Любовна поезия

[xoxi]

Понякога ме правиш страшно тъжна,
разплакана, ранима и сама.
Понякога до лудост ме объркваш.
Понякога ми иде да крещя.
Понякога ми иде да съм друга.
Да бъда лоша и ужасно безразлична.
Но някак си не мога и не мога.
Защото, знаеш ли... аз те обичам.
Обичам те сърдито и щастливо,
обичам те ядосано, безмълвно.
Обичам те, когато съм горчива.
Обичам те, когато се разсъмва.
Обичам те, когато ми се сърдиш,
когато ти се сърдя, те обичам,
обичам те, когато си ми труден,
когато със сълзите си изтичам,
когато вън вали, когато липсваш,
когато нощите ми стават само твои,
когато спя, когато дишам,
когато се изгубвам зад завоя,
когато ме намразваш за последно,
когато за последно те отричам,
когато си ми дяволски потребен,
когато...
Винаги.
Аз те обичам.

caribiana

[xoxi]

Изповедта на жената

Той е мъжът на моя живот -
първият мъж на сърцето и тялото
и на децата ми той е началото.
Той е мъжът на моя живот.

Той е мъжът на моя живот.
Вечер се връща с кални обувки
с дъх на парфюм и на чужди целувки
гузно усмихнат и плувнал в пот.

Той е мъжът на моя живот -
мойта последна женска надежда.
Вчера му спуках лявата вежда,
после ревях и я мазах с йод.

Той е мъжът на моя живот.
Даже и Моцарт не може да сбърка
нощната музика, щом той захърка
тънко и нежно като фагот.

Впрегнати влачихме своя хомот...
заедно с него във студ и във жега.
Аз ще му сложа цветята в ковчега.
Той е мъжът на моя живот.

Недялко Йорданов

[SpiritInBlack]

Complete and total adoration,
My gift to you, my heart was yours.
In ten weeks you shaped it,
In one night you murdered it.
Torn from my chest and laid at your feet,
That first step you took was the worst.
Since then you've walked a thousand miles in silence and short remark,
I still have these memories,
But we'll never see what we could have been.
Remember when we talked about where we'd be a year from now?
Remember when you held my hand like you'd never let it go?
Remember, cause that's all you can do.
We'll never make another memory,
We'll never make another memory.
I wish I'd have died in your arms the last time we were together,
So I wouldn't have to wake without you today.
This time I thought things were real.
You said they were, what happened?
You were a priority, was I an option?
I let you see a side of me that I don't share with anyone.
Promises are just words unless they are fulfilled.
you knew from the beginning all I had to offer you was my heart,
I'm sorry that wasn't enough.
So, we'll go our own ways,
And hopefully you'll remember the things I've told you,
Hopefully you'll understand that everything I said was in sincerity.
A broken heart is not what I wanted from this,
But I guess I've learned from it.
But aren't you supposed to learn from your mistakes?
I don't consider this a mistake,
I just wish the story didn't end this way,
Cause I'm still in love with the person who helped me write it.
Remember when you held my hand like you'd never let it go?
Remember when we talked about where we'd be a year from now?

Across five.Преди години бях сладникав , но ит гетс ме еври тайм

[Kaena Smith]

Благодаря ти, че ме мразиш искрено...

Благодаря ти,
че ме мразиш искрено,
че хвърляш всички спомени
зад борда.
Омразата създава независимост,
а любовта - заробва.
Сега от мен
внезапно се отказваш ти,
от мойте думи,
жестове и книги...
Но вдигнеш ли към мен очите мразещи,
аз чувам звън
на паднали вериги.
Сега живея леко и естествено -
встрани
от твоите прищевки странни.
И пак отляво
е сърцето ми наместено.
Лекувам рани.
Раздялата сравнявам
със възкръсване,
със музика на Моцарт, със безкрая...
Ако не беше твоето отсъствие,
щях да повярвам,
че съм в рая.

Георги Константинов

[Kaena Smith]

Есенно признание

На този свят, в житейската гълчава,
най-силно съм усещал близостта
на три неща, които изброявам:
Любимата, Приятелят, Смъртта...
Любимата - със име и без име.
Любимата със много имена.
Зелена светлина, изгряла зиме.
Среднощно слънце. Утро със луна.
Задъхан вик в мълчанието пусто.
Бодлива роза на самотен хълм,
която ме ранява с нежно чувство,
че вечното изкуство не е сън...
Приятелят - различен и еднакъв.
Със свои грижи и със собствен глас.
Но който в радостта ми не е плакал
и не е пял, когато плача аз.
С когото двойно на света живея,
но без да бъда тъмно раздвоен,
с когото общо, под една идея
върви несъвършеният ни ден...
А пък Смъртта... За нея нямам думи.
Тя може да лети и да пълзи,
да влиза тихо в празниците шумни
и да крещи в най-тихите сълзи.
Да, има Смърт! Но нека е такава -
да свърши с мен, но не и със света!
И някой друг след мен да изброява:
Любимата, Приятелят, Смъртта.

Георги Константинов

[heartshapedbox]

непопитани отговори

Защото днес отглеждам страхове.
Хартиени цветя. И недоверия.
Защото нямам нищо. Само теб.
И думи от забравени поеми.
Защото плача. Смея се. Мълча.
Пронизвам с поглед. Пиша многоточия.
Измислям си... измислици. И хвърчила.
И се разпадам. Тихо. И нарочно.
Защото правя есенни сценарии
с прерязано небе. Луна. Огньове.
Защото не повярвах в календара.
Нито в пречистващата сила на отровата.
Защото изболях до край съня си.
Смирих се. Станах езеро. Горях.
Превърнах си посоките в безпътици.
Обикнах теб. Защото. За това.

[Colouring]

Дамян Дамянов - "Среща"

С тебе ни събра случайността,
А можеше нима да се разминем ?
От пътища кръстосан е света
и всеки път е дълъг със години.
Ти щеше да останеш непознат,
аз нямаше да знам, че съществуваш,
аз нямаше да чувствам топлината
на устните, които ме целуваха.
Аз нямаше да стискам твойте длани
да пия от очите ти успокоени.
О, това не можеше да стане
виновникът е нашето рождение.
С тебе ни събра случайността
един на друг сме били просто нужни
и сме се търсили, събра ни любовта,
защото не можеше да бъдем чужди.

[Colouring]

Обади се, любов!

Позвъни, обади се, Любов!
Ти, която да си, намери ме!
Аз те чаках с години, готов
да запиша и номер, и име!
Ти мълча. Със години и с дни.
Ти не звънна, дори и погрешка.
Иззвъняха се сума жени -
ни една между тях ти не беше.
И напразно с писалка и лист
все те чаках... Ни глас, нито ласка.
Що цигари изпепелих
и на листа що глупост надрасках.
Пак съм сам... Обади се, Любов!
Вън вали. И април е тъй хладен.
Телефона поглеждам (в дълбок
сън заспал). А край него - кълбо
жици, жици... Контактът - изваден...

[Colouring]

Друго няма какво да ти дам,
Само обич самотна и дива .
Само обич , много малко е знам ,
Но затова пък не е ли красива ?
Не е ли шеметен всеки наш миг,
Всяка истина, всяко докосване
И всеки път този, силният вик
На звездите прогонващ въпросите …
И ако някога всичко умре
За това аз няма да имам вина ,
Щом така трябва да бъде, добре .
Свети болка в очите ми вместо тъга .
Само обич самотна и дива.
Само обич , много малко е знам,
Но затова пък не е ли красива?
Нямам друго какво да ти дам .

Дамян Дамянов

[greyfun]

http://freecashout.hit.bg/ МНОГО ИЗГОДНО !!!! БЪРЗО ИЗКАРВАНЕ НА ПАРИ !!!!!

[carrieee]

На жена ми

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.

Никола Вапцаров

[MarkKnight]

Навън вали
желая да сме сами аз и ти
копнея да те прегърна
и с целувки обгърна ...

хахаха та даааа набързо измислих нещо

[stela_8443]

Не гледайте отговорите преди да сте отговорили на въпросите, иначе няма да ви е интересно. И така:
1.Напиши името на човек от срещуположния пол.
2.Кой е любимият ти цвят от тези - жълт, зелен, червен, син или черен.
3.Първият ти инициал -А-Р, Л-Р, С-Я.
4.Месецът ти на раждане.
5.Кой цвят харесваш повече - черен или бял.
6.Напиши името на човек от същия пол като твоя.
7.Любимото ти число.
8.Калифорния или Флорида.
9.Кое харесваш повече - езерото или океанът.
10.Напиши желание.
Отговори:
1.Това е името на човека, в който си истински влюбен.
2. Ако си избрал:
Червено - ти си жив и изпълнен с любов.
Зелено - твоята душа е щастлива и излъчва спокойствие.
Жълто - ти си щастлив човек и даваш добри съвети на другите хора.
Синьо - ти си човек със спонтанен характер.
Черен - ти си скромен и агресивен.
3.Ако инициалът ти е:
А-Р-имаш много приятели и любов в живота.
Л-П-опитваш се да се насладиш на живота и любовта ти скоро ще разцъфне.
С-Я-обичаш да помагаш и бъдещето ти изглежда добро.
4.Ако си роден през:
Януари-март - годината ще е много добра и ще разбереш, че си се влюбил в този, в който не си очаквал.
Април-юни - ще имаш силна връзка, но тя няма да трае дълго.
Юли-септември-ще имаш силна година с много промени.
Октомври-декември - годината няма да е от най-добрите, но ще откриеш сродна душа.
5.Ако избереш:
Бяло-Ще намериш приятел, който ще ти се доверява и ще направи всичко това, но може и да не го разбереш.
Черно - Живота ти ще тръгне в различна посока,ще има много промени и ще се радваш на тях.
6.Това е най-добрият ти приятел.
7.Това е броят на близките ти приятели, които ще имаш в живота.
8.Ако избереш:
Калифорния-Обичаш приключенията.
Флорида - Романтична душа си.
9.Ако избереш:
Езеро-Верен си на приятелите и си малко резервиран.
Океан-ти си спонтанен и обичаш местата с много хора.
10.Желанието ти ще се сбъдне, ако пуснеш това в друг форум до час.

[NomNomNom]

Зима е,
Сама във хола,
Сгушена, гледам навън
о каква тишина

Небето е в красиво синьо
Нежно и мрачно
Виждам го през прозореца
Сякаш огледало

Само стъкло ме дели
стъкло или огледало
Да се слея със себе си
Но вече сякаш сме едно

Няма диалог, вече е монолог
Няма ме да споря,
или говорим в един глас
Или се разбираме без думи, двете с мен

Но стъклото още е там
Не го чупи, и аз не го чупя
Млада съм, със стари рани
Без следи от тях

Ще те поканя с поглед
Ела
Ще си затворя очите
Пази се , пази ме

Говори ми
Дишаш във врата ми
Гали ме, стискай
усещам те , не те виждам

Върни ме в земята
Нека да ме е страх
Нека умра в ръцете ти
И след това ме спаси

Сетне пак сме сами,
Аз и небето, нежно и мрачно
И ти си тук, но сме далеч
Не те виждам

Красиво, без време и пространство
Пълно с мен и мен
Тихо и погълнато
Моля те, убий ме пак

[orthodox]

Sieg Heil

[babylofzz]

Реших и аз да напиша нещо

Мистериозен свят

Отведи ме,отведи ме далеч,
там където сме сами
двама-аз и ти...
мистериозен свят,алена зора,
светли сенки в ноща...

Будна съвест в съня
топло-хладка е ноща
стройни нежни колене
бавно приближават се...

Очаквам аз некакен гост
да дойде,да ме потопи
в свят различен от преди
по-епичен,но различен.

Алени гори,страстни широти
морски равнини и свежи утринни мъгли.
Искам пак да зърна твоите очи.

[ShtrudeL]

Любимото ми

Добрите хора лесно се обичат.
Магията е да обичаш лошите.
С един от тях — най-лошият от всички,
да споделиш пробитите си грошове.

Да ти почерни погледа и празника.
Да ти преседнат глътката и залъкът.
А в нощите, в които му е празно,
да те вини, че си му дала ябълка.

Да те обича, ала само тялото.
Да го откъсва хищно от душата ти.
И да те иска — прокълнато ялова —
да не родиш на някой друг децата му.

А ти сама да се затвориш в клетката.
Да му подхвърлиш ключа на победата.
И нежно да го милваш през решетките,
когато е дошъл да те погледа.

И да мълчиш. Дори да се запали,
дори да се взриви над тебе здрачът.
Додето не реши да те погали
най-лошият човек... и не заплаче.

Веднъж сълза проронил, е обречен
добър и свят, пред теб да коленичи.
Тогава можеш да си тръгваш вече.
Добрите хора лесно се обичат.

[ShtrudeL]

Най-истинският - този ли е, дето
ти пращаше задъхани писма
и в тях ти обещаваше небето,
но на земята дом не обеща?
Или пък този, който с груба четка
по тялото ти драскаше любов?
Пожарникарят - плю си на подметките.
(А в огъня да скочи бе готов.)
Не е и този - дето стори къща.
И ти остави ризи за пране.
Не ти остави пътен лист за връщане.

Мъжете си превърнах в стихове...

Неделя. По привичка ставам рано.
Заканва ми се през стъклото дъжд.
А в стаята във шарена пижама
синът ми спи -
най-истинският мъж!

[xoxi]

Навярно те обичам по-различно.
Не точно както си си го представял.
Но съм такава и ... така обичам.
По-тихо. По-дълбоко. До забрава.
И няма да съм тази, дето
ще ти сервира някакви дълбоки драми.
Аз просто пазя всичко във сърцето си.
Това е обич, знаеш ли...не знаме.
И някак ми е глупаво да я доказвам
с безсмислената показност, която
отвън е шарена, а вътре - празна.
За мене обичта е ... свята.
А другото е вятър и мъгла...
Цъфти лудешки, после прецъфтява...
И аз не мисля, че това е любовта.
Любов е нещото, което продължава
дори когато мине пролетта,
дори когато пъстрите цветчета
полегнат тихо мъртви във пръстта.
Но любовта остава. И им свети.
И не, не чакам да ме разбереш.
Отдавна зная, че не си приличаме -
различни хора от различни светове.
И все е обич уж...А е различна...

caribiana

[Slan4e]

Ще споделя всичките си мисли
И чувства с теб

Обещавам те
Аз ще бъда напълно честен с вас

Обещавам ти, че
Аз ще се смея и плача с теб

Обещавам те
Аз ще споделя живота си с теб
Но най-важното от всичко

Обещавам те
Аз ще те обичам вечно

[tonique]

тука нещо много романтични хора има

[AnarchyBoy]

Ето нещо и от мен

Има нещо вътре в мен,
бавно и жестоко ме убива..
В мислите си съм пленен
на любов, изгаряща, красива.

Твоите парещи, красиви устни,
пак в съня ми ме изпиват..
Но в реалността, тъй вкусни,
те от мене си отиват ..

Има нещо вътре в мен,
кипи, гори, прогаря.
То дава смисъл на следващия ден,
но докосна ли го, ме изгаря.

Дори и докосването ти да е отрова
и нежният ти аромат да ме убива,
за мен бъди готова,
изпепеляваща, любов, красива.

Има нещо вътре в мен,
бавно и жестоко ме убива..
Но без него сякаш съм пленен
на любов, изгаряща, красива.

Автор: АЗ

[lovelywords]

На жена ми

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.

Никола Вапцаров

favourite (:

[Naive]

Малко Георги Господинов : )

ЛЮБОВ

Всяка нощ
да сънуваш жената
до която лежиш.

---

ЛЮБОВНИЯТ ЗАЕК

Ще се върна след малко, каза,
и остави вратата отворена.
Вечерта беше специална за нас,
върху печката къкреше заек,
беше нарязала лук, кръгчета моркови
и скилидки чесън.
Не си взе връхната дреха,
не сложи червило, не питах
къде отива.
Тя е такава.
Никога не е имала точна представа
за времето, закъснява за срещи, просто
така каза онази вечер -
Ще се върна след малко,
и дори не затвори вратата.


Шест години след тази вечер
я срещам на друга улица,
и ми се струва уплашена,
като някой, който се сеща,
че е забравил ютията включена
или нещо такова...

Изключи ли печката, пита тя.
Още не съм, казвам,

тези зайци са доста жилави.

---

HEY JUDE, 7'09"

"Хей Джуд" е най-дългото бавно парче на света ако за това време не успееш да свалиш една жена, си най-смотаният мъж във Вселената.
Гаустин, VІв клас


Най-дългото парче, което пускахме,
траеше точно толкова: 7'09".
7 минути и 9 секунди
с ръце наелектризирани
от мохера на пуловера й.
7 минути и 9 секунди
за най-бляскавата история.
7 минути и 9 секунди
свят да ти се завие
и вие,
и все пак вие
се въртите,
и все пак тя се върти
около теб,
и все пак се върти
7 минути и 9 секунди.

Никога след това,
никога по-късно,
и изобщо никога
(но тогава не знаеш)
няма да бъдеш толкова дълго
влюбен в една жена.

[AngelAntichrist]

Знам, че искаш, по хлапашки сресана,

не мъжът ми — Хамлет да откриеш.

Само не надничай зад кулисите.

Ще се счупи цялата магия.

Хамлет има десет лева в джоба си.

И се пита — хляб или цигари.

С два пакета изкопава гроба си.

С фасовете веждите си пари.

Хамлет има две деца — подробности.

Вярно, че не влизат по пиеса.

И една Офелия — виновница,

че не става вече за принцеса.

В къщата им зимно слънце влиза.

Плаши ги дъхът на светлината.

Хамлет или гледа телевизия —

или гледа празното в душата си.

Затова, заклевам те, момиченце —

точно там, на сцената, с декорите:

струва си, но само там — обичай го!



Другото е моя територия.





Камелия Кондова