Любовна поезия

[Jumbie483]

Усещане за нещо съвършено,
което ще се случи всеки миг,
обзема ме и чувството вълшебно,
като икона ми явява твоя лик.


Грешни сме... Но кой не е кажи?
И ако трябва пак да избера,
аз грешно ще живея всички дни,
стига ти, до мен да си сега


Свeтлината в твоите зеници,
ще ме опива като вино руйно,
Абаносовите ти къдрици,
безмълвно ще роят ензими буйни.


Любовта ти ме опиянява...
Потъвам в океан от страст.
В нощите, в съня ми се явяваш
с щастие във вечната и власт.


Косите ти - ухаещи цветя,
разцъфнали по голото ти тяло
предвестник са на пролетта,
която дълго с тебе сме желали.


Постой така... Не сe превръщай в сън...
Без теб отново ще осиротея,
и със звездите светещи навън,
останал сам, за тебе ще копнея.

[Jumbie483]

В студенината на ноща през зимата,
когато ветровете вън са полудели,
ще галя белотата ти... Незримата...
Танцуваки във снежните постели.


В пролетно омайно утро - ранобудно,
пиейки от вишневите устни елексир.
Ще те рисувам във мечтите чудни,
с палитрата на любовта безспир.


В жегата на наш'то страстно лято,
слънцето след нас в галоп ще тича.
В ръцете ми ще бъдеш мойто злато,
опиянен, без край ще те обичам.


В позлатените листа на тъжна есен
животът щом започне да заспива...
Ще те прегърна с тази моя песен
и с утни жадни, пак ще те опивам.

[Jumbie483]

Годините бавно рисуват лицата ни,
миг подир миг, ден подир ден,
дълбаят неспирно, дълбоко с длетата си
своите фрески в живот уморен.


Отварям албум от години непипан.
Чувства и спомени - във тишина.
Бързо във времето нявга прелитам,
в утрото чудно на любовта.


Тук си Венера, кипяща от страст,
в поглед събрала безкрайна вселена.
Няма и помен от скритата власт
на неспирно вървящото, тягостно време.


Колко съм влюбен... Виж тук как личи...
Не можех... Не исках очи да откъсна...
И днес със любов те поглеждам дори,
без да усещам на времето кръста.


Виж тук приветливи морски вълни
слънцето, пясъка - страстни години...
Снимка във хижа, я погледни
вън как вилняла е лютата зима!


Тази не гледай... Фокус тя няма...
Треперещи пръсти държат апарата.
След тежка, безсмислена, истинска драма,
в изблик на ярост, затваряш вратата.

[Jumbie483]

- Ало... Да... Аз съм... Кой?
Не може да бъде... Къде си, кажи?
Гласа не познах... Променил се е... Моля те стой...
Радвам се... Как? От какво да горчи?


Годините... Чакай... Моля те остави...
И двамата имаме своя вина...
Не... Защо? Отдавна простих...
Остави... Беше някога... Как си сега?


Тъй ли? Не знаех... Ех, кофти съдба...
Помниш ли нашата, първата среща?
Помниш ли как ни огря утринта,
слети в едно от целувки горещи?


Зная... Боли... За какво съжаляваш?
Аз все още не съм безразличен...
Спрях... Няма... Не те наранявам...
Как да не помня... Аз те обичам!


Нищо не искам... Бих желал да те видя,
за миг да надникна в твойте очи...
Не желаеш... Добре... Не съм се обидил,
аз виждам те в спомени нощи и дни.


Годините бръчки безброй ми дариха.
Стилно в косите среброто блести.
Твоите думи не ме нараниха...
Бързаш ли? Чао! Пак позвъни...

[IrRePlAcEaBlE]

***Сбогом***

Оставям те... боли ме, но си тръгвам.
Не ще намериш ти към мене вече път.
Заклевам се, че няма да се върна,
а някъде ще търся своя топъл кът.
Без тебе може би ще ми е празно,
но с теб сто пъти повече боли.
Да плача всеки ден? Напразно.
Напразни днес са моите мечти...
Но ти ще ме загубиш и ще съжаляваш,
когато видиш в нея моите очи.
Очи, които ще се взират в тебе,
а твоите ще бъдат пълни със сълзи.
Не зная всъщност колко ще ме помниш,
но зная, че загубиш ли, ще разбереш.
Веднъж изстрелял твърдо "сбогом",
утре с нищо няма да ме спреш...
Оставям те! Наистина си тръгвам,
дори сама да зная, че не е така.
За тебе вече няма да съм първа,
за мен ще бъдеш може би тъга.
И трудно ще е да те гледам отдалече
как прегръщаш нея вместо мен.
Помни, че ти бе този, който се отрече,
защото ще ме търсиш някой ден.
Оставям те, да знаеш, за последно.
С сърце разбито... и със сълзи във очи.
Умря във мен последната надежда,
но утре ти вината в себе си търси.

[LadyDi]

Приятел си. Ще поиграем карти.
Ще пием за мира и за жените.
(Завиждам на родените във Спарта,
как трудно било да сдържиш сълзите).

Приятел си. Така ми е спокойно.
Е, разкажи за твоето момиче.
Отдавна сме погребали виновните.
Мъжът ми е добър. И го обичам.

Да ти налея още? Уморен си.
И аз съм уморена, но е празник.
Отдавна, както казваш "влязох в релси".
Отдавна, както казваш "няма празно".

Хлапашкият ми сал е здраво вързан.
Научих се да имам и да губя.
Сега си тръгвай бързо, много бързо...
Защото, всъщност, искам да се любим.

Камелия Кондова

Не, моят поглед не е влюбен в теб.
Той твоите пороци вижда ясно.
Сърцето, чийто порив е нелеп,
да люби твойте грешки е съгласно.
Гласът ти не ласкае моя слух
и ласките ръката ми не чувства.
С петте си сетива оставам глух
за празника на всички чувства.
Но и петте ми бедни сетива
напразно се опитват от отдавна
да убедят сърцето ми в това,
че в твойто робство гибелта е явна.

Една утеха имам в тоя свят:
ти мой си грях и ти си моят ад.

Не летиш на моя сън с крилете
и към мен не яздиш Росинант.
Не съм за тебе неоткъснатото цвете,
нито съм мисловния гердан.
Не ме обичаш с обич невъзможна
и нощем не сънуваш моите очи.
Не съм принцесата от приказка лъжовна.
Отдавна преживях хлапашките мечти.
И всичко в живота до болка ми е ясно.
Научих се да те спечеля и загубя.
Гордостта научих да стои натясно.
Като грешница научих се да любя.
И всяка приказка сама съм изживяла.
Сега съм здраво стъпила в живота.
И срещам всякакви житейски неудачи
никога без думичка за ропот.
Но понякога във този сив живот
ми се иска за последно да се смея.
За това - бъди последен Дон Кихот.
Нека за последно да съм Дулсинея.

В тишината, разбита на прах по паважа
с теб сме се слели в последно танго.
И само сърцата смълчани разказват
колко безмилостно жестоко е то.

Колко пъти сливахме ледени пръсти
и в другия търсихме свойта вина.
И колко искахме други да бъдем.
И как всеки път ни гореше страстта.

Сега тангото ни ще е кратко. И грешно.
Въздухът помежду ни е огнен. Червен.
Ръцете се сплитат в миг от безвечност.
И пулсът ни удря - от ритъм пленен.

И сякаш безумни се движим във танца.
А лавата блика от наш'те очи.
Тангото е вечност. Тангото не чака.
И докрай този път ще боли.

Защото е наше. И е последно.
Последно танго танцуваш със мен.
Светът е замрял във близка далечност.
Нашият танц е от мъка роден.

[Presley]

Да се срещнем в "Инкогнито",мили,
и да эабравим какво е било.
Още утре със иэгрев от свила
миналоно ще си е отишло.

Ще живеем славно в таэи вила
и дрехите ще эабраним -
но каквото и да ни се случи,
маските не ще свалим.

Инкогнито отишла Пепеляшка
и прекарала славна нощ.
В таэи вила веселяшка
винаги е полунощ.

Инкогнито ще живеем прекрасно,
така че не питай "докога".
Чакам те на място лесно
с фалшив паспорт и малко трева.

Да се срещнем в "Инкогнито",мили,
и да напуснем Рая.
Аэ ще паэя твоята тайна,
ще я паэя чак до Края.

Инкогнито в
"Инкогнито" -
там всеки ден е нов.
Инкогнито в
"Икогнито" -
лъжата е любов.

[Selfexcuse]

Някъде във мрака чух гласа ти,
топъл и приканващ ме към теб.
Така се молих да те виждам във съня си,
но ето че сега стоиш пред мен.
Очите ти така ме омагьосват
и спомням си за миналите дни,
когато нежно, бавно те докосвах.
От спомена за теб така боли.

Протягаш ти ръка към мен, за да я хвана
и се усмихваш..както можеш само ти.
Протягам моята, опитвам се да стана.
Тялото ми от вълнение гори.
Ръката си почти до теб протегнах.
Помолих те: “я пак се усмихни”
И изведнъж, преди да те докосна ти изчезна.
Започнах да те моля “ОСТАНИ”

Събудих се, огледах се-къде съм?
Преди минута беше ти пред мен.
Мислите се гонеха в ума ми..
Какво се случва пак с мен?
Нали щях да забравя устните, смеха ти.
Нали им обещах да продължа напред.
Продължавам аз да чакам любовта ти,
а знам, че вече няма да съм с теб.
И те търся за пореден път в съня си,
Да те върна, да усетиш моята любов.
Но те няма и е невъзможно да се върнеш.
защото ти завинаги оставаш в онзи гроб ..


В памет на един много скъп за мен човек.

[BloodyAmy]

" Спомени от сегашните дни.. "

Цигара след цигара,
кълбо дим
и малко сива пепел.
Песен тъжна,
ноти, струни
и плачеща китара.
Глътка бира
и жажда за свобода.
Четири стени
и филм черно – бял.
Човек, сълза
и много тъга.
Болка, скръб
и сюжет познат.
Един самотник,
една жена.
Думи тежки
и крясъци безброй.
Любов,
раздяла и
два пътя с поска различна.
Без „сбогом” ,
без прегръдка дори.
Само със спомени,
от сегашните дни.


" Стара мечта.. "

Утро, дъжд, сив
и студен ден.
Кафе, цигари
и стари новини.
Снимки пожълтели
и спомени безброй.
Лист хартия,
мастило и перо.
Мисли пазени и
още едно любовно писмо.
Подател известен,
а получател „Любовта”.
Отговори неполучени
и дълбоко заровени мечти.
Покосени надежди и
любов – мечтана до старини.


" Липсваш ми "

Липсваш ми с всеки
изминал ден..
Липсва ми
всяко събуждане,
всяка чаша кафе,
всеки изпушен фас,
всяка усмивка и
след нея всяка сълза.
Всяка кавга и
подаръка след това.
Всеки малък жест,
всяка дума добра.
Изгрева, залеза и
красотите безброй.
Дъжда, студа и
прегръдките твой.
Целувките и нежността.
Разговорите с часове,
съобщенията среднощни,
снимките и разбитите мечти,
и гласа ти, който „обичам те”
в тъмното шепти..

„..Защото”
Посветено на: Слънчицето

Не те обичам, защото си красив.
Обичам те защото си себе си.

Не те обичам, защото ме караш да плача.
Обичам те, защото винаги, когато го правя държиш ръката ми.

Не те обичам, защото се смееш с мен.
Обичам те, защото ме караш да се усмихвам.

Не те обичам, защото си, като всички.
Обичам те, защото си единствен сред тълпата.

Не те обичам, защото ми казваш, че съм красива.
Обичам те, защото ме караш да се чувствам така.

Не те обичам, защото си с мен всеки ден.
Обичам те, защото, когато искам винаги си тук.

Не те обичам, защото ми казваш, че очите ми са хубави.
Обичам те, защото, чрез тях четеш в душата ми.

Не те обичам, защото говориш много.
Обичам те, защото дори и тишината с теб е красива.

Не те обичам, защото ми пишеш любовни съобщения.
Обичам те, защото, чрез тях ми показваш, че съм единствена.

Не те обичам, защото ме наричаш „Слънце”.
Обичам те, защото в моя свят слънцето си ти.

Не те обичам, защото ще си с мен завинаги.
Обичам те, защото те има.

Не те обичам, защото споделяш любовта си с мен.
Обичам те, защото ме караш да изпитвам нещо велико.

Не те обичам, защото сме едно.
Обичам те, защото без тебе няма мене.

ПП: Лично творчество са. (:

[Jumbie483]

Напразно се заричаш ти, напразно,
че за последен път със мен делиш
надеждите, илюзиите разни…

И нека в тази дълга нощ сънуваш
непрелетаема пустиня и небе,
в което двойка птици бавно плуват,
а нямай край, да кацнат няма где.

Наоколо примамващи миражи
и сенките на четири крила…

Когато се събудиш – ще ми кажеш
какво да сторим… Спи сега.

[Jumbie483]

Бих те нарисувал ако можех,
та със мен да бъдеш – в моя път.
Неоткрити цветове ще сложа
разстоянието да скъсят...

Светлина от слънцето ще взема
и на ранна пролет свежестта,
пътища незнайни ще поема –
да събирам цвят за красота.
Всяка птица тайно бих подслушал,
за да взема музика за теб...
Друго нищо – песните ми слушай,
да не бъда вятър в гола степ...

[Jumbie483]

Безлюдния град
е само с тебе населен.

Някога – безумен и млад,
сега – примирен и приведен,

пак пресичам стария площад,
от спомена във челото уцелен...

Безлюдният град
все тъй само с теб е населен.

[Jumbie483]

В съня ми идваш и целуваш,
лицето ми целуваш бавно.
Години вече те сънувам,
сега си вече по - реална.
Сега си вече въплътена -
ранима, земна и възможна.
Стоиш пред мен, поглеждаш в мене
и казваш да не се тревожа.
И аз наистина преставам
в Апокалипсис да живея.
Със мисълта за тебе ставам,
а вечер лягям пак със нея


И вече само ти, любима,
единствена в света ме имаш.

[Jumbie483]

С любовта си без жал накажи ме.
Най-сурова присъда ми дай
и извиквайки моето име
осъди ме на обич без край.

Във сърцето си на заточение
изпрати ме - без знак за пощада,
окови ме в смирено търпение,
шепнейки, че така ми се пада.

Не допускай оттам да избягам.
Не бъди милостива, небрежна.
Заключи ме, ако се налага
и със ласка измъчвай ме нежна.

…

Искам толкова да съм виновен,
участта си заслужено носещ,
в теб да бъда затворник вековен,
за амнистия без да съм просещ.

[Jumbie483]

Обичта ни е на таралежи -
разделим ли се, чувстваме хлад
и когато студът ни наежи,
връщаме се отново назад.
Зажъднели за топлинката
се прегръщаме, ала с бодли
се пронизваме точно в сърцата
и е топло, но страшно боли.
И от болката дирим спасение
и се пускаме, ала... Уви!
Пак изправени сме пред лишение -
болка няма, но пък ни студи.

--------------------------------------

В едно магазинче, в един безистен,
върху вратата, на лист закрепен,
беше написана кратка обява:
“Жажда за обич се тука продава.”.
Поозърнах се - никой не спира.
Жажда за обич се не котира,
както оказва се, май че тъдява,
ами котира се жажда за слава.
И тъй, загледан към белия лист,
в мене възникна въпрос напорист:
"Жажда за обич се утолява
само с любов знойна, като жарава,
ала проблемът е: Жажда за жажда
точно такава с какво се поражда?"

---------------------------------------------

Просто така,
искам, както ти пиша,
да те галя с ръка
и те чувствам как дишаш.
Просто така
ми се иска да знаеш,
че съм с теб и сега
и за мен да нехаеш.
Просто така
ще ти пратя с глухарче
малко радост с тъга
и със мене, макар че
“просто така”
просто никога не е.
Но какво от това?
И така ще живеем.
Просто така...

------------------------

Едно незапочнато мое писмо
чака ме чинно, като приятел.
Чака и моли ме само едно -
"Par Avion" да съм го изпрател,
за да не бъде задълго само.
Няма, не бой се, мило писмо.
Ех, на кого ли да те изпратя?
Нито за миг не ще си само,
двамата с теб неразделни сме братя.
Казано по-точно - с теб сме едно,
мой скъпоценен и верен приятел.
И така ще е, даже ако
някъде имаме веч получател.

[Jumbie483]

Колко пъти в любов сме се вричали,
тази истина без да признаваме,
че не сме него (нея) обичали,
а желали да ги притежаваме?

Под ръка колко пъти с “трофея”
и с повдигната гордо глава,
парадирали сме с него (с нея):
“Аз съм собственикът на това!”?

Колко пъти уж някак неволно
вместо “Ти ми харесваш.” да кажем,
“Аз обичам те!” - лъжем най-долно,
сякаш трябва да го (я) накажем?

Въобще него (нея) дарявали
ли сме с обич, със грижи и ласка,
или стиснато сме ги спестявали,
подло скрити зад "влюбена" маска?

---------------------------------------------

Колко преди да те срещна изтече?
Вечност ли, миг ли бе тоз период
е без значение - срещнах те вече.
Просто преди това бях без живот.

Ходът на времето с тебе започна
и затова тук ти благодаря,
че във отплата не знам колко точна
себе си сал можах да ти даря.

---------------------------------------


Представяш ли си? - каза той - Двете страни на монетата са толкова близо една до друга, а не могат нито да се видят нито да се докоснат...
И са обречени на тази безнадеждност завинаги.


***

С теб сме най-близки на тази планета
и пак не можем да викнем "Ура!",
че е животът ни като монета,
а ние нейни ези и тура.
Чувствам те, тук си, но в мен е тревожно.
Зарад сценария писан от Бога,
тебе да видя ми е невъзможно,
да те докосна пък никак не мога.
И ни остава утеха едничка
(в ада ни има и капчица рай):
няма да бъда сам, ни ти самичка -
близки и заедно ще сме докрай.

[Jumbie483]

Заметресение от степен осма
е щом те зърна. Покоят ми рухва.
С пръсти пък лекичко щом те докосна,
сякаш свръхнова звезда в мен избухва.

Но оцелявам без тежки последствия
и с теб в едно да се слея желая,
че аз жадувам ги всички тез бедствия
с апокалипсиса ядрен накрая.

----------------------------------------

Всяко нещо си има сезон
(време най-подходящо си има).
Всяко нещо си има резон,
т.е. има си своя причина.
Любовта само, май е такава,
дето все е извън правилата.
Ни сезон ни причини признава,
сиреч - не е в реда на нещата.
Любовта? Тя е вън от закона
и макар че награда не дават,
шест милиарда и колко милиона
я издирват и все се надяват.

--------------------------------------

Искаш да видиш какви са мечтите ми?
Тихо вмъкни се във техния храм.
Как ли? Със жадни очи във очите ми
поглед впери, те - мечтите са там.

Сънищата ми желаеш да знаеш ти?
В мойта постеля глава положи.
Сънищата ми, на обич ухаещи,
твои са. Виж ги и ги разкажи.

Моето бъдеще търсиш предсказано?
В миналото ми, назад погледни.
Там е, с присъствието ти белязано,
вплетено с твоите нощи и дни.

--------------------------------------

- Здравей, как е? - той я попита.
- Ох, ужас! - отвърна му тя.
- Спокойно! - но сам запреплита
език - Аз, такова... цветя...
- Добре. Мама май се досеща...
Ох, ще ми се пръсне сърцето. -
прошепва тя. С нейните среща
им предстои - тъй е прието.
- Готов ли си с тях да говориш?
- Напълно. Дошъл съм, за да...
- Аха, но добре да го сториш!
- Ще го! Дай да пийна вода...
- Сега... Нашите са във хола.
Пийни, после ще те представя...
- И след туй до мене на стола
седни - с другото ще се справя.

А не по-малко притеснени
са чакащите в хола двама,
че чедото май да се жени
решило е. Ама, че драма!

[Jumbie483]

[b]- Искаш ли на кафе да ти гледам?
- На кафе ли? Не, мен погледни
и ще видиш, че сянка е бледа
чашката пред зениците ми.
Не с кафе, нито с карти, а в мене
миналото ми ще прочетеш.
В мен ще видиш и идното време,
даже твойта съдба ако щеш.
Тъй, че нека допием кафето
и когато вкусът отгорчи
гледай ми както не е прието -
погадай ми с очи във очи.

---------------------------------

“Кога е любов?” пита ме настойчиво
един нелеп надпис от бял тебешир,
когото отбягвам със поглед учтиво
за да не смути вътрешния ми мир.
Но късно, въпросът в мен вече е влязал
и както би сторил агресор суров,
без жал, на парченца мира е нарязал,
защото не зная кога е любов.
Наказан, без мир и спокойствие? Нека!
Че съм недостоен, навярно и лош...
Любов е когато сънуваш човека,
в чиито обятия спиш всяка нощ.

-----------------------------------------

То явно шестица не ще да получа,
за тъй непохватната моя любов,
но искам от твоята да се науча
и уча, ала съм далеч не готов.

Задачи решавам, уроците сричам,
но щом на дъската застана, уви,
понеча ли да ти прошепна "Обичам..."
изпадам във паника и... не върви.

И почвам наистина да си мечтая,
как в някой прекрасен ден ще се смилиш,
със поглед разбрала, че всичко си зная
и мене от изпита освободиш.

-------------------------------------

Във някой ден, от сивота белязан,
ще звънна вън на входната врата,
нечакан. Ще отвориш с неприязън
и... мигом ще забравиш за света.

Във този ден, прибрал се отдалече,
със себе си дъга ще донеса
и разноцветни ще са дните вече,
каквито казваш, че сега не са.

Ти само се усмихвай и ще имам
бои за всеки ден да оцветя,
че краски от усмивката ти взимам.
Усмихвай се, така и аз цъфтя.

---------------------------------------

Прашинка ми влезе в окото
(горкото!)
и го насълзи.
Сълзичка
едничка
понечи
по бузата да запълзи,
но вятърът май

[Scouser]

Не зная дали му е тук мястото, ама измислих нещичко и реших да го постна, дано да съм оцелил правилното място.

От тогава до сега

От тогава до сега,
не съм имал друга жена.
Не защото не съм можел,
а защото не съм искал.

От тогава до сега,
ти си ми в кръвта.
Не защото така искам,
а защото те обичам.

От тогава до сега,
само ти ми липсваш на света.
Не защото те обичам,
а защото те отричам.

От тогава до сега,
съм искал да си настрана.
Не защото те отричам,
а защото те обичам.

[Jumbie483]

Не зная дали му е тук мястото, ама измислих нещичко и реших да го постна, дано да съм оцелил правилното място.

http://www.teenproblem.net/f/viewforum.php?f=21

Ето му мястото !!

[LadyDi]

Опитах се да те забравя. Неуспешно
във огъня на друга страст се хвърлих.
Но в пламъкът откривах безутешно
искрицата, с която ме опърли.

Избутах те във проспастта на дните,
със мисълта, че утре ще ме няма.
Но вятърът все още ме връхлита,
а пропастта е толкова голяма.

Удавих те във океан от сълзи,
простенали от бри по страните.
Но всеки дъжд със струите си бързи
те връщаше на капки по скалите.

Накрая те презрях и те отрекох,
на зарове дори те проиграх.
Но Господ ми прости. Нелепо.
Прости и ти. Че си ми грях.

Спря ли да вярваш във приказки,
във феи и разни магьосници,
в лами, в огнедишащи дракони
и бели, прелитащи конници?

Не вярваш ли вече във рицари
с железни доспехи и ризници,
във разни митични създания,
в чудовища, елфи и призраци?

Къде изостави мечтите си
за принцове в каменни замъци,
за нощните лунни разходки
сред белите, пухести облаци?

Изгуби ли вече усмивката
в годините с мъка прелистени?
Порастна ли вече със времето?
Не вярваш ли вече... във истини?

Любов,
не стой на прага -
влез.
Не те чаках
/момчетата никога не те чакат/.
Заповядай, седни.
Уютен е мрака.
Желаеш ли чай,
или може би мляко?
Ако пък искаш, дай
с някого да початим?
Да пусна ли музика?
Танцувам само рап,
но той не подхожда на дами.
Ох... какво да те правя.
Дълго ли ще останеш?

... дърветата, избухнали във бяло
и песента на коса,
и рижото на огъня по Благовец,
и стъпките ти боси,
и щъркелите в старото гнездо,
прегърнало комина,
и веселата рокля на цветя,
измъкната от скрина,
и свилените плитки на върбите,
целунали реката,
и пазвите на бухналите облаци,
подгонени от вятъра,
и синьото на младото небе,
откраднало очите ти,
и още нероденото дете,
повторило чертите ни.

[Neftochimic]

Лутах се в тъмното и достигна до дъното,
но да те забравя тъй и не можах!
Вграждах си сянката във стени от мълчание
и във хладен огън спомени горях!

Думи неказани и очи нецелунати...
Невъзможна ли е нашата любов?
До полудяване с тебе аз разминавах се,
но да те забравя тъй и не можах…

За отмъщение любовта ни завръща се
и убива ни със нежно острие!
С теб като нощ и ден
вечно все се преследваме,
но не можем да се слеем
във едно…

[IrRePlAcEaBlE]

ДРУГАТА ЛЮБОВ

Във рамка се опитах да я сложа,
но рамката се пръсна на парчета,
а тя - красавицата невъзможна,
ме стегна със невидими въжета.

Обсебваща, абсурдна и скандална -
пред нея каменна стена издигнах.
В очите ми ме гледаше нахално,
намигайки, се смееше ехидно.

Опитах в клетка - там да я заключа,
пред мене да стои опитомена.
Доказа ми - реши ли - ще се случи,
дори клеймо да носи - ЗАБРАНЕНА!

Тя никакви закони не признава
и никога не спазва правилата.
Нахлува дръзко, не предупреждава -
като стихия, като бурен вятър.

Макар и да изглежда безнадеждна
е част от мен, изпратена ми свише.
Живее в мен... и ме погубва нежно...
Но просто ми е нужна - за да дишам.

[IrRePlAcEaBlE]

До предела и отвъд

Когато е тихо,
крещя те.
Когато е шумно,
мълча те.
Когато е пусто,
те скитам.
И бродя
без остатък,
ненаситно,
алчно,
копнежно.
Когато си тръгваш,
оставам
за следващо връщане.
И чакам твоята
безвъзвратност.
И пропускам ветровете
през шепите си
да се измъкнат
покрай
случайните ми животи
без теб,
взети назаем.
И ставам сбъдната
и случена
на онова място,
където ме прекрачва
границата на погледа ти,
а отвъд нея
виждаш само мен...

[IrRePlAcEaBlE]

СПЯЩАТА КРАСАВИЦА


Каква принцеса бях, каква принцеса!
Как влюбваха се принцовете в мене!
Безгрижно, лекомислено, божествено
живеех – пренебрегнала вретеното.
Как покорявах всичко само с поглед!
Бях вятърничава и мъдра – всякаква.
За мен мъжете стъпваха във огъня.
И тайно във съня си ме изплакваха.
Каква принцеса бях... Но ме докоснаха
очите ти – две остриета сини.
Прибрах короната, разгоних гостите
и те приех – в едно със орисията си.
Какво си мислиш – че изтлява миналото?
Че край си има всяка женска лудост?
Повярвай ми – макар след сто години
принцесата във мен пак ще се събуди.