.
Отговор в тема
Страница 1 от 21 1234511 ... ПоследнаПърви
Резултати от 1 до 25 от общо 504
  1. #1
    Мега фен Аватара на quench
    Регистриран на
    Oct 2006
    Мнения
    4 215

    Отворена тема - Питай и патило,и старило!

    Тема за нестандартното в сексуалния живот въобще!
    Отговарям на всеки добре поднесен и адекватен въпрос,възможно най-подробно.
    Вие решавате дали и как да използувате информацията,няма да влагам нищо лично,освен (където е нужо) собствен опит.
    Be proud in your arrogance

    http://vbox7.com/play:eca29fe0

  2. #2
    хахахаххахахахах ебати смеха

    такам айде за да не съвсем спам да драснеме нещо по темата: какво можеш да ми кажеш за BDSM

    Skype: captainkuchiki

  3. #3
    quench,може ли да ми кажеш на колко си години,а по темата,защо понякога като правим секс с моя приятел,не ми е приятно и даже леко изпитвам някаква болка?
    Zimna vecher.tishina,svesht sus plamuk pregorql.Obraz na luna zad prozoreca izgrql.Na legloto-list,moliv,spomen,sqnka otmalqla.Kratak trepet,bolka,stih.Dekemvriiski stud.
    razdqla

  4. #4
    Мега фен Аватара на quench
    Регистриран на
    Oct 2006
    Мнения
    4 215
    Ето,показаха се недораслите - не можете да уважите и за секунда нещо,което излиза извън ограничените ви представи,нали? Но аз не се сърдя,винаги ще се намерят подобни хора... Умния-Дъ Ретърн,не,не са ме "ебали" в гъзъ. Секс с мъж и с животно не съм правил. Но разбирам въпроса ти - все пак всеки форум си има своите клоуни,но тук явно ти оглавяваш парада...

    За BDSM си има такава тема вече. Освен това въпросът не е конкретен,бордът може да не стигне,за да се напишат такива отговори.

    Опитвам се да ви покажа нещо повече - но само за информация.

    Да,имам по-богат опит от всеки един от вас,да кажем дори - от вас взети заедно. Пробвал съм,чел съм и съм обсъждал такива неща,които не можете и да си представите. Но на вашата възраст си мислите,че светът е ваш,че имате право на всичко,че знаете всичко - и аз съм бил така.

    Ще ви помоля да преустановите постването на подобни коменатри на тази тема,за да не наручшаваме добрия тон на разговора. А всички обиди,нападки,заяждания и прочее,които искате да отправите към мен ,пишете като лични съобщения.
    Be proud in your arrogance

    http://vbox7.com/play:eca29fe0

  5. #5
    но ти не отговори на моя въпрос?Аз не те нападам,просто искам да знам дали можеш да ми помогнеш?
    Zimna vecher.tishina,svesht sus plamuk pregorql.Obraz na luna zad prozoreca izgrql.Na legloto-list,moliv,spomen,sqnka otmalqla.Kratak trepet,bolka,stih.Dekemvriiski stud.
    razdqla

  6. #6
    Мега фен Аватара на quench
    Регистриран на
    Oct 2006
    Мнения
    4 215
    Самотна,както и ти - хфорс,по-горното полемично съобщение не беше насочено към вас.

    23...

    Така, Самотна, по твоя въпрос. Стените на вагината са покрити с много чувствителна лигавица, може би най-сензитивната в човвешкото тяло. Може да не е свикнала да приема мъжки член вътре,а може и да е по-бурен актът. Дори и най-лекото натискане може да породи болка. Но ето,може да има и други причини - не се е овлажнила напълно или (защото сексуалните усещания на човека минават първо през главата) не си се настроила добре. Може пък и да не го усещаш,но при по-твърда стимулация, стените на вагината се стягат,стават твърди,без да намаляват обема на кухината или своята чувствителност, като това по време на акта може да доведе но неприятни усещания и у двамата партньори. Бих препоръчал смесен подход - отпускане на тялото и душата - релаксирай се физически и психически преди самата любовна игра,трябва да се носиш като в облак. Освен това,не се напрягай да прикриваш,че те боли или да се насилваш да не те боли - това ще предизвика обратен ефект. Опитай се да притъпиш болката,не като я заместиш с друго (например да си мислиш за нещо хубаво),а като я приемаш като част от акта,като нещо хубаво. Дори едно първоначално лошо усещане може да се превърне в приятно,само ако се научиш да го приемаш. Съпротивлението на факторите на външаната ти среда,както и на чувствата и желанията на самото ти тяло,са самите пораждащи-болка.
    Be proud in your arrogance

    http://vbox7.com/play:eca29fe0

  7. #7
    Guest
    Цитирай Първоначално написано от samotna
    но ти не отговори на моя въпрос?Аз не те нападам,просто искам да знам дали можеш да ми помогнеш?
    Няма и да оговори щото толкова и разбира.
    В тва отношение зависи кога си започнала половия си живот. Ако е било наскоро разбира се че ще има болка. Първите 3-4 пъти винаги има болка докато се скъса химената. Ако това не е станало значи ще те боли още дълго докато не се скъса.

    Ако си започнала пж по-рано, или не си възбудена достатъчно и се получава протриване или е нещо по-сериозно.
    Относно това че ти е неприятно- просто се отпусни, мисли за романтични неща, които вие момичетата умеете... проай

  8. #8
    Повече от фен
    Регистриран на
    Jul 2006
    Мнения
    325
    quench moqt vypros e za analniq sex...s priqtelq mi sme probvali s mazila i nqkakvi drugi gluposti no v edin moment me zabolqva i ne iskam da prodyljim...kaji mi kakyv e tvoq podhod v takiva situacii ili ne6to drugo koeto da probvame za da se polu4i

  9. #9
    Мега фен Аватара на krem4et0
    Регистриран на
    Mar 2004
    Град
    Свищов
    Мнения
    13 588
    Цитирай Първоначално написано от quench
    Самотна,както и ти - хфорс,по-горното полемично съобщение не беше насочено към вас.

    23...
    Че 23 не са толкова много-защо си мислиш,че имаш повече опит от всички взети заедно във форума?Та ти трябва да практикуваш тогава всяка минута през последните 8-10 години.Айде не се изхвърляй.И да те питам-да не си сексолог,че си мислиш,че си компетентен по всички въпроси?Не се заяждам-любопитна съм!

  10. #10
    Мега фен Аватара на quench
    Регистриран на
    Oct 2006
    Мнения
    4 215
    При аналния секс не се подхожда бързо и спонтанно.Истината е,че анусът не е създаден да бъде пенетриран. Затова се изисква определен,често дълъг преидо от време,преди момичето да се отпусне и да позволи да я пенетрират анално. Тук не само присъства психологическият фактор,но и физическият - анусът трябва да свикне да се отпуска.
    Ето един добър текст по темата:
    "Един от главните проблеми е страха : страх от болката както у жената, така и у мъжа. Освен това, обичайни реакции са отвращението и даже внезапното изменение на чуствата към партньора, диктувани от това, че много хора не допускат възможността да свързват половата любов с частта на нашето тяло, която използваме за други нужди. Съществува също по-скоро мнимата, отколкото реалната "дълга ръка" на закона, както гражданския, така и религиозния. (В действителност тази "дълга ръка" почти никога не препятства действията на "късата ръка" ако двете се държат благоразумно и ако става дума за пълнолетни.) В много страни за единствен "легален" полов контакт се признава пенисовагиналния секс в "мисионерска" позиция. Законите осъждат много и разпространени видове сексуална практика като например оралния секс. И въпреки това аналното сношение е единствената форма на "неестествен секс", чието название води началото си още от Библията : содомия. Факта, че този вид секс често се асоциира с хомосекуализъм или животински, го првят повече приличащ на престъпление, отколкото на нещо друго и го нарежда в така наречената категория "ненормален".
    Остра критика за това, което касае аналния секс заслужават порнографията и порнофилмите. Както книгите, така и филмите оставят грешно впечатление, че тази форма на секс не се отличава по своята същност от обичайното сношение. Там героинята неизменно го прави без никакво затруднение, партньора й влиза в разтворения й задник без каквато и да била трудност, сякаш във влагалището й, и оргазма, от който стиска зъби я облива още с първите няколко движения. Зрители и читатели, които взимат това за чиста монета могат да се хвърлят в бой оставяйки всякакво внимание и често биват толкова шокирани, че завинаги забравят подобна идея.
    Известно е, че страха или очакването, или въобще страха пред нещо непознато винаги кара сфинктерния мускул, който управлява задното изходно отверстие - ануса (от лат. anus) да се съкращава. Това на свой ред ни предпазва от обезкуражаваща случайност в момент на стрес. Освен това се явява сериозно препядствие за тези експериментатори, които искат да се запознаят със секса "през задната врата". На аналния секс се наслаждават тези, които подхождат един към друг като диви самец и самка - много внимателно.

    КАК НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПИТА
    Страхът от аналното сношение започва непосредствено със започването на физическата част. Много мъже не помагат с нищо на жените като подемат тази тема. Първата бариера, която трябва да се преодолее е разбирането какво не трябва да се казва, за да отговори партньора ви "ДА". Разбира се става дума за за случая, когато въпроса поставя мъжа. Ако жената сама кани мъжа, тогава всичко е ясно : напред !
    Болшинството мъже чакат до последната минута всичко е стигнало до въвеждането на пениса във влагалището по време на обичайната полова процедура, а след това следва : "Да опитаме ли отзад този път ?" Първата реакция на жената е силна уплаха : тя мисли, че ще я накара да го направят веднага. При положение, че между влагалището и задния отвор има някакви си 5 сантиметра, защо му е да се цели по-ниско ? Друго лошо начало : "Опитвала ли си някога това парче в задника си ?". Жената се страхува, че ако каже "НЕ" това ще й придаде някаква дествена привлекателност и ще го направи още по-настоятелен ; ако каже : "ДА", то дава на партньора си "зелена светлина", независимо от това иска ли го в този момент или не. Възможно е тя да е опитвала анален секс и да го мрази, а може и да е опитвала нееднократно и да й е харесало. Но и двете не означават, че иска да го прави в този момент и с този мъж.
    Може да има няколко причини и не е задължително да са оскърбителни за мъжа. Може да й харесва анален секс с "малки" мъже, а той да е прекалено голям ; може би предпочита дълъг и тънък пенис в задника си и къс дебел във влагалището си. Или просто в този момент е неспокойна за храносмилателния си тракт. (Не забравяйте, че жените имат по-голям проблем с това, отколкото мъжете, което е свързано с менсртуалния цикъл.) В най-добрия случай, поставяйки я пред необходимостта да отговаря "ДА" или "НЕ", тя ще бъде нервна и стегната, а аналното сношение повече от всеки друг полов акт изисква физическо и психологическо отпускане.

    ДЕЙСТВАЙТЕ С ПРЪСТИ
    Когато не знаете какво да кажете - замълчете. Може лесно да узнаете заинтересуванността на партньора си без нито дума. Както и всяка друга ерогенна зона, ануса ( както отвътре, така и отвън) при различните жени има различна степен на чувствителност. В аналния секс, както и в гениталния предиграта е жизнено необходима, така, че не губете шансовете си с излишна припряност. Започнете да галите дупето й по цялата повърхност и следете реакциите. Стяга ли тя своите "бузки"? Ако да, то тя се напряга нервно, ако се отпускат - това е добър знак. Плъзнете надолу пръст по аналния й отвор. Вижте прави ли тя движение назад, опитвайки се да вкара пръста ви между бузите си? Застава ли по корем когато започнете да опипвате ректума й? Ако тя прави нещо от това, то шансовете ви растат.
    Добър начин да склоните жената към анален секс е следният : да я подготвите аналогично на това, както бихте я подготвили за раздялата й с девствеността в областта на вагиналния секс... Почти всяка жена преди да е имала истинско сношение е изпитала "ръчната" работа на нетърпеливия млад ухажор. Нека ануса й изпита всички тези логични степени. С жена, която не е имала досега никого "зад гърба си" трябва да действате така, както бихте го направили с девственица. Намокрете пръста си с вагиналните й секрети или вашата собствена слюнка. По-добре използвайте тази натурална смазка, отколкото изведнъж да започнете да се суетите около нея с някакъв анален гел. Просто неопитната в в тези неща жена може да намери убийствена връзка между пръстите ви върху ануса й и кутията вазелин, която сте взели със себе си в постелята и ще реши, че се каните да я изнасилите анално.
    За такова първо (встъпително) тестово проникване използвайте малкия си пръст. Той е желан гост във влагалището, дори девственото, но девствения ректум е нещо друго. Помнете, че в действията ви трябва да има максимум внимание. Вместо изведнъж да проникнете вътре прокарайте пръст около гънките на аналното й отверстаие. Бързо ще разберете дали това й харесва или не, тъй като ще започне да стяга сфинктерния мускул или за да ви помогне да вкарате пръста си или за да го избута. В това отношение свинктерните мускули имат големи способности. Когато края на пръста ви премине през външното мускулно колело не запоявайте да го движите напред-назад, както бихте направили във влагалището й - удоволствието, което получава жената от аналната любов се заключава не в движението, а във всеобхващащото чувство за изпълненото пространство, запълнено или с пръст или с пенис. Бавно вкарайте пръста, до самия му край, след това започнете да правите бавни кръгови движения без да го движите напред-назад. Тези движения и натиск ще се усещат и във влагалището, тъй като правото черво граничи непосредствено с женските полови органи. Докато правите всичко това погрижете се да вършите и нещо "не" анално - целувайте гърдите или ласкайте с език пъпа й, за да я отвлечете от размишленията още какво анално сте й приготвили.

    НЕ ПЛАШЕТЕ ...
    Сега тя напълно е "вкусила" показалеца ви и доволна започва да се отсръпва от вас и да протестира. Когато жената за първи път минава през такава процедура обикновено казва : "О, престани! Не е нужно!", дори и без съмнение да се наслаждава на всяка минута от това. На малките момичета в детството се внушава, че трябва да са изящни - понякога прекалено. Тя се бои, че по време на аналните ви изследвания и измервания ще се натъкнете на нещо меко казано неромантично. Дори щателно да е измила цялото си тяло под душа и да е взела вана преди да легне в постелята и да знае, че е абсолютно чиста навсякъде. Не я карайте да се тревожи - отстъпете й веднага : извадете пръста, но продължавайте предигргата върху външната част. Целувайте ануса й. нежно, в кръг, още и още. Освен това във всяка целувка има нещо успокояващо, където и да е, дори ако е на задника.
    Вижте глава КЛИЗМА.

    ЛАСКИ С ЕЗИК
    Аналингус на латински означава "анус + език". Някои го наричат "риминг" (reaming) от староанглийското "remen", означаващо "разтварям". Думата "rim" (обгражда, обикаля) най-добре изразява същността на тази техника, тъй като ануса отвън представлява кръгъл отвор образуван от гънки.
    Жената трябва да легне по корем, широко разкрачвайки крака и да подложи под себе си възглавница, за да се повдигне. Леко разтворете бузите й. Не ги разтягайте силно, иначе възбуждайки се може да й причините болка. Преди да се концентрирате върху ануса лижете нетърпеливо отгоре и отдолу аналната вдлъбнатина. Обърнете особено внимание на твърдата, жилеста област, отделяща ануса от влагалището. Това място е необикновено ерогенно, особено при жените с епизотомия - хирургическо вмешателство при раждане за разширяване на прохода. Направените шевове правят нервните окончания на това място по-чувствителни. Когато ласкаете с език ануса й правете бързи кръгови движения, не забравяйки горещо да дишате така,че тежкото ви дишане да я възбужда още повече. Само не отивайте дълбоко - така, както и за другите ерогенни зони и тук важи правилото "Колкото по-малко, толкова по-добре"
    Очевидно е, че в този момент трябва да я смажете със собствената си слюнка и да я възбудите още по-силно. Да, това е много животински, пещерен вид секс, но в края на краищата не произлизаме ли от хора, действително излезли от пещерата ? Традиционния романтичен подход е прекрасен, но от време на време мъжът трябва да играе ролята на нежен звяр за своята жена. И ако тя последва инструкцийте в този урок той ще бъде приятно удивен от възбудата й в отговор на примитивната му страст. Много смятат такава процедура за безполезна, тъй като езика не може хубаво да влезе вътре. Разбира се няма да можете да го напъхате целия, но ще можете да го вкарате в колелото на сфинтерния мускул. Възбудената жена може да опита да притисне края на езика за няколко секунди - съвършенно ново и неизвестно двойнствено усещане.

    ОТНОВО ПРЪСТ, НО ПО-ГОЛЯМ
    Сега партньорката ви е толкова влажна и отпусната, че може да приеме показалеца ви. Вкарайте го с помощта на нежни циркулярни движения и правете пауза всеки път, когато тя се напряга, за да има възможност да се подготви да приеме по-голямата дължина и ширина. Най-малко ще се чувства "пронизана" ако лежи в ембрионална позиция настарни, допирайки колене до гърдите си. Такава позиция ще ви позволи в същото време да вкарате големия си пръст във влагалището й. Това е полезно от психологическа гледна точка, тъй като докато се опитвате да си проправите път през "задния вход" вие осъществявате и "нормална" процедура.

    ПЪРВИ ОПИТ
    Жената, която е приела големия пръст на мъжа си може да поиска да продължи нататък, но я безпокоят напълно естествени неща. На първо място чистотата : тя не иска да ви "изцапа" и особено не иска да види пениса ви след - просто в случая ... е, малко ли е това ... За да изключите този пречещ на удоволствието страх по-добре ползвайте презерватив, отколкото да спорите. Но тогава не забравяйте обезателно да използвате повече допълнителна смазка. Вазелина например е по-подходящ от детския крем, тъй като е гъст и желеобразен. Не жалете смазка - използвайте я както на пениса си, така и върху аналната й област.
    НАЙ-ДОБРОТО решение обаче остава ПРОМИВКАТА (КЛИЗМА), което горещо ви препоръчвам. Тогава ще почувствате истинско удоволствие от аналните игри и те ще станат неизменна част от секса ви. Освен това комфорта, който ще усещате от празния ви ректум е неописуем ... Но за това има отделна глава ... Опитайте и няма да съжалявате.
    Нека жената е на колене, като с гърди докосва до бедрата си : само голяма "специалистка" може да седне върху мъжа, но от друга гледна точка така ще може сама да застане в най-удобната й позиция. Застанете на колене зад партньорката си, поставете пениса си между "бузките" й и нежно притискайте главата му до ануса й. Нека следващите движения да са нейни - помолете я да движи таза си срещу вас. Когато го направи се натиснете напред - но не правете удари ! Така главата на члена ви трябва да влезе в ректума й. Не мислете, че сражнието е спечелено и не започвайте да се държите както ако бяхте във влагалището й. Пак почакайте. Паузите при аналното сношение имат по-голямо значение от активните моменти. Дайте на партньорката си да разбере че всеки път ще я чакате преди да направите следващото движение. Не трябва да я държите здраво за бедрата, тъй като ще я накарате да се чувства като в капан и може да се изплаши, че внезапно ще се вмъкнете в нея. Вместо това си намерете друга работа с ръцете - ако достатъчно възбудите клитора й тя ще е готова да даде всичко на света, за да влезете "по задния път". За мъжа не е необходимо енергично да движи пениса си, за да изпита удоволствие. Такава стегнатост сама по себе си се явява достатъчно възбуждаща, а напълнеността предизвиква пулсаций, които не могат да се усетят в по-еластичното влагалище. Освен това има психологически фактор, който заменя активното движение на мъжа - съзнанието за това, че се намира там е най-мощния от всички стимули. По общопризнатите традиционни стандарти тази територия се счита за забранена, а човешката натура винаги е склонна към действия срещу забраните. По време на първите няколко опита за анално сношение не е задължително да вкарвате пениса си докрай. Може да мине седмица, месец или дори повече преди да го направите. Важно е да се помни следното : нека успеха ви се трупа постепенно - жена, която поема сантиметър сега може да поиска два следващия път.

    УДАРИ
    Сега, когато и двамата сте свикнали с тази идея можете да направите нещо сходно с обикновеното сношение. Ударите на пениса в женския ректум трябва да са съобразени с това, че жената има по-малки ръце от тези на мъжа, по малки крака и всичко останало, както и по-малък ректум. И без значение колко й харесва няма да може да издържи силни удари. Можете да се наслаждавате на бавни, леки вкарвания на пениса с ускоряващо се движение и много бавен обратен ход. Не се старайте да го вкарате докрай както при вагиналното сношение ( освен ако не партньорката ви не успява са го поеме целия и чувството е ..!) Шийката на матката е твърд, жилав орган, но ануса е по-нежен. След определена практика и търсене вероятно ще намерите и други позиций за анално сношение ...

    УПРАЖНЕЖНИЯ ЗА СФИНКТЕРА
    За съжалежние няма упражнения, които жената да прави, за да се подготви за анално сношение. Съществуват специални разширители. Те имат различни типоразмери и преминавайкиот малък към голям можете да се подготвите за анален секс. Някои се тренират с помощта на банани и краставици, но аз съм строго против това - и за двата пола. Влагалището е затворено от едната страна, а правото чрво - не. Докато доктора ги намери и извади вредата може да е сериозна.
    Можете да използвате един много елементарен, но и много ефективен прийом - след вкарването на пениса и задържането му вътре за известно време го извадете за малко (можете да използвате случая да го намажете със смазка) и след това внимателно го вкарайте отново. Ще видите, че ако все още има болка ще е много по-малка. Можете да го повторите няколко пъти докато съвсем изчезне. Опитайте го ...
    В действителност аналния секс съвсем не е груб и животински. В него може да има много нежност и съгласуваност на партьорите, тъй като изисква особена загриженост за удобството и усещанията на жената каквато няма при никоя друга форма на секс. Факта, че някои жени се опитват да достигнат анално удоволствие без значение, че в началото са чувствали болка е доказателство за еротичната сила на аналния секс. Съблазънта на девствеността умира труно. Дори днес жената, изпитваща дълбоки чувства към мъжа мечтае да е девственицаза него. Не трябва да се връща миналото. Ако мъжа е номер 26, то нищо на света не може да го направи първи. Но може да го направите "първи" ако никога не сте опитвали анално сношение. Много мъже го намират много лесно, едва ли не по-лесно отколкото първото "отпред". То ще бъде доказателство за това, че тя напълно ви се доверява и безвъзмездно ви поснася като посарък нещо ново. Ако жената е избрала вас, за да изпита това можете да го смятате за върховен комплимент. То означава, че за нея сте специален мъж.

    НЕДОСТАТЪЦИ НА АНАЛНИЯ СЕКС
    1. Вашия подход към него ако сте възпитани в духа, че подобен акт е дегенеративен и грозен ще ви бъде трудно да му се насладите напълно.
    2. Ако не сте се измили добре може да бъде неприятен.
    3. Ако изкарвайки члена си от влагалището ви не го измие може да поучите възпаление на влагалището.
    2 и 3 можем да игнорираме с обикновена промивка (вижте глава КЛИЗМА)

    ПОЛОЖИТЕЛНИ СТРАНИ НА АНАЛНИЯ СЕКС
    1. Увеличава се разнообразието.
    2. Не можете да забременеете, така , че ако сте забравили да си вземете теблетката не сте ограничени само с орален секс.
    3. Ако имате тежък менструален период, то аналния секс ще стане удачна алтернатива.
    4. Аналния секс открива пред вас съвършено друг, неизучен свят на усещане с нови чувствени хоризонти."
    Be proud in your arrogance

    http://vbox7.com/play:eca29fe0

  11. #11
    искам да благодаря,ще пробвам да се отпусна.Благодаря много
    Zimna vecher.tishina,svesht sus plamuk pregorql.Obraz na luna zad prozoreca izgrql.Na legloto-list,moliv,spomen,sqnka otmalqla.Kratak trepet,bolka,stih.Dekemvriiski stud.
    razdqla

  12. #12

    Регистриран на
    Sep 2005
    Град
    Варна
    Мнения
    94
    Цитирай Първоначално написано от Умнияя-Дъ Ретърн!
    Продължавай да ме разсмиваш ве кунч. Бил съм жалак. Хахахаххаа. Та ти дори неси признаваш колко си жалък ве 11 годишния. И въпреки че нищо незнаеш еми да нищо незнаеш. И... подяволите наистина спри с тия ЛС казах ти че единствената която ще ти пусне тука е песераса Фул Липс.
    Ай отивай да биеш един скреч на майка си и са успокой
    Абе ти да нямаш проблем с по-компетентните от теб?Или от нямане на какво да правиш реши да се заяждаш?Не мога да ви разбера: 1.Годините не определят опита. 2.Човека реши да сподели опита си относно НЕСТАНДАРТНИЯ секс(ако знаете какво е това)Това,че вие имате ограничени представи за секса(френска любов,вагинален и анален секс)не значи,че тук няма хора,които се интересуват от по-нестандартните неща в секса.Не критикувайте,хората които имат по-различни представи от вас.

  13. #13
    Мега фен Аватара на miloto_girl_4e
    Регистриран на
    Feb 2004
    Град
    нА плАнеТаТа зеМя
    Мнения
    6 567
    Браво,бе, една нормална и смислена тема, която има за цел да помага на влизащите тук потребители има и вие я осирате успешно...
    Темата беше почистена от постовете, които счетох за ненужни, не по темата или заяждащи се...
    Темата ще я направя даже важна и изкъсо ще я следя дали ще има пак такива изцепки или не..
    Казвате, че материали бил копиран от друг сайт - ок, тогава защо всеки пита във форума по тези въпроси разни неща, а не си намери нужната информация.. не стига, че се е навил човек да ви отговаря, обяснява и намира информация за дадени неща/проблеми, но и пак сте недоволни...
    Internet,Football,Friendship,Travel,Cinema,Animals ,Movies,Music,Horror movies,Love

  14. #14
    Мега фен Аватара на quench
    Регистриран на
    Oct 2006
    Мнения
    4 215

    МАЗОХИЗЪМ

    Малко научен поглед върху нещата:

    Терминът "мазохизъм" е въведен в научно обръщение от знаменития сексолог Крафт - Ебинг. Първоначално той е обозначавал сексуална девиация, заключаваща се в достигането на полово удовлетворение посредством физическо или духовно страдание, причинявано от партньора или от самия индивид като заместване на половото сношение или като част от него. По-късно, благодарение на психоанализата получи разпространение по-широко понятие за мазохизма, отнасящо се до типа личност. Мак-Къри съобщава, че мазохизмът се наблюдава при 2,5% от мъжете и при 4,6% от жените. Така, че твърдението, че мазохистките черти са присъщи най-вече на женския пол, а садистките черти - на мъжкия, не съответства на истината. Ако родоначалникът на садизма, маркиз дьо Сад, е фигура добре известна - неговите книги се издават и в днешно време, посветени са му множество трудове, то човекът, с чието име е свързано понятието "мазохизъм", сега е почти напълно забравен, а всъщност именно за него си заслужава да бъдат казани няколко думи. Леополд Захер-Мазох (1836-1895) е писателят, през чието цяло творчество преминава мотивът на гордата властница ("Венера в кожи") с бич в ръка, обладаваща безгранична власт над робски предан на желанията й мъж. Почти всички героини на неговите книги са силни, демонични жени, погубващи своите поклонници. Подобна линия в неговите произведения е свързана със събития, имали място в живота на писателя. Като малък, Леополд Захер-Мазох бил слабо и хилаво дете, в детството му се наложило да стане свидетел на жестокостите, съпровождащи революциите от началото на 1846 г., а след това и през 1848 г. Именно в тази последна година - 1848 г. , той преживял събитие, задълго врязало се в неговата памет : негова родственица го завела на една от барикадите по улиците на Прага, чиято отбрана водела самата тя - с пистолет в ръка. В неговото подсъзнание за цял живот се закодирал образът на младата жена в кожи, командваща мъже. Друг травмиращ епизод за психиката на юношата била любовта му към Анна Котвиц, която била значително по-възрастна от него. Тяхната сексуална връзка носила садомазохистичен характер. След излизането на бял свят на най-известното произведение на Захер-Мазох - "Венера в кожи" (1870), на любовниците му се налагало да се превъплъщават в литературните му героини, за да задоволяват извратените му потребности. Захер-Мазох вероятно не е предвидил, че ще остане в световната история не като автор на многочислени художествени произведения и научни трудове (той защитил докторска дисертация още на 20-годишна възраст !), а като олицетворение на мазохизма. Макар, че това название да е свързано с неговата личност, самото явление е било известно от много по-ранни епохи, за което свидетелстват многочислените литературни източници, като се започне от времето на древността (Лукреций). В личния живот на Алфред дьо Мюсе темата за мазохизма е представена в концентриран вид: "Аз изпитвах просто непреодолима страст към моята любовница, в резултата на което целият ми живот придоби фанатично отшелнически характер. Ще дам само един пример: веднъж тя ми подари медальон със своя миниатюрен портрет, който оттогава започнах да нося непрестанно на врата си. Веднъж случайно видях бич за животни, чийто край завършваше с малка метална топка с шипове. Поръчах да прикрепят медальона към тази топка и отново го носех на шията си. Впиващите се при всяко движение в тялото ми шипове ми доставяха необикновено наслаждение. Дори понякога притисках така болезнения предмет към кожата си, за да го почувствам още по-дълбоко". Литературните описания на мазохизма са твърде разнообразни, а някои са добили характер на философски трактати, като например "Наслада от страданието" на Цимерман. В трудовете на пионерите на сексологията намираме многочислени описания на мазохистко поведение на техните пациенти. Партньорките на тези пациенти често се превръщали в проститутки, удовлетворяващи най-невероятните и странни потребности на своите клиенти. Срещат се какви ли не странни описания на побои, пробождания, тъпчене с крака, горене с нажежени предмети, мъчения с помощта на хитроумно изработени приспособления. Някои мазохисти разигравали сцени на съдебни процеси над самите тях, осъждането им на смърт и привеждане на присъдата в изпълнение. Изобретателността в това отношение е просто поразителна. От момента, в който от мазохизма се заинтересува науката, проблемът започна да се усложнява, особено в областта на психоанализата. Причини за девиациите започнаха да се търсят в някои механизми на поведение, установяващи се като устойчиви, в хода на неправилното развитие в периода на детството (така нареченият мазохистки характер). Известният психоаналитик Айделберг описва ред такива механизми и разновидности на мазохизма, свързвайки ги с нарушената полова самоидентификация, с преживяванията от ранното детство(например, с чувството на удоволствие, възникващо по време на физическо наказание от страна на родителите), моралното усещане за своята малоценност (в такива случаи мазохизмът се проявява в подсъзнателното възприятие на наказанието като на нещо напълно заслужено). Същият изследовател е забелязал мазохистични черти и склонности при много от фригидните жени и импотенти. Други съвременни психоаналитици търсят причините за мазохизма в така наречения критически период на идентификация с пола, който започва към 18-ия месец, и отново се проявява на 4-5 годишна възраст. Именно тогава кастрационната тревожност, нарушаването на връзката с майката, усещането за вина, пробуждано от родителите, могат да благоприятстват развитието на мазохистки тенденции. Изследователите установиха, че детските наказания предизвикват при някои от децата приток на кръв в тазовата област, поради което възниква ерекция, която в старша възраст нерядко завършва и с еякулация. Подобно съчетание на страдания, наказания и болка, съпроводено с наслаждение от изтезанието, може да се закодира в подсъзнанието на детето и впоследствие да функционира като единно неразривно цяло, като психо-емоционален комплекс. Ерих Фром свързва мазохизма с чувството на самота и отсъствие на усещането за собствена значимост: "Обхванатият от ужас индивид търси нещо или някого, към когото може да се привърже... Той вече не е способен да бъде повече собствената си индивидуалност, отчаяно се опитва да се избави от нея и отново да се почувства в безопасност, отхвърляйки бремето на своето "аз". Мазохизмът - това е един от пътищата, водещи към тази цел. Самоубийствените фантазии са последното убежище на този, който е бил измамен от всичко и всички - от тези, които би трябвало да могат да облекчат тази самота". За връзката между някои мазохистки тенденции и потребността от смърт свидетелстват примери, при които се постига сексуално самозадоволяване с помощта на предмети и възбудители, особено опасни за живота (електрически ток, самообесване, и т.н.). Мазохизмът, по мнението на Морей, в неговото широко психологическо разбиране, се свързва с потребността от установяване на връзки с други лица с цената на унижения пред тях и демонстрация на покорност. Следователно, мазохизмът - това е форма на търсене на контакт с други личности, дори с цената на собственото унижение и страдание. Подобни личности с изявен мазохистичен характер имат фаталистично светоусещане, омаловажават своята ценност, изпитват удоволствие от болка, наказания, болести и неуспехи. В общуването си с другите те са раболепни, боязливи, пасивни, склонни да провокират агресия върху себе си. Други демонстрират агресия против собственото си "аз" : отказват се от удоволствия, дискредитират себе си, провокират отдръпване, не приемат доброжелателното отношение към себе си, довеждат нещата до конфликти в своите партньорски отношения, създават ситуации, принуждаващи партньора им да ги наказва. По-изтънчена форма на тази мазохистична позиция е така наречения морален мазохизъм, когато даденото лице занижава собствената си етическа оценка, отнася се към себе си като към най-големия грешник на Земята, заслужаващ само осъждане. Споменатите мазохистки особености на психиката могат да са свързани - но не само - със сексуалното поведение. Интензивността на мазохистките прояви може да е много различна - от пълно отсъствие до изключително крайни форми и физически прояви. Могат да се обособят следните степени на мазохизма: - подчиняване на друго лице в съчетание със самоунижение, усещане за собствена непълноценност в партньорската роля, психологическа настройка за удовлетворяване на всички потребности на партньора при пълен отказ от своите потребности; ограничаването на мазохистките потребности чрез еротически фантазии, мастурбации, заместващи половия живот. Оказва се, че садомазохистки фантазии са присъщи на 12% от жените и на 22% от мъжете - реализация на мазохистки потребности извън законния брак. Това по-често се отнася за мъже, удовлетворяващи подобни потребности със съдействието на проститутки, докато в същото време в обикновения им съпружески живот те не практикуват нищо подобно. Случва се и завързване на "романи", целта на които е сбъдването на скрити мазохистки желания. В този особен случай се сблъскваме с раздвояване на "аз"-а между двете сексуални партньорки: подсъзнателно, това е предизвикване на другото лице към недоволство, агресия.
    Често се срещат и такъв тип сексуални партньори, които с цялостното си поведение принуждават на ответна агресивност, макар първоначално нищо да не е говорило за подобно развитие на ситуацията. Провокираните впоследствие са удивени , че избухването на агресията е било посрещнато благосклонно и е предизвикало у обекта на техния гняв положителни сексуални реакции. Това е именно съзнателно подтикване на друго лице към садистки сексуални действия. Тук ние имаме работа с крайно диференцирани очаквания и поведения : едни търсят само сурови и властни сексуални партньори, а някои се нуждаят от партньори, които без излишни разговори ще причиняват в процес на съжителството болка (психическа или физическа), при трети пък се наблюдава комплексът на провокираната агресия, копролагния, уролагния, "предаването" на партньора на някой страничен субект и наблюдаването на тяхното съвкупление Съществуват и по-твърди форми на мазохизма, при които за желан сексуален възбудител служат пробождания, изтезания, нанасяне на рани. Щекотлив въпрос е мечтата на някои жени да преживеят изнасилване. Фантазии на тази тема могат да изразяват (но не е задължително) мазохистки тенденции, но истинските, скритите мотиви могат да бъдат разкрити само при щателно изследване на личността на конкретната жена. Наблюденията показват, че съюзите между лица, надарени със садистки и мазохистки черти, са много устойчиви и взаимно допълващи се. Те, като правило, не се обръщат за помощ и съвет, чувстват се добро заедно. "Чистите" мазохисти рядко попадат в кабинета на сексолога. Значително по-често се срещат лица с мазохистки индивидуални особености, явяващи се отражение на сексуалните проблеми и конфликти в техните партньорства. Мазохизмът, както и садизмът, излиза извън рамките на човешката сексуалност и бидейки свързан с личността, демонстрира много сложни и разнообразни източници на своето развитие.

    (c) Збигнев Л. С.
    Be proud in your arrogance

    http://vbox7.com/play:eca29fe0

  15. #15
    Мега фен Аватара на quench
    Регистриран на
    Oct 2006
    Мнения
    4 215

    ХОМОСЕКСУАЛИЗЪМ

    Мисля,че е много нужно!

    Цитат от Her Majsety Mistress Linda:

    "На първо място трябва да си зададем следния въпрос: Какво всъщност е хомосексуализмът? Хомосексуализмът е психическо състояние, което възниква при определени обстоятелства. Едва ли има уважаваш себе специалист, който да е на мнение, че хомосексуалистите са се родили такива. Консенсусното становище е, че хомосексуалист се става, когато в продължение на години определени биологични, социални и психически/емоционални фактори влияят на подрастващото момче/момиче. Правени са много изследвания, които са си поставяли за цел да проучат точно този въпрос. Никой изследовател не е могъл категорично да докаже, че хомосексуализмът е вродено състояние. Има много случаи на еднакви близнаци, при които единият близнак е хомосексуалист, а другият не. Кои са факторите, при които едно момче може да стане хомосексуалист? Според известният американски психиатър Джосеф Николоси:
    “Хомосексуализмът представлява проблем с развитието, който се появява при проблеми в семейните взаимоотношения, особено между бащата и сина. Ако момчето не осъществи връзка с баща си, момчето не развива мъжка полова идентичност и става хомосексуалист. Това е най-често срещания клиничен модел.”

    Според д-р Роберт Хикс: “Над 20 години съм консултирал гейове и все още не съм намерил един, който да е имал нормално сексуално развитие по време на детската и юношеската възраст. В много случай става въпрос за бащи, които са били алкохолици и са отсъствали емоционално и/или физически. Често слушам за нежелан сексуален контакт с по-възрастен брат, непознат мъж, приятел, и т. н. Понякога намирам, че гейовете са имали достъп до порнография в ранна възраст.”

    Освен това, хомосексуалното състояние често се появява при хора, които са били жертва на хомосексуално насилие и/или друга подобна психическа травма по време на ранното детство. Ако един хомосексуалист изнасили малко момче, това преживяване може сериозно да обърка психиката на детето и то да развие хомосексуални наклонности след години. Доказано е, че по-голям процент от хомосексуалните мъже, в сравнение с останалите мъже, са били жертва на подобна гавра.

    Макар че факторите предизвикващи появата не хомосексуални наклонности са добре известни на всички специалисти, научната общественост няма категорично становище какво представлява хомосексуализма. Много специалисти са на мнение, че то е психическо заболяване. Много не са съгласни. При положение, че този спор все още продължава е неразумно и неоснователно обществото да се огъва под натиска на самозвани “активисти”.

    Независимо дали е болестно състояние или не, хомосексуализмът е много вредно явление, което уврежда психическото и физическото здраве. Предлагам Ви следните факти:

    Хомосексуалистите по-често се депресират и мислят за самоубийство и са многократно по-склонни да прибегнат до подобна постъпка.

    Много от хомосексуалистите страдат от алкохолизъм и наркомания.

    Хомосексуалистите са с по-лабилна психика.

    Хомосексуалистите са многократно по-развратни. Според някои американски допитвания и изследвания, около една четвърт от педерастите са имали над 1000 партньора. Хомосексуалистите лесно се пристрастяват към хомосексуалното поведение и се озовават в емоционална “дупка” от която трудно се излиза.

    По-голям процент от хомосексуалистите (в сравнение с останалите) са склонни към перверзни сексуални изпълнения, оргиите, секс с непълнолетни, случаен и анонимен секс, групов секс, секс срещу пари и т.н.

    Много от гейовете страдат от болести, които рядко се срещат сред останалите мъже. Такива болести са (СПИН, хепатит A, B, C, сифилис, рак на ануса, рак на тестисите и т.н.)

    Поради изброените причини хомосексуалистите живеят по-кратък живот. Според някои американски изследвания, хомосексуализмът скъсява продължителността на живота с около 30%.

    Тези факти и други, описващи медицинските последствия на хомосексуалното поведение са известни и признати от всички уважаващи себе си специалисти. Хомосексуализмът е съпроводен от много мъка и страдание и това е факт, който никой не може да отрече. Парадоксално е, че там, където хомосексуализмът е най-приет (Амстердам и Сан Франциско) проблемите свързани с хомосексуализмa се увеличават. При положение, че хомосексуализмът причинява болка и страдание у хората и води до много хронични и неизлечими болести, нормалната реакция е да се помогне на хомосексуалистите да превъзмогнат това свое състояние, а не да се легитимира и нормализира поведението, което е източник на това страдание. За щастие, хомосексуализмът е психическо състояние, което е напълно преодолимо. От няколко десетилетия се знае, че е напълно възможно един хомосексуалист да се промени и да заживее нормален живот. Съвременната психология и психотерапия е доказала, че сексуалната ориентация не е фиксирана характеристика, както е цветът на очите примерно. Много хомосексуалисти решават да си помогнат и се подлагат на психотерапия. В немалко случаи терапията е успешна и човекът се променя.

    Според д-р Джъд Мармор: “Митът, че хомосексуализмът е неизлечим е все още широко разпространен сред обществеността и самите хомосексуалисти. Почти няма съмнение, че действителна промяна може да бъде постигната при 20% - 50% от пациентите с хомосексуално поведение, които потърсят психотерапия с такава цел. Най-важната предпоставка е силната мотивация да се постигне подобна промяна.”

    Според д-р Рубен Файн: “Наскоро имах случай да прегледам резултата от психотерапия с хомосексуалисти, и бях изненадан от откритията. Парадоксално е, че макар политически активните гей организации да отричат възможността от промяна, всички изследвания са намерили положителни последстия, независимо от метода на лечение, значителен процент от хомосексуалистите са станали хетеросексуални...” След това д-р Файн добавя: “Ако пациентите са мотивирани, каквато и процедура да е приета, голям процент ще се откажат от своя хомосексуализъм. В тази връзка публичната информация е от голямо значение. Погрешната информация, която се разпространява от някои кръгове, че хомосексуализмът е неизлечим чрез психотерапия, причинява неизброима вреда на хиляди хомосексуални мъже и жени.”

    В света има много организации, които помагат на хомосексуалисти да излекуват и превъзмогнат състоянието си и да заживеят нормален живот. Тези организации разполагат с много научна литература, която е предназначена за хомосексуалисти, които искат да се променят. В много случаи бивши хомосексуалисти помагат и консултират тези търсещи промяната. Много от хомосексуалистите не са доволни от своята “ориентация” и искат да се променят. Тези хора не приемат хомосексуализма за нормално явление и всячески се опитват да се променят. Те искат някой да прояви разбиране и да им протегне ръка. Тези, които са имали възможност да общуват с такива хора, са се убедили, че хомосексуализмът причинява много мъка и страдание и че най-разумната постъпка е да се помага на хомосексуалистите да се променят.

    Миналата година американскиат психиатър Роберт Спитцер публикува изследване, получило широк отзвук в медиите, според което почти всички хомосексуалисти, които доброволно са решили да потърсят промяната са на мнение, че терапията им е била от полза и че веднага след промяната се подобрило емоционалното и психическото им здраве. Тези хора се различават от т. нар. активисти, защото те не приемат хомосексуализма за нормално явление. Много са на мнение, че то представлява психическо заболяване. Напоследък в САЩ именно такива хора се борят против включването на термина “сексуална ориентация” в законите, забраняващи дискриминацията. Важно е да се разбере, че т. нар. активисти не говорят от името на всички хомосексуалисти. Никой не им е дал това право. Трагично е, че в България няма организация, която да помага на хомосексуалистите, които искат да се подложат на терапия и да се променят. А такива хора има много. Именно те, а не “Джемини”, се нуждаят от нашата помощ и подкрепа.

    Всяко общество предприема мерки, които защитават гражданите и особено младежта от опасни и нездравословни поведения, които сериозно увреждат здравето на човека, а оттам и на цялото общество. По силата на тази логика се предпиемат мерки срещу тютюнопушенето, алкохолизмът, наркоманията и т.н. Безброй изследвания в областта на хомосексуализма недвусмислено са доказали, че то е по-нездравословно явление от гореспоменатите пороци и сериозно уврежда здравето на самите хомосексуалисти. Хомосексуалното поведение не трябва да се легитимира и да се нормализира, защото то е изключително вредно за здравето. Най-смислената реакция е обществото да помага на хомосексуалистите да се откажат от хомосексуалното поведение и, когато е възможно, да се откажат от хомосексуализма.

    Задължително е да се прави разлика между хомосексуалиста като човек и хомосексуалното поведение. Законът за предотвратяване на дискриминацията, в който фигурира терминът “сексуална ориентация”, е неудачен, защото изисква от всеки работодател да уважава както хомосексуалиста, така и хомосексуалното поведение. Това е недопустимо посегателство върху личната свобода на човека, тъй като никой не е длъжен да уважава едно нездравословно поведение, което освен това противоречи на неговите морални, религиозни и прочие убеждения. Всеки работодател има правото да развива бизнеса си според своите лични убеждения.

    Нима законът ще задължава църкви, джамии, семинарии, религиозни училища, магазини продаващи църковна литература и други подобни учреждения да се съобразяват с хомосексуалисти?
    Това е един напълно ненужен закон, тъй като досега не е имало нито един случай хомосексуалист да не е бил нает на работа, или пък да е бил уволнен, само защото е хомосексуалист. Българското общество винаги се е отличавало със своята толерантност и търпимост. Хомосексуалистите винаги са били уважавани от обществото и това, че са хомосексуалисти никога не им е пречило да се издигнат в професионален и личен план. Хомосексуалисти присъстват във всички сфери на обществения живот. Не е имало случай хомосексуалист да е бил бит, малтретиран и т.н. само защото е различен. Законите на Република България са еднакви за всички и е ненужно да се правят промени, касаещи изключително една част от обществото.

    Колективните права въз основа на общественоопределящ признак са забранени от международните договори, понеже предизвикват разделение, сегрегация и противопоставяне между отделните групи в обществото.

    Нелогично е да се дават колективни права на хора въз основа на тяхното сексуално поведение. Активистите искат да убедят обществото, че т.нар. “сексуална ориентация” представлява част от идентичността на човека, както е с пола, възрастта, етническия произход и т.н. Това обаче не е така. Общото между споменатите характеристики е, че те са вродени, непроменяеми, и безвредни. Сексуалната ориентация не е вродена и непроменяема и в никакъв случай не е безвредна. Следователно въобще не може да става дума за сравнение между сексуалната ориентация и другите човешки характеристики и не трябва терминът “сексуална ориентация” да съществува в българското законодателство. Хомосексуализмът не е идентичност а психическо състояние и форма на сексуално поведение.

    Макар повечето хомосексуалисти да не са виновни, че са станали такива, те доброволно и съзнателно избират своето поведение и е неоправдано да се приемат закони, които да дават специални права на хора въз основа на тяхното нездравословно и протовоестествено поведение. Хомосексуализмът се появява в следствие на сложни психически/емоционални и социални процеси, които влияят на подрастващото момче/момиче. Хомосексуализмът е предотвратимо, а в някои случаи и излечимо явление. През последните няколко години в САЩ са публикувани много книги, които обясняват как се появява хомосексуализмът и какво може да направи родител, за да бъде сигурен, че детето му няма да развие хомосексуални наклонности.

    Хомосексуалистите разполагат с всички права и задължения, които се полагат на българските граждани. В България няма дискриминация спрямо хомосексуалистите. Предлаганите промени всъщност дават привилегии на хомосексуалистите и конкретно на тези от “Джемини”. В днешно време има случаи на хора, които съзнателно и доброволно решават да станат, или поне да се правят, на хомосексуалисти. Това си е тяхно решение, но трябва ли тези хора да получават законови привилегии заради сексуалния си избор? Друг важен момент е, че има случаи в САЩ законите, забраняващи дискрининацията въз основа на “сексуална ориентация” да бъдат премахвани, защото законодателите са разбрали, че подобни закони дават привилегии на хомосексуалистите и изискват всеки работодател да одобрява хомосексуалното поведение. Освен това, имало е случаи активисти да използват подобни закони в ущърб на интересите на тези хомосексуалисти, които желаят да се променят.

    При положение, че съществува връзка между хомосексуализма и педофилията, не мислите ли, че е нежелателно да има хомосексуалисти в организации и учреждения, които се занимават с обучението и възпитанието на деца? В такива случаи трябва да се мисли първо за здравето и бъдещето на детето. Освен това много родители смятят, че изключително нездравословното хомосексуално поведение не е пример за подражание и е нежелателно то да бъде представяно на деца.

    На 10 януари 2003 г. в-к “24 часа” писа, че в Стара Загора учител е склонявал 14-годишен ученик към хомосексуални действия и му е предлагал да позира за актови снимки. В квартирата на учителя имало много порнографски снимки на деца и компютърни дискове с директории за педофили. Самият учител бил хомосексуалист.

    С оглед гореспоменатата случка е напълно нормално добросъвестни родители да не желаят техните деца да се възпитават от хомосексуалисти. Какво би станало, ако терминът “сексуална ориентация” стане част от българското законодателство? Нима училищата ще бъдат задължавани да наемат хомосексуалисти, за да не бъдат обвинени в дискриминация? Не трябва ли държавата да се грижи първо за здравето и благополучието на младежта? В интерес на подрастващите е техните възпитатели да не бъдат хомосексуалисти.

    Макар че, естествено, повечето хомосексуалисти не са педофили и нямат сексуални влечения към деца, съществува безспорна връзка между хомосексуализма и педофилията, или по-конкретно, между хомосексуализма и гаврата с деца. Това трябва да се знае, когато се обсъжда темата за хомосексуализма. Ето и някои факти, които доказват, че съществува подобна връзка:

    През 1994 г. ООН изключва ILGA (Международната асоциация на гейовете и лесбийките; International Lesbian and Gay Organization), защото се разбрало, че организацията има връзки със северноамериканската педофилска организация NAMBLA (North American Man/Boy Love Association; Асоциация на мъже, които “обичат” момченца) и други подобни педофилски организации. Всъщност педофилската организация е част от ILGA от 1985 г. и е изключена едва когато ООН предприело съответните наказателни мерки. През април 2002 ILGA повторно подала молба да бъде включена в ООН като неправителствен наблюдател. ООН пак отказало да включи организацията в състава на групата на неправителствените организации, участващи в работата на Икономическия и социален съвет към ООН, защото организацията на могла да докаже, че е скъсала връзките си с педофилски организации като NAMBLA. Пакистанският делегат коментира положението по следният начин: “Повече от една година ILGA отказва да предостави документация или да ни позволи да прегледаме списъка със състава на организацията, за да ни демонстрира, че педофилските организации са били изгонени.”

    В САЩ педофилската организация NAMBLA редовно участва в гей паради.

    През 1993 във Вашингтон се провежда внушителен гей парад. Според някои свидетели много от участващите скандирали следното: “We’re here, we’re queer, and we are coming after your children.”*

    Педофилските организации и гей организациите активно лобират за смъкването и/или изравняването на възрастовите граници за хомосексуално и хетеросексуално сношение. Интересното е, че макар на пръв поглед единственият мотив на гей организациите е да има “равноправие”, въпросните организации никога не предлагат двете възрастови граници да бъдат еднакво високи, вместо еднакво ниски! Когато “Джемини” предложиха да се изравнят възрастовите граници, защо не предложиха двете да се изравнят на (примерно) 16, вместо 14 години? Защо не предложиха хетеросексуалната граница да се вдигне, вместо да падне хомосексуалната?

    На 23 август 2000 г. интернет вестникът WorldNetDaily публикува статия на Джосеф Фара, в която пише следното: Някои хомосексуалисти искат да са около деца поради една причина – да злоупотребяват с тях.” След това авторът обяснява: “Нека не се правим, че няма връзка [между хомосексуализмът и педофилията]. Според някои изследвания, поне една трета от всички блудства с деца са извършени по хомосексуален начин. Процента на хомосексуалистите в обществото е между 2% и 4%. Това означава, че хомосексуалистите са между 12 и 16 пъти по-склонни да блудстват сексуално с дете. Освен това, според изследване публикувано през 1985 в Психологически Доклади (Psychological Reports) учителите, които са хомосексуалисти, са между 90 и 100 пъти по-склонни да се ангажират сексуално с учениците, в сравнение с хетеросексуалните преподаватели.”

    Във връзка със зачестилите случаи на педофилия в американската католическа църква, на 14 юни 2002 г. в интервю за предаването “Talkback Live” по CNN Ал Рантел, виден хомосексуалист от Лос Анжелес и известен радиоводещ казва следното: “Това не е въпрос на педофилия. В случая не става въпрос за педофили. Има враждебно настроени гейове, а сред нас има такива, повярвайте ми, аз не съм един от тях, но трябва да си признаем, че те съществуват. Тези враждебно настроени гейове са навлезли в католическата църква...и са почнали да гонят момчета.” В същото интервю Ал Рантел сподели мнението, че мъжете хомосексуалисти не трябва да работят с момчета.

    През 1996 издателската къща Алисън Пъбликейшънс (Alyson Publications), най-големият издател на гей литература в САЩ, публикува книга със заглавие “Гей Секс: Наръчник за мъже, които харесват мъже.” Книгата съдържа подробни указания и инструкции как мъжете хомосексуалисти да се гаврят с момчета и да се укриват от полицията. Авторът Джак Харт пише следното: “Избягвайте ситуации, при които няколко мъже правят секс с едно и също момче, или с група момчета, в продължителен период от време.” Между другото, въпросната издателскта къща издава и педофилска литература, която се радва на голяма популярност.

    На 26 март 1992 г. американският гей вестник Сан Франциско Сентинел публикува статия със следното съдържание: “Любовта между мъже и момчета е в основата на хомосексуализма. Абсурдно е гей обществото да твърди, че любовта с момчета не е хомосексуална любов. Ние трябва да подкрепяме мъжете и момчетата, които участват в такива връзки.”

    През 1995 г. хомосексуалното списание “Guide” пише следното: Ние можем да се гордеем, че гей движението е приютило малкото гласове, които са имали смелостта да кажат, че децата са по природа сексуални” и “заслужават правото на сексуално изражение с когото си изберат...” На друго място в същата статия пише: “Вместо да се страхуваме, че ще ни нарекат педофили, ние трябва годро да заявим, че сексът е хубаво нещо, включително сексуалността на деца...трябва да го направим в интерес на децата.”

    Според изследване проведено през 1992 г. и публикувано в “Journal of Sex and Marital Therapy”, хомосексуалните мъже са три пъти по-склонни към педофилия от хетеросексуалните и средностатистическия педофил се гаври с между 20 и 150 момчета преди да бъде заловен.

    Според друго изследване публикувано в “The Gay Report” през 1979, 23% от гейовете и 6% от лесбийките си признават, че са имали сексуални сношения с деца. Сред хетеросексуалните този процент е многократно по-нисък.

    Според изследване проведено през 1988 г. и публикувано в “Archives of Sexual Behavior”, 86% от педофилите описват себе си като хомосексуалисти или бисексуални.

    Според Адрайн Копланд, психиатър, който работи с хора извършили сексуални престъпления в град Филаделфия, САЩ, около 40% - 45% от педофилите са имали хомосексуални преживявания.

    Миналото лято, когато “Джемини” участваха в телевизионното предаване “Сблъсък” по бТВ, един педераст от организацията си призна, че иска да се гаври с деца. Въпросният хомосексуалист обяви, че иска “правото” да осиновява деца и законът да му разреши да прави секс с тях, така че да ги научи на хомосексуализъм и по този начин да си създаде поколение! Любопитното в случая е, че никой от “Джемини” не възрази и не се дистанцира от мнението на този откачен човек. Ако приемем, че мълчанието означава съгласие, излиза че, всички от “Джемини” имат подобни възгледи. Би било хубаво г-жа Десислава Петрова, която е най-дейният активист, да обясни какви хора всъщност членуват в нейната организация и какви възгледи и позиции изповядват. Имайки предвид изказването на гореспоменатият хомосексуалист, става ясно, че сега, след като парламента смъкна възрастовата граница за хомосексуални сношения, този човек може спокойно и законно да вербува и развращава малки момчета, с които да задоволи своите сексуални желания. За съжаление, някои агресивни хомосексуалисти свободно изразяват желание да “научат” деца и юноши на хомосексуализъм.

    През 1980 г. най-влиятелната гей организация в Холандия (латинското й съкращение е COC) приема позицията, че “освобождението” на педофилията трябва да се разглежда като гей въпрос и следователно възрастовите граници трябва да се анулират. (*26) През 1990 г. организацията постига значителен успех, смъквайки възрастовата граница на 12 години (освен при възражение от страна на родителя, при което границата се вдига до 15). Именно тази организация подпомага идейно и финансово българската “Джемини”.

    През 2000 г. американският психиатър Джудиф Рейзман (*27) изнася доклад, според който определено има връзка между хомосексуализма и педофилията. Според Рейзман, някои педерасти целенасочено искат да вербуват и развращават момчета.

    Пак според Рейзман, която е изследвала обявите в американското гей списание “The Advocate”, най-влиятелното подобно издание в САЩ, а може би и в целия свят, въпросното списание многократно е публикувало обяви за проницаема кукла направена като момче. Куклата може да се закупи в три различни позиции.

    Всъщност, представеното да момента представлява “върха на айсберга”, когато става въпрос за неоспоримата връзка между хомосексуализма и педофилията. Всеки, който реши детайлно да проучи въпроса ще намери много повече доказателства. Моля обърнете внимание на доклада “Homosexuality and Child Sexual Abuse” публикуван през юни 2002 г. от американската неправителствена организация Family Research Council. Предоставям ви доклада с незначителни съкращения. Оригиналът може да се намери на следния интернет адрес: http://www.frc.org/get/is02e3.cfm

    Тъй като всички законопроекти, касаещи хомосексуализма, са внесени от “Джемини”, редно е да се обърне малко време на въпросната организация. Активистите от “Джемини” най-нахално лъжат, че хомосексуалистите са се родили такива, макар че всеки студент по психология знае, че това не е така и че това твърдение противоречи на безброй изследвания в областта на хомосексуализма. Освен всичко то изключва възможността някой да стане хомосексуалист, което е пълен абсурд. За активистите тази теза е много удобна, защото според нея ако един хомосексуалист убеди малко момче да се съгласи на анален секс и момчето впоследствие развие хомосексуални наклонности, въпросният хомосексуалист ще се оправдае, че момчето се е родило с такива наклонности и той с нищо не е виновен. Освен това, тази лъжа изключва възможността някой хомосексуалист да се промени. По света има десетки хиляди хомосексуалисти, които са се променили и са доказателство, че в някои случаи хомосексуализмът е излечимо психическо състояние. Много от тях имат семейства и живеят своего пода втори живот. Много от хомосексуалистите не са доволни от своята “ориентация” и искат да се променят.

    Важно е да се разбере, че активистите по-скоро пречат, отколкото помагат на хомосексуалистите. Те знаят, че обществото гледа по-благосклонно на хомосексуализма ако е под заблудата, че то е вродено и непроменяемо състояние. Поради тази причина активистите постоянно лъжат, че хомосексуалистите са родени такива. За съжаление, тази фалшива презумпция пречи на самите хомосексуалисти и на всеки, който желае да им помогне да заживеят нормален живот. Вместо да им помогнат да разберат на какво се дължи тяхното състояние и дали могат да го превъзмогнат, активистите ги лъжат, че то е вродено и непроменяемо.

    Представете си следния сценарий: Младеж на 16 години се опасява, че е хомосексуалист и няма влечения към противоположния пол. Поради своите религиозни и морални възгледи, този човек не може да приеме за нормално своето състояние. Освен това, младежът основателно се страхува, че ако стане активен хомосексуалист ще си навреди на здравето. Ако е мотивиран и потърси промяната е напълно възможно да преодолее своя хомосексуализъм, стига да намери добър специалист. Какво обаче може да стане ако младежът повярва на лъжите на активистите? От една страна, той не може да се примери със своя хомосексуализъм, но същевременно живее под заблудата, че то е вродено и непроменяемо състояние. В един момент този човек изпада в безизходна ситуация. За съжаление, напълно възможно е този младеж да реши да се самоубие. Единствената друга алтернатива е да стане активен и да навлезе в гей средите, което ще е пагубно за здравето му.

    За съжаление, активистите от “Джемини” не обръщат внимание на истината и нахално лъжат и заблуждават обществото. Те много добре знаят, че хомосексуалистите не са родени такива, но въпреки това продължават да трърдят точно това, защото така им е по-удобно. Освен това, активистите спекулират с броя на хомосексуалистите. В началото на месец юли 2002 г. пред в-к “168 часа” Десислава Петрова разви тезата, че хомосексуалистите били 10%. Според нея това било доказано от международни изследвания и важи са всички общества. Това е поредната лъжа. Всъщност тезата на активистката дължи своето начало на едно изследване, публикувано през 1948 г. от американският сексолог Алфред Кинси, според което всеки десети мъж има, или е имал хомосексуални наклонности. Точният цитат от книгата Sexual Behavior in The Human Male е следният: “10% of the males are more or less exclusively homosexual for at least three years between the ages of 16 and 55.”a На същата страница Кинси пише следното: “4% of the white males are exclusively homosexual throughout their lives after adolescence.”b От пръв поглед става ясно, че това проучване касае единствено белите американски мъже. Много е важно да се разбере, че то е изключително неточно и други изследователи многократно са го обявявали за недостоверно и лъжливо. Още през 1948 г. изследователя Алберт Хобс съобщава, че данните на Кинси относно хомосексуализма са напълно недостоверни. Години след смъртта си Кинси е разобличен от свои колеги и познати като садистичен хомосексуалист, който нарочно е фабрикувал и манипулирал данни.

    Съществуват хиляди съвременни изследвания, анкети и проучвания, които доказват, че хомосексуалистите (и бисексуалните) са най-много 1%-3% от населението.

    Въпреки това по цял свят нахални и безсрамни активисти като Г-жа Петрова продължават да твърдят, че хомосексуалистите са 10% от населението. Ако интервюиращият журналист от в-к “168 часа” беше помолил активистката да цитира поне едно съвременно изследване и/или проучване (кой го е провел, при какви условия, каква методология е използвана, къде е публикувано и т.н.), което да легитимира абсурдната й теза, Г-жа Петрова със сигурност нямаше да успее. На всеки трябва да му е ясно, че в случая на става въпрос за конспиративно преброяване и/или случайна грешка, а целенасочена измама и манипулация, която цели да заблуди и обърка обществото и да накара политиците да се занимават с “правата” на обратните.

    Хомосексуалистите са малък процент от населението, при това много от тях не желаят да са такива и искат да се подложат на терапия, защото така те имат възможност да си спасят здравето и да заживеят по начин, който не противоречи на основните морални, природни, религиозни и прочие закони.

    Твърдението, че броя на хомосексуалистите е еднакъв във всички общества също е абсолютно невярно. До ден днешен хомосексуалното състояние е рядко срещано явление в много държави от Африка и Азия. Всеки, който е разговарял с представители на тези континенти бързо ще се убеди, че за някои общества хомосексуализмът е почти непознато явление. Там, където хомосексуалното поведение не се рекламира и съществуват строги закони (висока възрастова граница; закон забраняващ содомитството) броя на хомосексуалистите е малък. Освен това, в такива общества агресивните хомосексуалисти (за пример може да бъде посочен гореспоменатия педераст от “Джемини”) нямат възможност да вербуват психически неузрели юноши и да ги “научават” на хомосексуализъм. Даже в древна Гърция хомосексуалното поведение е било обект на строги наказания и е придобило широка популярност едва непосредствено преди упадъка на тази цивилизация.

    За съжаление, българският парламент гласува да бъде смъкната от 18 на 14 години възрастовата граница за хомосексуални сношения. Психиката на едно 14 годишно дете (независимо дали е момче или момиче) не е укрепнала и тепърва му предстои немалко психическо и емоционално развитие. С приетите промени в НК парламентът позволява на хомосексуалисти да предлагат секс на девойки и юноши, които не са готови за това и чиято психика все още е в процес на развитие. Ако педерастите и лесбийките се възползват от това “право”, броят на хомосексуалистите със сигурност ще се увеличи. За някои младежи ранните тийнейджърски години са периодът, по време на който се определя тяхната бъдеща сексуалност. С новите промени има опасност един потенциално хетеросексуален младеж да пробва хомосексуално поведение и по-късно да развие такива наклонности. Смъкването на възрастовата граница за хомосексуални сношение изложи на риск много младежи, особено тези, които са несигурни в своята сексуалност. Освен това, много от мъжете хомосексуалисти имат влечения към малки момчета и в момента в България има момчета, които поради беднотия и безизходица продават телата си на възрастни педерасти, така че да припечелят някой лев. Новите промени в НК ще ускорят и задълбочат тази отвратителна тенденция, от което ще пострадат най-вече засегнатите деца и техните семейства.

    Възмутителен е фактът, че от “Джемини” продължават да твърдят, че са онеправдани и неразбрани. През април 2003 г. те се обидили, когато ген. Бойко Борисов обяви, че има хора, които скланят бедни деца към хомосексуализъм и извращения. След това те осъществиха среща с ген. Бойко Борисов, за да разяснат разликите между хомосексуализма и педофилията и обявиха готовност да сътрудничат на органите на реда в разкриването на педофили. Инициативата е похвална, но повдига няколко тревожни въпроса. Г-жа Петрова, отново привлякла медийното внимание, каза следното пред събралите се репортери: “Всички знаем, че хомосексуализмът не е равно на педофилия.” Това е така, но трябва да се отбележе, че педофилиятя се среща по-често сред хомосексуалисти, отколкото сред хетеросексуални хора. Освен това, нека не забравяме, че хомосексуалното поведение има много силен "младежко-ориентиран" компонент, който рядко се среща сред хетеросексуалните. Много хомосексуални мъже предпочитат младежи и/или момчета в пубертета, а за сравнение много малко хетеросексуални мъже търсят сексуален контакт с девойки. Това е една от причините, поради които гей организациите са единствените, които желаят смъкването на възрастовите граници. Пред медиите активистите заявиха, че не знаят дали в тяхната организация има хора задържани за сексуални престъпления, защото имали много членове. Те споделиха също, че сред членовете на "Джемини" има жертви на хомосексуална педофилия, срещу която обществото трябва да се бори. Това изказване буди недоумение. Не е ясно как точно активистите ще предотвратяват хомосексуалната педофилия, при положение, че по “Сблъсък” член на “Джемини” спокойно изрази желание да се гаври с момчета. Защо тогава Г-жа Петрова не му възрази? Защо организациятя, която ужким ще се бори с хомосексуалната педофилия, толерира присъствието на хора, които искат да я практикуват? Как ще коментират “Джемини” своето сътрудничество с холандската COC, която признава за съществуването на връзка между хомосексуализмът и педофилията? Как да коментираме фактът, че след срещата с ген. Борисов било решено “Джемини” да помагат на инспекторите от Детска педагогическа стая?

    С досегашното си поведение активистите от “Джемини” са доказали, че са готови на всичко, включително лъжата и измамата, за да постигнат целите си. Те преднамерено, целенасочено и последователно заблуждават обществото, като твърдят че хомосексуалистите са родени такива и спекулират с броя им. Не трябва да се позволява на тези нахални и безсрамни лъжци да променят обществото и по тяхно настояване да се гласуват неразумни законопроекти. Въпросът с хомосексуализма е предимно медицински. Има специалисти, които смятят че това е болестно състояние. Има хомосексуалисти, които са съгласни. Независимо дали е болестно състояние или не, то е изключително вредно и обрича хомосексуалистите на сравнително по-кратък и мъчителен живот. Много хомосексуалисти не го приемат за нормално и всячески се опитват да се променят. Наш дълг е да помагаме на такива хора да преодолеят своите хомосексуални наклонности и да заживеят нормален живот.

    Когато се обсъжда хомосексуализма, първият въпрос трябва да бъде: “Какво всъщност е то?” Научната общественост не е дала категоричен отговор на този въпрос. Все още продължава спора на тема: “Болестно състояние ли е хомосексуализма? Защо да/не?” Много психолози/психиатри поддържат мнението, че хомосексуализмът представлява психическо заболяване. Немално хомосексуалисти са съгласни с това твърдение. При положение, че все още няма отговор на този въпрос е нелогично да се говори за някакви “права”. Освен това, когато се обсъждат подобни законопроекти, нормално е да се разгледат няколко различни гледни точки. Нормално е да се вземе предвид мнението на хомосексуалисти, които са се променили, на психиатри и други подобни личности. На много места в САЩ, където се обсъждат подобни законопроекти се организира референдум, така че гражданите да могат да си изразят мнението. В една демократична страна широката общественост трябва да бъде ангажирана, когато се обсъждат подобни законопроекти. Какво обаче става в България? Дискусията е изцяло монопилизирана от “Джемини”. Тови компрометира самата дускусия и води до загуба на обективност и точност, особено като се има предвид непристойното държание на активистите. Тяхното арогантно и безсрамно поведение би трябвало да е достатъчно да ги дискредитира и компрометира. Българското общество е категорично против всякакви опити да се легитимира и нормализира едно нездравословно поведение, което нарушава основните религиозни, морални, природни и прочие закони. Сигурно поради тази причина “Джемини” се опитват зад гърба на обществото и без да се провеждат дебати по темата да прокарват злокачествени законопроекти, които целят да изменят и променят основните ценности на българина.

    Българският народ се е съхранил повече от 13 века благодарение на своите духовни, морални, културни, религиозни, и други ценности и традиции. В тези тежки времена именно те ще ни помогнат да се справим с трудностите. Хомосексуализмът е неморално, противоестествено и нездравословно явление, чието пропагандиране и легитимиране води до отродяване и цялостен разпад на вековните ценности, които са били и ще бъдат крепители на българския народ. Съществуват много изследвания (някои от които са цитирани тук) според които хомосексуализмът представлява неприемлива форма на сексуално поведение. Мисля, че тези страници съдържат достатъчно убедителни аргументи защо не трябва терминът “сексуална ориентация” да се включва в българското законодателство и защо обществото не трябва да се занимава с една шепа самозвани, радикално настроени активисти."
    Be proud in your arrogance

    http://vbox7.com/play:eca29fe0

  16. #16
    Мега фен Аватара на quench
    Регистриран на
    Oct 2006
    Мнения
    4 215

    ФЕТИШИЗЪМ

    Получих няколко ЛС-та и реших да питам Mistress Linda. Ето какво тя ми отговори (наистина има доста по-обширни познания от мен):

    "Фетишизмът е сексуално състояние, при което сексуално удовлетворение се постига в резултат от контакт с предмет, части от тялото (най-често женски крака), или съчетание от двете. На много места и от много хора фетишизма се разглежда като вид "сексуално отклонение", което е меко казано спорно.

    Фетишизмът е свързан преди всичко с еротичното въображение. Той не носи вреда на никого, не води до престъпления, не предизвиква нежелано насилие, като в същото време обхваща много широка гама от сексуални обекти, които могат да играят ролята на фетиши.

    Думата "фетишизъм" означава "идол" или "символ". Фетиш е всеки един предмет, който има за вас сексуално значение - високи токчета, латексово облекло, високи ботуши, кожа, униформа, коприна, парфюм - всичко, което ви привлича сексуално и ви възбужда, извън сексуалния акт се приема за фетиш. От тук идва и твърдението, че всеки от нас в една или друга степен е фетишист. Често неосъзнато.

    Изразеният фетишизъм е предимно мъжко сексуално влечение. Според всички изследвания по въпроса, съотношението мъже/жени при фетишистите е 40/1 - на четиридесет мъже се пада по една жена. Възникването на фетишизма в човек се обяснява от психолозите с много различни подсъзнателни фактори. Фройд е считал, че фетишизма е изражение на мъжкия страх от кастрация. Учениците на Фройд за придавали голямо значение на влиянието от личността на майката при мъжете фетишисти, и на бащата при жените фетишистки. Според много автори, сексуалните фетишите имат и символически значения, освен чисто сексуални. Каприо е гледал на фетишизма като на изражение на символна мастурбация. И така нататък - както при много неща, свързани с човешката сексуалност, и тук мненията на специалистите са разделени и на противоположни позиции.

    Според едно изследване, проведено в Лондон от Чокли и Паул, относно възрастта на фетишистите се оказва се, че диапазона е необичайно широк - от 12 годишни деца, до 60 годишни възрастни мъже. На първо място сред фетишите е кожата и латексовото облекло (58% от хората). Това е най-често срещания фетиш дори и в еротичната индустрия и това не е случайно. Просто огромно количество хора са привлечени и чувстват сексуална възбуда при вида на кожени или латексови дрехи, обувки или аксесоари. До голяма степен тази привлекателност на коженото и латексово облекло се дължи на тяхната еластичност, тънкота на материята, блясък и факта, че могат да прилепват плътно по тялото и да са нещо като втора кожа. Номер две в класацията несъмнено са високите токчета (23%). Колкото по-високи и по-тънки са те, толкова по-добре. Ако пък и обувките или ботушите с високи токчета са от черен латекс, нещата придобиват завършен вид.

    Тук е мястото дa посоча известна връзка между high heels, foot domination, trampling and love of pain, причинена от обожаваните крака, обувки и токчета.

    Веднага след латекса, кожата и високите токчета идват телесните фетиши (15%). Пръстчетата на краката, стъпалата, ноктите и т.н.
    ************************************************** **********
    Respected Mistress Linda,
    It is a great honour for me that you are entertaining my letter.I take pride to write that I am a born foot lover and have a foot fetish of extreme nature.The most pleasureable job which fantasizes me the most is the polishing of toes especially true red. My second fantasy comes true when I suck each succulent toe to the best of my skill and appetite.
    My third fantasy of licking the soles takes me to the seventh heaven when I make the proper use of my tongue.
    I know there are tones of erroneous zones in the feet that ought to be licked but for that one needs a high quality exploring sense. I would love to crawl by your noble and gorgeous feet if you accept my candidature for a session of 3 hours. Anxiously waiting. A True Foot Lover
    ************************************************** **********
    Различните униформи също са много разпространен фетиш - полицейска униформа, затворническа, калугерска, ученическа, униформа на медицинска сестра, на стюардеса или на мажоретка и т.н. (10%). И накрая фетишът към непрано женско бельо, който е завладял 5% от фетишистите.
    ************************************************** **********
    Hello Mistress Linda,
    I would like to purchase your unwashed mucky panties, is it possible if i send cash? Thank you
    P from Rome - Italy
    ************************************************** **********
    Има и много странни фетиши като "crashing" - фетиш, при който човек се възбужда като гледа как чупят предмети, газейки ги с високи токчета.
    ************************************************** **********
    Gospodarke, iskam da te gledam kak se kefi6 kato tup4e6 i uni6tojava6 s ostrite si tok4eta moite ve6ti, kaseti i diskove,
    kak stro6ava6 gsm-a mi, a sled hodene v toaletna si izbursva6 dupeto v diplomata mi za vis6e za koqto sum u4il 5 godini......
    ************************************************** **********
    В повечето случаи човек е имал само един фетиш, при 1/3 от изследваните фетишите са били по три, а са се срещали и шампиони с над шест фетиша. По много разнообразен начин е било и използването на фетишите от фетишистите. Съзерцание, преобличане, галене и ласки, смучене, търкане, колекциониране, унищожаване, носене, разкъсване и т.н. При нито един от изследваните не е открито каквото и да било психическо отклонение. Почти всички от изследваните са имали постоянен сексуален партньор, и само някои са ограничавали своите сексуални нужди единствено чрез контакт с фетиша.

    Всъщност при фетишизма... има една много тънка граница, която често ни пречи да определим доколко при определени прояви, става дума за фетишизъм, и доколко за нещо друго. Принципно фетишизмът се заключава в това, да се достигне сексуално удовлетворение при досег с фетиша, и той се явява главен сексуален дразнител.

    Най-ерогенната зона на човека е съзнанието. Фетишите въздействат стимулиращо именно на съзнанието и това ги прави толкова мощен еротичен стимул. Не им се противете. Открийте своите фетиши, ако не сте го направили вече и не се свенете да ги споделяте и ползвате с партньорката си. Понякога може да срещнете негативна реакция, но това ще се изплати многократно, когато попаднете на партньорка, с която ще можете да освободите съзнанието си и да се отдадете взаимно на своите фетиши... преживяването е неповторимо... неoписуемо...!!!

    Фетишизмът наистина е едно състояние, много богато на изразни сексуални форми и поведение. И отново подчертавам, че в него няма нищо лошо. Така че, ако се чувствате привлечен от някое от изброените неща, то - смело напред!"
    Be proud in your arrogance

    http://vbox7.com/play:eca29fe0

  17. #17
    Мега фен Аватара на quench
    Регистриран на
    Oct 2006
    Мнения
    4 215

    Оргазмо феминино

    bgm:

    "Клиторен оргазъм
    Най-обичаен, този оргазъм се получава от непосредствено стимулиране на клитора и тъканта около него. Това, което много хора не осъзнават е, че по-голямата част от клитора всъщност е скрита в женското тяло.
    Скоро австралийската уроложка Хелън О’Конъл, е открила, че клиторът е свързан с вътрешно “хълмче” от тъкан, която еректира до размера на първата става на палеца на ръката. Тази тъкан има две “бедра”, които се удължават с още 11 сантиметра. В допълнение, две сферични разширения на клитора, също образувани от еректилна тъкан, излизат точно от външната страна до вагината.
    Откритията на О’Конъл, публикувани в Journal of Urology показват, че тази еректилна тъкан, плюс заобикалящата я мускулна тъкан, допринасят за мускулните спазми при оргазъм. С толкова много тъкан, участваща в клиторния оргазъм, не е изненадващо, че той се получава най-лесно.
    Вагинален оргазъм
    Той се получава при стимулиране на G-точката или при натиск върху цервикса (входа за матката) и/или върху предната вагинална стена. Разположена на средата между лонната кост (костта на пубиса) и цервикса, чувствителната G-точка – наречена така по името на откривателя си, германския лекар Ernest Grafenberg – представлява маса от подобна на гъба тъкан, която набъбва при стимулиране. Тъй като е трудно да бъде локализирана, експертите са разработили няколко насочващи техники:
    - Като лежи по гръб, жената повдига таза си нагоре, така че вулвата (външните полови органи) да се притиска хоризонтално към лонната кост на партньора. Според сестрите Берман тази поза позволява на пениса да направи контакт с G-точката, като същевременно се стимулира и клитора. Поставянето на възглавница под таза позволява той да застане по-лесно под правилния ъгъл.
    - Уипъл предлага поставянето на два пръста вътре във вагината, които се движат по предната вагинална стена, където е разположена G-точката.
    Комбиниран оргазъм
    Този вид оргазъм може да бъде постигнат с комбиниране на двата описани по-горе. "
    Be proud in your arrogance

    http://vbox7.com/play:eca29fe0

  18. #18

    СЕКСУАЛНОСТ - ИНДИВИДУАЛНИ РАЗЛИЧИЯ И РАЗСТРОЙСТВА Отговор

    Човешката сексуалност е широко понятие, включващо всичко, касаещо пола и половото поведение - от базовите физологични различия между мъжа и жената до явните и скрити сексуални влечения и поведения на индивида. Сексуалността е изключително важна личностова категория, която в сравнение с повечето други личностови характеристики на пръв поглед изглежда изключително силно биологично детерминирана - поради това, че човек се ражда с определен, зададен независимо от него анатомичен пол, и инстинктивно зададена репродуктивна функция на сексуалното поведение, имаща за задача да осигури продължаването на рода. Биологично зададеното по отношение на сексуалността обаче далеч не изчерпва това, което тя всъщност е в живота на човека. За разлика от животното, човекът е символно същество, реагира повече на вътрешни репрезентации на външните стимули, отколкото на самите стимули, а това прави реакциите му много по-пластични, гъвкави и разнообразни. Оттук и сексуалността при човека, макар и в основата си билологично детерминирана, е всъщност доста пластична и изменчива категория, и индивидуалните различия по отношения на нея са много и разнообразни и засягат всички нейни аспекти - полова идентичност, сексуална роля, сексуална ориентация, функции на сексуалното поведение.
    Сексуалността дълго време е била /а и до някаква степен и все още е/ тема табу както в професионалните медицински и психологически среди, така и в рамките на ежедневния живот. Всяко индивидуално различие по отношение на сексуалното поведение, роля или влечение е било категорично категоризирано като патология, като в това дори е присъствал нескрит елемент на моралистично заклеймяване. Едва през последните години тази рамка започва да се разчупва и на сексуалността започва да се гледа като на нещо, в което хората могат да бъдат различни, така както се различават например по своя темперамент или характер, без едни или други нейни характеристики да се свързват непременно с патология. Изваждането на хомосексуалността от класификацията на психичните болести е едно от силините доказателства в полза на тази тенденция, макар че реално това не и кой знае каква крачка напред, защото, макар и вън от официалната класификация на болестите, напрактика в главите на хората хомосексуалността все още е по-скоро част от патологията.
    Дълго време човешката сексуалност е разглеждана много общо, без да се прави разграничение между отделните нейни аспекти, което води до много неясноти и погрешно разбиране на индивидуалните различия и нарушенията. Днес е постигната една значителна яснота, която дава възможност за по-точното диференциране и разбиране на различията и патологията.

    Сексуалната идентичност на човека включва 4 основни компонента: анатомичен пол /sex/, психичен пол /gender/, сексуална роля и сексуална ориентация. За разбиране на отделните сексуални различия и нарушения е много важно доброто познаване и разграничаване на тези компоненти - разбирането на това, че макар свързани помежду си и взаимно влияещи си, те все пак са отделни, различни една от друга величини.
    Формирането на анатомичния пол преминава през няколко отделни етапа - формиране на 1) генетичен пол - хромозомния набор в момента на оплождането, 2) гонаден пол - формирането на мъжки или женски полови жлези /в края на 1 - началото на 2 мес. от беменността/, 3) хормонален пол - производството на определени хормони от сътветно яйчниците при жените и тестисите при мъжете, 4) генитален пол - оформяне и диференциране на на вътрешните и външните полови органи /5 - 7 мес. от бременността/, 5) нервно-церебрален пол - оформяне на онези структури в мозъчната кора, които регулират цялостното полово поведение на ниво вродени и придобити полови реакции /през втората половина на бременността/. Психолгията и психиатрията се интересуват от анатомичния пол най-вече по посока на това, доколко абнормностите в неговото формиране и най-вече абнормното пренатално хормонално развитие влияят не само и единствено върху развитието на половите органи и вторичните полови белези, но и върху по-късното мъжествено или женствено поведение. В тази посока са провеждани различни изследвания с животни, но те не са достатъчно показателни, за да могат да бъдат направени от тях каквито и да е категорични заключения за човека и неговата сексуалност, и така, на този етап всичко, което е открито по отношение съществуването на евентуална връзка между пренаталните влияния и по-нататъшното развитие на отделните аспекти на сексуалността, е все още само в сферата на хипотезите.
    Психичният пол /gender идентичност/ представлява половото самосъзнание, съзнанието за притежавана мъжественост или женственост така както е разбирана тя в конкретната култура или общество. Формирането на gender идентичност се определя изключително много от психологични и социални фактори, за разлика от анатомичния пол, който е изцяло биологично зададен. Половата идентичност започва да се изгражда от момента на раждането, ключовият период за нейното установяване е от 18 мес. до 3-та год., като напълно приключва в пубертета. В този период от развитето на човека родителските влияния са изключително силни и определящи по отношение на по-нататъшното развитие. В повечето случаи психичният пол се изгражда като съответен на зададения анатомичен пол, понякога обаче това не се случва и той се развива в конфликт с анатомичния.
    Особено важно е да се прави разграничение между психичен пол, полова роля и сексуална ориентация, защото само тогава става ясна и същността на отделните сексуални нарушения. Половата роля представлява предпочитанията на индивида към поведение, към социални и личностови качества, които се свързават с мъжественост или женственост в съответната култура. Но това няма нищо общо с gender идентичността. Това, че избираш различно от предписаното за анатомичния ти пол поведение, само по себе си не означава, че имаш gender идентичност на човек от противоположния на анатомичния ти пол. Понякога половата роля може да има връзка със сексуалната ориентация - предпочитанията или изпитването на сексуална възбуда спрямо определен сексуален обект /хомесексуална, хетеросексуална, бисексуална ориентация, ориентация към неодушевени обекти/. Така хомосексуалният мъж или жена би могъл да предпочита някои аспекти от половата роля на противоположния пол, но и това не е задължително.

    Едно от най-тежките сексуални нарушения е свързано с нарушение на gender идентичността. Това е т.нар. транссексуалност.
    Транссексуалният индивид анатомично принадлежи към единия пол, но изпитва чувство на дискомфорт от това, чувство на несъответност, чувство на неприязън към съответните за този пол гениталии и идентичност, желание да бъде възприеман и да функционира сексуално /и изобщо социално/ като принадлежащ към противоположния пол и оттук и желание за осовобождаване от гениталиите и хормонално лечение. Така при транссексуалността наблюдаваме нарушение както в половата идентичност /gender/, така и в половата роля на личността.
    Транссексуалният индивид е убеден в своята противоположна на анатомичния пол идентичност и тази убеденост е изключително стабилна и неизменна. Това е карало години наред изследователите да свързват транссексуалността с наличието на някакви хормонални или други биологични нарушения. Изследванията обаче не са доказали нищо такова. Търсени са и връзки между транссексуалността и различни хромозомни нарушения, а също и между транссексуалността и нарушения в мозъчните структури, но и тези изследвания са останали безрезултатни.
    Днес, когато е ясно, че транссексуалността е нарушение в gender идентичността, и че ключов етап за формиране на тази gender идентичност е детството, обяснения за етиологията на транссексуалността се търсят преди всичко в семейството, в родителското отношение.
    Отношението на родителите и особено на майката към детето от първите часове след неговото раждане е различно към момичето и към момчето - различията засягат почти всяка една сфера на общуване с детето - обличане, хранене, говорене, докосване и т.н. Тези най-ранни форми на контакт представляват изключително важен най-ранен опит за детето, който се впечатва в неговото съзнание, за да се превърне по-късно в ядро на неговата полова идентичност.
    Изследванията в тази област са показали, че съществуват определени патерни на взаимодействие между майката и момчето, което развива транссексуална идентичност. Майката на такова момче обикновено изглежда с нормална полова идентичност, но по-задълбочено изследване би я определило повече като "безполова", отколкото като женствена. Повечето от тези жени не изпитват удоволствие от секса и страдат от хронична депресия. В детството си те са имали доста мъжествено поведение, но през пубертета са потиснали тази мъжественост. Като майки те създават изключително близък, обикновено силно физически контакт със своето дете, третирайки го като свое собсвено продължение, продължение на собственото си тяло, тъй като синът идва като репрезентация на пениса, който тя толкова е желала да притежава като дете. Създава се връзка, близка до симбиотичната, вследствие на която настъпва много ранна и силна идентификация на момчето с майката. Тази идентификация не позволява осъществяването на сепарация от майката, не позволява изграждане на мъжка полова идентичност, мъжествено ролево поведение и хетеросексуална ориентация спрямо жени. Бащата в едно такова семейство обикновено отсъства, ако не физически, то психически и емоционално. Той не осигурява необходимия мъжки модел, който детето да възприеме.
    Майката на момичето, което развива транссексуалност, обикновено преживява депресия в много ранните етапи от живота на детето или поради някакви други причини е оттеглена, а бащата не й осигурява неоходимата й подкрепа. Бащата по никакъв начин не насърчава женствеността у малкото момиче, дори напротив вменява му някои от собствените си задължения на съпруг и баща. Така то започва да се чувства един вид протективно по отношение на собсвената си майка, започва да се грижи за нея като съпруг и така постепенно изгражда мъжествено поведение и идентичност, които не биват възпрени по никакъв начин от нито един от родителите.
    Голяма част от транссексуалните хора в зряла възраст посочват наличие на проблеми с половия идентитет още в детството. В класификациите на болестите разстройството на половия идентитет в детството е отделна категория, характеризираща се с разстройства, проявяващи се за пръв път в ранното детство и задължително далеч преди пубертета, характеризиращи се с постоянен и интензивен дистрес поради половата принадлежност, придужен с желание и настояване за принаделжност към противоположния пол. Налице е постоянно увлечение по дрехите и/или заниманията на противоположния пол и отхвърляне на присъщите за собствения. Разстойството на половата идентичност в детството не води задължително обаче до транссексуалност в зрелостта. То може да бъде смекчено през пубертета, а изследванията показват, че в голяма част от случаите води до развитие на хомосексуална ориентация по време на и след юношеството, но тя няма нищо общо с разстройството на gender-а, което е ключово при транссексуалността.

    Една друга група сексуални разстройства - тази на парафилиите - е свързана е нарушения /para/ в сексуалното влечение /philia/, което в едни случаи е насочено към неадекватен сексуален обект, а в други - към неадекватно сексуално общуване. За парафилия говорим само тогава, когато отклоненото сексуално поведение е единствена сексуална цел и начин за постигане на удовлетворение.
    В някои от парафилиите девиациите са по отношение на избора на сексуален обект, което се изразява или в избор неодушевен обект, водещ до сексуална възбуда, или до несъответен одушевен обект. При фетишизма е характерно използване на неодушевени предмети като стимул за сексуална възбуда и задоволяване - дрехи, обувки, гума, найлон, кожа. Трансвестизмът е вид фетишизъм и се характеризира с носене на дрехи на противоположния пол с цел постигане на сексуална възбуда. При зоофилията обектът на сексуална възбуда е животно, при некрофилията - мъртвец, а при педофилията - дете.
    При друга група парафилии нарушението се състои в това, че агресивните импулси са изцяло доминиращи над чувствата на интимност, нежност и равнопроставеност, обичайно свързвани със сексуалните отношения. Садо-мазохизмът представлява предпочитание към сексуална дейност, която включва причиняване /преживяване/ на болка, унижение, принуда и това е единственият източник на сексуална стимулация.
    При трета, последна група парафилии някакви инфантилни прояви на сексуалния нагон заемат доминиращо място и се предпочитат пред гениталния контакт. Към тази група спадат воайорството - повтаряща се или постоянна тенденция да се наблюдават хора в моменти на сексуално или интимно поведение с цел сексуална възбуда и удовлетворение; ексхибиционизмът - показване на собствените гениталии пред непознати, често на обществени места с цел възбуда и сексуално удовлетворение без желание за интимен контакт.
    И така, като цяло при парафилиите, без значение тяхната конкретна проява, наблюдаваме избягване на зрелите човешки хетеросексуални генитални отношения. Парафилиите носят белезите на инфантилната сексуалност, привнесена в живота на зрелия индивид, и са показателни за неуспех някъде по пътя на изграждането на зрели сексуални отношения. Те са следствие на различни взаимодействащи си фактори - биологични, психологични и социални. Обикновено са свързани с висока степен на тревожност, силно чувство на срам и вина, ограничена свобода, гъвкавост и съзнателен избор и липса на чувство за споделено удоволствие. Парафилиите изпълняват важна защитна, несъзнавана функция, предпазвайки индивида от нарастващата тревожност /обяснявана от психоаналитиците като кастрационна тревожност/ при създаване на възможност за осъществяване на нормален полов акт.

    Важно е да се спрем малко повече върху същността на трансвестизма дотолкова, доколкото ако не се познава добре неговата същност, той може лесно да бъде объркан с хомосексуализма или тренссексуалността, а различията между трите са огромни и изключително важни по отношение на терапия и изобщо.
    На първо място е важно е да се знае, че трансвестизмът по своята същност и проявления е много различен от хомосексуалността. Трансвестизмът и хомосексуалността си приличат по това, че и при двете имаме опит за отричане на гениталните различия между мъжете и жените още от детството и по кастрационната тревожност, лежаща в основата на това отричане. Липсата на пенис при жената е неприемлива за тези индивиди. Но трансвеститът и хомосексуалният индивид решават конфликтите си по много различни начини. Трансвеститът е хетеросексуален, в повечето случаи женен, с деца. Той облича женски дрехи, за да преживее фантазията си за жената, която под облеклото си все пак има пенис и това задължително е свързано за него със сексуална възбуда. Хомосексуалистът не облича женски дрехи и ако случйно го направи, това не е свързано със сексуална възбуда. За разлика от трансвестита, той не би правил секс с жена. И трансвеститът, и хомосексуалният мъж обаче изпитват интензивно сексуално удволствие в своите пениси и тяхната полова идентичност е идентичност на мъж. В този смисъл трансвестизмът няма нищо общо с транссексуалността /въпреки че и при двете нарушения се наблюдава обличане на дрехи на противополжния пол/, именно защото при трансвестизма половата идентичност не е нарушена. Транссексуалният индивид, за разлика от трансвестита, не изпитва сексуална възбуда при обличането на дрехи на противоположния пол. Той е със съзнание на представител на противоположния пол, възприел е половата роля на противоположния пол и дрехите са част от нея. Транссексуалният мъж не изпитва еротично удоволствие чрез пениса си, той желае да има вагина и да има хетеросексуална връзка с мъж, който да го обича като жена. Аналогични са нещата и при транссексуалната жена.

    Дълго време /а в съзнанието на много хора - без значение професионалисти или не - и до днес/ се разглежда с голяма доза противоречивост въпросът, дали хомосексуалността следва да бъде разглеждана като една от парафилиите или не. От публикуването на DSM-II хомосексуалността - сексуално желание или активност, насочени към индивид от собствения пол, без наличие на нарушения в половата идентичност - се приема за една от сексуалните девиации. В DSM-III категорията "хомосексуалност" е заменена с категорията "Его-дистонна хомосексуалност", отнасяща се за хора, чиято сексуална ориентация е към индивиди от собствения пол и непременно едновременно възприемат това като постоянен източник на дистрес и желаят да бъдат хетеросексуални. Оказва се обаче, че тази нововъведена категория далеч не е толкова успешна, защото дискомфортът от това, че изпитваш влечение към лица от собствения пол се оказва детерминиран преди всичко от натиска от страна на обществото и съществуващите в него социални предразсъдъци. В DSM-IV и тази категория отпада. Там се говори вече само за "постоянен и изразен дистрес по отношение на сексуалната ориентация на индивида", като дори не е зададена конкретна сексуална ориентация, т.е. имплицитно я има идеята, че човек може да изпитва дискомфорт както от хомосексуалната си, така и от хетеросексуалната си ориентация. Това вече е доста решителна крачка напред в извеждането на хомосексуалността от сферата на психопатологията в сравнение с всички предходни опити.
    Във времето, когато хомосексуалността е разглеждана изключително в рамките на патологията, изследователските усилия са насочени изключително по посока на установяване на нейната етиология, тъй като се счита, че познаването й може да помогне за откриване на начини за повлияване на смятаната за патологична сексуална ориентация. Търсена е връзка между хомосексуалността и някои генетични фактори, най-вече ендокринни влияния по време на бременността, но усилията в тази посока не са дали някакви категорични докзателства за съществуване на такава зависимост. Открита е връзка между родителските модели и хомосексуалността /обикновено се наблюдават нарушени отношения между детето и родителя от същия пол/, установено е и известно влияние на ранния опит в сферата на сексуалните отношения.
    Но като че ли по-важно е не толкова да се търсят причините за хомосексуалността, колкото да се отделя внимание на множеството проблеми, идващи като вторични по отношение на хомосексуалната ориентация - завишената тревожност и депресия при тези хора, по-високият суициден риск, по-честите злоупотреби, по-високата честота на сексуално предаваните болести. Това са все проблеми, които идват не от самата хомосексуалност сама по себе си, а преди всичко от натиска на обществото, от една страна, което дори днес в 21-ви век е изключително силно хомофобно, или пък от индивидуални личностови особености - от друга - които може да има всеки друг човек, без значение каква е неговата сексуална ориентация.
    При хора с хомосексуална ориентация завишена тревожност и депресия, оказва се, се наблюдава най-вече при тези без стабилна връзка с партньор. Тази неспособност за изграждане на дълготрайни взаимоотношения може да бъде индикатор за междуличностни проблеми, излизащи отвъд полето на сексуалната ориентация на индивида. И в този случай вероятно бихме били много по-полезни на съответния човек, потърсил помощта ни, ако работим действително по посока на подобряване на неговите междуличностни взаимоотношения, а не промяна на неговата сексуална ориентация.
    Колкото до хомофобната дискриминация, ние като психолози, заедно с психиатрите и другите хора от помагащите професии, сме тези, които трябва да влагаме усилия в това да намалим страха и предразсъдъците в обществото спрямо хомосексуалността, показвайки и обяснявайки, че това да си различен в една сфера - сексуалната си ориентация - не означава задължително, че си различен от повечето хора във всички останали сфери - не означава, че не можеш да работиш, да си креативен, да поемаш отговорности или да обичаш така, както хората с "нормална" сексуална ориентация правят тези неща.
    Едва когато обществото успее да превъзмогне своята хомофобия и с това социалните условия, които лежат в основата на дистреса по отношение на хомосексуалната ориентация, изчезнат, едва тогава и хомосексуалността ще изчезне окончателно от сферата на псхичните разстройства и от рисковите за психични разстройства фактори.

    Познавайки индивидуалните различия по отношение на човешката сексуланост, нашите усилия трябва да са насочени не толкова към вкарване на човека в рамките на "сексуалната норма", а към подкрепа на индивида, така че той да съумее да се развива успешно в другите сфери на живота си.

    надявам се информацията да Ви е била от полза
    http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=60089



  19. #19
    Guest
    Малко тъп въпрос ама да попитам Smile Има ли някаква опасност като правиш секс без да имаш месечен цикъл? Някакво забовляване може ли да се получи или пъъъък да нямаш никога цикъл заради това... Ще помоля някой с повече опит да ми отговори Wink

  20. #20
    Мега фен Аватара на quench
    Регистриран на
    Oct 2006
    Мнения
    4 215
    Виж сега,обективно няма да имаш проблем. Но ако си на по-ниска възраст бих ти препоръчал да не започваш сега - има си писхо-емоционални причини,не медицински. Сексът оказва огромно влияние върху личността на човек,затова узрей още малко и тогава го направи. Защото сексът води не само удоволствие,но и проблеми и незакалена писхика и липса на житейски опит могат да доведат до дълбоки психологически кризи.
    Be proud in your arrogance

    http://vbox7.com/play:eca29fe0

  21. #21
    Аз3
    Guest
    Искам да попитам нещо. С приятеля ми дълго време имахме проблеми и не можехме да правим секс и мисля, че това много повлия психически на двамата. Говорим за период около година. Сега нещата потръгнаха, но аз не мога да изпитам удовоствие и рядко се получава добре. Мисля, че успявам да се отпусна и лека полека забравям за предишние неприятности, но въпреки това подсъзнателно явно има някакъв проблем и у двамата. Това нормално ли е, ще се оправи ли? Има ли нужда да се консултираме със специалист?

  22. #22
    Мега фен Аватара на quench
    Регистриран на
    Oct 2006
    Мнения
    4 215
    Макар че не мога да говоря като специалст,мисля,че проблемът може да се разреши като намерите нов сексуален стимул. Тоест,пробвайте нещо,което не да ви отпусне,а по-скоро да канализира сексуалната ви енергия,което ще ви свърже отново. Не говоря за само за ново сексуално измерение, за експеримент - може да пробвате и занимание за двамата преди секса (например двама мои познати упражняват по 20 минути заедно ушу преди акта и се чувстват прекрасно). Не е нужно да търсите консултация, макар че ако смятате,че проблемът ви е извън сферата на сексуалният ви общ живот,може да споделите с най-обикновен психолог. По отделно,ако може - консултации от типа на "семеен психолог" са чисто американска измишльотина,в която не вярвам лично аз.
    Be proud in your arrogance

    http://vbox7.com/play:eca29fe0

  23. #23
    Guest
    Hm.... moq vupors sigurno shte TI se stori glupav i neadekvaten,no vse pak shte go zadam.Imam moje bi nqkakva fobiq/maniq ne znam i az kak da go nareka,otnosno zabremenqvaneto.Izgubih jelanie za sex,samo zashtot vseki put sled sex mislq posotqnno dali ne sum zabremenqla,premislqm vsichko i bukvalno ne moga da spq.Ne pozvolqvam na priqtelq mi da me pipa s ruka,i t.n. za da ne mi vkara sluchaino neshto,koeto e absurdno na pruv pogled,no vsushtnost suvsem vuzmojno.Izgubvam udovolstvieto ot sexa,shtoto postoqnno mislq dali e chist toi,dali vsichko e nared..obsebvashto e.A 10 dni predi da trqbva da mi doide cikula sedq i se pishtqsvam zashto ne me bolqt gurdite, i t.n....prosto postoqnno mislq za tova.Ne znam kakvo da pravq....

  24. #24
    Мега фен Аватара на quench
    Регистриран на
    Oct 2006
    Мнения
    4 215
    Не,скъпа,въпросът ти съвсем не е глупав и ти благодаря,че си го задала тук,а не на отделна тема,където щеше да бъдеш подигравана за нещо,за което ти нямаш вина.
    Имаме два пътя за да избегнем този проблем - първо,да се опиташ да го превъзмогнеш сама; второ,да посетиш специалист психолог,без да се притесняваш - та той е учил,за да помага на хората,а не за да му виси диплома на стената!
    Така,относно това,какво би могла да сториш сама за това. Първо,нека да те предупредя,че това сигурно ще ти отнеме много време и при двата пътя. Сега,може да се опиташ да се увериш предвеарително в това,че той е чист. Измий го преди акта (дори това може да е забавно), ако не ползвате презерватив за по-хубаво усещане,използвайте паста против забременяване (тя е много нежан и обикновено е армоатизирана). Това за реалните мерки.
    Сега,малко биология - това как вие си представяте сперматозоидите,бе деца? Като некви животинки дето имат крачка,крилца и прочее и само скачат като бълхи из вагината ли??? Хаха, не се забременява толкова лесно,ей! Особено,ако си се пазил. Първо,ако сперматозоидът попадне в основата на вагината, за да стигне до горе,при всяка позиция,трябва да измине път,равен на разстоянието оттук до Ню Йорк. Вагината не е гладка тръба,по която всичко се стича към матката. Дори е едно състезние на смъртта за сперматозоидите - млечно-кисели бактерии (те са местни,спокойно,очистват 87 % от замърсителите и вкл. сперматозоидите),който те разграждат с киселина за секунди; канали в лигавицата на вагината,които се извътат спираловидно и увеличават разстоянието двойно; власинки в каналите,който избутват назад всичко,което се опитва да влезе; почистващи секрети (да,именно соковете на любовта),които са като бързеи. Както виждаш,пътуването на сперматозоидът към матката е като щурмът на някой непристъпен редут. Дори и в матката положението е същото. Така че вагината ти е като непристъпна крепост - природата се е погрижила. Освен това,сперматозоидът е клетка с много проста структура,малко запасна енергия и т.н. За минути огормна част от тях умират от самосебе си - пъро изгарят първичните си захари,после митоходнриите изяждат опашката и накрая ядрото се пръска (буквално).
    Въобще аз ако бях на твое място,не бих се притеснявал,а бих си живял живота. Когато се усетиш,че мислиш за проблемът,се сети за крепостта - трябва да си изградиш механизъм,с който психически да се опиташ да победиш проблема. И не забравяй - ако почувстваш,че изпускаш нещата,иди на псигхолог! Ааа,да - ако сте достатъчно близки с приятеля ти,дай му да прочете твоя и моя пост,защото това касае и него - може да ти помогне,като по време на акта те успокоява помалко. Просто няколко думи по време на действието правят чудеса.
    Hope for u!
    Be proud in your arrogance

    http://vbox7.com/play:eca29fe0

  25. #25
    Guest
    Purvo Blagodarq za otgovora.Iskah da kaja che vinagi go pravim s prezervativ,i ne govoreh za tova dali chelna mu e chist,a za rucete,te me pritesnqvat.Izpolzvame mokri kurpichki,mie si rucete neposredstveno predi akta,i vupreki vsichko postoqnno mislq za tova.Po princip znam che tezi gadinki umirat burzo,no ....obasqni go na panikata mi TOi znae za tova,spodelqla sum mu go oshte v nachaloto,opitva se da mi pomogne,pazi me ujasno mnogo i mu se doverqvam,vseki put proverqva pred men condoma i t.n.,no tova ne mi prechi da se poburkvam....Zaedno sme ot godina i polovina i produljavam da si mislq takiva naludnichevi neshta...imam chuvstvoto che cikula mi zakusnqva ot pritesnenie i neqdene,a ne ot drugo...i vse pak go mislq!

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си