Любовна поезия

[Blab]

любовта е
да отидеш на кино
да нямаш видимост
от тези пред теб
да не чуваш понеже са шумни
после да те смачкат и изметат
с билетчетата от залата

а ти да си казваш през цялото време
нищо нали тока за филма минава през мен

//Йорданка Белева

[DisappointedDreamer]

Неповторими и незабравими...



Нощ над града

Когато нощем улиците жадно

на стъпки хиляди шума изпият,

изгрява месецът и става хладно.

Студени струи плажовете мият.



И месецът, като крило на птица,

небето, звездното, гребе нататък

и всяка от звездите е зеница,

в морето скрила своя отпечатък.



Помислило за риби то звездите,

ги люшка като корабчета златни,

поемат ги в ръцете си вълните

и скриват ги във свойта необятност.

Петя Дубарова

[Vivid]

Мхм, ето още едно:

I still find strands of your hair in my pillow.
Even the coffeemaker misses you,
gurgling sadly in the corner.
Once I fit my body to yours, arm to arm,
leg to leg, heart to heart.
You said: Even roses wilt.


Благодаря, чудесно е. ^.^

~
Les enfants qui s'aiment s'embrassent debout
Contre les portes de la nuit
Et les passants qui passent les désignent du doigt
Mais les enfants qui s'aiment
Ne sont là pour personne
Et c'est seulement leur ombre
Qui tremble dans la nuit
Excitant la rage des passants
Leur rage, leur mépris, leurs rires et leur envie
Les enfants qui s'aiment ne sont là pour personne
Ils sont ailleurs bien plus loin que la nuit
Bien plus haut que le jour
Dans l'éblouissante clarté de leur premier amour

[heartshapedbox]

^Има ли превод?

------

Бъди до мен! Аз имам нужда само
от две очи, които взират се във мен,
от твоя глас, от силното ти рамо
и от полъха ти в тъжния ми ден.

Бъди до мен! Аз нямам сили вече…
Сама останах в този страшен свят.
Бъди утеха в тъжната ми вечер
и Любов, простила всеки грях …

Бъди до мен! Не ме оставяй! Няма
да мога да посрещна утрото сама.
Страхът тежи на шията ми – камък,
душата ми обгърнал в самота …

[Vivid]

Това намерих :

Децата, открили любовта
Превод LeeAnn

Децата, открили любовта,
се целуват притихнали
на прага на нощта.
Минувачите, забравили младостта,
ги сочат с жест, осъждащ любовта.
Но децата тук ги няма
те са далеч от света,
оставили в нощта
само трепнещата сянка,
която роди яростта -
ярост с усмивка презряна,
търсеща любовта тъй желана.
Децата тук ги няма,
те са далеч от нощта,
далеч са дори от деня,
в свят на ослепителна красота,
открит с раждането на любовта.

[shvepes]

Погледни,в тая снежна гора
ти дойде и доведе ми слънцето.
Погледни,в бяла гора
моя жив,пролетен сън си ти.

Аз те гледам от близо така:
на снега си пленително хубава!
Аз ти галя косите с ръка
и говоря смутено и влюбено.
От гората вали светлина-ни мечта,
нито пролетен сън си ти,а за мене
си ти под слънцето просто земна жена.

Младен Исаев

[DisappointedDreamer]

Да бъда зимата

Снегът е бял като възглавница,
и чист, и светъл е като невинност,
луната като жълта раница,
звездите – чаша бяло вино.

Аз искам с виното им ледено
за първи път да се опаря,
луната още недогледала
на своя гръб да натоваря.

Аз искам огъня на устните
в снега нестоплян да удавя,
кристалите от твърдост вкусните,
под зъбите си да поставя.

Аз искам да изтръпна цялата –
на зимата да заприличам.
Да бъда зимата. Ала сърцето ми
да си остане на момиче.

Петя Д.

[Kaena Smith]

Мечта

Заклел се бих, видях те! Ала насън ли беше,
наяве ли - не зная; а беше нощ година,
че мъка, като огън, самотен ме гореше.
Тогава ми се мярна... Така на бедуина,
в пустинята изгубен, се мерне палма млада
и мисли той: при нея кристал-вода извира
и бърза той към нея на отдих и прохлада,
а то мираж - от палма следа се не намира.
И ти мираж ли беше? Все пак видях те аз
и мисля те, и мисля - и чезна оттогаз.

По кротък лик те имам сестрица на луната,
зора през май нарекох усмивката ти блага,
да помня твоя поглед - аз гледам небесата,
гласа ти за да чувам - запрях си птичка драга...
На розата обикнах мириса ароматен,
че в него има нещо от твоя дъх небесен;
пленява ме зефирът - и как е той приятен,
как сладичко ми шепне за тебе мит чудесен.
А питам ли къде си, сърдечно глас ечи,
но всякога и всичко на питане мълчи.

Реша да те подиря. Залутан сред тълпата -
на страстите житейски попаднал в маскарада,
аз искам да узная под маските лицата...
Но ти ли там ще бъдеш? И мъка ме напада,
змия сърце ми гризе, че пак не те намирам.
Сред весели другари от чашата кипяща
тогаз утеха искам... но сякаш те съзирам
изправена край мене замислена, скърбяща -
и бягам аз разкаян; и само господ знай,
какво в безсънни нощи тогава ме терзай...


Пейо Яворов

[Kaena Smith]

Обичам те


Обичам те - въздушно нежна, в нежна младост,
като на ангела сънят,
и сън си ти вещателен за тиха радост
в нерадостта на моя път,
и първи път за изповед в сърце ридае
доброто и грехът,
и ето ден - и ето тъмнина е.


Обичам те, защото плуваш в полумрака
на своя неначенат ден,
и мисля аз, че ти си Тя! - че тебе чака
духът, години заблуден,
и в океан мъгла се взирам и страдая,
към тебе устремен,
и ето ме на бездната на края.


Обичам те, защото се усмихваш - кротка
пред застрашителна съдба,
и няма кой да чуе в устремена лодка
предупредителна тръба,
и няма да ме спре (защото аз те любя!)
ни укор, ни молба -
и себе и, и тебе да погубя...


Пейо Яворов

[whisper87]

Здравейте, иска ми се да споделя с Вас малко моя поезия. Искам да ми кажете дали ви харесва и дали да продължавам да пиша!?

МОЛИТВА

Молитва имам аз една…
Всички щастливи да бъдат по света.
В сърцата им да грее любовта
и с песен да започва им деня.

Молитва имам аз една…
Да няма мрак, а вечна светлина.
Да няма дяволи рогати,
а много ангели крилати.

Молитва имам аз една…
Обичайте любимата жена
и не забравяйте, че ТЯ -
е ваша пътеводна светлина…

Ако имате желание, посетете моят сайт, където ще намерите още поезия -miroff.eu

[xoxi]

Нежен... Груб...


Затвори очи... не ме прекъсвай, замълчи.
Сърцето ти бие лудо, дали ще издържи?
Ледът в теб след малко ще бъде разтопен.
Стига само да плъзнеш ръцете си по мен...

Искам те нежен... знаеш как да го направиш.
Дрехите ми? - сам реши дали ще ги оставиш.
С пръсти бавно напиши името си на гърба ми
и желанията ти ще се промъкнат във ума ми.

Не затваряй прозореца, искам да слушам пороя.
Той няма да ни пречи - тази нощ съм само твоя.
Спусни надолу бааавно по врата ми жадни устни,
после дай да ги опитам, сигурна съм, че са вкусни.

Искам да си груб... знаеш как да го направиш.
Леглото ми? - за него можеш да забравиш.
Стаята огледай, вкарай малко въображение,
май започвам да усещам леко напрежение.

Не затварай очи, погледът ти не ме смущава.
Разстоянието между устните ни се скъсява...
В ухото ми пусни... шепа неприлични думи.
Виж какво става щом те запалят кръвта ми.

Прави каквото искаш... прекъсни ме, не мълчи.
Сърцето ми бие лудо, дали ще издържи?
Енергията ти привършва - тялото ми я източва.
Мислиш, че сме в края? Не, нощта едва започва!

Автор: Десислава Ценова

[xoxi]

Днес ми е ден за обичане
Днес може би не ми е ден
за някакви велики промени.
Може някъде вътре във мен
да е спряло летящото време.
Днес може да не извърша дела
за награди достойни дори.
Ала всъщност, какво от това.
Щом светът и без мен се върти…
Днес едва ли е нещо специално,
или аз на това не залагам.
И така съм си пак идеално.
Важността май ме кара да бягам…
Днес съм само обикновено момиче.
Няма нищо интересно във мен.
Всъщност, днес ми е ден за обичане.
Знаеш, точно като всеки друг ден.

Мира Дойчинова

[DisappointedDreamer]

Аз се мъча да открия в лунапарка
моя миналогодишен малък светъл лунапарк,
като морска златна мида: бляскав, пищен, вечно буден,
спрял внезапно и щастливо пред гърба на плажа стар.

Но защо чуждеят тези тъй добри автомобили
и не спират върху мене топли лампени очи?
Като тъмна пеперуда, в миг останала без сили,
аз попадам в топла мрежа от неонови лъчи.

А отвсякъде ме гледат дръзки хубави момчета
и в очите им безбройни обещания горят.
Те, откраднали от синьото на хиляди морета,
бързат синия си нежен поглед да ми подарят.

Но предишната ми радост - светла, детска, топла, боса,
в мен умира като морски уморен среднощен фар.
Аз си тръгвам обедняла и изгарям от въпроса:
кой открадна моя малък, моя чудесен лунапарк.

П.Д.

[heartshapedbox]

Спиш ли, принце? - Спиш. А пък живота ми
само от безсъници живее.
Слушай ме, докато спиш, защото -
буден ли си, няма да посмея.
Принце, аз съм твоята принцеса.
Но разстрелях приказното чудо.
Станах и косите си разресах.
Не дочаках ти да ме събудиш.
Баловете бяха много пищни.
Лесно ми замаяха главата.
Млада бях - за нищо не въздишах.
Радвах се на лъже-красотата.
Любих се. И не с когото трябва.
Припознавах любовта във всичко.
Вярвах, че я има. Още вярвам,
но оставям други да обичат.
Не внимавах - мравката настъпих.
Значи съм способна да убия?
Разпилях косите си по пътя -
нямам със какво да те завия.
Да, заради мене пяха песни.
И заради мене пламна Троя.
Принце, аз съм твоята принцеса,
но отдавна вече не съм твоя.
Виненки, наместо пеперуди...
Снощи много е била ракията?

Ти поспи, когато се събудиш -
ще ти стана камъка на шията.

[hot_sweetka]

Я помню чудное мгновенье:
Передо мной явилась ты,
Как мимолетное виденье,
Как гений чистой красоты.

В томленьях грусти безнадежной,
В тревогах шумной суеты,
Звучал мне долго голос нежный
И снились милые черты.

Шли годы. Бурь порыв мятежный
Рассеял прежние мечты,
И я забыл твой голос нежный,
Твои небесные черты.

В глуши, во мраке заточенья
Тянулись тихо дни мои
Без божества, без вдохновенья,
Без слез, без жизни, без любви.

Душе настало пробужденье:
И вот опять явилась ты,
Как мимолетное виденье,
Как гений чистой красоты.

И сердце бьется в упоенье,
И для него воскресли вновь
И божество, и вдохновенье,
И жизнь, и слезы, и любовь.

[xoxi]

ПРОЩАВАМ ТИ!

За всеки нож в гърба ти давам хляб,
и малко мед, за да ти бъде сладко...

Гася с усмивка силният си гняв,
и гледам те смирено, мили братко...

За всяка дума, дето ме раняваше
и ровеше в сърцето ми дълбоко,
а ти отгоре щедро посоляваше...
Напук на всичко смея се широко!

Боли ли ме? Боляло е преди...
Но крехките ми нявга рамене
товарът на горчивите ми дни
днес с чиста лекота ще понесе!

За всяка твоя користна лъжа,
дарила ми криле на пеперуда...
За всяко мое тупване в прахта,
разбирайки, че всичко е заблуда...

За всяка болка, дето причини ми...
Прощавам ти! Спокойно нека спиш!
Отмих грехът ти, трупан със години,
но ти на теб дали ще си простиш?

Павлина Соколова

[xoxi]

Изхвърлям всички минали сезони.
Ръждиви листопади. И мъгли.
Свирепи бури. Ледникови периоди.
Хриптящи суши. Придошли реки.
Кутии с нестопили се снежинки.
Буркани с консервирани слънца.
Албуми със черешови градини.
И пликове с оранжеви листа.
Изхвърлям цели ери. Не! Еони!
Парчета време, от които ме боли.
Изхвърлям всички минали сезони…
Оставям най-любимия. Сезонът Ти.

Caribiana

[xoxi]

НАУЧИ ЛИ СЕ ДА ЖИВЕЕШ БЕЗ ЛЮБОВ?

Научи ли се да живееш без любов?
Защото аз ... не се научих!
Посрещам будна всеки изгрев нов
и скитам се като бездомно куче.
Душата ми жадува твойта ласка.
Сърцето ми - от теб е наранено.
и всяка нощ гласът ти мек ме стряска,
а няма те до мен...И е студено.
Научи ли се да живееш без любов?
А казваше, че без любов не можеш,
че любовта е божи благослов -
светъл лъч във тоя свят тревожен.
Обичат ли те повече от мен-
по-пламенно, по-нежно, страстно?...
Или сърцето ти е наранено
и като моето сърце - нещастно?
Какво да сгрее моя тъжен ден?
Какво от мъките да ме лекува?
Когато ти си само спомен в мен
и вече безвъзвратно отпътува...
Посрещам будна всеки изгрев нов-
И споменът за тебе ме измъчи...
Научи ли се да живееш без любов?

Защото аз...не се научих!

Гергана Северова

[lubeto37]

А аз пък мога да ви кажя че сичко за любовта е страхотно но и много боли понякога ето такива моменти http://goo.gl/zsNJa

[xoxi]

Помогни ми – Надя Кехлибарева

Когато съм черна от много умора
и с никого вече не искам за нищо да споря…

Когато си мисля, че някой до космоса праща сигнали,
а друг не смее съседско дете да погали…

Когато забравям, че мога и в град от бетон да усетя
на радостен дъжд косите, дъх на цвете…

Когато се сепва дори вечерния вятър -
с тревисти нозе пресякъл полята…

Когато морето на болките с вик човешки нощта ми оглася
и аз загубвам последните свои компаси…

Сърцето ми женско къде ще намери подкрепа и сили,
освен до сърцето ти, мили?

[DisappointedDreamer]

the book burner
I used to roll your name around in my mouth like a lost tooth.
As time went by it turned into something bittersweet and rotten,
its roots gripping my gums like a jealous lover.
I still shudder whenever I have to sit down in that dentist’s chair.
Once in middle school my father hit a deer with his car
on an open road late at night. I remember the headlights shining
on that deer’s eyes, and how they never once wavered.
If deer could commit suicide, I believe that one did.
Existence is a lonely thing.
Glass jars without fireflies
are even lonelier.
The ache in my bones is constantly telling me all that I am not,
informing me of my weaknesses and every book
I have yet to read. I gave up believing I could finish them all.
Even the most avid reader in the world
can never get to the bottom of their collection:
I like to think I can still burn holes in you
with only my fingers.

[DisappointedDreamer]

Traveler

Your first time out of the country
of your own skin,
I didn’t bring a map.

You always hated that I’d been lucky

enough to pick my way through streets

I couldn’t pronounce to find cathedrals

graveyards.

If you were a city, you said,
I’d only like to know your suburbs.

If you were a city, I said,
I’d like to know
your poor neighborhoods,
your inner parts.

Read your graffiti. Drink your tap water.

Feel your smog and dirt stick to my sweat.

Hear your orchestra of sirens and gunshots.

I’d know which of your streets to walk.

If you were a city, I’d expect to be robbed.

— Heather Sommer

[Dying]

И помни, че сам си искал
- авторско

Тяло ще ти дам,
но за сърце не си помисляй...
Отдавна никой не е стъпвал там,
отдавна никой не е искал.

Очите ти ги подарявам,
но за сърце не си помисляй...
Дори душата ти да покорявам,
ти стой далеч, побързай, тичай!

Усмивката ми - също твоя е,
но за сърце не си помисляй.
Позволявам ти, вземи каквото искаш,
само сърцето, моля те, не искай!

В ума ми - настани се,
но за сърце не си помисляй...
Хайде, давай с твоето прости се
и помни, че сам си искал..

[xoxi]

ИМА ЛИ ГО ЧУДОТО ЛЮБОВ
Димитър Асенов

Има ли изобщо чудото любов,
съществува ли такваз измама?
В този свят измислен и суров,
с душевна пустота голяма.

Убеден съм, има я и още как,
но много рядко се намира.
Макар и в тъмен полумрак,
жива е, в сърцата ни пулсира.

Дали е в градове или села.
тя грее във душите наши.
Има я и там на края на света,
смела е, от нищо се не плаши.

Изведнъж се появява във момент,
с нищо без да се съобразява.
Започнала със флирт и комплимент,
а после с обич, ни преобразява.

Често продължението е различно,
ала дойде ли, друг изход няма.
Понякога щастливо или критично,
но следа остава, любовта голяма.

[xoxi]

Дали съм ти по силите? Не знам...
Аз даже и на себе си съм трудна.
Живея някъде на края на света
в едно забравено от всички пълнолуние.

Събуждам изгревите. Някъде към пет.
И после ги разхождам над морето.
От мидички направих си сърце.
(Понякога намирам перли в него.)

Понякога се влюбвам. Все във тебе. ( <3 <3 <3 <3 )
И ставам истинска. Досущ като момиче.
И даже мъничко съм по-вълшебна.
Обаче си мълча, че те обичам.

Защото ме е страх, че ще се счупиш
от любовта, натрупана във мене.
А аз така не искам да те губя!
И си мълча накрая на вселената...
Caribiana