Отговор в тема
Първоначално написано от imymoon
СЪМНЕНИЕТО – ВИСША ФОРМА НА ДОВЕРИЕ
Човешката култура разчита на определени правила и норми, гради се на базата на устойчиви принципи и изпитва нуждата от твърди критерии. Те ни дават сигурност и определят границите на нашето поведение и полезни действия. Нормите и правилата не винаги са предимство, защото могат да се явят пречка за по-нататъшното развитие на човечеството. Това е така, защото не винаги нашите преценки се оказват верни и няма окончателни истини в света. Особено в днешно време, когато животът е толкова динамичен и всичко принадлежи на непрекъсната промяна и развитие, се убеждаваме, че и ние, и нашите възгледи трябва да се обновяват и нагаждат към действителността.
Именно затова и съмнението е важен житейски принцип. То поддържа нашата активност, кара ни да подлагаме на проверка себе си и другите и така ни води към развитие и усъвършенстване. Съмнението означава да не се доверяваш на очевидните истини и да не разчиташ на „бързите” решения, а да се отнасяш отговорно към собствените си действия. Благодарение на тази „недоверчивост” на човешката природа много от изследователите са достигнали до своите научни открития и са спомогнали за прогреса на човечеството.
Разбира се, съмнението не означава да подлагаш на изпитание и проверка всичко, което срещнеш по пътя си. Или както е казал Буда: „Съмнявай се във всичко, накрая се усъмни и в самото съмнение”. To е по-скоро форма на активно поведение, на такова отношение към света, което държи будно вниманието ти към основанията и принципите на устройство на реалността. То е начин да вървиш напред, разширявайки своите хоризонти и гледната си точка към познатото. Съмнението като житейски принцип е свързано с активното участие на човека при изграждането и обновяването на света. То е път към прогреса на човечеството.
Какво всъщност е съмнението? Двигател на човешкото размишление или поробващо ни чувство? Съмнение има, когато подложим нещо под въпрос, когато липсва сигурност в правилността или истиността на нещото.Истината е това, което цял живот търсим. Тя е различна за всеки и не всеки я открива, но е безспорно нейното търсене. „За да открием истината, е нужно поне веднъж в живота си да подложим всичко на съмнение, доколкото това е възможно”- това са най-мъдрите слова, изречени някога от Декарт. Но в народопсихологията на българина се прокрадва едно постоянно търсене и постоянно съмнение, което се провокира от цялата действителност наоколо.
Може ли човек да вярва на всичко или трябва да се съмнява? Да поставя ли под въпрос всяка една дума или да се доверява на всичко? Съмнението често пъти е лош съветник и води до загуба на доверие между приятели или до пълно безверие дори в себе си. Чрез съмнението човек си задава хиляди въпроси, логически свързва отговорите им и достига до извод, които приема за истина.
Като житейски принцип съмнението е играло важна роля в епохата на ренесанса, играе я и в днешно време. То е израз на стремежа към идеалното и хармоничното, който стремеж може да се осъществи само с помощта на усъвършенстваните чрез осмисляне действия. Ярък пример за това е Хамлет. Принцът не бърза да действа, понеже винаги си задава въпроса за смисъла на своите действия и този на човешкото съществуване. Хамлет не се съмнява в сърдечните чувства на своята избраница Офелия, а в тяхната трайност: „Непостоянство – твоето име е жена ”- е неговата изтрадала истина в живота.
Доверието?! Не е ли то благовидно прикритие за голия факт, че в човешките взаимоотношения неизменно се проявява зависимостта ни един от друг. Този, който е в по-неизгодна позиция предпочита да вярва на по-силния за да компенсира страха, че ще бъде наказан или изоставен. Изглежда хората имат нужда от вяра, когато са слаби и се ласкаят от чуждото доверие, когато са силни. Такава ни е природата. Всъщност доверието е твърде относително понятие. То е на границата между безусловната вяра в Бог и миговете на откровение в моменти на слабост, но не е сравнимо с нито едно от двете. Да се довериш на непознат е много лесно, но не е достатъчна причина, за да очакваш ответственост и разбиране.
В системата родител – дете се проявява другият аспект на феномена доверие. С натрупване на житейски опит детето започва да разбира, че на „мама” и „тате” нищо човешко не им е чуждо. С годините връзката между поколенията се десакрализира и безусловната вяра се превръща в доверие, заслужено с грижи, разбиране и любов и породено от синовна обич и признателност. Но много често снемането от пиедестала предизвиква единствено разочарование. Оказва се, че родителите не са съвършени и вместо да им простим, ние демонстрираме нихилизъм и противопостовяне, достигащо до агресия. Любимецът се превръща в „извънземно”, с което е невъзможен словесен контакт. Родителите прибягват до принудата, но един фундаментален закон гласи, че „всяко действие има противодействие”. Наследникът предпиема две възможни линии на поведение: „муфти родата” и се превръща в „нехранимайко”, „неблагодарник”. Любен Каравелов би го нарекъл Николчо. Другата алтернатива е детето да потърси любов и разбиране извън дома. А е нужно толкова малко, за да се избегне това: дете, познало в близките си добри хора, на които да се доверява – с пълното съзнание, че е обичано – и родители, проумели детската личност, които не очакват да възпитават домашен любимец, изпълняващ безусловно човешки команди. Сигурно е, че всяко човешко същество се нуждае от любов. И всеки би откликнал на обичта с обич, а на доверието с искрено старание, вложено в делата му.
Трябва да се съмняваме разумно, защото прекалено много съмнение в успеха може да погуби всяка наша мечта или надежда и да се изгубим в съмнението, което да прерасне в неувереност.
Sick of crying, tired of trying, yeah, I'm smiling, but inside, I'm dying..
http://download.http://www.teenprobl...nite+elementi/ благодаря предварително
Значение и употреба на алкалните елементи
Иторията на алкалните елементи започва с откриването на натрия и калия. От най-дълбока древност светът е използвал съединенията на натрия и калия, но простите им вещества за първи път е видял Хъмфри Дейви през 1807г.
В древния Египет от застоялите води на някои езера близо до бреговете на разливащия се Нил хората извличали вещество с добро измивно действие-наричали го нетер.Гърците също добили това вещество и му дали името натрон.
През 1817г. шведският химик Йохан Август Арфведсон анализирал минерал от рудника Ото и получил сол на неизвестен елемент, която много приличала на някои свойства на натриевите и калиевите соли.Арфведсон решил, че солите на този елемент оцветяват пламъка в карминово-червен цвят.Знаменитият И.Я.Берцелиус предлага елемента да се нарича литион,с което да се ознаменува, че това е първия ,,алкалий” намерен в царството на минералите.
Металът литий е получен от Дейви през 1818г. Откриватели на рубидия и цезия са немските учени Роберт Бунзен Густав Кирхгоф.
Францият е открит от Маргарита Перей през 1839г. и е наречен в чест на нейната родина.
Богата е не само историята, а и настоящето на алкалните елементи. Пред тях се отрива много обещаващо бъдеще за ползата на човечеството.
Литият е добро средство за отстраняване на гозове от разтопени метали.Подобрява качеството на бронза, сплавите на магнезия, алуминия и цинка. Присъства и в някои стомани.Борбата за разоръжаване, която водят миролюбивите народи ще предпази света от ядрена катастрофа и ще насочи използването на елементите и техните съединения само за мирни цели.
Натрият и натриевите съединения са добри катализатори. Без тях не могат да бъдат синтезирани витамин В12,индигото,каучук, на антидетонатори за подобряване качествата на бензина.Металният натрий се използва в лабораторната практика. Натриевият хлорид се употребява в големи количества в бита, в хранително-вкусовата промишленост и в химическата промишленост.
Подобно на натриевата основа и калиевата основа се използва широко в производството на сапуни, шампоани, в химическата и текстилната промишленост.
Широко приложение намират алкалните бром иди в медицината, фотографията, лабораторната практика.
От сулфидите най-широко се използва натриевият сулфид-за производство на серни багрила, за обезкосмяване на кожи и др.
При облъчване със светлина цезият изпуска мощен поток от електрони.Ето защо цезиевите фотоелементи имат най-добри качества в производството на радиолокационни прибори, телевизори, кино машини.
Йоните на натрия и на калия имат важно значение в организма на животните и на човека.Излишъкът на натриеви йони в организма води до задържане на вода, което на свой ред е свързано с повишаване на кръвното налягане и затрудняване работата на сърдечносъдовата система.Ето защо прекомерната употреба на готварска сол е вредна.
В растенията калият участва в осъществяването на фотосинтезата. Калият е нужен и на животинските организми-без него се нарушава работата на мускулите и на нервната система.
Биологичните функции на лития не се изяснени.В големи количествалитиевите съединения пораждат образуването на злокачествени тумори.
Sick of crying, tired of trying, yeah, I'm smiling, but inside, I'm dying..
Предмет, задачи и връзки с други науки
1. Древно познание.
2. Разграничаване на тялото от силата, която го направлява.
Умира =душата отива в света.Мир = от рус.озн свят
3. Млада наука : 16-18в. се правят големи открития.
4. Названия на науката за психиката на животните.
• Първо се описва поведението и живота на животните – изучаване наотделни видове- зоопсихология;
• Сравняване на общо и различно у видовете животни - сравнителна психология;
• Изучаване възходящото развитие на психиката в живия свят – генетична/еволюционна психология.
5. Обект и предмет на ЕП : обект на ЕП са животните, предмет на изучаване е тяхната психика.
6. Опосредствено изучаване на душата на животните.
7. Основания за появата на психиката : поведението се обуславяот причините, довели до него.
8. Задачи на ЕП.
9. Връзки с други науки.
10. Познавателн и практическо значениена ЕП.
Развитие на ЕП
1. Платон : идеите са истинската сущност на нещата ;на азата на идеята се призвежда нещо с определена ф-я, във вс.нещо има вложена идея. Идеите са образците,вещите техни подобия. Душата е склад на идеите. Всичко се прави по еталон.
2. Аристотел : душата е носител на форми , които определят поведението на животните. Окото е око,защото изпълнява опр.ф-я.ДУШАТА прави тялото живо. Душата е причина за всички проявления на тялото. Външните условия обуславятопр.поведение на психиката (душата). Тя е неразделно свързана с тялото; винаги действа одухотвореото тяло. Действа не само душата.а тялото отразява душата. При умиране душата се отделя от тялото.
3. Бекън и Рене Декарт. „Мисля, следователно съществувам.”
4. Джон Лок.
5. Иван Петрович Павлов.
Методи на изследване
1. Определение на методите.
2. Видове методи :
• За изследване на мисленето;
• По начина на проучване;
• По използваните ср-ва;
• Метод на лабиринта (създаден от Стол);
• Метод на обходния път;
• Метод на едновременния или последователен избор (свързан с дресирането на животните);
• Метод на откритото поле;
• Метод на проблемнатаклетка;
• Метод на употребата на ср-вата за дейност;
• Метод на отсрочените р-ции;
• Метод за избор на образец;
• Метод за изследване праговете за усещане на светлина;
• Метод на Лешли за изучаване дали дад.животни различават фигури.
Предпоставки за развитието на психиката
1. Същност на предпоставки:
• Слънчевото греене и падането на дъждовете водят до ерозия.
2. Видове предпоставки за появата на психиката:
• Закон за равновесието – то обуславя качественото развитие на нещаа;
• Всяко нещо съдърж потенциални възможности за равновесие;
• Равновесието определя появата н живота;
• Появяване на живота – човекът е най-отделен от средата, затова я познава най-добре; животните стават независими от средата, но се свързват повече с нея.
• Начин за уравновесяване при живите системи - животът се определя като асимилационен – дисимилационен процес (на правене и изразходване на енергия) ; дисоциация = разпадане/загиване на организма,следствие от прекомерна асимилация или само десимилация;
• Процес на самовъзстановяване;
• Субект а активност са живите системи: те са активни постоянно относно средата; субект – може да взима решения; да извършва дейност; обект – пасивен;неспособен да взема пълноценни решения; свободата ражда субекти.
• Акомодация и адаптиране на живите системи напр. акмодация – на тумно зениците се разширяват,за да нахлува повече светлина = приспособяване към дад.условия; адаптация – осъществената акомодация.
• Тропизми и таксиси :
С появата на живите системи и проявяването на активност по отношение на средата се осъществява известна избирателност и по този начин различни обекти от средата стават дразнители за видовете живи системи, а тяхното реагиране към дразнителите представлява своеобразна дразнимост. Съществуват два вида дразнимост. В едни случаи тя няма посока, като напр.обща влажност , температура, хим.среда и др. При общата дразнимост животните реагират чрез напрежение или забавяне на своето движение. Тази дразнимост е известна като КИНЕЗИ. Вид дразнимост са тропизмите и таксисите и се изразяват в реакции към дразнители, които имат посока (слънчево греене, влажност, вятър и др.). При растенията дразнимостта на дразнители с посока се нарича Тропизми , а при животните - таксиси.
- Обръщането на растенията към слънчевата светлина се нарича ФОТОТРОПИЗЪМ;
- Животните също се отправщт към слънчевото греене – фототаксис.
Тропизмите и таксисите могат да бъдат положителни и отрицателни. Положителни – когато са насочени към и дразнителя и отрицателни, когато е налие отдръпване от дразнителя. Има различни видове според дразнителите :
- Хидротропизми/таксиси;
- Термотропизми/таксиси;
- Хермотропизми/таксиси ( според хим.среда);
Има специфични таксиси :
- Стереотаксис – мишките се натикват в най-тесните дупки;
- Реотаксис – пъстърви и птици се движат срещу течението;
- Геотропизъм – корените на растението са по посока на земното притегляне, а стъблото обратно и др.
Поява,същност и функции на психиката
1. Основни схаващания за психиката :
- Рене Декарт приема, че психиката е присъща само на човека. Направлението е известно като антропопсихизъм;
- Френските материалисти и Фехнер са считали, че всичко в природата притежава психика, всичко е одухотворено – панпсихизъм ( пан = свят);
- Аристотел и Вилхелм Вундт утвърждават, че психиката е присъща не на всичко в природата, а само на живите системи – БИОПСИХИЗЪМ;
- Чарлз Дарвин и Хебърт Спенсър приемат, че психиката е присъща само наживите системи и на тези, които имат НС.
2. Критична оценка:
Листна мухоловка има НС, но няма психика.
3. Поява на нов ид дразнимост и нейните функции :
Щом зърнатмиризмата на опасност означава да се крият.
Когато се появяват дразнители , които носят значима информация, тогава се появява психиката. Например мирис, цвят, вкус и др.
Главната цел на психиката е да ориентира живите организми.
сигнална функция и биологически смисъл
1. Определение на сигналната функция : звукове,шумовем, миризми, които носят важен сигнал на животните за техния живот;само това,което има значение.
2. Сигналната функция се формира/загубва своето значение ( опити на Асен Николаевич).
3. Биологически смисъл
Кучето е гладно, а някой пържи, то започва да скимти, защото миризмата има сигнална функция. Когато то преяде много и отнового облее аромат на пържоли, то той няма сигнална функция, защото то не е гладно.
В зависимост от вътрешното състояние на животното,сигнални функции имат или не биологичен смисъл.
Комарите хапят,защото имат потрбност от белтчини; кръвта придобива биологичен смисъл.
условия за придобиване на сигнални функции от природни явления
1. Закрепване и унаследяване на сигнална функция :
Например сукателен рефлекс, защитен рефлекс и др.
При пилетата квакането на майката озн.спокойствие и е унаследено.
Червено = подчинение ( у птиците).
- Някои сигнални функции се унаследяват;
- Други се дължат на развитието на сетивата
Напр. маймуните имат по-силно зрение и осезание; при мечките – обоняние и слух;
- Сигналните ф-ции зависят от вътрешните условия на живот – глад, хранене, полова активност и др.
- Условие са сенситивните периоди в живота на тварите ( сензитивност – повишена изостреност на сетивата )
На 1 год.бебето трябва да слуша музика;
На 2 год.трябва да учи ритъм чрез потупване;
На 3 год.трябва да се учи да плува.
- ИМПРИНТ – запаметяване след излюпването/раждане – образът на първото видяно се приема за свое ( майка-дете);
- Влияние оказват индивидуални особености на животните при формиране на сигналните ф-ции.
Sick of crying, tired of trying, yeah, I'm smiling, but inside, I'm dying..
Образът на Тартюф според едноименната
комедия на Молиер
Освен с интересния,завладяващ сюжет,оригинална композиция и
остроумен диалог,комедията “Тартюф” впечатлява и с изградените
характери.До голяма степен това са образи-типове,но големият талант на
Молиер не е могъл да се ограничи само в типа и е създал
ярки,колоритни,пълнокръвни индивидуалности.
Още с вдигането на завесата,зрителят вижда своеобразна колективна
снимка.От нея постепенно се открояват отделните лица. Всеки герой
преследва строго определена задача в развитието на
конфликта.Тартюф,Дорина, Елмира,Оргон, Дамис,Клеант,Валер,Мариана – това
са хора от плът и кръв,те живеят на сцената – всеки със своите
характерни особености,които същевременно са част от един съзвучен
хор.Сред тях се откроява образът на Тартюф.Още преди появата му,той е
вече завършен като портрет.Публиката знае всичко за него.В образа на
Тартюф,Молиер влага характерните белези на типа – лицемер,чието
изображение и изобличение е основна авторова задача. Тартюф стои и в
центъра на конфликта,неговото поведение е двигател на действието.Още
името на героя ни насочва към измамническата му същност.До самия край на
комедията той не сваля маската си на лицемер.
В първо и второ действие героят не се появява на сцената,но той е
блестящо охарактеризиран от останалите действащи лица.Молиер,чрез
Дорина,Елмира и останалите,ръководещи се от принципа на разума,успява да
разкрие истинското лице на двуличника Тартюф.Когато в трето
действие,втора сцена се появява Тартюф,той вече предварително е грабнал
нашето внимание и с репликите и постъпките си,и така живо и релефно
завършва замислената от автора фигура,че се откроява от останалите
персонажи.Госпожа Пернел и Оргон през тъмните очила на религиозния
догматизъм виждат у Тартюф само привидните му качества на християнски
моралист : смирен,изпълнен с любов към ближния,безкористен и
целомъдрен.Но зрителят не възприема направената от тях
характеристика,защото тя е продиктувана от чувството,което според
естетиката на класицизма води до грешки в поведението на човека.Тартюф
много умело успява да излъже Оргон, прикривайки истинската си природа
зад мнимата набожност.Във всички епизоди на комедията той носи невидима
маска.У Тартюф е наблюдава явното разминаване между думи и дела.Той
непрекъснато зове небето и говори за благочестие,а не се отказва от
житейските съблазни.Както казва Дорина,”той лапа за шестима”,изяжда “две
пилета на шиш и половина бут”,”с литър вино сам закусва сутринта”.
Контрастът между проповедите му за отказване от земните радости и
настойчивото търсене на наслади е също една от характерните черти на
този образ.Но не лакомията е най-страшният порок на Молиеровия герой.Той
пренебрегва законите на гостоприемството и си позволява да живее като
паразит в дома на Оргон и похотливо ухажва съпругата на своя
покровител,за когото казва: “аз този харен мъж го водя за носа”.В
сцените с Елмира,той си поставя друга маска – на искрено влюбения,който
не може да скрие своето дълбоко чувство. Дори когато е разобличен от
Дамис не проявява никакво чувство за срам и вина.Неговото оръжие е
фалшивата поза на смирение и разкаяние,представя се едва ли не,за
невинно оскърбена жертва.
У Тартюф липсва всичко човешко,истинският Тартюф е алчен,жесток и
коварен. Аморалната му природа е толкова силна,че той не се спира пред
никакви нравствени прегради.Чрез лицемерната си набожност принуждава
Оргон да му препише имота си,научава и компрометираща за своя благодетел
тайна,която после безсрамно използва срещу него.Голямото му нахалство не
му пречи да приеме предложението на домакина си да му стане зет,въпреки
нежеланието и отвращението на Мариана.
Подлостта и цинизмът на героя достигат своята кулминация в сцената
между него,Елмира и скрития Оргон.В обясненията между Тартюф и Елмира
авторът е обрисувал цялостно и майсторски образа на лицемера и е разкрил
душата му до дъно.За да постигне целите си Тартюф обосновава постъпките
си на най-възвишени принципи.Това,което за другите е греховно,за него не
е и го оправдава с волята божия.Тартюф открито и нагло заявява на
Елмира,че познава добре изкуството “що света приспива”.
Осъжда ни света на туй
що стане знайно.
и ний не вършим грях
кога грешиме тайно.
Тартюф намира оправдание за всяка своя постъпка и това е съвсем
естествено за човек,усвоил извъртливата логика на йезуит.И когато
двуличието,лицемерната преструвка(“как вярвате ли вий?”)не помагат,идва
заплахата,откритата бруталност:
Ще си вървя не аз
ще си вървите вие!
Това е мой имот…
Добре ще ви платя!
В последните епизоди мнимият благочестивец се явява с офицер от
кралската гвардия,за да изгони Оргон и семейството му от дома.Явно
е,че,съображения като дълг,благодарност,чест,не превождат съвестта на
Тартюф.Важно е на всяка цена да постигне целта си.Той не успява,но
победата над него е нелогична.Тя е по-скоро резултат от
благоразположението на Молиер към Краля-слънце.
Майсторството в изграждането на този образ,осигурява дългия живот
на пиесата,но наред с това обогатява европейските езици с едно
нарицателно: ”тартюф” и “тартюфщина” – синоними на лицемер и
лицемерие.През цялото време на драматургичното действие,авторът
недвусмислено внушава на зрителя,че лицемерът е трудно победим и вечен.
Лицемерието и заслепението в комедията "Тартюф"
(литературноинтерпретатив о съчинение)
Молиер твори в епохата на класицизма, която е представена с култ към
разума. И в творбата си той засяга вечните проблеми за онова време. Това
са лицемерието и заслепението, и те могат да бъдат победени единствено
чрез силата на разума, като път към доброто и хармонията.
В живота си човек винаги е преследван от тези два порока - лицемерието и
заслепението. През класицизма те са много разпространени, между хората,
и Молиер ги включва като основни елементи в неговата творба "Тартюф".
J
???
Той е готов да се ожени за нея, защото така той ще получи всичко след
смърта на Оргон, и няма да има повече никакви пречки на пътя си. Оргон е
заслепен, защото привидните черти на характера на Тартюф, напълно
съответстват на представата му за порядъчност и добродетелност в
съвременното му общество. Това е причината за дълбоката заблуда, в която
той изпада впоследствие.Той е толкова обсебен от лицемерието на Тартюф,
че истината му изглежда лъжа, а лъжата - реалност. И това води до
духовната деградация на Оргон. Наивността му надхвърля всички граници,
когато той решава да направи Тартюф свой зет, като го ожени за дъщеря си
Мариана, след това му поверява опасни документи и накрая приписва на
привидния богоугодник целия си имот и наследство. Оргон не познава мярка
в доверието си към Тартюф и е готов да спори с всеки, за да защити
поредната, измама на Тартюф. В стремежа си да втълпи на семейството си
непорочността и добротата на лицемера, Оргон дори разрешава на Тартюф да
се вижда по-често с жена му Елвира, независимо от страстта, която е
проявил към нея. Двуличникът се възползва от привилегиите, дадени му от
Оргон, като тайно се надсмива над глупостта и заслепението му. В
"Тартюф" Молиер изразява най-големия порок на своето време - лицемерната
набожност.
Комедията му е безпорен връх в неговото творчество, и в цялата
европейска литература. Засегнатите в произведението вечни проблеми, и
актуалноста им през епохата на класицизма и днешно време, водят до
актуалност и на творбата в наши дни.
Коварното, скрито зад маска лице в комедията "Тартюф"
Комедията "Тартюф" на Молиер е шедьовър, който е запечатал не само
умовете на своето съвремие, а нещо значително повече-същностните черти
на човешката природа.
Комедията изобричава лицемерието, което някои хора прикриват зад
благовидната маска. Молиер осъжда лицемерието, мнимите добродетели,
наивното лековерие и безотговорността, които са пуснали корени във
всички сфери на живмота. Произведението се превръща в драматична творба,
която не слиза от световните сцени до днешни дни.
В комедията "Тартюф" на Молиер е представен светът на измамата,
коварството и любовта. Един неблагочестив набожник, прикрит зад маската
на добродетелен човек, коварен и лицемерен по душа, се стреми да разруши
семейната хармония в дома на богата парижка буржоа. Вмъкнал се коварно в
семейството на Оргон, мошеникът Тартюф завладява съзнанието на стопанина
с лъжливата маска на благочестие, благоприличие и със самочувствието на
божи представител. Със прикрито нахалство, лакомия и безочие, опитния
Тартюф е прикрит зад маската на добродетелност. Успява да спечели
доберието на Оргон и на госпожа Периел. С фалшивото си благочестие, с
надменното си самочувствие на божи представител, опитния интригант
успява да проникне в дома на Оргон. На обаянието ме се поддава и госпожа
Перенел, а негов негов помощник и последовател е слугата Лоран. Но срещу
тях се изправя здравомислещият Клеант, буйната и открита Дориана,
прямият Дамис, смелата Елмира, плахата Мариан, честният Валер. Това
противопоставяне дели героите на своеобразни двойки-Тартюф и Клеант,
Оргон и Дорина. Но най-интересен е образа на Тартюф. С отрицателната си
сила той черпи от четирите основни черти: Първо умението да мами хората
и да ги прелъстява с думи и действия, второ-умението му да говори и да
доказва правотата си, трето-изградил си е образ на светец и
четвърто-умението му да прикрива основната черта на характера си алчност
и лицемерие.
Преследвайки своите користни цели, възползвайкисе от човешкото
лековерие, той не се спира пред нищо, застрашава не само устоите на
семейството, но и на обществото. Владеейки до съвършенство техниките на
превълащенията, набожния лицемер изминава дългия път на моралната
деградация, превръщайки се на злодей.
Заловен от Дамис и Елмира в нарушение на собствените му думи. Тартюф
успява умело да заблуди Оргон, да обърне ситуацията срещу обвинителите и
да излезе не само сух от нея, но и като несправедливо обвинен свят
човек, готов да понесе какви ли не хули в името на чуждото спасение.
Тартюф умело набелязва целите си и ги следва като по пътя към
осъществяването им отстранява противниците си. Комедията се превръща в
морална присъда. Постигнал целта си Тартюф разкрива истинкото си лице,
но лицемерът съвсем не е смутен от това, напротив разобличен, той се
готви да накаже благодетеля си и семейството му за това че са
"прогледнали" и спокойно се надсмива над Оргон, канейки се да се
възползва от плодовете на своята измама. Той иска да присвои имотите му
повлиян от лицемерието, хишническата страст към присвояване, които
нарушават моралните норми.
~*~ "Маската" на Тартюф е религията-тя е база за манипулиране, за
обсебване на човека, тя е оръжието му в битката.
Молиер създава комедията като изобличава явление установило се във
Франция през 17 век. Всяка епоха ражда Тартюфовци, но днешните са много
по изибретателни,
Много често срещаме хора крачещи по улиците с празен поглед, злобно
изражение и посърнали души. Днес когато в стремежа си да отцелеем
мнозина от нас забравят за добродетелите, погълнати от мечти за по-добър
живот и надежда за забогатяване, измамата, лицемерието и алчността са
ежедневие, те крачат редом с нас.
Лица и маски в „Тартюф”
Чрез творбата си „Тартюф”, Молиер иска да покаже разобличаването
на лицемера и злодеят,’лицемерът набожник’’както го нарича Молиер-това е
човек безкруполен и порочен,присъщо му лицемерието и лъжата,владееш
добре способа на манипулация и заблуждение.Освен с интересния,завладяващ
сюжет,оригинална композиция и остроумен диалог,комедията “Тартюф”
впечатлява и с изградените характери.
Цветовата палитва на лицата и характерите е многообразна и много
богата.Пред нас се разкрива една щирока палитра от гами и нюанси на
човешките характери всеки специфичен сам по себе си като Тартюф,
Дорина, Елмира, Оргон, Дамис, Клеант, Валер, Мариана,всички тези лица
имат определена роля и място в сюжета.Сред тези лица най- ярко се
открояеа Тартюф,още преди появата му в действоето той е завършен като
портрет.В образа му водещи качества са:лицемерието,двуличието, ъжата,той
е основната причина за конфликта в дома на Оргон,от самото начало до
края той не сваля маската на лицемер,това е неговата съшност.
В първо действие на комедията главният геой не се появява,за него
разбираме чрез диалога на другите участници,чрез тези лица и техния
диалог ние разбираме за измамника който се крие зад привидната маска на
добронамереност.Гладният герой на Молиер се явява пред нас чак в второ
дойствие,авторовият замисъл е ние само да си изградим образа на Тартюф
чрез диалаго на другите персонажи и когато той се яви на сцената да
имаме изградена представа за него.
В безсмъртната комедия на Молиер разобличаването на лицемера и
злодея Тартюф е задача от жизнена важност за по-голямата част от
семейството на Оргон,в чийто дом имамника от скоро,но твърде удобно се
е настанил.
Святост и лицемерие,лица и маски са конфликтно противопоставени в
комедията’’Тартюф’’,кат едно от най-ясно изразени лица в комедията е
Дорина-находчива и остроумна прислужница в дома на Оргон,без нейната
находчивост и бляскаво остроумие,лицемерието на Тартюф не би могло да
намери своя достоен опонент.Дорина и Тартюф са в двата края на
изменения-Тартюф въплъщава лицемерието,Дорина го разобличава.Авторът
влага много решителност,съобразително т в нейният образ,нейната реч е
изпълнена с много смелост и искреност.Нейния образ е в контраст с
лицемерието и лъжите.Тя единствена успява да прозре неистината скрита
зад маската на Тартюф.Нейният образ е олицетворение на човешкия разум.
:
H
>
<
От всички лица в комедията единствено Оргон и неговата майка,никой друг
не може да понася Тартюф,госпожа Пернел и тя е в плен на мнимата
набожност и добродетел на Тартюф,той през цялото време е с маската,която
нито за миг не сваля от лицето си.Авторът ни я представя като
консервативна и свадлива,но в голяма степен тя е заслепена и много далеч
от истината за Тартюф.
В лицата и героите си Молиер няма как да не вмукне и образа на
благородната жена-в случая това е съпругата на Оргон-Елмира-тя е
тактична,благородна и деликатна,нейния образ добринася много за
свалянето на маската’’лицемерния набожник”,това не би било възможно без
решителната стъпна на Елмира,нейна е последната дума по разобличаването
на измамника,измамникът не само иска богатството но и съпругата на
Оргон.Елмира за момент слага маската на спокойствието и измамата,служи
си с „лъжа и с преструвки”,но това е за да може да разобличи
лъжеца,тоест той да се саморазобличи,Елмира използва измама срещу
измамника. В сцените с Елмира, той си поставя друга маска – на искрено
влюбения, който не може да скрие своето дълбоко чувство. Дори когато е
разобличен от Дамис не проявява никакво чувство за срам и вина. Неговото
оръжие е фалшивата поза на смирение и разкаяние,представя се едва ли
не,за невинно оскърбена жертва.Дамис е буен и невъздържан,свободомислещ
човек,в неговия образ не присъства лицемерието,той не може да приеме
лицемерието като качество,той е честен,но понякога много избухлив,губи
словестната битка срещу невероятното двуличие на Тартюф,възмущава се на
аморалния измамник. Чрез лицемерната си набожност принуждава Оргон да му
препише имота си,научава и компрометираща за своя благодетел тайна,
която после безсрамно използва срещу него. Голямото му нахалство не му
пречи да приеме предложението на домакина си да му стане зет, въпреки
нежеланието и отвращението на Мариана.В нейния образ авторът ни разкрива
малодушието.Тя е пълен антипод на Дорина,няма собствено мнение,просто е
една послушна дъщеря.Автора изразя и друг антипод в сюжета този път на
Тартюф- и това е Клеант-той е високо образован,в своята реч си служи с
поучения и аргументи,той изразява мнението на автора.
В комедията присъстват много лица и маски,по смисала на думите те са
антоними,противопоставяне, така автора иска да провипостави на
лицемерието-човешкия разум и доброта но няма как да не присъства и
човешката заслепеност.Чрез образа на Тартюф Молиер доказва блестящюото
предимство на човешкия разум преед тайните,измамата и подлостта.Тартюф е
непобедим,единственият който може да се справи със злото,е
кралят,въплъщение на мъдростта и справедливостта. Явно е,че, съображения
като дълг, благодарност, чест, не превождат съвестта на Тартюф. Важно е
на всяка цена да постигне целта си. Той не успява, но победата над него
е нелогична. Тя е по-скоро резултат от благоразположението на Молиер към
Краля-слънце.
През цялото време на драматургичното действие, авторът недвусмислено
внушава на зрителя, че лицемерът е трудно победим и вечен.
crazygirl13 много благодаря
Може ли да ми постнете ето тези доклади:
http://download.pomagalo.com/125729/...=19088017&po=1
http://download.pomagalo.com/320292/...=19088017&po=2
Мерси предварително
И аз винаги ще копнея за плътта ти , винаги ще жадувам кръвта ти...
Може ли да ми постнете ето тези доклади:
http://download.http://www.teenprobl...=19088017&po=1
http://download.http://www.teenprobl...=19088017&po=2
Мерси предварително
ЕВТАНАЗИЯ
Терминът "евтаназия" произхожда от старогръцки(euthanasia) и в буквален превод означава "лека и красива смърт без външна намеса". Предложен е през ХVI век от английския философ Ф. Бейкън за обозначаване на „лека”, безболезнена смърт. С течение на времето променя значението си. Днес се използва като понятие за безболезнена смърт, причинена съзнателно за облекчаване на страданията и прекратяване живота на хора, които са неизлечимо болни. Доброволната евтаназия се извършва след искане от пациента. Принудителна евтаназия - когато пациентът не е в състояние да поиска евтаназия или да направи смислен избор между живот и смърт (ако е в безсъзнание или по някакви други причини не може да комуникира) и някой друг взема решение вместо него. "За" Всеки човек има правото на взема решение за собствения си живот. Тъй като смъртта е най-личното от всички други неща, личността трябва да има правото да избира кога и при какви обстоятелства да умре. Когато действие, насочено към отделен човек е от негов висш интерес и не накърнява правата на другите, то е морално приемливо. Важно е качеството на живота. Има разлика между човешко същество и личност и когато човек престане да бъде личност морално приемливо е да умре. Евтаназията е проява на състрадание към хора, които изпитват големи мъки. Евтаназия е имало винаги. По-добре е да се позволи и регулира правилно.Уязвимият пациент ще е защитен по-добре, ако има ясни правила и процедури. (опита на щата Орегон*, опита на Холандия и Белгия). ђ ’ Д Ж к м ф ц м ц ?&? ????k ЃB* но лечение. От тази гледна точка узаконяването на евтаназията ще освободи ресурси, които могат да се насочат към по-перспективни области в здравното обслужване. "Против" Евтаназията е убийство.Убийството е тежко престъпление, което се наказва с най-голяма строгост от закона. Хората понякога грешат в преценката си кое е от техен висш интерес. Евтаназията може да не е най-доброто за пациента.Евтаназията не е частен акт, не може да се пренебрегва нито един лош ефект, който може да има върху обществото като цяло. Всяко човешко същество е ценно, независимо от възраст, раса, пол, социално положение или потенциал. Животът е основно добро, отнемането му е забранено.Евтаназията излага уязвимите хора (инвалиди, безработни и.т.н.) на натиск. Страданието може да има реална стойност.Съвременното развитие на медицината в областта на контролиране на болката и правилната грижа за безнадеждно болните правят евтаназията ненужна. Приемането й намалява уважението на обществото към човешкия живот. Евтаназията не може да се регулира безопасно. Каквито и забрани да има, те няма да предпазят уязвимия пациент от натиск да избере смъртта, когато му остава да живее още няколко седмици.Евтаназията дава много власт в ръцете на лекаря. Тя може да разруши доверието между лекар и пациент, да накара хората да се страхуват от лекарите. Съвременното общество има начини да преразпределя финансови ресурси, така че да осигури качествени медицински грижи. Когато говорим за човешки живот икономическият интерес не може да бъде основна цел.
За или против евтаназията ?!
Евтаназия - от гръцки eu - добър, приятен и thanatos - смърт. Това е акт ежедновно обсъждан и "подлаган на изпит" от закона и морала. Предимствата на евтаназията са безболезнеността и знанието на самия край (доколкото може да се вярва на тази безболезненост и на твърдението че знанието е нещо добро). И все пак лекари, законодатели, и личности постоянно я осъждат на нехуманност и се опитват да я прокудят от нашите мисли като възможност за приключване на живота ни. Този вид смърт се струва неестествена не само на човека , а и на природата като цяло [говоря за всеобщия инстинкт за самосъхранение (сред никакви растения, животни, гъби, бацили и т.н. не се практикува евтаназия)].Според библейски и обществени закони умъртвяването на болни и страдащи не може да се оправдае и бива наказано така както всяко друго убийство. Типичен пример е библейският герой Йов - болен и нещастен човек, желаещ смъртта и продължаващ своите мъки само в името на Бога. Животът ни е даден от Бог - да; животът си го живеем ние - да; кой тогава трябва да сложи финала? Това е въпрос, който е сам по себе си битка между мислите и чувствата, между законите и състраданието, между страха и любопитството... Е да евтаназията бива забранена от нравствеността ни, но всеобща практика е умъртвяването на болните животни.... Сякаш те не са божии създания (тоест за тях не важи правилото да продължат живота си въпреки страданията - примера с Йов) или сякаш когато обстоятелствата не ни засягат пряко преценката ни се променя ( избистря се ) и по този начин сме способни да открием благородството в този вид смърт. ?? ? Друга разновидност на евтаназията е самоубийството. Привърженици на този акт не можем да намерим дори сред онези състрадателни люде - готови да убият за да спасят човек от мъките му. Дори те не подкрепят идеята за такова страшно "престъпление" срещу самия себе си. Самоубиец би могъл да стане само човек, изпитващ огромна или незначителна емоция (без значение от естеството и), както и само такъв човек би могъл да разбере самоубиеца.Строго бива съден всеки, който прибягва към този си финал, но имаме ли право да го съдим? Имаме ли право да му пречим да постигне стремежа си?... Изобщо лошо нещо ли е евтаназията? Въпроси оставащи без точен отговор! Дискусии които предизвикват колебания и противоречия дори в най-гениалните и съвършенни наши творениия - конституционните права и закони. Това са загадки, които всеки трябва да реши сам за себе си! ето и решение на едно средно статистическо ученическо съзнание "Мнение на автора" Като всяка математическа задача - тази за края на живота би трябвало да се решава чрез уравнение. Но в нашия случей ние не търсим корените на това уравнение (дали да умрем / защо), а трябва да изберем между това да задраскаме задачата и да се откажем от нея или да поопростим малко израза, оставяйки на следващите ни опити ( бъдещите поколения ) да я решат. Все пак дори откривайки смисъла на живота все още ще остане едно неизвестно, а именно какво следва след смъртта. Споко смъртта ще ни застигне ( все някога и някак), чрез евтаназията/самоубийството ние неможем да решим нищо друго освен колко да избързаме с този си край, край след който следва неизвестното. Но то ще дойде , ще разберем какво има отвъд и ще съжелявяме, че не сме разбрали какво всъщност има тук. Защото в живота има много интересни неща, такива които трябва да се видят и такива които трябва да се ИЗЖИВЕЯТ. Затова живейте колкото можете а смъртта си оставете за след живота.
http://download.pomagalo.com/152321/...=19110597&po=1
!!!!!!!!!!!!!
"О, слабост, твойто име е жена!"
Тези думи на Хамлет са били изречени преди много години, но днес
все още важат с пълна сила.
Те могат да бъдат разглеждани от няколко гледни точки. Дали жените са
слаби, или пък точно обратното - със своята хитрост те могат да се
превърнат в най-голямата слабост на всеки мъж? Защото мъжете,
подценявайки женските качества, не осъзнават каква важна роля има дадена
жена за един мъж.
Историята помни много примери за това - как например владетели на
огромни империи и велики военни стратези са манипулирани от жени. Да си
припомним историята за Клеопатра, за Марк Антоний и Цезар. Как Клеопатра
с женска хитрост успява да "завърти главата" на Марк Антоний. Как една
жена, на вид слаба, успява да предизвика огромни сътресения в необятната
Римска империя. И не само тя, и не само Марк Антоний се поддава на
женската сила. Всеки един мъж в даден момент от живота си може да бъде
оплетен в мрежите на някоя жена. Защото всеки нормален мъж се поддава на
тази слабост - жената.
"Да бъдеш или не? Туй е въпросът."
"Да бъдеш или не?" Това не е въпросът, защото отговорът е - да бъдеш.
"Да бъдеш" и да не се предаваш, защото това е смисълът. Как иначе ще
разбереш, че те има!
R
T
CJ
aJ
CJ
aJ
CJ
aJ
T
приятелите си и семейството си, защото те са най-важното, което
притежаваш. Кое е по-ценно от тях! Без тях няма как "да бъдеш". Те са
хората, които те подкрепят в трудните моменти, с тях се чувстваш
щастлив. Те са част от твоя живот, от това - "да бъдеш".
Трябва "да бъдеш" сега, защото това е твоето време. Да не загубиш
спомените си, защото това значи да загубиш себе си. Не губи настоящето
си, защото това значи да изгубиш света. Но не губи и бъдещето, защото
без него нито миналото, нито настоящето имат някакво значение. Без това
ти не можеш "да бъдеш".
Ти трябва "да бъдеш" в България, защото това е нашата родина, трябва да
я защитаваме и обичаме.
Бъди какъвто си! Остави и другите да бъдат каквито са! За да бъдем,
трябва да сме заедно, да сме единни и да не се предаваме. Трябва да се
уважаваме с хората независимо от техния етнос и език. И те трябва да
бъдат.
"Да бъдем" с усмивка и вяра във всичко, което имаме и което ни предстои.
Трябва да имаме вяра и да приемам Исус в живота си. Той е животът и
истината и тогава вече можем да бъдем.
"Да бъдеш" означава да бъдеш себе си.
Много голямо е значението на бозайниците за човека .
1.За храна
-Много бозайници се използват предимно за месото
им.
Най многобройни са овцете , свинете , кравите , козите и други .
-Също бозайниците са полезни и с това , че дават мляко , което
се използва за направата на млечни продукти .
2.В стопанството
-От рогата и костите на бозайниците се правят различни сувенири
, бижута и други неща .
-Кожата на бозайниците се използва за направата на облекла .
Кожата на дивите котки , белки , лисицата и други се цени много .
-Изпражненията на бозайниците се използва като естествена тор .
-В миналото , а и сега , някои бозайници се използват като
основна двигателна сила . Такива са конят , магарето, камилата ,
индийския слон и други .
-Много бозайници помагат на човека в борбата с вредителите .
3.Като домашни любимци
-Много бозайници се отглеждат като домашни любимци . Това са
кучето , котката и други бозайници .
Птиците са едни от най отглежданите животни . Те са много полезни за нас
хората .
За храна
Пилешкото месо е едно от най-консумираното месо в хранително – вкусовата
промишленост . В България се отглеждат предимно за месото им .
Птиците също се отглеждат и за яйцата им , които са много вкусно ястие .
Изпражненията предимно на домашните птици се използва за естествена тор
.
В стопанството
Много птици се хранят с вредители . С това допринасят за човека .
Птиците се хранят с гризачи и насекоми .
За пера
¬
®
®
Ц
¦
тиците се отглеждат също и за пера . За направата на възглавници ,
юргани и други . Много ценни са перата на фазаните , пауните и щраусите
за сувенири и много други неща .
За храна
Рибата е ценен хранителен продукт , който за съжаление се консумира
твърде ограничено от българското население . Приемът на риба в България
от години е 9-10г. средно дневно на лице , което представлява по – малко
от две рибни ястия месечно.
Риболов
Голямо стопанско значение за България има уловът в Черно море. Най
голямо значение имат рибите които се движат на големи пасажи и се улавят
в големи количества . Такива са цацата , копърката , хамсията , сафридът
, паламудът и други.
Стопанско значение
Голяма част от човечеството се изхранва като използва уловената риба за
продан .
В Черно море стопанското значение имат видове черноморски риби. Те са
Есентровите риби , те представляват главно 4вида. Те са преходни риби.
Също така има и други видове риби , но те са по малко.
Голямо е значението и на сладководните риби. Най – голям е уловът в
Азия.
Много риби се отглеждат изкуствено в рибовъдни стопанства. Те са шаран ,
толстолоб и други.
За хайвер
Много хора използват рибите за техния хайвер. В българската кухня
ястията с хайвер не са толкова прочути. Но други страни ястията с хайвер
се смятат за едни от най – вкусните , а и често се консумират.
В медицината
Рибата е пълноценен източник на белтъци.
Счита се , че увеличената консумация на риба има предпазен ефект по
отношение на сърдечно – съдовите заболявания.
Рибата е богат източник на минерални вещества.
Рибата съдържа важни за организма витамини: А , Д , Е , В1 , В2 , В6
, В12 и ниацин.
Привет!
трябва ми есе на тема:"Човекът е дявола и бога в едно" или "Борейки се е единственият начин да постигнем мечтите си" .
попринцип есетата са по испански,но и на бълг. става
ще съм мн.БЛАГОДАРНА ако някой помогне
Усмихвай се по-често,каквото и да ставa!
може ли някой да ми дръпне това http://download.pomagalo.com/211655/han+omurtag/ ?? плс, по история ми трябва
Хан Омуртаг
814-831г.
I. Българо-византийски отношения в периода 814-823г.
Хан Омуртаг вероятно е поел властта в българската държава веднага след
смъртта на своя баща хан Крум. Съществува обаче и друго предположение,че
той е имал регенти(настойници),спомен ти с имената Докум, Диценг и Цок.
Те вероятно трябвало да подпомагат младия владетел при довършването на
военната кампания ,започната от неговия баща. Така през есента на 814г.
войските на Омуртаг и тези на Лъв V се срещнали при крепостта Бурдизо
(дн.с.Бабаески в Тракия). Там императорската армия успяла с хитрост да
разгроми войската на Омуртаг. Поражението дало необходимия повод на хана
да промени външната политика спрямо Византия и да започне преговори за
мир.
От друга страна на северозапад се готвело нападение на франките в съюз с
Византия, а една война на два фронта била твърде опасна за България.
Така през 815г.двете държави сключили 30-годишен мир помежду си,
клаузите,на който са запазени върху Сюлейманкьойски каменен надпис.
Известни са 2 от общо 11 клаузи:
- гранично споразумение - границата минавала от град Дебелт към р.Марица
до източните склонове на Родопите;
- Византия щяла да отстъпи славянското население от тези земи на
българите, а в замяна изисквала военнопленниците си от времето на Крум.
Интересното при сключването на мира е ритуалът с разменените клетви.
Това вероятно било изискано от хан Омуртаг, който не вярвал нито в
силата на християнския бог, нито в искреността на Лъв V (опит за
убийството на Крум). Така императорът извършил следните езически
ритуали:
- излива чаша с вода на земята в символ на пролятата му кръв при
неспазване на мира;
- преобръща конско седло над главата си в знак на смъртта му по време на
бой;
- държи тройно преплетени ремъци (юзди), което се отъждествявало със
здравината на мира (смърт чрез удушаване);
- скубе трева от земята и я хвърля нависоко в символ на опустяващите му
земи, ако пристъпи клетвата си.
На всичко това Лъв V е призовал кучета за свидетели, след което
собственоръчно ги е принесъл в жертва на бог Тангра (прабългарски
тотемизъм).
Само след 5 години (820г.) мирът бил преподписан с новия владетел Михаил
ІІ Балба (Пияницата). Така се потвърждавало спазването на договора и от
негова страна. Вероятно към клаузите е добавена нова за взаимна военна
помощ. Тя се доказва с последвалите събития. През 821г. Константинопол
бил обсаден от въстаниците на Тома Славянина (византийски
военноначалник), който повел армията си към Константинопол и го
обсадили. Въпреки забраната да се намесват езичници в християнски спор
Михаил ІІ бил принуден да помоли Омуртаг за помощ. Така през 823г.
българите разгромили бунтовниците, а мирът между двете страни бил
запазен до края на живота на хан Омуртаг.
ІІ. Българо-франкски отношения в периода 818-829г.
Мирът с Византия бил много полезен за българите, тъй като давал
възможност на хан Омуртаг да обърне внимание на северозападната си
граница. Там през 818г. се появил нов проблем във връзка с желанието на
3-те славянски племена –тимочани, браничевци, ободрити да се отцепят от
българските граници и да преминат под властта на франките. Това им
желание се обяснява със стремежа на българския владетел да премахне
местното им самоуправление. Разтревожен, хан Омуртаг започнал
дипломатични преговори със сина на Карл Велики – Людовик Благочестиви.
Цели 3 години – 824,825,826г. българския владетел се опитвал с мир да
реши пограничния проблем, но франкският император протакал преговорите и
не се ангажирал с конкретен отговор. При последното пратеничество –
826г. хан Омуртаг поставил своя ултиматум със заплахата, че ще последва
война. През 827г. българската войска навлязла в земите на франките и при
река Драва нападнала и тотално разгромила франкската армия, командвана
от първородния императорски син – Людовик Немски. Така 3-те племена
отново били присъединени към българските предели, а през 829г. Омуртаг с
поход на северозапад премахнал местното им самоуправление.
ІІІ. Българо-хазарски (маджарски) проблеми.
Във външната си политика хан Омуртаг е бил изправен пред решаването на
друг сериозен проблем по североизточната граница. Оттам зачестили
набезите на хазарите или на новопоявилите се маджари. За съжаление
липсват ясни сведения по отношение на това къде и кога се водят
сраженията, но с пълно основание можем да приемем, че те са били успешни
за България, тъй като границата и? в тази посока остава непроменена (до
Днестър, Днепър).
ІV. Вътрешна политика.
1. Административна и военна реформа
Ё
Є
h
българи и славяни и се управляват от доверени на хана хора, наречени
жупани и комити. По този начин се премахва местното славянско
самоуправление и се централизира властта.
Омуртаг провежда и военна реформа, с която създава единна
постоянно действаща войска, изградена от славяни и прабългари. Успоредно
с това той изгражда и опълчение. Така ханът повишава боеспособността на
своята армия.
2.Гонения на християните
Християнството прониквало в българските земи чрез заловените византийски
военнопленници по времето на Крум и от новоприсъединените славянски
племена. Гоненията, които предприема ханът са изключително ожесточени и
се дължат по-скоро на политически, а не на религиозни причини.Омуртаг се
опасявал,че чрез тази религия ще се засили византийското влияние в
страната му , а това може да доведе дори до асимилация. Известно е, че
неговият първороден син Енравота (Боян Енравота) също възприел
християнската религия под въздействие на византийски военнопленник.
Поради това той бил наказан с лишаване от престола от своя баща, а
по-късно бил убит от по-малкия си брат Маламир.
Едно решение на хана е предизвикало много коментари: на всички християни
в българската държава било наредено (под страх от смъртно наказание) да
ядат месо по време на великите пости. Всички се подчинили на княжеската
воля, но неколцина епископи и свещеници (14 на брой), отказали да
престъпят християнския закон, били убити и се сдобили с мъченически
венец.
Предполага се, че Омуртаг е бил женен за славянка, за което съдим от
имената на тримата му сина - Енравота, Звиница и Маламир.
На едно от изображенията на хан Омуртаг той е нарисуван с кръст в ръка и
с кръст на короната му. Това не би трябвало да ни притеснява с оглед на
факта, че кръстът не се отъждествява с християнската му принадлежност, а
по-скоро символизира нарасналото му самочувствие и изравняването му по
власт с византийския василевс.
3.Строителна дейност
В нашата история времето на хан Омуртаг с основание се величае като
епоха на съзидателното начало - нему принадлежи заслужената слава на
първостроител на материалната ни култура през ІХ век. С името на Омуртаг
се свързва възстановяването на опожарената Плиска - от укрепен лагер тя
била превърната в истински средновековен град, заобиколен от яки каменни
стени.
Предполага се, че двата нови двореца, изградени от Омуртаг на
североизток и югоизток са му служели като военни резиденции при военните
си действия срещу хазари (маджари) и византийци. Единият се е наричал
Малък Переславец и се е намирал на брега на река Дунав, а другият е
охранявал проходите на Стара планина и се е намирал при река Тича
(дн.р.Камчия).
От времето на хан Омуртаг са запазени и някои каменни колони, които са
свидетелство както за външната, така и за вътрешната му политика.
4.Философска мисъл
Хан Омуртаг е известен и с разсъжденията си за смисъла на човешкия
живот, за раждането, смъртта и безсмъртието. Една от най-популярните му
мисли е увековечена на финала на Търновския надпис, който е запазен в
църквата „Свети Четиридесет мъченици”, намираща се в подножието на хълма
Царевец във Велико Търново. Той гласи: „Човек дори добре да живее умира
и друг се ражда и нека роденият по-късно, като гледа тези писмена си
спомня за оногова, който ги е направил, а името на този е хан велики
Омуртаг...”
План конспект
І. Първи сведения за хан Омуртаг – българо-византийски отношения в
периода 814-823г.
1.Евентуални регенти – Докум, Диценг и Цок
2.Битката при Бурдизо (дн.Баба Ески) – 814г.
3.Договорът с император Лъв V – 815г.
а) причини за мира
б) клаузи на договора
в) ритуали (анализ)
4.Преподписване на мира с Михаил ІІ Балба – 820г.
5.Потушаване бунта на Тома Славянина – 823г.
ІІ. Българо-франкски отношения в периода – 818-829г.
1.Опит за отцепване на тимочани, браничевци и ободрити от България –
818г.
2.Преговори с император Людовик Благочестиви – 824-826г.(вкл.)
3.Битката при река Драва с Людовик Немски – 827г.
4.Премахване на местното славянско самоуправление – 829г.
ІІІ.Сражения с хазари (маджари) на североизток
ІV.Вътрешна политика на Омуртаг
1.Административна и военна реформа (жупи и комитати)
2.Гонения на християните в страната (примера с Енравота)
3.Строителна дейност
4.Философска мъдрост на Омуртаг
Извори:
- Сюлейманкьойски каменен надпис – свидетелства за клаузите на мира
от 815г.
- Чаталарски и Търновски надписи – разказват за строителната
дейност и философската мъдрост на хана
- Бертински и Фулденски анали (летописи) – свидетелстват за
българо-франкските отношения
Качества:
-дипломат
-далновиден
-стратег
-съзидател
-администратор
-философ
Привет!
трябва ми есе на тема:"Човекът е дявола и бога в едно" или "Борейки се е единственият начин да постигнем мечтите си" .
попринцип есетата са по испански,но и на бълг. става
ще съм мн.БЛАГОДАРНА ако някой помогне
Това става ли за втората тема
Вярвате ли че мечтите се сбъдват? Мечтата е нещо велико, нещо, към което трява да се се стерим, за да го осъществим. Няма човек, който не мечтае. Винаги трябва да искаме повече от живота и да се борим за нашите желания, да не се предаваме и да вярваме, че можем да постигнем всичко стига да го пожелаем от цялото си сърце и да вярваме, че то ще се сбъдне. Никога не трябва да губим вяра в себе си, защото няма невъзмовни неща, има само незапочнати. Често пъти хората се отчайват, когато виждат, че не винаги става това, което са искали и губят желанието си да продължават напред. Но когато мечтаем за нещо много силно ние се стремим да го постигнем и правим всичко възможно то да стане реалност. Не трябва да изпадаме никога в отчаяние, защото ние можем всичко, стига само да си го поставим за цел. Мечтите са нещо лично, нещо, което изпълва мислите ни и ни дава стимул, за да продължим напред. Защото, ако спрем да мечтаем, все едно да загубим жалание за живот. Има хора, които не вярват в себе си и мислят, че не могат да постигнат нищо от свойте мечти, но това не е така. Трябва да са по-съмоуверени и да знаят, че могат да постигнат всичко, стига само да не се предават лесно, защото нищо не ти идва наготово, за всяка наша мечта ние трява да правим жертви и да се борим за нея до последни сили. Веки може да постигне това, което иска, стига да го желае от цялото си сърце. Аз лично вярвам, че мечтите се сбъдват... Вярвайте и вие в себе си и в осъществяването на желанията ви. И никога не спирайте да мечтаете, защото без мечти все едно да спрете да съществувате.
БЛАГОДАРЯ МНОГО!!!Хан Омуртаг
814-831г.
I. Българо-византийски отношения в периода 814-823г.
Хан Омуртаг вероятно е поел властта в българската държава веднага след
смъртта на своя баща хан Крум. Съществува обаче и друго предположение,че
той е имал регенти(настойници),спомен ти с имената Докум, Диценг и Цок.
Те вероятно трябвало да подпомагат младия владетел при довършването на
военната кампания ,започната от неговия баща. Така през есента на 814г.
войските на Омуртаг и тези на Лъв V се срещнали при крепостта Бурдизо
(дн.с.Бабаески в Тракия). Там императорската армия успяла с хитрост да
разгроми войската на Омуртаг. Поражението дало необходимия повод на хана
да промени външната политика спрямо Византия и да започне преговори за
мир.
От друга страна на северозапад се готвело нападение на франките в съюз с
Византия, а една война на два фронта била твърде опасна за България.
Така през 815г.двете държави сключили 30-годишен мир помежду си,
клаузите,на който са запазени върху Сюлейманкьойски каменен надпис.
Известни са 2 от общо 11 клаузи:
- гранично споразумение - границата минавала от град Дебелт към р.Марица
до източните склонове на Родопите;
- Византия щяла да отстъпи славянското население от тези земи на
българите, а в замяна изисквала военнопленниците си от времето на Крум.
Интересното при сключването на мира е ритуалът с разменените клетви.
Това вероятно било изискано от хан Омуртаг, който не вярвал нито в
силата на християнския бог, нито в искреността на Лъв V (опит за
убийството на Крум). Така императорът извършил следните езически
ритуали:
- излива чаша с вода на земята в символ на пролятата му кръв при
неспазване на мира;
- преобръща конско седло над главата си в знак на смъртта му по време на
бой;
- държи тройно преплетени ремъци (юзди), което се отъждествявало със
здравината на мира (смърт чрез удушаване);
- скубе трева от земята и я хвърля нависоко в символ на опустяващите му
земи, ако пристъпи клетвата си.
На всичко това Лъв V е призовал кучета за свидетели, след което
собственоръчно ги е принесъл в жертва на бог Тангра (прабългарски
тотемизъм).
Само след 5 години (820г.) мирът бил преподписан с новия владетел Михаил
ІІ Балба (Пияницата). Така се потвърждавало спазването на договора и от
негова страна. Вероятно към клаузите е добавена нова за взаимна военна
помощ. Тя се доказва с последвалите събития. През 821г. Константинопол
бил обсаден от въстаниците на Тома Славянина (византийски
военноначалник), който повел армията си към Константинопол и го
обсадили. Въпреки забраната да се намесват езичници в християнски спор
Михаил ІІ бил принуден да помоли Омуртаг за помощ. Така през 823г.
българите разгромили бунтовниците, а мирът между двете страни бил
запазен до края на живота на хан Омуртаг.
ІІ. Българо-франкски отношения в периода 818-829г.
Мирът с Византия бил много полезен за българите, тъй като давал
възможност на хан Омуртаг да обърне внимание на северозападната си
граница. Там през 818г. се появил нов проблем във връзка с желанието на
3-те славянски племена –тимочани, браничевци, ободрити да се отцепят от
българските граници и да преминат под властта на франките. Това им
желание се обяснява със стремежа на българския владетел да премахне
местното им самоуправление. Разтревожен, хан Омуртаг започнал
дипломатични преговори със сина на Карл Велики – Людовик Благочестиви.
Цели 3 години – 824,825,826г. българския владетел се опитвал с мир да
реши пограничния проблем, но франкският император протакал преговорите и
не се ангажирал с конкретен отговор. При последното пратеничество –
826г. хан Омуртаг поставил своя ултиматум със заплахата, че ще последва
война. През 827г. българската войска навлязла в земите на франките и при
река Драва нападнала и тотално разгромила франкската армия, командвана
от първородния императорски син – Людовик Немски. Така 3-те племена
отново били присъединени към българските предели, а през 829г. Омуртаг с
поход на северозапад премахнал местното им самоуправление.
ІІІ. Българо-хазарски (маджарски) проблеми.
Във външната си политика хан Омуртаг е бил изправен пред решаването на
друг сериозен проблем по североизточната граница. Оттам зачестили
набезите на хазарите или на новопоявилите се маджари. За съжаление
липсват ясни сведения по отношение на това къде и кога се водят
сраженията, но с пълно основание можем да приемем, че те са били успешни
за България, тъй като границата и? в тази посока остава непроменена (до
Днестър, Днепър).
ІV. Вътрешна политика.
1. Административна и военна реформа
Ё
Є
h
българи и славяни и се управляват от доверени на хана хора, наречени
жупани и комити. По този начин се премахва местното славянско
самоуправление и се централизира властта.
Омуртаг провежда и военна реформа, с която създава единна
постоянно действаща войска, изградена от славяни и прабългари. Успоредно
с това той изгражда и опълчение. Така ханът повишава боеспособността на
своята армия.
2.Гонения на християните
Християнството прониквало в българските земи чрез заловените византийски
военнопленници по времето на Крум и от новоприсъединените славянски
племена. Гоненията, които предприема ханът са изключително ожесточени и
се дължат по-скоро на политически, а не на религиозни причини.Омуртаг се
опасявал,че чрез тази религия ще се засили византийското влияние в
страната му , а това може да доведе дори до асимилация. Известно е, че
неговият първороден син Енравота (Боян Енравота) също възприел
християнската религия под въздействие на византийски военнопленник.
Поради това той бил наказан с лишаване от престола от своя баща, а
по-късно бил убит от по-малкия си брат Маламир.
Едно решение на хана е предизвикало много коментари: на всички християни
в българската държава било наредено (под страх от смъртно наказание) да
ядат месо по време на великите пости. Всички се подчинили на княжеската
воля, но неколцина епископи и свещеници (14 на брой), отказали да
престъпят християнския закон, били убити и се сдобили с мъченически
венец.
Предполага се, че Омуртаг е бил женен за славянка, за което съдим от
имената на тримата му сина - Енравота, Звиница и Маламир.
На едно от изображенията на хан Омуртаг той е нарисуван с кръст в ръка и
с кръст на короната му. Това не би трябвало да ни притеснява с оглед на
факта, че кръстът не се отъждествява с християнската му принадлежност, а
по-скоро символизира нарасналото му самочувствие и изравняването му по
власт с византийския василевс.
3.Строителна дейност
В нашата история времето на хан Омуртаг с основание се величае като
епоха на съзидателното начало - нему принадлежи заслужената слава на
първостроител на материалната ни култура през ІХ век. С името на Омуртаг
се свързва възстановяването на опожарената Плиска - от укрепен лагер тя
била превърната в истински средновековен град, заобиколен от яки каменни
стени.
Предполага се, че двата нови двореца, изградени от Омуртаг на
североизток и югоизток са му служели като военни резиденции при военните
си действия срещу хазари (маджари) и византийци. Единият се е наричал
Малък Переславец и се е намирал на брега на река Дунав, а другият е
охранявал проходите на Стара планина и се е намирал при река Тича
(дн.р.Камчия).
От времето на хан Омуртаг са запазени и някои каменни колони, които са
свидетелство както за външната, така и за вътрешната му политика.
4.Философска мисъл
Хан Омуртаг е известен и с разсъжденията си за смисъла на човешкия
живот, за раждането, смъртта и безсмъртието. Една от най-популярните му
мисли е увековечена на финала на Търновския надпис, който е запазен в
църквата „Свети Четиридесет мъченици”, намираща се в подножието на хълма
Царевец във Велико Търново. Той гласи: „Човек дори добре да живее умира
и друг се ражда и нека роденият по-късно, като гледа тези писмена си
спомня за оногова, който ги е направил, а името на този е хан велики
Омуртаг...”
План конспект
І. Първи сведения за хан Омуртаг – българо-византийски отношения в
периода 814-823г.
1.Евентуални регенти – Докум, Диценг и Цок
2.Битката при Бурдизо (дн.Баба Ески) – 814г.
3.Договорът с император Лъв V – 815г.
а) причини за мира
б) клаузи на договора
в) ритуали (анализ)
4.Преподписване на мира с Михаил ІІ Балба – 820г.
5.Потушаване бунта на Тома Славянина – 823г.
ІІ. Българо-франкски отношения в периода – 818-829г.
1.Опит за отцепване на тимочани, браничевци и ободрити от България –
818г.
2.Преговори с император Людовик Благочестиви – 824-826г.(вкл.)
3.Битката при река Драва с Людовик Немски – 827г.
4.Премахване на местното славянско самоуправление – 829г.
ІІІ.Сражения с хазари (маджари) на североизток
ІV.Вътрешна политика на Омуртаг
1.Административна и военна реформа (жупи и комитати)
2.Гонения на християните в страната (примера с Енравота)
3.Строителна дейност
4.Философска мъдрост на Омуртаг
Извори:
- Сюлейманкьойски каменен надпис – свидетелства за клаузите на мира
от 815г.
- Чаталарски и Търновски надписи – разказват за строителната
дейност и философската мъдрост на хана
- Бертински и Фулденски анали (летописи) – свидетелстват за
българо-франкските отношения
Качества:
-дипломат
-далновиден
-стратег
-съзидател
-администратор
-философ
http://download.pomagalo.com/215273/...ovni+cennosti/
Благодаря предварително
daaaaaaaa idealno eПривет!
трябва ми есе на тема:"Човекът е дявола и бога в едно" или "Борейки се е единственият начин да постигнем мечтите си" .
попринцип есетата са по испански,но и на бълг. става
ще съм мн.БЛАГОДАРНА ако някой помогне
Това става ли за втората тема
Вярвате ли че мечтите се сбъдват? Мечтата е нещо велико, нещо, към което трява да се се стерим, за да го осъществим. Няма човек, който не мечтае. Винаги трябва да искаме повече от живота и да се борим за нашите желания, да не се предаваме и да вярваме, че можем да постигнем всичко стига да го пожелаем от цялото си сърце и да вярваме, че то ще се сбъдне. Никога не трябва да губим вяра в себе си, защото няма невъзмовни неща, има само незапочнати. Често пъти хората се отчайват, когато виждат, че не винаги става това, което са искали и губят желанието си да продължават напред. Но когато мечтаем за нещо много силно ние се стремим да го постигнем и правим всичко възможно то да стане реалност. Не трябва да изпадаме никога в отчаяние, защото ние можем всичко, стига само да си го поставим за цел. Мечтите са нещо лично, нещо, което изпълва мислите ни и ни дава стимул, за да продължим напред. Защото, ако спрем да мечтаем, все едно да загубим жалание за живот. Има хора, които не вярват в себе си и мислят, че не могат да постигнат нищо от свойте мечти, но това не е така. Трябва да са по-съмоуверени и да знаят, че могат да постигнат всичко, стига само да не се предават лесно, защото нищо не ти идва наготово, за всяка наша мечта ние трява да правим жертви и да се борим за нея до последни сили. Веки може да постигне това, което иска, стига да го желае от цялото си сърце. Аз лично вярвам, че мечтите се сбъдват... Вярвайте и вие в себе си и в осъществяването на желанията ви. И никога не спирайте да мечтаете, защото без мечти все едно да спрете да съществувате.
Усмихвай се по-често,каквото и да ставa!
Може ли някой да ми свали това: http://download.pomagalo.com/129431/...nite+elementi/
Ще съм ви много благодарна!
Да имаш“ или „да бъдеш“
Изборът между материалните блага и възвишените духовни ценности
Съвременните измерения на един вечен конфликт, между материалното и
духовното, ни принуждават да го осмислим по един нов начин. Във времето
на икономическо развитие и глобално модернизиране, човекът в своето
ежедневие започва да се пита, дали този свят на новите технологии ще му
даде възможност да развива духа си и да постигне така необходимият му
духовен баланс. Дали да имаш всички тези блага е достатъчно за
постигането на мечтите ти? “Да имаш“ по-важно ли е от „да бъдеш“? А
можеш ли „да бъдеш“ без „да имаш“?
Човек често се лута из дълбините на този конфликт. Попадайки в една
или друга житейска ситуация, той прави своя избор, воден от различни
мотиви. За съжаление в стремежа си „да бъдем“ често губим дори и онова,
което имаме. Като че ли динамиката на случващото се около нас е бедствие
което трудно ще овладеем, ако загърбим онези личностни качества с които
често се идентифицираме.
Една елегантна идея на Ерих Фром, разкрита ни в книгата му „Да имаш
или да бъдеш“, разказва за битуващите у човека две начала определящи
неговото битие. Той ги дефинира като „притежателен и битиен“ модус и
смята, че до голяма степен те са определящи за поведението на човека.
Притежателният може да се обобщи с фразата „Аз съм това,което имам“.
Според него това са хора които измерват себе си, другите и успехите си,
чрез онова което притежават като материя. За тях лукса, парите и властта
представляват еманация на онова което биха искали да постигнат в живота
си. Както той казва, притежателния модус /да имаш/ се отнася до неща,
поддаващи се на описание, а битийният модус /да бъдеш/ се отнася до
опита, който не може да се опише. Дали „да бъдеш“ означава да се
откажеш от задоволяването на материалния си глад и от консумацията на
временно придобитите потребителски стоки? Предполагам, че това означава
по-скоро да разглеждаш себе си не като консуматор и потребител, а като
творец и личност притежаваща качества и умения, с които да създаваш
блага. Нима не е по-важно да владеем знанието и умението да създаваме,
отколкото да притежаваме? Когато правим своят избор „да бъдеш“, ние
избираме да изграждаме себе си като личности с продуктивен характер.
Защото не е проблем „да имаш“, ако можеш „да бъдеш“ творец на онова
което желаеш правото си на избор. Те масово търсят и купуват продукти предназначени
за еднократна употреба. Има няколко етапа през които преминава
потребителя, преди да изхвърли покупката. На първо място поставям
външните фактори, които пряко влияят върху психиката му - рекламите.
Често те са способни да ни накарат да повярваме, че се нуждаем от нещо,
на практика съвсем излишно. Бързо след това, идва и желанието да
придобием изделието. Тогава започваме да се питаме, как то би могло да
улесни ежедневието ни, или да помогне да изградим своя имидж пред
обкъжението ни. Следващия етап, след като сами сме се уверили, че се
„нуждаем“ от това, е да направим всичко по силите си и да намерим
необходимите средства, за да придобием предмета. И ето я най-накрая
придобивката. Тя ни носи удоволетворение, което ни засища за известно
време. След което ни омръзва я изхвърляме, заедно с всички емоции с
които сме я придобили. Излиза най-новия модел от същата стока и отново
се повтаря този кръг, който Фром нарича „омъгьосания кръг на
консумацията на потребителски стоки“. Като, че ли времето в което живеем
ни превръща в консуматори, изгубили себе си и лутащи се в полето на
тази магия.
Знам обаче, че човек е свободен да реализира желанията си. Да гони
мечтите си и да прави своя избор във всеки миг от живота си. И ако той
решил да се подчини на този омъгьосан кръг, то сигурно е направил
правилния избор за себе си.
Вярвам обаче, че ако същия този човек, мобилизира силите и духа си и ги
вложи в някаква идея и реализирането й, то той ще бъде много по-полезен
за себе си и другите.
Тук се крие и дилемата на нашия избор: Дали просто да отвориш сетивата
си и да се поддадеш на мимолетното удоволствие, което ти предлага
съвременния пазар. Или да запазиш придобитото до сега и да се обърнеш
към качествата си, които да вложиш в реализирането на своите духовните
стремежи. Защото единствено тяхното постигане, ще остави следа от това,
че си избрал - „да бъдеш“.
АЗ ИЗБРАХ ДА БЪДА ! И това е моят отговор на въпроса: Дали „да бъдеш“
пленник на материалното или „да имаш“ творческият полет на свободния си
дух?
За мене, двата въпроса - „Да имаш“ или „Да бъдеш“ се преплитат полето на
творческото ми израстване като личност и творец на живота си.
Речник :
Еманация- най-висша проява
Модус- измерение
Креация -създаване
Използвана литература :
„Да имаш или да бъдеш“- Ерих Фром
Може ли някой да ми свали това: http://download.http://www.teenprobl...nite+elementi/
Ще съм ви много благодарна!
Значение и употреба на алкалните
елементи
Иторията на алкалните елементи започва с откриването на натрия и
калия. От най-дълбока древност светът е използвал съединенията на натрия
и калия, но простите им вещества за първи път е видял Хъмфри Дейви през
1807г.
В древния Египет от застоялите води на някои езера близо до бреговете на
разливащия се Нил хората извличали вещество с добро измивно
действие-наричали го нетер.Гърците също добили това вещество и му дали
името натрон.
През 1817г. шведският химик Йохан Август Арфведсон анализирал минерал от
рудника Ото и получил сол на неизвестен елемент, която много приличала
на някои свойства на натриевите и калиевите соли.Арфведсон решил, че
солите на този елемент оцветяват пламъка в карминово-червен
цвят.Знаменитият И.Я.Берцелиус предлага елемента да се нарича литион,с
което да се ознаменува, че това е първия ,,алкалий” намерен в царството
на минералите.
Металът литий е получен от Дейви през 1818г. Откриватели на рубидия и
цезия са немските учени Роберт Бунзен Густав Кирхгоф.
Францият е открит от Маргарита Перей през 1839г. и е наречен в чест на
нейната родина.
Богата е не само историята, а и настоящето на алкалните елементи. Пред
тях се отрива много обещаващо бъдеще за ползата на човечеството.
Литият е добро средство за отстраняване на гозове от разтопени
метали.Подобрява качеството на бронза, сплавите на магнезия, алуминия и
цинка. Присъства и в някои стомани.Борбата за разоръжаване, която водят
миролюбивите народи ще предпази света от ядрена катастрофа и ще насочи
използването на елементите и техните съединения само за мирни цели.
не качествата на бензина.Металният натрий се използва в лабораторната
практика. Натриевият хлорид се употребява в големи количества в бита, в
хранително-вкусовата промишленост и в химическата промишленост.
Подобно на натриевата основа и калиевата основа се използва широко в
производството на сапуни, шампоани, в химическата и текстилната
промишленост.
Широко приложение намират алкалните бром иди в медицината, фотографията,
лабораторната практика.
От сулфидите най-широко се използва натриевият сулфид-за производство на
серни багрила, за обезкосмяване на кожи и др.
При облъчване със светлина цезият изпуска мощен поток от електрони.Ето
защо цезиевите фотоелементи имат най-добри качества в производството на
радиолокационни прибори, телевизори, кино машини.
Йоните на натрия и на калия имат важно значение в организма на животните
и на човека.Излишъкът на натриеви йони в организма води до задържане на
вода, което на свой ред е свързано с повишаване на кръвното налягане и
затрудняване работата на сърдечносъдовата система.Ето защо прекомерната
употреба на готварска сол е вредна.
В растенията калият участва в осъществяването на фотосинтезата. Калият е
нужен и на животинските организми-без него се нарушава работата на
мускулите и на нервната система.
Биологичните функции на лития не се изяснени.В големи
количествалитиевите съединения пораждат образуването на злокачествени
тумори.
може ли още нещоhttp://download.pomagalo.com/43003/p...revnite+gyrci/
Поемата „ИЛИАДА” – енциклопедия за живота на древните гърциможе ли още нещо
„Илиада” е първата епическа поема, начало на прехода от устно към
писмено творчество. В нея Омир събира голяма част от старогръцките
митове, отразяващи древната представа на елините за света и порядъка в
него. Широтата и многопланността на епическото изображение позволяват
изграждането на комплексна представа за живота и мисленето на древните
гърци.
Омир създава образите на велики герои, водачи и пример за съвременниците
си. Персонажи като храбрия Ахил, всеотдайния Хектор, безстрашния
Агамемнон събират в себе си високо ценени черти от човешкия характер.
Едновременното изграждане на битието на елина в мир и война в шеста и
осемнадесета песен е израз на ценностната му система. Появата на
междуличностни конфликти като този между Ахил и Агамемнон, както и
създаването на сложния вътрешен свят на героите, е признак за духовното
израстване на елините и промяната в идеала им за личност. По този начин
„Илиада” се превръща в своеобразна енциклопедия за битието и мисленето
на древните гърци.
Като първа литературна творба, „Илиада” се отличава с типични
композиционни особености- първа песен е завръзка, кулминацията е двубоят
между Ахил и Хектор, а развръзката е откупуването на тялото на троянския
герой. Поемата обаче далеч не е съвършена-действието многократно се
забавя или се препраща към минали събития. Въпреки че придават тромавост
на изказа, ретардацията и ретроспекцията въвеждат представата на
древните гърци за света по времето на Омир и преди това.
Още първия стих на поемата представя темата за справедливия гняв на
Ахил:
Музо,възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев
Който донесе безбройни беди на войските ахейски...
Героят се противопоставя на „властния цар” Агамемнон, поискал за награда
Ахиловата робиня. Чувството а справедливост и храбростта на Ахил се
открояват сред другите вождове. Той е не само физически силен като
Херакъл или Персей, а изпъква със забележителни духовни качества. Това е
и поводът да бъде издигнат на пиедестал като модел на поведение. Но
въпреки силния си гняв, Ахил се вслушва в словата на Атина Палада, която
го съветва да накаже Агамемнон само с думи. В постъпката му проличава
способност да се владее и преклонение пред боговете-още черти от идеала
на елина за герой. Сляпото доверие в поръката на Зевс показва все още
важното място, което заемат божествата в света на древните гърци. Първа
песен представя част от разбирането на елините за силна личност и
голямото значение на митологията в тяхното битие.
Шеста песен описва срещата на троянския воин Хектор със съпругата му
Андромаха. Неслучайно тази среща се състои на Скейските порти, които
представляват граница между света на войната и на мира. Андромаха
умолява мъжа си да не прекрачва тази граница, тъй като й е едничката и
опора в живота. Това проличава от думите: ”Хекторе,ти си ми баща,ти си
ми майка…”. Във вътрешния свят на героя се заражда конфликт между
необходимостта да защитава семейството си и нуждата да бъде до него.
Водачът на троянците няма избор-макар да не желае да се бие, той е
длъжен да застане начело на войските и да брани родината си и щастието
на всички в нея. Този избор е израз на разбирането на елина, че войната
и мирът са неразривно свързани-мирът се постига само чрез война и може
да бъде опазен единствено с нейните средства. Образът на Хектор като
смел и отговорен водач допълва идеала за личност на древните гърци.
Осемнадесета песен е изградена чрез ретардация. Изработването на
доспехите на Ахил и изрисуването на щита му заемат централно място в
описанието. Хефест изковава върху щита пълна картина на света на
древните гърци,включващ макро- и микрокосмоса им. В центъра на
изображението се намира макрокосмосът, който съдържа:
…земята,небето,морето,
Неуморимото слънце наред с пълноликия месец,
Всички съзвездия,дето обкичват небето високо…
биколена от вода. Около това изображение се намира микрокосмосът на
античния човек,който включва частния му живот-сватба и съд, мир и война,
труд и веселие. Хефест изобразява паралелно два града-в единия цари
веселие, вдигат се сватби, а проблемите се решават по мирен път. Другият
град е под обсада и е миниатюра на обсадата на Троя. Чрез едновременното
им изграждане и контраста помежду им Омир отново изтъква ненарушимата
връзка на мира и войната с битието на елина. Описаните оран, жътва,
гроздобер, животновъдство създават представа за мирен труд, който
доставя радост и удовлетворение. Със завършека на изграждането на
картината върху щита на Ахил с хоро и весела музика се утвърждава
идеята, че животът тържествува над смъртта и нещастието. Светът на
елина, представен в осемнадесета песен, е свят на пиршества и веселие,
подкрепени от военните придобивки.
Двадесет и втора песен заема значително място в поемата, сблъсквайки две
контрастни страни от представа на елина за героизъм и мъжество. Това са
Ахил и Хектор, най-отличилите се воини на двата лагера. В
характеристиките им се откриват много общи черти като божествения
произход, изтъкнат чрез многобройната употреба на епитети като
„богоравен”, „богоподобен”, „светъл” и т.н. Хектор притежава физическа
красота и сила, но и лидерски качества:
Сила и смелост пробуди у всеки троянец…
Хектор, подобен на мъжеубиеца Арес,
Свойте сърцати троянци подтикваше срещу ахейци.
Силата на Ахил пък личи повече с неговото отсъствие - когато той напуска
боевете, разгневен на Агамемнон, гърците започват да губят надмощие.
Общите черти на Ахил и Хектор изразяват значимостта на физическата сила,
лидерството и стремежа към слава на древните гърци.
Контрастът между образите на двамата воини показва различните лица на
героизма. Ахил участва в боя, за да спечели вечна слава. Той знае,че е
обречен на гибел, но предпочита кратък и славен жизнен път пред дълго и
безсмислено битие. Хектор защитава родния си град, честта и щастието на
семейството си. Той воюва по принуда, но не забравя своя дълг. В
решителния двубой срещу Ахил влиза от чувство за вина, че е повел
войските срещу по-силен противник. Хуманността е предопределяща в
характера на Хектор, затова и когато не е на бойното поле, непрекъснато
е сред семейството си. Главни черти за Ахил пък са неговото чувство за
собствена чест и отмъстителност. В първа песен гневът му става причина
да напусне ахейския стан. Воинът се връща в боя чак когато приятелят му
Патрокъл е убит. Тогава гневът на Ахил се пренасочва към „убиеца зъл”,
Хектор, придобива епичен размах и довежда до жестоко убийство и
поругаване с тялото на врага. В кулминационния момент на двубоя двамата
герои проявяват типичните си качества: човечният Хектор приканва Ахил да
се закълнат победителя да не осквернява тялото на победения. Ахеецът е
обхванат от унищожителен гняв и не може и да помисли за подобно
предложение. Това личи и в думите му:
Хектор омразен! За договор нищо недей ми продумва!
Най-важните черти от характерите на двамата герои, изразяващи идеала на
елина за личност, остават
устойчиви на времето, независимо от сменящите се ценностни системи.
„Илиада” е емблематична творба, заемаща значително място в живота и
мисленето на древните гърци. Векове наред поемата е била своеобразна
Библия за античния човек, даваща му модели на поведение и образци за
изграждане на характера. В „Илиада” неразчленимо са свързани авторско
слово и митология, които представят мисленето на елина в две различни
епохи. Вниквайки в нейното съдържание, съвременният човек открива, че
творбата е енциклопедия не само за светоусещането на античния човек, но
и за промяната и духовното издигане на идеалите му във времето.
Правила за публикуване
2001 - 2024 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2024 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
