Любовна поезия

[Jumbie483]

Съхранен

На Веселин Маринов

Събра ни тази вечер хладна
с надеждата в утехата една,
че живи сме, макар и жадни
за мъничко човешка доброта.


Не знам какво ни още чака
и колко нощи няма да заспим,
но щастието идва, ако
на някого го първо подарим.


Затова в живота ни нелесен
стига ми едно сърце да сгрея,
щом заплаче с мен на всяка песен,
виждам моя смисъл да живея!


Все тая истина остава
след песните в душите ви и в мен:
Човекът е човек тогава,
щом в нечие сърце е съхранен.

[Jumbie483]

За чувство жарко чувал съм, че имало легенда,
за стрела вълшебна, отнасяща те в Рая или в Ада,
за бог един, дето май стрелец си падал малко -
разбрах, че Купидон се казвал, с второ име Изненада.


За онзи, дето знаел всичко твое лично,
с поглед, властно покоряващ те във плен,
но странно... нещо този път е по-различно:
сега АЗ от нечий поглед съм смутен.


В гърдите си със ужас различавам розова стрела,
а пред мене Купидон ме кани с мамещи очи
и неусетно смело аз се включвам в новата игра
и неусетно как потъвам във вселена от мечти.


Аз чувствам парещата болка на стрелата,
тя рисува с връхчето си нежно в мене любовта,
но... нещо пак не стига на душата,
вече подозрителни й стават тези правила...


Но стига толкоз! Купидоне, прекрати играта!
Аз не мога във догадки да живея...
Негоднико проклет, защо обърка правилата?!
Та ти забрави...
да пронижеш НЕЯ!

[Jumbie483]

Открил случайно стъпките ти в полумрака,
прималях от няма болка някак изведъж:
те водят те натам, където, знам, те чака
зажаднял за плът достойният за тебе мъж.

Добре, върви, не мога да те обвинявам,
останах си завинаги ненужен в твоя ден.
Чуваш ли, върви! Нека сам се заблуждавам,
че може би обичаш него, но ще помниш мен.

Вземи със теб самотните ми, дълги нощи -
с тях в нирвана от любов му пътя освети.
Вземи сърцето ми, копнеещо те още -
като диамант гърдите му да украси.
Отнеми надеждата в живота ми нелеп -
за духът му слаб в насъщен хляб я превърни.
Събери сълзите ми, изплакани по теб
и с вода светена устните му накваси.

Целия във шепа прах или ненужен дим
ме изгори със незаслужена омраза -
така в пространството, ефирен и незрим,
ще бъда винаги над вас...
и ще ви ПАЗЯ!

[Jumbie483]

Ще търся сърцето ти -
там нейде, в ръцете на другия,
дори ако трябва да открия АДА.


Ще търся душата ти -
нейде в самотата на умираща звезда,
там, де мъжките жадуващи очи
изстиват в твойта съвършена красота.


Ще търся любовта ти -
нейде в огнената жар под твоите пети,
там гдето в нестинарски лунен танц
ти завинаги с невинност свята се сроди.


Душата си до кръв ще изпохапя,
но вярвай ми, ще те намеря!
Ти едничък шанс ми само подари!

[Jumbie483]

Обичам всепоглъщащо,
неудържимо,
без слънце,
без памет,
без въпроси,

без отговор,
без пощада,
без утеха,
без доказателства,
без присъда.
Обичам самотно,
до грях,
до самоотричане,
до болка,
до припадък,
до забрава,
до жестокост,
до полуда,
до ярост,
до смърт,
до изнемога...
Обичам така,
както само АЗ мога!

[Jumbie483]

Разбирам всеки ред, разумна моя,
зная колко е боляло...
Завиждам ти за силната ти воля
да се промениш изцяло.
Дори това за мен да означава
да те обожавам нямо,
дори да се наложи да разказвам
вицове с блондинки само...
Дори и в педантичния си разум
да не помирисваш цвете
и да обръщаш в закачлив сарказъм
всеки удар на сърцето...
Дори и пак през подлеза на "Плиска"
друг да те изпраща в мрака...

Бъди каквато и с когото искаш!
Аз ще те обичам всякак...

[LadyDi]

Заклинание
Петър Чернев

Не тъгувай, моя обич, първа и последна.
Не тъгувай и не питай - аз не знам, не знам.
Не умирай, моя мъко, мъко ненагледна.
Няма да те дам, няма да те дам.

Тихо стъпвай, моя обич, тихо влез при нея,
превърни денят във вечер, и нощта във ден.
Дай й снежен мраз през юли, януарска жега,
както правиш с мен, както правиш с мен.

Почерни я, моя мъко, бял ден да не знае.
Изсуши я с огнена ръка.
Не жали я, моя мъко, мен жали - така е.
С мене е така, с мене е така.

[mani4eto91]

Едно сърце, един живот,
една прегръдка с нежен женски полъх.
Една сълза отронена в нощта,
една усмивка която всичко ще прости.
Едно небе със късче синьо във очите,
Един забравен женски силует,
една любов във стари спомени е скрита,
една любов която никога не ще забравиш ти.

Едно сърце за теб тупти,
едно сърце за тебе притаено,
едно сърце, сърцето ти зове,
едно сърце е моето за тебе!

Едно сърце мечтае пак за тебе,
едно сърце и в утрото те чака,
едно сърце с любовта за теб гори
едно сърце живота си ти подари!

Едно сърце горещо кат жарава,
едно сърце- то помни не забравя,
едно сърце любов искрена изрича-
сърцето на момчето, което те ОБИЧА!!!
:P :P :P :P :P :P :P :P :P :P :P
Аз и ти, две капчици вода,
аз и ти, две атомчета светлина,
аз и ти, безмерно дяволско желание,
аз и ти, по ярки сме от лунното сияние.

Аз и ти, два пламъка неугасими,
аз и ти, два спомена незабравими,
аз и ти, два пътя пресечени в безкрайността,
аз и ти, две звезди в мрака на нощта.

Аз и ти, горещо слънце в ден дъждовен,
аз и ти, ябълка с вкус отровен,
аз и ти и слънце и луна,
аз и ти, две души с една съдба....

очите на непознати ме спират и ме питат - защо му повярва,толкова ли си наивна? дори не спирам,подминавам,те са просто наблюдатели,те не знаят,че аз обичах,те не знаят какво ми коства да те забравя и все още живееш в мен,все още боли,когато те виждам,но така е по-добре,окуражавам се като си казвам,че времето лекува,ще дойде друг по-добър от теб и така ден след ден,докато чувствата преборят разума и ти се обадя..и пак се почват напразните надежди и пак се почват болките,но това ме поддържа жива,това е моя живот,не искам да продължава така,но не съм достатъчно силна..толкова ли си по-добър от всички останали,че не мога да те забравя ?!

Боли, когато не можеш да видиш любимите очи!
Боли.. и мисълта, че си сам те разкъсва, нали?
Боли ли .. там където сърцето тупти?!
Боли.. мисълта за мен те изгаря, нали!?
Боли, когато желаеш любов, а тя е далеч..уви!
Боли.. готов си да умреш за нея .. ДАЛИ?!

[mani4eto91]

Без теб не мога да живея...
Повярвай ми, ще полудея.
Незная как да ти го кажа,
да ти покажа как, как безумно ме боли.Нима не си личи, моля те, повярвай ми.Сърцето ми крещи, не може да мълчи.Животът мой - това си ти...Ти знаеш ли какво е лудо да обичаш?Ти знаеш ли какво е болка от любов?Вселената с едничко име да наричаш,да посветиш на някой цял един живот...Чувстваш ли това и ти?Само мой ли си, кажи?Аз не искам нищо друго, разбери. Чувстваш ли това и ти?Като мен ли те боли?С теб едно и също искаме,нали?И невъзможното ще сторя,със себе си ще се преборя.
Дори и болката да скрия,
да я изтрия как?Тя пак ще си личи...
Безумно ще боли, моля те, повярвай ми...От любов понякога боли...

[mani4eto91]

Аз всички радости на тебе дадох,
аз всички песни с тебе споделих,
аз всички пътища по теб изстрадах,
аз всички дни на тебе посветих.
Аз всички удари след теб събирах -
душата ми една не изгоря ...
И ако трябва утре да избирам,
отново тебе аз ще избера.

Обичам твоите стъпки
обичам твоя глас
Полазват ме страстни тръпки
И изпадам в захлас,
Когато край мен преминаваш,
когато ми казваш "Здравей!"
И диря ухайна оставяш
и обич в душа ми се лей.
Ще чакам и утрото тука
да видя пак твойто лице
Докато любовта ми пропука
леда в твоето сърце.

Колко пъти съм мечтала
да зърна само твоите очи!
Цялата любов бях ти дала,
но ти и не разбра дори!
Търсих твоя нежен облик
във луната, във звездите,
но, сякаш като бурен отлив,
минаваха тъжни мечтите!
И така, без нито една дума
аз копнеех да те видя.
С мечти изпълвах ума
отново теб да диря!
Изминаха дълги години,
но аз не показах чувствата мои!
Крещях без глас: "Помогни ми!"
Исках да съм в сънищата твои!
Но така и не ми позволи
да вляза в твоя свят
и празнината там боли,
там, в живота ти непознат!
Не докоснах аз тези нежни устни!
Не усетих у теб любовта!
Не развявах косите ти руси!
Не открих у теб доброта!
Ти ме гледаше с погледа си злобен,
изразяващ само студенина,
леко на Дявола подобен,
показващ вечна самота!
Ти отдавна ме мразиш,
а аз пренебрегвам думите твои
и сякаш сърцето си пазиш,
пазиш го, но за кой?
И сега, аз се връщам назад,
назад, в безгрижните лета!
Там виждам един красив водопад,
от който, потънала в тъга, аз летя!

Всичко е било лъжа,
ти си ме мамил!
Нима тряба да тъжа
вместо да забравя
за мен, за теб, за нашата любов?
По дяволите, обичах те!
За теб забравих за непрекъснатия лов,
в теб вовеки вричах се!
Колко глупава съм била,
как сърцето мое аз ти дадох!
Никога не съм те съдила,
но ти все пак ме предаде!
Кажи ми, с какво съм го заслужила
да ме лъжеш ти тайно?
И от теб какво съм получила?
Само твоето лице омайно!
С колко други ти си го делил?
Колко други си "обичал" ти?
На колко други звезди си свалил?
На колко други си обещал всичко дори?
Исках аз да съм единствена,
но истината като роза боде
и тази мисъл убийствена
в мен копнее да умре!
Бях аз в тебе влюбена,
исках за теб да съм само една
и от тази моя ревност погубена
аз търся любовта във вечността!
Но истината е една -
за живота ми идва край
и аз - влюбена в любовта,
копнея за красивия рай!

[mani4eto91]

Една година,една сбъдната мечта,
Една любов,една истинска жена..
Една година,една сбъдната мечта,
Една любов,една истинска жена..
Една година,една сбъдната мечта,
Една любов,една истинска жена..
Една година,една сбъдната мечта,
Една любов,една истинска жена...

Някой ден ще се върнеш при мен,
ще молиш за прошка и обич,
но единственното което ще получиш от мен
е презрение и унижение!
Може да умирам от любов по теб!
Може да не обикна никой друг вече,
но ще те накарам да съжаляваш за мен,
дори да ми се къса сърцето по теб!
Знай, аз обичам те,
но това не значи, че ще се връщам при теб,
след всяко твое унижение!
Искам някй ден да прочетеш тези листи пожълтели
и да разбереш, колко много си означавал за мен!
Искам да си блъскаш главата в стената,
както правех аз навремето и да съжаляваш
за пропуснатото време, в което си бил далече от мен!
Искам любовта да изпълва сърцето ти,
както умразата напира в мен и да не знаеш,
какво липсвало ти е, докато бил си далече от мен.
"Искам, искам", не това не са само думи,
това е клетва за мъст и отмъщение,
клетва дълбоко в сърцето и очите ми!

[mani4eto91]

Докога ще те целувам, без да те целувам?
Докога ще те прегръщам, без да те прегръщам?
Докога ще се сбогувам, без да се сбогувам?
Докога ще се завръщам, без да се завръщам?

Докогато ме желаеш, без да ме желаеш.
Докогато ме отричаш, без да ме отричаш.
Докогато ме мечтаеш, без да ме мечтаеш.
Докогато ме обичаш, без да ме обичаш.

[LadyDi]

Майстора и Маргарита

Развяла риза на усмирител,
съдбата бодро развява бича.
Няма го Майстора, Маргарита,
няма да има притча.

Ще има най-нормална халтура.
Това е факт и не е секретен.
Факт: дяволът е морален урод,
а ти си просто Гретхен.

Висока лудост не съществува.
(Имало казват луди зодии...).
А любовта е бездарен увод
в шедьовъра на развода.

Заела пост и поза на ритор,
прозатасе преправя на притча,
Няма го Майстора, Маргарита...
още ли го обичаш?

[LadyDi]

Към мене щом ще стинеш, то сега,
когато с всички съм в раздор, изстивай
Бъди за мен и ужас, и тъга,
последната ми загуба не бивай!
Скръбта, когато превъзмогна, ти
недей да ме раниш последна скрито,
за да не свърша доубит почти
след бурна нощ и утро дъждовито.
Но щом ме видиш, че стоя едва
от мерзости притиснат до стената,
върви си днес, да срещна днес това
безмилостно коварство на съдбата:

бедата, злото, ужасът нелеп
да се лиша завинаги от теб.

Шекспир

* * *
Хиляда пъти шепнах твойто име.
После хиляда пъти мълчах.
Най-горещо те молех "Прости ми!",
а после отново затъвах във грях.
Хиляда нощи лежах на жарава
и от студ треперех хиляда дни.
Хиляда моста за миг построявах
и толкова още по-бързо руших.
Хиляда грешки, хиляда заблуди,
надделяваща дяволска мощ...
Днес, обаче, случва се чудо -
дойде хиляда и първата нощ...

* * *
Кажи й, Обич моя, да мълчи,
откъснатите мигове са мои.
И да не търси в твоите очи
отблясъка на нощите ми голи.

Кажи й да не пита на кого
усмихваш се на ум сред тишината,
кого проклинаш сън да не заспи,
додето не преглътне любовта ти.

Кажи й да не пита откъде
е топлото в очите непокорни
и кой съня ти всяка нощ краде,
и чии целувки кожата ти помни.

Кажи й, нека тихо да заспи,
че чашата безумна е изпита.
Кажи й, Обич моя да мълчи,
кажи й, че боли, когато пита.

Мълчи, Любов, че двете ми ръце
и тялото ми в твоите се вплитат.
Ще си остана дъх от сетива,
а ти, Любов, кажи й да не пита.

* * *
Тази наша любов невъзможна,
предизвивана, гневна и нежна...
Тази наша стихия безбожна,
от звездите отнела копнежа.

Тази наша любов си отива
без да каже ни дума на глас.
Само тайно във погледи впива
неутихнала огнена страст.

Тази наша любов, като мълния кратка,
като прилив широка, като пълна луна.
Тази наша любов е в неистова схватка
с нас самите и всичките зли времена.

Тази наша любов, като буря тревожна,
като нощ неспокойна, като гръм от небе.
Тя си отива внезапно и тъй невъзможно,
както със гръм невъзможна дойде...

* * *
За срещите ни - чисти и интимни,
преминали през цялата земя,
понякога се пишат анонимни,
отровени от доноси писма.
Греховна те наричат зад стените,
присъждат ти присъди и беди.
Но въпреки това бъди открита,
предизвикателна любов бъди.
По милост никога пред мен не спирай,
че милостинята сега убива.
Започна ли трошици да събирам,
край мене отмини си мълчалива.
Върви нататък, обич светлоока,
присъда в твоите стъпки да открия.
Започне ли човек любов да проси,
убива най-човешката магия.

* * *
Тази вечер ще си легнеш рано,
но до късно няма да заспиш.
Дълго ще разчиташ по тавана
туй, което трябва да решиш.
Ще се ровиш в спомени и дати,
ще възкръсват трепети и дни
и ще трупаш мълком във блюдата
на сърдечните везни:
радостта - и първото страдание;
верността - и нейните въжа;
ласките - и първата досада;
клетвата - и първата лъжа.
Ще претегляш, ще сравняваш скришом
устните ми, с нечия уста,
нечии очи - с очите ми.
силата - със нежността.
После ще объркаш всичко и наслуки
ще запълваш слепите блюда:
ще поставиш любовта при скуката,
навикът - при любовта.
Страшно ще ти е да се събудиш,
по-добре е да не спиш.
Да си идеш ще ти бъде трудно,
да се върнеш - ще се унижиш...

* * *
До днеска любовта ни беше тиха,
спокойна като лятната река,
и като зима без свирепи вихри,
и като пролет, будна под снега.
И се въртяха пролети и зими.
Търкаляха се бавно нощ и ден.
А аз дори забравях, че те има,
защото беше винаги до мен.
Защото като сянка неотлъчна
ме следваше във лош и хубав час.
Чак днес разбирам колко било мъчно
без сянката си да живея аз.
От днес нататък като клон прекършен
аз ще те чакам сам насред света.
За всички любовта с раздяла свършва.
За мен и теб с раздяла почва тя.

* * *
Ех, наздраве за теб, младоженецо,
и за жената, която целуваш.
Просиява шампанското пенесто
и в прощалната чаша танцува.

Нека в дните, от грижа притиснати,
да е свилено брачното ремъче.
Все така да са светли очите ти,
както когато ме гледаше.

Все така да са ласкави пръстите,
както когато ме галеха.
Да сънуваш косите ми пръснати
като шеметен дъжд по възглавето,

да бленуваш в кътчето сенчесто
за зрънца слънчоглед неотронени!
Ех, наздраве за теб, младоженецо,
и за твоите слънчеви спомени...

[tekila_sunrise]

... Изспитвах ужас,страх че ще те изгубя,
опитвах се да забравя всяка случка,
всяка тяхна лоша дума.
Исках,търсех да намеря
някой по-добър от теб.
Но накрая аз останах само
поредната кучка без късмет .

Разбрах,че сърцето иска само теб ,
независимо какво и кой се опитва да ме спре .
Разбрах,в тази моя,в тази също твоя грешка,
че се разви чувство,силно,общочовешко.
Разбрах,ти беше моята закрила,
дори за кратко,
усъзнах,че всеки следващ не го направи,
за мен е жалко...

Аз съм тази,която те учуди,
която лоши мисли в теб накара да подбудиш,
която със слабото ти място опозна се,
която,не заради един,любовта и пропиля се .

И сега това раздира ме,
повярвай ми,
че ти все още искаш друга,
от отдавна ли?!


това е малка част от стихотворение което писах скоро за бившия ми

[mani4eto91]

Нестандартен,готин,странен ,
не помня вече как се появи,
нахален и ужасно нагъл,
за бог се мислиш може би!

Ти вземаш всичко от живота
и казваш-за мига живей!
Превземаи всичко що ти пречи,
люби,обичаи и владей!

Не си ти идеален зная...
Не си мъжът на моите мечти...
Но каквото ще да става,
обичам те какъвто си!!!"
:P :P :P :P :P :P :P :P :P :P :P :P :P :P :P :P :P :P :P :P :P

Някой ден ще разбереш какъв човек си имал до теб,някой ден ще разбереш каква грешка си направил,но вече ще е прекалено късно и докато ме търсиш сред мъглата от спомени,аз ще сам в прегръдките на друг и ти за мен ще си просто един лош сан от миналото.

Дните минават, теб те няма все по-далеч си ти от моето сърце.Дали ще се върнеш при мен и ще останеш завинаги или ще захвърлиш клиоча за нашата лиобов,там където и дявола не е стъпвал и няма намерение да отиде.Моето сърце е вече тъмна,забравена от бога кула, в която няма нищо друго освен:мрак,студ и тъгa.Виновника за това си само ти и никoй друг. Ти си отиде и моя живот вече няма смисъл!Моят живот без теб, без твоите ласки,без твоите целувки и без твоите мили думи е живот без светлина и радост!!!


Идваш ти при мен и ме прегръщаш,във вечна вярност се кълнеш,а за миг щом очи аз затворя,вече друга е в твоите обятия,във вярност и се кълнеш и пак сърцето мое ти разбиваш на хиляди парченца то се прасва и отновозапочвам да ги събирам сред мъгла от приятели-измамници,грозни спомени,лаги и сълзи,но винаги липсва едно парченце.Това си ти!!!И в момента,в които изречеш поредната лага аз скачам в нейните обятия и последното парченце от моето сърце си е намястото поне за малко,но аз знам че отново ти ще ме нараниш и сърцето мое пак ще разделиш!!!
[-o< [-o< [-o< [-o< [-o< [-o< [-o< [-o< [-o< [-o< [-o< [-o< [-o< [-o< [-o< [-o< [-o< [-o< [-o<
Ако ти се смее,смей се!Ако тт се плаче,плачи!Но едно помни,аз винаги ще съм до теб,винаги когато ме потърсиш ще ме намериш,но взамяна аз искам едно да знам-че акоте потърся ще те намеря!!!

Обичам те-ти ми каза и ноща на нашата старащ свидетел бе.По жаравата
сякаш стъпвамене,никoй не ще те лиоби като мен.Лиобов моя,не
споменавай отново тези свои глупави извинения,за да не те лиобя(и
днес),защото немога и ден да си представя без да заня теб къде да
намеря.Всеки път, когато зачезнеш във себе се затварям;най-дребни да са
нещата и тях аз немога да върша.Всеки път,когато си тръгнеш за мен
дните се удължават,а нощите кошмарни стават!!!Със спомени само живея!!!

[mani4eto91]

Подскачам като маймуна. Ядосвам се като тигър. Ушите ми са клепнали като на слон. Нагонът ме тресе като карпатска мечка дива слива. Прости ми, за да стана отново човек!

Мога да напиша песен. Мога да надвикам океана. И пролетта да преобърна в есен мога. Но да те забравя просто няма как. И карам ветровете да те търсят пак и пак..

Колумб търсил Индия, но открил Америка. И нарекъл американците индианци. Аз търсех приятелство, но намерих любовта. И днес с твоето име наричам света.

Ти не си за мен, нито аз - за теб, но за любовта ни няма лек. Физиката отдавна тайната знае: плюс и минус се привличат и това е!

Дълго спорих със сърцето. Карах му се, разсърдих се дори. Утеха потърсих в ума, за да видя, че и там си само ти!

[mani4eto91]

хем си до мен,хем те няма.хем ме прегръщаш,хем ме удряш.хем
казваш:Обичам те!!!,хем викаш:Мразя те.но дойде време да ти отвърнана
ударите под кръста:Аз не съм парцалена кукла,аз съм човек с чуства и те
моля да ме уставиш,да си живея живота,а когато си наясно със своите
чуства се върни при мен и ми кажи колко силно ме ОБИчАШ!!!

Страхуваш се от моето мълчание.Навярно мислиш, че ме губиш, че може би си станал за мене скучен ти?Да ще ти се да е така.Недей да си мислиш, че няма какво да ти кажа.Аз мога с думи да те засипя, но колко струват тези думи днес?Има ли смисъл да ги изричаш нима сам не виждаш, че те обичам!

Понякога мълча, но пак те искам
Понякога съм с теб, а съм сама
Понякога мълчиш, но пък си искрен
Понякога обичаш, а не знаеш как
Понякога ме мразиш и боли ме
Понякога си толкова студен
Понякога те викам с друго име,
но ти си винаги във мен
Каквото и да правя и да искам,
където и да съм на таз земя
сърцето ми на тебе е орисано

.Ако някой ден се срещнем непознати
и те отмина без да спра, ще бъда с друг...
че ще го прегръщам, а в сърцето силно ще боли.
Но ти върви, върви...
Не се обръщай, мен някак забрави!

Съжалявам,че нямам нейните Сини очи!
Съжалявам,че нямам нейната усмивка!
Съжалявам,че за мен единствен бе ти!
Съжалявам,че за теб бях просто забивка!
Съжалвам,ако без да искам съм те наранила!
Съжалявам,че ме няма,а ти дори НЕ си разбрал!
Съжалявам за изреченото :"Сбогом"!
Съжалявам! А ти НЕЯ си избрал!
Съжалявам,че те обичам,а ти НЕ ЗАСЛУЖАВАШ!
Съжалявам,че те гледам Всеки ден от далече,
съжалявам,че за теб не знача нищо вече!

Червена роза
Червена роза в очите ми искри,
червена роза, която ти ми подари.
Увяхна розата, и знаеш ли какво?
Увяхна с нея и нашата любов...

[suckmycock]

искам да повярвам че неси струва
искам да намеря някаква дума
искам да открия причина дребна
да се почубствам и аз потребна
искаш да те пусна и да си с друга
искаш ли да заспя и да несе сабъдя
помисли си още малко хей момче ти
реши ли вече да си далече
колкото и да боли
със тебе бяхме и
със тебе плачехме
по пясък крачехме
да продалжаваме да проумяваме
че всичко свърши че сме далече

[suckmycock]

как да те оставя как да кажа неее
нима съм само дива без сърце
нима огасна сред запалките
нима ме търсиш сред огарките
няма да забравя когато ме докосна
няма да забравя кога от мен си тръгна
няма да забравя когато ми напомни
че съм излишна... че съм спънка!
бягаме от времето а то лети след нас
чакаме промяната а тя чака нас...
черно е сарцето ти рацете устните
откакто тръгна си откакто пуснах те
искаш ли сърцето ми да е в ръцете ти
искаш ли играта ти да е съдбата ми
плачех със очите ти
и пеех в дните ти
сгреших ли вече че съм далече.....


велика песен!

[aciko]

"Педали"

Питаш ме защо съм аз
дохождал през ноща у вас
как съм скочил през плета
и що съм щял да те еба

Кат мъжа ти стар не съм
да не видя в тъмна нощ
аз съм с едър и голям
и гъза ще ти изям

Нощ бе тъмна като рог
примъкнах се със моя смок
слушам,гледам всички се ебат
ебеше се и ти с мъжът

Там в градина седнах аз
в ръката хуя си стиснах
ще излезе рекох,той
ще изпита члена мой

Гледам в къщи свещ гори
вие спите,на мен ми се пърди
силен пламък там гори
и гъза ми изгори

Славчо х.уя си хвана
и с радост срещна той зора
през прозореца глава
се показа и набъбна

Тебе тукакси е.бах
и тогаз се чак стреснах
Друг път пак ще те е.ба
и скочих през плета

Ето защо идвам аз
в тъмна нощ и грозен час
ще е.ба един от вас
или мъжът ти или Спас!

[suckmycock]

aciko

хахаххаха


евала!!!

прочети сега моето!

здрасти как си мила
секси си.....нищо че гъза неси измила
надупи се разтвори си дупето несе срамувай!
а сега се наведи... лапнй и го надувай
покажи си цицата и я раздрусай скъпа
знам че си умна-колкото и тъпа!
аз несъм принца от сънищата който още чакаш!
харесва ми да съм прав а ти да лапаш

втора сцена във колата
вдигам и краката
сабувам бавно полата... подмокря се горката
ровя с пръст бъркам с два после с цялата рака
здраво стиска но не писка а ми се натиска
иска целия да го поеме ! не ми пука и неми и дреме
знам че да го сложа става време.... да посея мойто семе

сцена трета
във дискотека ще ми прави тя минета
френската любов е яка с подходяща кака
тази е луда-мамата си трака
поема целия без да се замисли
не е като другите малки дрисли
не е срамежлива-леко зачервена е нейната слива
бръсната е-не е грам бодлива
неми пука къф модел е колата ти
това което ме валнува е под полата ти
тя се гърчи стиска дрйжката в кенефа
а аз бързам ли..... бързам да си правя кефа!

случка на бара в клуб 300
аз е гледам а тя започва да ми се натиска
бавно подавам и парата
тя бавно показва стоката си междо краката
полудявам... неиздаржам и и викам
хайде кучкоо идвай да ти го натикам
тичам-бързам да затопля аз колата
а тя се мръщи-малко и била парата
слушай кучко толкова струваш
спири да се надуваш
лапай ти трабата-знам че си чевръста
лапай-хващай го с рацете и си лапай после пръста
наведи се..слагам ти го бавно
отпусни се... сичко става плавно
свършвам аз в устата
а ти се кефиш....зимаш си парата!

[BloodyAmy]

Тази любов

Тази любов,
толкова нежна,
толкова яростна,
толкова крехка,
и тъжна.


Тази любов,
красива като деня
и грозна като лошото време.


Тази любов, толкова истинска,
толкова хубава,
толкова пълна със щастие,
с радост
и с присмех,
трептяща от страх като малко дете посред мрака,
и толкова сигурна в себе си.


Като човек, крачещ спокойно в нощта,
тази любов, навяваща страх у другите хора,
които бледнеят
и почват да шепнат пред нея.


Тази любов,
гонена дълго от нас,
и от нас наранявана, мачкана, бита,
забравяна, пъдена.


Тази любов,
толкова жива все пак
и цяла обляна от слънце,
тя е твойта любов,
тя е мойта любов.


Онова, което за нас бе винаги ново
и което не се променя.
Тя е истинска като растение,
тръпна е тя като птица
и като лято - гореща и жива.


Ние двамата бихме могли
да си тръгнеме и пак да се връщаме,
бихме могли да забравяме,
да заспиваме,
да се будим отново, да стареем, да страдаме,
да заспиваме пак,
да мечтаем за смърт,
и пробудени пак, да се смеем,
за миг подмладени.



Но тази любов ще остане при нас,
упорита
и жива като желание,
като памет жестока,
като жалба нелепа,
нежна като далечния спомен,
студена като късче от мрамор,
красива като деня
и крехка като малко дете.



Тя ни гледа усмихната,
тя ни шепне без думи,
и аз, цял изтръпнал я слушам
и викам,
и викам за теб,
и викам за мен,
и я моля,
за теб, и за мен, и за всички, които са влюбени,
които са любили някога,
викам към нея
за теб, и за мен, и за всички останали,
макар непознати:
- Остани,
недей си отива!


Ние, които сме нявга обичали, бяхме забравили вече за теб.
Но ти недей ни забравя.
Нямаме друго на тая земя освен теб.
Недей ни оставя да станем студени,
и все по-далечни, все по-далечни.
Дай ни знак, че си жива,
безразлично отгде,
безразлично кога,
дори късно да бъде.
Излез
из леса на нашите спомени,
подай ни внезапно ръка
и спаси ни!


Жак Превер

[BrainlessROCKBABY]

По пътя ме застигна мрак
планински вятър, силен мраз
замрежи всичко ситен сняг
и без подслон останах аз.

За щастие във моя случай
една девойка ме видя
и мило в своя дом
приют за през ноща ми даде тя.

Дулобоко й благодарих
за нейното добро дело
учтиво й се поклоних
с молба да ми даде легло

Тя с тънко ленено платно
легло във къта ми постла,
напълни чашата с вино
и "лека нощ" ми пожелал

Когато до самия праг
със свещ в ръката тя дойде
девойката замолих аз
възглавница да ми даде.

С една възглавница в ръка
се върна тя при мен завчас
със таз възглавница така
я взех в прегръдките си аз.

Тя трепна в мойте ръце
и каза като в мен се сви:
-О, ако има в теб сърце
моминството ми запази

Тя бе с коси от мек атлаз
и бяло като крин чело
с уханни устни беше таз
която ми постла легло

Бе хладен нежният й крак
и кръгла меката и гръд
две малко бели преспи сняг
навени в този таен кът

Целувах милото лице
косите й от мек атлаз
и тъй с момичето в ръце
във сън дълбок потънах аз

И пред разсъмване почти
за път когато бях готов
-О, ти-озлочести ме ти
ми каза моята любов

Целувах скъпото лице
очите пълни със тъга
и каза" Тези две ръце
ще ми постилат от сега!"

Тогава тя иглата взе
и дълго щи през този ден.
Сама до хладните стъкла
тя риза шиеше за мен

Години има от тогаз
бледнее бялото чело,
но все по скъпа ми е таз
която ми постла легло...

~ Robert Burns

[lyfche]

http://igrabg.info/vote.php?id=140 moga li da vi pomolq da vleznete tyk mnogo mi trqbva mersi predvaritelno