Любовна поезия

[mArMaLaDkA]

Аз мисля, че ще е по-добре в темата да се пускат и лични поезий или любовни разсъждения.

то по принцип си има един раздел, наречен "Лично творчество"...




А часовникът ще се разпада...


Дълго ще очаквам да ми мине,
а край мен денят ще изтънява.
Ще размахва четчици в градините
нищо неразбиращият вятър.

Дълго ще очаквам. Да ми мине.
А край мен врабчета ще подскачат.
Ще отърсват прах от перушина,
ще навират човчици във чашата ми.

Стъпки ще отекват край вратата.
Някъде прозорците ще викат,
ще проскърцват старите им панти,
в опит да се скъсат и да литнат.

Влюбените грешници на двора
нашите ръце ще имитират,
нашите вълшебства ще говорят,
с нашите лица ще се покрият,

и градът ще стане наша сцена,
улиците ще пулсират в мрака
- миналите, бъдещите, вечните -
чуждите целувки ще са наши ...

Дълго ще очаквам да ми минеш,
а часовникът ще се разпада.
И ще плача, да му се не види.
И ще пиша, да го вземе дявол.

[Daydreamer3]

Туй се нарича 'Ода за Кифлата' и съм го създал аз. Не знам доколко спада към раздел любов, но поствам тук.(извинявам се ако има грешки).

О, кифло моя, защо ме ти остави,
толкоз бързо зарад някой батко ли ме забрави,
като аз готов съм пак и пак,
да бъда твоя козунак.
Знам, че съм тъпак, знам че съм боклук,
но бих направил всичко, за да бъда твоя скайп съпруг.
Как аз да те забравя, какво ли да направя,
ти ще си ми завинаги в сърцето, както на тебе ти е фондьотена по лицето,
всичките ти снимки по белио оскъдно пред огледаталото в тоалетната изтрих,
после на училищен купон от мъка се напих.
Зарад тебе прослушах Джъстин Бийбър и Преслава,
че и се скарах с най-добрия ми приятел,
щото казва, че си крава.
От деца познаваме се,
ти тогава носеше подплънки,
и на сестра ти старите дънки.
С жестокост необяснима към малките и главни букви се отнасяш,
във фейсбуук Ко0tИннЦеЕ~!! ми викаш,
пък и пишеш неграмотно,
но пък компенсираш като си връткаш дупето страхотно,
но за мене секса не е значение(всъщност, само да ми паднеш..),
към тебе аз тая единствено любов и уважение,
ще те чакам,
футболяга аз ще стана
и с гелче ще се барна,
като истински гъзар от Бургас или Варна,
само и само грешките ми да забравиш...
(и под чаршафите със мене буги-буги ти да правиш). ;д

ии нямам за цел да се заяждам с никой и се извинявам за всякакви такива елементи от стихотворението ;д

Хаха жестоко!!

[pionka97]

Седим с тебе и броим звезди,
те, красиви като очите ти.
Една от тях кръстих на теб,
за да знам, че носиш ми късмет,
за да мога някоя зимна нощ,
в някой късен час,
да усетя аз твойта мощ,
да си спомня за тебе аз.
И по време на някой мой сън,
когато аз сънувам теб,
ще изляза да те видя навън,
макар и нощта да е студена като лед.
И като видя теб - моята звезда,
да се изпълни моята мечта,
да бъда с тебе аз сега,
да се срещнем из снега...
А другата до нея, кръстих на мен,
за да мога да съм до теб всеки ден...

[Schekspir]

Подлата съдба от тебе ме отне,
но да бдя над тебе аз ще продължавам.
Щом заплачеш,погледни към синьото небе
и ще ме почувстваш близо,обещавам.
Душата ми във пепел се превърна,
но винаги ще съм до тебе аз.
В съня ти силно аз ще те прегърна
и в мислите си,ти ще чуваш моя глас.
Не плачи за мен моя любов.
Не плачи,дори и силно да боли.
За тебе ще открадна още миг живот,
за да спрат да капят твоите сълзи!
Защо ли случи се това,незнаеш...
Във спомен по-добре ме превърни.
Да ме забравиш,искам да ми обещаеш,
а не за мен да рониш кървави сълзи...

[modjodjodjo]

Ти лека нощ ми каза мила,
но лека ли ще е нощта
щом двама ни е разделила
тогава тежка ще е тя.

Макар душата ти любяща
да чака края на нощта
ти с лека нощ не ме изпращай,
защото ще е тежка тя.

Блазе на тез който знаят,
че двама ще са през нощта.
Те с лека нощ не си желаят,
но винаги ще е лека тя!!!

P.S за автора не се сещам

С лека нощ не те изпращам,
а чакам с нетърпение нощта,
Защото мога да те имам,
единствено и само в съня

съжалявам ако се повтаря...

Давид Овадия

На сватбата - в най-хубавия час,
когато веселбата ще прелива
и речи ще държат с тържествен глас,
а може би ще бъдеш най-щастлива -

ще дойда аз - нечакан и незван!
В миг всеки говор, всеки шум ще стихне!
И може само някой гост пиян
с помътени очи да се усмихне!

С тревога ще ме гледа твоят брат
и майка ти зад мен ще зашушука:
"Това е той... това е наш познат..
Защо ли посред нощ дошъл е тука?"

Лицето на любимият ти мъж
ще запламти от гняв и от обида
и твоят смях ще секне отведнъж..
А аз ще дойда просто да те видя.

[ParisHilton]

страхотни са

[212121]

Една любов


Не е виновна нощта,че пак си тръгва деня…
Защо в мислите си ми само ти…
Дори и когато спя пак тебе зова…
Защо ме остави крещя…
Забрави ме за ден,за два…
А до вчера ми крещя ОБИЧАМ ТЕ…
И пак мен обвини за раздялата ни…
Каза ми че аз губя…
Да така е,но знаеш ли какво губя…
Губя болката,страданието ми…
Нямаше те до мен,когато имах най-голяма нужда От ТЕБ , не можа да ме оцениш и най-важното НЕ разбра колко те обичам…
Опитвам се да те забравя…
Но всеки спомен ме отравя…
Казват времето лекува…
Ще проверя тази теория…
И ще ти докажа,че и аз имам сърце…
Макар и ти да ми го отне…!

[dreamer98]

Романьола Мирославова
Открадни ме

Принце мой, този пъ открадни ме,
виш очите ми как те зоват-
на ръце ме вземи, пренеси ме
пред очите на целия свят.

Отнеси ме далеко, далеко,
все до мене и с мене върви.
Забрани на двуликото ехо
да повтаря нечисти мълви.

И през злоба, омраза и пепел
посрещни златоногия ден,
постели ни листата на репей-
да е чисто пред теб и пред мен.

Принце мой,този път открадни ме,
за да имам аз образ и име.

[xoxi]

Сбогуване
Здравей отново, но прощавай,
че тръгвам пак, но този път сама.
Ще помня винаги и ти не ме забравяй,
но трябва, разбери - съдба.

Не мога да излъжа, че не беше хубаво.
Не мога да ти кажа, че не ме боли.
Но трябва, просто, няма начин.
Това е, тръгвам, рзбери...

Ти знаеш, че съм като птиците - свободна, тайнствена,
неуловима, като капка от дъждовната вода.
Че нямам дом, че нямам име,
не вярвам в думите и изхода избирам пак сама.

Опитай да повярваш, че съм като вятъра -
отлитам, щом душата ми поиска свобода.
Играя роли аз (подобно на артиста от театъра) -
един човек, а с хиляди лица.

Ще ми простиш ли ти за тази слабост?
Ще ми простиш ли ти, че тръгвам пак?
Не знам... но обещай ми да забравиш
това, което бях, което пропилях.

И тръгвам, тъй като разкрих душата си,
а туй е пагубно за мен, но ти не ще ме разбереш...
Ще бягам аз подобно на човек разбрал съдбата си,
разбрал, че слаб ли си, ти трябва да умреш.

[xoxi]

ВЕЧНИТЕ ТРИМА
Има двама мъже на света ,със които
се пресича животът ми всеки ден :
първият е този ,когото обичам,
а истински влюбен е другият в мен .
Единият в духа ми докрай ще живее,
в съня ми със мене е той през нощта ,
на мойто сърце пред прага е другият ,
но аз не ще му открехна врата .
С дъха на своята пролет единият
веднъж ме облъхна едва .
Животът си дълъг поднесе ми другият ,
но не получи ни час за това .
Любовта ми към първият топло се носи
на моята кръв в песента ,
слива се другият с грижите делнични ,
засенчвали моята най-ярка мечта .
Всяка жена прекарва сред двамата
своя ден мрачен и своят ден син,
веднъж в сто години е възможно
те двамат да се слеят щастливо в един .

[xoxi]

СЕГА СИ ТУК
Сега си тук! Отдавна този миг мечтая
и няма да те питам, откъде се връщаш...
До мен стоиш- аз друго не желая,
стига ми, че нежно ме прегръщаш!

Сега си тук, след толкоз дълго време
и сгушена във тебе аз примирам
и този миг, не може никой да ми вземе,
във който устните ти топли аз намирам!

Сега си тук- за мен Светът е нов,
не мога радостта да скрия!
Донесъл си ми капчица любов-
подай ми я да я изпия!

[Eliii]

"... Но аз ще те сепна с целувка, изкряща от хлад,
и тя като паяче нежно по голия врат
ще хукне веднага.
Коси ще разпуснеш, "търси го" - ще кажеш със смях
и дълго ще търсим това животинче със сред тях
и все ще ни бяга." ♥

- Артюр Рембо

[Koshnicata]

Съкровище си ти за мен,
но безценна си ти за мен.
Със очи по красиви от рубини
във тях аз виждам ангелчета мили...
А устните ти нежни.... по нежни от коприна.
За мене ти си....като цвете от райската градина.

Лично творчество.

[Ba1kArA]

Намерих една стара книга у дома, която е била на баща ми и се казва
"Рок балади". Ето и едно стихотворение от там
ОЧИТЕ МИ ТЕ ГЛЕДАТ

Очите ми те гледат
как стоиш на прага,
срещнем ли се вътре,
повече им се полага.

очите ми те гледат
наоколо се взираш,
по стълбите вървиш,
косата си прибираш.

очите ми те гледат,
ти си с непресторено лице,
втренчена във град
под телевизорно небе.

очите ми те гледат,
на снимка душата си отдаваш,
върху безкраина лента
спомените съхраняваш.

[Jumbie483]

Научихме любовта добре -
буквите - думите - първа глава
от книгата - и откровението -
сякаш пресъхна подир това.
И тогава всеки от нас -
видя в другите очи -
светло незнание на дете -
детско незнание - да личи.
Което единият не бе разбирал -
искаше на другия да обясни.
Уви! Голяма е мъдростта -
и истината - с много страни!

[Jumbie483]

Ето и едно много любимо:

Казват - лекувало времето.
Времето не лекува.
Мъката - като жилите -
със възрастта се подува.

Времето е проверка
за болестта голяма.
То би помогнало само там,
където болест няма.

[LadyDi]

Боли ли те?
Боли ли те от тъмния ми смисъл...
От най-дълбокото - от корена на огъня,
от който тръгва всяка буйна мисъл...
До непокорния му дъх... до изнемогване...

Боли ли те до дъното на чашата,
която все остава недопита?
До улицата... там между палашите...
където в тъмното бездомни скитаме?

Болят ли те умиращи пространствата,
които се стопяват във очите ми?
Безбрежните реки болят ли, страннико,
когато знаеш, че препускаш по сълзите ми?

Болят ли по ръцете ти небетата,
останали от минало докосване?
Дъгата е бесилка разноцветна,
излюзията обрича на жигосване.

[LadyDi]

Изповед (До теб)
Мечтите ми са разпиляна пепел
от незаровените спомени за вчера.
Раздухаха ги бясно ветровете
и любовта превърнаха в химера.

Бродирам мислите си в сиво.
В нюансите на тъжните любови.
Идеалите ми губят смисъл,
защото всичко тук напомня

тях. И стъпките им в тишината
и уж забравените погледи и длани,
с които са топили самотата си.
Душата ми е цялата във рани...

Ревнива съм. До болка съм ревнива.
Отричам всичко в тъмното му минало.
Не би могло да ми е по-горчиво...
Просто в него мен не ме е имало.

[Zagorql]

Как вървях си из гората,
я засекох маце у тревата.
Беше хубаво и младо като мен,
дългокосо и със хубав тен.
Аз я гледах с часове и любовта дойде,
излегнах се до нея и почесвах своите ... ръце.
Тя бе изпаднала във безсъзнание и спеше,
а тялото и горски погледи ловеше.
Реших аз да я скрия в мойта пещера,
и кой е сторил туй да разбера.
Занесох я и я положих на легло от слама,
със надеждата от утре там да спиме двама.
Сега ще събера дърва, храна,
а кой и го е сторил някой ден ще разбера...

[mayaaa]

Слънцето гасне.
Луната тъжи.
Небето плаче. Морето мълчи.
И всичко това защото искам да видя твоите очи.

.................................................. ...............................

Обичам те!
Сърцето спира.
Сърцето търси любовта.
Сърцето без любов умира.
Какво е без любов света?

[dimitar_ak]

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=ero59tMlfCE[/youtube]

[ThePowerOfLove]

Това клипче е страхотно..

[puho]

Две хубави очи


Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи
Не искат и не обещават те...
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли...
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете...


Пейо Яворов

[Colouring]

Не

Не е лесно от тебе сега да замина
и споменът скъп във сърцето да нося
Любовната мъка не ще да премине.
За теб ще си спомням, за тебе ще прося.

Сега да се любим! От нас да изгрее
последна любов под беззвездно небе
и чувството нежно нека живее,
във сънища заедно с тебе да сме.

Жените не плачат

Не поглеждай с насмешка жените.
Те не плачат , това запомни !
И да видиш ти болка в очите,
те не плачат- вън просто ръми .

И да видиш- не бъркай сълзите,
пролени по властни мъже.
Погледни ги дълбоко в очите
и ще видиш-не плачат те, не !

Тъгувах аз много за тебе,
боли ме признавам, боли.
Мечтаех си вечно да бъдеш до мене,
но няма те тебе и вънка ръми.

Не поглеждай с насмешка жените.
Те не плачат, дори да боли.
И да видиш тъга във очите-
те не плачат, това запомни !

С теб

Без теб денят ми мразовит бе,
със тебе пролет разцъфтя.
Без тебе плачеха върбите,
а с теб и гарванът запя
Какво ли щях да съм сега?
Откъснат и повяхнал цвят.
Живот си ти и светлина,
със теб е хубав тоя свят.

[Jumbie483]

Да си тръгнем веднага, едновременно даже.
Не, не бива и думичка никой да каже.
Да си тръгнем спокойни под месеца кръгъл,
да си тръгнем усмихнати, да си тръгнем на ъгъл -
ако някой поиска да се обърне,
да не вижда другия, да не се върне.
А морето преди фантастично блестеше.
Ние бяхме добри, все пак хубаво беше.
Все пак хубаво! Всеки от нас го разбира:
една дървена пейка, една тясна квартира.
Аз бях близък за тебе, ти за мен беше близка,
може би за това, че ни свързваше риска.
Реквием ли да пеем? Нали нещо се ражда!
Нещо щом се руши, друго пак се изгражда.
Все пак стига това, че сме здрави и живи,
за да бъдем щастливи, поотделно щастливи.
А морето преди фантастично блестеше.
Все пак хубаво беше. Все пак хубаво беше.
Нека весели бъдем, щом ръка си дадеме.
Всяко цвете е хубаво, щом се скъса навреме.
Да си тръгнем спокойни под месеца кръгъл
и последният спомен да остане на ъгъл.
Още днес да си тръгнем. Да не чакаме есен:
ти - към някоя обич, аз - към някоя песен...