регистрация
вход в сайта
вход с FB
.
Отговор в тема
Страница 1 от 3 123 ПоследнаПърви
Резултати от 1 до 25 от общо 52
  1. #1

    интерпретативно съчинение (Дервишово семе)

    Темите са: Любов и омраза, Дългът към рода и дългът към сърцето, Защо в разказа Дервишово семе всички герои са жертви, Изповедта като начин да се построи разказ, Основният конфликт в разказа Дервишово семе, Раздвоеният свят в Дервишово семе. плс..помогнете, че си нямам нА идея как се пише това. Избирате няк'ва тема и пишете..ако не ви мързи де.

  2. #2
    Мега фен Аватара на sherry
    Регистриран на
    Jan 2005
    Град
    ~KisS ThE RaIn~
    Мнения
    3 851
    http://forums.webleit.com/index.php?showtopic=3164 - Любов и омраза

    Ето за дълга към рода и този към сърцето:
    http://forums.webleit.com/index.php?showtopic=1658

    Ето за основния конфликт:
    http://209.85.135.104/search?q=cache...ient=firefox-a
    http://www.zapiski.info/view.php?id=540

    Раздвоеният свят:
    http://www.fresh-bg.com/forum/viewtopic.php?p=19848
    Ако ме прогониш, ще изгасна.
    Ала доближиш ли се, ще се стопя.
    Да те имам е така опасно!
    (Да те нямам значи да умра.)

  3. #3

    Регистриран на
    Dec 2007
    Град
    БуРГаС бИЕ
    Мнения
    143
    Леле,мерси много и на мен ми беше спешно

  4. #4
    Ако някой може да ми помогне и на мен ...

    [1]тема
    Възелът на човешките съдби в Дервишово семе
    [1]тема
    Раздвоената душа на Рамадан

  5. #5
    ПЛС някой да помогне! Темата е "Герои и жертви в разказа Дервишово семе" ПЛС

  6. #6
    Супер фен Аватара на crazygirl13
    Регистриран на
    Aug 2008
    Град
    Враца
    Мнения
    2 525
    Цитирай Първоначално написано от veni7y
    Ако някой може да ми помогне и на мен ...

    [1]тема
    Възелът на човешките съдби в Дервишово семе
    [1]тема
    Раздвоената душа на Рамадан


    РАЗДВОЕНАТА ДУША НА РАМАДАН


    Със сборника си "Диви Разкази", заел трайно място в българската класическа литература, Николай Хайтов се откроява в литературата ни като оригинален писател, заселил с безсмъртни художествени образи, интересния географски район- Родопи. В своя среда и извън нея, героите му пазят родопската си автентичност, но изграждайки ги, авторът ги приобщава като мислене, нравственост и душевност и към националното, и към човешкото. В разказа си "Дервишово семе"(станал безспорен хит в литературата ни) Хайтов разгръща най-често обсъжданата тема-темата на любовта. Но тук, той я поставя в контекста на родовите традиции и родовия морал, тук той поставя на изпитание и нейните и родовите ценности. Една от причините за уникалността на разказа е неповторимия герой - Рамадан и неразплетения житейски възел в душата му, както и неподправения и неподчинен на граматичните норми родопски диалект. Главният герой (който всъщност е разказвач) се саморазкрива чрез интимна изповед без назован събеседник. Това прави Хайтовия разказ заангажиращ за всеки читател. Погледът на главния герой е насочен предимно към душата му и към действията в нея (зараждането на любовта и омразата, конфликтът между тях…). Постепенно героят се изявява като човек с ярък характер и с голяма вътрешна сила. Авторът, обаче, не го е избрал безгрешен, без зли помисли, като светец или "ангел безгрешен". Той го е описал такъв, какъвто е, за да постигне по-голямо емоционално въздействие върху читателя. Началото на разказа започва с: "тоя възел, да ти кажа, много отдалеч се заплита". Възелът се заплита съвсем класически- майката и бащата на героя са мъртви и дядото вижда последна надежда за продължаването на рода във внука си. Възелът на Рамадановия живот се заплита още с раждането му. Без майка и баща, неговата участ е да живее със старите си баба и дядо. Липсващите звена на Дервишовите поражда един от първия проблем в Хайтовия разказ-ранната сватба. Традициите повеляват, децата да се превърнат във възрастни още през първата брачна нощ, но как едно дете може да се справи със задълженията на един мъж?! Макар все още да не осъзнават това, Рамадан и Силвина се възпротивяват на строгите съпружески задължения. Но все пак, още тогава, между тях се заражда любов, въпреки че тя е по-скоро подобна на любов между братче и сестриче. Но тя механично "навива" сърцата им и като изведнъж ги дръпнат между тях остава зейнала рана. След отвличането на Силвина, момчето усеща непоносима празнота в душата си: "като се върнахме вечерта вкъщи, заварихме празна, тъмна къща, без невеста". След този момент, Рамадановия живот се дели на две: на щастлив-краткия но прекрасен живот със Силвина и на нещастен-обхващащ повече от четиридесет години, през който тя е женена за Руфат, но и в единия и в другия случай, спътник остава любовта. Болезнената, като болест, обич го принуждава да наблюдава сцени от семейния живот на любимата си и на най-големия си враг. Но това го подхранва, защото това му дава възможност да вижда Силвина, колкото и далеч да етя. Единственото му удоволствие, от парещата го любовна мъка, е мъките на любимата му, повяхналото й щастие, което говори, че любовта й към главния горой продължава да гори. Въпреки това, минутите прекарани зад комина, вперил поглед в прозорчето на Руфатови, са изтощителни и мъчителни, поради безсилието му да си я върне Героят на Николай Хайтов е намерил за себе си и друга форма за поддържане на вътрешно равновесие- желанието му за мъст към виновника за неговото нещастие Руфат ("триста пъти съм го трепал и съживявал") Първата причина за отлагането на изпълнението на присъдата, която сам Рамадан е произнесъл над съседа си, е чувството за бащина отговорност. Друга причина е затворът. Той не се страхува толкова от от това място, колкото го притеснява това, че "в затворя няма дупчица да има към Силвина", а това той не би понесъл. Животът му се променя коренно, когато Руфат се разболява и остава напълно безпомощен в ръцете на жена си. Тогава Рамадан вместо да си отмъсти, той започва да се грижи за най-големия си враг като за свое дете, а това се дължи само и единствено на голямата му любов към Силвина. Авторът оставя "възела" неразплетен, защото тук не е най-важно дали двамата главни герои ще заживеят щастливо като мъж и жена. Важно е, че и двамата намират морални сили да опазят неопетнено своето щастие, каквото е било някога, когато се е "навивала" нежната им чиста и красива любов. Това е осъществена развръзка на душевно равнище в сферата на хуманизма.




    Възелът на човешки съдби

    1. УВОД:
    Темата за любовта и омразата е засегната както в българската, така и в чуждата литература. Тези две основни човешки чувства често се преплитат и образуват сложни взаимоотношения между героите, заплита се сложен и неразплетим възел от чувства и човешки съдби. Типичен пример за такива сложни взаимоотношения са тези между Рамадан и Силвина в разказа “Дервишово семе” от Николай Хайтов.
    І.Увод. (2)
    Разказът “Дервишово семе” на Николай Хайтов повествува за любовта и омразата – две важни човешки чувства.При Рамадан те са ясно разграничени – той обича Силвина,тя е любовта на неговия живот, и мрази Руфат, този, който му отнема щастието.Любовта и омразата се превръщат в неразплетим възел.Две човешки съдби зависят от разплитането му.

    2. ТЕЗА:
    МИКРОТЕЗА 1: Любовта между Рамаданчо и Силвина е една наложена от родовите традиции и внезапна любов, но и една от универсалните човешки ценности, която ще запази завинаги връзката между тях.
    МИКРОТЕЗА 2: Омразата (другата човешка страст, напълно противоположна на любовта) се поражда у Рамадан към Руфат, Силвинините братя и родовите традиции, но въпреки силната ненавист, която той изпитва към Руфат, не го изоставя когато е болен и дори му слугува, което подсказва, че той е съхранил любовта в себе си и е тръгнал по пътя на нравственото си извисяване.
    МИКРОТЕЗА 3: “Възел” е най-точната дума, която описва преплитането на човешките съдби и противоречията между героите, тя е като рамка на сложните взаимоотношения между героите в разказа.
    МИКРОТЕЗА 4: Съдбите на Рамадан и Силвина са трудни, изправят ги пред много препятствия и поставят пред тях множество неразрешими въпроси, въпреки всичко те се борят с трудностите и ги преодоляват.

    3. ДОКАЗАТЕЛСТВЕНА ЧАСТ:
    МИКРОТЕЗА 1: Любовта между Рамаданчо и Силвина е една наложена от родовите традиции и внезапна любов, която същевременно е и една от унивесалните човешки ценности, която ще запази завинаги връзката между тях.

    Разсъждения : Доказателства:
    1. Решението за сватбата, сватбата и първата брачна нощ. “За такива работи не питаха, дето се жениха, ами старите си го правеха сами”, ”Вапцани ли искаш или сури”, Искаш ли играем на пумпал”.
    2. Животът на съпрузите Силвина и Рамадан “Имаше едни коси...”, “Имах си една закачка...”.
    3. Животът на Рамадан и Силвина след отвличането на Силвина. “Тука в сърцето, сто пиявици като че се бяха впили, та го усещах отмаляло”, “Първата губерка ми забиха...”, “качвах се на покрива на нашата къща и като се пулех зад комина, гледах в пенджерето на Руфатови”, “Дупка си пробих в плевнятаи започнах да я гледам”.

    ИЗВОД 1: Любовта между Рамадан и Силвина е същевременно една продиктувана от рода любов и една неизживяна докрай любов.
    ПРЕХОДНО ИЗРЕЧЕНИЕ 1: Омразата е друга човешка страст, напълно противоположна на любовта.
    МИКРОТЕЗА 2: Тя се поражда у Рамадан към Руфат, Силвинините братя и към родовите традиции.

  7. #7
    Супер фен Аватара на crazygirl13
    Регистриран на
    Aug 2008
    Град
    Враца
    Мнения
    2 525
    Цитирай Първоначално написано от brutal_angel
    ПЛС някой да помогне! Темата е "Герои и жертви в разказа Дервишово семе" ПЛС

    В Хайтовия разказ „Дервишово семе” Рамадан, Силвина и Руфат са жертви.

    Рамадан е жертва на родовата традиция. Той е оженен на четиринадесет години за непознато момиче, за да продължи рода. Но когато вижда бъдещата си съпруга, младежът се влюбва в нея, затова когато братята на Силвина му я "отмъкват", героят се превръща в жертва и на невъзможната любов и на омразата към втория съпруг на любимата му – Руфат. Рамадан се превръща в жертва на омразата, защото работи за Руфат. Но не си отмъщава, защото е длъжен към дядо си и трябва да продължи рода и защото не може да гради съвместния си живот на чуждо нещастие - знае, че тази любов е неосъществима.

    Виждайки на какво мъчение и насилие е подложена възлюбената му, Рамадан се превръща в жертва на себе си, защото се обвинява за това, че никога вече няма да види Силвина щастлива.

    В разказа Силвина е най-наранена от героите. Като жетрва на родовата ценност, тя е омъжена за младия Рамадан, в когото се влюбва още след първата им среща. Но след като се разбира, че не е изпълнила семейното си задължение - да продължи рода, младото момиче бива „продадено” за възрастния, но богат Руфат, за два пръча. Поради това Силвина става жертва и на любовта - искрената към Рамадан и невъзможната към Руфат.

    Силвина е жертва на насилие, докато живее с Руфат. Но въпреки болката, която й причинява, водена от задължението си към родителите си, тя е принудена да живее с човек, когото не обича - принудена е да живее без любов.

    Руфат, освен виновник за неосъществяването на любовта между Рамадан и Силвина, е и жертва. Той знае, че Силвина не го обича, но не може да купи любовта й. Обречен е да живее с нещастно момиче, което не го обича.

  8. #8
    Благодаря ви много!!!

  9. #9
    Много ви моля помогнете ми трябва да напиша интерпретативно съчинение на теме "доброто и злото" в разказа "дервишово семе"много ви се моля колкото се може по бързо защото е за утре Благодаря ви предварително

  10. #10
    пишете и на скайп: maranqka94 чакам ви

  11. #11
    Моля ви се някой да напише и за " Раздвоеният свят в Дервишово семе " и за " Изповедта като начин да се построи разказ " спешно ми тряя за утри

  12. #12
    Конфликт между родовите ценности и силата на любовта в " Дервишово семе " не за другите а за тая тема ми пишете плс ама да е интерпретативно съчинение чакам вии
    Remmeber My Name ,, You`LL be Screaming It Later !!

  13. #13

    Регистриран на
    Nov 2008
    Град
    Razgrad
    Мнения
    1
    хех и на мен ми трябва за утре герои и жертви в разказа "дервишово семе" мн мерси :P
    ...

  14. #14
    тва за Любовта и омразата и на мене ми трябва.....някой ако знае нещичко,че този сайт по-горе нещо не работи....много ще съм ви благодарна

  15. #15
    Аватара на amazonkata90
    Регистриран на
    Jun 2008
    Град
    паралелно
    Мнения
    454
    Тука е за любовта и имразата:

    Разказът ”Дервишово семе” на Николай Хайтов въвежда в българската литература проблеми, които се срещат и до днес в живота на българина. Днес няма такива герои като Рамадан или Силвина и тези проблеми често се отминават без да бъдат забелязвани.
    Разказът ”Дервишово семе” ни дава възможност да погледнем към ценностите на рода през очите едно българско семейство, през погледа на старото поколение и през погледа на младото. От едната страна стои родът, а от другата - едно момче, което с течение на времето осъзнава що е любов и що е омраза. През цялото това време старейшината на рода - Асан Дервишов, върви срещу малкото си внуче Рамадан. Дядото има една цел и не се съобразява с желанията на детето, за да я изпълни. Ценностите на рода, видяни от два различни ъгъла, като нещо добро и като нещо лошо, което пречи на индивида да бъде щастлив, да следва сърцето си. Така възникват и двете най-силни и полярни чувства - любовта и омразата. Те се преплитат в много здрав неразплетим ”възел”, от който трудно се излиза.
    Асан Дервишов представлява дервишовия род в Николай Хайтовия разказ ”Дервишово семе”. Повелите и ценностите на този род са единствено и само продължаването му на всяка цена. Дядото не се интересува от нищо друго освен от това да има наследници. Той пренебрегва мнението и на единствения си внук, върви против него - ”дядо впря очите си в мене да ме жени. Мене не попита.” ; ”Ти за семе ще ми трябваш...Тук искам на Асан дервишов внук да писне...” ; ”Пази, вика, Дервишовото семе, инак главата ти отсичам!” ; ”На сутринта дядо доведе ходжата и ме заклеха: ...Внуче да оставя деду и тогава главата си да кърша...” ; ”...треска ме затресе и се раболях. Тогава дядо се уплаши. Не за мене, а за Дервишовото семе.”. Всички тези цитати показват незачитането на човека от рода, единствената мисъл, единственото желание на дядото : ”Хайде - вика - да те женим...”
    Човекът - Рамадан обаче също има свое мнение. Ракурсът му се променя във връзка с обстоятелствата. Преди да го оженят Рамадан не е съгласен с това, но няма думата : ”Годиха ме, женеха мене - това беше всичкото питане : Вапцани ли потури искам или сури?” - от думите му блика нежелание, чувството на неприязън. Въпреки нението му дядо Асан Дервишов оженва младия Рамадан със Силвина. Момчето започва да осъзнава що е любов.
    Любовта се поражда най - напред с красотата на момичето : ”Имаше едни коси... Вземеше ли да се реше, аз заставах да я гледам. Глдах я, гледах, докато ме сепнеше дядо”. Любовта между двамата става прекалено силна: ”сърцето се навивало, навивало и когато изведнъж го дръпнаха да се развие, отскубнаха ми го заедно с корена”, след като отвличат Силвина, все едно откъсват сърцео на Рамадан.
    Омразата започва да изпълва душата на младия човек- ”Какво ми стана не мога да ти кажа... ловя ножа...”. Все едно Силвинините братя са решили да го измъчват - ”първата губерка ми забиха като се върна Силвина в село.” Омразата започва да прелива, започва да извира от Рамадан. Той твърдо е решил да отмъсти на Руфат за това, което е извършил. Толкова силно иска отмъщението и Силвина, че накрая омразата в него се възпламенява и Рамадан се поболява : ”Прав ли. Крив ли беше дядо - няма да го съдя, ала за злото беше прав ” когато жалбата ти дойде много, само злото те подпира и спасява. Чучело видял ли си натъпкано със слама? Няма вътре нищо! Няма сърце, няма кокал, държи се само на едната слама. Мойта слама беше злото! И то ме на краката задържа. Злото дето щеше да направя на Руфатя... Ръцете се напрягаха, зъбите ми скърцаха, докато най - сетне сламата в чучелото се подпали, треска ме затресе и се разболях.” Омразата докарва Рамадан до много тежко състояние, но тя до края върви редом, ръка за ръка с любовта. Двете най - близки и най - далечни чувства сега са заедно : ”Грешна душа имам, агов, да ти кажа, и ми се поиска да прегърна Силвина пред очите на Руфатя, да я погледа в моите ръце, както съм я гледал в неговите цял живот.” Рамадан докрай държи омразата в себе си и докрай обича Силвина.
    Дядото и внукът през цялото време вървят един срещу друг. Те имат силна, несломима воля. Отначало дядото се налага над Рамадан : ”...върза ме дядо за дирека...” , ”Ти за семе ще ми трябваш, няма да мърдаш!” По - късно обаче Рамадан се осъзнава и тръгва срещу дядо си : ”Хайде - вика - да те женим, че ръката ме сърби да разплача майчицата на Руфатя! - Може да ме жениш - казах на дяда - да ме закопаваш и да правиш с мене каквото си щеш , но Руфатя няма да закачаш! Аз ще се разправям с Руфатя! Накарах го клетва да ми даде ...” Дядото умира и Рамадан успява да се събере със Силвина, но не по начина, по който иска - той трябва да се грижи за най - големия си враг - Руфат.
    Раздвоеният свят в разказа ”Дервишово семе” от Николай Хайтов но показва колко силни са любовта и омразата и но навежда на мисълта за родовите повели, родовите ценности, проблемите в живота и взаимоотношенията между род, човек и семейство.
    Nobody is perfect.
    I am Nobody.

    Някои хора казват, че искат да купят света. Съжалявам, но не го продавам!

  16. #16
    Аватара на woshata
    Регистриран на
    Jul 2007
    Град
    Непостоянно
    Мнения
    3 784
    Оо..ама вие не можете ли да мислите без интернет съчинения не мога да разбера или дам..то е модерно да сме кухи
    .!.

  17. #17
    Благодара ти...златна си ,,, относно горния коментар -- еми може да съм тъпа,,както искаш го наречи,просто литературата не ми е най-голямата сила,особено съчинения разсъждения ,есета и т.н

  18. #18
    някой да може да ми даде интерпретативно съчинение на тема "кръстопътчето на Рамадан"... за утре

  19. #19

    Регистриран на
    Jan 2007
    Град
    Хасково
    Мнения
    35
    Цитирай Първоначално написано от omfgi
    някой да може да ми даде интерпретативно съчинение на тема "кръстопътчето на Рамадан"... за утре
    Заповядай
    КРЪСТОПЪТЧЕТО НА РАМАДАН

    Със своя сборник “Диви разкази” Николай Хайтов създава една нравствена вселена, носеща в себе си безкрайните светове на любовта и страданието, на доброто и злото. В разказа “Дервишово семе”писателят поставя проблеми, свързани с ценностите на родовия свят и духовния мир на обикновения човек.Подвластни на родовата традиция и на нейните неумолими закони,героите изживяват драматично сблъсъка между родовите повели и естествения стремеж към любов и щастие.
    В творбата е разгърната сложната човешка драма на Рамадан и Силвина, породена от чувството за отговорност пред рода и желанието да изживеят живота си заедно. Те съхраняват любовта и доброто в света на суровите родови традиции, чието следване обрича личността на страдание, поради отнетата свобода и право на лично щастие.Рамадан е изправен пред кръстопът- да съхрани доброто в душата си или да осъществи жадуваното цял живот щастие като поеме по пътя на омразата и отмъщението.
    Още в началото на разказа читателят разбира, че ще стане свидетел на една поредна човешка драма.Като “възел” са се заплели проблемите в живота на Рамадан и никой не може да му покаже пътя, по който трябва да поеме, за да изживее онова щастие, което заслужава.Началото на неговата драма се заражда под семейния покрив, в дома. Осигуряването на наследник се оказва не щастлив миг, а началото на едно безкрайно страдание за един от Дервишовия род. Рамадан безусловно се подчинява на родовите закони. Дори заглавието подсказва, че той е подвластен на най-висшата ценност на родовия свят-продължението но рода.
    Макар че е представител на по- младото поколение, Рамадан не се противопоставя на решението на дядо си да го ожени и той да му намери невеста. Конфликтът се поражда по-късно, когато щастието му от буйно бликналата любов към Силвина е разбито и е заменено с едно дълго, продължило четиридесет години нещастие.Животът на Рамадан са разделя на две-краткото щастие от съвместния живот със Силвина и безкрайния, омагьосан кръг, в който се върти след нейното отвличане.Там е и границата между любовта и омразата, между жаждата за отмъщение и родовите повели, там започва мъчителното раздвоение между дълга към рода и дълга към сърцето. В изповедта на героя се долавя силата на любовното чувство – описанието на Силвина, неудържимия копнеж да бъде до нея, възхищението от нея като домакиня:”Имаше едни коси, ей оттук ако ги видиш- руси...Още като се поотместиш- жълто злато като живо заиграваше по тях!”
    След загубата на любимата сърцето на героя се оттласква в другата крайност- омразата. Тя е насочена срещу братята на Силвина,”лакоми хора” и към Руфат-“хайлазин и пияница”В създаденото пространство на насилие и безнравственост Рамадан трябва да защити достойнството си на човек и правото си на щастие.Но дългът пред рода поставя преграда пред желанието за кръвно отмъщение:”Тук искам на Асан Дервишов внук да писне, а че тогава ходи да се трепеш, където искаш!”Омразата и жаждата за мъст се преплитат с изгарящата сърцето любов към Силина.Мъчителни са минутите, когато я гледа през отвора на зида в ръцете на Руфат:”Как не се стопи това сърце” Нейната мъка, изписана на повяхналото й лице, подсказва, че и тя носи любовта към него жива в сърцето си и й е непоносимо да живее с нелюбим човек. Това подклажда силно неудържимото му желание за отмъшение, но отново застава на границата между родовия дълг и любовта. Трябва да отгледа децата си и като дядо си да осигури продължаването на Дервишовия род.Жив е гласът на родовата кръв и тя го завързва отново за кръстното дърво на страданието.С времето болката е изпълнла душите на Рамадан и Силвина с мъдрост. Мисълта, че в затвора няма да има отворче, през което да гледа любимата жена, го възпира от кръвната разправа с Руфат. Родово и човешко се борят в изпепеленото от болка сърце.
    Любовто на героите се превръща в нравствен героизъм, когато Руфат пада на легло безпомощен и това улеснява отмъщението.Любовта твори добро и щом е истинска, тя не може да донесе зло.Желанието за убийство на смъртния враг се заменя с грижи за него.С нравствен стоицизъм Рамадан се вслушва в молбата на Силвина:”Стига ни, че сме тука.Ако той беще звяр, не ставай и ти!”Разколебани са родовите ценности-злото зове Рамадан да въздаде заслуженото възмездие, любовта го възпира.Отмъщението е заменено с грижи за болния.Но тези грижи не са плод на любов към ближния, а споделяне на болката на любимата.Любовта осмисля живота му, тя му дава сили да устои на всичко.
    Изповедта на героя го представя в един омагьосан кръг- прекалено дълго продължава болестта на Руфат, сякаш никога няма да дойде моментът, когато ще бъде възвърната нарушената хармония в живота на Рамадан и Силвина.Връщането към спомените е мъчително. Рамадан е надникнал за кой ли път в душата си , за да направи равносметка и себеоценка, да потърси някаква мъдрост, чрез която да намери сили да носи страданието си:” На това кръстопътче тъпча и не виждам накъде да хвана”.Търсеният отговор е неоткрит, изповедта остава недовършена.Героят стои на кръстопътя с разсечена душа, утешавайки се единствено със смирението и надеждата.
    Рамадан няма да избере злото, сигурно няма да намери н жадуваното щастие в любовта.Но чрез неговата изповед Николай Хайтов утвърждава истината, че винаги и навсякъде човешката душа е уязвима и ранима, но и силна, намираща път към доброто

  20. #20
    меерси много

  21. #21
    хора плс помогнете за утре ми трябва литературно интерпретативно съчинение (ЛИС) на тема "Родовите и универсалните човешки ценности в разказа "Дервишово семе"
    много ще съм ви благодарна ако ми помогнете за първи път трябва да пиша и нямам никаква идея какво да пиша

  22. #22

    Регистриран на
    Sep 2008
    Град
    спорно
    Мнения
    2 299
    Цитирай Първоначално написано от tsvetydm
    хора плс помогнете за утре ми трябва литературно интерпретативно съчинение (ЛИС) на тема "Родовите и универсалните човешки ценности в разказа "Дервишово семе"
    много ще съм ви благодарна ако ми помогнете за първи път трябва да пиша и нямам никаква идея какво да пиша




    Родът и универсалните човешки ценности в живота на българската жена
    (План за литературноинтерпретативн о съчинение върху “Дервишово семе” от Николай Хайтов, “Преди да се родя” от Ивайло Петров, “Да се завърнеш...” от Димчо Дебелянов и “Потомка” от Елисавета Багряна)



    Авторите на литературните произведения “Дервишово семе”, “Преди да се родя”, “Да се завърнеш...” и “Потомка” представят образа на българската жена в конфликт с родовите ценности. И в четирите произведения жената се изявява като личност, която е ограничена в своя избор.
    Родът и универсалните човешки ценности в “Дервишово семе” са в конфликт, който се изразява в мнението на семейството, че младия човек няма право на избор, притиснат от разбиранията на възрастните. В повестта “Преди да се родя” ценностите на рода забраняват на жената да живее своя живот като я принуждават да следва пътя, даден й от родителите. Конфликтът между човека и родовите повели заставя майката да се раздели със своя син и да го изгуби безвъзвратно. Жената, която започва да се изгражда като личност, се опитва да намери заветите, които родът й е оставил.
    Родът и универсалните човешки ценности в “Дервишово семе” са в конфликт, който се изразява в мнението на семейството, че младия човек няма право на избор, притиснат от разбиранията на възрастните. Ролите, които са определени на жената, не зачитат личното й човешко право на щастие. На нея е поверена къщната работа, тя трябва да се грижи за дома: “Силвина си седеше повечето време вкъщи, гледаше баба и ни дочакваше от къра с варена каша. Шеташе, метеше (...) джамчето на одаята плакнеше, бършеше по три пъти на ден”. На нейната воля не е дадена гласност, не и дадено право да избира. Нейната основна грижа е продължението на рода: “Силвина започна да излиза, и тя с дете на ръце”. Със или без любов, жената трябва да създаде дете, за да продължи нишката на живота и да осигури нов наследник за семейството. Тя трябва строго да изпълнява задълженията си, за да запази своето място в родовата общност. Но Жената е преди всичко Човек със свой собствен универсален път, който сама избира. И когато този път не се пресича с този, предначертан от родовите повели, назрява конфликтът между жената и рода. Тя не може да попречи на уредения брак, но своите чувства и желания определя само тя. Чрез действията си Силвина изразява своята неповторима индивидуалност. Тя е все още момиче с детска душа и желанията и нуждите й са чисто по детски. Вместо да консумира брака си, тя се заиграва с младия си съпруг: “хвана ме за пояса и взе да ме тегли, да ме развива и повива като пумпал”. Макар да няма за пряка цел да покаже неподчинение и непокорство, с тази невинна детска игра тя се противопоставя на родовите закони. Защото е човешко право да направляваш сам своя личен живот. Но въпреки уредения брак, въпреки наложената й роля, тя отново по детски намира своето малко щастие в новия дом. Но родът не се интересува от това, защото не е изпълнена най-важната повеля –не е създаден нов живот, няма наследник. И това не може да бъде пренебрегнато, защото родовите ценности изискват личността да бъде поставена на второ място. Семейството на Силвина се намесва и тя е най-брутално отвлечена и продадена против волята си: “бутнали баба и я взели (...) Сега я влачат из гората”. За Дервишовия род тя е вече чужда. На жената е наложен нов брак –този път избраникът е жесток и безчовечен. Изоставена от всички, тя трябва да страда, за да изкупи греховната си постъпка –нарушението на родовите повели. Противоречието между жената и общността тук е много явно –родът се отрича от нея по най-мръсен и безсърдечен начин. Животът и вече не е живот, а най-страшен ад: “главата й висеше все като прекършена”. На жената е отречено правото да изкаже емоциите си гласно, но душата й е преизпълнена със страдание и тя не може да го скрие. Погледът й “говори” за болката вместо устните. Дълбоката й, подтисната от хората, душевност напира да изплаче окаяната участ на жената. Читателят на разказа от Николай Хайтов се убеждава, че “на власт” са не чувствата на сърцата, а родовите повели.
    Както в “Дервишово семе”, така и в повестта “Преди да се родя” съществува конфликт между универсалните човешки ценности и родово предопределените роли на българката.
    В повестта “Преди да се родя” ценностите на рода забраняват на жената да живее своя живот, като я принуждават да следва пътя, даден й от родителите. Животът в творбата е показан през ироничния поглед на автора. Представяйки рода на младоженеца, излиза наяве примитивността на хората от родовата общност –свои собствени нематериални ценности те нямат. Те са необразовани, но не изпитват срам или смут от това: “Баща ми, като мнозина от нашия род, не бе от умните”. Иронията изгражда образите на диви, нецивилизовани хора: “пренесе доста нашенски бълхи в Могиларово”. Те не могат да проумеят колко несправедливо е отношението на рода към личността на човека. Техният начин на живот е подчинен на това, което повеляват установените правила. Младите хора не могат да определят сами своето бъдеще, защото не им е дадено това право: “Баба и дядо не туриха в сметките си неговия глупав свян от бъдещата женитба и решиха да се сдобият с още две работни ръце. Оставаше да решат на чия врата в селото да похлопат”. Тенденцията, поставена от рода, да се гледа на човека като на работна ръка, със своето практическо удобство е сляпо следвана от семейството. Изборът на невеста е изключително важен, но не се взима под внимание желанието и предпочитанията на младоженеца. Сватовете гледат едни на други като на противници и в своя стремеж да се надхитрят едни други превръщат женитбата в съюз без никаква святост, за който зестрата е по-важна от това дали младоженците се обичат и дали са щастливи. Универсалната истина, че благополучие не може да се постигне без разбирателство, е чужда на родовата идеология. Макар и непознати, те са завинаги свързани: “Според тогавашната етикеция бъдещите съпрузи трябваше да се срещнат поне веднъж преди сватбата и непременно да се харесат, тъй като бракът им биваше предварително решен от техните родители”. Традициите се спазват стриктно, а човешката душа остава неразбрана и неудовлетворена. Жената е поставена в позиция, в която не може да избира –животът й е вече предопределен. В повестта “Преди да се родя” “тогавашната етикеция” не пита жената за нейния избор, а задължава младоженеца и булката да се харесат, защото бракът е предварително уговорен.
    В творбите “Да се завърнеш...” и “Потомка” конфликтът между рода и отделната личност отново присъства.
    Конфликтът между човека и родовите повели заставя майката да се раздели със своя син и да го изгуби безвъзвратно. Родовите принципи отново разкъсват женската душа. Тя се води от чисто човешките универсални ценности –жената е в дома си, родът я подкрепя, но е далеч от своята кръв –сина й. Неговото отсъствие изпразва сърцето й и обезсмисля живота й. Повелите на рода са ги разделили и на нея и остават само надеждата и безкрайното очакване. Синът й е вече отчужден от родното, той е просто гостенин, макар и трепетно “очакван”. И цялата дълбока женска чувственост, веднъж срещнала студената стена на родовите повели, сама охладнява и се обезверява. Щастието е само “радост плаха”. Жената е представена като майка, но тази участ, предопределена от традициите не й тежи. Друг е конфликтът между нея и рода. Отдалечаването от сина й е заради установените правила в общността и тази раздяла я погубва. Образът й представя човек, на когото детето може да каже всичко, ето защо тя е тъй желана цел:
    Да те присрещне старата на прага
    и сложил чело на безсилно рамо
    да чезнеш в нейната усмивка блага
    и дълго да повтаряш: мамо, мамо...
    За сина майката е източник на духовна сила. Тя е един бездънен извор, от който той може да почерпи надежда и да намери покой. Майката е тази, която винаги ще го подкрепи и ще го утеши. Жестоките родови повели принуждават младите да напускат своите домове и да оставят майките си сами.
    В стихотворението “Потомка” отново е налице несъответствието между родовите повели и желанията на сърцето, но тук героинята търси и връзката си с родовия корен.
    Жената, която започва да се изгражда като личност, се опитва да намери моралните завети, които родът й е оставил. Героинята е завладяна от универсалното –тя търси смисъла на живота си. Тя открива отговорите на въпросите си в миналото и осъзнава истината за важните и стойностните неща. Отричайки материалните придобивки, оставени от рода, тя се насочва към духовната сила:
    Няма прародителски портрети,
    ни фамилна книга в моя род
    Тя осъзнава голямата значимост на онаследяването на духа чрез кръвта:
    Но усещам в мене бие древна,
    скитническа, непокорна кръв
    С преоткриването на миналото жената намира и смисъла на своя бит. Силата на кръвта не може да бъде заглушена, чувството на близост с родното не може да бъде подтиснато.Въображаемият спомен за миналото на предците идва като знак за желанието на героинята да изясни своята принадлежност: “Може би прабаба тъмноока/ (...)/ е избягала в среднощ дълбока”. Фантазията, наситена с екзотични елементи, разкрива силата на духа, която се е предала през поколенията и е издържала изпитанията на времето. Изразено е свободолюбието на жената и представата за конфликт, в който надделяват универсалните човешки ценности. Жената доказва, че за нея е най-важна духовната сила, оставена от рода.
    Читателят на разказа “Дервишово семе” от Николай Хайтов се убеждава, че “на власт” са не чувствата на сърцата, а родовите повели. В повестта “Преди да се родя” от Ивайло Петров “тогавашната етикеция” не пита жената за нейния избор, а задължава младоженеца и булката да се харесат, защото бракът е предварително уговорен. Жестоките родови повели принуждават младите да напускат своите домове и да оставят майките си сами. Търсейки своя индивидуален път в света, Жената доказва, че за нея е най-важна духовната сила, оставена от рода.

  23. #23
    Цитирай Първоначално написано от tsvetydm
    хора плс помогнете за утре ми трябва литературно интерпретативно съчинение (ЛИС) на тема "Родовите и универсалните човешки ценности в разказа "Дервишово семе"
    много ще съм ви благодарна ако ми помогнете за първи път трябва да пиша и нямам никаква идея какво да пиша
    Виж това:

    Суровите норми на родовия свят и устойчивостта на родовите ценности

    Николай Хайтов е име в българската литература, което е оставило след себе си произведения, които показват българската действителност такава, каквато е. В книгата му “Диви разкази ” намира място и “Дервишово семе”. Това е един разказ показващ суровите норми на родовия свят. Свят, в който най – важни са родовите отношения и ценности и тяхното отстояване и съхраняване. В разказа главните герои живеят във време на патриархална строгост и йерархичност. В него личността е подчинена на общността и индивидуалността не може да се изявява. Ако започнем да четем между редовете ще открием разколебаното родово съзнание в съдбата на двамата влюбени – Силвина и Рамадан. И двамата се подчиняват на родовите закони, въпреки зова на сърцето си – “Може да ме жениш…- да ме закопаваш и да правиш с мен каквото си щеш……,в Триград още се ожених.” Възмъжалото момче е съгласно да се жертва, за да отмъсти на своя най – голям враг – Руфат. Силвина също жертва своята истинска лювов, за да изпълни този така мъчителен закон – “Стига ни, вика, че сме тука. Ако той беше звяр, не ставай и ти!” Именно под този зов те съхраняват любовта си, което ги прави личности, нещо повече от другите. През целия си живот тези две влюбени души са раздвоени между патриархалните норми на живот и повелята на сърцето. Те не успяват да извървят пътя си докрай и да бъдат заедно. Светът, в които живеят героите е прост и първичен, защото родовите традиции се предават от поколение на поколение и защото в него трудът има първостепенна роля за живота на хората –“…ала на баба дясната й ръка се вдърви, та нямаше кой къщната работа да върши и дядо впря очите си в мене да ме жени”. Само интересите на рода диктуват живота на хората, а чувствата на отделния човек нямат значение. Личността търси своя самостоятелен път извън нормите на рода. Родило се е съмнение в законността на родовите повели. Човекът има право на щастие или най – малкото - сам да прави своя избор.
    В суровото време, в което живеят героите, моралът не разрешава отделните хора да се водят от чувствата си. Този морал, които отнема правото на щастие на главните герои и им причинява болка. Болка съпътстваща непрекъснато живота им. Едва още деца на тях им се натяква, че най - важното в този живот е продължаването на рода. Женитбата на момчето, която има за цел да изпълни тази най – важна задача, му донася и много страдания. В резултат на тези страдания “…най – сетне сламата в чучелото се подпали, треска ме затресе и се разболях.” Духовното страдание на Рамадан през годините, го отдалечава от рода и го прави индивидуална личност. Той постига мъдрост и смирение с времето, но остават въпросите, които го мъчат и разпъват душата му. Никой не се противопоставя на грубостта и жестокостта, на потъпканата лична воля. И двамата герои приемат житейската си съдба, но в продължение на четиридесет години в душите им гори пламъкът на любовта. Като последствие от любовта му към Силвина се заражда желанието за мъст отправено към Руфат. В това желание за мъст героят влага цялата си натрупана ярост – “Триста пъти съм го трепал и съживявал”.
    Трагизмът на героя е в неговото постоянно лутане между ценностите на рода и личността, в невъзможността да избере между отмъщението и прошката, да разграничи доброто от злото. И двете изгубени души не постигат лични щастие. Щастие така мечтано от всички. Те заплащат принадлежността си към общността с цената на щастието, защото не могат да се опълчат срещу реда в него. Героят от “Дервишово семе” не е способен да скъса нишката на родовата традиция. Той изпълнява част от родовото чувство за дълг формирано в него от този така “жесток” морал, като се грижи за своя най – голям враг.
    В разказа “Дервишово семе” се наблюдава разколебаване във вечността и правилността на родовите закони, защото следването им не е донесло щастие и удовлетворение от живота. Нека запомним това и никога да не повтаряме тази грешка. Нека любовта да е тази, която да осмисля нашите действия и желания и тогава светът ще бъде щастлив.
    Радвай се на този миг. Този миг е твоят живот.

  24. #24
    много ви благодаряяяя

  25. #25

    Регистриран на
    Dec 2008
    Град
    българия
    Мнения
    102
    Много ви моля за помощ
    Ще правя класна
    Спешно ми трябва интерпретативно съчинение за "Дервишово семе"
    Трябва да избера една от темите но по нито една не мога да напиша повече от едно изречение.ПОМОЩ!!!
    ТЕМИ:
    1. Образите на двамата герои (или Рамадан или Силвина)
    2. Любовта и изпитанията на "дивото" мислене
    3. Силата на родовия закон и любовта

    Това са и много моля някой да помогне
    Ще съм много благодарна на този който ми помогне.
    Благодаря предварително

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си