Любовна поезия

[Jumbie483]

Докосваш ме, със поглед ме събличаш,
и тъмна страст проблясва във очите,
целуваш ме, във мислите надничаш,
и тихо вплиташ пръсти във косите.
Въздишката, изпивам със наслада,
и впивам устни в голото ти тяло,
ръцете ти, не знаят пак пощада,
и властват, подчиняват ме изцяло.
С език опипвам, топлото ти рамо,
а ноктите оставят нежна диря,
безумен порив, и след поглед само,
и зъбите, езика ми сподирят.
Влудяваш ме, кръвта във мен извира,
от сладка болка цяла отмаляла,
събуждам се, главата ми пулсира,
сама съм, но нощта е отлетяла.

[Jumbie483]

Пристъпвам бавно в тъмнината,
чудя се къде си ти,
музика се влива в тишината,
в свещи стаята гори...

Зад мен усещам аромата
на топлите мъжки ръце,
тръпка полазва бедрата,
задушаващо блъска сърце...
Нежно вратът ми докосваш,
отмяташ косите встрани,
рамото леко оголваш,
целуваш ме... следата гори!
Дрехите бързо събличаш,
свещите потрепват за миг,
пламъци огнени издишат,
пленени от плътският вик.
Продължаваш от мен да отпиваш
драскащ ме нежно с набола брада...
Страстни секунди от мене попиваш,
треперя в екстаза залял сетива...
Хиляди тръпки вливат се в мен,
изтръпнала в сладост затварям очи...
Само след миг те поглеждам в плен
на още сладки интимни мечти...
Придърпвам те нежно... шшштт... мълчи...

Утрото сънливо ни обгръща...
Уморени с теб затваряме очи...

[Jumbie483]

[b]Живееха нейде двама,
кавалер и дама.
Влюбени бяха дълго,
и вървяха те по своят път, безмълвно.

Любов наричаха своето,
и никой не им пречеше.
По между им нямаше "твоето-моето",
времето им бързо течеше.

Дойде време, та се ожениха,
на меден месец отидоха,
ама и той бързо мин

[Jumbie483]

Хей, красавецо, стой надалече
и до мене недей доближава,
че сърцето ми трепва смутено
и готово без бой се предава!

Щом очите ти черни и пламенни
поглед страстен към мене отправят,
коленете ми странно омекват
и без дъх от негА ме оставят.

Всеки път щом докоснеш ме нежно
си мечтая за теб, за морето,
за целувки, шампанско, прегръдки
под звездите, където... където...

Хей, красавецо, стой надалече!
Страстни нощи не ми обещавай!
Имам дом и семейство, така че -
забрави ме! Не ме изкушавай!

[NaNa_SladuRana]

Той

Момчето с ръцете в джобовете
рисува листа по дърветата.
И прави светът ми възможен –
зад девет усмивки, в десетата.

Не вярва на есенни приказки,
понеже живее през лятото.
И има посоки за винаги.
И вятър за път във платната.

Свири с уста през прозореца,
за да ми спре самолета.
В небето е пуснал корени.
Зад девет усмивки, в десета...

Tя

[NaNa_SladuRana]

Понякога това е нечовешко.
Години аз към теб съм устремен,
години радостни, години тежки,
а още ти не си при мен.
И повече недей ме пита в мрака
на този огън как съм издържал.
Когато цели нощи съм те чакал,
тогава дваж по-силно съм горял!

Евтим Евтимов

[NaNa_SladuRana]

Пиеса
Светльо Витков / от Хиподил /

Пиесата е тъжна, зрители
Актьорският състав е нов
А темата е - Относителност
Или...пропусната любов.

Ще видите познати фигури
От миналото все лица,
А deja-vu, е чувство лигаво
И... нервно пърхаме с крилца

Да почне скромният спектакъл!
Готови ли са всички? Да?
Мигът, за който всеки чакал е,
Да вкуси - живата вода.

Изгасват лампите и в мрака,
Останали съвсем сами
Не лазят мисли по главата
А просто чакаме...Нали...

- "Здравей, наричам се Желание
но галено ми викат Страст.
не винаги със твое знание,
но винаги във твоя власт"

- "Привет от мене - Колебание,
Но можеш да ми казваш Страх.
В ума заседнало терзание,
Което носи всеки грях"

- "А мен ме бъркате с Желание
но аз различен съм - Стремеж
дълбоко, вътрешно послание,
забравил, ще ме разбереш"

- "Това съм аз, позна - Омраза,
във теб ли съм, раста през ден.
Надежда във безсилието пазя,
А Слабостта ти, е храна за мен"

- "Дълбок поклон, това съм - Суетата
и моята близначка - Самота.
Различни сме в подхода и устата
но винаги еднакви в същността."

- "На мене всички сте добри познати
и често придружавам Красота,
повтаряте от мене, че се пати,
но аз не съм съгласна - Глупостта"

- "Създадохте да бъда Време
и аз съм символът му твърд.
Мигът съм, който ще ви вземе
родени, за да имa Смърт"

[NaNa_SladuRana]

Научих се

Научих се във нищо да не вярвам...
научих се от твоите постъпки...
научих се напред да продължавам...
забравила съм вече твойте стъпки.

Научих се до болка да ранявам,
в чужда нощ на друг да се обричам
и тялото си аз да му дарявам,
не се научих само да обичам...

ОТУЧИХ СЕ...
И ето не боли ме...
в сърцето ми е вече толкоз хладно.
Отучено... но помни твойто име,
за тебе само то... остана жадно!...

Красимира Касабова

[NaNa_SladuRana]

Пеньо Пенев
Страхувам се...

Страхувам се... Не ще ми стигне времето.
Върху клепачите ще слезе вечерта...
Ще бъдат недовършени поемите
и недопята песента...

[Neftochimic]

е дай нещо твое де...

[woo]

от къде да започна не зная .. сякаш вчера беше началото,а днес края...
защо толко ме боли когато си спомня за тебе, защо всяко малко нещо ми напомня за тебе, защо толко мн те обичам, защо въобще те обичам, защо немога без теб, с какво ме отрови за да ме плениш и мъчиш сега.. защо нямам сили да те оставя, защо нямам сили да те забравя .. защо си толкова далече и да не мога да те прегърна когато пожелая, до кога сълзите ми ще се стичат когато те няма ...
до кога сърцето ми ще плаче за теб .. ти не знаеш как то те желае, желае да го обичаш.. поне мъничко ... побърквам се без теб, умирам ..
ах как ми липсваш само ако знаеш и от това боли ме .. исках да те забравя, исках да избягам с друг и никога да не те бях познавала, защото боли, боли когато те няма .. но беше твърде късно, вече беше оставил дълбоко в мене рана, толко мн спомени във мене вряза още от както те видях ...
съсипвам се, искам всяка възможна секунда да прекарам с теб..
не знаеш как спира сърцето ми щом те видя, за миг всичко лошо изчезва оставаш само ти .. а сърцето ми тупти ли тупти .. как искам да те прегърна, да те почувствам близо до мен, да впия устни в твоите и да me отнесеш в плен .. ти си ми всичко ... не искам да те изгубя .. никога ..
не мога да живея без теб .. а дали ти ще разбереш някога колко мн те обичам, колко мн значиш за мен .. съжалявам за всяко нещо с което съм те наранявала, съжалявам и че съм те разочаровала .....
а ти .. ще ми простиш ли ?

_______
тфа не е точно кой зн колко поетично амии просто нещо като малко размисли..

[woo]

не знам дали някой друг не ме е изпреварил но аз мисля че това е мн добро

Ще бъде нощ и ще вали,
забравен блус едва ще звучи
и спомени неканени
ще идват в сън, в сън жесток
да ме горят.
Ще бъде ден и ще боли
в очите ти сълза ще заблести.
Ще бъда сам, отиваш си,
почакаи миг, още миг,
само миг.

Аз моля да си още миг моя.
В нощта с вик моля
да си още миг моя.
Със съдбата се боря
да си още миг моя,
но си тръгваш.
Няма да забравя никога
сладко как боли от любовта.

Ще бъдеш с друг в друга нощ,
дори дъждът по-друг ще вали.
Но аз съм там на твойта длан,
така вчертан,
вечен знак на любовта.

[dydka]

www.dydanka.blog.bg

[woo]

"Until tomorrow!" you say and go away.
I see you off with fear in my eyes.
Until tomorrow?... but it is so endlessly far.
Will hours keep us apart?

Until tomorrow I won't know
the changing shadows on your face,
the hot pulsing speech of your hand,
the secret flow of your thoughts.

Until tomorrow, if you're thirsty-
I cannot be your spring,
if chilly-your fire,
if darkness falls-your light.

"Until tomorrow!" you say and go away,
not hearing that I do not answer.
"Until death do us part!" I expected you to say,
and to stay with me until the very last day.

[woo]

I will go.
And the space I used to take
will be filled with air-
a liberation-
invisible and spacious,
A silent presence,
from which someone else,
unconsciously,
will take a big breath.

[woo]

Death will devour me
love at last sight.
she will swoop on my senses
with a sudden cry of pain
and relief.
she will become as genuine
as life.
she will be the only possession
no one
can take from me.
she won't bind me
with vows or duty,
with guilt or promises.
she will finally
set me free.

[NaNa_SladuRana]

Все повече си мисля, че си уморен от мен.
От детският ми свят и от това, че не пораснах!
И как откривам във Луната стих,
написан от звезди - красиви, бляскави...
И от това, че нощем пожелавам
да бъда приказка в света ни тежък...
Да бъда лъч от Слънцето изпратен
да грее силно и любящо във сърцето!

И от това, че винаги мечтая...
И, че обичам Пепеляшка, Аладин...
И, че намирам как да разрушавам
оковите на сивия ни ден!

И от това, че в изгревите виждам,
как облаците утрото целуват...
А залеза, акорд е от пиано,
но ти така и никога не чуваш...
И предполагам вече си решил,
че мястото ти е във моят спомен.
Но не, не си! Ела и ме вземи,
аз искам те до мен в света огромен!

Аз искам, като приказка без край
да ме четеш и после да разказваш...
За светлината, за нощта и за брега,
където двамата със теб в едно се сляхме!
Недей да отминаваш моят свят.
Върни се и към мене се затичай!
Защото сам ще стигнеш ли до края?
Ако затвориш страницата кой ще те обича?

[ShtrudeL]

NaNa_SladuRana винаги постваш хубави стихове ^_^

[NaNa_SladuRana]

Сега, когато себе си ти давам

Ще дойда като бяла пролет
с душа от дъждове пречистена,
ще стискам в шепи обич -
от всекиго желана, но отричана.

Ще бъда дъщеря на слънчеви лъчи,
с любов от вятър и жарава,
не казвай нищо, а мълчи
сега, когато себе си ти давам!

В сърцето твое приеми ме!
Не ме превръщай в тъжна сянка!
Със длани две стопли ме
и никога не ще избягам!

[NaNa_SladuRana]

Ще си тръгна от живота ти спокойна,
също както влязох в него - без да питам.
Ще си тръгна тихо и достойно
като вода,попаднала в пустиня.

Ще си тръгна от живота ти за малко,
все едно,че скоро ще се върна.
За последно ще те пусна във съня си -
да те погаля и да те прегърна.

Ще си тръгна от живота ти без време,
за да нямаш време да попиташ
колко дълго ще се бавя
и защо съм тъжна,и какво ми има;

за да нямаш време да излъжеш,
за да няма нужда пак да ти прощавам.
Ще си тръгна,без надежди да се връщам,
но в съня си пак ще се надявам.

[NaNa_SladuRana]

Боли ли те?
Боли ме!
(в очите им сълзи)
Защо ме питаш?!
За да знам,
какво е да си Ти.

Щастлив ли си?
Щастлив съм,
моля се за нас!
А ти така и не разбра,
какво е,да съм Аз.

Какво от туй,че утре е далече,
какво от туй,че толкова боли,
щом вплели сме се двама,в нашта вечност,
щом случихме се Аз и Ти.

[NaNa_SladuRana]

Не ме задържай! Аз съм вятър...
Не можеш в шепи да ме побереш.
Близначка съм на Свободата.
Опитай се да разбереш!

Посоката си сменям често,
променям си и скоростта,
а срещна ли те – бягам, вместо
да отговоря на страстта....

Не ме обичай! Забрави ме..
Аз съм в движение, без път.
Бездомна съм и нямам име.
Аз съм енергия без плът.

Не ме задържай! Затвори очите си
и някак си ме преживей!
Не пропилявай подир мене дните си
и не мисли за мен... Недей!

Румяна Симова

[NaNa_SladuRana]

Надежда Захариева

Липсваш ми

Липсваш ми - безпомощен и силен.
Липсваш ми - свиреп или смирен.
Липсваш ми - жесток, любвеобилен,
нежен, груб, отчаян, окрилен.

Липсва ми нетрайната ти обич.
Липсва ми внезапната ти мъст.
Лудото ти бързане към гроба
и страха от хищницата пръст.

Липсва ми духът ти вулканичен
да изригне винаги готов
със безгрижието на езичник
и проклятие, и благослов.

Липсваш ми със вечната си болка,
че светът е тъй несъвършен.
Липсваш ми за да ти кажа колко
липсваш ти на живия ми ден.

[NaNa_SladuRana]

Не виждах смисъл. А пък ти ми даде.
Не чувах глас. А ти крещеше.
И път не виждах. А пък ти направи...
Заспала бях. А ти не беше...
Живот разменях- за една целувка.
А ти целувка-за един живот.
В какво превръща се една преструвка?
Преструвайки се на любов?
Изречена хиляда пъти вече
лъжата в истина се преобръща.
Дори избягал толкова далече
при мен ще искаш само да се връщаш
и аз при теб-желана, нежелана...
жена-дете-добро и зло.
От миналото нищо не остана
Остана само бъдеще. Дано...

[NaNa_SladuRana]

Във очите си крия Луна.
Във ръцете си нося сълзи...
Щом не тръгна от мен до сега,
да си тръгнеш не можеш...Нали?
Като болка боляща до лудост,
като щастие с бели криле-
аз ти давам безброй пеперуди,
а пък ти ме обичай поне-
И поне за секунда ме чакай
на един светлосин кръстопът
за да зная защо съм изплакала
водопад от въздишки...Болят
всички мисли летящи във мрака...
А пък ти ме обичай поне!
За да можеш да литнеш нататък,
ще изтръгна и свойте криле!