.
Отговор в тема
Страница 23 от 51 ПървиПърви ... 1319202122232425262733 ... ПоследнаПърви
Резултати от 551 до 575 от общо 1270
  1. #551
    Не ме учи как да живея!
    Съвети не давай! Млъкни!
    За твоята ласка копнея!
    Обичай ме или ме забрави!
    Аз знам – не съм идеална,
    горда съм, силна жена,
    инат съм, устата, реална,
    наивна, понякога зла.
    Не съм аз жалка хлапачка,
    не плача за всяка беда,
    с предател - компромис неправя,
    заплювам го и вдигам глава!
    Във спорове бързо се паля,
    гневя се, избухва пожар,
    крещя, оглушавам, мърморя,
    сгреша ли – признавам си с чар.
    Приятели трудно откривам,
    критична до болка съм аз,
    малко са – но ги обичам,
    живота си давам за тях!
    В любовта вярност изисквам,
    сърце си поднасям във дар,
    лъжата до смърт ненавиждам,
    истината е мой господар!
    Не ме учи как да живея!
    Съвети не давай! Млъкни!
    Да се променям аз неумея!
    Такава съм – такава ме приеми!

  2. #552
    НЕ МЕ Е СТРАХ

    Не ме е страх да обичам - не ме е страх -
    от обич толкова изстрадах
    и нищо, че рухват надеждите в прах,
    щом паднех, аз винаги ставах.

    Не ме е страх от смъртта -
    не ме е страх,
    толкова пъти се срещахме с нея,
    че сякаш със нея живея!

    Не ме е страх да живея,
    не ме е страх,
    нека да бъдем наявсно -
    ако смъртта и животът са грях -
    то любовта е прекрасна!

  3. #553
    Симеон Манолов
    Неделна изповед

    Не ми признавай никога това,
    което е било. Бъди ми днешна.
    Тежи вината, но вдигни глава
    и не ходи на изповед при грешник.
    Признай, не се смалява никой грях.
    Изкупва се грехът, не се споделя.
    Спасява се от спомена със смях
    и не ходи на изповед в неделя.
    Усмихвай се! Така е по-добре.
    За миг сме само в този свят огромен.
    Остава между датите тире...
    Грехът от вчера, днес е весел спомен.

  4. #554
    Намрази ме! Изгори ме.
    Тръгвай си, не спирай, не плачи..
    Всъщност си обърках мислите,
    Не тръгвай, Спри се...Остани....

    И викам пак, гласът ми ме предаде,,
    очите търсят само твоите очи,
    сълзи не исках, ти сълзи ми даде
    солта от тях, във гърлото горчи..........

    Понякога ти беше тъй различна,
    Разпъваше и сгъваше съдби,
    а аз - кълнях се в Теб, и те обичах,
    макар съдбите наши да изтри..............

    Сега те викам пак - върни се,
    с юмруците си бия по стената,
    ти казваше ми само -

  5. #555
    Книгата на Любовта

    Все разравям с пръсти миналото,
    все прелиствам книгата на Любовта.
    Боже, как не се е сетил още никой
    да пренапише отначало първата глава.
    И вместо да започва с Мен и Него,
    с блудкави илюзии, с измислени мечти,
    и вместо в редовете с Теб и Нея
    да бяхме просто Аз и Ти.
    Да бяха устните ни устни нецелувани,
    ръцете ни да бяха недокосвани ръце...
    Да беше Първа обич, чиста като истина,
    на всяка страница, във всеки ред...

    Навярно би завършвала красиво
    и би била подвързана с цветя...
    Боже, как не се е сетил още никой
    да пренапише книгата на Любовта...
    Човек не обича истински, ако не обича вечно. 19.06.2009

  6. #556
    Днес със теб сме най-красиви,
    ти облечен в сив костюм,аз в рокля бяла,
    нашите сърца са тъй щастливи
    ти преливаш от възторг, аз от радост засияла.

    Двамата ръка в ръка смело стъпваме напред
    по червената пътека в залата обредна,
    тук пред всички да дадем ний обет
    и в живота да навлезем с тази стъпчица поредна.

    След безбройни думи, стихове, слова,
    отправени към теб и мен в тишината,
    изричаме вълшебното, съдбовно "ДА"
    и в миг на мен ти ставаш мъж, аз на теб жената!

    Разменяме след туй халките брачни
    и отпиваме от чашите шампанско.
    Няма дните ни от днес да бъдат мрачни,
    а ще не връхлита само щастие гигантско.

    На финала на тържествената церемония
    в целувка брачна устните се сляха.
    Всичко вече беше в хармония,
    щом лицата на родителите наши засияха.

    И от този приказен момент нататък,
    ще делиме с теб богатство - нищета.
    И живота ни съвместен няма да е кратък,
    щом като е вечно жива любовта!
    Човек не обича истински, ако не обича вечно. 19.06.2009

  7. #557
    Отварям очи уморени,
    след неспокойна и кошмарна нощ,
    и мисля аз, че си до мене,
    но било е само сън измамно лош.
    Излизам на балкона с кафе във ръка,
    цигара паля и любувам се на изгрева.
    В слънцето изгряващо
    аз виждам твоите очи,
    сълзите в мен напират -
    любими, липсваш ми!

    Обличам се за работа и слагам грим,
    за да прикрия своята тъга,
    и няма как - отивам да работя
    с разплакана душа.
    А времето минава бавно,
    сякаш че пълзи,
    тъгувам аз за теб
    и много липсваш ми!

    Във късен нощен час,
    уморена се прибирам у дома,
    захвърлям дрехите на стола
    и махам си грима.
    Сядам пред телевизора,
    да се разсея може би,
    в екрана не поглаждам,
    а чувствам само как ми липсваш ти!

    Не искам да заспивам
    и тази нощ без тебе, мили,
    умората надвива ме
    и лягам си останала без сили.
    Затварям натежалите клепачи
    и унасям се в сънени мечти,
    образът ти скъп изплува,
    а сърцето стене - ЛИПСВАШ МИ!
    Човек не обича истински, ако не обича вечно. 19.06.2009

  8. #558
    Приготви се! Почти не остана.
    Още само секунда - и край.
    Пак дали ще се видим - не зная.
    След живота ни - има ли Рай?

    Колко дълъг е пътя към края!
    Колко много мечти отлетяха!
    Колко учих - а нищо не зная!
    Колко болка очите видяха!

    Ако пак се родим непознати -
    тъй далече във следващ живот,
    ще усетя ли пак любовта ти -
    под безкрайния син небосвод?

    Ако всеки от нашите спомени -
    отлети безвъзвратно от тук,
    ще се срещнем ли някога - влюбени -
    в някой свят - по различен и друг?

    Колко дълга е в края пътеката,
    колко тясна...почти извървяна!
    Няма лек за смъртта във аптеката.
    Приготви се! Почти не остана.
    Човек не обича истински, ако не обича вечно. 19.06.2009

  9. #559
    Разсъбличам се. По спомени оставам.
    И по щрихи отрезвяваща тъга.
    Всяка брънка себеслучване показвам...
    От веригата на своята съдба.
    Ти навярно си подготвен. За анализ.
    Гледаш прямо и сериозно. Но мълчиш.
    Търпеливо ще следиш. И ще поставяш
    Важни думи ...като надпис на афиш.

    Препрочете ли ме? Бях ли интересна?
    Подчерта ли най - значимото във мен?
    Тромав надпис "Относителна и грешна"
    Ще препъва бързоходния ми ден.

    Натежавам. Не от надписи. От болка.
    С думи няма как до мен да приближиш.
    Колко много празно слово, Боже, колко...
    В нас безсрични разстояния реди.

    Ти не чу ли? Със мълчания съм пълна.
    Ще прелее голотата им. Отвъд...
    Прочети я! Само с дъх ще те прегърна.
    Той е моето говорене. И път...
    Човек не обича истински, ако не обича вечно. 19.06.2009

  10. #560
    Недей пред мен да се преструваш,
    недей на влюбен да се правиш!-
    Прегръщаш я и я целуваш,
    но мен не можеш да забравиш!
    Към мене крадешком поглеждаш
    целуваш я, когато ви погледна-
    ти може влюбен да изглеждаш,
    но аз съм любовта последна!

    И лесно можеш да излъжеш мене,
    ала какво ще кажеш на сърцето,
    когато то за мен застене
    и загорчи по-силно от кафето?!

    Как него ти ще убедиш,
    че повече обичаш нея?
    Не можеш със любов да я дариш,
    щом аз в сърцето ти живея!
    Човек не обича истински, ако не обича вечно. 19.06.2009

  11. #561
    От колко време копнея за това,
    от колко време те желая
    и когато имам те сега
    едвам успявам да го осъзная.
    Устните ти по гърдите си усещам,
    пръстите по кожата горят,
    всеки допир със стон посрещам
    как не искам ласките да спрат.

    Краката ми около тебе се увиват,
    ноктите се впиват в див екстаз,
    потни капчици по челата ни избиват
    в едно превръщаме се ти и аз...
    Човек не обича истински, ако не обича вечно. 19.06.2009

  12. #562
    Повече от фен Аватара на IrRePlAcEaBlE
    Регистриран на
    Aug 2008
    Град
    Lost in the Paradise
    Мнения
    443
    *Недостижима*
    Какво опитваш се да ровиш в стари рани?
    Така не ще достигнеш моето сърце!
    От много удари ужасно е съдрано
    и на никой нищо повече не ще даде!

    Какво ме гледаш толкоз изненадан?
    Чудо ли очакваш пък сега!
    Стоиш унил, че сякаш си предаден
    и на съд изпращаш моята душа!

    О, тези номера на мен не ми показвай!
    Сълзи не могат мъничко да ме склонят!
    Какво сега? Ще си повярваш, че ме мразиш?
    Но утре пак очите ти ще ми простят!
    Лятото в душата ми вече ме кара да мисля по различен начин за теб. Дори по-скоро само се сещам! Tи все още искаш и не спираш да
    искаш само онова,което още не си получил.Само хубавите неща на витрината, които не си имал шанс да докоснеш с треперещи за притежаване пръсти.И играчките,които са ти се сторили скучни и си захвърлил,а след това си видял,че просто не си знаел как да играеш с тях...

  13. #563
    Повече от фен Аватара на IrRePlAcEaBlE
    Регистриран на
    Aug 2008
    Град
    Lost in the Paradise
    Мнения
    443
    *Прокълната!!!*
    Очи, очи, проклинам ви! Плачете!
    И нека зверски ви боли от всяка следваща сълза!
    Такива вечно ще сте сиви, разберете!
    Във вас ще настаня онази празнота!

    Ръце,ръце, във лед се превърнете!
    И нека пръстите да не усещат топлина!
    За кратка ласка ще крещите,
    но винаги ще бъде хладнина!

    Лице, лице, проклинам те да бъдеш тъжно!
    Усмивка сложиш ли, от болка да крещиш!
    Красотата ти ще избода и ще изтръгна,
    така че ти от днес нататък вечно да мълчиш!

    Сърце, сърце, на прах ще те разбия!
    Ще посипя огъня ти със сълзи!
    А после пак от мъката ще се напия,
    че безсилна съм! И кой ми позволи?

    Душа, душа, на кал ще заприличаш!
    Но колко по-кална от сега?
    Задето още, глупава, обичаш!
    Задето сипеш в раните солта!
    Лятото в душата ми вече ме кара да мисля по различен начин за теб. Дори по-скоро само се сещам! Tи все още искаш и не спираш да
    искаш само онова,което още не си получил.Само хубавите неща на витрината, които не си имал шанс да докоснеш с треперещи за притежаване пръсти.И играчките,които са ти се сторили скучни и си захвърлил,а след това си видял,че просто не си знаел как да играеш с тях...

  14. #564
    Повече от фен Аватара на IrRePlAcEaBlE
    Регистриран на
    Aug 2008
    Град
    Lost in the Paradise
    Мнения
    443
    *Вечната интрига*
    Как обичам всички да ме мразят.
    Луда ли съм? С каменно сърце!
    Че всичко истинско по пътя газя.
    Мачкам го със двете си ръце!

    И какво? Била съм някога прекрасна,
    със добро и ангелско лице!
    Не живея вече в розово. Порастнах!
    И както казах, пясъчно е моето сърце.

    Обичам да живея в вечната интрига!
    Да усещам как съм на ръба!
    И каквото наумя, постигам!
    Но понякога го правя ей така, от суета!

    Харесва ми да съм такава. Толкова различна!
    И да внасям смут във чуждите души.
    Така научиха ме! Не зачитам
    чуждата тъга и чуждите сълзи!
    Лятото в душата ми вече ме кара да мисля по различен начин за теб. Дори по-скоро само се сещам! Tи все още искаш и не спираш да
    искаш само онова,което още не си получил.Само хубавите неща на витрината, които не си имал шанс да докоснеш с треперещи за притежаване пръсти.И играчките,които са ти се сторили скучни и си захвърлил,а след това си видял,че просто не си знаел как да играеш с тях...

  15. #565
    Повече от фен Аватара на IrRePlAcEaBlE
    Регистриран на
    Aug 2008
    Град
    Lost in the Paradise
    Мнения
    443
    ***На Пук!!!!!!!***
    Крещи и викай, че ме мразиш!
    Обиждай, мачкай силно моята душа!
    На пук на всичко в спомен ще те пазя,
    на пук на теб ще диша още любовта!

    Разказвай пак на другите за мене!
    Хули ме! Във лицето ми се смей!
    На пук ще помня със усмивка хубавото време,
    на пук на теб сърцето ми ще грей!

    Отхвърляй ме!И давай, още ме отричай!
    Смачкай с ударите моята душа.
    На пук аз пак до болка ще обичам,
    на пук на тебе няма да пролея и една сълза!

    Лъжи ме, после с ярост ме захвърляй
    там където има само черен мрак!
    На пук отново ще възкръсвам!
    На пук на теб ще съм щастлива пак!
    Лятото в душата ми вече ме кара да мисля по различен начин за теб. Дори по-скоро само се сещам! Tи все още искаш и не спираш да
    искаш само онова,което още не си получил.Само хубавите неща на витрината, които не си имал шанс да докоснеш с треперещи за притежаване пръсти.И играчките,които са ти се сторили скучни и си захвърлил,а след това си видял,че просто не си знаел как да играеш с тях...

  16. #566
    Повече от фен Аватара на IrRePlAcEaBlE
    Регистриран на
    Aug 2008
    Град
    Lost in the Paradise
    Мнения
    443
    "По-добре фалшива"
    Днес лицето е маскирано с усмивка,
    а очите греят и блестят!
    Никой не познава моята преструвка...
    Но и белезите вече не личат.

    Сякаш нова съм, нали?
    Безразлична, горда и красива!
    Зная, не отиват на това лице сълзи.
    И по-добре да съм фалшива!

    Защото няма да ти позволя
    да видиш колко много в същност ме боли!
    И вътрешно до болка да крещя,
    пред тебе няма да пророня своите сълзи!
    Лятото в душата ми вече ме кара да мисля по различен начин за теб. Дори по-скоро само се сещам! Tи все още искаш и не спираш да
    искаш само онова,което още не си получил.Само хубавите неща на витрината, които не си имал шанс да докоснеш с треперещи за притежаване пръсти.И играчките,които са ти се сторили скучни и си захвърлил,а след това си видял,че просто не си знаел как да играеш с тях...

  17. #567
    Повече от фен Аватара на IrRePlAcEaBlE
    Регистриран на
    Aug 2008
    Град
    Lost in the Paradise
    Мнения
    443
    *Не Ми Пука*
    За много интересен ли се имаш?
    Великият прекрасен мъж?
    Че ножа пак в сърцето ми забиваш
    и не се смили дори веднъж.

    Защо се мислиш за специален?
    Та кой за мен си вече ти?
    Един отминал спомен, май забравен,
    който всичко между нас разби!

    Защо сега така ме гледаш,
    сякаш смееш ми се за пореден път?
    И думи гадни пак нареждаш.
    И правиш пак и пак на пук!

    Обичаш нея? Продължавай!
    Само че веднъж завинаги се спри
    за мен, за нас на други да разправяш!
    А ти беше все едно, нали?!

    И май се дразниш, че съм безразлична,
    подминавам те като стена.
    Без тебе чувствам се отлично.
    Нима не го разбра?!
    Лятото в душата ми вече ме кара да мисля по различен начин за теб. Дори по-скоро само се сещам! Tи все още искаш и не спираш да
    искаш само онова,което още не си получил.Само хубавите неща на витрината, които не си имал шанс да докоснеш с треперещи за притежаване пръсти.И играчките,които са ти се сторили скучни и си захвърлил,а след това си видял,че просто не си знаел как да играеш с тях...

  18. #568
    Повече от фен Аватара на IrRePlAcEaBlE
    Регистриран на
    Aug 2008
    Град
    Lost in the Paradise
    Мнения
    443
    Без теб...

    Без теб
    да се събуждам всяка сутрин
    и празното във мене
    да боли...
    В съня си само
    да докосвам с устни
    очите ти...
    а в мойте да вали...
    И пламнало от страст
    горещо тяло
    в съня ми само
    да обхождаш с длани...
    И само там
    със ласки да превързваш
    нанесени
    от теб самия рани...
    Лятото в душата ми вече ме кара да мисля по различен начин за теб. Дори по-скоро само се сещам! Tи все още искаш и не спираш да
    искаш само онова,което още не си получил.Само хубавите неща на витрината, които не си имал шанс да докоснеш с треперещи за притежаване пръсти.И играчките,които са ти се сторили скучни и си захвърлил,а след това си видял,че просто не си знаел как да играеш с тях...

  19. #569
    Повече от фен Аватара на IrRePlAcEaBlE
    Регистриран на
    Aug 2008
    Град
    Lost in the Paradise
    Мнения
    443
    За невъзможните


    Единствен той не беше обещавал

    ръце, в които тихо да заспя.

    Не беше ме целувал на раздяла

    и никога до мен не помълча.

    Единствен той не каза, че съм тази,

    в която вижда двете си деца.

    Не беше ми се клел, че ще ме пази

    във всеки сън. До края на света.

    Единствен той не си отиде истински

    от нощите на тежка самота.

    Не се побраха в белите ми листове

    единствен той... и после любовта.


    едно от любимите ми
    Лятото в душата ми вече ме кара да мисля по различен начин за теб. Дори по-скоро само се сещам! Tи все още искаш и не спираш да
    искаш само онова,което още не си получил.Само хубавите неща на витрината, които не си имал шанс да докоснеш с треперещи за притежаване пръсти.И играчките,които са ти се сторили скучни и си захвърлил,а след това си видял,че просто не си знаел как да играеш с тях...

  20. #570
    Повече от фен Аватара на IrRePlAcEaBlE
    Регистриран на
    Aug 2008
    Град
    Lost in the Paradise
    Мнения
    443
    Безнадеждно...
    Май се уморих да те обичам.
    Безнадеждно. Пусто...
    Тъй е сложно!
    В мислите си все след тебе тичам,
    а да те настигна невъзможно е.

    Но в съня ми сам при мене идваш,
    с нежни пръсти кротко ме докосваш.
    В погледа ти се таи усмивка,
    устните ти пак ме омагьосват.

    Ще се вкопча, няма да те пусна!
    Ще превърна този сън в действителност!
    Знам - когато двама се събудим -
    ти не ще поискаш да си идеш!
    Лятото в душата ми вече ме кара да мисля по различен начин за теб. Дори по-скоро само се сещам! Tи все още искаш и не спираш да
    искаш само онова,което още не си получил.Само хубавите неща на витрината, които не си имал шанс да докоснеш с треперещи за притежаване пръсти.И играчките,които са ти се сторили скучни и си захвърлил,а след това си видял,че просто не си знаел как да играеш с тях...

  21. #571
    Повече от фен Аватара на IrRePlAcEaBlE
    Регистриран на
    Aug 2008
    Град
    Lost in the Paradise
    Мнения
    443
    Ако ме поискаш...

    Ако ме искаш? Твой съм!
    Със сърце по туптящо от всякога.
    Да се издам...? Гроб съм,
    но целувай ме понякога!

    Очите ми вземи със сила,
    каквото, само ти създаваш,
    от светът, може да ме прикриеш...!
    Обичай ме! Дори и мъничко - успявай!

    Искаш ли от дланите ми,
    огън в който да изгориш?
    Аз ще се раздам със пламъците,
    а ти ще успееш ли да продължиш?

    Само искай да те прегръщам,
    в нощи и дни самотни,
    със страст ще се разгръщам,
    заради очи - невероятни.

    Искай ме, дори да знаеш,
    че лудият всъщност съм аз,
    Искай ме, дори да си призная:
    Убивай само с глас!

    Ако ме искаш? Твой съм!
    но ти поискай от мен,
    ако не боли... нож съм!
    А ти, остави ме опиянен...
    Лятото в душата ми вече ме кара да мисля по различен начин за теб. Дори по-скоро само се сещам! Tи все още искаш и не спираш да
    искаш само онова,което още не си получил.Само хубавите неща на витрината, които не си имал шанс да докоснеш с треперещи за притежаване пръсти.И играчките,които са ти се сторили скучни и си захвърлил,а след това си видял,че просто не си знаел как да играеш с тях...

  22. #572
    Повече от фен Аватара на IrRePlAcEaBlE
    Регистриран на
    Aug 2008
    Град
    Lost in the Paradise
    Мнения
    443
    *На Две*
    Не съм те обичала никога малко!
    А ти във лицето ми го крещиш.
    Сега се чувствам тъжна и жалка
    с плачещи пред тебе очи!

    Дали днес ми пука, че само се унижавам,
    когато отново дотичвам при теб?
    Без капка достойнство те умолявам,
    а сякаш се блъскам във нечупещ се лед!

    Какво ми остава? Какво да направя?
    Не се отваря така чуждо сърце.
    Но тази болка в гърдите адски ме пари,
    протягайки своите празни ръце!

    Очите са пълни. Преливат, горките.
    А от тях капят само горчиви сълзи!
    Сърцето ми рана горяща раздира.
    На две съм. Но в мен още си ти!
    Лятото в душата ми вече ме кара да мисля по различен начин за теб. Дори по-скоро само се сещам! Tи все още искаш и не спираш да
    искаш само онова,което още не си получил.Само хубавите неща на витрината, които не си имал шанс да докоснеш с треперещи за притежаване пръсти.И играчките,които са ти се сторили скучни и си захвърлил,а след това си видял,че просто не си знаел как да играеш с тях...

  23. #573
    Повече от фен Аватара на IrRePlAcEaBlE
    Регистриран на
    Aug 2008
    Град
    Lost in the Paradise
    Мнения
    443
    Винаги ще е така

    На моменти забравям
    чертите на лицето любимо
    и миг след това се явяват
    очите, устните, усмивката...
    Детайл по детайл сглобявам
    и ти отново си пред мен,
    но само в мечтите ми -
    в действителност те няма...
    няма те до мен.
    Няма те в студените, самотни нощи;
    няма те и в празната, тъй тъжна стая.
    Само спомена води очите ти,
    води прегръдките на ръцете ти...
    Но теб те няма
    и усещам как самотата ме смазва
    с тежестта на стотици ранени души...
    подобни на моята, която ти нарани.
    *
    Не, не ще забравя никога-
    всичко в мен още крещи за теб.
    Ти също няма да забравиш,
    защото ще живея в сърцето ти.
    Удобно ще се настаня.
    Не ще пропускам нито миг, нито секунда
    и всяка твоя стъпка ще следя.
    Така ще мога да се наслаждавам
    на всичко в теб,
    което някога аз притежавах.
    Не би се сърдил предполагам,
    защото може би разбираш,
    защото знаеш колко ме боли сега...
    Със твоето сърце ще разполагам -
    но не, не ще му позволявам да кърви,
    да стене, да се гърчи както моето -
    ще те предпазвам от това!
    Обичах те, обичам те...
    И винаги ще е така!
    Лятото в душата ми вече ме кара да мисля по различен начин за теб. Дори по-скоро само се сещам! Tи все още искаш и не спираш да
    искаш само онова,което още не си получил.Само хубавите неща на витрината, които не си имал шанс да докоснеш с треперещи за притежаване пръсти.И играчките,които са ти се сторили скучни и си захвърлил,а след това си видял,че просто не си знаел как да играеш с тях...

  24. #574
    Повече от фен Аватара на IrRePlAcEaBlE
    Регистриран на
    Aug 2008
    Град
    Lost in the Paradise
    Мнения
    443
    И ако всеки досег с него рана е

    Не искам да ме съжалявате! Недейте!
    Защото всеки сам избира участта си...
    И ако няма сили за промяна -
    тогава в него грешката е само.

    ---

    Когато обич няма във сърцето
    и то отдавна е безмълвен камък
    каква причина трябва да намериш,
    за да не тръгнеш и за да да останеш?

    ---

    Не знам дали съм силна или слаба?
    Безкрайно силна - щом дотук съм издържала.
    Но щом не мога стъпка да направя
    дали пък слаба аз не съм тогава?

    ---

    И ако няма как да промениш човека,
    а пробвал си безкрай - стотици пъти.
    И ако всеки досег с него рана е
    защо да продължаваш да се мъчиш?

    ---

    Душата ми е смачкана до крайност.
    По нея здраво място не остана
    В сърцето ми пулсира само болката...
    Ще събера ли сила за промяна?
    Лятото в душата ми вече ме кара да мисля по различен начин за теб. Дори по-скоро само се сещам! Tи все още искаш и не спираш да
    искаш само онова,което още не си получил.Само хубавите неща на витрината, които не си имал шанс да докоснеш с треперещи за притежаване пръсти.И играчките,които са ти се сторили скучни и си захвърлил,а след това си видял,че просто не си знаел как да играеш с тях...

  25. #575
    Повече от фен Аватара на IrRePlAcEaBlE
    Регистриран на
    Aug 2008
    Град
    Lost in the Paradise
    Мнения
    443
    Ще си мой..

    Още в секундата,
    когато те чух да влизаш
    Си изгубих ума, а не съм от тези,
    които се заглеждат...
    Опитах се да запазя самообладание...
    Ти ме видя, че те гледам...
    Не знам дали си реален или
    просто една моя фантазия...
    Сам ли дойде... или с момиче...
    Говориш толкова приятно,
    трябва да те имам!
    Ще се добера до сърцето ти...
    Ще стрелям в тъмното
    Никога не пропускам целта!
    Ти ще бъдеш мой!
    Лятото в душата ми вече ме кара да мисля по различен начин за теб. Дори по-скоро само се сещам! Tи все още искаш и не спираш да
    искаш само онова,което още не си получил.Само хубавите неща на витрината, които не си имал шанс да докоснеш с треперещи за притежаване пръсти.И играчките,които са ти се сторили скучни и си захвърлил,а след това си видял,че просто не си знаел как да играеш с тях...

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си