регистрация
вход в сайта
вход с FB
.
Отговор в тема
Страница 60 от 96 ПървиПърви ... 105056575859606162636470 ... ПоследнаПърви
Резултати от 1 476 до 1 500 от общо 2378
  1. #1476
    Голям фен
    Регистриран на
    Nov 2008
    Град
    Варна
    Мнения
    670
    РУСКИ ЕЗИК (ТЕСТ)

    1. Укажите пары слов, в которых все звуки одинаковы:
    1)лес —сел;
    2)ямка — майка; (+)
    3)лось — соль;
    4) семь —съем;
    5) лён — ноль. (+)

    2. Мягкий знак пишется на месте всех пропусков в рядах:
    1) ноч..ной, невтерпёж..;
    2)умнож..те, пожалуйста, на два; трёх туш..;
    3)семьюдесятью, в..южный; (+)
    4)гвоз..дик, роскош..;
    5) отказываешься, мурав..ед. (+)

    3. Буква С пропущена в словах:
    1)растянуть;
    2)бе..вкусный;
    3)эскимос…кий; (+)
    4) мусоропровод;
    5) агрес..ивный. (+)

    4. От каких слов образуются существительные со значением лица при по¬мощи суффикса -ЧИК?
    1)алименты;
    2)грузить; (+)
    3) пулемёт; (+)
    4) сбор;
    5) комитет. (+)

    5. Пишется О в словах:
    1)с кирпич..м; (+)
    2)стереж..-
    3)прощ..н;
    4)алыч…вый (+)
    5)ему все нипоч…м

    6. Слитно пишутся выделенные слова в предложениях:
    1)Чайки — выносливые птицы, но в (то)же время очень хруп¬кие.
    2)На поясе была огромная пряжка (на)подобие банта.
    3)Необходимо иметь (в)виду это правило. (+)
    4)Гуров не спал всю ночь, а (за)тем весь день провёл с головной болью. (+)
    5)Раскрыта книга (на)угад. (+)

    7. Тире на месте пропуска ставится в предложениях:
    1) Мои друзья, как и я, __ люди непростые, но мне сложно обходиться без них. (+)
    2)Рисунок губ, изящный носик, кожа, форма глаз __ были идеальны и напоминали о её аристократическом происхождении.
    3)Всё кругом: солнце над головой, зелёная трава на улице, шумящая листва на деревьях __выглядело несказанно радостным и привлекательным. (+)
    4)Ум да здоровье __ дороже всего.
    5)Упрямый ребёнок __есть результат неразумного поведения матери.

    8. Запятая ставится на месте всех пропусков в предложениях:
    1)Войдя __она даже не посмотрела на меня. (+)
    2)Чёрные глаза__серьёзные и пронизывающие__ вопросительно смотрели на старшего офицера. (+)
    3)Георгий стоял во дворе дома __ окрашенного голубой краской __ и приподнявшись __ на цыпочки глядел в чужие окна. (+)
    4)В этот миг всё в природе зажило свободно и __ не скрываясь.
    5)Амазонки или, как их ещё называют, женщины-воительницы господствовали над мужчинами, которым отводилась только самая чёрная работа по хозяйству. (+)

    9. Запятая на месте всех пропусков ставится в предложениях:
    1)Старший сын растёт __ как на дрожжах, а младший такой маленький.
    2)Сразу же как только начались раскопки, перед археологами открылся __как бы оживший античный мир.
    3)Настоящие учёные и писатели знают, что прекрасное содержание жизни проявляется __ как в науке__ так и в искусстве.
    4)Друг затаскивал Щедрина в маленькое кафе, где всегда было пусто __как на острове среди океана. (+)
    5)Помощник капитана __ как человек осторожный __ сразу отошёл в сторонку. (+)

    10. Знаки препинания расставлены правильно в предложениях:
    1) Идея готовить в университете бакалавров хакерских наук вполне понятна и логична: как полицейский должен знать воровские методы, так и специалист в области информационной защиты обязан разбираться с приёмами взлома компьютеров. (+)
    2)Обычно она приносила с собой работу, начатую дома, и, слушая наши разговоры, плела либо корзины из веток, либо верёвки из волокон льна. (+)
    3)Маша хотела сделать из Кости музыканта, но хотя она очень старалась, насильно привить любовь к музыке, как, впрочем, и любую другую любовь, оказалось делом невероятным.
    4)Маша не любила фотографироваться, считая себя нефотогеничной, и конечно, теперь она тоже стала капризничать: то свет в лицо, то темно, то ей кажется, что глаза плохо получатся.
    5)У славян, получивших и азбуку, и христианские книги на родном языке, и литературный язык, резко увеличился шанс быстро приобщиться к культурной мировой сокровищнице и, следовательно, значительно уменьшить культурный отрыв от Византийской империи. (+)

    11. Прочитайте текст и ответьте на приведенные ниже вопросы.
    (1) В начале войны картины из Эрмитажа убрали, а рамы, в которых они были, оставили на месте. (2) И по этим пустым рамам научный сотрудник Эрмитажа Павел Филиппович Губчевский провёл несколько экскурсий.
    (3) Можно представить себе, как это было: промороженные за зиму стены Эрмитажа, которые покрылись инеем сверху донизу, шаги, гулко разносившиеся по пустым залам... (4) Прямоугольники рам — золотых, дубовых, то маленьких, то огромных, то гладких, то с вычурной резьбой, украшенных орнаментом, рам, которые раньше нe замечали и которые теперь стали самостоятельными: одни — претендуя заполнить собой пустоту, другие — подчёркивая пустоту, которую они обнимали. (5) Эти рамы были для Губчевского обозначением существующих картин.
    (6) Он видел внутри рам полотна во всех подробностях, оттенках света, красок — фигуры, лица, складки одежды, отдельные мазки
    (7)Отсутствие картин для него сейчас делало их ещё нагляднее
    (Сосредоточенно, пристально люди разглядывали пространство, заклоченное в раму. (9) Слово превращалось в линию, цвет, мазок, появлялась игра теней и воздуха.
    (10) Считается, что словом нельзя передать живопись. (11) Однако в той блокадной жизни слово воссоздавало картины, возвращало их людям, заставляло играть всеми красками, причём с такой яркостью, с такой изобразительной силой, что они навсегда врезались в память.

    12. Определите, какое утверждение противоречит содержанию текста:
    1)Нельзя с помощью одних только слон описать по-настоящему сложное явление. (+)
    2) Слово — величайший владыка: видом малое и незаметное, а дела творит чудесные.
    3)Сила слова беспредельна. Оно может всё.
    4) Слово — одно из величайших орудий человека. Бессильное само по себе, оно становится могучим и неотразимым, сказанное умело, искренне и вовремя.

    13. Определите задачу и тип речи текста:
    1)Рассказать об эвакуации картин из Эрмитажа; повествование с элементами описания.
    2)Охарактеризовать личность сотрудника Эрмитажа; описание.
    3)Воздействовать на чувства читателя рассказом о необычных экскурсиях и необычной силе слова; повествование с элементами описания и рассуждения. (+)
    4)Дать краткие сведения о произведениях искусства, хранящихся в Эрмитаже; повествование с элементами рассуждения.
    5)Рассказать об участниках необычных экскурсий и их впечатлениях; рассуждение с элементами повествования.

    14. Укажите синонимы к слову, выделенному в 4-м предложении:
    1) заимствованный;
    2) замысловатый; (+)
    3) затейливый; (+)
    4) задиристый;
    5) заповедный.
    15.09.09-денят на най-голямата грешка в живота ми

  2. #1477
    Мега фен Аватара на bloodyF
    Регистриран на
    Jul 2008
    Град
    Heaven
    Мнения
    9 899
    Нека спрем войната по пътищата заедно. /В памет на Милена Б./


  3. #1478
    Мега фен Аватара на iveetyy
    Регистриран на
    Jan 2009
    Град
    София
    Мнения
    4 577
    ^^

    Антигона

    Антигона е трагедия, която дотам впечатлила зрителите през 442 г. пр.
    Хр., че на следващата година избрали Софокъл за стратег на военната
    операция срещу остров Самос. Само тоя факт е достатъчен, за да се
    убедим, че е съществувала пряка връзка между старогръцкия театър и
    управлението на държавата. Но пък днес, изучавана в училище, "Антигона"
    ни изглежда недостатъчно "мъжка". Поне не колкото "Илиада" или
    "Прикованият Прометей". Героинята, по която е озаглавена трагедията, е
    жена, много се говори и няма нито един приличен бой. Това, разбира се, е
    шега. Но е факт, че "Антигона" трудно може да ни впечатли, когато сме
    млади. Далеч по-интересна би ни била битката между войските на Етеокъл и
    Полиник за властта над Тива. Или една любовна история. С други думи,
    момчетата биха играли някоя игра в мрежа, в която да са Етеокъл или
    Полиник. Но не и Антигона. А момичетата едва ли толкова се впечатляват
    от сестринската вярност, когато далеч повече ги интересуват други
    чувства и мисли.

    Това, че творбата е озаглавена по името на Антигона, съвсем не значи, че
    тя е най-важният персонаж. В "Антигона" героят, който търпи трагическа
    промяна, е Креон. Антигона не се изменя. Тя стои на едни и същи позиции
    през цялото време. Докато Креон е типичният трагически герой. От
    надменност той преминава през смирение, за да достигне в хода на
    нещастните събития за семейството му до отчаяние, а след това - до
    самоунижение и разкаяние. Той е извършил най-тежкият грях според
    древните гърци - бил е прекалено горд. Така е нарушил в самолюбието си
    божествените норми, започнал е сам да кове нови закони. В някакъв смисъл
    така той дори се е мерил с боговете. А знаем какво чака в гръцките
    митове всеки, дръзнал да постъпва така. Ниоба, която оспорва правото на
    Латона (майката на боговете-близнаци Аполон и Артемида), е убита заедно
    с всичките си деца HYPERLINK
    "http://liternet.ida.bg/publish/yeftimov/edu/antigona.htm" \l "1c#1c" 1
    . Арахна, която заявила, че може да тъче по-хубаво от Атина, била
    превърната в паяк. Днес гледаме на тези сюжети като на приказки,
    вълшебства, бабини деветини. Но в тях има една логика, която именно
    трагици като Софокъл ни предават в далеч по-понятна за нас форма. Става
    дума за това, че всеки, който е надвишил правата си, който се е
    възгордял и е почнал да обижда, бива наказван. Всичко това древните
    елини наричали хюбрис.

    От днешна гледна точка, разбира се, античната трагедия е дидактична и
    донякъде досадна. Хорът пояснява, героите са наивни. Но това не се дължи
    на нашето превъзходство над древните, а на това, че условностите са се
    изменили. Не че древните са вярвали наивно на своите митологични сюжети.
    Не, те като малките деца днес (или като майките ни, следящи с нетърпение
    поредната серия на "Дързост и красота") са можели да се абстрахират, да
    повярват благодарение на способността си да влизат в игрови ситуации.

    Приносът на Софокъл за развитието на театъра е безспорен. Само един
    пример - икономическия момент в театъра. От два обола HYPERLINK
    "http://liternet.ida.bg/publish/yeftimov/edu/antigona.htm" \l "2c#2c" 2
    , които дават на всеки зрител, за да го накарат да ходи в зората на
    театъра на представление в Атина, се минава през безплатен вход и едва
    по времето на Софокъл се стига отново до два обола - но такса, която
    трябва да платиш, за да те пуснат.

    Сюжетът на "Антигона" вече бил ползван от Есхил. Той бил автор на една
    трилогия - "Едиподия", от която е запазена само третата част, "Седемте
    срещу Тива". Но това ни стига, за да видим голямата разлика между него и
    Софокъл. При Есхил няма пет-шест, разправии, изяснявания, сложни
    преобразувания на героите. Той е цар на трагическата ирония: колкото
    повече героите се опитват да избегнат злощастната си съдба, толкова
    по-сигурно се приближават до своята гибел. Това е много голямо откритие,
    от което ще се ползва и Софокъл. А и кой ли не - чак до Франц Кафка, в
    чийто роман "Процесът" героят затъва толкова по-тежко в един съдебен
    процес, колкото повече прави за своето избавление. Но за разлика от
    Софокъл Есхил наистина най-вече се стреми да покаже, че ако е извършено
    голямо престъпление, престъпление срещу божествения ред, изходът е
    единствено в пълното унищожение на рода на престъпника - Едип се
    самоослепява и заминава в изгнание, синовете му Полиник и Етеокъл се
    избиват един друг, самоубива се и Антигона. И всичко това заради
    престъпление, извършено от бащата на Едип, Лай. И още нещо: при Есхил
    преките политически поуки от трагедията са били задължителни. По негово
    време вече назрявал конфликтът между водещите гръцки полиси и той
    предупреждавал, че изходът от една бъдеща война (която всъщност не
    закъсняла - това е Пелопонеската война) може да бъде като при оная между
    братята Етеокъл и Полиник.

    Софокъл набляга на съвсем друго. За него конфликтът е между обичаите и
    правото, между неписаните и писаните закони. А също и между родовите
    ценности и тези на държавата. Казусът, който Софокъл представя толкова
    убедително, е развиван и дописван от мнозина. Има го и в римската
    трагедия, има го и в модерния театър. Само един пример. С на практика
    същата идея се занимава трагедията "Хорацият" на Хайнер Мюлер. В нея
    един римски войник убива съпруга на сестра си, защото той е бил негов
    противник в битката. Когато той, един от рода на Хорациите, се връща,
    триумфирайки, сестра му не го посреща като победител. Тогава той я
    намушква, защото тя не се радва на победата на родината над врага. А
    врагът - това е родината на съпруга й. Какво решават римляните? Осъждат
    го на смърт, защото е убил собствената си сестра и му отреждат вечна
    слава като спасител на отечеството. Но това е съвсем друга трагедия.

    http://liternet.ida.bg/publish/yeftimov/edu/antigona.htm" \l "0#0" _^_

    Развитие на действието

    Пролог

    На сцената излизат Антигона и Исмена. Двете обсъждат дали да спазят
    заповедта на Креон да не се погребва трупа на Полиник под страх от
    смъртно наказание. Исмена предлага да се подчинят с аргументите, че 1)
    върху рода им тегне прокоба и само те са останали живи, 2) че са жени и
    нямат сили да се противопоставят на мъжете и 3) че заповедта идва от
    силния на деня. Антигона заявява, че ще погребе мъртвия си брат дори и с
    цената на живота си. Още тук е загатнато трагическото незнание - Исмена
    намеква, че постъпката на Антигона ще бъде опълчване срещу волята на
    народа на Тива.

    Парод

    Влиза Хорът на тиванските старейшини, който разказва за похода на
    Полиник и седмината герои срещу Тива: предателството на Полиник, самия
    поход, смъртта на Капаней, поразен от Зевс, и избавлението на града след
    взаимното убийство на братята Етеокъл и Полиник.

    Първи епизод

    Влиза Креон, който е дошъл на власт току-що, след братоубийството на
    досегашните управляващи. Той представя себе си: над всичко (и особено
    над приятелите и близките) е родината. Влиза и Стражът, който носи лоша
    вест - заповедта е погазена. Но от кого? Стражите не са видели и затова
    предполагат, че може да е някой от небесните. Хорът веднага се хваща на
    тази уловка. Но Креон се разгневява - той не вярва, че може тук да е
    намесен пръстът на боговете. Не, хора са. Креон обвинява стражите в
    подкупност, заявява, че парите са гибелни за човешкото племе и заповядва
    да бъде заловен виновникът.

    Първи стазим

    Хорът пее за човешкото нещастие, което се опира на незнанието и
    дързостта.

    Втори епизод

    Стражите водят Антигона и тя признава пред Креон, че съзнателно е
    нарушила заповедта, а не от незнание. Креон се разгневява още повече,
    защото според него провинилият се гордее с простъпката си. Креон и
    Антигона спорят дали мъртвият продължава да бъде враг (за Креон е точно
    така). Извикват Исмена и Креон я пита дали не е съучастница. Тя си
    признава несъществуваща вина. Антигона е ядосана, тя не приема
    закъснялото съпричастие на сестра си, при това съпричастие според нея
    само на думи. Креон задържа под стража и двете.

    Втори стазим

    Хорът пее за родовото проклятие над Едиповото коляно, за лесно
    заблуждаващия се човек, а оттам и за надменността му, за величието на
    Зевс и боговете и илюзорното човешко щастие.

    Трети епизод

    Хемон, Креон и Хорът. Хемон обвинява баща си, че е взел неправилно
    решение, защото народът на Тива смята така. Креон обвинява сина си, че
    пренебрегва баща си заради жена. Според него управникът има право дори
    когато не е прав. Хемон напуска с яд. Хорът отдава гнева му на
    възрастта. Креон потвърждава пред Хора присъдата над Антигона и
    помилването на Исмена.

    Трети стазим

    Хорът възхвалява Ерос - той е непобедим. Но Хорът и обвинява Ерос за
    раздора в семейството на Креон.

    Четвърти епизод

    Хорът състрадава на Антигона. Антигона сама оплаква съдбата си. Тя си
    отива твърде рано - невкусила от сладостите на брака, лишена от
    възможността да бъде майка. Епизодът е решен като комос (плач) - в него
    Хорът и един от героите оплакват заедно съдбата на героя. Заедно отдават
    нещастието на Антигона на родовото проклятие и на грешките на баща й
    Едип.

    Четвърти стазим

    Хорът разказва три митологични сюжета с тъмници, за да покаже как
    безмилостната Съдба застига всички.

    Пети епизод

    За първи път се появява прорицателят Тирезий. Той порицава Креон ("Та
    храброст ли е да убиеш мъртвия?"), боговете вече не приемат жертвите,
    оттеглили са благоволението си. Креон, който в предни епизоди е
    подхвърлял хапливи думи към жреческото съсловие, и сега приписва на
    Тирезий сребролюбие. Диалогът между двамата е пример за това как двама
    души съвсем не могат да намерят общ език. Тирезий се представя като
    парадоксалист, т.е. като мислител, който излага съжденията си в
    провокираща, парадоксална форма. За да демонстрира до каква степен Креон
    е нарушил световния ред, той казва: "...хвърляш под земята жив човек и
    го затваряш в позорна гробница, а тук задържаш мъртъв труп, лишен от
    гроб и почести". Заплашва го, че ще даде в жертва скъп на сърцето си
    човек заради своето неблагоразумие. Тирезий си тръгва, а Хорът съветва
    Креон да го послуша. Креон осъзнава грешката си и се втурва да я
    поправи.

    Пети стазим

    Хорът възхвалява Дионис. Моли за милост към града.

    Екзод

    Вестителят съобщава на Хора за смъртта на Хемон. Хорът, чиято функция е
    да знае и мисли като тогавашните зрители, е изненадан - той възкликва,
    че Тирезий пак се е оказал прав. Появява се Евридика, майката на Хемон.
    Вестителят я осведомява, че заедно с Креон са измили и погребали тялото
    на Полиник (вече разкъсано от кучета), после са отишли до зазиданата
    гробница. Там са видели Хемон да прегръща краката на обесилата се
    Антигона, Хемон с безумен поглед и обнажен меч се втурнал към баща си и
    щом не успял да го наръга, наръгал себе си. Евридика напуска безмълвно.
    Влиза Креон с трупа на сина си и думи на самообругаване. Хорът го
    обвинява, че късно е съзрял Истината. Влиза отново Вестителят: Евридика
    се е намушкала сама. Креон се отказва доброволно от властта и желае
    смъртта. Той е убеден, че е станал неволен убиец на сина си и жена си.
    Хорът обобщава, че горделивците заплащат с големи беди.

  4. #1479
    Фен Аватара на Haker4ity
    Регистриран на
    Apr 2009
    Град
    anywhЕrЕ, ямаЙка, Еvrope
    Мнения
    163
    плс http://zamunda.pomagalo.com/download/15806/ това много ми трябва и ако имате още нещо по тая тема давайте плс

  5. #1480
    Голям фен
    Регистриран на
    Nov 2008
    Град
    Варна
    Мнения
    670
    БАБА ИЛИЙЦА И КАЛУГЕРЪТ – ДВЕ КОНТРАСТНИ ЛИЧНОСТИ
    ( “ЕДНА БЪЛГАРКА” – ІІІ гл. ИВАН ВАЗОВ )

    Един от най-четените разкази на Иван Вазов е “Една българка”. Поколения българи откриват в него човешката добрина, християнското милосърдие, подвигът на една обикновена жена.
    В разказа “Една българка” авторът разкрива особено задълбочено човешките характери. В трета част той противопоставя баба Илийца – с нейната доброта и милост, с вярата в Бога на страхливия калугер – един от българите с робско съзнание, който с безразличие и неприязън се отнася към идеята за свобода.
    Точно тук в Черепишкия манастир, в божия храм, една обикновена жена трябва да се пребори с бездушието, егоизма и страха на калугера.
    Трета част започва с описание на тъмнината и тишината в Черепишкия манастир. Тъмно е небето, “мрачни и намусени” са скалите. Нощният пейзаж подсказва подтиснатото състояние на Илийца, която понесла грижата за два човешки живота,пренебрегва своя страх. Описанието на притихналата природа насочва вниманието към манастира, чиито обитатели се грижат единствено за собствения живот. Именно тук е мястото на сблъсъка между всеотдайната старица и егоистичния божи служител.
    Хлопането на манастирската врата изненадва и плаши обитателите на манастира. Накъсаните фрази, неподредените мисли издават страх, граничещ с ужас. Първите думи, които чува от калугера старата жена са:”Да те вземат рогатите!” Светотатствените слова издават раздразнението на подозрителния Евтимий, който вижда в жената – носител на злото. Баба Илийца противопоставя на безотговорността и жестокостта своята вяра. “Ти няма нищо да направиш, но Господ може всичко”. Заради тази вяра тя е изминала трудния път, повярвала е, че ако помогне на четника, стореното добро ще спаси внучето й.
    Този момент е и първият сблъсък между селянката и монаха. Със своята вяра, хуманност и добрина челопеченката се извисява над отеца и неговите страх, грубост и безразличие. Чужд на християнското милосърдие той убива надеждата на жената:”Та то е мъртво”. Но в тъмнината и страха “очиците, силно потънали навътре се поотвориха като да опровергаят тия думи”. В детските очи е стаен Вазовият гняв към бездушния божи служител.
    Мислите на Илийца за спасението на внучето и бунтовника предопределят втория сблъсък между двамата герои. Селянката иска да сподели тайната си за четника и търси подкрепа, но среща грубост и арогантност. Сниженият глас, угриженото лице разкриват напрегнатото състояние на старата жена, която е отчаяна за съдбата на момъка. Срещу паниката и инстинкта за самосъхранение на егоиста застават човеколюбието и отговорността на Илийца. Двамата герои се разделят и всеки тръгва по своя път.
    Старата жена решава да тръгне веднага и това решение е неразбираемо за себелюбеца монах. За отеца е лудост да се рискува собственото благополучие в името на другите. Думите:”Ти си луда!” показват колко сляп е той за чуждите болки. В същото време за Илийца всичко това е в нормите на естественото човешко и християнско поведение. Тя твърдо устоява решението си:”Луда, не луда ще вървя!”.
    Старицата е разочарована от калугера, който за разлика от нея няма чувство за дълг. Монахът с ругатни посреща и изпраща жената, тъй като е загрижен само за собствената си безопасност. Нему са непознати милосърдието и отзивчивостта.В този момент се срещат два типа морал – на страха и майчината любов, на егоизма и човешката доброта.
    В трета част на разказа “Една българка” Иван Вазов съизмерва добрината с жестокостта, истинската вяра в Бога с лицемерието пред него, родолюбието с безразличието към народните интереси.



    БАБА ИЛИЙЦА ПРЕД ИЗПИТАНИЕ НА ВОЛЯТА И СИЛАТА НА ДУХА
    ( “ЕДНА БЪЛГАРКА” – ІV гл. ИВАН ВАЗОВ )


    В образа на баба Илийца от разказа “Една българка” на Иван Вазов е въплътена представата на автора за достойно човешко поведение. Обикновената селска жена при изключителни обстоятелства е способна да прояви героизъм, водена от желанието да направи добро.
    По своя път към доброто баба Илийца преодолява много препядствия, сблъсква се с враждебното отношение на турците и на калугера, но твърдо решена да спаси два човешки живота, тя не се поколебава нито за миг и неотклонно следва пътя си. В четвърта част от разказа поведението на старата жена може спокойно да се определи като героично.
    Уморената жена, изпълнена с тревога и безпокойство, бърза в тъмната нощ през страховитата искърска клисура за среща с бунтовника. В сърцето й се таи мъка от случилото се в манастира.
    В началото на тази глава от разказа природната картина е в съзвучие с душевните преживявания на героинята. Клисурата е злокобна и страховита. Всеки детайл създава усещане за безучастност и безнадеждност, което откроява тревогата и безпокойството на жената – безкрайно сама и безпомощна. Баба Илийца трябва сама да се справи със страха и отговорността, която е поела за живота но бунтовника.
    Мисълта за момъка я мотивира в трудния момент, когато открива, че няма как да премине реката. В това смутно време дори мъжете не смеят да излизат нощем навън. Това още по-ярко откроява смелостта и духовната сила на баба Илийца. Майчината любов и християнско милосърдие й дават кураж да преодолее страха и да върви напред.
    Бушуващият Искър засилва драматизма на ситуацията. Той е в синхрон с неспокойните мисли на старата жена. След моментно колебание смелата българка решава да премине сама реката. Нейните мисли са насочени единствено към очакващия четник, чиято единствена надежда е тя самата. Всеотдайна и жертвоготовна, в този критичен момент, забравя дори внучето си.
    Но селянката се натъква на второ препядствие – синджирът на ладията е заключен за кола. Усещането за безсилие и страх преминава в истинско отчаяние: “тя изтръпва”, а след това се изправя “втещена”. Времето напредва и няма миг за губене. Усещането, че е победена е превъзмогнато от силата на духа, упоритосттаи волята й. Започва най-голямото изпитание за тази истинска българка. Половинчасовата борба с кола разкрива духовното величие на героинята: “Тя удвои, утрои усилията си, нейните изпечени селски ръце се напънаха, мишниците й сдобиха стоманена пъргавина и сила, кокалите й изпращяха от напрягане и горещ пот рукна от лицето й”.
    Изразителните глаголи и метафоричните епитети внушават необикновените, нечовешки усилия на тази изключителна жена. Духовната й сила в този момент е толкова голяма, че умножава крехките й физически сили, влива в жилите й енергия, за да издържи, да победи и да направи невъзможното: “Старческите й гърди дишаха гръмовно, краката й се забиваха до прасците в пясъка, и след тая страховита половинчасова борба колът се позаклати, дупката се поизхалтави и тя гоизмъкна най-после из почвата.”.
    Тази картина е символ на най-голямото човешко себеотрицание в името на друг човешки живот, в името на доброто и вярата в милосърдието.
    Силният дух на баба Илийца, изключителната й воля и упоритост й помагат да успее в най-критичния момент. Поведението и добива измеренията на истински подвиг.
    15.09.09-денят на най-голямата грешка в живота ми

  6. #1481
    http://download.pomagalo.com/91111/p...=21182629&po=1
    Спешно е благодаря предварително

  7. #1482

  8. #1483
    Супер фен Аватара на GabisiTa
    Регистриран на
    Feb 2008
    Град
    В едно сърце <3
    Мнения
    1 555
    “Усмихни се.
    Има хора,които никога не се разделят!"


  9. #1484
    Здравейте сладури ....имам една голяма молба ...бихте ли могли да да ми изтеглите ..
    http://download.pomagalo.com/304470/...=21276096&po=9
    http://download.pomagalo.com/304470/...=21276096&po=9
    http://download.pomagalo.com/22369/r...=21276317&po=2
    http://download.pomagalo.com/65403/v...=21276527&po=2
    знам че наистина са много но са ми нужни много наистина ...хиляди благодарности предварително да тези които вяярвам ще ми обърнат внимание......

  10. #1485
    Голям фен
    Регистриран на
    Nov 2008
    Град
    Варна
    Мнения
    670
    "Понеже е състояние на духа, свободата не може да се подари"
    Яна Пепова Георгиева, ХІa клас
    Свободата е Дух, тя е бунт
    Природата и надскачане на
    индивидуалното мислене като
    единствено и само човечно.
    Има места, които са по-особени....
    Там вятърът не може да заличи стъпките по пясъка, времето не може да изтрие спомените, морските вълни не могат да разрушат замъците от мечти....
    По тези места ти можеш да вървиш със затворени очи, виждайки по-ясно от всякога. Можеш да усещаш огъня, без дори да си успял да запалиш кибритената клечка.... Можеш да дописваш приказки, да късаш страници, да улавяш шепота на отминали мигове и да ги връщаш назад, като на кинолента.... Можеш да рисуваш по стените врати, които да отваряш и затваряш.... Можеш да превръщаш миражите в пустинята в истински оазиси.... Можеш да бъдеш всичко само чрез порива на мислите си....
    Ти, човекът, ще отговориш: -
    Не, не е толкова лесно. Моят рационален свят си има граници, има физични закони, които не могат да бъдат прескочени, съществуват само пространства, които човешкия разум създава....
    А тя, необузданата и жадна за ниви трепети душа, ще те поведе към място, което е по-особено.... Неусетно ще забравиш за логиката, ще загубиш и очертанията на граничния си свят.... И още преди да си осъзнал къде се намираш, ще усетиш, че тя, душата, ти е подарила нещо, което реалността никога не би могла да ти подари. Ще усетиш как границите се размиват и ще уловиш ритъма на чувство непознато до сега.... Не, този подарък не е материален, не е нещо, което можеш да купиш, не е нещо, което можеш да подариш.... Защото тя го е направила такъв, запазила го е само за теб и е чакала да го потърсиш.... Чакала е дълго време.... Сега, когато си се вслушал в нейния глас притежаваш него, подаръка на твоята бунтуваща се душа- Свободата. Мислиш, че сънуваш? Не, просто си на другия бряг, отвъд света, който до болка познаваш и чието мълчание те измъчва всеки ден.... Ако този свят те прави роб в затвора на времето, то Свободата, с чука на своята безграничност строшава тези окови.
    Може би си в царството на възможностите и всяка твоя стъпка те отдалечава все повече и повече от другия бряг.... Накъде отиваш? До къде ще стигнеш? Има ли значение.... Нали винаги можеш да се върнеш.... Защото отново тя, необузданата и жадна за трепети душа, ще те води и по обратния път.
    А на границата, ти сам ще решиш.... Не, не трябва да избираш между това да си свободен или не. Защото ти вече си избрал, в теб е най-ценният подарък на човешкия дух- Свободата.
    Ако този свят ни се противопоставя със своята логика и рационалност, защо ти да не му се противопоставиш със силата на твоя човешки дух! Защо да не освободиш този свят от собствената му окованост? -
    Не, не е толкова лесно...- ще ти говори твоя разум. Но отново ще чуваш шепота на душата си и отново ще тръгваш към онова по-особено място....този път, не за да получаваш подаръци, а за да търсиш пътя към твоя свят...
    15.09.09-денят на най-голямата грешка в живота ми

  11. #1486
    Голям фен
    Регистриран на
    Nov 2008
    Град
    Варна
    Мнения
    670
    ВЪПРОС 1 Пазар и пазарен механизъм. Възникване, икономическа характеристика и класифкация на пазарите. Обхват, елементи и функции на пазара. Пазарен механизъм, Пазарен потенциал, пазарна конюнктура. Пазар и търговия.

    Възникване
    Исторически пазарните отношения са възникнали с появата на стоковото производство и са се развили особено силно, когато в стоковия обмен е започнало активното използване на парите. Постепенно общественото разделение на труда и специализацията на производството излизат извън националните граници и започва непрекъснатият и досега процес на интернационализация на икономическите и пазарните отношения. Вследствие на тези и други условия се формират регионални и световни центрове на търговия – стокови и фондови борси, които подпомагат изграждането на универсални правила за търгуване и сключване на сделки.
    При изясняване на същността на националния вътрешен пазар трябва да се изхожда от неговото предназаначение, от функциите и факторите, които го обуславят. Традиционно понятието пазар се е сврзвало с публично обявени места, където или по решение на властите, или според обичаите е било възможно да се предлагат и купуват стоки и продукти от местно производство и внос. С изграждането на съвременните търговски центрове, на модерни магазини, на търговски улици, както и с ускореното формиране на елементите на борсовата търговия понятието пазар придобива обобщаващ характер предвид и на разнообразните функции, които той осъществява и подпомага.
    Пазарът е обобщаващо понятие, с което икономистите изразяват свободния, еквивалентен стокообмен между хора, досатъчно икономически самостоятелни, за да сключват сделките по повод на всяка стока. При тези сделки икономическата самостоятелност означава, че продавчите и купувачите самостоятлено и свободно се договарят за цени, количества, начини на разплащане, поемане на рискове.
    Националния вътрешен пазар може да бъде характеризиран със следните особености, които разкриват неговата икономическа природа:
     на него се реализират преобладаващата част от произведената стокова продукция, стоките от внос, както и предлаганите ценни книжа, валута, кредити, капитали и услуги. В този смисъл вътрешния пазар обслужва националното стопанство и опосредства икономическите връзки между стокопроизводителите, търговците и потребителите;
     участниците на вътрешния пазар използват при сделките основно националната парична единица;
     пазарните отношения между участниците са в значителна степен обект на регулиране от страна на държавата чрез закони и други средства;
     вътрешния пазар е многосекторен, т.е. по конституционен път е прието правилото за равнопоставеност на участниците независимо от формата на собственост върху капитала;
     нашият пазар е отворен – българските стокопроизводители и търговци, ако няма някои ограничения, участват на международни пазари, а чуждестранни производители, търговци и други посредници могат, ако няма също съответни забрани, да сключват сделки в страната или да развиват смесена стопанска дейност;

    Условият и факторите за формиране и развитие на пазара могат да се разделят на две групи:
    І. Общоикономически, съдействали за възникванетоо,обособяване о и развитието на пазарните отношения въобще:
     разделението на труда в национален, стопански, регионален и интернационален мащаб;
     специализацията на производства и дейности под влияние на усъвършенстване на технологиите, вследствие на което на пазарите се появяват нови или усълършенствани изделия и продукти, като едновременно с това протича непрекъснат процес на повишаване на тяхното качество, екологична чистота и надеждност;
     икономическото обособяване на стокопроизводителите, търговците на банковия и застрахователния капитал- този процес, разглеждан в исторически план, довежда до “роенето” на фирми, компании, дружества, холдинг компании, които, за да оцеляват на пазара, трябва да повишвата своята конкурентна способност;
     дълбоко историческа причина е интернационализацията на пазарните отношения и в частност на търговията, което силно влияе върху вноса и износа между отделните държави и отдлени търговски общности.
    ІІ. Условия и фактори от вътрешностопански характер и по-конкретно: възможностите на националното стопанство за производство на висококачествени и конкурентноспособни стоки; структурата на стоковото производство и ориентацията му към крайни завършени и комплектувани изделия; стабилноста на заетоста и паричните доходи на населението и/или склоността му към спестявнае или пазарно потребление; степен на либерализация на пазара и други.

    Класификация на пазарите
    По признак обект на покупко-продажба пазарите се подразделят на:
    - пазар на потребителските стоки и свързаните с тях услуги. Обект на покупко-продажбите са стоки за лично и колективно потребление, като купувачите са пеобладаващо гражданите на страната, домакинствата и социалните общности. Продавачи са фирми стокопроизводители, търговски фирми и дружества, кооперации, търговски посредници. Подчертано силни регулатори на този пазар са паричните доходи на населението, пазрните цени и пазарнта политика на фирмите;
    - пазар на факторите на производството, обхващащ: покупко-продажбите на суровини, материали, горива, инвестиционни стоки. Участниците в сделките са предимно фирми, предприятия, кооперации, а в определени случаи и граждани. Функционалното предназначение на тези стоки е предимно производително потребление, препродажба вътре и вън от страната и за формиране на резерви. Регулатор на този пазар са пазарните цени, валутният курс, кредитната и лихвената политика на търговските банки;
    - финансов пазар, който от своя страна се подразделя на:
    • пазар на ценни книжа, обхаващащ акциите, облигациите, полиците, депозитните сертификати;
    • пазар на капиталите, обхващат фондовите борси и формиращия се у нас пазар на пенсионните фондове;
    • пазар на кредитите;
    • валутен пазар
    Пазарът на ценни книжа като съставка на финансовия пазар има за задача ускореното преливане на спестяванията в инвестиции при взаимноизгодни условия на участващите. Курсът на акцията, т.е. цената, по която се купува/продава, се регулира поне от два фактора – от равнището на лихвения процент и от размера на дивидента. Основни фигури на този пазар, който силно се профилира и специализира, са големите фирми и компании, както и борсите, обединяващи брокерските и дилърските операции.
    Пазарът на капиталите е в стадий на изаграждане и законодателно регулиране.
    Пазарът на кредита е междубанков, като в него активно участват и фирмите, и отчасти наши и чуждестранни граждани. Чрез лихвения процент и условията на кредитирането се регулират предлагането и търсенето на дългосрочни и краткосрочни кредити. Основни участници са Централната банка, търговските банки и фирмите.
    Валутния пазар има за обект организираната покупко-продажба на конвертируеми валути. Основни фигури на този пазар са търговските банки, фирмите и частично гражданите, като последните не влияят съществено върху съответните валутни операции.
    Освен посочените в класификацията пазари са обособени и други, като пазар на работната сила, пазара на лизинга, пазара на патентите, лицензите, пазарът на застраховките и други.
    По признак развитие на конкуренцията пазарът у нас е монополен, монополистична конкуренция, свободна конкуренция и олигополен.
    По регионален признак пазарът е национален, общински и местен.
    По степен на съвършенство-съвършени и несъвършени.
    По степен на регулиране-регулирани и нерегулирани.
    По брой на пазарните субекти, които участват на пазара-пазари с много субекти и съответно пазари с малък брой стопански субекти.
    По степен на достъпност-отворен и затворен.
    По поведение на пазарните участници-участници, които се приспособяват към пазарната среда и такива, които не се приспособяват.
    Обхват, елементи и функции на вътрешния пазар
    Обхватът означава ограниченията или разширяването на обектите на покупко-продажба в националното стопанство. Включването на все повече и разнообразни по произход и функционално предназначение стоки, идеи, капитали и услуги в търговския оборот означава обогатяване на пазарните отношения. В хода на икономическата реформа и изграждането на пазарните структури се разширява обхватът на вътрешния пазар: първо, по отношение на обектите на покупко-продажбите на вътрешния пазар; второ, с либерализиране условията за сключване на сделките; трето, с допускането и на физически лица и в търговските сделки на стоки, имущество, акции, облигации, в приватизацията; четвърто, с необратимия процес на интернационализация на пазарните отношения в националното стопанство.
    Под елементи на пазара може да се разбира класически наложилата се схема: предлагане на стоки, идеи, услуги и фактори на производството; пазарно търсене и цените, по които се сключват сделките и се осъществяват покупките на стоки.
    Стоковото предлагане, пазарното търсене и цените са икономически категориина пазарното стопанство.
    Стоковото предлагане като икономическа категория изразява съвкупността от отношения, които опосредстват формирането на пазар на реални величини на стоки, капитали, ценни книжа, кредити и други материални ценности, обект на сключването на сделки. В тесен смисъл под стоково предлагане разбираме предлагането на потребителски стоки, обект на покупко-продажба на домакинствата, населението като цяло, фирмите и правителствените ведомства, нестопанските организации.
    В стойностно, в ценово изражение стоковото предлагане (на потребителски стоки) е количеството стоки по техните пазарни цени, което кореспондира с паричните средства на населението и пазрното търсене на фирмите и организациите.
    Стоковото предлагане има своята структура, т.е. сътоношенията между: стоково-материалните ценности като стоки, капитали, ценни книжа, валута , кредити и други; стоковите номенклатури;асортиментнт позиции в отделните стокови групи; взаимозаменяемите стоки и т.н.
    Пазарното търсене като елемент на пазара е икономическа категория, която се проявяван през всички етапи на остоковяването на икономическите отношения в стопанството. Пазарното търсене на населението и отделните домакинства представлява предявяваните платежоспособни потребности по отношение на потребителски и други стоки и услуги, които имат парично покритие.
    Пазарното търсене има своите характеристики – субекти, структура, факторна обусловеност, обекти, обем и тенденции на развитие. Като елемент пазарното търсене кореспондира както със стоковото предлагане, така и с паричните средства на населението и с платежоспособността на фирмите и правителството. Пазарното търсене като обем и структура определено влияе върху обем и структурата на стоковото предлагане. В това многопосочно взаимно влияние стоковото предлагане и пазарното търсене се регулират с различни средства, някои от които имат икономически и административен характер. Най-силно е определящото влияние на цените и другите ценови регулатори, като: лихвен процент, валутен курс, мита такси, тарифи.
    Разширенот разбиране на пазарното търсене на населението обхваща обекта на търсенето и неговите субекти. Отделните домакинства и населението като цяло предявяват пазарно търсене по отношение не само на потребителски стоки и консумативи, но и на услуги, кредити, ценни книжа, валута, недвижимо имуущество, инвестиционни и други стоки, необходими за производствена, търговска и друга дейност на индивите и семействата.
    Като субекти на пазарното търсене на потребителските стоки и услуги се проявяват на пазара не само индивите, техните общности, но и фирмите, нестопнаските организации, правителствените организации и временно пребиваващите в страната.
    За постигане на трайни тенденции при балансирането на между стоковото предлагане и пазарното търсене съществено влияние оказвата пазарните цени, които са третият елемент на пазара.
    Цени Цените като елемент на пазара са конкретни величини, изразяващи еквивалентността в стоковата размяна. Тяхното формиране, движение и взаимодействие със стоковото предлагане и пазарното търсене са резултат от влиянието на множество вътрешни и външни фактори при закупуването на стоки от търговски дружества или при сделки на търговски фирми с фирми стокопроизводители, както и при крайна реализация. Еквивалентността означава, че независимо от разходите по производствто и реализацията стоките се закупуват по цени, които диференцирано отразяват качество, произход, сорт, клас и други параметри.
    Равнището и съотношението на пазарните цени се влияят от икономически, конюнктурни, политически и социални фактори. Например нарастването на изкупните цени на селскостопанските стоки влияе технологично върху нарастването на цените на същите, но преработени или придвижени в други райони, или износ. Същата тенденция се наблюдава при промените на цените на материалите, металите, суровините, горивата и др.
    Влиянието на пазарните цени върху съотношението между търсенето и предлагането на стоки, фактори на производството и услуги е многопосочно. При нарастване на търсенето на определена стока производителите и търговците като правило се ориентират към нея, очаквайки по-високи приходи от продажбата в сравнение с други стоки. Ако в някаква пропорция расте и пазарната цена, е възможно да се ограничи в определена степен търсенето на такава стока или тя може да бъде обект на търсене от определен брой клиенти.
    При нарастващо предлагане, но не при всички стоки, е възможно цените им да се задържат на някакво равнище или да са с тенденция към определено намаляване. Това обстоятелство при определено движение на цените на стоките в зависимост от предлагането и търсенето се използва за постигането на равновесие между тях.

    Пазарен механизъм
    Търговския бизнес има три принципни положения:
    1. Принцип на еднородност-има се предвид качествено еднородни стоки;
    2. Принцип на еквивалентност-размяна на едно и също количество труд;
    3. Принцип на рационалното поведение-поведението на индиеидите се ръководи от техните интереси.
    Пазарният мехабизъм се формира от единството и взаимовръзката между елементите на пазара, а именно търсене, предлагане и цени, чрез което се осъществяват три вида функции:
    1. Информационна-пазарният механизъм служи за откриване и предаване на необходимата информация. Чрез цените се синтезира огромна по обем информация за потребителските предпочитания, полезността на различните продукти, ефективността на технологиите за производство. Пазарните сигнали дават на продавачите и купувачите сигурни ориентири за най-рационално използване на техните ресурси, усилия и доходи.
    2. Регулираща-пазарният механизъм регулира решенията на продавачите и купувачите към икономическия оптимум. В пазарните отнощения се сблъскват противоположни интереси: купувачите се стремят към максимално полезност с минимални разходи, а продавачите искат да извлекат максимално печалба от продачбите си. В резултат от това взаимодействие се определят цените и количествата на реализираните продукти, което се осъществява чрез компромис на интересите.
    3. Мотивационна-пазарният механизъм мотивира рационалното икономическо поведение на отделните участници на пазара. Чрез цените, формирани от тъсенето и предлагането, пазарният механизъм определя доходите и разходите и подтиква участниците в пазарните сделки да търсят най-ефективните решения при прследването на собствения интерес.
    Според своите функции отделните икономически субекти се делят на две големи групи-продавачи и купувачи. Към купувачите се отнасят индивидуалните потребители и домакинства, както и фирмите купуващи суровини, труд, капитал, с чиято помощ произвеждат стоки и услуги. Към продавачите се отнасят фирмите, продаващи своите продукти, трудешите се, които продават своята работна сила, и собственищите на ресуси, които ги продават или отдават под наем. Очевидно е, че по-голямата част от пазарните участници се явяват както купувачи, така и продавачи. Взаимодействието между купувачите и продавачите формира пазара, като по този начин се създават узловия за размяна на продуктите. Пазарът е ценът на икономическата дежност и много от най-важните проблеми на търговията са свързани с неговото функциониране.
    Пазарът и пазарният механизъм не решават сами редица социални и икономически проблеми, като: социална защитеност на ниско доходните и безработните, дългосрочни инвестиции в инфраструктурата на стопанството и други. Поради това е наложителна и се осъществява държавна намеса за регулиране на пазарната стихия или по-скоро на онези диспропорции, които са резултат от свободното взаимодействие между елементите на пазарния механизъм.
    Конюнктурата на пазара намира проявление в определеното съотношение между търсенето и предлагането, както по отделни стоки и по отделни групи, така и по стоковата маса като цяло. Това се нарича пазарно равновесие. Тя се формира и променя под влияние на многочислени фактори, вкл. мащабите на производството, размерите на запасите, динамиката на цените и паричните доходи, организацията на търговията и рекламата.
    Пазарното равновесие е състояние, при което предлагането и търсенето са перфектно балансирани от гледна точка на количество и равновесна цена. Пазарният механизъм не позволява търговци, които желаят да постигнат цена, по–голяма от равновесната и купувачи, които желаят да платят цена, по–ниска от равновесната да останат на пазара.
    Пазарният потенциал представлява продуктът, който може да се произведе на пазара при пълно използване на ресурсите. Потенциалът е цел на всяка икономика. Ако продукцията е под потенциала, това означава, че на пазара има недопроизводство и пазарен дефицит. Не всички платежоспособни купувачи могат да консумират търсените стоки. Дефицитът води до увеличения в цената над нивото на равновесната. Ако продукцията надвишава потенциала, то на пазара има излишък. На пазара има продукция, която не може да се реализира. Излишъкът намалява цената под нивото на равновесната.

    Материала е взет от учебника на Атанас Мавалски “Теория и икономика на търговията”
    „Икономика на търговията” Д. Данчев
    15.09.09-денят на най-голямата грешка в живота ми

  12. #1487
    Голям фен
    Регистриран на
    Nov 2008
    Град
    Варна
    Мнения
    670
    Филосовията е въоръжила човека с умението да понася всякакви нещастия
    М.Монтен

    Есе

    Човек живее. Среща трудност. Търси начин да я преодолее. Сяда, мисли, размишлява, търси решението, като разглежда причини, следствия, резултати. Пита се защо е допуснал това да му се случи, търси вината. Целият този процес на осмисляне и намиране на разрешение на проблема опира до философията. Дефакто той философствува, търси покоя в душата си, търси начин да изчисти угризенията на съвестта.
    Близък умира. Толкова тъга и мъка. Толкова болка. Човекът вече се съмнява в смисъла на живота. За него всичко е без значение. Но за да продължи напред, той трябва да погледне в душата, да намери покоя отново, да преодолее страданието, да преоцени ценностите си. Той философствува.
    Два прости примера как човек винаги опира до философията, за да намери душевната сила, която му трябва да излезе от кризата.
    Философията не е самоцелна игра на човешкия дух, създаваща странни светове и образи на човека, които могат да будят удивление и да служат за интелектуално развлечение. В своята същност тя е търсене на ориентири в действителността и във вътрешния свят на човека. Провокация за размисъл и действие, за преоценка на ценностите, за избор и решение, за реализация на свободата на волята в пределите на духа и в границите на реалността.
    Житейските бури, които връхлитат човека, са предизвикателство за човешкия разум. Изпитание или наказание са те? Стъпилият здраво върху философски устои човешки ум приема всяко събитие като страдание, което трябва да преодолее и да сложи начало на нов етап. Всеки край е и ново начало. За да преодолее всички препятствия по своя път, човек трябва да има изградена стройна система от философски възгледи, определящи стратегия, която позитивира и най-грозните отношения и разочарования. Философията е наш духовен партньор в диалога с вътрешното ни аз. Съдейства за обогатяването на светоразбирането и светоосмислянето ни. Лесно е да постигнем това, което искаме, ако знаем какво е то. Когато човек има ясна цел, когато познава себе си, е последователен и проблемите, които се появяват по пътя към постигане на желанията, са лесно решими. Трудностите възникват, когато целта е неясна, размита, личността е объркана и вечно на кръстопът. Великите философски мислители от древни времена до днес, излагайки своите принципи в различни школи и учения, ни дават възможност да изберем своя лична житейска философия. Тя определя приоритетите в живота ни и нашата стабилна житейска позиция.
    Незнаещите, противоречивите хора посвещават живота си на безсмислени анализи и търсения, на разнообразна дейност на ума върху прости идеи, които отнемат възможността от последователност на действията и стигане до определена цел. Предъвкването на простите идеи прави субекта пасивен, липсва му духовна сила да премахне спонтанно пречките.
    Традиционната философия до Мишел дьо Монтен е откъсната от живота. Въпреки големите претенции на нейните автори-сколастици, тя е абсолютно безполезна за индивида. Монтен напада догматизираните идеи, като констатира слабостта на човешкия разум, заключенията на който са относителни и ненадеждни.
    Монтен казва: “Философията е въоръжила човека с умението да понася всякакви нещастия.” Да, наистина, човекът е въоръжен с умението да търси дълбокия смисъл на нещата вътре в себе си. Всъщност това е философията. Нещастието срива човека. Философията му показва пътя, по който той трябва да тръгне, за да се изправи отново. Тя му дава неизчерпаема сила да намира отговори и на най-трудни и дълбоки въпроси. Въпроси, на който дори няма конкретен отговор. Но във рамките на относителното той открива решение, намира покой, понася негативното.



    Изготвил:
    Самуел Ганчев
    11в
    15.09.09-денят на най-голямата грешка в живота ми

  13. #1488
    Голям фен
    Регистриран на
    Nov 2008
    Град
    Варна
    Мнения
    670
    Философията е въоръжила човека с умението да понася всякакви нещастия
    М.Монтен

    Философията – тази , ако мога да я нарека , наука изследва , колко надалеч може да стигне човек като единствено разполага с мъдростта си , мислите си и самия себе си. Питагор пръв формулира философията , като обич към мъдростта , а себе си като обичащ мъдростта.Монтен по-късно изрича мъдростта : “Философията е въоръжила човека с умението да понася всякакви нещастия”.Какво е имал предвид? Неговия свят толкова ли е бил преобърнат , че да се крепи на философията?
    Според мен Монтен е имал предвид , че тази наука дава сила , увереност да се справиш с проблемите , нещастията на този заобиколен с мъки свят.Единствено в мислите си може да намерим пълния уют и комфорт , но след като отворим очите и видим заобикалящия свят пълен с проблеми...мисля , че Монтен е бил прав.
    Мисля , че човек оставайки сам с мислите си може да оправи или да си създаде нагласата било тя фалшива или не чак до толкова , че може да се справи с всички проблеми , които тегнат над него.
    Други хора предпочитат религията – създават си нагласата , че “Бог” ще им оправи проблемите и препядствията.Ходят на църква всяка седмица за да “опростят” греховете си и за да избавят душите си.
    А аз ли? Отричам напълно да сам религьозен , но доколкото се отнася до философстването...
    Първо какво разбирам под философстване – както казах по-горе – размишлението на човек сам с себе си.Най-ефикасното действие и най-добри резултати се получават ако преди това съм преживял някаква криза , била тя лична или на приятел , ако сам поставен на гранична ситуация или ако съм подложен на съмнение... съмнение най-често в смисъла на живота. Философията се отнася за света като цяло и за това тя не се измерва или експерементира и преобладава множественост на истината – върви се пътя от мисълта до истината за разлика от религията , където се почва от истината и продължава..някъде , но къде.. едва ли ще се интересувам някога.
    Не може да се каже , че философствам , но споделям мнението , че трябва да има множественост на позициите , защото всеки човек мисли , съпреживява и отразява по различен начин.
    Монтен в случея е прав според мен , защото философията докарва и до едно състояние на душевна спокойност и съответно покой , разполагащ човека с нагласата , че всичко е добре и “може да понася всякакви нещастия”
    Задълбавайки в тази мисъл , стигам до извода , че ако всеки човек беше поне малко философ , то той щеше до някъде винаги да намира покой и да преживява нещастията с лекота, но какъв щеше да е света тогава.Прекалено скучен ако всеки беше философ ако питате мен.
    Сам съм стигнал до извода , че не само философията дава силата да преживееш проблемите с лекота.Мен лично нищо неможе да ме обезпокой или разтрой или ако имам някаква мисъл или проблем , който ми се е “качил” в главата , просто се отпускам и забравям за него. Докато много хора не са намерили подобен начин за справяне с “нещастията”. На тях мога да препоръчам философията , ако ли не религията.
    Монтен с мъдростта си “Философията е въоръжила човека с умението да понася всякакви нещастия” е бил , е , и ще бъде прав. Защото в света на мисълтта и на философията няма проблем , който да не може да бъде решен , по един или друг начин.

    БОГОМИЛ
    15.09.09-денят на най-голямата грешка в живота ми

  14. #1489
    Голям фен
    Регистриран на
    Nov 2008
    Град
    Варна
    Мнения
    670
    Тема : Европейско просвещение. Джон Лок. Жан – Жак Русо

    Европейското просвещение е непосредствено свързано с Новото време . То е политическа идеология,философия и култура на епохата на разрушаване на феодализма и утвърждаване на капитализма в Европа . Хронологически обхваща периода от края на 17 век началото на 19 век .Дейците на Просвещението се отличават с безгранична вяря във възможностите на човешкия разум , с критика към религията и надежда за хармонизиране на човешките отношения чрез знанието и творчеството . Терминът „просвещение “ се употребява за първи път от Волтер и Хердер през 1784 г. Основен лозунг на просвещенци е „Знанието е сила”. Просвещението възниква първо в Англия, а след това се разпространява в цяла Европа, във всяка страна то придобива своя национална окраска и специфика. Хегел характеризира Просвещението като рационалистическо движение в областта на културния и духовния живот, отрицание на съществуващите начини на управление, държавно устройство, идеология, право, съдопроизводство, религия, изкуство и морал. В този план е повлияна и педагогическата теория и практика.
    В областта на философията Просвещението налага :
    - изоставяне на идеята за креационизма, че сътворението на света е от Бог, без тя да оборва или да и отделя внимание. Това отричане става с дейността и произведенията на К. Линей и Ч. Дарвин, който налага идеята за еволюционизма
    - отричане на вродените идеи и отчитане ролята на личния опит, собствената активност и възпитанието
    - виждане, че човешката природа се променя с възрастта
    - религията трябва да е разумна и да помага за моралното поведение на хората
    - създаване на деизма – интелектуално движение, което подкрепя емпиризма, толерантността и разумността на добродетелния начин на живот. Първият деист Джон Тоуланд развива тезата в книгата си „ Християнството не е мистично”от 1696 г., че религията е свързана едновременно с природата и разума и не е мистична и свръхприродна. Деистите вярват в съществуването на Бог, но тази вяра може да бъде изведена емпирично от природата. Основната идея на деистите е веротърпимост и отричане на духовното съсловие, което неминуемо гради преследване на инакомислието и разделя обществото чрез религиозни вражди.Деистите доказват, че светските ценности и обоснованите съдебни решения са по-важни за обществото, отколкото религията. Деисти са всички френски просвещеници.
    - интерпретация на човешките индивиди и общество от противоположни позиции, но като цяло поддържане на емпиризма
    В идеите за управлението и обществото Просвещението предлага:
    - договорна теория за създаване на държавата и отричане на теократичната теория, че всяка власт идва от Бог
    - отричане на абсолютната власт
    - идея за разделението на властите ( Шарл Луи дьо Секонда, барон Монтескьо )
    - поставяне на основите на суверенните нации и първите кълнове на национализма
    - навлизане на просветения абсолютизъм
    В идеите за икономиката Просвещението предлага :
    - движение на физиократите, които първи ясно разграничават трите сектора на икономиката: селско стопанство, индустрия и услуги
    - следене на годишните реколти и даже прогнози за тях
    - отричане на меркантилистката система : актове, тарифи, слециални монополи, регулиране на труда и манифактурно производство ( Адам Смит )
    - искане за икономическа свобода и минимална регулация за осигуряване на икономически ръст и по-голяма консумация, разработване ресурсите на природата
    В областта на науката през Просвещението се :
    - издават 17 тома в текст и 11 тома в илюстрации на първата Енциклоподия на науките, изкуствата и занаятите под редакцията на Дьони Дидро и Жан льо Рон Д Д Д Д Аламбер. Статиите са съсредоточени предимно върху природата, човечеството и непосредствения му живот
    - създава система на растителния и животински свят, на почвите, минералите, човешките раси от Карл Линей (1701 – 1778 )
    - започват обосновани географски изследвания на Сибир от Гмелин,Перу от Кондамин, на Лапландия от Мопертюи, Тихия океан и островите в него от Кук
    - създават академии на науката – Берлин-1697г.; Мадрид-1713г.;Лисабон-1720г.;Санкт Петербург-1725г.;Единбург-1733г.;Дъблин и Стокхолм1739г.;Копенхаген-1743г;Мюнхен-1758г;Прага-1769г;Брюксел-1772г;
    - въвежда библейска католическа критика от Ришар Симон (1638-1712)
    - предявяват правата за свободно историко-критическо изследване на християнските канони от протестанта Й. С. Землер( 1725-1791)
    В областта на образованието и образователните системи Просвещението спомага за създаване на нормални, еснафски и реални училища;преобразуване на образователните системи вРусия, Австроунгария, Прусия ,Полша
    В областта на педагогическата теория се пишат книгите:
    - Джон Лок- Някои мисли за възпитанието,1693г.
    - Кастел Шарл Ирен Сен Пиер- Проект за перфектно възпитание, 1728 г.;
    - Йохан Георг Зулцер-Разумни мисли за обучение и възпитанието на децата-1745г.;
    - Жан-Жак Русо- Емил или за възпитанието,1762г.;
    - Дьо Фонтен – Писма за образованието на владетелите, 1746г.;
    - Йохан Бернард Базедов-Методика за бащи,майки,семейства и народи,1770г.;
    - Христиан Вайс- Необходими мисли за разцъфтяващото юношевство,1775г.;За дейността преподаване,1781г.;
    - Кристиан Готхилф Залцман-Конрад Кифер или за правилното възпитание,1796г.;
    - Ръководство за учителите в еснавските училища,1796г.;
    - Бекер – За еснавските училища,1799г.;

    Педагогически идеи на Просвещението
    В Англия английската буржоазно-демократична революция(168 създава условия за участие на обществото в управлението на протестантските училища. В резултат значително се активизира просветната дейност на християнските секти и организации, засилва се благотворителността в училищната система, което съдейства за известно демократизиране на учебното дело. Постепенно в Англия се оформя гъвкава структура на системата за образование: създават се начални,средни и висши училища с организационна и съдържателна приемственост; приоритет получават средните учебни заведения, които са частни и с консервативни форми на обучение.Допускат се увлечения по класическото образование, но с напредъка на научното познание се въвеждат нови учебни предмети-съвременни европейски езици, математика, история, . Джон Лок (1632-1704) е английски философ,педагог,деец на Просвещението в Англия. Роден в семейството на адвокат,завършва училището в Уестминстър и Оксфордския университет, където учи естествени науки и медицина. Остава в него като преподавател по гръцки език и риторика.След 1667г. Работи като лекар и възпитател в дома на граф Шефстбъри.Основните му произведения са „ Опит върху човешкия разум” от 1690г., „Някои мисли за възпитанието “от 1693 г.
    Възпитанието е индивидуално и домашно.Общественото училищно възпитание е подходящо само за децата на малоимуществени слоеве.Детето на благородника трябва да е вън от тълпата на злите и порочни деца на простолюдието,за да не добива техните вредни привички.Джон Лок извежда три философско-педагогически твърдения: всеки живороден човек има заложби на разум и способности; опитът е главния път на познание; дейността е водеща при развитието на индивида.
    Педагогическата теория на Джон Лок е вариант за социално решение на класовия компромис- да образова и да възпита детето на аристократичното семейство за активна реализация като гражданин на буржоазната държава.
    Теорията на Лок изразява новите просвещенски възгледи за физическо, нравствено и умствено възпитание, обеднени от морала и ориентирани към волята и характера на детето .В духа на демократичните принципи на дребна буржоазия е предвидено и трудово възпитание, но ръчният труд се използва за учебно-възпитателно средство, а усвояваният занаят има предназначение на “втора възможност”, т.е. като резервен вариант за социална реализация-джентълменът не е трудов човек, тъй като живее от ренти и лихви на своята едра частна собственост, но животът е непредсказуем и затова Лок го подготвя за всякакви изпитания.
    Джон Лок написва оригинална теория за физическо възпитание, ръководен от латинската сентенция “Здрав дух в здраво тяло”.Той признава, че грижите на възрастните основателно ангажирани главно с вътрешната страна на човека.,но не трябва да оставаме без внимание външната обвивка”, което е основна задача на възпитанието.Втози контекс Лок формулира три основни задачи на физическото възпитание: правилно и системно закаляване на организма; педагогически осмислена организация на режима на деня; системно развитие на двигателната култура.
    Джон Лок създава нова етика на буржоазния морал,вкоято водещ принцип е личният интерес на човешкия индивид, съобразен със свещените права на свобода и частна собственост на всеки гражданин.Най-важно качество като резултат от нравственото възпитание е дисциплинираният морален дух на джентълмена,укрепване на волята.Формира се чрез повече упражнения и по-малко с думи и книги.
    Интелектуалното възпитание се осъществява чрез обучението.Основни средства на обучение са диалогът,създаване на собствен опит, съчетаване на всичко известно по аналогия със създаването на сложни идеи.Редът на обучение е следният: четене,писане чрез копиране,рисуване и езици, които да се овладяват по методите и учебниците на Коменски.Последователно към учебното съдържание се включва география, история, естествознание, аритметика,геометрия, търговско смятане, етика, логика, риторика, метафизика, танци, езда, фехтовка.Вобластта на практическата подготовка джентълменът овладява умения по дърводелство и агрокултура, в частност градинарство.Курсът на обучение завършва с пътешествие.
    Джон Лок иззвежда научна теория за детската игра и играчката.Според него играчката е необходима не само за организиране на детската игра,а и за цялото образование на личността.Той дава право на възрастния човек да избира играчките на детето и препоръчва да не се купуват играчки от магазина,а детето само да си ги прави.
    Джон Лок прави проект за работнически училища.В „Записки за работническите училища” приема , че децата на хората от малоимуществените слоеве са бремеДецата на бедните родители получават елементарно образование със засилено присъствие на вероучение и професионална подготовка.Независимо от своята противоречивост и елитарност, Лок е едно значително явление в историята на просвещенската педагогическа мисъл.Неговите възгледи провокират с ново звучене най-вече френските мислители от 18 в. Това се отнася до договорната теория, теорията за произхода на държавата и естественото право на човека.
    Франция.Френската република обсъжда оригинални проекти за национална образователна система-жирондисткият проект на Кондорсе за всеобщо,безплатно и задължително образование, якобинският вариант на Лепелтие с домовете за национално възпитание,”Разсъждения върху народното възпитание” на Лавоазие.Утвърждава се дуална образователна система: в структурата и са съвместени държавни и частни училища; образователното съдържание е светско и религиозно; управлението се осъществява от държавата,от Църквата, от частни лица и обществени организации.
    През 18в френските мислители на образованието сътворяват множество варианти на оптимистична педагогика, сред които блестят теорията на Жан-Жак Русо за естественото възпитание и демократичните възгледи на Хелвеций и Дидро.
    Жан-Жак Русо(1712 – 177 е френски философ и педагог просвещенец, идеолог на „третото съсловие”.Роден в Женева в семейството на часовникар. Не получава никакво системно образование и работи всичко(от лакей до секретар на посланик ), но основно е преписвач на ноти.
    През 1750г. Русо спечелва конкурс на Дижонската академия с произведението „Разсъждение за науките и изкуствата” и е приет от парижките енциклопедисти.В него твърди, че процесът на цивилизация и Просвещение е корумпирал човешката природа. Според идеите в произведението хората в природното си състояние са били много по-честни и искрени В 1755г. написва „Произход на неравенството между хората”,с текст, който за пръв път прави критика на собствеността и тя е обявена за зло, което е довело човечеството до деградация. После- „Писмо до д Аламбер за театъра”,”Юлия или Нова Елоиза” и др.През 1762г. публикува ”Обществен договор” и „Емил, или за възпитанието”,които са анатемосани от Църквата и са осъдени на изгаряне,а авторът-на затвор.Русо търси възможност да се реализира в общество, в което всеки негов член да запази личната си свобода и да бъде едновременно с това верен член на общността.Това става чрез спазването на законите. Изводът е, че след като законът е създаден по обща воля, то тази воля на мнозинството граждани е решаваща за правото и развитието на обществото.От цялата книга следва заключението, че хората при определени обстоятелства ще бъдат принудени да станат свободни. Така Русо оправдава революцията и става любим философ на якобинците.Основната идея на Русо е да се разруши феодалната държава и да се отменят съсловните привилегии ,а аристокрацията да заживее наравно с другите граждани от продуктите на собствен труд и дребна частна собственост.
    „Емил, или за възпитанието” съдържа теоретичния модел на Русо за възпитание на дете на аристократично семейство в духа на природосъобразния начин на живот и естествената религия на сърцето.За да не се влияе от начина на живот на своите родители,Емил е отведен на село сред прекрасна природа и със съдействието на възпитателя свободно развива способностите си и усвоява естествения начин на живот на дребен буржоа.Смисълът на техните съвместни усилия е вътрешната хармония, хармонията със самия себе си7”О, човече?Ограничи съществуването си вътре в себе си и ти няма да си вече нещастен”.Целта на възпитанието е Човекът-Емил да израсне като свободен и независим труженик, който „винаги и при какъвто и да е случай ще съумее да бъде човек” В „Емил, или за възпитанието” могат да се откроят следните идеи:
    1. Жан-Жак Русо е създател на теорията за свободното възпитание, която после се интерпретира в най-различни варианти
    2. Създава модел за естествено възпитание, който предлага неочаквано решение на възпитателната проблематика
    3. Създава се концепцията за функционално възпитание-нагаждане, доколкото е възможно на възпитателния процес около влеченията, желанията, стремежите, интересите и нуждите на възпитаника.
    4. „Емил или за възпитанието”, в което самото възпитание може би отсъства,всъщност е освободителна харта на детството, в която се говори за пръв път за права на детето.
    5. Макар,че книгата е по същество антипедагогическа и наивна във всяко едно отношение, то важното е да се види демократизацията на педагогическия процес вследствие идеите на Русо
    6. Могат да се изведат общи принципи на възпитанието, но няма единни методи,защото всички хора са различни
    7. Мъжът има водеща роля в живота, затова неговото възпитание е по-важно.
    8. Обучението и възпитанието са свързани от една цел- да се научи възпитаникът да живее, да бъде самостоятелен, здравомислещ, доброже, уверен във всяка ситуация.
    9. Учителят е необходимо да притежава широки научни познания и умения в занаятите, да познава законите на човешката природа.
    Следствия от „Емил или за възпитанието”:
    1. Създават се произведения на тема: АНти-Емил, Християнски Емил, Нов Емил, Социален Емил.В Париж даже се носели рокли ”а ла Жан-Жак” в стила на София – да се снемат лесно, част по част.Връх е книгата „Ученикът на прирадата” от Гаспар дьо Борийо с осем издания от 1773 до 1794г.Това е литературна карикатура на Емил, в която той се държи в клетка до 15г. възраст и след това го стоварват на пуст остров.
    2. Последователи на Русо- през революцията от 1789г. се правят проекти за възпитанието, които произтичат направо от „Емил или за възпитанието, като този на Мари Жозеф Шение, който иска цялата нация да възпитава децата си в духа на Русо като „Евангелие на основните учители”.Като любимец на редица достолепни дами, Русо влияе и върху тях.Мадам дьо Стал твърди,че той нищо не е изнамерил, но всичко е възпламенил.Мадам дьо Женли пише книга по модел на София Емил.
    3. Създават се филантропиите и филантропизмът като израз на практическото приложение на русоизма в обучението и възпитанието.
    Правото на свобода е свещено право на всеки живороден човек, което Русо прилага и в процеса на възпитание и обучение:детето има право на свобода и никакво възпитателно въздействие не трябва да го ограничава в неговите намерения, действия и постъпки. Но тъй като детето нищо не знае, не може, не познава,Русо предлага неговото развитие дискретно да се направлява чрез разумно ръководена свобода.Той изобретява два оригинални метода за педагогизиране на околната среда: метод на проблемните ситуации-детето се насочва „самостоятелно” „свободно” към предварително обмислена от възпитателя дидактична ситуация, чието решение изисква активизация на определени знания и качества; метод на естествените последици –детето е свободно в своите постъпки и възпитателят никога не го наказва.
    Жан-Жак Русо измисля необичайна периодизация за развитието на детето: от раждането до навършването на 2 години; до 12-годишна възраст; до 15-годишна възраст; до края на младежката възраст-пълнолетие.
    Общата цел на възпитанието през първите два периода( до навършване на 12 години)е „завършеното дете”-така Русо определя 10-12 год. момче: здраво силно,добре развито за възрастта си, с практически ум към проблемите на живота.Водещите възпитателни задачи са насочени към природосъобразно развитие на сетивата, ума и силите на детето, които в своята обща хармония следва да постигнат физическа, психическа и социална зрелост на детето за системно обучение.
    Според Русо до навършване на 2 години най-важните задачи на възпитанието са закаляване на организма, формиране на основите на сензорната култура и развитие на говора. Неговите препоръки са:при закаляването детето непрекъснато да се тренира;при сензорното възпитание да се насочват възприятията на детето чрез подбор на показваните му предмети;при развитие на говора детето да не се насилва рано да проговаря,а когато започва да говори: да чува само тези думи, които може да разбере;да казвасамо думи,които може да произнесе;да се ограничава с неговия речник
    За възрастовия период от 2 до 12г Русо препоръчва само свободни и привлекателни дейности, които носят на детето радост и удоволствие-природосъобразен живот, развиващ в хармония физическите и психическите качества.Физическото възпитание следва да съдържа закаляване на тялото и трениране на издръжливост чрез движенията
    Ж.-Ж. Русо систематизира оригинална теория за сензорното възпитание на 2-12год.
    Дете, в която са обхванати особеностите на всички анализатори и са анализирани конкретни дидактически ситуации.Относно нравственото възпитание Русо допуска, че до 12-годишна възрастдетето няма идея за „нравствени същества”и”обществени отношения, затова не позволява възпитателят да го въвежда в морала.Въпреки своята убеденост, Русо препоръчва детето да научи какво е свобода, нравственост, договор;да се запознае с отношенията между възрастните хора; да усвои естествено и откровено поведение,да умее сърдечно и любезно да общува с другите.
    Русо определя втория период като „сън на разума” и е категорично против ограмотяване на детето преди навършване на 12 г., но допуска , че тогава Емил сам ще се научи да чете и пише.Отхвърля четенето на книги, не разрешава въвеждането на детето в научните панятия и наизустяването на текстове.Обръща специално внимание на детската интелигентност и формулира кнкретни указания към възпитателя:да държи детето винаги съсредоточено в себе си;да развива умствените му способности, да го приучва да следи внимателно всичко,което го засяга.
    Третият период от развитието на детето(12-15г.)Русо нарича„спокойното време на пробудения разум” и определя за най-важна задача умственото възпитание.На младия възпитател предлага да научи детето да съсредоточава вниманието си върху един и същ обект-не по принуждение,а подбудено от удоволствие и желание; да говори на дететонеща, които то разбира; всеки отделенпредмет да свързва с друг и винаги да се посочва предметът, който го следва.
    В третия период следва да се осъществи трудовото възпитание и обучение, като за основно средство се използва ръчният труд, който доближава човека до природното му състояние.Целта на Русо е възпитаникът да усвои определен занаят.
    Ж.-Ж. Русо свързва четвъртия период с особеностите на пубертета-„второто раждане на човека”. В размислите си за детето в този период на бурите и страстите Русо извежда на преден план общочовешките ценности, духовността, приятелството; определя добротата, човечността, състраданието и благотворителността за най-важни качества на характера.
    15.09.09-денят на най-голямата грешка в живота ми

  15. #1490
    Голям фен
    Регистриран на
    Nov 2008
    Град
    Варна
    Мнения
    670
    Ренесанс
    Периодизация (школи, етапи) Естетика, философия, литературна теория Жанрове Автори и произведения

    Края на XІІІ век до началото на XIV век. В Италия се поражда и се оформя интереса към човека, полагат се основите на движението на хуманизма.
    Ранен Ренесанс – втората четвърт на XIV век до първата половина на XV век. В град Флоренция, Италия се развиват математиката, естествознанието и хуманитарните науки. Представители са Франциско Петрарка и Джовани.
    Висок Ренесанс – втората половина на XV век до първата третина на XVI век, в Западна Европа.
    Късен Ренесанс – обхваща периода от втората третина на XVI век до началото на XVII век.
    Ренесанс означава “възраждане” и се отнася към възраждането на античната културна традиция в новите времена. По този начин дейците на ренесанса виждали собственото си време в отношението му към предхождащите го средни векове, което осмисляли чрез опозициите “мрак – светлина” и “сън – пробуждане”. Така ренесансовата епоха се осъзнава като нов ден, който следва след дългата нощ на “Тъмните векове”.
    Роман, драма, трагедия, комедия, изобразително изкуство.
    Джовани Бокачо
    (1313-1375)
    “Ловът на Диана”, “Тезида”, “Филострато”, “Филоколо” , “Любовно видение”, “Нимфал на Амето”, “Декамерон”, “Генеалогия на езическите богове”

    Мигел де Сервантес
    (1547-1616)
    “Персилес и Сехисмунда”, “Дон Кихот”, “Поучителни новели”

    Уилям Шекспир
    (1564-1616)
    “Хамлет”, “Укротяване на опърничавата”, “Напразни усилия на любовта”, “Сън в лятна нощ”, “Както ви се хареса”, ”Дванадесета нощ”, “Ромео и Жулиета”, “Юлий Цезар”, “Отело”, “Крал Лир”, “Магбет”, “Зимна приказка”, “Бурята”

    Просвещение
    Периодизация (школи, етапи) Естетика, философия, литературна теория Жанрове Автори и произведения
    Просвещението е епоха, съществувала през периода на преход към модерните времена. В Западна Европа Просвещението обхваща основно XVIII век, но между процесите в отделните страни съществува известно несъвпадение на хронологичните граници. Основното съдържание на тази епоха е могъщото умствено движение, разгънало се като израз на решаващия сблъсък между интересите на буржоазията, с нейните все по-засилващи се икономически претенции и социални позиции, от една страна и все по-разклащащите се устои на феодалния обществен ред. Основен принцип на просветителската идеология и идеята за гражданственост на всяка човешка личност, независимо от произхода и положението й в обществото. Памфлета, сатиричен диалог, кратка, остроумна политическа или философска брошура, роман. Даниел Дефо
    Роден през 1661г.
    “Чистокръвният англичанин”, “Най-краткия способ да се справим с дисентерите”, “Обяснение към Най-краткия способ...”, “Преглед”, “Преглед”, “Робинзон Крузо”, “Капитан Сингълтън”, “Мол Фландърс”, “Роксана”.






    Романтизъм
    Периодизация (школи, етапи) Естетика, философия, литературна теория Жанрове Автори и произведения
    Най-ранно романтизмът започва в Германия и Англия през 90-те години на XVIII век и продължава през първите две-три десетилетия на XIX век. Във Франция се появява от края на 20-те до средата на века. Понятието “романтичен светоглед” е тип възприемане на действителността, особена нагласа към изкуството.
    Романтизмът е една от най-противоречивите, но и най-привлекателни епохи в европейското културно развитие.
    Романтичната литература се ражда като резултат от търсенето на убежище, което да приюти и съхрани останките от накърнената обществена духовност и чувствителност. Лирически и лиро-епически, новела, поман, драма, исторически роман, драматическа поема, драма с не сценичен характер, фрагмент, излияния и изповеди, приказка. Александър Дюма
    (1803-1870)
    “Хенрих ІІІ и неговия двор”, “Антони”, “Тримата мускетари”, “Граф Монте Кристо”

    Александър Сергеевич Пушкин
    (1799-1837)
    “Руслан и Людмила”, “Кавказки пленник”, “Бахчисарайски фонтан”, “Цигани”, “Медният конник”, “Борис Годунов”, “Малки трагедии”, “Повестите на Белкин”, “Дама пика”, “Капитанска дъщеря”, “Евгений Онегин”






    Социален Реализъм
    Периодизация (школи, етапи) Естетика, философия, литературна теория Жанрове Автори и произведения
    Реализмът се появява във френската литература от 30-те до 50-те години на ХІХ век чрез творчеството на Стендал, Балзак и Флобер. В английската и руската литература от 60-те години на века с представители: Дикенс и Тъкари, Толстой, Тургенев и Достоевски. В историко-философски план реализмът е направление в средновековната философия, което признава за реално съществуването на универсални понятия.
    В психологически аспект реализмът е такава нагласа на съзнанието, при която за изходна точка се приема външната реалност, а душевния свят се възприема като производен от външния.
    В историята на културата под реализъм се разбира направление в изкуството, което най-вярно изобразява реалността. Роман, разказ, драма. Оноре дьо Балзак

    “Шуаните”, “Гобсек”, “Шагранова кожа”, “Йожен Гранде”, “Дядо Горио”, “Изгубени илюзии”, “Селяни”, “Братовчедката Бет”

    Ги дьо Мопасан
    (1850-1893)
    “Един живот”, “Бел ами”, “Монт Ориол”, “Пиер и Жан”, “Силата като смъртта”, “Нашето сърце”

    Николай Василевич Гогол

    “Миргорд”, “Арабески”, “Записки на един луд”, “Нос”, “Шинел”




    Модернизъм
    Периодизация (школи, етапи) Естетика, философия, литературна теория Жанрове Автори и произведения
    През ХVIIІ век като модерна започва да се разбира културата на Просвещението. След края на XVIII век Модернизмът се характеризира с оригиналност. През XIX век в Романтизма се появява понятието “декаденство” (упадък), което означава общо название на кризисни явления в европейската и северно американската литература от втората половина на XIX век и началото на ХХ век.
    В края на XIX век и началото на ХХ век се появява символизмът (знак, символ). Основите му са поставени от Пол Верлен, Артюр Рембо, Стефан Маларме, Шарл Бодлер и Едгар Алан По. В средновековието понятието модернизъм означава новата Християнска Европа, видяна в нейната противопоставеност спрямо езическото минало. Най-общия смисъл, в който се употребява го представя като основен ориентир в историческите процеси. Епохата на Ренесанса се самоидентифицира като модерност противопоставяйки се на предхождащите я тъмни средни векове.
    В епохата на Романтизма за твореца вече не е било ценно онова, което е ориентирано към образците на миналото и постига съвършенство чрез препотвърждаване със собствени средства, на вече установени критерии за естетическо качество. Той се стреми към оригиналността, новаторството, различието от предходниците. Роман, драма, трагедия, комедия, изобразително изкуство. Пол Варлен
    (1844-1896)
    “Изкуство за самото изкуство”, “Съвременен Парнас”, “Галантни празници”, “Добрата песен”, “Песен без думи”, “Прокълнатите поети”, “Манифест на Символизма”

    Артюр Рембо
    (1854-1891)
    “Един сезон в ада”, “Озарения”, “Алхимия на словото”, “Спящия в дола”, “Предчувствие”, “В зелената кръчма”, “Скринът”,
    ”Седящите”, “Търсачките на въшки”

    Стефан Маларме
    (1842-189

    Шарл Бодлер
    (1821-1867)
    “Цветя на злато”

    Едгар Алан По
    (1809-1849)
    “Гарванът”, “Камбаните”
    15.09.09-денят на най-голямата грешка в живота ми

  16. #1491
    Голям фен
    Регистриран на
    Nov 2008
    Град
    Варна
    Мнения
    670
    ВОЙНИ И СЪБИТИЯ ДОПРИНЕСЛИ ЗА ПРОМЕНИТЕ И РАЗВИТИЕТО НА ПОЛИТИЧЕСКАТА КАРТА НА СВЕТА ПРЕЗ ХХ ВЕК

    Това са наистина най-значимите събития случили се през ХХ век, които са спомогнали за изменениятя в политическата карта на света през ХХ в. В следващите страници ще се опитам да ги разгледам по хронологичен ред в съответствие между събитието(война, договор, революции и др.) и годината, в която то се е случило. Преди да започна с изброяването искам да спомена, че повечето събития са въпрос на лични, политически или обществени интереси, но има и такива, при които краят е доста неочакван край благодарение на късметът и тактиката, които “надделяват” над многобройната армия.
    Ето ги и самите събития.

    АНГЛО-БУРСКА ВОЙНА 1899-1902.
    Война, между Великобритания и потомците на холандските преселници в Южна Африка (бури). Избухва през 1899. Превзети са столиците на Оранжевата република и Трансвал. Въпреки упоритата съпротива и победите бурите са принудени да отстъпят пред превъзхождащия ги противник. По мирния договор (31 май 1902) двете републики са превърнати в британски колонии.

    РУСКО-ЯПОНСКА ВОЙНА 1904-05.
    Война за господство в Корея и Североизточен Китай, започната от Япония с внезапно нападение през нощта на 27 ян. 1904 над руската ескадра в Порт Артур. Руската армия претърпява поражение в редица сражения, което ускорява развитието на руската революция 1905-07 и руското правителство е принудено да отстъпи и да подпише Портсмътския мирен договор.


    Антиосмански националноосвободителни въстания на населението на остров Крит за присъединяване към Гърция.
    Критско въстание 1905-06 (то е трето подред след въстанията през 1866-69 и 1896-97) - въстаниците приемат декларация до Великите сили за обединяване на остров Крит с Гърция. Изпратена е анкетна комисия (февр. 1906), която решава гръцкият крал да посочва върховния комисар на острова. В резултат на Балканските войни 1912-13 Крит официално е присъединен към Гърция.

    АНГЛО-АФГАНИСТАНСКИ ВОЙНИ.
    Завоевателни колониални войни на Великобритания срещу Афганистан. I война (1838-42) - завършва с поражение за Великобритания. II война (1878-80) - английски контрол над афганистанската външна политика. III война (1919) - британските войски са разгромени. Великобритания признава независимостта на Афганистан.


    ИТАЛО-ТУРСКА ВОЙНА 1911-12, Триполитанска война.
    Военен конфликт, започнат от Италия с цел заграбването на турските владения в Северна Африка - Триполитания и Киренайка. Завършва с поражение на Турция, която загубва териториите.

    ПЪРВА СВЕТОВНА ВОЙНА 1914-18

    Война, която избухва вследствие на крайно изострените противоречия между германо-австрийската групировка и Антантата(Великобритания, Франция и Русия) за сфери на влияние и световно господство. 28 юли 1914 - Австро-Унгария използва убийството на Франц Фердинанд в Сараево и под натиска на Германия обявява война на Сърбия. 1 авг. - Германия обявява война на Русия, 3 авг. - на Франция; 4 авг. - Великобритания обявява война на Германия. 23 авг. - Япония влиза във войната на страната на Антантата. 29 окт. - Турция се намесва като съюзник на германо-австрийския блок. 14 окт. 1915 - България влиза на страната на Германия и Австро-Унгария. Към Антантата се присъединяват Италия (23 май 1915), Румъния (27 авг. 1916); САЩ се включват (6 апр. 1917) във военните действия, без да влизат в Антантата (не обявяват война на България).
    Фронтове: Западноевропейски - от Северно море до швейцарската граница; Източноевропейски - от Балтийско море до румъно-руската граница; Балкански; в Азия и Африка.
    Военни действия: 6-13 септ. 1914 - Франция спира германското настъпление при река Марна; август - септември - руските войски разгромяват австро-германските войски и превземат част от Галиция и цяла Буковина. 1915 - Германия не успява в подводната война да парализира британския флот. 1916 - германската армия не успява да пробие френския фронт при Вердюн поради руското настъпление в Галиция. Апр. - май 1917 - англо-френски неуспешни настъпателни операции. Временното правителство в Русия предприема безуспешно настъпление на Югозападния фронт. 3 март 1918 - Съветската република сключва Бресткия мирен договор с Германия; май - намеса на американските войски на Западния фронт. Капитулират: България (29 септ.), Турция (30 окт.), Австро-Унгария (3 ноем.), Германия (11 ноем.). 3 ноем. - начало на Ноемврийската революция в Германия. Условията за мирен договор с Германия и съюзниците й са изработени на Парижката мирна конференция 1919-20. По време на войната са мобилизирани 73 514 млн. души. През 1914 участват 8 държави със 732 млн. души население, през 1918 - 33 държави с 1,5 млрд. души. Жертви - 10 млн. убити и над 20 млн. ранени. Войната продължава 4 години 3 месеца и 15 дни. Остава в историята като "Голямата война".
    След военните действия през "Голямата война" се разпадат Австро-Унгарската империи, а се появяват независимите държави Полша, Чехословакия, Финландия, Югославия. Същевременно се разширяват колониите на Великобритания, Франция и Япония за сметка на победена Германия и Турция.

    ГРЪЦКО-ТУРСКА ВОЙНА 1919-22.
    Война за независимост на Турция срещу Гърция и Великобритания, Франция и Италия, които подкрепят Гърция във военните действия. Въпреки превъзходството на гръцките войски турската армия им нанася редица поражения и на 18 септ. 1922 ги изгонва от Анадола.


    МУДАНИЙСКО ПРИМИРИЕ 1922.
    Примирие, подписано в гр. Муданя, Турция, на 11 окт. - от Турция, Великобритания, Франция, Италия, и на 13 окт. - от Гърция. С примирието завършва Гръцко-турската война 1919-22; гръцките войски напускат Източна Тракия.


    ИТАЛО-ЕТИОПСКИ ВОЙНИ.
    1) Итало-етиопска война 1895-96 - опит на италианските колонизатори да завладеят Етиопия. Призната е независимостта й. Без обявяване на война италианските войски нахлуват в страната; 1 март 1896 - разбити при гр. Адуа.
    2) Итало-етиопска война 1935-36 - започва през окт. 1935 със съдействието на Великобритания. 5 май 1936 - фашистка Италия завладява Адис Абеба. Фактическото бездействие на ОН улеснява агресията. Италия анексира (разоражаване и завземане на територия) Етиопия и я включва към колонията си Италианска Източна Африка. Партизанската война в Етиопия продължава до освобождението и през 1941.


    ВТОРА СВЕТОВНА ВОЙНА 1939-45
    Подписването на Мюнхенското споразумение 1938
    Боевете за Сталинград

    Най-големият световен военен конфликт, който противопоставя агресивните държави от Антикоминтернския пакт (Германия, Италия, Япония, техните съюзници и сателити) на западните демокрации (Великобритания и Франция) и присъединилите се към тях европейските държави, СССР и САЩ. Основните причини се съдържат в екстремизма на агресивните държави, в претенциите и амбициите на големите сили, в нарушаването на правата на малките народи.
    А. Хитлер създава мощна германска държава, която се стреми да доминира в Европа. През 1935 - в Германия се сформира Вермахтът. 1936 - германските войски заемат левия бряг на Рейн. 1938 - Германия присъединява Австрия и част от Чехословакия. Март 1939 - окупира цяла Чехословакия; Франция и Великобритания, които разчитат на Мюнхенското споразумение, насърчават Германия да продължи завоевателната си политика; чрез Германо-съветския пакт за ненападение тя си осигурява неутралитет от страна на СССР; двете държави подписват таен протокол за подялба на Полша (известен като "Рибентроп - Молотов"); 1 септ. - Германия напада Полша; 3 септ. - Великобритания и Франция обявяват война на Германия в изпълнение на съюзните си задължения; 17 септ. - Червената армия навлиза в Полша; 28 септ. - подписване на германо-съветски договор за дружба и граници, който определя сфери на влияние и осигурява възможност на съветското правителство да анексира прибалтийските държави (1940); 30 ноем. - съветската армия нахлува във Финландия; след тримесечна война е подписан мирен договор, който променя границите между двете държави в полза на СССР (Ленинградска област). Бездействието на Франция и Великобритания, продължило 9 месеца (Странната война), позволява на Германия да завърши подготовката си за агресия срещу държавите от Западна Европа. Апр. - май 1940 - германските войски окупират Дания и Норвегия; 14 май - капитулира Нидерландия; 28 май - капитулира Белгия; нацистката армия настъпва на юг до границите на Швейцария и Атлантическото крайбрежие на Франция; 14 юни - германските войски влизат в Париж; 18 юни - от Лондон Шарл дьо Гол обявява създаването на Комитета на Свободна Франция; 22 юни - френското правителство на маршал Петен подписва акт за безусловна капитулация(mрекратяване на военните действия и предаване на въоръжените сили или на част от тях по условия на победителя или чрез преговори); авг. - окт. - германски военновъздушни сили масирано бомбардират Британските острови, но по-късно А. Хитлер се отказва от операция "Морски лъв" (нахлуване във Великобритания); септ. - споразумение между Франция и Великобритания, към което се присъединяват и САЩ; 27 септ. - Германия, Италия и Япония подписват Тристранния пакт; по-късно към него се присъединяват Унгария, Словакия, Румъния (ноем.) и България (1 март 1941).
    Балкански фронт. 7 апр. 1939 - Италия завладява Албания, 28 окт. 1940 - напада Гърция, но не успява да я превземе. Апр.- май 1941 - войските на Вермахта завладяват Югославия и Гърция и установяват контрол върху островите от Източното Средиземноморие.
    Войната в Африка и Азия. 1937 - втора японска агресия в Китай; начало на антияпонската съпротива; японската армия контролира цялото крайбрежие на Китай и на Индокитайския полуостров. Авг. 1940 - британската армия заема части от Италианска Сомалия и Етиопия; ноем. - настъпление на британските войски срещу Либия (1940-41); с помощта на германските части те са отблъснати до границата с Египет.
    Европейски фронт. 22 юни 1941 - Германия напада Съветския съюз, като нарушава пакта за ненападение; А. Хитлер осъществява плана "Барбароса"; 12 германски армии, подсилени от унгарски, румънски, италиански, финландски войски и испански доброволци, нахлуват в СССР във фронт, дълъг повече от 1500 km; съсредоточени са около 70 % от действащите германски дивизии; Белорусия, Украйна и прибалтийските републики са окупирани; 8 септ. - начало на дълга блокада около Ленинград; германските войски настъпват към Москва; 5 дек. - начало на контранастъпление на съветската армия; нацистите са спрени, отблъснати и Москва - спасена. 1942 (пролетта) - Хитлер предприема нова офанзива и завладява полуостров Крим, подножието на Кавказ, басейна на река Северски Донец, напредва по поречието на Дон и достига река Волга.
    Тихоокеански фронт. 7 дек. 1941 - Япония започва война срещу САЩ с внезапното нападение над американската военноморска база Пърл Харбър (Хаваите); 8 дек. - САЩ и Великобритания обявяват война на Япония; 11 дек. - Германия и Италия обявяват война на САЩ (на 12 дек. България обявява война на САЩ и Великобритания). В края на 1941 и началото на 1942 Япония превзема Малая, Филипините, Индонезия и Бирма. Разгромен е в същото време британския флот при Сингапур. Създава се реална опасност от нахлуване в Австралия(на Япония). Юни 1942 - англо-американските съюзници спират японската офанзива в сраженията в Коралово море и при остров Мидуей.
    Взаимоотношения между съюзниците. Авг. 1941 - У. Чърчил и Ф. Рузвелт подписват Атлантическата харта; подписано е англо-съветското споразумение за помощ във войната; 25 авг. - СССР и Великобритания окупират едновременно Иран; те задължават Р. Пахлави, съюзник на Оста, да абдикира в полза на сина си Мухамад, който подписва договор със съюзниците. 1 ян. 1942 - във Вашингтон е подписана декларация на 26-те държави, поддържащи Атлантическата харта (Декларацията на Обединените нации); Великобритания и САЩ се споразумяват да открият втори фронт в Европа по настояване на Й. В. Сталин; генерал Д. Айзенхауер е определен за главнокомандващ съюзническите войски; 26 май и 11 юни - съветско-английско и съветско-американско споразумение за общи действия срещу Оста.
    Африкански фронт. 8 ноем. 1942 - съюзническите войски дебаркират в Мароко и Алжир. Тунис е окупиран от германски части. След пробива (октомври) на итало-германския фронт от британски войски при гр. Ел Аламейн започва настъпление на съюзническите армии в Тунис. 12 май 1943 - германско-италианските войски в Африка капитулират.
    Европейски фронт 1943-45. Безусловната капитулация на държавите от Оста, плановете за откриване на II фронт и координирането на военните и политическите действия се обсъждат през 1943 на Касабланкската конференция, на срещите на съюзниците във Вашингтон (май), Кебек (август), Москва (октомври), на Каирската конференция и Техеранската конференция. Февр. 1943 - победата в Сталинградската битка и последвалата обща контраофанзива на съветската армия, която в продължение на 1 г. премества фронта от река Северски Донец (март) до река Дръстър (апр. 1944), бележат коренен поврат в хода на войната. След освобождаването на Ростов и победата на съветската армия в Курската битка (лятото на 1943) германското командване загубва окончателно стратегическата инициатива. Окт. 1943 - Червената армия достига река Днепър; 6 ноем. - освобождава Киев. Ян. 1944 - разкъсва блокадата на Ленинград, прекосява река Днепър и стига до Галиция; апр. - освобождава Лвов. 10 юли 1943 - англо-американски войски дебаркират на остров Сицилия; 24 юли - свален Б. Мусолини; 3 септ. - Италия подписва примирие със съюзниците, равносилно на капитулация; 14 окт. - Италия обявява война на Германия. 6 юни 1944 - десант на съюзническите армии в Нормандия; открива се II фронт в Европа. 15 авг. - II десант в Прованс (Южна Франция), освободени са Марсилия и Тулон; 25 авг. - освободен е Париж; септ. - освободена е Белгия; ноем. - освободени са Мец и Страсбург. Февр.-март 1945 - съюзническите войски достигат Рурската област, Бавария и Саксония. Юни 1944 - на източния фронт съветското настъпление се развива успешно през Финландия и Галиция до Варшава, на юг през Румъния и България, които минават на страната на съюзниците (септември). Ян. 1945 - съветската армия преминава през Полша и достига до Източна Прусия, Силезия и Будапеща (13 февр.); 12 апр. - съветската армия достига Виена; 24 апр. - влиза в Дрезден; 2 май - превзема Берлин; 8 май - в предградието на Берлин Карлсхорст е подписан Акт за безусловна капитулация на Германия; 11 май - съветските войски завършват Пражката операция; цялата територия на Чехословакия е освободена, с което приключват военните действия в Европа.
    Тихоокеански фронт. 1944 - англо-американските войски завладяват Маршаловите и Марианските острови. 1945 - освобождават Филипините и завладяват японския остров Окинава; 6 авг. и 9 авг. - американски военновъздушни сили хвърлят атомни бомби над Хирошима и Нагасаки - Япония; 8 авг. - СССР обявява война на Япония, изпълнявайки споразуменията от Ялтенската конференция; съветската армия освобождава Южен Сахалин, Курилските острови, Корея, разгромява Квантунската армия в Китай и Северна Корея; в настъплението срещу японските завоеватели участват монголски и китайски войски. 2 септ. - на американския линеен кораб "Мисури" Япония подписва Акт за безусловна капитулация, с което се слага край на военните действия във Втората световна война.
    Участие на България на страната на антихитлеристката коалиция. Води се под оперативното ръководство на III украински фронт. Септ. - ноем. 1944 (I период) - България участва в освобождаването на Южна Сърбия, Вардарска Македония и Косово. Българската армия осигурява левия фланг на съветските войски и прекъсва пътя за оттеглянето на германските войски от Гърция след успешно проведената Нишка операция и Косовска операция от 2-ра армия, Страцинско-Кумановска операция от 1-ва армия и Брегалнишко-Струмишка операция от 4-та арм ия. Дек. 1944 - май 1945 (II период) - бойни действия на 1-ва българска армия (с командир генерал-лейтенат В. Стойчев) в Северна Югославия, Южна Унгария и Източна Австрия. След Сремската, Дравската и Мурската операция през 1945 българската армия завършва бойния си път близо до гр. Клагенфурт, Австрия.
    След настават нови промени в политическата карта на света. Победена Германия е разделена на части, от които възникват 2 държави – ФРГ (Федерална република Германия) и ГДР (Германска демократична република). В Централна и Източна Европа е установен съветският модел на социализма. Подобно развитие поемат малко по-късно и страни като Китай, Северен Виетнам и Северна Корея (Азия) и Куба (Америка).

    СТРАННАТА ВОЙНА.
    Периодът септ. 1939 - май 1940 от II световна война на Западния фронт. Странната война се изразява в бездействието на 106 френски и британски дивизии с танкове, артилерия и авиация на границата с Германия срещу 11 непълни германски дивизии, с което допускат разгрома на Полша. Странната война завършва, след като нацистка Германия завладява Дания и Норвегия и през Белгия, Нидерландия и Люксембург напада Франция (май 1940).

    ВЕЛИКА ОТЕЧЕСТВЕНА ВОЙНА НА СЪВЕТСКИЯ СЪЮЗ 1941-44.
    Етап от Втората световна война след нападението на Германия над Съветския съюз (22 юни 1941). 30 юни 1941 - образуван е Държавен комитет на отбраната. Организирана е евакуацията на населението и на промишлените предприятия на изток, мобилизация на всички сили и преустройство на стопанството на военни начала. За кратко време германската армия успява безпрепятствено да превземе Прибалтика, Белорусия и Украйна. Дек. - съветската армия спира германското настъпление пред Ленинград и Москва. Ленинград е обсаден. В тила на германците се развива партизанско движение. Февр. 1942 - германската армия е отблъсната на запад от Москва. Създадена е антихитлеристка коалиция, сключва се договор с Великобритания за военен съюз. До края на 1942 германците завладяват Одеса, Севастопол и Крим; сражението при Сталинград слага начало на нов етап във войната. Авг. - дек. 1943 - контранастъпление на съветската армия, настъпателни операции в Северен Кавказ. Отблъскване на германската армия на запад от Днепър; освободени са Новоросийск и Киев. Започва възстановяване на икономическия живот в освободените територии. Ян. - апр. 1944 - освободени са Украйна, Ленинград и Новгород; апр. - юли - Кримска операция; освободени са Белорусия, Източна Полша, Прибалтика; авг. - Яшко-Кишиневска операция - съветските войски излизат от територията на СССР.


    ПОТСДАМСКА КОНФЕРЕНЦИЯ 1945.
    Конференция на ръководителите на СССР, САЩ и Великобритания - Й. В. Сталин, Х. Труман и У. Чърчил (от 28 юли К. Атли), в Потсдам от 17 юли до 2 авг. по най-важните международни въпроси, възникнали след II световна война. Вземат се решения за демилитаризация, денацификация и за демократично преустройство на Германия, победена във II световна война. Съгласувани са въпросите за Контролния съвет като висш орган на властта на съюзните държави по време на окупацията на Германия, за репарациите, за западните граници на Полша; за предаване на Кьонигсберг (Калининград) с околната територия на СССР; за международна Дунавска комисия; за учредяване на Съвет на министрите на външните работи и др. Германия губи 25 % от териториите си.

    НАРОДНООСВОБОДИТЕЛНА ВОЙНА В ЮГОСЛАВИЯ 1941-45.
    Освободителна война на народите на Югославия срещу германските окупатори. 1941, 4 юли - Политбюро на Централния комитет на Югославската комунистическа партия взема решение за общонародно въоръжено въстание; започват въстания в Сърбия, Черна гора, Хърватско, Словения, Босна, Херцеговина и във Вардарска Македония; дек. - създадена е редовна войскова част. 1942 - основани са народоосвободителните войски на Югославия; на освободените територии възникват народоосвободителни комитети, ръководени от Антифашисткото вече за народно освобождение на Югославия. 1943 - създаден е Национален комитет за освобождение на Югославия. 1944 - съвместно със съветските войски Югославската народна армия освобождава редица територии (на 20 окт. - Белград). 15 май 1945 - завършва освобождението на страната.

    СТУДЕНА ВОЙНА.
    Политика на военна и идеологическа конфронтация между САЩ и СССР и техните съюзници с оспорването на правото за световна хегемония. Първи сигнали - "твърдият курс" на американския президент Х. Труман спрямо СССР (апр. 1945), противоречията в подготовката на Парижката мирна конференция 1946 и в окупирана Германия, съветската намеса във вътрешните работи на източноевропейските страни, речта на У. Чърчил във Фултън (март 1946), доктрината "Труман" (март 1947), началото на военната надпревара, в която СССР се стреми да достигне стратегическите предимства на САЩ. Студената война се развива в 2 етапа (1945-66, 1976-85). Преодоляна в края на 80-те и началото на 90-те г. на 20 в. след промените в Източна Европа и разпадането на СССР.

    ЯПОНСКО-КИТАЙСКА ВОЙНА 1937-45.
    Война, която започва на 7 юли 1937 с нахлуването на японските войски в Североизточен и Централен Китай. Япония окупира голяма част от Китай (главно през 1937-39 и 1944). В Китай е създаден единен национален антияпонски фронт, който към апр. 1945 контролира 19 освободени района. През авг. 1945 СССР се включва във войната против Япония и допринася за приключването й.

    ПАРИЖКИ МИРНИ ДОГОВОРИ 1947.
    Договори, подписани в Париж на 10 февр. от държавите, победителки във II световна война, от една страна, и бившите съюзници на Германия в Европа (Италия, Румъния, България, Унгария и Финландия), от друга. Договорите включват преамбюли и постановления (териториални, политически, военни, икономически, за репарации и за реституции); съдържат специални постановления за сроковете за изтегляне на окупационните войски (с изключение на Финландия). В договорите с Румъния, България и Унгария са включени постановления за корабоплаването по р. Дунав. Влизат в сила на 15 септ. 1947.

    АНТИКОЛОНИАЛНИ ВОЙНИ.
    Въоръжена съпротива на нации и етноси от колониални и зависими територии и страни от Азия и Африка срещу колониалното господство на европейските метрополии през II половина на 20 в. Главната цел на антиколониалните войни е постигане на политическа независимост и възстановяване на държавността и суверенитета. Антиколониалните войни съдействат за разпадането на световната колониална система.
    След тези войни Индия постига независимост,каквато си извоюват Мианмар и още няколко азиатски държави.След антиколониалните войни 1960 г. е обявена за година на Африка, тъй като през нея обявяват независимост 17 страни от този континент( в това число не влизат вече независимите по това време държави Египет, Етиопия и Либерия). В резултат от разпадането на колониалната система се появяват повече от 100 независими държави в Азия, Африка, Латинска Америка, Океания.

    КОРЕЙСКА ВОЙНА 1950-53.
    Регионален конфликт, породен от агресията (25 юни 1950) на Корейската народнодемократична република (КНДР) в Република Корея с цел обединение на двете държави. Превзета е столицата на Република Корея - Сеул. Съветът за сигурност на ООН осъжда КНДР като агресор в отсъствието на съветския постоянен представител. САЩ се включват (27 юли) във войната на страната на Република Корея; след настъпление (ноем.) на американската армия линията на фронта се премества на север. В подкрепа на КНДР пристигат китайски доброволци. Усилията на ООН възстановяват фронта на 38-ия паралел (окт. 1951). След преговори е подписано примирие (27 юли 1953). Войната завършва без победител; страната остава разделена.


    ЧЕТВЪРТА РЕПУБЛИКА 1946-58.
    Република, установена във Франция след освобождението й от германската окупация с Конституцията от 1946. Възстановява икономиката, провежда национализация, създава силен държавен сектор в промишлеността, въвежда т.нар. индикативно планиране, незадължително за частния сектор, развива социална политика. Четвъртата република е парламентарна, има многопартийна система, по правило правителствата са коалиционни. Честата смяна на кабинети създава политическа нестабилност. Четвъртата република води колониални войни във Виетнам (1946-54) и в Алжир (1954-62).

    ВИЕТНАМСКА ВОЙНА 1964-73.
    Война, водена от САЩ във Виетнам за предотвратяване на установявянето на комунистическо управление на полуостров Индокитай. САЩ се ангажират с проблемите на Виетнам и полуострова от средата на 50-те години, когато в южната част на страната се създава (1955) Република Виетнам, и започва изграждането на т.нар.сайгонска армия с участието на американски експерти. 1960 - създаден е Национален фронт за освобождение на Южен Виетнам, който с помощта на Демократична република Виетнам, СССР и КНР разгръща освободително движение за обединение на страната. 1963 - със заповед на американския президент Дж. Кенеди в Южен Виетнам са изпратени първите американски въоръжени части. 1964 - Конгресът на САЩ приема т.нар.Тонкинска резолюция, която поставя началото на войната; военни операции срещу силите на Националния фронт и ДРВ. 1968 - кулминация на войната; обхваща цялата територия на страната. 1969 - националните сили на Южен Виетнам създават Временно революционно правителство на Република Виетнам; в Париж започват мирни преговори между САЩ и Демократична република Виетнам. 1973 - Парижкото споразумение слага край на войната, до 1974 американските войски се изтеглят от Виетнам.

    ПАРИЖКО СПОРАЗУМЕНИЕ 1973.
    Споразумение за прекратяване на Виетнамската война и възстановяване на мира във Виетнам; подписано на 27 ян. в Париж от министъра на външните работи на Демократична република Виетнам, САЩ, Временното революционно правителство на Република Виетнам и сайгонската администрация. САЩ и всички други страни се задължават да зачитат независимостта, суверенитета, единството и териториалната цялост на Виетнам, така както са признати от Женевското съвещание 1954. Предвиждат се провеждане на избори в Южен Виетнам под международен контрол и постепенно мирно обединение на Виетнам. Подписани са протоколи към споразумението: за прекратяване на огъня в Южен Виетнам и за смесените военни комисии; за връщане на пленените военнослужещи и чужди цивилни лица и на пленените виетнамски цивилни лица; за Международна комисия за контрол и наблюдение, включваща представители на Канада, Унгария, Индонезия и Полша. Подписан е двустранен протокол за отстраняване, деактивиране завинаги или унищожаване на мините в териториалните води, морските гари и водните пътища на Демократична република Виетнам. С Парижкото споразумение се слага официално край на войната на САЩ във Виетнам.

    ИРАНО-ИРАКСКА ВОЙНА 1980-88.
    Локален конфликт между Иран и Ирак по религиозни, териториални, политически и икономически причини. Началото на 1979 - след ислямската революция в Иран двустранните отношения се влошават. 4-20 септ. 1980 - войната започва с взаимни провокации и военни операции, масирано настъпление на иракската армия в Иран. Кораби на САЩ, ФРГ, Великобритания, СССР и др. заемат позиции в Персийския залив; американската авиация води боеве с иранската; Израел бомбардира (1982) атомния център в Озирак, Ирак.1988 - ООН подготвя споразумение без победител и без определение за вина - т.нар. умиротворение под контрол.


    НЕЖНИ РЕВОЛЮЦИИ 1989-90.
    Движения в страните от Източна Европа против управлението на комунистическите партии, за демократизация на обществото и държавата, за пълен национален суверенитет и човешки права. Полша - на проведените избори (апр.1989) профсъюз "Солидарност" печели, създава се първото некомунистическо правителство, провъзгласило полския модел на обществено развитие.Чехословакия - мирни демонстрации и протести (ноем. - дек. 1989), които свалят правителството и президента. Новите демократични сили създават правителство, А. Дубчек е избран за председател на Федералния парламент. Създават се (апр. 1990) Чешка и Словашка федеративна република с президент В. Хавел. През юли 1992 словашкият парламент приема Декларация за суверенитет на Словакия. Унгария - възстановен е партийният плурализъм (февр. 1989), отворени са границите със западните съседи. Комунистическата партия се отказва (окт. 1989) от ръководната си роля и от старата политика. На първите свободни избори (март 1990) печели Демократичният фронт, който осъществява реформаторска програма. ГДР - събитията се развиват от началото на септ. 1989, когато Унгария отваря границите и хиляди източногерманци преминават през Австрия във ФРГ. Масови демонстрации (окт. 1989) в Берлин, Лайпциг и други градове на Източна Германия против системата на управление на Германската единна социалистическа партия (ГЕСП). На 9 ноем. 1989 берлинчани разрушават Берлинската стена. Народната палата на ГДР премахва (1 дек. 1989) монопола на ГЕСП над властта. На 3 окт. 1990 двете германски държави се обединяват. България - реформаторските сили в централното ръководство на БКП сменят (10 ноем. 1989) дългогодишния партиен и държавен ръководител Т. Живков с П. Младенов, БКП се отказва от монопола върху политическата власт, възстановена е многопартийната система. Румъния - стихийни протести и въоръжени сблъсъци в Трансилвания и в Букурещ свалят диктатурата на Н. Чаушеску. Военен съд осъжда на смърт диктатора и съпругата му, Румъния е единствената държава, в която Нежната революция взема жертви.

    ВОЙНА В БОСНА 1991-95.
    Война между националните общности в Босна (мюсюлмани, сърби и хървати) за национални права и държавност. Въоръжените конфликти започват след отделянето (25 юни 1991) на Словения и Хърватия от федерация Югославия. 29 февр. - 1 март 1992 - референдум за независимост в Босна и Херцеговина, бойкотиран от сърбите; бившата югославска република е разделена на 52 окръга за мюсюлманите, 37 - за сърбите, 20 - за хърватите; намеса на югославската армия; създаден е Сръбски автономен район в Крайна. 2 септ. 1992 - референдум за сръбска автономия; създадена е Република Сръбска в Босна и Херцеговина с център Пале. Нови въоръжени сблъсъци между националните общности; дипломатическа намеса на Европейския съюз и изпращане на Силите на ООН за защита (ЮНПРОФОР). 21 септ. 1993 - САЩ, Русия, Испания, Франция и Великобритания поемат инициативи за съвместни действия, преговарят с президентите на Босна и Херцеговина, Хърватия и Югославия. Страните не приемат предложените проекти за споразумение; следват нови религиозни и етнически сблъсъци. Март 1994 - във Вашингтон е подписано споразумение между босненския президент А. Изетбегович и хърватския президент Ф. Туджман. Апр. 1994 - сръбската артилерия обстрелва мюсюлманския анклав Горажде в Източна Босна, обявен за "зона на сигурност"; американски самолети бомбардират сръбските позиции; предложенията на т.нар.Контактна група (САЩ, Русия, Франция, Германия, Великобритания) за разделяне на босненските територии (51 % за мюсюлманите и хърватите, обединени в Мюсюлманско-хърватска федерация, и 49 % за босненските сърби; Сараево остава под контрола на ООН) не довеждат до прекратяване на военните действия. 12 окт. 1995 - след мирни преговори по инициатива на САЩ е постигнато споразумение за прекратяване на огъня. 1 ноем. 1995 - в Дейтън, САЩ, президентите на Хърватия, Босна и на Мюсюлманско-хърватската федерация подписват споразумение за прекратяване на войната. 14 дек. 1995 - в Париж президентите на Босна, Хърватия и Сърбия подписват договор за мир в Босна.




    След всички тези събития през ХХв. Мисля, че е редно да проследя и развитието на някои държави през изминалия век, защото те наистина са били важен фактор за световната политическа карта, било то преди няколко години или пък преди деситилетия.

    СЪЮЗ НА СЪВЕТСКИТЕ СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ РЕПУБЛИКИ , СССР, Съветски съюз.
    Държава, съществувала през 1922-91. Разположена в Източна Европа, Северна, Източна и Средна Азия, гранична с 12 морета и 3 океана - Атлантическия, Тихия, Северния Ледовит океан. Площ - 22 403 200 km2. Население - 281,7 млн. души (1987); многонационална държава - повече от 100 националности и народности - руси, украинци, узбеки, беларуси, казахи, татари и др. Законодателен орган - Съвет на народните депутати. СССР е съставен от 15 съюзни републики (днес държавите Азербайджан, Армения, Беларус, Грузия, Естония, Казахстан, Киргизстан, Латвия, Литва, Молдова, Русия, Таджикистан, Туркменистан, Узбекистан, Украйна), 20 автономни републики, 8 автономни области, 10 автономни окръга, 129 края и области.
    1917 - след Октомврийската революция (виж революции в Русия) е създаден Съвет на народните комисари начело с В. И. Ленин. 1918-20 - подписан е Бресткият мирен договор, създадена е Червената армия; Гражданска война в Русия; Латвия, Литва, Естония и Финландия са признати от Съветска Русия за независими държави. 1921 - започва да се прилага новата икономическа политика (НЕП). 1922-29 - Й. В. Сталин става генерален секретар на ЦК на Руската комунистическа партия (болшевики); образува се СССР (30 дек. 1922), в който влизат РСФСР, Украинската ССР, Белоруската ССР, Закавказката социалистическа федеративна съветска република, Узбекската ССР, Туркменската ССР, Таджикската ССР. 1936 - приета е конституция на СССР; като съюзни републики в СССР влизат Азербайджанската ССР, Арменската ССР и Грузинската ССР (дотогава обединени в Закавказката социалистическа федеративна съветска република), Казахската ССР и Киргизката ССР. 23 авг. 1939 - сключен е германо-съветски пакт за ненападение. 1939-40 - Западна Украйна и Западна Белорусия са присъединени към Украинската ССР и Белоруската ССР; след Съветско-финландската война е присъединена Карелия. Съветските войски навлизат в Прибалтика и установяват съветска власт. Латвия, Литва и Естония са включени в СССР като съюзни републики (1940). 22 юни 1941 - май 1945 - Велика отечествена война на СССР. 1944 - към СССР е присъединена Тувинската народна република (Тува). 1945 - Ялтенската конференция (февр.) и Потсдамската конференция (юли) признават на СССР зона на влияние в Източна Европа. 1953 - след смъртта на Сталин Н. С. Хрушчов е избран за първи секретар на ЦК на Комунистическата партия на Съветския съюз. 1956 - ХХ конгрес на КПСС разкритикува култа към личността на Сталин и последствията от него. Съветските войски навлизат в Унгария. 1957 - изведен в орбита първият изкуствен спътник на Земята. 1961 - осъществен първият полет на човек в Космоса. 1964 - Л. И. Брежнев става първи секретар на ЦК на КПСС. 1968 - съветските войски заедно с войските на Варшавския договор навлизат в Чехословакия. 1977 - приета е нова конституция. 1979-89 - съветска инвазия в Афганистан. 1985 - М. С. Горбачов става генерален секретар на ЦК на КПСС, от 1990 - президент на СССР. Период на преустройство в сферите на обществения живот. 1991 - неуспешен опит за преврат (19-21 авг.) срещу Горбачов; СССР се разпада (декември).

    ЧЕЧЕНИЯ , Чеченска република, Чечня, Ичкерия.
    Република в състава на Руската федерация (виж Русия), на северния склон на Голям Кавказ, Чеченската равнина и Терекско-Кумската низина. Население около 1 млн. души, столица - Грозни. На територията на Чечения има археологически находки от каменната епоха (палеолита и неолита). 1919 - на територията на Чечения и на Ингушетия действат войските на А. И. Деникин. 1921 - Чечения е включена в Горская АССР. 1922 - създадена Чеченска автономна област към РСФСР. 1934 - Чечения и Ингушетия са обединени в Чечено-Ингушка автономна област, от 1936 - Чечено-Ингушка АССР. 1942 - част от Чечения е окупирана от германски войски. 1944 - след ликвидирането на Чечено-Ингушката АССР населението на Чечения е депортирано. 1957 - Чечено-Ингушката АССР е възстановена. 1990 - през ноември Върховният съвет на републиката приема Декларация за държавен суверенитет, преименувана (1991) Чечено-Ингушка република. 1992 - създадена Чеченска република отделно от Ингушката република. 1994 - в Чечения влизат руски федерални въоръжени сили и започват военни действия. 1996 - сключено е споразумение между Чечения и Руската федерация за прекратяването на военните действия. Неуспешни опити за мирно разрешаване на конфликта, които са последвани от възобновявяне на военните действия.



    КОСОВО.
    Автономен район в югозападната част на Съюзна република Югославия (Сърбия); включва областите Метохия и Косово поле. Площ 10 849 km2, население 1,95 млн. души, главен град - Прищина. 1912-18 - след Балканските войни е присъединено към Сърбия; през I световна война е театър на военните действия; окупирано е от австро-унгарски и български войски. 1919 - влиза в Кралството на сърби, хървати и словенци (от 1929 - Кралство Югославия). 1941 - включено е във "Велика Албания" под протектората на Италия; на Буянската конференция на Областното вече за национално освобождение (дек. 1943 - ян. 1944) е приета декларация за обединяването на Косово с Албания след края на войната; решението е отменено от ЦК на Югославската комунистическа партия и от Антифашисткото вече за национално освобождение на Сърбия. 1945 - Косово е автономна област в състава на Сърбия с името Автономна покрайнина Косово и Метохия. 1968 - преименувано Социалистическа автономна област Косово. Според конституцията на Социалистическа федеративна република Югославия от 1974 става субект и на федерацията и получава разширена автономия - областен парламент, конституция, изпълнителна власт, териториално-административно управление, албанският език е служебен, културно-национална автономия (образователна система на всички равнища, включително университет, културни институции и академия на науките), средства за масова информация (радио, телевизия, преса, книгоиздаване на албански език). След смъртта на Й. Б. Тито избухват (1981-83) вълнения с искания за република, наложен е рестриктивен режим, който през 1989-90 приключва с ликвидиране на автономния статут на областта. Вълненията в Косово увеличават политическото напрежение и слагат начало на югокризата. 1989 - формиране на Демократичния съюз на Косово начело с И. Ругова като коалиция на политическите сили и партии на косовските албанци. Юли 1990 - Областната скупщина с участието само на албански депутати приема Качанишката конституция и обявява Косово за република. Септ. 1991 - проведен референдум сред албанците в Косово, 99,87 % се обявяват за независимо Косово. Май 1992 - проведени са сепаративни парламентарни и президентски избори, спечелени от Демократичния съюз на Косово; президент - И. Ругова. Правителството с министър-председател Б. Букоши се установява в чужбина и пристъпва към създаване на паралелни албански структури на власт; до 1997 преобладава тактиката на мирно противопоставяне, наложена от И. Ругова, след което начело на борбите на албанците в Косово застават радикални формации - Армия за освобождение на Косово (АОК), и личности - А. Демачи. 1998-99 - напрежението в Косово ескалира до Война в Косово.
    Освен всичко споменато дотук искам да отбележа и кои са най-младите държави в света, т. е. с ивоювана независимост в края на ХХ век. Това са освен обединена Германия (1990), 15-те независими републики отделени от бившият СССР (1991), отделените от Югославия Хърватска, Словения, Босна и Херциговина иМакедония (1991), Словакия и Чехия ( след разпадането на Чехословакия, 1991 ), това са Еритрея (отделена от Етиопия), обявилата се преди години за независима страна Намибия иотделилият се от о-в Гвинея Източен Тимор.
    Въпреки, че ще прескоча рамките на ХХ в. съм длъжен да спомена и за отделянето на Черна гора от Сърбия (май, 2006) след гласуване провело се измежду жителите на бившата вече република Сърбия и Черна гора.
    15.09.09-денят на най-голямата грешка в живота ми

  17. #1492
    1.Напиши името на човек от срещуположния пол.
    2.Кой е любимият ти цвят от тези:жълт,черен,червен,син или зелен?
    3.Първият ти инициал:А-Р,Л-Р,С-Я.
    4.Месецът ти на раждане.
    5.Кой цвят харесваш повече,черно или бяло?
    6.Напиши името на човек от същия пол като теб.
    7.любимото ти число?
    8.Калифорния или Флорида?
    9.Кое харесваш повече:Езерото или океанът?
    10.Напиши желание.
    .
    .
    .
    .
    .
    .
    .
    .
    .
    .
    .
    .
    .
    .
    .
    .
    .Отговорите:
    1.това е името на човекът,в който си истински влюбен.
    2.Ако си избрал:
    Червено-Ти си жив и изпълнене с любов
    Черен-Ти си скромен и агресивен
    Зелен-Твоята душа е щастлива и излъчваш спокойствие
    Син-ти си човек със спонтанен характер
    Жълто-ти си щастлив човек и даваш добри съвети на другите хора
    3.Ако инициалът ти е:
    А-К-имаш много приятели и любов в живота
    Л-Р-Опитваш се да се насладиш на живота и любовта ти скоро ще разцъфне
    С-Я-Обичаш да помагаш и бъдещето ти изглежда добро
    4.Ако си роден в:
    Януари-Март-Годината ще е много добра и ще разбереш че си се влюбил в този който не си очаквал
    Април-Юни-Ще имаш силна връзка,но тя няма да трае дълго
    Юли-Септември-Ще имаш незабравима година с много промени
    Октомври-Декември-Годината няма да е от най-добрите,но ще откриеш сродна душа
    5.Ако избереш…
    Черно:Живота ти ще тръгне в различна посока,ще има много промени и ще се радваш на тях
    Бяло:Ще намериш приятел който ще ти се доверява и ще направи всичко това,номоже и да не го разбереш
    6.Това е най-добрият ти приятел
    7.това са броят на близките приятели,които ще имаш в живота си
    8.Ако избереш…
    Калифорния-обичаш приключенията
    Флорида-романтична душа си
    9.Ако избереш…
    Езерото-верен си на приятелите си и си малко резервиран
    океан-ти си спонтанен и обичаш местата с много хора
    10.желанието ти ще се сбъдне ако пуснеш това в друг форум до 1 чаc


    sry za spama
    tWa sum az i He me ebe za was ;]

  18. #1493
    Супер фен Аватара на GabisiTa
    Регистриран на
    Feb 2008
    Град
    В едно сърце <3
    Мнения
    1 555
    Благодаряяяя!
    “Усмихни се.
    Има хора,които никога не се разделят!"


  19. #1494
    Здравейте, може ли, ако някой от вас има регистрация да изтегли следните материали:


    http://download.pomagalo.com/368613/...21307655&po=10

    http://download.pomagalo.com/50738/o...=21307745&po=1

    http://download.pomagalo.com/50738/o...=21307785&po=1

    Благодаря предварително.

  20. #1495
    Здр, спешно ми трябва ЛИС на тема "Епопея на забравените - личност - народ - история"

  21. #1496

  22. #1497
    http://download.pomagalo.com/88831/d...=21386149&po=1 ако може някой да ми го свали ще съм му много благодарна

  23. #1498
    Голям фен
    Регистриран на
    Nov 2008
    Град
    Варна
    Мнения
    670
    Трагедията „Фауст”

    1. Предистория на творбата:
    Основа на трагедията е легендата за магьосника д-тор Фауст, историческо лице от XVI век, което привлича много творци: Марло пише драмата „Фауст”, Лесинг започва, но не довършва трагедия за Фауст, Гьоте също се връща към темата за д-тор Фауст.

    2. Композиция:
    Трагедията се състои от 1 лирическо посвещение, 2 пролога и 2 части.

    3. Кратко съдържание на трагедията:
    а) От двата пролога особено важен е прологът на небето, защото там се решава да почне облога м/у Фауст и Мефистофел (дяволът), защото Господ е обеден, че в крайна сметка Фауст ще стигне до Божията премъдрост и „бъдещето е плод ще засияе”; този пролог е завръзка на трагедията;
    б) I-ва част: Д-р Фауст е високо интелигентен човек, известен учен, достигнал предела на земното знание, но изгубил вярата, че чрез науката може да постигне смисъла на човешкото съществуване. За това той решава да се заеме с магии и призовава духа на земята да му помогне да открие смисъла на земното съществуване, но духът му отказва. Тогава отчаяният д-р Фауст решава да се самоубие, като се отрови. Но в последния миг камбанен звън и песнопения възвестяват Великден и той изоставя отровата, защото няма смисъл да минеш към смъртта и после към живота. За да осмисли по-нататъшния си живот д-р Фауст решава не просто да чете, а да преведе Библията на немски език и смята, че първите слова трябва да бъдат „В началото бе делото”, т.е. че смисълът на живота е сътворяване чрез действие, а не чрез слово. Тогава се явява Мефистофел, който е олицетворение на действието в разрушителен, а не в съзидателен смисъл. Двамата се договарят и сключват договор, подписан с кръвта на Фауст. Според договора Мефистофел ще изпълнява всички желания на Фауст го момента, в който Фауст каже, че е постигнал смисъла на земното съществуване.
    Започват дяволските изкушения за Фауст: безкрайни пирове, веселби, прекрасната и трагична любов с прекрасната Гретхен (Маргарита).
    Старият Фауст се увлича по младата Гретхен, но се убеждава, че тя не може да замени висшите му стремежи и я изоставя, но Гретхен вече е бременна, убива детето им, (защото ако властите разберат, че е бременна без брак ще я осъдят и убият) но попада в затвора, полудява от мъка и загива. С това приключва главата;
    в) II-ра част: Фауст се заема с държавна и с политическа власт; заедно с Мефистофел те създават книжните пари, инфлацията и спасяват държавата от банкрут. Фауст обаче не се съблазнява от държавната власт и политическата слава, тогава Мефистофел отново го връща към изкушенията на любовта и съвършената красота, като го пренася в древна Елада при хубавата Елена. Но и тук Фауст окончателно се убеждава, че плътската любов и красотата са преходни, измамни миражи и не могат да бъдат смисъла на човешкото съществуване. Тогава Мефистофел го насочва към военната слава и търговски успех, към завладяване на нови земи и пазари, но Фауст пак не е удовлетворен. Стигнал края на своя живот, но запазил бодър дух, Фауст почва да се убеждава, че смисълът на живота може би ще се постигне чрез дела, но насочени и към неговото щастие и към щастието на другите хора и вече остарял, полусляп, Фауст разпорежда на дявола да му доведе работници, които да пресушат обширни изоставени блата, да ги превърнат е свои плодородни земи за съзидателен, мирен труд. Постигнал този смисъл чрез мирния, съзидателен труд на хората, Фауст произнася съдбовните думи:
    Върху земя свободна и желана
    с народ свободен искам да живея
    и към мига изрекъл бих тогава:
    „О, миг, поспри! Ти си тъй прекрасен!”
    И дирята на твоите земни дни
    безбройни векове не ще погубя.
    Тези съдбовни думи Фауст произнася в условно наклонение (бих) и се поражда спор за душата му. В крайна сметка душата на Фауст отива при Бога и това е всеобразна развръзка на трагедията в чиято основа е ренесансовото противоречие м/у свободата на избора, отговорността за него и възможността човек да постигне хармония, т.е. смисъла на своя живот чрез земни съзидателни дела, а образът на Фауст се превръща в символ на човешкото развитие на вечно търсещия съзидателен човешки дух.
    Трагедията „Фауст” е една от най-сложните и велики творби на Гьоте и на Европейската култура през XVIII век.
    15.09.09-денят на най-голямата грешка в живота ми

  24. #1499
    Голям фен
    Регистриран на
    Nov 2008
    Град
    Варна
    Мнения
    670
    Централният образ в творчестовото на Гьоте е Фауст. Това е произведение, което кара читателя постоянно да си задава въпроса: Какво е човешкия живот? КАкъв е неговият смисъл?

    В пролога Господ и Мефистофел разговарят. Мефистофел иска да изкуши Фауст, който всъщност е отчаян учен, опознал всичко човешко с изключение на човешкото щастие. Той отива при при магьосничката, която му дава питие, за да бъде вечно млад. Когато той получава питието, вижда се млад и Мефистофел го приканва да подпишат договора, а Фауст казва: “ами защо не го подпиша с обикновено мастило? Не, не, с кръв ще го подпишеш”. И така той подписва с кръв договор с Мефистофел, за да изживее своята младост. Той сключва договор с Дявола, който му обещава вечна младост, богатство и безсмъртие. Условието е никога да не пpоизнася фразата: О, миг, ти тъй си хубав, спри! Фауст удържа на думата си до момента, в който не среща истинската любов. Изричайки фаталното изречение той губи и живота си, и душата си, която е обещал на Сатаната.
    С помотщта на Дявола Фауст достига до богатството, познанието, магическата сила и до любовта на Маргарита, която той сам погубва.
    Фауст, който сее около себе си болка и нещастия, поради липсата на скруполи в крайна сметка умира. Поуката от този край, написана от един старец е, че Фауст така и не намерил щастието нито в богатството, нито в науката, нито в могъществото. Може би смисълът на човешкия живот не е нито в богатството, нито в познанията, нито в могъществото, а в истинската любов, която озарява човека и го кара да възкликне, в стремежа си да запази по-дълго това щастие: "О, миг, тъй си хубав, спри!"
    Всъщност “Фауст” на Гьоте е едно от произведенията, които ни помагат да обогатим познанията си за хората, за красивото и грозното, доброто и злото, за справедливото и несправедливото.
    15.09.09-денят на най-голямата грешка в живота ми

  25. #1500
    Голям фен
    Регистриран на
    Nov 2008
    Град
    Варна
    Мнения
    670
    Реферат

    По история на изкуството

    На тема” Изкуството на древен Рим”







    Изготвено от Маринела Тенева


    “След падането на Троя, част от оцелелите троянци начело с Еней, тръгнали да търсят щастие в други земи. Те стигнали на Лациум, където решили да се заселят. Но там вече живеели други народи. След дълги перипетии троянците се слели със завареното там население. Еней се оженил за дъщерята на местния владетел – цар Лавиния и построил град на нейно име. Появил се нов народ- латините. След смъртта на Еней потомците построили град Алба Лонга. Когато властта там взел Нумитор, неговият брат Амулий му завидял, организирал заговор и го свалил. Той убил сина му, а дъщеря му Рея Силвия направил весталка (те били длъжни да пазят своето моминство), тъй като се боял да не се роди законен наследник. Но Рея Силвия заченала от бога на войната Марс и му родила две момчета близнаци- Ромул и Рем. Узнал за момчетата, Амулий наредил да ги хвърлят в река Тибър. Близнаците били спасени по чуден начин: вълните ги изхвърлили на брега. Една вълчица ги открила и накърмила, а минаващ наблизо пастир ги намерил и отгледал. Когато навършили пълнолетие, те узнали за своя произход, наказали Амулий и възстановили правата на своя дядо Нумитор. Самите те основали нов град. Издигайки крепостната му стена, между братята избухнал спор. Ромул убил Рем. Новият град бил наречен на неговото име- Ромул- Рим, а Ромул станал първият римски цар…”


    * * *

    Предшественици на римляните на италианска земя били етруските. Вероятно те са дошли след преселение от Мала Азия по време на всеобщото Велико преселение на народите към края на 2 началото на 1 хил. пр. н. ера. Около средата на 1 хил. те вече имали самостоятелна култура, която в много отношения е задължена на гърците, но й отстъпва по сила и значителност. Много нейни черти са залегнали в основата на римското изкуство.
    Етруските храмове приличат до някъде на гръцките периптери с тяхната цела, колони и двустранен покрив, ала в тях по– силно се подчертава лицевата част. Пред входа имало площадка, цялата изпълнена с колони към която водела широка стълба с много стъпала. Очевидно храмовете служели не само за обиталища на боговете, но и като места за тържествено богослужение. Етруските често използвали в строежа на порти полукръглата арка, която гърците почти не познавали. В центъра на къщите им имало помещение с квадратен отвор в средата на покрива; под него се намирало огнището.
    Етруската живопис от 6-5 век пр. н. ера има много допирни точки с гръцката вазопис. Стилът им обаче бил различен. Те вярвали в богове, които си представяли за загадъчни, невидими същества и винаги се чувствали под властта на тайнствените сили. Подобно на хората от Изтока, тях никога не ги напускал страха от мрачното царство на Ада. Поради тази причина те изписвали стените на гробниците си с многофигурни цветни композиции, изобразяващия напуснатия от покойника свят. Често този начин на оформяне на гробниците напомня повече на египетски отколкото на гръцки.
    Най- ярко се проявява своеобразието на етруското изкуство в надгробната скулптура. Саркофазите, в които се полагали съпружески двойки, се украсявали с техни портретни изображения. Етруските майстори развили в тези произведения необикновена наблюдателност и прекрасно умение да предават индивидуалното. В това отношение те превъзхождали египтяните дори повече от гърците. Тези етруски произведения са отчасти грубо рисувани и пъстро оцветени. Твърде свободното на места изпълнение се обяснява с липсата на чувство за мярка. Ала етруските определено били художествено надарен народ. Когато римляните разпрострени властта си над целия полуостров и абсорбирали културата на етруските, те се постарали да вземат нещо от художествения опит на покорените.
    През многовековното си съществуване римската държава преминала през сложен път на развитие. В областта на външната политика Рим започнал с завоюването на щяла италия95-3 век пр. н. ера), след това в резултат на Пуническите войни – на Картаген и неговите съюзници (2 век пр. н. ера) и най- накрая на елинистически свят, включително и на самата Гърция (2 век пр. н. ера). Докато Рим изграждал световното си господство, обхванало цялото Средиземноморие, той попаднал под властта на Гърция и разнесъл основните си елементи на нейната цивилизация до най- отдалечените кътчета на древния свят.
    Животът в самия Рим се развивал с не по- малко сложен път. Историческата роля на Рим започнала със земевладелската аристократична република. Борбата на плебеите срещу патрициите едва не превърнала страната от времето на Гракхите в държава на свободни селяни, на военните успехи и ширещото се робовладение. Липсата на народно представителство довело до създаването на военно- деспотична империя, която унищожила и последните остатъци на древното самоуправление и свободи. Робовладението в края на краищата подкопало икономическите основи на държавата и довело до възникването на крепостното стопанство, на т. нар. колонат, с което вече се започва епохата на Средновековието.
    През епохата на най- голямото засилване на държавата – 3 век, римската култура била още неразвита и не твърде самостоятелна. Тя съзряла едва в периода на римския държавен строй и общество при римските императори. Това не означава, че в римската култура не се намерили свое отражение и понятия, създадени от народа в началния стадий на неговото развитие.
    Римската култура имала по- сложен и по- многослоен характер от гръцката. В нея официалните държавни тенденции на елинизираното общество се сблъскват с вкусовете на народа, коренящи се в далечното италийско минало. Римското изкуство се отличава с голяма разнородност и пъстрота на формите.
    Още в най- далечни времена римската религия се различавала от гръцката митология. Римляните не познавали олицетворените богове със свой собствен характер и съдба, богове, като шумното и весело население на Олимп. Римските богове били символи на отделните видове човешка, преди всичко обществена дейност. Имало богове, които ръководели живота на хората и защитата на държавата, богове на успеха, на добродетелността, на мира, на целомъдрието и пр. Всички те били продукт не на живото въображение, а по- скоро на разума, извлякъл тия общи символи на многообразието на живота. Отъждествяването на тези римски богове с гръцките не променило разбирането на хората за тях.

    Бог Юпитер- съответства на древногръцкия бог Зевс
    Гръцката религия се отличавала с естествена простота на външните си форми, римската пък още от самото начало придавала голямо значение на строгия ритуал, в който се появявал общественият, държавният смисъл на култа. Значителна роля в римската религия играели жреците и оракулите, които в тържествени одежди изпълнявали обществените обреди. В последствие и римският император си възложил титлата на върховен жрец.
    Гръцкият гражданин се чувствал като неделима част от своята община. В Рим индивидът се обособил и противопоставял на държавата, чието властно влияние се чувствало във всички сфери на живота. Римската държава се славела със своята система на управление, с администрацията си, с яснотата в отношението между личност и държава, които били зафиксирани в известното римско право.
    Римското военно дело управлявало дълбоко целият римски строй– те били войни по призвание. Армията съставлявала основата на римското световно господство. Върховната власт била съсредоточена в ръцете преуспели пълководци, които често пъти малко се съобразявали с общонародните и общодържавните интереси. Духът на военната и строгата дисциплина оставили отпечатъка си върху целия държавен строй; дори самите римски градове се строени по образец на военните лагери.
    Практическият дух в римската култура се проявявал във всички области. Римляните не развили художествения мит, а историческата наука; не се занимавали с философски умозрения, а с въпросите на житейския морал; римската литература се славела не толкова с поезията си, колкото с прозата си. Целият римски стил в художественото творчество е показателен. Не случайно Цицерон препоръчвал отначало речта да бъде съвсем конкретна, а след това да се подлага на риторична обработка; Вергилий пишел произведенията си първо в проза, а след това ги обработвал в стихове; строителите издигали своите улитарни постройки и едва тогава ги покривали с богата пъстроцветна облицовка; скулпторът първо снемал маска от умрелия и след това й придавал художествена форма. В Рим тази трезва проза лежала в основата на всяка дейност, но това не изключвало честото претворяване на прозаичния материал в истинско изкуство.
    Най- древното римско изкуство от републиканския период се кореняло в местните традиции, към които обаче скоро се примесило влиянието на по- зрялото гръцко изкуство. От Гърция се внасяли произведения на изкуството, от там идвали в Рим художници. Римските писатели усърдно превеждали гръцки автори, художниците копирали прочути стари шедьоври. Но гръцкото изкуство не намерило отведнъж всеобщо признание.
    Решаващо влияние в най- ранното римско изкуство, оказали различните тенденции на елинистическото изкуство. В областта на театъра, това били комедиите на Плавт с техните остри социални характеристики и сатирично изображение на човешките слабости и пороци. В чисто римските комедии, в които героите играели с тоги, изобразяването на всекидневния бит било особено живо.
    По това време се формирали основите на римския портрет. Неговото възникване се обяснява със строгата семейна организация на древните римски общини, с таченето на родоначалника и на дедите, покровители на рода, чиито портрети красели стените на римския дом. По време на обредни церемонии те били тържествено носени. Тези най- древни римски портрети са нехудожествени по изпълнение. Много от тя са слабo моделирани и са с рязко насечени линии, и така приличат на восъчни маски от мъртъвци. Но тези строги и избръснати лица с плешиви глави и остро очертани гънки около плътно стиснатите устни, подкупват с израза на несъкрушима вътрешна сила и нравствена чистота. Като паметници, които стояли, винаги пред очите на техните потомци, те били вечен призив да се пазят устоите на семейния живот. От тях лъхал духът на републиканските добродетели, на оная почтеност и решителност, които Катон така горещо отстоявал.
    Една глава на римлянин от републиканската епоха се отличава с особено доброто си изпълнение. Виждаме удължено, слабо лице, с изпъкнали скули и издадени напред брадичка, с остри бръчки и суха като пергамент кожа, с напрегнат и мрачен поглед. Изключително добре са придадени тънките, скептично извити устни, художникът изключително добре е показал тяхната асиметричност. При съпоставянето на този портрет с един елинистически модел, се вижда ясни, че портретът у римляните и гърците е развит в различни насоки. В гръцкият портрет всичко индивидуално в чертите на лицето е смекчено, но пък характера на модела е много добре предаден. В римският портрет неповторимият, индивидуален образ се налага със сурова, режеща правдоподобност, без да се държи сметка за своеобразието на човешката душевност.
    За разлика oт съсредоточения мислител Демостен, статуята на един римски оратор се характеризира напълно с жеста, с който той се обръща към съгражданите си. Oтчетливо предаденото му облекло, ъгловатите телодвижения, целият му външен облик, говорят че речта му е рязка, делова и суха. В статуите на римски жреци или весталки, тялото и движенията им се покриват от дългата грижливо драпирана на сини дипли дреха- тогата. Тя прави човека носител на обществени задължения, тържествен участник в обреда. Суховатото изпълнение на тези статуи трябва да е дразнело развития естетически усет на гърците.
    Римското изкуство от този период е намерило по- пълен израз в литературата. Лукреций се стремял да изрази материалистическия си светоглед в ярки поетически образи. В името не правилното изображение на чувствата Катул разчупил старите форми на любовната поезия. Цицерон, пламенен поклонник на идеите за гръцката хуманност, търсел да излее цялата страстност на темперамента си в хармоничните форми на ораторската проза.
    Епохата на Август( 30 г. пр. н. ера- 14 от н. ера) продължила започнатото от републиканската епоха развитие на изкуството. Историческата мисия, която императорът поел върху себе си, можела да бъде извършена само чрез усвояване на гръцкото наследство. Покровителството на изкуството, което съвременниците на Август му приписвали като особена заслуга, означавало в същност съзнателно ръководене на художественото творчество от страна на държавата. Традициите, които били формирани още преди това, не изпаднали в забрава; живите творчески сили на Рим, предпазили художниците от еклектизма. Класицизмът станал официално изкуство в Рим през този период. Римските художници били призовани да се ориентират не към късното гръцко изкуство, а преди всичко към големите майстори от времето на Фидий.
    Самият император се оказал най- голям покровител на изкуството. Самият той се гордеел от факта, че приел Рим глинен и го оставил мраморен. Римското общество току- що било преминало гражданска война; хората преживели много и започнали да премислят и осъзнават много неща. Този жизнен опит оставил следа върху изкуството от Августовската епоха. В него липсва простотата и естествеността на гръцкото изкуство, то е проникнато от сдържаност, съзнателност, самообладание. Това проличава дори у Вергилий, въпреки че в своята „Енеида”, той следвал примера на гръцките поети и горещо призовавал хората да се върнат към природата и прелестите на селския живот. Особено ясно проличават тези черти у Хораций, който искал безгрижно да е наслаждава на живота, но не можел да надвие у себе си разочарованието, понякога изпълнено с горчива ирония. Тези умонастроения определили също и своеобразието на изкуството през Августовската епоха.
    Римските архитекти от края на 1 век пр. н. ера имали желание да се приближат до образите на Древна Гърция. За тази поставена задача може да се съди по един трактат на Виртувий от 27-25 г. пр. н. ера, който разкрива широката му осведоменост в областта на историята на архитектурата и строителството. Просветен и разсъдлив човек, той ратувал за това да се следват най- добрите образци и застъпвал програмата на един умерен еклектизъм. Според него архитектурата се състои от две част- конструкции и пропорции. Това е взаимоотношението между отделните части на сградата.
    Паметниците на архитектурата от късно републиканската и Августовска епоха като храмът на Фортуна Верилис в Рим, спада към т. нар. псевдопериптер. По основните си елементи той прилича на периптера, само че целата му е отместена назад, така че задните колони на храма са долепени непосредствено до стената, сякаш сливайки се с нея, като по този начин се превръщат в полуколони. Това ги лишава от обемността и естествеността, която те били запазили в елинистическата архитектура. Храмът се издига върху висока основа, към входа му води широка стълба и в това се появява сходството с псевдопериптера на етруския храм. Разликата е, че в римските класически форми ордера е по- строг: колони с канелюри; йонийски капители и антаблеман.
    Малко сухата изработка на детайлите придава на римската архитектура от епохата на Август оттенък на студена представителност и по това нейните произведения се отличават от късно гръцката архитектура.
    Още по- ярко изявило своеобразието си в римската архитектура новият тип жилище. Най- добрите му образци са известни от разкопките на Помпей. Духът на еклектизма тласкал създателите му към преплитане на такива разнородни елементи, като италийския атрий и елинистическия перистил.
    Обширен атрий с две странични крила посрещал посетителя в тържествен полумрак. Тук клиентите очаквали появяването на своя покровител. В атрия намерил израз благонравният начин на живот на древните римляни. Зад таблинума- помещението, служещо за трапезария, се виждал перистилът като внесено от Гърция нововъведение. Той служел по- скоро като украса в знатния дом, отколкото като място за всекидневно обитаване. Затова още в старо време средната част на перистила била отделена с парапет от околовръстния външен коридор. За разлика от гръцката къща всички помещения в римските домове били разположени в строг ред от двете страни на главната ос.
    Помпейските къщи били истински възторг у съвременния човек: те му дават възможност да проникне в във всекидневието на някогашните обитатели и го обайват с високото си съвършенство на вътрешното обзавеждане. Но в римските жилища откриваме и високомерна суетност, безвкусен разкош, както и нелепи хрумвания на богаташите да карат художниците да изписват стените с големи копия на прочути гръцки картини. Стените били покривани отчасти с плоски декорации или пък декораторите се мъчели да създадат измамно впечатление за дълбочина с помощта на полуфантастични театрални кулиси.
    За разлика от копията на гръцки картини от 4 век, някои картини в Помпей и Херкулан, били изцяло проникнати от римски дух. Изображението на момичето късащо цветя – „Флора”, всъщност не представлява самостоятелна сцена. Всичко тук е само лек загатнато и това придава на картината особен чар. Представената в три- четвърти фигура на момичето е остро очертана и добре пропорционизирана. Диплите на дрехата разкриват гъвкавостта на тялото. В това изображение долавяме част от характера на класическата вазопис. Съобразно с декоративния замисъл обаче художникът се е задоволил само с леки загатвания на, свързал е фигурата в охровото наметало със заления основен тон и така й е придал очарованието на отминаващо видение. В творби като „Флора”, можем ясно да доловим възторженото отношение на образованите римляни от Августовската епоха към благородната простота на гръцката класика.
    В разкошните извънградски вили предоставяли на художниците по- голяма свобода. Сградите са били разположени по- свободно и по- живописно, отколкото в града. Пред входа на имението имало широк двор, обкръжен от открит портик. Многобройните служебни помещения били отделени от жилищните, които били разположени и така, че да предлагат убежище от горещината през лятото, а зимно време да ги огрява слънце. Често на брега на някое езеро или река, или на терасите на някой хълм оформяли парк. Открити полянки се редували с платанови алеи, подрязаните чемширови храсти се оживявали от бели мраморни статуи.

    Хораций знаел от собствен опит колко е трудно да се твори в класически форми. ”Трудно е да създаваш свои собствени същества от общоизвестното”- признава той. Пред майсторите от Августовската епоха се разкривали два пътя- единият се свеждал до това, така да подражават на древните гърци, че да не може създадената творба да се различи от нейния първообраз. Пасител или някой друг представител на това направление така майсторски е изпълнил фигурата на момче, изваждащо трън от крака си, че до неотдавна това произведение се смята, че за част от гръцката класика. Втората възможност се състояла в това да се комбинират класическите форми с италийския стил: така към трупа на прекрасна гръцка богиня майсторите от това направление прибавили грозната глава на застаряла римска матрона, без дори да смятат за необходимо да свържат двете части в художествено единство.
    В най- хубавите произведения от времето на Август стилизацията и еклектизмът са преодолени.„Алтарът на Мира”, издигнат на римския форум е един от представителните паметници от епохата. Възможно е в изпълнението на отделни релефи да са взели участие гръцки майстори, но все пак алтарът е чисто римско произведение. Той представлявал една висока каменна стена с широка стълба от предната страна. Тя се разчленявала от плоски пиластри. Долната й част била украсена с орнаменти, а горната- с релеф, изобразяващ многолюдна процесия.
    Сравнението на тези релефи с гръцкия релеф от 5 век се налага от само себе си. От тези важно пристъпващи римски сенатори лъха духът на бюрократични порядък, твърде чужд за свободата и непринудеността в атинската демокрация. Запазвайки тържествено достойнство, те сякаш не се движат, а участват в някакъв ритуал. Лицата им са придадени с обичайната римска острота: това са безспорни портретни изображения. В тези патриции все още откриваме черти от републиканската епоха, те са самоуверени, горди с призванието си и закалени в суровата борба. Дори малките деца са проникнати от чувствата за важността на момента.
    Разликата между този релеф и гръцкия се натрапва веднага: диплите на дрехата са грижливо подредени, с показаната си правилност те не се изтъкват, а скриват тялото и движенията му. фигурите са разположени в няколко плана и това придава на релефа по голяма картинност, но между картините не се чувства пространство, въздух и светлина. Релефът като че ли се състои от подредени в няколко плана статуи.
    Още по-ясно се появява тази характерна римска особеност в щуковите релефи на една къща, открита в градината на вила Фарнезина. Стройните женски фигури с изисканите им жестове са изцяло в духа на гръцката традиция, но тук те са още по- тънко моделирани, отколкото в творбите от 5 век. В сравнение с елинистическия релеф обемността е по- подчертана, атмосферата и въздухът изглеждат почти измамно действителни, а покрай това не са пренебрегнати и декоративните ефекти и плоскостния характер.
    Римският орнамент от Августовската епоха се отличава с много ярко и живо придадени растителни форми, гирлянди, плодове и т.н. струва ни се, че това дори не е орнамент, а пластично изображение на цветя, едва ли не натюрморт. Но композицията на тези релефи е винаги строго симетрична и затова предметите не са така осезаеми, клонките се извиват и образуват правилни полукръгове, а гирляндите изглеждат сякаш без тегло. Въпреки подчертаната пластичност релефът прави почти линейно- плоскостно впечатление. Сухо изсечените от мрамора орнаменти изглеждат като цизелувани и в тях не се чувства материалът.
    Много гръцки художествени образи имат символичен характер, т. е в самият начин на изобразяване, в цялата сетивност се съдържа и техният човешки обозначим смисъл, отвеждащ въображението отвъд границите на непосредственото впечатление. Такива са най- значителните образи на Омир: Ахил не е само участник в Троянската война, но и въплъщение на героизма. Такива са статуите на Партенона, в които идеалите за мъжество и женственост са изразени по- ярко, отколкото прякото им митологично значение.
    В римското изкуство това единство за образ и смисъл се разпада. От една страна, в римското изкуство конкретният и портретен характер на всяко изображение е изявен по- силно отколкото в гръцкото. Римската” Енеида” за разлика от гръцката „Илиада”, трябва да се възприеме като алегория: в образа на Еней се величае Август; вплетените навсякъде прозрачни намеци превръщат този епос за митологичното минало във възхвала на определена историческа личност.

    Август в образа на Еней

    Римското изобразително изкуство е пълно с подобни алегории. В „Алтарата на Мира” наред с портретите на патриции и изобразените с нечувана, дори отблъскваща правдивост жертвени животни, намираме следното алегорично изображение: богинята на земята Телус, заобиколена от житни класове и цветя, седи и с деца на скута, които тя кърми, между две девойки, олицетворяващи въздуха и водата.
    Особено сложен характер има олицетворението на един друг релеф от епохата на Август. Тук жена с шлем на главата е седнала сред трофеи; с лявата си ръка тя се опира на щит, а в другата държи малка женска фигура; пред нея има малък стълб с медальон, рог, плодове, кълбо и жезъл със змии. Жената е богиня Рома. Медальонът щит е емблемата на Август; такъв щит му бил подарен от сенаторите и украсявал дома му на Палатинския хълм. Малката женска фигура е Виктория, стълбчето означава благочестието, основата на религията, рогът- изобилието, кълбото- света, а жезълът- силата. Римските алегории трябва да се дешифрират почти като египетските йероглифи. Този студен алегоризъм застрашавал художествената образност на римското изкуство, но не можал напълно да я задуши.
    През Августовската епоха, портрета се разкрива с целя си блясък и сила. Едновременно с това портретното изкуство се проявява благотворното влияние на класическата школа, която без да унищожава старите римски традиции, придава особено съвършенство на художествения израз. Портретите на Август и последователите му са забележителни не само като исторически документи. В тях е запечатан нов тип на човека, какъвто не познавали нито в Гърция, нито републиканският Рим. Затова портретите на Август въпреки всичките му индивидуални черти разкриват известно сродство с други портрети на негови съвременници.
    Леко навъсените лица, плътно стиснатите устни- всичко е израз на духовната енергия, на волево изражение и самообладание. По това именно напрежение на волята се различават коренно портретите на Александър Македонски и Август. Но ранните императорски портрети не могат да се смесят с портретите от републиканско време. В тях има повече сдържаност и вътрешна дисциплина. Така хората познават неумолимата борба за съществуване, но са минали също и така и школата на класическия морал и са се запознали с основните начала на гръцката философия, които Цицерон усърдно насаждал в Рим. Тези портрети са изпълнени с онова чувство за мярка, което през епохата на Август станало естетически закон.
    По това време в Рим бил широко разпространен женският портрет. На гърците той бил почти непознат. За гърците жената била обект на поклонение или източник на енергия и духовни наслади. В Рим тя станала пазителка на семейството и устоите, увековечавали я в портрети. Римските майстори придавали на женските портрети израз на достойнство, но не се опитвали да подражават на гръцките образи. Портретността на женските глави отведнъж се налагат над погледа. Всички те са били фризирани по модата по онова време; прическата се включвала като характеристиката на лицето. Женските образи излъчват спокойна самоувереност, а особеното в лицето на Ливия е ярко изразеното нейно лошо самолюбие. В тези портрети овалът на лицето е винаги очертан с ясен контур, като това и м продава характер на завършен художествен образ.
    Още през 2 век пр. н. ера, когато римляните току- що били влезли в досег с гръцката култура, привържениците на традицията се обявили против подражанието на гърците. Сред римските паметници има голям брой постройки с улитарно предназначение, които са твърде далеч от заветите на гръцката класика, но въпреки това имат своето голямо историческо значение. В тази област римляните постигнали много. Те умеели да приспособят архитектурата към човека и неговите навици. Римското пътно строителство и до днес буди удивление. Пътищата имали огромно значение като съобщителни артерии, обединяващи огромната страна, особено по време на война. „Виа Апиа” водела от Рим право до Капуа. Прекрасно настлан с чакъл и големи плочи, този път се е запазил и до днес.

    Римските водопроводи известни като акведукти, са едни от най- издържаните архитектурни образци от това време. Мостът на р. Гар в Ним бил построен като акведукт, за да снабдява града от Нимския извор. Той е изграден по всяка вероятност от римски легионери, като се състои от две лежащи един върху друг пояса арки, лишени от всякаква украса, над които се издига още един трети ред по- малки арки. В строежа на моста намира ясен израз безусловно необходимото, което римляните изисквали от инженерните съоръжение. Но в простотата и яснотата на формите му ума и своеобразна, благородна красота и до ден днешен римските акведукти са украса на много местности в Италия и Франция. В моста на р. Гар като строеж от епохата на Август, е намерил косвен израз класическия принцип на архитектурното членение. Най- горния ред дъги се възприема като корниз, увенчаващ цялото съоръжение. В умението да се сведе материалът до минимум и да се олекоти стената се разкрива духът на гръцкия ордер.
    В някои римски постройки принципите на ордерната архитектура изглеждали напълно забравени. В гробницата на Еврисак, строителят, може би по поръчка, е използвал мотив от неговия професионален атрибут- хлебопекарните нощви, и е украсил с него горната част на стената; долната част е запълнена с двойни колони, сякаш издялани от самата стена. Постройката завършва горе с богат релефен фриз; пиластрите в ъглите едва се забелязват. Целият строеж се възприема като компактен и хоризонтално разчленен масив с твърде тежък връх: стената образува равна плоскост, лишена от ясно изразен център. В сравнение с гръцките сгради тази гробница е почти уродлива. Но много нейни елементи са получили по- късно в римската архитектура ярък художествен израз.
    Когато говорим за римското изкуство, ние взимаме предвид на първо място паметниците от императорската епоха. По това време художествената дейност в столицата достигнала огромен блясък. Рим се радвал на плодовете от завоеванията си. Армията била главната опора на императора, римската беднотия се купувала с цената на безплътни угощения, от самоуправлението останало само смътен спомен; държавата си служела с терор и демагогия. Римския императорски престол попадал в ръцете на разюздани тирани. В редките щастливи години на него застанали разумни владетели; тогава Рим можел да лекува раните си, да заздравява външното си положение и да се отдаде на творческа дейност.
    Въпреки политическите бури, животът имал и своята привлекателност. Свободомислието не могло да се задуши изведнъж. В гръцката мъдрост и красота римляните намирали висша наслада. На това увлечение плащал данък дори и най- поквареният и жесток римски император- Нерон. И все пак в Рим изкуството заемала съвсем различно място отколкото в древна Гърция.
    В грандиозността на римските развалини потомството вижда гордост, на съзнанието на Рим, че е господар на света. Насочването на римските архитекти към нуждите на обществото може да е издигнало значението на човека в изкуството. Ала в римските строежи има повече безскрупулна демагогия, отколкото истински хуманизъм и чувство за красиво. Марк Аврелий преписвал като особена заслуга на своя предшественик Пий това, че не се е занимавал със строителство.
    В римската архитектура имало много различни типове постройки и ансамбли. Най- величествен сред тях бил форумът. В Рим недалеч от древният републикански форум, с неговите струпани нагъсто храмове и светилища се издигали форумите на римските императори. Всеки император се стремял да се увековечи с такъв ансамбъл.
    Форумът на император Траян почти достига размерите на Атинския акропол. Тук се намирали обществени сгради и светилища на града. Педантичният ред, привързаността към строгата симетрия, която така бие на очи в римското жилище, са изразени в огромен мащаб и в Траяновия форум.
    Посетителят влизал първо в открит квадратен двор, заобиколен от портик и от две полукръгли екседри, отделени със стена. до него била долепена голямата „Базилика Улпия” с двоен ред колони вътре, зад която следвали сградите на гръцката и римската библиотеки. В центъра на площада се издигала запазената и до днес колона на Траян. Като завършек на цялата композиция срещу посетителя се изправял храмът на Траян върху висок цокъл, с огромно стълбище пред входа.
    Строгата симетрия, прегледната последователност и общата ос на целия ансамбъл напомнят композицията на египетския храм. Но римският форум не е замислен като място за преминаване на процесии, в него липсва и постепенно нарастващата тайнственост присъща за египетския храм. Всяка част от римския форум- тъкмо в това откриваме следите на класическата школа- се отличава с пълна завършеност. Само че тук римските строители не оперирали с обеми като строителите на Атинския Акропол, а с открити интериори, в рамките на които се издигат малки обеми като колоната и храма. Тази нарастваща роля на интериора характеризира римския форум като изключително важен стадий в историческото развитие на световната архитектура.
    Със строгата правилност на своите планове римските градове приличали на военни лагери. Те били пресечени от две улици ; до кръстовището се намирал центърът на града: форумът, храмовете, театъра. По протежение на правите като стрела улици се нижели редици огромни колони. За разлика от гръцките колони, римските не били свързани с опиращите до тях сгради, а образували самостоятелен ред. Над улиците се издигали огромни триумфални арки. Живеещият в такъв в римски град се чувствал винаги като войник на огромна армия и се напирал в състояние на постоянна бойна готовност.
    Нов тип в римската архитектура, плод на целия начин на живот на императорския Рим, били триумфалните арки, издигани за ознаменуване тържественото влизане на някой победител. Те не служели като порти, издигали се едва няколко години след печелена победа, така че победителите, завръщащи се на бойните колесници в Рим, не могли още да минат през тях. Арките имали задача да напомнят на потомството за победата. Украсени и разкошни, арките, се различават коренно от сдържаните по форма и лишени от всякаква украса римски акведукти.
    Самата арка образува каменен масив с широк дъговиден отвор по средата и напомня строителна схема на древните крепостни порти. Но тъй като този масив е различен съобразно класическия ордер, това до известна степен отслабва впечатлението за тежест, прави конструкцията съразмерна и ясна. Тук обаче ордерът е получил неизвестното за гърците гълкуване. Всъщност в постройката са налице два ордера: единият, върху който лежи полукръглата арка, се опира върху долния двустъпален цокъл; другият се състои от могъщи полуколони, стоящи върху висок подиум, и придава на цялата архитектура блясък и тържественост. Двата ордера се преплитат един с друг; корнизът на първия се слива с корниза на нишите. По този начин в архитектурата се въвежда ново начало, непонятно за гърците. А първи път в историята на архитектурната постройка се изгражда от съотношението на две системи. С това се подчертава чисто представителната роля на колоните и ордера.
    Слабостта на римляните към внушителност и сила на въздействието се проявява при арката на Тит в огромния антаблеман и в атиката , на която е поставена каменна плоча с надпис. Резките сенки от корниза и пластичността на формите придават на архитектурните форми сила и напрежение. Въпреки всичко това арката на Тит се отличава със съразмерност на пропорциите си и с яснота на членението .

    Римските театри, за разлика от гръцките, които били тясно свързани с природата, били предназначени за многолюдна и жадна за зрелища тълпа, служели за показни гладиаторски борби и състезания по юмручен бой; тук били хвърляни на зверовете християни и устройвали „морски сражения”. Тези зрелища нямали никаква връзка с мита и обреда и не пораждали възвишени художествени впечатления: главното им предназначение било да развличат и приковават вниманието на тълпата.
    Със своите три етажа римският Колизеум се издигал насред града. Създаден на равен терен, откъснат от природната среда, той служел за забавление и удивление на римското население. Поразително е до каква степен Колизеумът е отговарял на поставените изисквания: сградата побирала петдесет хиляди зрителя, най- големия брой хора, който някога са могли едновременно да гледат едно и също зрелище; тя имала осемдесет изхода и това позволявало на зрителите в даден случай на природно бедствие да напуснат Колизеума за около пет минути.
    Колизеумът от друга страна сам по себе си има своята особена красота и изразителност. Самата идея да се обкръжи огромното съоръжение с една единствена стена, да се оформи като цялостен, завършен обем, който да може да се обхване седи поглед от всички страни, намира израз класическата школа, едно своеобразно претворяване на уроците по гръцка класика. Вътре Колизеумът създава неотразимо впечатление c яснота и простота на формите
    Отвън прави впечатление липсата на какъвто и да е център или акцент: три пояса арки върху високи колони и четвърти, може би добавен малко по- късно пояс, отговарят на вътрешното членение. Те наистина не съвпадат напълно с етажите, но все пак характеризират вътрешната структура на Колизеума и това оправдава съществуването им.
    Хората често упреквали римските архитекти, че в Колизеума и в много други сгради, те са накърнили убедителността на наистина прекрасната конструкция с ненужни колони. Ала в Колизеума колоните са израз на живота в камъка. Като изпънати мускули, те повишават енергията на арките и създават напрегнат контраст между тъмните интерколюмнии и светлите стълбове. Разчленявайки стената, колоните внасят ред в постройката и я правят по- ясна и съразмерна.
    Отвътре Колизеумът е лишен от всякаква украса , както се казва, многолюдната тълпа била достатъчна такава. За сметка на това, отвън обаче бил украсен със статуи, поставени в арките на двата му горни етажа и те сякаш пластично олицетворявали многолюдното население. Цялата арена трябвало да бъде израз на сдържана , но внушителна сила, затова и трите му открити етажа с техните аркади били увенчани с четвърти по- масивен, разчленен само от плоски цилиндри.

    Пантеонът на отстъпва по значение от Колизеума. При строежа на тази сграда бил използван целият много вековен опит на римската архитектура: стените и са иззидани от два слоя тухли, споени с ломен пълнеж и хоросан; приложени са разтоварващи арки и облекчаващи стената ниши. Плавното впечатление от Пантеона е широкото му под куполно пространство, високо около 42 метра, и също толкова широко
    Пантеонът служел за храм на всички богове. Само поради тази причина в центъра му не можела да бъде поставена статуята на един бог. Така се налагала необходимостта от пространствена ширина. Тук ясно проличава по- развитата в сравнение с гръцката форма на импресионалната римска религия. Наистина пространствената дълбочина получила развитие още в елинистичната епоха, ала тогава пространството било слаб оформяно и неограничено; то се маркирало с разположените в няколко плана фигури или колони.


    Интериорът на Пантеона създава съвсем друго впечатление. Още с влизането в обема обзема чувство за необятност. Пред посетителя се простира съвършено празна зала, която по просторност не отстъпва на Колизеума, един свят, създаден от творческите усилия на архитектите. Над него величествен и спокоен като небосвода се извисява и сякаш се носи във въздуха огромен купол, през чиито кръгъл отвор прониква светлината, озаряваща съразмерно пространството.
    Римските архитекти останали верни на привързаността си към ясната и обозрима форма. Вътре Пантеона се обгръща леко с един поглед. Отвън сградата образува цялостен цилиндричен обем: само в рамките на това единство можем да установим известно членение. Пред входа на масивната сграда се издига огромен потрик с висок триъгълен фронтон, който трябва да образува прехода към купола. Вътре стените се разчленяват отчетливо на три хоризонтали пояса. Долният е украсен с големи колони и пиластри, ограждащи нишите. Над него минава втори пояс от слепи прозорци с малки пиластри между тях и над всичко това се носи куполът, разделен на постепенно смаляващи се към върха касети. С отвесните си членения, кастите се свързват с пиластрите и колоните, а с хоризонталите си повтарят линиите на корнизите. Класическият ордер, включен в куполната композиция и е подложен на налягането на купола, е загубил тук първичния си характер. Но колкото да са малки колоната и човекът в сравнение с цялата сграда, тя на ги смазва с величавостта си.
    Особената внушителност на Пантеона се крие и в просторната и цялостна архитектурна композиция. Всяка част от Пантеона се съпоставя непосредствено с целия си обем или с пространството на цялата сграда. Пантеонът е удивлявал с величавостта си поколения след това.

    Към средата на 1ви век от н. ера нуждите на римския градски живот извиквали вече нов тип сгради, така наречените терми. Те представлявали колосален комплекс- малък град, с оградни стени. Обширността на ансамбъла отговаряла на различните предназначения на отделните съставящи го сгради. Този вид комплекс отговарял на най- различните потребности на древния римлянин, като се започне от физическа култура и се свърши с потребността от духовна храна, философски беседи и размишления в уединение.
    Отвън термите нямали много привлекателен вид. Съществено било оформлението на интериорите. Разположението на отделните им помещения поразява със своята рационалност, ред и целесъобразност. Широките врати и многобройните входове и съблекални съответствали на големия им капацитет. Отоплителните уредби, нагряващи самите каменни настилки, давали възможност да се регулира топлината и студа в отделните помещения, разположени по реда на постепенно повишаване на температурата.
    При цялото разнообразие на формите- триъгълници, квадрати, полукръгове, овали и пр., строителите на термите на Каракала неизменно ги подчинявали на симетрията и основната композиционна ос. Целия ансамбъл се увенчава от купола на калдария, който има далечна прилика с Пантеона. Редуването на различните помещения било съпроводено от смяната на светлините и цветовите ефекти. Стените били облицовани от мрамор- червен, розов, пурпурен и нежнозелен. Това тонално единство на интериора далеч не приличало на многоцветността на древногръцките сгради с ясно разграничени архитектурни елементи.
    Сравним ли устройството и оформлението на римските терми от 3 век пр. н. ера с архитектурните паметници от републиканско време, като например Табулария, можем ясно да видим еволюцията на вкуса в римската архитектура. В ранните паметници преобладават строгите и ясни форми, с точни разчленения, плоскостта е подчертана. В по- късните постройки, формите стават по- богати, по- голяма роля играят светлинните контрасти и члененията са по-слабо подчертани.
    В началото на 2 век, император Адриан си построил огромна вила в Тиволи. Той бил поклонник на гръцката култура и мечтаел да възроди Атина. Издигнал до стария град нов Адрианов град и се опитал да надмине Партенона с един колосален храм на Юпитер.

    Римляните умеели да придадат отпечатък на сериозност дори на произведенията от приложното изкуство. Римското кресло, украсено със сфинксове, прави впечатление на истински трон. То е тежко, устойчиво, дори масивно. Крилатите зверове, сфинксовете, които били реалност за хората от Древния Изток и намерили място и в гръцкия мит, тук служат само за украшения, подобно на епитети и риторични обрати. По смисъл тези същества са алегории на властта и на силата. По форма се превръщат в съставни части на предмета, краката им служат за крачета на креслото, а красиво извитите има крака- за облегалка на ръцете. Тук за първи път в историята се появява т. нар. съзнателна стилизация.
    Върху римските декоративни плочи, често се изобразява орел, символът на римското могъщество. В римските релефи, крилата му са придадени много правдоподобно, така, както разкошният венец и развяващите се от вятъра ленти. Но своеобразието на римския релеф е в това, че фигурите не са толкова свободни, понеже могат да се разглежда просто като изображение, но не са и толкова стилизирани, че да станат знак, емблема. Стремежът на тази декорация е да се запази живостта на изображението и заедно с това да му се придаде алегорично значение.
    Римляните открай време били майстори на историческата проза: историческото чувство било в във висша степен присъщо за древноримския дух. Историческият релеф е изобретение на римляните. В релефите върху арката на Тит, са представени същите онези триумфи на императора, в чест на който била построена арката. В един от тях той потегля с бойна колесница, крилатата Виктория, алегоризира победата, с едничкия фантастичен елемент в това строго историческо изображение. В друг релеф на арката на Тит е представено пренасянето а ерусалимските трофеи, в това число на една от най- големите европейски светини- седемсвещника. Двата твърде изкусно изваяни релефа а тяхната градация на плановете имат подчертано картинен, живописен характер.
    Римската държава се нуждаела от постоянна прослава на подвизите на римското оръжие и на държавническата мъдрост на управниците. Единствено за тази цел, историческите релефи красят римските триумфални арки. Стремежът да се опише нещо в подробности породил мисълта да се украси колосална колона с дълга лента, подобна на източен фриз или на папирусов свитък. Най- известното съоръжение от този тип е колоната на Траян. тя е тридесет метра висока, куха отвътре и е украсена с двадесет метров релеф с хиляди фигури.
    В релефа се разказва за походите на император Траян срещу даките и битките му с тях. Стойността на тези релефи като исторически източник не подлежи на съмнение. В тях намираме правдиво и безпристрастно изображение на историческите събития.
    Особено живо е изображението в релефа, представящ отбраната на римските кастели на Дунав срещу даките. Лесно разпознаваме римските легионери, които се защитават срещу нападащите дългобради варвари. Можем дори да различим голобрадия римски дезертьор в дакско облекло. Претрупването на плоскостта с фигури, с свързва с древноримската традиция и с асирийски прототипове. Ала историческият материал, който трябвало да се претвори в камък, бил толкова обширен, че трудно можело да се избегне впечатлението за монотонност и скука. Задачата да се даде художествен израз на едно историческо описание, да се обедини то в една завършена композиция, се оказала не по силите на скулпторите ; те не успели ясно да изтъкнат във всяка сцена най същественото. За разлика от релефите върху траяновата колона, тези на Адриан върху Константиновата арка, проличава ясно другата крайност на римската култура- подражателството и класицистичната сухота на композицията и изпълнението. най същественото. За разлика от релефите върху траяновата колона, тези на Адриан върху Константиновата арка, проличава ясно другата крайност на римската култура- подражателството и класицистичната сухота на композицията и изпълнението.
    Най- хубавото от цялото римско наследство в скулптурата е, разбира се, портретът. Историческото чувство на римлянина, както и привързаността му към неподкупната истина, умението в ясна и лаконична форма да изразяват плодовете на зрелите си размисли и продължителни наблюдения- всичко това е намерило отражение в римския портрет. Неговите майстори наричали нещата с истинските им имена. Те са изобразили Клавдий с въз лукавата си усмивка, Нерон- с тежкия му поглед на престъпник, Вителий – с неговата шия на бик, подпухнала от тлъстина, Каракала- с мимиката му на свиреп злодей. Можем само да се учудваме, че деспотичните императори, които не търпели да им се противоречи в нищо, са позволявали на художниците да им казват така брутално истината в лицето. Очевидно в практиката на изкуството не била навлязла онази възвисяваща измама, към която то прибягнало по- късно. Художникът можел да сложи най- много на императорската глава венец или да я постави върху торса на древен бог; но когато му искали портрет, той не можел да не изобрази човека с цялата му отблъскваща грозота.
    Забележителните римски портрети били съвременници на големите римски майстори на прозата: на Петроний Арбитер, който в своя „Сатирикон” облякъл в изящна форма разказа за галантните похождения на героите си: на Сенека, който безстрашно се опитвал да приложи заветите на гръцките мъдреци към ужасяващата действителност; на Тацит, който с твърд, спокоен глас разказвал за злодеянията на Нерон, скривайки под маската безстрастието дълбокото си вълнение: най- после и на римските сатирици Марциал и Ювенал, у който раболепието се редувало с безсрамна дързост, а присмехът им бил изпълнен с жлъч. В своите литературни портрети на римските цезари Светоний безмислостно разголвал уродливостта на римските владетели. За Клавдий той казвал: „В смеха му имаше нещо непристойно, още по- лош беше той в гнева си, когато устата му се изпълваше със слюнка, носът му течеше, езикът му се заплиташе, а главата му се тресеше”. Светоний не пощадил и добродушния Всепасиан:” Лицето му имаше израз на човек, който постоянно страда от лошо храносмилане”. Светоний рисувал по- скоро карикатури, отколкото портрети на римските владетели.
    Римското портретно изкуство изминало дълъг път в своето развитие, което се изразило в промяната на целия външен вид на хората, на модата, на прическите, но преди вси1ко на замисъла и изпълнението, на самия стил на портрета. Портретите от републиканската епоха изтъквали нравствената сила на човека. Реализъм се проявява в портрета на Веспасиан, с напрегнатия поглед, в почти квадратната глава на Тит с неговото намръщено чело и в редица други портрети на частни лица от онова време.
    Сред тях се открива и портрета на римлянин о т Неапол. Трезвата правдивост в изображението на този стар, много изпитал от живота човек се отстъпва на портретите от републиканската епоха. В портрета много точно са доложени умореният поглед и беглата усмивка върху тънките устни с малко отпуснати ъгли. Ала пък портрета притежава един по- зрял художествен замисъл, едно по- изразително изграждане на портретния образ. Ясно е че класическия период от времето на Август е оставил следи в римското изкуство. Той научил художниците да подчертават в лицето на човека същественото и на него да подчиняват второстепенното. Той научил римските майстори да търсят в лицата на своите съвременници черти на по- висша човечност.
    Римският портрет по своята изработка е повече очертан и изрисуван, отколкото моделиран, както при древногръцкия портрет. Все пак художникът успява да изтъкне най- значимото – подредената върху челото кичури коса, енергично характеризирани са очите, носът е здраво поставен, устните- тънко откроени, а главата добре се свързва с бюста. В този портрет има чувство за мяра, непознато до тогава, но и непостигнато в по- късното римско изкуство. Но дори и в този зрял портрет липсва оная свежест и живост в изображението, онази човечност, която лъха от гръцките творби. От него лъха достолепие и скука, както от релефите на траяновата колона.
    В началото на 2 век от н. ера се очертал нов поврат към класицизма. В маниерно стилизирани изображения римските скулптори се отрекли от традиционната си дарба на портретисти. Все пак възраждането на класическия вкус намерило отражение в редица римски портрети. Бръснатите лица и тяхната оголена мимика се сменят с благообразни лица с гъсти бради, напомнящи старите гръцки философи. В портретите на самия император скулпторите търсели спокойствие, достойнство и съсредоточеност, въпреки, че лицето на Адриан с неговия месест дълъг нос малко отговаряло на класическия идеал. Сега отново се засилило пластичното моделиране на лицето, обрамчено от подредените в правилни къдрици коси.
    Подражанието на гръцките портрети не могло да доведе до възраждането на истинската класика, но повратът в тази посока се оказал плодотворен за по- късното развитие, особено по времето на последните Антонини- Антонин Пий и Марк Аврелий, и на Септетмий Север. За римската държава, вече разяждана от дълбоки вътрешни противоречия, настъпил още веднъж кратък щастлив период. Това не било време на големи събития и на1инания, но все пак сега се отделило повече внимание на вътрешния ред в страната, предприети били частни реформи и подобрения, развила се благотворителността.
    Към края на 2 началото на 3 век в Рим се създават портрети, които носят отпечатъка на особена човечност. Някогашния суров реализъм на римския портрет се одухотворява, тънката моделировка и подчертаването на сянката обогатяват пластичното му въздействие. В главата на негър от Берлин спецификата на негърския тип личи ясно, но не е толкова силно подчертана, че да се накърни човешкото в образа. Къдравата коса и живият поглед са предадени с голямо майсторство. Струва ни се дори, че долавяме тъмният цвят на кожата. Същественото тук е обаче чувството за симпатия, което внушава изображението.
    В течение на 3 век, римските портрети се одухотворяват още повече. Особено значение се придава на очите на тези замислени, уморени от преживяванията си хора. Погледите им са изпълнени с проникновена хуманност и доброта. Простият и ясен строеж на по- старите римски портрети се заменя с по- меката обработка на мрамора, която почти му отнема материалността. Скулпторите използват свредела, особено, когато трябва да се придаде коса или брада. Някой римски портрети о особено тези, създадени по времето на гръцка почва, се отличават с такава моделировка, каквато не била постигната чак до 17 век. В тези красиви , нежни лица, съвременният човек вижда духовният образ на хората от Късната античност, които понякога постъпвали като християни, макар и да не знаели нищо за Христос и Християнството. Късноримските майстори се домогнали до израза на хуманност, без да се откажат от началата на древногръцкия мироглед.
    В противовес на това течение в много портрети от първата половина на 3 век отново се промъква старият римски реализъм. Този път той служи за възхвала на суровата войнишка сила на императори и пълководци, на тяхната зверска жестокост и свирепост. По това време е създаден известният портрет на Каракала, в който живописно, в духа на епохата на Антонините е предадено обраслото му, навъсено лице., белязано от конвулсиите на злобата. В мрачното и сурово лице на Филип Араб изразът на варварска жестокост не се смекчава дори от сянката на онова добродушие и чистосърдечие, които намираме в портретите от републиканския период. Може би самите хора от онова време са изисквали тези черти да бъдат изобразявани в скулптурата и са смятали тази жестокост за израз на мъжество и героизъм. Но поколенията могат да видят в това само открит порив към варварство. Този тип се среща дори в монетите, същия израз на сурова сила долавяме и в профила на император Диоклециан.

    През 3 век настъпила криза в античния светоглед. Тя се изразявала в най- различни форми, но признаците й се проявили навсякъде. Хората започнали да се съмняват в самите себе си, разяждани от вътрешна тревога. Вече отдавна те се чувствали откъснати от държавата, отчуждили се от вярата на бащите. Но те били достатъчно укрепнали, за да се заемат със създаването на нов ред. Това пораждало инстинктивно влечение към нови, още непознати форми на светогледа. Религиозните търсения се развили до известна степен на почвата на някогашната стара римска традиция ; не случайно още Вергилий се домогвал към едно олицетворено божество., а неговият герой Еней, за разлика от героите на Омир, живеел постоянно обкръжен от чудеса и винаги готов за молитва.
    Най- важна причина за новото религиозно движение бил Изтокът. От Египет дошла вярата в Серапис и Изида, от Мала Азия, култът за Великата майка, а от Иран- тайнствената религия за войнския бог Митра, почитан в тъмните пещери. Всички тези религии от далечните провинции на империята се стичали към Рими намирали добра почва. Сред тези култове имало и едно учение дошло от Палестина, за бога слязъл от небето, за да спаси човечеството от гибел. Привържениците на тази религия наричали своя бог „Спасител”, „Христос”. Те вярвали, че той доброволно е изтърпял смъртта, за да даде пример на хората и те да понасят теглата си. Тази религия имала много допирни точки с учението на римските стоици. Но тя се разпространила твърде бързо из пределите на империята и скоро изместила старото философско учение. Особено привлекателна за тях била идеята за спасението, от което силно се нуждаели тогавашните хора. Тези религии учели за тайнствената близост между бога и човека, внушавали мисълта за скорошно настъпване на страшния съд, на който и добри и лоши ще полу1чат възмездие, призовавали хората към пречистване и покаяние. В новото учение липсвала онази възвисяваща вяра в човека, с което живеело ранното антично общество, но в условията на разложение и разруха, то изглеждало на мнозина единствения изход. Тези религиозни тежнения се отразили и на късно римското изкуство. То е тъй сложно и многообразно в своите прояви , както през нито един друг период на античната култура. В него ясно се усеща разслояването на римското общество с разнородните му идеали.
    В Рим още се строели дворци, императорски вили и терми, триумфални арки, прославящи земните владетели, докато тайните общества на привържениците на новото учение се събрали в тъмните и влажни подземни катакомби, които като широка подземна мрежа прорязвали подземния Рим. Отначало новата религия била равнодушна към изкуството и гледала на него като на рожба на езичеството. Но малко по малко хората започнали да пренасят в новата вяра старите езически навици. Християните пеели химни по мелодии на гладиаторски песни. Същите художници, които работели в богатите римски дворци, украсявали и стените на катакомбите. Тук можели да се видят пастирски сцени и изящни гирлянди. С простотата на формите си живописта в катакомбите напомняла най- често римска култова живопис, картинките по домашните алтари.
    През втората половина на 3 век, живописците намерили в катакомбите своя художествен стил. По стените, оскъдно осветявани от малки лампички, се появили величествени фигури. Художниците си служели с езика на олицетворението : пастири сред овце, символизирали Спасителя сред неговата община; молещи се женски фигури с вдигнати нагоре ръце представлявали душите на умрелите; в тях имало още много тържественост, открай време присъща на римското изкуство. Но всичко наследено било претворявано в своеобразни форми. Никога още вълнението на жадуващата по висшето благо човешка душа не е било така ярко изразено, както в този жест на разперени ръце.
    Късно елинистическите и римските художници постигнали големи успехи в пресъздаването на видимия свят. Сега тази видимост, правдивостта, предавана с помощта на свободно нахвърляни цветни петна, на допълнителните тонове и трептящ въздух, служела за изобразяването на някаква съкровена същност на света, на тайнствено откровение. Навсякъде в катакомбите могат да се видят неподвижни фигури, които се открояват на безцветния фон. Те приличат на безплътни сенки, всяка от тях е напълно обособена и от всички сякаш лъха гробовен хлад. В търсенето на алегорична изразителност в образите живописните техники на античните майстори скоро били забравени.
    Катакомбената живопис характеризира само една страна на късното римско изкуство. Официалното изкуство през 4 век носело отпечатъка на сложно, многостранно развитие и добавило все по- широко разпространение особено след като християнството било признато за държавна религия. Новият светоглед проникнал постепенно и в императорското изкуство, но поставено в служба на държавата, самото християнство претърпяло коренна промяна. Освен това римското изкуство било повлияно от Изтока.
    Портата на Трир и амфитеатърът в Оранж са разчленени хоризонтално на етажи- пояси като Колизеума и се отличават с хубавите си пропорции. Чисто римски арактер има и прекрасният горен етаж на зидарията. Но масивността, материалността е изразена толкова силно, че тези паметници напомнят по- скоро древно източни постройки, отколкото архитектурата на античната класика. Трябва впрочем да се отбележи, че в по- късните паметници на самия Рим, тази масивност се налага все повече; това се вижда ясно като се сравнят две римски арки.
    В поразителен контраст това варваризиране на римската архитектура е едно друго направление, за което ни дава представа мавзолеят „Санта Констанца”. Тук е намерил най- ярък израз стремежът към одухотворяване на камъка, който е вдъхновявал и скулпторите от 3 век. Олекотяването на стената и играта на светлини и сенки лежат в основата на цялата архитектурната композиция. За разлика от Пантеона, мавзолеят „Санта Констанца” е изграден върху контраста между осветеното под куполно пространство и полутъмните галерии.
    Светлината добива символично значение и става израз на вездесъщото одухотворяване. „И светлината в мрак свети, и мракът я не обзе”- се казва в първа глава на евангелието от Йоан. Светлинният контраст сближава основният замисъл с концепцията на египетските храмове, но там светинята е скрита в мрак, а тук е озарена от лъчите на светлината. Тази светлина не откроява материалния обем на предметите, както слънчевата светлина в гръцката архитектура; тя по- скоро ги разтваря и превръща колоните в прозряна, ажурена преграда. В конструкцията има черти на класическия ордер, но те не стоят единично, а на двойки; огромни импости ги свързват със стените, арките над тях образуват плътен ритмичен орнамент. Tтук колоните се различават повече от колоните на елинистическите паметници, отколкото от тези средновековни постройки.
    Късно римското изобразително изкуство и особено релефът е твърде разновидно по характер. Тук може да се видят саркофази с бурно раздвижени и изразителни фигури, които се открояват ясно от стената в богата светлосянка. Наред с тях – особено релефите на Константиновата арка правят впечатление застиналите симетрични композиции, почти източните по характер плоски релефи с едва забележимата гравюра и къси, тромави фигури. Римските майстори от 4 век, упорито се опитвали да използват съвместно тези противоположности.
    В една колосална глава- портрет на император Константин- спират внимание широко отворените очи, леко вдигнати нагоре, с ясно очертани зеници. Това не е същата одухотвореност, която виждаме в портретите на последните Антонини, но не е вече и свободната, многостранно развита личност от античната епоха. Пред нас няма живо лице, няма представен герой, а някаква огромна маска, един страшен идол, предмет на поклонение. Константин- това е човекът, чиито лични търсения и собствени тревоги са се превърнали в лична догма, във верую. Това е едновременно глава на църквата и земен владетел, подобие на древно източните деспотични владетели. Изисканата светлосянка от 2 век, отстъпва тук място на грубо материализиране на формите, каменната маска едва се оживява от моделировката на чертите.
    Новите художествени идеи, въплътени в късно римските паметници, са намерили отражение и в естети1еските възгледи на Платон. Учението, че художникът трябва да подражава на природата, довело теорията на изкуството през Късната античност до задънена улица, заплашвало да унищожи творческото начало. Твърди се, че изкуството е съвършено, когато то изглежда като природата, а едно свое твърдение Плотин утвърждава, че художникът в своите творби изхожда от първоосновата на нещата, и го сравнява с твореца на целия видим свят.
    Като рожба на епоха на прелом и търсения късно римското изкуство не е могло да бъде тъй съвършено, както изкуството на зрялата епоха. В късно римското изкуство понякога се забелязват признаци на истински упадък, на поквара и варваризиране на античното общество. Но то има особено значение поради това, че в него се набелязват чертите на една нова епоха, която се заражда по това време под многообразното въздействие на различните исторически сили и която е определила художественото развитие в цяла Западна Европа в продължение на едно хилядолетие.

    Не само късно римското, но и цялото изкуство бледнее пред това на древна Гърция. Това признавали с горчивина дори образованите римляни от времето на златния век на римската култура. В древния Рим изкуството заемало по-скромно място, отколкото това в Гърция. Цялостта, единството на гръцкото творчество си оставали винаги чужди на склонните към еклектизъм римляни.
    Римското изкуство е естествено продължение на гръцкото, като не е лесно да се прокара граница между двата вида изкуство. За Рим се оказало достойна задача наследена от гърците, да строят големи градове, задоволяващи нуждите на много хора, инженерните строежи, развитието на портретното изкуство и на историческия релеф- всичко това било един прелом. Освен това римското изкуство получило по- широко разпространение както сред римското население, така и сред пръснатите по цялото Средиземноморие колонии. Под натиска на варварството римското изкуство било върнато назад в развитието си, но все пак наследството му се запазило. Средновековието и дори новото време, като се започне от Възраждането и се стигне до 18 век, дължат на Рим всичко онова, което знаят за Гърция.
    С много от своите художествени постижения древният Рим станал предвестник на Средновековието и на новото време; от друга страна, през средните векове, особено в Италия и Византия, могат да се открият много преживелици от Античността.
    Обгръщайки един поглед назад към Античността, можем да кажем, че духовният облик на античният човек се е определил от следното: у него преобладавало разумното начало над волевите пориви, стремежът към покой и устойчивост над влечението към движение. Човекът от новото време е развил преди всичко действеното начало у себе си, активното отношение към света, навика да се представя света в неговата променливост и в процес на възникване, потребността от лична изява и от изразяване на най- съкровеното си в изкуството.
    15.09.09-денят на най-голямата грешка в живота ми

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си