Помогнете за една тема по лит. pls

[<><><>]

Zdraweite! Please daite ako imate ili namerite taq tema :"Proizxod i razvitie na dvete ystni proqvi na slovesnostta - mit i folklor" Ako moje po barzo 4e sled 3 dena iame klasno ....

[стаматов]

Оттук можеш да езвадиш някои неща за фолклора
ОТНОШЕНИЕТО ФОЛКЛОР – ЛИТЕРАТУРА
1. Фолклорът е нещо повече от устния текст. Той включва:
 самия фолклорен текст
 ритуала, в който фолклорния текст бива представян
 фолклорът включва и ценности, най – вече етически, които се утвърждават в празника, където се реализират ритуала и текста
Литературата е положена изцяло в самостоен текст, т.е. литературата не надхвърля границите на текстовостта, за да съществува. За четенето на литература не съществува специален ритуал, нито специфична социална среда.
2. Фолклорният текст има за задача да създаде устойчив сноп от значения. Този сноп е нужен, за да се социализира колектива. Например, за хората от Пиринско, планината в народната песен може да е единствено Пирин (“Момчил си в планина отиде…”).
Изправен пред различни възможности за интерпретация, читателят на литературата няма представа за определената социална среда. Той не може да разчита на никакъв определен социален контекст, който да го подпомогне в установяване на значението. Читателят общува с построеният от текста контекст.
3. Чрез фолклора и празника индивидът влиза в пространството на социалната цялост, т.е. при фолклора индивидът винаги вече е социален (колективен) субект. При литературата читателят е частен индивид, между него и текста не е задължително да стои определен колектив. Читателят се свързва с другите членове на колектива по индиректни начини. Например, четейки едно литературно произведение, читателят не е задължен да изпълнява определена роля. Освен това той няма директна връзка с останалите читатели, не е в мрежа с тях. Например, не трябва да имам роля по презункция. Изгражда се имагинерен колектив без социални роли.
4. Погледнато в идеален план, фолклорният текст е ‘празен’ текст, а значението му се задава при външното му съотнасяне с ритуала и празника. Текстът представя външни значения, но се преструва, че го прави тук и сега. Един фолклорен текст, ако бъде четен сам по себе си, би останал неразбираем и непроницаем без специфичен контекст, който да ориентира за неговото съдържание. Например, ако в песен се пее за коледари, може да схванем съвсем общо значението за самата песен до момента, в който не разберем кои са тези коледари, т.е. текстът трябва да направи връзка между себе си и един външен контекст. За фолклора много важна е връзката вътрешно – външно значение. От своя страна литературата трябва да разчита на т.нар. вътрешно означаване. Тя едновременно задава параметрите на фикционалния си свят и обяснява значението на тези параметри.
5. Фолклорните текстове действат в рамките на пряка комуникация – изпълняващият текста и неговият слушател се намират в директна връзка помежду си. Изпълнителят и слушателят се намират в едно и също времево пространство. От своя страна литературата съществува в рамките на косвена комуникация, т.е. читателят и авторът могат да не се намират в едно и също времево пространство. Например, ние четем романите на Вазов, а той не е жив.
6. Фолклорът се гради върху незавършен творчески акт. Всеки нов изпълнител може да внесе нов елемент в текста, например може да замени забравен стих със свой собствен текст. Текстът съществува във веригата от изпълнители без да може в нито един пункт на времето да добие своя завършена версия. Литературата съществува в рамките на завършен творчески акт. Текстът е онова, което авторът окончателно е създал.
7. При фолклора смисълът на текста се създава директно в момента на реализирането му и в момента на възприемането. От своя страна, при литературата смисълът на текста се отлага във времеви смисъл. Той не съвпада с момента на писането, а с момента на четенето.
8. При фолклора е необходим единичен елемент, който да осигури комуникацията. Иначе казано, фолклорният текст може да бъде много конкретен, да се отнася до една конкретна ситуация. При литературата в този смисъл са необходими по – общи елементи, които да достигнат до възможно най – голям брой читатели.
9. На фолклора е чуждо намерението да преобразува средата, той трябва да преутвърди характеристиките на средата. Литературата има възможност остро да променя средата и активно да я преобразува. Повечето от модернистичните течения в ХХв. се занимават точно с това – да променят средата.
10. Фолклорният текст се разгръща от една обща схема чрез множество трансформации. Например мотива за любовта между двама млади може да има множество трансформации, но той е мотив – схема и присъства във всички тях. Литературните текстове обикновено не се развиват върху обща схема, макар че жанровете (лирическа песен, елегия…) могат да се разглеждат като общи схеми на литературата, но обикновено канонът на жанра не се спазва стриктно.
11. При фолклора водеща е формата, схемата, докато съдържанието може да варира в много голяма степен спрямо нея. При литературата няма такава субординация между форма и съдържание. За литературата се казва, че формата и съдържанието си взаимодействат.
12. При фолклора смисловите трансформации действат една след друга, без никоя от тях да може да се разглежда като единствена и уникална. Литературният текст е уникален (на своя автор).