.
Отговор в тема
Страница 12 от 98 ПървиПърви ... 289101112131415162262 ... ПоследнаПърви
Резултати от 276 до 300 от общо 2426
  1. #276
    Аватара на Tedi4ka
    Регистриран на
    Aug 2007
    Град
    mezdra
    Мнения
    2 344
    Научни открития

    Научните открития нямат процес на създаване на ново. Авторът е откривател, а откритието има следните особености:
    Не може да се установи собственост
    Винаги имат причина и следствие!!! Ако някое от тях липсва, откритието е само факт.
    Трябва да могат да се проверят и от други лица
    Научни открития не са тези от георграфията, археологията, геологията, палеонтологията и обществените науки.
    Закрилата на откритията се прави, чрез закони за интелектуална собственост. Има и международно споразумение от 1978г. в Женева за регистрация на научни открития.

    Изобретения

    Технически решения на задачи. Те са решения, защото посочват начина за решение на конкретен проблем. Те са технически решения, защото начините са от областта на техниката. Те са интелектуални продукти, които за да бъдат закриляни трябва да са: (критерии за патентноспособност)
    Новост – за нарушение на новостта трябва да се разкрият признаците му и специалит да го направи. Има използване и при разкрити признаци, което не нарушава новостта: същността на изобретението е разкрита за 6 месеца преди подаването на заявка от лице действащо в ущърб; при излагане на изобретението на изложби, при условие че след 3 месеца максимум се подаде заявка
    Изобретателска стъпка – предизвиква учудване в специалист и той не може да го направи.
    Промишлена приложимост – може да бъде използвано многократно в промишлеността или селското стопанство.
    За закрила трябва да са спазени и теите критерия!!! В такъв случай те са патентноспособни. За закрила трябва да са само в обектите на ползване. Тези, които нямат закрила са:
    Резултати от художествено творчество
    Представянето на информация
    Методите за игра, интелектуална и делова дейност
    Компютърни програми
    Математически методи, като такива
    Това не са изобретения изобщо.

    Нарушават обществения ред
    Изменят генетичната идентичност
    Клониране на хора
    Използване на човешки зародиш за търговски цели
    Методи за лечение, чрез терапия и хирургичен път, като това не се отнася за продуктите
    Растения и породи животни
    Биотехнологични методи за растения и животни
    Това са патентно неспособни изобретения.
    Могат да се отнасят към обекти:
    Технически устройства и изделия
    Вещества и състави
    Методи
    Могат да са самостоятелни при ползване:
    Основни
    Допълнителни
    Служебни
    Секретни
    Процедура за закрила – чрез заявка пред държавен орган. Право на заявка имат изобретател, правоприемник, работодател. Ако работодателят не подаде заявка за 3 месеца от момента на уведомление правото на заявка е за служителя. Заявката: заявление за патент (библиографски данни, имена на заявител); описание на изобретението (име, технологична област на отнасяне, състояние на техниката, примери за приложение); патентни претенции (описание на признаците по определен начин и по-подробно; определят обхвата на закрила); реферат (описание накратко, което се публикува в патентния бюлетин); чертежи – не задължителни; декларация за приоритет; документи за платени такси. След подаване на заявка се минава през експертиза (3 системи):
    Регистрационна – само формална проверка на документите за редовност
    Отложена – формална на документите, изчакване за искане от заявителя за проверка по същество (материална – дали отговаря на критериите 1, 2 и 3) ако няма молба в срок заявката се счита за оттеглена
    Проверочна – формална + материална от ведомството независимо дали има молба. Ако изобретението е патентноспособно се издава документ.
    Вложена (в България) – проверка за класифицирана информация; проверка на формални изисквания и допустимост на закрила; публикация на заявката в бюлетина; възражения от трети лица; материална експертиза – само с молба; изходи – ако изобретението не отговаря, то има решение за отказ (може да се обжалва); ако изобретението отговаря, то има патент (обхват на права с ограничен времеви и териториален обхват) – гарантира право на собственост с 3 правомощия:
    Да се използва изобретението за производство, продажба, внос, съхранение; да се разпорежда, продава патента, сключва сделки с него, ползва за залог при кредит; да забранява на 3-ти лица да ползват без разрешение изобретението.
    Има изключения при които изобретението може да се ползва без разрешение от изобретателя и това не нарушава правата му:
    Използване за лични нужди
    За експериментални цели
    За цели на обучение
    За лекарство приготвено по рецепта в аптека
    За ползване в чужди транспортни средства временно преминаващи на територията на държава на която изобретението е патентно способно
    За поддържане на патента има годишмо патентни такси. Всяка година те се увеличават с 400лв. И всяка година сумата се увеличава в геометрична прогресия.

    Лицензионна дейност
    Възникването на лицензионната дейност е в началото на XIXв. Покупко-продажбата на лицензи е поради: икономически (стремеж да се използва най-доброто от техниката) и юридически (противопоставяне на монополното право на собственика за забрана на свободно използване) причини. Факторите за развитие са: висок риск от неуспех на изследванията (заинтересованост да се закупуват вече доказани приложни стоки); високи разходи за изследователска дейност.
    Има различни етапи на развитие на лицензионната дейност:
    Края на XVIII до началото на XXв. – случаен характер, малък брой;
    Началото на XX до Втората Световна Война – увеличаване на лицензиите;
    Края на Втората Световна Война до 80-те години на XXв. – бурно развитие, оборотът им надвишава 3 пъти оборота от международна търговия;
    80-те години на XXв. До днес – лицензионната дейност не е отделен акт на споразумение, а цялостна научно-производствена политика.
    Обект на лицензиите са повече приложните изследвания.
    Лицензионната дейност е посредством продажба. Лицензията е договор между лице ползващо обекта на лиценз и трето лице. Договорът прехвърля правото за ползване. Той е формален в писмена форма, двустранен, възмезден, за влизане в сила за други тр трябва да се впишат в официалния регистър на патентно ведомство. Договорите имат определени параметри: страни по договора; условия за ползване; срок на закрила; време за внедряване на обекта; цена на лицензията; ограничения за ползване, производство, цена, ползване на ресурси, териториален обхват; приложимо право при спорове.
    Има различни видове договори за лиценз:
    Според обекта: патентни, безпатентни, комбинирани;
    Според обхвата на правата: неизключителни (носителя предоставя правото за ползване срещу възнаграждение и запазване право за ползване и договаряне за други лицензии на същата територия), изключителна (дателят губи право за ползване на обекта на същата територия), пълна (дателят отстъпва правата си на получателя изцяло, близко е до покупко-продажба, но обекта не сменя собственика си)
    Други: крос (предоставяне от получател на дател, като форма на възнаграждение по вече сключен договор), сублицензии (споразумения между получател на изключителна или пълна лицензия на трето лице, където дателя не отстъпва по-голям от първоначалния обхват на правата. Не се ползволява от повечето законодателства.), принудителна (дава се от патентно ведомство на всяко трето лице, което поиска ако са изпълнени няколко условия:
    Изобретението да не е било ползвано 3 години от датата на патента или 4 години от подаване на заявката
    В сроковете изобретението да не е ползвано в степен за нуждите на националната икономика, освен ако няма основателна причина
    Да има национално извънредно положение
    Собственик на основен патент откаже лицензия при изгодни условия на собственик на зависим от него патент).
    За принудителна лицензия искателя не трябва да е нарушител на чужди права. Лицензията винаги е възмездна и неизключителна.

    Цена на лицензията

    Ценообразуване на нематериални обекти:
    Продукта е с уникални характеристики
    Ценноста на продукта произтича от възможностие за бъдещи приходи
    Продуктът може да има различна цена на различни територии

    Има два подхода за определяне на цената:
    Разходен: цената е на база на разходите за научно-изследователска дейност за създаване на продукта + разходи за сключване на лицензионно споразумение
    Приходен: цената се определя от очакваните приходи при ползване на интелектуалния продукт. Методи: лицензионни отчисления – процент отчисление от оборота или печалбата, което трябва да се плати на дателя и се взима от практиката в отрасъла, не трябва да се ползва самостоятелно, защото не отчита спецификите на продукта и особеностите на споразумението; квота от свръхпечалба – цената е на база очаквани приходи от внедряване на продукта, като има 2 етапа: определяне величината на свръхпечалбата и разпределяне на ефекта между лицензо дател и получател, като частта за дателя е цена за лицензия, а тази за получателя е лицензионна печалба. Разпределянето отчита: вида лицензия (пълна 40-50%; изключителна 30-40%; неизключителна 20-30%), наличие и степен на стабилност на закрила (правно защитени с висока цена), степен на промишлено усвояване; условия на договора.
    Цената определена по този метод е разчетена и размера за лицензодателя зависи и от формата на плащане на възнаграждението.
    Паушална – плащане на фиксирана сума (50% от сумата е про сключване на договора, 30% е при предаване на документация, 20% след 72 часови проби на внедряване и експлоатация), положителното е: получаване на крупна сума при подписване, лицензодателя не е обвързан с неуспехи. Отрицателното е, че полчателят плаща голяма сума при подписване; не се рачита на помощ от лицензодателя при реализация; лицензодателя пропуска по-големи евентуални приходи
    Плащане, чрез роялти – процентни отчисления, определящи се на база: печалба, оборот, стойност на продукция, от 3 до 10%. Положително е: получателя разсрочва плащанията; разчита се на помощ от дателя. Минус е: получателя може да не плати (за избягване на това в договора се записват задължителни вноски - рати)

    Роялти = разчетна цена / печалба, оборот или стойност

    Комбинирана – твърда сума при подписване, а останалото се определя на база на роялти

    Икономическа реализация на лицензии

    Обобщение:
    Внедряване в производството и реализация на националния пазар
    Износ на продукция
    Покупко-продажба на лицензии
    Съвкупност

    Положително за дателя: предоставя се на всички стадии от жизнения цикъл на продукта; лицензионна форма; избягва се затруднението при реализация.
    Положително за получателя: спестява се време и средства за разработка на собствен интелектуален продукт; спестява се време, защото се усвоява директно обекта.
    Лицензионна форма на икономическа реализация, трябва да се търси ако продукта е страничен резултат от дейността на фирмата. Да се търси при изтичане на защитни документи или при принудителна лиценизия.
    Прави се проучване за контрагент при размяна с два аспекта:
    За получател – предпочита се да няма собствени машини, суровини, материали, проследяване дела на заемания пазар.
    За дател – същите критерии, както при търсене на получател.
    Ноу хау
    За първи път понятието е въведено 1953г. в американското законодателство. Международната асоциация по индустриална собственост определя ноу - хау като знания и практически опит от технически, търговски, управленски, финансов или друг характер, които са практически приложими в правото и професионалната практика.
    Дефиниция на СОИС - ноу - хау представлява научни знания и производствен опит, представляващи икономическа ценност, чието използване обаче предполага определени знания и технически възможности от техния притежател. В тази дефиниция се съдържат следните основни моменти, относно съдържанието на ноу-хау:
    · http://www.teenproblem.net/forumНоу - хау представлява знания, умения, опит. То може да е само едно от тук изброените или комбинация.
    · http://www.teenproblem.net/forumЗа да бъдат използвани тези знания купувачът http://www.teenproblem.net/forumтрябва да разполага с технически възможности да ги приложи.
    Характерните черти на ноу-хау, които го определят като обект на интелектуалната собственост и които го отличават от др. обекти са:
    1. http://www.teenproblem.net/forumИкономическа ценност на ноу-хау - за да представлява ноу-хау една информация тя трябва да е икономически ценна за нейния притежател. Тази ценност може да се прояви http://www.teenproblem.net/forumчрез параметри като увеличение на производителността на труда, намаляване на разходите за производство. Тази информация осигурява конкурентно предимство нейния собственик пред останалите пазарни участници.
    2. http://www.teenproblem.net/forumПрактическа приложимост на ноу-хау.
    3. http://www.teenproblem.net/forumОтсъствие на правна закрила.
    4. http://www.teenproblem.net/forumКонфиденциален характер на ноу-хау. По отношение конфиденциалността трябва да отбележим 2 съществени момента:
    · http://www.teenproblem.net/forumНоу-хау е тайна за субект, който се нуждае от него в точно определен момент. Тук решаващ е фактора време. Лицето, което иска да придобие ноу-хау би могло и само да достигне до тези знания след определен период. Но фактът че се нуждае от него в точно определен момент превръща тази информация в ноу-хау за него.
    · http://www.teenproblem.net/forumТази информация може да е достъпна, за много лица, но фактът, че не е известна за лицата, които се нуждаят от нея я превръща в ноу-хау за тях.
    Разграничаваме 2 основни вида ноу-хау:
    Ноу-хау от технически характер:
    1. http://www.teenproblem.net/forumНаучно - технически решения, които не отговарят на критериите за патентоспособност.
    2. http://www.teenproblem.net/forumНаучно - технически решения, които са патентоспособни, но умишлено се пазят в тайна. Причини за това могат да бъдат: прекалено кратък срок на закрила, сравнен с по - дълъг срок на морално остаряване на информацията, съдържаща се в тях; невъзможност за хващане на нарушители, поради факта че тези решения не дават отражение в/у крайния продукт.
    3. http://www.teenproblem.net/forumНучно - техническа информация, която сама по себе си е не патентоспособна , но без която е невъзможно прилагането на вече съществуващо патентно решение.
    4. http://www.teenproblem.net/forumПроизводствен опит и умения.
    Към ноу-хау от икономически характер спадат:
    1. http://www.teenproblem.net/forumОрганизационно - управленски сведения, информация за административно - организационна структура, длъжностни характеристики, отношения на координация м/у звената.
    2. http://www.teenproblem.net/forumСведения свързани с реализацията на продукцията (търговски ноу-хау), методи за маркетингови проучвания, информация за потребителите, конкуренти и др.
    3. http://www.teenproblem.net/forumФинансово - икономически сведения (т.нар. финансово ноу - хау), сведения за сведения за изпълнение на финансови планове, методи за определяне на себестойността на продукцията, методи за изчисляване на обращаемостта на капитала.
    Сключването на лицензионни договори за ноу-хау е съпроводено с редица трудности, обусловени от специфичните характеристики на този обект.
    · http://www.teenproblem.net/forumРискът за страните по договора е по - голям в сравнение с чистите патентни лицензии, тъй като лицензодателя разкрива информация, която е възможно купувачът да разкрие на 3-ти страни. От своя страна купувачът не може да бъде сигурен в какъв срок информацията ще остане в тайна. Лицензодателят се стреми да не http://www.teenproblem.net/forumразкрива изцяло същността на информацията, но купувачът не е готов да плати без да знае какво получава. Затова обикновено се сключва предварителен договор, с който лицензополучателя се задължава да не разпространява и да не използва сведенията, получени от лицензодателя до дата на сключване на лицензионния договор. Ако го направи плаща неустойки.

    Автор и носители на авторско право
    Автор е физическото лице, в резултат на чиято творческа дейност е създадено произведение на литературата, изкуството или науката.
    Обекти на авторско право
    Кои са обектите на авторското право се определя в чл. 3 ЗАвтПСП. Ал. 1 съдържа легалната дефиниция на понятието обект на авторско право - това са произведения на литературата, изкуството или науката, които са резултат от творческа дейност и са изразени по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма. Следва и примерно (неизчерпателно) изброяване на видовете обекти на авторското право.
    Какво не е обект на авторско право
    Не са обект на авторско право нормативните и индивидуални актове на държавни органи (закони, наредби, постановления, правилници, заповеди и пр.), както и официалните им преводи, идеи и концепции, фолклорни творби, новини, факти, сведения и данни.
    Свободно използване на произведения

    Има две категории действия за ползване от трети лица без разрешение на автора и не са нарушение:
    Действие на ползване без заплащане на автора: ползване на цитати с посочване на автора; за научни цели, за библиотеки и учебни заведения; за медиите; публично представяне по безжичен или кабелен път на изложени произведения; за националната сигурност и съда.
    Действия, чрез заплащане на компенсация: възпоизвеждане на литература за копиране за лични цели; възпроизводство по и върху всякакъв начин или предмет; звуково или видео записване. За тези действия се дължи компенсация – 2% от стойността на репрографските маашини и носителите. То се дължи от производител или носител. Срокът на действие на авторските права е живота на автора плюс 70 години след смъртта му. За трудови произведения – 70години от огласяването им.



    http://prize.bg/tedi4kata -моля ви влизайте

  2. #277

    плс

    http://zamunda.http://www.teenproble...ownload/18230/ Моля те спешно е.Мерси предварително

  3. #278

    Re: плс

    Цитирай Първоначално написано от Koteto0o0o0
    http://zamunda.http://www.teenproblem.net/school/download/18230/ Моля те спешно е.Мерси предварително

    ЕСХИЛ - „ПРИКОВАНИЯТ ПРОМЕТЕЙ”
    ПРОМЕТЕЙ - СИМВОЛ НА ЧОВЕШКИЯ ПРОГРЕС

    Прометеевият образ е първият при¬мер за герой-хуманист в световната литература. Създаденият от Есхил об¬раз на драматургичен герой се основава на ранния Хезиодов мит, но носи бе¬лезите на едно по-късно мислене на древния елин. Пречупен през погледа на Есхил, образът на Прометей се превръ¬ща в герой, който остава в световната литература като вечен символ на човешкия прогрес.
    Прометей е вълнуващ пример за това, как една отделна личност, надарена с безгранично човеколюбие и воля да отстоява принципите и идеите си, дава своя принос за развитието на човечес¬твото, макар да знае колко много тряб¬ва да пожертва в името на този идеал.
    Есхиловият герой е носител на ново мислене. Саможертвата в името на простосмъртните е непонятна за олимпийските богове Океан, Хермес, Власт, Сила и самодържеца Зевс. Нито един от тях не може да вникне в същ¬ността на великото му дело, нито да оцени себеотрицанието и саможертвеността на титана. Те дори считат жертвоготовността му за проява на неблагоразумие и слабост. Именно в противопоставянето на начина на мис¬лене на Прометей и останалите божества е заложен контрастът между ста¬ро и ново, прогресивно. Думите на Зевсовия слуга Власт към Хефест: „Мрази го! Бог е, но на боговете пръв враг - той даде твоя дар на смъртните!”
    са доказателство за страхопочитани¬ето към владетеля на Олимп и сляпата вяра на повечето богове в него. Те му се подчиняват безусловно, без да сме¬ят да се опълчат срещу силата и гнева му. Прометей не само има смелостта да се противопостави на мълниеносеца, но го прави открито и с пълна увере¬ност в правотата си. Дори и да знае (благодарение на пророческите си спо¬собности) колко много болка и страда¬ние го чакат заради любовта му към хората, титанът нито за миг не се разколебава и твърдо отстоява взетото решение. Нещо повече, съзнанието за извършената добрина го изпълва с гордост, както откритието радва уче¬ния, и му дава морални сили да търпи насмешливото мнение на Океан, Хермес, Власт и Сила:
    Та ето всичко, с кратка реч изказано:
    от Прометей са всичките умения!
    Дори и да е прикован и лишен от сво¬бода. Прометей побеждава в словесни¬те двубои със слепите изпълнители на Зевсовата воля. В диалога между тита¬на и Океан проличава твърдостта, ко¬ято Прометей проявява, докато оста¬налите богове, предпочитайки да останат на страната на Зевс, са изменили на предишните си позиции: „Завиждам ти, че си между невинните, след като с мен сподели всички дързости...”
    Прометей не пропуска да иронизира низостта на Океан. Титанът воюва за морално превъзходство над Зевс. В тра¬гедията на Есхил най-силният между олимпийските богове е представен кос¬вено чрез своите слуги и поддръжници и победата на Прометей над някои от тях в словесен двубой представлява всъщност своеобразна победа над Зевс. Дори и окован, благодетелят на хора¬та нито за миг не се поддава на предложението да бъде освободен, ако предскаже бъдещето на мълниеносеца. Той е носител на огромна морална сила и високи идеали, от които не би се отказал. Пренебрегвайки себе си в името на прос¬тосмъртните и опълчвайки се гордо срещу Зевс, Прометей отстоява ново¬то и възвишеното в себе си, което така ярко го отличава от останалите. Него¬вото дело допринася за развитието на човешката цивилизация. Но има нещо още по-силно - Прометей е първият, ос¬мелил се да не зачете Зевсовата воля и да защити правото на по-слабия. Такова дръзко поведение не е имал нито един от боговете на Олимп, въпреки че във вижданията на древните гърци те са носители на идеала им за съвършен¬ство. Прометей нарушава установени¬те представи за хармония, но в по-къ¬сен стадий от развитието на човешкото мислене, поведението му печели симпатии и уважение.
    В Омировата „Илиада” епическият ге¬рой Ахил се счита за най-съвършен сред останалите воини и дори ,,конеукротителят” Хектор не може да бъде смятан за по-могъщ от него. Причина за това е неговият начин на мислене, проявен при раздялата с Андромаха и в двубоя с Ахил. Хектор не иска да загине, но не за¬щото е страхливец. Изпитва чисто човешки чувства - любов и жажда за жи¬вот. Това е възприемано от древните гърци като проява на слабост. Поглед¬нато от съвременна гледна точка оба¬че, тази негова проява е напълно нор¬мална и е признак на по-различно мис¬лене от това на обикновения епически герой, готов на всичко, воден от своя гняв. И в „Илиада” съществува проти¬вопоставянето на утвърдената стара представа за образа на героя и новото, което чака да бъде осмислено и оценено.
    Именно това ново и различно мисле¬не може да развенчава утвърдените догми и да проправя пътя на прогреса в развитието на човешката цивилизация. Поведението на Прометей може да се оцени и като ненужно дръзко, както мислят Зевсовите слуги. Заслужава ли си да се извърши такава саможертва в името на простосмъртните и какво но¬си тя, освен страдания? Наистина да¬ровете на Прометей към човешкия род са плод единствено на неговото жела¬ние да улесни и да внесе светлина в жи¬вота им и не биха могли да му донесат нищо друго освен удовлетворение. За¬това и носителите на робско мислене. Каквито са Сила, Власт и Хермес, не раз¬бират постъпката му. За тях е безсмис¬лено да се прави нещо за другите, осо¬бено ако си заплашван от гнева на Зевс. Хермес пита:
    И какво не погазва, че той е без ум?
    Обузда ли беса си, макар и за миг?
    Заплашва Прометей със страшни мъки:
    ако не ме послушаш, помисли каква
    ужасна буря и море от бедствия
    ще те слети...
    Като слуга на Зевс, самият той из¬питва страх от него и оценява Прометеевата смелост като безумие. Съзна¬нието му е също толкова робско, колкото и това на Сила и Власт.
    Прометей намира съчувствие от Океанидите, Хефест и Йо, но никой от тях всъщност не може да го разбере напъл¬но. Единствен той се е осмелил да се изправи срещу Зевс и да понася вековни мъчения. Въпреки че му съчувстват, те не биха могли да бъдат като Прометей. Затова той е сам. Дали винаги тези, ко¬ито се жертват в името на човечест¬вото, са съвсем сами в делото си? Едно обаче може да се каже и да е валидно за всички тях: щом с цената на своите уси¬лия са допринесли за развитието и усъвършенстването на човечеството, те са символ на прогреса и ще имат дос¬тойно място в историята на нашата цивилизация.
    С образа на Прометей Есхил изгражда превъзходен пример за хуманен герой. В историята има още много такива бла¬годетели на човешкия род, но Прометей е първообразът и затова името и ми¬тът за него са символ на нов тип мислене, саможертва и прогрес за ця¬лото човечество.

  4. #279

  5. #280
    Цитирай Първоначално написано от glor4eto_
    http://download.http://www.teenproblem.net/school/62...h=9332207&po=4

    http://download.http://www.teenprobl...aciyata/?po=86

    ако може да ми ги свалиш
    мерси предварително


    Глобализацията е високопарна дума, която няма точна дефиниция.Тя съдържа много значения, привличайки едновременно гореща поддръжка и разпалена критика.В действителност терминът е толкова неточен,че може да бъде използван “за” и “против” глобализацията.
    Общо казано глобализацията е: заличаване на границите, преодоляване на различията, свободно движение на хора и капитали, пряк и непосредствен достъп до информация, всеобща демокрация.Основният импулс, който движи глобализацията е икономически.
    Още назад в миналото може да се проследи разширяването на търговията по време на Римската империя или Средновековието и печелившите резултати от това:предимствата на възвращаемостта, допълнителните печалби, намаляващи себестойността.Но най-вече след Великите географски открития през ХV век с разрастването на трансатлантическата търговия се развива глобализацията в съвременния смисъл на понятието.
    Глобализацията е била и е моторът на световното движение на стоки, знания, науки, техники, идеи.След 1919г.(след Първата световна война), въпреки възстановяването на мира, разорена Европа се разчленява и европейските държави се затварят една за друга.От другата страна на Атлантика – Съединените щати, Аржентина и Бразилия – огромни територии, по традиция отворени за емигранти и вносни продукти, на свой ред също се затварят.Международната търговия се срутва, капиталите не се движат, налага се контрол върху обмена,обмисля се фиксиран чрез постановление паричен курс.По цялото земно кълбо икономическият живот склерозира и резултатът не закъснява.Кризата от 1920г., която продължава 10години, оставя десетки милиона хора без работа, в някои страни се установяват диктаторски режими, навсякъде се наблюдава бърз спад на жизненото равнище.Последицата от всичко това е Втората световна война.
    Съвременното общество живее като непрекъснато разширява производството и потреблението.Това е модерно схващане за прогреса: той се измерва с процентите, с които расте брутния продукт.Логиката е все повече стоки за все повече потребители – и крайната точка на този процес е глобализацията, за да бъде обхваната цялата планета от единна пазарна мрежа.На пръв поглед крайният изход е: повече производство, изравняване на стандартите, благоденствие, демокрация за всички.
    Откакто Гутенберг е създал своята преса, която позволява съставянето на продукта (книжната страница) от еднакви стандартизирани елементи и неговото тиражиране в практически неограничени количества, производството на стоки се гради на все същия принцип: стандартни, унифицирани продукти в огромни серии заливат света.Принципът на стандартизация и масово производство е валиден не само за автомобилите и прахосмукачките, той важи с всичка сила и при средствата за масово осведомяване.Модерната технология позволява практически цялата планета да бъде заливана от едни и същи образи и думи.
    Днес глобалната информационна мрежа е изпреварила далеч търговията със стоки.Глобализацията е в пълен ход, това е обективен процес, който не може да бъде овладян или върнат обратно.
    Но редом с позитивните си страни глобализацията поражда и напрежения, и негативни реакции.Различни са импулсите, които движат антиглобалистките настроения.Първият от тях е икономическият.Съпротива поражда фактът, че глобализацията не премахва разликите в стандарта, а ги задълбочава и ги прави още по-отчетливи.Грубо казано богатите ще стават все по-богати, а бедните – все по-бедни.Холивудските продукции подсилват социалното напрежение в слабо развитите страни.Хората там се впечатляват не от сюжета на филма, а от простия факт, че всеки в Съединените щати си има собстен дом, хладилник, автомобил и си задават въпроса: а защо ние не?
    Психологическият импулс е също много силен – глобализацията разрушава патриархални структури, установени с векове отношения, налага нови форми на общуване.Ответната реакция на този импулс е връщане към стари, средновековни обичаи и традиции, в това число и възраждането на религиозния фундаментализъм.
    Особено място заема демографският фактор – населението на развитите страни застарява, то в така наречения Трети свят преобладават младите, които най – често са лишени от перспективи и възможности за реализация.Именно сред тях терорът набира и вербува последователите си.Тероризмът е екстремния протест срещу глобализацията.Да се забрани да се гледа телевизия е крайният вариант на желанието на антиглобалистите да се изолира обществото от външни влияния – чиста проба изолационизъм.
    Все пак екстремните прояви на съпротива срещу глобализацията, дори когато външно си приличат, имат различни корени.Сред младите хора, които атакуват барикадите на полицията почти няма представители на Третия свят – това са все синовете и дъщерите на развитите страни.В техния устрем да се чупят прозорци, да палят автомобили и да се сражават със силите на реда има повече сходства с поведението на футболните хулигани, отколкото идеологически основания.
    Не подлежи на дискусия, че световното надмощие на Съединените щати от много години поставя останалите страни пред непознати проблеми във свички области, включително и в областта на културата.Страховете от културен империализъм, особено като имаме впредвид глобалното проникване на американските продукти и ценности, харектиризират първоначалното развитие на идеята за глобализацията.Заплахата, свързана с идеята за глобална култура се състои в евентуалното образуване на еднородна световна култура, която да заличи съществуващите местни култури и да наложи американизирана култура на материално и духовно потребление.
    В известна степен има основание за подобни страхове, но според повечето специалисти е неправилно да се смята, че разпространението на потребителска култура автоматично и напълно заличава местната специфика на културния живот.
    Киното е една от медиите, чрез които се изобразяват спецификите на култура, разположена в определен географски район.То е едно от най-мощните средства за комуникация, с което ние не само се забавляваме, но и изразяваме себе си.Именно производството и разпространението на аудиовизуални продукти са в основата на конфликта между Съединените щати и Европа.По отношение на филмопроизводството светът изглежда двуполюсен.На единия полюс е Холивуд, а на другия – Националната киноиндустрия.Предизвикат лството пред националното кино е да се запази националната културна традиция, като същевременно се покаже разбираемо, универсално послание по един оригинален и модерен начин.В същия момент е необходимо да се насърчи творческия процес,и от друга страна продуцентът непрекъснато трябва да напомня изискванията и очакванията на зрителската аудитория.Той трябва да мисли за крайния продукт и позиционирането му на пазара.
    Бързо увеличаващите се от началото на 90 – години на миналия век международни коопродукции осигуриха платформи за обединяване на финансови, творчески, технически ресурси от участващите държави.В повечето случаи коопродукциите са разкази, които не са обвързани само с едно място, а действието се развива на различи места, като по този начин на ниво сюжет отразяват глобализацията в икономиката и културата.В момента преобладават коопродукции между страни със силни икономики и големи медийни центрове.Всъщност самите международни коопродукции са резултат на продължаващата интеграция на културни и икономически дейности в глобален мащаб.Коопродукциите имат потенциала да отразят процеса на глобализация като хибридизация между културите, но поради комерсиалната си ориентация, те се отнасят към аудиторията като към консуматори, а не като към членове на конкретна общност.
    В този икономически, културен и правен контекст в България,а и в останалите източноевропейски страни се разработват варианти на коопродукции, в които се търси успешното съчетаване между западни финанси, източноевропейски талант и евтин труд.
    Коопродукциите са добра схема да се пресъздаде новия модел на съвременния свят – постоянно в движение, миграция и преселничество.
    Към най- очевидните промени, внасяни от глобализацията в културно-духовната сфера се отнасят възникването на открити информационни потоци и пространства, разпространяването на унифицирана попкултура, сходни стандарти и стилове на живот, утвърждаването на английския като световен език.Това предопределя културният живот да излезе извън рамките на локални и национални общности.
    Да се затворим в себе си е глупав провинциализъм.Вече не е важно къде си роден, стига да притежаваш компютър и връзка със сателитна телевизия.В глобалният свят нямат значение расите и цвета на кожата – това са характеристики, които не са съществени.С развитието на мобилните комуникации изчезва разликата между “тук” и “там”.
    Масовите медии са неовладяемите оръжия на глобалното.Информационнат епоха, в която живеем е епоха на различието в противовес на стандартизирането от индустриалната епоха.В интерес на истината, въпреки различието в позициите на новинарските канали, получаваме от тях почти еднакви информации.От друга странаголемите телевизионни мрежи не излъчват регионални събития, а се спират само на онези от тях, които биха представлявали интерес за света.Глобалните новини се произвеждат от добре известни медийни центрове – няколко мощни телевизионни компании, способни да предават на “живо” от всяка точка на планетата,когато стане “гореща” и още толкова агенции с пореспонденти в цял свят.Тези медийни центрове освен крепости на свободното слово и защитници на демократичните ценности са частни търговски компании.Те принадлежат към добре осветената част от света.
    Според много автори глобализацията е нещо безспорно добро с няколко лоши аспекта, които обаче могат да бъдат смекчени с разум и усилия.Тези неблагоприятни аспекти могат да бъдат решени чрез подобряване на управлението, обръщане на по-сериозно внимание на социалните проблеми и контролиране скоростта на промяната.
    Прегледът на историческата реалност в миналото и днес ни учи, че единствената глобализация, чиято равносметка е като цяло положителна, въпреки наличните негативи, е капиталистическата, която съществува не отскоро.
    Колкото до страха на всяка държава от това , че идентичността й потъва в американската унифицираност и до борбата на “стара” Европа да съхрани “културната си другост”, трудно е да бъдат прецизно анализирани, защото се основават на своеобразната си представа на стилове, равнища и дейности.Тук се вижда грижата да се съхрани езикът, заплашен от универсализацията на английския, опасенията от търговската конкуренция на филмите и телепродукцията на Холивуд, горчивината от научната плодовитост на американските университети.
    Както вече отбелязах надмощието на Съедининете щати във всички области поставя останалите страни пред много и непознати досега проблеми.Но това е резултат от исторически процес , разпрострял се почти век.Трябва да се анализират съответните детайли, за да се прецени рационално новата ситуация и да се използва позитивното в нея, а не да се коригират крайностите, когато те вредят на балансираното и уравновесено управление на световните дела.




    СЪЩНОСТ
    С географския ареал (географската зона и условия) мнози¬на представители на политическата мисъл са се опитвали да обясняват "националния характер", да обосновават съществуващите или желани национални и международни общности или международни конфликти. Как¬то се знае географското положение не се избира (поне след Великото преселение на народите) и затова всяка държава е принудена да се съобразява с него и да го приема такова, каквото е. На тази основа се строят макросхеми, обосноваващи едно или друго дългосрочно по¬ведение в международната политика. Класическият геополитически под¬ход желае да служи за основа на рационално политическо поведение, което оптимално използва благоприятните страни на "географския фактор", или ограничава, доколкото е възможно, последиците от неб¬лагоприятните му страни. С други думи, вътрешната и външна поли¬тика па дадената страна и регион зависи преди всичко от физикогеографските условия, в които тя е обречена да съществува.
    С "геополитически" съображения мнозина изявени политици днес се опитват да обясняват една или друга външнополитическа идея. Зад термина "геополитика" те поставят днешното временно разположе¬ние на силите в света като му се придава необходимата "геополитическа" вечност. Както посочва Антоний Тодоров (в. 1000 дни от 25.12. 1991 г.) за днешния Запад "геополитическото мислене" се свежда до супероценностяване на Западната цивилизация, на богатия Север, които се нужда от защита срещу бедния Юг и обедняващия Изток. Но зад тази доктрина отново стоят интересите, а не географията.
    В края на XX век принципите на геополитиката служат за обяснение на динамичните процеси, които протичат навсякъде по света и особено в Европа. Новата геополитика на Евразия се свежда до въз¬приемане принципа на съединяване чрез обособяване. Този принцип кон¬тактува с въпроса да съществуват или да се премахнат границите между държавите. От къде и до къде да се обособи новото геополитическо прост¬ранство: от Атлантика до Урал или от Ванкувър до Владивосток? На каква основа ще се интегрират различните народи - дали върху прин¬ципите на християнската цивилизация, дали върху повсеместното гос¬подство на законите на демокрацията, пазарната икономика и формули¬раните от Хартата на основните права и свободи на гражданите? Става въп¬рос как да се осъществяват разводите на различните народи, живели в рамките на многонационални държави и как ще се осъществяват нови¬те "бракосъчетания" там, където е желан този процес - дали по мирен или по силов път? Трябва да се дадат отговори на много и разнообраз¬ни въпроси като:
    - Как и доколко съвместните усилия на държавите-участници в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и НАТО ще бъдат в състояние; да изградят надеждни механизми за предотвратяване на съ¬ществуващите все още противоречия и военни конфликти не само в Европа, но и в света?
    - Какви са политическите гаранции за равнопоставеността на различните народи, па тяхната национална сигурност и стопански просперитет?
    - Как екологическите проблеми ще бъдат вместени в интеграционните процеси?
    -Ще може ли сътрудничеството да вземе връх над конку¬ренцията между държавите и народите?
    - Няма ли да се появи носталгия по несъвършената и по безопасната, но затова пък стабилна двуполюсна система за сигурност каквато беше по времето на противостоенето на НАТО и Организацията на Варшавския договор. Каква е вероятността от създаването на нов биполярен модел НАТО - Организация на независимите държави (ОНД), в който ще има хаотична и нестабилна маса от държави с неуредени във времето етнически, икономически, религиозни, погранични и т.н. проб¬леми?
    Изобщо създаването на новото географско-политическо по¬нятие Обединена Европа кореспондира на първо място със създаването на Европейска система за сигурност. Специалистите в тази насока очертават два алтернативни варианта за създаването на такава систе¬ма за сигурност - децентрализиран и централизиран.
    Децентрализираният вариант изисква създаването на мрежа от регионални и субрегионални системи за сигурност от страни със сходно икономическо и социалнополитическо устройство и развитие, както и със съвместими международни интереси. Главният проблем на този модел е, че той неминуемо ще поражда недоверие в останалите извън системата страни. Неговото създаване ще породи като верижна реакция възникването на други съюзи, които най-малкото кодирано ще се изграждат на основата на определена доза противопоставяне. Освен това при наличието на развит такъв модел, трудно би се извършила адаптацията му към бъдещата неизбежна единна система за общоевро¬пейска сигурност.
    Централизираният вариант е свързан с нарастването на членската маса около съществуващото военнополитическо ядро - НАТО. Днес само НАТО разполага с възможността да дава съществен политически и военен принос в защита на мира и сигурността на континента. Затова на пръв поглед този вариант е най-приемлив, особено за дър¬жавите бивши участници във Варшавския договор, които из¬паднаха във вакуум на външни гаранции за своята национална сигурност след неговото разпускане в началото на 90-те години на ХХ век. Тук обаче има най-малкото два геополитически въпроса:
    Първо. Къде са границите на Европа, която трябва да се обединява и какво е мястото на Русия, САЩ и Канада в този процес?
    Второ. До каква степен със създаването на военнополитическия съюз в рамките на тези граници проблемът за сигурността може да бъде решен?
    Отговорът па тези въпроси не е маловажен, защото той е свързан с определена насоченост на интересите, с нов център на тех¬ния баланс, както в регионално, така и на континентално и световно ниво. Различията, които съществуват в степента на обществено-историческото развитие между различните географски зони на Европа ще затрудни много този процес. Нещо повече. Говори се за възраждането на "ново средновековие" на стария континент. Неговите теоретици твърдят, че след "краха" на комунизма не се е достигнало до тържест¬во на демокрацията и хуманизма. Забелязва се нарастване па хаоса в международните отношения. Задълбочи се икономическата, политическа¬та и морална криза. На мястото на ясно очертаното съперничество на двете противостоящи си суперсили, всяка от които поддържаше ред в своя лагер, а рискът от взаимно унищожение в случай на пряк конф¬ликт правеше почти нереална възможността от неговото възникване, днес в различни точки на континента и в света се оформят своеобраз¬ни "черни дупки" и зони за анархия, етнически и религиозни конфлик¬ти. Политическият елит в повечето държави както на Изток, така и на Запад е отчайващо неспособен да реагира на настъпващите промени. В тази връзка френският политолог Ален Милк твърдейки, че Европа навлиза в ново Средновековие посочва, че на мястото на рухналите закони и порядки се появяват временни структури, които често функ¬ционират в зависимост от случая. Съвременна Европа, а следователно и съставящите я държави все още не е способна да открие основопола¬гащият принцип на посткомунистическия свят. От 1989 г. са се появили 18 нови държави на континента. Расте дезинтеграцията на Запад - Бел¬гия, Италия, Испания, Франция и Великобритания. Това ще тласне про¬цесът на създаването на "Свещена римска империя на германските народи". Само така би се създал единния континентален център на ръ¬ководство на континента; би се преодоляла нелоялната конкуренция както и несигурността.
    Според Милк светът еволюира в две посоки. Първата е свър¬зана с възникването на нови градове - държави или райони - държави, а втората - с възникването на нови империи. Върху тези посоки съ¬ществено влияние ще оказват внезапни революции от типа на т.н. "Чис¬ти ръце" в Италия. Новото геополитическо пространство ще се харак¬теризира с неуправляеми хомогенни нации. Лишено от Бог, това прост¬ранство трудно ще достигне до политическо, икономическо и социално сцепление. И тъй като последните са залог за просперитет, сигурност и равновесие, тяхната липса вещае за Европа и света нерадостно бъ¬деще.
    Без да сме такива песимисти, истината изисква да се от¬бележи, че бъдещето на континента е твърде неясно. Разпада се Версайската система за мир, която победителите в Първата световна вой¬на бяха наложили за Европа. Тя бе несправедлива, защото придаде те¬ритории и народи от победените страни на победителите. Това гене¬рираше непрекъснато желание за исторически реванш и тласкани; стра¬ните към нови конфликти и войни. Все още не е ясно на какви основи трябва да се изгражда новата система за национална, регионална и глобална сигурност. Единствено, което се знае, че народите отново трябва да се върнат в своя външнополитически анализ към основните принципи на ГЕОПОЛИТИКАТА
    ГЕОПОЛИТИКАТА е научна теория, положена в основата на политическа концепция, която използва природогеографските подходи и данни( конфигурация на територията, размери на акваторията, положение на страната, климат, материалните ресурси; расов и национален състав на населението и др. ), за обосноваване на националните. и коалиционни интереси на държавите и ВП съюзи( с.18 ГП и сигурност С., 1996
    В САЩ : ГЕОПОЛИТИКАТА: “ Обществено научна дисциплина, която се занимава с ефективността на етническите, демографските и икономическите аспекти върху политиката на държавата( т.е. тя е съставна част от политиката природните, икономически, социални и демографски особености на една страна ( с. 4
    Политическата география – за пространствените отношения в света за определен период от време и контрастност на държавно политическите отношения.
    ГЕОПОЛИТИКАТА- разработване на концепции и планове за влиянието на определени географско политически и икономически фактори върху сигурността( с.18 ГП и сигурност С., 1996)
    От проблемите в пространствените параметри на политиката. Да се подчертае деликатната граница, която разделя междудържавните ( външнополитическите ) противоречия от териториалните спорове и претенции
    Проблематиката “ нацията –територии “ е в основата на геополитическите спорове след ВСВ – беше обгърната с плътна идеологическа мъгла
    Обща теза – за първостепенната важност в политиката на фактора материално производство. Под предлог, че твърдо напомнят хитлеристките начинания , още през 1945 г.руснаците и американците “ забраниха “ употребата на понятията Геополитиката и Геостратегията
    Промяната на геостратегическата ситуация в глобален и регионален план ( мащаб ) даде силно отражение на международната и национална сигурност
    Това наложи да се познават развиващите се процеси; да се дава правилната оценка; правдоподобното прогнозиране на тенденциите, за еволюцията им от ръководните държавни и военни кадри – едни от най-важните фактори за падежно гарантиране на националната сигурност на отделните държави.
    Необходимост от теоретична разработка и методология за оценка на Геополитическата и геостратегическите обосновка от различни мащаби, но подчинени на националната сигурност на страната
    ГЕОПОЛИТИКАТА се ражда като се търсят факторите, определящи развитието на обществото. Един от тези фактори определящи развитието на обществото е географската среда. ДЕТЕРМИНИСТИТЕ търсят органичната връзка на човешкото общество с природата
    Според Шарл Монтескьо ( 1689 – 1755 г) под влиянието на климата, народите са или смели, оптимисти или безволеви песимисти. Той свързва дори и робството с климата
    По време на капитализма доктрината на географския детерминизъм за правото на силния се трансформира в доктрина на жизненото пространство.
    Концепциите за жизненото пространство служат не само като идейна обосновка на териториалните граници на отделните страни, но се превръщат в държавна политика, довела до много агресивни войни.
    Успоредно и в тясно взаимодействие с географския детерминизъм се развива и широко разпространява и ДОКТРИНАТА НА ЕСТЕСТВЕНИТЕ ГРАНИЦИ – най-широко разпространение при борбата на Прусия за обединяване на Германия. Тази доктрина се развива в две направления
    - на естествените езикови граници
    - на естествените релефни граници
    Независимо на кое направление се дава приоритет на даден исторически етап от развитието на човечеството геополитиката е служила да обоснове необходимостта при завладяване на територии с население от нисшата раса – варварско изтребване, ограбване , експлоатиране С географското положение на елинската народност Аристотел обяснява нейното превъзходство и най-добрата държавна организация. Той пише: “ Елинската народност заемаща в географско отношение почти средищно положение между жителите на северните райони на Европа и Азия, обединява в себе си природните свойства на едните и на другите; тя притежава жив и мъжествен характер и развит интелект и затова запазва своята свобода, ползвайки се от най-добрата държавна организация, която е способна да властва над всички
    Расизмът и расовите концепции получават голямо развитие още в древността.
    През 16 век колониалните държави расовите теории се използват за оправдание на масовото изтребление , ограбване и агресивните войни
    Расизмът е една от най-реакционните елементи на ГП. Расовите различия се преодоляват с премахване на затвореността и с развитие на производителните сили и образованието
    Основателят на Берлинския университет Ф.Ф.Хумболд непрекъснато доказвал че : „Народите се отличават по национално-расов признак”
    Хегел доказва че “ германският дух е дух на новия свят, цели на който е осъществяване на абсолютните истини – много учени създават идеята за германизма. Свръх националната идея се дължи на гениалността, мъжеството и мъдростта на германския народ.
    Историческите корени на геополитиката се раждат в бор¬бата на научната мисъл да разкрие факторите, определящи развитието на обществото. Един от тези фактори е географска¬та среда. Детерминизмът като направление във философията възниква в робовладелческото общество. Той утвърждава, че географската среда е определящо материално условие за об¬ществения живот. Представителите на детерминизма, като тър¬сят органичната връзка на човешкото общество с природата, не виждат характерните принципни различия между тях. Те до¬ри установяват пряка връзка между отделни компоненти на природната среда (най-често климата) и явленията на общест¬вения живот. Според Шарл Монтескьо (1689—1755) под влия¬нието на климата народите са или смели оптимисти, или безво¬леви песимисти. Той свързва дори и робството с климата.
    През годините на великите географски открития географ¬ският детерминизъм е използван за обосноваване и оправдава¬не на колониалната политика в.новооткритите земи, населени с по- слабо развити народи.
    За родовачалник на ГП се смята Германия, а за нейни създатели : Фр. Ратцел( 1804 – 1904.
    В края на ХІХ и началото на ХХ век, когато борбата за завоюване на нови земи придобива крайно ожесточен характер, доктрина¬та на географския детерминизъм за правото на силния се транс¬формира в доктрината за жизнено. пространство. Концеп¬циите за жизнено пространство служат не само като идейна обосновка на териториалните граници на отделни страни, но се превръщат в държавна политика, довела до много агре¬сивни войни.
    Успоредно и в тясно взаимодействие с географския детерми¬низъм се развива и широко се разпространява и доктрината за естествените граници. Тя получава най-голяма теоретична обосновка и практическа реализация в периода на борбите на Прусия за обединяване на Германия. Тази доктрина се развива в две направления: естествени езикови граници и, естествени релефни граници. Според първата теория трябва всички територии, населени с лица, говорещи немски език, да се обединят,, в една. държава, а според втората — да се съз¬даде Велика Германия., в състава на която освен Австрия да влязат и територии на Прусия, Франция, Белгия, Холандия, Люк¬сембург, Швейцария и др. страни.

    Завръщането на понятията геополитика и геостратегия е продиктувано от настъпилите през последните години измене¬ния в глобален, европейски и регионален мащаб.
    Концепцията за национална сигурност на Република България се основава на убеждението, че геополитическите фактори са обективна основа на международните военнополитически от¬ношения. Те имат определящо влияние върху формирането на взаимните връзки, влияния и зависимости между различните силови центрове и региони в света. Република България отчита и се ръководи от възгледа, че катализатор за запазването и на¬растването на геополитическото противопоставяне ще бъде бор¬бата за влияние в районите с важно военностратегическо поло¬жение, с източници на евтини суровини, основни производствени фондове, квалифицирана работна сила и пазари за собствените технологии и продукция. Във военностратегически план нараства значението и интересът на различните сили към територията на България като плацдарм — със създаването в нейните рамки и в районите в близост до нея на икономическа, комуникационна и военна инфраструктура и потенциал на подстъпите към трите континента — Европа, Азия и Африка,
    От взаимодействието на различни геополитически фактори в света, Европа и на Балканите се формират сериозни източници на нестабилност, напрежение, рискове и заплахи за национална¬та сигурност на България на глобално, европейско и регионално равнище.
    В наше време най-далновидните учени се обявяват за по-за¬дълбочено и всестранно изучаване на геополитиката, но това да става във взаимодействие с историята, политологията, психоло¬гията и военната наука, като при това се имат предвид неотмен¬ните изисквания към геополитиката в практическата държавна дейност.
    Следователно Геополитиката е научна теория, положена в основите на по¬литическа концепция, която използва природогеографски под¬ходи и данни (конфигурация на територията, размери на аквато¬рията, положение на страната, климат, материални ресурси, ра¬сов и национален състав на населението и др.) за обосноваване на националните и коалиционните интереси на държавите и воен¬нополитическите съюзи.
    Традиционно в САЩ на геополитиката и геостратегията се отдава изключително голямо внимание. Те се разглеждат като част от политическата география или по-точно като нейни при¬ложни направления. Създадени са специални научноизследова¬телски институти за геостратегически изследвания. Ако се на¬прави опит да се установят различията между политическата география и геополитиката, то първата се приема като наука за пространствената структура и контрастност на държавно-политическата организация в света за определен период от време, а Геополитиката — за разработването на концепции и планове за влиянието на определени държави в световното стопанство и конкретната им икономическа, социална, екологична и военна политика.
    Геополитиката има непосредствено отношение към предим¬ствата на местоположението (географското положение), географското разпределение на ресурсите и усвояването им, струк¬турата на военните сили и т. н.
    Известният от по-ново време американски геополитик К. Грей в последната си книга „Геополитиката на свръх мощта" се стреми да докаже теоретичните основи на политическата и военната стратегия на САЩ. Според него същността на геопо¬литиката се свежда до разкриване на връзките между между¬народната политическа мощ и географските условия, а също териториалната статистика, ландшафта, икономическите ресур¬си, разстановката на политическите обединения и съюзи.
    Геополитическите фактори винаги оказват влияние върху политическата, икономическата и военната стратегия на държа¬вите. Ако тяхното значение се надценява и абсолютизира, както това е направено в изследването на К. Грей, то действително се преминава границата на обективния хоризонт, зад който следват идеите и принципите на вулгарната и политизирана геополитика.
    Съществуват и редица други определения. Така например според Н. Каледин тя е метод в политическата география, а спо¬ред Аксьонов — дейност, насочена към изменение на парамет¬рите на политико-географското пространство.
    Заслужава внимание определението за геополитика, форму¬лирано от С. Карастоянов като приложение в политиката на при¬родните, икономическите, социалните и демографските особе¬ности на дадена страна. Интересна дефиниция предлагат Хри¬стов и Димов. Според тях геополитиката анализира глобал¬ните и регионалните, предимства и недостатъци на географско¬то пространство. Може да се обобщи, че в по-широк научен план главната същност на геополитиката се дефинира чрез гео¬графията и по-конкретно чрез някои нейни основни направле¬ния, представляващи своеобразни проекции на контактните зо¬ни между географията, от една страна, и естествените и об¬ществените науки, от друга. В този смисъл геополитиката тряб¬ва да се разглежда като един от важните аспекти в географията и в политическата география в частност.
    Най-общо казано, обект на геополитиката е взаимодействие¬то между човешкото общество и природата. Основните компо¬ненти на човешкото общество са хората и материалните усло¬вия за тяхното съществуване, към които преди всичко се отнасят средствата за производство.
    Ако се разгледа многообразието от държавни формирова¬ния в света, ще се установи, че икономогеографската среда на цялото човечество на планетата Земя е разпределена между отделните държави или обединения от държави, които създа¬ват икономически пространства. В епохата на научно-техническата революция, когато производителните сили се развиват с много високи темпове, материалните условия за съществуване на дадена държава или икономическо пространство се оказват недостатъчни за нарасналите потребности на хората. Ето за¬що по силата на историческата необходимост за удовлетворя¬ване потребностите на хората възниква и се развива междуна¬родното разделение на труда.
    Геополитиката е тясно свързана с материалния живот на хо¬рата. Условно тя има две страни — вътрешна и външна.
    Вът¬решната страна е свързана с взаимодействието между хората и географската среда на дадена държава или дадено икономиче¬ско пространство, а външната страна — с взаимодействието между държавите и икономическите пространства при използ¬ването на принадлежащите им икономо-географски части от географската среда на планетата.
    Може да се отбележи също, че геополитиката и като теория, и като част от политическа доктрина има право на съществу¬ване като наука с обективно съдържание и прагматичен смисъл. Във връзка с протичащите фундаментални изменения в световен мащаб вниманието към концептуалните положения в геополи¬тиката се засилва на базата на теоретични обобщения на богат исторически материал и използването на нови съвременни ме¬тоди на изследване. Заедно с това трябва да се отбележи, че от всички присъщи на дадена научна дисциплина компоненти, ме¬тодологията за провеждане на геополитически изследвания е най-слабо развита. Повечето изследователи в тази област не си поставят за цел формирането на методически основи на научна дисциплина, а се задоволяват с използването на налични знания и методи за определяне на съотношението между политическите и икономическите сили в света. Във връзка с това трябва да се подчертае неприемливо ниската степен на използване на един универсален научен метод, корените на който трябва да се тър¬сят в географията и който може да бъде наречен геометод. Чрез него много по-достъпно могат да се изучават процесите и прин¬ципите на развитие на държавите, регионите и света като цяло, като се отчитат системното влияние на природните, политиче¬ските, икономическите, военните, екологичните и други геополитически фактори. Разбира се, това трябва да става в съзвучие с методите на изследване, използвани от историята, политологията, икономиката, социологията, военната и другите науки.
    Посочените определения ясно очертават предмета на геопо¬литиката и нейното СЪДЪРЖАНИЕ.
    Геополитиката изучава законите, закономерностите и принци¬пите, свързани с влиянието на географските фактори върху раз¬витието на обществото. При това се отчита влиянието не само на обкръжаващата човека среда, но и природата на човека в дадена държава или коалиция. Като изхожда от достигнатата степен на развитие на обществото, от факторите, определящи това развитие, и от интересите на държавата (коалицията), геополитиката е призвана да определи силите и средствата за постигане на поставените пред нея цели,, а следователно и общата насока за развитие на обществото (държавата, коалицията) и осигуряването на неговата сигурност.
    Като наука и практика геополитиката се ръководи от общите закони за взаимодействието между обществото и природата, които се основават на диалектическите закони за развитие на природата там, където присъства човекът.
    Геополитиката изучава основно законите, свързани с мате¬риалния живот на обществото, които от своя страна намират относително самостоятелно проявление в структурните компо¬ненти на обществото. От една страна, геополитиката изучава за¬коните, свързани с производството на материални блага, а от друга — законите, свързани с развитието на икономогеографската среда.
    Условно производствената дейност на хората може да се раздели на две части — създаване на материално-техническата база на обществото и на отношенията, в които влизат хората в процеса на производството. Геополитиката е призвана да изу¬чава законите за изграждане на материално-техническата база на обществото, свързани с икономогеографската среда на дър¬жавата (икономическото пространство). От това може да се на¬прави и изводът, че от всички социални закони, геополитиката изучава само тези, които са пряко свързани с изграждането на материално-техническата база на обществото.
    Икономогеографската среда съществува там, където същест¬вува човекът. Законите за развитие на икономогеографската среда носят отпечатъка на социалните закони, характерни за хората в процеса на производството на материални блага. В това отношение геополитиката широко се опира на различните географски науки.
    Целта на геополитиката е тясно свързана с политическите це¬ли на държавата за създаване на материални и духовни предпо¬ставки за развитие на обществото. Характерът на геополити¬ката на дадена държава (коалиция или геоикономическо про¬странство) съответства на характера на провежданата от нея цялостна политика.
    Често като геополитически се дефинират явления и процеси, нямащи нищо общо със същността на геополитиката. Според Лакост понятието геополитика се употребява далеч по-разумно и подходящо в сравнение с особено привлекателното понятие геостратегия. Той предлага разграничаване на тези две понятия, като се запази терминът геополитика на национално равнище, а геостратегия да се използва при съперничество и антагонизъм между държави или политически сили, враждебни едни спрямо други. Очевидно е обаче, че разликата между геополитика и геостратегия не трябва да бъде определяна само според мащаба на политическото мислене. От методологична гледна точка мно¬го по-сполучливо е разграничаването на геополитически про¬странствени закономерности и геостратегически интереси на отделните геопространства в глобален или регионален мащаб.

    Впрочем повеите, дошли в геополитика¬та „отстрани", говорят съвсем за друго. Имаме предвид новата поява на цивилизационния подход В труд на С. Хънтингтън от 90-те години на XX Век.20 Наистина този подход не е негоВо откритие, тъй като за това пише А. Тойнби, а преди
    него - Н. Данилевски. Но значението на тру¬довете на Хънтингтън за геополитиката е в обособяването на два абсолютно нови момента, без които Геополитическият ана¬лиз на съвременно равнище би останал не¬продуктивен.
    Първо, това е динамиката на цивилиза¬циите, откриваща такъв фон на анализа, който може да изглежда неочакван. Ако през 1900 г. - преди един век, частта на западната цивилизация от населението е била 44,3 %, през 1995 г. тя вече е само 13,1 %, а според прогнозите до 2025 г. ще бъде 10,1 %. В същото време населението на ислямския свят за разглеждания период е нараснало от 4,2 % до 17,9 %, потенци¬ално (през 2025 г.) - до 19,2 %. Стремите¬лен ръст е характерен и за африканската цивилизация (обособена условно) - от 0,4 % (1900 г.) до 11,7 % (1995 г.) и 14,4 % (2025 г.). Първа по „тежест" стана китай¬ската цивилизация - 22,3 % през 1995 г.21 Съществено е намаляването на ролята на Запада и в световната промишлена продук¬ция - от 77,4 % (1900 г.) на 57,8 % (1980 г.), както и в световния БВП - от 64 % (1950 г.) на 48,9 % (1992 г.).22
    Второ, В геополитическия анализ неизбежно ще Влезе ново определение за някои страни - разделени, т. е. такива, В които няма съгласие към каква цивилизация принадлежат. Хънтингтън смята, че най-ярък пример В това отношение е Турция, и събитията от януари 2000 г. потвърждават тази позиция: в Истанбул се провеждаше демонстрация в подкрепа на чеченските терористи, полицията я разгонваше, а участниците в нея скандираха „Еджевит в Русия!".
    Един от най-важните методи при изучаване феномените на световната цивилизация е хронологич¬ният. Научната му значимост и уни¬версалност са безспорни. Това дава основание на историята да претендира за лидерски позиции В общественото познание. Същевременно основателни претенции за методологична универ¬салност има и географската наука, тъй като всяко явление или процес се харак¬теризира и с хронологична, и с прост¬ранствена динамика. И докато хроно¬логичният анализ на развитието е в основата на историческото познание, неговите пространствени (хорологич-ни) измерения са приоритет на географ¬ския анализ. Не случайно успоредно с първите апокалиптични предупреждения за „край на историята" (Фукуяма, 1989) много учени и общественици по¬ставят и въпроса за „край на геогра¬фията", акцентирайки върху процесите на уплътняване и „съкращаване" на гео¬графското пространство (Лавров и Сдасюк, 1985; Бауман, 1999; Кондратиев, 1999; Стоянов, 2001).
    Географията възниква още в зората на научното познание и е един от най-важните му фундаменти. Поради това тя осъществява тесни методологич¬ни връзки с философията, историята, политологията, икономиката, право¬то, психологията, екологията, биоло¬гията, химията, физиката, геологията, математиката и много други. Универ¬сален знаменател за обединяването им е пространството на ГЕОВЕРСУМА (гео¬графската обвивка на Земята) като арена на конкретно взаимодействие между природни и обществени феноме¬ни. Недвусмислено потвърждение за това намираме в аксиоматичното оп¬ределение на Кант (1802): „Нашите знания могат да бъдат систематизи¬рани или по понятия, или по Време, или по пространство".
    Уникалната роля на географията за развитието на научната мисъл е в из¬ползването на универсална методология на изследване, проектираща природни и (или) социални явления върху простран¬ствена основа. В страните, чиито на¬ционални школи са водещи в развитието на световната география (Русия, Гер¬мания, франция, Великобритания и САЩ), научнообоснованата простран¬ствена организация на обществената дейност е широко разпространена и на¬мира разнообразно практическо приложение. Върху пространствения анализ се основават редица научни постижения и положителен управленски практически опит в много от високоразвитите страни, независимо от големината на техния природно ресурсен, демографски и стопански потенциал.
    В България общественият имидж на географията е нисък най-вече по субек¬тивни причини. Сред обективните при¬чини за непризнатия теоретичен и приложен потенциал на географията у нас през последните десетилетия изпъква нейното изкуствено разделяне на при¬родна (физическа) и обществена (социално-икономическа). При това общественият интерес наивно я оприличава предимно на природна наука, чиито най-атрактивни акценти се свеждат до механично представяне на тримерна статистическа информация. Що се отнася до обществената география, на нея й е отредено да битува като науч¬но направление с априорно безспорен пространствено дефиниран обект на изследване, но с оспорван от много дру¬ги науки предмет на изследване. Главни нейни „конкуренти" в борбата й за признание сред обществените науки са историята, икономиката, политологията, демографията, социологията, пси¬хологията, правото, военното дело и др. Всяка от тях е успяла да докаже своята частна изследователска мето¬дология. Но едновременно всички те използват и универсален пространст¬вен (географски) метод на изследване. Този факт не би трябвало да се разглежда като противоречие в науката. Важно условие за това обаче е взаим¬ното признаване на общата методоло¬гична база между обществените науки, включително обществената география.
    В зависимост от пространствения обхват на обекта на изследване геогра¬фията (в т.ч. обществената) условно може да се раздели на глобална и регио¬нална. От гледна точка на голямото раз¬нообразие при дефинирането на нейния конкретен предмет обществената гео¬графия се диференцира в многобройни клонове и направления - културна, социална, политическа, икономическа и други.
    Политическата география изследва взаимодействието между политически¬те процеси и географското пространст¬во. Чрез нея се отчита комплексното влияние на природни, демографски, сто¬пански и екологични фактори на обще¬ственото развитие. Теоретичното възникване на класическата политичес¬ка география и геополитиката, в частност, е в края на XIX и началото на XX век, като синтез от редица обществено-научни познания. Тяхна философс¬ка основа става структурализмът, чрез който се разкрива логиката на от¬ношенията и връзките между елементи¬те на зададена система (Павлов, 1999). До Първата световна война политичес¬ката география и геополитиката се разглеждат като синоними, но след това започва постепенното им разграничава¬не. Политическата география се утвърждава като част от развитието на гео¬графските науки, а геополитиката из¬ползва все повече методи за изследване от политологията, социологията, исто¬рията, военната наука и други. Различи¬ята между политическата география и геополитиката стават най-забележими в Германия в началото на XX век, къде¬то политическата география се тълкува като наука за пространствените условия на държавата, а геополитиката -като наука за пространствените изиск¬вания на държавата.
    В най-широк смисъл геополитиката се развива като наука за влиянието на про¬странствените природни и обществени фактори върху културно-политически процеси в световен мащаб. В по-тесен смисъл геополитиката разглежда прост¬ранственото поведение на държавите, а в най-тесен се възприема като един от методите на изследване в политическа¬та география, т.е. като част от нея. Класическата геополитика възниква и като научна теория, и като политичес¬ка практика за обосноваване на държавни или коалиционни интереси. От тази гледна точка вече над един век тя има претенции за научно-приложно направ¬ление с обективно съдържание и праг¬матичен смисъл. Киелен (1905, 1917) смята, че най-общо геополитиката е ос¬ветляване на политически въпроси от географска гледна точка. Според него „държавата се стреми към хармония във всички области на своята дейност, а мярката на тази хармония е обект на изследване... Обектът на геополитика¬та не е „земята", а изпълнената с поли¬тическа организация държава".
    Съвременните динамични трансфор¬мации на планетарното политическо пространство активизират научните изследвания В областта на много обществени науки. Това води до модерни¬зиране на научната методология като цяло. Едновременно обаче все по-често се игнорират класическите постановки на политико-географския и геополитическия анализ. Техният фундамент често се дефинира като остарял, неефективен, ненужен, а при геополитиката - дори като ненаучен.
    Независимо от богатия арсенал от методи на изследване, съвременните обществени науки невинаги успяват да формулират убедителни обяснения за много от протичащите социално-икономически и културно-политически транс¬формации на планетарното пространст¬во. Често стандартното научно обясне¬ние на философи, историци, културолози, политолози, социолози и икономисти не задоволява обществения интерес при анализа на значими за световното раз¬витие явления. В това отношение мо¬гат да се зададат редица конкретни въпроси, на които трудно може да се отговори еднозначно. Например:
    Какво е общото между известни в историята противопоставяния и конфликти като Елада срещу Персия, Карта ген срещу Рим, италианските градове-републики срещу Турция, франция срещу Австрия, Великобритания срещу Германия, САЩ срещу СССР?
    Защо няма нито една религия, в която Западът да се отъждествява с
    положителни от нравствено-етична гледна точка качества, а Изтокът - с
    отрицателни?
    Защо след разпадането на Чехословакия по-високо развита се оказа нейна¬ та западна част - Чехия (а не Словакия),
    на Югославия - по западно разположе¬ната Словения (а не Сърбия или Македония), на СССР - при балтийските държави (а не Грузия или Казахстан)?
    Защо Франция и Великобритания винаги лобират за силна полска държав¬ност, а след Първата световна война създават т.нар. Малка Антанта?
    Защо през XX век САЩ винаги са защитавали интересите на мюсюлманска Турция, а не на християнска Гърция при честите външнополитически спо¬рове между тях, както и интересите на албанците и босненските мюсюлмани В най-новите конфликти на Балка¬ните?
    Защо по време на двете световни войни България е в съюз с Германия (и дори с „поробителката" –мюсюлманска Турция) и под една или друга форма е срещу „освободителката" Русия (както и срещу славянска, православна Сърбия)?
    Само като идеологическо ли трябва да се разглежда противопоставянето между хитлеристка Германия и болшевишка Русия по време на Втората световна война, между САЩ и СССР по време на т.нар. студена Война?
    Защо България, а не Гърция става комунистическа държава след Втора¬та световна война, независимо че левите партизански сили в нашата южна съседка се проявяват много по-силно?
    Защо съвременните руски въоръже¬ни сили не залагат в своята Военномор¬ска стратегия на самолетоносачи?
    Защо В постсъветското простран¬ство Русия възприема за стратегичес¬ки съюзник континентален Казахстан, а не прибалтийските държави.
    ОСНОВИ НА ГЕОПОЛИТИЧЕСКИЯ АНАЛИЗ
    Класическите постановки на полити¬ческата география и геополитиката, като едно от нейните основни научни направления, крият огромен потенциал при анализа на съвременните простран¬ствени политически отношения в гло¬бален и регионален мащаб, формулира¬нето на теоретични обобщения В това отношение на базата на богат истори¬чески материал и днес може да се окаже важно средство за постигането на обек¬тивни научни резултати. Особено ефек¬тивни при разкриване същността на междудържавните отношения и отно¬шенията между отделните геопространства от по-висок ранг са възможнос¬тите на геополитическия анализ.
    Геополитическият анализ е все още недостатъчно добре познат (или до¬статъчно добре забравен) у нас изсле¬дователски подход. В основата му са пространствените закономерности и фактори на общественото развитие. Относително нестандартно за поли¬тическата традиция в страните от бившия „източен блок" определение за геополитика дава Сорокин (1996). Спо¬ред него марксизмът е икономическо¬то направление в материалистическо¬то обяснение на историята, а геополитиката трябва да се приеме като алтернатива на марксизма. Може да се допълни, че от тази гледна точка геополитиката е пространственото обяс¬нение на историята, което се отлича¬ва от утвърдилите се у нас класически материалистически възгледи и идеоло¬геми. Геополитическият анализ може да се разглежда като алтернатива на редица съвременни социални, икономи¬чески и попито логически концепции.
    Често като геополитически се дефи¬нират явления и процеси, нямащи нищо общо със същността на геополитиката. Според Лакост (1993) например поняти¬ето геополитика се употребява далеч по-разумно и подходящо в сравнение с осо¬бено привлекателното понятие геостратегия. Той предлага разграничаването им - чрез геополитика да се изразяват споровете и дискусиите между граждани от една и съща нация, а чрез геостратегия - антагонизмът между враждебни държави или политически сили.
    Възникването на класическия геопо¬литически анализ е свързано преди всич¬ко с използването на фундаментални принципи, заимствани от т.нар. сакрална география, чиято методология се основава на крайния географски детерминизъм. Сакралната география обик¬новено се разглежда като псевдонаучно направление, при което социалните феномени се тълкуват чрез простран¬ствени характеристики на антагонис¬тични категории като Суша-Вода, Изток-Запад и Север-Юг. На тази база се формулират основните културно-политически и социално-икономически мотиви за пространствено поведение в световната история (вж. Русев, 2005). Чрез пространствения географ¬ски антагонизъм се създава солидна основа за извеждането на обективни изводи и закономерности за главните вектори на глобалното противоборство - между континенталния традиционализъм на Изтока и морския мондиализъм на Запада, между богатия Север и бедния Юг. Геополитическите транс¬формации на планетарното пространс¬тво след Великите географски откри¬тия са обусловени в значителна степен от това противоборство, което се проявява в различни обществено-идеологически и пространствени форми.
    Друг фундаментален геополитичес¬ки принцип е разкриването на съподчинените елементи в пространствената структура на света. Този принцип се основава на строго определен аналитико-синтетичен подход и алгоритъм, чрез който последователно да се раз¬криват глобалните и регионалните ас¬пекти на пространствено-политическите отношения. С най-голяма устойчи¬вост в пространствено-понятийното развитие на геополитиката през Х1Х-ХХ век са т.нар. Големи прост¬ранства (панрегиони), санитарни кор¬дони, диагонали, възли, ключови прост¬ранства, конфликтни зони и др.
    Използването на посочения алго¬ритъм създава условия за обективност при оценяването на геополитическото положение на Балканите и България в Европа, Евразия и света като цяло. Поз¬наването на обективно съществуващи¬те геополитически реалности е важно предимство при прогнозиране транс¬формациите на политическото прост¬ранство в перспектива. Дори и за мал¬ки страни като България геополитическата грамотност на обществото и неговия интелектуален елит е от реша¬ващо значение при формулирането на верни външнополитически ориентири

  6. #281

  7. #282
    ~Ако някой ти каже,че те обича - не му вярвай,защото истинската любов не се казва,а се доказва~

  8. #283
    Аватара на Tedi4ka
    Регистриран на
    Aug 2007
    Град
    mezdra
    Мнения
    2 344
    НАЧАЛО
    НА
    БЪЛГАРСКАТА ЦАРСКА ДИНАСТИЯ
    НА
    ТРЕТОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО



    Фердинанд Сакс-Кобург-Готски














    Нели Терзийска
    XII Г клас, №19
    V. EГ “Йоан Екзарх”
    гр. Варна
    24.04.2003
    НАЧАЛО НА БЪЛГАРСКАТА ЦАРСКА ДИНАСТИЯ
    НА ТРЕТОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

    Фердинанд Сакс-Кобург-Готски



    Българската царска династия, поради това че има старинен и прочут произход, е една от най-знатните династии в Европа.
    Основател на Българската династия на Третото Българско Царство е Цар Фердинанд I, баща на Цар Борис III и дядо на сегашния министър-председател на България Симеон Сакс-Кобург-Готски.
    Цар Фердинанд I е роден във Виена на 14 (26) февруари 1861 година. Той произхожда от прочут германски владетелски род по бащина линия и от рода на френските крале по майчина линия. Баща му, княз Август Сакс-Кобург-Готски (роден на 1817 година, а починал на 1881 година), е брат на княз Фердинанд, женен за португалската кралица Мария, а неговата сестра-княгиня Виктория е била омъжена за Немюрския дук, син на френския крал Луи Филип. Дядото на Цар Фердинанд I е бил брат на съпруга на английската кралица Виктория и на белгийския крал Леополд. Неговата съпруга пък е била княгиня Антоанета Кохари от бележития унгарски род Кохари.
    И тъй, Цар Фердинанд I е в родство с португалския и френски дворове, в кръвно родство с английския и белгийския царствуващи домове, а така също и с благородния унгарски род Кохари.
    На 30 януари 1893 година бил отпразнуван годежът на Княз Фердинанд I с Княгиня Мария Луиза Бурбонска, а бракосъчетанието е било извършено на 8 април същата година в частния параклис на Пармския херцог в Пианоре. Княгиня Мария Луиза се е родила в Рим, през 1870 година. Тя е дъщеря на Роберт Бурбонски I, херцог на Парма и Пиаченца, и на неговата първа съпруга, княгиня Мария Пия Бурбонска, дъщеря на Фердинанд II, крал на двете Сицилии. Княгиня Мария Пия Бурбонска е родна дъщеря на френския крал Карл Х.
    http://www.teenproblem.net/forumПрез 1887 г. в Търново Фердинанд Сакс-Кобург-Готски отправя прокламация до българския народ, в която се казва: „Ний, Фердинанд 1 по Божия милост и волята народна, встъпваме в престола на вековните български царе". С възкачването на престола на Фердинанд Сакс-Кобург-Готски се поставя началото на управлението на Кобургите в Третото българско царство.
    По времето на своето 30-годишно царуване Фердинанд 1 Български полага неимоверни усилия да превърне новата си родина от изостанала турска провинция в съвременна европейска държава, съхранила древната си традиция. По негово време се поставят основите на съвременна България - създава се българска индустрия и банково дело, административен и управленчески апарат, дипломатически корпус и войска, образователна и здравна система.
    Младият цар, наследник на европейския дух и традиция, спомага много за културното приобщаване на България към Европа. Създават се театри, опера, музеи и галерии, висши училища и т. н. София придобива нов, европейски облик и атмосфера. Разгръща се широко строителство на обществени и жилищни сгради, градът се водоснабдява и електрифицира, улиците се павират, в центъра се поставят характерните жълти павета, появяват се първите трамваи. Всички онези сгради, придаващи неповторим дух на стара София, оцелели след бомбардировките през Втората световна война, са планирани и изградени по времето на цар Фердинанд. Съчетали европейските архитектурни влияния със строителните традиции на българското Средновековие и Възраждане, и днес очароват и будят възхита сградите на Народния театър „Иван Вазов", Военното училище, Военният клуб и Министерството на войната, Духовната семинария и Духовната академия, сградата на Светия Синод на Българската православна църква, църквата „Св. Седмочисленици", храм-паметника „Св. Александър Невски", Синагогата, административният корпус и главните павилиони на Александровската болница, Централната гара, Централната минерална баня, Централната телеграфо-пощенска станция, Лъвовият и Орловият мост, много банки, застрахователни дружества, хотели, частни домове...Цар Фердинанд 1 Български превръща своя дворец в един от най-изящните и изискани в цяла Европа. Царят построява дворците Евксиноград - на брега на Черно море, Враня - край София, Чамкория - в полите на Рила, много ловни домове, къщи и вили. Българският владетел е ботаник и изследовател и с голяма любов към природата създава чудесни градини и паркове към своите дворци, в които се засаждат цветя, храсти и дървета от цяла Европа, Япония, Китай и Северна Африка. Някои от растителните видове в тях са редки и изключително ценни екземпляри, а паркът „Враня" и днес е един от най-екзотичните в Европа. Дело на българския цар са и ботаническата и зоологическата градина, както и природонаучният музей. Превратностите на историческата съдба водят до принудителното абдикиране на цар Фердинанд през 1918 г. Той напуска България и умира далеч от земята, която толкова много е обичал и за която толкова много е направил. На престола се възкачва цар Борис III, който до смъртта си през 1943 г. продължава делото на своя баща.
    На Кобургите дължим огромната заслуга България да скъса с ориенталската изостаналост и да тръгне уверено по пътя на европейска цивилизация. Голяма част от представителните колекции от художествени произведения, научни сбирки, колекции от редки природни образци са създадени и оставени в наследство от владетелите на Третото българско царство. За съжаление днес твърде малко е останало от това наследство. Царското семейство, почитащо науката и книжнината, притежава огромна библиотека. След сватбата на цар Борис III новата българска царица Йоанна донася значителна колекция книги, сред тях и образци от XV-XVI век. Днес малка част от царската библиотека се намира в Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий", библиотеката на БАН и в частни лица. Познавачи и ценители на изкуството, членовете на царското семейство са меценати на българските творци. Картини от техни колекции днес се съхраняват в Националната художествена галерия. От интериора на българските дворци е останало твърде малко. Част от мебелите се пазят в Музея за история на София, киноцентър „Бояна", Националния исторически музей. Личните вещи на българските владетели, униформи и оръжия са притежание на Националния военно-исторически музей. Богатата колекция от часовници, които са голяма слабост на цар Фердинанд и Борис III, е разпиляна. Част от тази колекция е във фондовете на Националния технически музей и Националния етнографски музей. Каляските и колите на българските царе, както и техни подаръци се пазят в Музея за история на София.
    В Централния държавен архив и в архивите на големите български градове се съхраняват снимки и документи, свързани с управлението на Кобургите. Най-голямата запазена царска колекция днес е във фондовете на Националния етнографски музей - близо 450 предмета. Това са вещи от интериора на царския дворец в София и лични вещи на владетелите на Третото българско царство. Към интериорните вещи принадлежат настолни часовници от месинг, дърво и стъкло, гоблени от Китай - копринени, богато везани със сърма и коприна. Запазените вещи свидетелстват за изящната и съвършена простота, за финеса и блясъка на българския царски двор…
    Цар Фердинанд бил ясновидец
    Той вярвал в предопределението на съдбата. Традиция било да се гадае бъдещето в двореца навръх всяка Нова година. Точно в полунощ в специален съд с вода изсипвали разтопено олово. Образували се различни фигурки, според които гадаели кому какво щяло да се случи през годината. После царят и поканените гости или царедворци поливали събитието с шампанско и си пожелавали хубави неща. При посрещането на новата 1904 г. на празничната трапеза била и майката на Фердинанд - княгиня Клементина. От време на време тя си поплаквала, защото й се паднала нехубава фигурка от олово. Тя се стреснала, че здравето й нямало да е добро и понеже й предстояло пътуване из Европа, княгинята се страхувала, че няма да види повече България.
    Фердинанд също смятал, че още щом види някого и по интуиция може да отгатне дали в бъдещето този няма да му направи беля. Такъв бил случаят и с втората му съпруга - царица Елеонора. Царят си втълпил, че тя ще му донесе нещастие. Затова бракът им бил трудно търпим, а отношенията между тях – съвсем протоколни.
    Най-съдбоносното му прозрение обаче станало през 1910 г., когато Фердинанд заминава за Петербург, за да се срещне с руския император Николай Втори. Два дни прекарват в Царское село (резиденцията на императора). Целият блясък на руския двор се изправя пред очите на нашата делегация. На една от вечерите, която струвала най-малко 10 000 рубли (колосална за времето сума), цялото висше общество било поканено и показало такива пищни тоалети и накити, каквито рядко можело да се видят събрани на едно място. Българите получават и разкошни подаръци. Например, секретарят на царя - граф дьо Бурбулон, бил зарадван от руския император с великолепна табакера, изработена от знаменития Фаберже. Тя била от сивозелен емайл, украсен щедро с диаманти.
    Почестите обаче никак не разведрили българския цар. Министър-председателят Александър Малинов попитал царя за Царское село: "Нали е прекрасна гледката?" Фердинанд отговорил: "Да, гледката е прекрасна, но надали ще е задълго. През първата голяма война и руският император, и моят приятел кайзер Вилхелм, па и аз самият, ще бъдем принудени да напуснем троновете си.” Пророчеството на цар Фердинанд се сбъднало осем години по-късно. През 1918 г. немският император Вилхелм Втори и нашият цар абдикират, а руският император и семейството му е избито от болшевиките.


    Заради двата си брака Фердинанд два пъти ходил при папата

    В първите години на своето управление Фердинанд е български княз според Търновската конституция, но непризнат от Великите сили. На всичкото отгоре Русия, освободителката на България, не го долюбва и организира срещу него 7 атентата, като най-известният е този на Коста Паница. Министър-председателят Стамболов е притеснен от евентуално ново покушение и всячески се стреми да ожени Фердинанд - при евентуален наследник биха отпаднали и много от мотивите за убийство. Майката на Фердинанд, Клементина, свири на същата струна. Това не би трябвало да е трудно - мнозина го намират за красив, богат, с влиятелни роднини. Само че как да намерят жена за княза? Вярно, че той е роднина с повече от половината европейски дворове, но коя млада графиня би се решила да се ожени за него и да си навлече гнева на Русия, която, както е известно, забавя, но не забравя? Това обаче не пречи на младия български княз да снове из европейските дворове и да моли за посредничеството на своите роднини при евентуалната му женитба.
    През 1891 г. тосканският херцог, обеднял и лишен от владения, се наема със задачата да направи нещо по въпроса с чувствата между най-голямата си дъщеря Луиза и Фердинанд. Тя може да не е в първата редица на аристократките в Европа, но поне е измежду аристократичните фамилии. Фердинанд пък е с ясна цел. Неизбежно се стига до съдбовния разговор при разходка из тосканския замък. Луиза подпитва Фердинанд защо не се ожени, а той, както и всеки съвременен български ерген, отговорил, че все още не е намерил подходящата жена (съвсем честно) и слава богу, защото тя била единствената жена, която може да обича (пълна лъжа - гледал си е политическия интерес). Луиза обаче прозряла истината и му отвръща, че искал да се ожени за нея защото била австрийска херцогиня, а в неговия речник "херцогиня" било синоним на любов.
    Това не отчайва Фердинанд и той тръгва към нови завоевания - пише писмо на своята леля, херцогинята на Кобург, да му помогне,защото си бил харесал една от внучките на английската кралица Виктория, дъщеря на единбургския херцог Алфред, женен за сестрата на руския император Александър. Дъщеря му пък се падала братовчедка на кайзер Вилхелм. Фердинанд пак не уцелва - мечтаната му съпруга е още ученичка, а никоя от трите велики сили - Англия, Русия и Германия, няма да даде съгласието си.
    През 1892 г. Фердинанд, пак с натрапчивата мисъл да се жени, тръгва на пътешествие из Европа - поканен е с майка си от английската кралица Виктория. Но на разговора тя му дава ясно да разбере, че няма шансове за никоя от английските принцеси. Такъв е и отговорът от Берлин - "не желаем да се ангажираме с женитбата на Фердинанд." Тогава бившият канцлер Бисмарк, вече 77-годишен му дава съвет: "Показахте на света, че можете да плувате, но не се опитвайте да плувате срещу течението."
    Фердинанд не е послушен и през януари 1893 г. отива в Мюнхен с надеждата да вземе ръката на една от баварските принцеси - Клара или София. Пак отказ - такъв брак би бил нежелан за германския Райх.
    Тогава се намесват австрийският император Франц Йосиф и външния министър граф Калноки, които вече са уредили женитбата на Фердинанд с Мария Луиза. На 8 април 1893 г. във вила Дел Пианоре край италианското градче Специя се женят внукът на Луи Филип и правнучката на Карл ХII. На официалната церемония са раздадени само 50 куверта. На лично място стоят бащата на булката дон Роберто Бурбонски и трите й сестри. На тържеството гръмва валс на Йохан Щраус, написан специално за случая. Договорът е сключил граф Дьо Шамбор, роднина на Фердинанд и приятел на композитора. Височайшите гости плават до Свищов с кораба "Амфитрита" и през Търново достигат до София. Според многобройни спомени на съвременници Мария Луиза не заобичала нито българския народ, нито страната ни, нито мъжа си.
    На 18 януари 1894 г. тя ражда престолонаследника Борис, а в края на януари с мъжа си заминава за Виена и престоява до май 1894 г. През август 1895 г. министрите я молят детето й да приеме православната вяра заради напредъка на страната ни. Тя не отговаря, не отговарят и роднините й, за които темата за православието е забранена. Още повече, че тя и баща й са дали обет пред папата децата й да бъдат католици по дух, вяра и възпитание. Конституцията обаче задължава престолонаследника да е в православната вяра.
    Фердинанд публично обявява, че не е останал чужд на вълненията на българския народ и през януари 1897 г. отива във Ватикана, за да убеди папата, че е добър католик, но трябва да приведе в жертва собствения си син заради благото на страната. Папата му отказва, а на въпроса му какво да прави, го съветва: "Абдикирайте!" Светият отец е и пророк - Фердинанд абдикира, но след повече от 21 г. - на 3 октомври 1918 г. в 23 часа отпътува със специалния си влак завинаги от България. А през 1897 г., веднага след като се връща от Рим, князът обявява пред Министерския съвет, че дава най-скъпата жертва и кръщава сина си в правата вяра. Кръщенето е на 2 февруари 1897 г. Дълбоко набожната и предана католичка Мария Луиза е излъгана. След прекръстването на Борис тя става неузнаваема. Пред учителя на Фердинанд по български език Добри Ганчев споделя: "Вие го не познавате. В България няма по-голям лъжец от него. Да, да, истината казвам... Лъже хората, лъже и бога." Бащата на Мария, дук Роберто Бурбонски, отказва да даде наследството на внуците си от 400 000 лева от майчиния й имот.
    Междувременно Мария Луиза е родила принц Кирил, на 14 януари 1898 г. е кръстена новородената им дъщеря Евдокия, а през същата година се ражда и Надежда.
    Княгиня Мария Луиза се затваря в себе си, започва да рисува и се изявява като маринист и пейзажист. Нейни картини са запазени в двореца на дъщеря й Евдокия зад кино "Изток" в София, който неотдавна бе продаден и разрушен - "Вълни", "Лодка", "Море" и 3 платна с цветя. Тя изографисва и две врати в двореца "Враня".
    Този талант наследява дъщеря й Евдокия, която също рисува пейзажи - "Към Юндола", "Кавала", "Калиакра", "Венециански платноход", "Облаци" са само част от заглавията на картините, които комисия, изпратена от министър-председателя Кимон Георгиев да описва имуществото на царските дворци през 1946 г., открива във "Враня" и двореца на Евдокия.
    През 1899 г. Мария Луиза излиза на празника на Богоявление на площада пред двореца и... настива. Ляга същата вечер на легло и умира. Погребана е в католическата църква "Свети Людвиг" в Пловдив. Роднините й обвиняват Фердинанд и през Първата световна война, с влиянието си в кралските фамилии, правят всичко възможно да му отмъстят.
    Само че децата на Фердинанд са сираци, а през 1907 г. на 90 години умира и баба им Клементина, която е поела доста грижи за тях.
    Той започва пак да си търси жена.
    През септември 1907 г. княз Владимир Александрович, чичо на руския цар Николай II, пристига в София за откриване на паметника на "Цар Освободител". Тогава Фердинанд се открехва пред княгинята, че си търси съпруга, но не щял жена, която да иска от него обич, а да се грижи за четирите му деца. Княгиня Мария Павловна е делова и няма времето за губене - обажда се на своята приятелка, германската принцеса Елеонора фон Рьойс-Кьостриц. Тя е била доброволка в Руско-японската война като милосърдна сестра и се е грижила за влак-лазарет.
    През януари 1908 г. Фердинанд обявява годежа си. Елеонора в спомените на съвременниците си е делова и безкористна и избрала България, защото тук може да се занимава с благотворителност, нещо, което и прави. И този брак обаче поставя религиозни проблеми. Елеонора е лютеранка, а Фердинанд - отлъчен католик. Той отново ходи при папата и получава разрешение за брак. Венчават се два пъти - по католически в Ебентал и по протестантски в Гера, а се женят във фамилното имение Кобург през 1908 г. Елеонора става и царица, тя присъства на обявяване на независимостта на България в Търново в църквата "Свети 40 мъченици" на 6 септември, когато пък търновските първенци подаряват на царя си хълма Царевец - престолнината на старите български царе. Елеонора е с Фердинанд и по време на първото му посещение в чужбина в качеството му на български цар - в Париж през 1910 година. По време на Балканската война е сестра от Червения кръст. Три войни - Балканска, Междусъюзническа и I световна - й дават възможност да прояви самарянските си добродетели. Напуска България през 1918 г., малко преди да абдикира Фердинанд, след което живеят разделени и умира преди него.
    Фердинанд пък надживява два брака, четири войни, две революции. Умира на 10 септември 1948 година. Дъщерите му Елеонора и Надежда свидетелстват, че последните му думи били: "Всичко наоколо ми рухва…”.



    http://prize.bg/tedi4kata -моля ви влизайте

  9. #284
    Ебати яката тема,ще съм ти много благодарна!!! http://download.pomagalo.com/83958/m...lievich+gogol/

  10. #285

  11. #286
    Спешно ми трябва тази тема: http://download.pomagalo.com/215246/...a+naselenieto/
    ObIcHaM nApUk Na TeZi , KoItO m3 mRaZqT[!] JiVeQ nApUk Na TeZi , KoItO gRoB mI kOpAqT[!] ZaBaVlQvAm Se NaPuK nA tEzI , kOiTo IsKaT dA sUm NeShTaStNa[!]

  12. #287
    Цитирай Първоначално написано от PiNk_GiRl
    Спешно ми трябва тази тема: http://download.http://www.teenprobl...a+naselenieto/

    І. Тема: Брой, гъстота и движение на населението
    Учебник: География за ІХ клас
    Издателство: “Булвест 2000”
    Авторски колектив: Р. Пенин, Г. Траков, М. Султанова


    ІІ. Вид на урока: нови знания


    ІІІ. Цели и задачи на урока
    1.Образователни
    1.1 Нови понятия – естествен прираст, демографски взрив, естествено и механично движение на населението / миграция, механичен прираст/, раждаемост, смъртност, демографски проблеми, демографска политика
    1.2 Умения и дейности, реализирани в урока – характеризиране на броя, гъстотата, движението на населението. Анализира статистически картини и графични материали и прави изводи за различията в демографските показатели.
    1.3 Логически закономерности, чрез които се доказва връзката между отделните понятия – разкриване на връзката между демографските показатели и социално – икономическото развитие. Дискутиране демографската политика в страната с различно икономическо развитие.
    1.4 Водещи идеи:
    - броят на населението непрекъснато расте в резултат на естествения прираст
    - демографският проблем се изразява в несъответствието между икономическото развитие и нарастването броя на населението в определени територии. Той непрекъснато се задълбочава и неговото решаване определя насоките на съвременната демографска политика.
    2.Възпитателни – осъзнаване сложността на демографския проблем и прилагане методи на демографската политика


    ІV. Опорни знания и умения – средна гъстота, миграции, раждаемост, смъртност, естествен прираст


    V.Необходими дидактически средства – учебник, атлас, интернет данни, статистически справочник и др.


    VІ. Ход на урока
    1. Начало на урока
    1.1 Добър ден ученици! Името ми е Нурджихан Рамис и днес заедно ще работим в часа по география и икономика.
    1.2 Въведение в географското мислене: Кога е създадена международната организация ООН и какви са нейните цели?
    2. Проверка и оценка /актуализация/ на придобитите знания и умения
    2.1 Какво знаете за дейността на ООН?
    Отговор: ООН е международна организация. В нея членуват суверенни държави на доброволни начала. Дейността й се изразява в укрепване на мира и сътрудничеството между страните и защита правата на човека.
    2.2 Кои са нейните главни органи?
    Отговор: Главните органи на ООН са съвет за сигурност, генерална асамблея международен съд, икономически и социален съвет.
    2.3 Какво наричаме “горещи точки” и посочете някои от тях?
    Отговор: “Горещи точки” са онези страни в света, в които постоянно или често има размирици на базата на местни конфликти. Те са породени от външни и вътрешни фактори – исторически, етнически, религиозни, политически и др.
    В тях се водят т.нар. “малки войни”. Като пример могат да се посочат Афганистан, ивицата Газа, Сирия, Палестина и др. / фиг.10 стр.99 /
    2.4 Какво би означавала една евентуална ядрена война и какви би биха последствията за планетата ни?
    Отговор: Една евентуална ядрена война би означавала гибел за цялата цивилизация на планетата. Като следствие би настъпила т.нар. ядрена зима – изменение в климата.
    2.5 Какво според вас трябва да се направи, за да се предотврати евентуалната ядрена война?
    Отговор: Трябва се разоръжат държавите, които притежават ядрено оръжие.
    2.6 Само ядреното оръжие ли е заплаха за човечеството? Какви са последствията от другите войни?
    Отговор: Ядреното оръжие не е единствената заплаха за човечеството. Като следствие от войните са огромните човешки загуби, замърсява се околната среда, нарушават се природните ландшафти.
    3. Мотивиране на новата тема: Както вече споменахме в следствие на войните биват избити много хора – войници и мирно население. Това оказва влияние върху броя и гъстотата на населението, а също и на неговата структура.
    Запишете новата тема:

    Брой , гъстота и движение на населението

    1.въпрос: Какво наричаме население?
    Отговор: Населението е съвкупност от хора, които живеят на определена територия
    2.въпрос: Каква е ролята на човека?
    Отговор: Човекът е основният трудов ресурс в производството и основният потребител. Броят на населението нараства в следствие на естествения прираст.
    3.въпрос: От какво се влияе естествения прираст и как се изчислява?
    Отговор: Естествения прираст се влияе от смъртността и раждаемостта и е равен на разликата му тях. Да проследим как се променил броя на населението на Земята от новата ера към наши дни. В началото на новата ера по косвени изчисления се смята, че населението на Земята е около 200 – 250млн. души. По-голямата част от него е била на територията на големите държави по това време.
    4.въпрос: Кои са тези държави и в кой социален строй са се намирали?
    Отговор: Големите държави от това време са Римската империя, Индия и Китай и са били в робовладелския строй. Известно е, че в тази епоха са върлували епидемии, производството на храна е било твърде ограничено и недостатъчно. Това са и причините, поради които населението намалява.
    5.въпрос: Коя е другата причина за намаляването на населението?
    Отговор: Това са човешките загуби по време на Великото преселение на народите ІІІ – ІV век. И така през Х век населението в света е едва 300млн.д..
    6.въпрос: Къде най- рано се проявява този процес и какви мерки се вземат за нарастване на селението?
    Отговор: Този процес се проявява най-напред в развитите икономическо отношение страни, а в резултат на предприети мерки за прехраната и здравеопазването и в развиващите се страни започва нарастване на населението след ВСВ.
    7.въпрос: Що е демографски взрив?
    Отговор: Изразява се в рязкото увеличаване броя на населението. На Африка, на Азия и Латинска Америка продължава да нараства.
    ІІ. Гъстота и териториално разширение на населението
    1.Разпределение на населението зависи от географското положение, природните условия, историческото и икономическото развитие.
    2.Райони с висока средна гъстота на населението
    2.1 включва Източна, Югоизточна и Южна Азия, където живее половината от цялото население на света.
    2.2 Европа / без северните й части/
    2.3 североизточните части на САЩ
    ІІІ. Движение на населението
    1.Естествено – представлява смяната на поколенията в резултата на ражданията и умиранията. Изразяват се с демографските показатели раждаемост и смъртност.
    2.Същност – зависи от характера на процесите и явленията, които го пораждат и бива: механично – отразява броя на изселванията и заселванията на дадена територия.
    ІV. Раждаемост
    1. Същност – броя на живородените за една година на 1000д. от населението.
    2. Фактори, определящи равнището на раждаемост
    2.1 демографски – възрастова структура, плодовитост
    2.2 социално-икономически – ролята на жената в обществото
    2.3 религиозни – традиции, вярвания
    2.4 социално – културни
    2.5 биологични
    2.6 психологически
    V. Смъртност
    1.Същност – брой умрели на 1000д. от населението за 1година
    2.Фактори, влияещи върху смъртността
    2.1 демографски
    2.2 соц. икономически
    2.3 природни
    2.4 психологически
    2.5 биологични
    2.6 соц.културни
    Най-висока смъртност има в Африка. В България е висока поради застаряване на населението и промените в социално икономическото развитие.
    3. Детска смъртност – има ниски стойности в развитие, а най-високи – африканските и азиатските държави
    VІ. Естествен прираст
    1. Определение – разликата между смъртността и раждаемостта дава естествения прираст на населението.
    2. Характеристика – при по високи стойности на раждаемостта спрямо смъртността имаме положителен прираст, и отрицателен – при по-висока смъртност
    В резултат на положителния естествен прираст броя на населението нараства непрекъснато
    VІІ. Механичен прираст
    1. Характеристика – разликата между броя на изселваниятя и заселванията се нарича механичен прираст. В миналото миграциите са изиграли важна роля
    2. Причини – икономически, политически, религиозни и пр.
    3. Типове миграции
    3.1 според това, дали пресичат държавните граници – външни и вътрешни
    3.2 според начина на протичане – стихийни и организирани
    3.3 според времетраенето – постоянни, временни, ежедневни…
    VІІІ. Демографски проблем. Аспекти
    1. Несъответствия между равнището на соц.иконом. развитие и характера на демографското развитие
    2. Застаряването основно е за Европа, САЩ, Канада
    ІХ. Демографска политика
    1. Определение система от законодателни, административни, пропагандни, икономически мерки, чрез които държавата влияе върху нарастването и възпроизводството на населението.
    2. Ограничителна демографска политика – Африка, Азия, Латинска Америка, Индонезия, Малайзия
    2.1 Ограничаване на раждаемостта
    2.2 планиране на семейството
    2.3 финансово стимулиране на семейството с минимален брой деца
    3. Демографска политика в страните от Западна Европа, Северна Америка, Япония
    3.1 стимулиране на раждаемостта
    3.2 финансово стимулиране при раждане на първо, второ и трето дете
    4. Демографска политика относно миграциите
    Несъответствието между икономическото развитие и нарастване броя на населението на определена територия е демографски проблем, който непрекъснато се задълбочава, с неговото разрешаване определя насоките на съвременната демографска политика.

  13. #288
    http://zamunda.pomagalo.com/download/127281/ моля ви изтеглете ми я

    weezy f baby

  14. #289
    Цитирай Първоначално написано от d3nz
    http://zamunda.http://www.teenproblem.net/school/download/127281/ моля ви изтеглете ми я

    ЕКОЛОГИЧНИ ПРОБЛЕМИ НА СВЕТОВНИЯ ОКЕАН



    През по-голямата част от същест¬вуването си човекът е смятал, че океаните са безконечни и може да взема от тях, стига да поиска. B словото си при откриване на Международното из¬ложение по рибарство в Лондон през 1883 г. английският учен и философ То¬мас Хъксли изказа мнението, че „всички големи морски риболовни ра¬йони са неизчерпаеми". Хъксли приема, че естествените препятствия - т. е. временните сривове в рибните по¬пулации са достатъчно силни, за да устоят на цялостното настъпление на човека. Подобни възгледи са оспорва¬ни от доста хора и формулирани с уговорки от самия Хъксли, но господст¬ва схващането за океаните като източ¬ник на безкрайни блага и пространс¬тва за експлоатация.
    Днес ние разчитаме на океаните ка¬то източник на храна и гориво, средство за търговия и база за градовете и туризма. В световен мащаб хората по¬лучават средно 16 на сто от животин¬ските белтъчини от рибата. Залежите в океана задоволяват една четвърт от годишните нужди на света от нефт и газ, а повече от половината световна търговия се извършва с кораби. Понастоящем повече от 2 млрд. души - много от тях градски жители - живеят на разстояние не повече от 100 км от бреговата линия. А милиони други всяка година се тълпят на плажовете и в крайбрежните райони по целия свят и внасят милиарди долари в при¬ходите от туризма.
    Океаните играят първостепенна роля в равновесието на жи¬вота на Земята. Благодарение на своя голям физически обем и плътност те поглъщат, натрупват и пренасят ог¬ромни количества топлина, вода и хранителни вещества. В световните океани е натрупана например около 1000 пъти повече топлина, отколкото в атмосферата. Чрез процеси като изпаряването и фотосинтезата морски¬те системи и биологични видове допринасят за регулирането на климата, поддържат атмосфера за живот, прев¬ръщат слънчевата енергия в храна и разграждат природните отпадъци. Це¬ната на тези „безплатни" услуги да¬леч надхвърля стойността на производствата, базирани в океана: само кораловите рифове например се оценя¬ват на 375 млрд. долара годишно, осигуряват риба, лекарства, приходи от туризма и опазват брега в над 100 страни.
    Въпреки значението на океаните за световната икономика и благосъстояние, ние сме ги довели опасно близо до ръба на естествените им въз¬можности, а в някои случаи и отвъд тях. Предупрежденията са ясно изразени. Делът на свръхексплоатираните видове морска риба например се по¬виши от почти нула през 1950 г. на 35 на сто през 1996 г., а още 25 на сто наближават пълната експлоатация.
    Повече от половината от бреговата ли¬ния в света и 60 на сто от кораловите рифове са застрашени от човешката дейност, включително усиленото край¬брежно развитие, замърсяването и свръхриболова.
    Днес повечето учени отхвърлят представата на Хъксли, че човекът не може да навреди на океаните. През януари 1998 г., когато ООН открива¬ше Годината на океана, повече от 1600 учени в областта на морето, рибни биолози, еколози и океанографи от це¬лия свят излязоха със съвместна декларация, озаглавена „Застрашени во¬ди". Те се съгласиха, че най-неотложните заплахи за здравето на океана са предизвикани от човека - свръхексплоатацията на видовете, деградация¬та на жизнената среда, замърсяване¬то, проникването на външни видове и климатичните промени. Въздействие¬то на тези пет заплахи се изостря от зле планираните търговски дейности и нарастването на населението по крайбрежията. Един специалист по морето обобщи сегашното положение на нещата просто: „От морето се взе¬ма твърде много и се слага твърде много".
    И все пак мнозина все още смятат, че океаните не само са неизчерпаеми, а и не се поддават на намесата на чо¬века. Една от причините е, че огромният морски пейзаж е твърде отдале¬чен от всекидневието и затова остава отделен и несвързан с по-познатия сухоземен пейзаж. Голяма част от оке¬анската околна среда е относително недостъпна за учените, а още по-мал¬ко за обикновения човек. Тъй като на¬уката неотдавна започна да сглобява картината на функционирането на оке¬анските системи, обществото тепърва ще преценява богатството на океа¬ните като цяло, а е още по-далеч от закрилянето им. Никога не е лес¬но да се преодолее незнанието и безразличието, но запознаването на хора¬та с нашата колективна зависимост от здравите океани ще помогне да се из¬гради подкрепа за опазването на морето. А океаните имат нужда точно от това.
    Както беше отбелязано по-горе, първостепенните заплахи за океаните - свръхулов, деградация на жизнена¬та среда, екзотични видове и климатични промени - до голяма степен са предизвикани от човека и действат едновременно. Риболовът например ряз¬ко промени морската хранителна верига и областите на подводна жизне¬на среда. Междувременно предната защитна линия на океана - крайбреж¬ната зона - се разпада от годините на деградация и фрагментация, докато през живота на поколения водите й се третират като приемник на отпадъци. В някои области съчетанието от свръхексплоатация, загуба на буферните ра¬йони и повишен прилив на замърся¬ване фактически задуши живите орга¬низми в морето и прехраната от тях. Нарушаването на морската екосисте¬ма по тези начини на свой ред позво¬ли да се наложат нахлуващи от дру¬гаде животински видове и климатич¬ни промени.
    Здравето на морските риболовни ра¬йони е важен измерител за здравето на океаните. На повърхността всичко изглежда добре. През 1996 г. световното производство на риба - от рибо¬лов в открито море и развъдници, взето заедно - достигна рекордните 120 млн. т - увеличение шест пъти от 1950 година. Обаче под повърхността неща¬та не са толкова розови. Годините на безмилостна експлоатация в океани¬те взеха своето: според Организацията на ООН по прехраната и земеделието (ФАО) 11 от 15-те най-важни риболовни района в света и 70 на сто от основните видове риба са или напъл¬но, или свръхексплоатирани.
    Това видимо противоречие може да се обясни с два фактора. Появата на постоянно нарастващи продукти от рибовъдство - от 7 млн. т риба през 1984 г. на 23 млн. т през 1996 г. - прик¬рива резкия спад в повечето запаси от ценна риба в света. Акулите - наслед¬ници на един древен ред гръбначни, който датира от около 400 млн. годи¬ни - са на най-ниското си равнище в историята. Продължителността на жи¬вота им и ниските темпове на възпроизводство правят акулите особено уяз¬вими за свръхексплоатацията. Подоб¬на е съдбата на други основни морс¬ки хищници като рибата-тон, рибата-сабя и треската.
    Докато изтощават ценните видове, риболовците хващат по-дребна риба, която обикновено се възпроизвежда на по-млада възраст и има по-ниска търговска стойност. През 80-те години например пет вида от открития океан с ниска стойност - перуанска аншоа, южноамериканска иваси, японска иваси, чилийска скумрия и аляския минтай - представляваха 73 на сто от уве¬личението на извадената на сушата риба. Ако обемът на улова не се намали, цикълът на свръхулов скоро се повта¬ря с нова жертва: прекомерният ри¬болов може да задейства рязък спад в тези видове от ниско равнище, като ос¬тави риболовците само на няколко стъпки от основата на хранителната верига.
    Сега риболовците работят толкова ефективно, че могат да пометат и помитат цели популации риба, а след това се прехвърлят или към друг вид, или към риболовен район в друга част на света. След спадането на запасите от дънни риби в края на 80-те и нача¬лото на 90-те години например риболовците, които още работят в района Гранд Банкс до атлантическия бряг в Канада, започнаха да ловят катрано¬ва акула, скат, морски ангел и други видове, които по-рано се смятаха за негодни. А в южния Тихи океан само за шест години уловът на оранжева трахихтова риба - която не може да устои на съвременните кораби и обо¬рудването с високи технологии - спад¬на със 70 на сто.
    Свръхуловът поражда сериозна би¬ологическа заплаха за здравето на океана. От една страна, предизвиканото от него намаляване на генетичното разнообразие на популациите, които си хвърлят хайвера, затруднява видовете да се приспособяват към бъде¬щите промени в околната среда. Видове като оранжевата трахихтова ри¬ба например може би са изловени до такава степен, че бъдещото им възс¬тановяване да е вече невъзможно. На второ място, намаляването на един вид може да промени съотношението хищник-жертва и да направи екосис¬темата уязвима за външни видове. Прекомерният улов на бодливката и рибата-куче за сувенири от кораловите рифове в Карибско море подкопа здравето на целия риф. С намалява¬нето на тези риби популациите на тяхната жертва - морския таралеж - рязко се увеличиха и увредиха корала, ка¬то изяждаха защитните слоеве водо¬расли и нанасяха щети на местната туристическа промишленост на гмуркане по рифовете.
    Тези тенденции имат и огромни со¬циални последици. Силно застрашено е благосъстоянието на повече от 200 млн. души в целия свят, които получават доходите и храната си от рибо¬лова. С изчезването на рибата изчез¬ват и крайбрежните общности, чийто бит се опира на риболова. Рибарите и дребните риболовци, които ловят бли¬зо половината от рибата в света, понасят най-големи загуби, защото не могат да си позволят да се конкурират с големите кораби или с променя¬щата се техника. Освен това на риск е изложено здравето на повече от 1 млрд. бедни потребители, чийто ре¬жим на хранене се определя от мини¬мални количества риба, тъй като все повече от нея - 83 на сто като стой¬ност - всяка година се изнася в раз¬витите страни.
    Въпреки постоянно нарастващия апетит на човека за риба, всяка годи¬на се похабяват големи количества, за¬щото са под минималния размер или са от пол или вид, които не се прода¬ват, или защото риболовецът няма разрешително да ги лови и трябва да ги изхвърля. ФАО смята, че само изхвърляната риба - без морските млекопитаещи, птици и костенурки - възлиза общо на 20 млн. т, което е равно на една четвърт от годишния улов на морски организми. Много от тази ри¬ба не оцелява от „процедурата'' - оплита се в оборудването, изнасят я на палубата и след това я хвърлят обрат¬но в морето. Загубата на биоразнообразие по тези причини е особено поразителна при улова на скариди. Траулерите за скариди работят със ситни мрежи в райони с голямо разнооб¬разие на видове и на всеки килограм скариди, които запазват, ловят сред¬но по 5 кг случайни жертви.
    Освен че предизвиква свръхексплоатация и похабяване, невнимателната риболовна практика също така увреж¬да самите райони, на които рибата разчита на най-уязвимите етапи от жи¬вота си - размножаване, хвърляне на хайвера и съзряване. Тропическите коралови рифове в Югоизточна Азия носят белезите на нараняване от рибо¬ловци, които хвърлят отровата натри¬ев цианид върху рибата, за да я зашеметят и да я уловят жива по-лесно. За отровния цианид, който беше почти неизвестен преди 15 години, сега се съобщава при риболова по рифовете от Еритрея до Фиджи. Вярно е, че при него се употребява неголямо количество отрова и тя не може да навреди на хо¬рата, но с течение на времето тази практика може да унищожи повечето рифови организми и да превърне ед¬на производителна общност в гроби¬ще.
    Друга заплаха за областите на жиз¬нена среда идва от ловенето с трал -процес, при който мрежи и вериги се влачат през огромни пространства кал, скали, чакъл и пясък и фактически по¬митат, а в някои случаи изкопават всич¬ко наоколо си. По неотдавнашни оцен¬ки на всички континентални шелфове в океана риба се лови с тралове най-малко веднъж на всеки две години, а в известни райони - по няколко пъти на сезон. Сега ловенето с тралове се смя¬та за една от основните причини за дег¬радацията на жизнената среда, като нарушава дънните общности, както и разнообразието на локализираните ви¬дове и снабдяването с риба.
    Човешката дейност на сушата предизвиква и голяма част от замърсяването близо до брега. Оценките са, че 44 на сто от морското замърсяване ид¬ва по базирани на сушата пътища, ка¬то се стича по реките в приливните ус¬тия и от там се процежда в морето; други 33 на сто е замърсяването от въз¬духа, което се пренася от ветровете и се наслагва далеч от брега. От утай¬ки, богати на хранителни вещества, изкуствени торове и човешки отпадъци, до токсични тежки метали и синтетич¬ни химикали оттокът от човешкото об¬щество в крайна сметка се разнася в течните и бурни морета.
    От прекомерното натоварване с хранителни вещества някои крайбреж¬ни системи вече са видимо болни. От самолет повърхностните води на залива на Манила във Филипините при¬личат на зелена супа поради плътни¬те килими от водорасли. Разбира се, азотът и фосфорът са нужни за живота и в ограничени количества помагат за повишаване производителността на растенията. Обаче прекаленото добро може да стане зло. Прекомерните количества хранителни вещества се нас¬лагват и създават условия, благоприятстващи плътния цъфтеж на водораслите, известен и като „червени при¬ливи" заради многоцветната картина, която съдържа цялата гама от зелено до кафяво или червено в зависимост от биологичния вид фитопланктон. Цветовете спират слънчевата светли¬на, поглъщат разтворения кислород и нарушават динамиката на хранител¬ната верига. Големи части от Мекси¬канския залив сега се смятат за био¬логична „мъртва зона" поради цъфте¬жа на водораслите.
    Макар че това е естествено явление, през последните едно-две десетилетия честотата и силата на червените при¬ливи се увеличиха, а се появиха и но¬ви, отровни видове. Някои специалис¬ти свързват бурното им развитие с по-големите натоварвания с азот и фос¬фор от богатите на хранителни вещес¬тва отпадни води и селскостопански¬те отпадъци в слабо очистваните от вода райони. От 1976 до 1986 г. населението, което живее в близост до пристанище Толо в Хонконг, е нарас¬нало шест пъти, натоварването с хра¬нителни вещества - 2,5 пъти, а годиш¬ната честота на червените приливи се е увеличила осем пъти. В други слу¬чаи това явление следва развъдници¬те на риба, като процъфтява в отпадните води и водите, богати на храни¬телни вещества. Координираните уси¬лия за ограничаване отпадъците от ри¬бовъдството бяха полезни, но лошо уп¬равляваните стопанства все още представляват ефективен път за него. Не¬зависимо от причината, цената на чер¬вените приливи за народното здраве и икономиката е значителна. (Вж. Таб¬лица 1.) От 1970 до 1990 г. например честотата на паралитичните отравя¬ния от медузи се е удвоила в целия свят, защото планктонът, който носи съответната отрова, се е разпростра¬нил от Северното в Южното полукъл¬бо.
    За разлика от червените приливи, които се наблюдават от библейски времена, органохлорините са доста по-нова добавка към морската околна среда. Но и те, както се оказва, имат гибелни последици. Произведени за първи път през 30-те години, синте¬тичните органични съединения като хлордан, ДДТ и РСВ-та се използват за всичко - от електрическите инсталации до пестицидите. Всъщност ед¬на от причините, поради които бор¬бата срещу тях е толкова трудна, е, че са вездесъщи. Органичната форма на калая (трибутилкалай) например се използва в повечето морски бои в све¬та, които предпазват корабите от по¬лепването на ракообразни, водорасли и други организми. Щом боята се раз¬твори във водата, тя се натрупва в ме¬котелите, мидите и скалните раци, ко¬ито са храна на рибите и морските млекопитаещи. Неотдавнашните слу¬чаи на измиране на морска видра в Калифорния са свързани с ефекта на потискане на имунната система от ня¬колко милиграма трибутилкалай в черния дроб на животното. Само во¬дите на Северно море всяка година получават около 68 т от това вещество.
    Като част от една по-голяма група химикали, известни общо като устойчиви органични замърсители (У03), тези съединения трудно се контроли¬рат, защото не се разпадат лесно (УОЗ включват както хлорирани, така и бромирани химикали.) Силно летливи при високи температури, УОЗ обик¬новено циркулират към по-студените среди, където условията са по-посто¬янни, като Арктическия кръг. Освен това те не се разтварят във вода, а в липиди, което значи, че се натрупват в мастните тъкани на рибата, която след това се консумира от хищници в по-голяма концентрация. Учените откриха например натрупвания от 100 до 1000 пъти равнището на поемането им във видовете на върха на храни¬телната верига - от морските птици и тюлените до белите мечки и човека.
    При едно неотдавнашно проучване на о-в Бафин, Канада, в кръвта на ескимосите, които консумират големи количества тюленово и моржово месо и китова мас, беше открито съдържа¬ние 20 пъти по-високо от поносимия дневен прием на токсафен и хлордан - два инсектицида, забранени в Съединените щати вече над 15 години. УОЗ са замесени в широк кръг здравословни проблеми при животните и хората - от потискането на имунната система, което води до по-висок риск от заболявания и инфекции, до нару¬шенията в ендокринната система, свързани с вродените увреждания и безплодието. Тяхната продължаваща употреба в много части на света застрашава потребителите на морски организми и риба навсякъде.
    Замърсяването с тежки метали е друго трайно наследство от индустриалната ера. През последните 50 го¬дини концентрациите на живак в Бал¬тийско море се увеличиха пет пъти, ко¬ето до голяма степен се дължи на от¬лагане от въздуха вследствие изгаря¬нето на изкопаеми горива. Редица видове риба в Балтийско море са в чер¬ния списък, защото съдържат твърде много живак и не са безопасни за кон¬сумация от човека. Подобна тенденция се наблюдава в Големите езера в САЩ.
    Подложената на силни въздействия водна околна среда е по-податлива на бързо колонизиращи видове. Вече от¬слабено от съчетанието на свръхулов, деградация на крайбрежната жизне¬на среда и все по-голямо селскосто¬панско и промишлено замърсяване, през 80-те години Черно море напри¬мер беше „узряло" за проникване на екзотични видове. Без естествени вра¬гове в Азовско и Черно море и с вкус към хайвера, ларвите и другия зоопланктон, атлантическата медуза - ве¬роятно пусната с баластна вода на ко¬раб - допринесе за унищожаването на живота в Черно море. Смята се, че 85 на сто от морските видове в него включително повечето промишлени рибни запаси са изчезнали.
    По оценка на учените в баластните резервоари на корабите по всяко време и в целия свят се намират няколко хиляди биологични вида. Смята се, че само водите на САЩ годишно прие¬мат най-малко 56 млн. т изпуснати баластни води. Съчетанието от кораби в движение и обичайни средства за риболов означава, че видовете получават безплатен еднопосочен билет за чужди местоназначения като Черно море. В залива на Сан Франциско например изследователите каталогизираха 234 екзотични вида и стигнаха до извода, че на всеки 14 седмици в залива се за¬държа по един външен вид, често пре¬несен с баластните води на корабите. Въз основа на пробите, взети в тези и други райони, изследователите опре¬делят морските бионашествия като „един от най-сериозните глобални еко¬логични и икономически проблеми".
    Тъй като морските видове са извън¬редно чувствителни към температурните промени, голям риск за тях пред¬ставляват промените в климата и ат¬мосферните условия. Последните дан¬ни показват например, че изтъняващият озонен слой над Антарктида е позволил във водата да прониква по¬вече ултравиолетова (УВ) радиация. Тя оказва въздействие върху фотосин¬тезата и растежа на фитопланктона и макроводораслите. Но въздействията не се ограничават с основата на хра¬нителната верига: повишената интен¬зивност на УВ радиацията уврежда развитието на ларвите на раците, ска¬ридите и някои видове риба. Като за¬сягат водните видове през етапите на живота им, когато те са най-уязвими, и същевременно намаляват снабдява¬нето им с храна, увеличенията на УВ могат да имат гибелно въздействие върху световния риболов.
    Сред ранните белези на предизвиканите от човека климатични проме¬ни в океаните са: обезцветяването на коралите, по-силните бури, повишаването на морското равнище и стопя¬ва нето на вечните ледове. Когато ко¬ралите са подложени на каквито и да било стресови въздействия като по-топла вода или по-ниски от нормал¬ните приливи, те прогонват симбиозните зооксантели (миниатюрни расте¬ния). Това им придава яркобял или обезцветен вид, документиран за пър¬ви път в средата на 80-те години, и означава, че коралите не могат да рас¬тат, нито да се възпроизвеждат. През пролетта на 1998 г. специалистите по морето съобщиха за масивна площ обезцветени корали в цялата тропи¬ческа зона, включително за първи път в рифове в Индийския океан. Учените свързват последните случаи на обезцветяване с повишената температура на повърхността на морето с 1°С вследствие Ел Ниньо, макар че други са свързани със сложна смесица от мусонни, океанографски и климатич¬ни параметри.
    Тъй като по-високите температури предизвикват разширяване на водата, затоплянето в света може да задейст¬ва по-чести и опустошителни бури. През 1995 г. учените измериха в север¬ния Атлантически океан най-високата температура на повърхността в ис¬торията, а същата година този район беше връхлетян от 19 тропически бу¬ри - два пъти колкото средната циф¬ра за предишните 49 години. Колкото и да е странно, крайбрежните барие¬ри и стени, буни и диги, проектирани да опазват селищата от по-високите води при буря, вероятно изострят проблема на крайбрежната ерозия и нестабилност, защото създават по- дълбоки проломи навътре в брега, ко¬ито увеличават силата на вълните и ветровете.
    В зависимост от темповете и сте¬пента на затоплянето до 2100 г. морските равнища в света могат да се по¬вишат с 5-95 см - до пет пъти, колко¬то през последния един век. Тези про¬мени в бреговата линия биха имали ужасяващи последици: повишение с 1 м би наводнило по-голямата част от Ню Йорк, включително цялата систе¬ма на метрото и трите най-големи летища. Според Организацията за ико¬номическо сътрудничество и развитие през 2100 г. икономическите вреди и загуби могат да струват на глобална¬та икономика до 970 млрд. долара. Разбира се, за човека цената би била невъобразима, особено в по-ниско раз¬положените, плътно населени делти в Бангладеш, Китай, Египет и Нигерия.
    Тези щети може би са само върхът на айсберга. По-високите температури вероятно ще ускорят стопяването на вечните полярни ледове и ще доба¬вят още няколко метра към тази по¬вишена вълна. Само четири години след като се стопи голям къс от Ан¬тарктида, през февруари 1998 г. в Юж¬но море падна друг голям леден блок и отново разпали страховете, че све¬товното затопляне може да предизви¬ка масивно топене, което да наводни крайбрежните райони в целия свят. Тъй като океаните играят жизненоваж¬на роля за регулиране климата на Зе¬мята и поддържане на планетата здра¬ва, и малките промени в океанската циркулация, температура или хими¬ческо равновесие могат да имат отра¬жения многократно по-големи от сбо¬ра на раните, нанесени от човека.
    Разбирането на миналите климатични колебания и предсказването на бъдещите развития е постоянно пре¬дизвикателство за учените, но съществуват ясни и засилващи се свидетел¬ства за прекомерната употреба - всъщност злоупотреба, на която мно¬го морски екосистеми и видове са подложени в момента от преките дейст¬вия на човека. И положението е вероятно много по-лошо, отколкото можем да си помислим от тези „моментални снимки", защото редица източници на опасност все още са ни неизвестни или са слабо наблюдавани. Необходимост¬та да се предприемат превантивни и решителни действия в името на океа¬ните е по-важна от всякога.
    През 1967 г. либерийският танкер „Тори Каньон" заседна недалеч от югозападния бряг на Великобритания и из¬хвърли 120 000 т суров нефт (три пъ¬ти повече, отколкото печално известният „Ексон Валдес" изля в Аляска 22 години по-късно). Най-сериозен от поредицата ясно видими катастрофи през 60-те години, този инцидент из¬несе ужаса от морското замърсяване в заглавията по света и помогна да започнат действия в международен мащаб. През 70-те и 80-те години в опит да се сложи край на изливането на нефт и изхвърлянето от кораби в океана и да се предотвратят случай¬ните разливи, в сътрудничество с на¬ционалните правителства Междуна¬родната морска организация на ООН (ИМО) наложи на растящата танкерна промишленост строги разпоредби за сигурност и опазване на околната среда. Благодарение на новите правила, които изискват двукорпусна конструкция за подобряване процедурата за обработка на товарите и внимателни операции в пристанища¬та и в морето, от 1981 г. насам коли¬чеството нефт, разлят в океаните, спадна с 60 на сто, въпреки че прево¬зът му с кораби почти се удвои. Обаче представителите на промишле¬ността и държавните служители ед¬ва сега започват да ограничават вре¬дите от по-рутинните корабни и танкерни операции.
    Замърсяването на водата с нефтени продукти е най-характерното и най-разпространеното от химичните замърсявания. Има много разработени методи, за справяне с този проблем. При дистанционното изследване на замърсяването се решават следните основни задачи: откриване на нефтеното петно; определяне на площта на петното, т. е. площта на замърсе¬ния участък; определяне на „възрастта" на замърсяването; измерване на дебелината на нефтения слой; определяне на параметрите на дрейфа на нефтеното петно, т.е. посоката и скоростта на движението му.
    Разработените и използвани методи се основават на разликите между свойствата на чистата и замърсената с нефтопродукти вода. Тези разлики са главно в оптичните, топлинните и радиоактивните свойства.
    Оптичните свойства на чистата вода се различават съществено от свойствата на замърсената с нефт вода. В инфрачервената област на спектъра например водните площи, покрити с нефтен слой, имат значително по-висок коефициент на отражение, отколкото незамърсената вода.
    Естествената радиоактивност на нефта се обуславя главно от гама-излъчването на урана и радия, което е доста по-високо, от¬колкото при незамърсената морска вода. Концентрацията на тези елементи в нефта може да достигне съответно за урана до 10, а за радия до 100 пъти повече, отколкото във водата. В редица случаи това дава възможност чрез измерване на собственото гама-излъчване на водни площи да се определи надеждно замърсяването с нефт.
    Дистанционните аерокосмически методи за откриване и изслед¬ване на нефтено замърсяване на водни площи се разделят на па¬сивни и активни.
    Чрез пасивните методи замърсяванията с нефт могат да се от¬криват в много широк диапазон на електромагнитния спектър - от гама-излъчването до радиодиапазона, включително и областите на УВ, В и ИЧ излъчване.
    При визуалните наблюдения методът се базира на факта, че отношението на светлинния поток, отразен от повърхността във всички посоки, към светлинния поток, падащ на тази повърхност от нормална посока, т. е. албедото на нефтения слой, е около 2 пъ¬ти по-високо от албедото на чистата вода. Такива наблюдения мо¬гат да се извършват само през деня, и то при сравнително спокойно море, защото силното вълнение прави почти невъзможно визуал¬ното „улавяне" на тези разлики.
    При фотоснимките най-надеждно нефтените петна се откриват при дължини на вълните 0,4 и 0,6 мm, защото там се постига най-добрият контраст от цялата видима област.
    Чрез дистанционното измерване на отразеното УВ излъчване може да се открива само суров нефт или тежки нефтопродукти. Про¬зрачните нефтопродукти не се „хващат". Максимален контраст и следователно най-добър ефект се получава при дебелина на нефте¬ния слой до 1 мm. Откриването на замърсени с нефт води по този начин е неприложимо при плитки води, защото отраженията от пясъка и раковините силно опорочават получаваната картина.
    Търсене на нефтено замърсяване чрез измерване на собствено топлинно излъчване се прави чрез ИЧ радиометри. Най-подходящ за целта е спектралният диапазон от λ=9 мm до λ=12 мm. Както вече видяхме, при подобни измервания осветеност не е необходима и затова този метод е приложим по всяко време на денонощието. Главен пречещ и ограничаващ фактор е вълнението, защото вълните увеличават излъчващата повърхност на водата и повишават радиационната температура, като по този начин прикриват ефекта, причинен от самите нефтени петна.
    Последният пасивен метод за дистанционно откриване на нефтено замърсяване е чрез измерване на собственото топлинно излъчване с помощта на микровълнови (свръхвисокочестотни) радиометри. Тук вече има възможност не само за откриване на нефте¬ното петно, но и за определяне на дебелината му, когато тя е по-голяма от 0,1 mm. Това става чрез измерване на две или три вълни с различни дължини, например λ1=1,35 сm и λ2=1,6 сm. И този метод не се нуждае от осветление и затова е приложим през цялото денонощие.
    Най-перспективен от активните методи за откриване на неф¬тено замърсяване е измерване и регистрация на отразено лазерно излъчване. Изследванията на СО2-лазер, генериращ вълни с дъл¬жина 10,6 мm, показват, че разликата между отражателната спо¬собност на покрита с нефтен слой вода и на чиста вода е около 4 пъ¬ти. Този контраст е най-силен при дебелина на нефтения слой 30- 40 мm, когато замърсената вода отразява близо 5 пъти повече от чистата. Солеността на морската вода не влияе върху резултатите от измерванията. Методът е приложим по всяко време на дено¬нощието, в температурен интервал от 10 до 30°С и при вълнение до 6 бала.
    При други видове лазери, например за хелий-неонов с дължина на генерираните вълни λ=3,39 мm и рубинов с λ=0,69 мm, контра¬стът е по-малък от 3, поради което тези лазери се използват само в точно определени ограничени случаи.
    Ако вода, замърсена с нефт, се облъчи с лазер, тя флуоресцира. Изкуствено възбудената флуоресценция чрез облъчване с лазерни лъчи в УВ част на спектъра може би за в бъдеще ще е най-перспек¬тивният метод за откриване на замърсяването с нефт. Освен грани¬ците и дебелината на нефтеното петно по този метод може да се определи и типът на нефта. Това става чрез отчитане на максимума на флуоресценцията. Всеки тип нефт си има „свои максимум, т.е. „собствена" дължина на вълната, на която флоуресценцията е максимална. Например за иранския нефт максимална флуоресценция се получава при дължина на вълната λ=0,51 мm. В отделни случаи обаче ефективността на този метод може да бъде снижена поради това, че към флуоресценцията, причинена от нефта, се прибавя и флуоресценцията, дължаща се на различни микроорганизми във водата.
    При другия активен метод, радиолокационния, се използва об¬ластта от спектъра между 0,1 и 100 сm. Този метод дава възмож¬ност да се определят границите на нефтеното петно, както и типът на нефта. Методът е приложим през цялото денонощие, но силното вълнение опорочава получените резултати.
    Фактът, че океаните са от такова ог¬ромно значение за глобалната икономика, за здравето на човека и плане¬тата може би най-силно мотивира действията за опазването им. Защото макар че атаките и заплахите за здравето на океана са в широки мащаби, ползата, която той носи, е безценна и е за всички. Тези огромни водни прос¬транства представляват чудесна възможност да се изкове нова система на международно управление в сътруд¬ничество върху основата на споделените ресурси и общите интереси. Пос¬тигането на тези мащабни цели обаче започва от една технически проста, но политически тежка задача - да бъдат преодолени няколко хиляди години на вкоренено поведение. То изисква да разглеждаме океаните не като иконо¬мическо пространство за експлоатация, а като научно пространство за из¬следване и като биологично простран¬ство за внимателно ползване.
    През живота на поколения океани¬те са привличали хората към брегове¬те си, за да зърнат хоризонта, да по¬лучат усещане за необятност и да из¬питат страхопочитание пред мощта на природата. Днес океаните предлагат на внимателните наблюдатели друго страхопочитание: предупреждението, че нашето въздействие върху Земята надхвърля природните граници и застрашава да наруши живота. За съжа¬ление усилията за опазване на окол¬ната среда вече изостават много от нужните. Как ще решим да реагираме - това ще определи бъдещето на пла¬нетата. Точно защото толкова малко е известно за състоянието на океаните, трябва да подходим към това предизвикателство с предпазливост и грижа. Океаните не са просто поредната зас¬трашена система - те са от критично значение за оцеляването ни. Както пи¬ше Карл Сафина в „Песен за синия океан", „океаните са ни нужни повече, отколкото ние на тях".




























    Приложение:


    ТАБЛИЦА 1. ИКОНОМИЧЕСКИ ЗАГУБИ ОТ ЧЕРВЕНИТЕ ПРИЛИВИ В РИБОЛОВНИТЕ РАЙОНИ И РИБОВЪДНИТЕ СТОПАНСТВА.

    Година Място Вид Загуба
    (млн. долари)
    1972 Япония Жълта опашка
    (Seriola dorsalis) -47
    1977 Япония Жълта опашка -20
    1978 Япония Жълта опашка -22
    1978 Корея Стрида (Ostеridae) 4,6
    1979 Щат Мейн Много видове 2,8
    1980 Нова Англия Mнoго видове 7
    1981 Корея Стрида >60
    1985 Лонг Айланд, щат Ню Йорк Миди (Pееtеn) 2
    1986 Чили Червена сьомга 21
    1987 Япония Жълта опашка 15
    1988 Норвегия, Швеция Сьомга 5
    1989 Норвегия Сьомга, пъстърва 4,5
    1989-1990 Проток Пъджет, щат Вашингтон Разв. на сьомга 4-5
    1991 Щат Вашингтон Стриди 15-20
    1991-92 Корея 133
    1996 Щат Тексас Стриди 24
    1998 Хонконг Риба от развъдници 32

  15. #290
    Здравейте!
    Трябва ми нещичко на тема СИЛАТА НА ВОЛЯТА СРЕЩУ ВОЛЯТА НА СИЛНИЯ - Софокъл 'Антигона'
    или
    На тема МИТЪТ ЗА ГЕРОЯ В НАШИ ДНИ
    Моля ви помогнете!
    Трябва ми за утре

  16. #291
    Аватара на Tedi4ka
    Регистриран на
    Aug 2007
    Град
    mezdra
    Мнения
    2 344
    Цитирай Първоначално написано от Kaulitz_483
    Здравейте!
    Трябва ми нещичко на тема СИЛАТА НА ВОЛЯТА СРЕЩУ ВОЛЯТА НА СИЛНИЯ - Софокъл 'Антигона'
    или
    На тема МИТЪТ ЗА ГЕРОЯ В НАШИ ДНИ
    Моля ви помогнете!
    Трябва ми за утре

    потърси във помагало ако има и дай линк



    http://prize.bg/tedi4kata -моля ви влизайте

  17. #292
    Цитирай Първоначално написано от happy_cute
    Ебати яката тема,ще съм ти много благодарна!!! http://download.http://www.teenprobl...lievich+gogol/
    Моляяя

  18. #293
    Аватара на Tedi4ka
    Регистриран на
    Aug 2007
    Град
    mezdra
    Мнения
    2 344
    Цитирай Първоначално написано от happy_cute
    Цитирай Първоначално написано от happy_cute
    Ебати яката тема,ще съм ти много благодарна!!! http://download.http://www.teenprobl...lievich+gogol/
    Моляяя
    Николай Василевич Гогол е един от най-оригиналните и самобитни руски писатели. Той е единственият в руската литература, който създава школа. Не случайно са казани думите на Достоевски: „ Всички ние излязохме изпод ”Шинел” на Гогол ” , т. е. всички те са се учили от Гогол. Под влияние на Гогол се формира т. нар. „натурална школа”, от която излизат най-значителните руски писатели от втората половина на ХІХ в. – Некрасов, Тургенев, Островски, Достоевски и др.
    Ако Пушкин поставя началото на реализма в руската литература, то Гогол го утвърждава и го прави генерално направление още през 40-те години на века. Нещо повече – той задълбочава и разширява критическото и социалното начало у него. Не друг , а именно Гогол е основоположник на критическия реализъм като осъзнат художествен метод, като художествен подход за отразяване на социалните противоречия в руската действителност. Точно това е имал пред вид Чернишевски, когато е писал: „Отдавна не имало в света писател, който да е бил така важен за своя народ, както Гогол за Русия.” Със своето остро критическо перо той разкрива социалните недъзи на руското общество, неговата антинародна и антихуманна същност и поставя по такъв начин своето творческо дело в служба на революционното движение и човешкия прогрес.
    Гогол е роден на 20 март 1809 г. в помешчическо семейство. Детските и юношеските му години преминават в Украйна в с. Василевка, където се е намирало имението на неговите родители. Родителите му са били културни хора – с подчертани интереси към литературата и театъра. Те често са посещавали съседните по-богати имения, където възможностите за културни развлечения са били по-големи. Всичко това е оказало благотворно влияние върху бъдещите литературни интереси на Гогол.
    Голямо значение за идейно-творческото развитие на Гогол са имали годините, прекарани в Нежинската гимназия за висши науки от 1821 до 1828 г. Те съвпадат с големия национален подем, настъпил след победата над Наполеон, а също така и с декабристкото въстание и неговия разгром.
    От значение за формирането на Гогол като личност и творец е и неговият изключителен интерес към творчеството на Пушкин и Рилеев. Те са първите му учители в областта на литературата, които подхранват неговото въображение и го насочват към ученическите му поетически опити, намерили място в ръкописните училищни списания. Но трябва веднага да кажем, че по онова време като ученик Гогол е бил много далеч от мисълта да става писател – неговото внимание е било насочено изключително към подготовката му да стане добър и съвестен държавен чиновник. Той е искал да се посвети в служба на своето отечество, като му служи вярно и честно и внесе в съдопроизводство най-висша справедливост. Но макар в последствие да става чиновник в Петербург, а след това и преподавател по история в Патриотичния институт, не те му донасят славата на съдник на руската социална действителност, а литературата, която се превръща в негово призвание и съдба. Сборниците „Вечери на село близа до Диканка”, „Миргород” и „Арабески”, „Петербургски повести” и романът поема „Мъртви души” са най-значителните белетристични произведения на руската литература през 30-те и 40-те години. На това мнение са не само Белински и Чернишевски, но и съвременните руски учени.
    Поемата „Мъртви души” на Николай В. Гогол се счита за връх на художествените му постижения. Над нея той работи от 1835 до 1841 г. Завършена е в Рим, където писателят е живеел.
    Основната тема е животът и битът на господстващото съсловие – на руското помешателство, неговата нравствена и психическа деградация, неговото израждане и паразитизъм. Сюжетът на поемата е бил подарен на Гогол от Пушкин. За него той е бил цяло откритие. „Какъв огромен, какъв оригинален сюжет!” – пише Гогол на Жуковски през 1836 – „Каква разнообразна грамада! Цяла Русия ще се яви в него!”. Той е предугаждал славата и неприятностите, които то ще му донесе: „Огромно велико мое творение и няма да е скоро краят му – възкликва Гогол. – Ще въстанат срещу мене нови съсловия и най-различни господа; но какво да се прави! Моята съдба е да враждувам с моите земляци. Търпение!” Така действително става!
    Поемата „Мъртви души” не е случайно явление както за Гогол, така и за руската литература. Тя е била подготвена от предишното творчество на писателя – от сборниците „Миргород” (1835) и „Арабески” (1835), а също така и комедията „Ревизор”(1836). Произведението „Ревизор” е важно да се спомене, защото драматичният конфликт и действие наред с разгърнатото мащабно повествование са важен елемент в романовата структура. В този смисъл поемата на Гогол бележи постъпателно движение на руската литература към мащабните форми на отразяване на живота – една от които е романът.
    „Мъртви души” в структурно и жанрово отношение е едно особено, трудно поддаващо се на определение произведение. Не случайно и Гогол го е определял ту като повест, ту като поема, за да предпочете накрая последното. Самата структура на произведението по своята мащабност и всеобхватност ни напомня на романа. И то предимно на романа от първата половина на ХІХ в. В „Мъртви души”, подобно на „Евгений Онегин” и „Герой на нашето време”, е налице циклизацията на по-малките жанрови форми в роман. Произведението на Гогол се състои от отделни очерци за помешчиците, които са обединени или по-точно свързани от личността на главния герой – Чичиков, който минава през всички части на произведението. Социално-битовото описание заема твърде широко място в поемата на Гогол, но то не е единственото. Наред с него са и лиричните отстъпления, които придават особена тоналност на произведението и го доближават до поемата. В „Мъртви души” има една смяна от социално-битово повествование към „високо лирическо движение”, както се изразява самият автор. Ако едното поражда комизма, то другото поражда високата патетичност. Ако едното е свързано с критичното и сатиричното изображение на живота на помешчическа Русия, то другото – с народна и бъдеща Русия. Именно това своеобразие на художествената структура, стил и тоналност е дало основание на Гогол да нарече своето произведение „поема”. Съвременната литературна наука го определя като „роман поема”.
    В същност романът поема „Мъртви души” е една от най-мащабните и най-социално значимите произведения на руската литература от първата половина на ХІХ в. То може да се сравнява само с романа в стихове „Евгений Онегин” на Пушкин. Но докато вниманието на Пушкин е насочено към образа на прогресивния дворянин и неговия конфликт с обществото, това на Гогол фиксира съдбата на социалните слоеве в крепостническа Русия. Това променя не само съдържанието, но и структурата на романа поема на Гогол. Той не се интересува от „частните” съдби и отношения, а от общите. Затова и структурата на социално-психологическия роман се оказва тясна за неговия сюжет. Но затова пък структурата на социално-битовия и лиро-епическия роман поема му дава възможност да „покаже, макар и от една страна, цяла Русия”, както сам пише още в началото на работата над „Мъртви души”. Но тук той може да бъде коригиран, защото той показва Русия не от „една страна”, а от две страни – „мъртва” плюшкинова Русия, която е на повърхността на повествованието, и народна Русия, която е лирическия подтекст на поемата. Вследствие на това в романа поема на Гогол се сливат две художествени стихии – на сатирата и на лириката, т. е. на помешчическа Русия и на народна Русия. Това налага и контрастът като водещ художествен принцип в „Мъртви души”. Контрастират застоят, рутината и мъртвата атмосфера в помешчическите имения с вярата на писателя в бъдещето на неговата родина. Контрастират като индивидуалности и психика дори самите представители на крепостния слой.
    Самата композиционна схема – подреждането на очерците и въвеждането на героите, също е изградена върху контраста. По начало композицията на „Мъртви души” носи кръгов характер – там откъдето започва действието, там завършва, а именно в губернския град. В него Чичиков се запознава със собствениците на помешчически имения, за да предприеме своите визити в тях с цел закупуването на „мъртви души”. Именно редът на неговите посещения следва известна низходяща и контрастираща градация по отношение на героите помешчици. Започва се с Манилов и се завършва с Плюшкин, т. е. с този, в когото все пак има нещо човешко, за да се стигне до този, който е изгубил духовния си и физически образ на човек. По такъв начин чрез галерията от образи и помешчици авторът изгражда общата картина на крепостническа Русия.
    Първият помешчик, когото Чичиков посещава в имението му, е Манилов. „Чертите на лицето му – пише Гогол за него – не бяха лишени от приятност, ала в тази приятност сякаш беше притурена премного захар.” И действително той е твърде сладникав и сантиментален човек. За него всички хора са все „прелюбезни”, „най-достойни”, „извънредно приятни” и т. н. осем години от женитбата му, а продължава да се обръща към жена си с най-сантиментални обръщения. Много често и носи бонбончета и лешничета и й говори: „Зяпни, душке, да ти тура в устата това късченце.” Той е един празен фантазьор, който често си мечтае за неща, които никога няма да се реализират. Така например проектира да строи подземни входове под къщата, тунел и мост над езерото, от двете страни на който да има магазинчета, от които селяните да купуват разни продукти. От две години чете някаква книга и все на 14-а страница стои. Човек без воля и без каквато и да е инициатива. Така че добротата на Манилов не изкупва ни най-малко неговите отрицателни качества. За всеки случай той е една празна и вредна „персона”, която живее на гърба на селяните. В същност този паразитен живот го е направил такъв, какъвто Гогол ни го е представил.
    Коробочка е „една от ония бабички, дребни помешчички, които, според автора, вечно се оплакват от неплодородие и загуби… кътат малко по малко парици в платнени торбички, пъхнати из чекмеджетата на скриновете”. Тя е толкова ограничена, че не вижда по-далеч от носа си и светът свършва там, където свършва имението й. Чичиков много добре разбира колко е нейният умствен багаж, затова се държи с нея необичайно за самия него грубо и й говори „много по-свободно”, без да се „церемони”.
    Затова пък Ноздрев в много отношения контрастира както на бездейния и добродушен Манилов, така и на заседналата на една място Коробочка. Гогол пише, че хората от този тип са „бъбрици, гуляйджии, бабаити, лични хора ”. Те не са създадени да стоят на едно място – тяхното призвание е скандалът, побоят. Ноздрев се отличава с „неуморна живост и пъргавина на характера”. Той постоянно върши нещо – играе на карти, продава кучета и коне (не да печели, разбира се, а така, от любов към движението), влиза в скандални ситуации и т. н. Много често – пише Гогол – „се връща в къщи само с един бакенбард, и то доста оредял”. „Ноздрев беше един вид исторически човек – продължава мисълта си Гогол. – Дето имаше повече хора и биваше и той, не минаваше без история.” С това обаче не се приключва богато надарената натура на Ноздрев. Той е голям лъжец. Като сочи на Чичиков полето, Ноздрев казва: „А пък тука в това поле има … има толкова много зайци, че земята се не види от тях: аз сам улових с ръце един за задните крака.
    -- Ба, заек не можеш уловиш с ръка – забелязва зет му.
    -- Ама на, че улових…” – не се дава Ноздрев. Може би празнотата на Ноздрев, неговите „духовни” интереси най-пълно са се отразили върху обстановката в кабинета му. В него няма книги, а пушки, рогове и други ловджийски принадлежности. Доколко нагъл и безцеремонен е Гоголовият герой, се вижда от това, че след като предлага на Чичиков да му продаде кон или куче и последният му отказва, той започва да го ругае. Заставен да играе на карти, защото в друг случай Ноздрев не желае да му продаде „мъртвите души”, Чичиков е принуден да се откаже поради шмекериите на домакина. Последствията за Чичиков биха били твърде неприятни, но го спасява капитанът изправник, пристигнал да арестува заради някакъв скандал Ноздрев. Не е трудно да се прецени колко е по-вреден в социално отношение като рожба на крепостническия строй е Ноздрев в сравнение с Манилов и Коробочка.
    Собакевич е друго явление – той е богат, сериозен и умен, но груб и мракобес. Авторът пише, че когато природата го е сътворявала, много не се е церемонила – ударила веднъж-дваж с брадвата и измайсторила главата, а след това със свредела направила и очите. Той прилича не на човек, а на мечка. И винаги настъпва с единия крак събеседника си. В Собакевич се налага не духовното, а животинското. Даже домът му се отличава със своята груба, но здрава изработка. Собакевич е практичен и хитър експлоататор. Всички според него са „мошеници и негодяи”. Той създава най-големи затруднения на Чичиков при изкупуването на „мъртви души”.
    И накрая Плюшкин – най-низката степен на човешко израждане и падение, докъдето е доведен представителят на крепостническия строй. Плюшкин е олицетворение на крайното скъперничество – прогонил е всичките, за да не го подяждат. Всичко, което селяните са изработили, той го прибира, без обаче да го оползотвори. След време то се разпада и самоунищожава. Скъперническата страст е унищожила у Плюшкин дори външния му човешки вид. „До едно от сградите – пише Гогол – Чичиков скоро забелязва някаква фигура, която почна да се кара на мужика, дошъл с талигата. Той дълго не можа да разпознае от какъв пол беше фигурата – селянка или селянин. Дрехата й беше съвсем неопределена, много прилична на женски халат, на главата и качулка, каквито носят слугините селянки; само гласът му се стори малко по-дебел, но като на жена… По закачените на пояса и ключове и по това, че тя гълчеше мужика с доста оскърбителни думи, Чичиков заключи, че тя сигурно е икономка.” Оказва се обаче, че не икономката, а господарят, т. е. самият Плюшкин. В този външен портрет се е изразила и цялата духовна, морална и психологическа същност на героя.
    Така че, според представителите на крепостниците помешчици, Гогол ни открива нито един светъл лъч, нито една „жива душа”, нито един перспективен образ. И точно в това е страшният извод, към който ни води авторът – стопаните на живота, ръководителите на крепостта Русия са „мъртвите души”.
    В по-особен ракурс е даден образът на Чичиков. Той е умен, съобразителен, външно възпитан, но нечестен търговец. Чичиков може да заблуди не само обществото, сред което се движи, но и читателя. В него има нещо неуловимо. Това го е отбелязвал и авторът: „В бричката седеше – пише той – един господин, не хубавец, но не и с лоша външност – нито много пълен, нито много тънък; можеше да се каже, че беше стар, ала не беше и твърде млад. ” Такъв е той и в живота – изплъзващ се от погледа. Но навярно Гогол добре е разбрал, че във външността и същността на Чичиков има нещо, което може да заблуди читателя, затова е дал и неговата биография. Чрез ретроспекция той ни връща към неговото минало и към детските му години.от малък той се възпитава на уважение към „копейката”. Като ученик умело използва глада на децата, за да им продава с надценка купените от него и скрити под чина кифли. По такъв начин отрано той се научава да печели и да се възползва от създалите се ситуации. Това по-късно му помага да се издигне, но и да се провали в живота, пак и да се издигне и т. н. закупуването на „мъртвите души” е една хитро скроена сделка, която е целяла заобикалянето на закона и придобиването на имение по втория начин. За това се е изисквало и съобразителност, и предприемчивост, които Чичиков е притежавал в достатъчно количество. Той действително контрастира като психика и поведение на помешчиците, но това не го прави положителен – напротив, той е далеч по-вреден и опасен в комбинациите си, защото е по-гъвкав и по-умен от тях. Чичиков е едно ново явление за крепостническа Русия, което се е зараждало в нейните недра.
    Още в началото споменава, че в поемата роман на Гогол неизменно присъства в подтекста и в лиричните отстъпления и народът. Той е в тази птица тройка, която лети напред и всички народи и дават път: „Не така ли, Русийо, и ти летиш като пламенна бързокрила тройка? Дим дими пътят под тебе, гърмят мостове, всичко изостава и остава назад! Спира се съзерцателят, поразен от това божие чудо… Ех, коне, коне – чудо коне!... Русийо, накъде летиш? Отговори! Не отговаря. Чудни звуци пръска звънчето…, лети покрай нея всичко по земята и загледани изкриво, отдръпват се и дават и път другите народи и държави.” По такъв начин на съвременна помешчическа Русия Гогол противопоставя бъдеща и народна Русия. Тя извиква неговото възхищение и любов!
    Своеобразието на Гоголовия реализъм, неговото художествено майсторство на белетрист, се е изразило преди всичко в умението му да заостря и окрупнява отрицателните страни на живота, да типизира социално значимите явления чрез художествения образ. За целта Гогол използва преди всичко хиперболата. Той съзнателно преувеличава някои отрицателни черти у своите герои, за да ги направи нарицателни. Така например Манилов е прекалено сладникав и мечтателен, Ноздрев – необикновен скандалджия, Плюшкин скъперник и т.н. По такъв начин, чрез изнасяне на преден план на уродливото у човека, Гогол разрушава нашата представа за господарите на живота, за техния морал и поведение. В същото време той свързва образа със среда, герой и общество, за да покаже, че те са рожба на един социален строй, който осакатява, духовно и психологически унищожава своите представители. И което е особено показателно и характерно за Гоголовия реализъм – това е, че на преден план в него излиза не изключителното в живота, а най-обикновеното и всекидневно негово проявление. Сякаш чрез „увеличително стъкло” Гогол подбира чертите на герой и среда, за да може чрез гротескно – хиперболичното им заостряне да ни разкрие отрицателните страни на крепостническата действителност.
    Гогол е изключителен майстор на външния портрет на героя. При изграждане на образа той винаги тръгва от него. Освен това Гогол умее да „опредметява”, да „овеществява” образа на героя, като за целта използва битовата среда и обстановка, сред която той живее. „ В един ъгъл на стаята на пода – пише Гогол – бе натрупана купчина от всички ония предмети, които бяха по-груби и недостойни да стоят на масите. Какво именно се намираше в тая купчина мъчно беше да се каже, защото прахът върху нея беше толкова изобилен, че ръцете на оня, който се допреше до нея, заприличваха на ръкавици; по-изпъкнало от другите неща стърчаха оттам счупено парче от дървена лопата и една вехта подметка на ботуш. По никакъв начин не би могло да се каже, че в тая стая живее живо същество, ако една стара, износена качулка, която стоеше на масата, не говореше за неговото пребиваване. Докато той разглеждаше цялата странна подредба, страничната врата се отвори и влезе същата оная икономка: икономката поне не бръсне брадата си, а тоя, напротив, я бръснеше и както изглеждаше, доста рядко, защото цялата му гуша с долната част на бузите приличаха на телено чесало, с каквото чешат конете.” Това е един характерен за Гогол способ за изграждане на образа.
    Гогол майсторски съчетава в своя художествен подход и стил няколко елемента – критическа и сатирическа острота, лек хумор и лирическа топлота. Според Гогол хуморът трябва да „озари живота през видимия за света смях и невидимите, незнайни за него сълзи”. Както се вижда, разглежда „смеха” като средство за лекуване на социалните недъзи. Следователно хумор и сатира при Гогол вървят заедно и са в неразривна връзка, докато лирическото начало им се противопоставя – то е израз на авторовия идеал. В Гоголовия хумор има тъга и размисъл за настоящето на народа, докато в лирическите отстъпления има вяра в светлото бъдеще на Русия.
    За разлика от Пушкиновата, Гоголовата проза не е така стегната – тя е по-разточителна на описания, на сравнения. Гогол е по-критичен що се отнася до обстановката, до битовата среда. Всичко това проличава от подробното описание на автора на „Мъртви души” върху домашната обстановка, в която живеят неговите герои.


    Библиография:

    1. Анчев, А., Руска класическа литература. София, 1982



    Темата ти по руска литертура може да бъде озаглавена така:
    Тъжният хумор и нравствено осакатената човешка душа в „Мъртви души” на Гогол
    Или:
    Смехът „през сълзи” в „Мъртви души” на Николай Василиевич Гогол



    http://prize.bg/tedi4kata -моля ви влизайте

  19. #294
    http://download.pomagalo.com/21062/t...h=9580860&po=1

    не вярвах че ще стигна дотук,но когато не мога да измисля нищо сама,няма начин..Та моля ви,защото ми е мн спешно,ако може да ми го свалите този файл благодаря ви предварително

  20. #295
    Аватара на SoFarSoG00d
    Регистриран на
    Dec 2008
    Град
    Wonderland
    Мнения
    2 090
    Цитирай Първоначално написано от great_mari
    http://download.http://www.teenproblem.net/school/21...h=9580860&po=1

    не вярвах че ще стигна дотук,но когато не мога да измисля нищо сама,няма начин..Та моля ви,защото ми е мн спешно,ако може да ми го свалите този файл благодаря ви предварително
    Кажи каква е темата ти точно?!

  21. #296
    Аватара на Tedi4ka
    Регистриран на
    Aug 2007
    Град
    mezdra
    Мнения
    2 344
    Цитирай Първоначално написано от great_mari
    http://download.http://www.teenproblem.net/school/21...h=9580860&po=1

    не вярвах че ще стигна дотук,но когато не мога да измисля нищо сама,няма начин..Та моля ви,защото ми е мн спешно,ако може да ми го свалите този файл благодаря ви предварително

    THE MEAN OF STUDYING – IN BULGARIA OR ABROAD?
    Imagine! You are sweating, and your hands get slippery by the second as your hands close to the car door, thunder cracks, and lightening streaks across the sky, as you step out of your car, the earth shakes and trembles. The horrors of horror come and the word comes into your mind: SCHOOL!!! But I don’t think of school as this. I think education is a wonderful experience to enjoy and work at, that gives us start in life. I think I am very lucky to go to school and be able to learn the things I need too. So here I say, the most valuable part of my life is educaton.
    I know! Some might say school is no fun with so much homework to do everyday (not me though). All throughout my life, I have been granted certain privileges and given certain rights. I have been blessed in almost everything I do, and I have been lucky enough to lead the life, I have been given. Sometimes I take my life for granted, and wonder how I can face the few obstacles I have met in it. Although I have had my fair share of hardships, there are many other people in this world that are far less fortunate than me, and even you. We are all blessed in different way. We have food available to us for every meal, we have warm homes to come back to everyday, and we have wonderful friends and family in our lives that surround us with love and make our lives so great. For this, I believe it is important that we should become selfless in our acts, and stop wasting what we are given. Pursueing our goals is the only right choice to make, because of the opportunity we have. The education is the most important lifetime experience, and to miss it means to leave our dreams. Have you ever had to choose country where to study? If not you’ll have soon. Education is a very important part of our life, especially these days. So, it is very significant to choose the specialization and the place where you will study. Of course, a lot of young people don’t have such a chance to select the place of studying; nevertheless, many students face the question where they want to get their education.
    Thus there is a great difference between studying in your native city or country and studying in foreign country very far from home.
    First, when you begin to study in foreign country, in most cases, language is a problem. Even if you can speak, you may have troubles with assimilating subjects, lectures and assignments. You can face some misunderstandings or find yourself in some confusing situations because of your cultural background. One is for sure, this is a hard step to make and it must be thought over precisely. It is important to take education seriously. As a student, I feel that education is the most valuable and precious thing in life. It is also the one thing you can assure that nobody can take away from you. It is important not to let anything become an obstacle to your education. I feel that it is important to continue my own education by attending a college where I can take my studies seriously, and receive the highest degree of education possible. Today, in this twenty first century, what would we do without an education? Would we be considered illiterate? Of course we will. Something more. It’s a point of self dignity to be sophisticated and only a point of personal choice to decide how to achieve knowledges. For some studying abroad is a chance to meet new cultures, to provide a better life and to find development. It’s not difficult to understand, when your own country doesn’t give you opportunities for good education and professional success. For me the only thing that matters is my realization, it might be because of my young spirit, or simply because of the aspiration for happiness.
    But as I’ve already said, it is mainly a point of personal choice so you must get assured that you are making the right decision, if not there is no going back. Time is precious, and it isn’t wise to waste it. So the question is: a university in Bulgaria, or college abroad?
    Leaving from home and exploring your own dreams is a very important part of maturing. Though, the physical separation from home is for some a difficult transition to college life. What are those things one takes for granted while living at home, and attending high school? What changes does one face? Just think of all the times the alarm clock did not go off, and mom was there to make sure school was still reached on time. When the alarm clock fails to go off at college, then the first class of the day is simply missed. At home breakfast is made to order: eggs, bacon, pancakes, or even French toast. In college one finds a particular meal that is edible, and must stick with it. A cabinet could be opened at home and a variety of tasty foods are readily available. In college a meal card is swiped though a machine upon entering the cafeteria, and the word "tasty" rarely enters the mind. But this is the risk we choose to take; it is a part of the maturing. The nostalgia is a factor we all fear of, and the press and the media make it even difficult, but I still think that it depends of the character. The proper question is not can we succeed, but are we enough strong to do it.Throughout my development of becoming an intelligent young woman, I have always dreamed and wanted to be enrolled into college. I have always believed that college life was the period of time in which an individual grows the most. I have always believed that during college years is when an individual really “finds oneself.” During this period a person could change completely. Change from being a young person into becoming a full grown personality. I have always thought of college years as being an introduction to real life.
    The reason why I believe so strongly in the importance of college is because of older relatives and friends that went to college and their outcome. I compare my future goals to their present day lifestyle and it doesn’t seem that much difficult to achieve. I feel very deeply about the importance of going to college and receiving a “higher learning” to prepare me for my life long goals. For me, studying abroad means to see life, to get in touch with other cultures, to estimate my real possibilities, to find myself in details. There is a day in everyone’s life that comes and it’s only up to him to decide, to make his personal right choice, to ask himself what’s the point of living, the importance of existing….



    http://prize.bg/tedi4kata -моля ви влизайте

  22. #297
    много,много,много благодаря за бързия отговор

  23. #298
    Трябва ми тази тема http://download.pomagalo.com/198471/...h=9614139&po=1 или някакво историческо есе на тема за Втората световна война. Няма значение какво точно ще е заглавието- важно е да е на тема свързана с Втората световна война моля ви помагайте
    Бях на 7-8 г. когато живях срещо лудницата,дойдоха 10-11г. и вече живея срещо нас!

  24. #299

  25. #300
    Цитирай Първоначално написано от pufi_kz
    Трябва ми тази тема http://download.http://www.teenprobl...h=9614139&po=1 или някакво историческо есе на тема за Втората световна война. Няма значение какво точно ще е заглавието- важно е да е на тема свързана с Втората световна война моля ви помагайте
    заповядай

    Историческо есе
    тема
    Втората Световна война през моите очи
    Изготвила: Проверил:
    Евелин Пламенова Цолова Любомир Георгиев
    ХІб клас №10
    ПМГ „Екзарх Антим І”
    Гр. Видин
    „Войната е първопричината на всички беди и злини, бездънен океан, поглъщащ всичко без разлика. От войната загива всичко цветущо, всичко здраво гине, всичко трайно се руши, всичко прекрасно и полезно се унищожава, всичко сладко става горчиво.”
    Еразъм Ротердамски
    (1466 – 1536 г.)
    Макар това да са думи на учен и деец от епохата на Ренесанса, те звучат невероятно актуално за всички епохи. Може би тази сентенция е едно от най-изчерпателните изказвания относно военната история на човечеството, защото в нея се съдържат всички онези грозни истини, характеризиращи извратения и нехуманен облик на войната като цяло.
    ХХ век, освен със своя технически прогрес, остава в съзнанието на Европа като един от най-големите й и страшни кошмари. Двете Световни войни от този период оставят своя черен отпечатък в съзнанието на хора от всички националности, етноси, религии. И ако до този момент войните за власт, територии, величие са били престъпления срещу човечеството, то сега, според думите на английския физик, философ и обществен деец Джон Дезмънт Бернал, те са „безумие”!
    Особено потресаваща, нелогична и някак „животинска” е Втората Световна война. Последиците, които тя оставя след себе си, всички разрушения, цялата болка, всички пролети сълзи оставят един незаличим белег, една неизлечима рана върху душата на човешката цивилизация. Тази война, породена от фанатичните идеи на един болен ум и „благословена” от скотското и паразитно безмълвно съгласие на „великите” сили на Европа и света, се превръща в най-големия срам на нашата епоха!
    Във Втората Световна война косвено участва 80% от населението на Земята, бойните действия се водят върху територията на 40 държави, човешките загуби възлизат на около 50 милиона души, преките военни разходи на 1117 милиарда долара. В Европа те са за 260 милиарда долара.
    Наред с тези жертви и материални щети, войната нанася огромни поражения и върху духовния аспект от историческото развитие на човешката цивилизация. Под пепелищата на разрушените и опожарени европейски градове, под труповете на загиналите войници и избитите в концентразционните лагери, лежат погребани и ценни паметници на човеката култура. Унищожени са архитектурни шедьоври, произведения на изкуството, научни трудове, литературни произведения, скулптури, картини. Опожарени, разграбени и препродадени на германските агенти на „Гестапо” са световноизвестни картини, бижута, сувенири, археологически находки, антични съкровища. Избити или безследно изчезнали са хиляди писатели, музиканти, учени, лекари, художници, изследователи, ювелири, журналисти, потомствени аристократи.
    Наред с всичко това, се подлагат на абсолютен геноцид хора от различни от „чистокръвната арийска раса” етноси, култури, вероизповедания, раси. в Европа изникват хиляди лагери, в които денонощно се избиват и измъчават деца, бременни жени, стари хора. В тези „лагери на смъртта” се правят различни научни и нечовешки експерименти с живи хора, а не с лабораторни мишки или опитни животни. Останалите живи са приличали на истински скелети, които и днес хората наричат 4скелети от Бухенвалд”.
    Ако посетите Освиенцим в Полша може да видите преди газовите камери огромни халета. Те са изпълнени с огромни купчини с вещи на убитите: четки за зъби, четки за обувки, очила, отрязани плитки, часовници. Колко от убитите са имали гореизброените вещи? Мажете да си представите колко са избитите като преброите хилядите вещи, които са оставили тези, които са ги притежавали! Наоколо все още се усеща задушливата миризма на изгорена човешка плът! За всяка националност е имало отделни лагери в лагера. Има и български такъв!
    Все още по света се водят дела срещу живи участници в тези зверства и техните наследници. Защото нищо и никой не могат и на бива да бъдат забравяни! Колкото и болезнени да са раните, останали от тази епоха, трябва да си ги припомняме, за да останат като един горчив, но поучителен урок за идните поколения. За да не позволяват те „възраждането” на лагерите и ужаса на войната!
    Все още от океана изплуват невзривени подводни мини. все още има минирани полета. Все още се откриват гробове на загинали на фронта войници, смятани за безследно изчезнали. Все още се чувства загубата на огромния брой мъже, главно в Русия. Все още ветераните разказват за преживените кошмари на бойните полета на Европа.
    Девети май от Ден на победата срещу фашистка Германия се превърна в Ден на Европа, защото Европа все още носи грозния белег на това страшно и ужасяващо събитие Но от пепелищата на тази война се ражда и една нова идея – Европа да бъде обединена и равнопоставена за всички народи и нации.
    Да се уважава и пази мира, защото, както е казал великият френски писател, просветител и обществен деец Виктор Юго „Мирът е добродетел на цивилизацията, войната – престъпление!”
    08.04.2008 г.

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си