.
Отговор в тема
Резултати от 1 до 4 от общо 4
  1. #1

    Страданието в "Старият музикант" Смирненски.

    Спешно ми трябва анализ на стихотворението по дадения проблем.

  2. #2
    Аватара на amazonkata90
    Регистриран на
    Jun 2008
    Град
    паралелно
    Мнения
    454
    Виж това:

    Творчеството на Христо Смирненски представлява обобщение на поетическите тенденции от епохата на 20-те години на 20 век. То същевременно налага нови идейно-тематична ориентация и образен свят. Поетът преосмисля символистичната поезия, като описва демонизирания образ на града с неговите улици, където бродят неволята, нищетата.
    В текстът на стихотворението “Стария музикант” е представен мотивът за трагичното и мъчително живеене на образа на един стар човек, който е отхвърлен от големият и шумен град. Градът лишава човека от нормален живот, тъй като не му предлага условия за живеене, и още повече той не му предлага нищо. Единственното нещо, което иска да го приюти това е Смъртта...
    Като цяло поезията на Смирненски е насочена към бедните и онеправдани “деца” на града. Към тези който не могат сами да се справят в него, към тези за който градът е злобен и в който те нямат място. Както в “Старият музикант” така и в “Цветарка” са представени образи на хора, който не могат да се справят сами межу стените на града, защото те са ако не друго нетрудуспособни – цветарката е едно мако дете, което изкарва прехраната си като продава цветя, защото не може да прави нищо друго за своята възраст, а музикантът старец вече е загърбил тези години, в който е можел да се изхранва. Сега той е стар, немощен и в града няма място за такива като него – нетрудоспособни. Единственният изход, единственното нещо, което го чака е Смъртта “ кървава и многоръка”.
    Когато четем стихотворението “Старият музикант” образът който изплува в съзнанието ни е на един беден, опърпан старец, който седи до моста безжизнено хванал своята цигулка и се опитва да се приобщи по някакъв начин към големият и мрачен град. Но за него няма място там, той е накрая на дните си и градът вместо да го приюти сякаш го бута по силно в ръцете на Смъртта. “Бурно край него животът кипи...”, но “...пъстроцветните шумни тълпи все тъй са зли и далечни...”.
    В стихотворението времето и пространсвото са маркирани от образите на вечерта, зимата и старостта, които семантично препращат към смъртта:
    ”Привечер. Спуска се траурен здрач,
    Ситен снежец завалява.... “
    Те подсилват усещането за обреченост и безпреспективност, а описанието на смръчаването внушава преминаването от светлина към тъмнина, от живот към смърт. Зимната вечер охарактеризира чувството за бездомност и самота, в нея липсва светлина, топлина, а оттам и уютност.
    “И прегърбен той пристъпя едва...” старецът вече е немощен, той вече не може да се бори с неправдите на града, той е сам като само от време на време негова спътница е луната “фосфорно бледа” и никой друг той не вижда тълпите са злобни, няма място той в тях и остава сам самичък на този свят чакайки Смъртта да дойде и да го прибере от този зъл, демоничен град.
    Описвайки злободневността на града, Христо смирненски изразява своя гняв срещу несправедловостта и като че ли се превръща в защитник на онеправданите. Той сякаш се изявява като говорител на унизените, лишени от глас и чрез текстовете им дава гласност, която да изрази копнежа им по спасение и просъществуване. В стихотворението “Старият музикант” поетът изказва именно тази непримиримост, спирайки се на конкретен образ, с които да подчертае бездушевността на града, който обезличава човека и обезсмисля съществуването му, карайки го да страда и да тъне в мизерия и самота.

    И това:


    При Смирненски всичко приема открито социални измерения-градът,участта на „хиляди души разбити”,тяхната самота...
    Самотата в поезията на символистите е изключително индивидуално субективно психологическо състояние.При Смирненски тя е преди всичко социална категория.Неговите „Деца на града”са безкраино самотни ,но не по вътрешно духовно предразположение,а по жестоко стечение на обстоятелствата.Самотата,т ова психологическо по сащност изживяване,се откроява като социална емблема на този свят,дефинирано е от горчивата участ на човека;тя е резултат,не първопричина;вторично явление,не определящо.Така отбелязеаики допирните точки между Смирненски и символистичната поезия,ще ги открием не само във виртуозната стихова оркестрация,в изяществото на словото,но и в отделни трайно присъстващи сходни мотиви-например самотата.При Смирненски обаче тя придобива съвършено различна,обществено проблемна и психологическа изява.
    Стихотворението „Старият музикант”(1921),писано две години преди „Зимни вечери”,образно-емоционално се свързва с този цикъл,дори и с това,че е една тъжна „скована в мраз”картина.Обобщеният образ на тълпите,лайтмотивен в поезията на Смирненски,в различните групи творби с твърде различна проблемна функционалност,напълно замества декора на града.Тук извечното взаимоотношение личност-обкръжение е изцяло контрастиращо(„пъстроцвет ните шумни тълпи/.......далечни”).Природният пейзаж допълва атмосферата на жестока самота(„хвърля му поглед печална луна,/......обла”).
    Както всички лирични творби на Смирненски със социален заряд и в „Старият музикант” се открояват силни „повествователни” моменти.Разказаната случка изчерпва творбата.Трудно можем да говорим за случка-това е участта на героя,трагично повтаряща се,неизменна и тягостна.В малките драми от двата цикъла „Зимни вечери” и „Децата на града” няма нищо изключително.Точно усещането за ежедневна повторяемост подхранва трагичното им звучене.В „Старият музикант”няма и следа от пряка авторска намеса,от директно изразено отношение.
    Тук участниците в драмата са много-старият музикант,но и цигулката с нейния „горестен плач”,тълпите,луната,Смърт та....Геният на Смирненски превръща в сетивно усещане и най-тънкото психологическо състояние,и най-абстрактното понятие:
    А зад гърба му пристъпя Смъртта,
    Кървава и многоръка,
    и по цигулката старческа тя
    тегли полекичка лъка.
    В „Старият музикант” стихът не е така пищен както в „Цветарка”.Редуват се смела метафорично изненадваща яркост и пестеливо предадена ежедневна битийност.От една страна-„над главата му ревностно бди/черната старческа мъка”, „хвърля му поглед печална луна”, и от друга страна- „до моста приведен седи” , „той пристъпя едва,/спира се тук-там и сетне” , „ситен снежец завалява”......
    Смирненски залага много на цветовата палитра.Тук паралелно с движението и картинната инсценировка на една човешка неволя се разгръща и асоциативността на понятието „черен”.Оформя се стилистично своеобразната поредица: „черната старческа мъка” , „траурен здрач” , „Смъртта”.Самият черен цвят поначало крие асоциативна символика.При Смирненски срещаме възможно най-разнообразните нюанси на тази дума.Най-рядко понятието се среща в номинативното си значение(„Черни ковачи”).Дори „черен мрак” вече носи символен акцент.
    Сред градския пейзаж Смирненски въведе един нов персонаж в поезията ни и като колективно присъствие,и същевременно като ярко диференцирани отделни герои с обща съдба.Това е поезията на социалното страдание и състрадание,силна като образност и емоционален импулс,социално урбанистична,наситена с хуманистични внушения и негласен зов за хуманнност.
    Nobody is perfect.
    I am Nobody.

    Някои хора казват, че искат да купят света. Съжалявам, но не го продавам!

  3. #3
    Само това намирам:

    В текстовете му се внушава идеята за немотата и мизерията на човешката екзистенция както е в стихотворенията “Цветарка” и “Старият музикант”. Чрез техните образи се оразличава мотивът за драмата на съществуването в бездушния град, сравнен с чудовище, който ги дебне, за да разруши обречените им на дисхармония и страдание души.
    И в двата текста е назован мотивът за трагичното и мъчително живеене на два онеправдани и унизени персонажа. В “Цветрака” фигурата на светлокосата девойка е предтавена с традиционни литературни мотиви. Тя е “в младостта й цветна” и е оприличена на морска нимфа - “русалка”. Момичето “предлага” цветя, а те семантично се свързват с красотата, но образът на прекрасното тук е двусмислен. Красотата от една страна е нещо неземно, но тук попада в асинхрон с прозаичния акт на покупко-продажбата: ”..цветята се купуват...”, а самата девойка е приравнена на цветята: “...а и тя е чуден цвет...”, което я обезличава, защото хубостта и нежността й се превръщат само във вид стока
    Тези два текста обговарят безсмислието на човешкия живот в и около пространството на безжалостния град. Този топос е изобразен като чудовоще, което съсипва отделната личност. Той е хищен, разблуден, образ който изначално лишава човека от възможнстта за случване на битието му. Градът внушава самотата и метафизическата безприютност, както в стихотворението “Цветарка”, така и в “Старият музикант”. В първият текст, “Цветарка”, той има многоизмерен образ, пълен е с веселяши се хора, но сее поквара, когато “черни пипала се плъзгат...” и предизвиква “мисъл неприветна” у бедната девойка, обречена на лишения в пространството на “каменния град”:
    ...звукове ритмични
    и от тях се рони сякаш скрита мъка и печал.
    Природната картина играе важна роля в тези творби, защото подчертава основната идея на Смирненски, а именно да пресъздаде и да се простиопостави на сиромашката екзистенция. В стихотворението “Старият музикант” времето и пространсвото са маркирани от образите на вечерта, зимата и старостта, които семантично препращат към смъртта:
    Привечер. Спуска се траурен здрач,
    Ситен снежец завалява....
    Те подсилват усещането за обреченост и безпреспективност, а описанието на смръчаването внушава преминаването от светлина към тъмнина, от живот към смърт. Зимната вечер охарактеризира /персонифицира/ чувството за бездомност и самота, в нея липсва светлина, топлина, а оттам и уютност. Това се допълва от бавността на глаголните действиея в текста:”страрецът немощно става”, “престъпия едва”. Както тук, така и в “Цветарка” всичко е смътно, приглушено и тайнствено, приказно красиво като несбъднат идеал и мечта за хармоничен живот:
    Тази вечер Витоша е тъй загадачна и нежна-
    Като теменужен остров в лунносребърни води,
    и над смътния й гребен, сякаш в болка безнадеждна,
    се разтапят в тънка пара бледи есенни звезди.
    В това стихотворение ясно се откроява несъвпадението между природно, изначално и хармонично, и социално, обграждащо със зло. Цветраката /цветопродавачката/ е попаднала в реалността на града, в която “като черни пипала се плъзгат погледи отвред”, в антиномия с крехкостта и невиността й.
    Текста “Цветарка” сякаш се случва по модела на музикална пиеса. Той преминава от нежната, прглушена картина на есенния залез над Витоша през типичния мотив за града-чудовище и дарамата на цветарката, движеща се като лъч светлина, за да обобщи мъката и трагизма на човешката душа в последните стихове на стихотворението. Пейзажът е в унисон със злощастната съдба на “светлокосото” момиче. Той изобразява страданието й в зимната вечер, символизираща тъга и загубени надежди. В текста, посветен на стария човек-музикант, обаче музиката липсва, дори и да е загатната още в заглавието. Неговата цигулка жалостно “плаче” , а стенанията му и “шепота” на “зимните вихри студени” допринасят за меланхоличното настроение в стихотворението. Те подсилват драмата на екзистенцията му, останала без естетичност и благозвучие. В последните акорди на цигулката се откроява музикантът, приведен до моста, на прага между битието и инобитието, което подсилва идеята и посланието на Смирненски да изобрази /пресъздаде/ жестокият свят, който обрича човека на безкрайно страдание и безсмислено съществуване, ограбено, не-красиво и дисхармонично.
    Описвайки злободневността на града, Христо смирненски изразява своя гняв срещу несправедловостта и като че ли се превръща в защитник на онеправданите. Той сякаш се изявява като говорител на унизените, лишени от глас и чрез текстовете им дава гласност, която да изрази копнежа им по спасение и просъществуване. В стихотворенията “Цветарка” и “Старият музикант” поетът изказва именно тази непримиримост, спирайки се на конкретни образи, с които да подчертае бездушевността на града, който обезличава човека и обезсмисля екзистенцията му, карайки го да страда и да тъне в мизерия и самота.


    Пуснали сме едно и също. xD
    Радвай се на този миг. Този миг е твоят живот.

  4. #4
    sakata2000
    Guest
    Здравейте,не знаех как се публикува тема и реших да питам тук
    Трябва ми интерпретация на тема:Интерпретирайте мотива за самотата в стихотворението "Старият музикант".

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си