.
Отговор в тема
Страница 19 от 98 ПървиПърви ... 91516171819202122232969 ... ПоследнаПърви
Резултати от 451 до 475 от общо 2426
  1. #451
    Аватара на Tedi4ka
    Регистриран на
    Aug 2007
    Град
    mezdra
    Мнения
    2 344
    3.Десетте Божи заповеди - необходимост или анахронизъм (есе)

    Десетте Божи заповеди не са анахронизъм - те са фундамент, морална контрацепция на превръщането на хората от стадо в социална група, общество, общност в която водещо начало да е християнското смирение и милосърдие, а не алчността, злобата и престъпното поведение.
    Хората от нашето време казват, че Господ не може да ни е съдник за делата ни тук на Земята- да може и така да е, но не си ли даваме сметка, че не може да вярваме в нещо без да спазваме правилата му. Недопустимо е да казваме, че сме християни, а същевременно да наричаме десетте Божи заповеди анахронизъм.
    Не е важно кой е казал не кради, не убивай, не прелюбодействай, важното е, че никой не иска да бъде обран или убит. Днес забрани като тези продължават да властват и са също така строго наказуеми, както и преди, но спазваме ли ги и изпитваме ли страх от закона и Бога?

    Първите от четирите Божи повели ни учат на целомъдрие и християнска добродетел, но най-често чуваме, че те са тези, които са се превърнали в анахронизъм и не са необходими. Но това, не е така, човек не бива да става идолопоклонник на нещо или някого. Поради факта, че е тръгва в някаква друга религиозна посока или секта, води до групови самоубийства, разрушаване на семейства. Ние не може да имаме други кумири, освен добродетелите, а християнството ни учи точно на любов, състрадание, нежност, трудолюбие и всеотдайност.

    Всяка една от десетте Божи заповеди ни учи на някаква добродетел, запазва ни морално като хора, човеци и ни извисява духовно. Те са резюме на всичко онова, което многотомните конституции ни налагат.

    Световният шампион по шахмат Веселин Топалов пред мексикански журналисти заявява: „Не се страхувам да загубя партия. Обезпокоен съм от други неща - не ми е ясно как ще живеем занапред в този циничен свят, в който се губят ценностите, за които ни говореха в училище." Важно е да не изчезне човешкият ни облик по пътя към „прогреса", защото ако религията ни „вкарва" в морални норми, то нека техническата революция не ни позволява да се превърнем в животни, в зверове със скъпи GSM- ми.


    Заложените Десет Божи заповеди нравствени норми ли са и до днес

    Десетте Божии заповеди необходими ли са ни или просто са един остарял етап от развитието на цивилизацията?Това е един въпрос, на който отговорът според мен е само един - да,разбира се,че са ни необходими.
    Но много от нас не знаят защо имаме нужда от тях.Със самото си създаване десетте божи заповеди са засягали отношението между Бога и хората и отношението на човека към ближния си.В наше време те играят същата роля,но нашето отношение към тях не е еднакво.Има хора,които даже не са чували за божиите заповеди,има и такива които ги спазват и живеят чрез тях.Но има и много други,които знаят за тяхното съществуване и смятат,че те не са им необходими,но в същото време не осъзнават,че донякъде те са част от живота им.Ако не беше така сега щяхме да крадем,убиваме и лъжем,нямаше да знаем какво е добро и нямаше да можем да правим разлика между доброто и злото.Много от нас не осъзнават необходимостта на тези заповеди,но ако не бяха те нямаше да сме и ние,защото чрез тези десет заповеди Бог ни е насочил към правилният път на нашето същствуване,пътят към доброто и пътят на безпроблемния преход към бъдещето.
    Десетте божи заповеди са създадени векове преди Христа и ще продължат да съществуват още дълго време.Ще бъдат съхранявани и предавани на много и различни поколения и съм сигурна,че няма да бъдат забравени от никого.Десетте божи заповеди са посланита, които еврейският народ оставя на следващите поколения.Те мотивират обществото към реалността на настоящето,чрез тях се обобщават традициите и натрупаният жизнен опит на предходните поколения.
    Десетте божи заповеди са част от живота ни и именно те ни помагат да живеем в една достойна за човечеството хармония.Това е техният смисъл и това е тяхната роля в живота.И дори без да искаме,малко или много,ние ги спазваме,защото те са ни дадени за това-да ни съпътстват в живота.Те са една голяма необходимост за човешкото съществуване.



    Нравствените послания на десетте божи заповеди

    В един символистичен акт на общуване с Бога на върха на Синайската планина, Моисей получава две каменни плочи, върху които са написани скрижалите на завета, по-късно наречени Десет божи заповеди.Всяка заповед има своите конкретни основания, но като цялост принципа заложени в тях, имат две основни цели – да съхранят вярата и живота.
    Основни проблеми, повдигнати в сюжета за Десетте божи заповеди, са два: изгражда- нето на етническо самосъзнание и самочувствие на еврейския народ и установяването на нравствени и религиозни норми на колективното битие.
    „Аз съм Господ, Бог твой,...да нямаш други богове, освен мене.”В тази разпоредба се подчертава монотеистичния характер на еврейската религия и същевременно се слага преграда пред почитането на чужди богове.За евреите съществува само един бог и един народ, свързани с мистичния завет.”Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, що е във водата под земята; не им се кланяй и не им служи.” В тази заповед се отразява вярването, че хората не могат да виждат своя бог след грехопадението и затова той им се явява само във вид на светлина и дим.Вероятно зад тази резпоредба стои и необходимостта да се ограничат магическите практики, които отклоняват вярващите от права вяра.По-късно и христянската църква ще се бори с всички видове магьосници, но ще допусне изобразяването на божеството.По този признак са и някои от най-съществените разлики между религиите.”Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог.” Тази заповед използва един от основните митологични и магически механизми на забрана, тъй неречени „табу”, за да попречи на несериозното към бога.”Помни съботния ден , за да го светиш.Шест дена работи и върши в тях всиките си работи, а седмия ден е събота на Господа, твоя Бог.” В тази заповед се регламентира най-важният механизъм на затворените общества, чрез който те съхраняват ценностната си система - празникът.При възприемане на Десетте божи заповеди от християнството празничният ден става неделя – денят на Христовото възкресение.”Почитай майка си и баща си, за да ти бъде добре и да живееш дълго на земята.” Тази заповед охранява изворите на живота - кръвната връзка с родителите, и е валидна дори когато нормите на патриархалното общество вече са история.”Не убивай.” При евреите тази заповед се отнася главно за убийството на „свои” и то в случаи, когато не се касае за кръвно отмъщение, строго спазвано в патриархалните общества.Едва християнството придава универсален характер на този принцип за непосегателство над живота изобщо.”Не прелюбодействай.” Поради тясната свързаност в патриархалните общества на трите осовни ценности на рода: кръвната връзка, брачната връзка и родовото имущество.Прелюбодействие о е имало не само нравствени, но и юридически последици.Затова и заловените в прелюбодейство са били убивани с камъни.Забраната за прелюбодейство охранява живота на рода, а оттам и живота на отделния негов член.”Не кради.” И тази заповед се е отнасяла главно за кражба между „свои”.Да се присвои имуществото на „чуждия”, не е било забран но, защото „чуждият” е бил разглеждан по-скоро като „природа”, а не като човек.Сам бог Яхве поучава евреите да вземат „уж” назаем златото на своите съседи египтяни и с него да избягат от Египет.Християнството придава абсолютен характер на нормата.”Не лъжесвиде- ствай провив ближния си.” В традиционното право думата има силата на юридически акт. Ето защо всички системи на традиционното право заклеймяват лъжата. По спорен е въпросът за това, кой е бил считан за „ближен”. Християнството отново прави тази норма абсолютна, защото според него „ближен” не е всеки човек.”Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си, нито нивата му, нито роба му, нито робинята му, ни вола му, ни осела му... – нищо, което е на ближния ти.” В тази заповед детайлно са изброени обектите на брачна връзка и родово имущество, които, ако бъдат похитени, ще се застраши животът на рода и неговите членове.С определението „пожелавай” обаче заповедта се разпростира не само върху фактическото отнемане на изброените блага, но и върху тяхното смислово пожелаване, т.е. насочена е срещу завистта, която най-често стои в основата на раздорите между хората.
    Десетте Божи заповеди са просто позиция за развитието на добродетелността,обичта и търпимостта към другите, без значение каква е тяхната расова, религиозна или етническа принадлежност.


    Десетте Божи заповеди тогава и сега

    В наши дни 10-те Божи заповеди изглеждат, меко казано, неактуални, а младите хора дори приемат някои от тях с доза ирония. Това е напълно разбираемо – след 2000 години съществуване и най-ортодоксалната теория би трябвало да придобие по-съвременен и разширен вид.
    Първите четири заповеди засягат строго задълженията към Бога – пренебрегвани от модерния и недотам религиозен човек. Напълно нормално за съвремието ни е те да бъдат оставени на по-заден план. През различните епохи хората все повече се отдалечават от църковните канони, ежедневието ни е прекалено натоварено, за да се замисляме дали Бог ревнува или дали изговаряме напразно името му, още по-малко за поетите задължения и отговорно отношение към вярата.Това са неща, които все по-малко намират място в света ни на научни открития и високи технологии. Може би не е правилно Божите заповеди да бъдат класифицирани, но реално първите четири до голяма степен се разминават с ритъма и възприемането на живота в днешно време.
    Останалите шест засягат отношението ни към ближните – изразени по съвременен начин те биха били много по-приложими от първите четири. Защото оношенията ни с хората, а не с Бога заемат централно място в живота ни. Може би края на десетата заповед би звучал по-нормално “...не пожелавай колата на ближния, нито компютъра му, нито мобилния телефон...”, но нито завистта, нито уважението ни към родителите и човешкият живот трябва да бъде подтиквано от нечии заповеди, или страх от висша сила, а от собствената ни съвест и морал. Правилата трябва да бъдат просто позиция за развитието на добродетелността, обичта и търпимостта към другите, без значение каква е тяхната расова, религиозна или етническа принадлежност. Защото в това отношение 10-те Божи заповеди са строго ограничени – писани само за еврейския народ и изповядващите тази религия. По скоро трябва да бъдат наричани послания, които човек сам да класифицира и сам да избере кои да спазва, защото основната им идея е да се освободим от душевни пороци и да запазим общочовешките норми.
    Представени по осъвременен начин 10-те Божи заповеди биха били добра основа за развитието на етичността и морала ни, свързани не толкова с Бога и религията, а по-скоро с индивидуалното ни разбиране, актуално назовани – Правила на собствената ни съвест.
    _________________
    Радвай се на този миг. Този миг е твоят живот.



    http://prize.bg/tedi4kata -моля ви влизайте

  2. #452
    "And so the Lion Fell in Love with the lamb......What a Stupid lamb ... "


  3. #453
    Аватара на Tedi4ka
    Регистриран на
    Aug 2007
    Град
    mezdra
    Мнения
    2 344
    Цитирай Първоначално написано от Librarian_girl

    ТЕМА:
    Електронен бизнес и електронна търговия


























    Съдържание:

    1.Какво е електронен бизнес? Какво е електронна търговия?

    2. Електронен бизнес-категории

    3. Електронна търговия-категории

    4. Разновидности на електронната търговия

    5.Най-важния фактор за успеха на един сайт

    6.Разглеждане на сайта www.get.bg

















    Използвани материали:
    1.www.host.bg
    2.www.get.bg







    Какво е електронен бизнес? Какво е електронна търговия?

    Още при появата на World Wide Web в началото на 90-те години на миналия век става ясно, че новото изобретение може да се ползва за 3 основни неща: комуникация, информация и търговия. Днес по отношение на комерсиалните дейности в мрежата се употребяват две понятия, които донякъде се припокриват, но все пак са различни:

    - Електронна търговия (e-Commerce)
    - Електронен бизнес (e-Business)

    тЕлектронната търговия е по-специализираното понятие и представлява част от по-широкото понятие Електронен бизнес. Под "Електронна търговия" се разбира преди всичко продажбата на стоки и услуги през различни видове електронни магазини, складове и аукциони.

    Електронния бизнес включва в себе си освен електронната търговия също и всяка една комерсиална дейност, която се извършва през мрежата. Практически почти всеки сайт в интернет, независимо от неговата тематика, може да се превърне в някаква форма на електронен бизнес.

    Категории електронния бизнес
    Е-банки
    Електронното банкерство е един доста успешен електронен бизнес. Този тип е-бизнес позволява на клиентите да имат достъп до техните банкови сметки и да се изпълняват поръчки, посредством елементарен за използване web сайт. Единственото необходимо нещо е наличието на web браузър и много банки не вземат никакви такси за тези услуги.
    Онлайн банкерството дава възможност на клиента да се обслужва сам. С тази онлайн услуга клиентите могат да проверяват различни атрибути от своята сметка, да проследяват минали транзакции, да превеждат пари, да поръчват чекове, да плащат сметки и да обменят информация със служители от отдела за клиенти в съответната банка.
    Е-справки
    Интернет предлага възможност за създаване на копие на телефонни справки и тук може да се правят повече неща от едно просто търсене на име и получаване на телефонния номер, отговарящ на това име. Например, в Интернет е възможно да се въведе телефонен номер и да получите името на човека/компанията отговаряща на този номер. Нещо повече, с помощта на повече насоки/справки могат да се откриват web страници на хора и фирми, и да се получават техните адреси на електронната поща.
    Интернет прави получаването на информация от една страна по-лесно, но от друга страна по-трудно. То е по-лесно защото средстватаза търсене са по-мощни. Само, че откриването на определена информация се затруднява, тъй като обема информация се съхраняван в базите данни нараства много бързо.
    Е-инженеринг
    Интернет променя драстично скороста на проектиране. Тя даде възможност за електронна съвместна работа. Освен това, вече не е необходимо проектантите да работят в един и същи офис. Всеки имащ Интернет връзка може да участва в разработката на проектите. Бяха разработени нови средства за съгласувано проектиране, които да поддържат възможностити на Интернет.
    С помощта на Интернет стана възможно да се разработват проекти, в които да вземат участие проектанти и инженери от цял свят. По този начин се осъществява много успешно открито разработване. Всеки може да взме участие и да разработва част от един общ код.
    Е-франчайзинг
    Компаниите препродаващи продуктите се наричат фрайчайзинг партньори. Предлагайки набор от продукти и марки, компанията франчайзер гарантира определен успех на компанията получаваща франчайзинга. Причината за този успех е в това, че хората познават много добре продуктите и търговската марка.
    Електронният франчайзинг е аналогичен на традиционния. В действителност изпълнението му в Интернет е доста улеснено. Прехвърлянето на цифрови продукти, процеси и и марки е много лесно. Предимството на тази система е, че няма никакви разходи за дистрибуция
    Е-хазарт
    Въпреки моралната страна на хазарта, той е една от най-печалившите области на бизнеса в Интернет. Все още той не е позволен от закона в някои щати и данъците са доста високи, но бизнеса се е преместил на места, където хазарта е законен и се плащат ниски данъци. Повечето сайтове с хазарт се намират в Южна Америка, където законите не го забраняват.
    Компаниите, които поддържат хазартните web сайтове могат да разпространяват много игри без ограничения. Тъй като собствениците имат свои компании в страните, където хазарта не е забранен от закона те могат да работят без опасения от намесата на властите в съответния щат
    Е-обучение
    Електронното обучение, понякога наричано Интернет-базирано обучение предлага нов аспект в компютъризираното обучение. Вместо да използвате изпълним файл, предоставящ обяснения и тестове, материала се предоставя онлайн. Тестовете се правят в реално време заедно с други участници и учащите се, могат да обменят опит и да задават въпроси един на друг. В допълнение , може да се предложи онлайн учител, който да обяснява различни теми на всеки посещаващ даден курс, без значение от коя част на света са посетителите. Всичко това може да се направи в реално време. Вместо да се изчаква следващият курс, учениците могат да се свържат към обучаващата мрежа за да получават по-индивидуално обучение. Интернет-базираното обучение може също да се предложи на студенти преди още да има наличен завършен курс на обучение. За "горещите" теми курсът може да се организира по същото време, когато започне самото обучение.
    Е-поща
    Все повече и повече бизнес компании общуват помежду си по електронен път. За разлика от телефоннния разговор, е-пощата съдържа повече от обикновен текст. Тя дава възможност за прикрепване на файлове, които могат например да съдържат форматирани документи, презентации, изображения или звуци. Потози начин информацията може да се сподели по-лесно.
    Освен тово електроната поща променя начина на комуникация между хората. Вместо да записват всяко нещо в отделни писма, мислите могат да се предадат към различни електронни пощи. Предимството е че една мисъл може да предизвика мигновен отговор, но това означава, че вие също очаквате незабавен отговор на всяка електронна поща, която е изпратена, така както всеки очаква бърз отговор от самите вас.
    Е-маркетинг
    Традиционният маркетинг беше насочен към определени групи. Комуникациите при рекламирането бяха само един от начините за осъществяване на маркетинг. Маркетинг групите не можеха веднага да получават резултатите от реакцията на клиентите. Във времето преди появата на информационната общност това беше добре, тъй като имаше време за проучвания и публикуване на резултатите, което влияеше на стратегията на дадена компания и на нейните продукти.
    В информационното общество всичко започна да се движи с голяма скорост. Продуктите стратегиите и цените зависят от нуждите на клиентите. Всичко започва да зависи основно от клиентите. Търсенето от страна на клиента директно въздейства върху дизайна на продукта, маркетинговите стратегии и цените. Поради факта, че традиционно маркетинга е свързан с клиента, информацията, която идва обратно от клиента в реално време трябва да достигне до подходящия отдел в компанията за да може да се реагира в реално време на всички промени в изискванията на клиентите.

    Е-оперативен мениджмънт на ресурсите
    Процесът на закупуване на оперативни ресурси включва много организации и отдели в компанията, които контактуват с различни доставчици. Доставчиците осигуряват услуги, стоки и информация. Въпреки, че оперативните ресурси са свързани с големи разходи за компаниите, процеса на закупуване често не е добре организиран и управляван. В много случаи , поръчката за закупуване на консумативи се пише на лист хартия. Благодарение на децентрализирания подход при много компании, всеки отдел може да управлява оперативните ресурси индивидуално, което води до по-високи разходи, отколкото при наличие на централизирана организация на покупките. Веднъж след въвеждане на централизираната организация, целият процес на покупки трябва да се компютъризира за да може да се контролира и автоматизира.Докато процеса не е компютъризиран, компанията не може да контролира разходите на доставчиците.
    Управлението на оперативните ресурси позволява на компаниите да управляват тези ресурси по-стратегически, като използват Интернет. По този начин може да се осигури комуникационна инфраструктура, където купувачите и доставчиците да работят заедно, като си контактуват директно и не се губи контрол върху разходите. В действителност, компанията може да упражнява по-голям контрол върху разходите посредством електронната система за управление. Въвеждането на тази система не изисква използването на допълнителен хардуер и инсталирането на допълнителен софтуер, тъй като много системи работят със стандартни web браузъри, които могат да се стартират върху всякаква платформа. С използването на електронната комуникация цената на една транзакция може да бъде намалена значително и процеса може да се автоматизира.
    Е-сделки
    Интернет промени начина на сделките с акции и ценни книжа. Е-сделките, предлагат цени на ценните книжа в реално време. При това положение хората могат да реагират в реално време на промените на финансовия пазар. Всеки, който има Интернет банкова сметка може да купува и продава акции и ценни книжа. Това позволява на всеки да участва във финансовите пазари и да печели от инвестиции. Въпреки, че при е-сделките, финансовите пазари са по-рискови от традиционните финансови борси, е-сделките предлагат достъп за хора, които до преди няколко години не знаеха какво представляват тези пазари.
    Електронна търговия-категории
    Реклама: Състои се в поднасяне на вашите предимства пред конкурентите 24ч. в денонощието на вашата страница, по начин, по който вие пожелаете. В същото време давате възможност на потребителя да направи покупка точно в момента в който влиянието на вашата реклама е най-силно – веднага, а не след няколко дена, когато въздействието е намаляло. От друга страна, този начин на търговия осигурява съществени предимства и за вашите клиенти. Когато те седят пред монитора, те имат достатъчно време да се запознаят в детайли с информацията за продуктите, които им предлагате.
    Продажби: Електронният магазин е достъпен за вашите клиенти 24 часа в денонощието, предлагайки им да се запознаят, обмислят, вземат решение и поръчат вашите продукти или услуги. Някои от продуктите и услугите /информация, развлечения, програмни продукти, музика и др./ дори могат да се доставят електронно още в момента на поръчката. Не само това. Вече няма да ви се налага да поддържате складова наличност, защото ще имате възможност да закупувате стока от търговците на едро, само след като вече сте я продали на клиента.
    Електронни каталози: Вие можете да правите презентации на илюстрации и графики, както и да представите целия асортимент от стоки и услуги, които предлагате /характеристики на продуктите, предимства, цена, наличност, специални оферти за всеки артикул и т.н./.
    Какво ще спечелите: Една добре разработена система за електронна търговия позволява намаляване на разходите (по поддръжка на магазини, персонал, склад и др.) Не само това. Дистрибуцията на продукти по електронен начин намалява чувствително разходите по доставка им.
    Лесен достъп до световните пазари: Електронната търговия дава възможност на малките и средни предприятия да се включат в международния пазар, който до скоро беше изключителен приоритет единствено на големите фирми. Много по-лесно и евтино е да се открие електронен магазин, който е достъпен за цял свят чрез Интернет, отколкото, например, да се отворят офиси във всички по-големи страни на Европа.
    Фирмени комуникации: Електронната търговия не се свежда само до продажба на крайни клиенти. Тя предлага възможности за организация на вътрешнофирмени стокообороти, например между централния офис и клоновете в страната. Същественото предимство е, че процеса на заявка на количествата може да става автоматично на база на изчерпаните количества. Също така по електронен начин клоновете могат да получават информация за промените в цените и асортимента.
    Комуникации с партньори и клиенти: Електронната поща е изключително ефективен и бърз начин за комуникация между вас и вашите клиенти. Тази услуга дава възможност да получавате изключително важна обратна връзка, както и да правите промоции на нови стоки и услуги. На някои от стандартните въпроси дори системата може да отговаря без вашата намеса. Изключително важно е и организирането на система за поддръжка на клиентите, след като са закупили ваш продукт или услуга. По този начин ще успеете да задържите спечеления с много усилия клиент в условията на засилващата се конкуренция.
    Разновидновидности на електронната търговия
    Отношения Бизнес - Бизнес (Business-to-Business, B2B)
    B2B или бизнес-към-бизнес е най-широко разпространеният тип е-бизнес. Той обхваща взаимоотношенията между различните компании и съответно неговият обем е най-голям, а и разнообразието и сложността му - също. Той е атрактивен за фирмите, тъй като оползотворява по най-добрия начин предимствата на електронните мрежи - спестява време, съкращава разходи и минимизира неудобствата от фактора "геоградско положение". В B2B се включва всичко - връзки между продавачи и купувачи, производство и предлагане на услуги.
    Отношения Бизнес - Потребител (Business-to-Consumer, B2C)
    Тези отношения наследяват обичайните връзки-клиент продавач. Тук те обаче се поставени на нови основи, поради спецификата на Интернет като среда за пазаруване и виртуален пазар.
    Най-типични представители тук са продавачите на дребно като Amazon, BarnsAndNoble, Sears&Sears и др.
    Отношения Потребител - Потребител (Consumer-to-Consumer, C2C)
    Тези отношения се срещат изключително рядко в реалния, физически свят и това е още едно доказателство за потенциалната мощ, която крие Интернет като средство за търговски отношения.
    Те възникват когато се съберат две страни, които не са обвързани с дадена търговска фирма и решават да направят транзакция на стоки и услуги срещу пари или други изгоди. Това се среща на специализирани, направени специално за целта брокерски сайтове. Това са аукционите (http://www.ebay.com/) или др. подобни места. Не е пречка срещата да стане на предназначен за съвсем друга цел сайт, но тези срещи са по-скоро случайни отколкото целенасочени както е в брокерските сайтове.
    Уточняването на цената често е на принципа на търговете или свободното договаряне. Поради тази причина тези места служат като фини индикатори на пазара.
    Търговски отношения по частни компютърни мрежи
    Частните мрежи се изграждат от и за нуждите на една организация и всичките им ресурси (компютри, средства и канали за предаване на данни т.н.) принадлежат на тази компания Само комуникационните линии за много отдалечен достъп се наемат от обществените комуникационни мрежи, като телефонните компании. Тези мрежи имат за цел да обслужват целите само на организацията, която ги е изградила. Мрежите могат да бъдат със всякаква архитектура и географско местоположение. Последното зависи най-вече от големината и това къде се намират офисите на организацията. Но каквото и да е, частната мрежа е с ограничен достъп само за оторизирани лица - персонал, управители, собственици. Също така е строго регламентирано кой потребител до какви ресурси има достъп. Този тип мрежи могат лесно да имат връзка с други мрежи, но това не прави достъпа до тях по-лесен. Някой частни мрежи са създадени изцяло с цел да се печели от тяхното използване. Пример за това са частните телефонни компании и мрежите, които предлагат пренос на данни срещи заплащане на услугата.

    Най-важния фактор за успеха на един сайт
    Успешното развитие на един уеб сайт, съответно на електронния бизнес, който той представлява, зависи от множество фактори. Силно препоръчително е домейна (името на страницата) да бъде къс, стегнат и мнемоничен; навигацията (връзките към страниците от сайта) да бъде опростена и лесна за ползване; цветовете да бъдат подбрани с вкус и да не натоварват зрението; кода да бъде написан грамотно и т.н.
    Има обаче един основен фактор, без който всички останали са почти напълно безполезни и това е съдържанието на страница. Това звучи сякаш се разбира от самосебе си, но изглежда не е точно така, защото много уеб дизайнери и собственици на сайтове продължават да наблягат на красивия външен вид, валидирането на кода и т.н., оставяйки съдържанието като че ли малко встрани. Затова трябва да се подчертае още веднъж значението на съдържанието на страницата.

    Eдин от сайтовете за Е-търговия е get.bg
    В заглавната страница на GET.BG ще видите няколко различни полета:
    1."Категории"
    Тук ще намерите всички главни категории стоки, които се предлагат при нас.
    2."Количката".
    Показва състоянието на вашата количка.
    3."Най-купувано".
    Показва най-купуваните стоки в магазина. Ако сте в категория или подкатегория показва най купуванитес токи в категорията или съответно в подкатегорията.
    4."Производители"
    С помощта на падащият лист в това поле можете да извикате всички стоки от един производител ии търговска марка
    5."Какво ново"
    В това поле , ако кликнете върху бялата лентичка в горният десен ъгъл на полето ще видите всички стоки които са въведени в GET.BG след вашето последно логване в саита.
    6."Промоции"
    В това поле кликвайки в неговият горен десен ъгъл можете да извикате всички стоки които са в промоция за дадения период.
    7."Търсене"
    Тук можете да търсите по описание, марка, код на стоката.
    8."Мнения"
    Тук можете да прочетете мнения за продукти от други клиенти на GET.BG.
    9."Езици"
    В полето езици можете да изберете езика на който да бъде сайта: Български или Английски (За момента само на български. Разработва се версията на английски език)
    10."Валути"
    С помощта на новата опция "Валути" можете да видите цените на стоките в USD или Евро.
    В най-долната част на сайта, под рекламните бенери мойете да видите ICQ статуса ни и да ни пишете в реално време ако желаете с въпроси или поръчки.

    В централното поле има кратко обяснение за цените на стоките и доставката в GET.BG
    11.В полето "Нови стоки за .....(текущият месец)" можете да видите новите стоки за месеца.
    Как да разгледам стоките в GET.BG?
    · Кликвайки врху категорията (Намират се в горната лява част на екрана Ви. Например GSM&Аксесоари) отваряте подкатегорите в главната категория. В централаната част на екрана ще видите подкатегориите в главната категория("GSM телефони" и "Батерии за GSM") илюстровани със снимки.Под полето с подкатегориите ще видите полето "Нови стоки за месеца" Всяка снимка която виждате е линк към продукт или категория в GET.BG. Ако кликнете върху подкатегорията ("GSM апарати"), в централната част на страницата ще видите списък с предлаганите стоки в тази категория. Падащият лист "Покажи" Ви дава възмойност да извадите на страницата само стоките от даден Производител или Търговска марка. Кликвайки върху снимката или описанието на продукта който сте избрали ще влезете в индивидуалната страница на продукта.
    Тук можете да видите подробно описание на всички функции на продукта, както и по-голяма снимка. Тук можете да прочетете мнения от други клиенти за този продукт(бутона "Мнения"), да мапишете свое мнение за него(бутона "Мнения") или да поръчате този продукт чрез бутона "Купувам"
    Как да пазарувам в GET.BG?http://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forum
    · За да пазарувате в GET.BG http://www.teenproblem.net/forumе необходимо да сте се регистрирал в GET.BG..
    Ако вече сте направили своят избор и сте решили да закупите стока от GET.BG трябва да отидете на индивидулната страница на продукта който сте избрали и да кликнете върху бутона "Купувам". Той ще Ви отведе на следващата страница, която дава статуса на вашата пазарска количка. Тук можете да коригирате артикулите и колиличествата, които сте заявили с бутона "Купувам". Ако маркирате даден продукт и промените количеството на "0" той ще изчезне от количката Ви. С помощта на бутона "Обнови" винаги можете да видите актуланото състояние на количката Ви. Когато вече сте решили, че това са артикулите и количествата, които иската да купите в GET.BG, трябва да продължите нанатък с помощта на бутона "Поръчка". Той ще Ви изпрати на страницата, в която трабва да се идентифицирате като клиент, ако вече имате създаден профил в GET.BG
    1.Ако вече сте регистриран, трябва да въведете е-маил адреса, с който сте регистриран при нас и Вашата уникална парола за достъп в GET.BG и да кликнете върху бутона "Напред".
    2.Ако сте нов клиент трябва да маркирате "Аз съм нов клиент" и да кликнете върху бутона "Напред" Той ще ви отведе на страницата за регистрация. След като попълните всички данни трябва да натиснете отново бутона "Напред".

    Горните действия Ви отвеждат на страницата, на която можете да коригирате адреса за доставка на поръчаната от Вас стока. С помощта на бутона "Промяна адрес" можете да промените адреса за доставка. Тук можете да добавите нов адрес за доставка (Например на Ваш приятел или приятелка или роднина) с помощта на бутона "Добави адрес".
    Кликвайки отново върху бутона "Напред" ще видите наименованието и цената на стоката, която сте поръчали заедно с цената на доставката и адреса за доставка.
    Кликвайки върху бутона "Потвърждавам" Вие ни изпращяте Вашата поръчка за избраната от Вас стока.



    http://prize.bg/tedi4kata -моля ви влизайте

  4. #454
    Аватара на Tedi4ka
    Регистриран на
    Aug 2007
    Град
    mezdra
    Мнения
    2 344
    Цитирай Първоначално написано от Librarian_girl

    Реферат

    Електронна търговия и Електронно банкиране


    Съдържание:

    1. Въведение.
    2. Кратка история на Интернет.
    3. Същност на Интернет търговията.
    3.1.Място на електронната икономика в Интернет.
    3.2.Същност на електронния пазар.
    3.2.1.Видове пазари и форми на реализацията им:
    3.2.2.Основните характеристики на електронните пазари:
    3.3.Електронна търговия.
    4.Изготвяне на сайт.
    4.1.Правилен избор на домейн (име на сайт).
    4.2.Функционален сайт.
    4.3. Избор на хост
    4.4. Избор и предлагане на система за разплащане.
    4.5. Промоция на сайта
    5.Стоки и услуги подходящи за търгуване в Интернет.
    6. Избор на ISP доставчик.
    6.1.DIAL – UP връзка.
    6.2.Наети линии
    7. Защо да търгуваме в Интернет?
    8. Видове разплащания в Интернет.
    8.1. Електронен подпис.
    8.2.Разплащателни средства.
    9.Електронно банкиране.

    Откъси:
    ................................
    Днес, в началото на 21-ви век възможностите за електронен обмен и комуникации, както и широкото навлизане на електронни приложения и услуги във всички сектори на обществения живот полагат основите на прехода от индустриална към глобална цифрова икономика. Конвергенцията на телефона, телевизията и компютрите променя традиционните пазари и цялото общество. Възникват нови бизнес конфигурации и отношения. Компаниите създават световни мрежи, свързващи научните изследвания, производството и разпространението. По глобалните мрежи се предлагат голямо разнообразие от услуги - информационни, банкови, транспортни, търговски, развлекателни и др. Динамичното развитие на Интернет и на електронните приложения и услуги поставя огромни предизвикателства пред правителствата, индустрията и потребителите. Наред с това възникващата цифрова икономика съдържа потенциал за растеж, конкурентноспособност и създаване на работни места.
    ............................
    Най-общо този вид технология може да бъде дефинирана по два основни начина:
    Множество от информационни услуги, предлагани от взаимосвързани компютърни мрежи, обхващащи целия свят.
    Съвкупност от глобални мрежи за предаване на данни, свързани от общ оптимизиран протокол.
    С помощта на тази “мрежа от мрежи” може да бъде получен достъп до компютри в различни точки на света, да се водят интерактивни и конферентни разговори, да се правят справки в необятни бази от данни и т.н.
    Интернет възниква в резултат на предложението на Rand Corporation до военното министрство на САЩ да свържат в мрежа всички компютри на отбраната, за да могат да се поддържат един друг и да позволяват на комуникацията да следва различни възможни маршрути, което ще позволи цялата мрежа да функционира, дори ако голям брой от възлите бъдат разрушени при ядрена или друга военна атака. Първоначално е била създадена експерименталната телекомуникационна мрежа ARPAnet. Тя е била разработена за нуждите на DARPA(Defence Advanced research Project Agency – Агенция за песпективни изследователски проекти за целите на отбраната към Министерството на Отбратана на САЩ) и е послужила като прототип, върху който са тествани теоретичните постановки и софтуера, залегнали в основата на Интернет.
    …………………….
    3.2.2.Основните характеристики на електронните пазари:
    - Нямат ограничения за времето и пространството. Те са отворени 24 часа, 7 дни в седмицата и 365 дни в годината за всеки участник, който чрез телекомуникационните системи има достъп до тях, без значение на географското местоположение.
    - Имат лесен достъп до информацията. Стандартните отворени компютърни мрежи позволяват лесен достъп до информацията.
    - Реализират се с ниска цена на транзакциите. Цената на транзакциите за всяка фаза на операциите е много ниска в сравнение с традиционната.
    Електронните пазари осъществяват координацията на бизнесдейностите, като използват пазарните механизми чрез:
    глобализация на пазарите;
    отвореност на пазарите и лесен достъп до тях;
    заместване на използваните досега механизми, особено на йерархичните.
    ………………….
    4.2. Функционален сайт.
    Това понятие не е статично. То съдържа в себе си един цялостен
    процес, включващ: планиране, проектиране, изработка, оптимизиране, тестване, поддръжка и обновяване на сайта. При по-сериозните сайтове се прави WEB-план, който съдържа в себе си план-график за всички тези процеси, които са обвързани със срокове, изпълнители, етапи, отговорници, инвестиции и други параметри.
    4.2.1 Планиране (поставяне на цели пред сайта, избор на бизнес-модел, планиране на неговата структура и функционалност)
    4.2.2 Проектиране на сайта (определяне на броя на страниците, взаимосвързаността им, информацията, която ще се разполага на тях, целите пред всяка една страница)
    4.2.3 Изграждане на сайта
    общи изисквания - съществуват много общи изисквания при изграждане на WEB-сайт, които трябва да бъдат спазени.
    специфични изисквания - сред тях са такива, като осигуряването на криптирана връзка при трансфера на поверителни данни, автоматизиране на действията, използване на бази данни.
    …………………..
    Ако сте решили да публикувате уеб-страница само защото всички ваши конкуренти са направили това, може да бъдете сигурни, че сте избрали грешна стратегия. Ако ще създавате уеб-сайт или страница нека това да бъде свързано с конкретна цел, само така ще успеете да оцените успеха на подобно нещо.За да поставите реалистични цели пред вашия електронен бизнес е необходими да определите каква част от цялостния ви бизнес ще се осъществява он-лайн през следващите 1 или 2 години. Въпреки че няма да можете съвсем точно да определите това, тъй като Интернет се променя много бързо, все пак тези цифри могат да ви дадат някава насока.
    Задължително трябва да си отговорите на следния въпрос:
    Какво точно искате да постигнете - дали предлаганите от вас продукти да са в напълно компютъризирана форма и да използвате Интернет като основен канал за бизнес, или просто да ви помага за развитието на вашия бизнес?
    От това решение ще зависи с каква бързина планирате да се развива вашата компания. Ако изберете изцяло компютъризиран бизнес, трябва да се подготвите за доста бързо разширение на дейността ви. За това дизайнът на ел. бизнес и поддържащата го инфраструктура трябва да могат да управляват без особени затруднения. В противен случай вашата фирма може да загуби ценно време и много средства за пре-проектиране на уеб – сайта ви само след няколо месеца.
    …………………………
    9.Електронно банкиране.
    Електронното банкиране обхваща банкови услуги и операции, обслужвани и реализирани чрез електронни канали за регистриране и банкиране. Електронните канали, които се определят от достъпа на клиента са: PC банкиране, телефонно банкиране, Интернет банкиране и мобилно (GSM) банкиране. Към електронните канали за дистанционно банкиране е добавена възможността за плащане на задължения за комунални услуги.
    Отделните канали за Електронно банкиране са изградени с помощта на програмно - технически средства, които се инсталират при клиента на Електронното банкиране; от сертификационни средства, които еднозначно идентифицират клиента и удостоверяват достоверността и автентичността на преводите по електронен път и от информационни системи за регистрация, обработка и мониторинг на електронните транзакции, инсталирани в банката.



    http://prize.bg/tedi4kata -моля ви влизайте

  5. #455

  6. #456
    Аватара на Tedi4ka
    Регистриран на
    Aug 2007
    Град
    mezdra
    Мнения
    2 344
    Професионална гимназия по строителство,архитектура и геодезия „Пеньо Пенев”
    град Русе














    учебна година Изработил:.....................
    2007/2008 / ……………………… /

    Проверил:.....................
    / инж………………… /




    Работа с двойна петостенна призма



    1.Устройство



    1-корпус
    2- 2 петостенни призми
    3-отвори
    4-дръжка
    5-кука за окачване на отвес
















    2. Спускане и издигане на перпендикуляр











    3 жалона
    2 стойки
    оператор
    фигурант


    А`,B`,C` са образи на
    жлоните,поставени
    в точките А,В,С


    Операторът повтаря всичко от първото построяване и засича трети жалон в призмата с движения на ляво или дясно,така ъгълът 100гради (90 градуса) е готов.




    3. Построяване на изправен ъгъл











    3 жалона
    2 стойки
    оператор



    Операторът застава долу горе в права,фиксирана от два жалона след което ги засича в призмата с движения напред и назад,така изправения ъгъл е 200 гради (180 градуса) е готов.








    Нивелачен карнет



    N S Отчети Разлики http://www.teenproblem.net/forum Н Н Забележка
    http://www.teenproblem.net/forum а с в + - http://www.teenproblem.net/forum http://www.teenproblem.net/forum http://www.teenproblem.net/forum
    НР2 http://www.teenproblem.net/forum 0555 http://www.teenproblem.net/forum http://www.teenproblem.net/forum http://www.teenproblem.net/forum http://www.teenproblem.net/forum 51,319 50,764 http://www.teenproblem.net/forum
    ПТ.1 60 1833 http://www.teenproblem.net/forum 1563 http://www.teenproblem.net/forum 1008 49,759 http://www.teenproblem.net/forum
    1 http://www.teenproblem.net/forum http://www.teenproblem.net/forum 1975 http://www.teenproblem.net/forum http://www.teenproblem.net/forum 49,344 http://www.teenproblem.net/forum
    2 http://www.teenproblem.net/forum http://www.teenproblem.net/forum 1015 http://www.teenproblem.net/forum http://www.teenproblem.net/forum 50,304 http://www.teenproblem.net/forum
    3 http://www.teenproblem.net/forum http://www.teenproblem.net/forum 2239 http://www.teenproblem.net/forum http://www.teenproblem.net/forum 49,080 http://www.teenproblem.net/forum
    4 http://www.teenproblem.net/forum http://www.teenproblem.net/forum 2485 http://www.teenproblem.net/forum http://www.teenproblem.net/forum 48,834 http://www.teenproblem.net/forum
    ПТ.2 100 2024 http://www.teenproblem.net/forum 2214 http://www.teenproblem.net/forum 0381 51,406 49,382 http://www.teenproblem.net/forum
    5 http://www.teenproblem.net/forum http://www.teenproblem.net/forum 1763 http://www.teenproblem.net/forum http://www.teenproblem.net/forum http://www.teenproblem.net/forum 49,643 http://www.teenproblem.net/forum
    6 http://www.teenproblem.net/forum http://www.teenproblem.net/forum 1625 http://www.teenproblem.net/forum http://www.teenproblem.net/forum http://www.teenproblem.net/forum 49,781 http://www.teenproblem.net/forum
    7 http://www.teenproblem.net/forum http://www.teenproblem.net/forum 1103 http://www.teenproblem.net/forum http://www.teenproblem.net/forum http://www.teenproblem.net/forum 50,303 http://www.teenproblem.net/forum
    ПТ.3 90 1437 http://www.teenproblem.net/forum 1614 0410 http://www.teenproblem.net/forum 51,234 49,797 http://www.teenproblem.net/forum
    8 http://www.teenproblem.net/forum http://www.teenproblem.net/forum 1009 http://www.teenproblem.net/forum http://www.teenproblem.net/forum http://www.teenproblem.net/forum 50,225 http://www.teenproblem.net/forum
    9 http://www.teenproblem.net/forum http://www.teenproblem.net/forum 0058 http://www.teenproblem.net/forum http://www.teenproblem.net/forum http://www.teenproblem.net/forum 50,176 http://www.teenproblem.net/forum
    НР5 100 http://www.teenproblem.net/forum http://www.teenproblem.net/forum 0905 0532 http://www.teenproblem.net/forum http://www.teenproblem.net/forum 50,333 http://www.teenproblem.net/forum














    Ъглов карнет

    N S Отчети http://www.teenproblem.net/forum Превишения Н Забележка
    http://www.teenproblem.net/forum а в + - http://www.teenproblem.net/forum http://www.teenproblem.net/forum
    НР21 http://www.teenproblem.net/forum 2377 http://www.teenproblem.net/forum http://www.teenproblem.net/forum 88,102 http://www.teenproblem.net/forum
    111 0366 http://www.teenproblem.net/forum
    1 1418 2011 88,471 http://www.teenproblem.net/forum
    86 1311 http://www.teenproblem.net/forum
    2 3063 2729 87,163 http://www.teenproblem.net/forum
    123 0035 http://www.teenproblem.net/forum
    3 1925 3028 87,202 http://www.teenproblem.net/forum
    47 0063 http://www.teenproblem.net/forum
    4 0919 1988 87,140 http://www.teenproblem.net/forum
    93 1994 http://www.teenproblem.net/forum
    5 0404 2913 85,149 http://www.teenproblem.net/forum
    65 2940 http://www.teenproblem.net/forum
    НР17 http://www.teenproblem.net/forum 3344 http://www.teenproblem.net/forum http://www.teenproblem.net/forum 82,179 http://www.teenproblem.net/forum



















    Измерване на дължини




    1.1 Стабилизиране и репериране на четери полигонови точки

    1.2 Измерване на дължини в затворения полигон

    1.1.1 Схема на полигона




















    1.1.2 Реперен карнет

    ПТ.1 (болт)















    ПТ. 2 (болт)














    2. Непосредствено измерване на дължини

    2.1 Дължинен карнет




    Разстояние http://www.teenproblem.net/forum Д ъ л ж и н а http://www.teenproblem.net/forum http://www.teenproblem.net/forum Брой на ролетките http://www.teenproblem.net/forum
    http://www.teenproblem.net/forum http://www.teenproblem.net/forum I II http://www.teenproblem.net/forum http://www.teenproblem.net/forum Катего- I II Забе -
    от № до № Измерване http://www.teenproblem.net/forum Средно рия на Измерване лежка
    http://www.teenproblem.net/forum http://www.teenproblem.net/forum метри метри http://www.teenproblem.net/forum http://www.teenproblem.net/forum терена цели остатък цели остатък http://www.teenproblem.net/forum
    1 2 3 http://www.teenproblem.net/forum 4 http://www.teenproblem.net/forum 5 http://www.teenproblem.net/forum 6 http://www.teenproblem.net/forum 7 http://www.teenproblem.net/forum http://www.teenproblem.net/forum 8
    1 2 96 18 96 16 96 17 II 4 16,18 4 16,16 http://www.teenproblem.net/forum
    2 3 77 49 77 53 77 51 II 3 17,49 3 17,53 РО20
    3 4 98 30 98 28 98 29 II 4 18,3 4 18,28 http://www.teenproblem.net/forum
    4 1 85 53 85 51 85 52 II 4 5,53 4 5,51 http://www.teenproblem.net/forum


    ЗАБЕЛЕЖКА:

    Измерването на дължини е направено с компарирана ролетка двукратно и с необходимата точност.

    ИНСТРУМЕНТИ:

    -РО20
    -2 отвеса
    -3 жалона
    -2 стойки



    http://prize.bg/tedi4kata -моля ви влизайте

  7. #457

  8. #458
    Супер фен Аватара на girl91
    Регистриран на
    Jan 2008
    Мнения
    1 998
    Tedi4ka, ще може ли да ми я пратиш по пощата ( stz_girl@abv.bg ),защото има картинки, а тук не излизат

  9. #459
    Аватара на Tedi4ka
    Регистриран на
    Aug 2007
    Град
    mezdra
    Мнения
    2 344
    Цитирай Първоначално написано от AmXXX
    За евангелията

    Новият завет е втората част на Библията. Той е посветен на мисията на Сина Божи – Иисус Христос на земята и установяването на Църквата. Терминът Нов завет, подобно на Стария завет се свързва със значението – договор/съюз, обет/ между човека и Бога. Самото понятие се споменава на евангелската Тайна вечеря, на която Христос казва: „Взе чашата, и , като благодари, даде им, и рече: „Пийте от нея всички: Защото това е моята кръв на Новия завет, която се пролива за мнозина за прощаване на греховете./ Матей26; 27-28; Марк 14; Лука 22:20/
    Новият завет е „нов” договор – човекът няма сили да спаси сам себе си и затова е спасен от Богочовека, който поема греха на света. Изкупен е първородния грях, чрез кръстната смърт на Иисус Христос. Новият завет провъзгласява Благодатен Закон за цялото човечество. Той се състои от двадесет и седем книги, създадени от осем боговдъхновени писатели – Матей, Марк, Лука, Йоан, Петър, Павел, Яков и Юда. Както старозаветните, така и новозаветните книги могат да бъдат обособени в три групи – исторически, учителни и пророчески. Формирането на канона на Новия Завет продължава до четвърти век. Наред с признатите канонични съществуват и множество непризнати съчинения/ апокрифни/.
    Съсредоточие на Новия Завет са четирите евангелия – на Матей, Марк, Лука и Йоан. Думата евангелие означава благовестие, а евангелист – благовестител. Тези четири книги излагат „радостната вест” за земното служение и учението на Иисус Христо, който се явява за спасение на човечеството. Евангелията са посветени на земния живот на Сина – Исус Христос.
    За разлика от много древни текстове Новият завет има предимството, че е запазен в голям брой древни ръкописи. Така най-древният текст от евангелието на Йоан е датиран от първата четвърт на втори век и съдържа диалога на Исус и Пилат. Подобни папирусни фрагменти от периода втори до четвърти век са запазени с десетки. По съдържание тези стари фрагменти включват преди всичко най-популярните сюжети от новозаветните текстове. Макар да са посветени на Богочовека евангелията трудно могат да се определят като „биографии”, защото те се занимават изключително с последните две ,три години от неговия живот и особено с последната седмица. По точно те съдържат различни гледни точки и са предназначени за различни групи хора, на които да бъде известена Благата вест за идването на Спасителя Христос. Поради общността на темите и епизодите първите три евангелия се наричат синоптически, защото могат да бъдат четени и изследвани паралелно. Текстовете им съвпадат почти напълно – само 31 стиха от евангелието на Марко например не могат да се открият в другите две/ на Матей и Лука/. Интересно е, че точно евангелието на Марко се сочи за най-старо. Тъй като и четирите евангелия са изградени върху един и същ сюжет, но понякога се отличават в подробностите, те могат да се определят като един разказ, в който част от детайлите се повтарят, но са описани от различни гледни точки.
    Времето на съставянето на евангелието от Матей се определя от изследователите в периода около 70 г. То е обърнато към еврейското общество. Съществуват сведения, че първоначалният вариант е бил писан на арамейски.
    По своето занятие Матей бил митар, събирал данъци за римляните, което го правело ненавистен в очите на неговите съплеменници, но под влияние на Исусовата заповед/ Матей, 9:9; Марко,2:14; Лука, 5:27/ той става последовател на Христос и проповядва новото учение в Сирия, Етиопия, Персия, Мидия, Парфия.
    В Евангелието присъстват много факти от юдейската традиция и терминология, за паричните отношения и топографията на Палестина – нещо, което потвърждава авторството на Матей. Новозаветните събития се разглеждат като осъществяване на старозаветните пророчества. Рождеството на Христос се свързва с пророчеството на Михей, неговото зачатие – с пророчеството на Исай, избиването на младенците – с пророчеството на Еремия. Отпратките към старозаветните събития наброяват повече от 60.
    В текста се открива изкусна, симетрична композиция. Той е разделен на пет части:
    1. Закон на Божието царство/гл.5-7/; 2.Проповедта за царството/гл.10:5-24/ 3. Растеж на царството/гл.13:3-52/ 4. Общението на царството/гл.18/ 5. Кралят на царството/гл.24-25/ Всяка от частите съдържа пет комплекса от проповеди на Христос, при което завършва с нещо като рефрен в почти идентични словесни формули.
    Прологът описва родословието на Царя-Иисус Христос и завършва с епилог, който говори за страданието и победата на Царя/ гл.26 -28/
    Евангелието на Матей се характеризира повече с практическатa си нравственост, отколкото с богословско вдълбочаване. В сравнение с евангелието на Йоан на планинската проповед е отделено много по-голямо място. Матей избягва да говори за божието величие. По-често той споменава „царството небесно”, отколкото „царството божие”.
    Матеевото евангелие стои логично в началото на Новия завет, като набляга на връзката му със Стария завет. Според него всичко в живота на Иисус е последица от пророчествата от Стария завет. Матей подчертава есхатологичните елементи в учението на Учителя. Открива се типично апокалиптично описание на Страшния съд с мрачното изображение на осъдените на вечен огън грешници. Подобно на евангелията на Марко и Йоан, Иисус е представен като лекар-чудотворец, който не само лекува болните, но и който възкресява мъртвите. Дори когато изпраща на път дванайсетте апостоли, им поръчва не само да проповядват царството небесно, но и да лекуват болните и да възкресяват мъртвите. Другите чудеса представени в евангелието имат по-дълбок смисъл, те подчертават свръхестествената мощ на Иисус като син Божи.
    Матей възвеличава образа на Иисус, представя го като съвършен в неговата сила и доброта. Отминава с мълчание сцените от Евангелието от Марко, където Иисус е рязък или показва гнева си. Иисус е видян като месия, надарен със свръхестествени черти, който проповядва учението с тон благоговеен и изпълнен с религиозно достойнство.
    Различията в отделните евангелия се основават на различието на аудиторията, на която първоначално са служили. Римокатолическата традиция поддържа становището, че Евангелието от Марко е било създадено в Рим, и като се вземат предвид езиковите критерии има доста основания за подобно твърдение. Евангелието е било предназначено преди всичко за прозелитите от езически произход, а не за юдеохристияните. Вмъкнатите в текста арамейски изрази с оригинално звучене винаги се превеждат на гръцки, както и авторът счита за нужно да обясни споменатите обичаи и обреди, свързани с юдаизма. Авторът много по-рядко от другите евангелисти се позовава на Мойсеевия закон и библейските пророчества. Тексът на евангелието носи признаците на компилативен, основан на различни писмени и устни източници. Той не звучи като биография на Иисус, а по-скоро като типичен труд с характер на катехизис. Марко не споменава нищо за произхода на Иисус, не споменава името на майка му, на предполагаемия му баща. Смята се, че във времето на създаването му настъпва възраждане на влиянието на апостол Павел сред последователите на Иисус. Една от задачите на евангелието е да бъде поставен акцента върху доброволно приетите страдания и смърт за изкупуването на греховете на човечеството. Все още не е определена ясно идеята за възкръсването. От оригиналния текст се разбира само, че Иисус го няма в гроба и че той трябва да се срещне с учениците си в Галилея. Заключителният откъс, който, който съдържа разказ за възкръсването и възвисението на небето е признат от учените за допълнително вмъкнат, добавен към първоначалния текст по късно. В Евангелието на Марко апостолите остават Иисус на Елеонската планина и повече не се явяват на сцената на събитията. Те не се осмеляват да застанат до кръста, когато техния любим учител издъхва. Това отсъствие прилича на съзнателно, мълчаливо обвинение. Усеща се и по-силния дух на борбеност срещу фарисеите, заклеймени като лицемерни набожници, които с интриги и измами погубват Иисус. Полемичен елемент се открива и по отношение на сектата на йоанитите, които почитали Йоан Кръстител като месия. Авторът на евангелието влага в думите на Йоан Кръстител противно твърдение: „След мене идва по-силен, отколкото съм аз, за когото не съм достоен, паднал на земята, да развързвам ремъка на сандалите му.” Евангелието на Марко премълчава раждането на Иисус, както и съпътстващите го свръхестествени събития, разказани така увлекателно от Матей и особено от Лука.
    Езикът на Марко е по-прост, на места рязък и суров. Структурата на повествованието е по-свободна и произволна. И макар сбито, с пълен с простота стил Марко успява да изрази вярата, болката, обожанието, страха, изумлението от чудесата на Иисус, убедително доказващи божествения му произход. Това евангелие е най-кратко, действията се разгръщат бързо и драматично. Акцентът е сложен върху възвисеността на събитията и всеобхватната им символика.
    За автора на третото Евангелие има много повече конкретни сведения, отколкото за другите евангелисти. По всяка вероятност той е бил гражданин на Антиохия, по народност грък. Смята се, че е бил лекар, занимавал се е с живопис, познавал и правото. По това време изповядването на християнската вяра се е смятало за престъпление, понеже последователите отказвали да въздават божествени почести на императора, както повелявал римския закон. Лука си поставя задачата да докаже, че християните не са врагове на държавата. Християнството не е някаква херметически затворена еврейска секта, а има универсален характер. Иисус е лекар и учител, който дарява с любов целия човешки род, носи му избавление от мъките и изкупление за първородния грях. Лука извежда родословното му дърво от Адам, а не само от Авраам, както прави това Матей. Иисус в изображението на Лука е изпълнен с дълбоко милосърдие към нещастните и ограбените от съдбата и безкомпромисен към онези, които с богатството си се издигат високомерно над другите. В неговата трактовка предсказаното царство божие няма да бъде на този свят, а ще е появи в духовното възраждане на човечеството. Така той опровергава виждането, че християните се противопоставят на държавата. Иисус казва: „А попитан от фарисеите кога ще дойде царството Божие, отговори им: царството Божие няма да дойде забелязано и няма да кажат-ето тук е или: на, там е. Понеже ето-царството божие вътре, във вас е.”/Лк..17,20-21/
    В Евангелието на Лука се забелязват две основни тенденции – от една страна повествование, проникнато от полемична острота, а от друга емоционално отношение на автора към описваните събития, чувствителност, лиризъм, нежност към божествения учител. Евангелието се отличава с атмосфера, изпълнена с деликатност и обич. Дори децата и жените намират своето достойно място. В притчата за Мария и Марта, Иисус възстановява правото на жената на духовен живот, а когато учениците му не искат да допуснат децата до него той казва паметните думи: „Оставете децата да дохождат при мене и не им пречете, защото на такива е царството божие”/Лк.,18, 25/.
    Библеистите обикновено определят Евангелието на Лука като най-поетичното в Новия завет. Той вгражда в повествованието повече елементи на чудеса, народни разкази. В неговото повествование Пилат три пъти се опитва да спаси Иисус от ожесточеността на еврейската тълпа. Авторът подчертава, че висшия представител на римската власт не е имал нищо против създателя на новата религия. Лука включва в текста си почти цялото Евангелие на Марко, но обработва заимствания материал, изглажда грубия стил, смекчава, идеализира. Прибавя към съчинението си предговор, в който споменава изворите и целите на съчинението си. Лука се смята за историк. Той единствен сред евангелистите се опитва да свърже хронологично живота на Иисус с историята на Римската империя, споменава поименно римските императори, включва направения по заповед на Квириний списък на населението. В текста се откриват и множество медицински термини, подсказващи начетеността на автора в тази насока.
    Евангелията на Матей, Марко и Лука съдържат редица аналогии в представянето на събитията и в рисуване портрета на самия Иисус и дори в стила и фразеологията на повествованието. Те са основани на информации, които произхождат от идентични или близки източници. Матей и Лука своеобразно преработват Евангелието на Марко в съответствие с целите, които си поставят.
    В очерка по „История на религията” проф.Зигмунт Понятовски привежда две статистически цифри, които наглед характеризират отношението между трите „синоптични евангелия” и евангелието на Йоан. Според него 8 процента от текста на Евангелието от Йоан е идентичен с този на синоптиците, останалите 92 процента от текста е изключително негов личен принос в повествованието за Исус. Когато говори за смисъла на евангелието от Йоан, големият религиозен реформатор Жан Калвин кава ,че това е ключът към разбирането на останалите евангелия. Неговото мнение изразява убеждението на много християнски мислители, които по един или друг начин твърдят същото.
    Смята се, че авторът е родом от Палестина, защото описва много точно местата и разстоянията в нея. Той познава отлично Йерусалим и разказва за неговите забележителности отпреди разрушаването му през 70 г. , също така е запознат с юдейския социален живот и обичаи.
    Йоановото евангелие се различава от другите три/синоптическите/ по отношение на географията и хронологията на събитията, както и по стила си. Най-важното географско различие е това, че той описва Христовите деяния в Ерусалим/останалите три евангелия описват събитията в Галилея/. По отношение на хронологията Йоановото евангелие добре допълва и уточнява другите разкази на евангелистите, в които няма точно отбелязване на времето. Многократното споменаване на периодични празници осигурява естествения фон на събитията в тяхната последователност. По отношение на Христовия образ също могат да бъдат забелязани някои различия. В Йоановото евангелие Исус присъства не само като Словото Божие, като посредник между Бога и творението/хората/, но и като човек: той се уморява, когато пътува през Самария/ Йоан, 4:6/; плаче при гроба на Лазар/Йоан, 11: 35/; изпитва жажда на кръста/Йоан, 19:28/. Освен това в Йоановото евангелие Христос се признава за Месия и е възприеман като такъв много по-рано, отколкото това става в синоптическите евангелия.
    Четвъртото евангелие е най-мистично, концептуално и философско.
    Още началото отправя читателя към сложния проблем за творческата сила на Божественото слово и взаимовръзката между Отеца и Словото. Първият стих обвързва творението със силата на Логоса и неговото изначално съществуване: В началото бе Словото, и Словото бе у Бога, и Бог беше Словото./ Йоан, 1:1/
    Този стих определя и темата на целия текст – Синът/Слово като част от Троицата/богословското разбиране за Бога/, словото на Сина/Новият завет между Бога и Хората/ и Слово за Сина/разказ за живота на Христос/.
    Евангелието следва общата схема на разказа, но и демонстрира важни различия. Прави впечатление, че тука темата за чудесата не е така широко застъпена, а се засягат важни философски и нравствени проблеми. Поставя се и важния етически въпрос за морала на съдника, загатнат и в проповедта на Елеонската планина. Акцентът пада върху осъзнаването на собствената същност/ греховност/ и умението да прощаваш и да бъдеш смирен. Разказът за предателството и съдът над Иисус са в рамките на останалите евангелия. Последните редове изтъкват особеното място на Йоан/”любим ученик”/ сред другите ученици, авторът отбелязва собствената си роля сред избранниците.
    По отношение на новозаветните текстове евангелието на Йоан заема централно място и запазва изключителен авторитет сред ортодоксалните кръгове на християнството и сред еретическите, както и генерира многочислени други текстове, религиозни, еретически, литературни.
    Освен каноничните евангелия има и около тридесет апокрифни / извън канона/варианта: Апокриф на Яков, Протоевангелие на Яков, Евангелие от египтяните, Евангелие от евреите, Евангелие от евионитите, Евангелие от Варвара, Евангелие от Петър, Евангелие от Мария Магдалена, Евангелие от Никодим, Евангелие от Филип, Тайно евангелие от Марк, Евангелие от Тома, Евангелие от Лъжематей, Евангелие на дърводелеца Йосиф, Евангелие на Юда и други. Те са създадени между втори и четвърти век. Смята се , че са писани от гностици/ гностицизма е филососфско течение, което отразява виждания популярни в ранното християнство/. Едно от най-популярните е евангелието от Тома. То е открито 1945 г в Египет, написано на папирус, на коптски език и съдържа само поучения, приписвани на Иисус. Някои от притчите са познати от каноничните евангелия. В последните години нашумя особено много Евангелието на Юда, също на коптски език, датира се към трети век. То съдържа тълкование, противоречиво на казаното в каноничните евангелия. Според него Юда Искариотски е любим ученик, съратник и приятел на Исус. Божият син го окуражава да извърши предателството: „Ще надминеш всичките ми останали ученици, защото ще положиш в жертва човека, в когото съм облечен.”
    Евангелията представят различни тълкувания на историята на Спасителя. Каноничните евангелия са базата на Христовото учение. Техните идеи поставят основите на християнската етика и култура.



    http://prize.bg/tedi4kata -моля ви влизайте

  10. #460
    Повече от фен Аватара на kotence_91
    Регистриран на
    Apr 2008
    Град
    на Луната :)
    Мнения
    380
    Цитирай Първоначално написано от AmXXX

    За евангелията

    Новият завет е втората част на Библията. Той е посветен на мисията на Сина Божи – Иисус Христос на земята и установяването на Църквата. Терминът Нов завет, подобно на Стария завет се свързва със значението – договор/съюз, обет/ между човека и Бога. Самото понятие се споменава на евангелската Тайна вечеря, на която Христос казва: „Взе чашата, и , като благодари, даде им, и рече: „Пийте от нея всички: Защото това е моята кръв на Новия завет, която се пролива за мнозина за прощаване на греховете./ Матей26; 27-28; Марк 14; Лука 22:20/
    Новият завет е „нов” договор – човекът няма сили да спаси сам себе си и затова е спасен от Богочовека, който поема греха на света. Изкупен е първородния грях, чрез кръстната смърт на Иисус Христос. Новият завет провъзгласява Благодатен Закон за цялото човечество. Той се състои от двадесет и седем книги, създадени от осем боговдъхновени писатели – Матей, Марк, Лука, Йоан, Петър, Павел, Яков и Юда. Както старозаветните, така и новозаветните книги могат да бъдат обособени в три групи – исторически, учителни и пророчески. Формирането на канона на Новия Завет продължава до четвърти век. Наред с признатите канонични съществуват и множество непризнати съчинения/ апокрифни/.
    Съсредоточие на Новия Завет са четирите евангелия – на Матей, Марк, Лука и Йоан. Думата евангелие означава благовестие, а евангелист – благовестител. Тези четири книги излагат „радостната вест” за земното служение и учението на Иисус Христо, който се явява за спасение на човечеството. Евангелията са посветени на земния живот на Сина – Исус Христос.
    За разлика от много древни текстове Новият завет има предимството, че е запазен в голям брой древни ръкописи. Така най-древният текст от евангелието на Йоан е датиран от първата четвърт на втори век и съдържа диалога на Исус и Пилат. Подобни папирусни фрагменти от периода втори до четвърти век са запазени с десетки. По съдържание тези стари фрагменти включват преди всичко най-популярните сюжети от новозаветните текстове. Макар да са посветени на Богочовека евангелията трудно могат да се определят като „биографии”, защото те се занимават изключително с последните две ,три години от неговия живот и особено с последната седмица. По точно те съдържат различни гледни точки и са предназначени за различни групи хора, на които да бъде известена Благата вест за идването на Спасителя Христос. Поради общността на темите и епизодите първите три евангелия се наричат синоптически, защото могат да бъдат четени и изследвани паралелно. Текстовете им съвпадат почти напълно – само 31 стиха от евангелието на Марко например не могат да се открият в другите две/ на Матей и Лука/. Интересно е, че точно евангелието на Марко се сочи за най-старо. Тъй като и четирите евангелия са изградени върху един и същ сюжет, но понякога се отличават в подробностите, те могат да се определят като един разказ, в който част от детайлите се повтарят, но са описани от различни гледни точки.
    Времето на съставянето на евангелието от Матей се определя от изследователите в периода около 70 г. То е обърнато към еврейското общество. Съществуват сведения, че първоначалният вариант е бил писан на арамейски.
    По своето занятие Матей бил митар, събирал данъци за римляните, което го правело ненавистен в очите на неговите съплеменници, но под влияние на Исусовата заповед/ Матей, 9:9; Марко,2:14; Лука, 5:27/ той става последовател на Христос и проповядва новото учение в Сирия, Етиопия, Персия, Мидия, Парфия.
    В Евангелието присъстват много факти от юдейската традиция и терминология, за паричните отношения и топографията на Палестина – нещо, което потвърждава авторството на Матей. Новозаветните събития се разглеждат като осъществяване на старозаветните пророчества. Рождеството на Христос се свързва с пророчеството на Михей, неговото зачатие – с пророчеството на Исай, избиването на младенците – с пророчеството на Еремия. Отпратките към старозаветните събития наброяват повече от 60.
    В текста се открива изкусна, симетрична композиция. Той е разделен на пет части:
    1. Закон на Божието царство/гл.5-7/; 2.Проповедта за царството/гл.10:5-24/ 3. Растеж на царството/гл.13:3-52/ 4. Общението на царството/гл.18/ 5. Кралят на царството/гл.24-25/ Всяка от частите съдържа пет комплекса от проповеди на Христос, при което завършва с нещо като рефрен в почти идентични словесни формули.
    Прологът описва родословието на Царя-Иисус Христос и завършва с епилог, който говори за страданието и победата на Царя/ гл.26 -28/
    Евангелието на Матей се характеризира повече с практическатa си нравственост, отколкото с богословско вдълбочаване. В сравнение с евангелието на Йоан на планинската проповед е отделено много по-голямо място. Матей избягва да говори за божието величие. По-често той споменава „царството небесно”, отколкото „царството божие”.
    Матеевото евангелие стои логично в началото на Новия завет, като набляга на връзката му със Стария завет. Според него всичко в живота на Иисус е последица от пророчествата от Стария завет. Матей подчертава есхатологичните елементи в учението на Учителя. Открива се типично апокалиптично описание на Страшния съд с мрачното изображение на осъдените на вечен огън грешници. Подобно на евангелията на Марко и Йоан, Иисус е представен като лекар-чудотворец, който не само лекува болните, но и който възкресява мъртвите. Дори когато изпраща на път дванайсетте апостоли, им поръчва не само да проповядват царството небесно, но и да лекуват болните и да възкресяват мъртвите. Другите чудеса представени в евангелието имат по-дълбок смисъл, те подчертават свръхестествената мощ на Иисус като син Божи.
    Матей възвеличава образа на Иисус, представя го като съвършен в неговата сила и доброта. Отминава с мълчание сцените от Евангелието от Марко, където Иисус е рязък или показва гнева си. Иисус е видян като месия, надарен със свръхестествени черти, който проповядва учението с тон благоговеен и изпълнен с религиозно достойнство.
    Различията в отделните евангелия се основават на различието на аудиторията, на която първоначално са служили. Римокатолическата традиция поддържа становището, че Евангелието от Марко е било създадено в Рим, и като се вземат предвид езиковите критерии има доста основания за подобно твърдение. Евангелието е било предназначено преди всичко за прозелитите от езически произход, а не за юдеохристияните. Вмъкнатите в текста арамейски изрази с оригинално звучене винаги се превеждат на гръцки, както и авторът счита за нужно да обясни споменатите обичаи и обреди, свързани с юдаизма. Авторът много по-рядко от другите евангелисти се позовава на Мойсеевия закон и библейските пророчества. Тексът на евангелието носи признаците на компилативен, основан на различни писмени и устни източници. Той не звучи като биография на Иисус, а по-скоро като типичен труд с характер на катехизис. Марко не споменава нищо за произхода на Иисус, не споменава името на майка му, на предполагаемия му баща. Смята се, че във времето на създаването му настъпва възраждане на влиянието на апостол Павел сред последователите на Иисус. Една от задачите на евангелието е да бъде поставен акцента върху доброволно приетите страдания и смърт за изкупуването на греховете на човечеството. Все още не е определена ясно идеята за възкръсването. От оригиналния текст се разбира само, че Иисус го няма в гроба и че той трябва да се срещне с учениците си в Галилея. Заключителният откъс, който, който съдържа разказ за възкръсването и възвисението на небето е признат от учените за допълнително вмъкнат, добавен към първоначалния текст по късно. В Евангелието на Марко апостолите остават Иисус на Елеонската планина и повече не се явяват на сцената на събитията. Те не се осмеляват да застанат до кръста, когато техния любим учител издъхва. Това отсъствие прилича на съзнателно, мълчаливо обвинение. Усеща се и по-силния дух на борбеност срещу фарисеите, заклеймени като лицемерни набожници, които с интриги и измами погубват Иисус. Полемичен елемент се открива и по отношение на сектата на йоанитите, които почитали Йоан Кръстител като месия. Авторът на евангелието влага в думите на Йоан Кръстител противно твърдение: „След мене идва по-силен, отколкото съм аз, за когото не съм достоен, паднал на земята, да развързвам ремъка на сандалите му.” Евангелието на Марко премълчава раждането на Иисус, както и съпътстващите го свръхестествени събития, разказани така увлекателно от Матей и особено от Лука.
    Езикът на Марко е по-прост, на места рязък и суров. Структурата на повествованието е по-свободна и произволна. И макар сбито, с пълен с простота стил Марко успява да изрази вярата, болката, обожанието, страха, изумлението от чудесата на Иисус, убедително доказващи божествения му произход. Това евангелие е най-кратко, действията се разгръщат бързо и драматично. Акцентът е сложен върху възвисеността на събитията и всеобхватната им символика.
    За автора на третото Евангелие има много повече конкретни сведения, отколкото за другите евангелисти. По всяка вероятност той е бил гражданин на Антиохия, по народност грък. Смята се, че е бил лекар, занимавал се е с живопис, познавал и правото. По това време изповядването на християнската вяра се е смятало за престъпление, понеже последователите отказвали да въздават божествени почести на императора, както повелявал римския закон. Лука си поставя задачата да докаже, че християните не са врагове на държавата. Християнството не е някаква херметически затворена еврейска секта, а има универсален характер. Иисус е лекар и учител, който дарява с любов целия човешки род, носи му избавление от мъките и изкупление за първородния грях. Лука извежда родословното му дърво от Адам, а не само от Авраам, както прави това Матей. Иисус в изображението на Лука е изпълнен с дълбоко милосърдие към нещастните и ограбените от съдбата и безкомпромисен към онези, които с богатството си се издигат високомерно над другите. В неговата трактовка предсказаното царство божие няма да бъде на този свят, а ще е появи в духовното възраждане на човечеството. Така той опровергава виждането, че християните се противопоставят на държавата. Иисус казва: „А попитан от фарисеите кога ще дойде царството Божие, отговори им: царството Божие няма да дойде забелязано и няма да кажат-ето тук е или: на, там е. Понеже ето-царството божие вътре, във вас е.”/Лк..17,20-21/
    В Евангелието на Лука се забелязват две основни тенденции – от една страна повествование, проникнато от полемична острота, а от друга емоционално отношение на автора към описваните събития, чувствителност, лиризъм, нежност към божествения учител. Евангелието се отличава с атмосфера, изпълнена с деликатност и обич. Дори децата и жените намират своето достойно място. В притчата за Мария и Марта, Иисус възстановява правото на жената на духовен живот, а когато учениците му не искат да допуснат децата до него той казва паметните думи: „Оставете децата да дохождат при мене и не им пречете, защото на такива е царството божие”/Лк.,18, 25/.
    Библеистите обикновено определят Евангелието на Лука като най-поетичното в Новия завет. Той вгражда в повествованието повече елементи на чудеса, народни разкази. В неговото повествование Пилат три пъти се опитва да спаси Иисус от ожесточеността на еврейската тълпа. Авторът подчертава, че висшия представител на римската власт не е имал нищо против създателя на новата религия. Лука включва в текста си почти цялото Евангелие на Марко, но обработва заимствания материал, изглажда грубия стил, смекчава, идеализира. Прибавя към съчинението си предговор, в който споменава изворите и целите на съчинението си. Лука се смята за историк. Той единствен сред евангелистите се опитва да свърже хронологично живота на Иисус с историята на Римската империя, споменава поименно римските императори, включва направения по заповед на Квириний списък на населението. В текста се откриват и множество медицински термини, подсказващи начетеността на автора в тази насока.
    Евангелията на Матей, Марко и Лука съдържат редица аналогии в представянето на събитията и в рисуване портрета на самия Иисус и дори в стила и фразеологията на повествованието. Те са основани на информации, които произхождат от идентични или близки източници. Матей и Лука своеобразно преработват Евангелието на Марко в съответствие с целите, които си поставят.
    В очерка по „История на религията” проф.Зигмунт Понятовски привежда две статистически цифри, които наглед характеризират отношението между трите „синоптични евангелия” и евангелието на Йоан. Според него 8 процента от текста на Евангелието от Йоан е идентичен с този на синоптиците, останалите 92 процента от текста е изключително негов личен принос в повествованието за Исус. Когато говори за смисъла на евангелието от Йоан, големият религиозен реформатор Жан Калвин кава ,че това е ключът към разбирането на останалите евангелия. Неговото мнение изразява убеждението на много християнски мислители, които по един или друг начин твърдят същото.
    Смята се, че авторът е родом от Палестина, защото описва много точно местата и разстоянията в нея. Той познава отлично Йерусалим и разказва за неговите забележителности отпреди разрушаването му през 70 г. , също така е запознат с юдейския социален живот и обичаи.
    Йоановото евангелие се различава от другите три/синоптическите/ по отношение на географията и хронологията на събитията, както и по стила си. Най-важното географско различие е това, че той описва Христовите деяния в Ерусалим/останалите три евангелия описват събитията в Галилея/. По отношение на хронологията Йоановото евангелие добре допълва и уточнява другите разкази на евангелистите, в които няма точно отбелязване на времето. Многократното споменаване на периодични празници осигурява естествения фон на събитията в тяхната последователност. По отношение на Христовия образ също могат да бъдат забелязани някои различия. В Йоановото евангелие Исус присъства не само като Словото Божие, като посредник между Бога и творението/хората/, но и като човек: той се уморява, когато пътува през Самария/ Йоан, 4:6/; плаче при гроба на Лазар/Йоан, 11: 35/; изпитва жажда на кръста/Йоан, 19:28/. Освен това в Йоановото евангелие Христос се признава за Месия и е възприеман като такъв много по-рано, отколкото това става в синоптическите евангелия.
    Четвъртото евангелие е най-мистично, концептуално и философско.
    Още началото отправя читателя към сложния проблем за творческата сила на Божественото слово и взаимовръзката между Отеца и Словото. Първият стих обвързва творението със силата на Логоса и неговото изначално съществуване: В началото бе Словото, и Словото бе у Бога, и Бог беше Словото./ Йоан, 1:1/
    Този стих определя и темата на целия текст – Синът/Слово като част от Троицата/богословското разбиране за Бога/, словото на Сина/Новият завет между Бога и Хората/ и Слово за Сина/разказ за живота на Христос/.
    Евангелието следва общата схема на разказа, но и демонстрира важни различия. Прави впечатление, че тука темата за чудесата не е така широко застъпена, а се засягат важни философски и нравствени проблеми. Поставя се и важния етически въпрос за морала на съдника, загатнат и в проповедта на Елеонската планина. Акцентът пада върху осъзнаването на собствената същност/ греховност/ и умението да прощаваш и да бъдеш смирен. Разказът за предателството и съдът над Иисус са в рамките на останалите евангелия. Последните редове изтъкват особеното място на Йоан/”любим ученик”/ сред другите ученици, авторът отбелязва собствената си роля сред избранниците.
    По отношение на новозаветните текстове евангелието на Йоан заема централно място и запазва изключителен авторитет сред ортодоксалните кръгове на християнството и сред еретическите, както и генерира многочислени други текстове, религиозни, еретически, литературни.
    Освен каноничните евангелия има и около тридесет апокрифни / извън канона/варианта: Апокриф на Яков, Протоевангелие на Яков, Евангелие от египтяните, Евангелие от евреите, Евангелие от евионитите, Евангелие от Варвара, Евангелие от Петър, Евангелие от Мария Магдалена, Евангелие от Никодим, Евангелие от Филип, Тайно евангелие от Марк, Евангелие от Тома, Евангелие от Лъжематей, Евангелие на дърводелеца Йосиф, Евангелие на Юда и други. Те са създадени между втори и четвърти век. Смята се , че са писани от гностици/ гностицизма е филососфско течение, което отразява виждания популярни в ранното християнство/. Едно от най-популярните е евангелието от Тома. То е открито 1945 г в Египет, написано на папирус, на коптски език и съдържа само поучения, приписвани на Иисус. Някои от притчите са познати от каноничните евангелия. В последните години нашумя особено много Евангелието на Юда, също на коптски език, датира се към трети век. То съдържа тълкование, противоречиво на казаното в каноничните евангелия. Според него Юда Искариотски е любим ученик, съратник и приятел на Исус. Божият син го окуражава да извърши предателството: „Ще надминеш всичките ми останали ученици, защото ще положиш в жертва човека, в когото съм облечен.”
    Евангелията представят различни тълкувания на историята на Спасителя. Каноничните евангелия са базата на Христовото учение. Техните идеи поставят основите на християнската етика и култура.

  11. #461
    Много благодаря Tedi4ka
    The future belongs to those who believe in the beauty of their dreams ...

  12. #462

  13. #463
    Голям фен
    Регистриран на
    Jun 2006
    Град
    V SuRcEtO Na...
    Мнения
    580
    http://download.pomagalo.com/273647/...onalen+geroii/
    Можеш ли да ми го изтеглиш

    Lesno e da kajesh obi4am te drugo e da go po4ustvash jivei si jivota kakto iskash ti a ne kakto drugite biha iskali jivota e edin momentite sa mnogo ne gi ispuskai
    skype: cecko_911

  14. #464
    Аватара на Tedi4ka
    Регистриран на
    Aug 2007
    Град
    mezdra
    Мнения
    2 344
    Цитирай Първоначално написано от morto
    ИНСТРУМЕНТИ ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА ЛИНЕЙНИ РАЗМЕРИ

    Измервателната линия се използва за измерване на дължини. Изработва се от инструментална стомана с дължина до 2 метра, разграфена на сантиметри и милиметри. С нея се измерва като се поставя нулевото деление да съвпадне с единия край на предмета, и се отчита дължината по делението, което съвпада с другия му край. Ако този край не съвпада точно с някое деление, частите от милиметъра се отчитат приблизително.

    Ролетката се използва за измерване на дължини до 20 m. Намира приложение най-много в строителството. Изработва се от пружинна стоманена лента. Разграфена е на метри, сантиметри и милиметри. За по-лесно пренасяне се навива върху подходящо оформен носач, кутия и др., от където носи и названието си.

    Шублерът е широко използван измервателен инструмент в машиностроенето. Служи за измерване на външни и вътрешни размери, дълбочини на отвори и дължини на детайли. Конструктивно той е оформен с използване на нониус – спомагателна скала за по-точно отчитане на дробни части от деленията на основната скала. С нониуса се постига точност на измерването до 0,1, 0,05, 0,02. Най-голямо приложение намират шублерите с дължина от 120 до 300 mm. Изработват се шублери с дължина до 2000, а за специални случаи и до 4000 mm.
    Съставните части на шублера са разграфена линия и плъзгач, челюсти за измерване на външни размери и съответно за измерване на вътрешни размери. За измерване на дълбочини на отвори служи линийката към плъзгача, която се движи по обратната страна на разграфената линия. Линията е разграфена в сантиметри и милиметри. Върху скосената част на плъзгача срещу деленията на награфената линия е нанесена скалата на нониуса. Той е с дължина 9 mm и е разделен на 10 равни части. Следователно всяко деление от нониуса е равно на 0,9 mm и се различава от деленията на линията с 0,1 mm. При допрени челюсти една към друга нулевите деления на линията и нониуса съвпадат.
    За да се измери даден детайл, е необходимо чрез придвижване на плъзгача челюстите на шублера да го обхванат и да се застопорят. Шублерът се снема и размерът се отчита по делението на разграфената линия, с което е съвпаднало нулевото деление на нониуса. Например, ако е съвпаднало с 38-то деление, размерът е 38 mm. ако нулевото деление на нониуса е попаднало между две деления на основната скала, размерът се отчита, като към целите милиметри се прибави и дробна част от милиметъра. Тази част се отчита по това деление на нониуса, което е съвпаднало с едно от деленията между линията. Например, ако нулевото деление на нониуса е попаднало между 38- и 39-о деление на линията, размерът има 38 цели милиметри и 0,3 mm, ако 3-то деление от нониуса е съвпаднало с деление от линията. Отчетеният размер е 38,3 mm. Този шублер има точност на измерване 0,1 mm.
    За измерване на детайли с по-голяма точност служат шублерите с повишена точност на отчитане – 0,05 и 0,02 mm. Отчитането на части от милиметъра с тези шублери става по нониус с дължина за първия 39 mm, разделена на 20 равни части, а за втория 49 mm, разделена на 50 равни части. Този шублер има по-сложно устройство. Неговите съставни части са разграфена линия с челюсти, плъзгач с челюсти и хомут. Последният е свързан с плъзгача посредством винт и гайка. Плъзгачът и хомутът се застопоряват към линията с винтовете. Върху рамката на плъзгача е нанесен нониусът. Хомутът служи за точно нагласяване на шублера на желан размер чрез въртене на гайката върху винта. За целта е необходимо най-напред да се застопори хомутът на линията чрез винта. Посредством челюстите се измерват само външни размери, а с другите две – и външни и вътрешни размери. При измерване на вътрешни размери трябва към отчетеното показание на шублера да се прибави числото 10, тъй като всяка челщст е широка 5 mm. при плътно допрени една до друга челюсти нулевите деления на нониуса и основната скала и 50-о деление на нониуса с 49-о деление на основната скала съвпадат. Всяко деление на нониуса е равно на 49:50 = 0,98 mm и се различава от делението на линията с 0,02 mm.
    На същия принцип са устроени шублерът-дълбокометър, предназначен за измерване на дълбочини, и шублерът-зъбомер, с който се измерват едновременно височината и дебелината на зъба на зъбни колела.
    Шублерите се изработват от инструментална стомана. Измервателните им повърхнини се закаляват повърхностно, за да не се износят лесно.

    Микрометърът се използва за измерване на външни размери с точност до 0,01 mm. Изработват се микрометри за измерване на размери от 0,01 до 1600 mm. Обхватът на измерване с един инструмент е 25 mm.
    Микрометърът се състои от скоба, пета, вътрешна втулка, микрометричен винт, външна втулка, тресчотка и застопоряващо устройство. Върху стеблото надлъжно е нанесена скала с деления в милиметри (през 0,5 mm). Върху конусната част на вътрешната втулка е нанесена кръгова скала с 50 равни деления за отчитане на дробни части от милиметъра. При един оборот на външната втулка микрометричният винт се премества на 0,5 mm, а при завъртане само на едно деление на кръговата скала винтът ще се премести на 0,5/50 = 0,01 mm.
    За да се измери един детайл, той трябва да се постави между петата и микрометричния винт. Чрез въртене на втулката и тресчотката винтът се допира плътно към детайла и се застопорява с устройството. Микрометърът се снема и върху скалата на стеблото се отчита размерът през 0,5 mm, а по кръговата скала на втулката – дробните части от милиметъра през 0,01 mm. Например по линейната скала е отчетена дължина 28,5 mm, а по кръговата 0,28 mm. Тогава размерът ще бъде равен на 28,78 mm.
    Други видове микрометри са микрометър-въртомер, микрометър-дълбокомер и микрометър-резбомер.
    Микрометърът-въртомер има същото принципно устройство, както обикновеният микрометър. Конструктивно той е оформен без стоманена скоба. С него се измерват отвори с диаметър над 30 mm. по-големи размери се измерват, като към него се завинтва удължител с точно определена дължина. Към отчетения размер по скалата на инструмента се прибавя дължината на удължителя. Точността на измервана с микрометър-въртомер е 0,01 mm.
    Микрометърът-дълбокомер се състои от опора, съединена неподвижно с вътрешната втулка, в която се движи стеблото на микрометричния винт, и застопоряващото устройство. За измерване на големи дълбочини се използват удължители на стеблото с точно определена дължина. Последната трябва да се прибавя към отчетения размер.
    Микрометърът-резбомер се използва за измерване на средни и вътрешни диаметри на външни резби. За всеки вид резба се използват сменяеми накрайници, които се поставят в отвора на петата и стеблото на микрометричния винт. Този микрометър се настройва на нула чрез преместване на петата посредством втулката. Точността на измерване и при този микрометър е 0,01 mm.



    http://prize.bg/tedi4kata -моля ви влизайте

  15. #465
    Аватара на Tedi4ka
    Регистриран на
    Aug 2007
    Град
    mezdra
    Мнения
    2 344
    Цитирай Първоначално написано от morto
    Университет по архитектура, строителство и геодезия
    Катедра “Физика”

    Студент: Димитър Стефанов Герашки
    Специалност: ССС Група: 1 Ф№13121


    Тема: Измерване на дължини с различни уреди

    Протокол: №5




    Дата:......................... проверил:....................
    гр. София /Георгиева/





    Теоритична част

    Измервания с помощта на нониуси.
    Нониусът е приспособление, което се поставя към дадена скала и служи за по точно отчитане на дробни части от най-малкото скално деление. Праволинейният нониус е малка линия АВ, прикрепена към мащабната, която може леко да се плъзга по дължината и (фиг.1). На тази линийка е нанесена скала, съдържаща n деления (10, 20, 50), които покриват n-1 най-малки деления от мащабната линийка. Ако означим големината на на-малкото деление с а, това на нониуса с в, то

    bn = (n-1)a

    или големината на нониусното деление спрямо мащабното е

    b = (n-1)a/n

    Разликата между мащабното и нониусното деление се нарича константа на нониуса

    a-b = a/n = k

    Тази величина определя максималната грешка на нониуса. При произволно положение на нониуса относно мащаба едно от деленията на нониуса съвпада с някакво от мащабното деление. Отчетът по нониуса се основава на способността на окото да фиксира това съпадение ж деленията на нониуса и мащаба. Първата задача при измерване с уред,снабден с нониус, е да се определи големината на най-малкото мащабно деление и броя на нониусовите деления n и да се пресметне константата на нониуса. Дължината l на един предмет се определя, като се постави началото на мащабната линия да съвпада с единия край на предмета, а другия му край с началото на нониусовата скала. По мащабната скала се отчита целия брой скални деления N до началото на нониусовата скала: останалата дробна част x от мащабното скално деление се определя по нониусовата скала по формулата x = n1.k , където n1 е поредния номер на нониусовото деление, което съвпада с кое и да е мащабно деление. Следователно дължината е:

    L = N.a + n1.k



    Фиг.3 фиг.4

    Шублер (фиг.3) Състои се от две части,плъзгащи се една спрямо друга. На едната С е нанесена мащабната скала, а на другата Д-нониусовата. Двете части са снабдени с челюсти АВ и PQ за измерване на външни и вътрешни диаметри. Към нониусовата част е прикрепен плъзгач Е за измерване на дълбочини. Когато съответните челюсти за допрени, нулевите деления на двете скали съвпадат.

    Микрометър (фиг.4) Едната част А от него има форма на полудъга, в която измервания предмет d се притиска меьду един микрометричен винт В и срещулежащата основа С. Притискащите повърхности на винта и основата са прецизно изработени плоскости, перпендикулярни на оста на винта. Ходът на винта р е 0.5 mm или 1.0 mm. На външния край на винта е прикрепен барабан S, върху ръба на който е нанесена скала с n деления (50 или 100). Барабанът обхваща неподвижно закрепен за дъгата цилиндър L , по дължината на който е нанесена милиметрова скала. По тази скала се отчита размера на предмета само в цяло число скални деления (0.5 или 1.0mm), а по кръговата-скалата върху барабана – остатъкът в стотни части от милиметъра. Линейното преместване на винта при завъртането му на едно скално деление на кръговата скала се нарича константа на микрометъра k = p/n, която почти при всички микрометри е 0.01 mm.





    Eкспериментална част

    1.Измерване с прав линеен нониус.
    Да се определи константата на правия линеен нониус и да се определи дължината на металната пръчка. Да се запишат крайните резултати с абсолютна и процентна грешка.
    к = 10 – 9 = 1mm = 0,1cm
    l = 17 + 5.0,1 = 17,5cm l = (17,5 ± 0,1)cm
    Δl=0,1cm l = 17,5 ± 0,6%
    Δl/l = 0,1/17,5 = 0,006 = 0,6%

    2. Измерване с шублер
    Да се определи константата на нониуса на шублера и да се измерят еднократно външен диаметър, вътрешен диаметър и дълбочината на дадено тяло. Крайните резултати да се запишат с абсолютна и с процентна грешка.
    к = 0,05mm

    а)измерване на външен диаметър
    D = 24 + 3.0,05 = 24,15mm

    б)измерване на вътрешен диаметър
    d = 19 + 10.0,05 = 19,5 mm

    в)измерване на височина
    h = 9 + 13.0,05 = 9,65 mm

    ΔD = 0,05mm D = (24,15 ± 0,05)mm
    ΔD/D = 0,05/24,15 = 0,002 = 0,2% D = 24,15 ± 0,2% mm

    Δd = 0,05mm d = (19,50 ± 0,05)mm
    Δd/d = 0,05/19.5 = 0,003 = 0,3% d = 19,50 ± 0,3%

    Δh = 0,05mm h = (9,65 ± 0,05) mm
    Δh/h = 0,05/9,65 = 0,005 = 0,5% h = 9,65mm ± 0,05%

    3.Измерване с микрометър
    Да се измери многократно диаметъра на метална пръчка. В резултат измерването се получават:

    - 10 стойности на диаметъра на пръчката, получени в различни места и направления на пръчката.

    № di mm Δdi.10-3mm (di)2.10-6mm
    1 3,74 -8 64
    2 3,74 -8 64
    3 3,75 2 4
    4 3,75 2 4
    5 3,76 12 144
    6 3,73 -18 324
    7 3,75 2 4
    8 3,75 2 4
    9 3,75 2 4
    10 3,76 12 144



    - средноквадратична грешка на метода

    - проверка за груби грешки. За целта се образува интервалът и се проверява дали всички резулатати попадат в интервала.

    - средноквадратична грешка на средния разултат



    http://prize.bg/tedi4kata -моля ви влизайте

  16. #466
    Аватара на Tedi4ka
    Регистриран на
    Aug 2007
    Град
    mezdra
    Мнения
    2 344
    Цитирай Първоначално написано от cecko_boy
    http://download.http://www.teenproblem.net/school/27...onalen+geroii/
    Можеш ли да ми го изтеглиш
    Бай Ганьо – типичен социален или национален герой

    В прочутите си преразказно – биографични работи П. Зарев уверено и едностранчиво определя Бай Ганьо като „ символ на простащина „ и така елементаризира този богат, колоритен и развиващ се образ, поставяйки го в калъпа на " типичен " представител на една класа, която в края на миналия век все още не е оформена ( поне у нас ) духа и бита си. С неговата лека ръка тази профанизация и до днес затормозява мисленето на учениците и консервира този динамичен, диалектически развиващ се герой на своето време.
    С леката уста на хората пък, Бай Ганьо в превърнат в символ на "българщината " , на всичко неприятно и порочно, свързани с лошите страни от бита и културата на народа ни. Така изключително самокритичното чувство на българския народ. Така изключително самокритичното чувство на българския народ ни изиграва лоша шега и днес едва ли не всичко отнасяме към понятието " байганьовщина ",
    забравяйки, че малокултурността, безочието, грабителския егоизъм не са черти на една нация или култура, а на отделни индивиди.
    Бай Ганьо не е нито благороден рицар, нито злокобен демон. Той е носител на типичните за времето и народа ни тогава черти. Неговата страст за " файда " и " келепир " е сплетена със съкровеното желание всичко да бъде " скрито - покрито " , под воала на " европейското " , светското… както ги разбира той.
    След Освобождението нашата нация също се е устремила " към Европа ".
    Първопроходците тогава са двама – писателят моралист и идеалист Алеко Константинов и неговият измислен, но достоверно – реалистичен герой, за съжаление : постоянен негов спътник.
    И двамата с труд се аклиматизират в непознатата обстановка, трудно свикват с чуждия бит и култура. Алеко обаче, европейзирайки възгледите си, запазва здравите народни идеали и от скептично – хуманистична гледна точка прави реалистични оценки на видяното и преживяното, но възприема новия свят с готовността на наивно – възхитения Бай Ганьо. Той смело и аргументирано отхвърля всичко, което не отговаря на българската душевност. Нека си спомним възхищението му от техническия прогрес и хуманистичния му страх за хората, превърнати в "чекове на една машина ",
    от която " капят долари " , и протеста на търсещия друг, духовен прогрес човеколюбец – " Е, ами кога ще живеем ? " (" До Чикаго и назад " ).
    Този проблем не стои обаче пред Бай Ганьо. Неговият път също води към западната цивилизация, но целта му е друга – да натрупа капитал ( по европейски казано ), да удари келепира ( уточнено по ориенталско – балканските маниери ). И тогава идва сблъсъкът с новия бит, с неговите порядки. Именно това често е сочено като проява на простащина, на "байганьовщината" . Наистина този сблъсък е смешен, и грозен, и трагичен понякога. Но не винаги е елементарно – ограничен в определението "простащина" , " българска работа" , " балкански субект" .
    Често дават като пример за " байганьовщина" още първата ни среща с героя – гонитбата на влака с килимчето, неплатената бира, безочливото отхвърляне на плахия намек да си плати. Нека анализираме този момент с помощта на психологията. Видял, че влакът внезапно тръгва, героят се втурва подире му. Балканска простотия? Категорично – не! Кой не би изпаднал в стресово състояние, когато вижда как НЕГОВОТО имущество изчезва? Бай Ганьо просто НЕ ЗНАЕ, че влакът прави маневри. Нима можем заради НЕЗНАНИЕТО да го обвиним в ПРОСТАЩИНА? Нашият герой няма да закъснее да прояви " байганьовщината" си. И то още в този епизод. Когато Стати с плаха надежда му споменава, че е платил вместо него, Бай Ганьо отговаря спокойно и уверено: " Имал си бол пари – платил си я!" . Това е безочливо – наглата простащина, това е търсене на "келепира" и в дребната печалба! Алеко и Бай Ганьо тръгват с различни мисии към Европа – познавателна за автора, печалбарска за героя. Нашият " герой на новото време" е тръгнал с ясна цел да има " файда " , независимо средствата, които той наистина не подбира. Много българи и преди, и след Освобождението пътуват с тази цел – печелене на пари, но Бай Ганьо практически няма ограничение на средствата, на методите, нито от морална, нито от етична гледна точка. Затова и нормалното за един гурбетчия пестене той превръща в дребнава алчност. Той категорично отказва да се храни в ресторанта и това е логично – защо да харчи пари, когато е тръгнал да ги печели. Но използвачеството му при пътуването до Прага е открита " байганьовщина " . Такова е "гостуването" му у Иречек.Натрапничеството, безочливите и открито просещи покана ласкателства, грубото му интимничене, нахалното предлагане на лютите чушки ( това е чиста проба опит за налагане на чужд обичай в дома ) – да изброявам ли? Но и тук трябва да сме внимателни с определението за "байганьовщина" . Ето – Бай Ганьо " не може да поеме право чинията със супата… и изля доста от нея върху масата. Додето му попречат, той събира една част от нея с лъжицата и я изсипва в чинията си. "А ето и друг случай - " Нахрани се Бай Ганьо… изтърси трохите в шепата, глътна и тях… " Грозно, нали? Всеки цивилизован човек днес, а и вчера, ще отрече тези "маниери." Нека обаче не забравяме, че Алеко е не само сатирик, а и народопсихолог. Не може по друг начин да се нахрани един човек, произлязъл от бедната българска земя, където водеща е поговорката: " Никой не е по – голям от хляба" .Да, Бай Ганьо ( ние не знаем миналото му! ), по всяка вероятност, не е хващал сърпа, не се е къпала снагата му в пот, но… все пак е потомък на този народ, нали? И ако това той прави, за да пести хляба, няма извинение за прочутата сцена в двореца – " …ами като зех, че си наблъсках джебовете с пасти…" Това внимателно разделяне на постъпки, плод на практичния и уважителен към труда бит на българина, и прояви – резултат на едно получено по – късно порочно възпитание, ни помага да разберем и да се възхитим на този колоритен и диалектически развиващ се литературен образ.
    Така наивността и незнанието на българина, прекрачил за първи път родните граници, се смесват с наглостта и келепирджийството на алчния грабител – символ и строител на новата епоха. Той е представител на една тепърва изграждаща се класа, която ще надмогне, поне външно грубостта и недодялаността на байганьовщината, ще скрие пороците си зад воала на маниерен морал, ще прибере алчните си нокти в елегантни ръкавици. И Бай Ганьо или поне синовете му ще се научат на светски маниери, няма повече да пенят водите и в немската баня, и в обществения живот на родината, а тихо и благопристойно ще вземат своето. Всъщност този епизод в банята също заслужава вниманието ни. Упрекват нашия герой, че се държал неприлично. А той просто е свикнал да се къпе в реката, на простор и широта. Е, не всичко говори, ако не за страст, то поне за влечение към къпането ( прословутите шарки на краката ), но… И в операта Бай Ганьо отива с бозавите дрехи, просто защото такова е " приличното" облекло в България по негово време.
    Простащината на героя излиза винаги на преден план, когато той се опитва да въведе СВОИ правила в един вече уреден, при това логично и закономерно, ЧУЖД свят. НЕПОЗНАВАНЕТО на тези правила води до комични ситуации, но грубото, безочливото и безцеремонното отношение към тях е именно " байганьовщината" .
    И нека не забравяме отношението на автора към героя " Съзнах… че той е отвратителен скъперник, егоист, лигав хитрец, лицемерен експлоататор, грубиян и простак до мозъка на костите си… Недей презира този простичък, лукавичък, скъпичък нещастник, той е рожба на груба среда, той е жертва на груби възпитатели; злото не се таи в него самия, а във влиянието на околната среда. Бай Ганьо е деятелен, разсъдлив, възприемчив… проявил досега само животната си енергия, но в него се таи голям запас от потенциална духовна сила, която чака само морален импулс, за да се превърне в жива сила …"
    Бай Ганьо е символ не на българската простащина, а на простащината на наглия, самоуверен и безскрупулен новобогаташ, парвеню сноб. Което и прави, за съжаление, героя на Алеко Константинов тъй познат и съвременен.



    http://prize.bg/tedi4kata -моля ви влизайте

  17. #467
    Голям фен
    Регистриран на
    Jun 2006
    Град
    V SuRcEtO Na...
    Мнения
    580
    Мерси много :П

    Lesno e da kajesh obi4am te drugo e da go po4ustvash jivei si jivota kakto iskash ti a ne kakto drugite biha iskali jivota e edin momentite sa mnogo ne gi ispuskai
    skype: cecko_911

  18. #468
    http://download.pomagalo.com/108797/...=10467208&po=8

    http://download.pomagalo.com/35782/p...iii/?cfr=53394

    Може ли да ми изтеглите тези две есета? Предварително благодаря!
    Животът прави пътя на този, който знае къде отива!!!

  19. #469
    Аватара на Tedi4ka
    Регистриран на
    Aug 2007
    Град
    mezdra
    Мнения
    2 344
    EСЕ - ПОЛИТОЛОГИЯ




    ТЕМА:

    ЛИБЕРАЛНИ,
    КОНСЕРВАТИВНИ,
    ХРИСТИЯНДЕМОКРАТИЧЕСКИ,
    ЕВРОКОМУНИСТИЧЕСКИ ПАРТИИ.
    ИДЕИ,ПРИЛОЖИМОСТ.


    Съставител: Ръководител:
    Калин Цветков гл.ас.Йонко Йотов




    ЛИБЕРАЛНИ ПАРТИИ

    Либерализмът като политическа теория за държавата и обществото има дълга и многопосочна традиция в европейския обществен живот и по-конкретно в политическата практика на европейските държави. Основни либерални ценности като свободата на личността, защитата на правата на човека, свободната икономическа инициатива, конкурентността, както и политическата активност на отделните граждани отдавна са се превърнали в неотменим фактор за развитието на съвременния демократичен свят.
    Подобно на други идеи, превърнали се в основополагащи за изграждането на съвременните общества, либералната идея (от латински liber - свободен) възниква и се развива от философията на европейското Просвещение. Първоначално тя изразява противопоставеността спрямо абсолютистките режими в Европа, както и спрямо светската власт на църквата. Либерализмът се развива като философия на свободата, която постепенно придобива характер на политическа теория за държавата, икономиката и обществото, която отстоява вярата в свободата на отделния индивид и в прогреса. Ето защо произволът, упражняван от господстващия през XVIII век абсолютизъм, който ограничава индивидуалните права и инициативност, е разглеждан като несъвместим с идеята за свободно общество. Застъпниците на либералната идея настояват отделният индивид да бъде освободен от опеката на държавата, като изхождат от убеждението, че човекът е разумно същество и че съвместният живот на гражданите, подчинен на икономическите пазарни механизми и конкуренцията, е най-благоприятен както за защита на отделните интереси, така и за интересите на общността. Те вярват, че по този начин се гарантира и оптималното функциониране на обществения ред.

    Разделение на властите, парламентаризъм, свобода на словото

    След превръщането си в организирано политическо движение през XIX век стъпка по стъпка либералите полагат основите на модерната конституционна държава. Основният им стремеж е свързан с утвърждаването на разделението на властите, което да залегне в основата на конституциите, с избираемото представителство на народа в парламент и със свободата на пресата. Те се обявяват срещу цензурата, упражнявана в абсолютистките държави, както и за свобода на сдруженията и събранията. С политическите си действия либералите ограничават властта на монарсите и се противопоставят на светогледните и религиозни предразсъдъци. На практика те успяват да разчистят пътя за развитие пред отделния гражданин, както и да положат правовите основи за защита на човешкото достойнство и права, които днес разпознаваме в конституциите на демократичните държави. Ето защо можем да твърдим, че с развитието на конституционната държавност в Европа през XIX век либерализмът успява да доведе до изчезване на абсолютистките монархии. Що се отнася до един от другите важни лостове за обществено въздействие – религията и нейните институционални форми, - макар представителите на класическия либерализъм да изграждат своята морална философия върху ценности, защитавани от протестантската теология, в същото време те считат, че религиозните убеждения са въпрос от личната сфера, както и че проектирането им върху обществения живот трябва да бъде ограничено. Поради тази причина либералите отстояват разделението между държава и църква, както и принципната неограниченост в развитието на науките и изкуствата.
    Своя политически живот либералната идея започва преди всичко във Великобритания и Шотландия. Тук нейните застъпници изхождат от убеждението, че защитата на частната собственост е основа за материалното и социално благополучие на гражданите. Либералите разглеждат свободното състезание между възможностите на отделните индивиди като оптималния инструмент за управление и развитие на икономическия, респективно обществения живот. За да бъде възможна подобна свободна конкуренция, основна предпоставка е отсраняването на пречките, които държавата поставя пред състезаващите се. Класическите либерали защитават тезата, че свободният пазар по принцип осуетява монопола, като в дългосрочен план води до относително равно разпределение на собствеността. Ето защо според тях държавата трябва да се грижи за създаването и спазването на законите, но не бива да се намесва в икономическото развитие като преразпределя благата чрез данъци и задава ограничения на капитала.

    Политически вълнения и революции в Европа през 1848 г.

    Интензивен политически живот в европейската история либералните идеи придобиват най-вече през XIX век. Промяната на обществено-политическите условия, резултат до голяма степен от засиленото икономическо развитие, поражда напрежение в европейските общества след решенията на Виенския конгрес (1814-1815), които утвърждават политическото статукво на континента.Едно от проявленията на това напрежение е революцията във Франция от 1830 година, завършила с успех за представителите на либералната буржоазия, които се противопоставят срещу участието единствено на наследствени поземлени собственици в управлението и получават достъп до ключови сфери на управлението.
    Икономическите трудности, безработицата, както и провежданата консервативна политика от страна на правителствата водят в средата на XIX век до политически вълнения и създават опозиционни настроения в почти всички европейски страни. През 1848 година тези настроения намират израз в поредица от революции, които отново започват от Франция. Тук през февруари същата година исканията за всеобщи и равни изборни права и за социални придобивки водят до всеобщи демонстрации. След това правителството ги забранява, в Париж избухва всеобщо въстание, кралят Луи-Филип абдикира, а Франция е провъзгласена за република. Скоро обаче буржоазията, която се страхува от социалистическа ориентация на обществото, се отдръпва от протестите и демонстрациите биват потушени.
    В други страни, като Германия и Италия, към исканията за парламентарни реформи в управлението и повече граждански свободи през 1848 година се прибавя и незадоволеният копнеж по национално единство и независимост. Постигането им обединява почти всички слоеве на населението. Основен двигател на революциите от средата на века в тези държави се явява именно либералната буржоазия, стремяща се, от една страна, да извоюва своята равнопоставеност спрямо аристократичните елити, а от друга – да парира влиянието на зараждащото се работническо движение. И ако първоначално заедно с работниците и радикалните демократи либералите се застъпват за премахване на привилегиите на аристокрацията, то след 1848 година, особено в Германия, буржоазията постепенно измества вниманието си от правовото конституиране на държавността и се обвързва с идеите на национализма. Закъснялото политическо обединение и икономическата изостаналост на страната, както и силната монархическа власт пречат в Германия да се изгради либерална традиция, подобна на тази във Франция и Англия. Въпреки това свиканият във Франкфурт на Майн своеобразен предпарламент, чиято цел е приемане на германска държавна конституция и на програма за национално обединение, води до обединяване на политическите интереси на различни слоеве от населението. През 1849 година конституцията е факт и в нея залягат защитата на личната свобода и равноправието, свободата на развитие на икономическия живот и промишлеността, свободата на преселването, гарантират се правата на гражданите при арест, при съдийски и полицейски посегателства, свободата на печата и на вероизповеданията, на науката, както и свободният избор на професия. По този начин се слага началото на една традиция, която е продължена от Ваймарската конституция от 1919 година и от основния закон на Федерална република Германия, приет през 1949 година.

    “Либералната ера”

    В повечето европейски държави либералните идеи намират поддръжници най-вече сред икономически влиятелната буржоазия, сред определени интелектуални кръгове, представители на свободните професии и администрацията. Ето защо през втората половина на ХІХ век започва “либерална ера” не само в областта на образованието и науките, но и в икономическо отношение. Построени са множество фабрики, индустриални предприятия, железници, банки, строителни и осигурителни дружества, в резултат от което най-вече в големите градове настъпват сериозни промени в социалната стратификация. Те са причина в някои отношения либералите да отстъпят позиции пред набиращите сила християнсоциално и социалдемократическо работническо движение.
    Въпреки известни неуспехи може да се каже, че през 60-те и 70-те години на ХІХ век либералната буржоазия в Европа затвърждава своето политическо влияние. Така например идеите на основаната във Великобритания през ХІХ век либерална партия, която е продължение на партията на едрите собственици на земя и богатите търговци (виги), получават голям тласък в своето развитие с кабинета на Уилям Гладстон (1868-1874), който успява да превърне партията в една от най-влиятелните представителки на либералното движение в Европа през ХІХ век. Основни теми в неговата политика са развитието на свободната търговия, което да обслужва интересите на буржоазията, разширяването на избирателните права, изработването на закони за защита на детето, както и за защита на правата на бедните, развитието на трудовото законодателство, реформите в местното самоуправление, развитието на образованието и юриспруденцията, активната външна политика. До Първата световна война либералната партия се счита за втората по големина партия на Острова и играе значителна роля в британската политика.
    С развитието на индустриалната революция и с появата на т.нар. социален въпрос, касаещ положението на работниците, класическият либерализъм започва постепенно да губи своето политическо влияние. През първите години на ХХ век партийно организираните либерални формации отстъпват пред социалдемокрацията, както и пред нелибералните политически движения.


    Перспективи след 1945 година

    Въпреки политическите сътресения, които Европа преживява между двете световни войни, правово-институционалните придобивки на либерализма се запазват и стават основа за изграждането на гражданското общество в Западна Европа след 1945 година. Традициите на либерализма продължават да влияят както върху идеите на християндемократическите партии в икономическо, така и върху социалдемократическите партии в политическо отношение. В духа на своите предшественици новосъздадените либерални партии се застъпват за повече свобода на гражданите, за демократизиране на обществото, като в същото време се противопоставят на държания протекционизъм. Днес либералите не подценяват и новите заплахи пред свободата в съвременното общество, като например ограниченото участие в развиването на демократичната държава, по-малките шансове човек сам да определя своя живот, по-ограничените възможности за сигурно работно място, както и зависимостта от колективната система за сигурност и бюрокрацията.
    В наши дни основният дебат вътре в либерализма се води главно между неокласическите либерали и съвременните социални либерали, които често са на принципно различни позиции.
    Основните съвременни либерални ценности са свобода, плурализъм, равенство и справедливо разпределение.
    Плурализмът гарантира на индивидите в либералното общество възможността да избират, приемат и комбинират съществуващите многообразни разумни ценности и концепции и свободата, от тях, да конструират свои разбирания за добър живот и да живеят според тях.
    Свободата позволява на индивидите да избират от безбройните концепции за добър живот, гарантирани им от плурализма. Либералният стремеж към свобода обаче не е безусловен, индивидуалната свобода се ограничава от условието, че нейното упражняване не бива да пречи на свободата на другите индивиди. Именно тук се проявява и ролята на държавата като “нощен страж”, формулиращ и контролиращ спазването на общовалидните и общоприетите формални правила за поведение.
    Съвременните либерали обръщат особено внимание на позитивната свобода – възможността за разумен избор. Те често признават, че съществуването на свободата е възможно само в цивилизовани условия. Това е причината, караща либералите да смятат, че трябва да се борим с невежеството, неграмотността, болестите, бедността, несигурността и всички външни фактори, които карат индивидите да действат неавтономно.
    Човешките права са друга от основните ценности, най-общо те защитават условията, необходими за функционирането на човешките същества. Те определят областите, чието нарушаване е недопустимо, тъй като съставляват един минимум от изисквания за човешкото благополучие.
    Либералите са единодушни, че във фундаментално отношение всички човешки същества са равни и би трябвало да бъдат третирани по еднакъв начин и произволното неравенство е най-малкото морално отблъскващо. Всички човешки същества заслужават равна защита и уважение на техните права и единството положение, при което неравностойното отношение и защита са обосновани е само тогава, когато се изисква защита на човешките права като цяло.
    Либерализмът е естественият противник на тоталитаризма. Затова хората, които бяха опозиция на комунизма в бившите социалистически страни, в това число и България, естествено се приемаха за либерали. Гражданското общество от дисиденти по време на старата система се конституираше като опозиция на тоталната, репресивна държава, главно на базата на либералните ценности. Това бяха и основните ценности, прокламирани при рухването на социализма. Повечето от противниците на старата система обаче бяха либерали главно декларативно и номинативно, не заради тяхното нежелание, а поради незнание и непълно разбиране на либералните идеи. Погрешно е да се счита, че през 1989 г. либерализмът е постигнал голяма победа в Източна Европа. Единственото сигурно нещо е, че комунистическата диктатура бе отхвърлена, но навсякъде в бившите социалистически страни либерализъм се бърка със либерализация. Докато първото е една от алтернативите за свободно управление, водеща след себе си специфични разбирания, икономически и политически действия и мерки, то второто просто е единствения възможен път за изход от една диктатура.
    Европейският съюз е голямото предизвикателство за съвременния либерализъм, не само в България, но и за цяла Европа. Договорът от Маастрихт постави началото на преформатирането едно обединение с главно икономически аспекти, каквото е Европейската общност, в Европейски съюз, политическа формация с всички произтичащи от това аспекти.
    Над десет години след това Европейският съюз още няма напълно ясна представа за своята същност, но пътят напред е начертан – все по-тесен съюз между страните членки, разширяване и обхващане на нови държави, изграждане на Нова Европа на федерален принцип с единно правителство, единна икономика, общо законодателство, европейски съд, прокуратура и полиция, общ пазар и свободни граници и т.н.
    Проблемът, който възниква от либерална гледна точка, е как ще бъде осъществяван ефективен контрол върху решенията на тази наднационална власт от страна на гражданството.
    Либерализмът ще продължи да съществува, но големият въпрос е дали в бъдеще това съществуване няма да се ограничи до едно чисто номинално битие.

    Европейската либерална демократическа и реформаторска партия (ELDR)

    ELDR е съставена от европейски политически партии с общи либерални, демократически и реформаторски идеали. Сега тя включва 46 либерални партии, много от които имат представители в управлението на съответната държава, като представлява общо 20 млн. гласоподаватели в Европа. ELDR има своя парламентарна група в Европейския парламент, където е трета сила с 54 представители и 13 наблюдатели. България е представена от НДСВ и ДПС.
    Основни политики и цели на ELDR са:
    разширението на Европейския съюз е политическа необходимост и икономическа възможност, с която трябва да се насърчат демокрацията, дългосрочната стабилност и мира в Централна и Източна Европа.
    повече власт трябва да бъде дадена на демократично избрания парламент, включително бюджетен контрол на всички разходи на Европейския съюз.
    модернизиране на демократичния процес чрез въвеждане на пропорционално представителство и насърчаване на децентрализацията.
    завършване на вътрешния пазар на финансови и публични услуги
    насърчаване на инвестиции в малкия и среден бизнес.
    решителни мерки там където върховенството на закона е пренебрегнато, човешките права са нарушени и мирът е застрашен.



    КОНСЕРВАТИВНИ ПАРТИИ
    -теоретични постановки
    -приложение

    Терминът „консервативен” възниква в началото на XIX в. и с него са се означавали тенденциите в обществото, появили се като реакция на Френската революция. През 1817г. излиза вестник с името „Ле консерватьор”, а по-късно – през 1835г., се стига и до формулирането на „консервативните принципи”, превърнали се в основа на партията на торите в Англия. Поради отношението на консерваторите към буржоазните революции те се характеризирали като „контрареволюционери”. Но с развитието на обществото се изменя и смисълът на понятието „консервативен”. В политическия живот тези партии се идентифицират с позиции, насочени към търсене на компромиси с да се избягнат конфронтацията и прагматизмът на базата на „трансформизма”. Поради това в английските речници по понятието „консерватизъм” се разбира: „ пазя се от разрушения, разорение и промени”. Според някои политолози, възприели това определение като характеристика на поведението на партиите от тази идеологическа фамилия, в историята има случаи, при които „крайно леви и революционни партии в един момент се оказват на консервативни позиции. Като такъв пример те сочат „сталинския” тип партии в Източна Европа. Може би и затова повечето от партиите сами избягват да се наричат консерватори. Всъщност единствено във Великобритания тя носи такова название, а в другите страни партиите от тази група имат най-различни наименования.
    В основата на иделогията на „консерватизма” е виждането, че човешката природа не се изменя. Както казва един от нейните представители Маудлинг: „ В нашия шеметен свят това е най-постоянният фактор”. Оттук идва разликата в разбирането за свободата от това на либералите. Според консерваторите личността се нуждае от пряко ръководство и не бива да се допуска тя сама да определя поведението си. Във връзка с това е и характерната за консерватизма привързаност към традиционния живот, религията, семейството, социалносто разслоение.
    Песимизмът във възможностите на човека води и до извода, че е необходима силна държавна власт, която да компенсира ограничеността на отделната личност. Според консерваторите индивидуалността се губи ако е извън властните структури. Те се обявяват за защита на държавните институции, обосновавайки се, че те са в перманента опасност. Според консерватизма йерархичната структура на обществото е естествен закон. Както при животните, казват неговите представители, така и при хората някои са по-силни , по можещи и естествено постигащи по-големи успехи. Защитава се тезата, че изкуствените промени в този естествен ред са пагубни за обществото. Това не означава, че се отрича необходимостта от усъвършенстване на отношенията в различните области, но те да не бъдат резки и в резултат на груба интервенция от страна на държавата.
    Консервативните партии не са против социалните програми и борбата на правителството с бедността, но в такава степен, че да не се нарушават естествено протичащите процеси, резултат на свободния пазар. Те обикновено стоят зад картелите и зад тези механизми, които водят до силни и стабилни обединения в икономическата структура на обществото. Монополизацията в икономиката се смята за естествено състояние. Ако се допускат вес пак някакви ограничения в икономическата област, то това става единствено, когато се застрашава обществения ред. Но принципът е частната компания да бъде независима от държавата.
    Ако има събитие, което е довело до главното разделение в британската политика и е дало в крайна сметка формулировката на консервативната партия, то това събитие е Френската революция. Едмънд Бърк казва, че Френската революция е "най-удивителната криза, случила се досега в света." Тя беше нещо крайно, радикално, експериментално, кърваво, хаотично, "една чудовищна трагикомична сцена", при която собствеността се конфискува, църквата се ограбва, семейството и традицията се подкопават, монархията се сваля, а атеизмът се окуражава. В своите "Размисли върху революцията във Франция", публикувана през 1790, Бърк атакува революционерите и техните симпатизанти в Англия, но винаги с аргументи, откровено установени в религиозната натура на човека и религиозната основа на обществото. "Ние знаем и наша гордост е да знаем - твърди той - че по своето устройство, човекът е религиозно животно: че атеизмът не само е срещу нашия разум, но и срещу нашите инстинкти; и че той не може да тържествува дълго", от което следва, че "религията е основата на гражданското общество и източника на всичко добро и на всяка утеха", и особено, че "християнската религия досега е била наша подкрепа и утеха и един огромен източник на цивилизация сред нас." Няма да бъде силно, ако кажем, че практически всяко твърдение на консервативния подход в политиката, от времето на Бърк насам, признава своя дълг към неговите "Размисли".
    Безспорно чувствата на Бърк бяха повторени и от Дизраели (британски министър-председател от Консервативната партия, задълбочил започнатата от вигите реформа по разширяването на политическите права на гражданите; белж. пр.). "Най-силният принцип, който управлява човека, е религиозният принцип… Мъдрото правителство се съюзява с религията, утвърдена в обществото и одобрена от държавата." И още: "духовната същност на човека е по-силна от законите или конституциите. Няма правителство, което може да издържи дълго без да признае това за своя основа, няма законодателство, което може да издържи, ако не произтича от този извор. Религиозният принцип може да се развие в различни форми, да приеме вида на много идеи и да се представи в много църкви, но принципът е свещен. Както времето е разделено на ден и нощ, така и религията почива върху Божественото провидение и отговорността на човека ( изавадка от лекция на Лорд Брайън Грифитс ).
    Размислите на Лорд Грифитс идват да потвърдят привързаността на консерватизма към традиционния живот, религията, семейството, социалносто разслоение. Тези постулати на консерватизма според нас са твърде подходящи за началните години на новия политически режим в България. Но ние всички станахме свидетели, че нито един от тях не бе спазен и затова се стигна точно до обратното определение на консерватизма, което е дадено в английские речници, а имено до разруха и разорение. Както бе описано вече българското семейство се разпада и една от причините е крайно заетите позиции по отношение на политическия процес и делението на сини и червени. Религията в България 45 години е била в забвение поради тоталитарната идеология, а след 1989год. не последва възкресение, а напротив разкол в църквата. По-горе в лекцията на Лорд Грифитс се посочва, че мъдрото правителство се съюзява с религията, такова съюзяване в българската действителност не бе забелязано оставяме на усмотрението на читателя, колко мъдри правителства е имала до момента България. Що се отнася до социалното разслоение то се разви с такава бясна скорост, че дума и не може да става за консерватизъм впрочем и думата прогрес е слаба по-скоро това разслоение може да се определи като гонка чиято цел е кой повече ще заграби, за да се стигне до положение, при което едни са свръх богати, а други мизерстват. Ако можеше да анализира процеса в България Едмънд Бърк може би щеше да употреби още по-силни думи от тези казани за френската революция.
    Не бихме моглди да споделим следната идея на консерваторите, че както при животните, казват неговите представители, така и при хората някои са по-силни , по можещи и естествено постигащи по-големи успехи свързани с йерархичната зависимост в обществото. Въпреки, че в България точно така се получи в първите няколкого години действаше закона джунглата по силните с по-дебели вратове можеха. Ако претендираме, че желаем да изградим гражданско общество не може да се сравнява животинската йерархия с тази в човешкото организирано общество. Според християнството човекът е венецът на природата имено, защото има доста отличителни белези от животински организирания свят. Ще се спрем само на един основен и той е съзнанието. Животните както е известно нямат съзнание, затова човека ги превъзхожда и след столетия еволюция се организира в общество, в което присъстват ценностите като свобода, солидарност, изначално равенство, справедливост и др. подържани от християндемокра-тите. Не трябва човекът да бъде свободно оставян и движен само от силите на пазарната икономика без разумна намеса на държавата, защото се ражда несправедливостта в социалното положение и прекаленото разслояване в обществената йерархия, а от там и класите и революциите. Определено по приемлив вариант в слуачая е този на християндемократите, представен в Берлинската програма на ХДС, в която се казва:” Разпределението между капитала и труда в нашето общество все повече трябва да се развива така, че в бъдеще все по-малко хора да живеят изключително от печалба чрез капитал или изключително от твърда работна заплата. Между тези две крайности трябва да се създават условия на партньорство и свободните граждани да комбинират да комбинират доходите си от различни източници”. Все в същия аспект е и идеята на християндемократите за социалната конфронтация, те отхвърлят класовата борба и се обявяват за коопериране и интеграция между социалните групи.
    Както се посочи по-горе консерваторите обикновено стоят зад картелите и зад тези механизми, които водят до силни и стабилни обединения в икономическата структура на обществото. Монополизацията в икономиката се смята за естествено състояние. В България обаче така посеченият модел се изроди и се родиха кръгове и обръчи. За 16 години в българската политика доста политици стояха зад привидно стабилни икономически организации, от които излезе и определението кръгът „Орион”, „Олимп” и така нашумелите обръчи. Но това „стоене” не беше с цел заздравяване на обществото, а с цел заздравяване на лични банкови сметки и вместо силни обединения в икономическата структура на обществото се стигна до „мистър 10%” и прословутите 200http://www.teenproblem.net/forum000 евро „изпрани” през „бъдещето за България”. По отношение на монополизацията нещата се развиха по сходен начин, монопол беше „обявена” за мръсна дума и набързо едни от най-печелившите държавни монополи бяха разпродадени на съмнителни фирми, като държавата не взе максималното, а дори може би и средното от реалната пазарна цена на тези предприятия. Това сравнение на идеите на консерваторите с реално случващото се в България идва да покаже, че у нас по отношение на политическите идие се действа почти винаги през главата на родния опит и идеологиите утвърдени в световен мащаб или това е т.нар. побългаряване.
    Принципът частната компания да бъде независима от държавата привидно беше спазен, но дефакто реалността се разви по друг начин. Получи се така, че много политици станаха зависими от независимите частни компании и то за съжаление тази зависимост бе отново във вреда на българското общество. Големите компании без значение, че се броят на пръсти би трябвало освен в личен да работят и в обществен интерес като осигуряват надлежно своите служители и развиват едно отговорно мислене у тях. Утехата в този аспект е че в последните няколко години в България навлязоха чуждестранни компании, които макар и мъчително започнаха да променят родната действителност и начин на мислене.

    Налага се изводът според гореизложените разсъждения, че в т.нар. 16 годишен преход едни от ползотворните идеи на двете идеологически фамилии християндемократите и консерваторите не са били приложени. Приложено е едно невежество може би случайно може би не историята ще го оцени. Израждането на определени идеи тъй като не се прилагат според родната действителност води до непоследователност в българската политика, от която най-много страда народа. Народа, а не гражданското общество, защото него още го няма в България тъй като ценностите на гражданското общество те- първа се зараждат и развиват у нас. Мнозина биха възразили, че тези ценности са залегнали в Конституцията и някои от законите ни, но този формализъм не е достатъчен, за да кажем, че гражданското общество съществува като явления в България. Утехата остава в това, че в последните години наченки на посоченото вече съществуват.



    ХРИСТИЯНДЕМОКРАТИЧЕСКИ ПАРТИИ.
    -теоретични постановки
    -приложимост

    Съвременните християндемократически партии, макар и да носят в известна степен белега на католицизма, не могат да бъдат разглеждани като част от религиозните течения и движения. В резултат на еволюцията на техните възгледи се стига до компромис по отношение на идеята за суверенитета на бога и тази за народния суверенитет. Показателен за това е текстът в програмата на партията в Италия от 1946год. „ Цялата власт е представена от бога, но народът е субект и титуляр на суверенитета.”
    Общото в идеологията на християндемокрацията с тази на консерватизма е в песимизма към природата и възможностите на човека, привързаността към частната собственост, отхвърлянето на екстремизма, резките промени и др. Но те имат и съществени разлики най-вече по отношение на приоритета на социалните проблеми пред икономическите. Поради това в програмите на християндемократическите партии се съдържат прокламации за силна социална политика на държавата, дори в международен мащаб. На тази база са и редица критични бележки при анализа на сега съществуващата система. Например в програмата на зоналното ръководство на ХДС в британската зона на Германия от 1947г. се казва:”Капиталистическата стопанска система се превърна в несправедлива за държавните и социалните жизнени интереси на немския народ.” По-късно такива констатации са подложени на преоценка, но все пак са показателни за търсещия дух и стремежа към новото. В същото време християндемокрацията отхвърля рещително социализма и пристъпва много внимателно към въпроса за социалните права на гражданите, макар и някои партии да говорят за „социална пазарна икономика”. Всички тези най-общи характеристики дават основание да се каже, че християндемокрацията търси свои, нетрадиционни пътища за развитието на обществото. Представителите на това течение реагират срещу доктрини, противопоставящи обществото изключително на капитализъм и социализъм. Те представят един специфичен модел на обществени отношения, за който може да се съди от Берлинската програма на ХДС, в която се казва:” Разпределението между капитала и труда в нашето общество все повече трябва да се развива така, че в бъдеще все по-малко хора да живеят изключително от печалба чрез капитал или изключително от твърда работна заплата. Между тези две крайности трябва да се създават условия на партньорство и свободните граждани да комбинират да комбинират доходите си от различни източници”.Интересен е и въпросът за социалната конфронтация. Християндемократите отхвърлят класовата борба и се обявяват за коопериране и интеграция между социалните групи. В чл.2 на прогмрата на ХДС се казва: „ Времето на класовата борба и войната на убежденията е минало.”

    Християндемократическата идея се оказва в основата на създаването на Европейския Съюз. Лидерите на Европейската християндемокрация създават още през 1947 г. структура за взаимодействие на наднационално ниво, наречена Нови Интернационални Групи със седалище в Швейцария. Първи и огромен по значението си резултат от работата на европейските християндемократически партии става създаденият предшественик на днешна Обединена Европа – съюзът, наречен Европейска Общност за Въглища и Стомана /ЕОВС/. Предложението за създаване на ЕОВС е направено от френския външен министър и християндемократ Роберт Шуман. Показателно за тази първа и решителна крачка към европейското обединение е, че от шестте учредили я страни /Франция, Германия, Италия, Холандия, Белгия, Лихтенщайн/ пет се управляват в този момент – 1951 г. – от християндемократи /с изключение на Белгия/. Не би било пресилено да се твърди днес, че философията на Обединена Европа – символ на епохата, в която живеем, е християндемократическата политическа философия. Политическото действие е плодотворно подкрепено от редица църковни християнски авторитети. Още през 1948 г. Папа Пий ХII казва: „Никой няма да спори, че около създаването на един европейски съюз ще изникнат много трудности... Но не бива да се губи време. И ако се залага на идеята – съюзът да постигне целта си, и на волята – той да служи плодотворно на каузата на европейския мир и единство, на каузата на икономическия мир и на вътрешноконтиненталната политика, крайно време е съюзът да бъде създаден.“ Църковната подкрепа има дълбоките си корени и извън анализа на текущата ситуация и нужди на европейските народи. Както пише архиепископът на Кьолн Йозеф Хьофнер – „От първа необходимост е да си припомним духовните основи на Европа. Свети Бенедикт, Свети Бонифаций, Свети Филиброрд – да споменем само неколцина – не са познавали национални граници. Посланието на Евангелието разрушава държавните граници. Не в модерните идеологии, а в Евангелието и в християнската традиция ние ще открием основите за една нова Европа.“ Ето какво казва и Съветът на Евангелистката църква в Германия – „Християнската вяра е от решаващо значение за бъдещото развитие в Европа. От дълго време Европа и християнството са едно цяло. Християнството е живителният извор за Европа.“ Планът за създаване на Обединена Европа, както е известно, търпи развитие със създаването през 1957 г. на Европейската Икономическа Общност. През 1965 г. НИГ се преобразува в Европейски Съюз на Християндемократите. /ЕСХД/. Общността на християндемократите от различните страни, действаща единно от самата поява на общите европейски институции, създава ключов прецедент принудил още от учредяването им европейските институции да постановят, че интересите няма да бъдат застъпвани по нации, а „транснационално“ в „политически семейства“. Фракцията на християндемократите още при създаването на Общността на шестте /ЕАСТ/ има 38 от общо 78 депутати. Без да постига абсолютно мнозинство, и в последващите европейски структури, и до днес тя си остава една от най-влиятелните фракции в Европейския парламент. С развитието на общоевропейските структури и приемането на нови членове в Европейския икономически съюз през 1973г. /Великобритания, Ирландия, Дания/, последователното развитие на християндемократическата философия за Обединена Европа намира своята нова реализация в подготовката на следващата стъпка – създаване на наднационална Християндемократическа партия. На заседание на християндемократическата фракция в Страсбург през юни 1974 г. за пръв път се появява в ясен вид тезата за създаването . Партията е основана през 1976г., а през 1978 г. е първият конгрес. Председател на партията става белгийският християндемократ Лео Тиндеманс. Избраното название на партията е Европейска Народна Партия /ЕНП/. Още в първата политическа декларация на ЕНП могат да се намерят синтезирани общите християндемократически принципи: „Политиката ни се определя от човешки образ, изграден върху изконните християнски добродетели. Той намира израз в безценните и неприкосновени качества – достойнство, свобода и отговорност на индивида. Той включва равнопоставеност в различието, стремеж към самоизява и съзнание за човешкото несъвършенство.“ До началото на 90-те години в европейската християндемокрация текат консолидационни процеси и конкретизиране на програмата за действие. През 1990 г., непосредствено след началото на демократизацията на Източна Европа, ЕНП предлага да се работи за създаване на „федерална конституция за Европейския съюз“. През 1992 г. е приета подробна програма на партията, в която по удивителен начин са съчетани християнските корени на партията, крайната политическа цел – Обединена Европа и принципите, осигуряващи безпрепятственото постигане на тази цел при запазване на цялото исторически сложило се Европейско национално и регионално разнообразие и постижения. В текстовете, касаещи представата за човека, се казва: „/101/ Ние, християндемократите, членове на ЕНП, се обявяваме за ненакърнимото достойнство на всеки човек. Ние разглеждаме човека като субект на историята, а не като неин обект. /102/ Като носители на европейско-християнски ценности, ние виждаме във всеки човек личност – едно единствено по рода си човешко същество, което нито може да бъде заменяно, нито сведено до друго същество, което по природа е свободно и отворено към трансцедентното. /103/ Всеки човек зависи от общуването си с другите. Като свободна, солидарна и отговорна личност той може да участва в изграждането на обществото. Много от нас мотивират подобен ангажимент с убеждението, че са призовани да се включат в творческото и освобождаващо Божие дело.“ Политическите измерения на връзката с християнската вяра също са определени по категоричен начин: „/163/... ние не отричаме зависимостта между християнските ценности – проникнати от Евангелието и от културното наследство на християнството и човешките права, както и демократичните идеали: свобода и отговорност, изначално равенство между хората, солидарност и справедливост. /164/ Това са принципите и ценностите, залегнали в основата на политическото мислене и действията на ЕНП. Ние откриваме нашата сила и убедителност в постоянното позоваване на ценностната ни система. /165/ ЕНП е християндемократическа, неконфесионална партия, преди всичко политическа партия на ценностите.“ Безспорно, по пътя към Обединена Европа преодоляването на национализма и регионализма е от решаващо значение. Историята на Европа от последните столетия доказва ужасяващите рискове в това отношение. Опитът да бъдат подтискани различията не е издържан нито в морално, нито в политическо отношение. Моделът на европейската християндемокрация стъпва на ясен подход, основаващ се на принципа на субсидиарността, определящ прехвърлянето на максималните възможни правомощия на регионалните и местни общности, освен в случаите, когато националните и наднационалните институции са доказано по-ефективни в решаването на дадени проблеми.
    Субсидиарният подход – предаването на максималната възможна власт на местно ниво, когато това не накърнява общите интереси, като принцип на действие напълно оправдава съществуването си както може да се види от успешното развитие на европейската интеграция. Може да се каже, че с приетата програма на ЕНП, както и последвалото вливане в края на века на ЕСХД в ЕНП, единството на европейската християндемокрация, както и ясното подробно целеполагане е приключено. От тук нататък ще е интересно да видим къде се вписва България в тази история. Мястото на България в християндемократическата идея бихме могли да видим като съпоставим традициите у нас през последните 16 години и основните идеи на християндемократите изтъкнати вече. Да се спрем първо на песимизма към природата и възможностите на човека, привързаността към частната собственост, отхвърлянето на екстремизма, резките промени. Новият политически режим в България завари поколения българи възпитавани и оформили мирогледа си в тоталитарния режим преди 1989год. Това не бе дооценено от новите управляващи и те така да се каже се „предовериха” на българския човек. Демокрацията ни заливаше от всякаде и тази дума постепенно започна да губи значението си, което впрочем както историята показва всяка държава разбира различно. На българския човек бе дадено пълна свобода нещо , от което той е отвикнал в продължение на 45 години. Появиха се лозунги като „100% приватизация” и други звучащи привлекателно и даващи на хората възможност да се възползват от частната собственост. Но уви този екстремизъм в политическото мислене доведе до съсредоточаване на огромни капитали в ръцете на не толкова значителна част от обществото и обедняване на по-голямата му част. Държавата така да се каже абдикира от българския човек и го остави „по демократично му” да се справи с предоставените му възможности. Този подход обаче се оказа неправилен и въпреки че измина десетилетие след като българските политици се предовериха на човека последиците от това предоверяване още не могат да се отстранят. На българина свободата да избира му хареса и всеки яростно се вкопчи в капиталистическата или социалистическата идея. Както беше споменато в лекционния курс разводите по политически причини в началото на 90-те са зачестили имено, защото едни се определиха на сини, а други на червени- поредната крайност. Впрочем още преди около 100 години един западноевропейски политически наблюдател с изумление отбелязва, че двама българи от различни партии са все едно хора с различни националсти. Очевидно това ни е в кръвта на нацията. Тази свобода превърнала се впоследствие в свободия доказва песимизма към природата и възможностите на човека, към екстремизма. Идеята подържана от християндемократите. Доказва се и другата им идея песимизма към резките промени. Защото промените в България бяха повече от резки, като за пример е нужно само да се даде бързата промяна на основния закон. Не бихме сгрешили ако употребим глагол като „скалъпвам” за Конституцията от 1991г. , която толкова пъти бе поправяна, допълвана и въпреки това в нея съществуват още доста несвързани разпоредби. Още по ярък пример е че принципите прокламирани в нея все още са само формалност и едва в последните години се появиха индикации за тяхното прилагане в действителността. Времето показа за тези 16 години, че политическите идеи, които изповядват християндемократите теоретично са идеалните за нашата държава в ситуация на смяна на политическите режими. Но уви нито една от горепосочените идеи не бе реализирана и в държавата ни все още текат постоянно реформи, реорганизации и всякакви „ре-та” разбира се с основно прокламираната от няколко години цел приемането на България в Европейския Съюз. Крайно време е да не се „вярва” толкова много на човека и държавата да пристъпи към изпълнение на свойте социални задължения с една ясна и практически приложима социална политика. За последните 16 години основните новини около държавната политика бяха свързани с икономиката на държавата. Всякакъв цвят политици обясняваха как икономиката на държавата се развива, как чужедстранни инвестиции се вливат в различните икономически сектори. Опиянени от тези добре звучащи думички като милиони чуждестранни инвестиции, някак си социалната политика беше оставена на заден план. Настъпи хаос в здравеопазването и образованието два ключови фактора, които подпомагат развитието на една държава и в частност нейните човешки ресурси. Да разгледаме една проста логика, образованието би трябвало да предоставя висококвали-
    фицирани личности, а здравеопазването да опазва здравето на въпросните. В подкрепа на тази логика е публикацията в родния печат, че западноевропейските държави се грижели за отделния гражданин, защото изчислили, че един работещ западноевропеец донася на европейската общност 1 млн. евро за целия си жизнен път. За да донесе тези инвестиции обаче въпросният западноевропеец е социално осигурен от съответната държава, чиито гражданин е. Това всъщност е превъплъщение на християндемократическата идея за приоритет на социалните проблеми над икономическите. Поредната идея, която не е намерила място в нашата действителност.
    Идеите на християндемократите за преодоляване на национализма и регионализма са особено актуални в нашето съвремие. Основния лозунг на повечето българи е „България на седем морета и два океана”, разбира се това е характерно за Балканския регион, както знаем тук всеки граничи със себе си. Но зададем ли си въпроса възможно ли е с този национализъм и регионализъм да се осъществят основните ценности поддържани от християндемократите като свобода и отговорност, изначално равенство между хората, солидарност и справедливост, отговорът ще е не. За каква свобода можем да говорим щом не признаваме същата на нашите територаилни съседи, един човек не може да бъде отговорен ако е готов да разрушава в името на националната идея, никакво изначално равенство не може да съществува ако смяташ, че като принадлежиш на дадена държава само заради името й ти си нещо повече от останалите индивиди, не си справедлив нито солидарен щом в името на националистическата идея си готов да прегазиш човека срещу теб само , защото е различен от теб по някакъв белег. Меко казано наивно е да се подържат националистически идеи от рода на горепосочените в условията на днешния свят твърдо, избрал посоката на глобализацията. В този ред на мисли се надяваме, че политическата насока на България с течение на времето ще се ориентира все повече към християндемократическите идеи за развитие на държавноорганизираното общество.


    ЕВРОКОМУНИСТИЧЕСКИ ПАРТИИ

    Съвременните комунистически партии в Западна Европа или така наречените еврокомунисти, започват своето съществуване в началото на 70-те години на XX век. Основна причина за възникването на еврокомунизма е несъгласието на комунистическите партии от Западна Европа с методите прилагани от КПСС (комунистическата партия на СССР) по време на „Пражката пролет” от 1968 година.
    Еврокомунистите вярват, че обществото в Западна Европа, доминирано от монополистични мултимилиардни компании, може да се превърне в социалистическо само по пътя на демокрацията. Още от своето начало еврокомунистите обявяват, че в основата на тяхната идеология заляга нуждата от критика не само на „съветския модел”, но и на капитализма, като остаряла идеология. Водени от тези идеи френската, италианската, испанската, белгийската, швейцарската, британската и други комунистически партии обявяват своята независимост от КПСС.
    Характерна черта на политиката на еврокомунистите са обещанията им за по-голяма справедливост в обществото. Те посочват като основни свои цели замяната на капитализма с едно социалистическо общество, което да стане основа за по-нататъшното развитие на комунизма и премахването на експлоатацията на човек от човек. Според тях дори успехът на движението за права на жените зависи от създаването на такова общество. Затова в своите програми те обещават повече привилегии за жените, предлагат огромни такси за богатите и радикални социални програми за бедните. Не се отказват от идеята на Маркс за безкласово общество, но смятат, че това не е постижимо в близко бъдеще. Затова тяхната непосредствена дейност е насочена към подобряване на системата на здравеопазването, образованието, защита на социално слабите, борба с безработицата и т.н. За разлика от левите терористични организации официалните комунистически партии използват легални средства.
    Това модифициране на комунизма в еврокомунизъм, често е само част от прехода към социалдемократически идеи. В потвърждение на това идва и фактът, че еврокомунистите са за диалог със социалистическите, социалдемократическите и всички други партии, които подкрепят идеята за създаване на социалистическо общество в Европа и за създаване на една „по-силна Европа”.
    Сред еврокомунистите твърдо е застъпен принципът за разширяване на Европейския съюз, а според по-крайните от тях – дори и извън Европа. Важно различие, което те отбелязват за сравнение със „съветския модел” е религиозната им търпимост, според тях няма значение дали някой е религиозен или не.
    Въпреки различията между отделните комунистически партии в Западна Европа, в основата на политическата ориентация на всички тях стои т.нар. „неомарксистки класов анализ”, в който ясно личи стремежът към адаптация към новите условия. Но дори самите комунистически партии признават, че неомарксистките виждания не са популярни в Западна Европа.
    Политиката на еврокомунистите отбелязва напредък от гледна точка факта, че членове и симпатизанти на партията са не само работници, а и хора от други рослойки на обществото в Западна Европа.
    Представител на комунистическите партии в Европейския парламент е Европейската обединена левица – Северни зелена леви (GUE/NGL), социалистическа и комунистическа политическа група с общо 41 представители. В политическата им постановка са залегнали следните принципи:
    понижаване на безработицата
    опазване на околната среда
    създаване на общество, в което да са осигурени равни права на най-високо ниво за всички негови членове, което да може да посрещне нуждите на тези, които бедността емигранти от страни извън Европейския съюз






























    БИБЛИОГРАФИЯ:

    *УИ”СТОПАНСТВО”С.1993 УЧЕБНИК „ПОЛИТОЛОГИЯ” ГЛАВА Х автор на главата гл.ас. Йонко Йотов

    *Лекция на тема „Консерватизъм и християнство”
    Автор- Лорд Брайън Грифитс професор по банково дело и международни финанси. Директор на Bank of England от 1983 до 1985. Между 1985 и 1990 година е ръководител на Политическия кабинет на Маргарет Тачър и е един от главните архитекти на приватизацията и децентрализацията във Великобритания през 80-те години.
    *Списание „2007” бр.1
    *Теодора Полименова – „Политическият живот на една идея”
    *Иван Тодоров – „Съвременни измерения на либералната политика”
    *Мануел Азкарате – „Какво е Еврокомунизъм?”



    http://prize.bg/tedi4kata -моля ви влизайте

  20. #470
    Аватара на Tedi4ka
    Регистриран на
    Aug 2007
    Град
    mezdra
    Мнения
    2 344
    ПОЛИТИЧЕСКИ ПАРТИИ – СЪЩНОСТ, ФУНКЦИИ, ТИПОЛОГИЯ


    "Партиите са свободни обединения на единомислещи граждани, които правят програмни предложения за решаването на политически проблеми и излъчват кандидати за парламентарни мандати и правителствени служби, за да могат да приложат в действителност своята програма след изборен успех."
    Валдемар Бесон/Готхард Яспер, Моделът на модерната демокрация, Бон, 1990

    Политическите партии са неотделима част от политическата система на съвременното демократично общество. Партията е политическа обществена организация, която се бори за власт или за участие във властта.
    В основата на дейността на партиите могат да стоят различни групови потребности и искания към висшите държавни институции. По този начин гражданите на дадена държава заявяват своите групови потребности. Правните структури също използват партиите за обръщения към народа за поддръжка или решение по различни въпроси. Дейността на партиите се явява важен механизъм при разпределението и преразпределението на властта.
    Партиите се различават от другите политически институции със специфичните функции в отношенията с властта и най-вече с характерните способи за тяхното осъществяване, определена вътрешна организация и структура, наличие на политическа програма за действие, идеологическа система и др.
    Функциите на партията, които най-ярко демонстрират нейното място в политическия процес, изразяват необходимост от две групи задачи: вътрешни и външни. Към вътрешните функции се отнасят набирането на членове, стопанисване на партийната каса, регулирането на имуществени или други отношения между първичните структури, партийния елит и редовите членове и др.
    Осъществяването на основните външни задачи на партията предполага:
    борба за завоюване и използване на политическата власт, в интересите на една или друга група от населението, основана на политическа програма, при решаването както на вътрешни, така и на международни проблеми;
    обезпечаване на връзката между масите и държавните структури и институционност на политическото участие на гражданите;
    подбор на политически лидери и елит на всички нива на политическата система и участие с тяхна помощ в управлението на обществените дейности;
    съгласуване на собствените интереси и цели с програмите на другите участници в политическия процес.
    осъществяване на политическа социализация на гражданите.
    Основните начини за осъществяване на тези функции са издигане на партийни кандидати на избори за законодателни органи на държавата и борба за тяхното избиране. Партиите издигат своите лидери и се опитван да привлекат поддръжка за своя кандидат, от колкото се може по-голяма част от населението.
    Партиите, които спечелят изборите или които съумеят да прокарат свои представители в законодателните органи, получават възможност да участват в формирането на правния елит, в подбора и назначението на управленски кадри, и преди всичко, чрез тях партията получава възможност да участва в приемането на легитимни решения.
    Съперничеството на политически групи, обединени около влиятелни семейства или популярни лидери, в течение на много векове е било характерна и съществена черта на политическата история. Но организациите, които наричаме политически партии са възникнали в Европа и в САЩ в началото на 19 век.
    Например, в текста на американската Конституция, в Декларацията за права и свободи на гражданите и в други политически документи от края на 18 век не се споменават политически партии.
    Първоначално партиите са възникнали в Древна Гърция и са представлявали неголеми групировки, голяма част от които не са имали организационна структура. Те са изразявани интересите в значителна част на господстващата класа.
    В периода на буржоазните революции 17 – 18 век партиите, като политически организации не са провеждали самостоятелна политика и най-често са се подчинявали на влиянието на религиозни, съсловни и семейно-родови обединения.
    Формирането на партиите е бил продължителен и сложен процес. Първоначално те са действали активно само в период на избирателни кампании и не са имали постоянно действащи местни организации.
    Развитието на модерните партии като утвърдени структури като цяло е явление от 18 и 19 век, което е силно повлияно от английския политически живот, където през 18 век като относително утвърдени партии първоначално се образуват партиите на торите и вигите, които заемат твърда позиция по отношение на определени политически въпроси и се разграничават в държавното управление (двупартийна система).
    Политическите партии с познатите ни признаци /оформяне на членството в партията, партийни книжки, вноски и вътрешно-партийна дисциплина/ се появяват в Европа с възникването на масово работническо движение. Съществуващите сега политически партии по организационна структура могат да бъдат отнесени към два основни типа: организационно оформени и организационно неоформени. В партиите от първия вид членовете получават партийни книжки и плащат партийни вноски. В организационно неоформените партии няма официално членство, а за това, да се счита някой за член за такава партия, е достатъчно да гласува на изборите за издигнатия от нея кандидат. Най-известни примери за втория тип партии са републиканската и демократическата партии в САЩ. Там в 30-те години на 20-ти век се формира съвременния двупартиен модел, за който са характерни следните основни признаци:
    масово привличане на избирателите в политическия процес;
    изследване на реформаторски методи и въвеждането им в държавните дела;
    израстване ролята на партийните лидери в обществения живот;
    динамика на политическите отношения.
    Общото, което е присъщо на съвременните политически партии и което ги отличава от партиите от началото и първата половина на 19 век е наличието на партиен апарат, т.е. организирана група от хора, за която партийната и политическата дейност се явява професия.
    Структурата на партийния апарат отговаря преди всичко със задачите свързани с избирателната борба.
    Всяка партия се е създала за защита на интересите на определена социална група. Постепенно тя привлича към себе си нови слоеве избиратели. В резултат на това партията става в повечето случаи обединение, в което по един или друг начин са представени интересите на различни социални групи. По тази причина партиите, като правило, не са еднородни и имат вътре в себе си фракции и течения, издигащи програми, които се различават от общата програма на партията.
    Съществуването на фракции и групи в партията не я отслабват, а я правят по-гъвкава политически, доколкото това и помага да запази влиянието си сред разнообразни групи избиратели, отговаряйки на многообразието от социални, икономически и политически интереси в обществото.
    Политиката на партията се изработва в процеса на вътрешнопартийна борба между различни фракции и течения.
    Слоевете от обществото, сред които партията се ползва с най-голямо влияние и които я поддържат в продължение на дълъг период от време, съставляват нейната социална база, а избирателите, които регулярно гласуват за нея на изборите са нейния електорат.
    Традиционната социална база на социал-демократическите партии в Европа винаги е била работническата класа; либерално-демократическите партии са поддържани от средните слоеве /служещи, интелигенция, дребни предприемачи и др./; аграрните партии се опират на селското население; партиите, заемащи консервативни позиции, получават поддръжка от крупните собственици, част от селското население и средните слоеве.
    В средата на 20 век ситуацията се е изменила. Големите партии получават на изборите гласовете на избиратели, принадлежащи към различни групи от населението. Така, за социал-демократите гласуват не само работници, но и служещи, интелигенция, малки и средни собственици. Партиите с консервативна ориентация се поддържат от работници и служещи, членове на профсъюзи и предприемачи.
    В програмите на партиите обикновено се подчертава тяхното намерение да служат на интересите на различни социални групи, болшинството от гражданите на цялата страна. В практическата политика партиите се стремят да вземат по вниманието интересите на различни категории избиратели, доколкото това би им помогнало постигнат победа при демократични избори. Заедно с това на изборите в европейските страни /и до голяма степен в САЩ/ партиите продължават да запазват своето своеобразие, собственото си политическо и идеологическо лице. Например, от социал-демократите, избирателите очакват провеждане на силна социална политика, приемане на нови и усъвършенстване на съществуващите програми за помощи на социално незащитените групи от населението.
    Политическите партии са принудени да решават в дейността си много разнообразни задачи, за това и количеството на приписваните им от някои политолози функции, са десетки.
    На първо място, това е функцията на звено между управляващите и управляваните. Партията винаги постъпва като канал за предаване на информация циркулираща отгоре-надолу и отдолу-нагоре. Интензивността на тези два информационни потока може и да не съвпадне. Например, в СССР по времето на Сталин, първия е бил изключително мощен, а вторият почти е изчезнал. В условията на демокрация не трябва да се подценява значението на партията във формирането на общественото мнение. Партията не трябва да се отдалечава от настроенията на редовите членове и избиратели, за да може да изразява мнение свързано със социалните интереси на хората.
    На второ място, партиите изпълняват функциите на акумулиране на социални интереси. В обществото винаги съществуват разнообразни и разнородни интереси, предпочитания, искания. Разбираемо е, че да се трансформира всяко от тях в политическо решение е невъзможно, а и не е необходимо, защото това би направило политическия живот хаотичен и непредсказуем. Преди всичко, от съвкупността на интереси е необходимо да се отделят най-социално значимите. По нататък тези „отборни” интереси е необходимо да бъдат обвързани в вид на последователна програма и да се поставят на дневен ред в политическото пространство.
    Трета важна функция на партиите се явява поставянето на колективни цели пред цялото общество. Би било голямо изопачаване на истината да се счита, че партията е способна да преследва само тези цели, които „се носят във въздуха” и излизат от обстоятелствата на ежедневието на нейните членове и сподвижници. Нито в Китай, нито в Русия необходимостта да се построи комунизма не се последствие от текущите интереси на населението, но формулирана от партиите, тази цел е въодушевила милиони хора за реализирането на програма за радикално преобразуване на обществото.
    На четвърто място, партиите се занимават с привличане на личности от елита на властта, с цел подбор на кадри, както за самата партия, така и на други организации, влизащи в политическата система, в това число и за издигане на кандидати в представителните органи на властта, в изпълнителната власт и бюрократичните структури.
    И накрая, партиите имат голямо значение, в качеството им на референтни групи към които индивида ориентира поведението си.
    Партийната типология се придържа към критериите организация, политически цели, структура на членската маса и политическа функция. Организационно-определени видове партии са например партии на влиятелни кръгове, кадрови и масови партии. За идеологическите, програмните и партиите по интереси политическите цели са типологично определящи, докато при народните и класовите партии това е структурата на членската маса. В зависимост от тяхната функционална роля в определени политически системи се определят държавните и демократични партии. В действителност често се срещат смесени видове партии.
    Класификацията на политическите партии обикновено започва по признаците на вътрешнопартийните структури. В рамките на една от тях се определят кадрови и масови партии, които се различават по количеството членове, основната насока на дейност, организационната стабилност и принципите на ръководство.
    При първоначалното възникване на партиите, те притежават малко членове. Почетни граждани се обединяват неангажиращо и често упражняват въздействие от службите, които заемат (партии на влиятелни кръгове). В тях участват хора, които със своето име и престиж повишават авторитета на кандидата за депутат, привличат гласове за него, те могат да бъдат умели организатори на избирателни кампании и са добри финансисти. В днешно време по-скоро става дума за избирателни партии. С това се има предвид това, че броя на избирателите в сравнение с членовете е неотносително висок. Обвързаността към партия в повечето случаи е рядко изразена.
    Масовите партии се отличават преди всичко с многочислеността на състава, тясната и постоянна взаимовръзка между членовете им. Основната дейност на такива партии има идеологическа и възпитателна насоченост. Те активно участват в избирателния процес. Ръководството на масовите партии се осъществява от професионални политики, те имат постоянна професионална бюрократична структура, тъй като центъра на властта се намира в самата партийна организация. По друг начин изглеждат кадровите партии – те са обединение на така наречените.
    Кадровите партии действат преимуществено в период на предизборни кампании, а в периодите между избори тяхната активност замира. Като правило, те се отличават с липсата на механизъм за официален прием в такива партии.
    Според обществено-политическите цели партиите, които съществуват са следните типове:
    Националистически партии: Отхвърляйки демократичните правила, те проповядват идеята за националистическото благо, което често се свързва с една мъглява народностна идеология и расистки представи. Причините за "болнавостта на света" се виждат в либерализма и комунизма.
    Консервативни партии: Те се стремят към това, да запазят "съхраненото" или съответно да го възстановят. По тези причини те са скептично настроени спрямо новостите и промените, но наблягат на това, че традиционните принципи не могат трайно да се наложат без сериозни реформи.
    Либерални партии: Те се основават на правата на свобода на индивида и наблягат на целостта на правовата държава. Отхвърля се превръщането в обществена собственост на средствата на производство.
    Социал-демократически партии: Те се стремят към социална справедливост и почиващ на социално равенство между хората политически строй, и се ангажират предимно с икономически по-слабите.
    Комунистически партии: Независимо от (евентуалното отрицателно) мнение на мнозинството сред населението, те се превъплъщават във водещата си политическа роля на "авангард" на обществения напредък и пропагандират диктатурата на пролетариата.
    Разграничаване според сферата на политическото влияние:
    Народна партия: Тя се опитва да вземе под внимание интересите и потребностите на всички групи сред населението, не обхваща определени слоеве сред населението, а интегрира възможно най-много граждани. Това естествено не означава, че народната партия не поставя акценти в структурата на членовете и избирателите. Идеологическите възгледи играят второстепенна роля за програмата на една народна партия.
    Партии по интереси: Те са подчинени на интересите на една строго определена (например социална, конфесионална, регионална) група и не нямат претенцията, да са в еднаква степен избираеми от всички групи сред населението. Партийната програма тук е много силно изразена. Един вид партия по интереси представлява и класовата партия.
    Разграничаване според отношението спрямо политическата система:
    Утвърждаващи системата партии: Те одобряват политическата ситема, в която са дейни. Те насочват усилията си за стабилизиране на политическото устройство, както и за постоянното му усъвършенстване чрез реформи.
    Отричащи системата партии: Те не приемат принципите на съответната система. Най-късно след поемането на властта те вече не спазват установените правила. Те или издават забрана за съществуването на другите партии (както направи NSDAP през 1993 г.), или ги превръщат в партии-сателити (както практикуваше SED в ГДР).
    Разграничаване според функциите в политическата система:
    Управленска партия: Това е партията-победител от изборите и до следващите избори определя членовете на правителството. Може да съществуват различни управленски партии, които заедно, като коалиция, представляват управлението.
    Опозиционна партия: Това е партията, която е загубила при изборите, и която представлява опозиция в парламента. Разбира се, може да има различни видове опозиционни партии, чиято цел е да препоръчат себе си на избирателя, представяйки алтернативи за следващите избори.
    Благодарение на гъвкавите съвременни структури партиите могат успешно да влияят на избирателите, отразявайки в своите програми исканията на различни социални групи.



    http://prize.bg/tedi4kata -моля ви влизайте

  21. #471
    Tedi4ka много благодаря!
    Животът прави пътя на този, който знае къде отива!!!

  22. #472
    Аватара на Tedi4ka
    Регистриран на
    Aug 2007
    Град
    mezdra
    Мнения
    2 344
    Няма проблем



    http://prize.bg/tedi4kata -моля ви влизайте

  23. #473
    ObIcHaM nApUk Na TeZi , KoItO m3 mRaZqT[!] JiVeQ nApUk Na TeZi , KoItO gRoB mI kOpAqT[!] ZaBaVlQvAm Se NaPuK nA tEzI , kOiTo IsKaT dA sUm NeShTaStNa[!]

  24. #474
    Аватара на Tedi4ka
    Регистриран на
    Aug 2007
    Град
    mezdra
    Мнения
    2 344
    Отмъщението и прошката в романа „Граф Монте Кристо”
    На Александър Дюма
    (Интерпретативно съчинение)
    С обаятелните си герои, заплетената си интрига и динамичното си действие поманите на Александър Дюма са любими на много поколения млади читатели.Да защитиш честта на кралицата и да си способен да направиш всичко за приятелите си е не само вълнуващо, но и възпитателно. Такива „мускетарски” приключения те учат на доблест и смелост, на мъжество и себеотрицание. Но не и по-млако поучителна е великата история за отмъщението, разказана в романа „Граф Монте Кристо”.
    Оклеветен и несправедливо хвърлен в затвора, Едмон Дантес с основание жадува дъзмездие за виновниците. Желанието му за мъст е напълно оправдано заради стоварилата се върху него несправедливост и прекараните години в затвора. Сдобил се със свобода и разполагащ със средства и възможности за отмъщение, той привежда в изпълнение замисъла си. Но дали човек може да влезе в роля на Бог и сам да въздава справедливост? Отмъщението изправя Едмон Дантес на крехката граница между доброто и злото. Като че ли трябва да направи само една крачка, за да се превърне от добър и нравствен човек в убиец и злодей. Злото ве поражда зло, докато героят не достигне до прозрението да прости. Само прошката може да доведе до пречистване. А до прошката може да се стигне най-лесно по пътя на любовта.
    Романът „Граф Монте Кристо” е създаден по действителна история на беглец от затвора, който се сдобива с богатство, даващо му възможност да накаже тези, които са го пратили зад решетките. От този сюжет мойе да се напише интересен криминален роман, но Александър Дюма създава велик роман за отмъщението и възмездието, вплитайки различни човешки съдби. Сред всички тези герои измъква особено привлекателна, обвита в мистика и загадъчност фигура на граф Монте Кристо.
    Първата среща на читателя с него е когато той е съвсем млад- деветнадесетгодишен моряк, с най-чисти чувства и намерения. Той е щастлив и има прекрасна годеница, за която скоро ще се ожени. Но както се случва във великите антични трагедии, щастието е нарушено. Чистите мечти на Едмон Дантес са потъпкани и той несправедливо е обвинен в престъпление, което не е извършил. Героят е станал обект на интриги,родени от кариеристични, завистнически, интимни и политически подбуди. Фернан също е влюбен в красивата Мерседес и е готов да я слечели на всяка цена. Данглар завижда на Дантес за повишението и то го изпълва със злоба. Дьо Вилфор съзира в Едмон заплаха не само за баща си, но и за собствената си политическа кариера. Кадрус е движен изцяло от егоизма си. Поради злощастно стечение на обстоятелствата създадението от тях интриги оплитат Дантес в мрежа, от която няма измъкване. Той е невинен, но е хвърлен в затвора, без дори да подозира защо.
    Замъкът Иф – непристъпният затвор, е място за прозрение в промяна на героя. Ключова е срещата с Фариа, който също е затворен там. Под неговото въздействие Едмон се променя; младежът се превръща в зрял човек, от неук – в образован, от непроумяващ какво му се е случило – в прозрял истината и обзет от желанието за мъст. Споделената тайна за заровеното съкровищепроектира пътя, по който то може да бъде реализирано.
    Заемането мястото на починалия Фариа е символично. Като се има предвид и възрастта на Едмон, когато той бяга от затвора (33 години – възрастта, на която е разпнат Христос), около героя се наслагва мистичен ореол. Той потъва и възскръсва с ново име – граф Монте Кристо, взел името на острова, на който е заровено съкровището. Неговото наказание също може да се преведе като „Христова планина”. Това мистично – символно наслагване около образа на героя съвсем не е случайно. То още повече засилва впечатлението за бившия Едмон Дантес и настоящия граф Монте Кристо като изключителен, богоизбран, съизмерим дори със самоя Бот. Тръгнал по пътя на отмъщението, героят неведнъж се самоопределя като такъв –че той е ръката на Провидението и на Божия гняв.
    Подобна нагласа изглежда кощунствена, но и напълно в духа на естетиката на романтизма. Граф Монте Кристо е типичен романтически герой – изключителен, забулен в тайнственост, загадъчност и мистика.
    В отмъщението си Дантес е търпелив, но неотстъпчив. Хладнокръвно и последователно той проучва хората, заради които е бил хвърлен в затрова. Разравя мръсните им тайни, открива слабостите им, изправя ги пред лицето на краха, унищожението, лудостта и смъртта. Финансовата стабилност на бакнера Данглар е разклатена. Честта на Фернан и Кадрус е опетнена и двамата загиват ( първият от собствената си ръка, а вторият – убит от каторжник). Аристократичното и уважавано семейство дьо Вилфор е почернено от смъртта, която се настанява трайно в дома му.
    Смъртта на невинния син на Дьо Вилфор кара граф Монте Кристо да се замисли. Отмъщението се оказва опустошителна сила, трудно поддаваща се на контрол. Влязъл в ролята на Бог и взел сам да въздава справедливост, героят е напънат да прекрачи крехката граница между доброто и злото. И все пак доброто в него надделява.
    Желанието на Едмон Дантес за отмъщение е напълно оправдано. Несправедливостта към него, четиринадесетте години прекарани в затвора, са доста добра мотивация. След като няма справедливост в обществото, защо да не направи всичко възможно тя да възсържествува? Графът наказва жестоко тези, които са се отнесли така към него. Възнаграждава тези, които са помогнали на него и възрастния му баща. Търси начини справедливостта да възтържествува. Но когато започват да умират хора, които не са пряко виновни за страданията му, идва време да се запита дали наказанието, което въздава, не е прекомерно.Пред такива въпроси се изправя героя, когато потапя в смърт и разруха семействата на враговете си. Отмъщението се оказва не толкова сладко, колкото е предполагал. Идва време за прошка.
    Любовта се оказва средството, което може да превърне желанието за отмъщение в желание за прошка. Мерседес, жената, която е обичал, намира път към сърцето му и измолва пощада за сина си. После помага на дъщерята на Дьо Вилфор за самоунищожението като наказание за злото, което е сторил отново любовта ( на Айде) е тази, която носи избавление.
    „Граф Монте Кристо” е много повече от приключенски роман. В него има неочаквана дълбочина. Великата история, разказана в него, учи, че прошката е много по-ценна от отмъщението. Само тя може да донесе нравствено пречистване и удовлетворение.



    http://prize.bg/tedi4kata -моля ви влизайте

  25. #475
    Аватара на Tedi4ka
    Регистриран на
    Aug 2007
    Град
    mezdra
    Мнения
    2 344
    Реферат
    на тема:

    Граф Монте Кристо





    Подготвил: Проверил:
    Валентина Ченешева 10д Ив.Бобева


    Съдържание:

    Проблемът престъпление и наказание

    Романтичните елементи в романа

    Вечното и преходното в романа





    Проблемът престъпление и наказание



    Това, което прави най –силно впечатление в романа на Александър Дюма –“Граф Монте Кристо” са проблемите за престъплението и наказанието, които стоят в центъра на творбата. Темата за престъплението и наказанието е поставена с отнемането на човешкото щастие. Главния герой и Едмон Дантес, обикновен моряк, който в навечерието на годежа си е обвинен в бонапартизъм и е хвърлен без съд и присъда в ужасния затвор – замъка Иф. Трагичния обрат в живота му настъпва не по негова вина, а заради заговор. Доносът, заради който Едмон е пратен в затвора е дело на завистливия Данглар и влюбения в годеницата му Мерседес ,Фернан. А помощникът на кралския прокурор дьо Вилфор го осъжда като опасен бонапартист, от корист, свързана със собствената му кариера. По този начин Данглар, Фернан и дьо Вилфор извършват престъпление като разрушават живота на един невинен човек и отнемат щастието му. Всяко зло обаче неизбежно предизвиква желание за отмъщение и справедливост, а когато едно отмъщение е дълго време замислено, то се превръща в целенасочено деяние за наказание на извършените злини, отдаване на заслуженото на извършителите на злото.
    Едмон Дантес прекарва 14 години в подземията на крепоста Иф, където се среща с италианския абат Фария, който го обучава и му разкрива тайното местонахождение на едно несметно богатство. След смъртта на абат Фария Едмон успява да избяга от крепостта Иф и преминава през множество перипетии, воден от желанието да въздаде справедливо възмездие на своите врагове. Едмон се променя коренно и се явява пред парижкото общество като граф Монте Кристо. Зад неговата непроницаема маска се крие фигурата на един неподозиран и затова още по –опасен отмъстител. Граф Монте Кристо иска да накаже враговете си, затова че са го обрекли на бавна и мъчителна смърт. Той иска те да страдат, както той е страдал и да загубят всичко, на което държат, както той е загубил щастието и любовта си. Открил веднъж виновниците за случилото му се зло, той ги преследва неумолимо използвайки техните минали и настоящи грехове, както и слабостите им и ги довежда до физическо и духовно унищожение. Дантес въплъщава справедливостта чрез отмъщението. Водейки се от мисълта, че въздава справедливост и че помага на доброто да победи злото, дори когато се стигне до насилие, той оправдава действията си и вярва в схващането за правото на отмъщение при всички обстоятелства. Графът излага на показ престъпленията на своите врагове и ги тласка към самоизобличение. Заслепени от парите, които са придобили, нравствено деградирали и духовно обезличени, противниците на граф Монте Кристо получават това, което са заслужили. Данглар изгубва дъщеря си и е разорен. Дьо Вилфор загубва близките си и полудява. Фернан, също лишен от семейството си и от гражданското си достойнство, се самоубива. Това е възмездието, което справедливо сполита всеки от тях. Опитът да се накажат престъпленията довежда до нови и до нараняването на невинни жертви. Героят достига една граница, зад която вече сам започва да върши зло, но това престава под влиянието на любовта. Любовта му към Мерседес е все още жива, въпреки че той не й е простил, че не го е дочакала. Граф Монте Кристо осъзнава, че той не може прекалено дълго да се смята за оръдие на провидението и че трябва да остави Бог да се погрижи за по – нататъшното отмъщение. Той се разкайва затова, че се е помислил за равен на Бога и се е наел сам да раздава наказание и възмездие. Проблемът за престъплението и наказанието на пръв поглед изглежда разрешен в полза на справедливостта, но всъщност той е най- трудно разрешим. Финалът на творбата остава отворен, което доказва, че щастието не може да бъде възстановено, а и че проблемът не може да бъде решен, без да се дадат нови жертви, но също така доказва и оптимизма на автора, че всеки ще получи това, което заслужава.



    http://prize.bg/tedi4kata -моля ви влизайте

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си