.
Отговор в тема
Резултати от 1 до 4 от общо 4

Тема: Ece

Hybrid View

  1. #1

    Ece

    Трябва ми есе на тема "Различава ли се детското страдание вчера и днес?" ,ако някой би ми помогнал ще съм му безкрайно благодарен .
    Благодаря ,предварително!!!

  2. #2
    Различно ли е детското страдание вчера и днес?

    Как изглежда страданието? Питате ли се? Защото аз се чудех.....

    Не вярвам децата днес да не плачат, не вярвам да не сплитат грижовно ръчички, нацапани с мастило, есенна дъждовна кал или сладко от буркана..... Дали ще хванат „престъплението” им този път? Дали ще забранят играта с кучето на двора преди сън? Дали ще пишат домашните до късно? Дали бащата ще се прибаре пиян, а майката с отруден вид ще търси хляб за смръщеното личице....

    И не само в приказките се разказва за мизерията, страданието, недоспиването на малките човечета от вчера, днес и утре...... Не само поетите „без време” са оставили във времето спомена за жестокото престъпление, на което всички ние сме свидетели - детското страдание... И може би наистина към нас е отправен крещящо-обиденият блясък в очите...

    „Слънчевото дете на бълграската поезия” - така бил наричан Смирненски от своите съвременници. Така останал и в записките, които с любопитство четем сега. И може би точно слънчевите отблясъци са му помогнали така добре да улови пределно истински моменти от живота на децата. Всъщност от живота, който всички ние заедно живеем - този от вчера, днес и утре.

    Ако бъдещето имаше криле щеше ли отново да се вкопчва в преградите решетъчни, щеше ли да има страшен блясък в тъжните очи?..... Щеше ли своя живот да загърби, за да избере нечий по-добър? Колко красота се крие в невинното страдание, брутална красота..... И тихо-тъжно мълчание, нашепващо обида, че отново сме забравили. За кой ли път?.......

    И отминават дните детски. Животът - суровият „мръсник”, търкаля тревоги, грижи и молитви все в една посока - някъде там, към бъдещето, отпред..., където уличните лампи продължават да примигват пак така несигурно, прегърнати от студения дъх на мъглата.....

    Вярват ли децата, че утрото настъпва винаги? Вярват ли, че има шанс да се измъкнат от плашещото, да преборят страха? Как да рисуват цветно в ума си, щом затрупани са в сива мъка? Щом имат нужда от приятел - за игри, закачки и забави; от нежно рамо, когато искат да прескочат локва; от простичка човечност, когато сънищата пак се скитат; от чужда вяра - в тях самите, която да им вдъхне увереност, меко ласкава надежда, че смисълът го има, а разстоянието до бъдещето - само на един дъх сякаш...

    Летят мечтите им. Далеч напред летят. И кацат леко на върха на прелестна снежинка, прошепвайки колко мечтана е красотата й.... Но зимата не винаги е благосклонна към малките скиталци. И измръзват често дребните ръчички, сковани в адски студ. В молитвен шепот носи вятъра последните следи на детското в децата, страданието няма възраст. Болката не щади малки и големи. А мъката в очите не може да бъде описана.

    Помечтайте с него. Опитайте се да достигнете копнежа му - шарения, топъл, ароматен копнеж по хубав, чист, висок и пухкав облак, от който да валят желания без брой! Виждате ли под дъгата? Заек с пъргав скок е изпреварил дребното хлапе и първи преминава цветната преграда. Жаден дъжд изсипва нежните целувки на небето и покрива с тях румените бузки на детето. А то стои и гледа, вярващо мечтае за ново синьо утро.....

    Помечтайте с него! Смеете ли? Или споменът за вината е прекалено дързък... Не ви е простила човешката съвест. И няма да ви забрави. Ехото ще откънтява - пак и пак, и пак.... И всеки път, когато зареян детски спомен срещне вашите очи...
    Музиката е разходка в света на любовта,а любовта е музика

  3. #3
    Благодаря все пак , но забравих да кажа ,че заглавието е в преносен смисъл ...
    Есе-то ми трябва за утре ,ако някой може да помогне ЕВАЛА...

  4. #4

    Регистриран на
    Sep 2008
    Град
    спорно
    Мнения
    2 299

    Re: Ece

    Цитирай Първоначално написано от rareice
    Трябва ми есе на тема "Различава ли се детското страдание вчера и днес?" ,ако някой би ми помогнал ще съм му безкрайно благодарен .
    Благодаря ,предварително!!!
    Различава ли детското страдание вчера и днес?



    Какво е страданието? Да страдаш, значи да изпитваш голяма физическа или душевна болка. А като свържеш дете и страдание, става непоносимо болезнено. Това е така, защото децата са най-крехките, най-слабите и беззащитни създания.

    Между детското страдание от вчера и днес има разлики, но те са малко. Все още има плачещи деца. И преди тях е имало свидетели или жертви на насилие сред тези човечета. Вярно е, че има и деца, които изживявт незабравимо и щастливо детство. Но те обикновено са по-заможни от другите.

    Всяко дете желае и се нуждае от прегръдка, топла милувка, ЛЮБОВ! Те му носят щастие. Нима не искате да видите усмихнати детски лица? Аз искам. Тези усмивки ми носят радост, а какво повече ни трябва? - Нищо!

    Безпаричието е една от причините за насилие и, следователно, за страдание. Друг такъв носител е изоставянето на деца в домове. Но няма никаква гаранция, че някой ще ги осинови и ще се грижи за тях. Физическият тормоз е много опасен за живота, а заплахите към детето го сломяват психически. Дори само да е свидетел на насилие, детето ще го запомни. Може би като отрасне и създаде семейство, то ще се отнася по същия начин със своите деца. А никой не желае това.

    Ето тук идват разликите... По цял свят в последните години са основани фондации за защита на децата. Създадени са денонощни телефони, на които да се обадиш в случай на насилие върху дете. Много хора правят всичко възможно, за да премахнат детското страдание. Преди не е имало домове за изоставени деца и много са оставали без подслон.

    Всяка минута някъде умират мъничета от глад или болести. За тази съдба говори и Смирненски в творбите си. Много силни и емоционални, те рисуват картините на страданието пред очите ти, в съзнанието ти.

    Сега ще се замислиш ли най-накрая за тези деца?!







    Тема 2-

    Различава ли се детското страдание вчера и днес”
    /есе/



    Темата за детското страдание винаги е била актуална, както в миналото, така и днес.
    Голяма част от нашите поети и писатели нееднократно са засгали тази тема. Да вземем страданието на децата в поезията на Хр. Смирненски – децата на големия град – чужд на предварително ограбените им съдби. Мъка в скръбните им детски души винаги
    е констратирала на блясъкът на града. Детската им дума е била мъртва, защото е похи –
    тена от социалната съдба.
    Който преди десетилетия така и днес, доста деца остават без дом и родителска подкрепа. В този случай те стават децата на града – изхвърлени на улицата. Детската им душа осиротява, животът им става все по-страшен от смърта. Много жертви вземат
    градовете, много са бродещтите деца по улиците, те стават жертви на социално враж –
    дебния град. Те са като увяхнали цветя, които се разделят с мечтите си за щастие, и тяхното страдание е постоянно. Колко деца поради постоянен недоимък ровят в контейнерите да открият една суха коричка хляб, за да не умират от глад. А други техни връстници живеят в постоянен лукс и разкош. Много са децата които не могат
    да се докоснат до детската радост – неуспели да докоснат детска играчка.
    Така светът на емоционалните им преживявания остава празен и пуст. Да живееш в този случаи е по страшно и от смърта. Това означава да живееш само за даня и за момента. Ние винаги сме били и ще бъдем свидетели може би, на такава социална неправда, в която има детско страдание.
    Да се върем към мразовитата зима 1996 г. в началото на 1997, когато затварят очи завинаги 13 – болни деца в дома за деца с умствени увреждания и заболявания на двигателната система в приют на с. Джурово. Част от децата, които никога не успяват
    да станат от леглото, а други само успяват да пропълзят, поради липса на финансови средства, преживяват кучешки живот. Тези деца никога успяват да изживеят щастливото детство, защото живяха и умряха ж двойнствено страдание – недоимък и
    глад, и тежки умствени увреждания. Днес приютът се слави като един от най-добре
    уредените, но няма да се забрави страданието на домуващите по техните загинали другарчета.
    Така че детското страдание винаги е съществувало и ще съществува докато има социална неправда в обществото.


    Дано да ти помогнат.



    тема 3

    Детското страдание вчера и днес
    Есе
    Детското страдание е съществувало винаги и завинаги ще си остане.
    Всички майки би трябвало да се грижат за децата си, но не жинаги става така, както в приказките. Винаги е имало сирачета и дечица, които живеят сам самички по улиците и се молят за милостиня. Горките живеят в мизерия. А детското страдание е престъпление!
    Как изглежда детското страдание? Питате ли се?
    Всеки добродушен човек би съчувствал на едно, дори и малко страдащо дете. Не вярвам децата днес да не плачат. Те са толкова чусти и невинни. При всяко извършено от тях ''престъпление'', те се страхуват и сплитат загрижено ръчички, поради своето притеснение да не бъдат наказани, да не им се забрани да излизат вън с приятели или пък да не им вземат компютъра.
    ''Всяко дете си има свое задължение...'' - така казва майка ми и според нея то е да слуша родителите си и да учи. Ами какво остава за децата без родители? Какво правят те? Те сядат сами, мислейки си за утроро...
    А дали вярват децата в утрото? Дали мислят че с времето всичко ще се оправи? Никой не знае и никой не може да каже! Децата имат мечти много, но дали те ще се превърнат в реалност...
    Детството е важен период от живота на всеки един от нас. Спомените, които имаме от миговете с приятелите, игрите на гоненица, криеница и т.н.... Всяко дете има такива спомени, но дали или и лоши спомени, за които то дори не иска да се сеща, но те просто засенчват хубавите?
    Дойде време и ние да се замислим малко за това и да разсъждаваме над този така засягащ ни випрос - детското страдание вчера и днес!
    Детето – това мило създание... В живота му трябва да има само хубави мигове...

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си