ЛИС на тема:Градът в зимни вечери..

[monityY]

Плс dавайте някфи помощни материали за да го напиша!

[BAD_KID]

Виж ей тук http://liternet.bg/publish8/aiаnkulova/smirnenski.htm или пробвай тва
Картината на града в цикъла “Зимни вечери” на Христо Смирненски

І Увод:
Христо Смирненски е един от най-изявените български социални критици. По времето на написването на цикъла “Зимни Вечери” в България са се заменили ценностите на рода, майката, дома, семейството с надеждата за оцеляване в тежките дни.
ІІ Теза:
М1: Чрез з”Зимни вечери” христо Смирненски Показва как едността, безработицата са пуснали корен в умовете на хората от бедния работнически квъртал.
М2: Жените, децата и старците , най-слабата част от населението са пример за трудния живот на бедните хора по време на І-та световна война .
М3: Образът на бедния работнически квартал през зимата е доказателство за пречките и изпитанията пред хората.
М4: Веселбата е немислима, там където им само тъга, плач и смърт
М5: Скръбта и тягостната обстановка се носят като зараза- бързо и сигурно.

ІІІ Доказателствена част
М1: Чрез з”Зимни вечери” христо Смирненски Показва как едността, безработицата са пуснали корен в умовете на хората от бедния работнически квъртал.
1 Разсъждения 2. Доказателства
Целият квартал е в очакване на нещо тагично






Тъга скръб, мрачно тягостно нсатроение






Цялото население е обзето от тези чувства “Като черна гробница и тази вечер пуст и мрачен е градът”-определяйки града като черна гробница , Смирненски поставя основната тема и определя един от нюанските в “Зимни вечери”
“глъхнат сградите, зловещо гледа всяка” “оскрежената топола- призрак сякаш” “мълком гаснеща от скръб”-природата и заобикалящите сгради допълват усещането


“Вървя край смълчаните хижи”- чрез тази ментонимия авторът внушава, че чувствата не са единични, а това е всеобщ проблем

Извод 1: В цикъла “Зимни вечери” Смирненски излага на показ чувствата и емоциите на всички бедни българи, показвайки
Преходно изречение: Като истинска зараза се носят скръбта и тъгата, превземайки най често сърцата на децата, жените и старците.


М2: Жените, децата и старците , най-слабата част от населението са пример за трудния живот на бедните хора по време на І-та световна война .
Няма нищо по-лошо от гледката на безнадежността в очите на детето

Бащата, който би трябвало да е патриарха в семейството, да дава надежда и мъдри слова, сега е в пълно противоречие с родовите ценности

Щом бащата е изпаднал в безразличие, какво остава за децата и жените. Те са описани в авторовото море от отрицателни емоции. “Но ето къщурка позната в прозореца моминсо лице”



‘Завърнал се вкъщи безхлебен, пиян пак бащата ругай”- Обезличен, без право на друг избор, бащата приема съдбата си и дави мъката си в алкохол.
“Децата пищят и се молят, а вънка привела глава, сред своята скръб и неволя, жена проридава едва”
Извод 2: Смирненски показвайки жителите в бедния квартал, създава представата за пълна мизерия в капиталисическия град- пълна противоположност на демократичните идеи.
Преходно изречение: като най-тежък за преживяване сезон, зимата хвърля своя отпечатък върху живота на хората.


М3: Образът на бедния работнически квартал през зимата е доказателство за пречките и изпитанията пред хората.
Чрез описанието на зимата Смирненски обогатява цветовата картина в текста.





Снегът и зимата скриват всички други цветове и точно като трудните времена карат хората да оставят в душите си само мъка.

“Чертала е бялата зима неземни сребристи цветя”
“Спускат се змийки от лед”
“Оскрежената топола”
“И в мъглата жълто-пепелява”


“Като копия златни пламтят светлини и се губят по белия сняг”
“Синкави и жълти алени снопчета пламък трептят в огнен блясък запалени черни ковачи коват”




Извод 3: В “Зимни вечери” Смирненски създава картина изградена от три цвята: черно, бяло и жълто, сякаш хората се борят за своя живот.

Преходно изречение: Цветовата обагреност води само до мисълта за смъртта

М4: Веселбата е немислима, там където им само тъга, плач и смърт
Авторът отново акцентира на основните идеи на “Зимни вечери”



Използването на реторични въпроси засилва усещането за трагизъм и невъзможността за други чувства. “БРатя мои, бедно мия братя”- чрез това попворерние Смирненски показваобщата съдба на хората.

“Пак ли са старите цигани?
Пак ли по тъмно коват?”


Извод 4: Тъгата се е настанила там, където няма изход от нея и това е при всички хора, неизбежно и нежелано.

Преходно изречение: Авторът обобщава основната идея в цикъла “Зимни вечери”
М5: Скръбта и тягостната обстановка се носят като зараза- бързо и сигурно.

Авторът повтаря тази метонимя като показва колко вайно е значението и

ОТново децата с атук важна част от населението, бъдещаето, което сега расте със скръб. “И пак край смълчаните хижи вървя в бледосиня мъгла”

“стоят две деца и треперят и дреме в очите им скръб”


Извод 5 : Това е съдбата надвиснала над БЪЛгария- скръб, мъка , тъга и мизерия.
ІV Заключение:

Извод 1: В цикъла “Зимни вечери” Смирненски излага на показ чувствата и емоциите на всички бедни българи, показвайки.
Извод 2: Смирненски показвайки жителите в бедния квартал, създава представата за пълна мизерия в капиталисическия град- пълна противоположност на демократичните идеи.
Извод 3: В “Зимни вечери” Смирненски създава картина изградена от три цвята: черно, бяло и жълто, сякаш хората се борят за своя живот.
Извод 4: Тъгата се е настанила там, където няма изход от нея и това е при всички хора, неизбежно и нежелано.
Извод 5 : Това е съдбата надвиснала над БЪЛгария- скръб, мъка , тъга и мизерия.

[rumen95]

Цикълът „Зимни вечери” на Христо Смирненски разкрива страданието на хората в покрайнините на големия град. В тези предградия властват отчаянието, мъката, бедността и мизерията. Изгубени са радостните емоции в живота. Страданието е всеобщо.Още в началото на творбата Смирненски сравнява града с „черна гробница”, цялата обгърната от сива мъгла. Художественият образ „ черна гробница” разкрива тъжната картина на бедността и мизерията, създава пространствена среда, изпълнена с болка. Животът не функционира в своята цялост и жизнена пълнота. Хората наподобяват сиви сенки, които изчезват в мъглата. Внушено е усещане за безпътица, символно изразено чрез образа на „сивата”„скръбна” мъгла. Тя е навсякъде. Сякаш някакво проклятие тегне над покрайнините на града. Всичко е зловещо, мрачно, тъжно. Само „младата луна” все още свети в черното небе като последен лъч надежда, но нейният път е „незнаен". Тази надежда е съвсем малка и слаба, едва забелязваща се. Но все пак съществува!
Смирненски е описал човешкото страдание в пет картини. Те дават пълна представа за живота и човешкото страдание.
Първата картина е израз на семейна тъга и нещастие. Бащата, завърнал се отново „ безхлебен” и „пиян”, търси причината за своя неуспех. Житейските обстоятелства пораждат неговата вина. В студената зимна вечер се чуват само „пияни” хрипливи слова, които грубо гърмят в тишината с болката, събрана в тях. Страданието е толкова голямо, че майката „проридава едва”. Една картина на безкрайна печал е нарисувал Смирненски пред читателя.
Сякаш в отговор на плача на майката и децата се чува звънът от работата на циганите ковачи. Това е втората поетична картина в творбата. Дори през нощта хората работят и стоманата съска в алени пламъци. Човек ги приема по-скоро като даденост. Съдбата им е неизменна и винаги ще е скръбна. Присъствието на тези „черни ковачи” в художественото пространство на зимната вечер е конкретен повод за нова тъга. Те се опитват да оцелеят в този свят на страдание и отчаяние.
Третата картина е изпълнена със символния образ на мъглата „жълтопепелява” и „зловеща”. Тя е обгърнала всичко, направила го е еднакво и сиво. Човешките съдби са еднотипни, а хората-обезличени. Сивото е цветът на апатията, еднообразието. Из мъглата се мяркат някакви „незнайни силуети”. Страничният наблюдател не успява да различи точно определен човек. Само за един момент, в един кратък миг от общото пространство на сивота и безнадеждност се отделят слепият старец и натовареното дете, приели съдбата си, нямащи сили да й се противопоставят. И те се „разтварят" бавно сред сивите сенки на мрака и „зимната” студена болка. Те завинаги ще останат там.
Четвъртата картина „разказва” за изгубеното бъдеще. В бедна стая е поставен ковчег, а в него - девойка. Градът е взел още една жертва. Край ковчега стара жена оплаква не само младото момиче, тя ридае и за себе си. Защото това е нейното погубено бъдеще, нейните надежди. А сега всичко е безсмислено. Бъдеще не съществува. Надеждите са ограбени.
Последната картина на страданието рисува съдбата на две бедни деца - братчета на Гаврош. Те, спрели за миг отдих до едва мъждукащия фенер, сякаш търсят закрила и утеха от малкото светлина, която той им дава. В техните очи има само страдание. За целия си кратък живот те не са видели нищо друго, освен мъка.
Темата за човешкото съпричастие в „Зимни вечери” на Христо Смирненски е въведена и лирически изразена чрез интимното обръщение: „Братя мои, бедни мои братя”, с което лирическият герой показва, че и той има същата „нерада” съдба, не е само страничен наблюдател. Тези думи сякаш идват направо от сърцето му - чисти и искрени. Те са самата истина. Въпреки огромното страдание, хората не са изгубили съчувствието си един към друг. Това е лъчът надежда в техния живот. Малък, разбира се, но забележим.
Темата за страданието се слива с темата за съпричастието. Те определят тъжното настроение при очертаване картината на мизерия, глад, мъка и отчаяние. Надеждата е плаха. Това прави творбата още по-тъжна. Смирненски споделя болката на човешките души. Приобщава се към своите братя по съдба: „пленници на орис вечна, зла”. Последните четири стиха:
А бликат снежинки сребристи,
прелитат, блестят кат кристал,
проронват се бели и чисти
и в локвите стават на кал,
символизират жертвите на големия град. Човешките мечти бавно „умират”. Мислите за бъдещето отначало са „бели и чисти”. Хората се сблъскват със страданието и мечтите сякаш „стават на кал”. Отчаянието обхваща всички, Мъглата „жълтопепелява” притиска душите. Хората губят бъдещето си.
Цикълът „Зимни вечери” на Христо Смирненски лирически изповядва тъгата и съчувствието към страданието и човешката несрета на своите герои, „пленници на орис вечна, зла”.