.
Отговор в тема
Резултати от 1 до 4 от общо 4
  1. #1

    малко помощ

    Някой може ли да ми помогне? Значи трябва да пиша есе на тема "Човек се ражда свободен, а навсякъде е в окови" някой може ли да ми даде някаква идея горе долу какво да напиша.Не ви моля Вие да ми пишите есето, но просто да ми дадете някаква идея.Мерси предварително
    www.tuzari.com/tuz.php?name=eli7ooo

    Американски форум: питаш нещо и ти отговарят;
    Руски форум: питаш нещо и теб те питат;
    Български форум: питаш нещо и всички ти обясняват колко си тъп.

  2. #2
    има се предвид че човек се ражда уж свободен а всъщност винаги "е в окови" демек винаги зависи от някого .. например ти си 7ми клас и се водиш свободнен човек но всъщност ти не си свободен да правиш каквото искаш, защото в нащоят свят свободен се има предвид да можеш да правиш каквото си поискаш, ти зависиш от майка ти и баща ти... които зависят от шефовете си които зависят от държавата която е в лицето на парламента който зависи от законите които се съобразяват с ЕК НАТО И секви такива лайна (тва с лайната не го пиши) и всъщност никой никога не е свободен защото е част от системата...

  3. #3
    Това:

    Свободата е нещото, което по начало се полага на всички ни. Всеки човек се ражда свободен по закон и повечето от нас остават такива до края на живота си. Хората, които са били преди нас, са се борили за свободата още от незапомнени времена. Народите са се опитвали да се освободят от обсадата на други народи, робите се опитвали да избягат, много граждани се опитвали да постигнат свобода на словото.

    В днешно време всичко това не само е достигнато, но и надминато, няма вече робство, медиите са достигнали пълна свобода. По телевизията можеш да видиш всичко, както и във вестниците, и разбира се и в интернет, който добива все по-голяма и по-голяма свобода.

    От такава гледна точка хората, с изключение разбира се, на затворниците, но не пълно, защото и до тях достигат медиите, са свободни да направят каквото си искат. Свободата е достигната напълно.

    Но дали това наистина е така? Известният философ Жан Жак Русо е казал “Човек се ражда свободен, а навсякъде е в окови” и е бил прав. Въпреки че човек е достигнал всички тези неща относно свободата, той все още не се чувства напълно свободен. Човекът е “прикован” от своето ежедневие, работата, семейството си. Те обгръщат почти всичкото време, което има и лека полека изпиват силите му. Един човек, който има блестяща кариера и семейство, на което държи, не може просто да щракне с пръсти и да е свободен от тях. И въпреки че на практика той е свободен, той е и един вид прикован от отговорностите и ограниченията, които му се налагат по един или друг начин в определени моменти.

    Този човек е отговорен пред работодателите си, да си свърши навреме работата, пред семейството си, да се грижи за него, пред държавата, да си плаща данъците, защото иначе ще бъде преследван като престъпник и свободата ще му бъде отнета.

    Всички тези неща карат човек да се чувства “отговорен” и въпреки че на теория той е свободен, на практика това не е така. Свободата, която му е дадена по рождение, е отнета по-късно от всичките норми и задължения, които му се налагат от живота…


    ----------------------------------------------------------

    секи един от нас се ражда свободен. Всяко малко дете е свободно да се радва, да играе и да прави бели. Ти се радваш на живота, възхищаваш му се, но в един момент всичко се променя. Веднъж навършиш ли пълнолетие осъзнаваш, че всичко което си преживял до сега, всички радости и неволи са били просто като една игра. Сега вече трябва да се сблъскаш с много по-сериозни и отговорни дела.
    Според мен смисълът на думата "окови" е трудностите с които се сблъскваш всеки ден,напрегнатия живот,в който живеем,завистта между хората.Трябва да подчертая,че от това,което съм видяла и научила от други хора,е че за разлика от нас българите,останалите живеят охолен живот, а ние се опитваме да оцелеем.Но ние не сме виновни за размириците в държавата,има други,които са виновни,вместо да правят нещо добро за младото поколение, те гледат само как да пълнят собствения си джоб.А след това си харчат парите в малки градчета като нашето.Докато навършим пълнолетие родителите ни ни издържат,но след това ние трябва да започнем да се справяме сами в живота.Трябва да имаме цел в живота и да се борим за нейното осъществяване. Докато министрите взимат по 1000 лв.заплати и казват, че не са доволни, какво да кажем ние с нашите 200лв? Какво по напред да платим с тези пари-ток, вода, телефон...? А накрая се оказва, че парите не стигат за храна.
    Според мен точно в това се крие смисълът на думата "окови". Ние сме едни същества зависими най-вече от природата, а след това и от хората. Вече дори и не останаха истински приятели. Забелязала съм, че приятелите вече не съществуват, всички са познати.Как може човек да каже, че е заобиколен от приятели, след като всеки гледа да се справя сам. Има толкова много завистливи хора, че живеят единствено за това да завиждат, да говорат зад гърба на хората и да гледат какво ще следва. Но за това не са виновни всички, виновни са само хората, които допуснаха да се стигне до това.
    Как ние младите бихме се опитали да постигнем нещо, което би било добро не само за нас самите, но и за хората около нас? Как да мислим за доброто на тази държава след като тя самата не мисли за нас? Важно е човек да бъде свободен, защото кой би искал да бъде затворен някъде, да бъде в "окови". Свободата е едно от най-важните неща за човека, той има право да реши как да живее собствения си живот, да избира кое е по-правилно, как да постъпи в дадена ситуация.
    Според мен човекът, който не е свободен да има възможността да осъществи своите цели и да носи отговорност за тях, той не живее пълноценно.
    Жан-Жак Русо може би с тази мисъл "Човек се ражда свободен, а навсякъде е в окови", че в нашия труден живот, изпълнен с тъжни и щастливи мигове, всеки е в плен на живота, "окован" в законите на природата, от която малко или много зависим.
    Свободата на човека е вътре в нас, в мислите, в чувствата, в желанията и в неугасващия стремеж към по-добро!


    ----------------------------------------------------------

    Човек винаги застава пред някакви дилеми през живота си, които трябва да разреши. Почти всеки ден той трябва да избира между доброто и злото, между моралното и неморалното и дори между това дали да бъдеш свободен или подвластен на някого. Този избор в повечето случаи зависи само от самият човек. Той сам решава какво да направи в дадена ситуация.

    Какво означава да бъдеш свободен? Повечето тийнейджъри биха отговорили, че свободата е самоконтрол, че човек е свободен, когато прави каквото си иска без някой да го ограничава, но всъшност, според мен, нещата въобще не стоят по този начин. Например свободата като избор: някой решава да си каже мнението за друг човек без да пести болезнените думи, без да бъде дискретен, по този начин той е изразил свободно своето мнение, но дали е постъпил морално? Не! Вярно, той е казал истината, но ако просто си замълчи, може би ще постъпи по-морално. А най-правилно и толерантно би постъпил, ако каже недостатъците на другия човек по по-дискретен начин. Така нито пристъпва моралното, нито пък пренабрегва своята свобода на избор.

    Всичко и всеки в света си има граници, дори и свободата. Границите на свободата съвпадат с границите на морала. Когато се прекрачат тези граници вече не говорим за свобода, а за свободия, за незачитане не ценностите и за неуважение към мнението на отсрещния човек.

    “Човек се ражда свободен, а навсякъде е в окови.” - една велика мисъл, изречена от велик човек - Жан-Жак Русо. Какво иска да ни каже мислителят? Точно това: че човекът сам решава как да постъпи, но винаги има едни такива “окови”, които го принуждават да постъпи правилно. Според мен тези, т.нар. “окови” са съвестта на човека, защото само този Демон (както е нарекъл Сократ съвестта), би могъл да те спре, за да не сгрешиш. Но ако този “вътрешен глас“ не се послуша, той се “обажда” постоянно, като напомня винаги за лошата постъпка.

    Аз мога да кажа, че съм свободна, макар и да съм подвластна пред родители, учители и други, по-висше стоящи хора от мен. Аз съм свободна да избирам какво да напрвя, стига да не накърня достойнсвото на някого, а ако това стане, волно или неволно, от страна на морала аз съм задължена да поправя своята грешка, например като се извиня на човека, когото съм наранила. Аз съм свободна да изразя своето мнение, но по начин, с който бих била както изчерпателна и ясна, така и толерантна и дискретна.

    Всеки “човек се ражда свободен”, но тази своя свобода той трябва да може да контролира, защото, когато пристъпиш “границите” й, това понятие не се нарича вече “свобода “, а бива заместено с някои други понятия като: неуважение, нахалство, незаинтересованост и много други, в зависимост от ситуацията. ”Човек се учи, докато е жив”, но не научиш ли първо какво всъшност е свободата, може да си и най-добрия в някаква област, но за Морала ти цял живот ще си останеш неук!

  4. #4
    Много Ви благодаря и на двете
    www.tuzari.com/tuz.php?name=eli7ooo

    Американски форум: питаш нещо и ти отговарят;
    Руски форум: питаш нещо и теб те питат;
    Български форум: питаш нещо и всички ти обясняват колко си тъп.

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си