регистрация
вход в сайта
вход с FB
.
Отговор в тема
Резултати от 1 до 25 от общо 25
  1. #1
    ZuBaR4e
    Guest

    Мамино детенце

    Ei imate li sa4inenie razsajdenie na tema " Predstavite za jivota na 4orbadjiiskoto semeistvo" ot Luben Karavelov po proizvedenieto " Maminoto detence" PLS MN mi trqbva 6te sam vi bezkraino blagodarna ako dadete ne6to . Ot4aqh se ve4e ni6to ne moga da izmisla

  2. #2
    Голям фен
    Регистриран на
    Jan 2006
    Град
    9-to RPY(raionnoto v lulin)
    Мнения
    681
    ami az imam oba4e sa mi pisanici v tetradkata ama ako mi raz4ete6 6e te 4erpa kvoto kae6! (prestavi si kak pi6a)
    ebavai,preebavai,naebavai,zaebavai NO zaradi putka,putka ne stavai!!!

  3. #3

    Регистриран на
    Dec 2005
    Град
    In the club! :)
    Мнения
    12
    ми..аз имам 2 теми върху маминото детенце:
    1.Образът на Нено и Неновица
    2.Защо пропада Николчо

    ако ицкаш някоя от 2-те казвай..
    Nе ПиЯ, Не ПуШа, По ЖеНи Не ХоДя!
    ПуУу, Че Ми ПаДнА ФаСа ВъВ ВоДкАтА ЗаРаДи ТаЗ ТаПа КуРвА!

  4. #4
    Да знаеш как да печелиш е първата стъпка, но освен това трябва да знаеш и как да извличаш полза от победите.
    Правила на Форума http://www.teenproblem.net/f/pravila.html

  5. #5
    Guest

    Re: Maminoto detence

    ei molq vi se ako nqkoi moje da mi pomogne da mi kaje dali znae ne6to za 1 i 2 glava na tema maminoto detence
    molq vi

  6. #6
    Маминото детенце

    Увод: (той е универсален за цялото произведение)
    В повестта “Маминото детенце” , Каравелов изобличава пороци и недъзи от нравствен характер , опасни не само за отделния човек , но и за цялото общество. В творбата авторът е взел на прицел неправилното възпитание на децата в семействтото и преките последици от това – лентяйство, разгулен живот , пиянството , лъжите и кражбите.

    Образът на Нено и Неновица според 1 глава

    Теза ( може да се използва по единично за двамата герои, като се обърне в единствено число) :
    Нено и Неновица са сатирични обобщения на черти от българския национален характер. Авторът използва всички средства на комичното представяне, за да разкрие своите идеи заложени в творбата. Използвайки контраста като основно изразно средство, Каравелов разкрива грозното у героите външността и духовния им мир. Образите на Нено и Неновица са носители на грозното , нищожното , пошлото и бездуховното.

    Доказателствена част (по цялата първа глава и най –вече по темата за образите)
    Повестта започва с възторжено описание на Казънлък и неговите трудолюбиви жители. Красотата в природата е проникнала и в човешките души. Момичетата , които работят в розовите градини , носят типични български добродетели – трудолюбие, чистосърдечност.Картината е динамична, създава се усещане за пълноценен и значим живот. В съпоставката между съществуването на върбата и живота на трендафила и определението “живот - дрямка” и “живот – блаженство” е скрита основната идея на повестта .Според автора животът на човека има смисъл , ако е полезен и пълноценен.
    В двора на чорбаджи Нено е тихо, там цари тягостно и пълно спокойствие.Чрез контраста между атмосферата в казънлъшките градини и Неновия дом автора отвежда читателя към извода за дълбоката пропаст между живота на чорбаджиите и живота на обикновените хора.Нено и Неновица са безразлични към околния свят . Изключително майсторство влага Каравелов при портретното описание на чорбаджията . Образът е въведен чрез гротесково оприличаване “с две лебеници, които седят една до друга” Три пъти е повторен глаголът “седя” и това подчертава липсата на движение и промяна у героя . Вънщността му е обрисувана със сравнения взети от растителния, предметния и животински свят – “лебеници” , “урязалки козина” , и “подлоги”.Те подсказват липсата на духовен живот у Нено. За създаването на отрицателно отношение към героя особено значение има определянето на тялото като “неразделно” и “мазно” . То е загубило своята форма. Коремът сякаш е “погълнал” човека , обезличил го е. Най – впечатляващо е лицето на героя. То се състои от “някаква си дупка” намек за лакомията и три червени подлоги. Особено внимание Авторът отделя на очите. Те са като “две черни точки”, безизразни и отблъскващи. Ако очите на човек са прозорец към душата , то у Нено духовен живот няма.Той е едно неподвижно туловище , което не се интересува от нищо освен от парите си. Героят е толкова дебел , че не може да диша нормално. Затрудненото дишане е следствие на отчужденост от активен труд и влечение към удоволствията. Говорът на героя иронично е оприличен с изригване на вулкан. Дори естествени човешки дейности , които се извършват без усилие затрудняват Нено.
    Статично (неподвижно) изградената карикатурно - гротескова фигура е иронично раздвижена чрез цветовете на облеклото, в които доминира червеният цвят. Чрез детайлите на облеклото – копринена риза, ленени гащи , елеченце и бял фес е загатното социалното положение на героя. Въпреки че не притежава качества на ценна значима личност , дрехите му подсказват претенции за авторитета и превъзходство над другите. Материята и цветът на облеклото също внушават мисълта , че героят няма намерение да се труди. Комичният ефект в описанието на облеклото се допълва от умалителните съществителни “пръчици” и “елеченце”. Върху Неновото мазно туловище те изглеждат несъразмерно малки.
    Портретната характеристика на Нено създава отрицателно отношение към героя . Тя е изградена с помощта на карикатурата, гротеската и сатирата.
    Грозната и отблъскваща външност на Нено крие също толкова незначителна и ограничена душа. Героят се е отдалечил от човешката си същност , откъснал се е от труда и няма духовни интереси.Гротесковата външност е съчетана с високомерно поведение. Нено запълва делника си с безсмислени напътствия към слугата Иван . В речта му преобладават повелителни изречения , груби фрази , тонът му е назидателен. Честите паузи, които прави, когато говори, са израз на неумението му да се изразява. По сполучливо Нено си служи с жестовете.
    В думите на чорбаджията звучи пренебрежение, не само към слугата , но и към момичетата , които работят. Господарското му самочувствие го кара да се държи високомерно и жестоко: “ парици им се плащат. Удряй”! В изкривения морален свят на Нено единствено парите са достойни за уважение. За това говори и обръщението на героя към тях “парици”. Те са му скъпи , мили.
    В леността си Нено няма време дори за собствения си син и затова поверява грижите и възпитанието му на Иван. Бащата не е в състояние да бъде пълноценен родител и налага волята си не с авторитет, а с лъжа: “кажи му, че съм хванал пиле”.
    Нено става един от основните фактори за моралната деградация на Николчо. Той не изгражда добродетели у сина си , защото сам не ги притежава.. Не учи Николчо на труд, а му създава лъжовно усещане за превъзходство.
    Съвсем различен обаче става Нено при появата на чорбаджийката. Безличен нищожен и слабохарактерен той е готов да и се подчинява безропотно

    Представата за Неновица

    Не по – малко отблъскваща е и Неновица. Авторът си служи с карикатура и гротеска , за да създаде ярка представа за нея . Героинята е изобразена като достойната половинка на лебеницата . Тя е сравнена с “ония двуноги животни … които се угояват за Коледа “. Оприличаването с животно говори за ограничеността на Неновица и за отдалечаването й от човешкото . Неопределителното “нещо” засилва сатиричния ефект при представяне на образа . Авторовото отношение е изразено и чрез факта , че той не й е дал дори име . Героинята е просто Неновица ….
    Портретът на Неновица съдържа провокиращ за читателя елемент. Външно погледнато той носи положителен заряд : Нейното хубавичко и мазничко лице е било почти всякога сериозно , мълчаливо , навъсено и замислено…” Контрастните определения “хубавичко” и “мазничко” и умалителните им форми издават отношението на писателя - ирония и сарказъм, породени от ограничената интелектуална същност на героинята. Неновица е ленива, алчна , зла и животът й се подчинява на три жизнени начала , ярко доказващи ограничената и бездуховност.: “ Да не излазя от къщата им онова щото би могло да остане в нея… “ Като разкрива вътрешния й монолог , иронично определен като” зрели и практически мисли” Каравелов изобличава егоизма и скъперничеството на една примитивна жена. Личният интерес на чорбаджийката определя и поведението й – ако намери пари ще скрие богатството за себе си. Дрои мечтите й са свързани с трупането на пари и съкровище. Очевидна е и иронията на Каравелов когато говори за мисли които се “въртят” и “провират в мозъка на Неновица”. Те се затварят около маловажни битови проблеми , свързани с яйцата, зелето, солта, За Неновица най – важни са парите. Те изпълват живота й, мислите й и мечтите й със смисъл.

    Заключение (за представата , образа на Нено и Неновица)
    Чрез гротесково карикатурното изображение на Нено и Неновица Каравелов постига силно сатирично изобличение на човешки пороци и недъзи , които водят до самоунищожение на самоличността . Тази характеристика напълно съответства на авторовата задача да представи чрез художествени обобщения отрицателни явления в българския характер.

    Заключение (което с малка преработка става за всяка тема по “Маминото детенце” )
    В повестта “Маминото детенце” ( или 1 2 3 и тн. глава ) Каравелов постига силно сатирично изобличение на човешки пороци и недъзи , които водят до самоунищожение на самоличността . Тази характеристика напълно съответства на авторовата задача да представи чрез художествени обобщения отрицателни явления в българския характер. (в българското семейство , в идеала за български учител [даскал Славе ] и тн.)

    Теза за образа на Неновица
    В повестта “Маминото детенце” се сблъскваме с герои и хакактери като Нено и Неновица. Авторът си слъжи с карикатура сатира и гротеска , за да ни даде пълна представа за тях. Той изобличава Неновица и отношението му е отрицателно, иронично и саркастично. Тя е представена като бездуховна , алчна , зла и ленива. Тя мисли единствено за пари и дори в отношението си към детето проявява криворазбрана родителска обич. В повестта Каравелов изобличава егоизма и скъперничеството на една примитивна жена, която дори не е названа по име. Той отрича образа й , който е носител единствено на грозното , нищожното и пошлото.



    2 глава

    Увод ( може да се използва по всяка тема върху втора глава) :
    Във втора глава Каравелов рисува привидно идеалните отношения в чорбаджийското семейство . Детайлите в описанието , незначителните реплики, дребните случки говорят за пародия на истинските човешки взаимотношения .Той изобличава този вид отношения с помощта на художествените средства , защото те водят до деградация и падение.

    Доказателства : ( разсъждения върху втора глава, Могат да се използват по всички теми върху тази глава с малко преработка
    Между Нено и Неновица не съществува духовна близост. Те не са способни на силни чувства , в основата на взаимотношенията им са лицемерието, тишината, и измамното спокойствие. Неновица прилича досущ на своята половинка не само физически , но и духовно (нравствено) Ироничното определение “Неновата половин душа” и изразът “ гиниалната икономка” свидетелстват за авторовото отношение км героинята. Образът отблъсква читателя с нечистоплътността и неприятната миризма. Двамата водят безсмислени , безсъдържателни разговори. Теми са елементарни , ограничени. Репликите са кратки и повтарящи се. Те просто няма какво да си кажат , не се интересуват един от друг , напълно отчуждени са. Но и този път разговора достига една “възвишена” точка – парите. Практичното заключение на Неновица да отсекат безплодния кестен свидетелства за алчността и скъперничеството й , за потребителското й отношение от живота – това , от което няма позла , трябва да се махне, да не съществува повече.Всичко това засвидетелства и затвърждава една представа за героите , като за примитивно мислещи хора, алчни, незаинтересовани.
    Сънят на чорбаджийте във време , когато всички се трудят ,ги характеризира, като различни хора. Каравелов сравнява господарското дишане с грохота на изригнал вулкан и по този начин подчертава контраста между грозното в двамата герои и красивото около тях. Гротеската разкрива пропастта между двата свята – по сянката на крушата и в казанлъшките градини.
    Образът на Николчо, чорбаджийското детенце, се разкрива преди всичко в епизодите , в които авторът описва взаимоотношенията на героя в семейството.Някой негови черти обаче изпъкват и се проявяват в преки или косвени контакти с други герои от творбата. Така Каравелов не прощава вината че на хора от средата на бедните – ратаят Иван , който загубил своето достойнство , се е превърнал в сянка на своите господари Превърнат в безгръбначно същество , момче за всичко и безропотен слуга , той няма сили да защити да докаже своята невинност . Каравелов изобличава лакейството и раболепието на Иван , чието старание се дължи на желанието да угоди на господарите . Николчо се отнася грубо и с пренебрежение към него. Ясно е , че добре е усвоил житейските уроци на родителите си . Речникът му е изпълнен повелителни изречения , обидни обръщения . Неподчинението на Иван го прави груб и раздразнителен . Авторът изобличава проявите на своеправност у чорбаджийския син, чрез градация от епитетите “ галени, отгоени, охранени,“, които засилват убеждението , че паразитната среда ражда себеподобни.
    Последица от Николчовите капризи е “живописната сцена”. Така авторът я нарича , за да подчертае , че с появата на Николчо се нарушават тишината и спокойствието на чорбаджи Нено. В реакцията на двамата родители личи разбирането,че чорбаджиите са винаги прави. Тази житейска позиция Николчо ще поема винаги. Грижовните родители не се интересуват от истината. Те търсят потвърждение за невинността на Николчо . Обясненията на сина го разкриват като лъжец , който за да се оправдае , обвинява беззащитния слуга . Николчо клевети Иван не защото се страхува от наказание, а защото е възприел житейски морал , според който богатите са винаги прави.

    Образа на даскал Славе
    Чрез умела ретроспекция ( завръщане в отминал епизод) Каравелов среща чорбаджийският син с даскал Славе . Така авторът разкрива на читателя още един важен фактор за възпитанието и формирането на героя – училището. В повестта понятието за училище е представено чрез метафора “разсадник на образованието”. Това гръмко и иронично определение предизвиква смях у читателите . Образът на учителя е въведен с епитета “знаменития педагог” ,който “знаел не само да учи по панаикидата , а да пее в черкова”. Тази информация руши първоначалното добро впечатление . Името на героя също не е случайно – Славе т.е. “славен човек”
    Нено и Неновица имат погрешни разбирания и представа за ролята на учителя и училището . Духовно бедни и заслепени от господарско самочувствие , те не изискват от даскала да го образова и възпита правилно , а да продължи техните методи на възпитание. От наставленията “ Не бийте го, даскале” , “Не карайте му се яко” личи криворазбраната родителска обич и грижа . Нено и Неновица диктуват на учителя своите морални принципи . Според тях чорбаджийското дете е по специално и за него трябва да се полагат особени грижи . Разкривайки отношенията на чорбаджиите към училището , Каравелов подчертава , че тези хора са опасни не само за себе си , но и за цялото общество

    Образа на даскал Славе
    Не по малко вредни за обществото са и хора като даскал Славе – безпринципни , безволеви , безотговорни. Даскал Славе не отговоря на представите за възрожденски учител и затова присмехът и критиката на Каравелов са безпощадни. Знаменитият педагог си изработва житейска философия , която е в услуга на господарите “чорбаджийското дете се не бие” тоягата е само за”цървуланковците . В своята ограниченост и алчност , с недостойното си поведение даскал Славе си налага едно жалко съществуване. Духовните ценности , които той възпитава у учениците , са самочувствие и високомерие у богатите и раболепие, покорство у бедните. Основание за всичко това даскалът намира в парите, които едните имат а другите нямат.Социалното разделение на децата в ранната детска възраст формира преобърнати, деформирани представи за живота , за доброто и злото.
    Теза за ролята на училището в живота на Николчо
    Училището допълните принася за падението на Николчо То не поправя родителските грешки . Не изкоренява вредните навици , получени в семейството . То подготвя почвата , върху която ще избуят кражбата, пиянството , лъжите и разврата.
    За четири годишен престой в училището Николчо едва срича и научава две молитви., но събира достатъчно “ум и разум” , за да разбере , че трябва “ да държи главата си високо , да говори повелително…”. Каравелов подлага на унищожителна критика псевдоучителя, който не гради , а разрушава нравствените устои на децата. Малката класна стая се превръща в първата сцена , на която чорбаджийския син показва на какво е способен и към какво се стреми: “ да играе роли”
    Чрез преобърнатия и изкривен свят на героите в повестта Каравелов внушава истинските стойности на българина – стремежи към просвета , преклонение, пред учителя, уважение и почит към училището.


    Теза за образа на Николчо
    В повестта “Маминото детенце” се срещаме с герои от нравствен характер , чийто пороци и недъзи Каравелов изобличава без да пести карикатура сатира и гротеска. Такъв герой е и Николчо, който от малък наследява бездуховността , алчността и мързела на родителите си. Още в първите моменти от срещата ни с него виждаме , че той е високомерен лъжец , пълен със превъзходство, самочувствие и капризи . По пътя на моралната му деградация два основни фактора подготвят почвата на която да избуят кражбата, лъжата, пиянството и разврата. Тези фактори са семейството и училището. Ето защо според Каравелов хора като Николчо , семейството му и даскал Славе са опасни не само за себе си , но и за цялото общество.


    Теза за образа на Даскал Славе
    В повестта “Маминото детенце” Каравелов ни среща с човек чиято роля е много важна. А именно даскал Славе. Но той е поставен под унищожителната критика на автора ,защото не отговоря на представите за възрожденски учител , а още повече той е представен като безпринципен , безхарактерен и безволеви човек. Той угажда на богатите и преподава криворазбрани ценности и истини у децата още в ранна възраст. Той изпъква със своята алчност , ограниченост и безотговорност.Със своето жалко съществуване и недостойното си поведение даскал Славе се запечатва в образа на читателите, като човек, вреден за обществото, зъл и духовно беден.


    Теза за ролята на училището в живота на Николчо
    В повестта “Маминото детенце” Каравелов ни среща с богата галерия от образи , повечето от които са опасни за обществото благодарение на своята бездуховност , алчност и безотговорност. Николчо е един от тези хора. Но по пътя за своето деградиране един много важен фактор определя поведението му. Училището – то допълнително допринася за падението на младежа. То не поправя родителските грешки. Не изкоренява вредните навици получени в семейството. То го учи единствено на самочувствие и високомерие , превъзходство над другите и посява грешни и обърнати представи за истините от живота. То подготвя почвата на която ще избуят пиянството , кражбите , лъжите и разврата.


    3 глава

    Увод към трета глава
    Трета глава обогатява представата за героите чрез темата за пиянството и приятелската среда , за отношението на обществото към безнравственото поведение на личността.
    Семейството играе важна роля при избора на приятели. Житейските уроци на Нено и Неновица формират у Николчо господарско самочувствие и влечение към удоволствията , които го подтикват да търси подходяща компания. Лощите приятели го тласкат към дъното и той се превръща в напълно пропаднал и опустошен човек.
    Трета глава започва с желанието на Неновица да утеши сина си. Тя е възмутена от факта, че някой си е позволил да накърни господарското самочувствие на детето й . Свикнала да го обгражда с любов и щедри грижи ,тя му обещава подарък , който трябва да замести авторитета. Каравелов осъжда поведението на Неновица чрез ироничния епитет “нежната майка”.
    Нено е разгневен не толкова , че се е случило нещо с детето му , а затова ,че са нарушили почивката му.Сънят му ярко го характеризира . Дори и тогава той остава верен на любимите си неща – гюловицата , почивката , приятелството с турците. Сънят му буди смях у читателя . Героят е лишен от мъжко самочувствие. Разказът за мечката водена от цигани, завършва с изпитата ракия . Така темата за алкохола и пиянствтото трайно се настаняват в повестта.
    За неумението на родителите да възпитават правилно своето дете в духа на утвърдените патриархални ценности, читателя съди от последния разговор за ракията. Според Нено “който пие ракия не става човек”Синът открива противоречието между думите и делата на баща си. Неудобните въпроси на Николчо затрудняват Нено. В името на тишината и спокойствието той разрешава на сина си да пие. Неновица не е по-различна от съпруга си. С репликата “Пийни си сине пийни си, маме” тя поущрява Николчо да пийва “ако му тегли сърцето” Нейното “умилно виражение” е израз на пълното неразбиране за опасните последици от проявеното майчино лекомислие. Така Неновица тласка сина си към порока. Напътствията й ще бъдат стриктно спазвани от “ маминото детенце” и ще се превърнат в житейски принцип за чорбаджийския син.
    Израстнал в егоистична и с лъжливи ценности семейна среда , Николчо търси изява извън дома. Чрез повторенията на думата “расъл” Каравелов внушава ,че Николчо расте. Но само на ръст. Създадените навици носят удовлетворение, когато са споделени и Николчо намира достойна компания сред приятели. Авторовата ирония в определянето им като “ Трите младежи на казанлъшкото бъдеще “ посочва заплахата в наглед безобидния порок. Липсата на истински приятели е предопределена от изградената вече представа за чорбаджийски син и за мястото му в обществото.Сред порочните другари безнравствеността му се задълбочава, безделието ражда поквара “хероическите подвизи” престават да бъдат безобидно явление, забавление, защото изместват смислените цели и превръщат живота в пустота , с ирония автора обобщава смисъла на живота на Николчо и неговите приятели които “спали да пият , яли да пият , живели да пият”.
    Прощаваните прегрешения водят логично героите към духовна гибел, безпътното поведение на тези “мамини чедица” предизвиква възмущението на обществото. Не случайно авторът въвежда в повестта тревата преценка на казанлъшките старци и на турчина Али Ага. Писателят поставя конфликта “стари” – “млади” чрез гледната точка на две поколения, които изразяват две различни ценностни системи - патриархалната и тази на криворазбраната свобода и обич.Според Каравелов само съхранените традиции са основа за духовното израстване на обществото . Али Ага поставя проблема за нравствеността и морала и изобличава Николчо. Мъдрият турчин осъзнава опасността за околните от пороците , които той определя като ‘зараза”, а пиянството като “лудост”. Турчинът Али упреква Нено , който е забравил дълга си на родител и възпитател. Гневните осъдителни думи са подкрепени от народната мъдрост “ краставата коза трябва да се изгони…” и изразява авторовата присъда над Нено. И в още една преценка е категоричен : “ за убиене са такива бащи”
    Позицията на Неновица е в контраст с тази на казанлъшкото общество. Тя продължава да отстоява житейската позиция , че на чорбаджийските деца всичко трябва да се прощава.

    Заключение по трета глава
    В трета глава на повестта Каравелов разкрива неспособността на Николчо да преодолее влиянието на средата , в която живее . Липсата на нравствените добродетели и морални устои в дома и сред приятелите го тласкат по пътя на падението. Падението на личността и моралното деградиране към което той безвъзвратно се е насочил.

    ПП. взех го от referati.com

    Може би Бог иска да срещнеш много неподходящи хора, преди да срещнеш истинския, затова когато това се случи, бъди благодарен...
    http://glamorous-angels.piczo.com/?cr=6&rfm=y

  7. #7
    Guest
    моля ви много спешно ми трябва съчинение разсъждение на тема "Карикатурният портрет на чорбаджи Нено" Благодаря предварително.

  8. #8
    Guest
    OLE XORA VIIII STE SI SUPER(TEZI KOITO VE4E SA VLEZLI V GIMNAGIQ SLED 7-MI KLAS) 6TOTO NIIIIII EGA 6TE DARJIM TEST TO E PO TRYDNO

  9. #9
    Guest
    Може ли теза по темата "Живот под сянката на крушата" за 1-ва глава...моля ви
    /Ако някой напише до утре на обяд ще го обивам вечно/

  10. #10
    Ирена
    Guest
    моляяяяяяяяяяяяя ви се много спешно ми трябва отговор на училището като важен фактор за възпитанието на Николчо според 2 глава

  11. #11
    Даскал Славе – човекът Нищо
    / Съчинение разсъждение върху откъс от втора глава на повестта „Маминото детенце” от Любен Каравелов/

    Увод: През Възраждането едно от най – важните неща е образованието. За възрожденския българин учителите са хора за пример, а училището – пазител на българщината. За всички семейства образованието на синовете им е приоритет, защото те знаят, че без умни, находчиви и родолюбиви българи страната няма да се освободи от робство.
    В повестта „Маминото детенце” Любен Каравелов ни представя карикатурния /преобърнатия/ образ на учителя, който се оказва антипросветител, и последиците от непълноценното образование.
    Теза: Даскал Славе е човек Нищо – духовно ограничен, стоящ далеч от знанията, нужни за духовното израстване на личността. Лишен от високи стремежи, той е неспособен да направи нещо полезно за обществото. Като егоистичен и користен човек, даскалът гледа само своите интереси и не мисли за знанията, получавани от учениците му. Той не им показва кръгозорите, които открива знанието, не ги възпитава в нравствени ценности. Следствие на това учениците остават необразовани, непроявяващи интерес към духовното, възпитавани в подчинение или високомерие и безнаказаност.
    Док. част:
    Даскал Славе е пълна противоположност на добрия педагог. По време на Възраждането учителите са много важни за изграждането на личността. Те внушават любовта към знанието, към просветата, учат на родолюбие. Те са хората, благодарение на които народът се образова и върви напред. Учителят възпитава в чувство на отговорност, в уважение към всяка личност, открива духовните хоризонти. Светлият пример на добрия учител остава завинаги в душите на учениците му. Достойният педагог е ценен особено много от възрожденския българин, играе важна роля в обществото. Той има тежката задача да възпита будни, смели българи, да бъде основен фактор за формирането на родолюбиви, свободолюбиви, образовани личности. В Каравеловата повест обаче възрожденското общество и училище са представени в криво огледало. Училището служи на антиценности и заслугата за това е на „знаменития педагог”.
    Образът на даскала е илюстрация на мисълта на немския поет Гьоте: „Тези, от които се учим, са наречени с право наши учители, но не всички, които ни учат заслужават това име”. Безпощадни са присмехът и критиката на Каравелов. Нескритата му ирония личи в парафразата „знаменит казанлъжки педагог”. Всъщност Славе е безличен, ограничен, безволев. Подвизава се в града само с името Славе – „и нищо повече”. Авторът лишава и този герой, макар и епизодичен, от родство с бащи и деди, отнема му свързаността с всякакво патриархално наследство, заявява го само като същество на своето време – човек Нищо. „Тежестта” на името му е подсилена от сложния епитет „мусекословеснейши”, настоятелно убеждаващ в музикалния талант и религиозната обвързаност на даскал Славе. Всъщност това са единствените му умения – да пее и чете молитви. Писането по панакида, „Помилуй мя, боже” и „Верую” са всичко, на което знаменитият даскал може да научи децата.
    За разлика от Вазовата героиня Рада Госпожина Славе не се притеснява за знанията на учениците си. Рада е мила, умна, отзивчива, учи децата на патриотизъм, на любов към свободата. Разказва им за великата история на страната ни, защото осъзнава колко важно е това. Славе е напълно различен. В своите ограниченост и алчност, с недостойното си поведение даскалът си налага едно жалко съществуване. Духовните ценности, които той възпитава у учениците си, са самочувствие и високомерие у богатите и раболепие, покорство у бедните.
    Чрез умела ретроспекция Каравелов среща чорбаджийския син с даскал Славе. Така авторът разкрива още една важна причина за възпитанието и формирането на Николчо като личност – училището. Даскалът с радост приема Неновия син, за да го обучава, защото предвкусва изгодата, която ще има от това. Нено и Неновица имат грешна представа за ролята на учителя и училището. Духовно бедни и заслепени от господарско самочувствие, те не изискват от даскала да образова и възпита сина им правилно, а да продължи техните методи на възпитание. От наставленията „не бийте го, даскале”, „не карайте му се яко” личи криворазбраната родителска обич. Нено и Неновица диктуват на учителя своите разбирания и той се подчинява – приема позицията им, защото е раболепен и безволев човек, неспособен да направи нещо хубаво за младото поколение.
    Вредни са хора като даскал Славе – егоистични, бездуховни, сребролюбиви. В границите на педагогиката му сериозно място заема неговият важен и единствен житейски възглед. Авторът използва иронията „с достойнство”, когато Славе заявява, че „ако за едно дете е нужна тояга, то за друго стигат и няколко думи”. Тояга е нужна само на „църволанковците”, защото бедните не могат да му сторят нищо.Единственото, към което се стреми даскалът, е да не си навлече гнева на чорбаджиите, защото от тях може да извлече полза. Основание за всичко това той намира в парите, които едните имат, а другите нямат. Гледа през очите на егоиста и лицемерничи пред Нено и Неновица: „Ако да не би били чорбаджиите, то сиромашките деца би останали пукали. Кой....”. В този монолог Славе разкрива угодническата си житейска философия. Тя е ясна и според нея живеенето изисква само усилието да се откажеш от гордостта и съвестта си. Цинично звучат думите: „кукувицата все още не е изпила умът на даскалите”. Житейските възгледи на героя обобщават, че той е раболепен, себелюбив, алчен, зависи изцяло от силните на деня – чорбаджиите. Такъв човек не може да се нарече учител.
    Даскал Славе е безразличен към възпитанието на децата, към тяхното бъдеще. Той угажда само на богатите и преподава криворазбрани ценности и истини на децата. Социалното разделение на учениците формира преобърнати, деформирани представи за живота, за доброто и злото. Така бедните ще станат раболепни, без самочувствие и без собствено мнение, а богатите – високомерни, горделиви и потъпкващи по – слабите. Дасакл Славе е недостоен човек, направил непълноценен житейски избор. Не може да възпита добродетели у децата и единствено им вреди. Авторът отрича такъв тип хора и доказва вредността им.
    Даскалът е несправедлив към бедните и унищожава свободата на духа. Истините, които животът поднася, стават ясни на казанлъшките деца по – рано благодарение на педагога. Те разбират, че парите определят мястото в този свят и онези, които не ги притежават, са обречени да носят етикета на социално унизени. Справедливостта на Славе също се мени в зависимост от виновника. Децата вероятно недоумяват защо Николчо остава ненаказан, въпреки че заслужава порицание. Отношението на Славе към чорбаджийския син е специално, заради което се задълбочава чувството за безнаказанот на Николчо. Училището допълнително допринася за падението му. За четиригодишен престой Николчо едва срича и научава две молитви, но събира достатъчно „ум и разум”, за да разбере, че трябва „да държи главата си високо, да говори повелително и да изисква от ближните си любов и почитание...”.Поведението му в училище доказва лошия пример, даден на детето, защото подобно на родителите си той се държи надменно, високомерно, дори арогантно. Това сходство с Нено и Неновица го прави отрано човек без морални достойнства. Момчето напуска училището, като си остава неграмотнo и безпросветено. „Благотворното влияние” на даскал Славе е предпоставка за нравствената деградация на Николчо.
    Заключение: Чрез преобърнатия и изкривен свят на героите в повестта Каравелов внушава истинските стойности на българина – стремеж към просвета, преклонение пред учителя, уважение и почит към училището. Творбата споделя универсални истини за възпитанието, като най – важната е, че за пропадането на човека са виновни неговите родители и учители, неосъзнали грешките от пагубните за ученика свои действия.

    това е за даскал Славе, а ето и за влиянието върхи Николчо:
    Училището в живота на Никола

    Теза: Училището в живота на Никола не изиграва своята роля по предназначение, т.е. като място, където един човек се ограматява и образова. Учителят, като значеща фигура в образованието, е антиучител в повестта на Каравелов и това оказва пагубно влияние върху чорбаджийското дете, защото го лишава от възможността да промени живота си към добро. Нено и Неновица отново изиграват негативна роля, като не настояват детето им да бъде учено и образовано в школото, а само искат да не му се карат и да не го бият. Така Никола си остава безпросветен и неграмотен, без вкус към знание и желание за смислена промяна.
    Доказателствена част: Ретроспективно във втора глава на повестта читателят узнава, че когато Никола навършва седем години, тръгва на училище, уж за да придобие знания. За жалост обаче там попада под “благотворното влияние” на “знаменитият даскал Славе” и неговата образованост не се случва. Нескрита е иронията в речта на повествователя, когато заговаря за върожденския учител, който се оказва антипросветител. Неговата угодническа и порочна философия лишава децата от възмотността да се учат на ум и разум. Преобърната фигура на учителя в текста е още едно потвърждение на Каравеловата идея, че без добродетелни, будни, родолюбиви и свободолюбиви българи не може да има истинско, смислено Възраждане.
    Когато майката поверява чедото си в “разсадника на българското образование, тя ни най-малко не пожелава детето й да придобие знание, а е загрижена единствено затова то да не бъде наказвано. Видно е, че безпросветна и неграмотна, тя няма високи житейски и културни цели и е по-скоро лош пример за подражание. Поведението на Никола в училище доказва това, защото подобно на родителите си той се държи с другите надменно и високомерно, неуважително, дори арогантно. Това сходство с Нено и Неновица го прави отрано човек без морални достойнства. Енергичен и пъргав, той е пълна противоположност на ленивите си, мързеливи и ограничени родители. Но тази енергия не се насочва във вярната посока и фактът, че за четири години в училище Николчо научава само две молитви по вероучение, доказва това. Момчето напуска училище, като си остава неграмотно и безпросветно, благодарение на антиучителя даскал Славе.
    Заключение: Видно е, че шансовете в живота на детето да стане пълноценен човек са твърде малко, защото към безнравственото домашно възпитание се прибавя и негативната роля на училищното битие. Ироничното отношение на повествователя в този епизод откроява порочността и непълноценността на семейната и училищна среда и нравоучително настояна на това, че без смислени житейски цели, човек върви към своето падение. Никола е продукт на семейната и социална среда и когато те са непълноценни, животът на човека е обречен на провал.

    Може би тва последното не е за 6,ама ще ти свърши работа, ако го допълниш с някои неща от предното

    Може би Бог иска да срещнеш много неподходящи хора, преди да срещнеш истинския, затова когато това се случи, бъди благодарен...
    http://glamorous-angels.piczo.com/?cr=6&rfm=y

  12. #12
    Guest

    тема

    имате ли съч. разсъждение на тема "хората Нищо и техните житейски навици [-o<

  13. #13
    Ирена
    Guest
    моного ви се моля ако може да ми помогнете да отговоря на въпроса какви нарл мъдрости използват повествователят и героите-в какви случаи и как оценявате ролята им в текста в повеста маминото детенце от 1 до 7 глава

  14. #14
    ae hora mn mi traqbva sa4inenie razs1jdenie na tema : Тялото на Нено чорбаджи. molq vi pomognete mi

  15. #15
    уф само ако погледнеш малко по-горе ще намериш разсъждения за Нено! То не може сичко на готово ебаси мн сте станали мързеливи - айде някой ше ми го напише що ли да се мъча! А после има и претенции

    Може би Бог иска да срещнеш много неподходящи хора, преди да срещнеш истинския, затова когато това се случи, бъди благодарен...
    http://glamorous-angels.piczo.com/?cr=6&rfm=y

  16. #16
    Guest
    za utre mi trqbva spe6no sa4inenie rasujdenie na tema: malkiq svqt na horata ni6to"v povesta maminoto detence MOLQ VIIII TRQBVA MI SPE6NO DO YTRE

  17. #17
    Дано ти помогне!!!
    Житейските възгледи на Нено и Неновица , разкрити в Iва и IIра глава на повестта “Маминото детенце”

    Увод : Повестта ”Маминото детенце” – изображение на българската действителност преди Освобождението.
    Каква творческа задача си поставя Л.Каравелов?

    Теза : Житейските възгледи на Нено и Неновица са представени още в Iва и IIра глава на повестта . Те намират израз в начина на живот на чорбаджиите , който сполучливо може да бъде определен с думите на автора като “ живот дрямка”
    Неновото семейство води еднообразен , лишен от духовни цели , живот. Ежедневието на чорбаджиите е запълнено от мисълта за тишина, спокойствие и трупане на пари. Нено и Неновица притежават високо самочувствие , отнасят се високомерно и жестоко с хората , които им работят , без да осъзнават собствената си ограниченост и духовна пустота. Показателен за житейските възгледи на чорбаджиите е и начинът , по който възпитават своя син Никола. Те се стремят да задоволят всичкте му желания , без да се замислят за последиците от това.

    План за доказателствена част :
    Отрицателното отношение на Л.Каравелов към живота “дрямка” ( Iва гл. ) Метафоричната съпоставка между живота на трендафила и съществуването на върбата. Животът на човека трябва да бъде активен , полезен за другите , в противен случай той е безцелен , безсмислен.
    Контраст между живота на обикновените казанлъчани и атмосферата в Неновия дом , в който ненарушими принципи са тишината и спокойствието ( Iва гл. ). Чорбаджиите нямат нищо общо с традиционните български добродетели.
    Портретните описания на Нено и Неновица – доказателство за тяхната бездуховност. Начинът им на живот е продиктуван от телесните , не от духовните им потребности.
    безделието на Нено , изолирането му от живота на неговите съграждани личат във външния му вид , облеклото.
    Как е натрупал богатството си чорбаджията ? ( ретроспекцията в Iва глава )
    физически портрет на Неновица и нейните житейски принципи.
    Речта на героите – друг похват за разкриване на житейските възгледи на героите. Основната мисъл е как да се печелят повече пари.
    а) разговорът на Нено с Иван за работничките (Iва гл. )
    б) отношението към Иван
    мисленето – привилегия за богатите
    чорбаджиите са превърнали Иван в нищо след дългите години на слугуване в техния дом
    в) разговорите между Нено и Неновица в началото на IIра глава ;
    Теми – горещината , ползата от кестена.
    Възгледите на Нено и Неновица за възпитанието :
    а) Как се отнасят Нено и Неновица към своя син ?
    Iва глава – разговорът с Иван
    IIра глава – сцената с Иван
    Какви качества възпитават в него ?
    б) Какво изискват от учителя ? Интересуват ли се от знанията , които получава детето им в училище ?

    Заключение : Егоизмът , жаждата за власт над другите , парите – основни ценности за чорбаджиите.
    Какво е отношението на Л. Каравелов към тях ?

  18. #18
    Guest
    много ти благодаря !

  19. #19
    krisката
    Guest
    Някой може ли да напише съчинение разсъждение на "Живот на сянка" 1-ва глава от "Маминото детенце"?МОЛЯ МОЛЯ! Трябва ми до утре наобяд
    Мерси предварително!

  20. #20
    Guest
    hi pls trqbva mi pomo6t.mojete li da mi dadete nqkakvo sa4inenie rasujdenie na tema :za6to luben karavelov izbira satirata kato osnoven podhod na izobrajenie v povestta maminoto detence plsss [-o< [-o< [-o<

  21. #21
    Гостенин
    Guest
    pls imate li sa4inenie-razsajdenie "Zashto propada Nikol4o" ?

  22. #22
    Guest

    "4udnoto vliqnie na gulovata rakiq " v povestta ma

    mojete li do utre da mi namerite sa4inenie razsajdenie na tema "4udnoto vlianie na gulovata rakiq" pls pomognete mi 4e imam klasna rabota v ponedelnik

  23. #23
    Повестта “МАМИНОТО ДЕТЕНЦЕ” от Любен Каравелов



    В центъра на повествованието на художествената творба са животът на чорбаджийското семейство и типът възпитание, продукт на който е "маминото детенце" Никола. Критико-реалистичното перо на майстора разказвач Любен Каравелов проследява историята на Николчовото пропадане, като разкрива ярко различните етапи от живота на героя: детство, юношество, зрелост.
    Творецът описва бита, материалната обстановка и духовната атмосфера на малкия български град от средата на 19-ти век, изразявайки недвусмислено критичното си отношение към разкритата действителност.
    Осъдителното егоистично поведение на българските чорбаджии в решително за народа време /епохата на националноосвободителната борба/ предизвиква гняв и възмущение в душата на честния патриот Каравелов, който страда за съдбата на българската общност.
    Чорбаджийското семейство е представено още в началото на повестта, за да бъде уточнена атмосферата, в която израства новото поколение българи. Заможната класа не само се е отказала от дълга си към народа (тя би трябвало да носи отговорност за цялата общност като по-състоятелна, а често и по-образована), но и е неспособна да поеме каквито и да било социални ангажименти. По-заможните слоеве на българското общество за съжаление не подготвят духовни водачи на народа, а паразити, достойни наследници на морала и безотговорността на възпитателите си. Изобличението на чорбаджийството е постигнато чрез убедителни доказателства за безсмислието на неговото съществуване.
    Важна роля за разкриването на социалната и нравствената същност на българското чорбаджийство играе подробното портретно описание на героите (Нено и Неновица) още в началото на повестта. Каравелов използва различни форми на художествената сатира- сатирично портретуване от писателя и едновременно самоизобличение на героите, за да разкрие характерните черти на чорбаджиите: физическа уродливост, духовна пустота, алчност, грубост, жестокост, нечестност, паразитизъм, неспособност за благородни стремежи. Тези качества са в пряка зависимост от общественото положение на чорбаджията, когото писателят обвинява в безразличие към колективната съдба на народа. Показвайки ограничаването на чорбаджиите единствено в рамките на собствените им интереси, Каравелов доказва егоизма на класата и нейната незаинтересованост към народната съдба във време на голямо историческо изпитание.

    Що се отнася до наследника на Нено и Неновица, разстоянието от казанлъшките розови градини до гюргевските кръчми се оказва кратко и Николчо го изминава бързо и без затруднение, защото е унаследил инстинкта за лентяйство, разврат и пиянство, характерен за класата, от която произхожда. Във втора глава на повестта, след като е въвел и тримата си герои, Любен Каравелов прави едно обобщение на казаното за тях до момента, като съпоставя родителите и сина по основните им качества. Изтъквайки, че не съществува "психологическо сходство" между бащата и сина, писателят характеризира Нено и Неновица като "лениви и неподвижни", а Николчо като "живо и пъргаво " дете; тях като "благоразумни и любители на тишината и спокойствието", а него като "пернат и любител на различни приключения"; тях като хора, които "обичали да трупат богатства", а него като човек, който "обичал да ги яде". Очевидно разгулният живот, който Николчо отрано се научава да води, не е характерен за двамата му родители, но според Каравелов е обичаен за чорбаджийската класа. От друга страна, поради своята отпуснатост и безотговорност към задълженията си на родители, Нено и Неновица (без да са прахосници, пияници и развратници) несъзнателно поощряват сина си да стане такъв, защото не му дават добър пример за смислен и съзидателен живот.
    Единственото, но твърде съществено "сходство" между родителите и техния син според писателя е класовото високомерие, което се състои в това, че "всеки от тях обичал да държи главата си високо, да говори повелително и да изисква от ближните си любов и почитание". Л.Каравелов подчертава тази важна прилика, защото именно високомерието на класата стои в основата на безотговорното отношение, което Николчо проявява към другите хора /слугите, "полудругарите", дори към родителите си и към собственото си семейство по-късно/. Никoй никога не е възпитавал у него стремеж към високи цели и идеали, загриженост за другите и готовност за саможертва в името на някакви ценности. Егоизмът е основна характеристика на чорбаджийската класа, затова не е изненадващо, че именно егоизмът мотивира цялото поведение на Николчо.
    Али ага, Стояновата майка, Иван-нищото, Пенка, даскал Славе и другите второстепенни герои- пряко или косвено- с поведението, с мислите и със съдбата си задълбочават изобличението на чорбаджийството. Иван-нищото е представител на онази робска психика, на основата на която са възможни и безогледното грубо отношение към човека, и пълното пренебрежение към другите. Мъдрият Али ага недвусмислено осъжда немарливостта на чорбаджиите към възпитанието на децата в семейството, осъжда и паразитизма и развратния живот, който води младото поколение. Страдащата поради нещастието на сина си Стоянова майка яростно изобличава грубото незачитане на човешките чувства, господарското пренебрежение към правото на избор в любовта, алчността на чорбаджиите за "най-хубавото". Невинната Пенка, омъжена насила за Никола, става жертва на егоизма на чорбаджийската класа, на безотговорното и вероломно отношение към другите, на незачитането на човешките чувства и желания. Хитрият даскал Славе- като представител на продажната част от българската интелигенция- подсилва господарското самочувствие на класата, като раболепничи пред чорбаджийските семейства, към чиито деца не е строг, защото именно на чорбаджийското благоволение е разчитал през целия си живот. Несправедлив и безчестен, той се примирява с унизителното си положение на "слуга" на класата, от която зависи собственото му благосъстояние.
    Описанията на героите в началото и в края на повестта представляват своеобразна рамка на творбата. Художественият смисъл на тази рамка е да покаже обречеността на класата, която води паразитен начин на живот, като й противопоставя труда и съзиданието като начин за осмисляне на човешкото съществуване; тя допринася за въздействието на произведението, защото придобива значението на присъда над безсмисления паразитен живот на чорбаджийската класа.
    Писателят използва активно богат набор от средства за изграждане на образите на героите: първа поява на героя, знаковост на името, чувства, мисли и преживявания, действия, поведение, мотиви на поведението, отношения с другите, портрет и реч, социална характеристика и биография. По този начин създава живи и незабравими образи: типът, носейки обобщението, получава и ярък индивидуален облик, затова е невъзможно героите да бъдат объркани с други. Няма нищо случайно- ако има портретно описание на героя, то говори недвусмислено за неговия характер, но ако е пропусната портретната характеристика, то тя говори именно чрез отсъствието си.
    Повестта "Маминото детенце" ярко изразява Каравеловата социална позиция- българската чорбаджийска класа живее празно и откъснато от народа, тя отглежда и възпитава порочно и вредно поколение, защото самата тя е покварена. Така- чрез историята за житейския провал на чорбаджийския син Николчо- по художествен път общественикът Каравелов произнася своята справедлива присъда на писател хуманист и демократ.
    "Маминото детенце" е определяна от критиката като ”ярка социална повест” и “нравоучителна творба”. Създадена през 19-ти век, нейните поучения не са остарели и ненужни и в модерното ни време, защото темата за възпитанието на децата в семейството, училището, приятелската среда и обществото като цяло е вечна.
    К.Недялкова
    :P
    172 бан по ип и профил. т.8 системно

  24. #24
    еи искаш ли да ми дадеш Съчинението расъждение на Тема как пропада Николчоо пиши че е много спешноо МОЛИАТЕЕЕЕЕ

  25. #25
    ~Girl_Hunter~ за него става на въпрос ,но ако ниакои др има тази тема плсссссссссссссс да ми иа напише

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си