Любовна поезия

[IrRePlAcEaBlE]

Химични реакции

Всеки път - тъкмо да си помисля,
че съм те забравила
и щом те видя отново -
сърцето ми полудява
и започва да бие така,
сякаш гръмотевици затрещяват отвътре…

Някаква топка се свива в стомаха ми
и горещи вълни ме обливат! Изчервявам се!
Не мога даже да те погледна в очите!
Имам чувството, че ще припадна!
Замръзвам! И глътвам езика си!

Изглеждам ужасно глупаво отстрани!
Но виновна е единствено химията
за всичките тези тъпашки реакции!
Мъча се да ги контролирам…
Да вдишвам и да издишвам…

Преструвам се, че се справям…
Но само аз си зная какво ми е…
Имам чувството, че се пържа на бавен огън!
С какво съм заслужила тези мъки от ада?
Нали любовта е най-богоугодното чувство?

Защо ли, съдбата отрежда на всеки влюбен тази награда -
да се мъчи грешника приживе - в страшните мъки на ада…

[IrRePlAcEaBlE]

Как да ти бъда приятелка…

Как да ти бъда приятелка?
И да се правя на
безразлична…

Как да ти бъда приятелка?
Когато, всяка причина
лична

да бъда твоя приятелка -
говори обратното!
Категорично!

И ме кара-от твоя най-близка
приятелка и от твоя
любима,

да се превърна - във безразлична!
За да ти остана, все пак,
приятелка,

или просто- твоя добра позната…
Която някога, била е за теб
ВСИЧКО!

[IrRePlAcEaBlE]

Обичам те…

Обичам те!
Каквото и да ти говоря…
Обичам те!
Oтчайващо болезнено и силно!

Обичам те!
Разтърсващо и нежно!
Обичам те!
Стихийно и даже - безнадеждно!

Обичам те!
Дори, когато ти ме мразиш!
Обичам те!
Дори, когато ме отритваш…

Обичам те!
Дори, когато очите ти не виждам!
Обичам те!
И хич, не си завиждам!

Обичам те!
И само това има значение!
Обичам те!
Дори не мога друга дума да измисля…

Обичам те! …
Обичам те! …
Обичам те! …

Толкова много те обичам,
че никога няма да ти го кажа!
Толкова много те обичам,
че даже, няма и да го покажа!

[IrRePlAcEaBlE]

Аз и времето

Толкова време
изгубих
да страдам по тебе,
че цялото време,
отскоро,
работи само за мене…

Ангажирала съм го,
да го губя
вече за други неща!
Предпочитам,
да го прекарвам
изцяло във самота!

Аз и времето,
ще се утешаваме
заедно насаме…
Та дано, времето
някак да те изтрие,
от мойто сърце!

[IrRePlAcEaBlE]

Очи, които не се виждат, се забравят

Но колко точно, ще трябва да не виждам твоите очи?
Не казва поговорката! Мълчи!

Дали изобщо има нещо вярно в нея,аз се чудя ?
Или напразно цяла вечност, ще трябва да се трудя,
да се науча да живея, без да виждам твоите очи!
Надявам се поне, да има малко истина във нея!
Защото със сигурност, без твоите очи ще полудея!

Въобще не си завиждам, че няма дълго да ги виждам!
Бързо рецептата ми напиши, как да забравя тез’очи?
Кой казва, че тази стара и мъдра поговорка
изобщо важи за твоите изгарящи очи? Кажи!
Ами ако за очите ти, изобщо тази поговорка не важи?

Ако се срещнем някъде на улицата , съвсем случайно
и продължават още да ме изгарят очите ти безкрайно…
Тогава, как да се избавя?Какво да правя, че да ги забравя?
Ще трябва спешно да си направим с тях устна уговорка,
че и за тях, със сигурност ще е валидна тази поговорка!

И нека да се разберем веднъж завинаги със твоите очи!
Че как изобщо, ще мога някога да ги забравя, ми кажи?

[IrRePlAcEaBlE]

*Ти и Тя*

Недей ми казва! Знам, че я обичаш.
И колко много искаш да е с теб.
Със мили имена недей да ме наричаш.
Сърцето ти за мен е бучка лед.
Не се прави. Прозрачен си до болка.
В сърцето ти отдавна не съм аз.
Кажи ми истината. Знам, че е жестока.
Но признай си. Няма вече "нас".
Сълзите избърши си. И те лъжливи,
докога във мен ще се кълнеш?
Нима в очите ти съм толкова наивна?
Време е да се поспреш...
Обичаш нея, гордо не признаваш.
Казваш ми:за мен си само ти...
Но е късно вече. Ти не съжалявай.
Тя отдавна между нас стои!

[izlishna]

Шепот бял

Колко мъжки клетви, мила,
са си тръгвали в нощта...
Как намери още сила,
за да вярваш в любовта?

***

Постой така

Постой така, да те погледам,
без да искам нищичко от теб.
Постой - до болка ненагледна,
свила ласкави коси в букет.


Постой така, за да извая
твоите космически черти.
Ах, колко небеса ухаят
в светлооките ти две луни...

Постой така. Китара будна
шепне приказка за влюбен сън
и как безмилостно, безумно,
как пронизващо вали навън...

Постой така, не тръгвай, чу ли!
Късно е, къде във този дъжд
ще срещнеш пак шест нежни струни
и безбожно луд по тебе мъж?!

***

Обикнах те, когато те загубих

Обикнах те, когато те загубих -
нелепо, безвъзвратно, непростимо.
Дали пък затова не се и влюбих?
Сега си бог, и нафора, и вино.


Загубих те, когато те обикнах.
Ти ли рано тръгна, аз ли закъснях?
Какво, че с лунната ти нежност свикнах!
Просто златни дни, които пропилях.


Не жена, сякаш птица Жар отлитна.
Дали пък затова не се и влюбих?
Загубих те, когато те обикнах.
Обикнах те, когато те загубих.

***

[FancyGirl]

Целувай ме, така сякаш
е за последно!
Целувай ме под капките дъжд
стекли се по моето лице.
Целувай ме по устните
желаещи само теб.
Целувай ме под дъжда
валящ навсякъде по света.
Целувай ме и гледай
очите ми, в които си само ти.

Целувай ме, така сякаш
е за последно!
Целувай ме макар
и да крещя, че те мразя.
Целувай ме макар
и да знаеш, че думите ми са лъжи.
Целувай ме, макар
и да вали.
Целувай ме макар
и да те боли.

Целувай ме, така сякаш
е за последно.
Целувай ме дори
да знаеш, че вече не вали.
Целувай ме, дори
да нямаш вече сълзи.
Целувай ме, дори
да нямаш сили.
Целувай ме,
дори да свърши света .

Целувай ме, така сякаш
е за последно.
Целувай ме, без сълзи.
Целувай ме, без да вали.
Целувай ме, без да те боли.
Целувай ме, без да имаш сили.
Целувай ме,
Целувай ме,
Целувай ме,
Целувай ме…

[izlishna]

IrRePlAcEaBlE не флуудвай така

[NaNa_SladuRana]

Дъх

Дай ми канела и ванилия,
забъркай ми море от пеперуди
и ме остави там,
и може би ще те обичам вечно.
Дай да усетя как тупти сърцето ти,
удавено в коктейл от серотонин,
и ме забрави там,
да се усмихвам носталигично.
Дай ми частица от живота си,
покрита със листа от слънчогледи,
и ме остави там,
завинаги.
Подай ръка,
ще ти отвърна,
докато телата ни преплетени,
не се стопят във цветна супернова,
със дъх на мента и несбъднати желания

[LoveRetroMusic]

Вижте това стихче www.guzari.com/u/nikasa

нИ става.

[DarkBass]

Моят ден
С отпечатък от теб начертан е денят ми.
Във очите искряща усмивка трепти.
Пръстите помнят твоите парещи длани.
И започвам да вярвам, че се сбъдват мечти!

Ако можех...
Ако можех да нарисувам усмивка,
бих нарисувал теб...
Ако можех да нарисувам прегръдка,
бих нарисувал теб...
Ако можех да нарисувам целувка,
бих нарисувал теб...
Ако можех да нарисувам мечта,
бих нарисувал теб... И мен...
И една сълза...




Докосвам една мисъл с теб...
И се смея...
Докосвам една струна с теб...
И аз пея...
Докосвам една звезда с теб...
И сияя...
Докосвам една тайна с теб...
И мечтая...
Докосвам една истина с теб...
И живея...
За тебе...





С устните си като няма,
изкусно рисувах името ти.
С устните си – като сляпа,
четях всяка гънка на кожата ти.
С устните си – като глуха,
усещах ударите на сърцето ти.
С устните си – като жадна,
пиех всяка капчица от дъха ти.
С устните си – като гладна,
аз опитвах да смеля страха ти.
С устните си – ненаситна,
теб моделирах и молех страстта ти.

...............................

Устните ли ме предадоха?
Или телата не се разбраха?






Две сърца

С елегантност на газела
тя пристъпваше към мен.
Погледа си плах бе свела,
поглед - скръбен, просълзен.

Толкоз млада и красива,
а изгаряща в печал...
Стига да бе пак щаслива,
ах, какво не бих й дал!...

Заговорих я спонтанно.
Неусетно притъмня.
Дълго слуша ме и бавно
тръгна редом с мене тя.

Две сърца изпепелени,
възкресени от страстта,
тази нощ се бяха слели
и възпели любовта!...

Скоро след това се съмна.
Да си тръгне пожела.
Но не беше вече тъжна,
как когато бе дошла.

Там - на прага се извърна,
нежно махна ми с ръка.
После бързо я обгърна
плътна утринна мъгла...

Дано ви харесат аз съм си ги подбирал

[Neftochimic]

БОЛКА

Много болка има по между ни.
Хиляди обидни тежки думи,
лъжем се взаимно за нещо очевидно, но защо?
Как се променихме не видяхме,
как се отчуждихме не разбрахме.
Станехме актьори и играем роли, но защо?
А ден след ден си отива,
от нас любовта без да знае защо.
Но част от мен не вярва на тази лъжа,
Че ти е все едно.
Чувствата се блъскат по между ни,
думите ни сякаш са куршуми.
Ти ме нараняваш и аз те наранявам, но защо?
Плаче уморена любовта ни,
става на парче гордостта ни,
но да си признаем
и двамате незнаем защо.
Няма конци за разбито сърце,
нима има сила, която да го събере.
Но всяко разбито парче другия обича,
макар и на любов да не прилича.
За една секунда разби ми вечността,
една секунда и всичко в мен умря.
За кратък миг сърцето в мен се скъса,
защото със студения си поглед ме разкъса.
В душата ми ужасна мъка.
Решението сякаш е разлъка,
но нито искам от тебе да си тръгна,
нито знам как да те прегърна.
Трябва ли да си тръгна за да те забравя,
или да остана и за болка с болка да ти върна..?

ПОНЯКОГА ПРАВИМ СВОЯ ИЗБОР НЕ С УМА СИ, А С КРИВОРАЗБРАНАТА НИ ГОРДОСТ, КОЕТО Е ЖАЛКО. ПЪК И НЕ СЕ ПОКАЗВА СИЛЕН ХАРАКТЕР, АКО ПОТЪПЧЕШ НЕЩО, НА КОЕТО ДЪРЖИШ, ЗА ДА ДОКАЖЕШ КОЛКО СИ СИЛЕН И ВЕЛИК!!!

[lipstick]

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и далечен гост.
Не ме оставяй ти отвън на пътя -
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам -
ще те целуна и ще си отида.

Прощално, на жена ми
Никола Вапцаров

Уникално

[LadyDi]

Душа душа докосна

Когато срещнах те за първи път
нощта от безнадеждност беше сляпа.
И пипнешком аз търсех своя път
с невиждащите пръсти на мъглата.

Когато срещнах те за първи път
една звезда небето с вик отрони.
И с тази феерична звездна смърт
завърна се един бездомен спомен.

Когато срещнах те за първи път
раненото небе сълза пророни.
И аз намерих своята любов
сред обичите други милиони.

Когато срещнах те за първи път
разбрах, че този път е и последен.
Раздялата е всъщност малка смърт,
невъзвратимо бягащото време.

И спря да се върти за миг земята,
неспряла да крещи от самотата,
заслушана в гласа на тъмнината
душа душа докосна непозната.

И спря да се върти за миг земята,
неспряла да крещи от самотата.
Душа душа докосна във нощта,
тогава срещнах теб за първи път...

За първи път...

[LadyDi]

Недопустимост
Любомир Левчев

Да те жадувам аз,
да те жадувам,
а ти все повече да се отдалечаваш.
И аз все повече да съм виновен...
Това е толкова недопустимо!
Защото все пак ти ще ме помилваш.
Главата ми ще падне на гърдите ти,
отсечена от меча на въздишките.
Ще се стопят китарите
догдето
остане само оня звук,
наподобяващ
звънтежа на пружинено легло...
Това е толкова недопустимо!
Защото аз не съм готов да те загубя
като ключе от пощенска кутия
и като календарче с телефони.
Не съм готов!
Не съм готов!
Затуй минавам всяка вечер
под фосфорната тайна на прозореца
и под влудяващия стон на гълъби ревниви.
Минавам аз.
Минавам сам.
Недопустим като тъга...

[BloodyAmy]

Сама

Аз мога всякак, мога и без теб
без обич мога, мога и без ласка.
Съвсем без нищо, като скитник клет
ще извървя живота си – зад маска.

Ще се престоря, че не ме боли,
че съм безгрижна и щастлива.
Един след друг ще следват скучни дни,
безличната тълпа ще ме прикрива.

Аз нямам право слабост да показвам,
да искам своя свят да споделя.
Във него ще остане място празно,
какво от туй – Аз мога и сама.

[suantito]

Едно чувство

Едно чувство в мен ме кара да копнея
за товйте ласки и целувките ти страстни.
Чувство каращо ме да прощавам
и пак със теб да продължавам.

Една игра която все не мога да спечеля
игра на думи сълзи и мечти .
Игра в която залога си ми ти
и не мога аз да те изгубя

Сърцето си ще дам дори и да загубя.
Дали чувстото да претъпя ,
И ново чувство да намеря ?
Във свят изпълнен с омраза и тъга трудно ще намеря

едно чувство което ме накара
сърцето да ти подаря
чуство най силно на света
чуство наречено любов.
Николай Илиев

Това е първото ми написано "нещо"(дори не знам като какво да го категоризирам ) Приемам всякакви критики и очаквам обективно мнение.

Ето малко тъжна романтика:

Roses are red,
Violets are blue,
I would love you if
You had bigger boobs...

[ToniStoraro]

май не е пускано това тук, намерих го вчера в интернет

Признание


Добър вечер! Как си, лястовице бяла,
в този още недописан ден?
Ти стоиш - изтръпнала и онемяла,
не очакваше да видиш мен.


Господи! Та ти си още същата,
както и в онези ненаситни дни,
в онзи танц с душата ти, насъщната,
който всички цветове взриви!


Няма ли да ме поканиш? Чакам вести.
Още ли си с твоето момче?
Аз се влюбвах - може би безсрамно често,
но така ми беше по-добре.


Тичах след принцеси минзухарени
и разбрах от срещите безброй,
че жените други са създадени
само за да ме направят твой!

[Bubbling]

Телефонът мълчи, едва ли ще звънне,
за да чуя желания глас.
Сърцето мълчи, не ще се обърне,
ще има ли пролет за нас?
Очите са чужди, едва ме поглеждат.
какво ли в душата таиш ?
Ръцете ми твоите търсят напразно
сред хиляди мъжки ръце.
Нямаш нужда от мен, това го разбрах -
но защо ли сърцето трепти,
когато видя пламнала страст
в твоите студени очи,
когато ръцете ти все пак ме намират
в своя безмълвен копнеж
и жадно от твоите ласки аз пия,
докато стана на скреж.

[Bubbling]

Да те обичам
или да не те обичам?
Ех, ако само можех да избирам...
В целувките ти да не се увличам,
в ръцете ти с копнеж да не примирам,
от погледите ти да не изтръпвам,
сърцето като лудо да не скача,
без теб денят щастлив да не помръква,
усмивките ти нищо да не значат...

Не мога аз изобщо да избирам
и на съмнения пак всичко да обричам.
Единствено това сега разбирам -
до сетния си дъх ще те обичам.

[Jumbie483]

Поредната сълза попива бавно във душата.
"Обичай ме!", простенвам.Ти мълчиш.
Изглежда болката за теб е все тъй непозната.
Сега аз страдам. Ти спокойно спиш.


В очите ми жестока, но прекрасна самодива плува.
Давя се обаче аз. Боли от тази красота.
На кладата ни вечно невъзможен огън ще танцува.
Обикнах твоята невинност. А ти ме подигра.


Не заслужавам любовта ти. Ти ме подценяваш.
В сърцето ти останах нищо неструващ човек.
Към този свой егоистичен кръст ме приковаваш.
Как да те забравя? Усмихваш ми се: "Няма лек."


В ореола твой изгарям. Ти ми се присмиваш.
Душата ми от блянове цедиш.
"Ще срещнеш друга" шептиш и тихо си отиваш.
"Обичай ме!", простенвам. Ти мълчиш.

[Jumbie483]

Най-хубавият вече час.
Снежнобял. Началнозимен.
Стоиш. Смълчан. В захлас.
Шепнеш само нейното име.


Ти чакаш. Бавно пада полумрак.
Снегът със тайнство се покрива.
Чуваш гръм. "Сигурно това е знак".
Розата в дланта си скриваш.


И ето - ТЯ наистина се приближава,
лека и ефирна, но почти реална...
Под теб земята се превръща във жарава.
От очите ти пада сълза. Уж случайна.


Това е твоят миг. Колко пъти го сънуваш!
Какво стоиш! Хайде, чуваш ли, върви!
Ти тръгваш. Треперещ в тъмнината се препъваш.
След миг стоиш пред скъпите очи.


"Обичам те!", искрено и нежно й прошепваш,
подаваш роза в нейната ръка,
но внезапно ярък лъч те заслепява,
розата пада самотно в пръстта.


Събуждаш се. Всичко си е както преди,
само НЕЯ отдавна вече я няма...
До тебе увяхнала роза тъжно стои,
а болката повтаря си "Няма я, няма..."


Било е само глупав сън. Хей, нима не го разбра?
В реалността любовта ти е несподелена.
Тя може би изобщо не е минала в нощта
и няма никога да мине. За друг е отредена.


Разбери, тя никога няма да бъде твоя,
само ако друго беше решила Съдбата...
Отчаяно поглеждаш нагоре към безброя,
но си тръгваш. След миг потъваш в тъмнината.

***
Ти пак си в полумрака. Но в друга вечер.
Пак сам сред сенките се губиш.
Не чакаш никоя тук вече.
И в друга няма се влюбиш.

[Jumbie483]

На болката в съня си ще намеря изкупление,
ще затворя влюбени очи...


и ти ще дойдеш - като някакво видение,
което бавно ще ме обсеби.
До мене тихо сякаш ти ще седнеш,
ще ме помилваш нежно със ръка,
а аз ще искам с устни да я стигна,
да целуна тъй желаната мечта.

Ръката ми ще затрепери,
сърцето в радост ще гори
и ще търси да намери
път, по който в теб да затупти.

Погледът ти после ще потърся,
да видя в него моята душа
и как изтриваш да почувствам
от лицето радостна сълза.

Невярващ до себе си ще те притискам,
за да не избяга моята мечта
и пламенно да ти нашепвам
така изстраданите две слова.

Ще понеча да попитам нещо,
но мъка ще възкръсне в мен жестоко
и ще ми стане тъй горещо,
ще пропадна сякаш надълбоко.

Радостта ще бъде само кратък миг,
очите с болка ще отворя,
не ще чуеш моя молещ вик,
ще се стопиш завинаги в простора...

Ще бъде само сън - излъган блян,
утрото отново сам ще трябва да посрещна,
но всяка нощ, дори в сълзи облян,
ще се моля пак в съня си да те срещна!