата на 70те години до средата на 80те и от средата на 80те до началото на 90те. През първия период сред ограничен кръг от компютърни специалисти се формира речник и се устройва нормата за изковаване на българските компютърни термини. Тя се отличава с предпочитание към дълги преводни описателни терминологични съчетания, образувани по руски модел. Наблюдават се много колебания поради несъобразяване с изискванията за функционалност и езикова икономия.

    През втория период нараства броят и се променя типа на потребителите на компютърна техника и тяхното участие във формирането на езика за работа с нея става определящо. Пътят за усвояване на компютърните знания вече не е теоретичен, а практически. Появяват се субкултури и практики, чиито жаргони все повече се популяризират от медиите. Лавинообразно нараства специалната лексика, произведена от английския оригинал и се променят много от принципите на словообразуването. Графичният образ става допълнителен маркер на компютърния жаргон. Нараства значимостта на функцията “езикова игра”. Така, в разговорната сфера се развиват алтернативен речник и норми, т.е. добива цялостен облик професионалният жаргон на хората, работещи с компютри. Осъществяват се два процеса – терминологизацията на общия пласт на компютърния жаргон се преплита с насрещен процес на диференциация в частните компютърни жаргони. Двете течения добиват постоянно разширяваща се социална основа и това води до все по-честа преносна употреба на общонародни думи в “компютърно свързани” значения.


    (c) Людмила Кирова, 2002
    (c) Издателство LiterNet, 28. 02. 2002

  20. #20
    Повече от фен
    Регистриран на
    Apr 2005
    Град
    София, Борисова градина, стадион "Българска Армия", сектор "Г
    Мнения
    340
    Описание на DCC протокола
    ==========================
    От Трой Роло (troy@plod.cbme.unsw.oz.au)

    (В отговор на тези, които искаха протокола да бъде документиран).


    Първият коментар, който трябва да направя е, че DCC протокола никога не е бил замислен за други клиенти освен за IRCII. И з
    атова не поемам никаква отговорност, че е труден да се пригоди за другите клиенти.


    Защо DCC?
    =========


    DCC позволява на потребителя да преодолее някои ограничения на IRC сървърската мрежа и да има оптимална в защита чат връзка
    , тей като все оше е IRC орентиран протокол.

    DCC използва директна TCP връзка между клиентите, които вземат участие в преноса на данни. Няма флуд защити, така че пакети
    те могат да бъдат пратени с най-голяма скорост и свръзката на сървърите (или колко са натоварени те) не е от значение. В доп
    ълнение, поради причината, че само заявката и отговора за DCC връзка се подават през IRC мрежата, е невъзможно за Операторит
    е с кракнати сървъри да следят DCC съобщенията.


    Как?
    ====


    Първоначалния сокет за DCC връзката се създава от страната на първата (Предлагащият) връзка. Този сокет трябва да е TCP сок
    ет отворен на INADDR_ANY, слушащ за връзки.
    Първият клиент, при отваряне на сокета, трябва да прати своята детайлна информация към клиента използвайке CTCP командата D
    CC. Тази команда се използва по следния начин:

    DCC тип аргумент адрес порт

    тип - Типа връзка
    аргумент - Аргументът зависещ от типа връзка
    адрес - Хост адресът на предлагащият връзка като цяло число (integer).
    порт - Портът или сокетът, на който предлагащият очаква да се направи връзката.

    Адресът и портът трябва да бъдат пратени чрез ascii представяне на десетичните цели числа (decimal integer) формирани чрез п
    ревръщане на стойностите до хост битов ред (host byte order) и отнасяйки се с тях като unsigned long и unsigned short поотде
    лно за всеки.


    Следните DCC типове връзки са познати на IRCII:

    Тип Предназначение Аргумент
    CHAT Да се направи сигурен разговор стрингът "chat"
    SEND Да се изпрати файл до получател името на файла

    В допълнение, следните неща са добавени към IRCII DCC командата, макар че те не предават DCC мобла през IRC:

    TALK Установява TALK връзка


    Добавяне към други клиенти
    ==========================


    CHAT и SEND типовете връзка не би трябвало да се приемат автоматично, понеже това би довело до потенциален вид тероризъм. В
    место това, те трябва да съобщят на потребителя, че му е направена оферта, и че този потребител може да я приеме или да я от
    каже.

    Получателят трябва да имат възможността да преименува файла, който пристига с DCC SEND командата, преди да бъде приет.

    Следните стъпки би трябвало да се появят при клиентите:

    Инициатор:
    Подава командата DCC.
    Създава сокет, отваря го на INADDR_ANY, порт 0, и го прави пасивен ("слушащ" сокет)
    Изпраща на получателя DCC молба чрез CTCP като му достави адреса и порта на сокета. (Това теоретически се взема от адреса н
    а локалната част на сокета, която е свързана към сървъра. Това предполагаемо е интерфейсът на хоста, който е най-близък до о
    станалият нет, и резултира с един рутинг хоп по-малко в случай, че има gateway нодовете).
    Продължава нормално докато връзката е приета.

    При връзка:
    Приема връзката.
    Затваря оргиналния пасивен сокет.
    Провежда информация към новият сокет.

    Приемач:
    CTCP DCC молбата приета.
    Запазва информацията от DCC молбата и съобщаване на потребителя.

    В този случай, ПОТРЕБИТЕЛЯ трябва да може да откаже молбата (close) или да я приеме. Молбата трябва да бъде приета с команд
    а, която задава изпращача, типа и аргумените.

    Ако е приетa, създаване на TCP сокет.
    Свързване на новият сокет към адреса и порта, който е зададен.
    Провежда информация през сокет.


    Специфични детайли за различните типове
    =======================================


    CHAT Информацията пратена през CHAT връзката трябва да бъде пратен линия по линия, без никакви префикси или команди. CHAT вр
    ъзката прекъсва, когато един от двамата потребителя използва DCC CLOSE командата, от което следва затваряна на сокета и отка
    зване на информацията от връзката.


    FILE Информацията се праща по пакети, вместо да се пусне като струя информация. Това позволява на DCC SEND връзката да сполу
    чи там, където FTP връзкaтa не може. Големите на пакетите се избира от клиента, и може да бъде зададена от потребителя. Малк
    ите пакети помагат при слаби връзки, понеже доставят по-голяма вероятност за преживяване. Получателя трябва да потвърди всек
    и получен пакет като предаде общият брой на битовете, които са получени като unsigned, 4 битове integer в мрежови битов ред
    (network byte order). Изпращача не би трябвало да продължи да предава, докато не се получи потвърждение, че целият пакет веч
    е е предаден. В допълнениет, изпращача не би трябвало да затваря връзката, докато и последния бит не бъде потвърден от прием
    ача.

    Забележете, че не е възможно за получателя да каже дали целият файл е приет - само изпращащият има тази информация, макар ч
    е IRCII не я съобщава. Потребителите обикновенно проверяват трансфера като проверят големината на файла.

    Забележете също така, че никакви проверки не се правят за текстовото предаване.

    Големината на block-а използван при IRCII е BIG_BUFFER_SIZE (1024). Това би трябвало да бъде прегледано и намалено.

  21. #21
    Повече от фен
    Регистриран на
    Apr 2005
    Град
    София, Борисова градина, стадион "Българска Армия", сектор "Г
    Мнения
    340
    За малко да пропуснем разяненисто, регистрите: "що е то и има ли почва у нас" ?

    Windows Registry

    Регистрите на Windows. Това е основната тема на този tutorial. Ако не знаете какво е това чудо - просто четете нататък...

    Тук ще научите какво представляват ригистрите (registry) на Windows, как са организирани, някои подробности за работата на Windows Rigistry Editor, както и някои по-специфични и интересни ключове и стойности.

    Ако знаете какво представляват регистрите, можете евентуално да научите нещо повече от Възстановяване на регистрите и Някои интересни места, въпреки че все пак ви препоръчвам да си доизясните някои неща, като прочетете всичко.

    Какво е това


    Регистрите на Windows представляват специална база данни, поддържана от самия Windows, в която се съхранява всякаква информация за хардуерът, софтуерът, потребителите и всякакви други настройки.

    Информацията се съхранява във дървовидна структура, което означава, че данните са подредени във вид подобен на този на файловете и директориите. Директориите (папките) се наричат keys ("ключове"). Всеки ключ си има име и може да съдържа други ключове, както и различни "values" ("стойности"). Тези стойности биват три типа: string (буквена стойност - може да бъде всичко), binary (двоично число - представлява число записано с единици и нули) и dword (представлява цяло десетично число). Всеки ключ задължително има string стойност със име "(Default)" и по подразбиране няма въведена стойност.

    Идеята е да се замести използването на .ini файловете, които програмите работещи под Windows 3.11 използваха за съхраняване на основната си информация със една централизирана система, по-лесна и по-удобна за използване, както от програмите, така и от потребителите.

    За да разгледате и редактирате съдържанието на регистрите, Windows предоставя програма наречена Registry Editor, която обаче няма shortcut в Start-менюто. Можете да си направите такъв (програмата се намира в директорията на вашия Windows) или просто да си я стартирате от менюто Start-Run (напишете "regedit"). С тази програма можете и да редактирате регистрите, но много внимавайте - ако не знаете какво правите, по-добре не го правете.

    Възстановяване на регистрите

    Регистрите на Windows се съхранват във два файла (system.dat и user.dat), разположени във директорията му.

    Всеки път, когато стартирате Windows, ако стартът е бил успешен, се правят резервни копия на тези файлове във същата директория, с имена съответно system.da0 и user.da0. Това означава, че ако например сте инсталирали някаква нова програма, инсталацията й се е скапала и Windows-а ви е откачил, имате последен шанс да си върнете работещия Windows, като копирате тези резервни копия върху оригиналните файлове. В повечето случаи, няма да можете дори да пуснете Windows нормално, затова ще ви е необходимо да рестартирате в DOS mode (това става с натискане на F8 по време на стартирането на Windows). Ако все пак сте в Windows, изберете Shut Down-Restart in MS-DOS mode. Следват поредица от няколко команди:

    cd C:\Win95
    директорията на вашия Windows

    attrib -h -r -s system.dat
    премахва атрибутите "hidden", "read only" и "system"

    attrib -h -r -s system.da0
    премахва атрибутите "hidden", "read only" и "system"

    copy system.da0 system.dat
    копира резервното копие върху оригинала

    attrib -h -r -s user.dat






    attrib -h -r -s user.da0

    copy user.da0 user.dat


    След като рестартирате компютъра, би трябвало нещата да са наред. Ако не е така, значи проблема не е в регистрите, може би някои важен за Windows файл е бил променен. Инсталиране на Windows върху сегашната ви версия може да помогне.

    Във много редки случаи може да предприемете по-радикални мерки (аз лично не ви го препоръчвам). Обикновено, в основната директория на диска ви има файл наречен system.1st. Това е копие на system.dat, направено след успешна инсталация на Windows. Ако вие копирате този файл върху оригинала и проблемът на вашият Windows е бил в регистрите, можете да сте сигурни, че следващия път Windows ще се стартира без проблеми, но също така можете да сте сигурни, че половината от програмите ви (ако не и повече) ще се чувстват ужасно объркани или въобще няма да тръгнат.

    Внимавайте с тези резервни копия. По-добре си направете копия на оригиналните файлове на регистрите преди да престъпите към някое от посочените по-горе действия. Ако след това нещата се объркат, винаги можете да се върнете към тези ваши копия, а след това просто да инсталирате Windows върху сегашната си версия.

    Основни ключове

    Цялата информация на регистрите е разположена в 6 основни ключа, започващи с "HKEY_". Вие не можете нито да добавяте основни ключове, нито да изтривате или променяте името на някои от вече съществуващите. Следва съвсем кратко описание на 6-е основни ключа:

    Hkey_Local_Machine
    Съдържа информация за хардуерът, софтуерът и настройките за целия компютър. Тази информация е обща за всички потребители.

    Hkey_Current_Config
    Това е само фиктивен ключ, който всъщност представлява по лесен начин за достъп до един от ключовете на Hkey_Local_Machine\Config ключа (там се пазят под формата на ключове с имена всички хардуерни конфигурации на компютъра, а Hkey_Current_Config сочи към тази, която е активна в момента).

    Hkey_Dyn_Data
    Отново фиктивен ключ, сочи към някои определени ключове от Hkey_Local_Machine, съдържащи информация свързана с различни Plug and Play устройства.

    Hkey_Classes_Root
    Фиктивен. Сочи към ключове от Hkey_Local_Machine, съдържа основна информация засягаща OLE, shortcut-и и графичния интерфейс на Windows.

    Hkey_Users
    Информация за потребителите на компютъра. Всеки потребител си има отделен подключ със настройки.

    Hkey_Current_User
    Сочи към ключа от Hkey_Users, който съдържа информация за текущия потребител.

    Редактиране

    Сигурен съм, че не е необходимо да ви обяснявам как се използва Registry Editor. Програмата си има доста елементарна задача и е достатъчно интуитивна, за да можете да се ориентирате бързо в нея.

    Това, което искам да спомена, е възможността за export-ване и import-ване на данни. Преди да направите някакви промени в регистрите и не сте сигурен за резултата, просто изберете ключа, който ще редактирате и натиснете File-Export Registry File. Така ще създадете .reg файл, който съдържа информацията от ключа. Ако ви е необходимо да върнете тази информация обратно, просто щракнете двойно върху файла или изберете File-Import Registry File.

    Още нещо, което може някога да ви бъде от полза, е export-ването на целите регистри. Можете да го направите, след като сте си инсталирали всички програми, които използвате и вашият Windows се държи нормално. Когато някой ден се скапа, import-вайте файла и може би ще се оправи. Тогава не трябва да имате проблеми с тези програми.

    Интересни места


    Това са само някои от интересните ключове и стойности в регистрите на Windows. Просто потърсете и опитайте да промените нещо - все нещо ще се промени. Може да се наложи да рестартирате, за да има ефект от промяната (това важи и за списъка, който следва).

    HKEY_CLASSES_ROOT\Directory\DefaultIcon
    Стойността по подразбиране на този ключ оказва иконката, с която се показват директориите в Windows. Тази стойност представлява нещо като "C:\WIN95\SYSTEM\shell32.dll,3". Първо е името на файла, който съдържа иконата (може да бъде .exe, .dll или .ico), а след него поредният номер на иконата във файла (започващ от 0). Просто опитайте да промените числото "3" със нещо друго.

    HKEY_CURRENT_USER\Software\Microsoft\Windows\ CurrentVersion\Explorer\ShellFolders
    Съдържа пътят до някои от специалните директории за Windows. Можете например да промените пътят до "My Documents" на нещо по-удобно за вас...

    HKEY_LOCAL_MACHINE\Software\Microsoft\Windows\ CurrentVersion\explorer\Tips
    Съдържа всички tips на Windows. Можете да ги променяте както искате.

    HKEY_LOCAL_MACHINE\Software\Microsoft\Windows\Help
    Съдържа пътищата до help файловете на програмите. Ако някоя програма твърди, че не може да си намери help-а, просто редактирайте (или добавете, ако е необходимо) стойността и.

    HKEY_LOCAL_MACHINE\Software\Microsoft\Windows\ CurrentVersion\Run
    HKEY_LOCAL_MACHINE\Software\Microsoft\Windows\ CurrentVersion\RunServices
    В тези ключове се добавят някои програми, които се стартират всеки път, когато се стартира и Windows. Ако имате съмнения, че имате троянски кон, това е едно добро място да започнете вашето търсене.

    HKEY_LOCAL_MACHINE\Software\Microsoft\Windows\ CurrentVersion\ExtShellViews
    Ако изтриете някой от стойностите на този ключ, би трябвало да изчезне съответната команда от менюто "View" на вашите директории. Така можете да си махнете "as Web Page". Трябва да затворите и отворите наново директориите, за да има ефект.

  22. #22
    Повече от фен
    Регистриран на
    Apr 2005
    Град
    София, Борисова градина, стадион "Българска Армия", сектор "Г
    Мнения
    340
    TCP/IP


    Терминът TCP/IP (Transmission Control Protocol/Internet Protocol) се отнася за цяла фамилия протоколи, два от които са TCP и IP. В долната таблица е описан стандартният стек от нива, влизащи в състава на TCP/IP. Вместо да направят проhttp://www.teenproblem.net/forumтоколите напълно монолитни (което би означавало всяко приhttp://www.teenproblem.net/forumложение да има пълна реализация на мрежов протокол, заедhttp://www.teenproblem.net/forumно с отделни копия на кода на ядрото за всички устройствата, използвани от всеки протокол), авторите на TCP/IP са постъhttp://www.teenproblem.net/forumпили умно и са го разделили на отделни модули, или нива. Всяhttp://www.teenproblem.net/forumко от тях съответства на специфичен аспект от комуникацията.

    Ниво Протоколи
    Application Telnet, FTP, RPC, etc
    Transport TCP, UDP
    Network IP, ICMP, IGMP
    Link Мрежов интерфейс и драйвери на устройства

    В най-общия случай, TCP/IP приложенията използват четиhttp://www.teenproblem.net/forumри от нивата на OSI:

    Приложен протокол, като SMTP за поща или HTTP за досhttp://www.teenproblem.net/forumтъп до web.
    Протокол като ТСР, който осигурява услуги за много приложения — например за връзка между персонален компютър и web сървър. Протоколът IP, който осъществява най-важната услуга — доставка на пакетите с данни до тяхното местоназначение. Протоколите, необходими за управление на специфична физическа среда, като Ethernet. Пакетите са основната единица при пренос на информаhttp://www.teenproblem.net/forumция в Интернет. Те съдържат данни и заглавен блок. Заглавниhttp://www.teenproblem.net/forumте блокове обикновено се състоят от контролни суми, идентификатори на протоколи, адресите на местоназначението и на източника, и информация за състоянието. Всяко ниво може да добави своя собствена информация в заглавния блок, за да е в състояние да интерпретира данните, които му прехвърля по-ниското ниво. Всяко ниво приема пакета от предишното, разhttp://www.teenproblem.net/forumглеждайки го почти изцяло като данни, и му поставя свой собhttp://www.teenproblem.net/forumствен заглавен блок. Пакетите от данни (известни още като дейтаграми (data-grams)) често преминават през десетки различни мрежи, докато достигнат до крайното си местоназначение. Процесът на маршрутизиране, необходим за тази цел, трябва да е напълно невидим за потребителя. Единственото нещо, което той трябhttp://www.teenproblem.net/forumва да знае, за да получи достъп до друга система, е нейният Интернет (или IP) адhttp://www.teenproblem.net/forumрес. Този адрес има горе-долу следния вид: 204.128.6.4. Всъщност той е едно 32-битово число, изписано като четири деhttp://www.teenproblem.net/forumсетични числа, всяко от които представhttp://www.teenproblem.net/forumлява осем бита от адреса. В документаhttp://www.teenproblem.net/forumцията за Интернет всеки такъв 8-битов блок информация носи името „октет".



    Нивата на TCP и IP

    В обработката на ТСР/IР пакетите взимат участие два отделни протокола. ТСР (Transmission Control Protocol или протокол за контрол на преноса) отговаhttp://www.teenproblem.net/forumря за разделянето на съобщението на пакети и за сглобяването му на местоназначението, за повторното изпращане на всички изгубени пакети и за тяхното подреждане в правилен ред — изобщо всичко, необходимо за осъществяване връзката между двете системи. IP (от Internet Protocol) отговаря за маршрутизирането на отделните пакети. На пръв поглед, почти цялата работа върши ТСР. За малките мрежи това е напълно вярно. Но в Интернет самият пренос на една дейтаграма до нейното местоназначение понякога е огромна и трудна задача. Проследяването на маршрутите до всички местоназначения и отстраняването на несъвместимостите при различните среди за пренос е много сложна работа. Интерфейсът между TCP и IP е сравнително прост. ТСР просто подава готовата дейтаграма и посочва местоназначението й, IP не знае каква е връзката между тази дейтаграма и предишната или следващата.


    UDP и ICMP

    ТСР отговаря за разделянето на съобщенията на по-лесно смилаеми части и за правилното им обратно сглобяване. Много приложения обаче генерират съобщения, които почти винаги могат да се поберат в един единствен пакет. Пример за това е справката за DNS (DNS name lookup), която е достатъчно кратка, за да се побере в един пакет. В този случай ползването на ТСР би било чисто прахосване на ресурси. Ако не получим отговор до няколко секунди, може просто да попитаме отново. По-подходящ в случая би бил протоколът UDP (User Datagram Protocol).UDP е създаден за приложения, при които не се налага да събирате поредици от пакети или при които известна загуба на информация се смята за приемлива. Той работи подобно на ТСР, но почти всичко, което предоставя, са номера на портове, така че няколко програми на една и съща система могат да ползват UDP едновременно.

    Друг алтернативен протокол е ICMP (Internet Contol Message Protocol). Той се използва за отстраняване на грешки и за други съобщения, предназначени за самия софтуер на TCP/IP, а не за някоя потребителска програма. Например, ако се опитате да се свържете с хост, системата ви може да върне ICMP съобщение, което гласи „Контактът с хоста невъзможен". Освен това ICMP се използва за намиране на информация за мрежата.
    ICMP прилича на UDP по това, че работи със съобщения, побиращи се в една дейтаграма. Нещо повече, той дори е по-прост от UDP. В заглавния му блок няма номера на портове. Тъй като всички ICMP съобщения се интерпретират от самия мрежов софтуер, няма нужда от номера на портове, за да е ясно къде трябва да отиде всяко от тях.


    Нивата на OSI

    Ниво на връзка (Link Layer): То е най-лесно за разбиране. Състои се от мрежов хардуер (който обикновено е мрежова интерфейсна карта) и драйвери за устройствата. Нивото Link е най-ниското в протоколния стек. Когато се получават данни от мрежата, то приема пакетите от мрежовия кабел, премахва от тях информацията, добавена от нивото Link на изпращащата система (например Ethernet адреса) и ги прехвърля на нивото Network Layer. Когато прехвърля данни към мрежата, Link взима пакетите от нивото Network поставя на всеки от тях свой заглавен блок и ги изпраща по предназначение, по кабела.

    Мрежово ниво (Network Layer): Тук се намират протоколите IP, ICMP и много други. Като изключим случаите, описани в приведените по-горе примери, IP се използва за почти цялата комуникация с Интернет. Когато изпращате пакети, той намира начин да ги достави до местоназначението им. Когато получавате пакети, IP определя за къде са те. Тъй като IP не го е грижа дали пакетите изобщо достигат до местоназначенията си и в какъв ред, работата му е значително опростена. Ако пристигне проблемен пакет (например с нарушени данни), IP просто го изхвърля в кошчето. Може да се каже, че IP е „без състояние" и „без връзки", защото за него наличието или липсата на предишен и бъдещ пакет е без значение при обработката на текущия; с други думи, може да откачите мрежовия кабел, да го включите отново и IP няма дори и да забележи това!
    IP успява винаги да достави пакетите до местоназначението им, защото всеки мрежов интерфейс в Интернет си има уникален цифров адрес — т.нар. IP адрес. Не е задължително IP адресите да са персонални компютри — например ако на един компютър има Ethernet и модем, всеки от тях има отделен IP адрес. Главната задача на IP е да определи как да изпрати даден пакет там, където той трябва да отиде. Това е известно под името маршрутизиране и е уморителна задача, но нейното решение е от просто по-просто. Вместо да изпълни цялата задача сам, IP просто я прехвърля по веригата на мрежата, докато се намери маршрутизатор, който е наясно къде е местоназначението на пакета.
    Маршрутизаторът се отличава от типичния персонален компютър по това, че има най-малко два мрежови интерфейса, свързани с две или повече мрежи. При една малка мрежа, обикновено има локална мрежа (като Ethernet LAN) и наета линия или ADSL връзка с Интернет. В случая маршрутизаторът е свързан с локалната мрежа и връзката с Интернет. Всички пакети, предназначени за Интернет, се изпращат на маршрутизатора. На свой ред той ги изпраща по наетата линия към следващия маршрутизатор. Пакетите, предназначени за свързаните с локалната мрежа персонални компютри, си остават в нея.
    Всеки маршрутизатор трябва да знае единствено с кои други маршрутизатори е свързан. Те от своя страна знаят за маршрутизаторите, с които те са свързани. Маршрутизаторът има грижата само да знае къде да изпрати поредния пакет, а не се опитва да определи пълния му маршрут. Тази задача изпълняват компютрите, свързани с Интернет. За целта те поддържат таблици на маршрутизиране. Всяка от тях се състои от три основни елемента: адресите на маршрутизаторите, адреси, с които могат да работят, и интерфейсът, с който са свързани. Най-важен в случая е параметърът netmask, който вероятно сте забелязали сред опциите на ТСР/IP.

    Транспортно ниво (Transport Layer): На това ниво има два протокола: ТСР и UDP. ТСР осигурява надеждна комуникация от точка до точка, а UDP — не. Както вече обяснихме, ТСР създава „виртуална верига" между два процеса.
    IP адресът стеснява местоназначението на пакета например до конкретен персонален компютър. Но това не е достатъчно, защото на тази машина трябва да установим определена услуга — например FTP или SMTP. Това се извършва чрез „портове", които не са нищо друго, освен идентификационните номера, включени във всеки UDP или ТСР пакет — нещо като номерата на апартаментите в един блок. Така че даден процес на една машина „прослушва" определен порт и когато транспортното ниво получи пакет, то проверява номера на порта и изпраща данните на съответния процес. Когато даден процес започва, той регистрира номерата на портовете в ТСР/IP стека. След това даден порт може да се прослушва само от един процес на протокол. Така че един процес, използващ UDP, и друг, използващ ТСР, могат да прослушват едновременно порт 111, но два процеса, използващи ТСР не могат. Има известен брой портове, резервирани за стандартни услуги. Например пощенският протокол SMTP е винаги на порт 25, а НТТР използва порт 80.
    Дотук всичко се отнася за сървъра. При клиентите нещата са малко по-различни. Тук номерата на портовете се задават динамично на нови процеси. Например един Telnet клиент няма да използва порт 23, а първия свободен номер на порт (да речем 5063). Всеки пакет носи със себе си този номер на порт. Благодарение на това Telnet сървърът може да отговори на правилния Telnet процес на клиентския РС. Комбинацията от IP адресите на източника и местоназначението и портовете представлява уникален идентификатор за разговори. Всеки разговор се нарича поток.

    Ниво на приложения (Application Layer): На последно по ред, но не и по значение място е Application Layer — мястото, където потребителят общува с мрежата. Всички мрежови програми, като Telnet, FTP, за поща, за новини и браузърите работят в нивото за приложения. Те използват ТСР или UDP за комуникация с други машини, чрез протоколи от по-високо ниво, като SMTP, pop3 или НТТР.

    Copyright (C) 2002,2003 LHG Team

  23. #23
    Повече от фен
    Регистриран на
    Apr 2005
    Град
    София, Борисова градина, стадион "Българска Армия", сектор "Г
    Мнения
    340
    Какво е proxy?


    Proxy Server е сървър които някои (може би вашият интернет доставчик или приятел) е пуснал така че когато се свързвате кум някоя страница, вместо да ходите директно към сървърът на тази страница, ще направите заобиколка и ще минете първо през proxy сървърът и тогава ще отидете през него към страницата.Всъщност proxy сървърите първо свалят информацията и после ви я пращат.Така че ако някои друг отваря тази страница и е от вашата мрежа вие ще получите страницата направо от proxy сървърът.Повечето администратори презареждат информацията за тези страници.Всяка нова страница се запазва на сървърът и зависи от администраторът колко дълго време те ще стоят на него.

    Защо да използваме proxy сървър?


    Има различни причини.Някои ISP-та (Internet Service Providers) ги използват защото те отрязват външният трафик, и увеличават скороста на интернетът подаван на потребителите им.Потребители ги харесват защото през тях е по трудно да бъдат проследени тяхните действия в интернет.Това е доста полезно откакто потребителите могат да навържат няколко proxy-та и да минат през 3 или повече сървъра.За други връзката им ще спадне доста ако не ги използват особено ако се свързват с отдалечени сървъри. Повечето proxy сървъри са анонимни и могат да се използват от всички.


    Видове: портове 8080 3138 80 - Това са проксита за бровзъри.Не се тормозете да сканирате за тях.Те са прекалено бавни. Отидете на листът с прокситата и намерете някои по бърз от 15 000.Тогава, за да използвате прокси докато сърфирате в интернет:

    За Netscape: отидете на edit->preferences->advanced->proxies.Преминете на ръчен.Добавете го в http, променете на подходящият порт и се опитайте да се свържете някъде.

    За IE(Internet Explorer) отидете на tools->internet options->Connections->Lan Settings после щтракнете на кутийката кадето пише 'use a proxy server', и после щракнете на 'advanced'.Сложете адресът на проксито в http кутииката, и добавете точният порт.Виждате ли 'exceptions' кутия на дъното? Това е перфектното място да държите вашите записи с проксита,просто ги копирайте там в лист....Сега натиснете 'ок' и вече ползвате прокси.


    Сега се опитайте да се свържете тук.Ако виждате вашият адрес, това е лъжливо прокси и прикрива

    изцяло вашият адрес.


    Винаги използвайте директни връзки за сваляне на файлове от html сайтове, или минавайте през прокси.


    Защо да ползвам прокси? Отговорът е много прост... когато го ползвате и сърфирате из интернет вие

    оставята много следи ... а ползвайки прокси тези следи няма да водят към вас.



    Ето и диаграма да ви помогнем да разберете какво става когато използвате прокси:


    Вашият компютър-=> internet -=> Прокси сървърът -=> сайта който посещавате.


    Проксита на 1080 порт - Това са сокс проксита.Някой от тях изискват идентификация,други не.Понякога хората правят прокси сървъри, и позволяват на външни хора да се свързвът към тях - те са твои приятели ) - те са достатъчно мили да ти позволят да се свързваш през тях, дори си помислете че те не винаги го съзнават.Но внимавайте, вашият адрес винаги се пази в тяхните файлове, и може да бъде показан...За да проверите дали вашият бровзер използва само сокс прокси отидете тук и се оветете

    още един път какво той връща.Ако показва адресът на проксито, значи сте го сложили правилно.Но помнете да го оправите после, недейте сърфира в мрежата с сокс 4 прокси.Те винаги ви изхвърлят ако направите твърде голям трансфер през тях.


    Ето както се случва когато ползвате прокси за да се свържете към два FTP сайта и обменяте файлове м/у двата:


    Вие

    |

    команди

    |

    Socks4 прокси сървър

    / \

    команди команди

    / \

    FTP <=> файлове <=> FXPable FTP




    Какво е wingate?

    Официалното обяснение което съм чувал е:


    'WinGate е firewall-нат прокси сървър който ви позволява да поделяте единична или мулти Интернет връзка с цялата мрежа.Интернет връзката поделена през wingate може да бъде сякакъв вид от dial up,ISDN,xDSL,кабелен модем до сателитна връзка.'


    WinGate е сходен на proxy сървърът.Свързва различни компютри през 23 порт на сървърът, които се нарича wingate.Всъщост това е просто telnet връзка.WinGate ще позволи на всеки от мрежата да влезе в Интернет или да се свърже през него.Поради слаба конфигурация или некадърност на администраторите, има много wingate които позволяват всеки потребител в Интернет да се свързва през тях, вместо да ограничават достъпът само за локалните потребители.Отваряйки възможност за спофване в ICQ или IRC и всякакви други неприятни неща.Такива wingate-тове се наричат 'Open WinGates' и обикновено работят от няколко дена до месец докато администраторът разбере за тях или получи оплакване от потребители.

    Най-голямото приимущество за администраторите е да прекарат много потребители през една връзка.Един от най-защитетинте WinGate подобни софтуери е SyGate.



    Как да си намеря WinGate?


    Добър въпрос;б Най-добрият начин е от уста на уста някои да ви каже добър WinGate сървър които ползва.Ако се провалите с това,другата възможност е да използвате WinGate скенер и да сканирате цели класове за WinGate-ове.Най-добрият скенер за Windows които съм ползвал е wGateScan v4.0



    Проксита на 23 порт - Това са Wingates.Те в същност пропускат файлове през тях.Заради това,те предимно са много бавни.Те ще ви позволят фактически да местите файлове м/у вкякакъв ftp пръстен.Което значи, че ще можете да местите файлове например м/у два сайта базирани на WinNT основа което без wingate не би било възможно.Обичайно те не прикриват адресът ви, но го могат.Те не пазят логове с адресът ви.Не са направени само да минават файлове през тях, а в същност са направени за да филтрират пакетите през тях.Wingates са хубаво нещо стига да можете да ги намерите.Най-добре се използват с unix функции, но FlashFXP раноти добре с тях.


    Как да използвам WinGates в IRC ?


    За да конфигурирате вашият клиент да използва WinGates, просто му кажете че сте зад SOCKS4 или5 SOCKS5 (зависи от това какъв WinGate ще ползвате, пробвайте и двата вида работи) и поставете IP адресът на WinGate-а.Ако бъдете попитан за потребителско име или парола оставете ги празни.


    Какво е Socks Host?


    Socks Host е почти същото нещо като WinGate само се различават че при него връзката се осъществява през порт 1080.


    За да използвате wingate с FlashFXP:


    Анонимните използват 'User no login' и са на 21 порт,след което се свържете с ftp-то както обичайно.

    (Това е толкова лесно да се предотврати.Не мога да разбера защи Системните Администратори допускат това и после опрекват хората, че постват информация за тях!)


    Вие

    |

    команди

    |

    |

    FTP <=> файлове и команди <=> Wingate <=> файлове и команди <=> FTP


    Proxyhunter-а може да ви помогне да намерите ако сканирате портове 21 и 1080 дали прокситата са валидни или не.

  24. #24
    Повече от фен
    Регистриран на
    Apr 2005
    Град
    София, Борисова градина, стадион "Българска Армия", сектор "Г
    Мнения
    340
    FTP mini-HOWTO

    За FTP

    FTP (Протокол за предаване на файлове (File Transfer Protocol)) е
    клиент/сървър протокол, който позволява на потребителите да предават
    файлове от и към отдалечено място в мрежата. Работи с TCP и най-вече се
    използва в Интернет, но може да се използва и по LAN мрежи.


    FTP сайт е компютър, който има пуснат FTP сървърски софтуер (така познатия
    FTP даемон или ftpd). Публичен ftp сайт обикновенно е достъпен от всеки, който
    влезе като anonymous или ftp. Има много чудесни публични ftp сайтове, които
    служат за хранилища на свободен Unix софтуер. Научавайки се да използвате FTP,
    получавате достъп до неуписуемо голям ресурс от информация.


    Личните FTP сайтове изискват потребителско име или парола. Ако имате шел акаунт към
    вашият ISP, може би ще имате възможност да достъпите техните файлове чрез FTP
    (свържете се със системния администратор, за да проверите това).


    FTP клиент потребислка програма, която осигурява доступ до FTP сървърите.
    Има много FTP клиенти. Някои са графични, а други текстови.


    FTP бе първо разработен от университета в Калифорния, Барклий, за да бъде
    включен в 4.2BSD (Барклий Unix). RFC (Мобла за коментар(Request for Comments))
    е достъпен тук.


    3. Начални стъпки в използването на ftp

    Бързо встъпление в използването на ftp.


    Стандартната ftp програма е оригиналния ftp клиент. Идва със повечето
    дистрибуции на Linux. Първо се появява в 4.2BSD, който е първо разработен
    от университета в Калифорния, Барклий.


    3.1. Стартиране на ftp програмата

    Лесно е да се използва ftp. Да кажем, че искате да се свържете към
    анонимения ftp сайт metalab.unc.edu, за да си вземете последната
    версия на Linux кернела. Напишете на командния ред:



    $ ftp metalab.unc.edu



    ftp програмата ще се опита да се свърже към metalab.unc.edu. Друг начин
    да направите това е да пуснете ftp от командния ред без никакви параметри,
    и да използйвате open командата, с името на сайта като аргумент:



    $ ftp
    ftp> open metalab.unc.edu



    3.2. Влизане в FTP сървъра

    Когато се свържете към FTP сайта, ще ви попита за логин (ако натиснете
    ентер ще влезете като текущото локално потребителско име, в случая foo). Ще
    влезем като anonymous или ftp, за да се доберем до публичния архив.



    220 helios.oit.unc.edu FTP server (Version wu-2.6.0(2) Wed Nov 17 14:44:12
    EST 1999) ready.
    Name (metalab.unc.edu:foo):



    Сега ще въведем пълният адрес на електронната поща като парола (това е, което
    повече публични FTP сайтове изискват).



    331 Guest login ok, send your complete e-mail address as password.
    Password:



    След успешно влизане, следната информация ще бъде пратен към нас:



    Remote system type is UNIX.
    Using binary mode to transfer files.
    ftp>



    3.3. Типова предаване на файлове

    След като влезете в ftp сайта, ftp ще изпише типа на предаване на файлове.
    В нашия случай той е binary (двоичен, бинарен). Binary типа предава файловете,
    бит по бит, така както са на FTP сървъра. Ascii типа ще свали текста директно.
    Можете да напишете ascii или binary, за да превключите към дадения тип.


    Искате да смъкнете сорса на кернела, затова ще оставите типа на предаване
    на файловете на binary. Binary типа използвате и за не-текстови файлове --
    като например картинки, zip/gzip архиви, изпълними програми, и т.н.
    Ако се колебаете използвайте binary типа.



    3.4. Навигация и изкарване на списък с директориите

    Използвате ls, за да видите списък със файловете. ls командата на ftp сървърите
    се изпълнява на отдалечения сървър, така че опциите към командния ред се различават
    от сървър до сървър. Най-честите опции обикновенно са достъпни, вижте man страницата
    на ls за повече информация.



    ftp> ls
    200 PORT command successful.
    150 Opening ASCII mode data connection for /bin/ls.
    total 33590
    -r--r--r-- 1 root other 34348506 Dec 03 03:53 IAFA-LISTINGS
    lrwxrwxrwx 1 root other 7 Jul 15 1997 README -> WELCOME
    -rw-r--r-- 1 root other 890 Nov 15 13:11 WELCOME
    dr-xr-xr-x 2 root other 512 Jul 15 1997 bin
    dr-xr-xr-x 2 root other 512 Jul 15 1997 dev
    dr-xr-xr-x 2 root other 512 Jul 18 1997 etc
    drwxrwxrwx 11 ftp 20 4608 Nov 28 16:00 incoming
    lrwxrwxrwx 1 root other 13 Jun 04 1998 ls-lR -> IAFA-LISTINGS
    dr-xr-xr-x 17 root root 512 Jun 08 11:43 pub
    dr-xr-xr-x 3 root other 512 Jul 15 1997 unc
    dr-xr-xr-x 5 root other 512 Jul 15 1997 usr
    226 Transfer complete.



    Ако ls командата изкара толкова много файлове, че вие не можете да ги
    видите на един екран и трябва да ги скролирате, можете да използвате
    Shift-PageUp, за да скролирате нагоре. Това работи както на Linux конзолата,
    така и в xterm или rxvt.


    На публичните FTP архиви, ресурсите, които могат да се свалят, обикновенно
    се държат в /pub директорията. В този пример, вече знаете, че сорса на кернела
    се намира в директорията /pub/Linux/kernel, така че пишете следната команда, за да
    влезете в тази директория:



    ftp> cd pub/Linux/kernel
    250-README for kernel
    250-
    250-What you'll find here: kernel sources and patches
    250-
    250-
    250 CWD command successful.

    Съобщението, което започва с "250", е информативно съобщение изпратено от
    сървъра. В този случай, ftp сървъра е конфигуриран автоматично да ви праща
    README файла, когато влезете в директория.


    3.5. Сваляне и предаване на файлове

    Сега, след като сте направили още едно ls, виждате, че трябва да
    влезете във v2.2 директорията. И сега пак правите ls, и намирате файла,
    който искате да свалите. Това е linux-2.2.13.tar.gz. Затова пишете:



    ftp> get linux-2.2.13.tar.gz
    local: linux-2.2.13.tar.gz remote: linux-2.2.13.tar.gz
    200 PORT command successful.
    150 Opening BINARY mode data connection for linux-2.2.13.tar.gz (15079540
    bytes).



    ftp програмата е започнала запазването на отдалечения файл linux-2.2.13.tar.gz
    като локален файл с име linux-2.2.13.tar.gz.


    Ако искате да запазите отдалечения файл като локален файл с име foo.tar.gz, можете
    да го зададете така:



    ftp> get linux-2.2.13.tar.gz foo.tar.gz
    local: foo.tar.gz remote: linux-2.2.13.tar.gz
    200 PORT command successful.
    150 Opening BINARY mode data connection for linux-2.2.13.tar.gz (15079540
    bytes).



    Ако искате да свалите повече от един файл наведнъж, трябва да използвате
    mget (многоброен get) командата. Можете да използвате mget заедно с много
    файлове разделени чрез празни места или да използвате * и ?. Например:



    ftp> mget linux*



    Ще вземе всички файлове започващи със стринга "linux". Обикновенно mget
    ще ви пита за всеки един файл, който сваля. Можете да го избегнете като
    използвате prompt командата.


    Сега да кажем, че сте написали някакъв софтуер, и искате да го сложите на
    MetaLab, за да бъде включен към техния архив с Linux софтуер.
    Първо, ще промените директорията на /incoming (повечето публични FTP сървъри
    имат директория, обикновенно наречена incoming или uploads, където можете да
    слагата файлове), след това използвате put командата:

    ftp> cd /incoming
    ftp> put foo.tar.gz
    local: foo.tar.gz remote: foo.tar.gz
    200 PORT command successful.
    150 Opening BINARY mode data connection for foo.tar.gz.
    226 Transfer complete.
    10257 bytes sent in 0.00316 secs (3.2e+03 Kbytes/sec)



    put командата работи по същия начин като get командата, затова можете да
    сложите няколко файла наведнъж чрез mput. Също така можете и да сложите
    локален файл с други име на сървъра като определите отдалечения файл
    и/или пътят към директорията като аргумент.


    Ами ако файлът foo.tar.gz не е в текущата ви локална директория, когато
    се опитате да го качите? Можете да преминете в локална директория използвайки
    lcd (локално сменяне на директория) командата:



    ftp> lcd /home/foo/
    Local directory now /home/foo



    3.6. Изпълнение на шел команди

    ftp клиента поддържа използването на удивителен знак (!) при изпълнението на
    локална команда. Например, за да видите файловете в локалната директория,
    направете следното:



    ftp> !ls



    Начинът, по който работи това е такъв: ftp вика шела (определен от
    $SHELL променливата) и този шел изпълнява ls. По този начин можете да
    изпълните всякаква команда, която изпълнявате и от командния ред просто
    като поставите "!" пред нея (шела по подразбиране в повече дистрибуции
    е bash (Bourne Again SHell)). Бележка: !cd няма да работи по начина, по
    който очаквате да работи, затова използвайте lcd командата.


    3.7. Hash бележки и tick

    Няма да е лошо, ако можете да виждате до къде сте стигнали със свалянето
    на файл чрез ftp, нали? Можете да използвате hash командата, за да изкарате
    hash бележките като сваляте файл:



    ftp> hash
    Hash mark printing on (1024 bytes/hash mark).



    Както виждате, ftp изкарва hash бележките за всеки 1024 байт от свалената информация.


    Има и tick опция.



    ftp> tick
    Tick counter printing on (10240 bytes/tick increment).

    Това ще изкара нещо такова свързано със файла, който се сваля:

    Bytes transferred: 11680



    3.8. Други ftp команди

    Има много ftp команди. Ако имате права да ги изпълнявате (които трябва
    да имате, ако се свързвате към вашият личен шел акаунт), можете да
    създавате директории на отдалечения сървър използвайки mkdir командата.
    Можете да премахвата файл от отдалечения сървър използвайки delete
    командата или да махате даже и директориите чрез rmdir командата. Можете също
    и да промените правата на файла чрез chmod командата.


    За повече информация свързана с използването на ftp, вижте онлайн помощните
    файлове на ftp програмата (достъпни чрез командата help без никакви аргументи
    за списък с командите или help <именакоманда> за помощ свързана с определена
    команда). Можете да прочетете и Unix man страницата за ftp чрез man ftp.


    4. FTP клиентите в конзолата

    Оригиналната ftp програма беше оригиналния ftp клиент, и е добра
    инвестиция за научаване. Единствения ftp клиент е, който се намира
    на повечето системи (даже и Win32 има ftp командта).


    Има много други ftp клиенти за конзола (текстови). Списъкът тук е без
    никакво специално значение, но включва повече популюрни клиенти. Потърсете
    във FreshMeat, за да намерите повече.



    4.1. NcFTP

    NcFTP е номер едно ftp клиента за много Unix потребители. Идва заедно
    с много Linux дистрибуции и предлага много функции за напреднали като
    tab завършване и отбелязка на любимите ftp сайтове. Версия 2 на NcFTP има
    curses базиран мод за целия екран. Това бе премахната от версия 3
    (сегашната бета).


    Не е 100% съвместим с командите, които стандартния ftp клиент използва.
    Например, get и put в NcFTP действат като mget и mput при стандартния
    ftp. Затова ако искате да запазите отдалечен файл под друго име на
    локално, трябва да направите get -z отдалеченоиме локалноиме. За радост,
    NcFTP има добра онлайн помощна система, за подпомагане научаването на
    командите.
    Можете да вземете последната версия на NcFTP от тук.


    4.2. lukemftp

    Преработен от NetBSD FTP клиента за другите системи, lukemftp произлиза
    от името на автора на повечето от функциите за напреднали, които включват:
    редактиране на командния ред, командния ред взема URL страници на FTP и HTTP
    (това включва и вземането през proxy), завършване на думите като прави разлика
    между големи и малки букви, динамичен прогрес бар, IPv6 поддръжка, SOCKS
    поддръжка, TIS FWTK fate-ftp сървър поддръжка, поддръжка на пасивен мод (с
    връщане към активния мод), запазване на времето на промяна на файла, оправя
    се с големите страници при списъка с локалните и отдалечените файлове и
    определяне на точно определена големина на трансфера.


    Силно препоръчвам lukemftp на потребителите, които не искат драстични
    промени от стандартния ftp клиент, но искат повече функции за напреднали.


    Можете да вземете последната версия на lukemftp от тук.


    4.3. lftp

    lftp е софистичен, командно базиран FTP клиенти. Като bash, има контрол
    над работите. Използва GNU readline библиотеката за вход, така че можете да
    имате довършване на командите чрез tab и редактиране. lftp използва също и
    отбелязка на любимите сайтове, правене на "копия" на сайт, и може да предава
    няколко файла едновременно.


    Можете да вземете последната версия на lftp от тук.


    Debian пакетите са достъпни тук.


    4.4. cftp


    Comfortable (удобен) FTP (cftp) е клиент, който заема целия екран.
    Малкото предимства се компенсират от лесният начин на използван, просто
    си ходите из директориите чрез стрелките.


    You should be able to get the latest version of cftp at .


    4.5. yafc

    Yafc е много хубав ftp клиент с предимства включващо кеширане на
    директориите, довършване имената на отдалечените файлове чрез tab,
    създаване на команди сочещи към други, цветен ls, рекрузивни
    get/put/ls/rm, nohup мод за предаване на файлове, изчакване на
    файловете за сваляне, proxy поддръжка и още много. Има поддръжка за
    Kerberos4 аутентикация.


    Можете да вземете последната версия на yafc от .


    Debian пакетите изтеглете от .


    Redhat пакетите изтеглете от .



    5. FTP клиентите в X Window

    Има няколко трафични FTP клиенти за X Window системата. Тези клиенти
    предоставят улеснение на потребителите, които са свикнали с графичната
    среда, и понякога доста гъвкави опции, които е много трудно да бъдат
    направени в текстово базираните ftp клиенти.


    5.1. gFTP

    gFTP е FTP клиент за X Windows написан на Gtk. Интерфейса е подобен на
    популярния WS_FTP софтуер използван често на някои нестабилни операционни
    системи.


    gFTP предимствата са едновременни сваляния, продължение на незавършени
    сваляния, изчакване на файлов трансфер, вземане на цяла директория,
    transfers, file transfer queues, downloading of entire directories,
    ftp proxy поддръжка, кеширане на отдалечени директории, пасивно и непасивно
    предаване на файлове, drag-n-drop (дръпни-и-пусни) поддръжка, много добър
    администратор на връзките и много други.


    Ако сте на Red Hat Linux и имате GNOME desktop, тогава може би вече имате
    gFTP. Ако ли не, можете да го вземето от тук .


    5.2. WXftp

    WXftp е FTP клиент за X Windows направен главно да се използва
    върху Linux работни станции. Написан е чрез WXWindows, така че може да
    бъде компилиран да използва или Motif, или GTK+


    It includes an intuitive user interface (much like WS_FTP), a session
    manager, on-line help, a progress bar, and more


    Проверете официалната страница на WXftp тук.


    5.3. LLNL XDIR и XFTP

    LLNL XFTP бе един от първите графични FTP клиенти за Linux. Поддържа
    FXP (предаване на файл между два отдалечени хостове) и има интерфейс
    базиран на Motif.


    Повече информация може да намерите тук.


    5.4. guiftp

    Guiftp е прост ftp клиент написан с помоща на GTK+. Добро е, ако не се
    нуждаете от много функции и искате простичък и чист вид.


    Официалната страница на Guiftp е .



    6. FTP сървърите



    6.1. Как работи FTP сървъра

    Традиционалния FTP сървър се изпълнява от inetd (Интернет
    суперсървър даемон). Стандартния порт за FTP е 21. Когато потребител
    се опита да се свърже, FTP сървърър използва стандартно обръщение към
    системата за проверка на паролата и потребителското име във базата данни
    със системните пароли, или в NIS таблицата, ако използвате NIS. Ако
    логина е правилен, потребителя има достъп до системата.


    Анонимното FTP работи различно. Потребителя влиза или с потребителско
    име anonymous или с ftp (това може да бъде дефинирано в конфигурационните
    файлове). Тогава този клиент има достъп до определени директории, които са
    били chroot()'нати. Това осигурява потребителя да няма достъп до директориите,
    в които той не трябва да им достъп. Chrooted директориите обикновенно съдържат
    mock файлови системи с bin/, etc/, и lib/ директории. Файловите за сваляне
    обикновенно се намират в pub/.


    Причината за mock файловата система в анонимните FTP дървета е това, че
    FTP даемона извършва вътрешни команди за ls заявката. Можете също да слагате
    и допълнителни програми в bin директорията, и потребителя да ги пуска със
    SITE командата в неговия ftp клиент. Например, FTP клиента на Red Hat има
    RPM команди.


    Някои FTP сървъри работят различно. Например някои ще позволят на
    потребителските акаунти да бъдат отделно от системните пароли (само
    FTP достъп). Други сървъри (ProFTPD и NcFTPd например) имат вградени
    ls команди и не се нуждаят от специални дървовидни директории в chroot
    структура. Други FTP сървъри се различават съвсем от стандартната концепция
    на FTP. FTP4ALL например не използва изобщо системни пароли. Използва собствени
    потребителски и групи на файлове и има функции като пропорция на свалените/
    сложените файлове и ръчни настройки на съобщенията.


    6.2. Помощ с FTP сървърите

    6.2.1. WU-FTPD


    WU-FTPD е ftp даемона включен в много Linux дистрибуции, както и в
    Red Hat и Caldera. Можете да научите повече за WU-FTPD тук.


    WU-FTPD FAQ може да бъде намерен на уеб тук.


    6.2.2. ProFTPD

    ProFTPD е мощен FTP сървър, който включва конфигурационен файл в стил на Apache,
    широка поддръжка за виртуалните хостове, и вътрешен ls.


    Пълно ръководство и самият продукт можете да намерите на http://www.proftpd.org

    (mkb@yahoo.com)

  25. #25
    Повече от фен
    Регистриран на
    Apr 2005
    Град
    София, Борисова градина, стадион "Българска Армия", сектор "Г
    Мнения
    340
    IRC.SECURE FAQ


    Лийд

    Този документ описва някой основни насоки при първоначална и най-обща защита на Вашата система при ползването на IRC (и донякъде internet security basics), няколко думи за сигурността Ви в IRC, които е добре да се съблюдават почти изцяло за OS Windows. Не претендира за изчерпателност или задължителност. Ако има неточности пишети ми и ако наистина е така, ще бъдат поправени.



    Както Internet така и IRC по принцип е враждебно настроена и некотролируема среда. И за да се възползвате пълноценно от услугите, които предлага Internet и в частност IRC, е добре да спазвате някои правила на поведение. Добре е и да знаете какво всъщност се случва с Вашия компютър докато си чатите с някой или пък разглеждате поредната WEB страница, преглеждате си пощата, или пишете email на някой.

    Creating Dial-up Account - като си правите account-а за връзка с интернет доставчика Ви, не използвайте опцията remember password, защото ако го направите - то Вашата парола ще се запише в директория Windows във файл с разширение .pwl . И ако някой получи неоторизиран достъп до компютъра Ви, ще може да използва Вашият интернет account и ако не се наложи да доплатите някой хубава сума за месеца, поне може да се окаже, че имате 0 оставащи часове до края на месеца, някой е направил някоя глупост с Вашия account, срещу който стои Вашето име, телефон и домашен адрес, и др.



    NetBIOS - Ако Вашият компютър е част и от локална мрежа, е добре да нямате Netbios over tcpip, или пълен шеринг на диска Ви. Добре е да дадете такива права само на една папка, в която няма нищо (от рода на Guests). Както и да сложите парола за достъп до дисковото Ви пространство. Този проблем се решава и с използването на firewall.



    DCC send - представлява начин за изпращане и приемане на файлове с помощта на IRC чат клиент. Доста голям риск особено ако приемате файлове от непознат за Вас човек. Препоръчително е да не се приемат подобни файлове. Дори доста от чат клиентите си имат ignore функция за DCC send. Или ако много държите да вземете еди кой си файл от еди кой си човек, препоръчително е преди да го пуснете да го сканирате за вируси и троянски коне.



    Firewall - защитна програма, която има написана в хиляди разновидности за всяка операционна среда. За Windows една от най-добрите защитни програми е Conseal PC Firewall, която можете да изтеглите от www.signal9.com . За Linux можете до ползвате ipchains, който е във почти всяка дистрибуция на Linux. Помощ за нея се получава с - man ipchains, както и в readme файловете, които се намират в /usr/doc . Нови версии на ipchains, можете да изтеглите от www.freshmeat.net. Имайки предвид, че от flood неможете да се спасите, освен ако фашият интернет доставчик не го филтрира, то firewalls се използват главно за защита от hacking, от nukes, както и от някои DoS, pattern ping и др. Ако сте с Windows 98 или още по-предна версия е необходимо да отидете на www.microsoft.com и да си инсталирате всички critical и security updates, включително Vpnu (virtual private networking update), което прави update на winsocks.



    Internet Scan - възприема се като нещо често срещано на фона на общата картина. Не бива да Ви притеснява особено ако всичко Ви е наред. Първото нещо, което забелязах като си инсталирах firewall преди няколко години беше, че изобщо не познавам интернета какво представлява, както и какво се крие зад чудесно изрисуваните сиви менюта на Windows, направи ми впечатление почти постоянната активност, регистрирана от firewall и от логовете му - нещо незнайно дотогава преди да си пусна firewall.



    Netstat - чудесен начин за да проверите Вашите активни и пасивни connections. Обикновено се ползва с netstat -an , netstat -a . На Linux можете да ползвате и - netstat -an | grep LISTEN или netstat -an | grep ESTABLISHED .



    Trojans, Viruses - в общия случай (изключая нанасянето на поражения от рода на затриване на данни от дисковото Ви пространство) тези програми са направени с цел: да предоставят отдалечен достъп до компютъра Ви, да изпратят данни за Вас на отдалечен и често неизвестен получател за Вас, ваши сметки, пароли и др., да отворят Вашия компютър за неоторизиран достъп до него, дари да предават реална картина от това какво в момента виждате на екрана си, достъп до всички устройства и париферия (Back Orifice), и др.



    Public ftp - доста често това е страхотно поле за изяви на всякакъв род trojans, viruses и други подобни. Не теглете наред от free и public ftp-та. Доста често вместо да намерите нещо, което да Ви е от полза - ще си създадете ненужни главоболия и ще загубите доста впреме в оправянето на кашата.



    Browsers - препоръчително е да не използвате Internet Explorer във всичките му версии, поради големия брой дупки по него и липсата на криптиране. Можете да ползвате Netscape, който можете да изтеглите безплатно от www.netscape.com . Netscape поддържа достатъчно ниво на сигурност и кодиране, както и поддръжко но почти всички технологии както IE. Доколкото ми е известно и в Microsoft Outlook има подобни проблеми, така че можете да ползвате вградения в Netscape pop3 клиент за електронна поща.



    E-mail with attach - тук нещата стоят подобно на DCC send, а именно ако получите e-mail от непознат подател не следва да го отваряте, не и без да го проверите за вирус или троянски кон. А най-доброто решение е направо да го изтриете без да го отваряте.



    E-mail spam - ако получавате спам, т.е. рекламни e-mals без да сте подаваля заявка за цени, оферти и други подобни, или без да сте се регистрирали с e-maila си в някой mail-list, то това определено е спам. Почти всички доставчици дори на безплатни e-mail услуги предлагат филтри и най-доброто решение в случая е да използвате подобен филтър за подателя или за subject на e-maila.



    OS Linux - няколко общи неща. Ако имате имате самба сървър (smbd) под Linux не правете mount / иначе рискувате някой да Ви изтегли shadow файла с паролите за системата Ви, account-а Ви за интернет и/или друга лична информация. Добре е да си смените s2 регистъра на модема за да не ви го изключват през интернет. Добре е в началото докато опознаете операционната среда и посвикнете с нейната настройка да сложите в /etc/hosts.allow ALL:127.0.0.1 , а в /etc/hosts.deny ALL:ALL . Добре е докато свикнете с настройките да дадете един netstat и да филтрирате всички портове и услуги, които не ползвате, дори в началото бих препоръчал да спрете inetd , или да закоментирате услугите, които няма да ползвате от /etc/inetd.conf . Да не давате права на сървъра Ви, особено администраторски. Добре е да правите update когато това се налага от съображения зъ сигурност, да четете информационни сайтове ако воже ежедневно, да четете security бюлетини и др.

    *bpm

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си