Трябва ми СПЕШНО !!!!

[danityyy95]

Здравейте ! Много ми трябва едно есе на тема "Как така чрез историята на Паисий българския род става народ"Моля ви помогнете ми до понеделник трябва да го имам!

[hrisiiiiii]

Виж това:

Формиране на българската нация

Прехода от Старото към Новото време в българската действителност през ХVІІІ - ХІХ век е сложен и труден процес, но с основание можем да кажем, че Българското Възраждане е синоним на Ренесанса и неговото начало се свързва с някои разложителни процеси в Османската история и промените в икономическия и духовно-културния живот на българите. Тези промени са продиктувани в резултат на вътрешно развитие и външни влияния, проникващи от развитите страни на европейския континент.

Съдбата на България е жестока след падането и под турско робство. Настават робски години на жестока сеч, на съзнателна асимилация, но въпреки всичко българската народност съумява да се запази и да съхрани език, бит, традиции и вяра. Това самосъхранение се обуславя до голяма степен и от въздействието на християнската религия и църква. От раждането до смъртта си българите свързват всяко събитие с Бога и с вярата в него, живеят с ритъма на църковния календар.

Жестоката съдба и тежките удари през вековете на османското подтисничество не съумяват да ликвидират българската народност.

Съществуват също и деформации в душевността, манталитета и езика, и те са неоспорим факт, но на прага на Новото време тази народност разчита на своя бит, на запазените български традиции, на своята вяра и език. Българската народност е обединена в рамките на Османската империя и на базата на тази народност започва формирането на българската нация.

България, макар да се намира в пределите на Турция се оказва в непосредствена близост до центъра на новата цивилизация.

Българите възприемат новите идеи по различни пътища - чрез търговските общувания, чрез съседните балкански народи.

Очертава се една нова действителност. В българските земи, които в продължение на векове са били разтърсвани само от грохота на армиите на чуждия гнет, започват да пулсират артериите на търговията, на бавното пробуждане на националното съзнание. Примерът на сърби и гърци оказва огромно въздействие върху българина и показва, че турското господство може да има край и този край зависи от твърдостта и решимостта на народа.

Пробуждането на национално чувство сред европейските и балкански народи не подминава и нас. Това пробуждане е съпътствано от нарасналия интерес към историята, към книжовността в която се съсредоточават първите национални прозрения и първите битки за утвърждаване на национална самоличност.

Голяма заслуга за това имат и най-будните и образованите за времето си хора - духовниците.

Те започнали да виждат своята християнска мисия по-широко - като служене не само на Бога, но и на своя род, сиреч народ. Те прекарвали живота си сред книги и икони, сред фрески които не рядко пазели видимия спомен за велики царе и мъдри книжовници. Именно те били хора със собствено достойнство и историческо чувство, предани на православието, но и хора на Новото време, възпитаващи българите в дух на непримиримост към поробителя.

Настъпилите промени в българското общество в началото на ХVІІІ век довеждат до един естествен процес - промяна в съзнанието на българите, промени в начина на живот и на възприемане на заобикалящата ги действителност.

Постепенно започват да осъзнават и схващат промените, да усещат зараждането на националната идея, израз на която дават именно тези будни личности, един от които е Паисий Хилендарски. Не случайно той е наречен родоначалник на националноосвободителната идеология, която възниква в следствие на настъпилите промени в българското общество.

Паисий Хилендарски най-точно и цялостно съумява да разбере потребностите на своето време, промените сред хората и неотложните задачи стоящи пред тях. Задачите на националноосвободителната идеология се свеждат до:

- създаване на Национална българска просвета
- духовна независимост.

Паисий е роден през 1722 год. в Банско "Самоковска епархия" - област която за времето си е била сред най-развитите области, увлечена в интензивна търговия със средна Европа, център на духовна ферментация.

Братът на Паисий Хилендарски, Лаврентий, е бил монах и проигумен в Хилендарския манастир. Този факт вероятно е повлиял на Паисий при житейския му избор. На 23 години той се замонашил и постъпил в Хилендарския манастир в Света гора. Там той попаднал сред огъня на съперничеството между българи и гърци, при което гръцките монаси експлоатирали липсата на исторически аргументи за да признаят българите.

Света гора била една от най-будните културни средища на Балканите, център на поклонничество от целия полуостров.

По това време манастирите са били средища на духовния живот на балканите и християнски провинции. В библиотеките им се намирало огромно количество средновековна и нова литература. Там работели граматици, преписвачи на книги, учители, зографи, съчинители на летописи и др. те били средища посещавани не само от поклонници, но и от учени, пътешественици и историци. Така започват да проникват идеите на европейската култура и образованост, новия мироглед и светоусещане.

Тази нова среда оказва решаващо влияние върху Паисий и неговото израстване и разпалват амбициите му да докаже равностойността на българите. В съзряването на идеята за написването на историята, най-важно значение имали личните впечатления на Паисий. В близо двадесетте години между замонашаването и написването на историята той пътувал из страната като монах и водач на поклоннически групи и обхождал на длъж и на шир българските земи. При тези пътувания той опознава българската етническа територия, влиза в непосредствен досег с хората, запознава се с положението, страданията и стремежите им. Именно този опит, познаването на страната като очевидец, срещите му с българи от различни краища стават истинския мотив за книжовната му дейност. В тази среда Паисий Хилендарски замисля да напише история на българския народ. Идеята за това се заражда под въздействието на икономическите, социалните и културните промени, настъпили в живота на българите през първата половина на ХVІІІ век. Все по-отчетливото разграничаване между християнските народи поражда интерес към тяхното минало. Като резултат се раждат редица исторически съчинения, които допринасят много за националното обособяване на гърци, сърби, власи и българи.

Написването на историята се предшества от внимателно събиране на материали в библиотеките на Атон, където той открива стари царски дарствени грамоти, многобройни жития и др.

"Аз претърсих всички светогорски манастири, гдето има стари български книги и царски грамоти, също така и из много стари места из България, гдето се намират много стари български книги."

След като изчерпва възможностите на Атонските библиотеки, той се насочва към Карловац. Там открива исторически съчинения на католиците Мавро Орбини и Цезар Бароний които предлагат първия систематичен обзор на българската история.

Така през 1762 год. той създава своята "История славянобългарска" наречена още "Манифест" на българския народ или програма на българското национално пробуждане.

Националното осъзнаване се развивало в ранната си фаза в две основни линии.

Първата била установяването на националната самоличност и уникалност на това което обединявало българите чрез общото минало, преживяното и изстраданото.

Втората е на ограничаването от другите на установяването на различността.

В рамките на Османската империя, българската народност била застрашена от исляма, на който Паисий противопоставя християнския корен на българите и от претопяване в безлична източноправославна маса представяна от Цариградската гръцка патриаршия.

Славянския език и учение били единственото оръжие което би могло да се противопостави на тази опасност.

Съчинението на Паисий има общо 85 страници и включва два предговора, които са най-оригиналната част, която представлява патетично слово към българския народ и изложение на историческото минало на България. Той обръща своя поглед към миналото, за да събуди настоящето и да тласне националното самосъзнание.

"История славянобългарска" възстановявала изгубената връзка на българите със собствената им история. Целта на Паисий била да създаде на своя народ липсващото векове наред - минало, история с имена и събития, владетели и светци, битки и победи и да го превърне в стожер, около който ще съществува един народ, една нация, да възроди и реабилитира българското.

С тази история той се стреми да я превърне в център на пробуждащото се национално съзнание и акцентира върху три основни цели.

На първо място знанието за тази история е призив за възраждане на българската държава, като опора на национално самочувствие.

На второ място с огромно значение е борбата за запазване на българския език и масова просвета. Според Паисий връзката между език и националност е много голяма.

На трето място целта на тази история е да се обяви против гръцкото духовенство фанариотската църква и да подчертае христонобитието на българския народ и верността му към религията. Преди всичко той се стреми да пробуди националното чувство, мисълта за принадлежност към българския народ. В името на тази цел той атакува тези които се срамуват от своя род и език.

" О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш и не говориш на своя език?

Или българите не са имали царство и държава?...

От целият славянски род най-славни са били българите, първо те са се нарекли царе, първо те са имали патриарх, първо те са се кръстили, най-много земи те са завладели..."

С тези разсъждения Паисий всъщност очертава политиката на новата епоха, която се базира главно на националната идея, изразена в стремежа да се запази българската народност в условията на робството и да се осигурят условията за нейното бъдещо историческо развитие.

В своята "История славянобългарска" той акцентува на националното обособяване на българите на базата на езика, писмеността, културата и историческите традиции. Той защитава идеята за духовно обособяване на българите чрез отхвълвяне на църковната опека и културно влияние на гърцизма и чрез възстановяване на българската духовна йерархия. Издига и идеята за историческото право на българите на държавно обособяване.

Паисий си дава сметка, че написването на тази история е само начало и че тя има своя смисъл само ако бъде четена, и ако достигне до тези за които е предназначена.

Именно затова тръгва из България да дава на най-будните хора да я прочетат като съзнава своята апостолска мисия - да занесе при народа си посланието за спасение.

В най-будните селища духовници и даскали не само поглъщали съдържанието на тази велика "книжица", но като първа основна задача била да я препишат, запазят и разпространят.

Няма съмнение, че "История славянобългарска" попада точно в целта, достига в подходящо време до подходящи хора. Неизказаните очаквания, безпокойствието обхванало мнозина, търсенето на начин да се направи нещо, били толкова интензивни, че тя била посрещната като откровение.

В своята история Паисий Хилендарски се обръща към всички - към простите орачи и копачи, към българските търговци. Никъде в изложението той не противопоставя тези групи на българското общество.

Симпатиите му са насочени и към хората на земеделския труд, които той определя като незлобливи, простодушни и гостоприемни. Паисий доказва, че българският народ включващ тези категории има право на отделно съществуване наред с останалите народи и никой българин няма основание да се срамува от своето име и от своя език. През ХVІІІ век, когато се заражда процесът на формирането на българската нация, за Паисий е важно да отбие чуждите асимилаторски домогвания и да призове всички българи да се сплотят в името на върховните интереси на народа. Затова той се обръща към селяни, занаятчии, търговци, включително и към гърчеещите се, като ги разобличава и критикува, но също и спори с тях и ги увещава да не се увличат по чуждия език, а да обичат и изучават своя.

Хилендарският монах пръв долавя и дава ярък израз на процеса на зараждането на българската нация, като със своя труд помага за развитието на този процес.

С посочването на трите основни задачи стоящи пред българския народ, той ясно очертава основното съдържание на българската национална революция. Става изразител на коренните интереси, на стремежите и настроенията на селяни, занаятчии и търговци и на патриотично настроената част на зараждащата се българска буржоазия. Именно за това той е идеолог на целия български народ и тази негова идеология има антифеодален, буржоазнодемократичен и националноосвободителен характер.

В името на формирането и утвърждаването на зараждащата се българска нация той призовава всички българи да обичат своя език, род и Отечество и да се гордеят със своето славно минало, като не спират да вярват в бъдещето.

Паисий и неговото дело са ярко доказателство за това, че и малките народи могат да родят гении в своя и в световен мащаб.

[fire_cat]

Ето ти още малко информация за Паисий Хилендарски, надявам се да помогне:


Пръв идеолог на Българското възраждане и народен будител. Според утвърдени схващаня, на хилендарския монах Паисий принадлежи заслугата за духовното възпламеняване на Българското възраждане и полагането на основите на новата българска литература.

За родно място повечето от неговите биографи сочат Банско. Светското му име вероятно е Пенко или Петър. Роден е в семейството на търговеца Михаил Хадживълчев. Сам посочва, че няма системно образование. През 1745 Паисий заминал за Света гора (Атон) и се установил при своя брат Лаврентий в Хилендарския манастир. Тук приел монашество и като таксидиот (монах, който пътува с поръката да събира помощи за манастир, или да кани поклонници) обикалял села и градове, за да събира помощи за манастира. Макар и да нямал високо образование, той отрано проявявал интерес към миналото на своя народ и това го подтикнало към написването на история. Друга съществена причина, за да се залови за тази своя идея, било и крайно тежкото положение на поробеното българско население, а така също и презрителното отношение на гръцкото духовенство в Атон към него и българския му произход. В продължение на 2 г. той упорито издирвал сведения из атонските манастири и из различни краища на българските земи по време на своите обиколки. През 1761 бил изпратен по работа на манастира в Сремски Карловци. Тук използвал престоя си, за да се запознае с някои съчинения в руски превод. След завръщането си в Света гора Паисий се преместил в Зографския манастир и макар да бил с разклатено здраве, успял да завърши своя труд “История славяноболгарска за народа и за българските царе и светци и за всички деяния и минало български” (1762). След това сам тръгнал да я разпространява между по-будните и просветени българи. Последното сигурно известие за него е от 1765, когато се срещнал с поп Стойко Владиславов (по-късно: Софроний Врачански).
“История славянобългарска”няма характер на научно и критическо изследване на миналото на българския народ. Това обаче не намалява ни най-малко нейното огромно значение. В сравнение с другите балкански народи през XVIII век българите като че ли закъсняват в пробуждането си. Но Паисий интуитивно намира най-силното средство – историята, за да извика за нов живот прекъсналия връзката с миналото български народ и така да отговори на нуждите на новата епоха. “История славянобългарска” е първото произведение на новата българска литерарура и историография. Целта на нейния автор е не само да даде знания за родната история, но чрез тях да вдъхне на българите национално самочувствие и да разпали у тях национално самосъзнание. Написана с голям патос, от нея лъха любовта на автора и към род и отечество. С пламенни слова той зове българския народ към национално пробуждане и отправя гневни укори към онези наши сънародници, които са се отрекли от своя род и език. Като разказва за миналото на българския народ, Паисий акцентира върху онези моменти от неговата история, в които българската държава е изживявала своята мощ. Това е направено с цел да въодушеви своите читатели и да им подскаже необходимостта от възстановяването и. Освен това, “История славянобългарска” представя живота на рода и езика. Род и отечество, чрез Паисиевата история добиват една нова, непозната и неизвестна дотогава нравствена стойност, превръщат се в мит, който става стимул за обши идеали и стремежи. Написана на достъпен и за обикновените орачи и копачи език, неговата история била четена с голям жар и се преписвала по всички кътчета на българските земи. И така, без да призовава пряко към революционна борба, Паисий всъщност повдига въпроса за извоюване на националната независимост на българския народ. Заедно с това той зове и към премахване на гръцкото църковно и просветно влияние и по такъв начин се явява и първият радетел за църковна независимост и просветна свобода. Обръщайки особено внимание на езика, и стремейки се към неговото опазване и развитие, Паисий може да бъде наречен и родоначалник на съвременния български език. Като цяло, “История славянобългарска” се смята за начало и програма за Българското възраждане, както и за първа изява на формиращата се модерна българска нация.

Само няколко десетилетия след смъртта на Паисий неговото дело дало своите плодове: в българските земи се зародило просветно и църковно движение, а малко по-късно започнала и борбата за извоюване на политическата независимост.

[danityyy95]

Благодаря ви много!