.
Отговор в тема
Страница 29 от 51 ПървиПърви ... 1925262728293031323339 ... ПоследнаПърви
Резултати от 701 до 725 от общо 1270
  1. #701
    Липсва ми дъха на твоите коси...
    Блясъка на твоите очи...
    Вкуса на устните ти...
    Липсват ми твоите думи
    и твоята нежна усмивка.
    Липсват ми нежните ти кадифени погледи.
    Нуждая се от твоята душа...
    Липсваш ми...

    :P :P :P :P :P :P :P :P :P :P :P :P :P :P :P :P :P :P
    Ти си тази, за която мечтаех.
    Тази, която сънувам нощем.
    Ти си тази, която обожавам.
    Тази, която желая всеки миг.
    Ти си надеждата, която ме движи.
    Любовта, която ме спасява.
    Ти си тази, без която не мога.
    Тази, която обичам с цялото си сърце.
    Ти си момичето, което ме прави щастлив.
    Момичето, което ме накара да повярвам в мечтите си.
    Ти си тази, която ми дава подкрепа.
    Момичето, за което сърцето ми тупти и бленува.
    Ти си тази, която обичам!


    …седя на прозореца и гледам звездите. Прекрасни са. В главата си имам само една мисъл, само един образ.Това си ти .Образът ти се явява пред мен. Виждам…виждам усмивката ти. Виждам как ми се усмихваш. Виждам очите ти..прекрасните ти очи. Те ме гледат и в тях има блясък. Онзи блясък които ме влудява и ме прави безпомощен. Усещам сладкия аромат на парфюма ти. Усещам как ме омайва…Косите ти…усещам ги. Усещам тяхната мекота….Великолепна си…Красотата ме изпепелява и ме прави твой роб. Ти притежаваш моето сърце, моята душа….Липсваш ми. Липсваш ми всяка нощ, всеки ден, всяка секунда…Да…Всяка секунда...Липсваш ми..Виждаш ли онази ярка звезда на небето? Подарявам ти я. Това е моята звезда.Така ще съм винаги при теб и винаги ще може да си говориш с нея. Винаги когато имаш нужда говори с нея и аз ще те чуя. …..Мило, обичам те. Обичам те повече от каквото и да е на този свят…….Обичам те!

    Защо не могат и мъжете
    да заплачат
    Защо не могат и мъжете
    да грешат
    Защо щом мъж си ТЕ очакват
    да трябва точно ТЕ
    да ти простят ....
    Да трябва да си лед
    и да си огън
    Да бъдеш нежен
    но да бъдеш и суров
    да трябва в океана
    на живота
    жена и майка да откриеш
    във едно
    Да ... нека някой каже ми
    Защо ...

  2. #702
    Ела , най после , дяволите да те вземат
    Ела и ме вземи , Безразличие - бъди спасението мое
    Ослепи очите ми, оглуши ушите ми ,
    И нека сръчните хирурзи на нощта пришият
    малко сън върху трънливите клепачи
    Боли ги сетивата ми , боли ги,
    Без аз да искам, всичко да усещат,
    В мълчанието листи да изписват
    Във погледите - бъдеще гадаят
    И изгрева не е начало на деня
    А разтопена мед по мръсният прозорец
    Все клади палят тези сетива,
    Със обич храня тези лешояди
    И всичко искат - тука и сега
    И всичко дават - в мен какво остана....
    Желание за нежност и покой,
    А утре , знам, отново се повтаря...


    Понякога мечтая като цвете
    да ме погалиш само със усмивка
    Понякога съм искала ръцете ти
    да ме обгръщат само в ласкава завивка
    Понякога се чудя ще дочакам ли
    да имаш нежност без пресечено дихание
    Дали ще имаш сили за душата ми
    безплътно да ме искаш в упование..
    И да получа стих от теб безспермен
    и просто ей така да ни е ласкаво
    И да излъчваш топлина за мене
    без да си лъснал реотан до бляскаво
    Понякога да влизам, а насреща
    да не застава Правиии--мирррноо!! стражата
    Понякога да знам че съм гореща
    а ти отсял си важното "сега" от плявата....
    От джобове бонбони да извадиш
    вместо ерекцията си могъща
    Балон вместо презерватив да ми оставиш-без секс!
    И в детството ми да ме връщаш


    Обичаш ме - ще бъдеш ли щастлива,
    игра такава има в любовта,
    единият за влюбен се признава,
    а победен излиза след това.
    Но ти на безразлична се преструваш,
    без чувства като камъка бъди
    умирай от любов, но не целувай,
    любимия човек дори пъди.
    Веднъж се мре, веднъж и ти обичай,
    че смелият на жертва е готов,
    страхливият е винаги отричал,
    че има на света една любов.



    Искам те до себе си реален
    искам те такъв какъвто си
    не ме интересува кога ,къде ,какъв си бил!
    Течението дърпа ме …..
    ръка протягам…….
    здраво ме задръж!
    Как се моля ,сега се моля
    да си със мен в последните ми черни дни

    Не ти се клех във обич и във вярност,
    това са само празни думи, знам.
    Но все едно, до мен ще остарееш.
    Помни добре! Аз няма да те дам!
    Ако магия на случаен поглед,
    очите ти внезапно заслепи,
    и ти решиш след него да изтичаш,
    аз няма да те дам! Помни! Помни!
    Ако мираж като горещо слънце,
    сърцето ти докосне с огнен плам,
    не се опитвай да го изживееш!
    Помни добре! Аз няма да те дам!
    Но ако Бог внезапно те повика,
    при себе си, и ти отидеш там,
    душата ми завързана за облак,
    след теб ще литне. Няма да те дам!

  3. #703
    Ти си моята болест и единствено лекарство,
    ако любовта е Рай - твое е небесното царство,
    ако да чувстваш е лудост - страстта ми ще ме погребе,
    и ако има Бог - ангел при теб ще ме отведе,
    ако в сълзите си те намирах - очите си ще изплача,
    но ти си само сън, само искра в здрача,
    която нощта пали, а утрото изгася,
    и всяка вечер спомените донасят,
    за да ме наказва вечно сърцето,
    задето имам те и губя така нелепо,
    дойде неземна и светът ми преобърна,
    давам всичко своe, само да се върнеш...
    :P :P :P :P :P :P :P :P :P :P :P :P :P :P :P :P :P :P
    Можеш ли да бъдеш слънце за дърво без корен?
    Или ще потърсиш свят далеч по установен?
    Била ли си тъмата без луна за прилеп във ноща?
    И искаш ли животът му в клетка подарен?
    Можеш ли докосна нечие сърце докато е живо?
    Или ще чакаш да спре за теб и да изстине достатъчно за поглед?
    Ще чувстваш ли, ако ти липсва сетиво за любовта?
    Или ще усещаш само каквото очите ти показват и мисълта зове?
    Можеш ли да стъпиш в облак, знаейки че стъпваш без да има на какво?
    Или ще търсиш земна твърд, дори и в мъгла да е покрита?
    Сприраш ли под пълната луна, ако храната ти се казва светлина?
    Или продължаваш докато намериш слънчева звезда?
    Можеш ли да мислиш ако от мислите боли?
    Или ще искаш после чужда болка, за да имаш мисъл?
    Би ли дала обич в замяна на тъга?
    Или ще спреш тъгата с обичта си?
    Имаш ли вяра в чувствата без разум?
    Или ще търсиш логика без нужда от любов?
    Приемаш ли усмивката за дар, сърцето ми за твое?
    И даваш ли в замяна твоите за да живея?

    С теб сме толкова различни...
    На среща идваш официален
    с панталон и риза, вратовръзка,
    аз пък с маратонки кални,
    с дънки изсветлели и накъсани.
    С теб сме толкова различни...
    Очите ти са сини, сиви и зелени
    на морето носят чувствата,
    моите пък са обикновени
    и безлични, и кафяво-скучни.
    С теб сме толкова различни...
    Винаги са топли твойте длани,
    винаги са толкова приканващи,
    а мойте са студени като камъни,
    непредразполагащи.
    С теб сме толкова различни...
    Но какво пък?
    Важно е да се обичаме.

    В очите болките отново тичат,
    тънки струи от тях се стичат,
    устните безмълвни леко треперят,
    ръцете те търсят - да те намерят,
    пръстите в косите ти искат да се загубят,
    тялото жадува целувките да го лекуват,
    умът шепти "спри и продължи"
    ала крещи сърцето "само ти, само ти..."

    ... Все така ще ме гали ръката ти
    и от страст аз ще светя във
    тъмното.
    Ще си шепнем все същите думи
    и ще вярваме, че се обичаме.
    Ти ще казваш, че още съм хубава.
    Аз ще казвам, че ти си ми всичко.
    Но до смърт уморени, душите ни
    ще излитат навън през прозореца
    и щастливи сами ще се скитат -
    всяка в своите тайни простори.
    Рано сутрин с досада ще лягат
    във телата ни, гушнати топло.
    На закуска кафето и хляба
    ще подслаждаме с бучица спомен.
    Неизбежно е като разсъмване.
    Но е рано.
    Не още.
    Пред всички
    в кафенето, над чашите тъмни
    тази вечер се любят душите ни

  4. #704
    Далече си аз знам,
    аз сама -и ти си сам.
    Всяка нощт за тебе мисля
    и не мога да заспя
    ах колко ми се иска
    при теб да долетя...
    Чакам те, аз чакам
    и сълзите си аз бърша.
    Усмивката си ще възвърна
    щом чакането свърши,
    и мигът, в който те прегърна
    болката ще спре...
    Чакам те -къде си?Къде?

    Спомням си, че и сред тълпата бяхме само двама-
    аз виждах само теб - ти само мен.
    Сега те няма...
    Да знаеш - чакам те всеки ден
    Помниш ли?Вървяхме по онази малка улица с паркирани коли
    и все по средата крачехме, а ти ме пазеше-тя бяха и от двете страни
    И онази пейка, и онзи магазин, и все си тръгвах...
    Тръгвах си, но мислите ми с теб оставаха
    при мисълта, че ще те видя пак изтръпвах.
    А дните си минаваха..
    И кажи ми-къде останаха?

    с жена ли споря аз или с дете?
    ако рисуваш, рисувай със сърце
    любоВ това е или шега
    какви са тези чувства към храна
    ако всеки като тебе прави
    модератор,сам не ще се справи
    през тази тема не минавай!
    и стадото си далеч от тук оставяй
    не тичай, цветята не гази
    не поствай глупави лъжи
    със своят спам гръмовен
    събуждаш ти копнеж отровен
    езерото с чистата вода
    ще стане мътно кат боза!
    аверите си дръж далече
    животно бясно виждам вече
    популярност тук недей търси
    недей се връща ! не мисли!
    животът нека продължи
    безмислици недей пиши

    Ако те има
    теб на този свят,
    ще има птици в пустото небе.
    Ако те има
    теб на този свят,
    ще има лодка в тъмното море.
    Ако те има
    теб на този свят,
    ще има огън и в студени дни.
    Ако те има теб. . .
    Ако те няма теб на този свят,
    сърцето ми ще бъде хляб за птиците.
    Ако те няма
    теб на този свят,
    очите ми ще бъдат мъртви за любов.
    Ако те няма
    теб на този свят,
    от своята душа ще те създам завинаги.
    Ако те няма, теб. . .
    Този свят е нежен за двама,
    този свят е тесен за сам.
    Верността е солта на живота,
    подлостта е черния срам.

  5. #705
    Денят без тебе мила не е ден,
    той нощ е в тъмнината заслепен.
    Нощта без тебе мила не е нощ,
    а смърт с чутовната си мощ!
    Без тебе мила аз съм просто изречение,
    безмислено,написано с краката.
    Без тебе мила няма вдъхновение,
    погребано,невъзвратимо в тишината!


    Всяка мисъл те съблича
    всяка дума- неприлична
    никоя на тебе не прилича
    ти мръвка си отлична
    В тебе грешка не откривам
    дори когато внимателно изследвам
    нищо нередно не скивам
    ама дай пак да те прегледам
    Стой ся не мърдай много
    то мърдането аз го прая
    нищо че към тебе малко строго
    ама кат те видя и не трая


    Някой ден сърцето ми ще се превърне в камък,
    откъснат от света ще тлея в своя замък.
    И няма да крещя да вия до забрава,
    когато разбера че някой ме предава.
    Ще бъда властелин на самотата своя,
    и може би ще избера покоя, пред хаoса на любовта...
    ...Някой ден, но не сега...


  6. #706
    Някога едно момче напусна ме без жал..
    Някога,когато то бе всичко за мен
    нежност,мъка и тъга.
    Някога когато го обичах,то отсече ме с ръка
    и ми каза ,че за него съм затворена книга на Любовта


    Понякога "съжалявам...немога да живея без теб...неискам да те загубя...искам отново да целуна тези устни,да докосна това лице,да погледна в очите ти и да видя любовта и закачливото в тях." не е достатъчно.Думи като"обичам те,обичам начина,по който говориш,обичам начина,по който ме прегръщаш,по който се смеем заедно,усмивката ти...Обичам когато съм гола в ръцете ти,когато целуваш кожата ми...когато държиш ръката ми...." в момента не помагат.Знам ,че ще прочетеш това....съжалявам,че те нараних за пореден път,ти си най-важното нещо в живота ми!Виновна съм...знам...надявам се накога да можеш да ми простиш,мишленце..обичам те!

    В душата ми е лед,в главата ми бушуват бури,в краката нахлува студен фронт и темна мъгла пред очите ми е паднала. Спаси ме! Прости ми,Слънце,и ме стопли!

    Динозварите са изчезнали не заради рязкото застудяване, а защото мъжките динозаври се разсърдили на женските!Престани да ми се сърдиш,Саблезъбчо!

    Как искам да ти кажа
    че тайно за теб мечтая
    че искам аз да те прегърна
    и да те целуна
    надявам се някога
    да се сбъдне моята мечта
    да те държа в прегръдките си
    да те галя и целувам нежно
    ти си прекрасен
    по прекрасен от слънцето дори
    всяка нощ мечтая да те имам
    но дано не е мечта само това
    а да стане част от реалноста.


    Ти плени едно сърце за цял живот,
    ти плени една душа за цял живот,
    те са само твои и на никой друг.
    Обичам те тъй силно както обичам живота.
    Живея за теб и за твойта душа.
    Треперя всеки миг за теб,
    и чудя се къде си в този миг.
    Обичам те тъй силно,
    както обичам светът,
    обичам те тъй силно,
    че бих дала живота си за теб!!!

  7. #707
    Мили мой, сърце мое,
    Аз пиша ти писмо любовно, което едва ли до теб ще стигне. А как ми се иска да чуеш тези думи и да разбереш най-сетне чувствата мои дълбоки.
    Обичам те, мой лъч прекрасен, обичам те, съдбовна ярка светлина. Обичам те нежно, обичам те лудо и страстно, така както едва ли някой те е обичал някога в този живот. Обичам те силно и се нуждая от теб, както цветето нежно и крехко се нуждае от бистра и чиста вода. Знай, моето сърце е цвете, което ако не бъде напоено с твоята любов, ще повехне, ще посърне тъжно и накрая ще загине. Бъди тази бистра и чиста вода, която е жизненоважна за мен.
    О, моя най-голяма и прекрасна любов, едва ли подозираш дори каква мъка и болка се таи в душата ми, когато ти не си до мен. Едва ли подозираш, че денем ти си в мислите ми, а вечер - в сънищата, че денонощно ти си с мен.
    Обичам те толкова силно, че за теб съм готова на всичко, бих направила дори и лудост, за да се боря за любовта ти. Ако се наложи, съм готова и да се откажа от теб и така да потопя душата си в скръб завинаги...


    Колко самотно е без теб да знаеш.
    Денят е толкова студен...
    Всичко е празно и самотно.
    Няма светлина в тунела за мен,
    а ми се иска да има.
    Да се освободя от влиянието
    на твоите две очи...
    Да продължа напред...
    Да имам волята и смелостта
    да изградя нещо ново и красиво...
    Нещо което да дава смисал на живота ми без теб!!!!


    Мойте очи ще останат тъжни.
    Мойте очи винаги ще са пълни с сълзи,
    мойте очи търсят те в мрака,
    мойте очи пак се разплакват.
    Тези две очи погълнати в тъмнина,
    тези две очи "загубени" в тишината.
    Не спирам да мисля за красивите очи,
    който имах преди, вече ги няма!
    Мойте очи слепи са вече,
    тези очи "мъртви" са човече.
    Мойте очи гледат тъй жално,
    мойте очи са тъй печални!


    Липсваш ми ужасно много.
    Липсва ми всичко.
    Знай,че те обичам и никога няма да те забравя.
    Ти ще си завинаги в моето сърце.
    Няма да си тръгнеш никога от него, защото те обичам.
    За теб в гроба ще отида.
    Ще умра заради теб ,ако трябва.
    Ако е и за това ти да си щастлив,пак ще го направя.
    Обичам те!
    Знам, че мойта грешка е голяма и боли ,но моля те върни се.
    Нуждая се от дори и една прегръдка.
    Не мога повече.
    Нямам сили.
    Едвам стоя.
    Едвам се държа.
    Разбери нямам сими за нищо, може би дори и да дишам вече нямам сими.
    Ти си в ума ми.
    Само ти никой друг.
    И завинаги ти ще останеш.
    Никой няма да те замести, нито в сърцето, нито в мислите.
    НИКАДЕ!
    Завинаго твоя.
    Единствено твоя.

  8. #708
    Стриптийз

    Как често във живота блудкав,

    в отчаян миг или в позорен,

    разголвах като проститутка

    душата си пред чужди хора.

    И търсещ помощ, търсещ вяра,

    недочувайки дори как плаче,

    аз я разхождах сред пазара,

    да припечеля от зяпачи.

    И те се трупаха и - моля:

    „Насам! Насам! Сган лицемерна!“

    танцуваше тя - тъжно гола

    под собствената си латерна.

    И капеха: сълзи в земята

    и стъпки по пръстта нагряна,

    и - срам и болки по снагата,

    грошове - в капата съдрана.

    Но свърши зрелището. Сълзи,

    тълпи - изчезнаха. Сам. Вятър рошав.

    И само тя, душата зъзне

    насред площада гола още.

    И най-последна я прибирам.

    Душа ли? Имаш много здраве,

    народе! Свърши панаира!

    В балтон я пъхвам. Зид й правя!

    Но през зида и през балтона,

    през времето пак я напада

    проклетият зъл вятър - оня,

    останал още от площада.

    Д.Дамянав

  9. #709
    " Обичам те и те целувам "

    Целувам те, защото те обичам.
    Не ми е нужно твоето вчера,
    а утре е така далеч. М
    ълчанието е доверие -
    очите тихо красноречие.
    Мигът в прегръдка да заключим,
    да бъде наш, да бъде вечен и
    който първи проговори
    той първи не обича вече.

    Дамян Дамянов
    “ А ти сигурно си мислиш,
    че животa е игра?
    Ако “Да” - тя е доста хардкор игра.. “

  10. #710
    Аватара на pwnage
    Регистриран на
    Aug 2009
    Град
    Пловдив
    Мнения
    441
    Мрачен си и ти

    Едно е то-черното съзнание,
    едно в теб и в мен
    и някак тъжно като назидание,
    аз желая да го видя в плен.

    Сам,аз не го разбирам,
    а то разбира ли от красота?
    Знае ли,че дори в агония да се превивам,
    някак и бленувам за тази утопична доброта.

    Аз сам реших,сляпо някак да му се отдам,
    то посочва пътят към злината и шепти-ето ти си за там.
    Може би,щях за кратко да се впусна-в изблик на тъга,
    но искам под твоята усмивка на спасител,радостен да се предам.

    И знам теб те няма,и че ще се боря сам.
    Може би пътят усеян е в студена тъмнина,
    ти по мрачна си от скован мраз и някак нямаш срам.
    Как да отвърна на желанието,преди душата ми да те проклина?




    А ти сигурно си мислиш,че животът е игра?
    Ако да, тя е доста хардкор игра.

  11. #711
    С тебе ни събра случайността,
    А можеше нима да се разминем ?
    От пътища кръстосан е света
    и всеки път е дълъг със години.
    Ти щеше да останеш непознат,
    аз нямаше да знам, че съществуваш,
    аз нямаше да чувствам топлината
    на устните, които ме целуваха.
    Аз нямаше да стискам твойте длани
    да пия от очите ти успокоени.
    О, това не можеше да стане
    виновникът е нашето рождение.
    С тебе ни събра случайността
    един на друг сме били просто нужни
    и сме се търсили, събра ни любовта,
    защото не можеше да бъдем чужди.

  12. #712
    Ще си отидеш някой ден,
    тъй както всички си отиват.
    Ще бъде пусто, а във мен
    ще чувствам как кръвта изстива.

    И няма много да боли,
    защото няма да съм жива.
    Тъгата тихо ще вали
    и спомените ще отмива.

    Обичам те, макар да зная,
    че някой тъжен божи ден
    ще тръгнеш да откриваш рая
    на изток някъде от мен.

  13. #713
    Повече от фен Аватара на IrRePlAcEaBlE
    Регистриран на
    Aug 2008
    Град
    Lost in the Paradise
    Мнения
    443
    *Обич съм!!!*

    Опитах се да изкрещя тъгата,
    но тя превърна се в мечта!
    Със ледени ръце прегърнах самотата,
    а тя превърна се в звезда!

    Боли ме... как боли раздяла!
    А в очите гонят се сълзи.
    Ала край на тази обич още няма.
    Тя е огън и в кръвта пълзи!

    Тлее въглен, но така и не изгаря,
    и дори след урагана от лъжи!
    Ти такава ме направи...
    Обич съм, дори след всичките сълзи!

    ...................................
    *Знаеш ли?*

    Ти знаеш ли какво е някой с бясна сила да руши,
    когато във сърцето бавно въглен тлее?
    А въгленът не ще отново пак да загори
    и ни усмивка на лицето ще изгрее!
    Ти знаеш ли какво е да те прободе?
    Да те прониже яростно стрела отровна?
    Да рови после още в твоето сърце,
    дори и вече казал сбогом?
    Ти знаеш ли какво е нощи да не спиш,
    а дните да са празни, пълен срив?
    Да искаш тази болка в теб да изкрещиш,
    да искаш пак за миг да бъдеш жив!?

    ..................................
    *Животът ще дойде*

    "Животът ще дойде" все си повтарям!
    По-хубав от вчерашен ден!
    За всичките грешки аз ще забравя,
    за всичките болки у мен!

    "Животът ще дойде", приличащ на песен,
    но не на балада, както сега!
    И всяка горчилка аз ще оставя,
    когато се чувствах напълно сама!

    "Животът ще дойде", ухаещ на рози,
    на чиито сладък аромат ще се насладя!
    И само усмивки на мен ще ми носи,
    а не сълзи, както сега!

    "Животът ще дойде", приличащ на слънце
    и всяка буря ще успее да заличи.
    Следите в сърцето ще бъдат изтрити,
    онези горчиви следи!
    Лятото в душата ми вече ме кара да мисля по различен начин за теб. Дори по-скоро само се сещам! Tи все още искаш и не спираш да
    искаш само онова,което още не си получил.Само хубавите неща на витрината, които не си имал шанс да докоснеш с треперещи за притежаване пръсти.И играчките,които са ти се сторили скучни и си захвърлил,а след това си видял,че просто не си знаел как да играеш с тях...

  14. #714
    Мега фен Аватара на LadyDi
    Регистриран на
    Mar 2003
    Град
    Варна
    Мнения
    15 934
    Текст на една песен от близкото минало

    Аз се върнах
    Панайот Панайотов

    Аз се върнах. Всичко вече свърши.
    И питам се защо от теб съм бягал.
    Приятели и вино съм забравил.
    Ето ме, седя пред теб на прага.

    Нека вляза, нека ти разкажа
    как бездомен съм се лутал в мрака.
    Искам с тази песен да ти кажа
    колко за сина си аз съм плакал.

    А синът навярно спи отдавна.
    Край леглото аз ще коленича.
    Сигурно голям е вече станал.
    Казват, че на мене той приличал.

    То расте детето, а пък ний стареем.
    Бързо си отлитат дните наши.
    Сам не мога вече да живея,
    чувствам аз, че старостта ме плаши.

    Очи недей затваря.
    Не слушай болка стара.
    Отдавна тя във мен бе скрита.
    Но ти не ме попита.
    Мълча сърцето скрито.
    Сега за нищо пак не питаш.

    Прости ми, искам само
    при тебе да остана
    и моя пак да те наричам.
    За мен си най-добрата
    жена в света, която
    не заслужавам, но обичам.
    This world is spinning around me
    This world is spinning without me
    And every day sends future to past
    Every breath leaves me one less to my last

  15. #715
    Всичките ми мисли се понасят с вятъра
    Когато лежа в прегръдките ти
    Целият свят просто изчезва
    И единственото нещо, което чувам
    Е как тупти сърцето ти.


    За момент като този хората чакат цял живот
    За целувка като тази някои търсят безспир
    А аз не мога да повярвам, че точно на мен се случи
    Това, което хората чакат цял живот!


    Влюбвам се в теб!
    Мечтата ми май ще се сбъдне.
    И толкова е хубаво да се влюбя в теб!
    Падам като листо, като звезда.
    Намирам надежда там, където си ти.
    Хвани ме и не ме пускай!
    Обичай ме и никога не спирай!


    Искам да те карам да се усмихваш, когато си тъжен.
    Да те нося на ръце, когато артритът те повали.
    Всичко, което искам е да остарея с теб.
    Ще ти нося лекарствата, когато те боли.
    Ще паля камината, когато дървата изгорят.
    Толкова ще е хубаво да остарея с теб!
    Така че позволи ми да мия чиниите в кухненската мивка.
    Да те слагам в леглото, когато си пияна /пиян.
    Аз мога да бъда мъжът /жената, с когото /която да остарееш.
    И искам да остарея с теб!

    Аз просто искам да лежа до теб
    За малко
    Изглеждаш толкова красива тази вечер
    Очите ти са толкова прекрасни
    Устните ти са толкова сладки
    Много хора не ме разбират
    Но това е, защото въобще не ме познават
    Аз просто искам да те докосна
    И да те подържа в обятията си
    Имам нужда от теб
    И те обичам
    Ти си моят избор!
    Любовта, която ми носиш
    Пренесе небесата в сърцето ми
    Когато се обадиш, чувам арфи и
    Ангели да пеят.
    Знаеш как се чувствам
    Нищо не може да се обърка
    Няма да мога да живея без теб!

  16. #716
    Аватара на Madn3s5
    Регистриран на
    Feb 2008
    Град
    Somewhere over the rainbow*
    Мнения
    723
    Аз вече ще си тръгвам ....от живота ти.
    Тук вече няма да съм нужна.
    Добрите феи са самотници.
    И съм щастлива, и съм тъжна.

    Спасих те! (Или бях спасена?)
    На този бряг ще те оставя.
    Тук старата любов поема те,
    а аз се връщам ... да се давя.

    Поуки ли? - Да вярваш, че ме има.
    А аз да любя, без да съм любима.
    Не, не, не си сънувал! Тука бях!
    Аз с теб умирах, с теб летях!

    Обърнах като сън живота ти,
    за да повярваш и в доброто ти.
    Добрите феи правят чудеса.
    За тях са хапче против самота.

    Така че ... тръгвам. Връщам се в мечтите ти.
    Дали завинаги? Не знам.
    При нужда затвори очите си
    и аз ще бъда вечно там!


    Няма такава любов – пропиляна.
    Няма любов по погрешка – каприз.
    Няма сърце защитено от рана.
    Няма изгаряща обич без риск...
    Всичко, което ти казах е вярно.
    Всичко, което направих – за теб.
    Висчко, което получих в замяна...
    Всичко запазих и всичко приех.
    Има надежда, която лекува.
    Има подслон за бездомни души.
    Има Любов – Любовта съществува.
    Има я даже когато грешим.
    Само понякога леко заспива.
    Само понякога, щом сме сами.
    Само понякога тя си отива.
    Само понякога много боли.


    Аз не спрях да измислям.
    Той не спря да сънува .
    И навярно му липсвам,
    и навярно си струва…
    Предполагам, че може,
    предполагам, че искам
    да избягам от кожата си,
    да започна начисто.
    Предполагам, че вярва.
    Предполагам, че чака.
    Две загубени гари
    И неспиращи влакове…
    Една смешна история
    със банална развръзка.
    Тъкмо да се помолиш
    и сърцето се пръска.
    И лепиме парчетата,
    и едно все го няма.
    Но си знам – някой петък
    ще дочакам голямото.
    И тогава ( Глупачка!)
    Ще се влюбя неистово,
    в някой дето е чакал
    да не спра да го искам…
    До тогава (Простете ми)
    Ще тъгувам арпежно.
    Малко скъсани нерви,
    Малко смачкана нежност…
    Кофти свършва сюжетът
    В тази приказка мъжка…
    Всичко почва във петък.
    Всичко - в петък се връща.


    Пред тебе колко пряма бях?
    Дори не ти отключих да ме видиш...
    Разказвах факти, роних смях,
    но оня миг за истина, той си отиде...
    Коя ли истина от всичките накуп
    безумно закъсняла днес да кажа?
    Че искам време с теб, сега и тук?
    Че искам за страха да се накажа?
    Че можеше в минута като нож,
    изострено болезнена и нежна,
    да спра да мисля, че си луд и лош,
    че можеше и да не умъртвя копнежа?
    Че уловила в шепите порой звезди,
    мечтаех си до теб да дишам будна,
    че исках да прошепна "само ти",
    а плачейки наум, убивах чудото?
    Че с миналото цяло в своя сак
    заминах си самотна, горда,чужда,
    излъгала през сълзи някак си
    душата си, че ти не си й нужен.


    "Дали болеше?"
    -Да!Болеше много!
    Предсмъртно ме болеше
    (до откачане),
    защото мразя
    онова проклето "Сбогом",
    което траурно
    в душите си закачаме...
    "Дали съм слаба?"
    -Не ,но е човешко,
    не ми харесва,
    но е дяволски възможно,
    особено когато
    стара грешка,
    решавам, че ми действа
    здравословно...
    "Научих ли се?"
    -Може би!Донякъде...
    да разпознавам
    светлините на живота,
    когато мракът
    е обсебил възприятията,
    а всеки удар на сърцето
    става с болка...
    "Дали ще продължа?"
    -Не ще и питане!
    Не съм дошла
    да си измислям
    невъзможности...
    Животът мрази
    недовършените приказки
    и ме обича
    (само той си знае колко)!!!


    Измислях...
    десетки красиви лъжи
    за невъзможно обичане....
    Обличах ...
    лъжите във факти дори,
    за да не стигна до вричане...
    Приписвах ти ...
    много и странни вини,
    заради себе си - да не боли.
    Затворих те в спомен.
    Залостих вратата.
    Резетата спуснах.
    Ключа завъртях.
    И... справих се.
    Скрих те ....
    Избягах ти...

    Ти, само,
    недей да го вярваш.


    Не вярвах, че светът ще се разпръсне.
    Не исках да повярвам...Но сега
    една надежда чака да възкръсне,
    но май възкръсва само пепелта
    на думи казани отдавна -
    изгубили предишният си плам.
    Добро и зло разделяме поравно,
    а после всеки да се справя сам.
    Но някак си така необяснимо
    донася вятърът забравена усмивка.
    Една Луна ще ме погледне в синьо,
    повтаряйки усмихнато "Щастливка!"
    Щастливка ли...Защо така...Защото!
    Внезапно наредена при щастливките
    разбрах - върти се колелото,
    но...
    накрая се броят усмивките!


    Тази нощ сме я сънували.
    Отдавна.
    Като приказка...
    сънувана на глас.
    На масата е седнал разказвача...
    говори... и поглежда често в нас.
    Какво написахме със теб ?!
    Не знам... Рисувам мостче.
    От другата страна ти път строиш...
    и все така съдбите криволичат
    и всеки път от мене се делиш.
    Опитахме ли се изобщо да се стигнем,
    нима прескачахме от ред на ред?!...
    Нали във приказките всички се обичат...
    а аз не стигнах никога до теб.
    На масата е седнал разказвача...
    объркан, тих... към нас поглежда със печал...
    ...героите му вечно разделени...
    а приказката без финал. \


    До теб съм, а всъщност ме няма...
    Не чувам какво ми говориш.
    Навярно, в конфликт между двамата,
    със себе си трябва да спориш...

    Далече съм, много далече...
    Дели ни причина една,
    от някои – „навик“ наречена,
    от други – „прозрачна стена“...

    Издигах стената с години.
    Обидите твои редих.
    През нея не можеш да минеш.
    Не бих разрешила, не бих...

    По навик – не мога да чувствам,
    по навик – те слушам сега...,
    по навик – се смея изкуствено,
    по навик – изпитвам вина...


    И ако
    можеш
    изтрий ме от секундите...
    и ми
    сложи две бучки захар-
    да не ти сгорчавам
    следобеда...
    и отвори
    прозореца да излетят
    силуетите на
    буквите ми...
    и изхвърли онова
    лилавото от съня си...
    и забрани на
    целувките ми
    да те следват...
    ако можеш...
    всяка неуловима мисъл за съня на морето,
    която краде ти въздуха...
    и песента на
    цъфналите вишни през март...
    и всички въпроси
    зададени на
    невъзможното утре...
    изтрий ме.
    Ако можеш.


    Страшно ми е!
    Толкова те искам,
    че навярно няма да те взема.
    Ти си колебание пред риска,
    най-невероятното решение.
    Ти си ми и виното и хляба
    (старо е, но няма други думи).
    Трябва да сме с тебе, а не трябва
    дълго да стоиш с лице срещу ми.
    Може би, защото ми се иска
    най-невероятно да те взема.
    Зъбите си потроших от стискане
    себе си от тебе да отнема,
    ала все не мога да успея
    в себе си да те унищожа до края.
    Или през сълзи ще се смея,
    или ще се смея и ридая...
    Сигурно била съм тъй орисана
    не жена, а дишаща дилема.
    Винаги да бързам да те стигна,
    без да мога всъщност да те взема



    Да пиша за всичката болка.
    Да пиша за всичката обич.
    Да разкажа за тази жестока,
    проклета любов или орис.
    Да кажа ли колко изстрадах
    и колко сълзи аз пролях?
    Да кажа ли,че се раздадох,
    от самотата чувствах страх?!
    Да пиша ли въобще,че те обичах?
    Да кажа ли,за теб мечтах?
    Да си призная ли,че се заричах,
    в сърцето и душата-че си в тях?!
    Да кажа ли,че аз ти вярвах
    или пък,че робиня бях?
    Да си призная ли,че се отчайвах,
    защото все за теб живях.
    Да пиша ли-забравих що е гордост,
    ала показа ми какво е самота?!
    Да кажа ли разбрах какво е подлост-
    на искренна любов дари лъжа.
    Да кажа ли въобще,че те желаех
    и те получих,но фалшив?!
    Да кажа ли защо се каех?-
    защото съм била наивна.
    Да пиша ли-сама се съжалявах,
    че кой ли друг би мене съжалил?
    Сълзи безсмислени проливах,
    че с всяка друга тъй си бил.
    Да казвам ли въобще,че те обичах?
    Та ти си глух за моя зов!
    Защо въобще ти се заричах,
    щом глупостта нарекла съм ЛЮБОВ!


    Избягах от тебе,
    от мене,
    от всички.
    Изплаках те гордо
    сама
    без сълзи.
    Не бях ли от силните?!
    Неранима.
    Безгрешна.
    И имаща всичко.
    Не бях ли от твърдите?!
    ( ... )
    Тъй много и често,
    тъй силно боли.
    Не бях ли те имала
    (та още те искам)?!
    Не бях ли те стигнала
    (та тичам след теб)?!
    Не бяхме ли толкова
    някога близки?!
    Не бяхме ли нещо и някои,
    макар и за ден?!
    Преболедувах те.
    Треска. Чума.
    Холера.
    Гори ме. Боля ме.
    Ден за ден
    те живях.
    Едва те изтръгнах,
    обезумяла в
    неверност.
    Тебе прежалих,
    мен -
    не можах...
    Жената с характер ,плаши слабите мъже,
    но подлудява силните..! ~

  17. #717
    Малко е песничка но наистина много ми харесва





    Миг от приказка



    Аз отново съм пред теб, пак облян от светлина -
    на сцента, за миг поне, имам всичко на света.
    Гледам твоите очи - вечно търсят своя принц -
    тайно с поглед ме следиш - какво ли търсиш?

    Защо не питаш съм аз, на сцената щом падне мрак
    ще видиш принца-просяк отстрани.
    Нима не знаеш, че това е само миг от приказка,
    която ти сама си сътвори.

    Много думи разпилях, късах струните със смях,
    падах, плаках и летях в твоя приказен свят.
    Бавно утихва вечерта - последни акорди, тишина.
    Ти оставш пак сама - търсиш своя принц.

    Защо не питаш кой съм аз, на сцената щом падне мрак
    ще видиш принца-просяк отстрани.
    Нима не знаеш, че това е само миг от приказка,
    която ти сама си сътвори.

    Но всяка приказка си има своя край -
    изтривам своя грим и изчезва твоя принц сега.

    Защо не питаш кой съм аз, на сцената щом падне мрак
    ще видиш принца-просяк отстрани.
    Вече знаеш, че това е само миг от приказка,
    която ти сама си сътвори.

  18. #718
    НЕРВИ ЗА ЛЮБОВ

    Нямам нерви за дълги любови,
    а кратките - не ми приличат.
    Да не мислиш,че нещо ново
    казваш с това "Обичам те"?
    Да не мислиш.че ще се срути
    светът след моето тръгване?
    Бъди сигурен - много пъти
    са ме лъгали.И съм лъгала.
    А пък Земята си е на мястото.
    Само сезонът се сменя.
    Крайно време е да си наясно,
    че всичко е само временно.
    А аз - най-безвременната от всичко.
    Най-кратката.Невъзможната.
    Лесни любови не ми приличат.
    А трудната - ще я можеш ли?
    Хм, да опиташ ли ти е щукнало?
    Добре - да живее рискът!
    Хайде сега - отведи ме от тука.
    Ако ти стиска!

  19. #719
    в дън земя да влезна и ако реча да не излезна

  20. #720
    Два шанса имах и двата пропилях
    Блянове, копнежи всичко стана прах
    Гордостта ми голяма надделя над сърцето
    Инат като яма - отне ми момчето.
    Съдбата жестока самоволно реши
    Пътищата ни два тя да раздели.
    Той може би щастлив е, но аз умирам
    Надежда не губя, да вярвам не спирам,
    Но реалността ме вечно затиска
    Да приема това, което ума ми не иска.
    Виновна съм – да и плащам си двойно
    А може би не, дори.. и тройно,
    Затова, че не се застъпих за него
    Подмамена от заблуденото си его,
    Прокоба огромна над мен вилнее
    А мъка голяма душата владее.
    Да го забравя опитах...
    Лесно ли бе, не.. не можах.
    Да съжалявам само ми остана,
    Че не съм от него желана.
    Моля се някой ден да ми прости
    За всички мои неосъзнати глупости
    И да намери достойно момиче,
    Което като мен ще го обича.
    Обичам те *****!

  21. #721
    Срещнахме се много късно.
    Паяк бръчките плете,
    сняг в косите ми препръсква,
    времето тече... тече!
    Трудно ми е да изтръгна
    закъснялата любов!
    Купидон не се излъга...
    Лесна плячка съм за лов!
    Давя се във твоя поглед...
    Сякаш срещам младостта...
    Твоите очи ме молят...
    Как сърцето си да спра?
    Разумът крещи – „Не бива!“.
    Угризения тежат.
    Но съм толкова щастлива...
    ВРЕМЕ, НАПРАВИ МИ ПЪТ!!

    Автор:Румяна Симова

  22. #722
    Не знам дали го има преди, но...

    Прощално

    На жена ми

    Понякога ще идвам във съня ти
    като нечакан и неискан гостенин.
    Не ме оставяй ти отвън на пътя –
    вратите не залоствай.


    Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
    ще вперя поглед в мрака да те видя.
    Когато се наситя да те гледам –
    ще те целуна и ще си отида.

    Н. Вапцаров.
    "И знам, че през каквото и да те накара да преминеш, каквото и да ти донесе съдбата, ще се справиш. Защото си личност. Защото духът ти е най-силният, въпреки и някога печален, който някога съм усещала."

  23. #723
    Цитирай Първоначално написано от ScionOfStorm
    Не знам дали го има преди, но...

    Прощално

    На жена ми

    Понякога ще идвам във съня ти
    като нечакан и неискан гостенин.
    Не ме оставяй ти отвън на пътя –
    вратите не залоствай.


    Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
    ще вперя поглед в мрака да те видя.
    Когато се наситя да те гледам –
    ще те целуна и ще си отида.

    Н. Вапцаров.



    Уникално е

  24. #724
    Ще добавя и на Павел Матев (Предсказания - Том I ) :

    Ти сън ли си?
    Или те има?
    Или си утринна звезда -
    далечна, но със близко име,
    която свети без следа.

    И ту засвети,
    ту угасне
    на моята любов лъча.
    Аз ту те нарека прекрасна,
    ту изненадан замълча.

    Къде отиваш?
    Де изчезна
    надеждата да бъдеш с мен?
    Сърцето ми - тревожна бездна -
    живей щастливия си плен.

    Мечта ли си?
    Или те има?
    Ти огън ли си?
    Или дим?
    Защо си тъй неповторима,
    щом този свят е повторим?!

    * * *

    Ела!
    Че притъмя и стана тежко.
    Пътеката остана без душа.
    Защото няма истина без грешки,
    аз чакам.Сам.И страдам.И мълча.

    Неволята от преданост настана,
    от ревност - риска, от тъга - скръбта.
    Изчезнаха словата - стана няма,
    безкрила, охладена любовта.

    Мълча в едно жестоко постоянство,
    в една неразрушима тишина.
    Мълча в немузикалното пространство,
    в ужасно разредена тъмнина.

    Защо тъй рано мръква над полето?
    Къде потъват всички гласове?
    Над мене - непробудени дървета.
    Край мене - онемели ветрове.
    <a><img></a> I wanna be Barbie ! That bitch has everything ! =))

  25. #725
    Мега фен Аватара на LadyDi
    Регистриран на
    Mar 2003
    Град
    Варна
    Мнения
    15 934
    Едно невероятно стихотворение на Христо Фотев...

    Колко си хубава

    Колко си хубава!
    Господи,
    колко си хубава!

    Колко са хубави ръцете ти.
    И нозете ти колко са хубави.
    И очите ти колко са хубави.
    И косите ти колко са хубави.

    Не се измъчвай повече - обичай ме!
    Не се щади - обичай ме!
    Обичай ме
    със истинската сила на ръцете си,
    нозете си, очите си - със цялото
    изящество на техните движения.
    Повярвай ми завинаги - и никога
    ти няма да си глупава - обичай ме!
    И да си зла - обичай ме!
    Обичай ме!

    По улиците, след това по стълбите,
    особено по стълбите си хубава.
    Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
    си хубава. Най-хубава си в стаята.
    Във тъмното, когато си със гребена.
    И гребенът потъва в косите ти.
    Косите ти са пълни с електричество -
    докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
    Наистина си хубава - повярвай ми.
    И се старай до края да си хубава.
    Не толкова за мене - за себе си,
    за дърветата, прозорците и хорат.
    Не разрушавай бързо красотата си
    с ревниви подозрения - прощавай ми
    внезапните пропадания някъде -
    не прекалявай, моля те, с цигарите.
    Не ме изгубвай никога - откривай ме,
    изпълвай ме с детинско изумление.
    Отново да се уверя в ръцете ти,
    в нозете ти, в очите ти... Обичай ме.
    Как искам да те задържа завинаги.
    Да те обичам винаги -
    завинаги.
    И колко ми е невъзможно... Колко си
    ти пясъчна... И, моля те, не казвай ми,
    че искаш да ме задържиш завинаги,
    за да ме обичаш винаги,
    завинаги.
    Колко си хубава!
    Господи,
    колко си хубава!

    Колко са хубави ръцете ти.
    И нозете ти колко са хубави.
    И очите ти колко са хубави.
    И косите ти колко са хубави.

    Колко си хубава!
    Господи,
    колко си истинска!
    This world is spinning around me
    This world is spinning without me
    And every day sends future to past
    Every breath leaves me one less to my last

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си