.
Отговор в тема
Страница 2 от 2 ПървиПърви 12
Резултати от 26 до 37 от общо 37
  1. #26
    Повече от фен
    Регистриран на
    Apr 2005
    Град
    София, Борисова градина, стадион "Българска Армия", сектор "Г
    Мнения
    340
    IRC Терминологичен Речник


    nick
    Това е името, с което се подвизавате на чата. Някои го наричат прякор, други - псевдоним. Ние обаче няма да превеждаме термина и ще използваме думата "ник".

    Ник се сменя с командата /nick <нов ник>.

    Случва се понякога ника ви да се смени с Drone1234 - това означава, че се опитвате да позвате вече регистриран чужд ник. Изберете си име, което е уникално за мрежата и го регистрирайте с /msg nickserv register <парола> <втора парола>. С първата парола ще се идентифицирате пред NickServ (програма на мрежата, който пази никовете на потребителите), а с втората евентуално можете да сменяте първата.

    Ако искате никой друг да не ползва ника ви напишете /msg nickserv set kill on. Това означава, че всеки път когато влезете на IRC ще трябва да се идентифицирате пред NickServ с командата /msg nickserv identify <парола> и ако държите паролата си в тайна - никой няма да злоупотребява с ника ви.


    channel
    Това е каналът за разговор с много хора или още наричан chat room. Може да разговаряте на повече от един канал.

    За да влезете на желаното място използвайте командата /join #канал.

    Може да имате и собствен канал. Регистрирайте го с командата /msg chanserv register #канал <парола>. Ако не посещавате канала си в продължение на 30 дни той автоматично ще бъде изтрит.


    msg или message
    На български език означава буквално "съобщение". Може да бъде съобщение до целия канал (public) или само до един чатър (private или т.нар. privmsg).

    Личните съобщения се изпращат с командата /msg <ник>.


    owner
    Това е собственикът на канала (наричан още founder - основател). Правилата на канала се определят от него.


    op или oper
    Собственикът на канала определя няколко доверени чатъри за оператори (опери). Тяхно задължение е да следят за дисциплината на канала и да оказват техническа помощ на потребителите. Ще ги разпознаете по знака @ пред никовете им.


    kick
    Ако не се държите съгласно правилата на канала собственикът му или операторите ще ви изритат от него с командата /kick <ник> <причина>. Вземете си бележка, защото след това може да следва и бан.


    ban
    Ако системно сте нарушавали правилата ще ви бъде забранено да стоите на канала за по-дълго време. Бан се поставя само от оператори с командата /ban <ник> <причина>.


    Правила за чатене:

    Като начало ще отбележим, че нашата мрежа IRC България има правила. Те са публикувани на http://www.bulgarianet.org - един от многото сайтове, направени специално за вас. Тези правила обаче засягат главно администрирането на мрежата и не са предназначени за обикновените потребители. За нас е важно едно от тях: каналната политика се определя от собственика на канала.
    Това означава, че собственикът на канала, който посещавате, налага правилата за чатене на него. Това е! Ако тези правила не ви харесват - свободни сте да направите собствен канал с различни правила на поведение. Никой не може да ви ограничи да си развявате байряка на воля.

    Обикновено правилата на големите чат канали са в синхрон с т. нар. netiquette (или net etiquette). Няколко от основните принципи на netiquette са:
    • => Дръжте се възпитано и дружелюбно. Ако ви е криво настроението и гледате да се скарате с някого много скоро ще се окажете изхвърлен от канала.
    • => Не псувайте на канала. Елементарно.
    • => Не повтаряйте многократно какво сте казали (и без това който не иска така или иначе няма да ви забележи). Ще активирате защитите на ботовете срещу text flood или пък някой агресивно настроен скрипт.
    • => Не пишете с ГЛАВНИ БУКВИ - не сте по-забележими (освен за операторите, които само чакат да се появи някои "крещящ" за да го изритат от канала). Главните букви са равнозначни на викане и са по-трудни за четене.
    • => Избягвайте обидно звучащи никове - те издават ниска култура.
    • => Не се връзвайте с повече от един IRC-клиент, защото може да прилечете вниманието не да оператор, а направо на админ. Не искате да ви се карат от най-висше ниво, нали?
    • => Ползвайте чат клиенти, които можете да управлявате, а не свръх сложни скриптове, чиито инструкции не сте си дали труда да прочетете или пък направо не сте разбрали. Неовладените чат клиенти могат да подразнят операторите заради бъркотиите, които създават и в резултат вие ще бъдете изритан, дори и да е нямало умисъл.
    • => Не ползвайте цветове и картинки на канала освен ако няма изричното разрешение на собственика му. Шаренийките дразнят почти всички. Честна дума
    • => Не рекламирайте уеб сайтове, други мрежи или канали - дразни.

    Искате ли да помогнете на операторите? Ако при влизане в канала веднага получите съобщение от някого с реклама на уебсайт или друг канал веднага се свържете с оператор на канала и го информирайте. Ако не успеете да осъществите контакт с оператор (в момента няма оператори или пък са заети и не успяват да ви обърнат внимание) влезте в канал #о:zone (/join #o:zone) и съобщете за спамъра.



    Какво да направя ако някой ме притеснява на лична?

    Най-простото решение е /ignore <ник>, като не забравите да затворите прозореца с този ник. Така вече няма да виждате нищо от него.

    В mIRC се използват и редица други команди. Ако например се притеснявате, че може да ви обижда на канала, пишете /ignore -pntikd <ник>.

    Ако искате само временно да "разкарате" някого, ползвайте /ignore -u120 <ник>. Тази команда води до игнориране на ника за 120 секунди.

    Една примерна комбинация от горепосочените команди /ignore -pu300 <ник> ще игнорира личните съобщения от <ник> за период от 300 секунди.

    Друго решение на проблема с досадниците е използването на +g mode като крайна (и доста драстична) мярка. С този mode се игнорират всички опити да бъдете въвлечени в разговор от всекиго, като единствено достъпни за вас ще са разговорите по канала и съобщения от никове, които
    спициално са включени в личния списък за достъп с командата /accept <ник>.

    Не се притеснявайте, че някой може да разбере кой сте по адреса, който се вижда на IRC. Това не може стане тъй като на IRC България истинските IP адреси са скрити, "маскирани" за останалите потребители. Реалният ви адрес се вижда само ако приемете или изпратите DCC chat / DCC send, така че внимавайте с непознати, които настояват за DCC.


    Основни команди:

    Командите могат да се пишат във ВСЕКИ един прозорец, тъй като ред, започващ със символа "/", се приема за команден ред.

    В повечето случаи съобщението до даден ник се праща с /msg <ник> <съобщението>. За да се покаже направо прозорец за чат с ника използвайте /query <ник>, но тази опция не работи при HTML чатове (като Whiplash). В този случай помага само /dcc chat <ник>, което води до директна връзка с този ник. При такъв вид чат предимството е, че съобщенията между двамата разговарящи не минават през сървъра, а се пращат директно от ник до ник. Недостатъкът е, се разкрива IP-тата на разговарящите, което ви прави уязвими за различни мизерии от страна на зложелатели.


    Сървърите на мрежата:

    С командата /links се иска информация за сървърите на дадена мрежа. Най-бързият по принцип е този, който е най-близо като географско разположение. Списък със сървърите и информация за тяхното разположение има на http://www.bulgarianet.orgна линк SERVERS или направо click тук. Online информация може да получите на канал #o:zone. Към сървър се връзва с командата:

    /server <име на сървъра> [порт]

    Не е задължително да указвате и порта за връзване - по подразбиране това е 6667. Сървърите на IRC България работят задължително и на този порт.

    С командата /ping <ник> се определя забавянето между вас и съответния ник. Следователно ако напишете /ping <моят_ник> ще получите информация за вашето забавяне спрямо съответния сървър. Резултат от 1-2 секунди говори за добра връзка. При забавяне по-голямо от 3 секунди май ще е по-добре да потърсите друг сървър. Внимавайте:понякога забавянето е само временно - било то по ваша вина (вашето ISP, телефона ви, т.н.) или от страна на мрежата.



    Какви nick modes да ползвам?

    Nick modes се слагат с командата /mode <ник> [+|-mode], например /mode pesho +i-g. Това ще сложи на pesho i mode и ще му махне mode g , при условие, че pesho ги пише. Не могат да се променят modes за чужди никове. За да са достъпни командите към ChanServ и NickServ никът ви трябва да е регистриран в NickServ и притежателят му да се е идентифицирал пред NickServ.

    Списък на modes, които могат да се слагат:

    +i
    невидим - ако никът е с такъв mode при команда /whois <ник>, /names или /who не се получава информация, на кои канали е никът (освен ако никът не е на същия канал с питащия )

    +T
    кирилица - автоматично превежда символите на кирилицата в латиница (Win-1251)

    +Y
    кирилица - автоматично превежда символите на кирилицата в латиница (ISO-8859-5)

    +g
    с този mode се игнорира всичко освен разговорите по канала и съобщения от никове, които спициално са включени в личния списък за достъп с командата /accept <ник>


    Channel Modes: настройки на каналите

    Слагат се с /mode #канал [+|-опция].

    Списък на опциите:

    +a
    крие оповете на канала с цел - избягване на съобщения от рода на "дай оп"

    +b
    ban - забранява достъпа до канала на nick!user@host, като в случая user е идентификатора на ника, а host е хоста, от който е влязъл. Препоръчва се ban от типа !ident@.края.на.хоста или !@целия.хост, например /mode #моя_канал +b !draznitel@.izmislen-net.bg или /mode #моя_канал -b !@ns.izmislen-net.bg



    не разрешава използването на цветове в канала

    +e
    хостмаска, указана с +e за канала, е изключение от списъка с банове на канала

    +h
    полуоп (%) - може да рита потребители, които не са опове и да променя modes на канала

    +I
    изключение за invite (покана) - ако каналът е +i потребителят, отговарящ на +I хостмаската няма нужда от покана, за да влезе на канала

    +i
    invite - в този канал може да се влиза само след покана от някой, който е вече на канала. Поканата е: /invite <ник> <#канал>

    +k
    ключ - за да се влезе в канала е необходимо да се знае паролата.Слага се с /mode #канал +k <парола>. Влиза се с: /join #канал <парола>

    +l
    лимит - ограничава броя на потребителите в канала. Команда /mode #канал +l 40 ще ограничи броя на потребителите в канала на 40

    +m
    модериран - никовете без t +v/h/o не могат да говорят в канала /mode #канал +m

    +n
    без външни съобщения - никът трябва да е на канала, за да може да праща текст до него

    +o
    op (@)- никът е оператор на канала. Може да рита и сменя modes за канала

    +r
    слага се само от services на канал, който е регистриран, и не може да се махне

    +R
    само регистрирани и идентифицирани никове може да говорят на канала

    +s
    таен канал - името на канала не се показва при /names или /list или в /whois освен ако питащият не е на канала

    +t
    topic - само опове или полуопове (+h+o) могат да сменят топика на канала. Топикът се сменява с команда /topic #канал <новият топик>

    +v
    voice (+), което дава право да се говори в канал +m


    На IRC България за канал може да се задават най-много по 4 modes на команда. Например:

    /mode #канал -nt+is
    ще махне nt и ще сложи is флагове на канала, а

    /mode #канал -o+b+h draznitel !@draznitel.com pesho
    ще махне @ на draznitel, ще сложи бан за!@draznitel.com и ще даде halfop на pesho. Параметрите след командата се залагат в същия ред, съответстващ на флаговете.

  2. #27
    Повече от фен
    Регистриран на
    Apr 2005
    Град
    София, Борисова градина, стадион "Българска Армия", сектор "Г
    Мнения
    340
    Да си дойдем на.. темата.

    Компютърни Термини

    Тук са обяснени някои от по-важните неща в "Интернет терминологията".


    access authorization - разрешение за достъп.

    ACK - acknowledgment - положително потвърждение (квитанция).

    address binding - присвояване на адрес.

    AFSK - съкращение за тонално-честотна манипулация.

    alerting information - информация за готовност; опознавателна информация.

    ANSI - Американски национален институт по стандартизация.

    arbitrary scheduled packet - пакет, предаван със случайно планиране.

    arrival time - време за постъпване (приемане).

    automatic retransmission control procedure - процедура по автоматично управление на повторното предаване.


    back end- служебна( административна) част на сайта, в която се влиза с парола и през която се променя съдържанието, достъпно до посетителите през Front end.

    backup –резервно копие, дубликат на определена информация; създаване на резервно копие.

    banner exchange - система, към която могат да се включат много сайтове, без взаимна връзка помежду им.

    browser-(браузър) - програма използвана за визуализиране на уеб страниците и навигация (сърфиране) в Интернет.
    Браузърът декодира HTML командите и създава на тяхна база съответното изображение. Съществуват много видове браузъри, най-разпространени са : Internet Explorer и Netscape.

    bandwidth - честотна лента.

    base station - базова станция в пакетна радиомрежа с подвижни обекти.

    bit rate - скорост на предаване - броят на предадените битове за една секунда.

    bridge - мост - устройство, което се използва за съединяване на две мрежи или абонат и мрежа и присъствието на което обикновено е прозрачно за абоната (за разлика от шлюза, който по правило е непрозрачен). Може да съединява еднотипни или разнотипни мрежи.

    broadband - модулирано предаване - метод за предаване на информацията, при който в съобщителната среда се предава модулиран сигнал.

    broadcasting - радиоразпръскване, предаване на някакъв вид информация до всички, включително и предаване на данни до всички възли в мрежата.

    CGI - Common Gateway Interface – стандарт, който дефинира как една уеб страница може да стартира скриптове от Интернет - сървара.

    channel access - достъп (осигуряване на достъп) до канала.

    channel access protocol - протокол за осигуряване на достъп до канала.

    channel usage - коефициент на използване на канала.

    channeling - разнасяне на канали, например по честота.

    clear - открит, незасекретен (за текст).

    cluster - абонатна група, клъстер.

    cluster link - служебен канал за свръзка между централни (главни) възли на абонатна групи.

    cluster linkage - свързване на абонатна групи.

    connected - установена е свръзка.

    connectivity - свързаност; възможност за установяване на свръзка.

    connectivity information - информация за свързаността.

    connectivity outage - срив в предаването на информацията поради нарушаване на свързаността.

    control overheads - препълване с управляваща информация.

    control traffic - управляващ трафик, поток от управляваща информация.

    CSS - Cascading Style Sheets – технология за предефиниране на HTML таговете. С помощта на CSS могат да се създават и управляват стиловете в уеб страниците.

    DCE - Data Communication Equipment - апаратура за предаване на данни.

    degree of communication redundancy - степен на резервираност (с канали или свързочни средства) в свързочна система.

    DHTML - Dynamic HTML – динамичен HTML, реализиран с помощта на слоеве, създадени с CSS и управлявани с JAVASctipt.

    destination address - адрес на получателя.

    destination user - търсен потребител, потребител от пункта на предназначение.

    disconnected - преустановена е свръзката.

    domain name - домейн – запазено име в Интернет.

    dpi - dots per inch – точки на инч – определя гъстотата на цветните точки, изграждащи всяко едно растерно изображение. При по-големи стойности качеството на изображението е по-високо.

    downlink - низходяща линия, линия в посока от централен компютър към терминал.

    download - прехвърляне на програми, файлове или други данни от краен терминал на централен компютър.


    encoding - кодиране.

    encription - шифриране - процес (обикновено обратим) на превръщане на текст в шифриран вид, който позволява да се съхраняват и предават данните с по-високо ниво на защитеност.

    entry - въвеждане, запис.напр. на нова пакет станция в мрежа за пакетна радиосвръзка.


    FAQ – Frequently Asked Questions – Често задавани въпроси – една от допълнителните страници към уеб сайтовете, в която се поместват често задаваните от посетители въпроси и техните отговори, с оглед улесняване и спестяване на време, както на посетителя, така и на екипа, отговарящ за сайта.

    flash – технология, създадена от фирмата Macromedia, позволяваща включването в уеб страниците на динамично векторно изображение и звук.

    FIFO - First In First Out - първи влязъл, първи обслужен - режим на серийния интерфейс.

    file transfer - предаване на файл.


    frames – рамки – метод за създаване на уеб сайтове, при който в рамките на един екран се изобразяват две или повече уеб страници.

    front end – потребителска страна на сайта. Понятието се използва, когато уебсайтът има и Back end – служебна страна.

    FTP - File Transfer Protocol - протокол за предаване на файлове - протокол за съвместен достъп до файлове, работещ в слоеве от 5 до 7 на модела OSI.

    gateway - шлюз - вход в или изход от комуникационна мрежа в друга мрежа, директно несъвместима с първата. Шлюзовете на комуникационните мрежи извършват преобразуване на кодове и протоколи.

    GIF – Graphics Interchange Format – файлов формат за запис на графична информация, един от двата използвани в Интернет.

    gTLD (generic Top-Level Domain) – генерирани домейн имена - .com, .net, .org, и др.


    header - заглавие - определена закодирана информация, предшестваща по-общ набор от данни и съдържаща някои сведения за него, например за неговата дължина.

    hello packet - повикващ пакет.

    hit - попадение, съвпадане, стълкновение, конфликт, наслагване, съвет на място.

    home page – начална страница на сайт, наричана още “главна” или “входна”. Тя представлява своеобразен център на информацията и обикновено е записана във файл с име index.html.

    host – хост, хостване, хостинг – сървър в Интернет, на който се поставят уеб страниците и това ги прави видими за всички потребители на Мрежата.

    hostile environment - сложна електромагнитна (шумова) обстановка.

    HTML – Hyper Text Markup Language – стандартен набор от команди, задаващи и форматиращи графичната и текстовата информация в уеб страниците.

    ICANN (Internet Corporation for Assigned Names and Numbers) – Организацията, която се грижи за домейн имената и номерата в Интернет

    JAVA – език за програмиране, разработен от Sun Microsystems.

    JAVAScript – език за създаване на ограничени програмни кодове, които се интегрират в уеб страницата и се изпълняват от браузъра; един от основните способи за вграждане на интерактивност. Създаден е от Netscape в сътрудничество със Sun Microsystems.

    JPEG – Joint Photographic Experts Group – файлов формат за запис на графична информация, един от двата използвани в Интернет.

    link – връзка – при кликване с мишката върху поле, съдържащо линк, се осъществява преход от текущата към избраната уеб страница.

    MSIE – MicroSoft Internet Explorer – най-популярният в момента браузър, продукт на фирмата MicroSoft.

    on-line
    – понятие за присъствие в мрежата в реално време, “вързан в мрежата”,“свързан съм”.


    Perl – Practical Extraction and Reporting Language – основният програмен език за създаване на CGI.

    Pixel – пиксел – точка (например от екрана на монитора). При уеб дизайна повечето от размерите на елементите в страниците се задават в пиксели.

    Plug-in – програма, която се добавя към браузъра, за да увеличи неговите възможности. Най-популярни такива са Media Player, Macromedia Flash, LiveAudio и др.

    print friendly version – версия на уеб страницата за отпечатване; в нея не са включени различни елементи от темплейта като навигация, декоративни елементи и т.н.

    scroll – придвижване нагоре/надолу/наляво/надясно по съдържание от уеб страницата, което излиза от рамките на екрана.

    scroll bar – функционални ленти в десния и долния край на прозореца на браузъра, които позволяват придвижване по съдържанието на страницата, останало извън рамките на екрана. Скролбарът се управлява с помощта на мишката, а големината на плъзгача спрямо цялата му дължина показва процентно обема на изобразената спрямо цялата информация.

    search engine – търсеща машина, търсачка – сайтове в Интернет, в които се съхранява база данни с адреси на уебсайтове и тяхното съдържание. В тях може да се прави както търсене по ключова дума, така и да се използва каталог на категориите информация.

    server log – пълен запис на потребителските обръщения към даден уеб сайт.

    site map – карта на сайта – страница от сайта, на която схематично, като в съдържание на книга, е описано съдържанието на целия сайт с линкове към отделните страници.

    spam – електронно съобщение, изпратено до много потребители с рекламна или друга цел, често негативно възприемано от получателя.

    Table – таблица – един от най-използваните елементи в уеб страниците, не само за представяне на информация в табличен вид, но и за форматиране и определяне взаимното разпределение на текст и графики.

    tag – таг – ключова дума в HTML документите, която представлява инструкция за браузъра. Различава се от останалото съдържание на HTML кода по това, че е заградена от символите “<” и “>”.

    template – темплейт, шаблон – основен дизайн, на чиято основа се изграждат повечето уеб страници в сайта.

    URL
    – Uniform Resource Locator – Интернет адрес – пълен адрес, който определя точно и еднозначно мястото на всяка една уеб страница в глобалната мрежа.

    User friendly – понятие за среда, съобразена и улесняваща потребителя, “приятелски” настроена спрямо него.

    WAP – Wireless Application Protocol – протокол за безжичен достъп до Интернет, с помощта на GSM устройство и WAP Gateway, предоставен от мобилния оператор.

    web page – уеб страница – единичен файл, съдържащ HTML.



    Edit tumnia
    10x Machoka

  3. #28
    Повече от фен
    Регистриран на
    Apr 2005
    Град
    София, Борисова градина, стадион "Българска Армия", сектор "Г
    Мнения
    340
    Сървъри

    Сървърът е компютър, който използва софтуерна програма, контролирaща достъпа и осигуряваща функциите, нужни на потребителите в мрежата. Теоретично, сървърът осъществява желанията на потребителите в мрежата, осигурява им скорост, ефективност и по този начин повишава продуктивността. Сървърът оптимизира работата на системата и разпределя чрез peer to peer връзка. Вместо да чете файлове от много други компютри, сървърът съдържа цялата информация, която е достъпна за всички свързани към сървъра. Централно съхраняваната информция е на разположение веднага и едновременно за всички оторизирани потребители на мрежата, независимо от тяхното месторазположение. Като цяло, сървърът е мощен компютър, който изпълнява множество желания с невероятна скорост и автоматично оптимизира потребителската продуктивност. Тази система оформя основите на Интернет достъпа.



    Интернет доставчици

    Очевидно, би било невъзможно да се свърже всички компютри директно с кабели. Това е мястото, където се намесва Интернет доставчикът (IAP). Доставчикът осигурява достъп до Интернет и конкретния хардуер, за да се свържат няколко вида от предназначени информационни линии от тяхната мрежа-източник към Вашия компютър.

    Те също така осигуряват и управляват изпращането и получаването на информационния поток. Повечето Интернет доставчици обикновено наемат място на техния сървър за съхранение на уеб сайтове. За осъществяване на Интернет достъпа се изисква модем .


    Модеми
    С прости думи, модемът е устрийство, което позволява на Вашия компютър да комуникира с други компютри чрез комуникационна връзка. Модемът конвертира компютърната информация във формат, използван в комуникационните връзки и далечният модем конвертира това предаване отново в информация. Модемите варират във форма, големина и вид, в зависимост от свързващата система. Някои са вградени в компютъра, а други имат външна връзка с компютъра. Интернет връзката може да бъде осъществена чрез модем за стандартен телефон, кабелна мрежа, DSL (дигитална абонатна линия) или безжична система.


    Рутери
    С цел подобряване на работата си при огромния брой предавани съобщения, мрежата съдържа значителен брой от превключващи точки, наречени рутери. Рутерът е компютър, който комуникира с повече от една мрежа, използвайки софтуер, позволяващ му да мести база данни между мрежите.

    Рутерите получават съобщения и ги насочват по правилната мрежа до желаното място.

    Така наречените рутерни протоколи са били създадени, за да могат големите мрежи с малки подмрежи автоматично да разпознават къде се намират различните мрежи и да прехвърлят автоматично данни между тях.


    Уеб Хостинг

    За да е уеб сайтът Ви в Интернет, имате нужда от уеб сървър, но да притежавате такъв е много скъпо. Този проблем се рашава от уеб хостинг. Вместо да се налага Вие да знаете как работи цялата технология, уеб хостинг компаниите ще го направят вместо Вас и ще ви дадат под наем място за Вашия уеб сайт на сървъра на компанията. Уеб хостът предоставя Интернет пространство както на Вас, така го предоставя и на другите. Това Ви излиза доста по-изгодно, отколкото да купувате сървър, и вие все пак ще контролирате конструкцията и конфигурацията на Вашия индивидуален сайт.


    Домейн Име

    Домейн име е Вашият уеб адрес, позволяващ Ви достъпа до уеб сайта Ви. Често се среща като URL (Uniform Resource Locator), което описва адреса за всеки документ в Интернет. Името трябва да е просто и да леснозапомнящо се, за да е по-лесно за тези, които искат да го посещават. Домейн имената обикновено са придружени от e-mail пощи и свършват на .com (commerce), .net (network), .org (organization) или много често с официалното съкращение за съответната страна.


    Уеб публикуване

    Има много причини да искате да имате уеб сайт и много хора си правят техни собствени. Но веднъж открит уеб сайта в необятните граници на Интернет, първото впечатление определя дали посетителят ще се заинтересува - ще продължи или прекрати разглеждането на сайта. И точно тук се разпознава добрият дизайнер.

    Има обаче няколко простички правила, които Вие и Вашият дизайнер трябва да спазвате:

    Уверете се, че сайтът Ви е:
    • Tочно назован
    • Лесен за навигация
    • Достатъчно опростен, за да се зарежда бързо - не всеки има бърза връзка
    • Постарайте се началната Ви страница да привлече вниманието на посетителя - а за това имате само около 10 секунди

    Както архитектът, за проектирането на къща, така и уеб дизайнерът се нуждае от Вашето сътрудничество, за да разбере Вашите нужди.
    • Каква е целта?
    • Към каква аудитория е насочен?
    • Какво ще представяте или продавате?
    • В какъв стил ще бъде уеб сайтът?
      традиционен или тенденциозен
      забавен или сериозен
      функционален
    • Колко текст желаете да има на сайта?
    • Ще има ли снимки?
    • А връзки към други сайтове?

    Тази информация е рамката, по която дизайнерът ще може да оформи основата на уеб сайта Ви. Както архитектът, така и дизайнерът ще Ви представи първоначален план, за да се дискутира и накрая да се стигне до съгласие и краен дизайн.


    Публикуване

    Сега, когато уеб сайтът Ви е създаден, Вашият дизайнер ще трябва да го тества дали функционира добре на основните компютърни системи и главните браузъри и чак тогава да го публикува в Интернет. Но това не е краят – необходима е поддръжка на сайта.

    Например, периодично проверяване на връзките, потвърждаване, че връзките работят и уеб сайтовете, които са свързани към Вашия все още съществуват. Оптимизация на търсачките (SEO) е страна, с която всички, които правят бизнес в Интернет, рано или късно се сблъскват. Повечето опитват сами да оптимизарат търсачките, само малка част се допитват до професионални съвети. Има основни неща, които могат да направят един уеб сайт по-лесен за използване. Например:
    • Избягвайте да използвате рамки (това е метод, при който в рамките на един екран се изобразяват две или повече уеб страници) - повечето търсачки и потребители не ги обичат;
    • Нека уеб сайтът Ви има най-малко 5 страници и съдържание, което търсачките и уеб сърфистите да открият;
    • Свържете всички страници една с друга - така улеснявате търсачките и потребителите;
    • Избягвайте влючването на голям брой динамични страници в уеб сайта – не всички търсачки могат да ги индексират;
    • Избягвайте да използвате форма за началната страница - тяхното съдържание е или малко, или непотребно за търсачките.


    Hypertext

    Това е термин, който описва видовете текстове, намерени в един уеб сайт, където потребителят може да прескача напред - назад между няколко части/страници чрез връзки, противоположно на следването на текста страница по страница, както е в книга.

    Другата възможност е прескачането от един уеб сайт към друг, намиращ се някъде другаде в мрежата.


    PHP/ASP

    PHP е скрипт език и преводач, който може да се изтегли безплатно от Интернет. Първоначално е произлязъл от Personal Home Page Tools (Инструменти за създаване на лична страница), но сега означава Hypertext Preprocessor.

    PHP е програма, алтернативна на програмата на Microsoft ASP( Аctive Server Pages).

    ASP и PHP скриптовете се използват в уеб страницата заедно с HTML.

    Преди страницата да бъде отворена, уеб сървърът се свързва с PHP, за да преведе и осъществи необходимите операции в PHP скрипта. HTML страница, която включва PHP програмиране обикновено завършва на ".php" ".php3," или ".phtml". ASP и PHP могат да бъдат разглеждани като "dynamic HTML pages" – като съдържанието им се променя въз основа на резултатите от превода на скрипта. PHP е широко използван мултифункционален програмен език, който е специално пригоден за уеб разработване, като може да бъде използвана в HTML.


    JavaScript

    JavaScript е програмен език, който позволява проектирането на така наречените интерактивни сайтове. Скриптингът основно е програмиране. JavaScript може да работи с HTML, за да се направи един сайт динамичен.

    Всъщност, за да бъде прочетен и преведен от браузърите, JavaScript трябва да бъде отворен от HTML

    Много хора мислят, че JavaScript е опростена версия на Java, но това не е точно така. Java е различен програмен език, който е разработен от Sun MicroSystems и е много по-сложен от JavaScript.


    TCP/IP

    В основата на Интернет и пакетното предаване на данни стои TCP/IP фамилията протоколи. Точно за това познаването и е от първостепенна важност. Това е само едно кратко описание на TCP/IP Интернет и на Internet Protocol (IP). В него са засегнати само основните параметри на всеки протокол.

    Transmission Control Protocol/Internet Protocol (TCP/IP) е софтуерно базиран комуникационен протокол, използван в мрежите. Самото име ни подсказва, че този продукт е съчетание от два протокола: TCP (Transmission Control Protocol) и IP (Internet Protocol). Но терминът TCP/IP не се отнася до просто съчетание на два протокола. Това е богат набор от програми, които осигуряват мрежови услуги като: Remote login (Отдалечено управление), Remote file transfer (Отдалечен файлов трансфер), електронна поща и.т.н. TCP/IP обезпечава метод за трансфер на информация от един компютър до друг. Комуникационните протоколи следят за пътя, за достоверността на доставените данни и за грешки при предаването. Те използват сигнали за състоянието и по този начин имат действителен контрол върху преноса по трасето. За всичко това се грижи TCP/IP. Когато използваме TCP/IP, ние се обръщаме към един или няколко протокола от тази фамилия, не само към TCP или IP.

    За основен модел при мрежите се счита седем-слойният мрежови модел (OSI). TCP/IP също е изграден на слоеве, но неговите слоеве не съвпадат със слоевете на OSI модела.



    Възприемането на TCP/IP модела не влиза в противоречие с OSI стандартите, защото двете са развивани съвместно. В някои случаи TCP/IP допълва OSI и обратното. Съществуват някои важни разлики, които произтичат от основните изисквания на TCP/IP. Някои от тях са: динамичното рутиране, независими от физическата връзката протоколи в мрежовия слой, универсална възможност за връзка и пакетна комутация. Разликите между OSI архитектурата и тази на TCP/IP засягат само слоевете над транспортното ниво и тези от мрежовия слой. OSI има и двете: слоя сесия и слоя представяне, докато TCP комбинира двата с потребителския слой. Необходимостта от мултифункционалност на връзката налага TCP/IP да обедини двата най-долни слоя (логическия и физическия). Имаме неоснователно безпокойство относно комбинацията на мрежовите нива. Както се вижда от фигурата, физическият и логическият слоеве са обединени в един. Това може да бъде използвано от един интелигентен контролер, например - мрежова платка. Комбинирането на двата слоя в един има едно основно предимство. Това позволява една подмрежа да бъде изградена без да се нуждае от други протоколи. Освен това дава възможност на тези мрежи, използвайки TCP/IP протокола, да се свържат и извън техните затворени системи.

    Транспортният слой използва Transmission Control Protocol (TCP) или някой друг протокол - най-често User Datagram Protocol (UDP). За мрежовия слой има само един протокол - Internet Protocol (IP). Това осигурява на системата универсална възможност за свързване.

    TCP/IP е предпочитан от потребителите пред OSI модела. Някои от причините за това са, че хиляди приложения използват TCP/IP и неговия добре описан интерфейс с приложенията. Освен това TCP/IP вече е доказал своята функционалност. Той е и база на повечето Unix системи, които представляват голям дял от пазара на операционни системи. Учудващо е, че американското правителство е един от най-върлите противници на TCP/IP. Основният им аргумент е, че TCP/IP не е международно възприет стандарт, докато OSI е такъв.

    Сега ще направим един общ преглед на TCP/IP протоколите и основните им функции.


    TCP/IP Компоненти

    За да се разбере ролята на многото компоненти на TCP/IP фамилията протоколи, е полезно да се знае какво може да се прави в една TCP/IP мрежа. Списъкът по-долу не е изчерпателен, но включва основните потребителски приложения, които TCP/IP поддържа.

    Telnet

    Програмата Telnet дава възможност за отдалечено управление. Това позволява на даден потребител да се свърже с отдалечен компютър и да му подава команди за изпълнение, сякаш работи на него. Връзката може да се осъществи, където и да е в локалната мрежа или в друга такава, където и да е по света. Достатъчно е потребителят да има разрешение да се свърже с отдалечената система. Това се прави често в LAN или WAN мрежи, но малко системи, достъпни чрез Интернет, позволяват Telnet сесии.

    File Transfer Protocol (FTP)

    FTP позволява файлове от една система да се копират на друга. Компютъра, към който потребителят се свързва, не става напълно достъпен, както с Telnet. Тук се използва специален FTP софтуер.

    Simple Mail Transfer Protocol (SMTP)

    SMTP се използва за трансфер на електронна поща. SMTP е напълно прозрачен за потребителя. SMTP се свързва към отдалечената машина и прехвърля мейл - съобщенията подобно на начина, по който FTP прехвърля файлове. Работата на SMTP е почти незабележима и това е един от протоколите, който дава най-малко грешки.

    Kerberos

    Kerberos е широко поддържан протокол за сигурността. Той използва специално приложение, наречено authentication server за валидиране на паролите и схемите на криптиране. Kerberos е една от многото криптиращи системи за сигурност, използвани в комуникациите и е често срещана в UNIX.

    Domain Name System (DNS)

    DNS позволява името на даден компютър да се преобразува в определен мрежови адрес, например - PC, наречено "Genadi", не може да бъде достъпен от друга машина в същата мрежа или от друга свързана мрежа, ако не е налице някакъв метод за проверка на името на локалното PC и заместване на името с хардуерния машинен адрес. DNS осигурява преобразуване от локално име към уникалния физически адрес на устройството, свързано в глобалната мрежа.

    Simple Network Management Protocol (SNMP)

    SNMP дава съобщения до администратора за състоянието и за възникнали проблеми в мрежата. SNMP използва UDP като транспортен механизъм. Тук терминологията е малко по-различна, отколкото при TCP/IP. Вместо за клиенти и сървъри се говори за "manager" и "agent", въпреки че се има предвид същото като при TCP/IP. Един "agent" осигурява информация за едно устройство, а "manager"-а комуникира през мрежата с много "agents".

    Network File System (NFS)

    NFS е набор от протоколи, разработен от "Sun Microsystems", който осигурява на много компютри прозрачен достъп до техните директории. Това е т. нар. разпределена файлова система. NFS системите се използват често в големите корпоративни обкръжения. Особено при тези, работещи под UNIX.

    Remote Procedure Call (RPC)

    RPC протоколът, съдържа набор от функции, които дават възможност дадено приложение да комуникира с друг компютър (сървър). Осигурява се разпределена обработка на данните (програмни функции, връщане на кодове и предефиниране на променливи).

    Trivial File Transfer Protocol (TFTP)

    TFTP е много опростен протокол - FTP без защита. Той използва UDP в транспортния слой.

    Transmission Control Protocol (TCP)

    TCP е част от TCP/IP фамилията. Този комуникационен протокол осигурява надежден трансфер на данни, отговорен е за свързването на данните в стандартни пакети. Тези данни се подават от приложения, работещи в по-горните слоеве. Освен това при него има проверка за грешки.

    User Datagram Protocol (UDP)

    За разлика от TCP, UDP не осигурява повторно предаване на "datagrams" при съобщение за грешка. UDP не е много надежден, но той има по-специално предназначение.

    Internet Protocol (IP)

    IP отговаря за движението на пакетите с данни, събиране или от TCP, или от UDP. Той използва уникален адрес за всяко устройство, свързано в мрежата, и според този адрес определя маршрутите и крайните точки.

    Internet Control Message Protocol (ICMP)

    ICMP е отговорен за проверката и генерира съобщения за статуса на устройството в мрежата. Той може да бъде използван, за да информира други устройства дали има грешка в определена машина. ICMP и IP обикновено работят заедно.

  4. #29
    Повече от фен
    Регистриран на
    Apr 2005
    Град
    София, Борисова градина, стадион "Българска Армия", сектор "Г
    Мнения
    340
    Какво представлява антивирусната програма и как работи тя. Термини.

    Антивирусната програма е програма, следяща всички процеси в компютъра ви за някакъв вид активност която би могла да повреди файлове в компютъра ви или да форматира диска ви, или да нанесе всякакви поражения. От какво се състои антивирусната програма?

    От няколко основни части - база данни с дефиниции на вируси - това са ключови уникални низове от тялото на вируса - части от вируса, по които вируса бива идентифициран.


    Файлов скенер - тази част от антивирусната програма преглежда файловете за тези ключови низове - и ако ги има предприема мерки за отстраняването на вируса - това става чрез "имунизация на файла". Често пъти антивирусните програми записват като скрити файлове из своите или из всички папки файлове, които съдържат информация за файла - атрибутите: checksum - контролна сума, CRC - Cyclical Redundancy Check на файла и размер на файла. При зараза тези атрибути се променят за да напаснат на новите процедури във файла. Един файл може да има само един верен CRC и една вярна контролна сума за даден размер на файла. При премахване на вируса антивирусната програма премахва частите на вируса докато новата контролна сума, размера и CRC не съвпаднат с тези в контролния файл записани преди заразата. Ако програмата е безвъзвратно повредена то антивирусната програма няма друг избор освен да изтрие заразения файл. Най-добрите програми като F-Secure, McAfee virus scan, AVX, Panda Antivirus, Norton Antivirus използват комбинирани методи за сканиране като включват имунизация. Това сканиране се състои от сканиране за низове, сканиране за промяна на CRC и на контролната сума, и размера на файла едновременно. Така се улавят непознати вируси. Тази техника дори позволява приблизително да се изчислят шансовете за възстановяване на файла. Често е имало успехи при премахването на непознати гадове.


    Резидентен модул - този модул, подобно на скенера, но вместо да следи файловете по твърдия диск в непроменено състояние, тя следи за всичко това, когато един файл се копира, мести, стартира, отваря, записва, редактира, затвара и др. действие с файлове. При откриване на зараза, резидентната част извиква файловия скенер като преустановява работата на текущия процес предизвикал тревогата. Резидентният модул затваря всички файлове и ги записва по твърдия диск, след което потребителя бива подканен да стартира файловия скенер. Резидентния модул сканира за вичко това в реално време като използва част от системните ресурси като краен ефект се забелязва леко забавяне на компютъра.


    Интерфейс - това е тази част от антивирусната, програма която потребителят вижда и чрез която той общува с антивирусната програма. Колкото по-лек, приятен за окото и по-интуитивен е, толкова по-лесно и ефективно се работи с програмата.


    Евристичен скенер -това са допълнителни алгоритми, които изследват поведението на файла, анализират резултата от поведението и решават дали да вдигнат тревога. Тези скенери са много чувствителни и мнителни. Възможно е те да вдигнат тревога без причина. Това е рядкост, но все пак съществува. Заблудата е сериозна. Някой по-умни евристични скенири се опитват да повишат вниманието ви, но без да ви паникьосват - те казват, че се съмняват във файла и ви предупреждават да сте внимателни с него. Все пак, ако файла е чист това е по-добре от колкото да е набеден напразно. Ако файла е заразен, то вие сте получил предупреждение и можете да го сложите в карантина, където да решите какво да го правите. Освен антивирусната програма никой и нищо друго няма достъп до карантинната папка. Винаги може да се заобиколи, така че не мислете тази папка за 100% сигурна. Тя не позволява на софтуера да преглежда файловете, но вие винаги можете да се поровите с файловия си мениджър по диска и да ровите в папката.

    Крантинна папка -това е една папка, която се създава от антивирусната програма с цел там да се държат съмнителни или заразени файлове, докато решите какво да ги правите или да ги изтриете. Препоръчително е да ги изпратите на някоя лаборатория за анализ. Често програмите имат автоматизирана функция за целта.

    ------------------------------------------------------------------------------------------------

    Допълнителни модули и функции - срещат се при първокласните програми, които трябва да бъдат прецизни до краен предел.

    Мрежови модули - позволяват антивирусната програма да се инсталира само на сървъра в мрежа а програмата да покрива цялата мрежа - сканиране, следене на заявките, следене на трафика, Интернет връзката, и всичко което използва мрежата.

    WEB филтри - тези модули позволяват да се ограничи достъпа до потенциално опасни сайтове, а и родителите могат да ги използват за ограничаване на достъпа до порнографски сайтове или сайтове с насилие или оскърбително съдържание. Ако сте по-избретателни можете да блокирате и банерите и рекламите като кажете на филтъра да филтрира рекламния сървър.

    Пощенски модул - едно допълнение което би трябвало да е в секцията задължителни. Този модул сканира пощата ви като се активира само ако работите с пощата ви.

    Даунлоад контрол както подсказва модула следи всичко което теглите от мрежата като отново се активира само при заявка за даунлоад.

    Архивен Модул - създава архивно копие на твърдия ви диск върху външен носител. Това е най-висшата степен на защита - ако има проблем, програмата изтрива заразените файлове и възстановява техни копия от архива.



    Какво е компютърният вирус?

    Компютърният вирус е паразитна програмна единица следваща предварително зададени логически инструкции за действие и САМОСЪХРАНЕНИЕ, която е написана като всяка друга програма която съществува на който и да е програмен език и може да бъде модифицирана или е модифицирана от автора или някой друг за да бъде по-опасна или по-малко опасна. Тази паразитна програмна единица предвидена да причинява големи щети върху софтуера дори често пъти преформатира хард диска като и заразява всички компютри и общи устройства в мрежа (ако такава съществува). Тази програмна единица свободно се прехвърля от компютър на компютър чрез всички средства които се използват за прехвърляне и взаимен обмен на информация най-вече чрез дискети модеми и мрежи. Често пъти някой .ЕХЕ или някой .СОМ файл всъщност представлява вирус а не просто заразен изпълним файл. Силно препоръчително е да си купувате софтуер или хардуер който изисква драйвери за да работи от магазини специално занимаващи се с такава дейност. Пример: при купуването на CD-ROM устройство са необходими и драйвери осигуряващи работата му в ДОС. Нищо не пречи драйверите да са заразени с вирус(и) и при тяхното инсталиране да възникне вирусна инфекция. Десетките хиляди вируси не са нищо освен огромен брой модификаций на вече съществуващите вируси които са все по-опасни. Вирусите се прехвърлят и разпространяват чрез: игри, файлове, програми, драйвери, файлови документи, файлови таблици, модеми, ИнтерНет, оптични кабели, рядко на CD-ROM и CD-R, CD-RW, DVD-R, DVD-RW, чрез Е-Mail IRC и ICQ и всички останали средства за информационен трансфер!

    НИКОГА НЕ СЛАГАЙТЕ СЪМНИТЕЛНИ ДИСКЕТИ ВЪВ ФЛОПИТАТА!!! НИКОГА НЕ ЗАРЕЖДАЙТЕ НЕ ИЗПОЛЗВАЙТЕ СЪМНИТЕЛНИ ДИСКЕТИ И НЕ КОПИРАЙТЕ ФАЙЛОВЕ ОТ ТАКИВА ДИСКЕТИ!!!


    Как се разпространяват компютърните вируси?

    Ето един интерсен и важен въпрос. Вирусите се разпространяват чрез всички начини за предаване на информация използвани в компютърната техника: oптични кабели, мрежи, дискети, в някой случай CD, игри драйвери, операционни среди, среди за програмиране, драйверни програми, транслиращи програми, всякакви файлове (особено MS Excel таблици и MS Word документи), архивирани пакети, модеми, Интернет, оптични кабели, рядко на CD-ROM и CD-R, CD-RW, DVD-R, DVD-RW, често по e-mail, IRC и ICQ както и по WAP. Засега има само един вирус който се разпространява по WAP и това е вируса Timofonica, но това е само предупредителен сигнал, че не е далеч времето за масирани заразявания по WAP ако не се вземат необходимите мерки бързо и навреме! Други разпространители са заразени антивирусни програми и всички останали средства за трансфер на информация!

    БЪДЕТЕ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВНИМАТЕЛНИ КОГАТО КУПУВАТЕ ИЛИ ВЗЕМАТЕ СОФТУЕР. ВИНАГИ ГО ПРОВЕРЯВАЙТЕ ЗА ВИРУСИ ПРЕДИ ДА ГО ИЗПОЛЗВАТЕ. Вирусите правят от свой копия на заразеното устройство като се самозаписват в прорамите или в системните файлове зада може да се изпълняват при всяко стартиране програмата или на компютъра.

    Желателно еда проверявате току щокупения софтуер дори ако е директно от фирмата производител а ако вземате софтуер от други места тогава сканирането е задължително.


    Вирусни измами

    Измамите (hoaxes) в електронната поща се превръщат в едни от най-дискутираните и обезпокояващи инциденти в Интернет днес. Като пра-вило потребителите не трябва да вярват на непроверени оферти, особено на верижни писма. Те приличат на разпространените в традиционната поща „боклучави" писма. Защо много хора вярват, че наистина са спе-челили един милион долара от лотария? Това често се свежда до мечти, надежди, невежество и страх.

    Когато разглеждате електронно съобщение с оферта, трябва да под-хождате с недоверие, дори подателят да е обозначен като официален източник като IBM. Просто проверете фактите от сайтове с репутация в Интернет и ще получите яснота по повечето въпроси, касаещи легитим-ността например на предупреждение за вируси.

    Произход на измамите

    Измамите и практичните шеги, се разпространяват още преди поява-та на компютрите. Неотдавна Интернет предостави възможност на ми-лиони потребители по цял свят да общуват един с друг много лесно с помощта на интерфейс „посочи и щракни". През последните няколко години разрастването на Интернет и услугите за електронна поща става с космическа скорост. В Интернет вече има повече начинаещи потреби-тели, отколкото е имало досега. Тази нова среда води до голямо разнооб-разие от нови заплахи и измами.

    Разработчиците на антивирусен софтуер са установили, че сервизните обаждания от клиенти обикновено са породени от съобщения за вируси в новините или от измами, които са в обращение в Интернет. Въпреки че ,е трудно да се повярва, измамите пораждат повече сервизни обаждания и проучвания в Интернет, от страна на потребителите, отколкото действител-ните вируси. Измамите често предупреждават за надвиснала опасност над засегнати компютри, като така повишават нивото на интерес от страна на средностатистическия потребител. Този шарлатански метод работи изклю-чително добре, като превръща обикновените потребители на Интернет в „спамъри" (spammers от „spam" — нежелана електронна поща, от гледна точка на качество или количество — бел. ред.) на електронна поща, карай-ки ги да изпращат измамни съобщения на всеки, когото познават.

    Може би най-известната измама в електронна поща е Good Times, открита за първи път „на свобода" през 1994 г. Много измами включи-телно PenPal и Deeyenda ca варианти от семейството Good Times. Основ-ната идея е, че авторитетен източник предупреждава потребителите за предстоящо бедствие и ги кара да изпращят това предупреждение на всичките си познати — и те правят точно това!


    Разпознаване на измамите

    Повечето измами имат следните характеристики:

    • Източникът на електронното писмо е ненадежден или непоз-нат за получателя.

    • Позовават се на официални източници и ca написани така, че да звучат официално.

    • Предупреждават за трагични последствия, за да увеличат без-покойството.

    • Предупреждават за злонамерен софтуер, който унищожава хардуер.

    • Играят си със страховете на повечето хора, като понякога споменават нова, недобре разбирана технология.

    • Твърдят, че става въпрос за нов и непознат злонамерен соф-туер, непознат на изследователите и компаниите за антиви-русен софтуер, без начин да бъде разпознат и без налични инструменти за отстраняването му.

    • Публикуват се в дискусионни групи или области в Интернет, които нямат нищо общо с вирусите.

    • Съдържат правописни и граматически грешки.

    • Съдържат противоречива информация.

    • Включват молба да изпратите писмо по електронна поща на всички, които познавате, вместо да предоставят адрес в Ин-тернет, който може да бъде проверен и посещаван.

    Въпреки че не всяка измама съдържа горепосочените характеристики, те се наблюдават в повечето шарлатанства в електронната поща. Проверя-вайте предупрежденията чрез надеждни Web сайтове като например About.corn Antivirus Software, About.corn Urban Legends, Kumite.com, Virus Bulletin, CERT, Trend Micro, F-Secure, Symantec, McAfee, Sophos и други.

    Ако не видите предупреждението, публикувано в някой от спомена-тите места в Интернет, проверете в друг източник. Понякога един сайт

    има информация за новооткрита измама или вирус, докато в друг не се споменава нищо по въпроса.

    Ако претърсите няколко сайта и не откриете нищо, препратете елек-тронното съобщение на някой експерт, за да го анализира. Един сайт — Hoax Kill, на адрес http://www.hoaxkill.com/hoaxes.html, предоставя спи-сък с често срещани измами и предлага услуга — предупреждение по електронна поща. Просто изпращайте измамите по електронна поща на адрес hoaxkill@hoaxkill.com. После Hoax Kill се свързва с всички пре-дишни получатели на измамното съобщение, за да ги уведоми или пре-дупреди за измамата.

    Друга интересна „издънка", която се наблюдава в последно време на свобода, е превръщането на измама в електронна поща в истинска заплаха. Например първоначалната заплаха Funprog.exe предупреждаваше потре-бителите за опасност от заразяване с вируса Chernobyl, разпространяван чрез програмата Funprog.exe. Докато вирусът Chernobyl беше разпростра-нен „на свобода", оригиналното съобщение си беше чиста измама — към програмата Funprog.exe нямаше прикрепен вирус. Няколко дена по-късно потребител с Chernobyl на компютъра си стартирал програмата Funprog.exe, заразил я с вируса Chernobyl и после я изпратил на свой приятел. Винаги когато някаква измама по електронна поща съдържа предупреждение за вирус, придружено с прикрепен файл, тя може да се превърне в истинска или силно да наподобява на съществуваща заплаха „на свобода".

  5. #30
    Повече от фен
    Регистриран на
    Apr 2005
    Град
    София, Борисова градина, стадион "Българска Армия", сектор "Г
    Мнения
    340
    Основни вирусни понятия

    Cookies

    Когато използвате браузър, за да сърфирате в Интернет, cookie е малък файл, който се настройва и използва от браузъра, за да могат да се следят действията на посетителите в уеб сайта- евентуално, кагато са регистрирани потребители. По този начин cookies файловете са необходими, но те могат да бъдат използвани и за проследяване на действията Ви


    E-m@il

    Много скоро след като започнете да използвате електронната си поща, няма да можете да си представите живота без нея. Не само, че ще можете да изпращате и да получавате текстове, но също така и да прилагате снимки, музикални файлове, дори и видео клипове.

    За съжаление много често някой от приложените файлове са нежелани поради факта, че са нелегални. Вирусите, разпространявани чрез е-мейл, могат да унищожат информацията в компютъра ви.


    Съвети за сигурност
    Трябва да инсталирате fire-wall програма, за да намалите риска от проникаване на хакери в компютъра ви както и да го предпазите от заплахи, разпространявани в Интернет като spyware.

    Инсталирайте си антивирусна програма, за да може компютърът ви да разпознава и елиминира получената информация, заразена с вирус.

    Инсталирайте си и anti-spyware програма, която разпознава и елиминира всякакви spyware (шпионски програми или файлове), които ще се появят.

    Съвет: Ако получите съмнителен файл, прикрепен към е-майл, сложете го на десктопа на компютъра и с десния бутон на мишката кликнете на антивирусната програма и сканирайте файла. Бъдете много предпазливи и не давайте лични данни на всеки онлайн.


    Системи за сигурност

    EFT( Electronic Fund Transfer) - Електронни парични преводи.

    Encryption: Шифриране на информацията с цел само получателите да могат да я разшифроват и прочетат.Този метод осигурява защита при предаването на поверителна информация.

    SET (Secure electronic transactions) - Гарантирани електронни преводи Стандарт за сигурност, разработен от банките, които отпускат кредитни карти и др.

    TLS (Transport Layer Security) – широко разпространен механизъм за сигурност и поверителност в мрежата.

    Adware
    Adware е рекламо-поддържащ софтуер, който показва изскачащи реклами винаги, когато програмата работи. Софтуерът обикновено е достъпен чрез свободно изтегляне от интернет, и представлява рекламите, които носят приходи за компанията. Макар и привидно безобиден (без да вземаме под внимание натрапчивостта и дразнещия ефект на изскачащите реклами), adware може да инсталира компоненти във вашия компютър, което уточнява лична информация (включително вашата възраст, пол, местонахождение, покупателни предпочитания, навици за сърфиране и т.н.). Повечето рекламно подкрепени софтуери не ви информират, че се е инсталирал adware на вашата система, освен посредством закрита връзка в споразумението за лиценз. В много случаи софтуерът няма да функционира без компонента adware. Понякога Adware може да се инсталира на вашия компютър дори и ако откажете предложението.


    Софтуер за мониторинг на системата /Spyware/

    Наблюдателните системи са приложения, предназначени за наблюдение на компютърната дейност на различни нива. Тези програми могат да обхванат виртуално всичко, което правите на вашия компютър, включително записа на всички удари по клавишите, съобщения, чат форуми, посетени уеб сайтове и работещи програми. Наблюдателните системи обикновено работят на бекграунд, така че не можете да знаете, че ви наблюдават. Информацията, събрана от наблюдението на системата се събира на вашия компютър в криптиран лог файл за по-нататъшно обработване. Някои програми могат да преместват лог файловете от едно място на друго. Най-често, наблюдателните системи са били инсталирани при някого с административен достъп до вашия компютър, като например системния администратор или някой, който ползва вашия компютър. Все пак, имало е знак за инструментите на наблюдателната система като имейл атачмънти или софтуерни продукти, тип "freeware". Някои са програми, които показват реклами на вашия персонален компютър според това, което вие търсите – нарушаване на вашето уединение.


    Троянски коне

    Троянските коне или троянците са злонамерени програми, които се появяват като безобидни или дори привлекателни приложения. Троянците са предназначени да причиняват загуби или да крадат от компютъра данни и да унищожават вашата система. Някои троянци, наречени плъхове (дистанционни административни инструменти), позволяват на attacker(нашественика) да получи неограничен достъп до вашия компютър всеки път, когато сте онлайн. “Нашествениците” могат да се държат като местещи файлове, добавящи/изтриващи файлове или програми, както и контролиращи мишката и клавиатурата. По принцип, троянците се разпространяват като имейл атачмънти или свързана с друг софтуер програма. Те са опасни Бандити в много случаи и вие можете да хванете някой от тях, просто при посещението на лош уеб сайт и с невинно кликване на пагубен линк.


    Други

    Има много други подозрителни и/или досадни програми, които могат да намерят път към вашия компютър без изричното ви знание. Тези програми често идват свързани с програми от три части или могат да бъдат инсталирани като “drive-by downloads.” Някои от тези програми имат способността тайно да шпионират, докато други могат да служат като досада или негативно да афектират вашите системни ресурси. Има много определения за тези типове прогарми, включително scumware (нечиста работа), annoyanceware (досадна работа), parasites (паразити), malware, и т.н.

  6. #31
    Повече от фен
    Регистриран на
    Apr 2005
    Град
    София, Борисова градина, стадион "Българска Армия", сектор "Г
    Мнения
    340
    Вирусен FAQ

    Q. Какво всъщност представлява вирусът?
    Вирусът е малка програма, която е направена с цел да промени пътя на Вашите действия, обикновено без Ваше знание. Вирусът може да бъде или разрушителен, или добронамерен, но трябва да притежава две важни свойства. На първо място, трябва да може да се движи (стартира) сам. Най-често това става чрез наместването му в пътя на действие на обикновено използваната програма, като Windows Explorer. На второ място, трябва да може да копира самия себе си, за да заразява нови обекти. Съществена разлика между компютърен вирус и една друга публична компютърна болест, "вредителят", е, че вирусът е изцяло зависим от човешка намеса в процеса на заразяване на компютъра (напр. като се отвори e-mail атачмънт). Някои вируси са само досадни, без реално да причиняват вреда. Други обаче биха могли да бъдат неимоверно разрушителни. Вирусът във вид на програма/приложение, трябва да се активира от Вас, за да зарази компютъра Ви. Има три начина, по които вирусът може да влезе в компютъра Ви:
    • Като самостоятелна програма (която може да се появи като e-mail attachment)
    • Като вклинена в документ на Microsoft Office (който може да се появи като e-mail attachment)
    • Като отделен вирус на floppy disk


    Q. Какво представляват макро вирусите?
    Макро е част от шифъра, който може да се закрепи във файл с данни. Някои word процесори (напр. Microsoft Word) и програми с много страници (напр. Microsoft Excel) Ви позволяват да прикачите макро вируси към документите, които те създават. По този начин документите могат да контролират и да изработват поведението на програмата, която ги създава или дори да разширяват потенциала на програмата. Например, макро вируси, прикачени към Microsoft Word документ могат да регламентират запазването на документа по всяко време.

    Макро вирусът е вирус, който съществува като макро, прикачен към файл с данни. В повечето случаи, макро вирусите са като всички други вируси. Главната разлика е тази, че те са прикачени към файлове с данни предимно към изпълними програми. По приблизителни данни, 75% от всички компютърни вируси, които съществуват в момента, са макро вируси.


    Q. Какво представлява "вредителят"?
    Вредителят е програма, която се копира и разпространява от система на система без да използва приемен файл. Заплахата от зараза с вредител нараства. Понеже няма нужда от действие на потребителя, за да се оформи приемният файл, повечето зарази проникват без знанието на собственика на системата. Много вредирели използват вратички в защитата на операционната система като във вид на Windows се присъединяват към Вашата система. За да се защитите от вредителя, уверете се, че Вашият антивирусен софтуер е модерен толкова, колкото и Вашата оперционна система.


    Q. "Вредителят" вид вирус ли е?
    Вредеителите много приличат на вирусите по това, че са компютърни програми, които се копират сами и често, но не винаги, притежават някои функции, които пречат на нормалното ползване на компютъра или програмата. Разликата е там, че за разлика от вирусите, вредителите съществуват като отделни единици; те не се прикачват към други файлове или програми. Поради тяхната прилика с вирусите, вредителите често се смятат също за вируси.
    Вирусите са компютърни програми или писма, които се опитват да се рапростанят от един файл на друг в един и същ компютър и/или от един компютър на друг, използвайки различни методи, без знанието и съгласието на потребителя на компютъра. Вредителят е специфичен тип вирус, който се размножава през много компютри, обикновено правейки си копия в паметта на всеки компютър.
    Много потребители определят вирусите като хитри програми, предназначени да изтриват или да местят данни от хард диска, които, казано точно, не са коректни. От техническа гледна точка, това, което вирусът прави, е че се разпространява сам. При диагностика се оказва, че вредта от него е често случайна.
    Очевидно, всяка случайна вреда е съществена, дори когато авторите нямат намерение да създававт проблеми със своите вируси; те могат дори да причинят неволно вреда, защото авторът не е наясно с целия ефект или неволните странични ефекти. Най-простият метод, използван за разпространение на вируси, е този, чрез e-mail attachment. Изпращането на вирус, дори ако е представен като безобиден, може да причини непредсказуема вреда.


    Q. Как вирусът заразява Вашия компютър?
    Вирусите заразяват Вашия компютър по един от трите начина:
    • Стартиране на заразена програма (a .exe или .com file). Вие можете да си доставите тази програма от приятел, колега, реномирано софтуерно предприятие или непочтен софтуерен предприемач. Можете да си доставите програмата посредством e-mail attachment или от дискета.
    • Отваряне на документ от Microsoft Office (Word document, Excel spread sheet, или Access база данни), който съдържа вирус. Макро виросите са малки Visual Basic програми, прикрепени в Office документи. Правилно кодираният макро е предназначен да Ви помага при работата и съставянето на Office документи. Зловредният макро може да причини огромни щети или да бъде досден.
    • Въвеждане и използване на floppy, което съдържа boot level floppy вирус. Boot level вируси са по-малко разпространени, но все още представляват опасност.


    Q. Как мога да предотвратя заразяването на своя компютър с вирус?
    • Никога не стартирайте програма и не отваряйте Office документ, получен от непознат източник.
    • Никога не стартирайте програма и не отваряйте Office документ, получен без да сте го искали, дори ако мислите, че е от доверен източник (напр., Областна управа). Ако изрично не сте потърсили програмата или документа, бъдете подозрителни.
    • Никога не поставяйте floppy с неизвестен произход в компютъра си.
    Горе
    Q. Как да се уверя, че съм се предпазил от вирусни атаки?
    Ако използвате Microsoft Windows като Ваша операционна система, би било препоръчително да инсталирате Windows Update, който да тегли и автоматично да сваля всякакви налични критически модернизации, добре използващи антивирусния софтуер.
    Направете следното, за да инсталирате Windows Update за автоматично теглене на налични модернизации:
    Windows XP
    1. Кликнете вдясно на My Computer , после кликнете на Properties .
    2. Кликнете на Automatic Updates tab в горната част на прозореца System Properties.
    3. Уверете се, че изтеглената след Keep my computer up to date кутия е изтеглена.
    4. Изберете желаната опция за автоматично модернизиране.
    5. Кликнете на OK.
    Windows ME
    1. Кликнете на Start >> Settings >> Control Panel
    2. Два пъти кликнете на иконата за автоматично модернизиране.
    3. Изберете желаната опция за автоматично модернизиране.
    4. Кликнете на OK.
    Така Вашият компютър ще бъде снабден с критичните ъпдейти. Също така трябва да се уверите, че имате антивирусна програма, която да Ви предпази от заразяване от e-mail атачмънти и файлове, които сте свалили от интернет.


    Q. Как мога да се предпазя от заразяване с макро вирус чрез Microsoft Word, Micrsoft Excel или Microsoft Access?
    Най-добрият начин да се предпазите от заразяване с макро вирус е да промените защитните условия в използването на Microsoft, така че те да Ви сигнализират преди да бъдат допуснати макроси на документа, който се отворили. Това може да стане по определени инструкции, дадени по-долу за Microsoft Word, Excel и Access. Трябва да направите това отделно за всяко приложение.
    1. Отворете приложението, за което искате да промените условията за защита (Microsoft Word, Microsoft Excel, Microsoft Access).
    2. Кликнете на менюто Tools в горния край на прозореца, после кликнете на Options.
    3. Под секцията Macro Security кликнете на бутона Macro Security.
    4. Препоръчваме да промените това условие на Medium. То ще Ви сигнализира дали сте допуснали или не макроси на файла, който сте отворили. Ако това е файл, в който сте сигурни, дайте ОК, за да допуснете макроса, в противен случай не допускайте макроса върху този документ.
    5. Кликнете на OK.
    6. Още ведъж кликнете на OK.
    Сканирането на вируси е най-сигурното средство за предпазване. Удобството тук е, че се сканира компютърната програма преди да бъде стартирана и ако разпознае белезите на злонамерения код, я спрете. Много скенери също така оценяват програмите, за да определят дали не съдържат някои характеристики, свързани с вирусите.
    Най-добрият начин да се спрат вирусите е използването на общи сензори. Ако изпълнимата компютърна програма е прикачена към Вашия e-mail и Вие не сте сигурни в източника, незабавно я изтрийте. Не сваляйте никакви приложения или изпълними файлове от непознати източници и внимавайте, когато си разменяте файлове с други потребители.


    Q. Кои са случаите, при които не можете да изтеглите вирус?
    Има три положения, при които не можете да заразите своя компютър. Тези методи са общо използвани от шегаджиите, за да паникьосат повечето хора.
    Не можете да изтеглите вирус при отваряне или четене на e-mail съобщение. Но e-mail съобщението може да съдържа програма, която цели да зарази Вашия компютър. Все пак, вирусите могат да живеят в атачмънтите към e-mail съобщението във вид на програма или Office документ, но те не могат да заразят Вашия компютър докато не стартирате програмата или не отворите документа.
    • Не можете да изтеглите вирус при разглрждането на уеб страница. Все пак, страниците стават все по-сложни. Новите технологии като Java (не JavaScript) и ActiveX (архитектурен компонент на Microsoft), могат да направят уеб страниците достъпни за разпространяване на вируси. Уеб браузерите като Netscape и Internet Explorer, са настроени да се опитват да преотвратяват възможността това да се случи.
    • Не можете да изтеглите вирус при обикновено сваляне на програма или документ от интернет. Чак когато стартирате програмата или отворите документа, Вашият компютър ще бъде заразен с вирус. Всички браузери Ви позволяват автоматично да стартирате или отваряте определени типове файове. Например, Netscape винаги Ви пита дали искате да стартирате програмата или да отворите документа преди действително да Ви позволи да го направите. Никога не оставяйте Вашия браузер автоматично да отваря Office документи или да стартира програми.


    Q. Какво представлява "Троянският кон"? Не е ли това вирус под друго име?
    Троянският кон е файл или програма, която може да се появи като нещо полезно и привлекателно, но всъщност е съвкупност от злонамерени инструкции, които ако се изпълнят, могат да причинят загуба или кражба на някои данни. Троянците обикновено правят едно от двете: или разрушават или видоизменят данни докато навлизат, така че да разстроят данни от хард диска, или се опитват да разкрият и откраднат пароли, номера на кредитни карти и друга подобна конфиденциална информация. Разликата между програмата Троянски кон и истински вирус е фактът, че Троянският кон не може да се размножава сам. Единственият начин Троянският кон да зарази Вашия компютър е да изтеглите файла като e-mail attachment или при свалянето и стартирането му от интернет.

    Троянските коне могат да се окажат по-голям проблем от другите типове вируси, доколкото са предназначени да бъдат деструктивни или разрушителни, за разлика от вирусите и вредителите, където програмистът може да няма намерение да вреди на всички. Основно тази разлика няма съществено значение в реалния свят. Може да съберете на едно място вируси, Троянци и вредители като “неща, които не искам в компютъра или мрежата си”.
    Троянският кон се различава от вируса по това, че повечето хора го третират в смисъл, че се опитва да проникне в компютъра без знанието или съгласието на потребителя. Троянският кон, подобно на гръцкото си митологично съответствие, често се представя като някой, който всъщност е друг. Най-нов пример за malware, действащ като Троянски кон, е новата e-mail версия на вируса "Swen", който лъже, че е модернизирано приложение на Microsoft.


    Q. Как да се предпазя от атаката на Троянския кон?
    Методите за справяне с Троянците са съвсем сходни на тези, за справяне с вирусите. Повечето скенери за вируси се опитват да се справят с някои от общите Троянци с различна степен на успешност. Съществуват също така специални скенери "anti-Trojan". Може би най-добрата защита от Троянските коне е да имате антивирусна програма, инсталирана на компютъра си.


    Q. Какво да направя, ако ми се стори, че имам Троянски кон на компютъра си?
    Просто свалете и инсталирайте подходяща програма. Тя ще прогони всяка зараза с Троянски кон, която имате на Вашия компютър.


    Q. Какво представлява CoolWebSearch?
    CoolWebSearch (една дума - "cool web search" не е издържано технически) е името, с което се обозначава районът на похитители на най-различни браузери. Това е едно от най-обърканите, сложни и заобиколни имена, които някога са измисляни за похитители на браузери. Последните версии се очертаха като все по-агресивни и объркани, така че ръчното им премахване е практически невъзможно. Често се налага реинсталирането на цяла операционна система, като най-препоръчително е използването на about blank remover. Нови варианти на CoolWebSearch излизат на всеки няколко седмици.


    Q. Какви са признаците на Coolwebsearch и About Blank home page?
    -Забил персонален компютър.
    -Отвличане на различни търсещи устройства. Различни варианти на CoolWebSearch Ви пренасочват към различни сайтове.
    -Когато URL e нетипичен за браузера, CoolWebSearch ще пренасочи страницата към присъединяване към други уеб сайтове не по-малко успешно от CoolWebSearch.com.
    -Инсталира маркери към adult уебсайтове в менюто favorites.
    -Инсталира toolbar – и в браузера.
    -Може да причини рестартиране.
    -Прицелва се към антивирусни уеб сайтове, обикновено продаващи инструменти за премахване на spyware. Веднъж заразени с CoolWebSearch, Вие не можете да посещавате тези уеб сайтове, за да свалите техните продукти.
    -Отваря изскачащи порно реклами, ако уеб сайтът му се стори действително порнографски.
    -Може да причини значителни забавяния, когато се опитва да се запише в браузера.
    -Иска да включи CoolWebSearch.com в списъка на ползващи се с доверие сайтове.


    Q. Опитах се да използвам приложенията на anti-spyware, за да премахна CoolWebSearch и About Blank home page, но след няколко дни той се появи отново. Защо се случва това?
    Да имате CoolWebsearch на своя персонален компютър може да се окаже толкова лошо, колкото това, да се заразите с вирус, тъй като премахването му не е лесна работа. Всъщност, това му е най- хитрото на spyware, че се опитва да скрие приложенията на anti-spyware и дори да Ви попречи да влезете в сайтове на anti-spyware. Той умее да блокира полезни anti-spyware като Bazooka, Ad-Aware, No-Adware, Spyware Blaster и Spybot. Използването на надеждна програма би премахнала CoolWebSearch и About Blank home page от Вашия персонален компютър.


    Q. Как да си осигуря перманентно премахване на CoolWebSearch и About Blank home page от моя компютър?
    CoolWebSearch, известен още като about blank home page, е много трудно да се премахне ръчно. Последните версии са практически неизличими направо с реинсталиране на операционната система или възстановяване на предишна версия от регистъра на Windows, така че инсталирането и стартирането на специален Software е най-препоръчително като постоянно решение.


    Q. Кои са предишните варианти на CoolWebSearch и about About Blank home page?
    -CoolWebSearch/DNSRelay – Този вариант отвлича URL, които са въведени без начално "http://" или "www" към activexupdate.com.
    - CoolWebSearch/SvcHost – Този вариант причинява грешка, когато потребителят се опитва да прибави един или повече широко известни уеб сайта (като търсачката Yahoo). Тогава грешната страница е отвлечена и потребителят е изпратен към slawsearch.com.
    - CoolWebSearch/DataNotary – отвлича към dataNotary.com и премества оригиналния лист, използван от Internet Explorer. Този оригинален лист включва javascript, който наблюдава отворената страница и се мъчи да отгатне кога потребителят разглежда порно сайтове.
    - CoolWebSearch/BootConf – Също премества CSS файлове, отвлича MSN търсачки и инсталира програма, bootconf.exe, която променя всички условия за отвличане всеки път, когато компютърът е рестартиран.
    - CoolWebSearch/MSInfo – Подобен на предишния, но води към true-counter.com.


    Q: Какво представлява "malware"?
    "Malware" е съкращение от malicious software (злонамерен софтуер) и обикновено се използва като събирателно понятие за обозначаване на някой софтуер, предназначен да навреди на отделен компютър, сървър или компютърна мрежа, все едно дали е вирус, spyware, или malwar.


    Q. Как да се предпазите от проблеми, причинени от malware?
    Две от най-важните неща за компютърните потребители днес са вирусите и spyware. В двата случая видяхме, че докато те са проблем, Вие можете да се предпазите от тях, като е достатъчно да спазвате следното:
    . Пазете целостта на своя компютърен софтуер. И операционната Ви система, и антивирусното Ви приложение трябва да се осъвременяват на сигурна основа.
    . Сваляйте модернизации само от проверени източници. За операционната система Windows винаги прибягвайте до http://windowsupdate.microsoft.com, а за другите софтуери винаги използвайте легитимните уеб сайтове на фирма или лице, което ги произвежда.
    . Винаги мислете преди да инсталирате нещо, претегляйте рисковете и ползите и долавяйте тънката следа. Има ли споразумение за лиценз, че Вие не желаете да четете закодирано предупреждение, че може би сте инсталирали spyware?
    . Инсталират и използват firewall (защитна стена). Ако разполагате с Windows XP, можете да използвате вградена в софтуера firewall в Control Panel, има и безплатни версии на firewall - и, които работят във всички версии на Windows.
    . Предпазването е винаги по-добро от лечението.


    Q. Какво представляват cookies и spyware? По какво се различават?
    Сookie е точно част от текста във файл на Вашия компютър, съдържаща малко количество информация, която Ви идентифицира отделен уеб сайт и всякаква друга информация, която сайтът иска да запази за потребителя, при влизането му в тях.
    Cookie – тата са легитимен инструмент, използван в много уеб сайтове за проследяване на информация за посетителя. Като например, аз бих могъл да вляза онлайн в магазин за компютри и да сложа неща в кошницата, но да реша да не купувам веднага, защото искам да сравня цените. Магазинът може да извлече информация за това, какви продукти съм сложил в своята кошница от cookie – тата на моя компютър. Това е пример за доброто използване на cookie - тата в помощ на потребителя.
    Единствените уеб сайтове, които трябва да могат да си доставят информацията, събрана в cookie – та, са уеб сайтовете, които са написали информация в тези cookie - та. Това ще осигури Вашето уединение, когато се спрете на нещо друго от сайта, който посещавате от предоставените за четене cookie – та вляво на този сайт.


    Q. Използват ли някои уеб сайтове cookie-та, за да злоупотребяват с потребителска информация?
    A. За жалост, да. Някои могат да заблудят потребителите или да не разберат тяхното поведение. Например, те могат да проследят Вашите навици за сърфиране през много различни уеб сайтове без да Ви информират, а после да използват тези данни, за да изработят реклами, които да виждате на уеб сайтовете, т.е. типично вмешателство в уединението.
    Трудно е да се идентифицира тази или онази форма на "злоупотреба с cookie - та", която прави трудно да се реши дали, кога и как да бъдат блокирани от дадена система. В допълнение, известно количество споделена информация се обменя между потребителите, така че е трудно да се изработи "anti-cookie", която да посрещне нуждите на всеки.
    Проблемът със spyware е сходен с този, с cookie – тата от гледна точка на това, че и в двата случая имаме вмешателство в уединението, макар че, технически погледнато, spyware се различават от cookie-тата. Spyware е програма, която стартира на Вашия компютър и, отново, следи Вашите навици и ги нагажда като образец за реклами, напр. Понеже това е компютърна програма, а не част от текст в cookie, spyware може да прави също така много лоши неща, за да се увери, че spyware продължава да действа и продължава да заразява това, което Вие виждате.


    Q. Как да разбера, че spyware е стартиран на моя компютър?
    Просто свалете и инсталирайте програма, която напълно ще открие и унищожи всякакви зарази от spyware, adware, Trojan Horses, или malware, които може да имате на Вашия компютър.


    Q. Как може spyware да се инсталира сам на компютрите?
    Общата тактика за нелегална инсталация включва натрупване на рекламни програми в “безплатна” програма за сваляне, а веднъж инсталиран, spyware може да сваля реклами 24 часа на ден и да ги слага на уеб сайтовете, които използвате. Програмите Anti-spyware могат да преборят spyware, които вече са инсталирани, но най-добрата стратегия е да гледате какво сваляте и инсталирате.


    Q. Може ли spyware да изпраща проследената информация на други хора?
    Някои форми на spyware наблюдават кой използва сайта и дори кой използва компютъра като цяло и изпраща обратно тази информация на авторите на програмата spyware, за да я използват както намерят за добре. За овладяването на този вид проблеми очевидно би помогнал инструмент за премахване на spyware, при който наблюдателите ще изгубят връзка с Вашия компютър. Други форми на spyware заемат части от Вашия Web browsing interface, като Ви принуждават да използвате техните собствени инструменти за търсене, където те могат да наблюдават Вашите избирателни навици и да изпращат изскачащи реклами без да Ви питат.
    Най-същественото, отнасящо се до spyware, е че повечето от тях са лошо написани и подредени. Много хора първо забелязват в своя компютър spyware, когато той забива или не реагира, особено, когато правят определени неща като избиране на уеб сайт или връщане на e-mail. В допълнение, лошо написаният spyware може често да причини на Вашия компютър разстойване на функциите, дори и след като бъде премахнат.


    Q. Изтеглил съм e-mail attachment от някого, когото не познавам. Какво следва да направя?
    Ако изтеглите e-mail от някого, когото не познавате, и този e-mail съдържа съмнителен attachment, препоръчваме да не отваряте attachment – а и да изтриете e-mail - а. Ако изтеглите e-mail със съмнителен attachment от някого, когото познавате, следва да се осведомите за attachment-а преди да го отворите. Винаги има вероятност съобщението, изпратено от тях да съдържа вирус без тяхно знание.


    Q. Изтеглих препратено e-mail съобщение за вирус. Как да разбера, че е вярно?
    Много e-mail-и масово предупреждават хората за наличие на вирус или заплаха от вирус. В повечето случаи тези e-mail-и са заблуди. Ако e-mail-ът иска от Вас да преместите ръчно един или повече файлове от вашия данни от хард диска, за да премахнете вируса или да се предпазите от заплаха от вируси, не препоръчваме да извършите тези действия. Като цяло оставте своя антивирусен софтуер да чисти и унищожава заразените файлове от Вашата система.


    Q. Изтеглих e-mail от някой, който казва, че съм му изпратил вирус с e-mail. Какво да направя?
    Първото нещо, което трябва да направите, е да се уверите, че Вашият антивирусен софтуер е модернизиран и да стартирате ръчно система за сканиране, за да се уверите, че Вашата система не е заразена. Ако скенерът покаже, че Вашата система не е заразена, e-mail-ът, изпратен от другата страна може да се е “заблудил” с Вашия адрес. Това означава всъщност, че, когато вирусът се е изпратил сам, той е променил хедъра на e-mail-а, за да създаде впечатление, че е дошъл от някъде другаде, а не от оригинала. Обикновено такъв е случаят с повечето съвременни вируси, които се пускат, така че да не можете да забележите e-mail-а, който Ви се изпраща с предупреждение, че сте заразени.


    Q. Изтеглих вирус от приятел, но когато му казах, че компютърът им е заразен, те казаха, че са сигурни, че е чист. Откъде е дошъл вирусът?
    Заразеният e-mail, изпратен Ви от приятел или от някой, който твърди, че техният компютър не е заразен, може би е “заблудено” съобщение. Това означава всъщност, че когато вирусът се е изпратил сам до Вашия e-mail, той е променил хедъра на e-mail-а, за да създаде впечатление, че е дошъл от друго място.

  7. #32
    Повече от фен
    Регистриран на
    Apr 2005
    Град
    София, Борисова градина, стадион "Българска Армия", сектор "Г
    Мнения
    340
    Електронна поща - E_MAIL

    Това е Internet услугата, без която не може. Това е личният достъп до мрежата на всеки потребител в Internet. В днешно време съвсем сериозно може да се твърди, че наличието на достъп до електронната поща е услуга конкурентна на телефонните услуги. В голяма част от случаите, най-вече в университетските среди поради финансови съображения, електронната поща е предпочитана пред телефона за обмен на информация на големи разстояния.

    Новите потребители в Internet, като правило имат едно единствено изискване - собствен електронен адрес и достъп до пощенска кутия. Сред множеството от предоставяните в мрежата услуги електронната поща е най-достъпна за възприемане и обяснение. Едва в последствие, с натрупването на опит и повече информация потребителите си дават сметка за възможностите и преимуществата на другите услуги. Едно електронно съобщение се доставя за не повече от час до която и да е точка по света, а в рамките на една държава за десетина секунди.

    Електронната поща позволява обменът на различна по вид и тип информация между потребители, имащи достъп до Internet. Благодарение на програмни продукти, специално създадени за целта (User Agent), даден потребител може да изпраща, получава, архивира и класира или препраща документи от всякакъв тип до определен адрес в Internet. За целта е създаден подходящ протокол и механизъм за маршрутизация на съобщенията от подателя до пощенската кутия на получателя.

    Големият успех и популярност на електронната поща се дължи преди всичко на особените качества, които обединява. Скоростта на обмен на съобщения е конкурентна на телефонните и факс услуги като заедно с това обемът предадена информация за единица време е значително по-голям при по-висока надеждност. За разлика от телефонната връзка при електронната поща не се налага кореспондентът да бъде в непосредствена връзка с подателя на съобщението. Това е сериозно предимство особено в случаите на обмен на информация между континенти, където часовите разлики са значителни и интерактивният контакт би създал неудобства. От друга страна всеки кореспондент получава реално едно съобщение в момента, в който отвори електронната си пощенска кутия. В икономически план себестойността на едно съобщение, изпратено по мрежата практически не изисква допълнителни такси извън вече вложените средства за осъществяване на Internet връзката. Едно съобщение може да бъде изпратено по електронната поща като циркулярно писмо с множество получатели. Изпращането е еднократно и е задача на софтуера да го разпредели по различните пощенски кутии. Обмена на съобщения по електронна поща има предимства и пред факс услугата. Полученият факс е на хартиен носител или във вид на графично изображение в компютър, докато съобщенията от електронната поща могат да бъдат записвани като текстови файлове, а в случаите на прикачени файлове се получават директно във формата на Word, Excell или друг текстообработващ източник, електронна таблица или графичен редактор. Това в последна сметка означава, че стават достъпни за допълнителна обработка от получателят им. Създадена като средство за обмен на информация между университетските среди електронната поща сега е обект на внимание и от чисто търговски организации, банки, фирми, производители, държавни структури. Все по-често на фирмени бланки и визитни картички можем да забележим освен телефон и факс и E-mail адрес.

    Защитата на кореспонденцията се осигурява на няколко нива. Първо, достъпът до всяка пощенска кутия е санкциониран чрез потребителското име на собственика й и парола за достъп известна само на него. Второ, самите съобщения могат да бъдат кодирани посредством ключ, известен само на двамата кореспонденти със средствата на специализиран софтуер.

    Функциониране на електронната поща

    Схемата на функциониране на електронната поща предполага наличието на съответно приложение за оформяне на съдържанието на едно съобщение и мрежов протокол за неговото транспортиране по глобалната мрежа.

    За мрежа, чийто базов протокол е TCP/IP, независимо от това дали става дума за Internet или Intranet схемата е една и съща. За изпращане на едно съобщение от локална машина се използва протоколът Simple Mail Transfer Protocol (SMTP) с помощта на инсталираното Mail приложение (Mail клиент). Пътят на съобщението преминава през SMTP сървър и оттам по същия протокол в глобалната мрежа. Пристигащите съобщения по мрежа се приемат от POP сървър (Post Office Protocol), където е разкрита пощенска кутия за съответния кореспондент. Достъп до пристигащите съобщения осъществява съответното Mail приложение (Mail клиент) от локалната машина на кореспондента чрез извличането им от POP сървъра (Фигура 1). Подробно описание на SMTP може да се намери в документа RFC 821, а описанието на POP3 се намира в документа RFC 1725.


    Разбира се, възможността за обмен на съобщения между двама кореспонденти предполага, че те притежават собствени електронни пощенски кутии, достъпни чрез съответните електронни адреси. Един електронен адрес (E-mail address) идентифицира едно лице, организация или фирма в мрежата. Едно електронно съобщение се състои от две части, като в първата е служебната информация или заглавната част, а във втората съдържанието на самото съобщение. Подробно описание на формата на електронните съобщения може да се намери в документа RFC 822.

    Електронни адреси

    Електронният адрес на всеки кореспондент в Internet мрежата е част от едно подмножество на Internet адресите. В частта TCP/IP протоколи беше описано, че всяка машина с достъп в мрежата има свой Internet адрес, който се състои от четири десетични цифри разделени с точки (194.141.3.180). Поради явните неудобства при боравенето с цифри реалните адреси имат свой символичен еквивалент от имена на машина.подмрежа.област, определен като FQDN (Fully Qualified Domain Name). Съответствието се поддържа от специализиран сървър във всяка област или подобласт наречен DNS (Domain Name Service). Електронният адрес на една пощенска кутия (Mail Box) се формира на базата на Internet адреса на машината с добавена информация за личностната идентификация на кореспондента. Така един произволен електронен адрес за кореспонденция изглежда по следния начин:


    ivanov@vmei.acad.bg

    ivanov - наименование на пощенската кутия;
    @ - разделител, интерпретиран от SMTP;
    vmei.acad.bg - наименование на машина.подобласт.област.
    Посоченият пример показва едно често срещано изключение от общото правило, където символичният адрес не съответства на конкретна машина.

    Често пъти се задава въпросът как може да се намери електронния адрес на определено лице, фирма или организация. Това е доста сложен за решаване въпрос като се има предвид, че липсва, поне за сега, единен каталог подобен на телефонен указател. Множество сървъри все пак предоставят поне частична информация, достъпна чрез WWW или WHOIS.

    WHOIS е самостоятелна услуга, поддържана от самостоятелен протокол в Internet. Обикновено протокола ползва порт 43. В един WHOIS сървър се поддържа база данни с имената, електронните адреси, телефонните номера на регистрирани потребители. Достъпът до базата данни се осъществява с помощта на WHOIS клиент посредством WHOIS протокол. По света съществуват множество WHOIS сървъри, но основният проблем тук е, че не поддържат връзка помежду си. И все пак, ако вашият Internet доставчик не поддържа WHOIS сървър, можете да се обърнете към базата данни InterNIC на адрес Internic.net посредством услугата Telnet. Потребителско име и парола обикновено не са необходими. Търсенето става от командна линия чрез:

    >whois name

    Параметърът name може да бъде електронен адрес, име на лице или фирма, наименование на организация.

    Допълнителни възможности за търсене на информация в сървъра може да се получите чрез задаване на команда HELp от командната линия.

    В електронния адрес имената на машини, подмрежи и подобласти не винаги имат точен мнемоничен смисъл и е рисковано да бъдат ползвани за ориентир. Имената на областите обаче имат конкретно съдържание. В таблица 1 е даден списък на често срещани имена на области и съответстващите им видове организации или държави.


    Имена на области - Таблица 1

    Област Наименование
    .com Комерсиални организации - не само в САЩ
    .edu Образователни институции - най-често в САЩ
    .gov Правителствени организации в САЩ
    .mil Военни организации в САЩ
    .net Екипи и организации мрежови администратори
    .org Организационни структури включително и неправителствени
    .at - Австрия
    il .- Израел
    .au - Австралия
    .it - Италия
    .be - Белгия
    .jp - Япония
    .bg - България .
    kr - Корея
    .ca - Канада
    .kw - Кувейт
    .ch - Швейцария
    .nl - Холандия
    .cz - Чехия
    .nz - Нова Зеландия
    .de - Германия
    .pl - Полша
    .dk - Дания
    .ru - Русия
    .es - Испания
    .se - Швеция
    .fi - Финландия
    .tw - Тайван
    .fr - Франция
    .uk - Англия
    .fj - Фиджи
    .us - САЩ
    .hu - Унгария
    .ie - Ирландия

    Пъленият списък от кодове за отделните страни по света се поддържа от нормата ISO 3166. Изтегляне на актуалното съдържание на списъка е възможно при изпълнението на следната команда:


    ftp://ftp.ripe.net/iso3166-countrycodes

    Формат на съобщенията

    Едно електронно съобщение по протокол SMTP представлява последователност от ASCII символи, формиращи единен пакет, в който са обособени две основни части - заглавна част и тяло на съобщението.

    Полета в заглавната част

    Полетата от заглавната част на едно електронно съобщение по протокол SMTP са следните:

    To: - електронен адрес на кореспондента;
    Cc: - адреси на получатели в смисъл "копие до";
    From: - електронен адрес на автора на съобщението;
    Reply-To: - адрес или списък от адреси, на които може да се върне отговор на едно съобщение;
    Date: - дата и час на изпращане на съобщението;
    Subject: - текст определящ предмета на съобщението;
    Received: - трасира маршрутизацията на съобщението;
    Return-Path: - указва адреса за връщане на съобщението;
    Message-Id: - уникален идентификатор за съобщението.
    Тяло на съобщението
    Протоколът SMTP е доста примитивен. Значителен недостатък е фактът, че чрез него се обменят данни в ASCII 7 бита, което означава, че едно съобщението може да съдържа само символи от англо-саксонската азбука. Това ограничение се преодолява от разширеният вариант на протокола SMTP(Extented SMTP, описан в документа RFC 1425), където се задава схема на обмен на съобщения в 8 бита. Допълнението позволява обмен на символи и от "горната" част на ASCII таблицата (букви с ударения, кирилица), но в зависимост от възможностите на кореспондентските МТА (Message Transfert Agent) агенти, т.е в зависимост от функционалните възможности на съответната Mail-сървър-клиент система.

    Независимо от подобренията SMTP теоретично е ограничен в обмена само на текст и не предвижда средства за описание на конвертиращи методи. Нуждите на потребителите са наложили разработването на допълнителни програми, които преобразуват произволни файлови формати в 7 или 8 бита (uuencode, binhex). Така първоначално в Unix системите се появяват програмите uuencode и uudecode за конвертиране на файлове от и към 7 битов код. Версии на тези програми са достъпни и за MSDOS и Windows. Полученият преобразуван текст се транспортира като SMTP съобщение и подлежи на повторно преобразуване при получателя. Тези неудобства са наложили разработването на MIME(Multipurpose Internet Mail Extensions, описан в документи RFC 1521, RFC 1522) като формат на мултимедийно съобщение съвместимо с SMTP, с което се преодоляват два основни проблема - указва се методът на кодиране, структурата и типа на данните в съдържанието на съобщението. За различните платформи вече има значителен брой Mail-клиент приложения, които поддържат MIME (Elm - Unix, Eudora - Windows и MacOS, Netscape - Un ix, Windows и MacOS). Удобството тук е, че конвертирането на съдържанието на съобщението се извършва автоматично както при подателя, така и при получателя. С това обменът на документни файлове от типа Word например, престава да бъде проблем. Сходни възможности са реализирани и за метода BinHex.

    Използване на електронната поща

    Работата с електронната поща или нейното използване предполага преди всичко наличието на компютър с достъп до Internet мрежата. Характерът на връзката не е от съществено значение (кабел, модем). Втората предпоставка е наличие на собствена пощенска кутия (Mail box) , с което се определя и електронният адрес на потребителя. Третото важно условие е наличие на подходящ програмен продукт (Mail Client) , чрез който ще се редактират, изпращат и приемат съобщения.

    Изборът на програмен продукт за електронна поща зависи от конкретната платформа. За системи, работещи под Linux изборът е вече направен, защото Mail приложението е част от операционната система. Съществува голямо разнообразие от програми за Windows и MacOS. Сред най-популярните и достъпни са Eudora и Mail приложението на Netscape. И двата продукта имат версии за IBM PC и Macintosh.

    За среда Windows има разработени едно значително количество от програми за работа с електронната поща. Те могат да бъдат класифицирани по различен признак, като един от тях е начинът на разпространението им. Една част за freeware , т.е. за свободен достъп, друга shareware , т.е. с поделен достъп, третата група принадлежи на комерсиалните продукти.

    Първите два вида са достъпни за копиране по Internet.

    Програма freеware може да бъде използвана неограничено във времето. Спокойно може да се предоставя на колеги и приятели, но никой няма право да я продава или включва в друга програма, имаща комерсиално предназначение.

    Програма shareware може да бъде копирана и разпространявана при същите условия, но използването й е ограничено във времето, наложени са ограничения върху някои функции или извежда по време на работа специална маркировка. След изтичане на заложения в програмата “пробен” период трябва, нормално, да се потърси начин за лицензиране на копието. Начинът е определен в регистрационна форма, съпровождаща програмата, където е посочена и цената.

    В края на раздела FTP може да се потърси името на някой от по-известните FTP-сървъри. В съдържанието на главния индекс може да се намери месторазположението на търсена програма или по съдържанието на отделна директория (index.txt) да се избере онази, за която се преценява, че ще е най-полезна за конкретните нужди. Практиката показва, че файловата структура на FTP сървърите е сходна и Internet ориентираните приложения се намират в директории /pub/ .... /internet/ или /pub/ ... /win/mail/.

    В последно време търсенето на отделни програмни продукти по Internet много успешно се осъществява с помощта на търсещите системи (Search Engine), достъпни за използване по WWW, например от www.yahoo.com.

    В края на раздела "Netscape" може да се потърси името на някой от по-известните WWW сървъри.

    Направеното отклонение по-горе се налага поради важността на проблема. Усвояване на работата с електронната поща предполага изучаване на основните й функции в конкретна програмна среда. За различните платформи приложенията са различни, но изпълняват еднакви функции. Една програма за обработка на електронна поща обикновено позволява изпълнението на следните действия:

    санкциониран достъп и четене на пристигащите съобщения;
    съхранение ранжиране на пристигащите съобщения по тематика, имена, адреси и др.;
    отговор и препращане на постъпило съобщение;
    редактиране и изпращане на собствени съобщения;
    присъединяване на външни обекти към изпращаните съобщения

  8. #33
    Повече от фен
    Регистриран на
    Apr 2005
    Град
    София, Борисова градина, стадион "Българска Армия", сектор "Г
    Мнения
    340
    Твърди дискове - HDD

    Какво е seek time?

    Това е времето, необходимо на главите да се преместят от една на друга позиция върху плочата (измерва се в милисекунди - ms); явно то зависи от това колко отдалечени са двете позиции една от друга и при различни разстояния между позициите ще имаме различни времена. Затова се изчислява осредненото време average sek time, което е една от важните характеристики на дисковете. Съвременните дискове имат времена от порядъка на 8-10 ms, като върховите достигат до 4 ms и надолу. В реални условия, данните върху вашия диск са разположени хаотично, затова и времето seek time е голямо. Обаче, ако си дефрагментирате диска, данните се подреждат така, че главите да изминават минимални разстояния докато четат даден файл и скоростта на работа на диска се повишава.

    Какво е latency?

    Плочите на твърдите дискове се въртят с голяма скорост и тя не е синхронизирана с преместването на главата. Ако главата трябва да започне четене или писане от дадена точка на плочата, то тя се премества докато достигне окръжността, на която лежи точката и после изчаква въртенето на плочата да докара точката под нея. Това време се нарича latency и се определя от скоростта на въртене на плочата – колкото по-бързо е въртенето толкова е по-малко времето; отново се използва усреднения показател average latency. Той може да се изчисли по формулата (30000 / скоростта на въртене), резултата е в ms. От формулата се вижда, че скорост на въртене или latency показва едно и също нещо, но по различен начин – ако имаме оборотите (RPM) може да си сметнем latency-то и обратното. Използването на показателят за време вместо обороти се налага за да можем да сравним лесно два диска: сумираме времената average latency и average seek time за всеки от дисковете и сравняваме резултата – по ниския е по-добър.

    Освен времето за позициониране, важна е и скоростта на трансфер. Тук оказват влияние размера на кеша и вида на интерфейса. Кеша на твърдия диск, както и всички видове кеш служи за по-бързо достигане до данните – ако нещото, което трябва да се прочете от диска е в кеша, четенето е многократно по-бързо. Стандарт в момента са дисковете с 2MB кеш, които обикновено са на 7200 оборота, докато тези на 5400 оборота обикновено са с половин мегабайт кеш. Вида на интерфейса... Всъщност какво е това “интерфейс на твърдия диск”? Когато данните се прочетат от плочата на диска, те трябва да се прехвърлят по-нататътк – към паметта (което се случва всеки път, когато пускате игра или програма). Данните между отделните компютърни компоненти се обменят през системната шина – в съвременните PC-та PCI шината. Интерфейсът на твърдия диск е начинът, по който се предават данните след като се прочетат от плочата; най разпространени са IDE/ATA и SCSI. В днешните компютри IDE интерфейса е вграден като чип в дънната платка, но в по-старите машини той беше отделна разширителна карта, както е примерно модема. SCSI се вгражда по-рядко и не е толкова разпространен, въпреки че е по-бърз, поради по-високата му цена. Ето малко подробности за двамата “състезатели”:

    Integrated Drive Electronics / AT Attachment (IDE/ATA) – стандарта за дисков интерфейс. Всяко IDE има два канала (master и slave), на които могат да се закачат два диска или пък диск и CD устрайство. Ако видите да се споменава само IDE, или само ATA, или UDMA (наричано още DMA-33, Ultra ATA-33, Fast ATA-2), UDMA-66, ATA-100 – става въпрос за различни версии на IDE/ATA интерфейса; тук наистина има много имена за едно и също нещо. DMA-33 e момента който представлява интерес, тъй като трудно ще се намерят дискове, които да не го пъддържат, а ако все пак намерите такива, гледайте да се освободите бързо от тях. Тук теоретичната скорост на прехвърляне на данните е 33.3 MB/s, но дисковете с такъв интерфейс постигат много по-слаби резултати – причината е, че данните не могат да се прочетат физически от плочата на диска с такава скорост; 33.3 MB/s могат да се постигнат само ако се чете от кеша на диска. Следващата стъпка е UDMA-66, която има скорост 66.6 MB/s и последната е ATA-100 (UDMA-100) със скорост от 100 мегабайта за секунда. За съжаление реалната скорост на днешните дискове не натоварва дори и UDMA-66, затова купуването на диск само защото е ATA-100 е глупаво. Ако искате да проверите как се справя вашия диск – или използвайте тест, или вържете два диска и пробвайте копиране от единия на другия.
    Small Computer System Interface (SCSI) – когато имаме нужда от бързина. Особеното тук е, че SCSI не се използва само за дисков интерфейс – към него могат да се закачат и други устройства, например скенер. Отново имаме голяма каша с имената, затова тук сам написал сравнително подредени различните версии: SCSI (SCSI-1), Wide SCSI, Fast SCSI, Fast Wide SCSI, Ultra SCSI, Wide Ultra SCSI, Ultra2 SCSI, Wide Ultra2 SCSI, Ultra3 SCSI, Ultra160 (Ultra160/m) SCSI, Ultra160+ SCSI, Ultra320 SCSI. Скоростите на по-скорошните разработки са 80 MB/s за Ultra 2 SCSI, 160 за всички със 160 в името си и последно – 320 мегабайта в секунда за Ultra320 SCSI. Защо ни е нужна такава скорост, след като по-горе стана ясно, че дисковете просто не могат да четат толкова бързо? Заради RAID (Redundant Array of Independent Disks).

    RAID е начин за повишаване производителността или сигурността на данните, с помощта на допълнителни дискове. Преди да навляза в подробности трябва да ви кажа, че различните варианти на RAID се наричат нива – ниво 0, ниво 1 и т.н. Тук не става въпрос за нови или стари версии, а за различни видове – например видовете кафе – има еспресо, турско, виенско, ирландско, ..., все си е кафе, но има разлика. Тук ще разгледам ниво 0 и 1, защото другите са интересни само, ако ще правите файлов сървър, а не домашен компютър.

    И така, представете си, че имате два твърди диска на системата. Нека на единия диск да имате много важна информация – логично е, че ще я копирате и на другия за резервно копие. Всеки път като промените нещо, трябва да копирате; ако се развали диска трябва да възстановявате операционната система, за да продължите работа. RAID ниво 1 ви спестява всякакви главоболия, като автоматично прави mirror (дублиране на данните) на главния ви диск – изкопира цялата информация на допълнителния. Ако първия ви диск се развали, работата продължава от втория без да се налага да правите нещо! Като смените повредения диск, без да прекъсвате работа данните се копират отново, така че и двата диска да съдържат едно и също. Някои производители на RAID контролери вкарват и допълнителна логика – например ако трябва да се прочетат някакви данни от диска, първо се пресмята кое след кое да се прочете от плочата, за да се минимизира времето (seek time).

    RAID ниво 0 е още по примамливо, защото вместо на сигурност се набляга на повишена производителност; недостатък е това, че ако се развали единия диск, цялата информация която имате и на двата е загубена. Как работи: нека имаме един 10 мегабайтов файл и го записваме върху два диска, организирани в RAID масив ниво 0. Файлът ще бъде автоматично разделен на части, четните ще се запишат на първия диск, нечетните на втория, като по този начин върху всеки диск ще имаме по 5 MB, но несвързани данни – не може да възстановим оригинала само от единия диск. Какво печелим? Два пъти по-бърз запис, защото записването се извършва едновременно върху двата диска. Означава и два пъти по-бързо четене, пак заради едновременната работа. Всъщност, за останалата част от системата, а и за някой който не знае, че работи с RAID ще изглежда, че вместо с два диска работи с един, който е много бърз.

    Останалите нива на RAID – 2, 3, 4, 5, 6, 7, 53, 10 се занимават с различни комбинации от сигурност и производителност, вместо абсолютните в ниво 1 и 0.

    Да се върнем отново при SCSI – ако имаме 2 диска, всеки с реален трансфер от 40MB/s – за едновременна работа ще ни е необходима скорост от 80MB/s, при четири диска – 160. Ако дисковете са повече или по бързи – още по голяма; всъщност това е основната употреба на SCSI – за RAID масиви. Добрата новина е наличието и на по-евтините IDE/ATA RAID контролери, с интерфейс UDMA-66 или ATA-100, които са с достъпна цена и дори вече ги вграждат в дънните платки (например ABIT). Резултатите от SiSoft Sandra 2000 на един такъв UDMA-66 контролер са: с един диск – 9855, с масив ниво 0 – 17394. Производителността на IDE/ATA RAID масивите е по-ниска от тази на SCSI и се поддържат максимум 4 диска, но за домашна употреба и това е много.

    Вместо заключение, ще дам още някои термини от света на твърдите дискове:

    MTBF (Mean Time Before Failure) – времето на работа на диска (в часове), след което може да очаквате диска да се развали. Ако имате диск с 100 000 MTBF, сметката показва, че това са 11 години денонощна работа

    SMART (Self Monitoring And Reporting Technology) – система за автоматична диагностика на диска, която предупреждава за наличието на проблеми преди да сте загубили данни

    Thermal Recalibration – както може би знаете, при нагряване металите имат свойството да се разширяват – затова например между релсите на влака се оставя малко разстояние (откъдето пък идва специфичното потракване) – лятно време релсите се удължават от топлината, зимно се свиват. При диска се получава същия ефект и затова има вградена диагностика, която да осигурява работата на диска при различни температури.

  9. #34
    Голям фен
    Регистриран на
    Jan 2005
    Град
    Tam kydeto ne moje da stypi choveshki krak...
    Мнения
    964
    Evala

  10. #35
    Цитирай Първоначално написано от CRaZy_IKT
    Evala
    Ahaa

  11. #36
    hahaha,mamuuuuuu,brau.....ne 4e 6e si praa truda da go pro4eta de...ama se pak 4e si se postaral da gu napi6e6

  12. #37
    Цитирай Първоначално написано от slim_shady_lady
    hahaha,mamuuuuuu,brau.....ne 4e 6e si praa truda da go pro4eta de...ama se pak 4e si se postaral da gu napi6e6
    Еми, не си прави труда да го четеш - да не мислиш, че авторът на темата си го е направил...
    Има разлика между напишеш и препишеш.
    Не виждам смисъл от толкова много постове, след като просто можеше да се даде линкът към темата в data.bg, но пък така се губи тръпката, да наблъскаш 30-тина поста (copy - paste) в една тема...

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си