.
Отговор в тема
Страница 31 от 51 ПървиПърви ... 2127282930313233343541 ... ПоследнаПърви
Резултати от 751 до 775 от общо 1270
  1. #751
    Хич не ме бива в каквато и да е поезия каомоли в любовна

  2. #752
    Айде не разваляйте темата бе

    Да не е спам:

    В дима на сивкавата си цигара
    припомняш си отминалите дни
    и чувстваш, че със нея днес догарят
    мечтите ти - тез, детските мечти.

    И изведнъж се чувстваш странно празна,
    нетрайна като залез или сън.
    Човече мъничко сред хора разни.
    Една камбана сред камбанен звън.

    И иска ти се просто да заплачеш
    (на думи лесно е, нали?).
    Недей! Поспри! Защо да плачеш?
    Сълзите просто са сълзи...

    Поглеждаш сивкавата си цигара,
    но вече с радост за отминалите дни
    и сещаш се, че днеска тя догаря,
    а утре бъдещето с тебе ще пламти!
    ---


    Купето, в което вече беше,
    изостави в мрачна тишина
    и от живота се отрече,
    след теб остана самота
    и зловещият завет един,
    завет към нашите сърца -
    "Наркотик". Но дали
    видя сълзите в нашите лица?
    Купето празно изостави,
    ти спря на спирка "Смърт",
    а мен отчаяна остави
    над надгробен камък твърд.
    Без тебе в празен влак пътувам,
    заветът ти преследва ме сега
    и с устни огнени целувам
    изстиналата веч земя.
    Човек не обича истински, ако не обича вечно. 19.06.2009

  3. #753
    Аватара на Gary
    Регистриран на
    Mar 2009
    Град
    София
    Мнения
    371
    Искаш с теб да останем добри познати.
    Как да разбирам това?
    Длани, които до късно се топлеха,
    да протягаш за поздрав сега!
    Устни, които до болка се впиваха, тъй силно -
    дружески да си мълвят.
    Искаш с теб да останем добри познати,
    но няма такава среда в любовта!

    Не, ние не можем да бъдем добри познати -
    няма среда в любовта, няма среда в любовта.
    Бяхме най-близки, за туй от сега нататък
    ще сме най-чужди в света, ще сме най чужди в света


    В любовта ние бяхме най-близки приятели,
    затова от сега-нататък, ще сме
    най-чужди в света!

    Блага Димитрова

  4. #754
    това сигурно всички го знаете

    Да. Аз съм цялата в бяло, цялата в коприна. Усмихвам се на сила, а нещо в гърдите ми гори. а как е шумно хората се смеят, след малко ще пристигне той. Ще ме целуне и ще каже: "Хайде мила изтрий сълзите и бъди герой". Но аз не мога, чуватели хора? Пред всички спирам с пламени очи. Не го обичам чуватели вие един вик в мен се блъска и крещи, но срещам твойте очи. Да мамо само ти си ме разбрала и очите ти настойчиво ме молят: "Недей дете, заради мен върви ". След хората се движим ние двамата облечени в целувка и цветя. Усмихвам се единствено на мама, с колко обич ме изпраща тя. Едно дете, до мен приближава: "Вземете" казва "тез цветя. Един човек ви пожелава щастлив живот на таз земя". Изтръпвам цялата примряла, изтръгвам розите с вик, една бележка малка, бяла седи в ръцете ми без плик. Без думи само с неговото име, най-хубавото на света, което днес не трябва да изричам. Защото съм омъжена жена.

  5. #755
    За едно "Слънчице", което ме прави щастлив, неописуемо щастлив и искащ да живее вечно, за да може тя да го дарява с лъчите си:

    Беше пусто, беше мрачно
    Беше тъмно, необятно.
    После ти се появи -
    Светлинка ми ти дари.

    Сетне стана ми и топло
    Ти ме сгряваш тъй страхотно,
    Ти си извор на живот,
    Твой съм, миличко, до гроб!

    Знам това звучи ти странно,
    Знам - ти цвете си омайно,
    Знаеш - луд съм аз по теб,
    Искам те, макар и в лед,

    Да съм потопен вовеки,
    Щото сгряваш ти човека,
    В мен човекът нов се ражда,
    и във обич го изгражда.

    Твойте думи са омая,
    Искам да съм с теб, до Края,
    Ти за мен си Рай и Воля,
    И бъди Богиня моя!
    Good luck, Bad luck, Luck...

  6. #756
    Много се борих, да издържа далеч от теб. Мислех че ще имам сила да се преродя! Но дали още огънят ми гори в твоите сънища. Само това искам от теб-един шанс преди да полудея. Какво да направя - искаш да умра? Ще ти угодя на всяко желание. Каквото искаш ще ти го дам, но иначе не мога да те нямам тук? Да не знам как да те върна обратно. Не издържам повече сама да заспивам. Вечерите са безкрайни след раздялата. От чувствата ти съществува нещо още

  7. #757
    Вдигни си телефона - вдигни го някой иска да ти говори. Вдигни си телефона аз съм тази която те обича...не ме интересува боли ме.Само теб искам и нищо друго за да живея. Само като си помисля, че те губя завинаги - ще се покубя. Искам много да ти кажа "ОБИЧАМ ТЕ"...Отговори ме МОЛЯ ТЕ. Мина много време, още мисля и ме боли. Никога няма да мога да те изкарам от ума си

  8. #758
    Всеки път когато си спомням за теб си спомням онези моменти когато си тръгна от мен - без да чувстваш вина. Дума устните ми не проронват. Добре прикривам болката си. И когато ме попитат за теб - внезапно се променям. Но ти не си тук и аз страдам, не си тук къде си не зная. Ти не си тук и ме боли. Не си тук - сама къде да отида? Ти не си тук и аз умирам. Не си тук - далеч от теб се разболявам. Но въпреки че те няма аз още те обичам. Разпръснати картини се въртят в размътеното ми съзнание. Не вярвам че те няма и че няма да те видя отново

  9. #759
    Мега фен Аватара на xoxi
    Регистриран на
    Jun 2009
    Мнения
    5 952
    МОЛИТВА

    Докосни ме, Любов, с твойта пръчка вълшебна!
    Не оставяй самотника сам!
    Позволи ми от твоето вино да гребна
    и ми дай животворен балсам!

    Допусни ме, Любов, в своя храм вековечен,
    като грешник при своя Исус.
    Нека бъда на теб до смъртта си обречен.
    Днес домът ми е празен и пуст.

    Изхвърли ме, Любов, като дрипа ненужна,
    щом не съм ти покорен слуга.
    Накажи ме, Любов, ако вярно не служа -
    осъди ме на век самота,

    но ми дай малко шанс. Аз достоен ще бъда
    за един твой величествен жест.
    Бих ли дръзнал, Любов, да се видя осъден?
    Бих останал по-скоро без чест.
    ______________________________

    ПО ЗЕЛЕНИ ПЪТЕКИ
    По зелени пътеки с теб ще вървим.
    През косите ни вятър ще мине.
    Ще усещаме мирис на сочни треви,
    а небето над нас ще е синьо.

    Любовта ще намерим в стръкче цветя,
    в аромата на тучни ливади.
    В шумоленето нежно на крехки листа,
    ще открием, че още сме млади.
    _______________________________

    НЕ ОБИЧАМ ФАЛШИВИТЕ ДУМИ

    Не очаквай от мен да ти свалям звезди.
    Силно мразя фалшивите думи.
    Ако има Любов, ако тя победи,
    няма нужда от тях помежду ни.

    Мълчаливо очите ще търсят очи
    и ръцете с ръце ще се слеят.
    Разговаряйки с тебе така, ще мълчим,
    а сърцата ни в ритъм ще пеят.

    Устни с устни ще палят пожар -
    дълго чакани, страстни минути.
    Колко думи, изговорени с жар,
    са потъвали в мрака нечути?

    Няма думи - повярвай - за всичко това.
    Любовта е безкрайна вселена.
    Ще ни грабне несетно, дори без слова.
    Ще е брод между тебе и мене.
    ______________________________

    ОБИЧАЙ МЕ!

    Обичай ме горещо, всеотдайно!
    Ако трева си - аз ще бъда дъжд.
    Ако си песен - лира съм омайна.
    Потрепвай в мойте струни неведнъж.

    Обичай ме, обичай ме безкрайно!
    Животът само нека има край,
    но в него любовта да бъде трайна
    и да е нещо повече от рай.
    __________________________

    САМ

    Как скучно е и тази вечер...
    Беседката от вчера е сама.
    До мен не сяда никой вече...
    Днес имам среща с нощната тъма.

    Край мене вятърът лудува -
    разнася с писък жълтите листа.
    Как искам вместо писъка да чувам,
    макар и грубости от твоята уста...
    _______________________________

    БЕЗ ТЕБ

    Избелява нощта - дълъг миг самота.
    Ти не стопли леглото ми хладно.
    Ще посрещна деня, недочакал съня.
    Любовта ми за ласки е жадна.

    Като огън гори тя край мен и дори
    във огромен пожар се превръща,
    но защо в зимен студ чезне всеки уют
    и дълбока печал ме обгръща?

    Отминава деня, а кого да виня,
    че не чух твойте стъпки на прага?
    Може би оня час, в който срещнах те аз,
    или този, след който избяга?

    Бих крещял като луд, но това е абсурд.
    Не така в своя дом ще те върна.
    Аз разбирам това и обронил глава,
    своя спомен за теб ще прегърна.
    _______________________________

    НЕКА САМО ТЕ ПОГЛЕДАМ

    Толкова тихо е в твоята стая.
    Ти спиш с усмихнато лице.
    Но седна ли до тебе - зная -
    ще те събуди моето сърце.

    Не, няма да те будя, мила.
    Навън е мрак и тишина.
    Нощта у себе си е скрила
    от твойта тиха топлина.

    Но нека само те погледам,
    тъй, както гледа те луната,
    и ще си ида без да вземам
    на твоя сън крилата.
    ____________________

    НАШИТЕ НОЩИ

    Помниш ли нашите нощи на свещ?
    Бяхме тогава най-искрени.
    Пламващи устни в допир горещ...
    тихо прошепнати истини...

    Дълги минути - две слети сърца.
    Само луната ни гледаше.
    И отразена в две бледи лица,
    своя път по небето поемаше.

    Помниш ли? Бяхме далеч от света.
    Бяхме сами във безкрая.
    Нямаше улици, шум, суета -
    аз и ти в полутъмната стая.

    Как изричахме нежни слова
    и се гледахме с погледи влюбени...
    Малкият пламък трептеше едва -
    всичко бе тъй непринудено...

    Хиляди пъти се връщам към тях -
    нашите нощи изгубени.
    Толкова нощи без теб преживях,
    но са - повярвай! - сапунени.
    ___________________________

    НЕ СИ ОТИВАЙ

    Не казвай никога - дори да ти се иска,
    не казвай " Сбогом". Малък е света.
    С теб бяхме нещо повече от близки -
    докосна ни с дъха си любовта.

    Обърка ни. Признавам си - така е.
    Не я допуснахме до нашите сърца,
    но тя и днес във въздуха витае,
    а ние се държим като деца.

    Разделяйки се, себе си ще лъжем,
    че всичко е било почти игра,
    и ще се питаме дали не бяхме длъжни
    да съхраним една запалена искра.

    Но кой ще ни отвърне? Самотата?
    Или пък вечер празното легло?
    Въпросът ще увисне в тишината
    и всяко мрачно съмване,
    ще е добре дошло.
    ___________________

    ОЧИ, КОИТО ПЛАЧАТ

    Очите ти, тъгата приютили,
    ме трогват с две напиращи сълзи.
    Не знаят те, че пак са победили,
    и лошият, отстъпвайки - пълзи.

    А ти ме гледаш прямо и открито,
    с безмълвната молба - да ти простя.
    Сълзите капят и във мен попиват,
    но други две в очите ти блестят.

    Прегръщам те и нежно те целувам.
    "Прощавам ти, любима. Не плачи!"
    За две сълзи, понякога си струва
    обидата завинаги да замълчи.
    И спря да се върти за миг земята..




  10. #760
    Супер фен Аватара на Jessie
    Регистриран на
    Jul 2008
    Град
    Велико Търново
    Мнения
    1 610
    Цитирай Първоначално написано от me4ti4kata
    Peio Qvorov-Nerazdelni

    Стройна се Калина вие над брегът усамотени,
    кичест Явор клони сплита в нейни вейчици зелени.
    Уморен, под тях на сянка аз отбих се да почина,
    и така ми тайната си повери сама Калина -
    с шепота на плахи листи, шепот сладък и тъжовен:
    "Някога си бях девойка аз на тоя свят лъжовен.
    Грееше ме драголюбно ясно слънце от небето,
    ах, но друго слънце мене вече грееше в сърцето!
    И не грееше туй слънце от високо, от далеко -
    грееше ме, гледаше ме от съседски двор напреко.
    Гледаше ме сутрин, вечер Иво там от бели двори
    и тъжовна аз го слушах, той да пее и говори:
    "Първо либе, първа севдо, не копней, недей се вайка,
    че каил за нас не стават моя татко, твойта майка.
    Верни думи, верна обич, има ли за тях развала?
    За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла."
    Думите му бяха сладки - бяха мъките горчиви -
    писано било та ние да се не сбереме живи...
    Привечер веднъж се връщах с бели менци от чешмата
    и навалица заварих да се трупа от махлата,
    тъкмо пред високи порти, там на Ивовите двори, -
    "Клетника - дочух между им да се шушне и говори: -
    право се убол в сърцето - ножчето му още тамо!"
    Аз изтръпнах и изпуснах бели медници от рамо.
    През навалицата виком полетях и се промъкнах,
    видях Ива, видях кърви... и не сетих как измъкнах
    остро ножче из сърце му и в сърцето си забих го,
    върху Ива мъртва паднах и в прегръдки си обвих го...
    Нек' сега ни се нарадват, мене майка, нему татко:
    мъртви ние пак се любим и смъртта за нас е сладка!
    Не в черковний двор зариха на любовта двете жъртви -
    тамо ровят само тия, дето истински са мъртви -
    а погребаха ни тука, на брегът край таз долина...
    Той израстна кичест Явор, а до него аз Калина; -
    той ме е прегърнал с клони, аз съм в него вейки свряла,
    За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла..."
    Дълго аз стоях и слушах, там под сянката унесен,
    и това що чух, изпях го в тази моя тъжна песен.
    Тцъ. На Пенчо Славейков е стихотворението.

    I'm inlove with a criminal...

  11. #761
    Не си тръгвам - ще остана цяла нощ пред вратата ти, ще остана цяла нощ на сълбите. Звездите ще взема в прегръдките си, бавно ще изричам името ти. Не тръгвам и дори да искаш не тръгвам. И нека дъждове и зима дойдат, през нощта ще зъзне душата ми, но ще я сгрее в утрото Слънцето. Завинаги ще остана ако искаш, Завинаги ще бъда тук да ме виждаш - завинаги тук е тялото, тук е живота. Не тръгвам ако заедно не тръгнем

  12. #762
    Когато те видях за първи път, видях любов. И първият път когато ме докосна почувствах любов. И след цялото това време ти все още си единственият, когото обичам.Изглежда успяхме. Виж колко далеч стигнахме мили. Може ми тръгнахме по дългия път. Знаехме, че ще стигнем някой ден. Те казаха "Обзалагам се, че никога няма да успеят". Но само виж как се държим. Все още сме заедно, все още сме силни. Все още си единственият. Все още си единственият към когото тичам, единственият на когото принадлежа, все още си единственият който искам за цял живот, единственият когото сънувам. Все още си единственият когото целувам за лека нощ - няма нищо по-добро. Радввам се, че не ги послушахме онези завистници - виж колко много щяхме да изпуснем.

  13. #763
    Мега фен Аватара на Gr0zDan0v
    Регистриран на
    May 2009
    Град
    Софето ;d
    Мнения
    3 367
    Цитирай Първоначално написано от DivoTo_KoTe
    Ти лека нощ ми каза мила,
    но лека ли ще е нощта
    щом двама ни е разделила
    тогава тежка ще е тя.

    Макар душата ти любяща
    да чака края на нощта
    ти с лека нощ не ме изпращай,
    защото ще е тежка тя.

    Блазе на тез който знаят,
    че двама ще са през нощта.
    Те с лека нощ не си желаят,
    но винаги ще е лека тя!!!

    P.S за автора не се сещам
    tva mi hvana okoto... evala

  14. #764
    Голям фен Аватара на Dyany10000
    Регистриран на
    Dec 2009
    Град
    София , Бели Брези
    Мнения
    696
    Това е малко по-нестандартен поглед към любовна поезия , но също изразява такива 4увства -

    Никола Вапцаров
    Пролет в завода
    Тя искаше да влезе с първа смяна,
    ала моторът изруга
    сърдито
    "Не може тъй,
    аз тук съм отговорен,
    без марка где?
    Виж, портиера питай!"

    Но тя бе някак страшно упорита
    и не попита портиера. -
    Влезе.
    Отвори някакъв прозорец горе
    и скрито на мотора
    се изплези.

    И изведнъж запя една машина.
    Но хората
    работеха несръчно.
    Разбрал коя е скритата причина,
    моторът каза:
    "Аз ще я отлъча!"
    - Ще я отлъчиш ли? - попита със
    насмешка
    една добра чугунена бъркачка.
    - Опитай се, бъбрива въртележка,
    та ний за нея ще направим стачка.

    Моторът млъкна. Вятърът донесе
    отнейде
    топъл лъх на чернозем,
    един напев - широк и весел -
    и стъпки
    на напукани
    нозе.

    Онез, които някога са
    порили
    земята, пърхаха като коне.
    А другите, прозорците разтворили,
    сияеха пред
    синьото
    небе.

    От папмашината изпсува
    някой грубо.
    Едно момиче весело запя.
    Един младеж го стрелна
    с поглед влюбен
    и то поруменя.

    Тогава влезе портиерът тихо
    и каза:
    "Кой се контрабандно вмъкна?"
    Ала разбра, виновно се усмихна,
    почеса се,
    подсвирна,
    после млъкна
    .
    Славься, Отечество наше свободное,
    Дружбы народов надёжный оплот!
    Партия Ленина—сила народная
    Нас к торжеству коммунизма ведёт!

    Ех, ты, Волга, мать река!
    Широка и глубока!

  15. #765
    Едно мое произведение

    Беше обвита душата ми и сърцето ми в мрак
    ти дойде изневиделица и пусна лъч светлина
    успя той да пробие мрака и обхвана сърцето ми.
    Ти ми показа пътя отвъд мрака, пътя водейки към теб,
    пътя който ще следвам занапред редом с теб.

    Верно няма рима, но така се чувствам.


    "Всички сме в канавката, но някои поглеждат към звездите." - Оскар Уайлд

  16. #766
    Ето малко и мой Не са кой знае какво ама ...Не гледайте правописните грешки ..като ми дойде музата и не гледам за такива

    Грях


    Грях ли е боже..че едно човешко същество иска да му е топло сърцето..Грях ли е...че то не може винаги да стой в лед ...Грях ли е че някой желае само доброто на другия...Грях ли е..
    Ама защо ли питам аз ...Господ няма да ми отговори ...на думи лесно ,на живо трудно ...Няма време..."всичко е за пари"
    Но не сърце...ти оставаш най човешката част от човека ...Част винаги туптяща ,винаги изкряща...винаги чакаща любов..
    Чакаща...чакаща...че понякога толкова време му трябва на човек за да открие истинската любов ,че даже и умира...Това живот ли е ??
    Живот..в който всеки ден мислиш за това ,че никой друг не те познава ,за живот в който ти си си единствения в свойта къща ,живот без щастие ,без рев...Живот ли е кажи ми ??
    Живот ,където всеки твой ден е сив и скучен ,живот преплетен в нищото...Според мен не е...
    Тогава...защо човек живее ??
    Кой са му целите в живота ??
    Защо човек винаги страда ,за това което му е дадено..Защо...
    Въпрос ,в който никой не може да даде отговор ,въпрос в който всеки може да те излъще и да замаскира всичко ,въпрос ..в който винаги им едно неизвестно !
    --------------------------------------------------------------------------------------

    Мечта..

    Имах една мечта от малко дете ,
    когато бях изпълнен с надежда ,
    и живота си струваше да се живее..


    Мечтаех любовта ми да е вечна ,
    мечтаех Бог да ми прощава !


    Тогава бях млад и безтрашен,
    а мечтите ми се раждаха ,сбъдваха и пропиляваха..
    Нямаше изкупление което да бъде плащано..

    Но хищниците се промъкват през ноща ,
    с техните гласове нежни като гръмотевици ,
    докато разкъсват надеждите ти ,
    и обръщат мечтите ти в позор.

    Аз още мечтая ,
    че тя ще дойде при мен ,
    и ние ще си живеем живота заедно .
    Но има мечти който не могат да се збъднат ,
    и бури който не могат да се преодолеят..


    Имах мечта - живота ми да бъде ,
    поне малко по различен от ада в който живея ,
    толкова различен отколкото изглежда..
    Сега животът е унищожил мечтата ,
    която имах...


    Бензин, а не кръв! Карбуратор, а не сърце!Машина, а не човек!

    Цитирай Първоначално написано от zero
    Маса се прави на маса :]
    Ядеш кат животно и спиш кат животно

  17. #767
    Мечтата...

    Тихо ми прошепваше..
    думите на любовтта..
    И заедно мечтахме ..
    да сме най-щастливите в света!


    Но един ден..
    Мечтите си отидоха..
    А заедно с мечтите ..и любовтта..

    Като ураганни ветрове,
    думите излизаха от твойта уста
    и не разбираше че ,
    като отровни стрели
    се забиваха в моето сърце..



    И говореше...и не спираше..
    а аз облян в сълзи те виждах едвам..
    И си мислех...как може да съм такъв глупак ??


    Глупак..че позволих едно момиче
    да превземе моето сърце..
    С думи лъжливи ,
    тя да ти казва "Обичам те"...

    ------------------------------------------------------------------------------------


    Няма те..


    В мисли пак..стоя пред камината
    в мисли...за това кое сме били..
    но..тебе вече няма...
    И сърцето ми от болка гори...


    А бяха времена велики ..
    времена - на щастие и любов..
    Но ти разкри пред мене
    че живота може да е суров..


    Бензин, а не кръв! Карбуратор, а не сърце!Машина, а не човек!

    Цитирай Първоначално написано от zero
    Маса се прави на маса :]
    Ядеш кат животно и спиш кат животно

  18. #768
    Спомен...


    И спомени за тебе..
    в сърцето ми стоят..
    Топлят го през студените дни
    защото от тези мигове нямам по-добри.

    И гледах твойто студено тяло..
    Което някога се е смяло..
    И преплитам емоций и чуства..
    и се моля пред кръста...

    "Господи ..защо ми я отне..
    този ангел с златно сърце..
    на никой тя не е напарвила зло..
    тя вършеше само добро..."

    и изведнъж нещо ми прошепна ..


    "Мили ,не тъжи за мен ..
    недей бъди така огорчен..
    Недей да изпадаш в тъга
    това само ще засили болката..
    Виж..ще имаш още радостни моменти..
    Няма смисъл да давам аргументи"

    И тогава...лъч светлина ме озари..
    Разбрах че с болката не се търпи..
    Но винаги в сърцето ми остава..
    спомена за любовтта ни млада...


    Това са


    Бензин, а не кръв! Карбуратор, а не сърце!Машина, а не човек!

    Цитирай Първоначално написано от zero
    Маса се прави на маса :]
    Ядеш кат животно и спиш кат животно

  19. #769
    Heartbroken

    Love is eternal
    Love is divine
    I've suffered enough
    I wish you were mine.

    The pain in my chest
    grows stronger each day
    I know i can't have you
    but yet i still pray.

    In need of a cure
    a heal if you may
    A mend for my heart
    what more can i say?

    I feel so alone
    I feel empty inside
    Can't forget you at all
    I know cause i tried.

    Gonna move on with my life
    that's what i will do
    And destroy everything
    that reminds me of you.

    Дойде ми музата днес и реших да го споделя с вас

  20. #770
    Фен
    Регистриран на
    May 2006
    Град
    BG
    Мнения
    246
    Извинявам се много ама нали щяха да са само стихотворения на доказали се автори. Супер е, че се опитвате да пишете ... но не нареждайте семплите си опити до имена като Димитър Димов, Христо Фотев, Яворов и прочие. Просто разваляте удоволствието от темата.
    Somebody wants you,
    Somebody needs you,
    Somebody dreams about you every single night
    Somebody can't breathe without you, it's lonely
    Somebody hope that some day you will see
    That somebody's me

  21. #771
    Защото само тротоарите са будни
    и дишат с нечии позакъснели стъпки,
    защото тази нощ навярно ще се сбъдна
    и с теб ще се събудим други утре,
    защото някъде във мене се обажда
    оная моя непокорна същност
    и името й сигурно е жажда,
    покълнала от тънкото на пръстите ми,
    защото думите ми, тръгнали към тебе,
    приличат на развързан вятър
    и любовта ни сигурно е време,
    забързано към някакво приятелство,
    защото сме забравена материя,
    дошла от миналите ни животи,
    защото с теб ще се намерим
    след най-последното защото.


    //неизвестен автор

  22. #772
    - Изебете, колко ви е ташът?
    - Немам ташовник, попипайте духалката утзад.
    - Изебете, имате ли ташовник?
    - Минет да погледна - Съйбембезпетнагъзимисе.
    - Благодаригонавра!
    И шофьорът яко ядосан - "Цицки вънкаааа!, Напуткайте рейса, напуткайте!"

  23. #773
    Фен Аватара на jumpers
    Регистриран на
    Aug 2008
    Град
    Русе
    Мнения
    137
    Незнам но ще влезете ли тука plS http://bikers.netai.net/vote.php?l=vote&id=16 и ако може го дайте на вашите абонати по skype

  24. #774
    Мега фен Аватара на xoxi
    Регистриран на
    Jun 2009
    Мнения
    5 952
    Лятото остана някъде далече.
    Морски вкус на спомен в пръстите догаря.
    Там едно момиче бавно се съблече.
    После бавно легна в лодката с рибаря.
    После стана тъмно. После стана светло.
    После се обърна цялата вселена.
    Беше отначало. Беше за последно.
    Хората говорят - случило се с мене.
    Може да са прави. Сигурно са прави.
    Откъде е този пясък във сърцето?...
    Лъжа, че забравих. Исках да забравя.
    Но не се получи. Помни ме морето...
    ------


    Празнувам невъзможната ни среща.
    На масата постилам тишина.
    Звъни съседът. Бил самотен нещо.
    Помислил си, че също съм сама.
    Не съм сама! - усмихвам се смутено,
    тъй, сякаш има някаква вина.
    Отива си. Оставам само с тебе.
    Не се сърди, че той не те видя.
    Не се сърди, че той не ни повярва.
    Очи за тебе имам само аз.
    Защото си измислих този празник.
    Защото си откраднах този час.
    Целувам те. Добре е, че те няма.
    Не бих посмяла, ако беше тук.
    Ще ми простят ли жалката измама,
    цветята, подарени ми от друг?
    Живота си наливам вместо вино
    във чашата ти. Може да горчи.
    Дано да имаш сили да изпиеш
    горчилката на всичките ми дни!
    ------


    Един облак, два облака — ескадрила.
    Студено, топло, горещо...
    Не съм излъгала. Не съм убивала.
    Не съм те срещала.
    Три облака, четири облака — отнесени.
    Владея топката. Успокоявам я.
    Пет облака, шест облака... Лесно е.
    Не те познавам.
    Седем облака, осем облака сънотворни.
    На възглавница ми приличат.
    Девет облака, десет облака. Удобно е.
    Не те обичам.
    P. S.
    Единадесет облака — обичам те.
    ------


    Едно сбогуване набързо.
    Паспорт, цигари, очила.
    И мойте (не на място) сълзи.
    Да не отива на война.
    Ще имам времето за книги.
    За утринното си кафе.
    И малък празник ще ми стига,
    когато не деля на две.
    Онази улица за двама -
    веднъж ще извървя сама.
    Без рамото до мен. И няма
    да свърши от това света.
    И лятото ще продължава.
    И изгревът ще бъде жив.
    Съседът всеки ден ще става
    все по-вежлив и по-вежлив.
    Докато някой ден потропа
    по уморената врата
    на къщата на Пенелопа.
    (А Пенелопа е жена...)
    В друг век сме - и ще му отворя.
    От скука, от каприз, от жал.
    И сигурно ще си говорим
    за филмовия сериал.
    А там, на филма се целуват
    и ги покрива грешен мрак.
    Пък Одисей да си пътува,
    когато е такъв глупак.
    И другият глупак - Съседът,
    след две ракии ще реши,
    че някак много тъжно гледам
    и трябва да ме утеши...
    Ах, Одисей му е разказвал
    едни такива нещица...
    че справедливо го наказвам.
    (Тук става дума за рога).
    В друг век сме, но през вековете
    се раждал по един такъв -
    най-истинският от мъжете.
    Обикновено не е пръв.
    Обикновено е последен.
    В живота ми се е прострял.
    Пред него, (Боже мой), съседът
    прилича на съдран чувал.
    Без него даже въздух няма.
    Не дишам и наум броя:
    една командировка само.
    Не става дума за война...
    ------


    Всички са на Камелия Кондова.
    И спря да се върти за миг земята..




  25. #775
    Насън те гледам с гаснещи очи.
    Със буден поглед търся, не намирам.
    Но мрака в него грее от лъчи,
    когато нощем аз във теб се взирам.
    Щом сянката ти пръска тоя мрак
    и той за мене, слепия, редее,
    то как чудесно нежния ти зрак
    при пълна светлина ще ни огрее.
    Щастлив ще бъда в този светъл ден,
    когато видя наяве и живо
    лика ти, който всяка нощ над мен
    светлее в тъмнината колебливо.

    Денят без теб е като нощ за мен.
    И ти нощта превръщаш в ярък ден.
    Никога не променяй тази част в теб, която ме обича ...


Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си