.
Отговор в тема
Страница 50 от 98 ПървиПърви ... 4046474849505152535460 ... ПоследнаПърви
Резултати от 1 226 до 1 250 от общо 2426
  1. #1226
    http://download.pomagalo.com/214697/skriti+vopli/ много ще съм ви благодарна

    weezy f baby

  2. #1227
    Сред най-характерните стихотворения на Дебелянов са „Скрити вопли” и „Помниш ли,помниш ли”. И двете творби са елегии и основната тема и мотив в тях са носталгията по топлия и светъл свят на миналото.Тази носталгия е в резултат на кризата преживяна от лирическия герой.
    Светлият фатализъм на поета го определя по-скоро като романтик ,отколкото като символист.Подобно на романтиците Димчо Дебелянов се приютява в спомена за чистото детство.Спомен и ,блян странно се преплитат в поезията му.Връщането \"назад\" е дълбоко желано ,изживяно като мечта ,бляновете са меланхолично озарени ,интонирани в кротки и сладостно-тъжни гами.Лирическият герой на поета а изцяло обсебен от носталгичния копнеж ,който го потапя в бленуваната хармония.Възкръсването на озарения от човечност и мило безгрижие детски свят ражда изящните елегии от цикъла “Скрити вопли”.Изпълнени с нежен лиризтъм и музикално-словесен финес ,те разкриват в дълбочина копнежа по родното огнище;
    \"Да се завърнеш в бащината къща,
    когато вечерта смирено гасне
    и тихи пазви тиха нощ разгръща
    да приласкае скръбни и нещастни”
    /”Скрити вопли\"/
    \"Помниш ли,помниш ли тихия двор,
    тихия дом в белоцветните вишни ?\"
    /”Помниш ли...?\"/
    Лирическото събитие -завръщането в родния дом -преминава през вечерта ,прага ,стаята и достига до иконата /\"Скрити вопли\"/.Хармоничността на спомена ,представен като сън-мечта ,се отразява в отделните елементи на картината -края на деня ,житейския заник ,бащината къща като сетен пристан ,майката като последна възможност да се даде топлота.Стесняването на художественото пространство следва градацията на чувството ,нарастването на желанието за спокойствие и отмора.Развитието на емоционалното състояние е внушено чрез повторението на синтактичните конструкции /\"Да се завърнеш...\",\"Да те посрещне”,\"Да чезнеш... \"/ и смисловия нюанс на отделната дума/”смирено\'\',”приласкае\",” ристан”,”заник” и. др.
    Средищно място в условното пространство на спомена заема образът на майката ,застанала на прага.Подобно на Ботев и за Дебелянов майката е изповедник на сина в момента на обезверяване и умора Но Дебеляновата майка е не само опора за сина ,тя е изпълнена с нежност и безсилие едновременно.Нейната \"усмивка блага\" е последен \"пристан и заслона\" ,който връща на героя изгубената топлина.Чрез майката се осъществява влизането в стаята и шепотно-молитвената изповед на лирическия \"аз\" пред иконата.Това движение на изображението от общото към конкретното задълбочава интимно-емоционалния тон ,засилва психологизма и вглъбяването в духовния мир на героя.Така се реализира екзистенциалната тема за разбитата човешка душа ,загубила опора и щастие в живота.
    Образът на бездомния странник ни връща към мотива за страданието-самопознание в творчеството на Димчо Дебелянов.Духовна алтернатива е намерената родина -краен пристан за бродницата душа ,символ на спокойствие и духовна цялост.Пътуването на лирическия герой е завръщане -към чувството за родова приобщеност ,към забравената топлина на майчината ласка ,към мъдростта на старата икона.
    С предупреждението на ясна графична обособеност идва несъразмерно мъничка поанта ,която драстично оголва фиктивността на една нереална и нереалистична творческа визия\"
    0,скрити вопли на печален странник,
    напразно спомнил майка и родина!\"
    На повърхността сякаш няма промяна.Взривът е протекъл дълбоко ,на психологическо и дори философско равнище.Няма връщане за героя ,безвъзвратно е пресечен коренът на неговата душевност в отмрелия свят на тиха семейна хармония и нравствена приобщеност.Затваряйки зад себе си двора с белоцветните вишни ,лирическият аз; завинаги затваря пътя към душевното равновесие.
    Лирическият герой на Дебелянов -подлага на съмнение света и неговите ценности ,копнее за духовна цялост и вътрешно равновесие-състояния ,оказали се невъзможни за модерната душа.Героят на Дебелянов е изминал сложния път на модерния човек ,отделил се е твърде много от Вазовото \"Здрав съм син на здраво поколение.В такъв смисъл мотивът за пътя е мотив за връщана към родовото начало ,към корена ,но докосването до него е колкото успокоение толкова и болка от осъзнатата невъзможност на миналото.

    Заповядай

  3. #1228
    трябва ми есе върху "Дон Кихот" от Сервантес

  4. #1229
    Голям фен
    Регистриран на
    Aug 2007
    Мнения
    765
    моля ако някой може да ми го изтегли

    http://download.pomagalo.com/80999/s...ana/?cfr=81833
    Лошо е да си пиян и да няма кой да те подпре, но по-лошо е да си влюбен и да няма кой да те разбере!

  5. #1230
    ЕЛИСАВЕТА БАГРЯНА – „СТИХИИ” ОТКРОВЕНИЯ НА ДУХОВНИЯ
    ПОРИВ


    „Сред младите имена на най-младата ни поезия нейното място не е между последните, защото може би то е от малкото трепетни обещания на днешната българска лирика.” Това са думи на известния балетрист Константин Константинов от подлистника на „Вестник за жената”, октомври 1922г. – оправдано предчувствие и щедра оценка за лирическото дарование на Елисавета Багряна. Тя вече е публикувала двадесетина стихотворения във вестника и в този брой се освен отзивът и неин портрет – малка скица в черно.
    Константин Константинов заедно с критика Владимир Василев стават литературни кръстници на Елисавета Белчева, измисляйки псевдонима и Багряна. Запитвали ли сте се какво означава думата Багряна? Тя произлиза от „багреница” – червена, тържествена, царска мантия през Средновековието. Самата Багряна разказва: „Бях студентка, пишех скришно, но и мисъл не ми минаваше да печатам или да мечтая да ставам някога писателка. Посредством един мой братовчедсе бях запознала и влязла в компанията на най-младите тогава писатели: Николай Лилиев, Георги Райчев, Константин Константинов, Никола Янев, Христо Ясенов и др. Никому не бях посмяла да кажа и никой от тези хора, с които се виждахме всеки ден, не подозираше, че и аз пишех стихове. Срештахме се привечер по „Цар Освободител”, разхождахме се чак до върха на Борисовата градина и бяхме нещо като живи, ходещи и говорещи антологии – толкова много знаехме наизуст от поезията на цялото земно кълбо.”
    С името Багряна, поетесата заема едно от видните места в националната ни литература. Както много от нейните стихотворения, и „Стихии е написано под формата на обръщение. Възниква въпросът „Към кого?” С тозу човек героинята е на „ти”, но той сякаш е пречка пред поривите на душата и, преграда пред свободата да се изяви като личност. В поредица творби от стихосбирката „Вечната и святата”, определено се визира съпругът с неговите представи за тип женска психика и поведение- кротко,убито,безлично,повт рящо се от векове,полюсно разграничено от погледа и светоусещането на героинята. Ако в „Кукувица” конфликтът е формулиран битово”,то в „Стихии”, той е изцяло в духовната сфера. Сблъсъкът обаче е не по-малко категоричен,не по-малко остър. Във „Вечната и святата” съпругът никъде не е пряко назован,но присъствието му е осезаемо-олицетворение на традиционната власт,премазваща жената. И тя го възприема направо като враг. Тук се налага една извън текстова ремарка-нека припомним комерсиалността на повечето бракове във времената,когато жената изобщо е безгласна.
    Композицията на стихотворението,като че ли е математически разчертана и подобно на фолклорните творби е подчинена на магическото число три: три разгърнати картини,последвани от едно обощение. Още въвеждащото във всеки коплет лайтмотивно повторение: „можеш ли да сперш ти...”,насочва към стихията на природата. Поетесата е избрала три образа: вятъра,водата и виното-като сътворено от човека тяхно подобие. Тези образи запазват непок1тнато реалното си битие,ненадхв1рлят обичайното си присъствие в действителността,но в същото време се налагат като символ на неудържимата стихия.
    Багряна се движи в едно наи-обикновено обкражение и редува пределно познати детайли(„могилите...боазит ...диканите...стрехите на къщите,на каруците чергилата...”). Лексикалният подбор отвежда к1м народно разговорната реч(„пакостна”),към онези днес поостарели думи,които носят диханието на един вече отдавна разрушен свят(„бъчвите огромни,взидани,с влага лъхашта наситени”,”избите,студени ,каменни,завещани от дедите ни”). Напорът на емоционалния поток,силното поетическо внушение за непрекъснао движение и за необуздано разрушителната природна сила обединяват вътрешно трите напъкно самостоятелни картини. Те преливат една в друга,взаимно се допълват и сякаш сетивно обединяват зримата представа за бурно движение. Мотивът движение се превръща във фокосиращ проблемен център, и то в релацията природа-човек.
    Чувството към родното-като пейзаж и като битово обкражение-налага още един лайт мотив-ехо,послеслов след всяка вътрешно динамична картина.Повтарящото се „в рдния ми град” остава по гребена на емоционалната вълна. Героинята търси корените на своята съпротива срещу „клетаката”,в която е заключена-например в стихотворението „Зов”. Открива я и в природните закони,и в остановените,завещани от дедите духовни сили и поривност сякаш въплатени в традиционния „спътник”-виното. Самото заглавие „Стихии” насочва към осъзната връзка със същността на природната среда. Изводът е логично неуспорим-човек е роден сред стихии и не може да бъде покорно неподвижен,мачкан. Този извод не е изказан пряко,но произтича от цялостното внушение на стихотворението.
    Образът на жената в „Стихии”,както във всички творби на Багряна,е въплащение на бликащ ренесансов дух,събуден за живота и необятността на света. И ако първите три коплета са неопровержими поетически истини за природната даденост,то заключението е обобщен портрет на героинята. За Багряна неразкъсваемата връзка човек-природа,определя полетите на духа.
    Конфликта с опонента,с този „ти”,към когото се обръща лирическият субект е разрешим само в една посока-преградите трябва да бъдат срутени,защото са противоестествено издигнати,защото противоречат на неудържмата майка-природа,а жената е нейна рожба. При същото традиционно за патриархалната среда смазване нажената противостои на предвечните природнои закони. Багряна търси първоизводите на своята жизненост както в природата,така и в някои корени на традиционното,разбирано обаче в по-друга насока от общоприеторто схващане за традицията. За нея самата категория традиция не е еднороднаи не константна величина: тя се раяздробява и услужнява. Поетесата решително отхвърля някой от исторически създалите се нейни максими

    Заповядай

  6. #1231
    Голям фен
    Регистриран на
    Aug 2007
    Мнения
    765
    здравейте. понеже ми трябва анализ на стихотворението Вечната - от Елисавета Багряна някой може ли да ми изтегли анализа от това линкче:

    http://download.pomagalo.com/285474/...yana+vechnata/

    благодаря предварително
    Лошо е да си пиян и да няма кой да те подпре, но по-лошо е да си влюбен и да няма кой да те разбере!

  7. #1232
    Голям фен
    Регистриран на
    Nov 2008
    Град
    Варна
    Мнения
    670
    Анализ на стихотворението на Елисавета Багряна “Вечната”


    Всички творби от първата стихосбирка на Багряна- “Вечната и святата” съществуват като напълно самостоятелни, независими една от друга, но проблемно се сливат в единна цялостна система. Коя е тази, която поетесата определя в заглавието като “вечната и святата”: жената, любовта, несломимата жизненост на човешкото съществуване…?
    Привличащото в поезията на Елисавета Багряна е борбата на човека за своето право на живот и щастие. Една жена търси пълната си реализация като личност. Творчеството й е микровселена на желания и пориви. Откровението на жената е фиксирано във времето и отдалечено от него към вечните човешки страсти, неподвластни на векове и години.
    Любовта е вечна като живота.Затова не е от значение собственото име на героинята от стихотворението “Вечната”: “и все едно дали Мария, или Ана е”. Любовта е непрестанното осъществяване на живота. Затова мъртвата- безкръвна, безплътна, безгласна, неподвижна и бездиханна- всъщност не е мъртва. Венчалната халка- символ на безкрая- е предметният израз на безкрайната преданост на жената към този, когото е обичала, и на жертвоготовността й да отдаде всичко в името на своята любов.
    И само ръцете са “навеки скръстени”. Съхранена е вярата във вечното- постоянно умиращо и непрекъснато възстановяващо се- начало на живота. Вечен е кръговратът, който включва в себе си края на един човешки живот и началото на друг. Връзката на майката с нейното дете е неизмерима по святост; тя е неразрушима, така, както е неразрушима връзката на всяка жена със Земята майка:
    Но чувате ли вие писъка невинен
    на рожбата й в люлката съседна?
    Там нейната безсмъртна кръв е минала
    и нейната душа на тоя свят отседнала…
    Основните темпорални пластове са настояще и бъдеще. Времето се характеризира с неопределеност, но определена е неговата посока: от настоящето към бъдещето. Авторката внушава увереност за съхраняване на характерното в потомството: “името”, “очите”, “устните”, “косите”. Родът се осмисля като символ на устойчивостта, той утвърждава своята сила през превратностите на времето. Друга жена- потомка на “незримата”- ще осъществи правото си на любов и свобода.
    Елисавета Багряна преодолява всички времеви паралели. И макар че запазва патриархалното у лирическата си героиня- майчинството- тя преодолява всички пространствени и времеви ограничения. Авторката има реалистично поетично виждане. Езикът й е естествен, освободен от абстрактност; речта й е жива. Стихът се доближава до интонациите на обикновената разговорна реч, но остава силно изразителен и музикален.
    Стихотворението “Вечната” е разделено на две смислово-синтактични части ( 2 куплета от по 10 стиха). В първата строфа картината е статична. С помощта на отрицателни форми е внушена идеята, че тялото е нещо временно, а душата е вечна. Картината започва със смърт, но звученето е оптимистично- пролетта във втората строфа е символ на обновленията, на зараждащия се нов живот. Сякаш отделният човешки живот е кота годишно време- сезоните само се редуват и нищо в кръговрата на природата не се губи, не изчезва безвъзвратно. Мотивът за движение и промяна, който е символен за Багряниното творчество, присъства и в конкретното произведение чрез динамиката във втората строфа. Авторката се опитва да внуши на читателя зрителни и звукови представи с помощта на обръщения, епитети и глаголи. На безмълвието от първия куплет е противопоставен мотивът на втория, на безгласието- писък, на бездиханността- дишането сред пролетни благоухания. На мисълта за отчужденост и самотност от първата строфа контрастира мисълта за сливане на двамата млади във втория сткуплет. Мария или Анна е останала безкръвна, но кръвта й е минала в следващото поколение- дъщеря или внучка- и по този начин е обезсмъртена. Глаголната форма “отседнала”показва, че движението ще продължи и занапред. Анафоричните повторения от първия куплет “и все едно”, “не ще”създават впечатлението за трагичност, но анафоричната употреба на частицата за бъдеще време “ще” вдъхва оптимистичната увереност, че трябва да вярваме в единството на живота и смъртта, в тяхното сливане в постоянно повтаряща се вечност.
    Елисавета Багряна успява да внуши мотива за трайността и повторимостта на събитията в света около нас. Всеки човек е и отделна единица, на която предстои да изчезне от лицето на земята, и образ на нещо по-голямо, неподлежащо на унищожение, което ще се повтори и в бъдеще. Той е “смъртен лик” на безсмъртието, пулсираща клетка, безкрайно малък отрез върху безкрайната спирала на живота.
    15.09.09-денят на най-голямата грешка в живота ми

  8. #1233
    Много спешноооооооооооооооооооо оооооооооооо
    http://zamunda.pomagalo.com/download/90039/
    Ама мн спешноооооооооооооооооооо ооооооооооооооооооооооооо ооо



    Мерси предварително
    So get down move your body,
    Move your body all night long
    So get down move your body,
    Body, body all night long
    So get down move your body,
    Move your body all night long
    Ooh, ooh …



  9. #1234

    Регистриран на
    Mar 2007
    Град
    ..във един измислен свят..
    Мнения
    1 159

  10. #1235
    Дай нещо по което ти го пратя ... защото е 22 страници и ... тука ако го сложа .. ако искаш де

  11. #1236

  12. #1237

    Love is Rare, Life is Strange, Nothing.....Last and People Change

  13. #1238

  14. #1239
    Голям фен
    Регистриран на
    Nov 2008
    Град
    Варна
    Мнения
    670
    „Дон Кихот е мъдрост в безумието и безумие в мъдростта”
    (Мигел де Унамуно)

    Романът „Дон Кихот” на Сервантес е творба, разкриваща прашната, неприветлива и тежка действителност, липсата на щастие в човешкия живот,които създават реална представа за трагичното в късноренесансова Испания.
    Дон Кихот и верния му другар Санчо Панса се движат сред хаоса от противоречия, пътуват и се борят за доброто, докато коментират сблъсъка си с тази трагична действителност, несъответстваща на техните представи за добро и ценно. Въпреки изпитанията, пред които е изправен идалгото, той не изменя на себе си. Чрез на пръв поглед комичните и леко налудничеви идеи и „походи”, от един безумец, той израства пред очите ни,за да достигне до най-висша мъдрост. Това е едно вечно произведение, разкриващо дълбоката мъдрост, плод на страдание и духовен кризис.
    Алонсо Кехана не е като останалите. Той се примирява с трудната, мизерна ситуация, но само привидно. Сред всеобщото безразличие се ражда мотивът за вечната борба, за бунта на човешкото съзнание, което граничи с безумието. Идалгото пожелава с цялата си същност да промени не само своята, но и всеобщата съдба. Светът на добротот не съществува. Той е само един мираж на човешката хуманна мечта. За това говорят красноречиво думите на Дон Кихот: „Приятелю Санчо, знай, че провидението нарочно ме е създало, за да преобразя днешния железен век на злото. Очакват ме големи опасности и подвизи.”
    Овладян от желанието си да стане странстващ рицар, той се се впуска в големи авантюри. Самият той често излиза като жертва от тях, ала всичко това си заслужава-всичко за така жадуваната правда.
    Безличният идалго се превръща в индивидуалност. Нарича себе си Рицарят на Печалния Образ, защото е печален и тъжен светът, срещу който се бори. Всички негови действия носят усещане за лудост. Колкото и мотивиран да е той в речите си, за нас няма как мелниците да са великани, стадото овце-войска, селянките-красиви изящни дами. Виждайки света по този начин, давайки всичко от себе си да ни въвлече в него, той всъщност обрисува себе си като безумец. Именно лудостта е тази,която му дава неуспоримата неуязвимост във всяка една ситуация. Именно затова, той винаги изглежда толкова мотивиран и сигурен в думите и делата си, с които „помага” на останалите.
    И в тази негова лудост се ражда мотивът за доброто и красивото, което за съжаление не се реализира. Липсват му адекватни средства за борба с действителността. Дон Кихот надскача нравствените норми, той не спазва законите, защото той самият е законът. Това е така, защото неговият свят е идеален, прост и възвишен същевременно, а мъдростта, която се поражда от безумието, го превръща в общочовешка ценност.
    В походите му проличава дълбокият му поглед. С помощта на насмешката и лудостта, ще блесне трагичното. Ала неговата лудост е различна лудост-вижда всичко през призмата на идеалното. Думите: „Аз зная кой съм!” са ключови за движението на идалгото сред другите. Той отлично знае какъв е и не се интересува от мнението на другите. Сам си поставя високи цели. Според повечето от нас, той изобщо не е безумец а човешка мярка за доброто.
    Романът започва с разказа за едно битие, в което Алонсо Кехана се променя. Четенето на много рицарски романи води до превръщането му в Дон Кихот. За нас той е мним рицар. Произведението ясно отличава два свята-истинския и Дон-Кихотовия. В неговия има само страдащи и помагащи и точно тук е трагиката. Той не приема действителността, а я променя. За да промени света, трябва да промени първо мисленето на хората. В най-висша степен постига това със Санчо Панса.
    Образите на рицар и оръжиеносец взаимно се допълват. Еднаква е съдбата им, различни са целите им. Ако за Дон Кихот дълг е да помага, то за Санчо цел е неговото оцеляване. Той е прагматикът, ала вярва в красивия свят, поднесен му от господаря му.
    Пред очите ни Санчо търпи промяна. Ние опознаваме героите чрез постъпките им. И въпреки намеренията им, те не винаги помагат. Така в първата „защита”, ясно проличава иронията: „Господин странстващ рицар, ако се случи пак да се срещнем...за Бога, не се застъпвайте за мен”.
    Безбраой са приключенията на идалгото, които всъщност прави, за да прослави родната Ла Манча, и за да се докаже пред „дамата на сърцето”. Това е още един от мотивите в романа-този за любовта:”Тя е, която се бори и побеждава чрез мене, аз пък живея и дищам чрез нея!”. Именно любовта поддържа страстта му към подвизи жива. Той е влюбен в идеала за Дулсинея, а не в образа и. Не са случайни и преувеличенията за нея и възхвалите. Всичко в Дон-Кихотовия свят е възвишено.
    Така е и в мотива за свободата, силно застъпен в романа. Вече са станали вечни думите на Дон Кихот към Санчо Панса: „Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които небесата даряват хората.” Този момент идва не след срещата с алжирските пленници, не след някои от неправдите, с които се среща, а именно след като са се нахранили, наситили. Това е така, понеже само възвишеният ум и мъдростта му могат да породят такива чувства-идалгото добре разбира какво има, и какво си струва да има в живота. В неговя изпълнен с трагизъм и безумни походи живот, подразбира се, че именно свободата ще е най-възвишеното и най-ценното.
    Интересното в романа е, че Санчо Панса осъществява мечтата на Дон Кихот. Учен от най-мъдрия, имащ възможността да наблюдава най-безумния, той става губернатор. За читателя е изумително как този прагматик не се поддава на властта, и най-важното-не забравя от къде е тръгнал. Воден е от максимата, че не произходът прави човека, а действията му.
    Разбира се, за това израстване помагат безценните съвети на Дон Кихот-за почитта към Всевишния, за пътя към опознаване на себе си и най-вече-за добродетелта.
    Следвайки своя господар, неизменяйки на себе си, той стига до извода, че: „ Винаги е по-похвално да направиш добро,отколкото зло.”
    Независимо че си тръгва бит и гладен от Баратария, изказва в откровение почти целият смисъл на този момент: „Гол се родих и гол си отивам. Нито губя, нито печеля”. Защитил нравствените принципи на господаря си, останал верен на себе си, останал човек, заедно с идалгото продължава по пътя на желаното добро.
    И когато в края на живота си Дон Кихот отново се превръща в Алонсо Кехана, рицарският дух не умира заедно с него. Нито пък трагичният свят се подобрява. Остава да живее в този велик роман мотивът за безсмъртната мъдрост на един безумец. Алонсо Кехана не умира от безумието си или от някаква болест-а от мъка по невъзприемащия свят.
    Хуманната цел на”Дон Кихот” е свободата, справедливостта и мъдростта, блеснала сред налудничави идеи. Именно чрез този роман, миражът за доброто и красотата продължава да оживява пред нас и сега. Несъмнено подходът му към промяна на мисленето е налудничев, но той не е луд. Не е голяма лудостта му, а мъдростта, скрита в нея. И това е очевидно. И ако трябва да завърша с нещо, изречено от този мъдрец на всички времена, то е: „ Очевидното остава винаги скрито, именно защото е голямо”.За нас обаче мъдростта му не е скрита, а е голяма.
    15.09.09-денят на най-голямата грешка в живота ми

  15. #1240
    Голям фен
    Регистриран на
    Nov 2008
    Град
    Варна
    Мнения
    670
    Пета глава от повестта „Немили-недраги” е разказ за мъченическата смърт на Странджата. Неговата съдба е пример за мъжество и дълбока, искрена любов към отечеството. Знаменосецът оставя един свещен завет на младия Бръчков - свободата на родината стои над всичко. Описанието на кръчмата в пета глава контрастира силно на това в първа глава и по този начин създава у читателя чувство за самота и тъга. Атмосферата в кръчмата е променена. Огнището, при което са се събирали хъшовете е угаснало. Грижливият знаменосец вече не може да подрежда и да мие съдовете и затова те са покрити с: „дебел пласт прах”. Предишното оживление е заменено от самота и тишина. Авторът умело обрисува предсмъртните мигове на Странджата. Човекът, който е поддържал уюта, давал е на свойте братя по съдба увереност в бъдещето, материална и духовна подкрепа няма повече сили. Картината, която Вазов изобразява е пропита с трагизъм. Смъртта е наоколо и дебне. Усеща се нейната смразяваща студенина.
    В последните дни на Знаменосеца до него остава само Бръчков. Той слуша разказите на стария хъш с благоговение и вижда в него не безпомощният старец, какъвто е в момента Странджата, а славния герой от Балкана. Воден от благородството си и човешкия си дълг, младия Бръчков чувства, че не може да остави този някогашен борец за свобода, без морална подкрепа в предсмъртния му час.
    Писателят майсторски показва мъченичеството на стария хъш. Описанието макар и пестеливо, е изключително силно въздействащо, чрез добре запомнящи се детайли. Смъртната бледост на лицето, „ужасно” хлътналите му очи и „вехтите” потъмнели рани, създават осезаема представа за физическото страдание, за изтощението и за непрекъснатото отпадане на героя. Знаменосецът кашля упорито, „не иска и не може да кусне нищо”. Странджата - някогашния смел хайдутин се е превърнал в сянка. Неговото слабо вече безпомощно тяло, продължава да носи същия великански дух и да мечтае за същия идеал за освобождението на България. Гибелта е близо, ала Странджата не го е страх, той чака „смъртта си като своя гостенка”. Единственото, с което старият хъш не може да се примири,е че умира не в битка за родината, а прикован на легло в чужда страна.
    Главно място в главата е отделена на диалога между Странджата и Бръчков. Читателят затаява дъх пред предсмъртните думи на знаменосеца. Предусещайки смъртта си старият хъш прави равносметка за живота си. Бавно си отива един достоен живот. Героят страда, че другарите му ги няма.Той желае в последния си час да бъде сред тях, защото те са единствените близки, които има. Странджата ги споменава с болка и тъга: „А де са моите другари? Де Македонски? Де Хаджият?”. Странджата не обвинява приятелите си, че са го изоставили въпреки грижите, които е полагал за тях, защото знае, че оцеляването в чужбина е трудно и те не могат да останат при него. Знаменосецът го боли, защото знае, че скоро ще умре безславно: „Ази скоро ще си ида; няма да ме има вече”. Хъшът, който винаги е бил оптимист, сега е обезверен. Думите на Бръчков, че родината няма да забрави своя достоен син, повдигат духа на Странджата. Каква по-голяма награда за един патриот от признанието: „Ти се един герой.” Тези думи натъжават читателя. Защото те припомнят повода за написване на творбата, а именно, че българските управници след Освобождението са забравили своите герои. Авторът отправя своя горчив упрек към хората, които са заличили спомена за светлите възрожденски идеали.
    Вазов пресъздава вълнението на умиращия чрез накъсване на думите: „...благодаря ти... благодаря... че не ме остави”. Възклицанията: „О, отечество!”, „Ах, Бръчков!” внасят едновременно носталгия и романтика в словото на Странджата. Умиращият не може да сдържа своята болка от мизерията: „Аз нямам нищо. Нищо нямам...” Многократното повторение на местоимението „нищо” заостря вниманието към печалната история на хъшовския живот, който обрича достойните синове на България на нищета и мизерия.
    Знаменосецът осъзнава, че до него има един достоен човек и иска да му остави някакъв спомен. Ала Странджата има само „две много скъпи неща”. Желанието му е те да бъдат такава и за Бръчков. Тези реликви са съдържанието и смисъла на героя мъченик. Старият хъш е свършил земният си път, но духът му остава да живее в две светини: „мемоарът, издаден на 1867 година от Революционния комитет” и „къс от вето знаме”. За бездушните егоисти тези предмети не означават нищо, но за Бръчков те са: „Величествени документи!”. Това е кратко безглаголно изречение, което оставя читателя без дъх и носи високата оценка на твореца. Тъжно е възклицанието на Знаменосецът: „Ах, сладка е смъртта за отечеството!”. За истинския патриот няма по-голяма награда от тази да загине за родината. Знаменосецът умира щастлив със съзнанието, че го прави за отечеството. И мъченическата му смърт и мъченическия му живот са в името на отечеството. Предсмъртните думи на Странджата са както бащин завет, така и хайдушка клетва: „Вземи това от мене! Помни Странджата! Умри за България!”. Бръчков трябва да продължи делото, да достигне до мечтания идеал – Освобождението на България.
    В мизерия и самота умира Странджата. Но до самия край той носи у себе си безграничната любов към България. Старият знаменосец остава верен на свещения идеал, на който е посветил живота си. Той умира с мисълта за родината, а заветът му остава ненакърнен, за да го приемат и продължат във времето следващите поколения родолюбиви българи.
    15.09.09-денят на най-голямата грешка в живота ми

  16. #1241
    Голям фен
    Регистриран на
    Nov 2008
    Град
    Варна
    Мнения
    670
    Влиянието на френската революция
    в европейската и световната история
    9. 08. 2006 г.- 17:29
    С разпадането на Франската империя на нейните територии се обособяват три нови държавни обединения. През 843 г. наследниците на Карл Велики създават държавите Германия, Франция и Италия. Те обаче не просъществуват дълго като централизирани държави, тъй като през този период в цяла Европа се наблюдава феодално раздробяване на земите. Този процес се нарича децентрализация. Той е характерен за късното средновековие или феодализма.

    Този процес на децентрализация става причина за разпадането на империята на франките. Тази съдба сполетява по-късно и Германия и Италия, които остават разидинени до 60-те години на 19 век.


    За разлика от тях обаче френските крале успяват да обединят страната. В началото тяхната власт е била минимална само в рамките на техните родови имения, тъй наречения кралски домен. Постепенно кралете започнали да водят политика за присъединяване на все повече земи към своите имения като по този начин отслабвали властта на едрите феодали.

    При владетелите от династиите Валоа и Бурбони в страната започнали процеси на централизация. Естествено това е процес, койта е постигнат с много битки и кръв, но крайна сметка се наложили френските владетели.

    Териториалното обединение обаче завършило при управлението на крал Луи ХІV от династията Бурбон. През прериода неговото властване, той успял да съсредоточи свои ръце изпълнителната, законодателната и съдебната власт. При него френския абсолютизъм достигнал най-голям разцвет. Много от съседните на Франция владетели се стремели да му подражават. Той също успява да се справи със своите преки конкуренти за властта, а именно хугенотите. През 1685 г. отменя Нантския едикт, чрез който се давали определени привилегии. С това си решения кралят отнема привелегиите на хугенотите. Неговото дълго управление е белязано с покровителството на изкуствата. По негово нареждане е бил построен замъка Версай. Той освен меценат е и далновиден държавник.

    Поради неговите качества на велик държавник неговите съвременници го наричат Кралят-слънце. При неговото управление търговията била приоритет на френското правителство, оглавявано от кардинал Мазарини .

    Дългото управление на Луи ХVІ оставя траен отпечатък върху финасовото управление на страната. Въпреки финансовите реформи, които той предприема, те нямат дълготраен резултат, тъй като неговата издръжка и тази на кралския двор постоянно са разорявали кралската хазна.

    След смъртта на Луи ХІV през 1715 г. Франция изпада в дълбока икономическа и политическа криза, която се задълбочава при следващите десетилетия.

    Основните причини за икономическата криза е лошото състояние на френското село и слабата занаятчийска промишленост, а също така и примитивната индустрия.

    Предпоставки за това са неграмотността на голяма част от населението в селските райони. Според английския пътешественик Артур Юнг
    15.09.09-денят на най-голямата грешка в живота ми

  17. #1242
    Голям фен
    Регистриран на
    Nov 2008
    Град
    Варна
    Мнения
    670
    Оценка на външната политика на Луи XІV


    Луи XІV наблюдава, но не участва в управлението на Франция до смъртта на Мазарини през 1661г. От предходните кризисни години Луи разбира, че властта е благо само, когато изцяло ти принадлежи. От този момент в продължение на 54 години Франция ще бъде управлявана от „Краля - Слънце”, който отъждествява собствената си личност с държавата.
    По отношение на външната му политика много фактори сбособстват за запазване на напълно средновековните маниери. Запазват се средновековните характеристики, като религиозността, влиянието на родовото право, личните конфликти и т.н. В сравнение с Холандия и с Англия, Франция не развива толкова силно националните си принципи. Влиянието на първите две сили е по- слабо от френското и затова външната политика на Краля – Слънце е тази , която предизвиква революция в европейските международни отношения. Най- голямото преимущество на Луи XІV е абсолютната му власт в областта на външната политика. Изграденият вътре в страната абсолютизъм на Луи се налага и навън. Той следва една гъвкава, енергична, и в началото целенасочена и последователна политка.
    При възкачването на Луи в областта на външната политика е в сила доктрината на Ришелъо, която прави Франция съюзник на протестантите в Европа срещу останалите католически сили. Тя е въведена през 1635г. и в основата и е поставено превъзходството на държавните интереси над религиозната принадлежност. Кралят обаче внася и някои особено важни промени във френската външнополитическа доктрина, но като цяло в първите години от управлението му продължава доктрината на Ришелъо. Голяма роля в политиката на Луи играят династичните съображения.
    Първата война на Луи XІV е срещу Испания- той пропагандира факта, че е наследник на тъста си Фелипе ІV- испански крал, който управлява в областите Брабант и Ено, където действа т. нар. деволюционно право- владетелят се наследява от най- възрастните си деца, независимо от пола. Френската пропаганда се справя със ситуацията и и показва, че може да играе с династичните принципи.
    В момента, в който става ясно че Карлос ІІ е болен и ще умре пред Луи се откриват два възможни варианта за предаване на обширното наследство на испанската корона. От една страна, чрез съпругата си, той би могъл да претендира за всичките владения на Мадрид , от друга по- добре би било кралят да се съгласи на разделение както настояват Англия и Холандия. Луи започва да действа и в двете възможни направления. Това е доказателство, че той води най- гъвкавата политика. Това , което печели е война (1701-1714г.), най- тежката и изтощтителна за Франция, донесла серия от поражения за армиите и , но все пак потвърдила властта на Бурбоните в Испания. Това е жертва на държавата заради династичните интереси. В тази война Луи XІV се ползва с подкрепата на своя народ, което може да се нарече национална политика.
    Национализмът, стратегическите държавни интереси, както и стремежът към териториално разширение са новите тенденциите във френската политика. Когато през 1688 Конде окупира Франш- Конте, е най- важният факт, от който французите се ръководят е близостта на неговото население с това на кралството. Завладяването на тази област, потвърдено от мирния договор в Неймехен, 1678г. е най- голямият успех на външната политика на Луи XІV.
    Най- дръзкото решение на Луи е опитът му да завладее Холандия през 1672г. Изолирането на холандците , достигането на армията почти до Амстердам е доказателство за това, че Кралят Слънце е искал една от най- богатите европейски държави. Този подход е нов за политикта в тогавашните времена.
    Основната външнополитическа цел на Луи XІV е била постигането на естествените граници на Франция.
    Според Луи войната се печели по лесно, когато не се води на френска територия. Той слага край на воюването чрез походи. Френската армия се придържа към плътен натиск и затова постига значителни резултати.
    Основната доктрина на Луи е да работи за хегемонията на Франция. Той пренебрегва баланса на силите, когато е силен, но настоява за запазване на равновесието, когато то се нарушава не в негова полза.Когато Уилям ІІІ става крал на Англия и удвоява силите си кралят протестира срещу нарушението на баланса. Той реагира на австрийските успехи в Унгария и на Балканите, които разпростират властта на Хабсбургите на над повече от 300 000 кв км новозавладени земи. Луи обаче настоява за баланс на политическото пространсвто чрез придобивки за Франция и поради тази причина започва войната от 1688г.
    През 1672г. пък бърза да унищтожи Холандия. Възможностите на Фразнция го изненадват така,че той все по- уверено приема войните, докато в началото на XVІІІ век не е изненадан от пораженията на армиите си.
    Според мен от кратките неща споменати до тук могат да се извлекат няколко основни изводи за външната политка на Луи XІV.
    Чрез своите външнополитически инициативи кралят осъществява прехода от средновековието към модерното възприемане на международните отношения.
    В спечелването на войните -като средсто за продължение на политиката, той вижда условие за собствената си слава и величие.
    Именно по времето на Луй Френската монархия достига апогея на своята слава. Не бива обаче да се забравят последствията от изтощтителните войни, които страната води в продължение на 32 години , отразили се пагубно върху финансовото й състояние.
    15.09.09-денят на най-голямата грешка в живота ми

  18. #1243
    Голям фен
    Регистриран на
    Nov 2008
    Град
    Варна
    Мнения
    670
    Франция- абсолютната
    монахия
    Същност на абсолютизма
    Докато Англия залагала на местното самоуправление и на ограничената монархия, Франция предложила друг път за модернизация на държавата и обществото- пътят на абсолютната монархия. Тази тенденция започнала още при управлението на Ришельо и се обославяла от различните географски дадености и традиции на страната. Голямата територия и многоброиното население на Франция, както и дълбоко вкоренените традиции на провинциалния сепаратизъм изисквали налагане на силна, централизирана кралска власт. Френския абсолютизъм израснал в/у победата на центъра над провинциалната аристократична опозиция. Владетелят нямал голям избор: или трябвало да се подчини на силните аристокраъични семейства и да стане тяхна марионетка или да ги обезличи, превръщаики ги в декоративни фигури без реална власт и влияние.
    Тази задача била блестящо решена от Луи XIV (1638- 1715). Той използвал умело йеланието на аристокрацията за титли, постове и служби, за да я направлява и съсредоточи в свои ръце нишки на властта. “Благородниците на шпагата”(старата наследствена аристокрация) били препятствие за централизирания контрол, но за да поддържат високия си стандарт на живод и лнкс, те разчитали на кралските пенсии и служби. ЛуиXIV превърнал своя дворец в център на социалния живит на аристокрацията, където тя водела празно съществъване около особата на краля (1). След 1682г. Новата кралска резиденция във Версай станала средище на краля и център на политическата власт в страната. През 1673г. Кралят отнел на парламентите (за разлика от Англия, където имало само един парламени, във Франция те били 13 и изпълнявали ролята на провинциални съдилища) правото да регистрират кралските решния и по този начин ги обезличил напълно. Максимата, която движела Луи XIV, била “Държавата- това съм аз”(2).
    Тази система имала и своите недостатъци. Заради подкрепата, ковто оказвала на краля, привилегированите съсловия(дъховници и благородници) били освободени от данаци, което прехвърляло цялата издръшка на системата в/у т.нар. трето съсловие. Нуждите на двореца от пари водели до широка продажба на служби. Бюрокрацията станала грамадна, тромава и неуправляема Най- големия недостатък на тази система бил, че тя функционирала успешно под вещото ръководство на блестящи държавници от типа на Луи XIV, но била напълно безпомощна под управлението на бездарни или безлични владетели.
    Раформите на “кралят слънце”
    В гиганската задача по превръщането на Франция в модерна държава ЛуиXIV бил подпомогнат от своите министри, сред които се откроявали икономистът Колбер (3) и военния император Лавоа . Под вещото ръководство на Колбер френската икономика постигнала големи успехи. Били приети част от вътрешните митнически граница и с държавна помощ се организирали големи манифактури за произвотство на порцелан, коприна и стъкло(4,5). За първи път държавната намеса в икономиката била основана в/у една сравнително строина икономическа теория- меркантилизма. Меркантилистите се интересували на първо място от придобиването на повече злато и сребро, без наличието на които нито една страна през XVII в. не можела да се чуства незавиеима и силна.Според тях успешна икономическа политика трябвало да се стреми към запазване на зенните метали в рамките на страната и към ужеличавана на износа при драстично ограничение на вноса.
    Френското столетие
    Съвременниците наричат времето на ЛуиXIV “великата епоха”, в която Франция диктувала модата в литературата, обществената мисъл, изкуствата, образованието и маниерите. Френският език станал езикат на доброто общество в цяла Европа. Самата държава организирала “производството” на изку.ство като неделима част от системата на абсолютизма, ковто прониквала във всички сфери на обществото и се опитвала да направлява всичко “от горе”.
    Въпреки това в полето на културата Франция показала най- добрите постийения на своя гений от този период. Комедиографът Жан- Батист Молиер (1622-1673) с особено внимание се концентрирал в/ у проблемите на обществото. В своята комедия “Тартюф” той осмивал неоправданите и глупави аристократични претенции на забогатели боржоа, а в произведения като “Мизантроп” и “Бнржоата благородник” критикувал едновременно и придворните, които живеели семо за церемониите от кралския кръг, и буржоата, чиято единствена цел била да напуснат смисленото си съществуване и да получат титла, осигуряваща достъп до дворцовите кръгове.
    Редом с Молиер в полето на литературата сиаели имената на Лафонтен, Расин, Лабрюлер, Босюе, Корней и други творци, представители на класицизма. Вдахновени от клаеическата груко-римска древност, те създавали произведения, отличаващи се със строга композиция, усет за точна мяра, чистота и финес на стила.
    В изобразителното изкуство най- изявения представител на френския бароков класицизъм бил Никола Пусен (1594-1655), които поставял ударение на величието и класическата красота (6). В областта на архитектурата класицизмът също доминирал с чисти линии, строги пропорции и уравновесена геометрична композиция.
    Впечатляваща елегантност станала отличителен белег на френската архитектура от епохата на ЛуиXIV. Най- значимият паметник на тези достижения си остава дворцовия комплекс във Версай. Почти всички талантливи френски архитекти от този периот работели в/ у построяването на това красиво убежище, в коеко дворът се преместил официално през 1682г. Модата на версайската култура прехвърлила границита на Франция. Посланици и посетители на двора отнасяли в своите страни навините за френските церемонии, пиеси и опери, декорации и градини, строежи и музикални представления.
    В цяла Европа крале и придворни започнали да имитират Версай. Това бил безпорно векът, в които стилът, изкуството и вкусът на Франция доминирали европейската цивилизация. меркантилизъм- икономическа теория, основана на държавен контрол в/у ценните метали, преобладаване на износа над вноса и държавно подпомагане на индустрията;
    барок- стил в изкуството, пополярен през XVII в., отличаващ се с необичайни форми, бляскавост и претрупани орнаменти;
    класицизъм- направление в литературата, живописа и архитектурата, което се вдухнавявало от сюжети и теми, почерпени от класческата древност;

    Гласът на историята


    1. Луиза дьо ла Валиер(1644-1710), една от първите фаворитки на крал Луи XIV, родила му две деца.

    2. Ролята на владетеля
    Бог установява кралете като свой министри и чрез тях царува над народите. Чрез тях той управлявал своята империя. Кралския трон не е трон на човека, а трон на самия Бог. От всичко това се вижда, че личността на краля е свещенна и да се посяга с/у нея е светотатство. Следователно има нещо от религията в оважението, което отдаваме на владетеля. Само Бог може да съди за техните преценки и ьа тяхната личност. […]Владетеля като владетел не бива да бъде смятан за частно лице, а за обществена персона, въплащяваща цялата държава;волята на целия народ е включена в неговата воля. Така както цялото съвършенство и сила са обединени в Бога, така и цвлата сила на отделните индивиди е обединена в особата на владетеля.
    Из “Политика, извлечена
    От Светото писание” от епископ
    Босюе, 1678-1709г.

    3.Жан- Батист Колбер (1619-1683)
    Именит френски държавник от епохата на абсолютизма с голяма заслуга за реформирането на френската икономика. Смя-та се за един от основоположниците на меркантилизма, чиято цел била постигане на по- високи държавни доходи и несависима от вноса икономика. Роден е в Реймс. През 1669г. Бил назначен за държавен секретар по морските въпроси и имал заслуги за изграждането на мрежа от канали и удобни пристонища. Днес се смята за един от най- значимите държавници във френската история. “Търговските компании, това са армиите на краля. “ – бил неговия девис.

    4.Кралската политика за стимолиране на производството
    Искаме да ви информирама, че сме заделили за сметка на държавното съкровище 1 млн. Ливри годишно за стимолиране на манифактуристите и за ускоряване на корабоплаването[…];че работим непрестанно за премахването на митническите прегради по плавателните реки;че сме отделили вече над 1 млн. ливри за поправяне на обществените пътища; че ще помогнем с пари от кралското съкровище всеки, който възстанови старата манифактура или открие нова; че сме разпоредили на всички наши посланици при съюзните ни владетели да положат усилия за възстановяване на правосъдие във всички случаи, в които има замесени наши търговци, и да им осигурят търговска свобода; че всички търговци по море, които закупят кораби или построят нови такива, ще получат от Нас субсидия за всеки тон стока, които изнесът или внесът […]
    Из писмо на Луи XIV до
    жителите на Марсилия от 26 август 1664 г.

    5. Привилегии, дадени от френския крал на манифактуристи
    Като искаме да се отнесем благосклонно с г-н Ван Робе и чрез неговия пример да привлечем тези от чужденците, които се отнасят с накаква манифактура [...], Ние му позволяваме да дойде и се установи в град Абевил с 50 работници холандци и да открие манифактура за платно […] с 30 стана. Ние искаме той и неговите съдружници и работници да бъдат уважавани французи; Ние го освобождаваме от всякакви данъци; Ние им позволяваме да продължат да изповядват своята т.нар. реформирана религия (протестантска); Ние заповядваме да им бъдат платени в брой 12 000 ливри за предприемачески стимул и 12 000 ливри за всеки стан, който монтират през първите 3 години [...]; Ние забраняваме на всяко друго лице да имитира или подправя запазената марка на тези платна в продължение на 20 години, както и да разполага подобни станове в града и на 10 левги от неговата околност.
    Из писмо на Луи XIV
    До манифактуриста Ван Робе, 1665 г.
    15.09.09-денят на най-голямата грешка в живота ми

  19. #1244
    Голям фен
    Регистриран на
    Nov 2008
    Град
    Варна
    Мнения
    670
    1. ПРЕДМЕТ И МЕТОДИ НА ОБЩАТА ТЕОРИЯ НА ПРАВОТО
    2. ОТП В СИСТЕМАТА НА ЮРИДИЧЕСКИТЕ НАУКИ

    ОТП възниква преди 150г. Свързва се с името на Емануил Кант. Юридическият императив може да формулираме така: „Свободата на всеки се простира дотам, където започва свободата на другия!”. ОТП има методологическо значение спрямо останалите правни дисциплини. Методологическата роля се извежда на 2 основания:
    1) изработва основните понятия и категории и основните принципи
    2) определя предметното съдържание на останалите правни дисциплини, тъй като се занимава с основния въпрос – правното регулиране на общ. отношения
    Под предмет на правното регулиране се разбира х-ра на обществените отношения; същността на фактическите обществени отношения . От тази гледна точка не всички общ. отношения подлежат на правно регулиране. Извън кръга остават отношенията, свързани с вярата, приятелството, най-интимните отношения в човешкия живот. Предметното съдържание на всички правни дисциплини, анализирано и поднесено по научен път от ОТП, намира своето правно отразяване в конституциите на съвременните държави. Конституцията е нормативен акт, който очертава рамките на общ. отношения, предмет на правното регулиране. Тя очертава структурата на правната система. Парадигмата (образеца) на всяка система очертава и метода на правното регулиране – начините, приомите, с помощта на които правото въздейства върху съзнанието, а чрез него върху волята а оттам и върху регулираните от правото обществени отношения. Предметното съдържание на ОТП чрез може да се изведе и чрез терминологичен анализ на термина право. В него има троен смисъл:
    1) формулирано от компетентен държавен орган правило за поведение; система от правни норми, формулирани от държавата, служеща за регулиране на обществените отношения – изразява се с позитивното право (действащото в дадено общество в даден момент момент законодателство)
    2) субективно право – отразената в позитивното право възможност на всеки индивид да има определено поведение, да осъществява определена дейност, насочени към достигане на определени блага от материален или духовен характер, с помощта на които правните субекти задоволяват своите потребности и интереси. Необходимостта от субективните права като самостоятелно правно явление се проявява на фазата на тяхното осъществяване
    3) разглеждане на правото като наука

    ОТП се занимава с позитивното право, основните понятия, категории и принципи. Разбира се в предметното съдържание на ОТП се включват различни съотношения между ПП и СП; м/у СП и държавата. Правната действителност (В. Ганев) включва различни правни явления.. ОТП се занимава със системата на действащото законодателство, разкривайки структурата на правната система. Тя има 2 нива – макро и микро ниво. На макрониво структурата на правото се проявява като съвкупност от дялове – публичното, частното, вътрешното, международното, материалното и процесуалното право. Микроструктурата включва подразделенията на правото на отрасли, институти и отделни правни норми. В предметното съдържание на ОТП влизат юридическите факти – фактите, от социалната и природна действителност, с проявлението на които правото свързва настъпването на определени правни последици. В предметното съдържание на ОТП влизат още и тъкмо тези правни последици, каквито са субективните права и юридическите задължения, които се реализират в или извън правните отношения. Освен това като елементи на правната действителност влизат и правонарушението и юридическата отговорност, защото ОТП като наука разглежда не само фактите на правомерно поведение, но и всички деяния, които по своя характер са противоправни и виновно-извършени. Колкото до юрид. отг., тя се свежда до 1 специфична система от правни отношения в рамките на която се реализира санкцията (формата на държавна принуда, която се осъществява заради извършено правонарушение/я).
    ОТП е позитивно-правна наука, която има за предмет изучаването на правото като елемент от нормативната система на обществото. Държавата е единствен монополист на психическа и физическа принуда, но те също са регулирани. Държавата е монополист на насилието, има право да го употребява. Идеята принадлежи на социолога Макс Вебер. Голямата връзка, предмет на анализ на ОТП, е тази между правото и държавата – връзка на единство и взаимодействие, защото те не са в причинно-следствена връзка, а на функционална зависимост. Конституцията изисква приемането на властта от управляваните чрез правото. Правото придобива своя формален и институционален характер, като държавата участва във формулирането и формирането му. Правото е свързано с появата на държавата. Обществото чрез държавата формулира правните норми. То предоставя на компетентните държавни органи формирането и формулирането на правото. Така се появява правния нормативен акт. Проблемът с възникването на правото рефлектира върху източниците правото. Има 3 нива на проявление на правото.

    3. ПОНЯТИЕ И СЪЩНОСТ НА ПРАВОТО
    4. ПРАВО И ДЪРЖАВА, ПРАВО И СПРАВЕДЛИВОСТ, ПРАВО И ПРИНУДА

    За да се достигне до същността на правото (основния въпрос в предметното съдържание на ОТП) има 2 подхода – естествено-правен и позитивно право.
    Естествено-правния подход свежда същността на правото до отделните възможности, до отделните права, наречени естествени, с които човек се ражда и които са неотменяеми. Те не зависят от държавата, не са формулирани и дарени от нея. Те разкриват биосоциалната същност на човека, която не зависи от държавата и е свободна и автономна. Държавата има една цел – да гарантира тези естествени права. Постепенно тази школа достига до разграничаване на два вида естествени права. В началото се говори за права на личността (Аристотел), а по-късно в средата на XXв. се споменават права на човека и права на гражданина. Тъкмо правата на човека са тези неотменяеми естествени права (право на живот, свобода, информация и т.н.) Другите права – гражданските, разкриват друга характеристика – политикоправна принадлежност към съответната държава. От тази гледна точка всяка държава изработва каталог от права; формулира тези права.
    Позитивно-правния подход свежда правото до креация на държавата. Това направление не изследва метаюридическите основания за възникването и същността на правото. Позитивното право се свежда до система от правни норми, установени и/или санкционирани от държавата и чиято цел е регулирането на обществените отношения, съобразно общообществената нормативна уредба. Двете школи са били в тотално отричане до 3 етапа – конституцията на САЩ, всеобщата декларация за правата на човека във Франция. В момента основните права на личността са изведени на преден план в съвремените конституции. В крайна сметка ние ще изследваме позитивното право.

    Позитивното право е съвкупност от общи правила за поведение (правни норми), установени от държава, чрез които се регулират обществените отношения. Регулирането чрез правото се извършва като на участниците в тези отношения се възлагат субективни права и юридически задължения. Това определение разкрива 2 бития на правото – социално и нормативно. Социалното битие се извежда от отношението му с обществените отношения. От тази гледна точка правото идва да закрепи по определение обществените фактически отношения като същевременно следва да даде простор в развитието на тези отношения.
    Правото регулира най-важните обществени отношения в 4те сфери на обществения живот – икономическата, социалната, духовната и политическата. Нормативното битие на правото свежда неговата същност до отношението право-правило. От тази гледна точка правото се явява като императив, съставен от два елемента: Определено условие, при проявлението на което се проявява правило за поведение. Така погледнато нормативното битие на правото представлява логически силогизъм.
    ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ПРАВОТО
    Правото е система, цялотостно образувание от ПН, а не безразборен комплекс от норми. Това че правото е система идва да разкрие две групи взаимозависимости. От една страна това са връзките по вертикала. От тази гледна точка правото е система, подчинена на метода на субординацията. Тази йерархичност следва юридическата сила на отделните разпоредби – тя зависи от характера на общ. отнош., предмет на правното регулиране и мястото на държавния орган, който ги приема в механизма на държавната власт. В най-завършен вид йерархичната същност на правото е разкрита от Ханс Гелзен („Чистото учение за правото”. Според него правото е пирамида.
    От друга това са връзките по хоризонтала – характеризират се с хармоничност между отделните елементи на правната система. Не трябва да са вътрешнопротиворечиви.
    Друга черта, която разкрива системата на правото е формалната му определеност. От тази гледна точка правото се различава от останалите социални регулатори – обичай, морал и т.н. Формалната определеност на правото се извежда от начините, по които то възниква. Нормативното битие е или нормативен акт или юридически прецедент. Формалната определеност е свързана и с друга х-ка на правото – институционалния характер. Ако един нормативен акт е творение на некомпетентен държавен орган, този акт е нищожен. Подзаконови нормативни актове могат да бъдат приети само от органите на изпълнителната власт.
    Правото има принудителен характер, като принудата се проявява на две нива. Вътрешно присъщо - правото е територия на принуда, тъй като то съдържа в себе си определена мярка на свободата. В този смисъл то ограничава нашата свобода. Само нарушаването на правни норми води до реализиране на държавна принуда. Тази външна принуда има субсидиарен характер и се появява само тогава, когато правната повеля не се спазва съзнателно (виновно) и когато неспазването води до увреждане на нечии права или пропусната полза . При вина+вреда държавата следва да осъществи принуда. Принудата е правно определена и действа в рамките на правото. Правомощията са изчерпателно посочени в нормативните норми.
    Правото може да се сведе до правило. Правилото се формулира чрез категории – субективно право и юридически задължение, между които съществува корелативна връзка. Помежду си са като огледален образ. Правото регулира обществените отношения чрез предоставяне на субективни права и чъзлагане на юридически задължения на участниците в тях.
    Установяване на позитивното право – държавата формулира правила за поведение за първи път – най-разпространената форма на възникване на правото. Държавата може да превърне в правни и други видове социални норми – вторично право.
    Правото има три функции (начини, по които въздейства върху съзнанието, чрез него върху волята и поведението):
    1) отражателна – закрепва определен тип обществени отношения, дава своята оценка
    2) регулираща – правото трябва да регламентира поведението. Свежда се до предоставяне на субективни права и възлагане на юридически задължения на участниците във фактическите обществени отношения
    3) защитна – от неправомерни посегателства. Фокусират се връзките и взаимодействието между право и държава
    Връзка между същност и функции – всяко изменение в същността води до изменение във функциите

    5. ПОНЯТИЕ И ВИДОВЕ ИЗТОЧНИЦИ НА ПРАВОТО

    Това са формите, в които се обективира общообществената нормативна воля; формите, в които съществува и се реализира позитивното право. Съществуват две основни х-ки на ИП:
    1) валиден източник - той трябва да е валиден/действащ/да не е отменен; действа до момента на неговата изрична отмяна, която се съдържа в самия нов акт
    2) юридическа сила -трябва да бъде приет от компетентен държавен орган в рамките на неговите правомощия
    Втората характеристика на всеки източник е юридическата сила, която определя мястото му в йерархията. Юридическата сила се определя от два фактора: 1 – характера на обществените отношения, които се регулират от този източник и др.

    ВИДОВО РАЗНООБРАЗИЕ НА ИЗТОЧНИЦИТЕ НА ПРАВОТО
    Те биват спонтанно възникнали и институционално възникнали.
    1) правният обичай съдържа спонтанно възникнала норма, но в резултат на един и същи тип поведение в рамките на едни житейски ситуации за продължителен период от време
    2) институционалните източници са свързани с правотворческата функция на държавата. Видовото разнообразие е огромно

    Има три основни семейства правни системи, въпреки че първите две клонят към унифициране:
    1) Англо-саксонска правна система (Великобритания, Нова Зеландия, САЩ) – в нея основния източник на правото е правният прецедент – прецедентно право. Той е присъда или решение във връзка с определен спор между две страни, конкретен казус, като присъдата/решението впоследствие служат за нормативна основа за решаване на сходни житейски ситуации. В зависимост от субекта, който приема прецедентите биват – съдебни или административни съществуват присъда (наказателни дела) и решение (граждански дела). Съдопроизводството бива дву- или три-инстанционно.Всеки един от тези съдилища може да приема прецеденти, но с техния прецедент могат да се задължават съдилища от същия ранг или нисшестоящ. Характеризира се с липсата на писана конституция.
    2) Континентална правна система – възниква в римската империя. Основен източник на правото е правния нормативен акт, продукт на законодателната власт. На второ място се характеризира с писана конституция, която осветява съвремената национална държава. Правният нормативен акт е родово понятие с две характерни черти:
    А) от гледна точка на неговата форма – писмено-документален
    Б) има официален характер, защото е приет от компетентен държавен орган в рамките на неговите правомощия

    ВИДОВНО РАЗНООБРАЗИЕ НА ПРАВНИТЕ НОРМАТИВНИ АКТОВЕ
    1) надзаконови – конституцията и международните договори
    2) законови – закони, с които се изменят и допълват отделни разпоредби на конституцията; кодекси; обикновени закони
    3) подзаконови – актове на изпълнителната власт, МС, министри, на общинските съвети

    В момента двете системи не са толкова различни. Съществува трайна тенденция към унифициране .Тази тенденция е институционално осъществена в правота на ЕС.

    ПРАВНИЯТ НОРМАТИВЕН АКТ
    Той от своя страна е родово понятие. Включва множество видове източници на правото. Всички те носят двете му характеристики – има писмено-документална форма и винаги се приема и влиза в сила по определена процедура. Той е основният и най-важен юридически акт. Успоредно с него като нормативно битие на правото съществуват още актовете на правоприлагане, наричани още „индивидуални актове”, защото не съдържат правни норми, а единствено индивидуални предписания. Тези актове се приемат от редица държавни органи, но най-вече от административните – МС, отделните министри, областните управители и други. Освен ПрНА и актовете по правоприлагане третият вид юридически актове са актовете по индивидуално регулиране на обществените отношения (договори) – не международните, а между местни физически или юридически лица. Чрез тях те се споразумяват относно престиране на благо/услуга срещу определено възнаграждение. ПрНА е носещата конструкция на цялостното нормативно бити. Ако другите актове му противоречат, те са недействителни/нищожни. Има три вида нормативни актове.

    6. КОНСТИТУЦИЯТА КАТО ИЗТОЧНИК НА ПРАВОТО

    Основен източник на правото е конституцията. Всички други юридически актове трябва да бъдат съобразени с нейните изисквания. Тя е основен източник, защото:
    1) регулира най-съществените обществени отношения в четирите сфери на общ. живот
    2) извежда на преден план основните права на личността в тяхното разнообразие. Те биват права на човека и права на гражданина. Първите са естествените права на личността (разкриват биосоциалната същност на човека). Вторите разкриват политико-правната принадлежност на едно лице към дадена държава.
    3) определя формата на държавно управление, която от своя страна е основен фактор при разпределение на правотворческите функции на държавата
    4) определя формата на държавното устройство – административното деление
    5) определя правомощията на държавните органи (централни и местни) на принципа на разделение на властите
    6) притежава висша юридическа сила и непосредствено действие на конституционните норми

    7. МЕЖДУНАРОДНИТЕ ДОГОВОРИ КАТО ИЗТОЧНИК НА ПРАВОТО

    След конституцията по юридическа сила са международните договри, които се сключват по конституционен ред, ратифицирани със закон от Народното Събрание и обнародвани в Държавен вестник. Така те стават част от вътрешното законодателство. При противоречие между вътрешното право и международните договори, предимство/примат имат последните. Всички останали източници на правото трябва да се съобразяват с международните договори. Особено актуално е мястото им в момента във връзка с приемането ни в Европейския съюз.

    8. ЗАКОНЪТ КАТО ИЗТОЧНИК НА ПРАВОТО. ВИДОВЕ ЗАКОНИ

    1) Законите, с които се отменят, изменят или допълват отделни разпоредби на конституцията – за да влезе в сила закона за него трябва да се гласували
    15.09.09-денят на най-голямата грешка в живота ми

  20. #1245
    http://download.pomagalo.com/85329/d...+biznesa/?po=5

    това ми трябва за утре..дано успеете до довечера за да мога да го препиша
    ...БъДеТе Себе Си, ЗаЩотО ВсичКо, кОеТО се ПовТаря ГуБи СвОя ЧаР...

  21. #1246
    Голям фен
    Регистриран на
    Nov 2008
    Град
    Варна
    Мнения
    670
    Доверието или подозрителността е печеливша стратегия в бизнеса



    Подозрителността е водеща стратегия в бизнеса . Бизнеса си е бизнес . Едно от важните правила е да не допускаме подчинените близо до себе си . Не бива да се доверяваме наивно на никого , защото всеки би се опитал да ни излъже или да ни измами , за да ни измести или да изкара пари от това . Не бива разсъждаваме като деца и да вземаме всичко за чиста монета , а всичко трябва да обмисляме , защото винаги може да бадем излъгани или подведени . Доверието не се дава на всеки , а само на този който го заслужава и който се е доказал . Но винаги трябва да си имаме едно на ум , защото почти винаги предателите са тези които ние смятаме за приятели и в които сме убедени , че никога не биха ни предали , както гласи една поговорка „ Не се пази от враговете , а от приятелите които са до теб ” . Защото от враговете можеш да очакваш постъпка в твоя вреда и си подготвен за това , а на приятеля се доверяваш , споделяш и не се съмняваш в него за подобно нещо . Доверието си можем да дадем на някого който е зависим от нас и ние да не бъдем предадени и да сме добре . Но към всички трябва да сме подозрителни и предпазливи и най – вече предпазливи за да сме в очакване , че може да бъдем измамени . На никой не трябва да се доверяваме напълно , има неща които никой не бива да знае , например такива от които ни зависи бизнеса . В бизнеса всичко лично . Трябва да не се съобразяваме с нищо и да се стремим да печелим повече и повече. Защото както знаем поговорката ” Колкото и далеч да си стигнал спреш ли другите ще те смачкат . В океана на бизнеса е пълно с акули , има правила , можеш да бъдеш поведен по течението и да загубиш всичко , но и може да спечелиш много . Рецептата на успеха е най – вече опита в дадена насока , но не и на последно място правилната преценка на нещата . Винаги трябва да сме готови за обрат на нещата и за изненади , защото те никога не са изключени и невъзможни . Винаги трябва да сме подготвени за всичко с резервен вариант . Но не е лошо и да се рискува ,но предпазливо , защото там може да се крие съкровище , но и змии . Няма бизнесмени цял живот играли на сигурно и да са постигнали много голям успех , защото в дъното на мътната вода може да се крие съкровище , големия успех в живота ни , но и края на бизнеса ни фалита . Но до колко трябва да се доверяваме на интуицията си или още шестото си чувство , това е наш избор и решение . Лесно спечелените пари могат да бъдат загубени много лесно , но това важи и за парите спечелени с много труд и пот на челото . Възможно е винаги да стане преврат на нещата и да загубиш много за секунда или да спечелиш много . Затова е добре да сме мнителни към всеки , за да не направим грешна стъпка от която да зависи целия ни бизнес и това което сме градили с години да го изгубим за секунда . Всички наши стъпки и решения трябва да се обмислят внимателно . В тази среда няма приятели или това са 1% на 100 . Дори и преди това да сме били големи приятели с даден човек , когато вече сте съдружници или имате общ бизнес или общи интереси хората се променят и се превръщат в егоисти , като стават алчни за пари . За това по принцип хората гледат да не взимат роднини и близки на работа , нито пък да правят общ бизнес , защото по принцип съдружниците накрая се разделят и се скарват заради бизнеса . В бизнеса никои зависим от това ти да си зле и по този начин той да изкарва повече пари не би тръгнал да ти помага когато си паднал . Би ти помогнал само някой които на когото се засягат личните интереси и някой който от цялата работа ще има лична облага . Затова трябва да сме много хитри в тази сфера , за да знаем на кога ние самите да помогнем ако има нужда от нас и от кого ние бихме имали изгода . Но не бива в никакъв случай да ставаме алчни и да мислим само за пари , не бива никога да забравяме приятелите си когато сме на върха на успеха и хората които са ни помогнали по пътя . Не бива да се надуваме докато се изкачваме по планината на успеха и да се държим лошо с хората които срещаме по пътя защото имаме повече пари , по – успели сме или каквото и да било . Защото ако паднем , от което никой не е застрахован , на връщане ще срещнем същите тези хора и тогава те може да са стигнали по далеч от нас самите където сме били . И може точно тези хора или човек с който сме се отнесли зле да е единствения човек който може да ни помогне да се изправим на крака и отново да тръгнем да се изкачваме по високата и стръмна планина на успеха . Колкото и далеч да сме стигнали в бизнеса и колкото и да сме богати , не трябва да се променяме никога и да се държим зле с хората които не са от нашата среда , защото по този начин ще загубим приятелите си и хората , които ни уважават и държат на нас . Защото всички сме хора независимо дали сме бедни или богати . И това няма значение за да съществува приятелство между хората . Защото хората не се оценят по това дали са богати за да бъдат двама човека приятели , а по това дали държат един на друг .
    15.09.09-денят на най-голямата грешка в живота ми

  22. #1247
    Бях на 7-8 г. когато живях срещо лудницата,дойдоха 10-11г. и вече живея срещо нас!

  23. #1248
    Здравеите! Обра6там се към вас с молбата ако може някои от вас до утре (01.12.2009 )да ми изпрати интерпретативро сачинение на тема "Вълненията на лирическия Аз , разкрити в стихотворението "Да се завърнеш в бащината къща"на Димчо Дебелянов "

    МНОГО ВИ СЕ МОЛЯ ТОВА МИ Е ЗА КЛАСНА А ЗА ПРАВ ПАТ МИ СЕ НАЛАГА ДА ПИША ЛИТЕРАТУРНОИНТЕРПРЕТАТИВН О САЧИНЕНИЕ


    ИСКАМ САМО ДА ВИДЯ КАК СЕ ПИШЕ И САМА ЩЕ СИ ГО НАПИША


    \/ \/ \/ \/ \/ \/ \/ \/ \/ \/ \/

  24. #1249
    Ами , много лесно имаш - увод , теза , доказателствена част и заключение (някои казват тезата + док.част = изложение).Просто напиши някъде и чичко google ще те просветли.Другото е просто си кажи, че ти трябва за да има откъде да препишеш на класното , което пък ме кара да си мисля къде отива младото поколение когато не може да изрази теза и да я обоснове...

  25. #1250
    Бях на 7-8 г. когато живях срещо лудницата,дойдоха 10-11г. и вече живея срещо нас!

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си