Любовна поезия

[VilianaSlavcheva]

Пейо Яворов
Тома

„Огън в угнище угасна,
сънен мрак навява сън.
Глас… тревога ежечасна!
Кой над пропастта опасна
пак увисна отвън?
Сънен мрак навява сън,
глас — тревога ежечасна, —
глас ли, или ветрове!
Кой ме буди и зове?“

(Ний сме десетте мъже избрани,
ти не знаеш, о Тома!
Ний сме факлоносците, призвани
да творим деня в тъма.
Ние сме десетте мъже, всегдашни
милосърдци сред беди.
От небесните звезди
ний запалихме факлй: безстрашни,
ден творихме низ тъма…
Отвори ни, о Тома!)

„Стар съм, гаснат стари сили,
вестоносци на денят!
Кръв не блика в кръвни жили:
сто уста са нея пили,
непознати в тъмен кът.
Да отворя на денят? —
Стар съм, гаснат стари сили,
ослепяха и очи…
Ад не виждам тук лъчи!“

(Повилнели бури ни факлйте
угасиха, о Тома!
Облаци покриха и звездите,
вредом зина пак тъма.
Ти изтръгна искрите от камък,
буен огън стъкна сам.
Зад предвръшна бездна — там
връх се губи: жив небесен пламък
пак да снемем — и тъма
посвети ни, о Тома!)

„Тука огънят угасна,
вън е бездната ужасна —
край не чакам на тъма…“

(Помогни ни, о Тома!)

„Догоряха стари сили,
кръв не блика в кръвни жили —
оплачете ме в тъма…“

(Съжали ни, о Тома!)

[VilianaSlavcheva]

Пейо Яворов

ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ

Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи.
Не искат и не обещават те. . .
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи. Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли. . .
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете.

[VilianaSlavcheva]

ОБИЧАМ ТЕ - Пейо Яворов

Обичам те - въздушно нежна, в нежна младост,
като на ангела сънят,
и сън си ти вещателен за тиха радост
в нерадостта на моя път,
и първи път за изповед в сърце ридае
доброто и грехът,
и ето ден - и ето тъмнина е.

Обичам те, защото плуваш в полумрака
на своя неначенат ден,
и мисля аз, че ти си Тя! - че тебе чака
духът, години заблуден,
и в океан мъгла се взирам и страдая,
към тебе устремен,
и ето ме на бездната на края.

Обичам те, защото се усмихваш - кротка
пред застрашителна съдба,
и няма кой да чуе в устремена лодка
предупредителна тръба,
и няма да ме спре (защото аз те любя!)
ни укор, ни молба -
и себе и, и тебе да погубя...

[mArMaLaDkA]

***

Потокът стене в долината,
отеква спомен всеки звук -
тук нявга двамата със нея
пристъпвахме един към друг.

Валеше тихо, едностайно,
но нас опил бе дивен чар
пред радост първа - щастие незнайно,
пред първа пролет - първи жар.

Ала на устни не изгрея
с години чаканата реч,
че бяхме близко двама с нея
и пак безкрайно надалеч.
------------------------------------------------------------------------------------
***

Аз искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.
Градът далече тръпне в мътен дим,
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.

"В зори ще тръгна, ти в зори дойди
и донеси ми своя взор прощален -
да го припомня верен и печален
в часа, когато Тя ще победи!"
- О, Морна, Морна, в буря скършен злак,
укрий молбите, вярвай - пролетта ни
недосънуван сън не ще остане
и ти при мене ще се върнеш пак!

А все по-страшно пада нощ над нас,
чертаят мрежи прилепите в мрака,
утеха сетна твойта немощ чака,
а в свойта вяра сам не вярвам аз.
И ти отпущаш пламнала ръка
и тръгнаш, поглед в тъмнините впила,
изгубила дори за сълзи сила. -
Аз искам да те помня все така...
Димчо Дебелянов

[Jumbie483]

Ръцете ти отприщват страстта,
устните ми треперят от свян.
Унасям се в тази неяснота!
Искам да се потопя в твоя блян!
Ти ме гледаш с поглед ,замечтан,
жадувам ,жадувам тоя блян!
Бленувам тези мигове ,желани
в бурна страст и обич обладани!

[Jumbie483]

"Обичам те!" звучи изтъркано и сиво
а може да е толкова красиво...
Би трябвало да е изискано и стилно,
да е опияняващо и силно,
да е като мотив от песен,
ритъмът му да е лесен,
да съдържа пламък, жар
да има от опасния ти чар...
И нека да не е клише,
и нека да излезе от шише
захвърлено в бурното море
И стигнало до теб - "Обичам те!"

[Jumbie483]

И днес пак животът тече като вчера.
Радости, болка, далечни мечти...
Всичко е пак така, само че вчера
беше и ти!

До мене те няма! Остана далече,
в спомени свидни от минали дни.
В страсти безумни, фатално обречени
беше и ти!

Щастие трудно, но пак ще намеря.
В спомени стари животът ще спи.
Утре денят ще е по-хубав, но вчера
беше и ти!

[Jumbie483]

В магическия ритуал
на нашите интимни срещи,
когато край чаршафа бял
запалим ароматни свещи
и мъжката ти сексуалност
пулсира от несдържано желание,
аз губя чувство за реалност...
Потъвам във първичното послание,
изпратено от боговете.
Изгубвам се във твоето дихание,
в преплитането на ръцете...
И със взаимна безусловност,
напук на земното привличане -
изпадаме във безтегловност
и ненаситно се ОБИЧАМЕ!

[Lucyy]

Спомен

Спомена любим от век далечен
в моето сърце аз пазя.
Ще остане той там вечно.
Колкото и мрачно бъдещето да изглежда.
Спомена е весел, спомен красив.
Дори може да се каже, че е малко игрив.
Спомен за една любов голяма.
Спомен за една любов без драма.
Помниш ли целувките ни страстни?
Помниш ли леките, невинни ласки?
Помниш ли нашата пейка?
Помниш ли символите издълбани на нея?
Аз помня, да помня колко те обичах.
Помня как винаги във тебе се заричах.

Сега се засмей, на спомена любим,
защото спомени много,
но малко толкова красиви.
Не плачи, помни за мене,
както съм била,
не както съм сега.
Помни ме красива, и влюбена жена.
Твоята жена, на тебе посветила своята душа.
Но знаеш, детската любов отлита.
Като птичка в мрежа се заплита.
Но спомена винаги в сърцето ще седи.
Спомен за онези дни щастливи.
Спомен който ни развеселява.
Който красивото в душите ни оставя.

[praskoffka]

Мои часове
Една звезда - светлинна и далечна,
отчупи се и блъсна се в безкрая,
погреба я морето сиво млечно
и вятър се опита да излае.

Една вълна, изваяна от мрака,
обиди се за нещо на прибоя,
отиде си, остави го да чака,
разяждан сам от самотата своя.
Една луна - простряна длан от злато -
пречупва очертания в тъмите,
мътнее като посивяло лято
и глъхнат кратери в плътта и скрити.
В такива часове на радост своя
във амфора старинна се превръщам,
защото вятъра, луната-длан, прибоя
във своята дълбочина поглъщам

Петя Дубарова

[direwolfbg]

ГРАФИТА НА ЛЮБОВТА

Когато стана полунощ и луната пак изгря,
аз излязох вън напушен и със спрея във ръка,
приближих се до стената и както следва от това
белязах мястото на срещата ни утре сутринта.

Аз си мислех, че съм сам, но ти била си там, усетих
и когато се обърнах нещо здраво ме приклещи,
с всяко вдишване усещах странни тръпки във гърдите,
а дали това е ефект от парфюма ти, момиче.

Ти беше точно срещу мен и гледаше ме във очите,
после обърна се със гръб и избърса си сълзите,
поиска нещо да ми кажеш, но така и не успя
и изчезна пак във мрака, сякаж скри се зад врата.

Но аз стоях си там и гледах, нямах смелост да те следвам,
защото мислех сутринта ще бъдеш тук, на тази среща,
продължих да рисувам символа на любовта ни -
графита с двете букви, сега ги чувствам като рани.

Рисувах символа със спрея близо час и половина,
после седнах под дървото, исках малко да почина,
но унесох се във мисли и преди да осъзная,
вече те сънувах и си мислех "аз съм в рая".

А когато се събудих, видях ярка светлина,
усетих болка във главата, май от силната трева,
не бях във рая вече, бях до старата стена,
но пък станах аз на време - точно в 8 сутринта.

Тогава сетих се за знака и погледнах към графита,
но това, което гледах ме накара да поискам
да се върна във съня си, да те видя аз отново,
защото знаех, че това бе последното ни сбогом.

*анонимен автор

[SonataArctica]

Ето ни тук, всички ние, на практика сами, обикаляме се един друг, и всички търсим дори само намек за истинска връзка. Някои търсят на грешното място, а някои вече са изгубили надежда, защото си мислят, „ О, за мен няма никой подходящ...” , но всички опитваме отново и отново. Защо? Защото от време на време, но само от време на време, двама души се срещат и прехвърчат искри. И да, той е атрактивен, тя е красива, и може би от началото виждат само това, но правенето на любов... правенето на любов... Тогава двама души стават едно. И да, физически невъзможно е за два обекта да обитават едно място. Да... но важното е, че се опитваме и когато го правим добре, почти успяваме.

Не ме питайте, защо го поствам. Просто си изразявам мисълта.

[simi4ka]

Ти ще дойдеш , но ще бъде късно...
аз ще тъна в гроб студен.
Ще целуваш букви , вместо устни ,
ще прегръщаш кръста, вместо мен .

[chill]

Стефан Цанев

НОКТЮРНО

Залезът падна... Спиш ли?
Или ме чакаш... Обичам те.
Дълго ли ме нямаше?
Не се сърди, че ме нямаше. Обичам те.
Често ще ме няма.
Ще бъда до теб- и ще ме няма. Обичам те.
Трябва да свикнеш с това.
Не те ревнувам от тревите. Повече
не ми изменяй. Ето
галя косите ти... Спиш ли?
Вече иде времето, когато преставаме да вярваме
в безсмъртието. Обичам те.
Мислим конкретно. Какво ще остане след нас?
Стих или звук,
който ще скача като бълха от човек на човек?
Или стол, на който ще седи някой
и ще говори нещо неразбираемо за стола?
Или креват, на който ще бъде заченат някой?
Или оръжие, с което ще убиват по-добре?
Траншея или канал за напояване?
Мост или бариера?
Или прозорец,
или прозорец?
Не се сърди, че ме няма.
Северният вятър вие зад прозореца,
северният вятър...

[chill]

Учени установиха, че
душата на човека тежи 4 грама


Танцува животът в ах, онзи джаз.
Не спирай да вярваш във щъркели!
Господ дава на всеки от нас
четири грама безсмъртие.

Ще сбъднеш мечтите след час или век
по пътя, осеян с премеждия.
Господ дава на всеки човек
четири грама надежда.

Късметът ще кацне след миг или час,
но трябва да бъдеш готов.
Господ дава на всеки от нас
четири грама любов...

Ивайло Диманов

[sisonkasisi]

Изстрадах го -
докосването на душата.

По зъбери вървях.
И плаках.
В пропасти пропадах,
и урагани ме премятаха.
Крещях
и исках да умра...

А след това,
аз ставах
и опитвах да вървя.

Фалшиви думи ме омайваха,
аз слушах.
Илюзии ме гонеха.
Мълчах.
В безкрайни лесове се губех
и къпех се в кристални езера...

Миражи...тъй прекрасни
и празни.

Но пак вървях.

И ето, изживях го.
Докосването на душата.
И всички светове избухнаха
в неистов фойерверк.

Аз полетях
към слънцето.
Да заредя сърцето си с лъчи.

И най-накрая
аз му дадох име,
докосването на душата назовах.
Усетих го като ЛЮБОВ...

[diana199406]

Понякога те наранявам
с неволна дума или жест,
не винаги се чувствам права,
не винаги, но...
пак го правя.
Понякога ме нараняваш,
понякога така грешиш
и пак в очите ти се давя
и пак, и пак
ти прощавам!

[slap]

Понякога те наранявам
с неволна дума или жест,
не винаги се чувствам права,
не винаги, но...
пак го правя.
Понякога ме нараняваш,
понякога така грешиш
и пак в очите ти се давя
и пак, и пак
ти прощавам!

Научете се да псувате по-малко и да не показвате средни пръсти и няма да се наранявате...

Ето едно мое което измислям специално за тийн проблем:
За любов копнееш,
но не смееш,
да покажеш нея,
любовта,
пред земите на света.

Безредно рими,
аз редя...
Една след друга,
опиянен от,
любовта....
Една след друга,
минутите минават,
и превръщат се,
във часове,
на самота,
и на тъга,
без любовта,
поне за миг,
да покаже своя лик....
поне за миг

[streamers]

Много готина тема, а ето няколко и от мен:

***
Измислих те -
да има на кого да пея.
Обикнах те -
да има за кого да мисля.
Повярвах ти -
да има на кого да вярвам.

Сега те мразя,
защото те поисках,
забравяйки,
че си измислена.
Ивайло Диманов

Камикадзе
Любовта е кристален сервиз
върху писта за боулинг.
Любовта е изящна рисунка на морския бряг.
Тази страшна магия, уважаема мис Роулинг,
би взривила централния лондонски парк.

Аз съм влюбен, въоражен и много опасен!
Камикадзе, готов още днес да умре.
Любовта-медальон от тротил, е опасала
моите мисли, глава, рамене и сърце...

Треперете цивилни лакеи, достойни за "Гинес".
Треперете и вии, феберета от всички страни!
Аз съм влюбен в една простосмъртна богиня
и това е достатъчен повод да бъда щастлив.

Любовта е ескиз от Гутузо на морския пясък.
Аз съм влюбен и толкова много богат.
И макар мимолетно и само за няколко часа -
аз търкалям на боулинг целия свят!
Ивайло Диманов

Надявам се да ви харесат

[FunkyBoy]

Колко мъжки клетви, мила,
са си тръгвали в нощта...
Как намери още сила,
за да вярваш в любовта?


Колко сенки под очите
са от хорските злини...
Как успяваш, пак те питам,
да отвръщаш с добрини?


Колко пъти те разплаквам
до полуда без вина...
Как все още мен очакваш,
всеотдайна и добра?


А ти с усмивка ме целуна
и дочух аз шепот бял:
"Не боли от лоша дума,
ако нещичко си дал..."

[kokosety]

Идейки си запъхтяна
вечерта веднъж,
Джени вир-водица стана
в цъфналата ръж.

Джени зъзне цяла, Джени
пламва изведнъж.
Бърза, мокра до колени,
в цъфналата ръж.

Ако някой срещне някой
в цъфналата ръж
и целуне този някой
някого веднъж,

то нима ще знае всякой
де, кога веднъж
някого целувал някой
в цъфналата ръж?
Робърт Бърнс
Най-страхотното произведение
пп извинете ако вече някои го е постнал ама да гледам 54 страници

[nyxu]

Много готина тема, а ето няколко и от мен:

***
Измислих те -
да има на кого да пея.
Обикнах те -
да има за кого да мисля.
Повярвах ти -
да има на кого да вярвам.

Сега те мразя,
защото те поисках,
забравяйки,
че си измислена.
Ивайло Диманов



Надявам се да ви харесат

В това има много истина..

[didenceeto]

прекрасно

[ntL]

Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук.
Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.
Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затварям очите си, губя 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!
Ако Бог ми подареше късче живот бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставяйки непокрито не само тялото си, но и душата.
Бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих поливал със сълзи розите, за да почувствам болката от прегръдките им ...
Боже, ако имах едно късче живот ... Нямаше да оставя да премине дори и ден, без да кажа на хората, че ги обичам. Бих накарал хората да повярват, че бих живял влюбен в любовта.
Бих им посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват!
На малко дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не идва в резултат на преклонна възраст, а в резултат на забравата. Научих, че всички искат да живеят на върха на планината без да осъзнават, че истинското щастие, се намира в начина, по който изкачват стръмния склон. Научих, че човек бива оправдан да гледа другия от високо само когато му помага да стане.
Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Бог да мога да стана пазител на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш.
Винаги има едно утро и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешки и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.
Утрото не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утрото никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка и беше много, много зает, за да направиш действително последното им желание. Дръж тези които обичаш близо до себе си, кажи им шепнешком колко имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш: “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всяка дума изразяваща любов, които знаеш.
Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Покажи на приятелите си какво означават за теб!!!

[TranceMusic]

Кукла на конци

Виждаш ли,или това е просто илюзията създадена от очите ти?
Виждаш отражението си си,чуваш шепота си.

Чувстваш ли,или просто реалноста те тества?
Чувстваш ли сърцето си?Усещаш ли тъгата ?

Усети я!
Защото това е най-реалното нещо,което ще изпиташ.
Защото болката ни кара да се борим.
А ти кой си?
Една кукла на конци,пълна със памук!
Защото виждаш,а не чувстваш.
Защото можеш да летиш,а не можеш да усещаш вятъра.

Тогава защо живееш?
Стремиш се към добродетелност,а същевремено губиш своята душа..
Не умееш да се бориш,бягащ от себе си самотник.
Една кукла на конци,губиш даже своя кукловод..




Няма заглавие..

Трептенето в корема ми,когато си около мен.
Сякаш милиони пеперуди във мен танцуват
Красотата на лицето ти,цветът на устните ти
Мекотата на кожата ти,гласът ти..
Благодаря ти,че ме научи да обичам
Защото тази обич ме кара да се чувствам жив,
да се чувствам свободен.

Ти си моето сърце,а защо си толкова дълеч
Като падаща звезда,красива и нежна.
Като цвете,истински ангел без криле.
Без теб аз съм никой.
Един никой без сърце.
Защо ми го взе?

Без теб съм слаб,безсилен..
Аз не съм жив,аз просто съществувам..
Дните минават,болката остава.
Сърцето тупти,но защо ако близо не си ти?

И двете съм ги писал аз.
Знам че не се добри,но все пак съм новак