Любовна поезия

[xoxi]

Искаш с теб да останем добри познати.
Как да разбирам това?
Длани, които до болка се стапяха сляти-
да се здрависват едва?

Погледи, дето до дъно се пиеха жадни-
леко да се поздравят?
Устни, които се пареха безпощадни-
дружески да си мълвят?

Не, ние не можем да бъдем добри познати.
Няма среда в любовта.
Бяхме най- близки...Затуй отсега нататък
ще сме най- чужди в света.

[vesito13]

Тази обич

Тази обич не беше измислица
или детски-наивна мечта...
Тази обич се случи наистина.
Появи се. Видя. Отлетя...

Тази обич нахлу като вихър.
Преживяното в миг разруши.
Тя не беше пристанище тихо,
нито лек за ранени души.

Тя обърна съдби и представи
и доверие с ревност оплете.
Тя не стъкна семейна жарава.
Не пося във градината цвете.

Тя вилня. После бавно утихна...
И пое през строшени стъкла.
Без следи...
Само няколко стиха
днес напомнят, че тук е била.

Бианка Габровска

[kukli4kata001]

Но как, лишен от всякакъв покой,
да превъзмогна тази моя слабост?
Нощта не носи мир, денят и той
като нощта не ми донася радост.
Денят и мракът сключват враг и враг —
в свещен съюз невидими десници.
И аз, преследван от зори до мрак,
тъжа в нощта с измъчени зеници.
Денят да трогне, всеки миг твърди
устата ми, че ти си изгрев ясен.
Нощта лаская с нейните звезди.
Те имат, казвам, твоя взор прекрасен.
Но все по-блед е следващият ден
и все по-черен този мрак над мен.
______________________________
Следил съм как изгряващите дни
ласкаят с царствен поглед планините.
След туй докосват с устни равнините
и позлатяват бледите вълни.
Но често позволяват небесата
на низшите мъгли да ги осеят,
и те до здрач под слънцето вилнеят,
лишавайки от светлина земята.
И мойто слънце грейна тъй за час,
и то над мен запали утрин ясна.
Но легна нисък облак между нас
и гордата му светлина угасна.
Това не ме изпълва със презрения.
Дори слънцата имат и падения
Шекспир

[elizabethg]

Във неочакван и неистински,
почти невероятен час,
през пясъка на всички рискове
пристигна любовта при нас.
Пристигна и букетче радост,
поиска тя да ни даде,
пристигна ненадейно, гратис,
и дявол знае от къде … /Недялко Йорданов/

[kukli4kata001]

Събирах ти в плик от писмо целувките,
да ти ги върна, когато си тръгнеш.
И на хвърчащи листи писах ти думите,
за да ги помня, като се върнеш...

И все те гонех, но ти все не бягаше,
а как исках да си погрешния,
дори като плачех, ти пак оставаше,
събираше в шепи моите надежди.

А аз да се влюбя не си позволявах,
тежеше ми всичко, най- вече сърцето,
красиви слова, редях, съчинявах,
и толкова исках да пипна небето...

Когато луната блести ми в очите,
когато ме искаш, а мен все ме няма...
Прости на един паднал ангел мечтите,
но ще избягам, за да забравя,

че някога исках да търся любов....
...........................................

[monituuu]

Когато си помисля, че и ти
ще си отидеш някой ден от мене
и подир тебе пътните врати
ще се полюшват празни и студени,
и небесата ще се вкаменят,
и птиците от скръб ще остареят,
а аз ще стана празен кръстопът,
по който само ветрове ще веят,
едно небе ще смазва моя гръб,
в гърдите си ще нося тежък камък
и хорските усмивки ще са скръб -
когато си помисля, че те няма.
Когато си помисля...Не, не, не!
Но ти си тук - усещам те във здрача.
Заспивайки на твойте колене
ще се насмея и ще се наплача...
Сърцето ми събрано на юмрук
полека се отпуска в твойте пръсти.
Да, ти си тук! Усещам, че си тук
по утрото, което пак възкръсва.
..


Дамян Дамянов

Навява ми много тъжни спомени. Велико е !

[nikola1234]

Страстната любов бързо ни връхлита,
Ала после във конци ни тя оплита.
Жената мачове не гледа,
а изневерява със съседа.
Любящият й нейн съпруг,
бива смачкан с парен чук.



Бурната любов идва бързо във сърцата,
Но после удря ни и във главата.
Преобръща тя порядъчно живота,
на мислещия до тогава със похота.
Ала безмислена е наща съпротива,
защото любовта е без алтернатива.

епик , а ?

[mississippi]

ето едно авторско от мен, не е страхотно, но аз си го харесвам
Мислите си искам аз да скрия,
И чувствата си да изтрия,
За да не можеш в моя сън да идваш,
И на сутринта безмълвно да си тръгваш...
Искам пак да те прегърна,
Във живота ми да си те върна...
“Любов” наричаше ме ти,
но любов ли бях кажи?
И погледите ти любовни и думите греховни,
В миг видях, че всички са били лъжовни...
Kогато мисля за това,
Разбирам, че обичана не съм била...
И пак сърцето ми кърви и душата ми скърби,
Че не си до мен и е празен моя ден...
Надеждите превърнаха се във лъжи,
Но останаха безбройните сълзи, от умиращите ми мечти...

[Shadow7]

Погледнете тази тема във форума. Не е за поезия, а за една съвременна история, свързана с любовта и днешния живот.
http://www.teenproblem.net/forum/sho...BE%D0%B5%D0%B2

[lubovvv]

ето едно авторско от мен, не е страхотно, но аз си го харесвам
Мислите си искам аз да скрия,
И чувствата си да изтрия,
За да не можеш в моя сън да идваш,
И на сутринта безмълвно да си тръгваш...
Искам пак да те прегърна,
Във живота ми да си те върна...
“Любов” наричаше ме ти,
но любов ли бях кажи?
И погледите ти любовни и думите греховни,
В миг видях, че всички са били лъжовни...
Kогато мисля за това,
Разбирам, че обичана не съм била...
И пак сърцето ми кърви и душата ми скърби,
Че не си до мен и е празен моя ден...
Надеждите превърнаха се във лъжи,
Но останаха безбройните сълзи, от умиращите ми мечти...

Много ми харесва стихчето ти!

[Mila Diva]

Кажи, че просто ме желаеш.
Не казвай ти, че ме обичаш.
Кажи, че тайно си мечтаеш
безкрайно мен да разсъбличаш.



Кажи, че ще ме обладаеш
без в нищичко да ми се вричаш,
Защото искаш, но не знаеш –
не знаеш как да ме обичаш.



Кажи, че ще ме опознаеш
без в мене само да надничаш.
И пак кажи, че ме желаеш,
а аз ще знам, че ме обичаш.

[vesito13]

МИГ НА РАЗДЯЛА

Две очи,
А в тях една сълза…
Едно сърце,
А в него само пепел…
Една любов,
Превърната в тъга…
Един живот,
Сам себе си обрекъл…

Две очи,
А в тях пустиня бяла…
Едно сърце
Разкъсано от рана…
Една любов,
Превърната в раздяла…
Един живот –
… и друго не остана

[jortinho]

Липсваш ми дали някога ще ми обърнеш внимание.
Искам да те накарам да сияеш от щастие,
но всичко което в мен остана е страдание.

Всекидневието ми е изпълнено с отчаяние.

Смисъла на живота си намирам само в тебе.

Злощастна съдба, загубих и най-ценното вече.

Този проклет живот, вече няма смисъл за мене.

Ти си единственото което ме държи жив, моля те ела прегърни ме.

От този безкраен ад отнеси ме.

Напомни ми как да живея.

Как да живея и като децата от парка да се смея.

И сълзи от смях, а не болка, да лея.

Единственото което искам си ти, аз за тебе копнея.

След толкова много разочарования.

След толкова неизпълнени обещания.

Сила не ми остана пътя начертана ми от съдбата да извървя.

Сам бях , сам съм и сам ще си остана.

Докато не дойдеш ти, хвани ме за ръката.

Издърпай ме от ада.

Господи искам отново да живея…

[Glamour92]

.................................................. ...........
Прости, до днес не те обичах,
тъй както заслужаваш ти.
Съвсем ми беше безразлично
дали съм ти любим. Прости!
Дори не те и забелязвах,
че съще ствуваш покрай мен.
Не те ревнувах, нито пазих.
Живеех с тебе ден за ден.
И честичко сам в други влюбен,
не страдах от страха нелеп,
че може и да те загубя,
и да се влюбя... тъкмо в теб.
До днес. Но днес, незнайно как тъй,
един случаен джентълмен
ти хвърли погледче за кратко
и ти направи комплимент.
Дали на мен тъй ми се стори,
или пък тъй си бе, не знам,
но пръв път друг ми заговори,
че имам хубава жена.
Че е харесвана, че грее
с особен чар, очи и глас,
че другите съзират в нея
туй, що недосъзрях аз...
И го съзрях. В един миг. С хубост
невиждана те аз видях.
- Нима, нима ще те изгубя? -
си викнах сам във адски страх.
Нима?!... Но нещо по-нелеко
удари мисълта ми с чук:
какъв скъперник е човекът -
цени безценното до него
едва щом му посегне друг!
Дамян Дамянов

[xoxi]

За първи път видях те за минути.
За първи път пътувах аз към теб.
За първи път завръщах се в съня си,
все към теб и все при теб.

За първи път ти каза: „Приеми ме!“
За първи път усетих топлота.
За първи път целуна ме и си отиде.
За първи път – най-щастливата жена.

За първи път аз казах: „Не!“
За първи път видях небе.
За първи път обърках се в нощта.
За първи път докосна ме едва.

За първи път най-желана на света!
За първи път – единствена жена!
За първи път разкрих се цялата сега.
За първи път, а докога?

[xoxi]

На сватбата - в най-хубавия час,
когато веселбата ще прелива
и речи ще държат с тържествен глас,
а може би ще бъдеш най-щастлива -

ще дойда аз - нечакан и незван!
В миг всеки говор, всеки шум ще стихне!
И може само някой гост пиян,
с помътени очи да се усмихне!

С тревога ще ме гледа твоят брат
и майка ти зад мен ще зашушука:
"Това е той... това е наш познат...
Защо ли посред нощ дошъл е тука?"

Лицето на любимият ти мъж
ще запламти от гняв и от обида!
И твоят смях ще секне отведнъж...
А аз ще дойда просто да те видя.

[xoxi]

Не, не помня специалните думи,
дето мислех дали да напиша,
във главата ми свирят куршуми
и забравих, че трябва да дишам.

И забравих, че мога да спя
преспокойно до десет и двайсет,
цяла нощ вече будна стоя
на отрязъци от по петнайсет.

Всичко в мен упорито отказва,
упорито отказвам и аз.
Как това, как това ли се казва?
Отчаяние? Болест? Бяс? Страст?

Нямам думи специални за тебе,
ето, виж - всички съм ги раздала,
без на никой от това да му дреме
ги превръщаха в тъжна раздяла.

Много исках сега да ти кажа
нещо красиво и съвършено.
Но в главата ми просто е каша.
И без теб е обикновено.

[black_sense]

Недялко Йорданов
***
Любов

Рискована и неразумна
обречена и краткотрайна-
ти можеш ли да си безшумна
и искаш ли да бъдеш тайна?

Спокойно,смело и открито
се любят птиците в небето,
а ти си винаги на скрито,
ти никога не си на светло.

Пред мушката на нечий поглед,
ако случайно се покажеш-
като зверче ще те подгонят,
със думи тежки ще те смажат.

А ти си хубава и тъжна,
а ти си весела и смела
и пътя на една окръжност
ти,без да мислиш,си поела.

Стени студени,пейки стари
и улици почти безлюдни-
това са твойте малки гари
с престой от няколко минути.

Ти само себе си сънуваш
и само себе си прегръщаш,
ти все нанякъде пътуваш
и все към себе си се връщаш.

Мина твоя ден бездомен
в очакване и неизвестност
и постепенно ставаш спомен
и постепенно ставаш песен.

И виждам: хората се скупчват
пред теб,
над теб,
зад теб,
и ето -
поемат твойто малко трупче и го заравят във небето.

[Rut]

ох, страхотна тема супер че я отвори, Hopelessss. ето нещичко и от мен. тва е едно от любимите ми стихотворения. дано ви хареса

ЛЮБОВНИЯТ ЗАЕК

Георги Господинов

Ще се върна след малко, каза,
и остави вратата отворена.
Вечерта беше специална за нас,
върху печката къкреше заек,
беше нарязала лук, кръгчета моркови
и скилидки чесън.
Не си взе връхната дреха,
не сложи червило, не питах
къде отива.
Тя е такава.
Никога не е имала точна представа
за времето, закъснява за срещи, просто
така каза онази вечер -
Ще се върна след малко,
и дори не затвори вратата.

Шест години след тази вечер
я срещам на друга улица,
и ми се струва уплашена,
като някой, който се сеща,
че е забравил ютията включена
или нещо такова...

Изключи ли печката, пита тя.
Още не съм, казвам,

тези зайци са доста жилави.

[Colouring]

Дамян Дамянов - Интимно

Не ме допускай толкоз близо ти
до себе си, щом искаш да съм влюбен.
Ех, вярно е, далечното гнети,
но затова пък близкото погубва.

Щом искаш да съм твой, далеч ме дръж-
далечното е всъщност ореолът.
Една мечта се срива отведнъж
разбулиш ли я, видиш ли я гола.

Дори една „Мадона” от Рембранд
погледната от близичко е грозна.
И целият й гнетий и талант
е в нейната далечна грациозност.

Дори земята, таз околовръст,
която отдалеч е рай вълшебен,
отблизо ти се вижда буца пръст-
пръст, в която ний ще легнем с тебе ...

[Colouring]

НА К...
Пушкин

Аз помня чудното смущение:
пред мене появи се ти
като нечакано видение,
триумф на красота и стих.

И дълго в скръб, скръб безнадеждна,
в шума на страст и суети
звучеше ми гласът ти нежен,
привиждах милите черти.

Години. Буря с дъх метежен
отвя предишните мечти,
забравих аз гласа ти нежен
и боголиките черти.

Във глухо, мрачно заточение
процеждаха се дни и дни
без богове, без вдъхновение,
без сълзи, трепет и жени.

Душа дочака просветление:
и ето пак яви се ти
като нечакано видение,
триумф на красота и стих.

Тупти сърцето в упоение
и за живот възкръсват нов
и богове, и вдъхновение,
и трепет, сълзи и любов.

[xoxi]

Обичал ли си истински… и нежно
докосвал ли си нечие лице .
Покривал ли си с устните копнежно
нечии потръпващи ръце …

Мечтал ли си с мечтите на любима ,
вървял ли си във стъпки неделими…
Запомнил ли си нещо много дребно ,
с което да я радваш безрезервно…

Носил ли си камъче , с което
да сложиш във ръцете й морето…
Умирал ли си с болката й тежка,
прощавал ли си й човешка грешка.

Обичал ли си някога така -
красиво ,трудно ,силно – от душа…
Без много думи , но за цял живот.
Изпитвал ли си истинска любов .

Мълчиш …не можеш думи да намериш.
И отговорите са малко закъснели …
Любовта …за тебе е различна .
За други тя …за други тя е всичко .

Невена Бискупович

[xoxi]

Ако поемеш някога срещу съдбата,
аз няма да се втурна да те спирам.
Ще тръгна с тебе. Сигурна и сляпа
и всяка смърт със тебе ще умирам.

И ако някога пропаднеш рязко в блатото,
аз няма да се втурна да те вадя.
Ще легна в калното до теб. Съвсем съзнателно.
И ще изгарям с теб на всяка грешна клада.

Ако загубиш себе си и тръгнеш да се търсиш,
аз няма да се втурна да те дърпам.
Ще търся с теб. И ако някога се скъсаш,
с последната си длан ще те закърпя.

Елица Мавродинова

[xoxi]

Едни очи до болка ме смущават
студени, силни и питащи очи,
очи, които не прощават и никога
не молят:"Остани"!
Едни очи света преобразили
във своя чудна светлина,
едни очи които имат сили
да преобърнат моята съдба.
Едни очи жестоки и красиви
изпълнени с омраза и със жар,
веднъж вулгарни, някога свенливи
непостоянни в своя молещ чар.
Едни очи до болка ме разбиват
те търсят и намират своя грях,
очи, които винаги ме спират,
когато ги напускам ме е страх.
Едни очи ще помня до забрава
обичащи и лъжещи очи,
очи в които искам да остана
за миг....или за вечност, може би!

[xoxi]

Прегърни ме, докосни ме с твоите ръце
нежно ми кажи обичам те,
със очите ти шепни живот,
че си моя истинска любов.

На парфюм ухае тялото ти,
след бурната ни нощ, усещам го със дни
във очите ни желание за страст,
ти си мойта нежна власт.

Погледни със мен и помечтай,
нека любовта ни няма край,
обичам те завинаги,
със мен бъди любими ти!!!

Надя Огнянова