.
Отговор в тема
Страница 59 от 98 ПървиПърви ... 94955565758596061626369 ... ПоследнаПърви
Резултати от 1 451 до 1 475 от общо 2426
  1. #1451

  2. #1452
    Повече от фен
    Регистриран на
    Jul 2009
    Мнения
    431
    http://zamunda.pomagalo.com/download/371202/ много спешно ми трябва до утре сутринта .. ако не успееш няма проблем
    Когато човек изгуби някой, чак тогава разбира колко го е обичали ще разбере след време колко му липсва..

  3. #1453

    Какви ценности бих формирал у детето си

    ако може тази тема за утре http://zamunda.pomagalo.com/download...search=2219360
    благодаря предварително

  4. #1454

    Re: Какви ценности бих формирал у детето си

    Цитирай Първоначално написано от kon3nc37o
    ако може тази тема за утре http://zamunda.http://www.teenproble...search=2219360
    благодаря предварително
    .................................................. ..........................
    Аз не съм баща. Все още. За да станеш родител първо трябва да помечтаеш за това дете, да го изсънуваш. И когато то се появи, да започнеш да създаваш душата му, да започнеш да пишеш върху белия, чист лист, който това дете представлява. Да започнеш да създаваш ценностната му система, да градиш колоните, върху които ще се осъществи същността му като човек. За да осъществи същността му като човек. За да бъде това дете въплъщение на твоите мечти, на идеала, които имаш за Добър човек, ти трябва да го окъпеш в любов. Както точно можеш да го направиш? Просто полека лека трябва да се учиш ти самия, от самото дете, от неговите мисли и надежди. Защото цялото му съществуване е обърнато към теб. Ти си целия му свят и никога, за нищо на света, не бива да забравяш за това. Ако то страда от липсата на внимание, дори и да не го осъзнава, то ти несъзнателно възпитаваш в него неща, които не са ценности. Тогава то става материалистично, егоистично, агресивно. И затова са виновни възрастните. А никак не е трудно да го научиш на малко обич. На всякаква обич. Да речем на обич към Родината. Това може да стане като го водиш на места – светини, като му говориш за хора, светли личности и безспорни авторитети. После можеш да му разкажеш за обичта към най близките, за това как е хубаво във всеки един момент да знаеш, че имаш до себе си хора, които безрезервно и безкористно те обичат и те подкрепят и биха направили всичко за теб. Да съумееш да създадеш в него усещането за топлота, за съпричастност и уют. И когато дойде някой хубав семеен празник, като Коледа, то да усеща с цялото си същество обичта и чудото, което витае на около. И когато те хване за ръката, през вас да потекат онези жизнени сокове, които те държат жив и ти дават сили да се справиш със всичко.

    Смятам, че трябва да формирам у неговият характер зачитането на хората като индивидуални личности, за да съумее да се съобразява с тяхното мнение, независимо от това, че то може да е различно от неговото собствено. Бих искал също така да го науча какво значи истинско приятелство, какво значи да бъдеш за някого човека, който ще му помогне за всичко и ще бъде с него и в проблемите и във веселите моменти.
    Искам да го науча да бъде честен човек. Да държи на думата си и дори да си причини неприятности, винаги да казва истината.
    Искам то да бъде работлив човек, да уважава труда на другите хора и да цени постигнатото от тях. Смятам да го науча да обича книгите, за да знае някой ден повече от мен, да надмине това, което съм аз.
    И ако всичко това стане, ако успея да го направя, то бих бил най-щастливия човек на света. Няма по-голяма награда от това да видиш възхищението на другите от твоето дете, защото това е оценката ти като родител. И това чувство не може да бъде заменено от нищо – нито от блестяща кариера, нито от купища пари.
    Бих искал да направя всичко това, но за да се формират всичките тези ценности от сега знам, че най – важен е личния пример, защото детето подражава на самите нас. И Бог ми е свидетел, ще вложа душата си в осъществяването на тази моя мечта.

  5. #1455
    Цитирай Първоначално написано от terii
    http://zamunda.http://www.teenproblem.net/school/download/371202/ много спешно ми трябва до утре сутринта .. ако не успееш няма проблем
    Средновековният град в Западна Европа

    Възникването на града обусловило преминаването от раннофеодалния период към периода на развития феодализъм. Характерна черта на последния е появяването и разцвета на градовете като центрове на занаятите и търговията. ХІ в. времето когато в Западна Европа се утвърдили градовете е хронологическа граница между Ранното Средновековие V-ХІв. и периода на пълното развитие на феодализма ХІ-ХVв.
    В резултат на нарастване на производителните сили към Х-ХІв. В Европа се появяват всички необходими условия за отделянето на занаятите от селското стопанство. Нарастването на производствените сили довежда и до възникването на средновековните градове. Бягството на селяните от село довежда непосредствено до образуване на средновековните градове – центрове на занаяти и търговия.
    Отговор на въпроса относно причините за възникването на средновековните градове се опитват да дадат буржоазните учени, които създават през ХІХ и ХХв. Немалко теории за произхода на средновековния град. Буржоазните теории се занимават главно с изясняване на въпроса, от каква форма на поселение е възникнал средновековният град и как институциите на тази предшестваща форма са преминали в институция на средновековния град. “Романистическата теория” (Савини, Тиери, Гизо, Реноар) свързват средновековния град с късноримския град. Според “теорията за феодалното имение” (Айхори, Нич) градът се развива от феодалното имение. “Марковата теория” (Мауер, Белов) се стреми да изведе градските институции от строя на селската община-марка. Представителите на “бурговата теория” (Койтген, Метлънд) считат, че крепостта е основно зърно, от което се създал градът. Някои от буржоазните теории комбинират по няколко гледища. Буржоазната наука не се оказва в състояние да се издигне до научното обяснение за произхода на градовете.
    Средновековният град като център на стоковото производство и размяна във феодалното общество по социалния си характер е феодален град, органически и неделима част от феодалната икономика.
    В Западна Европа средновековни градове като центрове на занаятите и търговията са(е появяват най-рано в Италия ( Венеция, Генуа, Пиза, Неапол, Амалта), както и в южната част на Франция (Марсилия, Нарбон, Арл, Монпелие, Тулуза и др.). един от благоприятните фактори, които спомагат за ранното възникване и развите на италианските и южнофренските градове, са търговските връзки с Византия и с по-развитите страни на Изтока.
    През Х-ХІв. Възникват градове и в Северна Франция, и в Нидерландия, и в Англия, и в Югозападна Германия, по Рейн и по Дунав. Особено гъста мрежа от градове от ХІв. Нататък, покрила графството Фландрия – Брюге, Ипр, Гент, Лил, Дуе, Арас.
    Основното население на градовете са занаятчиите. Селяните, които избягали от своите господари и отишли в града, постепенно се освобождават от личната зависимост към феодала. Те образуват градска община.
    Средновековните градове се отличават много по външния си вид от съвременните градове. Те са оградени обикновено с високи каменни стени, с кули и масивни врати, а също с дълбоки ровове за защита от нападение. Жителите на града – занаятчии и търговци – изпълняват стражева служба и съставляват градското военно опълчение. Стените, които ограждат средновековния град, с течение на времето стават тесни и не побират всички градски постройки. Около стените постепенно възникват градски предградия, населени главно със занаятчии.
    Размерите на Западноевропейските градове са твърде малки. Обикновено населението им наброява от 1000 до 3-5 хиляди жители. Дори през ХІV-ХVв. Градове с по 20-30 хил. жители се считат за големи. Само някои много големи градове имат население над 80-100 хиляди души (Париж, Милано, Венеция, Флоренция, Кордова, Севилия).
    Зад градските стени, а понякога и в тях има ниви, пасбища, градини. Дребният добитък често пасял из самия град. Улиците са почти навсякъде без паваж.
    В градовете поради антисанитарното им състояние често избухват епидемии, опустошителни пожари. Стените пречат на града да расте нашироко, затова улиците са крайно тесни. Няма улично осветление. Централно място в града е обикновено пазарният площад.

  6. #1456
    Мега фен Аватара на SmilezZz
    Регистриран на
    Jan 2010
    Град
    Русе
    Мнения
    10 781
    Времето избира кой да срещнеш в живота си, сърцето избира кой да обичаш,
    но само ти избираш кой да остане ♥

  7. #1457
    Супер фен Аватара на crazygirl13
    Регистриран на
    Aug 2008
    Град
    Враца
    Мнения
    2 534
    Цитирай Първоначално написано от SmilezZz

    Свободата на България-подарена или извоювана според ''Опълченците на
    Шипка''-съчинение разсъждение

    Одата “Опълченците на Шипка” звучи като тържествен хим – хим, посветен
    на ширченските герой. Те без колебание отдават живота си за
    освобождението на България от турско робство.

    Дълбоко засегнат в най-съкровенните си чувства като родолюбец Иван
    Вазов страда защото в новоосвободената родина много бързо се забравя
    великата саможертва на борците. Неговата будна гражданска съвест го
    подтиква да подхване в лирическия увод на стихотворението полемиката
    срещу клеветниците на българската свобода.Творецът иска да защити честта
    и героичния дух на нашия народ.

    В душата на поета се сблъскват противоречиви вълнения и мисли, които са
    изградени на основата на антитезата. Чувствата на користна мъка и болка,
    дето оскверняват незабравими моменти от нашата история, се преплитат с
    възмушение и протест от несправедливи обвинения, че не сме заслужили
    свободата си.Но по-силни са емоциите, породени от удивителния подвиг на
    опълченците. Всеки стих от втория момент на въведението е облъхан от
    възхищение и преклонение, от обич и признателност, от национална гордост
    и самочувствие.

    $

    &

    $

    ни са приели вечна тъмнина пред позорния плен изтърпявайки неописуеми
    страдания. Батачени не трепват пред епилога на османците и остават до
    сетния си миг предани на своя род и вяра. Не са могли враговете да
    унищожат българщината, защото и с избодени очи, и с прободени сърца
    нашите прадеди са завещали на поколенията най-ценното благо за всеки
    народ – свободата. Горд с мъжеството им, Иван Вазов повтаря многократно
    повелителната частица “нека”. Така с още по-голяма категоричност
    отхвърля несправедливите обвинения на ония, които сочат с “присмех и
    обиди”такива светини от нашата история, като Беласица и Батак, когато
    българският дух се е извисявал до сферата на безсмъртието.

    Резкият контраст – “Нека! Но ний знаем, че в нашто недавно, свети нещо
    ново, има нещо славно…”Болката и възмущението отстъпват пред възторга и
    бурното въодушевление, с които творецът възнася чутовния подвиг на
    опълченците. Вазов издига идеята, че само техния героизъм достатъчно
    допринася за да обори противниците на българската свобода. Разкривайки
    вълненията си във възходяща градация поетът превръща политиката си срещу
    клеветниците в аргумент на поетичната защита и възхвала на героичната
    отбрана на шипченския проход.

    Изразил своите съкровени чувства като истински родолюбец поетът
    възкликва: “”О, Шипка!”И това възклицание не само бележи кулминацията
    на възторга му, но е и най-силния удар срущу клеветниците по адрес на
    героичния ни народ.

    Лирическият увод на одата е наситен с разнообразни и противоречиви
    чувства. Над всичко стои патриотичната гордост на поета, съзнанието за
    удивителната геройска саможертва на народа ни в имета на свободата.

  8. #1458
    Мега фен Аватара на SmilezZz
    Регистриран на
    Jan 2010
    Град
    Русе
    Мнения
    10 781
    crazygirl13 - мерси адски много
    Времето избира кой да срещнеш в живота си, сърцето избира кой да обичаш,
    но само ти избираш кой да остане ♥

  9. #1459
    Голям фен
    Регистриран на
    Nov 2008
    Град
    Варна
    Мнения
    670
    Свободата на България-подарена или извоювана според ''Опълченците на Шипка''-съчинение разсъждение

    Одата “Опълченците на Шипка” звучи като тържествен хим – хим, посветен на ширченските герой. Те без колебание отдават живота си за освобождението на България от турско робство.
    Дълбоко засегнат в най-съкровенните си чувства като родолюбец Иван Вазов страда защото в новоосвободената родина много бързо се забравя великата саможертва на борците. Неговата будна гражданска съвест го подтиква да подхване в лирическия увод на стихотворението полемиката срещу клеветниците на българската свобода.Творецът иска да защити честта и героичния дух на нашия народ.
    В душата на поета се сблъскват противоречиви вълнения и мисли, които са изградени на основата на антитезата. Чувствата на користна мъка и болка, дето оскверняват незабравими моменти от нашата история, се преплитат с възмушение и протест от несправедливи обвинения, че не сме заслужили свободата си.Но по-силни са емоциите, породени от удивителния подвиг на опълченците. Всеки стих от втория момент на въведението е облъхан от възхищение и преклонение, от обич и признателност, от национална гордост и самочувствие.
    Обзет от негодувание породено от укорите, че сме получили даром свободата си, народният поет с цялата си пламенност на патриот провежда умело спора с отрицателите. Вазов сякаш приема твърдението, че българинът още носи “следи по челото” и “синила от бича” като неизлечими белези от робство и от поражението в миналото и далечното бъдеще. Същевременно в поетическите слова се долавя авторовата горчивина и неудовлетворение от незаслужените хули срещу българската свобода. Възпоменанията за “Беласица стара” и за “нови Батак” будят не срам, а преклонение пред духовната мощ и величие на родината. Защото самуиловите войни са приели вечна тъмнина пред позорния плен изтърпявайки неописуеми страдания. Батачени не трепват пред епилога на османците и остават до сетния си миг предани на своя род и вяра. Не са могли враговете да унищожат българщината, защото и с избодени очи, и с прободени сърца нашите прадеди са завещали на поколенията най-ценното благо за всеки народ – свободата. Горд с мъжеството им, Иван Вазов повтаря многократно повелителната частица “нека”. Така с още по-голяма категоричност отхвърля несправедливите обвинения на ония, които сочат с “присмех и обиди”такива светини от нашата история, като Беласица и Батак, когато българският дух се е извисявал до сферата на безсмъртието.
    Резкият контраст – “Нека! Но ний знаем, че в нашто недавно, свети нещо ново, има нещо славно…”Болката и възмущението отстъпват пред възторга и бурното въодушевление, с които творецът възнася чутовния подвиг на опълченците. Вазов издига идеята, че само техния героизъм достатъчно допринася за да обори противниците на българската свобода. Разкривайки вълненията си във възходяща градация поетът превръща политиката си срещу клеветниците в аргумент на поетичната защита и възхвала на героичната отбрана на шипченския проход.
    Изразил своите съкровени чувства като истински родолюбец поетът възкликва: “”О, Шипка!”И това възклицание не само бележи кулминацията на възторга му, но е и най-силния удар срущу клеветниците по адрес на героичния ни народ.
    Лирическият увод на одата е наситен с разнообразни и противоречиви чувства. Над всичко стои патриотичната гордост на поета, съзнанието за удивителната геройска саможертва на народа ни в имета на свободата.
    15.09.09-денят на най-голямата грешка в живота ми

  10. #1460

  11. #1461
    Мега фен Аватара на bloodyF
    Регистриран на
    Jul 2008
    Град
    Heaven
    Мнения
    9 979
    http://download.pomagalo.com/57680/k...na+ot+sofokyl/

    http://download.pomagalo.com/111509/...=20716699&po=1



    ако може да ми ги изтеглите...мерси предварително
    Нека спрем войната по пътищата заедно. /В памет на Милена Б./


  12. #1462
    Супер фен Аватара на crazygirl13
    Регистриран на
    Aug 2008
    Град
    Враца
    Мнения
    2 534
    Цитирай Първоначално написано от zuzinkata
    Понасяй с достойнство онова , което не можеш да промениш

    В живота ни има неща , които се променят и които не могат. В живота
    има мъка, разочарования, обиди, унижения, така и радости. Всеки
    преживява трудности, но по някакъв начин се справя с тях или се опитва
    да ги подмине.

    Трябва да се опитваме да понасяме с достойнство онова, което не
    можем да променим .

    На всеки един от нас се случва да не обръща внимание на околните,
    които говорят или вършат нещо против вкусовете и желанията ми . В днешно
    време много хора постъпват неприлично и се държат глупаво и недостойно
    за възрастта си и много от околните не понасят това поведение. Това по
    никакъв начин не може да се промени, и за да не се пораждат конфликти не
    бива да обръщаме внимание на лошото поведение на другите. Трябва да
    продължаваме на пред и да се надяваме, че все пак другите ще проумеят
    как постъпват и да осъзнаят грешките и поведението си и да се опитат да
    се променят. Чрез тези свои неприлични постъпки те нараняват околните и
    ще бъдат отблъснати от тях. Така чрез своето поведение ще прогонят
    близките си и ще останат сами. Ако искат всичко да се промени и да имат
    приятели те трябва да се опита да се променят и да докажат това пред
    околните. Ако човек не осъзнае какво прави и как се държи с околните и
    прекрачи границата, все някой трябва да му покаже къде греши и защо
    никой не му обръщат внимание,но всичко има граница и трябва да осъзнаваме как да се държим с тях и
    как не, защото ако нараним по някакъв начин приятеля си може да загубим
    неговото доверие към нас и приятелството му.

    Човекът, е този който определя своята съдба. Той има мечти и желания, но
    най – важното е да бъдеш себе си и да вървиш напред, да се отнасяш с
    др. така, както искаш др. да се отнасят с теб. По този начин никой няма
    да има нищо против теб, но въпреки всичко все някой ще се намери да се
    заяде с теб и да породи конфликт между вас. Не трябва да обръщаме
    внимание на тези неща и да продължаваме на пред с високо вдигната глава.


    “Степента на собственото достойнство на човека се измерва с неговото
    презрение към по – лошото.”

    Човекът е този който трябва да се опитва да превърне в достойнства
    недостатъците си, които не желаем да поправим. Всички трябва да се
    замислим да ли притежаваме

    едно от най – добрите качества–достойнство. Ако го притежаваш, това
    означава че ние вървим на пред и се опитваме да постигнем нещ .

    “Достоен човек е не онзи, който няма недостатъци, а този който има
    достойнство.”

    “ За достойнството на човека трябва да се съди не по неговите хубави
    качества, а по това, как използува тези качества. “

  13. #1463
    Супер фен Аватара на crazygirl13
    Регистриран на
    Aug 2008
    Град
    Враца
    Мнения
    2 534
    Цитирай Първоначално написано от bloodyF
    http://download.http://www.teenprobl...na+ot+sofokyl/

    http://download.http://www.teenprobl...=20716699&po=1



    ако може да ми ги изтеглите...мерси предварително




    КОНФЛИКТИ В „ТРАГЕДИЯТА АНТИГОНА” ОТ СОФОКЪЛ



    Наричат „Антигона” на Софокъл царица на трагедиите. Следователите
    намират много основания за подобно твърдение: в постройката, в
    конфликта, в изграждането на образите и характерите. Нейната
    дълговечност е заложена в дълбоко нравствената проблематика, която
    занимава автора и.

    Основният сблъсък в трагедията е между моралните закони и правото на
    властта. Тези два принципа на човешко поведение са въплащават в образите
    на централните герои Антигона и Креон. Девойката защитава нравствените
    повели, според които човек трябва да живее в хармония със себе си,
    вярност към човещината и добротата, към дълга на рода и постановения
    божествен ред, докато владетелят на Тива издига в човешка добродетел
    дълга към отечествато и послушанието пред държавните закони. Повелите за
    ред в страната влизат в противоречие с традиционните морални норми.

    Спорът между Креон и Антигона е много сериозен, дори нерешим. Нерешим
    защото всеки има своето право и решим от позицията на силата. Антигона
    смята,

    че не бива нейният брат Полиник да остане непогребан, тъй като той е
    грък, а не варварин и така повелява гръцката традиция. Така са правили
    дедите и бащите и. Така трябва. Тя постъпва традиционно.

    Креон пък смятал, че онзи, който дръзнал заради лични причини да воюва
    с родината си, е не само враг, той е изменник, по-лош е дори от
    варварите и не бива да бъде погребван, защото ще омърси родната земя.

    Антигона следователно е страромодна, тя следва повелията на предците.
    Постъпва така, както знае, че трябва, а е и вярна на родовото право-тя
    погребва брат си с тънък слой почва, защото той и е брат и никой не би
    могъл да носи по-голяма отговорност от нея, щом родителите и са вече
    мъртви. Тя поканва сестра си Исмена да погребе заедно с нея трупа на
    брат им Полиник въпреки забраната на Креон. Става ясно, че героинята е
    решила да наруши издадената заповед. Вижда се нейното неуважение към
    владетеля и към неговите разпоредби. Тя се отнася с презрение и към
    плахостта на своята сестра, която е готова да се подчини на
    „по-силните”. Антигона е дръзка, горда, държи на своето благородство и
    на своите „знатни прадеди”, а Исмена въплъщава покорството такова,
    каквото се очаква от обикновените граждани и на каквото разчита Креон.
    Ейната предпазливост се оказва чужда на Антигона, но смелото момиче
    чувства своята правота, защото се подчинява не на временните закони на
    владетеля, а на висшите божествени закони. Креон обаче също е прав.
    Неговата заповед противроречи на наследственото неписано право. За него
    на първо място е родината, а не обичаите, но начинът, по който той иска
    да утвърди първостепенното значение на родината над рода и семейството,
    е твърде краен. Иска за назидание да оскверни трупа на своя племенник
    Полиник и всички да видят какно се случва с онзи, който измени на
    родината и започва да избива свои в името на накърнените си права. Креон
    е загрижен за съдбата на града, той заклеймява предателя Полиник:

    не ще мълча, ако съзра нещастие,

    надвиснало над моите съграждани.

    И онзи, който слага над родината

    приятеля си, е за мен нищожество...

    Не ще приемам за приятел никога

    врага на своя град...





    !твала съзнателно, тя подчертава ясно смисъла на постъпката си – в името
    на закон е нарушила закон. Но за нея има върховенство на неписаните над
    временните закони. Момичето посочва, че никоя правда не може да бъде
    основана на неправда, никой човешки закон не може да противоречи на
    божествените:

    А те закони дадоха на хората.

    Не смятаха за така могъщи твоите

    повели, че да нарушава смъртният

    неписаните вечни божи правила.

    Не са от вчера, ни от днес, а винаги са живи.

    Тук се разразява истинският конфликт. Думите на Антигона уличават
    безпринципността на Креоновата заповед, защото всеки човек, каквото и да
    е сторилприживе, има право да бъде оплакан и погребан от близките си. И
    не нарушаването на забраната с уж патриотичен подтекст е предателство, а
    нейното изпълнение би било много по-страшно предателство от страна на
    Антигона спрямо рождения и брат.

    Подобни човешки аргументи само разгневяват Креон, защото му напомнят, че
    над неговата власт има друга, далеч по-могъща. Предизвикан от дръзките
    слова на Антигона, той изпуска дълбоко стаяваните си чувства, защото е
    засегнато владетелското му честолюбие. Очевидно той не е свикнал да му
    се противоречи и посочването на истината е за него оскърбително.гневният
    властелин се опива от мисълта, че може да се разпорежда с живота и
    достойнството на гражданите. Затова той се учудва на нейната смелост:
    „Гордост? Неуместна е за роба, над когото тегне чужда власт!” тези думи
    го издават вече не като мъдър и справедлив владетел, загрижен за другите
    и готов да им служи, а като истински тиранин. Нещо повече, той смата
    надмощието си над девойката за неоспоримо и гарантирано. Креон е
    забравил, че разговаря с благородница, която има отношение към Тиванския
    престол почти него, а я третира като робиня, и то само по силата на
    заеманото положение.

    Креон се сближава с Антигона по твърдост, неотстъпчивост, по отстояване
    на собственато си мнение. Но той е твърде различен от нея, защото
    неговата сила се основава на власт, жестокост, честолюбие и егоизъм.
    владетелят не понася чуждата гордост и достойнство и е назован „тиранин”
    от дъщерята на Едип.

    Конфликтът в произведението е между обичаите и правото, дълга към рода и
    отечеството, т.е. между неписаните божествени закони и писаните закони
    на държавата. Конфликтът се реализира чрез художествен сблъсък между
    Антигона и Креон. Дъщерята на Едип и Йокаста иска да изпълни един
    „свещен завет”, осъзнава като вътрешна потребност повелята на боговете
    мъртвите да бъдат погребани. Тя уважава „неписаните вечни божии
    правила”, защото „Хадес иска равенство за мъртвите”. В имета на този
    „дълг благочестен” тя е готова да умре, за нея това би било „прекрасна
    смърт”. Твърдо и ясно заявява пред Исмена: „ще погреба и ще загина
    радостна” а по-късно и пред Креон: „Аз отдавна съм умряла, за да угодя
    на мъртвите”. Силата на Антигона се основава на нейната вярност към
    родовия дълг, на обич към семейството, на смелост и висок морал.
    Най-благородните и мотиви я карат да стига до крайности – тя е
    изключително несговорчива, не може да приеменито съветите на Исмена,
    нито мнението на хора, нито заповедите на Креон. Антигона не умее да
    отстъпва, не се вслушва в чуждо мнение и прекраачва законите на града.




    Конфликтът в „Антигона” е между два изключващи се принципа:
    държавността и семейството, дългът към непогребания брат, между родовия
    дълг и закона на държавата.


















    Софокъл – “Едип цар “ , “Антигона “

    “Едип цар “ “Антигона “

    Жанрови особености Античната трагедия описва страданията на герой от
    митологичен сюжет , свързан с темите : лична вина , възмездие и
    справедливост , отговор – ност пред божествения ред и обществеността .
    Античната трагедия описва страданията на герой от митологичен сюжет ,
    свързан с темите : лична вина , възмездие и справедливост , отговор –
    ност пред божествения ред и обществеността .

    Тема Софокъл е избрал за своето действие не проблематиката на
    родовото проклятие и вина , както и бягството от тях , а моментите дълго
    след опита за бягство от отговорност – когато сякаш проклятието е
    забравено и нещо съвсем друго е на дневен ред – да бъде спасена родината
    . Резултатите от проклятие- то са налице , но скрити . Светът е един по
    своята същност , но изглежда съвсем друг . –“Чеда злочести , знайна , не
    незнайна е за мене вашта скръб . Аз зная страдате. Но никой между вас не
    страда с моите страдания...”, “А моята душа оплаква и града , и моята ,
    и твоята съдба ведно .” В основата на пиесата лежат три основни
    съдържателни момента : първият е свързан с това как едно младо и слабо
    по естеството си момиче се превръща в героиня , защитавайки общ за
    колектива принцип ; как властта е в състояние да заслепява и съответно
    богохулника и грешника е бива наказан за това ; как силата на любовта
    свързва хората дори и в смъртта. Тези три съдържателни ядра
    кореспондират с ак- туалните за времето си проблеми на атинската полисна
    демокрация , изведени от Софокъл като общовалидни човешки поуки – “Влиза
    вестител и съобщава на хора , че Хе- мон се е пробол и загинал.”, “И
    дръзна да престъпваш тая заповед ?”

    Конфликти Цялостната атмосфера на действието оформя конфликтността
    между познанието на Тирезий , което изисква беспрекословно доверие в
    бога и прорицателя му , и познанието на Едип , пос- тигнато въпреки
    първона- чалното заслепение пора- ди упоритост на диренето и чрез
    въпроси и отговори , които коригират посока- та на търсене . Конфликтът
    не е действен , той задава в цялостен вид атмосферата на епохата , в
    коята е създадена пиесата .- “Безумни сте ! Не ще раз- крия своите
    нещастия , за да не кажа твоите !” , “Незнайният убиец си самият ти !” ,
    “Как? Знаеш , а не казваш? И – предателство тъкмиш за нас , и гибел за
    държава- та?” , “Как всичко казваш тъмно и загадъчно !” Пиесата
    “Антигона” е из- градена на отчетливо конфликтно свързване на две гледни
    точки в една “битка” помежду им .На- чалото на конфликта е забраната ,
    която новият властник Креон издава : да не се погребва тялото на
    родоотстъпника Поли- ник .Съответно твърдост- та на Антигона е насочена
    срещу това еднолично , властово решение . Първият диспут е тъкмо между
    Креон и Антигона . Вторият важен за драмата момент е в почти проро-
    ческите думи на стражата :”О!Да смяташ , че си прав и да си тъйнеправ
    !”Диспутът с Хемон е следваща крачка в демаскирането на Креон: “От страх
    пред тебе не казва никой поданик това , което не настройва радостно .” ;
    Сблъсъкът с Тирезий излага на показ , онова , в което зрителят вече е
    убеден – властима- щият няма право да налага онова , което е противно на
    боговете .

    Композиция и разви – тие на драматическото действие Пиесата има
    традиционна форма :пролог , парод (влизане на хора), четири епизода (от
    три до пет диалогични части , в които играят актъорите ) , след всеки
    епизод – стазим (песен на хора), и екзод (излизане), в който е включен
    комос .

    В света , който изглежда един по своята същност, се развива действието
    на едно издирване , следствие , което чрез въпроси и отговори стига до
    скрития свят .Пиесата показва как героите продължават да действат в
    новия , демаскиран , чрез техните усилия свят .- “Кои ? Постой! Кои са
    ми родители?”, “в коя страна се случи туй нещастие ?” , “А колко време
    вече се е минало ?” Пиесата има традиционна форма :пролог , парод
    (влизане на хора), четири епизода (от три до пет диалогични части , в
    които играят актъорите ) , след всеки епизод – стазим (песен на хора), и
    екзод (излизане), в който е включен комос .

    Идеален и ясен , светът на “Антигона” изпраща послание за за благочес –
    тиво поведение , за неотстъпчивост при ясна морална позиция и за
    опасностите на едноличната власт .- “С това се оправдавай ! На любимия
    свой брат оти – вам да приготвя гроба аз!”



    Драматически характери Едип е образцов герой , не защото не защото е
    праведен или грешен в заслепението си , но заслужено наказан , а защото
    е твърд и безкомпромисен дори към собствената си личност . – “Да бъда
    сляп и да не чувам ! Сладко е да не съзнаваш своето нещастие.”, “Влиза
    Креон. Едип иска той да го махне от града .”

    Креон е трагично заслепе- ната фигура в действието . Той е
    представителен за друго измерение на човешкото – за еманципирането на
    индивида и опасностите в този процес , свързани с надхвърлящата възмож –
    ностите самоувереност , която води до произвол и загуба на мяра –
    “Водете я по – бързо! Затворете я , тъй както повелих в покрита гробница
    !”

    Антигона е истинска героиня ; тя се противопоставя храбро не на
    обективно непреодоли- ма заплаха , а на една про- изволна разпоредба на
    властник . Нейната неотстъпчивост и решителност я правят прекрасна в
    борбата за справедливост .

    Художествена идея Монодрамата “Едип цар” е посветена на анализа и
    себепознанието , което постига главният герой . Тя внушава , че човекът
    , извършил безсъзнателно престъпление и стигнал до съзнанието , че е
    отговорен , съзнателно изтърпява наказание .Едип не спира разследването
    , въпреки разкритията на Тирезий и пастира , което насочва към
    саможертвата на героя за благото на полиса .- “Каквото ще да става . Но
    рода си аз , и малък да е , искам да го видя ! ...Така роден , не ще
    излязя друг сега . Аз трябва да узная потеклото си!”, “Уви! Сега е
    всичко ясно , ясно е! Да те пог- ледна , слънце за после- ден път!”
    Посланието на творбата е ясно – демокрацията е отговорност на индивида
    пред закона , но законът не може да е унищожите- лен за индивида .
    Човешките отношения в живота и смъртта трябва са свързани с разбирането
    , че в обществото човешката активност трябва да познава грани – ците на
    отговорността – пред боговете , пред колектива , пред другия . Тези
    граници са богопочитание , разумност и уважение на отсрещното
    достойнство .

    “”За обич ли ? Отивай в ада – там люби ! Жена не ще ме води през Живота
    ми !”

    Идейно – естетически идеал на автора Софокъл идеите, че успехът е само
    една видимост и че има божествено знание , което стои скрито и не се
    отдава всекиму , както и че чо – век може да се самозабра- ви ,
    опирайки се на своето собствено знание . Той още смята , че ако човек
    “търси” , “изследва”, “узнава” и е готов да заб- рави себе си , такъв за
    какъвто се мисли в името на нещо по – голямо , той ще постигне познание
    . Но то няма да бъде негово успокоение или триумф , а негова мъка и
    страдание .-“Хорът говори , че има божествени закони , че гордостта
    ражда тирани; “който е надменен в дела и думи” и не тачи “божия дом” ,
    “да падне зла съд- ба връз него; днес не вярват в боговете .”- Пътят на
    познанието в представите на Софокъл наистина преминава през
    ограничеността на знание- то на чавека за неговото съществуване . Според
    Софокъл демокра- тичния процес е свързан с морала , а не с чистата
    логика , т. е. Изчистен от емоции разум . В интим – ния човешки свят
    щастието приживе може да се гради само с подкре- пата на другия , а пред
    смъртта всички стават са- ми и равни помежду си .- “Хорът пее за Ерос ,
    лю- бовта , която никой не може да избегне и сега е раздухала този спор
    на кръвно близки хора .”, “Хорът пее за злото в къ- щата и прпомня
    прокляти- ето върху дома на Лабдак.”

    Предмет на изображението Светът , изобразен в “Едип цар” ,може да бъде
    гледан поне от две пер- спективи, които коренно го променят . Според
    първата , описаното в трагедията е ясно белязано от трагическа ирония
    още от първия стих . Според втората перспектива, светът на пиесата е
    белязан от съчувствие и съпреживяване от страна на публиката .

    Освен това времето и пространството в трагеди- ята остават сякаш не
    митологично конкретни , а по – скоро символични , защото в епохата на
    Едип полиси няма. Изобразеният свят се под- чинява на правилата на
    героическия свят . В него не играят роля родовото проклятие и съдбата ,
    а основни движещи мотиви са черти на характерите . Ясна роля играе и кон
    – трастното противопоста- вяне . Така се постига яснота на конфликта и
    открояване на идеите – за едноличната власт , храбростта и непримири-
    мостта , за любовта . –“Ти , дето свеждаш тъй глава! Признаваш ли , или
    отричаш – туй да си из- вършила ?” , “Признавам , не отричам нищо –
    сторих го .”

    Мотивиране на кон – фликта в дадената ситуация Едип е решил да открие
    виновника за нещастието на града. Той провежда следствие , съмнявайки се
    във всеки неочакван отговор на свой въпрос .Той страда , влизайки в
    конфликт с Тирезий и Креон , за да спаси града . Тук можем да говорим за
    една трагическа ситуация и непреклонна решителност от страна на героя в
    името на спасението на града . Началото на конфликта е забраната , която
    новият властник Креон издава : да не се погребва тялото на
    родоотстъпника Поли- ник . С това Антигона не може да се съгласи и въп-
    реки забраната извършва погребалния обред .Заловена и изправена сре- щу
    властта , тя отстоява родовото право близките да се грижат за мъртвите
    си роднини и твърдо не се признава за виновна в престъпване на закона
    kато ходеник на Антигона, а като син на баща си като поставя на изпитание
    неговото поли – тическо кредо . В заблудата си Креон не разбира , че
    синът му води спор по важен принцип , а вижда проявление на лю- бовно
    чувство .

    Характер на конфликта между противопоставените страни Конфликтът не е
    действен , той задава в цялостен вид атмосферата на епохата , в коята е
    създадена пиесата , и става още по – видим в репликите на хора от
    тивански старци , носители на традиционни мисли и предсави . Пиесата
    “Антигона” е из- градена на отчетливо конфликтно свързване на две гледни
    точки в една “битка” помежду им .

    Протичане на конфликта Действието на драмата протича като криминално
    следствие . Конфликтът в това следствие протича в разговори и спорове ,
    в които Едип обижда или отхвърля свои събеседници. Героят се бори с
    непознатото , нез – найното , разгадава тайни. В тези конфликти , в този
    път към истината Едип открива себе си . Конфликтът се разгръща в три
    “състезания с речи”- Креон и Антигона , Креон и Хемон, Креон и Тирезий
    след като в началото новият владетел е изложил в монолог “упра-
    вленската си програма “. Трите сблъсъка развиват набелязания в пролога
    конфликт между двете сестри Антигона и Исме- на ..

    Решаване на конфликта Движеща сила в пиесата е търсенето на истината ,
    която е спасителна за колектива .След разбулването на всички тайни и
    осъзнатите грешки, Едип решава да остане жив и да напусне града , като
    по този начин го спасява . Сякаш успокоен от думите на вестителя и
    сякаш смъкнал тежестта на пред- сказанието от плещите си, Едип научава
    страшната покъртителна истина . Въпреки , че е победен от съдбата героят
    не се предава- той оценява миналото настоящето , взимайки бързи
    решения. Избождането на очите са символ на прозрението , помъдряването
    . В конфликта на ценност- на основа победител е Антигона – именно поради
    своята непреклон- ност . Нейната гледна точка за моралната опора в
    родовото и божествено предписаното взима връх и делото й бива оценявано
    като подвиг. Креон се оказва един заслепен , честолюбив , неадекватен
    човек , получил силата си единствено от властовата позиция . Делата му
    биват оценявани като падение –“Креон призовава смъртта да донесе
    “желания край” на неговия живот . Хорът отговаря , че съдбата не може да
    бъде избягната .”

    Проблем , дилема Проблемът на главния герой се корени в незна- нието и
    собствената зас- лепеност . Незнаейки кой да послуша , Едип се раздвоява
    между своето виждане и разбиране на нещата и начинът , по който му ги
    описват другите . Той още се съмнява за проицхода си , питайки се дали
    родите- лите , с които е отраснал , наистина са негови роди- тели . Още
    в самото начало на творбата проблем за Едип се явява откриването на
    виновника за всеобщата мъка . Хорът от тивански старци не взема страна в
    конфликтната ситуация , а със своите отвлечени песни просто внушава
    почитание към властта , боговете . Макар Креон да застава срещу
    божествения закон , Антигона извършва нещо нередно като престъпва
    заповедите .Нито в един момент от сюжетното развитие тя не получава
    подкрепа дали е права ,или не .

    От друга страна към края на творбата ясно проличава раздвоението на
    Креон – дали да се вслуша в думите на Тирезий и мнението на тиванските
    старци , или да отстоява своята пози- ция .

    Чувства , стремежи Едип , достигайки познанието , всъщност открива
    нещастието и скръбта . Истината му донася не само мъдрост , но и
    разочарование . Като цяло той е образец на трагическия човек изобщо.
    Стремейки се да спаси полиса , той несъз- нателно се обрича на болка и
    вечна тъга . Покъртителна в комоса е жалбата на Антигона , че не е могла
    да осъществи определеното й от приро- дата – да бъде съпруга и майка ..
    –“И той сега ме води силом , грабната – без брак , без брачни песни ,
    без съпружеска любов , без нежна рожба на гърдите ми .”

    Отношение към кон – фликта Героят има отрицателно отношение към
    конфликта , поставяйки под съмнение думите на своите събеседници . Той
    влиза в тези спорове с единственото желание да достигне до мечтаното
    спасение на полиса . И Креон , и Антигона отстояват твърдо заетите си
    позиции ; нито един от тях не отстъпва . Хемон и Тирезий допринасят за
    внушението от страна на автора , че едноличната власт минава по низходящ
    път- надменност , смирение , отчаяние , самоунищожение .

    Стремежи , действие Стремейки се да спаси града , Едип загубва щастие и
    лично спокойствие . Но той дава дума , на която държи , макар по този
    начин да погубва живота си .Изправя се един нов човек – самостоятелен ,
    готов да поеме отговорност за своите постъпки .Този човек , разкъсван
    между грешността си и неуспешния опит да избяга от прорицанието , е
    самопостигналият се , знаещ Едип. Той всъщност спасява Тива , изпълвайки
    с конкретно нравствено значение думата “човек” . Креон се появява в
    началото на пиесата като спасител на Тива и получил поради това трона й
    , а завършва като жив мъртвец ,въпреки , че върху него не тегне родово
    проклятие и той няма с какво да се бори освен със своя характер .В
    новата социална ситуация , в която е попаднал , той сякаш мигновено
    заболява от синдрома на властта , мислейки си , че всички искат да го
    провалят . Тази властова маниакалност го подтиква да не се вслушва в
    никого , което от своя страна има пагубни последствия .

    Мироглед По – важна характеристика на героя от неговия гняв и
    недоверие в божественото предсказание е праволинейнотоо му поведение ,
    при което той е дал дума на своя народ , на която удържа .Той не трепва
    пред безпощадната съдбовност и нейният коварно нанесен удар , а героично
    приема орисията си .За него е по- важно развитието на колектива ,
    отколкото собствения му живот. Надменността на Креон , неговата заблуда
    водят до символично преобръщане на света , т.е. до катастрофа – мъртвият
    стои без гроб , а живата е зазидана в гроба .

    Антигона е вярна до край на семейните традиции . Тя е предена дъщеря и
    сестра ; желаейки мир и покой за своето семейство, героинята жертва
    живота си .

    Решение Решавайки да избоде очите си и да тръгне натам , накъдето още
    родителите му са отредили гроб- планината Китерон , Едип спасява полиса
    . В противен случай , ако бе останал в него , той би изправил общността
    пред нов проблем – дали да бъде погребан в него , т.е. да остане
    завинаги там и да не изпълни дадената дума , или не , за да го избави от
    нещастието . Естественото възстановя- ване на космическата хар- мония не
    може да остави безнаказано престъплени- ето на Креон .Наказанието е
    унищожаване на рода - самоубийството на Хемон и на Евридика .
    Страдани- ено на Креон едва сега започва . Боговете го оставят жив , за
    да изкупи своята самоувереност чрез страданието по собствената му вина .

    Възможностите на стила в речта да разкриват интелекта , културата ,
    мислите и настроенията на действащите лица Стила на речта на всички
    герои разкрива тяхната висока култура и интелектуално развитие . Техните
    слова са дълбоки и мъдри , чрез тях се долавя същността и нагласата им
    към света . Чрез словото си към народа например , Едип изразява
    искрената си загриженост за неговото благо . Чрез мълчанието си ,
    Тирезий всъщност отказва да причини зло на своя господар , когото
    уважава и почита . Стила на речта на всички герои разкрива тяхната
    висока култура и интелектуално развитие . Техните слова са дълбоки и
    мъдри , чрез тях се долавя същността и нагласата им към света . От
    словата на Креон се долавя неговата власто- любивост и алчност ; от тези
    на Антигона – вът- решна убеденост и смелост ; Тирезий – мъд- рост ,
    проницателност .

    Ролята на синтаксиса за изразяване на чувствата на говорещия Пълните и
    изразителни изречения на героите , многобройните въпроси и отговори
    насочват към убедеността в собственото мнение , становище , както и към
    желанието по един или друг начин да предотвратят мъка и безредици . –
    “Не се вълнувай от подобни работи , послушай мене , запомни , че
    смъртните не са дарени с дар да знаят бъдното .Накратко ще ти дам и
    доказателство ...” Пълните и изразителни изречения на героите ,
    многобройните въпроси и отговори насочват към убедеността в собственото
    мнение , становище , както и към желанието по един или друг начин да
    предотвратят мъка и безредици .Срещат се и безглаголни изречения , които
    придават експресивност на чувствата и мислите на героите .-“Злочеста!
    При Креоновата заповед?” , “Горко ми!”

    Възможност текста да създава , чрез въображението на зрителя От една
    страна следят действието и наблядават как изглежда във всеки един момент
    заблуденият човек ; как той се променя , когато разбира истината . От
    друга страна публиката сякаш се идентифицира с главния герой и неговия
    художествен свят , симпа- тизирайки му . Зрителите възприемат
    поведението на Антигона като чиста позиция срещу крайните форми на
    управление и софистичното , т.е. чисто логическо оправдаване на
    проявите на жестокост от страна на властта .

    Подтекста в диалозите “И гибел ти донесе твойто щастие .” , “Не говори
    ни с тях , ни с мене повече – че ти скверниш земята ни с безчестие!”
    –Тирезий индиректно казва на Едип , че тъкмо той е виновникът за
    нещастието в Тива . “Но кой е глупав да желае сам смъртта ?” – Хорът от
    тивански старци индиректно се опитва да разубеди Креон да премине към
    осъществяване на безумния си план , прозирайки бъдещия му провал , но
    той не склонява .

    “Хей , чуйте! Ако вик и плач помагаха пред смърт , те никога не биха
    спирали .!” – Креон подчертава многобройните жертви на смъртта .

  14. #1464
    Извинявам се много,но ако може някой да ми помогне с отварянето на този файл .Благодаря много!
    http://download.pomagalo.com/28713/t...=20726883&po=8
    Have you come here for forgiveness?
    Have you come to raise the dead?
    Have you come here to play Jesus?
    To the lepers in your head .....

  15. #1465
    Цитирай Първоначално написано от crazygirl13
    Цитирай Първоначално написано от zuzinkata
    Понасяй с достойнство онова , което не можеш да промениш

    В живота ни има неща , които се променят и които не могат. В живота
    има мъка, разочарования, обиди, унижения, така и радости. Всеки
    преживява трудности, но по някакъв начин се справя с тях или се опитва
    да ги подмине.

    Трябва да се опитваме да понасяме с достойнство онова, което не
    можем да променим .

    На всеки един от нас се случва да не обръща внимание на околните,
    които говорят или вършат нещо против вкусовете и желанията ми . В днешно
    време много хора постъпват неприлично и се държат глупаво и недостойно
    за възрастта си и много от околните не понасят това поведение. Това по
    никакъв начин не може да се промени, и за да не се пораждат конфликти не
    бива да обръщаме внимание на лошото поведение на другите. Трябва да
    продължаваме на пред и да се надяваме, че все пак другите ще проумеят
    как постъпват и да осъзнаят грешките и поведението си и да се опитат да
    се променят. Чрез тези свои неприлични постъпки те нараняват околните и
    ще бъдат отблъснати от тях. Така чрез своето поведение ще прогонят
    близките си и ще останат сами. Ако искат всичко да се промени и да имат
    приятели те трябва да се опита да се променят и да докажат това пред
    околните. Ако човек не осъзнае какво прави и как се държи с околните и
    прекрачи границата, все някой трябва да му покаже къде греши и защо
    никой не му обръщат внимание,но всичко има граница и трябва да осъзнаваме как да се държим с тях и
    как не, защото ако нараним по някакъв начин приятеля си може да загубим
    неговото доверие към нас и приятелството му.

    Човекът, е този който определя своята съдба. Той има мечти и желания, но
    най – важното е да бъдеш себе си и да вървиш напред, да се отнасяш с
    др. така, както искаш др. да се отнасят с теб. По този начин никой няма
    да има нищо против теб, но въпреки всичко все някой ще се намери да се
    заяде с теб и да породи конфликт между вас. Не трябва да обръщаме
    внимание на тези неща и да продължаваме на пред с високо вдигната глава.


    “Степента на собственото достойнство на човека се измерва с неговото
    презрение към по – лошото.”

    Човекът е този който трябва да се опитва да превърне в достойнства
    недостатъците си, които не желаем да поправим. Всички трябва да се
    замислим да ли притежаваме

    едно от най – добрите качества–достойнство. Ако го притежаваш, това
    означава че ние вървим на пред и се опитваме да постигнем нещ .

    “Достоен човек е не онзи, който няма недостатъци, а този който има
    достойнство.”

    “ За достойнството на човека трябва да се съди не по неговите хубави
    качества, а по това, как използува тези качества. “
    Много много благодаря

  16. #1466

  17. #1467

    Love is Rare, Life is Strange, Nothing.....Last and People Change

  18. #1468
    Мега фен Аватара на iveetyy
    Регистриран на
    Jan 2009
    Град
    София
    Мнения
    4 577
    _summer_girl_ ето

    ” ЕВГЕНИЙ ОНЕГИН”

    ”Евгений Онегин” е една от великите творби на Пушкин, която влияе на
    цялата руска литература. Пушкин пише своя роман в стихове и изразява
    духовността на героите си по изключително художествен начин. Той е
    пресъздал живота чрез невероятна поезия.

    Основният проблем в творбата е този за любовта и щастието в определена
    среда.

    мъчен от гузна съвест и е принуден да замине. Олга скоро се омъжва
    отново, но Татяна още обича Евгений и търси допир с него. Това е
    доказателство за чиста и искрена любов, щом продължава и при изпитания.
    Тя би трябвало да го намрази, но не може.

    След време, когато Онегин се завръща в Москва той е коренно променен.
    Вече не е егоистичен и се вглежда в същността на хората, способен е на
    силни чувства. Той вижда голяма промяна и в Татяна, която не се изразява
    само в това, че се е издигнала в обществото. Той разбира колко грешна е
    била постъпката в миналото му. Обиква я с цялото си сърце и след време
    терзание решава да сподели любовта си с писмо. Татяна не вярва на
    неговата искреност и не отговаря на писмото. Срещата им убеждава Таня,
    че той е различен. Такъв, какъвто тя си го е представяла и обичала. Но
    вече тяхното общо щастие е неосъществимо. Тя го отблъсква, въпреки че
    още го обича. Станала е предпазлива и владееща чувствата си. Думите,
    които тя изрича-на една наскърбена и любеща жена са неповторими по
    своята вярност в цялата руска литература. Тя вече е била омъжена, но не
    по своя воля. Въпреки това колкото и да обича Онегин се е врекла на
    съпруга си, което не може да се пренебрегне.

    Омъжих се. От тоя ден

    ме вече оставете вие.

    Изпълва ви сърцето днес

    и гордост, и достойна чест.

    Обичам ви /защо да крия/.

    Но аз принадлежа на друг

    и вярна ще му бъда тук.

    Пушкин не пропуска в творбата си и най-малките душевни трепети. Неговата
    поезия е ненадмината в световната класика. Начинът, по който описва
    нещата, звуковете, които е избрал поетът са ненадминати. Все едно ти
    разказват зимна приказка и чуваш звъна на звънчетата на шейната и
    тропота на конски копита. Нещо невероятно красиво!

  19. #1469
    Мега фен Аватара на iveetyy
    Регистриран на
    Jan 2009
    Град
    София
    Мнения
    4 577
    за zuzinkata

    Понасяй с достойнство онова, което не можеш да промениш.







    В живота си, всеки човек се сблъска с хиляди препятствия,с много болка,
    но и много радости.Някой от тях може да ги промени,но други -не.

    Какво е нужно за да се противопоставиш на трудностите и да се бориш с
    тях до момент, в който на края оставаш удовлетворен?

    На първо място това е -Свободата.Свободата,която дава моралното право да
    избираш пътя и начина по който да водиш борбата към духовното оцеляване
    за справяне с не леката задача да докажеш своето собственно Аз.За да
    използва най-рационално свободата си, човека има за свой верен
    съдник-Съвестта.

    Съвестта е моралния закон,който предхожда човешките добродетели и
    ценности.

    Човека е единственното съвършенно и свободно същество създадено на
    Земята, което се извисява духовно и чрез делата си над всички останали
    живи същества,но не чрез физическата сила, а със силата на духа и
    ценностната си система.Заради това той има достойнството да се нарече
    човек.

    Достойнство-безграничната, неизмерима свобода, която няма цена.

    В развитието си човек, е минавал през етапи на възход и падения и точно
    тези ценности, които притежава са му помагали да се изправи на крака и
    да продължава напред.В миналото древните рицари са губели своите
    сражения, но са признавали паденията си с достойнство,защото са били със
    силен дух и силна воля,без да губят надежда за реванш в други битки.

    Силата на волята прави човека уникален,свободата на мисълта го прави
    безпределен.Неговите възможности и умения го правят недостижим, спрямо
    заобикалящият го околен свят.

    Достойния човек е силен човек.

    Пример за това е космонавта,който напуска предела на собствената ни
    планета и навлиза в свободния космос,стъпва на луната и доказва,че е
    недостижим с тази си постъпка,че волята му и стремежа му за
    доусъвършенстване все повече и повече се увеличават.

    Увереността в собственото си достойнство прави човека горд.Всяка
    достойнна постъпка на човека прави обществото му гордо и щастливо.

    Достойни за уважение в днешния забързан живот са учителите,лекарите дори
    и обикновенния човек,който прави малки добрини,но от сърце.

    Всеки трябва да е достоен и да остане такъв дори, когато някой
    цели,които е имал не е успял да постигне.Достоен трябва да остане
    лекарят,дори когато изпусне живота от ръцете си.Достоен е и такъв трябва
    да остане и учителя,дори когато не успее да заинтригува със знанията си
    своя възпитаник,защото при тези случаи те са дали всичко от себе
    си,безгранично са разгънали душата си и са предали знанията си,за да
    спасят човешкия живот(при лекарите) и да одухотворят своите ученици(при
    учителите).

    А каква е ролята на недостойните хора и съществуват ли те?

    Само две буквички-"не",могат да заличат човека като личност,като
    сила,като дух.Какви са тези хора?Хора,като всички останали,но само по
    външно подобие,но това не ги окачествява по никакъв начин.Те са срам и
    позор за всяко общество.Те са
    безсрамници,неблагоразумн ци,безсърдечни.Много пъти заради тяхните
    дела,обществото приписва тяхните качества и на достойните.

    Пример може да се даде отново с лекарите.Има между тях такива, които
    могат да помогнат само тогава,когато имат материална облага от
    онзи,който има нужда от тях.И за съжаление пренебрегват онази благородна
    Хипократова клетва,която са дали в името на хората и обществото като
    цяло.Те са недостойни да носят призванието,което са получили.Хубавото
    е,че повечето от тях са достойни за тази професия.

    Достойните хора са благородни хора,"титла",която придобиват благодарение
    на делата и постъпките си.Те са богати хора,но богати не на пари, а
    богати по душа.

    Ако беден човек, намери на улицата по която върви портфейл с много пари
    и направи всичко възможно, за да намери собственика му, обществото
    трябва да е гордо с постъпката му и без да се замисли да го
    нарече:благороден човек и въпреки,че е беден той ще е достоен за
    уважение, защото не се е подал на изкушението да остави парите за себе
    си.Той е достоен човек-Беден от материална гледна точка,но богат по
    душевност.

    Не трябва хората да падат духом, когато нещата им не се нареждат така
    като биха искали.Не трябва да губят достойнството си, когато са се
    провалили в делата си.Те трябва да запазят онази сила на духа, която ще
    им помогне да се "изправят" след падението и ще ги накара с много повече
    сила и разум да преодолеят препятствието,което един път ги е "препънало"

    Те имат свободата да намерят вярното решение на дилемата,която постоянно
    им "поднася" живота,но свободата винаги ще бъде "по-сладка",когато в
    избора си те ще поемат вярната посока и използват напълно само своите
    добродетели.Тогава ще бъдат възвишени и обществото ще прояви своето
    великодушие към тях и точно в такъв момент,достойните хора ще бъдат
    щастливи и горди от себе си за това,че са показали своето истинско и
    прекрасно Аз.

  20. #1470
    Мега фен Аватара на iveetyy
    Регистриран на
    Jan 2009
    Град
    София
    Мнения
    4 577
    за rachel_billson

    СОФОКЪЛ - „ЕДИП ЦАР”

    ТРАГИЧНА ВИНА И СЪДБОВНА ПРЕДОПРЕДЕЛЕНОСТ

    Трагедията на Софокъл „Едип цар” е призната за съвършена драматургична
    творба в старогръцката литература. Главният герой Едип - цар на Тива,
    според Аристотел е идеалният трагически герой. Същността му се определя
    от факта, че е поставен между нравствено-етичните норми и крайните
    проявления на човешкия характер.

    В началото на трагедията Едип е представен като справедлив и
    доброжелателен цар, с високо чувство за отговорност и добро сърце.
    Постигнал е много успехи, доказал е на думи и дела, че е мъдър и
    грижовен владетел. Поданиците му го почитат и величаят - наричат го „...
    най-велик сред смъртните.” Между владетел и народ цари разбирателство,
    хармония и взаимно уважение.

    Страданието на героя може да се мотивира и чрез вина, която не е лично
    негова. Много истории за родовото проклятие са митологични сюжети,
    запазени и в старогръцката литература. Древните гърци живеят с
    разбирането, че проклятието над рода е инструмент на съдбата, която
    наказва разбунтувалите се срещу предопределеното. В драмата
    престъплението (убийството), което Едип е извършил на младини, не е
    споменато до момента, в който смътни догадки обвързват смъртта на цар
    Лай - предишния владетел на Тива, със случилото се. Гневлив по характер,
    Едип убива в състояние на емоционален афект. Реагира според
    отрицателното в характера си, оказало се трагично за героя. Неслучайно
    убийството е извършено на кръстопът. Самият Едип застава на трагичния
    кръстопът на своя живот. Остава верен на природата си, но променя
    съдбата си. Носи трагична вина, която не осъзнава.Тя е предизвикана от
    незнание. Това е предопределеното наказание на съдбата - следствие от
    тежките престъпления: инцест и отцеубийство. Трагичната вина и
    произтичащите от нея страдания на Едип са художествена цел на
    драматургичното действие. Разкрива се същността на трагичното: всичко,
    което се случва на Едип, е предсказано, предопределено. Човек не може да
    избяга от съдбата си и няма нужда да се съпротивлява - това е посланието
    на трагедията.

    Нарушената хармония трябва да бъде възстановена. Страданието,
    възмездието и покаянието са стремеж към равновесието и излизането от
    хаоса. Героят на Софокъл сам избира своя трагичен път, воден от
    желанието да бъде полезен на общността и да защити един морален принцип.
    В хода на действието се оказва, че той е воден от лични мотиви - да се
    утвърди като добър и справедлив цар.

    Диалогът между Едип и Йокаста поставя под съмнение тяхната вяра в
    силите на божественото. Йокаста се съмнява в предсказанието. Тя разказва
    историята на семейството си и стига до богохулство. Щом чува разказа за
    миналото на Едип, тя разбира истината. В страданието си Йокаста решава
    да се обърне към Аполон с молба да избави всички от нещастието. Прозряла
    е, че божественото предсказание е неотменимо. Вярата й в боговете се
    възвръща и от жалост към Едип тя иска да му попречи да узнае истината.
    Още преди да се появи последният свидетел -пастирът, спасил от смърт
    невръстния Едип, тя вече е избрала личната си съдба.

    Нещастието на Едип е следствие от нарушени етични норми. Извършеното
    някога престъпление разрушава хармонията в обществото. Божествените
    закони изискват възмездие. Дълг на Едип е да възстанови разрушената
    хармония. Това може да се постигне само чрез истината. Единствено тя
    може да изведе обществото от хаоса. Като се обявява за тържеството на
    истината, Едип защитава едновременно колективните и личните си интереси.
    Трагичната му вина е в това, че в положителния си стремеж допуска
    грешки. Постига го собственото му проклятие, изречено за причинилия беда
    на Тива, без да подозира, че виновникът е самият той:

    Проклет да бъде! Който и да е, убиецът във таз земя...

    Едип сам осъжда себе си. Трагичното незнание го прави последователен в
    търсенето на истината. Той въплъщава престъплението, наказанието и
    възмездието, предизвикани от ироничния обрат на съдбата му.

    Ф



    <

    >

    @

    &можно за разкриване на истината:

    Затуй за него ще се боря аз като за собствен мой баща, докрай, ще гледам
    да открия този, който го е у бил...

    Намеренията му са напълно искрени, но в контекста на мита за Едип, който
    зрителите познават, изповяданото звучи иронично. Трагична е тази ирония,
    поднесена му от съдбата. Царят на Тива се обявява за единствен носител
    на божествената мъдрост и се главозамайва от мисълта, че е най-умен от
    всички. Затова вижда в гадателя Тирезий враг на държавата и личен
    опонент. Обзет от подозрителност и гняв, обижда гадателя и така нарушава
    още една от моралните норми на античното общество, която поставя
    гадателите наравно с боговете. Едип се държи грубо и заплашително.
    Очакванията на народа са царят и гадателят с общи усилия да намерят
    изход от кризата. Вместо това, те стигат до остро противоречие. В
    поведението на държавника проличават негативни черти от характера на
    Едип. В стремежа си да покаже своето превъзходство, той е воден от
    честолюбие и горделивост. Присмехът му към слепия Тирезий е недостоен за
    царя на Тива. Разколебана е представата на народа за мъдростта на
    владетеля.

    Упорството на Тирезий предизвиква гнева на Едип, както и неговото
    арогантно и дръзко поведение. След твърдата и кратка реплика на Тирезий:
    „Убиецът, когото търсиш днес, си - ти!”, Едип се впуска да доказва
    превъзходството си над гадателя. Самоизтъква се, превъзнася мъдростта
    си, присмива се на Тирезий. Обзет от прекомерна дързост и гордост, Едип
    не разбира, че греши. Истината, към която толкова много се стреми, е
    унищожителна за него. Тя е началото на страдания, които ще го научат, че
    най-големите истини се постигат с мъдрия поглед на духовното зрение, че
    по-страшна е вътрешната слепота. Той е осъден да страда не само поради
    предопределената си съдба, а и заради дръзката си самоувереност, че е
    най-умният, знаещ и разбиращ човек. Едип отрича силата на съдбата и в
    този факт се крие дълбока ирония - точно в този момент той понася
    последствията на същата съдба, в която не вярва, източник на страданията
    му е преди всичко неговият необуздан характер. Едип, който се обявява за
    защитник на колективното благо, постепенно се отдалечава от интересите
    на колектива и влиза в противоречие с него. При това, продължава да
    живее със заблудата, че прави всичко необходимо за спасението на
    поданиците си. Той не е в състояние да смири гордостта и гнева си и
    остава в трагично заблуждение. Смята, че не греши и божествено наказание
    не би могло да го постигне. Заслепен от гордост, предизвиква трагичната
    развръзка на съдбата си - пълното узнаване на истината. Едип събира като
    мозайка късчетата истина, към която се стреми. Разбрал, че за него
    надежда няма, той се примирява със съдбата си, като се самонаказва, а
    слепотата му помага да види злото в човешкия живот. Не би могъл да
    обърне поглед вече не само към живите, но и към мъртвите в ада. Той се
    разкайва за делата си и се самоосъжда: „Не трябва тез очи да виждат
    вече... по-скоро изгонете ме оттук, убийте ме, хвърлете ме в морето, та
    никой никога да не ме види! ”

    Едип осъзнава, че зрението е било белег на духовната му слепота. Зрящ,
    той не успява да се докосне до истината. Ослепен, прозира същността на
    заблудите си.

    Образът на Едип има своето вътрешно развитие от положително към изява на
    отрицателното в характера. Превръща се в страдащ, трагичен герой, който
    несъзнателно греши, нарушава етичните норми, воден от стремежа си към
    правда.

    Трагедията завършва с песента на Хора за изменчивостта на човешката
    съдба, непостоянството на щастието, несигурността на живота и
    страданията на хората.

    „Едип цар” е драматургичен шедьовър в творчеството на Софокъл. Чрез
    образа на Едип, Софокъл изразява идеята, че човек има право на
    индивидуална воля, но само когато тя е съобразена с божествената
    предопределеност на съдбата. Той трябва да бъде благоразумен и смирен,
    защото докато е жив, не знае какво ще му поднесе изменчивата и
    непостоянна съдба.

    Олимпиада по БЕЛ, 2003 г.

    PAGE \* MERGEFORMAT 1

  21. #1471
    Благодаря ти ужасно много.
    Have you come here for forgiveness?
    Have you come to raise the dead?
    Have you come here to play Jesus?
    To the lepers in your head .....

  22. #1472

  23. #1473
    Здравейте, трябват ми спешно две теми или поне една от двете за утре, по възможност преди обяд.. ако някой може да ми ги намери ще съм му много благодарна. Ето ги и тях :
    1. Природата и мисията на поета в стихотворението "При Рилския манастир".
    2. Моралната санкция на Вазов над съвременността "Линее нащо поколение" , "Елате ни вижте".
    Мерси предварително.
    ~!1912!~

  24. #1474
    Мега фен Аватара на iveetyy
    Регистриран на
    Jan 2009
    Град
    София
    Мнения
    4 577
    ^^ Комбинирай нещо от тези..и виж дали ще ти свършат работа за първата тема..

    Каква е природата за Вазов според стихотворението “При Рилския манастир”

    Не един или двама, български или чужди поети и писатели са възпявали в
    своите произведения красотата на българската природа. Чувството, което
    човек изпитва когато е сред родната природа, силата и вдъхновението,
    които тя му дава трудно могат да се опишат с думи. Като изкусен майстор
    на словото и познавач на родния език в много свои произведения Ив. Вазов
    изразява своята почит и възхита от чудната българска природа. Роден в
    подножието на Стара планина и в живота, и в творчеството си Вазов отдава
    нескрито предпочитание към планинския пейзаж. С особена патриотична
    гордост звучи стихотворението “При Рилския манастир”. Тези стихове са
    пряк израз на преклонението на поета пред величието и красотата на
    нашата природа, неговата благодарност за силата и духовната мощ, които
    тя му дава.

    Още от първите редове на стихотворението пред нас се разкрива един
    величествен пейзаж, изпълнен с живот и движение.

    Цитат /1/ “ Наокол планини и върхове стърчат; гори високи, диви

    шумят;потоците, кристални и пенливи, бучат”

    Това кътче от нашата земя, преминало през сърцето на поета, сякаш
    оживява пред очите ни. Читателя чува шума на потоците, усеща пулса на
    живота, който “кипи на всичките страни”. Чрез тази прекрасна природна
    картина Вазов изразява възторга и опиянението си не просто от природата,
    а от българската природа. За него тя е топлата майчина прегръдка,
    нежността и любовта, красотата и щастието, към които всеки човек се
    стреми. Използвайки метафора и сравнявайки природата с майката, поета ни
    внушава, че за него тя е нещо свидно, ценно и незаменимо, така както е
    майката за своето дете.

    Цитат /2/ “ Природата отвред, кат майка нежна съща,

    навява ми песни, любовно ме прегръща.”

    В дебрите на този колоритен пейзаж, пълен с настоение и музика, човек
    сякаш се пренася в един друг свят, светъл и хубав, душата му се унася в
    духовното идеално царство на природния мир, “мир въжделен и драг”. За
    поета природата е вдъхновение, извор на сила и мощ. Тя е двигателят,
    който тласка човека към “нов живот” и “нови ощущенья”, зарядът, който го
    зарежда с “прясна сила, мощ и тайни песнопенья.....” Природата е
    свободата на духа и тялото, фокусът, който събира всички трептения и
    копнежи на човешката душа.

    Цитат /3/ “ Тук волно дишам ази,

    по-светло чувствам, свещен, отраден мир

    изпълня ми духа”

    Стихотворението “При Рилския манастир” е една лирическа изповед, която
    достига своята кулминация, когато поет и природа се сливат. Говорейки за
    въздействието на природата върху човешката душа, Вазов

    изразява идеята си за единството на човека с природния свят. Човека е
    човек, когато е близо до природата, той е част от всичко, което тя е
    създала.

    r

    B

    n

    h

    6 Разменям тайна реч с земя и синий свод

    и сливам се честит във техния живот”

    Природата за поета е живителната капка, която утолява духовната му
    жажда. Тя е неговото вдъхновение, което окриля творческата му мисъл,
    музата, която го кара да се чувства отново поет.

    Цитат /5/ “ Сега съм пак поет-

    във лоното на таз пустиня горска, свята;”

    Признанието на поета е искренно и убедително. То доказва, че природата е
    необходимост за него така както въздуха, водата и слънцето за всяко живо
    същество. Тя е неговото вътрешно “аз”, неговия разум и сърце. Затова
    лирическия герой разбира свободно нейния език, влива се в рътъма на
    нейния живот.

    Цитат /6/ “разбирам на леса любовний тих привет,

    на струите шума, на бездната мълвата.”

    Спокойствието и уединението, което лирическия герой получава от
    общуването с природата са прекъснати от мислите за “световните злини”.
    Но въпреки това той се чувства защитен, защото е сред природата. Тя е
    неговата майка-закрилница, неговата предпазна броня срещу всички злини и
    тревоги на настоящето.

    Цитат /7/ “ ....в сърцето съм на Рила.

    Световните злини, тревоги са далеч –

    за тях е тя стена до небеса турила”

    Попаднал в прегръдката на този огромен величествен океан – природата,
    поета се преражда. За него природата е добрата фея, която докосвайки
    всяка струна на неговата душа, го прави по-добър. Тя е хапчето, от което
    неговия дух се нуждае, глътката въздух за неговото съществуване.

    Цитат /8/ “усещам се добър, почти невинен веч.

    Духът ми се цери след жизнената битва,

    Вкушавам сладък мир във песни и молитва.”

    В края на стихотворението поета изповядва своето съкровенно усещане, че
    вече не е чужд сред природата. Затова споделя с нас “не съм тук странен
    гост.” Така тази велика магия наречена природа се превръща в негов
    идеал. Тя става неговото верую, пред което той синовно се покланя.

    Цитат /9/ “Природата всегда, но буйната природа,

    бе моят идеал, величествен и прост.

    Поклон, скали, води! Поклон, ели гигантски!

    Вам, бездни, висоти! Вам, гледки великански!”

    Поезията на Иван Вазов е като въздуха, който дишаме без дори да се
    замисляме. Вазов винаги е смятал, че българският писател трябва да бъде
    близо до народа, да чувства и пише по български. В едно свое изказване
    той заявява: “ Аз пях за България, защото я обичах, прославих нейната
    божествено хубава природа, защото бях очарован от нея.” Затова стиховете
    на Вазов са школа за национално възпитание на всяко поколение български
    граждани.


    Стихотворението "При Рилския манастир" на Вазов е част от цикъла "В
    лоното на Рила".Тук органично се сливат двата аспекта при изображението
    на природата в творчеството на поета-природата като родно
    пространство,пейзажно дефинирана ("Сега съм у
    дома.Наокол...планини...","Над мен Еленин връх...","в сърцето съм на
    Рила") и природата като наднационална,божествена(" ега съм у дома,сега
    съм в моя мир/мир въжделен и драг").Това са думи на един възторцен
    патриот,включващ ценности от наднационален и универсален порядък."При
    Рилския манастир" не е само стихотворение,което да изрази красотата и
    великолепието на Рила.Това е творба,в която автора казва къде се чувства
    най-добре,това е показано в началото на всеки един стих("Сега съм у
    дома").Дори родното му място да не е в сърцето на Рила,Вазов го приема
    като свое ,място където се чувства най-спокоен ("Тук волно дишам
    ази,по-светло чувствам,...").Чувства се отново човек,творец("Сега съм у
    дома,сега съм пак поет..").Когато е в Рила Вазов чувства,че нищо друго
    не съществува,че злините по света и в страната ги няма и всичко е
    чисто,невинно и добро.С височината си планината сякаш е сложила преграда
    и не допуска болките,страданията и съмненията ("световните злини,тревоги
    са далеч-/за тях е тя стена до небесата турила..").Вазов се прекланя
    пред величествената природа на Рила,но не забравя и да каже още
    веднъж,че смята това място за свой роден дом.Той не се чувства като гост
    ,а напротив сякаш целия си живот е прекарал в Рила (" не съм тук
    страннен гост "."Бе моят идеал величествен и
    прост/поклом,скали,води!Поклон ели гигански...")Омаян и упоен от
    пленителната мощ и прелест на природата на Рила,поетът открива в нея
    храма на собствената си душа.Сремежът за пълно сливане и разтваряне на
    човека във вселенската хармония намира най-ярък израз в последната
    строфа:

    Сега съм у дома -участник в рилский хор

    Аз тук не се родих-тук бих желал да тлея-

    . . .

    в величествените обятия на Рила.

    В тази творба най-ярко личи Вазовото усложнено отношения към
    природата,израз на една любов,в която природа и родина се събират.

  25. #1475
    Ще ми дръпнете ли това? 10x

    http://download.pomagalo.com/371416/...=20870872&po=1
    Bez muka o4ite ne pla4at,bez oblak dujd ne vali.Samo iskteno koito obi4at mogat da ronqt sulsi.

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си