.
Отговор в тема
Страница 50 от 51 ПървиПърви ... 40464748495051 ПоследнаПърви
Резултати от 1 226 до 1 250 от общо 1259
  1. #1226
    Марселин Деборд-Валмор
    Моята стая

    Живея на тавана,
    небето гледам аз;
    луната си остана
    стопанката у нас.

    Дори да се почука,
    не ме е грижа „кой?“
    Не идва никой тука,
    ако не идва той!

    Приела самотата,
    цветя бродирам все,
    но как без плач душата
    това да понесе?

    Пред мен звезда сияе
    със бляскави лъчи;
    но бурята, и тя е
    пред моите очи;

    Където той седеше,
    днес никой не седи.
    Бе негов столът, беше
    на двама ни преди,

    а пък сега изглежда
    печално примирен,
    без никаква надежда
    останал като мен.


    Пърси Биш Шели
    Философия на любовта

    Потоците се вливат във реката,
    реките пък моретата намират,
    а ветровете горе в небесата
    във сладостно вълнение се сбират
    И всички те се търсят и обичат,
    от обич няма кой да ги лиши
    Душите на нещата се привличат —
    защо не нашите души?

    Виж как върхът целува синевата,
    вълна вълната гони и прегръща;
    прокълнато е цветето, когато
    на любовта на брат си не отвръща
    И милва слънцето земята росна,
    до океана, месецът трепти
    Но всички тия ласки за какво са,
    ако не ме целуваш ти?

  2. #1227
    Мега фен Аватара на heartshapedbox
    Регистриран на
    Mar 2011
    Град
    BG
    Мнения
    6 295

    Не разпростирай мисълта си
    във време и пространство.
    Там няма смисъл, няма щастие,
    там няма нищо ясно.

    Във разцъфтялото глухарче
    се Космоса побира.
    Бъди доволен от това, че
    душата му разбираш.


    Александър Геров - "Глухарче"

  3. #1228
    Mariya99
    Guest
    Здравейте! Гаджето ми тази година е абитуриент и се чудя какво да му подаря? Напълно изключвам варианта с парите. Предполагам, че роднините му ще му дадат пари. Искам подаръка да бъде оригинален. Идеята с парфюмите също не ми допада, защото все някога ще свърши и ще отиде на боклука. Обмислям да му взема часовник (но малко съм суеверна) и доколкото знам не е хубаво защото ,,отброява времето да края ни,,. Моля Ви, предложете нещо! )

  4. #1229
    pufa02
    Guest
    Обожавам Яворов. Той е моя фаворит

  5. #1230
    НЕ ОСТАРЯВАЙ, ЛЮБОВ
    Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети.
    Ах, неуверена нежност все още в душите ни свети
    и подозрително блясват шпаги от минали страсти,
    звън на решителна битка за невъзможното щастие.
    Не остарявай, любов, толкова страшна и дълга.
    Опроверганото време ляга унило на хълбок.
    Нека все тъй да гризем на надеждата острия залък –
    късно е вече да спреш, рано е да се прощаваш.
    Не остарявай, любов, чуваш ли, много те моля.
    Кой те гримира така в тази изтъркана роля,
    кой в този смешен костюм глупаво те е облякъл –
    всичко е само игра, всичко е само спектакъл.
    Не остарявай, любов! Ето, завесата пада –
    кратък поклон и тръгни – гола, нахална и млада.
    С нокти и зъби докрай своята чест отстоявай.
    Не остарявай, любов, моля те, не остарявай!
    Недялко Йорданов

    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

    Прости, до днес не те обичах,
    тъй както заслужаваш ти.
    Съвсем ми беше безразлично
    дали съм ти любим, прости.
    Дори не те и забелязвах,
    че съществуваш покрай мен.
    Не те ревнувах, нито пазих.
    Живеех с тебе ден за ден.
    И честичко сам в други влюбен,
    не страдах от страха нелеп,
    че може и да те загубя
    и да се влюбя. Тъкмо в теб!
    До днес. Но днес, незнайно как тъй
    един случаен джентълмен
    ти хвърли погледче за кратко
    и ти направи комплимент.
    Дали на мен тъй ми се стори
    или пък тъй си бе, не знам,
    но пръв път друг ми заговори,
    че имам хубава жена.
    Че е харесвана, че грее
    с особен чар, очи и глас,
    че другите съзират в нея
    туй, що недосъзирах аз.
    И го съзрях. В един миг. С хубост
    невиждана те аз видях.
    - Нима, нима ще те загубя? -
    си виках сам във адски страх.
    Нима?! Но нещо по-нелеко
    удари мисълта ми с чук:
    какъв скъперник е човекът -
    цени безценното до него
    едва щом му посегне друг.
    Дамян Дамянов

    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Седмичен свят
    Понеделник избирам червено,
    начертавам си седмичен път.
    Нищо не е за мен забранено
    и създавам в сърцето си кръг.
    А във вторник с оранжево всичко
    боядисвам. И весело Е!
    И усмихнати лелички, чичковци
    пеят. Играят народно хорце!
    В сряда с жълто дечица обличам.
    Греят мънички жълти слънца -
    и в очите на всички обичам
    да е в жълто и топло света!
    А в четвъртък притихвам в зелено.
    Слагам свежест в живота си – фон.
    Без тъгата сърцето – пленено,
    се прегръща със земния тон.
    А пък в петък е толкова синьо.
    И морето! Небето! Света!
    Само с мисъл – мечтите достигам.
    И летя, и летя, и летя...
    В събота се събуждам сред рози.
    И съм розова обич – в цветя!
    Пия глътки любов. И без дози
    розовее денят ми – съдба.
    А в неделя е тихо-лилаво.
    И мистично. Вълшебно. Сън цял.
    Сбъдвам в себе си дните си – всичко.
    Вечерта се сънувам – в стих бял.
    Мария Янакиева - Марианж

  6. #1231
    Помни, че сам си искал..

    Тяло ще ти дам,
    но за сърце не си помисляй...
    Отдавна никой не е стъпвал там,
    отдавна никой не е искал.

    Очите ти ги подарявам,
    но за сърце не си помисляй...
    Дори душата ти да покорявам,
    ти стой далеч, побързай, тичай!

    Усмивката ми - също твоя е,
    но за сърце не си помисляй.
    Позволявам ти, вземи каквото искаш,
    само сърцето, моля те, не искай!

    В ума ми - настани се,
    но за сърце не си помисляй...
    С твоето прости се
    и помни, че сам си искал..

    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~

    Ако ти си отидеш за миг...


    Често мисля какво ще остане в душата ми, когато си отидеш...
    Дали, разбивайки сърцето ми, ще продължиш да заемаш
    таванската стая в него.Дали ще захвърлиш ключовете за нея
    в прахта и аз ще ги търся, докато вятърът ме удря в лицето или
    ще ги запазиш в най-долния рафт на нощното си шкафче,
    за да се върнеш след години и да провериш, дали съм още жива
    без теб.
    Стоя сама и усещам студените плочки под мен да флиртуват с
    голото ми тяло.Докато главата ми се пълни с мисли, кръвта от сърцето
    ми се изпразва, кръвоносните съдове започват да се търкат един в друг,
    жадувайки любимата си течност.Боли ме.Мога да си представя,
    но докато сърцето ми бие, не бих могла да го усетя.
    Не искам.Забравям.
    Но денят, в който слънцето ще грее така, сякаш иска да провре лъчите си
    през душата, а кожата ще се свива, страхувайки се от приближаващата
    температура, в такъв ден няма да оцелея без теб.
    Обикновен ден.Мой ден.Твой ден.Наш ден.
    Отново си представям секундите, след като си тръгнеш, но не чувствам нищо.
    Понякога е по-добре да не чувстваш.

  7. #1232
    ОБИЧАМ ТЕ


    Обичам те - въздушно нежна, в нежна младост,
    като на ангела сънят,
    и сън си ти вещателен за тиха радост
    в нерадостта на моя път,
    и първи път за изповед в сърце ридае
    доброто и грехът,
    и ето ден - и ето тъмнина е.

    Обичам те, защото плуваш в полумрака
    на своя неначенат ден,
    и мисля аз, че ти си Тя! - че тебе чака
    духът, години заблуден,
    и в океан мъгла се взирам и страдая,
    към тебе устремен,
    и ето ме на бездната на края.

    Обичам те, защото се усмихваш - кротка
    пред застрашителна съдба,
    и няма кой да чуе в устремена лодка
    предупредителна тръба,
    и няма да ме спре (защото аз те любя!)
    ни укор, ни молба -
    и себе и, и тебе да погубя...
    Яворов

  8. #1233
    Ще я запомня

    Ще я запомня с това,
    че винаги искаше
    да снимаме момента,
    за да го запазим,
    а аз винаги отказвах,
    за да не го
    изгубим.

    Ще я запомня,
    защото от нея остана поема,
    а не снимка.

    Константин Трендафилов

  9. #1234
    Акумулатор сменям аз
    а тя любовни погледи ми хвърля
    Някак си усетих аз тъга
    или срамота хах




    Изкупуване на коли за скрап коли за скрап за град софия и региона

  10. #1235
    Голям фен Аватара на lunacy
    Регистриран на
    Jun 2012
    Мнения
    972
    u r trying 2 hold the heart that can't b stoooooooooooooooored

  11. #1236

  12. #1237
    Страхотна тема

    ОБИЧАМ ТЕ И ТЕ ЦЕЛУВАМ

    Целувам те, защото те обичам.
    Не ми е нужно твоето вчера,
    а утре е така далеч.
    Мълчанието е доверие -
    очите тихо красноречие.
    Мигът в прегръдка да заключим,
    да бъде наш, да бъде вечен
    и който първи проговори
    той първи не обича вече.
    дамски дрехи втора употреба

  13. #1238
    Тази Земя ми е твърде голяма.
    Или пък аз съм си твърде сама.
    Някой е казал "Светът е за двама".
    Значи че не е за мен този Свят.
    И той го разбира. И аз го разбирам.
    Тоест - разбрахме се. И после...какво?
    Светът безхаберно върви и си свири,
    а аз безхаберно пътувам. На стоп.
    С вятъра, с птиците, с мъглите на залеза,
    със тихия смях на някакъв дъжд.
    И ми е чисто, красиво и празно...
    (Тук следва баналната римичка - мъж.
    Но както разбрахме - него го няма.
    С две думи казано - каква свобода...)
    Светът си е сложил табелка "За двама".
    И страшно надменен си вири носа.
    То, всъщност, до там му стигат очите.
    Ако можеше само да види отвъд,
    където живея сама със мечтите си
    и някакви тайни градини цъфтят
    щеше набързо да махне табелата,
    щеше със мен да пътува. На стоп.
    Но не вижда Светът. Този Свят е от слепите.
    И кротичко следва своя си ход...
    Ами...толкова. Май че това е.
    Сигурно аз съм си твърде сама.
    Не че Земята е твърде голяма.
    Просто съм сбъркала нещо Света...


    п.с. не целя да натъжа някого, просто наистина мисля, че е хубаво

  14. #1239
    Monstunter
    Guest
    Страхотни са!!!



    ------------------------------------
    https://www.neobux.com/?rh=53746F696F6D6F746F3930 Едноминутна (безплатна) регистрация помагаща за дарение.Благодарим за отделеното време!

  15. #1240
    Моите любими са на Дамянов, винаги ме разчувстват. Тук виждам много такива. :3

    Авторско:

    Кафевите очи, колко по тебе са изплакали.
    Колко спомени нагледали и за тебе все чакали.
    Кафевите очи.. Колко болка са прикривали.
    И сълзи да е имало, все навътре са ги скривали.
    Кафевите очи, бе.. Не ги ли знаеш как те гледаха?
    Без да знаеш явно, вътре цял те прегледаха.
    И нищо че откриха черни песъчинки от душа,
    Те пак с надежда вярваха ,че ги обичаш..
    И , че още в тебе има капка доброта.
    Но нищо нямаше. И твоите пъстри демони, от тях си тръгнаха.
    Кафевите очи.. Горките, от мъка сами се изтръгнаха.

  16. #1241
    Аз също пиша за това ''БОЛЕЗНЕНО ЧУВСТВО''

  17. #1242
    "Импровизация" - Nagato

    Сълза попаднала в белег суров,
    а белег дълбок, душата прогнива.
    Мисъл крещи, вика - любов
    Въздух свести, небето застива.

    Земя под сянка скрива тъга,
    а тъга жестока, като за двама.
    Шепот вечен, тътен, мъгла,
    дъжд пороен, измиване няма.

    Крила от пурпур скриват живот -
    живот за двама, сълза се процежда,
    слива Душа в белега нов,
    любов ехти в безкрайност, надежда.


  18. #1243
    Повече от фен Аватара на qkataa_123
    Регистриран на
    May 2015
    Мнения
    321
    Попита ме



    Днес ти ме попита
    дали те обичам,
    дали ще те искам,
    дали ти се вричам.

    Запитай звездите
    и те ще потрепнат.
    Запитай листата
    и те ще прошепнат,

    че аз те мечтая,
    във нощ те сънувам,
    в реалност желая,
    и в сън теб бълнувам

  19. #1244
    Голям фен Аватара на lunacy
    Регистриран на
    Jun 2012
    Мнения
    972
    haven't seen your blonde hair for a while

    it's okay baby, i can dye mine

  20. #1245
    Мега фен Аватара на tori
    Регистриран на
    Jun 2012
    Мнения
    16 955
    Тя
    Тя е луда. И заядлива. И моя.
    И крещи. И блъска. И плаче.
    Тя е въплъщението на параноя,
    но се гушка в мен. Като пеленаче.
    Спокойно притваря утихнала очи.
    А след малко сърдито ме избутва.
    Понякога мълчи. Толкова мълчи,
    че света ми от тишината й се срутва.
    После се усмихва. И е толкова красива,
    че всичко тогава съм готов да дам.
    Тя е дразнеща. Вбесяващо ревнива.
    Из сетивата ми бушува. Като ураган.
    И помита всичко. Със замах суров.
    Тогава съм безсилен да се справя.
    Помита всичко, навявайки любов,
    от която всичко лесно се забравя.
    Тя ме избутва нахално от леглото.
    И придърпва леко цялата завивка.
    Но е моя. А аз - онзи, когото
    тя вини за сълзи, за усмивка.
    Тя е тя. Моето объркано момиче,
    с което всеки ден си казваме 'дотук'.
    Едва я понасям, но безумно я обичам,
    че не бих си позволил да я понася друг.

    Забележка: Не знам името на автора.

  21. #1246
    Мега фен Аватара на tori
    Регистриран на
    Jun 2012
    Мнения
    16 955
    Ти знаеш ли, че някога земята била създадена от някакъв си взрив,
    ти знаеш ли, че някога децата рисували са с гума и молив?
    Ти знаеш ли, че някога и Господ е бил съвсем обикновен,
    че нощта, колкото и да е дълга, все някога заменя се от ден,
    че всичките, скандалните въпроси се задавали на четири очи,
    че истинският просяк проси само хляб, а не пари?
    Ти знаеш ли, че вятърът разгонва облаците в мрачни дни,
    ти знаеш ли, че рана заздравява, ала от дума най-боли,
    ти знаеш ли, че за една целувка хората са се убивали дори,
    ти знаеш ли, че истинското чувство до гроба може да гори,
    ти знаеш ли, че даже поглед стига понякога звездите да свалиш,
    обичала ли си така безумно, та сякаш в огън да гориш?
    Ти знаеш ли, че някога се влюбил властен мъж във хубава жена,
    заради нея той воювал смело и се водела Троянската война?
    Ти знаеш ли, че истинските думи се доказват само със сърце,
    ти знаеш ли, че с теб да бъда не може нищо, ама нищо да ме спре,
    ти знаеш ли, че с всичките въпроси се мъча някак да ти обясня,
    че в теб се влюбих много просто, ала с тебе искам да умра!!!

    Открих го някъде из дълбините на нетЯ, не пише име на автор.
    квак

  22. #1247
    Мега фен Аватара на divergent
    Регистриран на
    Feb 2016
    Мнения
    6 411
    ВРЕМЕ
    друг ще ме научи
    как да не обичам
    начина по който
    целуваш раменете ми
    докато ме прегръщаш
    и обещаваш
    всичко да е наред
    точно преди да си тръгна
    и да те оставя
    да ме излъжеш отново
    с друга ще забравиш
    от коя страна на леглото
    обичам да спя
    как мирише кожата ми
    и колко обичам
    да ме целуваш
    когато си тръгвам
    никога за последен път
    в секунди
    ще обичаме други
    с мен бъди вечност
    Д. Д
    I'm too weird to live, but much too rare to die.

  23. #1248
    Супер фен Аватара на Amateur
    Регистриран на
    Apr 2007
    Мнения
    1 023
    Виж не се забравя ей така
    любов,която много ти е дала.
    Която ти е вземала съня,
    която за ръка те е държала.
    Която те е вдигала и над
    омръзналите вече битовизми.
    Която е засищала и глад,
    която ти е давала и риза.
    Не се преглъща като залък тя -
    застава ти на гърлото и дращи.
    Отива си с нечувана цена,
    която много трудно се заплаща.
    Не се прежалва и със черен шал -
    тя мрази някой помен да й прави.
    Каквото и преди да си к дал,
    не ще си го откупиш.Не продава!
    Не я очаквай в някой друг живот.
    Един път се гори във този огън.
    Не се забравя истинска любов.
    И двеста пъти да к кажеш сбогом!

    Мартин Спасов

  24. #1249
    Мега фен Аватара на tori
    Регистриран на
    Jun 2012
    Мнения
    16 955
    ПОКАЗАНИЯ НА КУМЧО ВЪЛЧО
    Вината ми навярно е огромна,
    но аз изпитвам гняв - а не вина.
    За шапката ли питате? - не помня...
    Щом казвате, червена е била...
    Запомних й очите! Мили боже,
    каква ти шапка, нейните очи
    танцуваха по вълчата ми кожа.
    А после много дълго се мълчи...
    Продумахме, едва когато здрачът
    узря във сламената й коса.
    Тя беше нежна, да ми бе палача,
    да бях умрял от нейната ръка!
    Но не умрях. Строих си вълчи кули:
    тя ще остане в моята гора,
    лицето на луната ще затулим -
    а след това ще ми роди деца...
    И тъкмо бях пронизан от човечност,
    когато стана да се облече.
    Отиваше си! Чух я как изрече:
    "Да знаеш, че си готино вълче!"
    Настигнах я. Способен бях на всичко.
    Дори на смърт, за да остане тук.
    Изядох я, защото я обичах.
    Не можех да я поделя със друг.

    Мисля, че е на Камелия Кондова, но не съм сигурна. Едно от любимите ми стана от първият път, в който го прочетох.
    квак

  25. #1250
    Мега фен Аватара на divergent
    Регистриран на
    Feb 2016
    Мнения
    6 411
    Едно от любимите ми на Евтим Евтимов, страшно въздействащо.

    Безкраен път до тебе извървях -
    едва не се разминахме сред мрака.
    Защо сега да крия като грях
    години толкова кого съм чакал?

    Сега не може нищо да ме спре -
    за теб ще пея до часа последен...
    Аз искам тоя свят да разбере,
    че няма повече да бъда беден.
    I'm too weird to live, but much too rare to die.

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си