.
Отговор в тема
Резултати от 1 до 8 от общо 8

Hybrid View

  1. #1

    Спешно - есе!!

    Значи ако може някой да даде есе на една от следните темите:
    - "Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божии уста"
    - "Горчивата чаша"
    - "Пилат си измива ръцете"
    - "Всички, които се залавят за нож, от нож ще погинат"
    - "Прости им, понеже не знаят, що правят"
    Трябва ми до близките 2 часа много ще съм ви благодарен

  2. #2
    Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от божиите уста

    Есе

    Като биологичен вид човекът има нужда от материални блага, но в същото време има нужда и от духовни ценности. Разнообразни от гледна точка на качеството и количеството са както духовните, така и материалните блага. Но някои от тях са основни. Такова основно духовно благо е Библията. Тя съдържа принципи и норми, които са толкова важни за душата на човека, колкото хлябът за тялото му.”Не търси радост в голям разкош и не се привързвай към пиршества” – съветва Исус, издигайки тезата, че в корелацията душа-тяло трябва да се търси хармонията между материалните и духовните блага. Постигането на умереност и баланс е гаранция за добър живот и на земята, и на небето. Ако на везните натежи едната страна, човешкото битие се обезсмисля, затова “Каква полза за човек ако придобие цял свят, а погуби душата си”. “Словото, което излиза от бижиите уста” е семето на познанието на света, което пониква и в най-неплодородната почва.

    Библията като писано отражение на Божието слово, заедно с другите свещенни книги /Коран, писанията за Буда / е духовната основа на човечеството, защото в нея са заложени фундаментални принципи. Те са развити по-късно в съвременните науки – медицина, право, етика и др. Първият и основен е принципът на равенството.Исус приравнява всички хора пред Бога. Еднакви са възможностите пред всеки човек да достигне до царството Божие. А дали ще го направи зависи единствено и само от самия него.Затова Христос сравнява Божието царство с мрежа, хвърлена в морето и хванала всякакви риби /Матея, глава 13;47/. Видно е , че няма привилегии при влизането в царството Небесно, то е едно за всички – бедни и богати, покаяли се грешници и праведни монаси.

    Приемайки християнските принципи, човекът приема словото, което излиза от божиите уста.Принципът за равенството е основополагащ за съвременното, обърнало поглед към демокрацията, общество. Българската конституция в чл.6,ал.1 постановява:”Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права”.Освен в правото и в медицината ще открием развит християнският принцип за равенството. Хипократовата клетва задължава лекарите да помагат на всички хора , т.е. за медиците всички са равни. И моралните норми на обществото са формулирани до голяма степен от принципа за равенството, който превръща индивида в пълноправен член на социума.

    Друг принцип, изведен от Божието слово, е любовта към ближния. Само този принцип е достатъчен, за да се появи Нова ера в летоброенето на човешката цивилизация. Варварското “око за око, зъб за зъб” остава “преди”. Божието слово ни учи, че не трябва злото да бъде мултиплицирано. Това става, ако се отвърне на злото със зло. Ако човек се придържа към този постулат със сигурност ще се извиси над останалите биологични видове, които ще живеят “само с хляб”. Евангелието от Матея ни разказва как със 7 хляба и няколко риби Исус нахранва 4 000 души, а после се обръща към неразбралите:”Как не разбирате, че не за хляб ви казах: пазете се от кваса фарисейски и садукейски”.

    Пълното разкриване на всички принципи и норми, произтичащи от Божието слово е обект на социолози, теолози и специалисти.Факт за всички нас е, че тези принципи съставляват духовната храна на човечеството. Пред съвременното общество предстои един непознат и непредвидим 21 век, изпълнен със социални и технически проблеми. И сякаш сме повече от друг път обладани от материалната фикс идея да осигурим насъщния хляб и битието си. Все по-далеко, в миналото, е останала молитвата на Иисус, син Сирахов от Стария завет:”Прищевките на корема и сладострастието да не ме овладеят”. Да си припомним тази старозаветна молба и да не забравяме , че “не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от божиите уста”. Вникването в принципите, произтичащи от словото божие , ще попречи на разпадането на връзката между тялото и духа, между материалното и нематериалното. Евангелските текстове учат хората как да бъдат в хармония със себе си. Как да не изпадат в крайности. Защото битието извън реалните, видимите, има и други измерения, където информацията е трудно разчитаема за жителя на земята, а азбучната истина в тази информация е, че смисълът на битието се определя от разбирането и придържането към основните общочовешки ценности, събрани в “словото, което излиза от божиите уста”.








    ВТОРОЗАКОНИЕ

    "Второзаконие" е петата и последна книга от Закона /Петокнижието/. Думата “второзаконие” съдържа своето значение - “втори закон” или “повтаряне на закона.” "Второзаконие" не само представлява преглед на Закона, получен на планината Синай, но го съдържа в един по-разширен вид.
    "Второзаконие" винаги е била книга с огромно духовно значение за израелския народ. По време на криза, тя често е била цитирана и четена, за да упъти Израел. Това е книгата, която е намерена в дните на цар Йосия и която довежда до духовната реформа в Израел /4 Царе 22, 23/. Новозаветните писатели цитират директно от книгата 32 пъти, а прибягват към нея косвено 8 пъти. Духовната й стойност е силно подчертана от Исус, който цитира от нея три пъти, противопоставяйки се на Дявола /Лука 4:1-13/.
    Ключовата дума е “помни.” Моисей я използва отново и отново, за да припомни на хората как Бог ги е избавил от Египет, как ги е водил през пустинята и как ги е направил велик народ.
    Книгата обхваща кратък период - от края на лутането до превземането на Ханаан. По това време Моисей издига три важни въпроса пред хората си, за да ги подготви умствено и духовно за влизането и превземането на земята, която Бог е обещал на бащите им:
    1. Преглед на миналото
    2. Преглед на настоящето
    3. Поглед към бъдещето
    Във връзка с първия въпрос, Моисей подчертава най-важните моменти от 40-годишното пътуване из пустинята. Той напомня на хората, че въпреки греха на бащите им, Божията вярна ръка ги е довела отново до границата на Обещаната земя. Като разглежда успехите и грешките, направени в миналото, Моисей цели да вдъхне надежда и увереност в сърцата на хората.
    Чрез прегледа на настоящето /обхващащ 22 глави/ Моисей възнамерява да запознае новото поколение със завета, който Бог е направил с Израел на Синай. Старото поколение /с изключение на Исус Навиев и Халев/ е измряло в пустинята. За да бъде Святият закон продължен, той трябва да бъде преразгледан, обновен и спазен.
    Третият въпрос, на който Моисей се спира е пророчески по характер и е насочен към бъдещето, когато Израел ще превземе ханаанската земя.
    Моисей насърчава народа да бъде верен и да се подчинява на Бога, в резултат на което ще получи Божиите благословения. Но също така, хората са предупредени, че тяхното непослушание ще им докара осъждението и проклетията, описани в тази част от книгата.
    На 120-годишна възраст, Моисей произнася своята последна реч пред Израел и ги предава на Божията вярна грижа. След като посочва Исус Навиев за свой последовател, старият водач завършва своите писания. Заповядва да ги поставят до Ковчега на завета, за да бъдат четени на народа на всеки седем години. След като Моисей композира една чудесна песен на поклонение и хваление, Бог го призовава на планината Нево, където той умира. С това Израел изгубва един велик водач, управник, пълководец, законодател, автор, пророк и ходатай

  3. #3
    по втората тема : Всеки ден зачестяват страховитите новини - катастрофи, самоубииства, глад, безработица, корупция, изнасилвания, инфлация, престъпност...
    Да... интересно е времето, в което живеем, но щастливи ли сме?
    Парадоксът, на който не можем да отговорим, а и да разрешим е - защо не се опитваме да променим средата, в която живеем? Защо не променяме събитията? Защо животът ни се носи по течението, а ние все се оплакваме от него?
    За съжаление като отмине водещата новина или бедата, която ни е сполетяла, ние слушаме и си представяме какво ще е ежедневието ни след няколко години (10, 100, 1000...) - не се знае колко. Да, надеждта крепи човека. И разбирам колко интересни същества са хората - когато след 10 дни ни очаква празник, ние не мислим какво ще правим тези 10 дни, а мислим за празника. И точно от това наше "пренасяне в бъдещето" се възползват управниците ни. Прикриват истината, манипулират избора ни, не спират да обещават какво ще е положението ни след неопределено време. Да, това е истината... горчивата истина...
    За истината няма точно определение, няма дума, с която може да се сравни. За нея стотици са умирали, хиляди са писали, безброй желаят да я чуят. Макар и горчива, истината е много по ценна, дори от най-сладката лъжа. И единствените, които имат смелостта да я кажат са народните певци - поетите и писателите. Не управляващите, а поетите и писателите са нагърбени със задачата да я пресъздават, макар и понякога по ироничен начин. За пример може да посочим Стендал в "Червено и Черно", друг, който с живота си е заплатил за нея е Гео Милев в поемата "Септември", горчивта истина за националната ни същност в следосвобожденската епоха е и "Бай Ганьо" от Алеко Константинов, който според някой от критиците е убит от своя герой.
    Всеки поет, писател, летописец, казва истината, независимо, че е пречупена през ъгъла на неговия талант. Макар и горчива, тя трабва да се знае. Хората искат и трявба да я знаят. Пример отново може да потърсим в литературата - разказа "Лудата" на Елин Пелин.
    Но не само лудата иска истината, искаме и аз, и ти, и всички онези, на които им е омръзнало да чуват само лъжи. Тя, истината, е нужна навсякъде. В живота, защото без нея сме като в измислен свят. В управлението, защото е лошо да чуеш, че икономиката е в подем, а в същото време да нямаш и хляб. В любовта и приятелството, истината е онази почва, от която се раждат красивите, вечно зелени "цветя".
    Но за съжаление всеки лъже - няма човек, който никога на е лъгал, по простата причина, че несъвършената система, не може да е изградена от съвършени елементи! Но по-важното е да си отговорим на въпроса: "Защо човек лъже?". Какво ни подтиква? Липса на смелост или навик е лъжата?От кога човек започва да лъже?
    Лош факт е, че човек започва да лъже още в най-ранна възраст. Децата - защото се страхуват от физическо или морално насилие, младежите - за да се впишат в дадена компания...
    А възрастните? Защо лъжат те? Може би, за да предпазят децата си, за да оправдаят себе си или просто по навик от детските години?
    За съжаление се получава един омагьосан кръг. По този начин самият живот се превръща в лъжа...
    А къде остана истината? Горчивата, но желана истина?
    ...Чували сме и за благородната лъжа, но що за благородство е това да лъжеш? Но макар и благородна, лъжата си остава лъжа. Не бива да скриваме истината, защото тя е от малкото неща, които не търпят да са в сянка. Макар и да боли от нея, макар и да поражда омраза - истината си е истина. Нужна, желана, понякога премълчавана, понякога убиваща, тя е един безспорен стожер на щастливо съществуване и спокойно битие. Тя гали самочувствието, но и пронизва сърцето. Тя убива, но и ражда красота...
    Защо си толкова нужна, горчива истино?

  4. #4
    Цитирай Първоначално написано от antonia_92_ Виж мнението
    по втората тема : Всеки ден зачестяват страховитите новини - катастрофи, самоубииства, глад, безработица, корупция, изнасилвания, инфлация, престъпност...
    Да... интересно е времето, в което живеем, но щастливи ли сме?
    Парадоксът, на който не можем да отговорим, а и да разрешим е - защо не се опитваме да променим средата, в която живеем? Защо не променяме събитията? Защо животът ни се носи по течението, а ние все се оплакваме от него?
    За съжаление като отмине водещата новина или бедата, която ни е сполетяла, ние слушаме и си представяме какво ще е ежедневието ни след няколко години (10, 100, 1000...) - не се знае колко. Да, надеждта крепи човека. И разбирам колко интересни същества са хората - когато след 10 дни ни очаква празник, ние не мислим какво ще правим тези 10 дни, а мислим за празника. И точно от това наше "пренасяне в бъдещето" се възползват управниците ни. Прикриват истината, манипулират избора ни, не спират да обещават какво ще е положението ни след неопределено време. Да, това е истината... горчивата истина...
    За истината няма точно определение, няма дума, с която може да се сравни. За нея стотици са умирали, хиляди са писали, безброй желаят да я чуят. Макар и горчива, истината е много по ценна, дори от най-сладката лъжа. И единствените, които имат смелостта да я кажат са народните певци - поетите и писателите. Не управляващите, а поетите и писателите са нагърбени със задачата да я пресъздават, макар и понякога по ироничен начин. За пример може да посочим Стендал в "Червено и Черно", друг, който с живота си е заплатил за нея е Гео Милев в поемата "Септември", горчивта истина за националната ни същност в следосвобожденската епоха е и "Бай Ганьо" от Алеко Константинов, който според някой от критиците е убит от своя герой.
    Всеки поет, писател, летописец, казва истината, независимо, че е пречупена през ъгъла на неговия талант. Макар и горчива, тя трабва да се знае. Хората искат и трявба да я знаят. Пример отново може да потърсим в литературата - разказа "Лудата" на Елин Пелин.
    Но не само лудата иска истината, искаме и аз, и ти, и всички онези, на които им е омръзнало да чуват само лъжи. Тя, истината, е нужна навсякъде. В живота, защото без нея сме като в измислен свят. В управлението, защото е лошо да чуеш, че икономиката е в подем, а в същото време да нямаш и хляб. В любовта и приятелството, истината е онази почва, от която се раждат красивите, вечно зелени "цветя".
    Но за съжаление всеки лъже - няма човек, който никога на е лъгал, по простата причина, че несъвършената система, не може да е изградена от съвършени елементи! Но по-важното е да си отговорим на въпроса: "Защо човек лъже?". Какво ни подтиква? Липса на смелост или навик е лъжата?От кога човек започва да лъже?
    Лош факт е, че човек започва да лъже още в най-ранна възраст. Децата - защото се страхуват от физическо или морално насилие, младежите - за да се впишат в дадена компания...
    А възрастните? Защо лъжат те? Може би, за да предпазят децата си, за да оправдаят себе си или просто по навик от детските години?
    За съжаление се получава един омагьосан кръг. По този начин самият живот се превръща в лъжа...
    А къде остана истината? Горчивата, но желана истина?
    ...Чували сме и за благородната лъжа, но що за благородство е това да лъжеш? Но макар и благородна, лъжата си остава лъжа. Не бива да скриваме истината, защото тя е от малкото неща, които не търпят да са в сянка. Макар и да боли от нея, макар и да поражда омраза - истината си е истина. Нужна, желана, понякога премълчавана, понякога убиваща, тя е един безспорен стожер на щастливо съществуване и спокойно битие. Тя гали самочувствието, но и пронизва сърцето. Тя убива, но и ражда красота...
    Защо си толкова нужна, горчива истино?
    Моля ви се за есе наречено духовните стойности са по-важни от материалните. Ще съм ви много благодарен.

  5. #5
    Мега фен Аватара на SHPAIdURmeN
    Регистриран на
    Oct 2011
    Мнения
    4 882
    Цитирай Първоначално написано от rotherbg Виж мнението
    Моля ви се за есе наречено духовните стойности са по-важни от материалните. Ще съм ви много благодарен.
    Ще ти помогна, ама кажи ми моля ти се първо, за да се ориентирам какво да напиша.
    Защо духовните стойности са по важни от материалните ? С какво пък толкова са по важни, и какво са духовни стойности ?
    *GET TO KNOW*
    THE UNKNOWN

  6. #6
    Мерси То се оказа, че е за след 2 дни

  7. #7
    Хора ако може помогнете. Трябват ми две есета на теми: "Горчивата чаша- саможертвата на Иисус Христос" и "С какво старобългарската литература се отличава от съвременната"

  8. #8
    Напишете есе на тема : ,,Ебе ми се 2 не виждам 4

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си