Любовна поезия

[LadyDi]

Това са текстовете на две песни, които много харесвам.

Знам, не мога да ти дам
крила като на птиците,
които все сънуваш.
Знам, но пак дочувам сам
със устни нецелунати
как шепнат, че обичам...
Знам...

Няма да съм твоя тъмен грях,
жестока страст, отчаян страх.
Няма да съм твоя талисман,
красив герой или сълзлив роман.

Може би съм твърде уморен
от всичко в теб, от всичко в мен.
Може би е писано така
да бъдеш дом за моята тъга.

Вземи си думите и онзи смях.
Аз искам само копнежа по тях...


Давам любов, давам за цял живот.
Вземи си много, за да раздаваш и ти.

Не се страхувай да я вземеш от мен.
Със нея можеш да обичаш и друг.
Аз знам, че с тази любов някой ден
ще даваш обич на своя съпруг.

Тогава аз ще бъда там между вас,
с любов изгаряща без пощада.
Ще дам живот и на твойте деца.
Това ще бъде мойта награда.

Давам любов, давам за цял живот.
Не искам нищо, само ела я вземи.
Не чакай!
Давам любов, давам за цял живот.
Вземи си много, за да раздаваш и ти.

[IrRePlAcEaBlE]

*Любов по навик*
Ти върна се, забравил че си тръгна.

Защо и как? Не помниш ти.

Но тази рана още ме погубва,

раната която без да искаш сътвори.



Сега съм друга, твоя, ала променена.

Не се четат в очите ми мечти.

Готова съм да бъда пак сломена.

Защитен щит са моите сълзи.



Ти също вече може би забрави,

че някога боготвореше моето лице.

И в деня, във който ме остави,

угасна нещо в моето разплакано сърце.



Сега си тук и пак сме двама,

но нещо днес е между нас и ни дели.

Любов по навик... рана подир рана.

Любов насила. Днес това сме аз и ти.

[IrRePlAcEaBlE]

Истинска
Живота ми започна отново,
макар, че част от мене умря,
и вече в сърцето ми ново,
има слънце, небе и поля.

Във очите ми грее простор,
и косите ми вятър целува,
аз избягах от твоя затвор,
като птица от днес ще лудувам.

И ще дръзна да бъда красива,
и ще дръзна да бъда добра,
и ще дръзна да бъда щастлива,
вечна и истинска - просто жена.

[ShtrudeL]

Чакалнята на гарата,
закъсал съм с цигарите
минутите оказват съпротива.
Картинката е старата -
два куфара, китарата .
Завръщам се,
но всъщност си отивам.

Смениха се сезоните,
съблякоха се клоните
сега октомври слънчев е обаче.
Препълнени пероните,
очакват ни вагоните.
Аз смея се,
но всъщност плача.

В купето пак съседите,
дотягат със беседите.
Бюфета ми предлага топла бира
че весел съм не гледайте -
усмивката на кредит е.
Възкръсвам уж,
но всъщност днес умирам.

Запалиха фенерите,
с неонова феерия,
щом залезът помръкна неусетно.
Търсете - ще намерите,
аз търсих - друг намери я ...
Щастливец съм,
но всъщност съм несретник.

Защо ли огледалото
посърнало е цялото
и себе си не мога да позная?
От Черното и Бялото
е почнало началото.
Започвам уж,
но всъщност съм накрая

Звездите са угаснали
ех, май не сме пораснали ,
да плача за това не ми прилича.
Угаснали - пробляснали,
звездите са във нас, нали?
Аз мразя ги,
а всъщност ги обичам.

Тежко на повалените -
кръвта напуска вените,
животът и без туй е бързотечен.
Денят е на спасените -
приветстват ги арените.
Спасен съм,
ала всъщност съм обречен.

Пазете карамфилите
на розите от жилото.
Последната целувка ме подсеща -
Ти питаш ме: "Боли ли те
следата от червилото?"
Боли ме!
Всъщност не усещам . . .


Богдан Дичев

[ShtrudeL]

И ако трябва нещо да поискам,
преди да си отида от света,
една любов, без име и без смисъл
мечтала бих за миг да споделя.
И ако трябва да целуна някой
със устните, преди да се стопят,
ще искам да е Той. И да е лято.
А след това... те нека да мълчат!
И ако трябва да пресметна всичко,
похарчено от мъка в някой бар.
Платила бих един живот. И лихвите.
Но аз сама не ставам за лихвар.
И ако трябва утре да си ида
аз бих избрала точно този мъж,
да срещне любовта ми за да види,
че истинската идва по веднъж!

[ShtrudeL]

Поредният... Започна да ми писва
от обич изживяна по сценарий.
От имане. От искане. От липси.
От нерви и изпушени цигари...
Започна да ми писва все да зная
зад ъгъла какво ще ми се случи.
Живея в кръг. И толкова безкраен.
До следващия, който ще ме счупи.
Все нежни думи. Все красиви маски.
Обичат ме (и всички са ми верни.)
Кръщават ме любовно. Много ласкаво,
наричат бяло всичко що е черно.
Започна да ми писва ежедневното.
Еднакви са ми сряда и неделя...
От пристъпи на страст или на ревност,
завършващи по навик на вечеря.
Погубва ме познатото мълчание
след думите заглъхнали във мрака.
И всички чути смели обещания,
които знам, че няма да дочакам...
Започна да ми писва от набожност.
Не съм им Бог пред мен да коленичат.
Мъжът е мъж когато невъзможното
не му е пречка за да ме обича...

[ShtrudeL]

Аз не спрях да измислям.
Той не спря да сънува .
И навярно му липсвам,
и навярно си струва…
Предполагам, че може,
предполагам, че искам
да избягам от кожата си,
да започна начисто.
Предполагам, че вярва.
Предполагам, че чака.
Две загубени гари
И неспиращи влакове…
Една смешна история
със банална развръзка.
Тъкмо да се помолиш
и сърцето се пръска.
И лепиме парчетата,
и едно все го няма.
Но си знам – някой петък
ще дочакам голямото.
И тогава ( Глупачка!)
Ще се влюбя неистово,
в някой дето е чакал
да не спра да го искам…
До тогава (Простете ми)
Ще тъгувам арпежно.
Малко скъсани нерви,
Малко смачкана нежност…
Кофти свършва сюжетът
В тази приказка мъжка…
Всичко почва във петък.
Всичко - в петък се връща.

[LadyDi]

На едно шумно и южно пристанище,
моя късна любов, ще те чакам.
Седем кораба бели ще срещна,
седем късни луни ще изпратя.

Кипарисите, черни вдовици,
седем песни по нас ще изплачат.
Седем вятъра в седем посоки
ще разпратя за тебе да питат.

Седем млади жениха ще върна
седем сватби да вдигнат без мене.
И ще чакам, любов, ще те чакам,
ти под черни платна ще пристигнеш.

В седем димни таверни ще пием
чаша евтино вино със всеки.
Седем нощи, любов, ще танцуваме,
ще танцуваме там на пазара.

А под осмата кръгла луна,
седем вятъра с флейти ще свирят.
Оплаквачките с весели песни,
седем дни само нас ще прославят.

Ти зад седем морета се бавиш,
седем рани те водят при мене,
че от всичките земни пристанища,
само в моето има спасение.

Още преди да те срещна в живота си,
теб аз обичах.
В древни гравюри и улични фотоси,
в звездна поличба.
В шумни площади и празни понятия,
в цирков спектакъл.
По телевизия, по телепатия,
тебе съм чакал.

Колко години без шум са сближавали
двата маршрута.
Колко причини света са създавали
в тази минута.
Нежния сблъсък на влюбени атоми,
вик на веселени.
Още преди да започне съдбата ми,
ти била си до мене.

Ти ме въздигаш по стръмните пътища,
ти ме възспираш.
Моите кошмари и приказни сънища
ти режисираш.
Двама се лутаме в болка и истина,
в гняв и сърдечност.
Тази любов е в безкрая единствена.
Миг като вечност.

Свенлива, лека мъгла.
Лек дъжд по оголели клони.
Не бързай да рисуваш светлина.
Нюансът на нощта е помежду ни.
Очи, попили кадифе,
ръце поглъщат топлината
на тяло, свити колене.
Не ми отнемай тъмнината.
Свенливо, спуснато перде.
Легло, стена и сън отсреща.
Тих шепот, устните са две...
докосване... и още нещо...

Ти си на мойта победа горчивото.
Ти си сълзата неканена.
Ти си чувството дето все ме опива.
Ти си солчицата в раната.

Ти си дрехата дето най ми отива.
Ти си обетът неискан.
Ти си камъкът, хвърлен в моята нива.
Ти си стихът недописан.

Ти си копнежът все разпиляван.
Ти си утехата в мрака.
Ти си грешките, които прощавам.
Ти си мечтата нечакана.

Ти си моят демоничен спасител.
Ти си лъжата безсрамна.
Ти си най-жестоката моя истина.
Ти си мехлемът за рани.

Ти си ми всичко, което без рими
в живота веднъж се изрича.
Всъщност исках да кажа, прости ми,
само че те обичам.

Как искам да не бях ги срещал
очите ти, когато се тревожат.
Бих искал да не съм усещал,
да не познавах гладката ти кожа.

Две малки длани - да не бях ги виждал,
нозете боси - да не бях докосвал.
Подплашени коси да не прииждат
с купчИна незададени въпроси.

Бих искал да не съществуваш -
различна, неправдоподобна, дива.
Кк искам да не бях сънувал
внезапно, гола, как заспиваш.

Да можеше - объркано и сложно -
да те оставя в стари чекмеджета.
Бих искал, но не е възможно,
не се побираш в рамки и портрети.

Не се побираш в мислите ми даже,
и в този стих не се побираш.
Не бих могъл да те разкажа.
Не подозираш. Нищо не разбираш.

Здравей,
моя обич несбъдната!
Как си?
Помниш ли още очите ми?
Този плик отвори ли
с пръсти изтръпнали?
Внесох ли...
внесох ли смут днес във дните ти?
Ех...
Здравей,
моя обич изстрадана!
Ти не гледай петната по листите.
Та нали очие разплакани
толкова много харесваше...
липсват ли?
Исках...
моя любов недолюбена,
да напомня за мен отдалече,
да опитам да кажа с две думички,
да превеждам езика сърдечен.
Исках...
моя любов тъй бленувана,
да ти кажа каквото пропуснах...
Отегчи ли се?
Хайде, сбогувам се.
Ти прощавай...
но без теб ми е толкова пусто...

[LadyDi]

Позволи ми да се влюбя в теб,
да заживея пак
със мисълта за някой друг,
а не с жестоата самозаблуда,
че съм готов да се обичам.
Позволи ми да те разсъбличам
и под маската на твоите усмивки
всеки път да те откривам нова
и различна:
загадъчна, фатална, зряла, иронична -
непостоянна като есенно небе -
наивна... сериозна, нежна, деспотична,
любовница, жена
и едновременно... дете.
Позволи ми да те доизмислям
и да те мечтая,
остани до края непозната,
във блян ми позволи да те превърна,
в полуспомен,
да те достигам...
и никога не те позная.
Позволи ми да повярвам в теб,
да те превърна в идол,
в божество
от женственост и красота,
в съвършенство...
Да те жадувам и да те зова
и всяка нощ, опиянен
от ласките на блудната луна,
обезумял от сраст и самота,
изгубен в твоите отражения,
полудял от нощните видения,
изтерзан от мисли и съмнения
да те отричам и да те руша...
А после, в утринната тишина,
разкаян пред теб да сведа глава,
мълчанието ти да ти простя
и пак да те издигна в себе си -
от пясък кула,
мелница от вятър и мечти.
Позволи ми да се влюбя в теб
и ми прости...
за думите и плоските шеги,
за заблудите и жестовете нервни,
за клетвите, които не изричам,
позволи ми да се влюбя в теб
и да повярвам пак,
че съм способен да обичам.

[ShtrudeL]

Не ме поглеждай щом е за последно,

очите ти не мога да прежаля.

Със този поглед всичко ми отнемаш

и тихичко смъртта ми се повтаря.

Не ме целувай щом сега си тръгваш,

по устните ти исках да се стичам...

Но никой сън след теб не би ми върнал

целувките когато ме обичаше.

Не ме докосвай щом не ще ме парят

ръцете ти, протегнати към мене.

Защото знам, най-страшно се изгаря

от ласките, които са студени.

Не ме разпъвай щом не съм безгрешна,

венеца ми е трънен. Не от рози.

Ще ти простя за всичко. Във сърцето си.

Но безразличен... за това не мога...









Научих се да плача много тихо.
Научих се да крия всяка скръб.
Но ти... не се научи да обичаш
душата под красивата ми плът.

Научих се да викам и без думи,
да нося своя кръст и да мълча.
Но ти... не се научи да ме има
във утрото последвало нощта.

Научих се мечти да не сънувам.
Сърцето си научих да те пусне.
Но ти... не се научи да целуваш
без сянката на миналите устни.

Научих се на ласки и ножове,
на всякакви цинизми и обиди.
Но ти... не се научи, че не можеш
да бъдеш Мъж и просто да си идеш...








Луната ни видя в онази вечер
и сигурно ме чу да се усмихвам.
А после ми намигна от далече,
преди да си отиде много тихо.
Луната ни видя. Да се целуваме
в солената прегръдка на морето.
И две ръце мълчаха на сбогуване
в очакване на следващата вечер...

Луната ни видя. Видя очите ми,
в които се пробуждаха копнежи
да си признаят трудното обичане.
А в твоите... луната ни залезе...

[IrRePlAcEaBlE]

*Отмъщение*
Ще те срина затова, че ме рани!

Ще се молиш някой да помогне,

но ще капят кървави сълзи,

след като ме чуеш да ти казвам Сбогом!



Ще ме молиш, паднал пак на колене!

Ще ме търсиш после в хиляди очи!

В теб сърцето ти ще е на две

и даже тройно повече ще те боли!



Ще ти давам после мъничка надежда,

както даваше ми неотдавна ти!

После с ярост ще ти я отнема,

както смачка моите мечти!



Ще гориш, ще плачеш и ще страдаш!

Както ме накара ти...!

В мен сърцето вече не е цяло,

но ще съжаляваш дето го разби!

[IrRePlAcEaBlE]

*Не те обичам! Чуваш ли, не те?!*

Не те обичам! Чуваш ли, не те!?

Нищо, че боли, когато го изричам!

И нищо, че съм никоя без теб,

ти чуваш ли? Не те обичам!



Не те обичам! Чуваш ли, не те!?

Дори, когато пак за тебе плача!

Не си за мене най-специалният човек

и днес за мене ти не значиш!



Не те обичам! Чуваш ли, не те!?

Макар че често те сънувам нощем!

В сърцето свое имам само лед!

Не си мисли, че те желая още!



Не те обичам! Чуваш ли, не те!?

Недей ми вярва, щом ти го изричам...

Без тебе може да съм половин човек,

но чуваш ли? Не те обичам!

[m0n4yyy]

Ами .. аз не съм много компетентна, на тема поезия, но се разтърсих в нета и намерих две стихотворения, които много ми харесаха.


Признание

Добър вечер! Как си, лястовице бяла,
в този още недописан ден?
Ти стоиш - изтръпнала и онемяла,
не очакваше да видиш мен.


Господи! Та ти си още същата,
както и в онези ненаситни дни,
в онзи танц с душата ти, насъщната,
който всички цветове взриви!


Няма ли да ме поканиш? Чакам вести.
Още ли си с твоето момче?
Аз се влюбвах - може би безсрамно често,
но така ми беше по-добре.


Тичах след принцеси минзухарени
и разбрах от срещите безброй,
че жените други са създадени
само за да ме направят твой!


---


Моят "13 февруари"

Навярно ще бъде тъй мрачно и утре,
небето едва ли ще се проясни,
но този ден, още от своето утро,
аз зная, ще бъде красив.

Ще бъде красив дори и за мене,
макар и обагрен в безцветна тъга,
че липсваш до мен, но в мен съхранена
е твойта красива и топла душа.
А ти? Ще бъдеш ли с него?При тебе
ще дойде ли с цвете очакван и тих?
Ще пусне ли блус и в танца обсебен
ще шепне изтръпнал в косите ти стих?
Аз утре ще плача за тебе без сила,
нали си за мене все още една
и няма значение с кой си, но мила,
на празника утре не оставай сама!


П.С: Стихотворенията са на Николай Спасов.

[NaNa_SladuRana]

Слънчева баня
Жак Превер


Вратата на банята е заключена,
но слънцето влиза през прозореца
и се къпе във ваната,
и се смее във пяната,
а сапунът плаче, защото
му е влезло слънце в окото.

[NaNa_SladuRana]

Бележка на хладилника


не забравяй да ми донесеш
една дъждовна капка
два слънчеви лъча
три звездни намигвания
четири маха на пеперуда
пет листчета от незабравка
шест цвята от дъгата
ще приготвя
седем дни любов

[dundichka]

Замълчи...
Очите ти ухаят на желание.
Отпивам с устните ти
огън на кристали.
Спокойно,
съседката е глуха.


Замълчи...
Говори по тялото ми с пръсти.
Накарай клетките ми да крещят
и полети в ръцете ми.
Таванът се усмихва.


Замълчи,
после ще говорим за любов.

[dundichka]

Обичам всепоглъщащо,
неудържимо,
без слънце,
без памет,
без въпроси,

без отговор,
без пощада,
без утеха,
без доказателства,
без присъда.
Обичам самотно,
до грях,
до самоотричане,
до болка,
до припадък,
до забрава,
до жестокост,
до полуда,
до ярост,
до смърт,
до изнемога...
Обичам така,
както само АЗ мога!

[dundichka]

Когато болката запари във кръвта,
когато сянка във очите затежи,
кой ще подаде приятелска ръка
и болката ми с устни ще стопи? ...

Кой? Защо мълчиш?
Огледалото с лъжи е вече чисто.
Но си все тъй безмълвна...
Не знаеш нищо...

Когато щастието стане спомен,
когато рухнат всичките мечти,
кой тогава, дори без звук отронен
ще ми вдъхне вяра в утрешните дни?

Кой? Защо мълчиш?
Огледалото с лъжи е вече чисто.
Но си все тъй безмълвна...
Не знаеш нищо...

Когато никой моя грешка не ще може да прости,
когато се препъна безвъзвратно във живота кратък,
кой с усмивка тиха нежно ще ме утеши
и както някой в детството ще каже "Не плачи!
Всичко е наред, мама ще набие този камък!"

Кой? Защо мълчиш?
Огледалото с лъжи е вече чисто.
Но си все тъй безмълвна...
Не знаеш нищо...

Когато верността на истинските ми приятели изстине
и аз завинаги загубя вяра в любовта,
кой във този труден час при мен ще дойде, макар да се проклина
и тихичко ще каже: "Аз съм твоя. До смъртта!"

Кой? Защо мълчиш?
Моля те, кажи!
Но ти не знаеш нищо.
Знаеш само, че няма да си ти...












Писна ми
.музика: Димо Филипов
изп: Даниела Никифорова

Знаеш моята душа
колко силно те жадува
и нарочно, с хитрина
все ме караш да ревнувам.


Правиш се на най-желан,
сред лъжи ме пак притисна.
Предизвикваш ме, но сам
не усещаш как ми писна!

Припев:
Писна ми от номера!
Спри фалшивата игра!
Писна ми от номера!
Искам обич, не война!


Ако циркът продължи,
ще ме принудиш да играя,
но тогава запомни,
че ще плачеш ти накрая!

[Re5peC7]

Всяка нова сутрин щом отворя аз очи
нещо в моите гърди ме свива и боли.
Болка от щастие за миг видяно
и съдбата да остане в миналото неизживяно!
А сърцето, клето, бавно умира
заради спомени не оставящи го на мира.
И живее то с мисълта за трепети минали
дошли така внезапно, както и заминали.
Тъгува то за своята половинка мила
допълваща го и превличаща с не ознаваема сила.

В жестока битка с разума то се вплита
и с надежда дълбоко в гърдите скрита
седи пред него и тихо пита.
Истина ли е било всичко това
и ако е, къде сега е тя?
Къде е искрицата даряваща със светлина,
поддържаща онзи пламък и неговата топлина?
А разума отговаря с тъга:
Нима ако не беше лъжа,
до теб нямаше да е сега тя?!
Нямаше да има пречки пред нея
и да стане момичето за което и аз копнея.

Седя Aз между разума и сърцето объркан
и едва ли не от тази тъга побъркан.
Седя и гледам всеки ден как отлита
изпълнен с болезнена самота, дълбоко впита.
И мисли за една, едничка красота,
че някой ден ще видя и усетя аз това
за което страдам и тъжа,
но този път няма да е лъжа
и с нея ще прекарам староста!

П.С. Единственото ми до сега

[DiddyFilth]

Аз съм тази, в която се оглежда Луната,
аз съм тази, с която Слънцето спи,
аз съм тази, която рисува дъгата,
след дъжд пороен валял в нечий очи!
Аз съм тази, която превръща сълзите
в капки чиста, кристална, нежна роса!
Аз съм тази, с която танцуват звездите
и заплитат си блясъка в моята коса!
Аз съм тази, с която говори морето
и на мен то изпраща в бутилки писма!
И съм тази, дето нощем, смутено небето
обладава с изпепеляващо огнена страст!
Аз съм тази, дето пее сутрин със изгрева
и съм тази, дето той целува в зори!
А вечер тихо се сгушва в червенината на залеза,
уморена от всичките хорски беди.
Аз съм тази, с която пролетта тихо стъпва
и дарява живот на всяка пъпка и цвят!
И съм зимата, дето ги нежно прегръща
в зимен сън с пелена от пухкав, бял сняг!
Аз съм тази, с която вечер децата приспиват.
Аз съм тиха мелодия, ненаписан роман,
аз съм приказка, Фея, съдба, орисия...
На мъжете в очите – неизригнал вулкан!
Аз съм тази, която се пръвръща във вятър,
А понякога дори съм гъста мъгла...
Аз съм киноспектакъл, мюзикъл, театър...
Аз съм неразгаданата стихия – Жена!

[DiddyFilth]

Отивай си! Отдавна ме изгуби!
(Сърцето ми страхливци не обича!)
Аз в бурите,в стихиите се влюбвам
и всичко непознато ме привлича.

Гори кръвта в немирните ми вени.
(а цял пожат за твоите предложих)
Страстта си - нажежена до червено
в краката ти без капка свян положих.

Не съм от съвършените,не съм -
аз лудост съм посипала земята!
Не мога да съм кротка и насън...
Изригват сто вулкана във душата!

А ти заключен в тесния си дом -
животът си - живот ли го наричаш?
Безплътен и оставен без подслон
живее,който истински обича!

Отивай си! Сърцето ти е празно!
Безстрастен и кошмарен твоя ден..
Такъв човек- (от обич да се пази!)
как би намерил място покрай мен ?!?!

[DiddyFilth]

За него ти недей да плачеш!
Не го наричай щастие едничко!
За него вече нищо ти не значиш!
Хайде затупти отново пак сърце мъничко!
Недей да викаш името му в тишината!
Безмислено е,разбери!
Недей потъва в самотата!
Съживи се,другаде любов търси!
Извинявай,че ви запознах
с неговото уж добро сърце.
Влюбих се и след това,че е жесток разбрах.
Моля те не умирай,сърчице!
Не ме вини,че го обикнах.
Ти най-добре знаеш какво е любов!
Виновна съм аз,че свикнах
и сега гаснеш по човек суров...
Хайде мъничко сърце,върни се!
Недей да бъдеш като него камък!
С нови сили възпламени се!
Нека в тебе се запали онзи светъл пламък!
Хайде миличко сърце,стига толкова сълзи!
Нима очакваш той жестокия да се извинява..?!
Остави го и следвай своите мечти
и знай,че тайно някой ден ще съжалява!!!

[Jumbie483]

Нали разбрахме се, за кратко?
Дори разбрахме се - веднъж.
Любовна страст във време кратко,
а чувствата - стихиен дъжд.


Е, казахме си без причина,
каквото стане - всичко е за миг.
Омайна страст в очите сини,
а в устните - сподавен вик...


След туй два дни сме разделени.
Минутите, секундите броим.
Поглеждаме назад смутени,
мечтаем, мислим, малко спим.


Пред мене си... Избухва страст.
В прекрасен ден - усамотени,
усмихнати щастливи! Няма власт
горещата любов да ни отнеме.


Отново път... Отново мрак...
Изпитващ чувствата любима.
О, скъпа... Искам пак,
до мене да си. Да те имам!

[Jumbie483]

Зная, че боли и ти е тежко.
Ще премине вярвай ми дете.
Болката е силна, но човешка,
и така ще бъде векове.


Имал съм Любови и раздели.
Страсти силни - с много топлина.
Мигове от болка полудели,
до безумност в своята тъга.


Във косите ми сребрее вятър,
във очите - пламъчета жарки,
а живота ни - като в театър
сменя сцени, сценаристи, шарки.


Намери утеха във мечтите,
в римите написани със зов.
Украси ги със сълзи в очите
и онази истинска Любов.

[Jumbie483]

Животът тече си тихо, нормално,
проблясъци някакви - просто банално.
Дните отлитат бавно, беззвучно.
Емоции няма... Без тебе е скучно!


Далече си мила. Много далече.
Искам до мен да си, а съм обречен,
с очите ти сини, устните сочни
в мисли самотни, сън да започвам.


Наведен описвам душата си в рима.
Звън чакам! Кажи ми, че още те има.
Че утре ще дойдеш прекрасна, красива
със страст и любов... До мене щастлива!