.
Отговор в тема
Резултати от 1 до 6 от общо 6
  1. #1
    annonimo
    Guest

    Имам проблем със самочувствието и това много ме тормози (личната ми история)

    Здравейте. Аз съм момче на 16 години и имам сериозен проблем със самочувствието и това ми пречи да бъда себе си в среди извън домашната. Когато бях малък, бях свободен, безгрижен, играех футбол пред блока, живеех си живота като цар. Бях и съм слаб чисто физически-тежа по-малко от 60 килограма (а преди бях още по-зле), но това не ми пречеше да се карам с връстниците си, не съм се страхувал от конфронтация дори и с по-якички и големи от мен. Но преди няколко години живота ми се преобърна. Имах едно гадже, което го харесваха и други момчета. Един ден решиха да ме злепоставят пред момичето и ме "сплашиха" с приятелите си. Това много ме стресира. Не можех да се защитя. Тогава аз разбрах какъв съм страхливец и колко слаб съм всъщност аз. Никога преди това не се бях чувствал толкова безпомощен. В никакъв случай не можех да кажа на приятелите си, защото имах достойнство, което не позволяваше да си призная колко съм слаб. И какво направих? Скрих се вкъщи и не излизах повече от 2 години. Разбира се не напълно, ходех си на даскало, но не излизах да играя с приятелите си. Играех вкъщи на компютъра и не смеех дори да ида до магазина, от страх да не ги срещна. Играех на компа игри като Лига с няколко приятели и времето ми минаваше бързо. Не мислех за онзи случай, но ми липсваха приятелите и игрите навън. Родителите ми се сърдеха и ми се караха, че играя много на компа. Баща ми беше много разтроен, че станах такъв компютърен плъх и не играя навън. Аз обаче не им казвах защо спрях да играя навън заради гордоста си. Нямаше как да крия вечно и в последвствие им казах малко по малко защо не излизам. Но те какво могат да направят освен да ме посъветват. Баща ми един ден не издържа. Като се прибирахме ме пита "къде са тия?". Искаше да му ги покажа и да ходи да се разправя. Това обаче не е решение за мен. Баща ми да ходи да се кара с момчетата. После вместо от страх да не излизам от срам... Повъртяхме се малко с колата като го лъжех къде може да ги намери, за да не ги намери....
    След време преодолях малка част от страха си и направих малки крачки. Излязох да видя приятелите си и поиграхме. На следващия ден пак и на следващия ден пак. Но всеки един от тези дни аз изпитвах страх да не би да минат момчетата през игрището. Приятелите ми също нямаше да ми помогнат, защото онези са много и са все разни боксьори, които не ги е страх. След това пак спрях да излизам, след време пак излязох няколко пъти, после пак спрях и така вече го карам някъде година, две. Просто изпитвам страх да не видя някой от тях. Дори не знам дали те все още помнят случая и дали все още знаят, че съществувам. Изключвам факта да са приятелски настроени при евентуална среща дори и да не помнят случая, защото те си търсят проблеми по природа (боксьори). Може би ако бях казал на приятелите си тогава, или пък не се бях скрил, а си бях решил проблемите още тогава нещата щяха да ка коренно различни. Но аз избягах от проблемите си и те сега ме държат вързан без дори да знам реални ли са те или са само в главата ми.
    Тази случка критично повлия на самочувстието ми. В новото училище, в което уча (кандидатстах след 7-ми и се преместих) съм срамежлив и общувам само с 3-мата си приятеля общо взето. Те си падат малко зубари и не са от типа хора, с които дружа, но са свястни и са ми единствените близки... Не вдигам ръка в час, не си изразявам мнението на всеослушание и оценките ми се влиаят от това. Въпреки всичко това съм си създал един малък баланс на живота, с който си преживям и чакам лятото, когато ще ида на село, далеч от тази обстановка. Там се чувствам много добре и си имам приятели, с които си прекарваме лятото много готино. Там обаче също ме е страх от разни циганета именно заради ниското ми самочувствие. Тръгнах на фитнес преди няколко месеца с цел да стана по-голям и силен и да си върна самочувствието, но това е дълъг и бавен процес, така че преждевременно бих искал да чуя ваши съвети. Съжелявам за стената от текст, но трябваше да си излея душата. Ами това е за моята тъпа история за глупавия ми животец. Ако има някой от вас с подобна история нека сподели. Ако имате съвет към мен, с удоволствите ще го чуя.
    Последно редактирано от annonimo : 12-13-2014 на 18:59

  2. #2
    Супер фен Аватара на skate
    Регистриран на
    Sep 2009
    Мнения
    2 354
    tva absurd da go pro4eta cqloto

  3. #3
    Докато го четох т'ва започнах да си мисля за Bjergsen (щото каза, че играеш лига), въпреки многото разлики.

    Да се върна на темата, момчетата едва ли помнят случката, а дори и да я помнят сигурно не биха се заяждали отново. Аз ти казвам, излизай си навън когато искаш и се опитвай да не мислиш за тях. Опита ми е показал, че като се притесняваш за нещо не постигаш нищо. Всъщност, питал ли се от какво те е страх? Че ще изядеш боя? Сигурен ли си, че не можеш да се биеш? Щом ходиш на фитнес (дори и от неодавна), би трябвало да можеш да направиш нещо.

    И все пак, щом е било преди години, и си ИМАЛ приятелка, и това е било заради нея, не би следвало някой да продължава да има проблеми нали?

  4. #4
    chernatakotka
    Guest
    Това е било преди години, ман,няма кво да се притесняваш ,сигурно са забравили аре горе главата и марш на вън ,не ставай компютърен плашок

  5. #5
    Имах много подобна случка когато бях 5-ти клас. След нея развих говорен дефект - заекване. Седях около 6-7 месеца "затворен" в нас и в себе си. Където и да излезех (до магазина примерно) все ми се струваше, че ме гледат лошо и ми се присмиват. В 6-ти клас се преместих в друго училище - за да изкарам по-добри оценки в дипломата. Там видях, че целта на хората не е да ти правят гадно. Поне не на всички. След 7-ми клас си влезнах където исках, запознах се с доста хора, направих доста приятелства. Започнах да излизам, запознах се с още хора, извън училище. Малко по малко самочувствието започна да се възвръща и нещата да си идват по места. Сега си излизам свободно навсякъде, по всяко време, без притеснения кой как гледа и какво има да казва. Предполагам хората от средното ми образование изиграха огромна роля в освобождаването ми от този проблем, дори и без те да го знаят, защото не съм споделял проблема с никой. Такъв човек съм - не искам хората да знаят проблемите ми. Остана ми говорния дефект, който ме притеснява, но изглежда го прикривам добре, защото виждам признаци, че даже и хората с които съм всеки ден не знаят, че заеквам.
    Моя съвет е да намериш 1-2-ма човека с които се чувстваш сигурен и да започнете да излизате (и не излизайте само в квартала), запознай се с възможно повече хора. В началото е най-трудно. После ще започнеш да се срещаш с приятели на приятели и т.н. и малко по малко ще заместиш страха с приятни изживявания. Вярвай в себе си, страха е в главата ти! Надявам се съм бил полезен, ако има нещо пиши.

  6. #6
    Мега фен Аватара на kaRamella
    Регистриран на
    Apr 2010
    Град
    ilivewheretheskyends
    Мнения
    4 200
    Запознай се с нови хора и излизайте заедно . И аз да бях на мястото на баща ти и аз бих обикаляла с колата да ги намеря тези смешковци дето се правят на много яки. Продължавай с фитнеса - там също ще намериш приятели. Успех.


Етикети за тази тема

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си