.
Отговор в тема
Страница 37 от 98 ПървиПърви ... 273334353637383940414787 ... ПоследнаПърви
Резултати от 901 до 925 от общо 2426
  1. #901

    Регистриран на
    Sep 2008
    Град
    Пловдив
    Мнения
    4 440
    MarkKnight - мъжленцето


    awesomesheepy - лелинка
    DaNGeRousLy - братче
    RageAgainstTheMachine - тате
    cherrygloss - мама
    Sunshinebabybyy - сестриче
    xNymphetamineGirlx - сестриче
    Discard - братче
    polssa - сестриче

  2. #902
    Голям фен
    Регистриран на
    Nov 2008
    Град
    Варна
    Мнения
    670
    СЪЗДАВАНЕ НА ДЪРЖАВАТА ИЗРАЕЛ
    Желанието на евреите да се завърнат по земите на техните деди датира
    още от Великото еврейско въстание и разрушаването на Йерусалим от Римската
    империя през 70 г. и последвалото го разпръскване на еврейския народ.
    Еврейският национализъм в древността винаги се е основавал на религията и в
    следствие на пагубните последици от няколко въстания, целящи извоюването на
    национален суверенитет и разбитите надежди от поредица „лъжливи” месии,
    всичко е оставено в ръцете на Бога. Дори през Средновековието прекъснатите
    национални надежди са били въплътени в „лъжливия месианизъм” на Сабатай
    Цви и други не толкова известни месианисти. Едва след появата на ционизма
    като политическа идеология, вярата в човешката намеса като начин за
    осъществяване на еврейските национални стремежи е обновена и идеята за
    завръщането в родината широко се разпространява в еврейското съзнание.
    Идеите на Просвещението (Аскала) сред евреите в Европа през XVIII и
    XIX век, продиктувани от Френската революция и разпространението на
    западните либерални идеи, създават за първи път класа на светски евреи, които
    възприемат господстващите идеи на рационализма, романтизма и най-вече на
    национализма. Евреите, които изоставят Юдаизма, или поне неговата
    традиционна форма, започват да изграждат еврейската си идентичност,
    виждайки себе си като „нация”.
    В края на XIX век положението на евреите в Европа се утежнява.
    Зачестилите погромите в Източна Европа провокират стотици хиляди евреи да
    напуснат родните си страни и да се отправят на дълъг път в търсене на нов дом
    и по-добър живот. Една част от тях се изселват в Америка, Франция, Германия,
    Англия и Южна Африка, а шепа идеалисти се отправят към Ерец Исраел, макар
    да знаят, че там ги чака съпротивата на Османската империя, в чиито граници се
    намира по това време Палестина. Филантропи като Монтефиоре и Ротшийлд
    активно подпомагат финансово създаването на еврейски земеделски селища в
    Палестина, а барон Морис дьо Хирш създава Еврейско колонизационно
    дружество, което съдейства при изселването в новите земи, по-специално в
    Аржентина. „Световният еврейски съюз” („Алианс”) във Франция, а по-късно и
    „Съюз за помощ на немските евреи” („Хилфсферайн”) в Германия също оказват
    помощ на новопристигналите.
    През 1882 г. Лев Пинскер публикува памфлета си „Автоеманципация”.
    Там той развива тезата, че никой няма да предостави на евреите истинска
    еманциапция, освен самите те. При това, единственият начин, по който евреите
    биха могли да си осигурят свобода и себеуважение, е създаването на собствена
    държава. Скоро Пинскер се сближава с палестинофилските кръгове в Русия,
    образували движението „Ховевей Цион” („Обичащите Цион”), помагащо на
    своите членове да имигрират в Ерец Исраел. Друга подобна организация по това
    време е „Билу” („Бет-Яаков, леху ве-нелха!” – „Домът на Яков (синове на
    Исраил), елате и ще тръгнем!”). Членовете на „Ховевей Цион” и „Билу”
    основават първите съвременни селскостопански селища в Ерец Исраел: Ришон
    ле-Цион („Първи в Цион”) и Петах-тиква („Врата на надеждата”), а също и Нес-
    Цион („Чудото на Цион”) и Зихрон-Яаков (В памет на Яков”). Животът на
    новите заселници никак не е лек, тъй като денем обработвали земята, а нощем
    отбранявали териториите си от набезите на местното население. Заселниците в
    периода 1881 – 1903 година са известни като Първа алия. Те били близо 35 000
    евреи, но към края на периода повече от половината се завърнали по домовете
    си, обезкуражени от тежките условия. След усилен труд и множество изпитания
    тези, които не се отказали, постигнали забележителен успех и градовете Ришон
    ле-Цион и Петах-тиква са гордост за днешен Израел.
    Ключово събитие за окончателното оформяне на еврейския въпрос и на
    модерния ционизъм е „аферата Драйфус”. През октомври 1894г. евреинът
    Алфред Драйфус, капитан от Генералния щаб на френската армия, бива
    арестуван и обвинен в шпионаж. Мнозина смятат, че капитан Драйфус е станал
    жертва на антиеврейски настроения и са убедени в невинността му. Сред
    журналистите, отразяващи процеса е и Теодор Херцел, който по това време
    работи като сътрудник в един виенски вестник. Силно развълнуван от
    несправедливостта спрямо капитан Драйфус, Херцел пише брошурата
    „Еврейска държава – опит за модерно разрешение на еврейския въпрос” (1895).
    Като изхожда от убеждението, че всички евреи по света са свързани от общата
    си съдба и че съвременният антисемитизъм не е преходно явление, Херцел
    стига до извода, че евреите са нация, която се бори за своето съществуване. Той
    смята, че „еврейският въпрос” всъщност е национален въпрос и може да бъде
    решен само чрез „възстановяване на еврейската държава”.
    През 1897 г. Херцел свиква в Базел, Швейцария, Първия ционистки
    конгрес, който се приема за начало на официалното ционистко движение. На
    конгреса е провъзгласена и основната платформа на модерния ционизъм –
    „Ционизма има за цел да създаде за еврейския народ в Палестина убежище,
    гарантирано от публичното право.” След самия конгрес Херцел пише в
    днвника си: “В Базел аз основах Еврейската държава. Ако днес произнеса това
    високо, ще бъде посрещнато с всеобщ смях. След пет години може би, а след
    педесет сигурно, всеки ще знае това.”. На осъществяването на тази идея
    Херцел посвещава целия си живот и енергия. Тъй като по това време Ерец
    Исраел е в пределите на Османската империя, Херцел иска аудиенция при
    султан Абдул Хамид II и се опитва да издейства разрешение за свободен достъп
    на евреите до Светата земя (1901 г.). Молбата му обаче е отхвърлена. На
    ционистите не им остава нищо друго освен да се обърнат за помощ към
    Великите сили.
    До 1917 година някои ционистки лидери се замислят сериозно над
    предложенията за създаване на еврейска държава на други места, различни от
    Палестина. През 1903 година британският министър предлага Британската
    програма за Уганда или по-точно основаване на еврейска държава в Уганда
    (всъщност на територията на днешна Кения). Херцел първоначално отказва
    предложението, но след погрома в Кишинев я предлага на Шестия ционистки
    конгрес като временно решение на проблемите на руските евреи. Въпреки
    извънредната ситуация и временния характер на предложението, то предизвиква
    силни вълнения и разделения сред ционистите, подсилени от демонстративното
    напускане на Конгреса от страна на Делегацията на руските евреи. Въпреки това
    мнозинството гласува основаването на комитет за разследване на
    възможностите, който е разпуснат едва на Седмия ционистки конгрес през 1905
    година.
    В резултат на това Организацията на евреите-териториалисти,
    ръководена от Израел Зангвил се отделя от основното ционистко движение.
    Териториалистите се опитват да основат еврейска държава където е възможно,
    без претенции за местоположението й, но тяхната организация запада след 1917
    година и окончателно се разпада през 1925 година. Оттогава Палестина остава
    единствената цел на ционистките усилия. Някои евреи приемат сериозно
    предложението на Съветския съюз за основаване на Еврейска автономна
    република в далечния руски изток. Една от основните мотивации на ционизма е
    вярването, че евреите трябва да се завърнат в тяхната историческа родина не
    само като бежанци от антисемитизма, но трябва да се самоуправляват като
    независима нация. Някои ционисти, основно социалисти, вярват, че вековете, на
    подтисничество в антисемитските общества са довели евреите до смирение,
    уязвимост и отчаяние, което от своя страна е предпоставка за бъдещи
    антисемитски прояви. Те твърдят, че евреите трябва да се освободят от тяхното
    минало като станат фермери, работници и войници в своя собствена държава. Те
    също така отхвърлят религията като „характерен белег на диаспората” на
    еврейския народ.
    На базата на една такава ционистка идеология, Бер Борович,
    продължавайки работата на Мозес Хес, предлага създаването на
    социалистическо общество, което би поправило „обърнатата пирамида” на
    еврейската общност. Борович вярва, че евреите са били изтласкани от
    нормалните занаяти от враждебно настроените неевреите, обяснявайки с това
    защо сред евреите преобладават специалистите, а не работниците. Еврейското
    общество не би могло да се излекува докато обърнатата пирамида не се изправи
    и болшинството евреи не станат работници и земеделци. Това според него може
    да се случи единствено в една еврейска държава. Друг мислител, А. Д. Гордън,
    повлиян от европейските национални идеи, предлага създаването на общество
    на еврейските земеделци. Гордън прави от труда религия. Тези двама мислители
    и други като тях, подтикват основаването на първото еврейско колективно
    селище – кибуц, Дегания, на южния бряг на Галилейското езеро през 1909
    година (същата година е основан и града Тел Авив). Дегания и формиралите се
    след това кибуци се опитват да осъществят тази идея за селища на комунален
    принцип, където новопристигналите европейски евреи да бъдат научени на
    земеделска работа и други умения.
    Друг вид стратегия е съживяването и подхранването на „присъщата”
    еврейска култура и възстановяването на иврита като говорим език. Един ранен
    ционист, Ашер Гинсберг, по-известен с псевдонима си Ахад Хаам („Един от
    народа”), отхвърля прекалената загриженост на политическия ционизъм спрямо
    държавността, за сметка на съживяването на еврейската култура. Ахад Хаам
    признава, че усилията да се постигне независимост в Палестина ще предизвикат
    конфликти между евреите и местните палестински араби, Османската империя и
    европейските колониални сили, които наблюдават района. Вместо това, той
    предлага усилията на ционисткото движение да се прехвърлят върху
    съживяването на еврейския език и създаване на нова култура, освободена от
    влиянието на диаспората, която да обедини евреите и да служи за спойка между
    различните еврейски общности след като постигнат своята независимост.
    Един от най-известните последователи на тази идея е Елиезер Бен
    Йехуда, лингвист, който е решен да съживи иврита като говорим език сред
    евреите. Повечето европейски евреи през XIX век говорят идиш, език основан
    на средновековния немски, но след 1880 година Бен Йехуда и неговите
    поддръжници започват да насърчават изучаването и употребата на
    модернизираната форма на библейския иврит, който е бил мъртъв език повече
    от 2000 години. Въпреки усилията на Херцел да направи немския език
    официален за Ционисткото движение, употребата на иврит е приета за
    официална политика от Ционистката организация в Палестина и служи като
    основна обединяваща сила сред еврейските заселници, много от които приемат
    и нови еврейски имена.
    Развитието на първия ивритоговорящ град – Тел Авив, кибуците и други
    еврейски икономически институции, а също и употребата на иврит, води до
    формирането на нова националност, която официално започва да съществува
    през 1948 година. Междувременно ционистите, занимаващи се с култура правят
    опити да развиват различни форми на изкуството. Българският художник Борис
    Шатз създава през 1906 година в Йерусалим Академия по изкуствата Безалел.
    Други като артиста Барух Агадати подпомагат известни фестивали като
    карнавала Адлояда по време на Пурим.
    Ционистките лидери винаги са гледали на Британия като ключов
    съюзник в борбата на евреите за собствена родина. Не само защото Британия е
    най-великата имперска сила, но и защото там евреите винаги са намирали
    сигурност и спокойствие сред влиятелни политически и културни лидери като
    Бенджамин Дизраели и лорд Уолтър Родшийлд. Там също се забелязва ясно
    изразен филосемитизъм сред образования британски елит, когото ционистките
    лидери се надяват да привлекат на своя страна. Хаим Вайцман, който става
    лидер на ционисткото движение след смъртта на Херцел през 1904 година е
    професор в Британския университет и използва своите контакти, за да спечели
    британското управление като поддръжник на ционистките идеи.
    Тези надежди са оправдани през 1917 година когато министърът на
    външните работи на Британия – Артур Балфур прави своята известна
    Декларация в полза на „изграждането в Палестина на национален дом за
    еврейския народ”. Балфур е подтикнат да направи това изявление от една страна
    поради собствените си филосемитски убеждения, от друга заради желанието да
    отслаби Османската империя (съюзник на Германия по време на Първата
    световна война) и отчасти защото иска да засили подкрепата на съюзническата
    кауза на Съединените щати, дом на най-влиятелната еврейска общност. В
    Декларацията Балфур внимателно използва думата „дом”, а не „държава”, а
    също уточнява, че това изграждане не трябва да „ощетява гражданските и
    религиозните права на нееврейските общности в Палестина”.
    Идеите на ционисткото движение първоначално не са подкрепяни изцяло
    от световната еврейска общност и срещат силна съпротива от много еврейски
    организации. Докато според традиционните еврейски вярвания Ерец Исраел е
    даден на предците им от Бoг и по тази причина правата на евреите над тази земя
    са неоспорими и неизменни, повечето ортодоксални групи поддържат идеята, че
    Месията трябва да се появи преди Исраел да се върне на евреите, а
    Реформисткия юдаизъм (преди Холокост) категорично отхвърля ционизъма.
    Въпреки това завръщането в Страната на Исраел остава повтаряща се тема през
    поколенията евреи, живеещи в диаспората, особено в молитвите за Песах и Йом
    Кипур, които традиционно завършват с „Догодина в Йерусалим”.
    За религиозните евреи алията винаги се е считала за похвален и
    задължителен акт според halakh. Алията е включена в повечето версии на 613-те
    заповеди, въпреки че не е в най-разпространената версия на Маймонидите. Все
    пак Маймонидите разглеждат завръщането в Ерец Исраел като много значимо за
    евреите.
    От Средновековието насам много известни евреи и групи емигрират в
    Исраел. Въпреки това преди 30-те години на XX век много еврейски религиозни
    лидери се противопоставят на ционизма. Светския, социалистически език,
    използван от ционистките пионери противоречи на възгледите на повечето
    религиозни еврейски общности и много еврейски религиозни организации му се
    противопоставят, от една страна защото ционизмът е светско движение, а от
    друга защото всеки опит за възстановяване на еврейското управление над
    Исраел чрез човешка намеса се счита за богохулство, тъй като само Месията
    може да осъществи това. Въпреки това през 20-те и 30-те години на XX век има
    малка група религиозни евреи като раби Абрахам Исаак Куук (главния равин на
    Палестина) и неговия син Зеви Юда, които започват да развиват идеята за
    религиозния ционизъм и печелят доста последователи през втората половина на
    XX век. Единствено безнадеждните обстоятелства, развили се през 30-те и 40-те
    години на XX век, променят отношението спрямо ционизма на повечето, от тези
    общности, но не на всички.
    Отношението на светските евреи спрямо ционизма също е
    противоречиво. Мнозина смятат, че евреите трябва да използват други
    ефективни методи, за да изкоренят антисемитизма от страните, в които живеят и
    да си осигурят безопасно съществуване там, където се намират. Преди 30-те
    години много евреи вярват, че социализмът предлага една по-добра стратегия за
    подобряване на състоянието на европейските евреи. В САЩ много евреи
    възприемат либералните идеи на своята нова страна. Към 1912 година в САЩ
    има само 12 000 члена на Ционистката организация от 3 милиона евреи
    живеещи там. През 1940 година членовете са вече 171 000, а през 1942 година
    80% от американските евреи се съгласяват, че изграждането на еврейска
    държава в Палестина е необходимо. (Stork and Rose, 1974)
    След разбиването на Османската империя през 1918 година и
    установяването на Британския мандат над Палестина през 1922 година,
    ционисткото движение навлиза в нова фаза на действие. Негов приоритет става
    увеличаването на новите заселници в Палестина, изграждане на
    институционалните основи на бъдещата еврейска държава и предотвратяването
    на каквито и да било стъпки от британска страна, водещи до създаване на
    независима арабска държава в Палестина. През 20-те години на XX век се
    забелязва стабилен растеж на еврейското население в Палестина, но също така и
    зараждане на арабски национализъм и увеличаване на съпротивата срещу
    еврейската имиграция.
    Международното еврейско становище по отношение на заслугите на
    ционизма остава разделено. Много известни евреи в Европа и САЩ се
    противопоставят на ционизма, твърдейки, че не е необходимо основаване на
    еврейска държава, тъй като евреите могат да живеят в демократичните западни
    страни като равноправни граждани. Някои американски евреи стигат дори
    толкова далеч, че виждат в лицето на САЩ Цион и двата милиона еврейски
    имигранти в САЩ преди Първата световна война приемат тази идея.
    Нарастването на влиянието на Адолф Хитлер в Германия през 1933
    година дава нови сили на ционистите. Не само защото нараства броя на
    еврейските бежанци в момент, когато САЩ затваря вратите си за бъдещи
    имигранти, но и защото вярата, че евреите могат да живеят в безопасност като
    малцинство в нееврейските държави е подкопана. Има слухове, че някои
    ционисти поддържали появата на Нацистката партия, виждайки в нея способ за
    увеличаване възможностите за изграждане на еврейска държава. Марксисткия
    автор Лени Бренер твърди, че Еврейската ционистка федерация дори е
    изпратила писмо до Хитлер през 1933 година, в което му предлага
    сътрудничество. Предложението е отхвърлено, а през 1938 година
    организацията е закрита.
    След края на Първата световна война евреите по света започват да
    сменят отношението си спрямо ционизма и все по-голям брой евреи искат да
    имигрират в Палестина. Вълната от нови имигранти среща недоволството от
    страна на палестинските араби, които започват да говорят за „ционистка
    опасност”. Начело на арабите застава техния духовен и политически водач
    Хадж Амин ал-Хюсейни. Той обединява около себе си значителна част от
    арабите и обявява „свещена война” на евреите под лозунга „Смърт на
    неверниците!”. През август 1929 година започват антиеврейски погроми в
    Палестина. По време на безредиците става ясно, че защитниците на еврейските
    селища са способни успешно да се противопоставят на арабските нападения.
    В следствие на размириците в Палестина британските мандатни власти,
    които отговарят за спазването на мира в страната, са силно обезпокоени. През
    октомври 1930 година е публикуван документ, известен като „Бялата книга” на
    Пасфилд, която силно стеснява правата на евреите в Палестина и предвижда
    ограничения на емиграцията на евреите. Всичко това разтърсва евреите в
    Палестина и мнозина смятат, че е нанесен смъртоносен удар на ционизма,
    загубвайки Британия като съюзник в изграждането на национален дом за
    евреите в Ерец Исраел. Много политически дейци и преди всичко д-р Хаим
    Вайцман започват борба за отмяна на наложените ограничения. В отговор на
    неговите усилия премиерът на Британия Рамзи Макдоналд му изпраща писмо,
    известно _______като „Посланието на Макдоналд”, с което премахва редица от
    предложените в „Бялата книга” ограничения.
    Въпреки привидния успех на ционизма, размириците в Палестина
    продължават, а състоянието на евреите в Европа се влошава все повече. С
    нарастване влиянието на Хитлер в Близкия Изток, нараства и напрежението
    между евреи и араби. През април 1936 година зпочват масови безредици и
    палестинските араби обявяват обща стача с искане Британия да сложи край на
    ционизма и да осигури на арабите възможност за създаване на тяхна държава в
    Палестина. В отговор на техните искания евреите засилват имиграцията и
    ускоряват изграждането на институциите, необходими за една нова държава.
    Притеснени от безредиците британското правителство сформира
    комисия с председател лорд Пил, която да проучи ситуацията в Палестина и да
    намери решение относно политическото бъдеще на Ерец Исраел. След щателна
    проверка комисията обявява решението си, в което като най-разумен компромис
    се предлага Ерец Исраел да бъде разделен и на негово място да се създадат две
    независими държави – еврейска и арабска. Арабити силно се противопоставят
    на това решение и възобновяват бунтовническите си действия, което кара
    Британия да отложи осъществяването на този план. От друга страна този ход на
    събитията задоволява ционистите, тъй като те неодобряват на разделянето на
    Ерец Исраел.
    През 1936-1939 година – периода на арабското въстание, когато
    еврейското население очаква решението на британското правителство за
    бъдещето на Ерец Исраел – в страната възниква ново положение. Евреите
    въпреки всички опасности са заети със строителство в заселените земи. Те се
    настаняват във всички кътчета на Страната на Исраел – даже и в най-опасните
    гранични територии. Всяко ново селище се изгражда нощно време по детайлно
    разработен план: първо се издига кула за охрана и заградителна стена за защита
    от нападенията на арабските банди. Тази система се нарича „хома у-мигдал” –
    „крепостна стена и стражева кула”. Тези укрепления имат не само
    икономическо, но и политико-стратегическо значение. В периода когато
    британската администрация се отказва да съдейства за създаването на еврейска
    държава в Ерец Исраел, еврейското население става единно, сплотено, способно
    да защитава собствените си постижения и фактически изграждането на
    бъдещата еврейска държава набира стремително скорост.
    Бедственото положение на евреите в Европа налага взимането на
    незабавно и еднозначно решение относно съдбата на Ерец Исраел. Ционисткото
    ръководство обявява необходимостта от имиграцията на един милион евреи в
    Палестина. Призивът на ционистите на всяка цена въпросът за еврейските
    бежанци да се включи при разглеждането на проблема за Ерец Исраел и това
    става цъщност на борбата между ционистите и британските власти чак до
    момента на създаването на еврейската държава.
    През 1939 година се публикува нова „Бяла книга”, която сериозно
    ощетява еврейските изсленици. Според нея притокът на евреи в Ерец Исраел в
    продължение на пет години не трябва да надвишава 10 000 души годишно.
    Освен това, когато евреите достигнат численост равна на една трета от цялото
    население на страната, по-нататъшното идване на нови изселници трябва да
    бъде изришно удобрено от палестинските араби. Също така според „Бялата
    книга” се планират и сериозни ограничения на продажбата на земя на евреи.
    Тези решение силно притесняват ционистките лидери, тъй като в навечерието
    на Втората световна война от една страна трябва да се борят срещи
    колониалната политика на Британия, а от друга – да се съюзят с нея срещу
    нацисткия враг.
    Веднага след започването на войната Давид Бен-Гурион, който е начело
    на еврейското населени в Ерец Исраел, заявява, че това население са
    солидаризира с Британия и ще се бори за създаването на еврейски бойни части в
    британската армия. Заедно с това Бен-Гурион обявява засилване на борбата
    против решенията на новата „Бяла книга”, продължаване на алията,
    строителството и заселничеството в страната.
    Затварянето на границите на Палестина за еврейските бежанци води до
    засилване на нелегалната алия, която се оказва единствена възможност за
    европейските евреи. Последиците от твърдата политика на британските власти
    води до редица трагични инциденти с нелегалните изселници. През 1940 година
    корабът „Патрия” бива потопен и се издавят над 200 бежанци. През 1942 година
    параходът „Струма”, на който се намират над 700 евреи-бежанци от Румъния, е
    потопен от съветска подводница в Черно море. Само един от пътниците успява
    да се спаси. Нелегалната емиграция продължава и след края на войната като в
    този период тя се превръща в основна форма на алия. През 1947 година
    Британия решава да действа още по-твърдо и да връща нелегалните емигранти
    обратно в Европа. Така корабът „Екзодус” доближава бреговете на Ерец Исраел
    с 4 515 емигранти на борда, но след продължителна борба той е върнат на
    пристанището в Хамбург. Западната преса отразява нелегалната алия със
    съчувствие, а британската политика е обявена за нехуманна и е подложена на
    остра критика.
    През май 1945 година светът празнува победата над нацизма, но
    последиците от войната са катасрофални. Близо 6 милиона европейски еврей са
    избити по време на Холокост. Стотиците хиляди еврейски бежанци, отселели в
    лагерите в Европа неискат или немогат да се завърнат в родните си страни,
    който са ги предали на нацистите. Не всички искат да отидат в Палестина и
    наистина много от тях заминават за други страни, но близо 250 000 се изселват
    нелегално там благодарение на организацията Бериха.
    Съдбата на евреите в Европа провокира световната симпатия, смесена с
    чувство на вина, че никой не е направил нищо, за да спре Хитлер пред войната
    или да помогне на евреите да избягат от Европа. Такъв е случаят със САЩ,
    чието правителство спира еврейската имиграция по време на войната. Един от
    най-силните поддръжници на ционистките идеи в американското правителство
    се оказва Хари Трюман, който използва силните си позиции, за да повлияе на
    Обединените нации относно решението за създаването на еврейска държава в
    Палестина, въпреки че той изразява силно негативното си отношение към
    евреите в неговите дневници и в писмо, писано години преди да влезе в Белия
    дом пише, че Ню Йорк е „чифутски град”. След като Британия решава да се
    изтегли от Палестина, усилията на Трюман са решаващ фактор за създаването
    на Израел.
    През 1947 година Британия обявява, че възнамерява да се изтегли от
    Палестина и на 29 ноември 1947 година Генералната асамблея на Обединените
    нации взима решение с 33 гласа „за” и 13 „против” да раздели Палестина на
    арабска държава и еврейска държава, а Йерусалим да стане международна зона
    под егидата на ООН. Веднага след решението избухват конфликти между евреи
    и араби. На 14 май 1948 Давид Бен-Гурион, президент на изпълнителния
    комитет на Еврейската агенция, обявява в Тел Авив пред делегатите на
    Националния еврейски съюз, представител на палестинския юдаизъм и на
    световния ционизъм, създаването в Палестина на еврейска държава, наречена
    Израел, която „още от раждането си се позовава на духа на пророците и
    предлага мир на всички народи.”. Бен-Гурион също така отправя призив към
    евреите от цял свят за присъединяване към държавата Израел, за помощ в
    емиграционното дело и за принос в развитието на страната „под закрилата на
    всепмогъщия Бог, за подкрепа в голямата битка и осъществяването на
    вековната мечта за изкупление на Исраел.”
    По-голямата част от арабското население или напуска доброволно
    териториите на новосъздадения Израел, или е изгонено по време на Войната за
    независимост и дефакто еврейте стават мнозинство в новата държава. През 1950
    година Кнесета приема Закон за завръщането, според който всички евреи имат
    право да имигрират в Израел. Това, заедно с наплива от еврейски бежанци от
    Европа, а по-късно и от арабските страни, спомага за изграждането на едно
    голямо и стабилно еврейско мнозинство в Израел.
    От 1948 година Ционисткото движение приема различни роли в подкрепа
    на Израел. Това включва насърчаване на имиграциата, подпомагане при
    примането и интеграцията на новите имигранти, развитие на селищата,
    насърчаване на инвестирането на личен капитал в Израел и естествено лобиране
    сред световните сили за подкрепа на Израел.
    15.09.09-денят на най-голямата грешка в живота ми

  3. #903
    Голям фен
    Регистриран на
    Nov 2008
    Град
    Варна
    Мнения
    670
    История на международните отношения в съвременната история


    I.Начало на Студената война.
    1.Ялта, Потсдам и съдбата на Източна Европа.
    2.Студената война и атомната дипломация.
    3.САЩ и източноевропейският проблем.
    II.Утвърждаване на Студената война в международните отношения.
    1.Доктрината “Труман”.
    2.Планът „Маршал”.
    3.Доктрината за сдържане на комунизма.
    III.Студената война 1947-1953.
    1.Постепенно нулифициране на американо-съветските (източно-европейските) отношения.
    2.Серията съдебни политически процеси в Източна Европа и тяхното отражение върху международните отношения.
    IV.Студената война и Западният блок.
    1.САЩ и политиката на национално единство в Италия.
    2.Елиминиране на италианските комунисти от правителството.
    V.Близкият изток, САЩ и Студената война.
    1.Създаване на Израел.
    2.Арабско-израелският конфликт и стратегията за сдържане.
    VI.Суецка криза – 1956.
    1.Великите сили и Египет в навечерието на кризата.
    2.Национализацията на Суецкия канал и международният й отзвук.
    3.Англо-френско-израелска военна интервенция в Египет и нейният международен отзвук.
    4.Последици от кризата.
    VII.Шестдневната война – 1967.
    1.САЩ и обстановката в Близкия Изток през 60-те години.
    2.Майската криза – 1967.
    3.Арабско-израелската война – юни 1967.
    4.Промени в Близкия Изток в резултат на войната.
    5.Планове за мирно урегулиране на Близкоизточния регион.
    VIII.Кемп Дейвид.
    1.Октомврийската война – 1973.
    2.Израелско-египетски мирен договор.
    IX.Кубинска ракетна криза – 1962.
    1.Кенеди и „Новите хоризонти”.
    2.Авантюрата в залива на прасетата.
    3.Ракетната криза.
    4.Поуките от кризата.
    X.Нов прилив на Студената война в началото на 80-те години.
    1.САЩ, СССР и Източна Европа.
    2.Роналд Рейгън и „Империята на злото”.
    XI.Краят на Студената война.
    1.Втори мандат на Рейгън.Съветско-американски отношения.
    2.Падането на комунизма в Източна Европа.
    XII.Индокитай.
    1.Джон Кенеди, Джонсън и Виетнам.
    2.Ричард Никсън и поражението във Виетнам.

    Препоръчителна литература:
    Стивън Амброуз – „Стремеж към глобализъм, американската външна политика от 1938 до началото на 90-те години”
    Дора Калчева – „САЩ и Арабско-израелският конфликт 1947-1967”
    Дора Калчева – „САЩ и политиката на национално единство в Италия” – Годишник на СУ, том 75
    Хенри Кисинджър – „Дипломацията”



    2.Близкият изток в условията на Студената война

    I.Значение на Близкия изток за САЩ и СССР.
    Районът на Близкия изток има голямо стратегическо и икономическо значение и това е осъзнато и от САЩ, и от СССР след войната.От стратегическа гледна точка на САЩ регионът е в непосредствена близост до СССР и Източния блок, което би спомогнало за американската политика и интереси в тези области. СССР от своя страна отчита тенденциите на развитие на освободителните борби в Близкия изток и стремежа им да отхвърлят всякаква колониална зависимост, като ги използва за свои интереси и за прокарване на определени идеи от комунистическата доктрина.
    Основното икономическо значение на Близкия изток са големите нефтени запаси в областта.Каквито и събития да се разиграват в Близкия изток, нещата винаги имат „аромат на нефт”.
    В епицентъра на събитията, които превръщат Близкия изток в най-невралгичния район в международните отношения, стои конфликтът между араби и евреи, а след създаването на Израел (194 той постепенно прераства в арабско-израелски.Производен на него е Палестинският въпрос – въпрос за съдбата на един народ, който губи своята територия и се превръща в народ изгнаник, което дава допълнително усложнение на арабско-израелския конфликт.

    II.Ролята на САЩ в Близкия изток.
    В света съществуват обстойни литературни изследвания относно събитията в Близкия изток и ролята на САЩ в региона.Има две основни литературни направления при американските изследователи.Първите пишат своите изследвания, изхождайки от сигурността на Израел, и идентифицират арабско-израелския конфликт с израелската политика, превръщайки се в апологети на Израел, за което са широко критикувани.Това дава отражение и на политическите направления в американската външна политика. В американския конгрес съществува много силно произраелско лоби.Лобиращите са основно от еврейски произход, тъй като еврейската общност в САЩ играе важна роля в политическия живот на страната.Заемайки ключови позиции в икономическия и стопанския живот на САЩ, евреите взимат активно участие в американската политика и избори.Всеки американски президент се съобразява с мнението и позициите на еврейската общност в САЩ.
    Втората група автори, които изследват арабско-израелския конфликт и кризата в Близкия изток, поставят акцента върху значението на арабските държави, арабската кауза, палестинската кауза и предупреждават за вредните последици, които би имало за американската външна политика едно прекомерно обвързване с Израел.След Шестдневната война през 1967г., чиито последици не са преодолени и до днес, нейните резултати са обект на дискусия както в политическите, така и в научните кръгове на САЩ.
    През 1968г. е учреден т.нар. Нюхейвънски комитет, на който видни международници подечертават опасността и последствията от политическо обвързване с Израел.Те дори предупреждават за вероятността от избухване на Трета световна война, като това предположение не е неоправдано, тъй като в бъдеще Близкият изток става причина за най-тежката конфронтация между СССР и САЩ с директни заплахи за употреба на ядрено ракетно оръжие .
    Някои изследователи като Сет Тилман (член на сенатската комисия по външните работи, както и професор в Джорджтаунския университет) например се опитват да помирят тези две направления.В своето изследвне той изтъква четири важни фактора, които определя като решаващи за урегулиране на близкоизточната криза:
    1.Сигурността на Израел.
    2.Нефтът.
    3.Правото на самоопределяне на народите от Близкия изток.
    4.Разведряването на отношенията с СССР.
    В успешното съчетаване на четирите фактора той вижда условията за една успешна близкоизточна дипломация.За съжаление обаче съчетаването и на четирите фактора е доста сложно, тъй като те в голямата си част са несъвместими.Именно невъзможността от съчетаването им води до траен неуспех на американската близкоизточната дипломация.
    Сериозни литературни изследвания относно международните отношения в Близкия изток се провеждат и в самия регион.В Израел например се появяват мащабни публикации при ключови събития под формата на спомени, автобиографии, та дори и се пишат книги.Те са написани от участници в събитията, политици и литератори.
    В съветската историография се наблюдават явления, близки до тези в САЩ.Политически лица, пряко ангажирани с близкоизточната криза, същевременно провеждат и сериозни литературни изследвания.Най-красноречивият пример в тази насока е работата на академик Евгени Примаков (много известен руски арабист, бивш министър-председател на СССР и шеф на външното руско разузнаване).

    III.Възникване на ционизма и създаване на Израел.
    В края на XIX век на историческата сцена възниква едно ново учение, което прераства и в движение, наричано ционизъм.Името произлиза от името на хълм непосредствено до Йерусалим.Основатели на ционизма са Лео Писхер и Теодор Херцел.
    Първият световен конгрес на ционистите се провежда през 1897г. в град Базел.На този конгрес Херцел излага същината на движението, а именно завръщане на всички евреи, разпръснати по света, в тяхната прародина Палестина и като крайна цел - създаване на еврейска държава след 2000- годишно прекъсване.В съвременния ционизъм тази цел прераства в такава за завръщане на всички евреи в Израел.В него също съществува и принципът за двойната лоялност.Всички евреи по света са длъжни да бъдат лоялни както към държавата, в която пребибават, така и към Израел.
    Оцелелите от Холокоста евреи след войната в Европа са настанени в бежански лагери и предстои изселването им в Палестина.Разкритията за това, което е ставало в нацистките концлагери, е дотолкова ужасяващо, че всички световни сили са единодушни, независимо от започналата вече Студена война и трудно преодолимите противоречия.През 1945 е създадена ООН, а през 1947 е внесен и одобрен проект за разделяне на Палестина на еврейска и арабско-палестинска държава.На 29.11.1947 г. ООН гласува единодушно и проектът е приет.Арабската държава е 11 хил. кв.км, а еврейската – 14 хил. кв.км.Това са едни съвсем миниатюрни територии, но много пъти заради тях светът е бил поставен буквално на ръба на световна война.За съжаление обаче арабите и самите палестинци не могат да приемат притока на еврейски емигранти към Палестина.Този приток се извършва на няколко вълни.
    След провъзгласяването на ционизма най-важният момент за ционисткото движение е приетата през 1917 г. Бафорова декларация, изготвена от външния министър на Великобритания лорд Бафор. Тя провъзгласява, че английското правителство няма нищо против завръщането на евреите в „бащиното им огнище”.Дори и малко мъглява, тази формулировка на този етап от развитието на ционизма удовлетворява аспирациите на евреите, с което Великобритания дава зелена светлина на емиграцията.Противно на очакванията и на самите ционисти потокът към Палестина не е особено голям на този етап.Той ще се засили след идването на нацистите на власт през 1933 г. Преследванията на евреите като част от държавната политика на Третия райх и същевременно и разрешението, което Райхът дава на евреите да емигрират, засилват притока на емигранти.До 1939 Райхът дори поощрява еврейската емиграция.Тогава има известно засилване на преселението към Палестина.В хода на войната завесата пада, забранена е емиграцията и следващата вълна е чак след края на войната.
    Арабските държави са непримирими към завръщането на евреите към Палестина.Много са свидетелствата, оставени от арабски лидери, с които те подчертават, че завръщането на евреите е нежелано, тъй като територията на Палестина е ограничена и емиграцията би довела до изтласкване на коренно население от родните места.Главният аргумент на арабите е, че те не са виновни за Холокоста и това, което понасят евреите в Европа.
    Планът от 29.11.1947 г. не може да бъде въведен в действие, тъй като още в първия момент от приемането му избухват конфликти между араби и евреи.Превес в тях имат евреите, които изтласкват палестинците от определената за тях територия.Така се стига до датата 14-15.05.1948 г., когато Израел едностранно обявява своята независимост.Това е мигът, в който приключва английският мандат в Палестина (1922-194.В периода на английския мандат отношенията между английската администрация и евреите са лоши поради имиграционните квоти, които въвеждат англичаните, затрудняващи притока на еврейско население.Евреите от своя страна реагират с терористични атаки.Най-големият терористичен акт, извършен от евреи по време на Втората световна война, е, когато през 1943 г. е взривен щабът на английската администрация – хотел „King David” в Йерусалим.Поради това през следващите години отношенията между Великобритания и Израел за обтегнати.
    Официалната дата за създаването на Израел е 15.05.1948 г.Десет минути след обявяването на независимостта му Вашингтон признава еврейската държава.Трябва да отбележим, че Хари Труман е много съпричастен към стремежа на евреите да създадат своя собствена държава и дори е признат за баща покровител на Израел.Многократно в политическата си дейност Труман изтъква своята съпричастност към съдбата на еврейството.Така например при една среща в Близкия изток с американски дипломати, които се опитват да му обърнат внимание върху опасностите, които крие прекомерното обвързване с Израел за американо-арабските отношения, той отвръща: „Джентълмени, аз имам стотици хиляди гласоподаватели в САЩ, които са евреи, а не араби”.Несъмнено един от подтиците за отношенията с Израел е чисто хуманитарен, но наред с това в позицията на САЩ има и елементи на прагматичност, на отчитане на значението, което една нова приятелски настроена държава в Близкия изток би могла да има във връзките в региона и в много по-широк план.Поради стратегическото си географско разположение Израел донякъде се възприема от американските дипломати като геополитическо продължение на доктрината „Труман”.Имаме всички основания да приемаме, че Израел от мига на своето създаване е предопределена да играе важна роля в генералната външнополитическа доктрина на САЩ – доктрината са сдържане на комунизма.
    Съветският съюз също има своите близкоизточни интереси.СССР разчита основно, че с помощта руското еврейство, което е значително в Израел, би могло да се очаква едно плъзване на Израел към орбитата на комунистическия свят.Но това твърде много зависи от отношението лично на Сталин към евреите.Неговото мнение за евреите е твърде променливо и периодично.През 30-те години Сталин създава специална автономна еврейска съветска република, където заселва евреи.Тя граничи с Манджурия и е наречена Бирубиджан.
    Известно е, че той се е разправял с много евреи във властта, като се започне от стари евреи болшевики.Един от най-големите му политически врагове, който напуска СССР през 1928 г., е Лео Бронщайн (по-известен като Троцки), който е евреин и дори е преследван до последното си убежище в Мексико.През 1940 г. „дългата ръка на Сталин” го застига и той е съсечен с брадва от съветския агент Рамон Еркадет.Противоречиво е отношението на Сталин, тъй като дори и в семейството му има евреи.Може би процесът срещу лекарите отровители през 1952 г. в известна степен показва една последователност по-скоро на антисемитизъм.По-страшен е антисемитизмът в Русия в края на XIX началото на XX век.Тогава в императорска Русия се организират кървави погроми в Украйна и на територията на Русия.Едни от първите емигранти към Палестина в началото на века са сираците, оцелели от погромите в Русия.Тя има едно от първите антисемитски законодателства.Именно в Русия е издаден най-обвинителният труд срещу евреите – „Протоколите на ционските мъдреци” (1902), където са изброени същностни недостатъци на евреите, но преди всичко е отправено обвинение, че евреите са организирали международен заговор и имат едно световно правителство, чрез което дрижират съдбините на света.Този труд е широко използван от нацистката пропаганда.
    На следващия ден след провъзгласяването на независим Израел останалите арабски държави като Египет, Трансйордания, Сирия и Ливан го надападат и така се слага началото на първата арабско-израелска война.Войни, които ще имат цикличен, периодичен характер и ще станат главен щрих в близкоизточния пейзаж.Може да се каже, че почти на всеки десет години за няколко десетилетия напред избухва арабско-израелска война.
    Първата арабско-израелска война, която от страна на Израел се нарича Войната за независимост, трае 7-8 месеца.В хода на бойните действия в нея превес взима Израел и се стига до поражение на арабите.Това вече окончателно дава възможност на Израел да се настани в онази част от територията, предвидена в проекта за Палестина.Така на практика умира идеята за палестинско-арабска държава в Близкия изток.Израел присъединява значителни територии, стотици хиляди араби минават в емиграция и са изтласкани от родните си земи.
    Тази война е от изключително значение поради това, че с нейния резултат ще се очертаят основните елементи на близкоизточната криза.На първо място това е териториалният въпрос или въпросът за новоприсъединените територии на Израел.Следващият е за трайните граници.Войната не завършва с мирен договор, а само с примирие и очертаване на демаркационни линии и така възниква и другият важен елемент на кризата – въпросът за мира между Израел и арабските съседи.Следващият елемент е възникването на Палестинския въпрос, който ще стане сърцевина на близкоизточната криза.Тези големи маси от бежанци ще бъдат настанени от арабска страна в т.нар. палестински палаткови лагери, където хората ще пребивават при много мизерни условия.От една страна, палестинците придобиват статут на бежанци, но, от друга, са народ с претенции за съставяне на самостоятелна държава.След 60-те години палестинците ще формират и своите политически и военни организации, ситуирани в различни арабски държави, откъдето ще създават нестабилност за региона, разбира се, криещи се зад справедливото си искане да се върнат по родните земи и да се възобнови идеята за създаване на самостоятелна палестинска държава.
    15.09.09-денят на най-голямата грешка в живота ми

  4. #904
    Голям фен
    Регистриран на
    Nov 2008
    Град
    Варна
    Мнения
    670
    Може ли човек да победи природата?
    (Есе)

    Природата е постоянна спътница както на Радичковите герои,така и на всички останали хора.Тя ги приютява,разговаря със самотните им души.Един зимен ден на лов в Лудогорието става повод за автора да ни изправи в разказа"Нежната спирала"пред загатките на природата-като че ли позната,а всъщност пълна с изненади за човека.Както шипковият храст,така и животът е обърнат едновременно от всички страни,но враждебността и насилието разделят човека и природата.
    Човекът е по-силен от природата.Доказателство за това е огромният технологичен и научен прогрес в днешно време.Именно тези нови технологии и науки карат човек да се чувства богат и да мисли,че е над природата.Екологичните катастрофи са знаци и признаци за слабост от страна на нас-хората,природата си отмъщава за нашата самонадеяност.Човекът и природата са взаимно зависими и точно затова той не бива да си позволява да проявява насилие и да демонстрира илюзорното си надмощие над нея.Но тя си остава онази тайнствена сила,която не може да бъде овладяна,но може да накара човешките същества да се замислят и да признаят нейното превъзходство,което безспорно ги респектира.Насилието не може никога да бъде победа било то над природата или над друг човек.Затова ние-хората сме нарушители на природната хармония,а не победители,въпреки че някои хора мислят обратното.
    През хилядолетията човекът е успял да опитоми част от природата,но това съвсем не означава,че би трябвало да властва над нея,да баде неин безмилостен господар.Предупрежденията на вечнообновяващата се природа стават достояние на хора,които ловуват не за да задоволят естествени потребности за прехрана,както в древни времена,а в открито предизвикателство да покажат своето предимство и надмощие.Тя обръща най-съвършеното си лице,но човекът все повече се отдалечава от природата и скъсва връзката си с нейните закони,губи човешкото в себе си.
    Пътуването на човека в природата е път към самия него и осъзнаване на изконното единство между човека и природата.От наблюденията си над могъществото й човекът преминава по пътя на спомена и чрез дълбокия вътрешен размисъл намира човешкото в себе си.
    Хората лъкатушат по пътя на враждебното и бездушно отношение към природата,но проглеждат за нейната хармония и мъдрост и разбират,че чрез насилие нямя да я победят,а напротив-ще започнат да се самозабравят.Природата е тази,която ни дава възможност да се възгордяваме с нея,но не и да злоупотребяваме.
    15.09.09-денят на най-голямата грешка в живота ми

  5. #905
    Голям фен
    Регистриран на
    Nov 2008
    Град
    Варна
    Мнения
    670
    Равнинни и планински геосистеми




    Геосистема е територия с по-малък обхват, където взаимно свързаните природни компоненти обуславят нейната цялост и единство. Тя притежава характерните признаци на всяка система-състав от компоненти, структура, която се обуславя от характера на взаимодействието между елементите; връзка със средата-други природни геосистеми и човешкото общество.
    Компоненти на геосистемата са: скали-релеф, въздух-климат, води, растения, животни, почви. Всеки природен компонент се различава от другите по своите качествени и количествени характеристики-маса, тегло, обем, веществен състав, агрегатно състояние. При взаимодействието в геосистемата компонентите имат различна видима изява, която определя външния облик и физиономията на геосистемата. Границите на една геосистема минават там, където се изменят състоянието на компонентите и характерът на взаимодействието между тях. Геосистемите (ландшафтите) не са изолирани, а си влияят една на друга. На нашата планета съществува голямо разнообразие на геосистеми. Те са класифицирани по техните главни признаци. По характера на макрорелефа се определя типа на геосистемите.

    Равнинни геосистеми


    Равнината е участък от земната повърхност, за който са характерна неголеми отклонения от височината (до 200 m) и малък наклон (до 5°). Равнините заемат 64% от сушата. Най-голямата равнина е Амазонската низина, която заема над 5 млн. km
    15.09.09-денят на най-голямата грешка в живота ми

  6. #906
    Голям фен
    Регистриран на
    Nov 2008
    Град
    Варна
    Мнения
    670
    Градове и биотични компоненти на природата


    Биота е живото вещество на природата – това са зелените насаждения на сушата и хидросферата, животинския свят и населението на планетата. Биота заема важно място в глобалния кръговрат на веществата и енергията.
    Под въздействието на слънчевата светлина зелените насъждения поглъщат вода, въглена киселина и минерални вещества, образувайки въглехидрати и кислород. Животинския свят се явява като стимулатор на биосферните процеси, което се обяснява с високата активност на енергийните процеси при животните, с тяхната подвижност и разнообразие на видовете.
    Трудно може да се надцени въздействието на човека върху природната среда, и тази книга е посветена на проблемите на съществуването на екосистсмите,обединяващи природата и изкуствено създадените материални компоненти от дейността на хората.
    Градското население усеща двойнственото влияние на урбанизацията. От една страна, развитието на градските структури осигурява работни места. Комфортния живот се осигурява благодарение на благоустроени жилища, на битовите услуги и почивното дело, създаването на многофункционални инженерни и транспортни системи. От друга страна урбанизацията оказва интензивен натиск върху природата, нарушавайки природното равновесие.
    Нарушава се и естествения баланс в човешката популация. Урбанизацията стимулира приток на селското население принудено да променя традиционния си начин на живот в градските условия.
    Същото се получава при градоустройството в слабо развити и слабо използвани преди това региони.
    Нарушава се традиционния стереотип на живот при коренното население. Хората са принудени да се включват в новата социална среда.
    Още един проблем на градоустройството – сложната адаптация към живота на териториите с голяма плътност на населението. Пренаселването предизвиква екологични проблеми от психологически характер. Те се наблюдават дори при коренното градско население.
    Урбанизацията е една от причините за ръста на заболяванията. Градските жители страдат 1,5 – 2 пъти по-често, от колкото селяните, от болести на нервната система, органите на кръвообращението и дихателните пътища. При това пришълците от селата по-често боледуват от тези болести, отколкото кореняци-граждани.
    Негативните фактори, влияещи на здравето, се обединяват в четири групи.Тези фактори се делят на: климатични, енергетични, химични, физични и биологични.
    Климатичните фактори са една от най-важните характеристики на градската среда. Състоянисето на микроклимата в значителна степен се определя от антропогенното въздействие на околната среда, и преди всичко от замърсяванията. Прахът, мъглата и смогът пречат на инсолацията. Намалява се осветеността на повърхностите, съкращава се светлинната радиация на слънчевите лъчи, унищожаваща болестотворните организми. Честотата на прякото слънчево облъчване, тоест количеството на слънчевите дни в годината, влияе на човешкия организъм. Слънчевите лъчи повишават жизнения тонус на хората, живеещи в средната полоса на страната.
    Един от важните компоненти на микроклимата е температурния режим на въздуха.
    В големите градове средногодишната тсмпаратура е с няколко градуса по-висока от колкото извън техните предели. Причините за това са – акумулиране на топлината от сградите, постройките, концентриране в атмосферата на прах и СО2, които създават парников ефект. Освен това скоростта на вятъра в застроените участъци е по-ниска, има повече безветрени дни.
    Най-високата температура е характерна за центъра на града. В периферията тя е малко по-ниска. През лятото в градовете се образуват така наречените „островчета на жегата", защото скоростта на вятъра между постройките пада, налягането е по-ниско.
    Жегата и последиците от заседналия начин на живот могат да станат причина за тежки сърдечно-съдови заболявания, пристъпи, дори и смърт. В особено тежки случаи, при темпаратура на въздуха по-висока от 40 градуса, смъртността нараства 2-3 пъти.
    Ултравиолетовата слънчева радиация в градовете е средно с 20% по-ниска, отколкото на окръжаващата територия, което се отрязява отрицателно върху самочувствието на хората. Появяват се умора и раздразнителност, влошава се обмяната на веществата и др.
    Тъй като ултравиолетовите лъчи убиват микробите, то при недостиг на слънчевото облъчване нараства бактериалното замърсяване на въздуха. Понижава се относителната влажност, нараства броя на дните с мъгли и нараства риска от поява на смог.
    Енергетичната съставна част на човешката дейност – това е признак на ефективността от природоползването. Изискванията към обитаваната среда, се повишават с ръста на техническите възможности. На хората все повече им трябват полезна продукция и услуги, а за тяхното производство е необходима енергия, разходите за която нарастват .


    Енергетичната съставка придобива значение на водещ екологичен показател, на жизнения статус на обществото, затова в промишлено развитите страни производителите се замислят за екологични технологии. В резултат на това, в тези страни тенденциозно се намаляват относителните енергийни разходи, вложени за производство на единица продукция за националния брутен продукт (БНП). Така през последното десетилетие БНП е нарастнал с 20-25%, като в същото време потреблението на енергия – само с 1,5-2%.
    Химичните фактори са следствие на антропогенното, в това число и техногенното замърсяване на градската среда. Химическото замърсяване е с вредно въздействие практически върху всички жизнено важни човешки органи. В екологично неблагополучните градове, рискът от заболяване на органите на дихателните пътища е 20%, кръвообръщението – 9%, психични разстройства – 8%
    Градският транспорт е един от основните замърсители на хидросферата и атмосферата, което доста съществено влияе на състоянието на гражданите. В големите градове и мегаполисите 70% от всички вредни отпадъчни транспортни продукти се падат на автомобилния транспорт. Всички: включително железопътни, водни, въздушни, селскостопански и строителни самоходни машини.
    Основен източник на замърсяванията – са двигателите с вътрешно горене, особено с дизелово гориво. Преминаването към газообразни енергоносители намалява риска от деградацията на градската среда.
    В последно време се наблюдава рязко увеличение на парка на индивидуалния транспорт. Броят на автомобилите на глава от населението нараства скокообразно. Това особено се забелязва в големите градове. Така, например, в Москва автомобилния парк към края на 80-те години на миналия век е нарастнал тройно и съдържа 400-500 превозни средства на 1000 жители. На някои магистрали и дори в цели райони на града въздушния басейн се намира в кризисно състояние. Концентрацията на газообразните отпадъци многократно надвишава ПДК. Най-голяма опасност представляват въглерода, оловото, азотния оксид и озона. Въглерода действа много зле на сърдечно-съдовата система. При хронично отравяне с олово се появяват разстройства на нервната система. Азотния оксид и озона предизвикват различни заболявания на дробовете. Автотранспорта отделя и канцерогени, които имат мутагенни свойства.
    Не е така катастрофално влиянието на градския електрически транспорт. Но и той замърсява градската среда със смазочни масла, нефтопродукти и др. Електрическия ток също оказва влияние на гражданите. Това е обяснено в текста, посветен на физичните фактори.
    Жилищно-комуналното стопанство – също е една от причините за замърсяване на градската среда. Освен това, жилищно-битовите комплекси и комуналните предприятия използват много природни ресурси, преди всичко вода. Един от основните проблеми в настояще време е проблемът за централизираното осигуряване на населението с питейна вода.
    Водопроводна система в момента има в 99% от руските градове и в 81 % от селата.
    68% от източниците на централизираното водоснабдяване – са повърхностни водоеми, а 32% - подземни водоносни хоризонти.
    Практически цялата териториална хидросфера, в една или друга степен е подложена на вредното въздействие на антропогенни фактори, затова подаваната вода трябва предварително да се подготвя. Обеззаразяването и премахването на излишните примеси се извършва в 90% от повърхностните водоеми, и почти в 30% от подпочвените.
    Обаче при прекомерните замърсявания, които се срещат в последно време, исползваните технологии за обработка на водата не са достатъчно ефективни. Възниква остра нужда от използване на оборудване от ново поколение, снабдено със съвременни автоматично-контролни прибори за управление.
    От друга страна дейността на жилищно комуналните стопанства е прахосническа. За своите нужди комуналните предприятия - потребители на водата, харчат 1,5-2 пъти повече вода, отколкото се предвижда в нормативите.
    Другия проблем на комуналното стопанство е очистването на стопанско битовата канализация. В Русия те са огромни, и са 60,3 млн. М3/денонощие.Почти 60% от пречиствателните съоръжения са претоварени, дефицитът на мощностите достига 9 млн. М3/денонощие, или почти 15%. В много от пречиствателните станции очистването на канализационните отпадъци достига до 85 - 90%, което е очевидно недостатъчно.
    Много от пречиствателните станции на Русия са изчерпали своите ресурси за дълговечност, защото се експлоатират повече от 30 години. Необходима е тяхната реконструкция, замяна и строителство на допълнителни обекти за очистване и канализационни отпадъци (стоци).
    За много от градовете голям проблем представлява утилизирането (пречистването) на твърдите сточни води, особено при смесването на стопанско-питейната и промишлената канализации с дъждовните (поройните) стоци и води. Присъствието в пороите и дъждовете на замърсявания от промишлен или автотранспортен произход не позволява те да се използват за торене, за това се утилизира само 2-3% от сухото вещество, останалата утайка се складира на тинести сметища (площадки), които се явяват замърсители на природната среда. Складиране на твърдите битови отпадъци (ТБО) - е още един проблем на градовете. В рамките на 1 година на човек се пада по около 1,5-2 М3 ТБО.
    Предприятията на битово-комуналното стопанство всяка година извозват повече от 120 млн. М3 такива отпадъци. Със сметища са заети големи територии. Общата им площ в страната надвишава 14 000 хектара.
    Твърдите битови отпадъци се складират на сметища, изгарят се, или се преработват. Съвременните начини се основават на сортиране, отделяне на органичните вещества и пластмасите от неорганичните, от стъклените и металните. Това позволява да се исползват полезните вторични суровини, получавани в резултат на регенириране на някои съставки, например: черни и цветни метали, други ценни компоненти, необходими за промишлеността.
    В някои големи градове са построени заводи за изгаряне на отпадъци, където изгаряйки органиката. получават топлинна енергия. При това се получават накалени отпадъци, част от които се използват, а канцерогенните се складирват на специални полигони.
    Термичния метод за преработване на отпадъците е по-екологичен от традиционното складиране на сметищата и полигоните, тъй като заводите за преработване на ТБО са снабдени с инсталации за биотермична обработка. Отделят се и вредните примеси, получава се компост, който може да се исползва като тор. Компоста предстявлява органичен тор.
    Градоустройствената база по съществен начин предопределя екологичната обстановка в населените места, агломерации и дори в региони. Основни замърсители в големите градове са: електроенергетиката, черната и цветната металургии, нефтопреработвателната, химическата, нефтохимическата, въгледобивната и газовата индустрии, отбранителните, машиностроителните, целулозо-хартиените и микробиологичните производства, предприятия за производство на строителни материали, хранителната и леката промишленост. В зависимост от първичните ресурси, електроенергетическите предприятия се делят на производства, работещи за сметка на изгарянето на органосъдържащи суровини (нефт, въглища, газ и др.), използване на енергията на реките и на атома. Всяка година в Русия се произвеждат около 900 млрд. kW/h електроенергия, и в повечето случаи благодарение на ТЕЦ-ове. Те се явяват като основен источник на замърсяване на атмосферата с продуктите на изгарянето (26% от всички промишлени отпадъци на страната). Напълно да се премахнат тези отпадъци при съвременното ниво на технологиите е невъзможно. Но с използването на гориво с високо качество и отговарящо на стандарта, с ниски пепелообразуване и серенистост, може да се подобри ситуацията. ТЕЦ-овете предизвикват едновременно топлинно замърсяване на атмосферата, както и на околната акватория. Аналогично замърсяване на водоемите се наблюдава и при експлоатация на електроцентралите. Освен това, затопляне на озеленените земи се съпровожда с разлагане на растителност със съответните химични отделяния.
    Голямо влияние върху здравето на хората оказва енергетичния комплекс. Химическото замърсяване на атмосферата и хидросферата се явява като причина за много болести.
    Черната и цветната металургии оказват не по-малко силно, от колкото ТЕЦ-овете, екологично въздействие на атмосферата, повърхностните и подпочвените води. Тя включва гиганти на отечествената индустрия, и примерно 20 - 23 % от общото количество на отпадъците във въздуха, наблюдавани в Русия, се дължат на този отрасъл. 5% от използваната в промишлеността свежа вода се пада на черната металургия. Замърсяването на водата се оценява като 7-10% от общото количество на промишлените замърсявания. В градовете, където има големи металургични предприятия, се забелязва високо ниво на замърсявания с много примеси. В особено неблагополучните градове, концентрацията например на сяроводород, прах, етилбензол, и азотен и серен диоксиди достига 10-150 ПДК. Особено са опасни такива вещества, като оловото и живака. На цветната металургия се падат съответно 75% и 25% от тези вещества от общия обем на промишлените отпадъци. Степента на улавяне на отпадъците в отрасъла е много ниска. Например, от серен диоксид отпадъците се очистват само на 23%. Това предизвиква хронични заболявания на дихателните пътища, сърдечносъдови и алергични заболявания, а също така може да предизвика и психични разстройства.
    Най-мощни замърсители на литосферата, и най-мощни замърсители на природния ландшафт, както по интензивност, така и по разнообразие на замърсяващите вещества, се явяват крупните рудодобивни комбинати. Това е следствие на открития метод за получаване на минералната суровина, която преобладава в отрасъла. Всяка година се образуват отвали от металургична шлака. Тези отвали практически не се използват. Териториите стават неизползваеми и за градостроителство. Те се явяват за човека като источник за вредни вещества, преносими заедно с праха.
    Нефтопреработващата, химическата и нефтохимическата промишлености включват около 30 отрасъла. Те са сериозен замърсител на въздушния и водния басейн. Това се предизвиква от факта, че очистването на вредни вещества от отпадъците е недостатъчно. Само половината от тези вещества се улявят с пречиствателни устройства. Предприятията от отрасъла заедно с ТЕЦ-овете които ги обслужват, замърсяват атмосферата с отпадъци от въглерод (около 90% от общото замърсяване) и серен диоксид. Натрупва се и голямо количество на твърди отпадъци.
    Широкия спектър от замърсители на атмосферата, литосферата и хидросферата се дължи на многообразието от продукции, видове суровини и преработвателни технологии. Част от отпадъците на производствата се характеризират с големи обеми и висока токсичност. Тях ги очистват до 90%, но и това е недостатъчно, много от вредните вещества попадат в геосферата. В някои от населените места влиянието на предприятията от химическия комплекс върху околната среда се явява доминиращо.
    Заради използване на остаряло оборудване и пречиствателни инсталации в тези предприятия практически е невъзможно да се извърши доочистване на високотоксичните отпадъци до 98-99%.
    Съществува определена връзка между замърсяването от отпадъците на тази промишленост и здравето на хората. Това е било забелязано през последните години на 20-ти век, когато са били съкратени обемите на производството. Съответно е намаляло замърсяването, забелязана е тенденция за намаляване на заболяванията.
    Въгледобивната и газовата промишлености са основен източник на топлинно-енергийните ресурси.Обаче добива и преработката на въглищата, както и разработката на газовите находища и транспортиране на газта към потребителя, се отразяват зле на околната среда.
    Във въгледобивните региони работят стотици мини, десетки открити рудници и още повече обогатителни фабрики. Основни и негативни фактори от тяхното функциониране са такива като, изземване от земеползването, нарушаване на структурата на земите, изтощаване и замърсяване на водните ресурси, а също и вредни изхвърляния в атмосферата.
    Същия ущърб на природата се нанася и в районите на газовите находища. Това е така, защото повечето от тях се намират в района на крайния север, където е неустойчива жизнеспособността на екосистемите и е ниска репродуктивността на териториите.
    Не са безопасни и действащите газопроводни магистрали и станции по транспортиране на газта. Заради високата активност на корозията на метала съществува висок риск от аварии с големи загуби на газта и съпътстващи на това сксплозии. Това повишава опасността за съществуването на хората в околните места.
    Машинистроителната промишленост е едно от крупните комплексни производства. Тя включва такива отрасли като: тежко, средно, енергийно и транспортно машиностроене, електротехническа, производство на металорежещи машини и приборостроене. Повечето от половината от отпадъците на машиностроителния комплекс в атмосферата се улавят от пречистващите инсталации. Обаче основното замърсяване остава значително. В състава на замърсителите на въздуха влизат: прах, въглероден оксид, серен диоксид и такива особено вредни вещества, като ксилол, толуол, ацетон, бутилацетат, етилацетат, амоняк, сярна киселина, манган, хром, олово и др.
    На този отрасъл се падат 7% от обема на водата използвана в промишлеността на страната. В машиностроенето се използва система на оборотното и повторно-последователното водоснабдяване, което позволява да се икономисва 80% от свежата вода необходима за технологичните процеси.
    Стока на замърсените води предстявлява 10% от общия обем, изпозван от цялата промишленост на Русия. При това във водоемите постъпва недостатъчно очистена вода. Обема на стоците преминали през дълбоко очистване представлява само 20%, което е следствие на използване на остарели пречиствателни съоръжения, а също така поради тяхното отсъствие в някои от предприятията.
    Химичисекото замърсяване на атмосферата и хидросферата се отразява отрицателно на екологичната обстановка в града, и пречи на здравето на нацията.
    В Целулозно-хартиената промишленост като приоритено направление се смята опазването на ресурсите. За опазване на околната среда е важно използването на цялата дървесина, комплексна преработка в предприятията на цялата биомаса, получавана при изсичането на горите, използване на безотпадъчни технологии. Необходимо е внедряването на най-новите постижения на науката и техниката, насочени към замяна на дървесина от иглолистни видове с дървесни отпадъци и листни видове, които традиционно не се използват в строителството и мебелната промишленост. Производството на целулоза и хартия е един от наи-водоемките отрасли на промишлеността. Годишния разход на водата в този отрасъл е около 5% от общото потребление в цялата Руска промишленост. На целия комплекс се падат повече от 6% от всички промишлени стоки. Те не се пречистват изцяло и са замърсени с органични вещества, ванадиев оксид и живак.
    Основната причина за това замърсяване е исползването на остаряло оборудване и пречиствателни съоръжения, които не могат напълно да очистят стоците, попадащи в откритите водоеми. Освен това в тези съоръжения, се образуват много утайки, които постъпват в сборници. При нередовно почистване, утайките попадат в подземни хоризонти и се разтварят в подпочвените води.
    Всички замърсители са токсични за човека. При високи концентрации те могат да нанесат големи загуби, да предизвикат цял „букет" от болести, особено оксидите на тежките метали.
    Микробиологичната промишленост, замърсявайки атмосферния въздух, нанася незначителни загуби. Отпадъците от тази промишленост съставят около 0,3% от всички стационарни промишлени отпадъци на цялата страна. Към замърсяванията на предприятията, произвеждащи микробиологични белтъчини, се отнасят: серен диоксид, въглероден оксид, ванадиев оксид, метилов спирт, оцетна и сярна киселини, амоняк, ацетон, формалдехид и толуол. Микробиологичните предприятия използват 0,4% от общия обем на всички промишлени води на Русия. Стока е 1% от отточните води. Характерни замърсители са също вредните за целия ораганизъм на човека вещества, такива като сулфати, хлориди, фосфор, азотни съединения, метанол, фурфурол и др.
    Промишлеността на строителните материали има в своя състав предприятия от различен производствен профил, и те различно замърсяват атмосферата. Основно въздействие върху въздуха имат заводи, произвеждащи цимент, азбест, гипс и др. праховидни материали. Около тези заводи се образуват зони с радиус до 2 км. с повишено съдържание на летливи частици.
    Други източници на замърсяване са от производство на топло и хидроизолационни материали, на покривни материали. Сажди, газообразни и праховидни отпадъци от тези производства, попадат в атмосферата, замърсявайки я. Голяма роля за определянето състоянието на атмосферата играят функциониращите големи кариери за добив на минерални строителни материали. При работа на земекопните машини, прахът попада във въздуха и особенно при залпови изхвърляния, съпроводени от експлозивни работи. Кариерите намаляват площите обитавани от човека, защото в рамките на годината се рекултивират едва полвината от засегнатите площи. Затова всяка година се увеличава относителния дял на деградиралия ландшафт.
    Промишлеността на строителните материали в определена степен влияе на замърсяване на атмосферата. Примерно 1% от всички промишлени отпадъци се пада на тези предприятия. В последно време в заводите функционират пречиствателни съоръжения, улавящи прах и газове, което позволява да се съкрати относителния дял на отпадъците с 16%.
    Отрасъла исползва съвсем малко вода и има незначително количество водни стоци. Той прави 1,3% от общия обем на потребление на вода на фона на цялата Руска промиленост.
    Предприятията на хранително-вкусовата промишленост, всяка година изхвърлят 400 хил. тона отпадъци и само 44% от тях се пречистват. Във въздуха се изхвърлят силно миришещи вещества и прах от такива продукти , като: брашно, сол, чай, нишесте и др. Много от предприятията в производствените си цикли използват голямо количество вода. Всяка година отрасъла исползва около 600 млн. М3 от тази ценна природна съствна част на геосферата. В хидросферата се изхвърлят 46 млн. М3 течни отпадъци, съдържащи основни органични вещества. В отточните води има и нитрити, фосфати и киселини.
    Възможно е появяването на болестотворни микроорганизми. Всичко това говори за ниската ефективност на пречиствателните съоръжения, изпозвани в хранително-вкусовата промишленост.
    Оценявайки степента на замърсяване на околната среда от предприятията на отрасъла, трябва да се отбележи, че те не нанасят съществена вреда. Така в атмосферата се изхвърлят само 2% от вредние вещества, и примерно толкова в хидросферата. Най-съществената част от отпадъците, това са съединенията на оловото.
    Това прави 6,1% от общото количество на даденото вещество, изхвърлено от цялата промишленост на Русия.
    Леката промишленост, както и всяка друга, действа негативно на хидросферата. Но това е незначително. Относителния дял на отпадъците в атмосферата правят примерно 1% от общо промишлените. Толкова се пада и на този отрасъл. Но течните отпадъци се очистват зле, и 87% от отточните води попадат във водоемите замърсени, и това е главния проблем на леката промишленост. Основни источници на замърсяванията са кожарски и текстилни предприятия. Те изхвърлят в природните водоеми практически всички метали от Менделеевата таблица, и техни съедниния.
    Поради спадане на производството, предизвикано от прехода към нови икономически условия, през 90-те години на 20-ти век, количеството на отпадъците е намаляло на 0,6%.
    Общите химически отпадъци в атмосферата над градовете на Русия, може да се оценят от данните приложени в таблицата. Най-голямо количество вредни вещества попадат в нея от автотранспорта. Неговия дял съставя 42% от общото количество замърсявания изхвърлени в атмосферата.
    Друг голям источник на замърсявания е металургичната промишленост и електроенергийните предприятия. Дяла на останалите, едва надвишава 4%.

    Источници на замърсяване Общ обем на отпадъците

    Хиляди юнове %
    Автотранспорт 10955 42,0
    Предприятия на електроенергетиката 4748 18,2
    Черна и цветна металургия 6133 23,5
    Нефтопреработваща, нефтохимическа, въгледобивна и газодобивна промишлености 3153 12,1
    Машиностроителни предприятия 144 0,5
    Целулозно-хартиена промишленост 528 2,0
    Други отрасли на промишлеността 453 1,7
    Отпадъците от токсични вещества в Руските градове са доста високи. В 70% от тях, нивото на концентрацията на замърсяванията надвишава 10 ПДК (1996г.). Особено замърсена е атмосферата в градовете посочени в таблицата.
    Градове Основни замърсяващи вещества Отрасъл отделящ замърсявания
    Москва Формалдехид, бензол, азотен диоксид Автотранспорт, Нефтохимия
    Магнитогорск Сяроводород. стирол, азотен диоксид Металургия
    Братск Формалдехид, Сяроводород Металургия, Целулозно-хартиена, енергетика
    Иркутск Формалдехид. азотен диоксид Енергетика, тежко машиностроене
    Омск Амоняк, формалдехид Нефтохимическа. химическа

    Към физичните фактори, въздействащи на градското население и неговото здравословно състояние, се отнасят звукови, електромагнитни и йонизиращи замърсявания на околната среда.
    Звукът като физично явление, представлява центростремително движение на плътна среда. Като физиологичен процес, това е човешко усещане, възникващо при въздействие на звуковите вълни, върху слуховите органи и целия организъм. От физиологична гледна точка, тези вълни се делят на полезни звуци и шум. Шумът предизвиква раздразнително въздействие върху хората. Пределното ниво от налягането на шума е това, продължителността на което не предизвиква преждевременното увреждане на слуховите органи, и е = 80-90 dВ. Ако нивото на звуковото налягане надвишава 90 dВ, то това постепенно предизвиква частично или пълно оглушаване.
    Като причина за шума в градовете могат да бъдат предприятията на машиностроителната, леката и строителната промишлености, но основния източник на шума в града е транспорта. Неговият дял е 70-80% от общия фонов шум, предаван през атмосферата.
    Вибрационните натоварвания доста неблагоприятно действат на хората. Най-опасни са трептенията в дозвуковия спектър (< 20 Нz). Те имат силно физиологично въздействие, могат да нарушат пространствената ориентация, предизвикват умора, световъртеж и нарушение на зрението. Трептенията с честота 7-8 Нz често стават причина за сърдечни пристъпи. Те провокират резонантно явление в системата на кръвообръщение.
    Специалистите смятат, че повишената нервозност на градските жители се дължи на инфразвуковото излъчване, дори и слабо изразено. В град, наситен с техника, борбата с вибрациите е доста сложна.
    Вибрация – това e следствие на работата на некачествено или повредено оборудване, например двигател с нецентрирани въртящи се възли. Тяхната вибрация се предава на опорните конструкции, и ако те са освен това и резониращи, то трептенията се усилват, превръщайки такъв двигател в мощен источник на вибрации. Причните за вибрациите могат да се намират не само вътре в зданието. Като външен источник може да бъде оборудването на промишлените предприятия, които се намират близо до постройката. Транспорта също е источник на вибрации, особенно релсовия и извънцикличния. Влаковете на метрополитена и железопътните композиции оказват вибрационно въздействие в радиус 50 -70 м. от пътищата.
    Електромагнитното лъчение, като термин се исползва спрямо действието на електрическите и радиовълните, топлинни, инфрачервани и космически лъчи. На териториите на градовете електромагнитните полета възникват около електроенергетичните предприятия, промишлени генератори, подземни и надземни електропредавателни линии.
    Върху електромагнитния фон на градските райони влияят електронни комплекси на масовата, отбранителната и др. информации. Ако на територията работят телевизионни и радио предаватели, ретранслатори, локатори и др. излъчватели, то гражданите попадат в зоната на действието на електромагнитните полета.
    Съществуват и външни источници на такива полета. Това са телевизори, компютри и други битови прибори, които имат локално въздействие, и не се разпространяват по цялата територия.
    Електромагнитните излъчвания оказват отрицателно влияние върху здравето на хората, ако те доста време се намират близко до излъчвателя на енергията. Действието на електромагните вълни (в бита те се наричат „блуждаещи тоци") е сходно с последствията на радиационното облъчване. Човекът почва да боледува от посочените долу болести.
    Радиационното облъчване се характеризира с увеличен радиоактивен фон, който е резултат на използването от човека на радиоактивни вещества. Голямо влияние върху природната среда оказват и предприятията на атомната енергетика. Като източник на потенциалния екологичен риск се явява целия процес на ядрено-топлинния цикъл. Опасност представлява и добива на разпадащият се материал, неговото технологично използване и преработване на облъчените отпадъци. Опасност представляват и „погребаните”, производствени отпадъци от „гробища" на военна техника, отработили своя ресурс атомни кораби, ядрени ракетни бойни глави и т.н. Част от радиоактивните вещества, имащи период на полуразпадане от няколко часа до едно денонощие, се изхвърля във водоемите. Във водата активните изотопи поради бързото разпадане не се намират в количества, превишаващи ПДК.
    Друга е ситуацията с изотопи, имащи продължителен период на полуразпадане. В страната има 257 места за недълбоко заравяне на радиоактивните отпадъци. Там са съсредоточени повече от 400 млн. М3 течни и около 300 млн. М3тона твърди отпадъци. Тяхната активност надвишава 1 млрд. Ки. Освен това, в дълбоките хранилища са концентрирани течни отпадъци със същата активност. При експлоатация на такива хранилища с необходим твърд мониторинг и контрол за излъчването и изтичането на веществата.
    Радиационното облъчване може да предизвика не само много болести, в това число и рак. В значителни дози то води до смърт, по-малките дози предизвикват мутации в човешките популации.
    Биологични фактори - това са болествотворни микроорганизми, съдържащи се в атмосферата, хидросферата и в повърхностния слой на литосферата.
    Прахът и аерозолите в качеството си на замърсители на градския въздух се явяват като най-активни преносвачи на различни капкови инфекции и болестотворни микроби. Прахът на повечето от производствата предизвиква хронични нарушения в дихателните пътища, затова човешкият организъм отслабва и става по-податлив на такива болести, като например, туберкулозата.
    Питейната вода, заразена с бактерии също е много опасна. Това води към допълнителни разходи за биологична подготовка. Водната среда е много благоприятна за размножаване на повечето микроорганизми, затова не бива не само да се пие вода от градските водоеми, но не се препоръчва и къпането в тях и дори исползването на тази вода за стопански цели.
    Замърсяването на почвата с болествотворни микроорганизми носи в себе си голям екологичен риск. Рискът е повишен на териториите, където няма канализации, не е организирано извозването на течните отпадъци от тоалетните ями на жилищните територии, и няма пречистване на същите от сливането им от териториите на животовъдните комплекси.
    Голям риск носят в себе си и сметищата и полигоните за органични отпадъци.
    За разлика от химичните и физичните фактори, биологичните по-често се проявяват извън градовете. Биологичното поразяване е характерно за селските жители и за местата за почивки на градското население, където структурата на инженерното благоустройство не е така развита, както в големите градове.
    Животинският свят е разнообразен и наброява повече от 2 млн.вида, което е почти 7 пъти повече, отколкото в растителния свят. В хода на естествената еволюция едните видове умират, на смяна им идват други. Такава еволюция се явява като следствие на измененията на природните условия в областите на обитаването. Причина за изменението може да бъде естественото и последователното преформиране на геосферата на планетата или различни катаклизми от рода на разцепване на земната кора и нейното разместване, силни земетресения, интензивно топене на ледовете на полюсите, продължителни валежи, както е било по времето на всемирния потоп, за който се пише в легендите.
    Появата на многобройната човешка популация, бурното развитие на цивилизацията и индустриално-техническата революция през последното столетие доста съществено са нарушили процесите на естествената еволюция на животинския свят. Числеността на населението на планетата расте и за тяхното разселение трябва все повече място.
    В резултат на урбанизацията хората не само изместват животните и заемат традиционните райони на тяхното обитаване. Човечеството интензивно използва природни ресурси, лишавайки от храна много от представителите на животинския свят, едновременно замърсявайки околната среда с различни отпадъци от дейността си и съкращавайки районите на обитаването.
    Животните се изместват в труднодостъпни местности, не винаги удобни за развитие на популациите. Освен това, тези места стават по-малко. Съкращава се числеността на животинския свят, изчезват цели видове. За това допринася интензивния ловен добив на цели стопански видове. Нерегулираното съвместно съществуване на градовете и животинския свят нанася на последния непоправима загуба.
    Изключение правят, видове, еволюционизиращи заедно с човека. Някои видове животни и птици успешно живеят в градовете. Това са домашните животни, врабчета, гарвани, врани и гълъби, плъхове, мишки и хлебарки.
    Към живота в градските зелени масиви са се приспособили катериците, таралежите и лисиците. Дори елените и лосовете, които човекът защитава от природните врагове-хищниците, намират убежище около човешкото жилище. Горе казаното потвърждава възможността на съвместното съществуване на животинския свят и градовете. Обаче за това трябва да бъдат облекчени негативните фактора на околната среда.
    Растителността тясно взаимодейства с абиотичните компоненти: водата, почвата, въздуха и участвува в поддържане на равновесието на цялата геосистема.
    Горите, този най-голям акумулатор на биомаса, са основен източник на въглеродния и кислородния баланс в атмосферата. Те са "дробовете на планетата". Един хектар гора осигурява дишането на 30 души. Растителната покривка, дърветата и храстите предпазват ландшафта от ерозии, спират образуването на свлачища и изветрявания. Горите регулират режима на повърхностните води и стабилизират процесите в подземните хоризонти.





    1 .Територия с залесяване над 50%
    З. Тсритория е залесяване под 30%
    (предимно пасища)
    2. Територия със залесяване 21-49%
    4. Урбанизирани земи



    Установено е, че намаляването на горите на територията на водосборния басейн само с 1% предизвиква намаление на речния отток с 2-3%. Унищожаването на горите може да стане причина за частично изсушаване /образуване на плитчини/ и дори изчезване на повърхностни водопотоци, затова територията се оценява по състоянието на растителната покривка. В резултат на това се правят карти от типа, показан на рис.2.5.
    Тревистата покривка не е само храна за животните и насекомите. Тя укрепва почвата, предпазва ситнозърнестите наносни натрупвания от изветрявания, размиване с водни потоци и свличане на склоновете .
    Подводната растителност променя режима на водоемите, забавя течението, което пречи на самоочистването на езерата, реките и ручеите.
    В процеса на естественото развитие на територията биомасата преминава през редица приемствено-преходни едни в други стадии. В резултат на цикличните сукцесии става заместване на видовете, развиват се нови популации. Този процес продължава до тогава, докато в природата не настъпи относително равновесие – климакс. В такова състояние системата има най-голяма биомаса, но най-малка продуктивност.
    Поради процесите на естествения подбор, отделните популации, намиращи се в най-благоприятни условия повишават своята продуктивност. Устойчивостта на системата помалко излиза от равновесие, някои видове растения почват да преобладават, потискайки другите. В природо-градоустройствената система се наблюдава аналогичен процес, но вече под влияние на урбанизацията. Намалява се количеството на видовете, нарушава се природио-екологичното равновесие. Цикличната сукцесия преминава в състояние на антропогенна сукцесия.
    Взаимодействието между града и растителността има двойствен характер. От една страна, озеленените пространства подобряват жизнената среда на градските територии. От друга, урбанизацията оказва пагубно влияние на растителността. Различават се три фактора на такова влияние: замърсяване на почвата и въдушния басейн, градски и рекреационни натоварвания.
    Вредните отпадъци от автотранспорта и промишлените предприятия, надвишаващи ПДК, погубват растителността на локалните територии и в мащаба на цели райони. Продължителността на живота на дърветата се съкращава от 4 до 10 години, особено при неправилно подбиране на материала за засяване.
    Натоварването на градските територии в пределите на постройките с висока плътност на населението, способства за уплътняването и утъпкването на почвите, за тяхното обедняване с полезни вещества. Нарушава се репродуктивността, което води до деградация на растителността, заради превишаване на ПДК.
    Бурното териториално развитие на градовете води до това, че в пределите на градските черти се озовават цели горски масиви, което повишава нивото на комфорта на градската среда. Обаче гора, пораснала в естествени условия, особено борова, трудно оцелява в тази замърсена срада. Преждевременно загиват елите и боровете. Интензивно остаряват и местните видове. Дори в крупните зелени масиви на жилищните територии се наблюдава гибелта на млади дървета заради бързата техногенна промяна на въздушния и водния режими. И това става независимо от определени охранителни мероприятия.
    Там, където близо до горските масиви се движат интензивни автотранспортни потоци, а също така се разполага промишленост със значителни отпадъци в атмосферата, растителността деградира много бързо. Освен това, в такива условия тя губи способността си за репродуктивност, т.е. за самовъзстановяване.
    Съществен фактор за влошаване на околната среда са и рекреационните натоварвания, които се разпространяват и на значителни територии. Природните ландшафти изпитват натиск, свързан с масовите крайградски почивки на гражданите. Броят на почиващите във вилните зони и в обществените градини или индивидуално почиващите сред природата изпреварва ръста на населението с 4-5 пъти. В последно време намира място порочната практика за използване при строеж на крайградски вили на участъци в заповедници и охраняеми зони, в това число и до защитни водопроводни станции. Всичко това поражда сериозни екологични проблеми и трябва да бъде прекъснато.
    На някои от привлекателните за туризма територии ландшафтите не само се замърсяват с твърди и течни битови отпадъци, но и се създават пожароопасни ситуации, унищожаващи много от представителите на флората, защото репродуктивния период на три или петгодишни рекреационни натоварвания върху растителността провалят 6-10 години.
    Във връзка с предвижването на населението всяка година се появяват площи от рекреационни зони покрай големите градове и Сега в радиус от 100 км. природата усеща несвойствени за нея натоварвания. Особен екологически риск представлява индивидуалния автотранспорт, произволно навлизащ в горските масиви и крайбрежните зони на водоемите. Колелата разрушават почвената покривка, която и без това се замърсява с нефтопродукти и мръсни течности.
    В условията на научно-техническия прогрес градовете оказват все по-голямо влияние на такива биотични компоненти на геосферата, като растителния и животинския свят. Големи населени места придобиват все по-голяма роля във формирането и възпроизводството на човешката популация. Изхождайки от това, като основен екологически подход към градоустройството се явявт две фундаментални и взаимносвързани положения.
    Първото касае двете съставки на биосферата: флората и фауната. Второто - това е здравето и социалното благосъстояние на хората, стабилност на социалните условия от тяхната жизнена дейност. Те представляват функция на организацията на градските структури, промишлеността и жилищно-комуналното стопанство, системите на транспорта, инженерното обезпечаване с ресурси и утилизирането на отпадъците. Важно е взаимното съгласие от едновременното влияние на природната среда и условията на човешкия живот.
    В градоустройството тези взеимодействия се отразяват на картите за инженерно-екологическо зониране /рис.2.6/. Територията се разделя на благоприятни, ограничено благоприятни и неблагоприятни зони. Ареалите с проблемни ситуации, където природата се намира в екологическа криза или предкризистно състояние и рискът от нейната деградация е много голям, на плановете се отбелязват специално.
    Териториалното инженерно-екологическо оценяване е много важно за управлението на охраната на околната среда. Имайки такава информация, по-лесно се приемат екологически обосновани градостроителни решения. Осигурява се база за определяне на ограниченията на по-нататъшното техногенно потискане на природната среда. По-лесно е да се разработят мероприятия, насочени за последователното, дори и частичното възстановяване на репродуктивните територии. Обосновано е да се отделят зони, способни да компенсират възпроизводството на природните ресурси, ако в границите на проблемните ареали не е възможно да се постигне екологическо равновесие и живот на екосистемата.

    Карта на инжинерно-екологичното планиране на териториите
    1. Зона с особено неблагоприятни инжинерно-екологични условия
    2. Зона с неблагоприятни инжинерно-екологични условия
    3. Зона с ограничено неблагоприятни инжинерно-екологични условия
    4. Урбанизирани зони
    5. Особено опасни (екологично)
    15.09.09-денят на най-голямата грешка в живота ми

  7. #907
    Голям фен
    Регистриран на
    Nov 2008
    Град
    Варна
    Мнения
    670
    Същност и предмет на ландшафтознанието. Основни задачи на ландшафтознанието и екологията


    Ландшафтознанието е една група от науки и то комплексна и интердисциплинарна, в която влизат ландшафтознанието, физикогеографското райониране, геохимията на ландшафта, приложната физическа география, оценката на природо – ресурсния потенциал на дадени части от сфета, геоекологията, основите на екологията и учебните курсове, свързани с методите на изследване.
    Ландшафтознанието и ландшафтната екология са част от физическата география и за това предмета на науката не се отличава от предмета на физическата география. Най – важното в предмета на ландшафтознанието е взаимосвързаността и взаимообуславяне то на природно – географските комплекси, които се образуват върху сферата на географската обвивка. Географската обвивка обхваща цялата земна повърхност, а природно – териториалния комплекс (ПТК) е конкретна територия или участък от цялата земна обвивка. Земната обвивка обхваща литосферата, педосферата, хидросферата, биосферата и атмосферата. Природния комплекс от своя страна обхваща масата на хидросферата, твърдостта на земната кора и нейната маса, въздушните маси и амосферата, биота – разстителните и животинските организми, живеещи върху дадена територия, почвата, както и два субкомпонента – релефа и климата. Връзката между природните компоненти и преплитането им с аддено място е много сложна и те са в много сложна зависимост зависимост един от друг. Те създават сложни комплексни системи по земната повърхност и си влияят един на друг.
    Природно – териториалния комплекс се намира в непрекъснато развитие. Изменението на климата води до изменение на водния режим, от там се променя растителния и животинския свят, което води до промяна в почвата, а тя от своя страна влияе на релефа. Тези изменения не са мигновени. Те са бавни, постепенни и при тях ПТК се стреми да запази своето оптимално състояние на съществуване.
    ПТК не е само един набор от природни компоненти, а това е една съвкупност от компоненти, която създава качествено ново материално образувание, което има точно определена цялост. ПТК е пространствено времева териториална система от географски компоненти, взаимно обусловили своето разположение и разпределение като едно цяло.
    ПТК е определено ниво от организацията на веществата и енергията на Земята. Отделните природни кмпоненти не могат да съществуват самостоятелно независимо от другите компоненти.
    През 1963 г. Сугави създава понятието геосистема и го обяснява като понятие, което обхваща цялата йерархия от ПТК. Геосистемата може да бъде и един природен компонент, а също и един определен компонент. Тя е по-широко понятие от ПТК и мое да бъде понятие, както на физическата география, така и на ландшатознанието.
    При ПТК всички компоненти са взаимообвързани и взаимосвързани и при тях не може да има случайни елементи, докато при геосистемата може да има такива елементи. Следователно ПТК е една особена високоорганизирана система, която се подчинява на общите закономерности на Земята.
    Геосистемата се появява след ПТК, когато вече имаме човешко въздействие. Геосистемите имат точно определена йерархия по ниво:
    1. Планетарно – цялата обвивка на Земята (епигеосфера – преплитат се всички географски обекти).
    2. Регонално ниво.
    3. Локално ниво.
    Геосистемите от регионално и локално ниво са елементи на епигеосферата. Епигеосферата е една цялостна система и тя притежава едновременно няколко много важни елемента, един, от които е точно определената структира. Епигеосферата има и две много важни противоречиви свойства: континенталност (непрекъснатост) и дискретност (прекъснатост). Третият елемент е, че се дели по вертикалата литосфера, педосфера, хидросфера, биосфера, атмосфера и на контакта между тези сфери и при тяхното съчетание се образуват територии с конкретни ландшафти. Процесите, които протичат в епигеосферата са две групи (такива, които протичат във вертикална посока, и такива, които протичат в хоризонтален план). Например водния оток, светлината на частици по склона и други. Следователно епигеосферата има вертикална структура. Съответно ландшафтознанието има хоризонтална структура (заради хоризонтално протичащите процеси).
    В сферата на Ландшафтиката протичат огромен брой природни процеси – процесите на транцформация на веществата и енергиите (разтваряне, окисляване, хидратация, биохимически синтез и разтапяне, изветряне на скалите, пренос и акумилация на изветрителния материал, оттока и други).
    Основните задачи на ландшафтната екология са:
    1. Опознаване на всички природни комплекси на регионално и локално ниво.
    2. Изучаване закономерностите на тяхната диференциация и интеграция.
    3. Изучаване на свойствата и тяхното разпределени на природните компоненти.
    4. Функциониране.
    5. Динамика и развитие.
    6. Еволюция на ПТК
    Ландшафтната екология е тясно свързана с всички отраслови физически географски науки. Поддържа връзка с граничните си науки като геофизика и геохимия на ландшафта), а също така и с общите науки за Земята (билогия, химия, екология, физика и други). Връзката между ландшафтиката и екологията образува биогеоценологията.
    Екологията е наука за условията на съществуване на живите организми и тяхната среда на обитаване. Най-важният елемент тук е живият организъм, а абиотичните и други фактори се разглеждат в аспекта на влиянието им върху живия организъм.
    Основно понятие в екологията е екосистемата, която означава единство на отделния организъм, съобщество или популация и тяхната среда на обитаване. Екосистемата и геосистемата доста си приличат, дори в земната екосистема се отъждествяват като понятия.
    Екосистемата и геосистемата включват биотични и абиотични компоненти, но екосистемата изследва само тези компоненти, които имат връзка с живия организъм, което значи че екосистемата е биоцентрична и биода е най-важен, докато при геосистемата всички компоненти са равнопоставени и се изследват всички тяхни процеси.



    Етапи в развитието на ландшафтознанието


    Ландшафтознанието е наука със синтетичен характер. Възможността за появата й настъпва след като се развиват всички отраслови науки. Тогава настъпва и момента на синтез.
    В природните науки етапа настъпва след 1860 г. след появата на Дарвиновото учение. Това е периода, в който се оформят биологията и почвознанието. Те показват сложни взаимовръзки, които съществуват в науката и в природата.
    Друга предпоставка за развитието на ландшафтознанието е социално – икономическото развитие и потребностите на обществото. Първите комплексни изследвания, свързани с това развитие и тези потребности са базирани на развитието на горското и селското стопанство. Върху науката оказва влияние и местното население, което си създава специален понятиен апарат (местност, пустиня, степ, тундра).
    Географското познание и неговото развитие датират още от времето на финикийците ,но достигат своя развет в Древна Гърция. По – късно се развива по време на арабските нашествия (VIII – X в.) и арабите дават принос при развитието на астрономията.
    До XIX в. Рим и Римската империя превръщат географията в констативна наука, но този етап се преодолява след Ренесанса и Великите географски открития. Тогава се развиват зрителски и други апарати, свързани с географската наука и се дава голям тласък на географските идеи.
    Бернард Варениус счита, че географията трябва да се изучава като едно цяло и след това отделните й части.
    Осемнайсти век. е века на учените натуралисти. Голям дял имат изследванията върху растителния у животинския свят, както и върху геологията, климата, географските особености и се натрупва голям емперичен материал, спомагащ развитието на отраслови географски науки.
    Александър фон Хумболт издава книгата „Космос”, в която се развиват идеите за единство и връзка между природните явления. Той също развива идеята, че природата трябва да се изучава като едно цяло и отделните й части. Създава и сравнението като научен подход. Развива също и тезата за връзката и зависимостта между живата и неживата природа.
    Проф. Еферсман, през 1840 г., пише труда „Естествена история на Оренбургския край” и дели природата на три полуоси – гори, степи и полупустини. След това ги дели на подчинени и прави класификация на тези единици.
    Докучаев говори за обединение на естествознанието и поддържа тезата за неговото обединение, а не да се разделя на части. Той първи разработва идеите за природните зони. Според него те са единици от най – висш ранг, в границите на който всички природни компоненти образуват взаимнообусловено единство.
    Паралелно с него в Америка Мирием поделя територията на САЩ на зони като ги нарича биоклиматични зони. В руската литература Берг въвежда термина ландшафт.
    В края на XIX в. Краснов счита, че Земята има взаимообусловени териториални съчетания от природни компоненти, наречени географски комплекси.
    Друг учен, в началото на ХХ в. е Морозов, който счита, че крайната цел на изследванията на дадена територия е разчленяването й на ландшафти. Според него целта на географа е изучаването на естествени ландшафти. В своите трудове той говори, че ландшафтознанието е дейност, в пределите на която всички природни компоненти си взаимодействат. Така че, може да се каже, че Морозов е родоначалникът на съвременното ландшафтознание, но едва след 30 – те години учените достигат до неговите идеи.
    В началото на ХХ в. се дава понятието елементарен ландшафт, като най-нисшата степен на ландшафта и се залагат първите идеи за динамиката и развитието на ландшафта.
    Полинов е един от авторите, свързани с наименованието геохимия на ландшафта. През 30 – те години Раменески е отговорен за развитието на понятието ландшафт на първо място като еднообразно разчленение на повърхността, на второ място като общност на целия комплекс, след това е взаимосвързаността и взаимодействието между отделните части и накрая се достига до заключението,че всеки ландшафт се подчинява на общи закономерности. Той развива идеите за ландшафтната морфология.
    През 30 – те години Пасарк се занимава с изследването на рисунък на ландшафта или с разпределението и разчленяването на морфологични ландшафтни едници.
    От 30 – те до 50 – те години влияние има и Берг, който налага ландшафтната теория, като важно значение за ландшафта има рисунъка.
    През 1931 г. Робърт Браун разработва самостоятелно най-малката единица на ландшафта – „сайт”. Сайтовете са закономерно съчетани и имат самостоятелни райони и цели природни комплекси.
    На запад в САЩ Трол развива представата за естествените граници на ландшафта. Той отделя морфологията от екологията на ландшафта, която се занимава с функциониращите процеси, протичащи в ландшафта. Въвежда и най – малката единица „екотоп” (фация) или т. нар. елементарен ландшафт.
    Разликата между съветската и западноеверопейската школа относно ландшафтната екология е, че западноевропейската е по – либерална. След 1970 г. са развити много идеи за ландшафтознанието във Франция и Швейцария, използвайки качествени и количествени методи.
    В съвременния етап на развитието на ландшафтознанието има няколко направления: морфология на ландшафта, геохимия, геофизика, историческо ландшафтознание, състояние на природната среда. Те са основа за развитието на екология на ландшафта.
    През 1934 г. Иван Батаклиев писва ландшафта в монографията „ Ландшафтна подялба на България „ като географска област с най – голяма общност и най – много явления. Тази идея той доразвива и в 1937 г.
    За първи път през 1933 г. Димитър Яронов употребява термина ландшафт
    През 1940 г. Игнат Пенков пише монографията „За ландшафтите на България” и разглежда антропогенното изменение на ландшафта на България.
    През 1942 г. Димитър Яронов прави класификация на антропогенното изменение на ландшафта в Средиземноморието в „Средиземноморски земи”.
    След това до 1970 г. няма статии на тема ПТК. Едва през 1972 г. на географски конгрес Кирил Мишев, Живко Гълъбов и Л. Димев правят програмна статия за развитието на географията и поставят въпроса за ландшафтната школа, която според тях трябва да се развива в комплекса на физическата география.
    През 1972 г. се създава и катедра Ландшафтознание в Софийския университет, начело с проф. М. Георгиев.
    Ландшафтоведа П. Петров защитава дисертацията „Физикогеографско развитие на България върху типологична ландшафтна карта”.
    През 1975 г. В. Вериков защитава „геохимия на ландшафта”.
    Създават се публикации от Мария Донева, Ангел Велчев, Т. Кънтев, доц. М. Контева, Петър Петров и други. До 1983 г. те изследват ландшафта в България, като най-голяма заслуга има А. Велчев.
    В края на 80 – те години се създава комитет за екология, където доц. А. Попов защитава дисертация „Антрополандшафт”, а също така Р. Пенин „Геохимия” и други.
    Освен в Софийския университет ландшафтознание се преподава и във Великотърновския университет, както и в университетите в Благоевград, Смолян, Шумен, като ландшафтознанието продължава да се развива прогресивно.




    Ландшафт и геосистема на локално ниво


    Терминът ландшафт е с немски произход и означава пейзаж. Появява се в Германия в средата на XIX в., а в руската литература е въведен от Берг и Морозов, като синоним на термина ПТК.
    След Втората световна война водещ руски ландшафт е Салищев.Според него ландшафта е генетически еднороден ПТК, имащ еднакву геоложки елементи, еднакъв климат и се състои от определен набор свързани и повтарящи се основни и второстепенни морфологични частици. Той разкрива същността, територията в генетично отношение, която е единна с еднакъв произход и развитие. В тези граници природните компоненти са единни биогеоложки компоненти и те са еднакви. Всеки ландшафт има определена струкрура, отличаваща се от структурата на другите ландшафти.
    Според А. Г. Исаченко ландшафтът е генетически цялостна система, неделима по закон и с азонални признаци с еднакви геоложки елементи, общ климат, еднообразни почви, биоценози и специфичен план на морфологичния строеж.
    Следователно като заключение, ландшафтът е тритория с еднаква геоложка основа.
    Оперативната единица, която най-често се използва в ландшафтознанието е екотоп. Това е територия с еднаква скална основа, определена експозиция и определен ъгъл на наклона на склона, с определен климатичен пояс и микроклимат, точно определени рсурси и движение на водата, една почвена разновидност и една растителна асоциация. Най-малката природна единица в България е фацията, която е синоним на урочище или местност.
    Направленията в съвременното ландшафтознание са три: регионално, типологично и общо.
    Регионалното ниво е с най-голямо практически приложимо значение. То разглежда ландшафта като конкретен участник. Има свои собствени белези, които са уникални. При всеки един ландшафт има точно определено местоположение. Всеки ландшафт си има има и с това се подчертава индивидуалността му. При това направление важно значение се отделя на произхода на ландшафта. То спомага за развитието на теорията на ландшафта, за разкриване динамиката на ландшафта, методите на картографиране, които имат важно приложно значение за развитието на ландшафтознанието.
    Другата философия е типологичната. Според нея ландшафта е вид природен комплекс. При този подход „индивидуални или личностни” особености няма. Ландшафта е групиран според общи признаци.
    Според общото направление,ландшафтите има,както типологични,така и индивидуални черти. Морфологичната структура е съставена от индивидуални единици, а класифицираните единици имат характер на типологични единици. Това направление разглежда ландшафта като отделни блокове и е предизвикано от необходимост да се изследват процесите вътре в ландшафта и се разкриват взаимозависимости между отделните компоненти на ландшафта. То спомага за разкриване на пространствената и времева организация на ландшафта.
    Ландшафта поначало е изграден от видими (физиологични) признаци и невидима част (взаимовръзките и връзките между отделните компоненти на природата). Видимите признаци са релеф и растителност. Има и полифизиологични – почва, води, скална основа, както и нефизиологични – климат.
    Всеки ландшафт е създаден от определен брой компоненти и има определена структура и граници. Простира се дотам, докъдето процесите в ландшафта са еднакви. Ако има смяна на даден компонент, има смяна и на ландшафта. Хоризонталните граници на ареалите на ландшафта са в тясна връзка с геоложкия строеж и възрасста на територията. В равнините и низините границите на ландшафта са постепенни и ареалите са много големи. Там една фация обхваща 5 – 10 км. При хълмистите територии ареалите са малки, а при планинските ареали големината е до няколко квадратни метра.
    Вертикалните граници на ландшафта се измерват от най-долната до най-горната граница, където изчезва вертикалния температурен градиент.



    Зоналност, азоналност, секторност


    Тази диференциация на Земята се дължи на различните условия в различните части. Подялбата на Земята се дължи на две причини – енергията на слънцето и на вътрешната енергия на Земята. Те се проявяват неравномерно във времето и пространството. Преобладаването на единия или другия фактор води до проява на зоналност или на азоналност.
    Широчинната зоналност е закономерно изменение на физико – географските компоненти от екватора до полюсите. Първата причина за това разделяне е неравномерното разпределение на късовълновата радиация на слънцето вследствие кръглата форма на Земята и следователно ъгъла на падане на слънчевите лъчи,което е причина за неравномерното разпределение на количеството лъчиста енергия на Земята. От тук следва, че можем да изведем две причини за широчинната зоналност – кръглата форма на Земята и разпределението на лъчистата енергия. Колкото обекта е по-далеч от слънцето, то лъчистата му енергия намалява.
    Масата на Земята влияе косвено върху зоналността, привличайки земната атмосфера (в атмосферата настъпват процеси на трансформация и преразпределение на слънчева енергия).
    Важно значение за зоналността има и плоскостта на еклиптиката ( ъгълът е равен на 66, 5 °). Този ъгъл влияе върху неравномерното разпределение на сезоните върху Земята, което от своя страна усложнява разпределението на топлина и влага. Ако земната ос е перпендикулярна на еклиптиката, то всеки паралел ще получи еднакво количество топлина и няма да има сезони.
    Земната повърхност е неравномерна по отношение на веществения състав на сушата и разпределението на формите на релефа, което нарушава зоналността на Земята. Слънчевата енергия е основна енергия за всички биологични процеси, което значи, че те имат зонален характер. Те обаче се усложняват от различната среда на ландшафта.
    Първият резултат от причините за зоналността е радиационния баланс. Той е с най – големи стойности между 20 ° и 30 ° ю. г. ш., тъй като облачността там е ниска. Радиационния баланс е малък над сушата, защото има по – висока отражателна способност.
    Важно следствие от неравномерното широчинно разпределение на топлината е зоналността на въздушните маси, циркулацията и влагооборота. Въз основа на това се определят четирите зонални въздушни маси: екваториални – топли и влажни; тропични – топли и сухи; бореални – прохладни и влажни и арктични и антарктични – студени и сухи.
    Неравномерното нагряване на земната повърхност предизвиква нарушена термодинамика и циркулация на въздушните маси в тропосферата. Ако Земята не се върти около оста си циркулацията ще има регионален характер. Въртеливото движение на Земята също определя четири въздушни маси: екваториална – обща за двете полукълба, с ниско атмосферно налягане; тропически – с високо атмосферно налягане и източни ветрове; умерени – с ниско атмосферно налягане и западни ветрове и полярни – с ниско атмосферно налягане и иизточни ветрове. Между тях има и три преходни въздушни маси: субекваториални, субтропични и субарктични. При последните циркулацията на въздушните маси се сменя по сезони.
    Зоналността се проявява на първо място при изпаряемостта. Изпаряемостта влияе върху средното количество на валежите за една година, както и върху температурния режим.
    На екватора има един сезон, в умерения климатичен пояс – четири, като режима на валежите на екватора е обособява с два максимума. В субекваториалния климатичен пояс има един максимум на валежите – през лятото, по средиземноморието този максимум е през зимата, а в умерената зона валежите са разпределени равномерно с лек превес на летния максимум.
    Климатичната зоналност влияе върху всички географски процеси и явления – върху оттока на водите, върху растителността и зоналността на почвите. Биотът също се влияе от зоналността и това е причина ландшафтните зони да носят имена на растителни видове.
    Зоналност се проявява и при екзогенните процеси (карстовите процеси).
    Зоналността е универсална географска закономерност, проявяваща се при всички ландшафтни процеси и разпределението на ПТК по Земята.
    Зоналността се проявява още и при отделянето на сушата от водата (протерозой).
    В природата съществува и азоналност, която се основава на вътрешната енергия на Земята. Най – ярко изразена е в разделянето на Земята на суша и океани (сушата представлява 29 % от територията на Земята). Сушата е разпределена неравномерно като по – голямата част от нея се намира в севернто полукълбо. Сушата и океаните имат различни отражателни способности, за това над двете територии има различни въздушни маси – океански и континентални. Така се образуват континентално – океански въздушни маси, които нарушават атмосферната циркулация.
    Континентално – океанската (азонална) циркулация е важна функция на физикогеографската диференциация. С отдалечаване от океана количеството на валежите намалява. Допълнителен фактор за диференциацията са морските течения. Те обуславят общата атмосферна циркулация. При студени океански течения например, океанът губи повече топлина при изпарение. Такива течения изменят температурата и валежите и на Европа. В следствие на азоналността в континентално – океанската циркулация ландшафта се формира и изменя. Това влияние е установено най – вече върху флората и фауната, като изменеията са последователни от океана към вътрешността на континентите. Като следствие от това се образуват меридионални ивици с еднакви природни условия или те се наричат още сектори.
    При зоналността главна роля за изменението на зоните има топлината, а за секторността основно влиение има овлажняването. Между зоналността и секторността има сложни взаимоотношения и те са взимообусловени, защото континентално – океанското въздействие има не само меридионален характер. Въздушните маси имат и паралелно направление.
    От всичко се вижда, че зоналността и азоналността създават сложна система от ландшафтни зони. Под система от ландшафтни зони се разбира непрекъснат ред от ландшафтни зони за дължинен сектор на сушата. Основно ландшафтните зони се поделят на континентални и океански и се различават по характера на овлажняване, изпарение и други.
    Височинната поясност се проявява при измението на топлината и овлажняването с промяната на надморската височина. За това различните пояси имат специфичен набор от ландшафти. Една от причините за появата на височинните пояси е изменението на топлинния баланс във височина. Например, слънчевата радиация се изменя с 10 % на всеки 1000 м. височина, а плътността и дебелината на атмосферата намаляват. Водните пари изчезват във височина. Във високите части на атмосферата слънчевата радиация е разпределена равномерно, а ултравиолетовата радиация е по – висока. Притокът на енергия от земната повърхност (инсолация) води до намаляване на радиационния баланс и следователно до намаляване на температурата (за България вертикалния температурен градиент е 0,6 ° С).
    Овлажнението се изменя бързо във височина. Валежите в бланините са свързани с бариерния ефект, където с изкачването на въздушните маси, валежите също се променят във височина и при по - висока надморска височина са по – високи. Височинното разпределение на валежите е неравномерно (например в наветрените склонове падат повече валежи).
    Във височина, под влияние на климатичните елементи, растителността и почвената покривка също се изменят.
    Набора от пояси във всяка ландшафтна зона е различен. При планините тази поясност зависи и от местните циркулационни условия. Това е обща географска закономерност, усложнена от зоналните и азонални фактори на Земята, за това е разнообразието от ландшафти е сложно.



    Ландшафтознание и ландшафтна екология


    Човешката намеса провокира в геосистемите компенсаторни процеси с обратен на въздействието знак, но с приемна същност. Това са повишените динамични състояния на веществените енергийни потоци, които на свой ред предизвикват геоекологични проблеми. Обективния и безпристрастен анализ изисква да посочим, че:
    1. Разглеждаме природата не като система, на която принадлежим генетично и функционално, а като ресурс с определени качествени и количествени стойности.
    2. Категоризираме естествените природни процеси не като веществена енергия, а в качеството им на благоприятни или неблагоприятни за формирането на жизнената среда.
    3. Намираме опити за управление на природните процеси, което е процес с много неизвестни, предвид на факта, че човека е само компонент на същата система и следователно само един от факторите за въздействие върху нея.
    4. Познаваме в детайли кръгооврата на веществата в природата, но не достатъчно поведението на енергията в пространството.
    5. Честа е намесата ни на информационно ниво в геосистемите, което също е процес с много неизвестни, защото на този етап от познанието си за системност в природата, не сме в състояние да прогнозираме поведението на системите и постоянно възникващите нелинейни връзки с тях.
    Съвременните изследвания показват, че изменението на природната среда под човешкото влияние е необратимо и не може да се върне компенсирано в хода на естествените самовъзстановителни процеси. Мащаба на това явление може да бъде сравнено с еволюционните промени в естствените условия, водещи до смяна на геоложките епохи, което се придружава с измирането на доминиращите за периода биологични видове.
    Природата – това е всеобща система на Вселената. Целият и материално – енергиен и информационен свят се състои от три подсистеми: всички естетсвени процеси и явления; всички антропогенни формирования, но само от гледна точка на физическите им свойства; и човекът като биологичен вид.
    За ландшафт говорим, когато имаме наличие на всички тези комплекси.

    Свойства на ландшатната обвивка:
    1. Цялостност.
    2. Прекъснатост и непрекъснатост – има своийството да съществува самостоятелно.
    3. Асиметричност – има разнообразие от геокомпоненти.
    4. Ритмичност – т.е. повтаряемост (сезоните).
    5. Цикличност (свързани цикли).
    6. Кръгооврат – метаморфоза.
    Енергията няма кръгооврат, тя преминава от една енергия в друга. Мярката за необратимо разсеяна енергия е ентропията. Геосистемите са способни да противостоят на ентропията, само ако притежават соийствата да се самоподдържат и саморегулират. Нарушаването на това води до деградация в природата. В тази връзка една от основните задачи на ландшафтната екология е установяване на допустимата мярка за повишаване на ентропията (това е стремеж на сложни системи да се разпадат на прости, но по-устойчиви такива)


    Природни закони


    1. Закон за вътрешно динамично равновесие - веществата, енергията и информацията в природните системи са до такава степен свързани, че произволна промяна в една от подсистемите предизвиква количествени и качествени промени в другите, което позволява на системата да поддържа характерните си особености и равновесие за този времеви период. Резонанса зависи от това кой компонент е променен. По силата на закона дори слабо изменение може да предизвика силно отклонение в системата (Пр.: коралова смърт – обецветяване, причинено от високата температура на водата).
    2. Закон за генетичното разнообразие – всичко живо е генетически различно.
    3. Закон за константността.
    4. Закон за необратимост на еволюцията.
    5. Закон за последователното преминаване през различни фази на развитие – всеки организъм преминава последователно през фазите, без да ги пропуска.
    6. Закон за толерантността – ограничаващ фактор за развитието може да бъде, както минимумът, така и максимумът на екологично въздействие.
    7. Закон за увеличаване степента на идеалност (ефекта на Чеширския котарак).

    Фактори и процеси на ландшафта


    Антропогенеза в атмосферата:
    В атмосферата има завишено съдържание на въглероден диоксид спрямо миналия век (с 20 % повече). Въглеродния монооксид също е завишен (с 30 % повече), като причина е изгарянето на веществата. Съдържанието на метан в атмосферата е със 17 пъти повече, поради гниене на органика (завишен с 8 %). При електрическата дейност количеството азот и азотни оксиди също се увеличава и се усилва парниковия ефект. В атмосферата има също и 12 хил. Пъти повече фреони (съединения на флор и хлор), които не подлежат на разпадане. Следователно това е една от причините за глобалното затопляне. Доказано е, че увеличаването на концентрацията на парниковите газове води до глобално затопляне (за последните 150 години температурата сес е увеличила с 0,7 ° С). Ако този темп се запази се очаква повишаване на температурата на континентите.
    Следствия от парниковия ефект:
    1. Интензифициране на хидрологичния цикъл – изпарение и кондензация.
    2. Промяна на географската зоналност – влияе най – вече върху умерените ширини.
    3. Опустиняване.
    4. Повишаване нивото на Световния океан с 6 см. На десетилетие.
    Озонов слой:
    В момента се отчита 1000 пъти повече кислород, като недостиг не се отчита. Разширяването на озоновия слой се наблюдава над полярните области.
    Киселинни дъждове:
    Основни причинители на киселинните дъждове са серния оксид и азотните оксиди. На Скандинавския полуостров се наблюдават най – много такива дъждове.
    Прахово наслояване на въздуха:
    Причини за прахово наслояване на въздуха за вулканите и вулканичната дейност, смога, и други.
    Хидросфера:
    Причини за отклонение на химичните, биологичните и физичните свойства на водите са топлинното замърсяване, замърсяването с нефт и други.
    Педосфера (почвена покривка):
    Основни проблеми, които настъпват в този слой са изгарянето на хранителни вещества в почвата, ерозията (над 12 хил. пъти по – бързи темпове, от колкото в естествени условия), промяна на физикохимичните свойства, разрушаване на почвения профил в резултат на наторяването, засоляване на почвите в следствие на голямото изпарение, натоварване с пестициди, които не подлежат на разтваряне, намаляване площта на обработваемите земи в следствие на строителството, свлачищата и пасищното животновъдство и други.
    Литосфера:
    Основни проблеми тук са създаване на позитивни и негативни форми на релефа, превръщане на някои тритории в акватории, отнемане на вещества от литосферата и изнасяни на повърхността, нарушения на физикохимичния и хидродинамичния характер на скалните пластове.
    Биосфера:
    Намаляване на генетичното разнообразие, снижаване на общото количество биомаса в следствие на дърводобива, лова и други, настаняване на нетипични видове на нови местообитания (антропохория – пренасяне на нови организми).
    Примери за антропохория:
    1. Луди мравки – нашественици в Индийския океан.
    2. Кафява дървена змия в Северна Америка.
    3. Морска трева – каолерпа.
    4. Птича малария – причинена от комари.
    5. Диво прасе.
    6. Черешова гуава в Бразилия.
    7. Микония – дърво в Южна Америка.
    8. Рибка – комар.
    9. Индийска мангуста.
    10. Вълчи охлюв.
    11. Нимски костур в ез. Виктория.
    Променливи условия и как човека реагира на тях при промяна на средата:
    1. Напрежение, което води до дестабилизация на организма
    2. Адаптация, която трае 2 – 3 години.
    3. Натурализация – пълно проспособяване към средата, което настъпва след 12 – 15 години.
    4. Предпатолозия (изтощаване).
    5. Патология – заболяване.
    6. Гибел.
    Геосистеми в променливи условия;
    1. Трансформация.
    2. Стабилизация.
    3. Усложняване.
    4. Опростяване
    5. Деструкция
    Като цяло геосистемите имат огромен потенциал на устойчивост.


    Съвременни ландшафти


    Условно коренен ландшафт:
    Това е ландшафт, непроменен от човешката дейност и в този смисъл притежава структура, функции и динамика, присъщи на естественото развитие на геосистемите.
    Антропогенизиран ландшафт:
    Повлиян е от човешката дейност, с природен базис, чието развитие се подчинява на природните закономерности, но е под влияние на човешката дейност. Притежава ново съдържание (културна растителност, промяна в нивото на подпочвените води). Този ландшафт е запазил чертите на първообраза си.
    Антропогенен ландшафт:
    Той е преобразуван от човешката дейност до степен, изменяща връзките между природните компоненти и водеща до формирането на нов комплекс спрямо предишния. За разлика от естествените ландшафти, които са в състояние да се саморегулират, развитието на антропогенния ландшафт зависи от човека. Днес 46 % от ландшафтите са създадени от човека.
    Крайният ландшафт, повлиян отново от човека се нарича техногенен ландшафт.
    15.09.09-денят на най-голямата грешка в живота ми

  8. #908
    Голям фен
    Регистриран на
    Nov 2008
    Град
    Варна
    Мнения
    670
    Л А Н Д Ш А Ф Н А Е К О Л О Г И Я

    Л Е К Ц И И




    1. Ланшафтологията и ладшафната екология,като географски науки.
    2. Оновни понятия в ланзшафната екология
    3. Взаимодействие и взаимозависимост вежду основните геокомпоненти. Генетико-емперичен ред.
    4. Обекта на ландшафтната екология. Ландшафтна сфера
    5. Предмет за изследване – основни природно-географски закономерности.
    6. Широчинна зоналност
    7. Височинната ландшафна зоналност
    8. Морфологичен строеж на ландшафтите
    9. Структура на ландшафтите. вертикална структура на ландшафтите.
    10. Класификация на ландшафтите





























    1. Ланшафтологията и ладшафната екология,
    като географски науки


    Две основни системи в географската наука: първата е системата на естествените природни науки в която се включвата 10 на брой науки:
    1. Геоморфология
    2. Климаталогия /тя се базира на данни и знания от мфизиката, където се изучава метеорология , синоптика и т.н./
    3. Хидрология на сушата
    4. Океанология
    5. Глациология
    6. Криолитология
    7. Фитогеография- от биогеография
    8. Зоогеография
    9. Педология- наука за почвата
    10. Ландшафтология- тя се използва като база за лндшафтната екология.
    Втората система са обществените или социално-икономическите науки-ГНС, ГПСС, политическа география, геодемография.
    Може да се обособи и трета система това са така наречените междинни или синтетични науки. Те се намират в междинно положение спямо основните две системи-общесвената и природните наки. Това са напремер: картографията, медицинаска география, военна география, ресурсознание, странознание, геоекология. Тези науки са междинни и още защото ползват информация от първите две системи.

    геоекология


    Ландшафната екология
    Социална екология

    Геоекологията ими своя вътрешна диференциация и обекта за изследване е околната среда, коята се състои т природна среда и социална среда.
    Термина околна среда навлиза ва Българския език от руски и се коригира от анг. език и става от обкражаващата среда .
    Понятието екология има гръцки произход, което означава наука за природата като общ дам за всички.




    2.Оновни понятия в ланзшафната екология




    1. Хпирода
    2. Природни компоненти
    3. Природни комплекси
    Това са основните понятия всяка наука има такива понятия за де се оформи нейната теория и те са строго дефинирани.
    Природа-то представлява всеобщо система на вселената. Представяна се 3 посистеми:
    I. обхваща всички естествено съставени или обраувани тела, явления и процеси, които се извършват между тях, в тях и се оказаното им въздействие от странана човека с неговата най-разностнанна дейнст.
    II. обхваща или включва съответни технически съображения и синтетични матеирали с техните черти и особености с коитоте въздействат с телата от първата подсистема.
    III. тя включва човекът като биалогически вид т.е. индивид без неговите обществени отношния, защото те се дирижират и ръководят от обществените закони.
    Природни компоненти – компонент е латинска дума в превод на български означава съставна част. Става дума за съставните части на природната. иза 3 принаципни постановки за определяне на природните компоненти.
    I. природните тела да бъдат в едно от 3-те агрегатни състояния
    II. относително уднороден веществен състав на природното тяло.
    III. в него да има наличие на живот или отсъствие на такива жизнени форми.
    Например някои такива компоненти са междузвезния газ или още наречен междупланетен газ.
    Геокомпонента – възду, въздушни маси, друга компонета е вода, леда, снега, растения, животните. След това е почвената покривка-като материално тяло и органичнос много сложен състав, до наъ-сложния компонент-скалите и минералите с веществен състав много различен от 3 вида по горе изброени.
    Облаци, мъгли-междинни между компонентите-течностите и гозове, вирусите-между органичните и неорганичните компоненти. Още тези компоненти се наричат геосфорни понятия и си имат геосферни наименования.
    Природни комплекси – комплекс-от латински и означава съчетание, но не какво и да е, а си взаимодействат едно с друго. За да имаме комплекс трябва да имаме взаимодействие поне между два компонента. имаме съчетание м/у 6-те пълен природен териториален комплекс ППТК или ППАК – акваториален .

    landschaft – от немски означава земя цялостност, взаимност.


    3, Взаимодействие и взаимозависимост вежду основните геокомпоненти. Генетико-емперичен ред.






    Възоснова на взаимодействието между геокомпонентите в техния генетико-емпириче вид бе доказана тяхната взаимозависимост от глобалните им размери, маса и обем определящи тяхната мощност.
    Ако се направи деференцияция на основните геокомпоненти по отношение на тяхната устойчивости зависимост се обособяват 2 групи - силни и слаби компоненти. Слаби – растения, животни, почвата-най-слаба. Орагнизмовите компоненти и почватанай-нееостойчива и най-замисима от мултиплицираното въздействие на други компоненти. Силни – скалите, въздуха, водите- неорганичните компоненти.
    В съответни визуално характера и физиономията на ландшафта. Например горските ландшафти – най-физиономична е дървесината, в пустинята-скалителедниковия ландшафт – водата.
    Няколко геокомпонента не се отличават с видима обозримост така например почвата най-често е покрита с растителност, животните с тяхната мобилност и предпазливост не се забелязват, въздуха-може да се почукства чрез t
    15.09.09-денят на най-голямата грешка в живота ми

  9. #909

    Регистриран на
    Sep 2008
    Град
    Пловдив
    Мнения
    4 440
    много ти благодаря
    MarkKnight - мъжленцето


    awesomesheepy - лелинка
    DaNGeRousLy - братче
    RageAgainstTheMachine - тате
    cherrygloss - мама
    Sunshinebabybyy - сестриче
    xNymphetamineGirlx - сестриче
    Discard - братче
    polssa - сестриче

  10. #910
    http://download.pomagalo.com/196/kry...=12344782&po=1

    Може ли някой да ми я изтегли?

    п.п. Ако може и тази
    http://download.pomagalo.com/51723/i...tno+rele/?po=2

  11. #911
    http://zamunda.pomagalo.com/download/174933/

    http://zamunda.pomagalo.com/download/153210/

    хора моля помогнете отчаяна съм по химия имаме да пишем есе на тема опазване на околната среда но нямам добър материал в/у които да работя мн ще съм благодарна ако ми помогнете и ми свалите я тия фаилове я нещо друго по темата в/у което да мога да си свърша работата мерси предварително


    А да не забравя 7-ми клас съм

  12. #912
    Голям фен
    Регистриран на
    Nov 2008
    Град
    Варна
    Мнения
    670
    Въглеродът (на латински:Carboneum), С е химичен елемент от 4А група, 2 период. Има пореден номер Z=6 и атомна маса 12,010 7. Въглеродът съществува основно под две алотропни форми — графит и диамант, но са известни още няколко.Благодарение на въглерода се образуват и въглищата,които са доста разпространени и използвани.
    Кръговрата на веществата представлява обмяна на веществата между живата и неживата част на екосистемите в различни последователни цикли, напр. кръговрат на азота, на водата, на въглерода и т.н.Кръговратът на въглерода в природата е по-сложен и може да се разглежда като съставен от два , доста приличащи си цикъла.На сушата фотосинтезиращите растения от CO2(от въдуха) и H2O (от въздуха и почвата) под действието на слънчевите лъчи и хлорофила синтезират органични съединения – извършва се фотосинтеза. Фотосинтезата е един от най-важните процеси в развитието и съществуването на живата материя. От него зависят всички живи организми. Извършва се в клетките на растенията от хлорофилните белтъци в хлоропластите. За първи път през 1782 година английският химик Прист Лей прави опит с мишки и растения като казва, че растението пречиства въздуха, животното го „замърсява“. По-късно холандският учен Инген Худ е доказал, че растенията подобряват въздуха само на светло. Сенабие открива, че растенията се хранят от въздуха като приемат въглероден диоксид (СО2), а отделят кислород (О2). Голяма заслуга при изучаването на този сложен процес има Климент Тимирязев, отдал 50 години от своя живот на изследването му. Тимирязев за първи път открива значението на светлината за фотосинтезата. Фотосинтезата е процес, при който растенията (и някои други автотрофи), под въздействие на светлина преобразуват водата и въглеродния диоксид в глюкоза и кислород. Глюкозата се използва като суровина за изграждане на целулоза и източник на енергия за протичането на други биологични процеси. Излишъкът от глюкоза се съхранява под формата на скорбяла и други въглеводороди за по късно ползване.Общото уравнение на фотосинтезата е:
    12H2O + 6CO2 + светлина → C6H12O6 (глюкоза) + 6O2 + 6H2O
    Условия за протичане на фотосинтезата:
    • Светлина — космическата връзка между живите организми на земята и космоса се осъществява чрез светлинни лъчи, които падайки върху хлорофилните зрънца се консервират, включвайки се като химическа енергия. Фотосинтезата се засилва или забавя в зависимост от силата на светлинната енергия. През нощта процеса не се извършва. В еволюционното си развитие листата са получили много приспособления за да поемат повече светлина.
    • Топлина — взависимост от вида на растението, нуждата от топлина е различна. Фотосинтезата се извършва най-усилено при температура от 20 до 25°С.
    Значение: фотосинтезата доставя храна и необходимият за дишането кислород на всички аероби(организъм, който живее в среда с наличие на кислород в свободно състояние. Аеробът усвоява кислорода от природата и отделя въглероден двуокис). Благодарение на фотосинтезата са се образували каменните въглища. Целият енергиен баланс на биосферата се дължи на този процес.
    Растенията разходват част от синтезираните вещества за свои енергийни нужди и като материал за растеж и размножаване.Служат и за храна на тревопасните животни.Те са консуматори на вече синтезиранитеорганични вещества,необходими за дишането и развитието си,като синтезират и нови органични съединения.С тези животни се хранят хищници и т.н. Накрая всички те,както и отпадъците им,стават храна на микроорганизми,хасекоми и др.Те използват синтезираните органични вещества чрез деструкция(минерализиране) до въглероден диоксид, азотен оксид,вода и др. За добиване на необходимата им енергия.Така се осъществява един от циклите.
    Подобни са и процесите във водните басейни,фотосинтезата в тях се извършва до 200 м или докъдето прониква слънчевата светлина.Синтезът на органичните съединения и тук е същия.Получавания кислород насища водните маси.На дъното пада утайка от жизнени отпадъци и измрели организми.Тя захранва живота на микроорганизмите и други организми в бентоса(дънна утайка на водоемите) .В минали геологични епохи количеството органична маса в бентоса е било много по-голямо и микробиологичните процеси са протичали главно анаеробно – безкислородно разграждане на органичната материя.Като крайни продукти са получени въглища,нефтени и газови слоеве. Над 50% от теглото и над 70% от обема на въглищата e въглерод. Въглищата са образувани от растителни остатъци, които са се уплътнили, втвърдили, изменили химически и метаморфирали от топлината и налягането в хода на геоложката история.Смята се, че въглищата са образувани от древни растения от блатни екосистеми. След смъртта им тяхната биомаса се отлага в анаеробна водна среда, където ниското съдържание на кислород предотвратява гниенето и оксидирането им. Поколения наред такива растения растат и умират, образувайки дебели отложения от неоксидиран органичен материал, покрит по-късно от седименти и уплътнен във въглищни пластове.
    15.09.09-денят на най-голямата грешка в живота ми

  13. #913
    Голям фен
    Регистриран на
    Nov 2008
    Град
    Варна
    Мнения
    670
    КУРСОВА ЗАДАЧА № 5
    “Инженерен анализ на изделие”

    ЗЕРРИН ДЖАНСЕВЕР
    ФКСУ ФАК.№ 123206011 ГР. 19


    Инженерен анализ на РЕЛЕ ЕЛЕКТРОМАГНИТНО
    2. Конструктивен анализ.
    2.1. Условно означение в принципна елeктрическа схема.
    а) графичен символ: S-K
    б) буквено означение

    2.2. Физически принцип на действие.

    Електромагнитното реле е устройство, което чрез контакти прекъсва и съединява електрически вериги. Контактите се включват и изключват чрез котва, която се придвижва под въздействието на електромагнитно поле. При включване на бобината към електрическото захранване, котвата се привлича, детайлите, свързани с нея, се преместват и електрическата верига се затваря.
    През контактите преминава поток от електрическа енергия. Съществува входен поток от ел. енегия и изходен поток от електромагнитна енергия. В резултат на електромагнитна индукция, ел. енергия, преминала през намотките на бобината, се превръща в електромагнитна енергия.

    2.3. Ред на сглобяване и инструменти за сглобяване:

    а) сглобени единици (CE)


    № на СЕ Позиции на участващите съставни части инструменти
    СЕ1 3,4,12,18,19,20,21,22 Отвертка,ключе гаечно
    СЕ2 5,7,9,10 Преса
    СЕ3 6,23,24
    СЕ4 2
    СЕ5 8,17 Ключе гаечно







    б)ред на сглобяване

    Операция № Детайли или СЕ, към които се добавя Детайл или СЕ, който се добавя Получена група детайли Инструменти
    1 СЕ2(10) 15 A(CE2+15) Преса
    2 СЕ5 CE2 B(CE5+CE2)
    3 В 16
    4 В+16 CE3 C(B+16+CE3)
    5 С CE1
    6 С+СЕ1 14 D(C+CE1+14)
    7 D(14) E Отверка
    8 E(23) 2
    9 E(23)+2 25 F(E+2+25) Клещи
    10 F(CE1) 1 G(F+1)
    11 G(1,12) 11 H(G+11)
    12 H(11) 13 Отверка

    Забележка: Информацията в скоби се отнася за конкретни детайли или сглобени единици, които се присъединяват, или към които става присъединяването.

    2.4. Списък на възможни причини за нефункциониране на изделието:
     Амортизиране на пружина (16) и пружина (24), поради което всички
    подвижни детайли намиращи се под тяхно въздействие няма да се върнат в изходно положение.
     Лош контакт между токопроводящи части.
     Неточна изработка или монтаж на изделието.
     Лошо завиване на стопорните винтове (14).
     Повреда в изолираща втулка (10), която може да доведе до протичане на електрически ток по детайлите, причинявайки късо съединение.
     Неправилно изработена котва с по – големи размери, които пречат на движението й.
     Нарушена връзка с околната среда, изразяваща се в липса на захранване или изолация.
     Допусната неточност в изботката на Ос (23), водеща до недостатъчна хлабина или стегнатост между ос (23) и изолираща втулка (10).

    3.ФУНКЦИОНАЛЕН АНАЛИЗ
    3.1. Главната функция на изделието:
    ГФ: Автоматично включване в електрическите вериги за управление с малки мощности.

    3.2. Основни функции на изделието:

    F1: провеждане на ел. енергия през бобината – дет.2, 3, 7, 20, 21, 25;
    F2: преобразуване на ел. енергия в електромагнитна енергия чрез електромагнитна индукция – дет.7;
    F3: ел. изолация – дет.7, 12;
    F4: преместване на контактни пластини – дет.6, 23, 25;
    F5: връщане в изходно положение – дет.2, 6, 16, 23, 24, 25;
    F6: защита (на техническия обект – дет.1, 8, 9, 12 и от техническия обект – дет.1, 9);
    F7: закрепване (вътрешно – дет. 4, 5 , 8 ,9 ,10 ,11 ,12 ,13 ,14 ,15 ,17 ,18 ,19 ,20 ,21 ,22 и към околната среда – дет.;

    Детайл№ Функции Fx Ценалв
    F1 F2 F3 F4 F5 F6 F7
    1 - 12
    2 - - 4
    3 - 3
    4 - 1
    5 3
    6 - - 4
    7 - - - 18
    8 - - 10
    9 - - 7
    10 - 5
    11 - 1
    12 - 12
    13 - 1
    14 - 1
    15 - 1
    16 - 1
    17 - 2
    18 - 1
    19 - 1
    20 - - 1
    21 - - 1
    22 - 1
    23 - - 3
    24 - 7
    25 - - - 1





    4.Оценка на изделието
    4.1. Функционално – стойностна оценка.
    а) Значимост на всяка функция.

    Най – напред се ранжират всички разкрити функции Fx (х =1,2 ... р; р - общ брой разкрити функции) по важност. На първо място се поставя тази основна функция, която почти съвпада с главната.
    В резултат от ранжирането се получава списък от подредени функции Rr , r = 1,2 ... p (r - поредния номер на функцията в ранжирания списък).
    Относителната тежест на всяка Rr в първо приближение може да се определи, като се приеме, че коефициентите на тежест r се отнасят по между си както следва:
    1:2:3: ... :p = pp-1)p-2): ... :3:2:1
    Стойността на (Rr) се пресмята по формулата:
    100
    r =  (р - r + 1), %
    (1 + 2 +...+ р)
    При електромагнитното реле списъкът от ранжирани функции е R1, R2, R3, R4, R5, R6, R7, т.е. р = 7. На първо място поставяме F5, тъй като най-много се доближава до ГФ на изделието. Изчисляваме r по формулата:


    1= .(7-1+1)=25%
    2= .(7-2+1)21,4%
    3= .(7-3+1)17,9%
    4= .(7-4+1)14,3 %
    5= .(7-5+1)10,7 %
    6= .(7-6+1)7,1 %
    7= .(7-7+1)3,6 %
    Получените стойности, представени в табличен вид:

    Rr Fx r, %
    R1 F5 25
    R2 F1 21,4
    R3 F2 17,9
    R4 F4 14,3
    R5 F3 10,7
    R6 F6 7,1
    R7 F7 3,6





    б) Относителните разходи за фактическото реализиране на всяка функция.


    Детайл
    № Цена
    (лв.)
    F1 F2 F3 F4 F5 F6 F7
    1 1
    12 12
    2 0,6
    2,4 0,4
    1,6 4
    3
    (2бр.) 1
    3 3
    4
    (2бр.) 1
    1 1
    5 1
    3 3
    6 0,7
    2,8 0,3
    1,2 4
    7 0,5
    9 0,3
    5,4 0,2
    3,6 18
    8 0,6
    6 0,4
    4 10
    9 0,6
    4,2 0,4
    2,8 7
    10 1
    5 5
    11
    (2бр.) 1
    1 1
    12 0,3
    3,6 0,6
    7,2 0,1
    1,2 12
    13
    (6бр.) 1
    1 1
    14
    (4бр.) 1
    1 1
    15 1
    1 1
    16 1
    1 1
    17 1
    2 2
    18
    (2бр.) 1
    1 1
    19
    (4бр.) 1
    1 1
    20
    (2бр.) 0,8
    0,8 0,2
    0,2 1
    21
    (2бр.) 0,8
    0,8 0,2
    0,2 1
    22
    (2бр.) 1
    1 1
    23 0,7
    2,1 0,3
    0,9 3
    24 1
    7 7
    25 0,7
    0,7 0,3
    0,3 1
    S Cx,лв 16 5,4 7,2 5,6 12 29,4 26,4 102
    % 16,0 5,3 7,0 5.4 11,7 28.8 25.8 100



    в) Функционално-стойностна диаграма:






    4.2. Изводи
     Функцията F6 има големи относителни разходи в сравнение с нейната относителна значимост, следователно трябва да се търсят нови варианти за по – ниски цени, основно на капачката, конзолата и чашата.
     Функцията F6 има големи относителни разходи в сравнение с нейната относителна значимост, следователно трябва да се търсят нови варианти за по – ниски цени за скрепителните елементи.
     Функциите F2 и F4 са с относително голяма значимост, а имат сравнително малки разходи. При възникване на проблеми с качеството, могат да се разработят алтернативни конструктивни решения, използват по – скъпи, но по – подходящи за целта материали.
     Подобна констатация може да се направи и за F1.




    4.3. Предложения за други варианти на конструктивни решения.
     Избор на нов материал за капачката, който да е по – евтин. Капачката да е с по – малка дебелина, с цел по – евтина конструкция;
     Отпадане на винтово съединение 4 и постатяне на нитово съедиение, с цел използване на по – евтино съединение;
     Подбиране на по – качествени материали за детайли 6, 7 с цел значително повишаване на качеството на изделието;
     Отпадане на детайли 18, 19, 20, 21, 22 и поставяне на нитово съединение на тяхно място, изводите се спояват;
     Изработване на конзолата и чашата от пластмаса, с цел намаляването на цената на изделието;

    5.РАЗМЕРЕН АНАЛИЗ

    5.1. Определяне на сглобките и граничните отклонения

    а) сглобка между детайли 10 и 12 (15Н9/d9)

    Сглобката е в система основен отвор – допусковият знак на отвора е Н.
    Сглобката е с хлабина, тъй като допусковият знак на вала е d.
    Гранични отклонения:
    - отвор 15Н9 – горно отклонение +0,043 mm; долно отклонение 0 mm;
    - вал 15d9 – горно отклонение -0.050 mm; долно отклонение -0,093 mm;
    - минимална хлабина Jmin=0,050 mm;
    - максимална хлабина Jmax=0,186 mm;



    а) сглобка между детайли 5 и 9 (Ф19H8/h

    Сглобката е в система основен отвор – допусковият знак на отвора е Н. Сглобката е с хлабина, тъй като допусковият знак на вала е h.
    Гранични отклонения:
    - отвор 19Н8 – горно отклонение +0,033 mm; долно отклонение 0 mm;
    - вал 19h8 – горно отклонение 0 mm; долно отклонение -0,033mm;
    - минимална хлабина Jmin=0 mm;
    - максимална хлабина Jmax=0,066 mm;



    а) сглобка между детайли 10 и 15 (9Н7/s7)

    Сглобката е в система основен отвор – допусковият знак на отвора е Н.
    Сглобката е със стегнатост, тъй като допусковият знак на вала е s.
    Гранични отклонения:
    - отвор 9Н7 – горно отклонение +0,015 mm; долно отклонение 0 mm;
    - вал 9s7 – горно отклонение 0,038 mm; долно отклонение 0,023mm;
    - минимална хлабина Smin=0,008 мм
    - максимална хлабина Smax=0,053мм




    б) Сглобка на гладко цилиндрично съединение
    За разглеждания електромагнит сглобката между детайли 3 и 4 трябва да бъде с хлабина, в противен случай ще има триене между котвата и капака. Тогава: Jmin=0,015 mm,а Jmax=0,050 mm. Сглобката, подходяща в случая е Ф18H7/f7 , при нея Jmin=0,016 mm, а Jmax=0,052 mm.

    6. Други видове анализ
    6.1. Необходими теоритични пресмятания и детайлите, за които те се отнасят:
    а) механични пресмятания за детайли с номера: 1 ,4 ,5 ,6 ,8 ,9 ,10 ,11 ,12 ,13, 14,15 ,17 ,18 ,19 ,20 ,21 ,22 ,25;
    б) кинематични – детайл 23;
    в) електрически – 2 ,3 (Закон на Ом);
    г) магнитно – електрически – детайл 7 (индуктивност на бобината);
    д) еластични-16, 24;

    6.2. Задължителна конструктивна документация
    - сборни чертежи на сглобените единици;
    - списък на съставните части на изделието;
    - чертежи на нестандартизираните изделия;

    6.3. Технология на изработване на детайлите:
    Конзола – щанцоване, огъване, пробиване на отвори;
    Плоча – пресоване, пробиване на отвори и фрезоване;
    Гайка – пресоване, пробиване на отвори, нарязване на резба;

    6.4. Определяне на основния инженерен ефект:
    а) вентилатор - задвижване на газове;
    б) вентил – пускане и спиране на флуиден поток – регулация;
    в) компресор – сгъстяване на газове’
    г) хладилник – понижаване на температурата на телата;
    д) телефон – предаване и приемане на звуков сигнал от разстояние;
    15.09.09-денят на най-голямата грешка в живота ми

  14. #914

  15. #915
    http://download.pomagalo.com/168750/...viziyata/?po=3 трябва ми бързо.. плссссс
    ...БъДеТе Себе Си, ЗаЩотО ВсичКо, кОеТО се ПовТаря ГуБи СвОя ЧаР...

  16. #916
    http://zamunda.pomagalo.com/download...search=1589327
    плс свали я бързо за утре ми е

  17. #917
    ...БъДеТе Себе Си, ЗаЩотО ВсичКо, кОеТО се ПовТаря ГуБи СвОя ЧаР...

  18. #918
    ...БъДеТе Себе Си, ЗаЩотО ВсичКо, кОеТО се ПовТаря ГуБи СвОя ЧаР...

  19. #919
    ...БъДеТе Себе Си, ЗаЩотО ВсичКо, кОеТО се ПовТаря ГуБи СвОя ЧаР...

  20. #920
    Теглете безплатно от Pomagalo
    Днес изпратих sms на 1922 с текст P2 и си поднових абонамена за период от 1 месец . Ако ви трябва нешо от помагало използваите тази регистрация eminem9876@abv.bg и паролата е 9101141404 .
    Ако искате да ми благодарите моля кликнете на някои от рекламите в този сайт http://myfunnyworlds.blogspot.com/ .
    Ако не си вкусвал дори и капка от любовта, значи си изпуснал много

  21. #921
    кирил и методий нашите първоучители лс helppppppppppppppppppppp plssssssssss
    majoretkata...skype-sladkata164

  22. #922

  23. #923
    Голям фен
    Регистриран на
    Nov 2008
    Град
    Варна
    Мнения
    670
    “Шинел” – повест за трагедията на “малкия човек”



    Историята на световната литература е оставиле многобройни примери, в които богато надарената личност не намира изведнъж истинското си творческо призвание. Духовните и сили избликвот в различни посоки, преди да се концунтрират в онази област, в която геният намира своята най-висока изява.
    Истинкото си обществено призвание Гогол намира именно в трудното поприще на писател. На литературата той гледа като на висок граждански дълг. Авторът на повестта “Шинел” неведнъж е признавал, че е искал да събере в ствоите произведения всвичките отрицателни страни на живота, за да ги разобличи и чрез силата на перото да помогне за нравственото издитане на човешката личност.
    Писателят е съвременник на една от най-тежките епохи в историята на Русия. Това е времето на 30-40 години на ХIХ век, което настъпва след разгрома на първия етап на революционното движение в тази страна. Руският самодържец прави всичко възможно, за да утвърди господството на короната и да задържи разпадането на загниващата крепостническа система. Ето защо в своето произведение “Шинел” Гогол представя руската действителност такава каквато е в действителност. Това са картини на грабителство и разруха, на подтиснатост и безправие. Тази повест е гневна присъда над безобразната реалност, която унищожава не само духовно, но и физически “малкия човек”. Под властта на груби , невежи и бездушни чиновници животът на малкия човек от народа е една безкрайна трагедия.
    В произведението се усеща душевния смут на “малкия човек” Акакий Акакиевич,на трагичния му земен път и скръбта му по разрушаването на неговия мъничък свят, който се състои в един шинел.
    Героят е пооплешивял, със сбръчкани бузи и сипаничево лице. Той не блести нито с външност, нито с интелект. Скромен и обикновен, той е лишен от индивидуалност човек. Самото му име подчертава неговата обикновеност. Въпреки, че външно е невзрачен мъж по природа е добър. На злото не отвръща със зло. Колегите му го считат да нищожество, защото не се отнася с хората зле, както те с него. Главният герой е въплъщение на добротата, която липсва в безнравствената действителност.
    Акакий Акакиевич е “малък човек”, незначителен и трудно може да се впише в суровото общество. Животът го е превърнал в комплексиран и затворен човек. Той живее само за работата си и изцяло е погълнат от нея. Прави красиви преписи, без да допуска грешки. Ежедневието му е скучно, сиво и лишено от удоволствия и забавления. Единственото му развлечение е да преписва служебните документи за себе си в свободното си време. В героя липсва амбиция за издигане в професията му. Никога не проявява инициативност. Когато може да промени нещо в преписването, той не поема риск, защото се страхува. Не би могър да направи нещо по-сложно. По този начин авторът ни внушава, че това е човек, който е подтискан, мачкан и унижаван по всякакъв начин. Добрият човек не може да съществува в свят лишен от добродетели. В това се състои трагедията на главния герой.
    На бездушните и студени колеги, чиито издевателства над него нямат край, той отговаря:”Оставете ме на мира, защо ме обиждате?” Развълнуван от тази фраза, младият му колега, който по примера на останалите се е подигравал на бедния човек, се сепва като “пронизан” и узнава благодатта на нравственото преобразяване. Зад пронизващите душата думи, той чува други:”Аз съм твой брат.” В скованото от душевен студ общество топлината на доброто успява да сгрее една млада душа.
    Акакий Акакиевич е изключително беден човек. Той носи стар, извехтял и толкова кърпен шинел, чене може да се различи цвета му. Съдбоностна роля за живота на героя играе петербургския студ. Той е причината дребният човечец да се замисли за нов шинел, въпреки мизерната си заплата. Акакий Акакиевич дълго време събира пари за новата дреха. Пести от вечерите си и дори от свещта. Дълго време обикаля, за да купи най-евтиния, но и най-хубавия плат. Героят не просто ушива шинела си, той го сътворява от себе си. За него това палто става неразделна част от живота му: “Сякаш беше се оженил, беше се появил друг човек.” Сътворяването на шинела променя и дребния чиновник. С него той се сдобива с идеал и в името на този идеал е готов на саможертва. Човекът и дрехата са неразделими: шивнелът е равен на живота на Акакий Акакиевич, нещо повече, той е залог за живота му и кражбата на така изстраданото палто се превръща в кражба на живота му.
    В звездния ден на героя шинелът е откраднат на пустия площад. Акакий Акакиевич е сам в своето нещастие. Навсякъде около него цари безпределно отчуждение и пустота. Чиновниците са бездушни към молбата му за откраднатия шинел, а пристава не се интересува от тази дребна кражба. В тази мрачна и безчувствена действителност човек се чувства изоставен и самотен. Колегите му проявяват жест към него, но събират много малко пари. За тях не е важен човекът, а помазвачеството и лицемерието. Високопоставеното лице, при което отива Акакий Акакиевич го посреща с безразличие и студенина. Всесилните началници се отнасят жестоко и безчовечно с дребните чиновници.
    Героят се разболява и умира. Дори и лекарят се е превърнал в бездушно същество. Той безцеремонно казва да се купи ковчег за Акакий Акакиевич без да се притеснява, че болният човек може да го чуе.
    Главният герой не умира от простуда, а от бездушието и студенината на хората.
    Трагедията на “малкия човек” не е в незащитеността от петербургския студ, а в незащитеността му от студа на безчувствения свят на хората. В това безобразно общество този малък човек не може да съществува, не може да се противопостави на безчовечието , отчуждението на хората и пошлостта в живота.
    Светът на Акакий Акакиевич е трагичен, защото той е рожба на същите абсурдни сили, които се намират в контраст с неговата човечност.
    Повестта “Шинел” е една от връхните точки в творческото развитие на Гогол, най-висока проява на майсторството му като писател – реалист. Цялото литературно наследство на писателя напълно утвърждава метода на критическия реализъм в развитието на руската литература. Този метод придобива у писатеря особен облик, тъй като е насочен срещу господстващата все още в Русия феодално-крепостническа система, която е трагедия за живота на “малкия” човек от народа.
    Известния революционер и революционен демократ Чернишевски определя творчество на Гогол и неговия художествен метод за нов етап в развитието на руската литература и с основание го нарича “голевско направление в литературата”. Той изтъква и голямото обществено значение на твореца като казва: “Отдавна не е имало писател, който да е бил така полезен на своя народ, като Гогол за Русия”.
    15.09.09-денят на най-голямата грешка в живота ми

  24. #924

  25. #925

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си