.
Отговор в тема
Резултати от 1 до 4 от общо 4
  1. #1

    Есе на тема...

    Моля ако можете да ми помогнете,имам есе на тема "Европейци,ама не чак до там" и анализ на стихотворението "Левски" на Вазов",ако можете помогнете,не задължавам никого,просто търся помощ,много ще съм благодарен,ако ми помогнете!Предварително благодаря

    т.7 от Правилника!

    Модерирано от sh3_1s_7h3_0n3

  2. #2
    За есето съм ти отговорила в другата тема. Ето ти за "Левски":

    “Левски”

    Вазовото творчество е символът на единство между поет и народ. Да живее с пулса на родината, да въплъти в стиховете си всеки трепет на народната душа – това Вазов счита за свой неотменен дълг. Поетът трябва да бъде преди всичко българин, гражданин на своята епоха, син на своето време. Вазов оставя след себе си много безсмъртни произведения и едно от тях е “Епопея на забравените”.//Творбата е написана в свободна България. Вазов е разочарован и възмутен от следосвобожденската епоха. Кумирите на близкото минало са забравени. Висшите идеали се изместват от низки страсти. Забравени са понятията героизъм, патриотичен подвиг и саможертва. Загрижен за своите съвременници, той възкресява образите на героите. Заема се да учи новото поколение на родолюбие и героизъм. //Първата ода от ‘Е’ Вазов посвещава на най-светлата личност в нашата история- Васил Левски. Поетът благоговее пред Левски-Апостола на българската свобода. За народа Левски е една легенда, недостижим връх. В лирическия увод на одата “Левски” Вазов поставя на преден план въпроса за нравствения дълг на личността, за смисъла на човешкия живот. Сам в мрачната килия Апостолът разбира, че така не може и не трябва да се живее, че е престъпление човек да пилее силите си, когато човечеството има нужда от него “Рече и излезе” – с тези думи поетът сякаш слага край на един етап от живота на героя си, показва твърдостта на решението му. Героичното му решение е равно на подвиг. Заема се с невероятно трудната идея да накара обикновения българин, че свободата е възможна, но трябва да се извоюва. Думите му са “прости и кратки”, но са разбираеми, носят топлотата на сърцето му, защото са искрени. Той си служи с езика на народа, за да се приобщи към него и чак когато е спечелил доверието на “робите слепи”, започва да говори за бунта. Търпеливо, с много упорство Левски гради новия морален кодекс на народа, дава му кураж и сила. На дело, ежедневно пренебрегвайки смъртната опасност, доказва, че от свободата няма нищо по-свято. Левски става символът на непокорния вечно търсещ дух. Със забележително умение поетът разкрива неговото велико дело. Възрастта му се мери с възрастта на епохата, неговото единствено битие е историята. Ловък, дързък и безстрашен, спокоен и светъл Левски “внася бодрост в народния свят”. С възторг са описани невероятните превъплъщения на героя. //Романтичен, загадъчен, кристално чист-такъв е Левски в народните представи. Не име от миналото, а жив, истински. За тази представа заслугата на Вазов е огромна. Той се отнася към своя герой с много любов и преклонение. //Левски издига нов критерий за човешкото щастие: саможертвата в името на родината. Левски е не само национален герой, а въплъщение на положителните черти на българина. За да възвеличи до край своя герой Вазов рисува и най-тежките мигове от живота му. В трудностите Апостола проявява изключителна сила, животът му се слива с делото. Смъртната опасност не го плаши, знае че тя е възможна, но я е приел. Твърдото държание пред съда на “тази душа яка” е съвсем естествено. Прославил момента на неговата смърт, поетът търси мястото на Левски в световната история и го намира. Изпълнен с патриотична гордост, той го поставя редом със световните борци за свобода и правда. Вазов се обръща към бесилото, прославя го като мястото, където героите очертават своето безсмъртие. Въвеждайки в безсилието символ на най-краткия път към безсмъртието, той увековечава патриотичния подвиг на Апостола, събрал в себе си героизма на величието на една епоха.// Краят на одата “Левски” звучи и трагично, и оптимистично. Възхвалявайки най-драматичните събития в нашата история, Вазов издига величествен паметник на народния героизъм, обезсмъртява България и нейните героични чеда, изразява я с вечността.//Дори само “Епопея на забравените” е достатъчна, за да не бъде забравено името на нейния автор. Макар и малко по обем, тя е символ на нашата история – героична и славна.







    Централна фигура в българския литературен живот през първите 10-15 години след освобождението е И.В., най-крупният роден писател. Неговите произведения обхващат всички литературни родове и видове. Със своето творчество той свързва две епохи, отразява събитията, хората и отношенията м/у тях в продължение на 50г. от историята на българския народ. Несъмнено, обаче, Вазов достига върха в лириката си със стихосбирката “Епопея на забравените”, която се появява в общественото пространство като отговор на тенденцията висшите идеали да бъдат измествани от низки страсти. Със своята епопея Вазов възкрасява светлите образи на борците за свобода и не случайно започва с одическата поема “Левски”.
    В стихотворението за Левски Вазов пресъздава подробно биографията на апостола започвайки с времето прекарано в манастира, с осъзнаването на нуждата на дейния, гъвкав младеж да се притече на помощ на страдащото отечество. Лирическият герой осъзнава, че молитвите няма да помогнат на хората, няма да спасят подтисканите, затова отхвърля расото и поема по пътищата, като осъзнава, че така ще бъде по-полезен на обществото и по-мил на бога, Чрез анафори авторът въвежда главните мотиви за това решение, като едновременно ни запознава със тежкия бит на народа.
    Във втората част на стихотвпрението поетът, повлиян от романтизма, акцентира върху променящата са външност на героя, на делата и подвизите му като така го представя като типичен романтически герой, но в същото време показва и духовната му същонст, силата на думите му – “и прости, и кратки” и разкрива нравственото му верую и всеотдайността му към великото дело. Използвайки метафори, антитези, опозиции и многобройни епитети Вазов ни запознава по-подробно със същността на патриота, хармониращ дори с природата – “пустинята знайше неговият глас”. Левски е човекът, който превръща идеята в дело, посявайки жаждата за свобода в сърцата на честните. Във възхвалата на великия българин авторът стига до там, че го постява над личности като Прометей, Колумб, Сократ, Хус и дори го сравнява с Иисус, като асоциацията е наистина много силна – революционерът, отказал се от своя собствен живот, от дом, любов и спокойствие, жертвал се са благото на народа е поставен редом до божия син “готов сто пъти да умре на кръста Христов”. Не случайно цялата творба е построена на принципа на житието: слово-дело-подвизи-чудеса, чрез всеотдайността и пламенността си човекът е възвисен до светец.
    В следващия момент чрез един от резките преходи, характерени за цялата стихосбирка, Вазов въвежда необходимият Юда. Попът предател е поставен като опозиция на светецът – революционер отказал се от расото. Парадоксално е това съчетание принизяващо божия служител до “червяк”. Обиден и отвратен авторът възкликва “И тоз човек йоще живей между нас!” като така ни препраща с укор към новото време оставило споменът за героите си да потъне в прах.
    Връщайки се към лирическия герой авторът показва мъките, на които е подложен дяконът. Въпреки физическото страдание той остава духовно силен. Антитезата “Смъртта беше близо, но страхът далеч” е ключът на читателя към душата на героя, оставил човешките слабости далеч зад себе си. Но за Вазов не е достатъчно да се каже само “душа яка”, за да опише преклонението си пред силата на бореца, затова използва градация докато се изчерпи чувството.
    Левски е осъден, но е изпълнил дълга си, отворил е очите на народа, на обикновения човек започнал е това, което предстои да бъде завършено, жертвал е себе си за едно велико дело, което ще се помни векове, така смърт се превръща в безсмъртие, а бесилото е сравнено с кръста. Смъртта е славна, достойна, както при Ботев, тя е единствената алтернатива за великият дух, който не може да понесе тиранията.
    Радвай се на този миг. Този миг е твоят живот.

  3. #3
    Вместо да се блъскаш да измисляш, ти препоръчам http://kursoviraboti.com. Изготвят курсови и дипломни работи, дисертации, казуси, теми, есета, реферати, презентации, проекти, доклади, речи, магистърски тези, планове, конспекти, задачи, изпитни въпроси, преразкази, съчинения за студенти, ученици и докторанти на всякакви поставени теми и съгласно всякакви индивидуални изисквания по икономика, бизнес администрация, журналистика, индустриален мениджмънт, МИО, право, управление, педагогика, политология, медии, предприемачество, психология, публична администрация, социология, история, география, философия, религия, електротехника, електроника, биология, медицина, български език и литература, антропология, изкуства, театър, спорт, военно дело, аграрни науки и много други дисциплини. Писмените разработки се изготвят на български и английски език. Има и списък с готови материали, които можеш да получиш изключително изгодно.
    Бъди практичен и не се колебай!!!!!
    Свободата и щастието - основополагащи ценности на смисления живот

  4. #4

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си