Няма заглавие..не мога да измисля подходящо..просто изпитах отново нужда да го споделя със някой..мерси..

Един месец мина от първата ни целувка,
един месец в мен буря подир буря,
един месец от прочувствената ни прегръдка,
един месец ... а още името ти мълвя..


Небето не е същото, не искам да живея,
потънах в дебри проклети, непознати.
Водата не е вкусна, за теб непрекъснато копнея,
и представям си какво е да имам любовта ти.


Усещам как загърбих реалността,
живея само в спомени красиви, прекрасни.
Проклет да бъде света, със него и любовта,
и дано повече не изпитам тези чувства - опасни!


И отговори Ти, коварна предателко - наречена "Съдба",
защо при мен не я остави?
А Ти, моя приятелко - наречена "Смъртта"
Ела, и от болката ме изведи...


И вече един месец ходя без посока,
един месец в мъглата аз бродя,
един месец живот с надеждата безока,
един месец ... а още името ти мълвя ...