Отговор в тема
От всичко в тебе най-харесвам
очите ти,дълбоки и зелени,
защото в тях се отразява
безкрайността на цялата вселена.
Очите ти ми казват колко много
е любовта,която носиш.
Те никога не могат да са строги,
дори когато се ядосаш.
В очите ти намерих всичко,
което в този свят ми трябва.
Любими,много те обичам
и твоята любов ме радва.
РЕКВИЕМ
Йордан Милев
Любовта е радост,
любовта е смях.
Любовта е мълчание
под звездите.
Аз не помня къде
и кога те срещнах.
Твоята усмивка,
моят глас -
всичко е спомен
далечен.
Небесата над нас,
тротоарът под нас
и луната, която блестеше,
твоята усмивка,
моят глас -
всичко е спомен
далечен.
Любовта ще бъде
векове безсмъртна,
но само веднъж жива.
Любовта е безсмъртна,
но само веднъж жива.
..И само нощем
...И само нощем, само нощем
кога и Господ спи, свит в здрача,
си позволявам аз разкоша
във тъмното да си поплача.
Защо ли? Ей така, от нерви,
от жар, от нежност и от мисли.
Причини - колко щеш. Все черни.
И само плач човек да иска!
Дамян Дамянов
любимо ми е
Влак си ти умишлено изпуснат.
Шансът мой нехайно пропилян.
Гарата ми, знаех, ще подминеш,
чакаща, не зърнеш ли ме там
Закъснях нарочно, предпочетох
със сълзи релсите да напоя,
пред това, парченца от сърцето,
разкъсано от теб, да им даря.
Болеше смъртоносно, не отричам,
но щеше по-ужасно да боли,
ако в хладното си безразличие,
света ми розов бе удавил ти.
Риска не поех, не съжалявам...
Гордостта ми властна надделя.
И цъфтя насън сега, наместо
да вехна будна в реалността.
Какъв си не поисках да узная.
Не теб, а образа мечтан желах.
За да успея жив да го запазя,
ако трябва, ще избягам пак.
Пак жаба
Нацелувах толкова жаби –
изприщи ми се устата.
Но… не се развали магията
и не ми се напълни душата.
Това с принца вече си мисля,
че си е "бабини деветини".
А така ми се ще да е истина:
целувка мъжка с дъх на малини.
А така ми се иска вълшебството
да можеше да съществува,
за да ме върне към детството –
и пламък да забушува…
Пфу – нацелувах сто жаби
и все нищо и нищо.
А продължават да лъжат бабите
внуците пред огнището…
Болка
Болял ме е стомаха,
болял ме е далака,
веднъж носът ми смляха
и съм си чупил двата крака.
Боляло ме е зъб,
бях с пукната глава,
болял ме е гърбът,
но съм понасял и това.
Бях със смазана ръка,
бях с цепната трахея,
но нищо не боли така,
както сърцето ми по нея.
Драгомир Симеонов
На болката в съня си ще намеря изкупление,
ще затворя влюбени очи...
и ти ще дойдеш - като някакво видение,
което бавно ще ме обсеби.
До мене тихо сякаш ти ще седнеш,
ще ме помилваш нежно със ръка,
а аз ще искам с устни да я стигна,
да целуна тъй желаната мечта.
Ръката ми ще затрепери,
сърцето в радост ще гори
и ще търси да намери
път, по който в теб да затупти.
Погледът ти после ще потърся,
да видя в него моята душа
и как изтриваш да почувствам
от лицето радостна сълза.
Невярващ до себе си ще те притискам,
за да не избяга моята мечта
и пламенно да ти нашепвам
така изстраданите две слова.
Ще понеча да попитам нещо,
но мъка ще възкръсне в мен жестоко
и ще ми стане тъй горещо,
ще пропадна сякаш надълбоко.
Радостта ще бъде само кратък миг,
очите с болка ще отворя,
не ще чуеш моя молещ вик,
ще се стопиш завинаги в простора...
Ще бъде само сън - излъган блян,
утрото отново сам ще трябва да посрещна,
но всяка нощ, дори в сълзи облян,
ще се моля пак в съня си да те срещна!
ИЗМАМА
Научих се да плувам, но потънах
във хорските безбрежни дълбини.
Научих се да слушам, но не чувах
шума на идващите с грохот хиляди лъжи.
Научих се да вярвам.
На доверие
приемах всичко, казано ми от света.
Научих се да пазя времето.
Безвремие
сега оплаква мойта самота.
Научих се сълзите си да сдържам.
Без сълзи
плача често в стаята сама.
Научих се да ходя гордо, но пълзи
във сянката ми моята душа.
Научих се да не греша, но грешките
сами ме срещат в пътя ми нелек...
Научих се да бъда някой друг,
не себе си.
Научих се да съм измама,
не човек!
С.Куюмджиева
Не искай - Лили Ресел
Не искай да ме имаш.Аз съм болка,
която много трудно се лекува.
Ако си тръгна,питаш ли се колко
на твоето сърце това ще струва?
Не искай да ме гледаш.Аз съм Майа -
игра на плът и форма,ала вътре
до днес за никой не отключих рая.
Духът ми сам чертае свойто утре.
Не искай да ме любиш.Аз съм огън,
а огънят изгаря без остатък.
Не искай! Аз съм оня плод отровен,
от който се умира.Но е сладък.
Не искай да остана.Аз съм пътник,
а пътникът катери върховете.
В пустинята зове миражи смътни.
Не мога да остана. Аз съм цвете.
А цветето увяхва и остава
сред вечния всемир на Световете
витаещата жажда Незабрава.
Не искай да остана.Аз съм цвете...
Анета Саманлиева
Твоят път
Без път и вяра, без посока
буксуват чувствата в калта.
И само тялото усеща,
и търси близост със жена.
Но тези чувства са измамни.
Макар да търсиш свобода,
от всички срещи краткотрайни
в сърцето някъде стои следа.
Устните шепнат думи силни,
отричат нуждата от любовта.
Очите само са безсилни -
издават тъжната душа.
Дори понякога съдбата
да скърши тежко нежен цвят,
от корените, там, в земята
възражда се за нов живот.
Безсилен е човек да пречи
на този вечен кръговрат.
Така създадени сме всички -
любов да търсим в този свят.
Защо си самотна, грешнице?
Само ти, виното и свещите.
А в очите, с цвят на лешници,
плуват меко тъгата и грешките.
През колко сърца прегази?
Даже май не си ги броила...
Колко рози не сложи във вази,
как те дразнеше думата "мила".
Разсмиваха те мъжките сълзи
и се смееше, без да го криеш-
гордостта им пред теб да пълзи,
гласовете от болка да вият...
Обградена от куп обожатели,
любов след любов на опашка,
даже нежното "само приятели"
не приемаше-беше опасна!
Само трима вечерят сега-
ти, виното и свещите.
Много грешки и малко тъга
в очите с цвят на лешници.
Мостове изгорели. Няма бродове.
Грамада черепи в земята спи.
Заключени са изходи и входове.
И пътят е – след слепите тълпи.
Като коне с капаци на очите,
доказали как тесен е светът,
уж по безкраен път вървят тълпите,
а всъщност по окръжност се въртят.
Дъждът плющи по нямата палитра.
Галоп отеква в есенния свод.
И няма звуци, цветове и ритми.
И в дробовете липсва кислород.
Не стигат лудост или вдъхновение,
За да разкъсат този кръг проклет.
Нима това е вечното движение-
Безкрайният човешки ход напред?...
Вл.Висоцки
И ето сложих вече края...
Ала повече започва да боли..
Как намерих сили аз не зная...
Затворих страницата на общите мечти!
И повече няма да се мъчим.
Живота си сами ще продължим.
Тръгваме по пътища различни.
Така е по-добре, ще трябва да се съгласим!
„Сбогом” казахме взаимно...
Взаимно мислим ”остани”...
Ала да останем - невъзможно е...
Знаем го и аз и ти..
Не пускай тишината да си иде.
Единствено чрез нея ми говориш,
а думите са бисерните миди,
които не поиска да отвориш.
Не знаех, че е толкова прекрасно
мълчанието между двама души.
Не чувам звук, а всичко ми е ясно.
Ти все мълчиш. Аз все така те слушам.
не се изказвай неподготвен,прасе
Не, не ми е тъжно!
Не, не те очаквам -
нито да ми пишеш, нито да ми звъннеш.
Да, добре съм и не се оплаквам!
Даже на морето няма да разкажа
за съня си, в който ти внезапно влезе.
Вече се събудих! Никак не е важно
кой ли вятър теб пък, тука те донесе...
Вече съм онази - делнична, практична.
И за теб изобщо, не, не ми е тъжно...
Ето, даже трия спомени обични...
Ти нали ми вярваш?
Себе си обаче как ли ще излъжа...
Твоите рани
Боли ме от твоите рани...
Най-много от тези,
които аз причинявам.
Доспехите рицарски
не могат да бранят
сърцето от думи,
които раняват.
Доспехите рицарски
блазнят мнозина.
По мярка обаче
не всекиму стават.
Ех, твоите рани може да минат,
но твоята болка
във мен
ще остава.
Днес не окачих пердето си -
цялата ми стая виж.
Днес съм весела, загдето си
без кураж да си вървиш.
Хайде, викай ми безбожница,
злобно ме прави за смях:
все пак аз ти бях любовница,
все пак мъка твоя бях.
Ана Ахматова
ВИК
Д.Дамянов
Бягай!Бягай от мене !Спаси се!
И от себе си мене спаси!
Угаси тази лумнала мисъл!
мойта лудост по теб угаси!
Тя е страшна!Безумна!Нелепа!
И тъй както в най-сладката жар
днес ни топли,тя утре на пепел
ще ни стори във своя пожар.
Казвам"Бягай!",а всъщност протягам
две ръце:"Остани в моя ден!"...
Как от себе си сам да избягам?-
Ти си цялата,цялата в мен!
Песничка за надеждата
Когато изглежда,
че няма надежда,
че всичко е свършено вече
недей се смущава,
недей се прощава,
недей се предава, човече.
Кажи: Не ми пука
от таз несполука
аз мога, аз вярвам, аз зная,
че въпреки факта,
това е антракта.
Това е антракта - не края.
От огън опърлен
от всички захвърлен
затворен в най-тъмната стая
недей се спотайва,
недей се отчайва.
Кажи си: това не е края.
Недялко Йорданов
За себе си
Не съм това, което бях;
съдбата е неумолима.
Бе пролет, лято, но след тях
в прозореца наднича зима.
Любов! Със страст неукротима
боготворях те всеки час!
Ех, два живота ако има,
по - вярно бих ти служил аз.
Клеман Маро
Какво по-хубаво от хубаво момиче
прегърнало любимия насън,
додето той не знай,че е обичан
макар и буден някъде навън.
Шандор Петьофи
Татяна Георгиева
Между нас няма различия.
Родени сме всички голи.
Вие не ме обичате.
Аз не ви и моля.
Срещаме се привично
в кафенета и холове.
Вие не ме обичате.
Аз не ви и моля.
Бор или кокиче -
еднакво крехки са стволовете.
Вие не ме обичате.
Аз не ви и моля.
Между нас няма различия.
И във смъртта сме голи.
Цял живот ви обичам.
А вие не ме и молите.
СГЛОБЯВАМ СЕ...
Смеха ми пазиш във една кутийка
със надпис "Нейните неща"...
А пък на мене ми е страшно тихо...
След теб ли оглуша Света?
След теб ли млъкнаха очите ми?
И устните ми... Ти ли ги открадна?
На пъзел заприличала съм днес...
Сглобявам се. Но става бавно.
Ръцете ми са тук. Но не прегръщат.
Сърцето ми тупти, защото трябва.
Не си мисли, че искам да ми връщаш,
това, което вчера ми открадна.
Нали ти казах - пъзела подреждам...
Което липсва - ще го дорисувам.
Закърпих си крилете. Пак летя.
Но в твоя свят...не съществувам!
Колко струва чаша вода,която живота спасява ?
Клко струва една усмивка,която в сърцето остава?
Колко струва едно палто,което да те пази от студа?
Колко струва една мечта,която прогонва скръбта?
Колко струват едни очила,с които да виждаш реално?
Колко струва едно лице,което да ти пасва идеално?
Колко струват едни обувки,с които от себе си да избягаш?
Колко стува една любов?.....зависи.....ти колко даваш
Правила за публикуване
2001 - 2024 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2024 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
