- Форум
- По малко от всичко
- Тийн Учител - есета, теми, съчинения...
- Съчинение разсъждение върху "Немили-недраги"
Здравейте на всички.За понеделник имам съчинение разсъждение в/у Немили-недраги и На прощаване.По надолу ще дам въпросите,но искам да кажа че аз съм написала нещо кратично..Не ми харесва и не можах друго да съчиня Добре,че госпожата ни отсъства и ..
Така :
Опозицията "родина"-"чужбина"("свое"-"чуждо") б Боътевото стихотворени "На прощаване" и въввтора глава от Вазовата повест "Немили-недради"?
1.Защо лирическият Аз от стих. "На прощаване" е избрал изгнаничеството?Коя е причината хъшовете да са в Браила,а не в отечеството ?
2.Каква картина на чуждото пространство изграждат 2-та текста ?
-Какъв е художественият подтекст на метафорите "таз турска черна прокуда" и "таз тежка чужбина"?Към какво (кого)трябва да се насочи майчината клетва и защо?Какъв смисъл е вложен в сказуемните форми "пропъди" и "да ходим да се скитаме"?Каква представа за изгнаническата участ изграждат сказуемните определения "немили,клети,недраги"?(На прощаване)
-Какъв е смисълът на заглавието на Вазовата повест?Направете съпоставка със съответния момент на Ботевото стихотворение и с подобни моменти от фолклорните песни (например "Яна жали девет братя жетвари").Очертайте обобщената картина на живота на хъшовете в чуждото ,враждебно пространство,като анализирате синекгохите,антитезите,рет оричните въпроси,метафоричната образност,символните значения на пустинята и т.н. в лириеското отстъпление във втора глава ( )
3.Съпоставете образите на Дунава в стих. и в повестта.Тълкувайте символното значение на реката като граница.Как е интерпретирано възможното преодоляване (или непреодоляване) на тази граница в цитатите от двата текста ? /.. ах утре като премина през тиха бяла Дунава! (На прощаване) ; Дунавър величесвено и тихо се синееше м/у тях и нея,като една бара (Немили-недраги)/
4.Каква картина на родното пространство изграждат 2-та текста ?
-Какви чувства предизвиква споменът за родния дом у лирическия Аз от На прощаване ? Какви художествени средства представят дома като най-съкровенното и жадувано пространство на човека,но икато робско пространство,поругано и осквернено от насилника?Защо оставането на героя в е невъзможно?Коментирайте избора на "пътя"
-Как хъшовете виждат родината си?Какви художествени средсва дават представа за насталгията на героите изгнанци по отечеството ?Какви знания влага повествователят в метафорите "дом" и "път"?
5.Направете изводи за житейският избор на героите от двата текста.В името на какви стойности те са избрали самотата и принудителното бездействие в чужбина и при какви обстоятелства виждат завръщането си в родината ?
Така както казах аз съм написа нещо,не е пълно глупаво е и е кратко.Ако може накой да ми нхврърля набързо най-важните отговори на въпросите отгоре.Аз ще си го формулирам
------------------------------------------------------------------------
Така за вторник пък имам още едно ( Всеки ден ги пишеме тия съчинение и всеки път това ние домашното.. Вече съм се побъркала само съчинения пиша.Напоследък малко изпуших Аз да не съм писател ! и си помагам с интернет както и да е)
За вторник отново е в/у "Немили-недраги"
Темата е:
Образът на едно братсво съставено от подвизи,дрипи и слава
Тук вече помагайте повече,защото наистина няма и грам на представа какво да пиша.Нищо не ми идва на ум
Благодаря предварително на всички
hora spe6no mi trqbva sa4inenie razsujdenie nemili nedragi 10 glava na tema Хладнокръвие и решителност при изпълнението на една патриотична мисия pomognete plssssssssssssss
Виж това:Първоначално написано от shilder
http://www.myschoolbel.info/Temi_LIT...i%20-%201.html
http://www.myschoolbel.info/Temi_LIT...i%20-%202.html
http://www.myschoolbel.info/Temi_LIT...i%20-%203.html
Радвай се на този миг. Този миг е твоят живот.
Хора може ли да ми кажете съчинение расъждение на тема Ролята на описанията в 1 глава на повеста Немили-недраги .. Трябва да го дам до понеделник със оценка е. Ще се радвам ако ми помогнете
Виж това:Първоначално написано от moni17
http://www.neznam.bg/%D1%83%D1%87%D0...D0%B8%E2%80%9D
http://www.neznam.bg/%D1%83%D1%87%D0...D0%98%E2%80%9D
Радвай се на този миг. Този миг е твоят живот.
Това са хипер лесни теми,кое му е трудното на това..
Догодина,в осми клас ще започнете да правите ЛИСове
и тогава никак не ви виждам как ще се справите..
Как да не можеш да пишеш за братството ???
Хъшовете в чужбина,са силни и са като братя..
Всеки помага на другия и се борят заедно за
родината си..
А ако е върху пета глава,тогава е още по-лесно..
Просто трябва да напишеш за това как Бръчков
е останал при Странджата в последните му
мигове..
Лесно е..Просто помисли малко и сама ще откриеш
отговорите на въпросите ...
Времето избира кой да срещнеш в живота си, сърцето избира кой да обичаш,
но само ти избираш кой да остане ♥
Това дали става?
ИВАН ВАЗОВ - „НЕМИЛИ-НЕДРАГИ”
ЖАЛКОТО И ВЕЛИЧАВОТО У ЧОВЕКА
СЪЧИНЕНИЕ РАЗСЪЖДЕНИЕ ВЪРХУ I ГЛАВА
София, Олимпиада по български език и литература - училищен кръг
В повестта си „Немили-недраги” Иван Вазов пресъздава образа на българския хъш в предосвобожденската епоха на България, когато смелите родолюбци се изправят срещу жестоките турски поробители в борба за освобождението на своя народ. Изграждайки контрастните личности на българските борци за свобода, повествователят рисува един истински, жив образ на народния хъш, в който по своеобразен начин се преплитат жалкото и величавото, мизерното настояще и славното минало. Прокудени от родната земя, принудени да водят живот, изпълнен с ежедневни усилия за физическо оцеляване, борбените хъшове са запазили в душата си светлия образ на отечеството, за което са готови да се жертват.
Жалко е да живееш на чужда земя - отхвърлен и презрян. Мъчно е да водиш мизерно съществуване, заобиколен от студенина и безразличие. Но храбрите патриоти са направили своя избор, знаейки пред какви изпитания ще се изправят. Възвишеният идеал на хъшовете ги води по пътя на саможертвата, изпълнен с много страдания, но и с една велика цел - освобождаване от гнета на поробителя. Свободният по дух човек не се интересува от материалното. Той живее, следвайки своята мисия. Такива са и българските хъшове. Те са готови да пренебрегнат и надживеят жалкото в настоящия миг на живота си в името на величавия идеал за национална независимост.
В началото на повестта авторът рисува мрачната и студена картина на нощна Браила, която предизвиква у хъшовете чувство на потиснатост от негостоприемната и чужда румънска земя. В мрака на хладната нощ свети само „едно малко, тясно, защитено с железни пръчки прозорче”. То е на една скромна, „будна кръчма”, носеща патриотичното име „Народна кръчма на Знаменосецът!”. Този и множеството подобни на него надписи на български заведения свидетелстват за съхранилия се на чуждата земя български патриотичен дух. Макар наивни и смешни за онзи, в чието сърце не гори пламъкът на българското родолюбие, дръзките изображения на посечени турци по стените на лавките за тютюн потвърждават присъствието на националния български дух в Румъния.
Жалко е наистина, че хъшовете разчитат за своето оцеляване на бедните като тях тютюнджии и родолюбци. Но макар и с мизерно настояще, това са някогашни участници в „героическите чети на Хаджи Димитър и Филип Тотя”. Мъченическото им настояще е следствие от славното, само-жертвено минало.
Но нека погледнем в кръчмата на Знаменосеца, където Вазов за първи път ни за-познава с главните герои на повестта. Опушената, бедна изба е съхранила един чисто български свят. Мизерна е кръчмата, съдовете, „йерархически наредени”, се събират на една полица, а осветлението се състои от една единствена лампа, но налепените по стената картини, изобразяващи славни битки, макар скромни, свидетелстват за българското самосъзнание. Най-силно впечатление прави една грубо изобразена картина, пресъздаваща величествения образ на съдържателя на кръчмата - „храбрият Странджа - знаменосец”. Сега този български лев лежи и слуша разкази за славното минало, разгарящи пламъка на патриотизма в сърцето му. Жалко е настоящето на стария хъш, „дълголик, сух, жълт, с гъста черна брада”, изнемощял от мизерията, но пазещ жив спомена за славното минало на България, за битките срещу поробителя.
Силни идейно-емоционални внушения носи и образът на Македонски - „един висок мъж с дребно и надупчено от шарката лице”, с дълги „сиви мустаци и с лукави, дръзки очи". Неговият образ разкрива храбростта и силния дух, които носи българският хъш. Отражение на този дух са дръзките очи, устремени към свободата. Внушителна е личността на този емигрант, но и жалка, защото страдалческото ежедневие е облякло борбената му душа в дрипи, обвило е съзнанието му с грижи за оцеляването, оставяйки единствено спомена за величествените битки за Родината.Мъченическото в българските хъшове Вазов подчертава чрез образите на Хаджията и Попчето. Тези някогашни четници в отечеството сега са изнемощели, сухи и измъчени от немотия. Въпреки това и те, заедно със стария и препатил Странджа и с дръзкия Македонски, споделят порива за борба. Те също вървят по саможертвения път към заветната свобода. А именно изборът на този път възвеличава хъшовете и осмисля тяхната жертва.
Младият Бръчков, споделящ хъшовските неволи и вълнения, макар невлизал в бой с тираните, е не по-малко патриот. За неговото преклонение пред величавата идея за освобождение свидетелства страхопочитанието му пред колосалния за него образ на Странджата, живеещ с мисълта за България и готов да се жертва за нея. Бръчков вижда единствено величавото Знаменосеца, единствено неговия непреклонен дух.
Преплитайки контрастните символи на слава и дрипи, величие и мизерия, Иван Вазов изгражда още в първа глава на повестта образа на българския хъш - мъченик и герой. Жалкото съществуване на хъшовете в Румъния забулва тяхното величаво минало, но не е способно да изтрие спомена за славните битки в родината. Възвишеният порив на борците за свобода към избавление от турските поробители ги води по път, изпълнен с мизерия и лишения, но изборът на този път извисява героите на пиедестал, стоящ над обикновеното, жалкото и ежедневното. Контрастният образ на хъша - жалък в своето настояще, но и велик в спомените за миналото и мечтите за бъдещето, е истински сходен с възрожденската реалност, защото символизира по своеобразен начин величавото и жалкото бленуваното и отричаното, идеалистичното и реалното, което всеки човек в голяма или малка степен носи в душата си.