регистрация
вход в сайта
вход с FB
.
Отговор в тема
Резултати от 1 до 7 от общо 7
  1. #1
    Супер фен Аватара на rusoto_baby_f
    Регистриран на
    Apr 2008
    Мнения
    1 020

    Анализ на ,,Хайдути"

    Трябва ми спешно...

  2. #2
    Аватара на amazonkata90
    Регистриран на
    Jun 2008
    Град
    паралелно
    Мнения
    454
    Виж това:

    За да почустваме истински силата на поетическото творчество на Хр.Ботев, необходи- мо е да разберем не толкова неговите политически и социални убеждения,колкото основната същност на богатия му духовен свят.Големият български поет революционер е с емоционална,поровиста и волева натура,подвласна на силни,полюсни чувства, които движат творческата му и житейска съдба.Силно да люби и мрази-товаа е неговата житейска философия от най-ранни младини,която го вдъхновява за подвиг.Той превръща интензивността на лирическите си чувства не в успокоителни съзерцания,а в силни и решителни действия в името на една свещена цел-“правда и свобода” за българския народ.Борческата му воля е така мащабна и непобедима,както е неунищо-
    жима обичта му към родината.Основна тема на Ботевата поезия е копнежът по
    свобота,намерил пряк израз в поемата му “Хайдути”.Художествената задача на поета е да възкраси красивите идеали на хайдутството,да пробуди у своите съвременици желание,сила и воля за свобода чрез образа на Чавдар войвода.
    Лиричния герой има силно развито чувство за свобствено достойнство,чест и състрада- телно,чисто сърце.Синовна гордост,дълбоко преклонение и възторг изпълват душата на Чавдар само при спомена за славата на неговия баща-Петка Страшника.Чавдар носи качествата на патриот,свободолюбив човек и до толкова обича родината си , че е
    готов да пренебрегне личното си щастие и да даде живота си,за щастието на народа си.
    Поемата се състои от лирически увод и разказ за детството на Чавдар.Лирическият увод на поемата “Хайдути”разкрива противоречиви чувства.Лирическия говорител възпява страшното и славно време на “вехти войводи”пее за красотата на родната земя.Обръще-нието:
    Я надуй,дядо,кавала ,
    след теб да викна-запея
    песни юнашки хайдушки,
    песни за вехти войводи-
    за Чавдар страшен хайдутин
    за Чавдар вехта войвода...
    звучи като “запев”и прави текста близък до народната песен,поставя и начало на една монологична изповед-обръщение.В монологичния изказ е обобщена народната любов и гордост че има такъв войвода”страшен хайдутин”-Чавдар войвода, достоен за всенародно преклонение и обич.
    Да чуят моми и момци
    по сборове и по седенки
    юнаци по планините
    и мъже в хладни механи,
    какви е деца раждала,
    раждала,ражда и сега
    българка майка юнашка...
    Лирическия говорител изпитва възхищение и гордост от героизма на Чавдар,затова неговото желание е да разпространи делото на войводата,да обезсмърти неговия геройзъм,чрез песента.Песента звучи,като послание към потомците,които трябва да знаят и помнят,свято да пазят завета на свободолюбивите и безстрашни герои, като Чавдар войвода.Лирическия говорител изпитва преклонение към “нашата земя хубава” и “българка майка юнашка” дето е родила такъв юнак страшилище за “чорбаджия изедник”и “турски сердари”. Към смелите той изразява своите чувства на обич и възторг.В същотото време осъжда покорените и страхливите,които предизвикват у него гняв и омраза.
    ...а сам за тегло да пея
    за тегло,дядо,сиромашко,
    и за свойте си кахъри
    кахъри,черни ядове!
    Тъжно ми й,дядо,жално ми й
    ала засвири-не бой се-
    аз нося сърце юнашко,
    .................................................. .
    Пък който иска да тегли
    тежко му нима ще кажа?
    Юнак тегло не търпи-...
    Във втората композиционна част на поемата образът на Чавдар войвода е въведен чрез анафоричното повторение”кой”.Въпросит лното местоимение е последвано от риторични въпроси,които от една страна поставят акцент върху широката популярност на героя,от друга страна изразяват искреното възхищение на поета от делата на войводата:
    Кой не знай Чавдар войвода
    кой не е слушал за него?
    .................................................. .
    Водил бе Чавдар дружина
    тъкмо двайсет години,
    и страшен беше хайдутин
    за чорбаджии и турци;
    ала за клети сиромаси
    крило бе Чавдар войвода!
    Метафората “крило” изразява признателноста към юнака-закрилник,на когото са се уповавали в годините на робството най-неоправданите-българите,раята,подложени на на жестокости и безчинства от поробителя.
    на Странджа-баир гората
    на Ирин-Пирин тревата
    ..............................................
    от Цариграда до Сръбско,
    ..............................................
    от Бяло море до Дунав-
    по румелийски полета...
    Това е образът “на нашата земя хубава,от географското изброяване на Странджа, ”Ирин-Пирин”,”от Бяло море до Дунав” разбираме че из цялата земя българска се носи славата на Чавдар войвода.
    В същинският разказ за детството на Чавдар откриваме мотивите да стане хайдутин, предадени чрез диалога между него и майка му.Дванайсет годишният хлапак отправя тежки думи на обвинение към майка си:
    “Що ме си,майко,продала
    на чуждо село аргатин:
    овце и кози да паса,
    да ми се смеят хората
    и да ми думат в очите:
    да имам баща войвода
    на толкоз мина дружина,
    три кази да е наплашил
    и да вадей Стара планина
    а аз при вуйча да седя-
    при тоз сипомашки изедник”...
    Измъчва го не тежката ратайска работа,а унижението от господарското презрение и подигравки засегнали гордостта и човешката му чест.Макар и малък Чавдар има силно развито чувство за собствено достойнство и чест.Поетът използва експресивна характеристика за да представи ненавистта на свободолюбивото момче към омразния дом на вуйчото:”копилете”.”крас и”,”изедник”.Чавдар ненавижда вуйчо си нарича го “сиромашки изедник”,защото вместо да помага и закриля бедните,той слугува на поробителя и увеличава страданието на сънародниците си.Унизен от обидните оценки на вуйчото:
    че съм се и аз увълчил,
    човек няма да стана,
    а ще гния в тъмница,
    и ще ми капнат месата
    на Карабаир на кола!...
    смелото момче изявява желанието си да бъде освободен неговият дух и да последва поривите на младостта си.Честолюбивият Чавдар е готов да докаже,че е истински достоен наследник на славен хайдутин и за това мечтае да отиде при баща си и да продължи неговия път.
    “...При татка искам да ида,
    при татка в Стара планина;
    татко ми да ме научи
    к’ъвто занаят иска.”
    Несправедлив е гневът му към майката,но той е продиктуван от огорчението че тя не разбира желанието му да стане хайдутин и закрилник на клети сиромаси,да мъсти за пороганото човешко достойнство,да се бори срещу робството и неправдите.Разбираемо е страданието на майка му изслушала горещото желание на сина си,виждайки в него същия свободолюбив и горд дух на Петка Страшника.Още по-безнадежно е отчянието й,защото тя вече знае заръката на бащата.В диалога между майката и сина е стаена красотата на майчината любов,гордостта,че е родила смел наследник на съпруга си,но разбрала че усилията да го запази за себе си са напразни.Много е трудно за нея да страда не само за съпруг,но и за син,да пере кървавите хайдушки ризи на двамата свидни за сърцето й мъже.Чрез дълбоката скръб на майката Ботев разкрива страшната цена,която заплащат хайдутите за да бъдат народни закрилници.На фона на майчината трагедия по ярко изпъква величието на подвига на тези народни защитници.Това е съдбата на възрожденската българска майка-да жертва най-скъпото си-децата си-за българската свобода.
    Чавдар обича майка си и я жали,слуша я “със сълзи и той на очи”,но сърцето му го тегли към хайдушкото сборище.Над деляла е у него буйната бащина кръв и затова той рипва от радост,когато узнава,че ще отиде “страшни хайдути да види”.Горещото му желание най-сетне ще се сбъдне.
    Рипна ми Чавдар от радост,
    че при татка си ще иде,
    страшни хайдути да види
    на хайдушко сборище;
    а майка ядна,жалосна
    дете си мило прегърна
    и...пак зарида,заплака!...
    С песен започва поемата,с песен-плач завършва тя.Това е плачът на българската майка, която оплаква съдбата си и тази на своето дете.На плача й Ботев е белязал цялата история,противопоставено й е отношението на бъдещия славен войвода,наследил юначеството от дедите си,решен да заяви силния дух и воля за свобода.
    С поведението си Чавдар се изявява като истински родолюбец.За него смисълът на човешкия живот е във възможността да запази честта и достойството си,да се отрече от личното щастие,когато става дума за щастието на народа.Такива герои българите не забравят.Своята благодарност и преклонения пред героичния пример на хайдутите той е изразил в песните за тях.По цялата родна земя се носи песента за Чавдар,която
    възпява и обезсмъртява неговия подвиг.Подчертаната диалогичност на Ботевия поетически стил аранжира,призовава,вдъхнов ява и не оставя читателя безразличен към най-важния проблем-робство или свобода.Затова и образът на Чавдар е облъхнат с толкова много обич и вдъхновение.В името на великия хайдутин от XVІ век Ботев закодира собствената си съдба на революционер,който загина за свободата на народа.
    Nobody is perfect.
    I am Nobody.

    Някои хора казват, че искат да купят света. Съжалявам, но не го продавам!

  3. #3
    Супер фен Аватара на gabi_94
    Регистриран на
    Sep 2007
    Мнения
    2 620
    абе я сама си го напиши, че тея неща дет са в интернет са писани от учители повечето и не вярвам госпожата да ти повярва на поетичните мисли...
    If you do not tell the truth about yourself
    you cannot tell it about other people!

  4. #4
    Поемата “Хайдути” е един романтичен опит за интерпретация на традиционната за фолклора хайдушка тема от съвременни за поета революционер позиции.Сигурно няма да сбъркаме,ако я наречем и благородна дан за всичко онова,героично и възвишено,с което хайдушките народни песни са обогатили Ботевата поетическа фантазия,с което са направили от Ботьо-Петковия син и одески ученик дръзновен хъш,професионален революционер и в края на краищата истински хайдутин и войвода.Поемата започва в антично-омировски стил-с патетично обръщение към действителен или въображаем събеседник:”Я надуй,дядо,кавала,/след теб да викна,запея...”(Да си спомним как започваше “Илиада”:”Музо,възпей оня гибелен гняв на Ахила...”).Нещо могъщо-антично има в цялата поема-още отначало,с размаха на творческото въображение и необозримият полет на фантазията,благодарение на които няколко пъти се внушава чувството за пространствена необятност.Първия път картината има в по-голяма степен битов характер:
    Да чуят моми и момци
    по сборове и по седенки;
    юнаци по планините
    и мъже в хладни механи...
    Втория път носи предимно пантеистични внушения:
    Песента ще се пронесе
    по гори и по долища-
    горите ще я поемат,
    долища ще я повторят...
    Третия път зазвучава като могъща,ликуваща симфония.Сигурно подобен полет на духа е родил величествените звуци на безсмъртната музика на Сметана”Моето отечество” или люшналите се като безкрайно румелийско житно море “Тракийски танци” от Петко Стайнов.

    Затуй му пее песента
    на Станджа баир гората,
    на Ирин-Пирин тревата;
    меден им кавал приглаша
    от Цариграда доСръбско
    и с ясен ми глас жъртварка
    от Бяло море до Дунав-
    по румелийски полета...
    Много теми звучат в полифонията на тази поема,някои са вече засягани,други тепърва ще се появяват в Ботевата поезия.”Ах,че мен,дядо,додея/любовни песни да слушам”,казва поетът,а ние си мислим за “До моето първо либе”;”добромъ добро да прави,/лошия с ножа по глава”,припомня той съпричастността си към библейския възглед за отмъщението,а в съзнанието думите му се асожиират сус завета към братята му от “На прощаване”:”и дето срещнат душманин,/със куршум да го поздравят,/а пък със сабя помилват...”;за за хайдути и войводи говори той,а мисълта ни се носи високо,”там,на Балкана”или душата ни ликува с харамийската благословия на Стояниния баща”Храни,горо,таквиз чеда...”;за теглата на :клети сюрмаси” и за “изседници” говори поетът,а ние си припомняме цялата му поезия...
    Но с най-голяма сила и с най-дълбока човешка проникновеност звучи в поемата една от най-съкровените и най-обикновени теми на Ботевата поезия-темата,която може да бъде назована най-точно с неговото великоепно заглавие-“На прощаване”.Очевидно това е тема,която непрекъснато е занимавала поета;вероятно той е преживял твърде драматично и дълбоко раздялата с майка си и с родния край(да си припомним колко пъти в поезията му се явява по разлияен начин както тази тема,така и образът на “бащина...мила стряха...”,”бащино ми огнище”и т.н.).Както вече бе отбелязано,лирическият герой на поета се “прощава”с майка си и в “Майце си”,и в “На прощаване”,но там,макар и все още съвсем млад,той е в ролята на човек,който вече зряло и съзнателно е поел по определен път-пътя на революционера.Интерпретац ята на тази тема,така като се среща в “Хайдути”,носи несъмнено полудетсия спомен на поета от неговата раздяла с майката,когато за първи път напуска родния дом.Освен емоционалното внушение тя носи и нещо много по-важно:тежка присъда над една действителност,в която човекът няма право на свобода и радост дори и в детството си.Сигурно за това така силно е и внушението за робската неволя на народа,защото е пречупено през детска съдба,през емоционалните реакции на:хлапак дванайсетгодишен”.Как страшно,подбрали вековната безнадеждна мъка на един народ,звучат двата стиха:”по чужди врата да ходи,/на чужд хляб да се научи...”
    Почти белетристична е пластиката,с която поетът изследва и най-тънките психологически нюанси в поведението и на сина,и на майката.Това не е странно за Ботевия поетически натюрел,защото неговата поезия често е далеч от патетиката,в нея и най-силните идеи могат да се внушат в интимно-психологически план.Обикновену тук остава незабелязано от Ботевите тълкуватели още едно присъствие,което е задочно,но е изхградено с не по-малка психологическа и художествена вещина-присъствието на бащата.Типично народните(присъщи и на народните песни)разговорни конструкции(“Татко ти е снощи доходял”,”много ме й съдил и хокал”,”Триста й заръки заръчал”)придават още по-голямаавтентичност на изображението и създават усещането за пряко,за реално присъствие на бащата в разговора м/у майката и сина.
    Би могло да се каже,че поемата”Хайдути” е родена от две много лични,дълбоко съкровени Ботеви емоции-от един горестен спомен за народни теглила и за ранна,болезнена раздяла с майка и с роден дом и от една мечта,която сам поетът е въплатил в своя стих:”Юнакът тегло не търпи...”.Сред общата политическа апатия,която го е гнетяла най-силно и с/у която е воювал най-яростно и в поезията,и в публицистиката си,той е искал да внуши на другите(а защо не и на себе си),че не всичко е изгубено,че все пак има луч на надежда в робската тъма,като в края на краищата припомни с тази творба:
    какви е деца раждала,
    раждала,ражда и сега
    българка майка юнашка...
    Несъмнено същото е искал да внуши и с прелестния си шедьовър “Пристанала”,една песен,която като “Хайдути”напомня за най-хубавите хайдушки(в случая и любовни)народни песни,но която стои над всички тях.
    Не е случайно,че когато говорим за тази песен,използваме превъзходната степен.Не бихме я използвали например когато разглеждаме “Зададе се облък тъмен”,друго хайдушко стихотворение,несравнимо с “Пристанала”по своя трагизъм,по величината на човешката драма,която носи.Трудно е да отговорим защо това е така,но поне бихме могли да се опитаме да си помогнем с въпроса:а дали причината не е в обстиятелството че едното носи драмата на безпросветна действителност,а другото-една светла,възторжена мечта,донякъде загатната в “До моето първо либе” и намерила великолепно художествено въплъщение както в “Пристанала”,”Хайдути”,т ака и в “На прощаване”???

  5. #5
    анализ на хайдути не мога да ти дам но аз сега правя характеристика на чавдар ии имам нужда от заключение и то бързоо ... ПОМОЩ !!
    I don't understand why people don't have a fucking sense of humor - Megan Fox

  6. #6
    vqrno e az 1 put beh napravila taka i gospojata mi kaza 4e sum go zela ot neta :d

  7. #7
    Супер фен Аватара на Thrombocyte
    Регистриран на
    Jun 2011
    Мнения
    1 549
    Всички се готвят от чужди интерпретации и анализи, но да препишеш дословно даден материал си е чиста доза олигофренизъм.
    Четете, четете и изкривете нещата малко през собствената си призма.
    Материали в нета - бол. Просто пишете произведението + анализ/интерпретация в Гугъл и нещата Ви излизат за части от секундата.
    Respect my authoritah

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си