Любовна поезия

[descarada]

С очите на дете- Ясен Ведрин

Обикнах те с очите на дете.
Светът е розов в моите зеници.
Не исках любовта ми да расте
до възрастта на чувствените жрици.
Сърцето си не виждах в пасианс.
Не бях вале в ръцете на съдбата.
Обикнах те. Дори да нямам шанс.
Дори да не разбирам правилата.
Обикнах те. Въпросите спестих.
Дали съм губещ. Сам сред печеливши.
Едно дете обича с порив тих
и бъдно е сред много други бивши.
Ръце протягам. Само за да дам,
когато друг готов е да отнеме.
Пристъпя ли към тебе - ще е в храм,
във който спира бягащото време.
Обикнах те с очите на дете.
Не ме моли! Аз няма да порасна!
Сърцето си не виждам във тесте,
разхвърляно по лепкавата маса.
В зениците ми обич се таи,
която от хазарт не проумява.
Решиш ли - не залагай на бои!
По детски заобичай ме тогава..

[descarada]

Не ме искай. Само минавам.
Ураганно... причинявам щети.
След мен е потоп и удавяне.
Не тръгвай. Аз нямам следи.

Не ме чакай. Идвам неканена.
Като хала, раздухвам огньове.
Няма начин да бъда забравена.
Не строя - разрушавам мостове.

Не ме викай. Още съм вятърна.
Шумоляща и дива в листата.
От бури за теб съм изпратена.
Гръмотевици нося в Душата.

Не ме пипай. Ставам на лава.
Изригвам... Разцепвам земята.
Отломки от чувства стопявам.
Да ти парят, събрани в ръката.

Е.Стоянова

[descarada]

Кога ще дойдеш ти?
Когато си отида
и сетните ми стъпки
отехтят далече?
Кога ще си със мен?
Когато те зазида
сред четири стени
самотната ти вечер?
Кога ще ме съзреш?
Когато в друго рамо
притисната отмина
с поглед във земята?
Кога ще ме зовеш?
Когато видиш само,
че губиш ме - далечна,
чужда, непозната?
Обичай ме сега,
когато те обичам!
Когато твоя съм,
жадувай ме, зови ме!
Сега простри ръце,
когато ще дотичам!
Че утре ще е късно
и непоправимо.

Блага Димитрова

[yordanka.nedelchewa]

Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи.
Не искат и не обещават те. . .
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!

Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.

Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли. . .
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете.

[DisappointedDreamer]

^ Ужас.
----

[bijou]

Не е поезия, но точно така се чувствам в момента (:

You are my favorite thing in the world.
And your imperfections only make you more perfect.
And when i am with you i don't need anything or anyone else.
And i care about you more than i've ever cared about another person.
And whenever something exciting happens i want you to be the first person i tell.
And i want you to be the first person i see in the morning.
And the last person i see at night.
And i want to take you everywhere with me,I'd keep you in my pocket if i could.
And when something is funny, I sometimes look over to see if you are laughing too.
But you are not there.
So i don't know why we aren't speaking.
And why this is all so complicated.
You'd think that after all this searching when i finally found you.
The struggle would be over.
And i might have to live my entire life knowing you are out there.
And NOT PART OF ME.
And that thought is like a gun to my Head.
But i can't stop, what's happening.
And i don't know how to fix it.
I DO NEED YOU, I need you more that everything
I'm just so afraid of what will happen if you find that out...
I love you.

[LadyDi]

Все пак... трапеза
Съгласна съм, че не е горделива,
но няма начин да не бъде горда.
Особено, когато си отива,
преди да е осъмнала с намордник.
Преди да е започнала да лае.
Преди във клетви да пилее сили.
В тържествената красота на Края,
свободна - значи току що простила.
Но прошката не значи да останеш,
а да запазиш святата ѝ кожа
от носене на недостойни рани.
(Достойни ли са - не ръждясва ножът.)
А нож ми трябва за небесни битки.
И за кръвта на някой ангел верен.

Ключа оставих. Само че не питай
защо съм ти оставила вечеря.

[jghgh]

Току що научих, че прошка се дава
само когато прекрачиш гнева си.
Разбрах, че сълзите не носят забрава,
че бягаш, когато докоснеш страха си...

Току що научих, че тихата ласка
изгаря по-силно от огън разпален,
че връщаш се там, където си чакан,
че който те съди - не те заслужава...

Току що научих, че полета може
да бъде отсечен със думи-плесници,
че не омразата трябва да те тревожи,
а плахия вопъл на тъжни зеници...

Току що научих, че Рая вълшебен
би се побрал и в една малка стая
- стига да знаеш, че там си потребен,
че там си обичан - стига да знаеш...

Марияна Трандева

[Colouring]

До теб

Уханна,тиха и смирена
в прегръдките ти лека падам
във тях съм нежно укротена-
до теб от нищичко не страдам.

Денят ми как е минал все едно
целта му е да свърши, да залезе...
да дойда в мекото легло
и като котка да се глезя.

Косите си в ръцете ти да галя,
с прегракнал глас да ти нашепвам
с целувки мокри да те паля,
да те увличам и да те усещам,

да се усмихваш ,с тебе да се смея,
да спориш с мен и аз да споря,
сърцето си пред тебе да излея-
така без думи, без да ти говоря...

И после да настане сладка дрямка,
да дишам с теб, да те целувам
под ласкавата нощна сянка
мечтите си до тебе да сънувам.

[Colouring]

Да ме изгубиш

Със тежките ти думи още свиквам-
събуждам се и ги обличам като дреха,
гримирам се, нарочно се усмихвам,
но вярно е - душата ми е крехка.

И всеки ден сърцето ми се чупи
от всичките в излишество обиди.
Да, аз не съм онази - тя се цупи
със сладки устни всеки да я види!

А ти я виждаш повече от всеки
в очите ти е идеална, мека...
Към нея водят скритите пътеки
и ти вървиш по тях със стъпка лека...

За мен не мислиш- аз съм сива,
аз нямам образ, аз съм глухи вопли,
а знаеш ли за Него съм красива
и той ме чака вечер с длани топли.

Когато ми говори аз съм друга-
щастлива, лека, съвършена,
в ръцето му съм цветна пеперуда
летя от нищо нелишена.

Не ме ранява, не обижда,
прегръща ме, издига ме, мечтая
и най-прекрасното във мене вижда,
обичам го, намерих го накрая.

Защо да бъда тук? Не, нямам нужда!
да съм ранявана, невидима и да деля...
За теб ме няма вече! Аз съм чужда.
Върви при нея! Вече Тя е Тя!

[Colouring]

Лутане

Ако знаеш колко те обичам
щеше ли да ме обичаш ти ?
Във сънищата ти безспирно тичам
и гоня жълтите луни.

А те изплъзват се през пръсти-
дъги,слънца,луни, звезди ...
през облаци златисто-гъсти
и никога не са били.

Да, всичко бяга и се крие
аз търся теб в безкраен мрак-
той иска леко да измие
уютния ми топъл бряг.

Но чакам те и се обричам
сама пред жълтите луни
единствен тебе да обичам,
а ти обичаш ли, кажи?

[Akinfa]

Моето момиче

По-красива си от розов цвят,
по-нежна от кокиче.
Ти си целият ми свят
мое любимо момиче!

Все за тебе си мечтая,
само тебе ще обичам.
Безумно,диво те желая,
сърцето си на теб обричам.

Обичам твоите очи,
сини и любящи.
Обичам твоите коси,
дълги и блестящи.

Обичам твоя меден глас,
обичам твоята усмивка.
Обичам всичко в тебе аз,
моя сладка бъбривка.

По-красива си от розов цвят,
по-нежна от кокиче.
Ти си целият ми свят,
мое любимо момиче!

[ADMIRALKA14]

Някой ден сърцето ми
ще се превърне в камък.
Откъснат от света
ще тлея в своя замък.
И няма да крещя,
да вия до забрава,
когато разбера,
че някой ме предава.

Ще бъда властелин
на самотата своя
и може би дори
ще избера покоя
пред хаоса на любовта.

Някой ден.... но не сега.

(Стюард Дарк)

Една обикновена любовна история

Казвам се Октомври. И съм тъжна.
Есенна съм някак. По душа.
Правя облаците страшно многодъждни.
После сядам на небето. И мълча.

Късам жълтите листа с ръце от вятър.
(Просто нямам маргаритки. А пък днес
много ми се иска да узная
Той обича ли ме... Или не.)

Тук-таме закачам малко слънце.
Вместо пръстен или обеци.
Хладно ми е, сякаш на разсъмване.
И покривам раменете си с мъгли.

Казвам се Октомври. И съм тъжна.
Влюбена до лудост във Април.
Няма как сезонно да се свържем.
Извинете ме...
Ще завали.

ПС: Творба на Яворов "ужас"? No comment.

[Tvoita lelq Gosho]

Hey, I just met you
and this is crazy
but here's the kitchen
a sandwich maybe?

[Supermassive____]

Понякога по-много се обичахме,
понякога по-малко, а понякога,
когато ти заплакваше в ръцете ми,
живота ми приличаше на щастие.
Луната мълчаливо ни преследваше.
Рисуваше телата ни по пясъка.
Ний правехме какво ли не - понякога
наистина приличахме на влюбени.
Но пясъка изтече от косите ни
и се завърна помежду ни въздуха.
Естествено е във такива случаи
усмивката ми малко да е стъклена.
Естествено е във такива случаи
усмивката ми малко да е стъклена.
Естествено е да потърся хората.
Да се разтворя в тяхното съчувствие.
Да им изплача болката си с някакво
забравено и скрито удоволствие...
(Аз мога да разплача и дърветата,
и птиците и бронзовите бюстове,
но докага ще ни сближава болката
и много ли е трудно да сме искрени?)
И затова ще се усмихна някак си.
Усмивката ми ще е малко стъклена.
Уплашено ще питам - и безмилостно
луната и дърветата, и себе си,
наистина ли ние бяхме влюбени?
Наистина ли ти си мойто щастие,
или в нощта приличаше на щастие?

Тогава ще напиша неочаквано
най-истинското си стихотворение,
най-хубавото... Като тебе
хубаво.

И толкова далечно - като теб.
Това е толкова хубаво, че затаявам дъх.

Христо Фотев - Понякога

[DisappointedDreamer]

i like my body when it is with your
body. It is so quite a new thing.
Muscles better and nerves more.
i like your body. i like what it does,
i like its hows. i like to feel the spine
of your body and its bones, and the trembling
–firm–smooth ness and which i will
again and again and again
kiss, i like kissing this and that of you,
i like,, slowly stroking the, shocking fuzz
of your electric fur, and what–is–it comes
over parting flesh....And eyes big Love–crumbs,

and possibly i like the thrill

of under me you quite so new

[mechone]

Идейки си запъхтяна
вечерта веднъж,
Джени вир-водица стана
в цъфналата ръж.

Джени зъзне цяла, Джени
пламва изведнъж.
Бърза, мокра до колени,
в цъфналата ръж.

Ако някой срещне някой
в цъфналата ръж
и целуне този някой
някого веднъж,

то нима ще знае всякой
де, кога веднъж
някого целувал някой
в цъфналата ръж?

Робърт Бърнс.

[xoxi]

Роза на разсъмване


Погледни ме! Цяла нощ цъфтях,
лист по лист за тебе се разтварях...
Ти не знаеш колко ме е страх -
слънцето до смърт ще ме попари.

Но си струва, та дори за ден,
в твоите очи да бъда жива.
Розобер е... Погледни към мен!
Направи ме твоя... и красива!

Даже да те одера до кръв,
в дланите ти корени да пусна,
откъсни ме, да усетиш пръв
капките роса по мойте устни.

Да съм оня влюбен аромат,
дето сто врати ще ти открехне.
Нищо че съм само стръкче цвят
и до залез слънце ще повехна.

Откъсни ме! Нека да си лош!
Лист по лист до край разсъблечи ме!
Аз цъфтях за тебе цяла нощ...
... а Любов е второто ми име

Ники Комедвенска

[xoxi]

НАШИТЕ НОЩИ

Помниш ли нашите нощи на свещ?
Бяхме тогава най-искрени.
Пламващи устни в допир горещ...
тихо прошепнати истини...

Дълги минути - две слети сърца.
Само луната ни гледаше.
И отразена в две бледи лица,
своя път по небето поемаше.

Помниш ли? Бяхме далеч от света.
Бяхме сами във безкрая.
Нямаше улици, шум, суета -
аз и ти в полутъмната стая.

Как изричахме нежни слова
и се гледахме с погледи влюбени...
Малкият пламък трептеше едва -
всичко бе тъй непринудено...

Хиляди пъти се връщам към тях -
нашите нощи изгубени.
Толкова нощи без теб преживях,
но са - повярвай! - сапунени.

Румен Ченков

[xoxi]

ОГНЕНА ЖЕНА!

Докоснах страстта със тръпнещи пръсти,
почувствах пожарът във мойте гърди...
Целунах и устните, до меденост вкусни,
затворих очи... в мен живот се роди...

Отпивах коктейл от наслада и щастие,
осъмнах пияна от греховна любов...
В порочна игра тайно вземах участие,
на хиляди части се в нощта разпилях.

Горях във пожара от плътско отдаване,
във кралска каляска събирах звезди...
Прераждах душата с това обладаване,
искрици се пръскаха в мойте очи...

Живях по бръснача, презрях лицемерие.
закърми ме дяволът с плътска нега...
Стремях се към Бога с едно лековерие,
но ада гнездеше във мойта душа...

Главата склоних... осъзнала съдбата си,
във мене пожари лумтят, пъклен ад...
Навярно така аз заплащам цената си,
жена съм- жив огън- в един леден свят!

Таня Илиева

[xoxi]

Дръж се, мое кораво сърце,
помпай здраво на сто оборота,
с теб отдавна сме вплели ръце
и вървим по ръба на живота.

Знам, че тръпнеш във мойте гърди,
неведнъж те изправям на нокти,
ала все се надявам, че ти
имаш девет живота на котка.

Затова те пришпорвам напред,
след това те догонвам във мрака.
Осем пъти се влюбвах подред,
а деветият май ще почака.

Умори ли се, мое сърце?
Не е лесно въобще да не спираш
и съвсем не е лесно, не е
всеки път от любов да умираш.

И усещам през тънката плът
синя вена в иглата да вдяваш,
да закърпиш един кръстопът,
който всяка раздяла оставя.

Някой ден ще издумкаш докрай
от последната влюбена рана
и ще литнеш към своя си рай -
тъжен звън от строшена камбана.

Ники Комендвенска

[LadyDi]

Поредният... Започна да ми писва
от обич, изживяна по сценарий.
От имане. От искане. От липси.
От нерви и изпушени цигари.
Започна да ми писва все да зная
зад ъгъла какво ще ми се случи.
Живея в кръг. И толкова безкраен.
До следващия, който ще ме счупи.
Все нежни думи. Все красиви маски.
Обичат ме (и всички са ми верни).
Кръщават ме любовно. Много ласкаво,
наричат бяло всичко що е черно.
Започна да ми писва ежедневното.
Еднакви са ми сряда и неделя...
От пристъпа на страст или на ревност,
завършващи по навик на вечеря.
Погубва ме познатото мълчание,
след думите, заглъхнали във мрака.
И всички чути смели обещания,
които знам, че няма да дочакам...
Започна да ми писва от набожност.
Не съм им Бог, пред мен да коленичат.
Мъжът е мъж, когато невъзможното
не му е пречка, за да ме обича.

***
Късно стихотворение
Засили се, момче. До сутринта
си вече в любовта със двата крака.
Но ме познаваш само по смеха.
Не мога да те пусна във тъгата.

Тъгата си със друг я споделих.
И с неговата - две тъги си крачат.
Той знае повода за всеки стих.
И знае, че сама съм си палача.

На него до разсъмване чета.
Обичам го, разлюбвам го, целувам...
Не ти е до зелената глава
за тъжната ми кожа да воюваш.

За тебе съм "две хубави очи",
за него съм и мълниите скрити.
Под влюбената младост не личи,
но много мъртъвци са ми в очите.

Не мога да се разделя със тях.
Ревнива съм на теб да ги разкажа...
Висиш във ъгъла на моя смях,
възторжен си, животът ти е важен.

Човекът, с който споделих тъга
разбра веднага като ме погледна:
на мене ми е важна и смъртта.

И всеки път ме люби за последно.

Камелия Кондова

[Supermassive____]

Не ми пиши...
Когато съм готов
да те чета,
ще си отдавна минало...
... или отдавна бъдеще.
И може
и планетите да са изстинали,
и пътищата - смръзнати от гняв,
и огънят, забравил да целува,
да е посял една секунда страх,
от който -
прималели -
се сънуваме.
Не ми оставяй празни светове
не искам да се вграждам в силуети
не искам да съм с ледени ръце
когато те обесвам - да ми светиш
да ме проклинаш - с гаснещи очи,
да се протягаш - с пръсти да ме стигнеш,
да ме раниш,
а после вдъхновено
от кръв да свириш чужди петолиния...
Не ми пиши...
Аз вече съм те чел
когато се събуждах с празни утрини
когато беше тъжно,
и доверието
висеше на стената до пропукване
и се изронваше
без капка страст,
а аз безстрастно хвърлях си очите
да го сглобявам
в приказки за щастие -
и после без очи те виждах влюбено...
Не ми пиши...
Аз вече съм слепец
и колкото незримото лекува,
съм излекуван.
Истински лъжец,
повярвал,
че любов е да си струва...

Стоян Иванов Стоянов

[veteran4o]

Две Очи

Две очи греят в ноща.
много ми харесват но
коя лие тази жена?

Две очи пак греят в ноща
тези две очи не излизат от моята глава
Виждам две очи но незнам чии.

Тези две очи нямат никакви следи
Две очи в ноща греят като светлина.и
на врата се звани но няма никой там уви.
Ех тези две очи .ох главата ме боли.

Изкам аз да разбера.коя е тази красива жена.
Ох тази жена ох.ох коя ли е тя?
И ето идва вечерта и пак виждам тази светлина.
И аз не издържах и изкочих на вън "Ах"
такова красиво лице на едно малко дете.


creat by smallville

[veteran4o]

дано ви хареса