Любовна поезия

[IrRePlAcEaBlE]

Едни очи имахме. Беше ли ?
- Беше.
Едни ръце имахме. Беше ли ?
- Беше.
Едни нозе имахме. Беше ли ?
- Беше.
Едно тяло имахме. Беше ли ?
- Беше.
Един дъх имахме. Беше ли ?
- Беше.
С половин останах.
Как да бъда ?

[IrRePlAcEaBlE]

Магьосница съм аз ! Магьосница !
И имам тайна власт над теб !
Хем си на колене като пред костница,
Хем – упоен си като във вертеп !
Не вярваш ли, че съм магьосница –
вземи , крилото е за теб !

Крилото е едно, така е,
а другото остава в мен.
Ако да полетиш желаеш,
приемай сладкия ми плен.
Поробвам те чрез свобода – това е !
Е, литваш ли ти с мен ?

Опашката от кандидат-летци
не ме интересува !
Избрах те ! Искам да си ти !
Ела, не се преструвам !
Дали сме грешници, или светци ?
Не ме, не ме интересува !

Признай – гориш от нетърпение –
какво ще ти направя.
Попитай святото въображение –
и без това се славя –
владетелка на мъжки мечти, съновидения.
Събда – какво да правя ?

Защо се колебаеш още ?
Мечтата ти от теб на косъм е !
Ще ти изпратя огън мощен –
Магьосница съм аз ! Ядосана !
Ще те преследвам денем, нощем
в копнежа си да бъда...омагьосана !

......................................

Синдромът „лошо момче”

В живота ни поне веднъж
Се срещаме с фатален мъж.
Летиме в друго измерение,
А после идват, без съмнение,
Бездънна дупка и тъга.
Кълнем проклетата съдба:
Защо ли с него ни събрала,
Защо така ни изиграла ?
Опитваме се да забравим
И с липсата му да се справим.
Но все не ни се получава –
В сърцето ни печат остава
От него – лошото момче –
Кръстоска на мръсник с дете.
„Защо – се питаме тогава –
Единствен той не се забравя ?”
Защото горната порода
Отключва женската природа.
И чувстваме се заслепени,
Опитомени, укротени.
Открили сме, че едновременно
/за жалост обаче е временно!/
Сме цялостни, завършени
/макар и понявга прекършени!/...
Защото лошото момче-
Универсалното ключе-
Отключва всички лица на жената-
Детето, майката, сестрата,
Любовницата дива.
Открива я цялостна, жива !
По нея тъга ни залива.
Защото, тръгвайки си, я убива !

...................................

БЛАГОДАРЯ ТИ, ЧЕ ТЕ НЯМАМ!

Не идвай никога по- близо,
ако си искаш ореола.
За да те искам, обещай ми
да не събличаш любовта си гола.

Стой там – далеч в мечтите,
и гледай ме любовно,
щом поискам да те пипна,
едва ме докосни греховно.

А после изчезни – единствен
сред всички, искащи ме хищно –
и с огън ще горя неистов,
а да ти казвам е излишно

защо ще бъдеш най-желания,
от мен обичан доживотно.
Защото само недостъпните
привличат се страхотно!

.....................................

МИРА НЯМАМ, ЧЕ ТЕ ОБИЧАМ

Време ли нямах - да те забравя?
Повод ли нямах - да те заместя?
Огън ли нямах - да се запаля?
Или очи нямах насреща?
Сълзи ли нямах - да не те изстина?
Рани ли нямах - да не те намразя?
Гордост ли нямах - да те не диря?
Или някаква чест пазех?
Мисли ли нямах - да не те мисля?
Сърце ли нямах - пак да обикна?
Спомен ли нямах - да ме пронизва?
Или разум - да те отрича?
Други ли няма - по тях да тичам?
Воля ли нямам - гръб да ти обърна?
Нужда имам да те обичам.
Сила нямам да те намразя.


всичките са на Мадлен Алгафари

[crazymm]

Петя Дубарова "Посвещение"



В студените нощи, когато пиян
сънят се търкаля по моя таван,
когато луната тъмнее от грях,
когато увисва над мен моя страх
обесен на острия ръб на нощта,
подавам ти своята бледа ръка
на теб, непознатия, смугло красив
потаен и питомен, жаден и див
едва деветнайсет години живял,
но всичко опитал и всичко видял
Подвластен на никого, ничий, сам свой,
но тръгнал към мене и истински мой.
Ела, ще изтрием луната от грях,
ще изхвърлим трупа на умрелия страх
ще запеем с тътнежния корабен глас
на морската нощ във добрия Бургас.
А после, когато тя тръгне назад
и слънцето бликне над нас благодат
мечтите надраснал, усмихнат, смутен
ще тръгнеш реален, до мен, в моят ден

[mgxpower]

Мен ми е много интересно вие ли ги пишете или просто копи пейст?

[IrRePlAcEaBlE]

Мен ми е много интересно вие ли ги пишете или просто копи пейст?

Не, не ги пишем ние.. има си отделна тема за авторски произведения.

[IrRePlAcEaBlE]

Любовта е...

Любовта не е
да се събуждам до теб.
Любовта не е в думите,
цветята, подаръците и
чашите с вино.
Любовта е малка надежда,
че съм в мислите ти
преди да заспиш
и в усмивката ти,
когато си спомняш
дните със мен.
Любовта е,
когато ме хващаш за ръка
и виждам страха в очите ти,
който плаче с детски сълзи,
че ме губиш.
Любовта е,
когато ме носиш в теб,
където и да си,
и мислено прекосяваш
хиляди километри
за целувка за лека нощ.
Любовта е,
когато правиш
нещо мъничко само за мен,
с което ме разплакваш
от радост...
и знам, че ме обичаш...
и знам -
това е любовта!

[Jumbie483]

Ела! Превърни ме в реалност горчива!
Аз съм тайнствена нощна гора!
Аз съм вино - от него отпиваш!
Аз съм мъка, а ти си тъга!


Идвам! Тичам с вълните към тебе!
Докосвам косите ти сякаш от сняг!
Аз имам те - в своето време!
Аз чувствам те - невинен мой грях!

[Jumbie483]

Любов
Като прашна шапка и черно палто,
като чашите две с вино наляти,
като детския смях, като пъстрото ято,
като схлупени къщи и царски палати
ти си търсена и неоткрита,
ти си истинска и тъй фалшива,
ти си гола, но в тъга обвита,
ти си мрачна, но и светло-сива,
ти си пъстра, но и черно-бяла,
ти си хубава, но толкоз стара,
ти си на парчета, но пак цяла
прераждаш се във звуци на китара.

[Jumbie483]

Здравей, моя любов нереална!
Здравей и ти самота!
Ето ни във вярата банална,
заедно протягате мойта ръка.


И сякаш тя превръща се в нишка
и впуска се в кълбото от неща.
Но май че само малка черна мишка
ще бъде изплетена от мойта душа.


Здравей, моя любов безразлична!
Здравей и ти бяла тъга!
Всички сме заедно в тази обична
пиеса, наречена просто "Съдба".


Но не искам, не, не искам
да съм тухла в нейния декор.
Сбогом! Вече тук ми писна:
черна мишка в калния обор.


Искам вечна радост и мечти,
но за тях кой дните ще плати -
малките мишки нямат пари.
Сбогом, Съдба! Просто умри!

[FancyGirl]

Ела до мен...

Дамян Дамянов


Ела до мен с целувката безкрайна
на наште две обречени тела!
Ела! Като магия! Като тайна!
Ела, като безсмъртие ела!
Като звезда, умряла в изнемога
от сблъсъка на срещната звезда!
Ела! Изпепели ме в своя огън!
Сама стани на пепел! Но следа
подире ни в небето да остане!
И с нашта светлина тя да блести!
На нашто място да остане рана.
Но с друга светлина след нас огряна,
вселената ще ни обезсмърти.

[IrRePlAcEaBlE]

Завиждай ми

Завиждай ми, че плача,
завиждай ми, че страдам,
завиждай ми, че ме боли,
завиждай, че сърцето ми кърви!

Завиждай ми, че няма скоро да ме видиш да се смея!
Завиждай ми, че влюбена съм! Да го изрека - не смея!
Завиждай ми! Ужасно съм ранена! Но поне… ЖИВЕЯ!

[IrRePlAcEaBlE]

Както винаги си искал

Не ме вълнуваш вече!
И Слава Богу!
Най-сетне ,ще мога да се държа нормално-
както винаги си искал !
Вече ще мога да бъда наистина спокойна-
както винаги си искал!
И напълно безразлична към теб!
Както винаги си искал , вече мога
да не се впрягам на всяка твоя дума!
Да не изпадам в истерия…
Да не ти се сърдя!
Да не ти затварям телефона…
Да спра да се моля за вниманието ти!
Да не ти устройвам сцени!
Да не съм емоционална пред хората!
Да не ти хленча,че ме пренебрегваш!
Да ми е все тая дали ще ми се обадиш ,или не…
Да ми е все тая с кого и къде си…
Да ми е все тая добре ли си ,или не си…
Да ми е все тая боли ли те,или не те боли…
Я по-добре си помисли…
Това ли е, което наистина си искал винаги?…

[IrRePlAcEaBlE]

Искрено и лично

Миличък, опитах се да ти покажа всячески,
че искам с теб да бъдем повече от приятели!
Ти упорито ме отхвърляш ден след ден
и се държиш ужасно странно, според мен.

Аз знам със сигурност, че ме желаеш!
И не разбирам, защо отказваш да си го признаеш?
Не искам повече, да ти играя във играта!
Отдавна спряха да ми харесват правилата!

Казвам ти “чао”! Категорично! Аз бях до тук!
Не смятам още, да правя на себе си напук!
Да знаеш, че няма да те притеснявам вече!
Не мога да се занимавам все с теб, човече!

Ако, все пак, имаш някакво желание към мен,
ми го показвай, ако искаш даже - всеки ден!
От тук нататък, топката е само в твоите ръце!
Ако желаеш, ще намериш път към моето сърце!

[IrRePlAcEaBlE]

Правилни решения

Вземам решение- от утре, да не те обичам вече!
Но се съмнявам, че ще стигна и този път далече!

Вземам решение, че няма да ми пука повече за тебе!
Но разтрепервам се, дори, ако се доближиш до мене!

Вземам решение, че няма да ти звънна никога отново!
Но ако ми позвъниш, се почва старата история, на ново!

Вземам решение, че вече тотално ще те игнорирам!
Но тайничко в сърцето си, по тебе от любов умирам!

Вземала съм, със сигурност, все правилни решения,
макар, така да се подлагам доброволно на мъчения!

Направила съм значи, всичко, каквото съм можала!
Но ясно е, че пак ще става тя, каквато ще си става…

[IrRePlAcEaBlE]

Тежък случай

Що се напъваш, пич?Кажи, най-после, за какво се бориш?
Как да ми кажеш, като и сам не можеш да си отговориш…

И за какъв се мислиш? Май се имаш нещо, за специален?
Във моите очи си грозен, тъпичък, досаден и нахален!

Приличаш ми на всички други смотаняци преди тебе!
Не си ми интересен! Губиш само ценно време с мене!

Отивай другаде, където ще можеш да минеш за оригинален!
Да ме прощаваш, ама си доста тежък случай! Просто уникален!

[IrRePlAcEaBlE]

От сън спомени няма

При теб е нощ! При мен-е ден!
При теб -луна! Зора - при мен!
Навярно спиш! Но аз - не спя!

Мисля за теб, но ти - си спиш!
Мислиш за мен, но аз - си спя!

Поука има тук за нас голяма!
От много сън - спомени няма!
Спането поотделно е измама!

[IrRePlAcEaBlE]

Мис Прелестна!

Приятно ми е да се запознаем!
Мис Прелестна!
Да ти разкажа за себе си!
Сакото ми е
“Долче и Габана”.
Роклята ми е от последната колекция на
“Версаче”.
Парфюмът ми е
“Мадмоазел Шинел! ”
Обувките -
“Манолло Бланик”.
Интимните ми части са само
“Виктория сикрет”!
Сърцето ми тупти, зад кулие
“Сваровски”!
В жилите ми тече
“Дом Периньон”!
Погали нежно
екстеншъна ми!
Погледни ме, право в
цветните ми лещи!
Ще запърхам свенливо с
изкуствените си мигли!
Ще те целуна с устни, уплътнени с
ботокс!
Ще те притисна между
силиконовите си гърди!
Това наричам
ИСТИНСКА ЛЮБОВ!

[IrRePlAcEaBlE]

Съвършени

Не съм от тези хубавици - “Мис Съвършена”!
Не съм дарена със перфектни мерки и височина!
За жалост, не притежавам и най-дългите бедра!
Със сигурност, не съм най-прелестната на света!

Ама, не съм и за изхвърляне! Имам си чар и обаяние,
с което те привличам към мен, на близко разстояние!
Краси ме усмивка лъчезарна и много доброта!
Устройва ли те като за начало, всичкото това?

То и ти, все пак, не се мисли за” Мистър Свят”!
Не си най-хубавият! Поне да беше мъничко богат!
Със нищо не блестиш особено! Нямаш и лъскава кола!
Определено, не заслужаваш”Мис Перфектната жена! ”

То, който се има за много красив и съвършен,
винаги мисли, че е пренебрегван и недооценен!
Така и ние, преди да се погледнем в огледалото,
се имахме със теб, за съвършени, във началото!

[IrRePlAcEaBlE]

Космически забивки

Очевидно, ти си от Марс, а аз съм от Венера!
Да стане нещо помежду ни, направо е химера!
За космонавт, минавал ли си наскоро обучение,
чел ли си правилника за Космическо движение?

Как иначе, се питам, ще прекосиш, на практика
тези огромни разстояния, от нашата Галактика?
Не само скафандър ще ти бъде необходим,
да бъдеш моят Звезден принц и мой любим!

Наясно ли си, скъпи, с теорията за оцеляване,
по време на Междузвездното преодоляване?
Да ме достигнеш, ще ти трябва скъпа екипировка
и доста по-сериозна и задълбочена подготовка!

Кораб, на който да се изкачиш, към мен да полетиш.
Ако не можеш да преодолееш гравитацията-гориш!
Ще трябва доста да се потрудиш със сухи тренировки,
да си добре ориентиран, в Космическите маркировки!

Наясно ли си, астронавте мой, с какво си се захванал?
И колко ще ти коства инвазията, която си подхванал?
Ако не си, е по-добре да си стоиш на твоята планета!
Някой по-подготвен, ще полети към мен, като комета!

[IrRePlAcEaBlE]

Непревзета територия

Аз съм ничия жена!
Аз съм ничия земя!
Аз съм непревзета територия!

Сабите си наточете!
Шпагите си подострете!
Завземете мойта траектория!

Ще се отбранявам силно!
Няма да се давам никому!
Ще си пазя правото да бъда ничия!

Ако някой ме завземе
и сърцето ми превземе,
заслужава не едно, а няколко отличия!

[IrRePlAcEaBlE]

Противоположностите се привличат

По нищо двама с теб, не си приличаме!
Защо тогава, като луди се привличаме?

И ни най-малко не си подхождаме, ама изобщо!
Но и това, със чувствата ни, няма нищо общо!

Като куче и котка се джафкаме разгорещено с тебе!
Все нещо се засягаш и ми се цупиш, като малко бебе!

Винаги имаме повод, да се сърдим един на друг!
Тогава, защо не можем нито ден, един без друг?

Ужасно винаги ме дразниш и с тебе като луда споря!
Защо не мога, поне веднъж, нормално да ти заговоря?

Знам, че противоположностите силно се привличат!
За туй, дори и куче с котка, възможно е, да се обичат!

Каква за лудите ни отношения е правилната диагноза?
Навярно:”Тези двамата са влюбени, до някаква невроза! ”

[IrRePlAcEaBlE]

Мазохистична любов

Не знам, защо по дяволите още те обичам!
Не виждам логиката, пак след теб да тичам!
След като дълго мачка и потъпква любовта ми,
със нея се подиграва и най-жестоко я измами,
направо и се чудя, как още има сили за живот, горката?
Навярно Любовта ми, от любов си е изгубила главата!

Как ли сполучи, да направиш от такава прелестна гранд дама,
жалка долнопробна уличница и изхабена пълна повлекана?
Чудя се, защо не си е тръгнала, докато още е била желана?
А се е оставила, в ръцете ти да бъде унижавана и поругана!
Какво я кара, да понася подобно нечовешко отношение?
Да я третираш без капка уважение и с пълно презрение?

От истински наперена и префърцунена артистка,
успя накрая да я превърнеш в пълна мазохистка!
На твоята жестокост започна да се наслаждава!
За ласките ти, отдавна вече, пет пари не дава!
Така че, ако искаш още болка да и причиняваш-
ще трябва с любовта си да я мъчиш, за да я раняваш! [/i]

[IrRePlAcEaBlE]

Гладиатор

От всичко на света, умееш най-добре да ме раняваш!
Не ти ли писва, всеки ден, с едно и също да се занимаваш?

Какво те кара да посвещаваш цялото си ценно време,
да водиш безпощадно, гладиаторски борби със мене!

Подготвяш се внимателно да ме раняваш, при това-съзнателно!
Тренираш и планираш как да ме измъчваш, още по-старателно!

Изучаваш слабите ми места. Нападаш ме, направо във целта!
Нанасяш ми жестоки удари, без да изпитваш никаква вина!

Атакуваш ме по всички флангове и дебнеш, да ме нараниш!
Целта ти е да ме умориш! Да ме довършиш! Да ме унищожиш!

Сякаш съм най-големия ти враг!
И искаш да ме изтезаваш пак и пак!

Не ти ли стига, че цялата съм измъчена, прободена и наранена?
Не ме ли виждаш как се влача и пълзя в краката ти разкървавена…

За Бога! Грам съжаление не ти ли е останало в сърцето?
Ще ме оставиш на мира единствено, aко ме пратиш на небето!

Кажи ми, зад маската на гладиатор какво лице крие?
Човек или чудовище, което иска кръвта ми да изпие…

Звяр някакъв в човешко тяло, обучен да ме убива хладнокръвно!
Насъскан си като животно, да ме преследваш извратено стръвно!

Тълпата иска нечовешко забавление!
А мойта кръв и носи удовлетворение!

Не се засища да гледа как във сърцето ме пронизваш многократно!
Иска да ме измъчваш повече! Да ме раняваш! Да ме боли стократно!

Тълпата иска хляб и зрелища! Крещи : “Убий я! Довърши я!
Не и показвай милост! Не я оставяй жива! Разчлени я! ”

За нея ли устройваш поредното жестоко представление?
Или да ме убиваш бавно, е твоето едничко развлечение?

[IrRePlAcEaBlE]

Кой знае

Във колко прегръдки сме били
на всякакви мъже…
И колко устни сме целували?
Какви ли не…

И колко пъти сме изричали “Обичам те! ”
На кой ли не…
Колко мъже “ Единствен”сме наричали!
Защо пък не?

Със колко сме си мислели, че сме щастливи?
Едва ли не…
И колко обещания сме чували, лъжливи…
Помниш ли, въобще?

Дали ще знаем кой е следващият “истински”?
Поне…
Ще срещнем ли изобщо “Мъж на живота си”?
Или пък не…

И колко още устни ще трябва да целуваме,
за да го разберем това…
А колко нощи още ще трябва да бленуваме,
че и при нас ще дойде Любовта?

Животът преминава във надежда и в очакване,
безмълвно, често в самота…
Във кратки мигове на щастие, в по-дълги - на оплакване,
че може никога да не познаем, има ли я Любовта…

[IrRePlAcEaBlE]

Враждебен град

Този град започва силно да ме задушава!
Мисълта, че двамата със теб ни приютява,
един без друг във себе си, ме подлудява!

Очаквам да те видя на всяка улица!
Всички прозорци ме запят опулено
как се втренчвам в анонимни лица!

Заболя ме главата от взиране и напрежение
да търся твоето лице с нестихващо вълнение,
в лицата на тези напълно непознати минувачи!

Дърветата протягат утешително към мен ръце!
Прегръщат с голи клони изсъхналото ми сърце!
А аз премръзвам и всяка крачка извървявам в самота!
Къде съм тръгнала сама в нощта, из улиците на града?

Отчаяна съм! Не откривам твоите следи!
Параноично се надявам, че този дето крачи
във момента зад гърба ми, може да си ти!

Бих искала витрините да се превърнат
във приказно вълшебно огледало,
в което ще мога да те зървам винаги !

Настъпвам жалостиво натрошени стъкълца!
Напомнят ми за нещо, което някога било е цяло,
но днес, е вече изпочупено на мънички парченца…

Плаши ме мисълта, че можеш да изскочиш
внезапно, точно пред очите ми отнякъде!
Стряска ме всеки, който ми заприличва
по нещо, даже мъничко на теб- донякъде!

Ако те срещна точно ей сега,
не знам дали ще ти подам ръка,
или ще те подмина като непознат!

Всички ъгли ме гледат подозрително и
бърчат черни вежди въпросително:
“Намерихте ли се накрая, вие двамата?”

Сякаш съм длъжна да им дам отчет!
Но този град ми е враждебен!
Отказва да ме събере със тебе!

Нима той не познава улиците и тротоарите си?
Не регулира ли движението на трамваите си?
За да ни срещне, като стар сватовник, най-накрая?
Този град си има пулс, но има ли сърце, не зная?

Един ден ще му бъда навярно благодарна,
че те е скрил от мене толкова добре,
защото, може би за двама ни, така ще бъде
много по-добре!…