Съдържание на калории в различните храни

[glupacheE]

КАЛОРИИ
на 100 гр.
A
1. Авокадо - 228 ккал.
2. Агнешко месо
- бут - 142 ккал.
- гърди - 404 ккал.
- котлет - 370 ккал.
- плешка - 303 ккал.
- средно тлъсто месо - 323 ккал.
- филе - 122 ккал.
3. Ананас - 56 ккал.
4. Ананас консерва - 84 ккал.
5. Аспержи - 17 ккал.

Б

6. Бадеми - 659 ккал.
7. Банани - 92 ккал.
8. Баница със сирене - 391 ккал.
9. Бира - 35-40 ккал.
10. Бисквити обикновенни - 222 ккал.
11. Бисквити с масло - 292 ккал.
12. Бисквити шоколадови - 276 ккал.
13. Боб зелен - 30 ккал.
14. Боза - 72 ккал.
15. Боле от лимони - 140 ккал.
16. Боле от рози - 138 ккал.
17. Боле от ягоди - 138 ккал.
18. Бонбони желирани - 75 ккал.
19. Боровинки - 37 ккал.
20. Брашно - 370 ккал.
21. Бутер тесто "Белла" - 100 ккал.
22. Бяла риба - 78 ккал.

В

23. Вегитариснска мусака - 495 ккал.
24. Вермут - 114 ккал.
25. Вино - 60-65 ккал.
26. Вишни - 62 ккал.

Г

27. Грах - 50 ккал.
28. Грах консерва - 52 ккал.
29. Грах с месо - 541 ккал.
30. Грах сушен - 350 ккал.
31. Грейпфрут - 50 ккал.
32. Грис халва - 210 ккал.
33. Грозде - 72 ккал.
34. Гъби - 27 ккал.
35. Гъска - 264 ккал.
36. Гювеч с месо - 416 ккал.

Д

37. Диня - 27 ккал.
38. Домати - 20 ккал.
39. Дюля - 69 ккал.

Е

41. Еклери - 387 ккал.

З

42. Задушен ориз - 163 ккал.
43. Задушени картофи - 85 ккал.
44. Задушено зеле - 112 ккал.
45. Заквасена сметана - 280 ккал.
46. Захар - 410 ккал.
47. Зеле - 25 ккал.
48. Зеле кисело - 25 ккал.
49. Зеле червено -26 ккал.
50. Зеле бяло -25 ккал.

И

51. Извара диетична - 80 ккал.
52. Извара ибезмаслена - 58 ккал.

К

53. Кадаиф с орехи - 332 ккал.
54. Кайсии - 50 ккал.
55. Камби - 26 ккал.
56. Картофени крокети - 268 ккал.
57. Картофени шницели - 292 ккал.
58. Картофено пюре - 85 ккал.
59. Картофи варени - 85 ккал.
60. Картофи огретен - 500 ккал.
71. Картофи печени - 55 ккал.
72. Картофи пържени - 260 ккал.
73. Картофи пърж. в фритюрник- 290 ккал.
74. Картофи соте - 137 ккал.
75. Касис - 55 ккал.
76. Кашкавал Витоша - 370 ккал.
77. Кебап - 364 ккал.
78. Кекс - 392 ккал.
79. Киви - 53 ккал.
80. Кисело краве мляко - 76 ккал.
81. Кисело мляко Данон - 60 ккал.
82. Кисело маляко Д.Класик- 61 ккал.
83. Кисело мляко Д.Плодово- 97 ккал.
84. Кисело мляко със захар- 100 ккал.
85. Козунак - 377 ккал.
86. Койка-кола (250 мл.) - 110 ккал.
87. Кокошка - 266 ккал.
88. Колбаси запечени - 304 ккал.
89. Компот - 70 ккал.
90. Копърка - 67 ккал.
91. Копърка в олио - 234 ккал.
92. Копърка с дом.пюре - 287 ккал.
93. Корнишони - 14 ккал.
94. Краве пр.мл.обезмаслено- 36 ккал.
95. Краве пр.мл.пастьоризирано- 61 ккал.
96. Краве пр.мл.пълномаслено- 76 ккал.
97. Краставици - 14 ккал.
98. Крем ванилия - 163 ккал.
99. Крем супа - 150 ккал.
100. Кренвирш - 204 ккал.
101. Кренвирш птичи - 194 ккал.
102. Кроасан със сладко - 289 ккал.
103. Кроасан с щоколад - 305 ккал.
104. Круши - 60 ккал.
105. Кюфтета с дом. сос - 442 ккал.
106. Кюфтета пържени - 254 ккал.
107. Кюфтета на скара - 249 ккал.
108. Къпини - 43 ккал.
109.Кървавица - 229 ккал.

Л

110. Лешници - 683 ккал.
111. Леща чорба - 267 ккал.
112. Леща яхния - 479 ккал.
113. Лимони - 36 ккал.
114. Лук зелен - 26 ккал.
115. Лук глави - 52 ккал.
116. Лук пресен - 25 ккал.
117. Лук стар
M

118. Магданоз - 60 ккал.
119. Майонеза - 650 ккал.
120. Макарони - 372 ккал.
121. Макарони на фурна - 261 ккал.
122. Малеби - 141 ккал.
123. Мандарини - 46 ккал.
124. Мандарина консерва - 52 ккал.
125. Маргарин безсолен - 750 ккал.
126. Маргарин солен - 781 ккал.
127. Мармалад - 250 ккал.
128. Маслини - 147 ккал.
129. Масло краве - 740 ккал.
130. Мед пчелен - 329 ккал.
131. Месо задушено - 483 ккал.
132. Месо с зелен фасул - 435 ккал.
133. Месо с картофи - 512 ккал.
134. Месо с ориз - 613 ккал.
135. Месо печено - 296 ккал.
136. Миш-маш - 319 ккал.
137. Мляко с ориз - 317 ккал.
138. Моркови - 35 ккал.
139. Мусака с месо - 559 ккал.

Н

140. Нар - 75 ккал.
141. Нектар - 33 ккал.

О

142. Овче месо нетлъсто - 191 ккал.
143. Овче месо тлъсто - 417 ккал.
143. Орехи - 700 ккал.
145. Ошаф - 64 ккал.

на 100 гр.
С

118.Свинск бут - 292 ккал.
119.Свински врат - 250 ккал.
120.Свински джолан - 271 ккал.
121.Свински език - 232 ккал.
122.Свински котлет - 258 ккал.
123.Свински черен дроб - 140 ккал.
124.Свинско месо със сланина- 480 ккал.
125.Свинско филе - 176 ккал.
126.Сини сливи - 82 ккал.
127.Сирене краве саламурено- 305 ккал.
128.Сирене овче саламурено- 327 ккал.
129.Сирене топено - 290 ккал.
130.Скумрия - 129 ккал.
131.Скумрия консерва - 333 ккал.
132.Скумрия океанска - 248 ккал.
133.Сладолед карамел - 183 ккал.
134.Сладолед шоколад - 188 ккал.
135.Сладолед ягода - 150 ккал.
136.Сланина - 854 ккал.
137.Сливи - 60 ккал.
138.Сланчогледово олио - 932 ккал.
139.Смокини - 61 ккал.
140.Сок гроздов - 70 ккал.
141.Сок домашен - 17 ккал.
142.Сок портокалов - 40 ккал.
143.Солети - 405 ккал.
144.Солети кашкавалени - 452 ккал.
145.Спагети - 350 ккал.
146.Спанак - 28 ккал.
147.Спрайт /250 мл/ - 100 ккал.
148.Супи с месо - 202 ккал.

Т

149. Таратор - 233 ккал.
150. Телешка плешка - 118 ккал.
151. Телешки бут - 107 ккал.
152. Телешки гърди - 142 ккал.
153. Телешки език - 128 ккал.
154. Телешки черен дроб - 84 ккал.
155. Телешко месо - 199 ккал.
156. Телешко филе - 104 ккал.
157. Тиква - 34 ккал.
158. Тиквички - 18 ккал.
159. Тиквички яхния - 282 ккал.
160. Толстолоб - 93 ккал.
161. Торта със сметана - 310 ккал.

Ф

162.Фанта портокал /250 мл/ - 100 ккал.
163.Фасул яхния - 426 ккал.
164.Фъстъци - 620 ккал.
165.Фурми сушени - 313 ккал.

Х

166. Хайвер - 150 ккал.
167. Халва /тахан/ - 540 ккал.
168. Хамбутгер/104 г/ - 256 ккал.
169. Хамбургер - двоен /143 г/ - 354 ккал.

Х Л Я Б
170. Бял пшеничен - 237 ккал.
171. Груб черен с трици - 182 ккал.
172. Пшеничен - 183 ккал.
173. Пшеничен с грубо мляно брашно - 219 ккал.
174. Пшеничен тип "Добруджа" - 226 ккал.
175. Пълнозърнест пшеничен - 199 ккал.
176. Пълнозърнест със слънчоглед - 247 ккал.
177. Пълнозърнести хлебчета - 228 ккал.
178. Ръжен - 217 ккал.
179. Ръжен с грубо мляно брашно - 213 ккал.
180. Ръжен пълнозърнест - 193 ккал.
181. Ръжено-пшеничен - 210 ккал.
182. "Софийски" - 240 ккал.
183. "Стара Загора" - 253 ккал.
184. Сухари - 396 ккал.
185. Франзела - 294 ккал.



КИЛОГРАМИ

Ръст/год. 17 - 19 20 - 24 25 - 29 30 - 39 40 - 49
150-153 46 47.5 50 53.5 58
158-161 51.5 52.5 54 57.5 60.5
162-165 54 54.5 56.5 60 63
166-169 56.5 57.5 59.2 61.9 65.5
170-173 59 59.5 61.5 64.3 68.4
174-177 61.7 62.5 64.4 67 71
178-181 64.5 65.5 67 70 74.5
182-185 68 69 70.9 73.5 78
186-190 71 72 73.5 76.3 81
Имайте в педвид обаче ,че мускулите тажът повече от мазнините(сланинките )



СПОРТ

30 минути - Джогинг - 432 калории
30 минути - Тенис - 240 калории
30 минути - Колоездене - 321 калории
30 минути - Скачане на въже - 450 калории
30 минути - Пързаляне с ролери - 240 калории
30 минути - Ходене пеша - 150 калории
60 минути - Бързо плуване - 660 калории
60 минути - Изкачване на стълби - 720 калории
60 минути - Тичане - 660 калории
60 минути - Ски - спускане - 480 калории
60 минути - Изриване на сняг - 420 калории
60 минути - Копаене в градината - 360 калории
60 минути - Бързо ходене (6-7 км/ч) - 360 калории
60 минути - Каране на велосипед (15 км/ч) - 360 калории
60 минути - Бални танци - 340 калории
60 минути - Почистване на градина - 300 калории
60 минути - Бадминтон - 300 калории
60 минути - Тежка домашна работа - 240 калории
60 минути - Лека домашна работа - 150 калории
60 минути - Разходка със скорост 1,5 км/ч - 120 калории
60 минути - Игра на тенис - 600 калории
60 минути - Метене - 120 калории
60 минути - Шиене - 60 калории
60 минути - Готвене - 121 калории
60 минути - Хранене - 60 калории
60 минути - Писане на машина - 63 калории
60 минути - Танцуване на рок - 480 калории
60 минути - Косене на трева - 130 калории
60 минути - Игра на карти - 60 калории
60 минути - Нормално ходене - 126 калории
60 минути - Пазаруване - 180 калории
60 минути - Свирене на пиано - 120 калории
60 минути - Плуване - 475 калории
60 минути - Миене на прозорци - 187 калории
60 минути - Седене на стол - 65 калории
60 минути - Почивка в леглото - 53 калории






ВИТАМИНИ



Витамини
Витамините са нискомолекулни органични съединения с различна химична природа които се синтезират главно в растенията и частично в микроорганизми. В човешкия организъм се синтезират в малки количества само някои от тях. Витамините имат изключително голямо значение за организма, тъй като са необходими за нормалното протичане на всички биологични процеси, за усвояването на другите хранителни вещества, за растежа, възстановяването на клетките и тъканите.

Витамините повишават имунобиологичната реактивност и устойчивостта на организма спрямо неблагопритните фактори на околната среда. Те подпомагат кръвотворението и функциите на важни органи /черен дроб, жлези с вътрешна секреция/, необходими са и за нормално използуване на мазнини, въглехидрати, белтъци, минерални соли. При липса или недоимък на витамини различните хранителни вещества не се метаболизират правилно, нарушава се обмяната им, забавя се или се спира растежът, намалява имунитетът.

Ако продължително време вносът на витамини с храната е недостатъчен, възникват хипо- или авитаминози.Тези състояния обикновено се наблюдават през отделни се зони, особено зимно и пролетно време, поради ограничения асортимент на пресни плодове и зеленчуци и намаленото съдържание на витамини в хранителните продукти. Хиповитаминози се развиват и при нормално съдържание на витамини в хранителните продукти, но при повишена нужда от тях /бременност, кърмене, интензивен физически и умствен труд, активно спортуване, след инфекциозни и други заболявания/ или при лошо всмукване,усилено разгражда не или ускорено излъчване на витамини от организма. Въвеждането на голями количества предимно синтетични витаминни препарати предизвиква неблагоприятни състояния, известни като витаминни интоксикации /хипервитаминози/. Витамините се делят на мастно- и водно-разтворими.





Мастноразтворими витамини


1.Витамин А /ретинол/ се съдържа само в продукти от животински произход. Витамин-А-активност притежават някои въглеродни съединения, които в растения са свързани обикновено с белтъчини-каротиноиди. Витамин А е необходим за правилния растеж,за кожата и кожните придатъци, за развитието на костния скелет и зъбите. Той участвува в образуването на зрителния пурпур /родопсин/ в ретината, който стои в основата на светлоусещането. Източници на витамин А са рибеното масло, говежди черен дроб, яйца, масло. Каротиноиди се съдържат в спанака, копривата, червените пиперки, кайсиите, тиквите и най-вече в морковите;

2. Витамин - Д група. Тази група включва противорахитични витамини - витамин Д2 /ергокалциферол/ витамин Д3 /холикалциферол/, витамин Д4, витамин Д5. Физиологичното значение на витамин Д се определя от участието му в обмяната на калция и фосфора. Той повишава резорбцията и отлагането им в костите спомага за превръщане на неорганичния фосфор в органичен, стимулира растежа.Дефицитът на витамин Д е един от основните фактори за развитие на рахита.

Най-богат на витамин Д е черният дроб на рибите. Известни количества се съдържат в животинските продукти: мляко, яйца, масло, черен дроб;

3. Витамин - Е - група /токофероли, антистерилитетни/. Те притежават антиокислително действие спрямо вътреклетъчните масти и предпазват клетките от действието на токсични вещества. Токоферолите влияят върху функциите на размножаването. При дефицит в храната се наблюдават мускулна дистрофия, нарушения в половия цикъл в образуване на сперматозоидите, безплодие. По-значителни количества токофероли се съдържат в зародиша на житните растения, листните зеленчуци, ядкови плодове, нерафинираните растителни масла;

4. Витамин - К - група /антихеморагични, вимини на коагулацията/. Те участвуват в ензимната система, осъществяваща синтеза на белтъчни вещества, които вземат участие в кръвосъсирването. Витамин К1 постъпва в храната, а витамин К2 се синтезира от чревната бактериална флора. Източници на витамин К са зелените части на растенията, листните зеленчуци, варивата доматите, черният дроб, яйцата.



Водноразтворими витамини



Към тях се отнасят витамините от В група /В1, В2, В6, В12/, витамин РР, витамин С, витамин Р, линолевата киселина, пантотеновата киселина, фолиевата киселина и витамин Н.

1. Витамин В1 /тиамин, аневрин/. Той участвува активно в обмяната на въглехидратите. Продължителната употреба на храна, бедна на витамин В1, води до нарушение в обмяната на въглехидратите, в организма се натрупват млечна и пирогроздена киселина, нарушават се функциите на нервната система. Хиповитаминоза В1 се изявява най-често с обща отпадналост, главоболие, безсъние, намаляване на паметта и вниманието, сърцебиене. Липсата на витамин В1 води до заболяването "бери-бери" /В1-авитаминоза/. Главни източници на витамин В1 са зърнените храни и продуктите от тях /пшеница, ориз, хлебна мая, бирена мая/, а така също и черният дроб. Нуждата от витамин В1 възлиза на 0,7-2,4 милиграма/24 часа.

2. Витамин В2 /рибофлавин/. Този витамин участвува в окислително - възстановителните процеси на клетката. Необходим е за зрителната функция - подобрява адаптацията към нощно зрение и цветоусещането. Недостигът на витамин В2 води до нарушения в използуването на белтъчините и въглехидратите, забавяне на растежа, до дерматози, поражение на очите, дегенеративни изменения в нервната система. Той се синтезира от растителни дрожди, гъби,пле сени и от много бактерии.

Главни източници на витамин В2 са черен дроб, месо, мляко, сирене, листни зеленчуци, бирена мая Дневната нужда възлиза на 0,8 - 2,4 мг.

3. Витамин В6 /пиридоксин/. Той изпълнява важни метаболитни функции като съставна част от някои ензими. Регулира холестероловата обмяна, участвува в кръвотворението. Продължителен дефицит на витамин В6 води до нарушение в обмяната на белтъчините и аминокиселините, повишена възбудимост, чернодробно увреждане. Богати на витамин В6 са бирената мая, зърнените храни, черният дроб, месото, яйцата. Дневната нужда възлиза на 0,6 - 2 мг.

4. Витамин РР /никотинова киселина, антипелагрозен фактор/. Биологичната роля на този витамин е свързана с обмяната на белтъците, с ендокринната регулация, с функциите на нервната, храносмилателна та и сърдечно-съдовата система. При продължителен дефицит на витамин РР се развива болестта пелагра, която се изявява с дерматоза, възпалителни промени на лигавицата на устната кухина и езика, деменция и храносмилателните разстройства. Богати на витамин РР са бирената мая, обвивките на зърнените храни, варивата, черният дроб, рибата. Дневната нужда възлиза на 8-26 мг

5. Витамин С /аскорбинова киселина/. Основната функция на витамин С е окислително - възстановителна. Той оказва влияние върху обмяната на веществата.Свързан е с образуването на колаген в стените на кръвоносните съдове и поддържа нормалната пропускливост на съдовата стена. При дефицит на витамин С /аскорбинова кисели на/ се наблюдават кръвоизливи, а също така намалява устойчивостта на организма към инфекции и към някои токсини

Особено богати на витамин С са шипките, боровинките, борови иглички. Най-често употребяваните зеленчуци и плодове с високо съдържание на витамин С са: коприва лапад, червени пиперки,картофи,зеле,домат� �, ябълки. Дневната нужда възлиза на 40 - 140 мг.

6. Витамин Р /рутин, цептрин/.Той притежава капиляроукрепващо действие. Липсата му води до кръвоизливи,обща слабост. Богати на витамин Р са шипките, цитрусови плодове, боровинките. Дневната нужда възлиза на 15 - 40 мг.

7. Линолева киселина. Тя има защитно действие спрямо някои токсични вещества /тежки метали/. Съдържа се в говеждото месо, мляко, ориз. Дневната нужда възлиза на 8 - 19 мг.

8. Пантотенова киселина /витамин В9/. Този витамин участвува в обмяната на аминокиселините и мастите. Съдържа се в бирената мая, черния дроб, месото, яйчния жълтък, рибата, млякото. Дневната нужда възлиза на 6 - 15 мг.

9. Фолиева киселина /витамин В9/. Този витамин е активен противоанемичен фактор Главен източник са листните зеленчуци, моркови, зеле. Дневните нужди възлизат на 10 - 34 мг.

10. Витамин В12 е необходим за поддържане на нормалното кръвообразуване. Основен източник са черният дроб, бъбреците, месото, млякото и млечните продукти. Дневните нужди възлизат на 65 - 180 мг.

11. Витамин Н /биотин/. Той участвува в редица ензимни системи. Съдържа се в бирената и хлебната мая, бъбреците, черния дроб, морковите, доматите и прасковите. Дневната нужда възлиза на 16 - 42 мг.




Moderated by miloto
т.7 от Правилника

[Valento]

Колко време ти отне за да го направиш!Предлагам темата да стане Важна!

[No_Limit]

Колко време ти отне за да го направиш!Предлагам темата да стане Важна![/b]

Напълно съм съгласна дза стане важна ! Модераторите къде са ? Супер тема наистина !!!

[linka92]

Темата трябва да се изкачи нагоре в йерархията .Да стане важна!

[glupacheE]

blagodarq radvam se 4e vi haresva napravih ia zashtoto az v momenta sam v proces na otslabvane i me intereseuvat tezi neshta a i mislq 4e i drugi koito ne samo otslabvat amiii iskat da se hranqt zdravoslovno ako iskate da ka4a oshte nqkakva informaciq kajete
ako se seshtate de za nehsto drugo

[sladur4e_yo]

Naistina i as smqtam 4e temata trqbva da stane vajna.As li4no sum ti blagodarna sashtoto as sushto sum v process na dieta.A imam edin vupros sa calorii ili sa KILOkalorii stava vupros sashtoto ne mi stava qsno.Po hranitE pishat KILOkalorii,sa sporta v kalorii.Prosto ve4e se oburkvam.Isglejda mi neveroqtno da poemash na edno hranene po 500 KILOkalorii a sus sport da gorish samo po 200-300 kalorii.Shte sum blagodarna ako miu go isqsnite.

[Kisses_P]

ТЕмата много ми допада и би била изключително полезна.

[SlAdKa_YsMiVkA]

Браво много хубава тема и може да помогне не само на тези които са на диета за отслабване ами и обратното браво аз ще ги използвам тея неща мерси много за темата =D>

[glupacheE]

nqma zashto radvam se 4e sam pomognalaa
mn me kefite si4ki saforumcii

[maroon]

Евала, че си се постарала толкова много! =D> =D>

Но не са ти добри източниците; Това е само от 1во четене:

10. Бисквити обикновенни - 222 ккал.
11. Бисквити с масло - 292 ккал.
12. Бисквити шоколадови - 276 ккал.
18. Бонбони желирани - 75 ккал.
21. Бутер тесто "Белла" - 100 ккал.
73. Картофи пърж. в фритюрник- 290 ккал.
149. Таратор - 233 ккал.
166. Хайвер - 150 ккал.

Ама както и да е - Здраве да е!
Де да беше така

[glupacheE]

kkal sa za 100g !!!!!!!

[glupacheE]

sajalqvam za greshkite ;(

[vlubchivo]

http://teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=121408

малко самореклама и на моята тема xD

[vanesenceto]

super tema!mn mi pomogna !az su6o sum zapoznata dosta dobre s kaloriite na hranite ,no s kakvo kolko se izrazhodvat ne znaeh,a dosta se 4udeh!
Super blagodarna sum ti!!!

[lady_1994]

Moje li nqkoi da napi6e ili da nameri azbu4niq red po-kolko kalorii se izgarqt na 1 razxodka na 1 bqgane ili ne6to takova

[momchence_89]

Хубава тема \/

[NoS]

Много полезна тема ето вижте още ЦЪК

[jeni92_abc]

на четири крачки се гори една калория

[mimi_nesi]

nujno li e da gledate kaloriite? az naprimer ne gi gledam ama qm po- malkko i po- zdravoslovno i ima efekt na 14 god sum i sum nai-slabata v klasa -40kg.e po malko ama pone bqh tolkova sega sum s 1kg po-malko

[thecopstopped]

невероятно!!! ама тея скелети малко ме оплашиха абе то не е до смах ама.... ей мерси тая тема за мен значи много ама нещо ми е странно как си успяла е все пак е станало супер :P айде само така и мн. успехи

[vesicha]

Темата е супер! Браво за труда! Между другото има една страница хрантие инфо. В нея има меню балансатор в което моежете да освен хранителната стойност да откриете и количествата белтъчини, въглехидрати и мазнини за всеки продукт

[DaЯk_AнGэL]

Не знам дали е тук мястото да питам, обаче кофеинът (кафето) вреден ли е за отслабващите?
(сори ако не е тук мястото ама не ми се пускаше нова тема )

[glupacheE]

ami az ne moga da ti kaja dali e vreden zashtoto poprincip ne pia kafe i mi e lesno da se lisha ot nego no ne e prepora4itelen

[Decu]

на четири крачки се гори една калория

Сигурна ли си?

[sapphirr]

БРАВО!много добра тема!!! =D>