.
Отговор в тема
Страница 70 от 98 ПървиПърви ... 206066676869707172737480 ... ПоследнаПърви
Резултати от 1 726 до 1 750 от общо 2426
  1. #1726

  2. #1727
    ... Ако си готов да умреш,роди се! Ако си готов да живееш,бъди готов да умреш!

  3. #1728

  4. #1729
    някои може ли да свали това
    http://download.pomagalo.com/12403/i...earch=25917102 Именник на българските ханове

  5. #1730

  6. #1731
    Повече от фен Аватара на kotence_91
    Регистриран на
    Apr 2008
    Град
    на Луната :)
    Мнения
    380
    Цитирай Първоначално написано от MirCa1
    Прометей- човеколюбец и борец срещу тиранията и примирението с неправдата.
    (ЛИС върху „Прикованият Прометей”)

    Времето, в което е сътворена трагедията „Прикованият Прометей” от Есхил, е през класическата епоха. Това е периодът на атинската демокрация, в който полисът е моделът за държавна организация и в който възниква третият литературен род- драмата. Есхиловата версия за мита на Прометей е оптимистична и е свързана с темата за прогреса.
    Прометей е представен като герой цивилизатор, който помага на хората от хуманистични подбуди, въпреки че знае какво е наказанието, което го чака след това. Неговото разбиране за справедливостта е свързано с борбата му срещу тиранията. Прометей е свободолюбива, горда и непреклонна личност, която презира малодушието и страхливостта. Противопоставя се на желанието на Зевс да унищожи хората и затова е прикован в Кавказ.
    Прологът представя приковаването на титана Прометей от бога-ковач Хефест под зоркото око на Власт и Сила- слепи изпълнители на Зевсовата воля.
    Причината за това наказание е, че Прометей помага на хората против желанието на Зевс:”Чуйте за неволите на смъртните- че тях, които нямаха разсъдък, аз дарувах с ум и знания”, „Дарувал им и огъня”, „най-великата наука за числата”.
    Героят се жертва в името на благото на човешкия вид:”Пострадах сам, помагайки на хората”.
    Освен хуманистични подбуди, Прометей постъпва така, защото е свободолюбива личност, която не търпи тиранията:”Единствен аз оспорих тези планове. Аз само дръзнах. Аз избавих смъртните” Той знае предварително съдбата си, но това съвсем не го спира: „Аз знаех всичко предварително. Да чуйте исках, исках и така сгреших!”
    Прометей е непримирим към малодушието, лицемерието и страхливостта. Това се разбира от диалога му с Океан, който идва да му предлага своята помощ, за да може да залъже своята гузна съвест. Проявява лъжливо съчувствие с цел да спаси собствената си кожа. Преметей разбира това:”Какво, и ти ли идеш- теглилата ми да гледаш?”,”Знай, напразен, безполезен е трудът ти, ако си решил наистина да се потрудиш”. Той отпраща Океан, който, противно на желанието си да му помогне, се оттегля.
    Прометей изпитва презрение към горделивостта за Хермес о безропотното му подчинение на волята на Зевс:”Речта му е тържествена, изпълнена с надменност- слуга на боговете е!”,”За твоята робия- запомни добре- не бих отстъпил моите страдания.”
    Той се превръща в символ на порива към свобода. Той притежава смелост-„Да ти си смел! И в крайно зло нищо не отстъпваш ти!”, дързост, непреклонност:”Накратко- мразя всички богове, които за доброто- зло ми върнаха”, оптимизъм-„Нека в Тартара глух навсегда бъде хвърлена моята плът- в кръговрата ужасен на черна съдба- о, той нивга не ще ме погуби!”. Прометей е убеден в това, защото е дарен с пророчество, свързано със съдбата на Зевс. То се явява уравновесяващият елемент в трагедията и следвайки замисъла й, вероятно довежда двете враждуващи страни до помирение.
    В своята трагедия Есхил доказва необходимостта от противопоставяне на човека срещу всяка тирания. Борбата е единственият път, който води до по-цивилизован начин на живот. Той пресъздава образа на бореца с несломим дух, обрекъл се в името на благоденствието на човека. Високохуманната му цел е извор на духовна и физическа сила. Това е част от идейния замисъл на „Прикованият Прометей”.

  7. #1732
    Повече от фен Аватара на kotence_91
    Регистриран на
    Apr 2008
    Град
    на Луната :)
    Мнения
    380
    Цитирай Първоначално написано от ponpon4eto
    някои може ли да свали това
    http://download.http://www.teenprobl...earch=25917102 Именник на българските ханове
    Именник на българските ханове



    Предполага се, че този уникален за ранния европейски феодализъм документ е съставен при основателя на българската държава хан Аспарух (681 - около 700 г.). Продължен по-късно докъм 767 г., той представя родословието на българските владетели, започвайки с Авитохол (известен неоснователно като хунския вожд Атила). Продължителността на неговото управление, както и това на наследника му Ерник, има явно легендарен характер.
    Паметникът е бил съставен на гръцки език, с вметване на прабългарските (тюркски) названия на годините на възшествието им. Смята се, че летоброенето на прабългарите се е основавало на цикли от по 12 лунни години, всяка от които е носела името на някое животно, например "шегор" ("вол"), "дилом" ("змия") и т.н. "Именникът на българските ханове" е достигнал до нас в преводи на църковнославянски език от XVI в., в които са запазени прабългарските думи.
    Първата генеалогия на българските владетели показва удивително чувство за династическа и етатична приемственост между старата прабългарска държава на Волга ("оттатък Дунава") и новото прабългаро-славянско княжество ("отсам Дунава"). Ето нейния текст:

    АВИТОХОЛ
    живя 300 години. Родът му Дуло, а неговата година (на завземането на властта) дилом твирем.
    ЕРНИК
    живя 150 години. Родът му Дуло, а неговата година дилом твирем.
    ГОСТУН
    2 години. Родът му Ерми, а годината му докс твирем.
    КУРТ
    управлява 60 години. Родът му Дуло, а годината му шегор вечем.
    БЕЗМЕР
    3 години, а родът му Дуло, а пък годината му шегор вечем.
    Тези петима князе управляваха княжеството оттатък Дунава 515 години с остригани глави и след това дойде отсам Дунава Аспарух княз и досега.
    АСПАРУХ
    княз 60 и една година (управлява). Родът му Дуло, а годината му верени алем.
    ТЕРВЕЛ
    21 години. Родът му Дуло, а неговата година текучитем твирем.
    СЕВАР
    15 години. Родът му Дуло, а неговата година тох алтом.
    КОРМИСОШ
    17 години. Родът му Вокил, а неговата година шегор твирем.
    ВИНЕХ
    7 години. Родът му Укил. А неговата година шегор алем.
    ТЕЛЕЦ
    3 години. Родът му Угаин, а неговата година сомор алтем.
    УМОР
    (управлява) 40 дни. Родът му Укил, а годината дилом тутом.

  8. #1733
    Повече от фен Аватара на kotence_91
    Регистриран на
    Apr 2008
    Град
    на Луната :)
    Мнения
    380
    Цитирай Първоначално написано от vileto8
    Моля изтеглете ми тези темички pls pls pls
    http://download.http://www.teenprobl...earch=25920835

    Хората не живеят изолирано, а групово. Мястото на постоянното или временното им съсредоточаване се нарича селище. Американският географ Клайд Коон определя селищата като съоръжения, създадени от човек и в процеса на усвояване на територията за определена цел и изпълняващи специфична функция. Техният външен облик обикновено отразява архитектурния стил и култура на епохата, в която са създадени. А проф. Атанас Иширков посочва, че те са висшият изразител на материалната култура на един народ. Селищата са носители на стопански, административни и други функции и като стопански единици са тясно свързани помежду си. В тях изцяло е съсредоточено населението и се намира значителна част от оръдията на производство. Следователно може да се приеме, че селището включва група от хора за постоянно местоживеене, материалните форми на живот и производствена дейност и заселената територия.
    Върху възникването, съществуването и развитието на селищата оказват влияние различни фактори. Те могат да се сведат до природогеографски и обществено- икономически. От тях особено значение имат обществено икономическите, включващи и историческите.
    Под влиянието на тези фактори в отделните региони е създадено много голямо многообразие от селища. В това многообразие могат да бъдат установени няколко основни форми, които съответстват на определен пространствен тип организация на производството. Формите на разселване отразяват и равнището на развитие на производителните сили на дадена територия.

    1.Селищното развитие в света

    В световната практика различаваме два основни типа разселване- чергарско /номадско/ и трайно /уседнало/.
    Чергарството е най- древната форма на разселване, известна от времето, когато човек се е занимавал със събирателна дейност. Чергарството е свързано с ексензивното стопанство. Днес то се е запазило в някои пустинни и полупустинни райони на Централна Азия и Северна Африка. Получергарски е животът на жителите от тундровата зона на Европа и Азия.
    Трайното /уседналото/ разселване обхваща големи територии по земното кълбо. То е представено от две основни форми: дисперсно /разпръснато/ и групово разселване. Дисперсното разселване е разпространено най- вече в страните с фермерско селско стопанство. То има широко приложение в САЩ и особено в западните им територии. В центъра на фермата обикновено е жилището, а до него са стопанските сгради. Дисперсно разселване се наблюдава в Дания.
    В структурата на груповото разселване основно място заемат селата, градовете и агломерациите.
    Селата са преобладаваща форма на разселване и имат всеобщо разпространение. Те са се появили на историческата сцена преди градовете и то в онзи етап от развитието на обществото, когато човекът в своята стопанска дейност преминава от чергарски към уседнал живот. Обикновено селата са подчинени на градовете, но при благоприятни условия се развиват в тясна функционална връзка.
    Селата се характеризират главно с производството на селскостопански суровини и са свързани със земята като средство за производство. Основната част от населението на селата е заето в растениевъдството и животновъдството. Като форма на разселване селата преобладават в Китай, Индия, Африка, в някои страни на Европа и Южна Америка.
    Размерът на селата силно варира в зависимост от специализацията и равнището на интензификацията на селското стопанство, а също и от природните условия. В много държави тази форма на разселване се характеризира с концентриране на голям брой население. Жителите на едно село достигат десетки хиляди души. Големи села има например в Южна Италия, Централна Полша, Югоизточна Европа и др.
    Селата се отличават от малките градове по редица признаци. Във функционално отношение те могат да се обособят в три групи: селскостопански, неселскостопански и смесени. Най- разпространен тип са селскостопанските села. В тях почти цялото активно население е заето в селското стопанство. Селата от неселскостопански тип са слабо свързани със селското стопанство. Жителите им са заети в предприятията на близкия град, горското стопанство, горската промишленост или в курортното дело. Селата от смесен тип насочват работната си сила в селското стопанство и в някои предприятия за преработка на селскостопански суровини. И в трите типа села има известни нюанси в производствената дейност.
    Според американски специалисти малките и големите села представляват компактен център, по- сложен от индивидуалната ферма, но значително по- опростен в сравнение със сегашните градове, били те малки или големи. Малките села обикновено са по 5 къщи, разположени една до друга на не повече от четвърт миля. Големите села са с повече и по- разнообразни функции. Освен жилища за живеене в тях има магазини, търгуващи със селскостопанска техника и резервни части, с продоволствени стоки и др. В тези селища функционират банкови кантори, телефонна станция, но лекарска практика почти няма.
    Проблемите, отнасящи се до типологията на селата, все още не са изяснени. Във връзка с по- нататъшното разработване на тази тематика е необходимо да се изяснява перспективата на всяко село. Това е особено належащо сега, когато в много държави се внедряват промишлени технологии с индустриални методи на управление, внасящи нови елементи в тяхната характеристика.
    Като форма на разселване градът е възникнал в дълбока древност. Неговото развитие е резултат от задълбочаването на общественото разделение на труда и появяването на класовото общество Значението му нараства през Средновековието, когато той се превръща в център на занаятчийското производство.
    Особено бързо се развиват градовете в индустриалното общество. Напредъкът в промишлеността съдейства за съсредоточаване на предприятията в градовете. Това спомага за увеличаване територията и броя на населението.
    В градовете се осъществява широка размяна на стоки, извършват се услуги, създава се транспорт, усъвършенстват се съобщенията. Изобщо градовете играят организираща роля в териториалното разделение на труда. В града са съсредоточени повече производителни сили и поради това в него е свързана обкръжаващата го територия. От близките пунктове градът получава суровини, продоволствие и др., а изпраща промишлени изделия, материали и др. Той изпълнява и нестопански функции- административни, културни- и като последица от всичко става средище на социалния живот. Развивайки се градът се разширява териториално, като притегля в своята орбита други по- малки селища.
    Градът има голямо значение и за развитието на икономическите райони. Затова той се определя като център, “комбиниращ обществения труд и повишаващ неговата производителност, а също и като средство за обобщаване на обслужващото стопанство, ресурсите, работната сила, научно- техническата и организационната дейност”.
    Проучването на градовете в Европа е започнало в края 19 и началото на 20 век. Тогава в Германия се появяват трудове върху териториалното разполагане на градовете, а в работите на американските учени се отделя внимание на природните на града и неговата околност и в по- късните творби- отношенията на града с прилежащата територия.
    Градът може да се определи и като пространствен организъм, който е свързан с разселването на хората, съсредоточаване на неселскостопанската дейност, като място за струпване на население, жилища и кръстосване на пътища. Има и други опити за определяне на понятието “град”. Това е обяснимо, тъй като по- нататъшния растеж на производителните сили на страните е тясно свързан с развитието на градовете. Ето защо познанията за градовете- за законите и тенденциите на тяхното развитие, за функционалните и регионалните задачи методите на управление- трябва да бъдат задълбочени и разширени.Научното изследване на проблема за градовете изисква те да бъдат обхванати в определена класификация. Чрез нея може да се извърши икономическо моделиране на градовете и да се решат въпроси, отнасящи се до рационалното разполагане на производителните сили. В тази насока следва да се изяснят принципите, върху основата на които да се определят чертите на градовете, които за отделните страни и региони са различни и многообразни. Поради това единна класификация на градовете в света е невъзможна. Класификацията на градовете привлича вниманието на много автори. Това се обяснява най- вече с бързото нарастване на населението им през последните 20-30 години и в значителна степен с развитието на техните функции в стопанско, административно, културно-просветно и друго отношение. Върху основата на функциите, които градовете изпълняват, някои американски автори определят следните типове: търговски центрове, които обслужват територията, обкръжаваща централния град; транспортни градове; градове, изпълняващи определени функции като миньорски средища, градове на обработващата промишленост, курортни градове, университетски градове и др. Един от основните признаци, по които трябва да се извърши класификацията на градовете е функционалната структура. По характера на изпълняваните функции градовете се разделят на две основни групи- икономически и неикономически. Вторият признак за класифициране е броят на населението. По този признак се определят такива групи градове: малки- до50 хил. души; средни- от 50 до 100 хил. души; големи- от 100 до 500 хил. души; най-големи- над 500 хил. души. Следващият признак е свързан с географското положение- икономогеографско, транспортно, приморско и др. Според географското положение градовете са крайморски, крайречни, планински, кръстопътни, погранични и др. Особено значение има генетичната класификация на градовете, прилагана при определяне типологията на съвременния град. Най- често срещаната класификация на градовете в света е изградената върху основата на стопанските им функции и количествения признак.

    2. Възникване и развитие, същност на урбанизацията

    Още от древността, когато е станало отделянето на града от селото, огражданяването на населението винаги е съпътствало развитието на обществото. Въпреки това градският начин на живот е бил по- скоро изключение, отколкото правило. Едва през 20 век настъпва прелом. С развитието на техниката и транспорта се създават предпоставки за ускорена концентрация на производителните сили в по- големите градове. Това породи твърде голяма по мащабите си емиграция от селата към градовете. В началото на 20 век в градовете са живеели 10% от населението на земята. В отделни страни на Европа, Америка, Азия и другите континенти в градовете са съсредоточени от 50 до 80% от населението. Съгласно прогнозите към края на века в градовете ще живее повече от половината население на земята. Особено бързо растат големите градове.
    От началото на 20 век досега населението на земята се е увеличило около 2,5 пъти. За същия период градското население е нараснало повече от 7 пъти. С високи темпове расте населението на големите градове, особено гадовете със 100 хил. и повече души.
    Най- висока е концентрацията на градското население в икономически развитите страни. В много от тях /Великобритания, Белгия, Япония, Германия и др./ повече от половината градско население живее в големите градове.
    Американският модел “Светът в 2000г.” съдържа прогноза за растежа на големите градове на света /с брой жители повече от 100 хил./, която е твърде симптоматична. В приведените данни прави впечатление, че урбанизацията в развиващите се страни /Юга/ ще расте и през новия век в големите градове на тези страни ще живее 3 пъти повече население, отколкото сега. Освен това футуролозите констатираха, че през последните три десетилетия в градовете са построени повече здания, отколкото за цялата история на човечеството.
    В света има около 200 града с повече от 1 милион души население. Две трети от тях се намират в развитите в икономическо отношение страни. В някои държави в тях живеят до 40-42% от градското население. Този неконтролиран “демографски взрив” разстройва жизненоважни системи в градовете- обслужване, отдих, транспорт, жилища и др. Урбанизацията се засилва и в развиващите се страни. Градското население в тези страни на Азия, Африка и Латинска Америка за периода 1950-1990г. е нараснало съответно 4 пъти, 7 пъти и 5 пъти. Това показва, че през последните години темповете на концентрация на градското население са по- високи в сравнение с тези в икономически развитите държави. В развиващите се страни урбанизацията се разширява преди всичко за сметка на големите градове. Например в Кайро и Александрия живее половината от градското население на Египет. Въпреки това по растеж на агломерациите, образуване на мегалополиси, интензивна субурбанизация и др. страните от “третия свят” отстъпват на развитите страни.
    Естествено урбанизацията ще се развива и ще оказва влияние върху производителните сили. /Приложение 1/ Ще нараства и броят на големите градове и градски агломерации. Съгласно прогнозите в началото на 20 век броят на милионите градове ще достигне 440. Урбанизацията е многостранен и закономерен процес, обхванал целия свят. Но тя се появява по различен начин в отделните страни и континенти. Темповете на нейното развитие се определят от социално- икономическите условия и от обществено- териториалното разделение на труда. Общите закономерности и характерни черти но урбанизацията действат във всички страни без изключение. Най- важната особеност на урбанизацията е тясната и връзка с научно- техническата революция. Съвременната научно- техническа революция налага коренни промени в структурата на производителните сили и създава условия за бързо увеличаване на производителността на труда в отраслите на материалното производство. Ето защо урбанизацията не трябва да се идентифицира само с увеличаване броя на градското население в света, дадена страна или район. Урбанизацията не бива да се разбира и като установяване на селяните за постоянно живеене в града. Това е процес, обусловен от обществено- икономическото развитие и изразяващ се в разпространяването на градски начин на живот.

    Приложение 1




    В рамките на едно по- синтетично определение може да се посочи, че урбанизацията е обективен въпрос, обусловен от общественото разделение на труда и тясно свързан с научно- техническия прогрес, който се изразява в извънредно силното развитие на градските селища, в интензивното съсредоточаване в тях на големи маси от населението и води до съществени структурни промени в неговия социален и икономически живот. Като плод на научно- техническата революция урбанизацията е тясно свързана с града, в който се създават предпоставки за прогреса на човешкото общество и развитието на производителните сили. Особено значение има големият град, който разполага с огромен социално- информационен потенциал. Твърде високи са неговите показатели и за равнището на образованието. Освен средни училища в съвременния град има висши учебни заведения, научно-изследователски и културни институти и др. Затова този вид населени места сега са главните носители на процеса на урбанизацията.

    3. Фактори за развитието на урбанизацията

    Процесът на урбанизация е свързан с нарастването на броя на градовете, с разширяването на техните териториални размери, с развитието на градски агломерации и други селищни образувания. Днес градовете заемат от 3 до 5% от използваната от човека територия.
    Развитието на урбанизацията, която приема формата на особено интензивен процес, е обусловено от въздействието на редица фактори. Те могат да бъдат обединени в 5 групи- икономически, социални, демографски, географски и екологични.
    Влиянието на икономически фактори, разбира се, е най- силно. То е тясно свързано с научно- техническия прогрес, който позволява икономическото развитие на обществото да се осъществява без увеличаване броя на заетите лица и на средствата за производство и изисква повишаване квалификацията на работната сила. Особено значение в тази група има факторът “изменение в структурата на заетите”, който започва да действа от “настъплението” на”градската революция” през 19 век. Оттогава до сега градските отношения се характеризират с увеличаване заетостта на лицата извън сферата на селското стопанство и бързи структурни промени на работната сила в зависимост от развитието на отделните отрасли на стопанството.
    В групата на социалните фактори голямо значение има мобилността. Тя се проявява като социална, трудова и пространствена, всяка от които се осъществява чрез различни процеси и изпълнява отделни функции. Мобилността играе важна роля във формирането на градския начин на живот. Чрез нея се разширяват възможностите за избиране на професии, местоживеене и други социални връзки.
    Силно влияние върху урбанизацията упражнява и демографският фактор. Той е тясно свързан с ежедневната миграция на населението, която създава органични връзки между местоживеенето и местоработата. Така създаденото икономическо единство способства за възникването и по- нататъшното развитие на общините. Състоянието на трудовите миграции зависи от в определена степен от научно- техническия прогрес, който спомага за настъпването на количествени и качествени изменения в състава на работната сила, променя бита и културата на цялото население. Затова при разрешаване на въпросите, свързани с използването на свободните е незаетите в производството трудови ресурси, трябва да се имат предвид тяхната структура, пол, възраст, квалификация и др. Това налага да се прилага комплексен подход.
    Свое значение за урбанизацията имат и географските фактори. Сред тях на първо място трябва да се постави пространственото разполагане на населението и неговото локализиране по населени места.
    В условията на научно- техническата революция голяма роля играе екологическият фактор. Високата урбанизация способства за концентрирането на част от населението на земята в ареали, които са твърде много изменени от човешкия труд. Естествено, това оказва влияние върху характера и формите на разселване, начина на животи т.н. Териториалната организация на производителните сили трябва да е в унисон със запазването на равновесието в биосферата.

    4.Пространствени форми на урбанизацията

    Концентрирането на хора в големите ще продължава и в бъдеще, защото големият град като социално- пространствена форма на урбанизация способства твърде много за интензифициране на човешката дейност и за решаване на обществените проблеми. При сегашните условия големият град е отворена система, ориентирана главно навън, с открит трудов баланс и засилени взаимовръзки със селищата. Все повече и по- релефно започва да се очертава ролята на системата от населени места. Самото понятие “град” като елемент на системата става част от по- голямо териториално производствено образувание. Като компактно образувание градът излиза от своите граници и полага основите на градската агломерация. Това свидетелства, от една страна, за силно нарасналите икономически и технически възможности на обществото и, от друга страна, за потребността от такава форма на разселване.
    Градската агломерация е приемник на градовете и възниква като продукт на съвременната урбанизация. Тя се изгражда от населени места, териториално близки и свързани помежду си чрез сложни и многообразни връзки, между които особено важна роля играят пътуванията на населението /във връзка с участие в производството или задоволяване на културно- битови нужди/ и др. Изобщо за нея е характерно териториалното съсредоточаване на големи групи от населението, разгръщането на производствени дейности и наличието на висока интензивност на комуникациите.
    Формирането на агломерациите в съвременния свят е обективен и закономерен процес. Техният бърз растеж е характерен за всички страни в света. При всичкото им разнообразие те могат да се сведат до три големи класа, а именно: моноцентрични агломерации, полицентрични агломерации и зони на срастване на агломерациите /конурбационни зони/.
    Моноцентричната агломерация се формира върху базата на най- големия град и е свързана с ядрото на този град /Московска, Нюйоркска, Лондонска, Берлинска и др./. Тя възниква около големи реки или по крайбрежието на море.
    Полицентричната агломерация се развива върху основата на група градове в райони на изкопаеми суровини, в курортни места и др. Обикновено градовете в полицентричните агломерации са възникнали в резултат на срастването на селища. В Холандия полицентрична агломерация е Рандстат, съставена от четири големи града- Амстердам, Хага, Ротердам и Утрехт.
    Коурбационната зона се образува от сливането на две или повече съседни агломерации. Нейното образуване е свързано с експлоатирането на природни богатства и развитието на промишлеността /Донбас, Рур, Кемнии- Цвикау и др./.
    В градските агломерации околната среда е много натоварена. Проучванията обаче показват, че за околната среда е по- подходящо концентрирането, отколкото използването на разпръснати форми на разселване. Независимо от това вземането на мерки за опазване на околната среда става все по- императивно задължение.
    Като форма на разселване агломерациите са силно разпространени в развитите държави. Чрез тях се съсредоточава индустриалната мощ и населението на страните. /Приложение2/ В САЩ се наброяват повече от 240 градски агломерации, в които живее 68% от градското население. Най- голяма е Нюйоркската агломерация, която заема площ около 10 хил.кв.м. и има население повече от 16 млн. души- т.е. 14% от цялото население на страната. В Нюйоркската и в някои други агломерации се забелязва отлив на населението от централния град към крайградските територии. Великобритания е също страна на агломерациите. В тази форма на териториална организация пребивават около

  9. #1734
    download.pomagalo. com/302195/zavod+vapcarov/

  10. #1735

  11. #1736
    Мега фен Аватара на SmilezZz
    Регистриран на
    Jan 2010
    Град
    Русе
    Мнения
    10 781
    Цитирай Първоначално написано от J0kera96
    http://download.http://www.teenproblem.net/school/30...i+gano+i+dnes/

    моляви до 10 мин ми тряя
    Съществува ли Бай Ганьо и днес?
    (Есе)


    Бай Ганьо-този толкова егоистичен и ограничен човек, но в същото време с толкова голямо самочувствие. Дали съществува и днес?!
    Бай Ганьо е събирателен образ на онези недоверчиви и мнителни хора, които са вечно нащрек, за да не бъдат обрани или измамени; на онези българи, които откриват нечисти помисли в думите на другите и изповядват максимата: ,,Каквото и да ти говорят, знай, че става дума за пари.”
    Както Бай Ганьо иска ,,...я депутат да ме изберат, я кмет. Келепир има в тия работи.” така и днес много хора желаят същото. Те менят своите политически виждания също като Алековият герой ,,...Не си ли с тях- спукана ти е работата.”
    За Бай Ганьо европейският свят е само чуждото, непознатото пространство, в което попада не с желание да се запознае с духовния му живот и култура, да разгледа и види отблизо забележителните обекти на тази цивилизация,(,,Какво ще и гледам на Вената, град като град...”, а по-скоро за да бъде самият той забелязан.
    Не са малко онези, които пътуват из света с една единствена цел-да съберат повечко пари. Бай Ганьо се отправя към широкия свят, преследвайки същата цел. Продавайки мускали с розово масло в Европа, героят се стреми ,, да натрупа капитал”(както биха казали европейците) или казано по нашенски, ,,да удари келепира”.
    Алековият герой е един първо сигнален, може да се каже, безсловесен тип. За неговото поведение е присъщ повече езикът на тялото, отколкото на думите-той се поти, мляска, пъшка, пухти, секне се, оригва се , плюе, намига, цъка с уста, бие се по гърдите, щрака с пръсти, издава странни звуци.
    Времето избира кой да срещнеш в живота си, сърцето избира кой да обичаш,
    но само ти избираш кой да остане ♥

  12. #1737
    Мега фен Аватара на SmilezZz
    Регистриран на
    Jan 2010
    Град
    Русе
    Мнения
    10 781
    Цитирай Първоначално написано от carl0s
    download.pomagalo. com/302195/zavod+vapcarov/
    „Завод"

    Коментар на проблема за отношението между човека и машината в „стоманната епоха" в стихотворението „Завод"
    на Н. Вапцаров

    В българската литература има много бележити творци и един от тях е Никола Вапцаров. Неговото творчество, изтъкано от множество различни съдби, играе значителна роля в българското културно наследство. Творческата насоченост на този българин е пределно слята и обвързана с човека, с действителността, в която живее, с времето и неговите особености. В една епоха на прогрес и развитие поетът описва жестоката действителност и суровите условия за живот на съществуващата по неговото време работническа класа.
    Заводът в едноименното стихотворение присъства с две свои несъвпадащи едно с друго „лица". Първото можем да определим като „предметно". То разкрива завода като „враг" на човека. Атмосферата в него е „душна" и буквално, и преносно. Затворен сред недружелюбните, безлични машини, човекът на свой ред сякаш губи самоличността си, губи и връзката си с природата. Безразличен към човешките преживявания, заводът не допуска никакво отклонение от производствения процес - дори миг на разсейване би струвал твърде скъпо („миг с размекнато сърце/ би значело напразно да загубиш/ работните си/ жилави/ ръце"). В „този" завод именно човекът е еднакво разделен от другите и от хуманната си идентичност, сведен е до същество, борещо се единствено за оцеляване (за „парченце хляб"), до „нещо-сред-неща": „машините,/ завода/ и човека..." Такова е „лицето" на отчуждения от човека завод, невъвлечен в диалогична връзка с него. С включването на завода в диалогична комуникация („И ти, завод...") той се променя, „оживява". В диалога си с него лирическият говорител разпознава вече не враждебното, а другото му „лице", „учителя" по борба за „снемане слънцето при нас".
    Но резултатът от преодоляването на отчуждението е сливането (взаимното проникване) между „машините,/ завода/ и човека". „И този крясък стана сплав...", в която се изгубва различието между тях. Заличена се оказва основополагащата разлика между предмета и човека, защото те са станали равноправни участници в диалога. Другата страна на „оживяването" на предметните реалии (на „машините,/ завода..."), правещо възможна метаморфозата на „врага" в „другар", е загубата им като съставящи човешкия свят. Този свят не съвпада със Земята или с природата, защото се създава от хората. За разлика от смъртните същества, каквото е човекът, и от цялата циклично обновяваща се природа предметите не се променят във времето. Затова само изкуственият свят, съставен от тях, е в състояние да предостави на смъртните място за пребиваване, по-трайно и по-стабилно от самите тях. Чрез разподобяването на завода от неговата предметност Вапцаровият човек изгубва трайността и стабилността на собственото си съществуване (неслучайно критиците твърдят, че „Моторни песни" показва човека като „процес"). Освен това предметите събират хората и ги ориентират помежду им, едновременно ги свързват и разделят, така както една маса застава между тези, които седят около нея. А в „Завод" в момента на „преминаването" на думите през „пространството, което ги дели", то - това „между" - изчезва. Азът и „другите" вече не са отчуждени помежду си, но не са и свързани, а слети (в „едно сърце"), изгубили индивидуалността си в „сплавта".
    Това е жестоката цена, която Вапцаровата поезия плаща, за да възвърне на човека, хванат от „модерните времена" в капана на междупредметните, нечовешките отношения, неговата хуманност. На тоталното отчуждение, което индустриалната „стоманна епоха" налага, поезията на Вапцаров противопоставя вездесъщността на диалогичната връзка. В нейната непосредственост частната, интимната сфера (в която се общува диалогично) поглъща целия човешки свят, поглъща публичната сфера, в която е възможно утвърждаването на индивидуалната самоличност чрез действия, значими не само за най-близките, но и за някакава по-голяма общност. Може би дълбокият драматизъм на Вапцаровата поезия се корени в неовладяната диалектика между „отчуждения" и „приватния" човек...

    Времето избира кой да срещнеш в живота си, сърцето избира кой да обичаш,
    но само ти избираш кой да остане ♥

  13. #1738
    Аватара на gia_sena_mono
    Регистриран на
    Sep 2008
    Град
    Roma, Italia
    Мнения
    1 846
    Добър вечер!
    Бих искала да ви помоля за следните теми:
    http://download.pomagalo.com/325466/...earch=26920973
    http://download.pomagalo.com/290962/...earch=26922392
    Благодаря!
    Две хубави очи. Душата на дете
    в две хубави очи; - музика - лъчи.
    Не искат и не обещават те...

  14. #1739

  15. #1740
    Голям фен
    Регистриран на
    Nov 2008
    Град
    Варна
    Мнения
    670
    1. Ред за съставяне на държ. бюджет. Структура.
    МФ съставя проект на ДБ и го внася в МС с мотивиран доклад. МС разглежда проета и го внася в НС. НС разрешава вс. разходи, приходи и заеми ва държавата.
    ДБ е план, който обхваща републиканския Б и Б на съдебната власт. РБ се разделя на:
    1.централен Б
    2.Б на държ. органи – на НС, на Президенството, на МС, на Конст.съд, областните администрации.
    Б на съд. власт се състои от:
    - Б на Висшия съд. съвет
    - бюдж. с/ки на съд. органи
    Извън тази структура остават местните бюджети – на общините и кметствата.
    ДБ се сътои от 4 ел-та: приходи, разходи, трансфери и финансиране.
    1.ПРИХОДИ:
    - данъчни – данъци в/у доходите на ФЛ, корпоративен данък, данък в/у дивидентите и доходите, имуществен данък, данък в/у доб. ст-ст, акцизи, мита и митн. такси и др.
    - неданъчни – държ. и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, превишение на приходите над разходите на БНБ, глоби, санкции и наказателни лихви, др. неданъчни приоди.
    - помощи
    Приходите се делят на:
    - разпределяеми – постъпват в приход на 1 Б, но се разпределят м/у няколко
    - неразпределяеми – в полза на Б, който ги е събрал
    - преотстъпени – преотстъпват се с цел регулиране или стимулиране на предприятия
    2. РАЗХОДИ за:
    - общодърж. служби
    - отбрана и сигурност
    - образование
    - здравеопазване
    - соц.осигуряване и подпомагане
    - жилищно строит., благоустрояване и опазване на ок.среда
    - почивно дело, култура и религ.дейност
    - иконом.дейности и услуги
    - др. разходи
    Осн. разходни пера са р-ди за:
    - заплати и възнаграждения
    - осиг. вноски
    - текуща издръжка
    - лихви по заеми
    - соц. р-ди и стипендии
    - субсидии
    - резерв за непредвидени р-ди

    2. Отчитане касовото изпълнение на републ. бюджет в банките. Обща х-ка на с-мата на Единната с/ка и технология на плащанията чрез СЕБРА
    Касовото изпълнение и отчитане на РБ се осъществява:
    - в Мин.на фин.и първостеп. Разпоредители с бюдж.кредити
    - в банковата с-ма на 2 нива: на ниво търг.банки в отделните населени места, събиращи приходи от РБ и от БНБ.
    Приходите постъпват по сл.начини:
    - безкасово, чрез преводни нареждания за плащания към бюджета от предпр-данъкоплатци и ФЛ
    - в брой на касата на банка или в нАП
    - преводни операции на база ел.съобщения от др.търг.банки
    - преводни операции за приходи под формата на субсидии или безлих.заеми
    Плащания от и към бюдж. предпр. стават чрез:
    - „преводно нареждане/вносна бележка за плащане от/към бюджета”
    - „бюджетно платежно нареждане”
    - „прев.нареждане за директен дебит”
    ЕДИННА С/КА:събиране на парите по РБ в каса в БНБ. За автомат.контрол и управление на плащанията е въведена С-ма за ел.бюдж.плащания – СЕБРА. Участници в нея са МФ, търг.банки, първостеп.и оторизирани второстеп.бюдж. предприятия. Осн. ф-ии на СЕБРА:
    - приема инф. за инициираните от търг. банки бюдж. платежни нареждания
    - приема инф. от БНБ за лимитите за плащания и техните разпределения
    - осъщ. връзка с БИСЕРА за изпълнение на одобрените плащания
    - предоставя детайлни и обобщаващи справки за нуждите на МФ и първостеп. разпоредители
    СЕБРА поддържа следните категории информация:
    - регистър на обслужващи банки
    - номенклатури, свързани с обработката в СЕБРА
    - детайлна и обобщена инф. за всеки участник
    Вс. разпоредители в СЕБРА откриват в обслужващите ги търг. банки 2 вида с/ки:
    1. транзитна – за приходите и възстановените разходи
    2. сметка за наличности – от нея теглят пари в брой или превеждат суми за покупка на валута











































    1. Ред за съставяне на държ. бюджет. Структура.
    МФ съставя проект на ДБ и го внася в МС с мотивиран доклад. МС разглежда проета и го внася в НС. НС разрешава вс. разходи, приходи и заеми ва държавата.
    ДБ е план, който обхваща републиканския Б и Б на съдебната власт. РБ се разделя на:
    1.централен Б
    2.Б на държ. органи – на НС, на Президенството, на МС, на Конст.съд, областните администрации.
    Б на съд. власт се състои от:
    - Б на Висшия съд. съвет
    - бюдж. с/ки на съд. органи
    Извън тази структура остават местните бюджети – на общините и кметствата.
    ДБ се сътои от 4 ел-та: приходи, разходи, трансфери и финансиране.
    1.ПРИХОДИ:
    - данъчни – данъци в/у доходите на ФЛ, корпоративен данък, данък в/у дивидентите и доходите, имуществен данък, данък в/у доб. ст-ст, акцизи, мита и митн. такси и др.
    - неданъчни – държ. и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, превишение на приходите над разходите на БНБ, глоби, санкции и наказателни лихви, др. неданъчни приоди.
    - помощи
    Приходите се делят на:
    - разпределяеми – постъпват в приход на 1 Б, но се разпределят м/у няколко
    - неразпределяеми – в полза на Б, който ги е събрал
    - преотстъпени – преотстъпват се с цел регулиране или стимулиране на предприятия
    2. РАЗХОДИ за:
    - общодърж. служби
    - отбрана и сигурност
    - образование
    - здравеопазване
    - соц.осигуряване и подпомагане
    - жилищно строит., благоустрояване и опазване на ок.среда
    - почивно дело, култура и религ.дейност
    - иконом.дейности и услуги
    - др. разходи
    Осн. разходни пера са р-ди за:
    - заплати и възнаграждения
    - осиг. вноски
    - текуща издръжка
    - лихви по заеми
    - соц. р-ди и стипендии
    - субсидии
    - резерв за непредвидени р-ди
    2. Отчитане касовото изпълнение на републ. бюджет в банките. Обща х-ка на с-мата на Единната с/ка и технология на плащанията чрез СЕБРА
    Касовото изпълнение и отчитане на РБ се осъществява:
    - в Мин.на фин.и първостеп. Разпоредители с бюдж.кредити
    - в банковата с-ма на 2 нива: на ниво търг.банки в отделните населени места, събиращи приходи от РБ и от БНБ.
    Приходите постъпват по сл.начини:
    - безкасово, чрез преводни нареждания за плащания към бюджета от предпр-данъкоплатци и ФЛ
    - в брой на касата на банка или в нАП
    - преводни операции на база ел.съобщения от др.търг.банки
    - преводни операции за приходи под формата на субсидии или безлих.заеми
    Плащания от и към бюдж. предпр. стават чрез:
    - „преводно нар./вносна бел. за плащане от/към бюджета”
    - „бюдж.платеж. нареждане”
    - „прев.нар. за директен Д”
    ЕДИННА С/КА:събиране на парите по РБ в каса в БНБ. За автомат.контрол и управление на плащанията е въведена С-ма за ел.бюдж.плащания – СЕБРА. Участници в нея са МФ, търг.банки, първостеп.и оторизирани второстеп.бюдж. предприятия. Осн. ф-ии на СЕБРА:
    - приема инф. за инициираните от търг. банки бюдж. платежни нареждания
    - приема инф. от БНБ за лимитите за плащания и техните разпределения
    - осъщ. връзка с БИСЕРА за изпълнение на одобрените плащания
    - предоставя детайлни и обобщаващи справки за нуждите на МФ и първостеп. разпоредители
    СЕБРА поддържа следните категории информация:
    - регистър на обслужващи банки
    - номенклатури, свързани с обработката в СЕБРА
    - детайлна и обобщена инф. за всеки участник
    Вс. разпоредители в СЕБРА откриват в обслужващите ги търг. банки 2 вида с/ки:
    3. транзитна – за приходите и възстановените разходи
    4. сметка за наличности – от нея теглят пари в брой или превеждат суми за покупка на валута
    1. Ред за съставяне на държ. бюджет. Структура.
    МФ съставя проект на ДБ и го внася в МС с мотивиран доклад. МС разглежда проета и го внася в НС. НС разрешава вс. разходи, приходи и заеми ва държавата.
    ДБ е план, който обхваща републиканския Б и Б на съдебната власт. РБ се разделя на:
    1.централен Б
    2.Б на държ. органи – на НС, на Президенството, на МС, на Конст.съд, областните администрации.
    Б на съд. власт се състои от:
    - Б на Висшия съд. съвет
    - бюдж. с/ки на съд. органи
    Извън тази структура остават местните бюджети – на общините и кметствата.
    ДБ се сътои от 4 ел-та: приходи, разходи, трансфери и финансиране.
    1.ПРИХОДИ:
    - данъчни – данъци в/у доходите на ФЛ, корпоративен данък, данък в/у дивидентите и доходите, имуществен данък, данък в/у доб. ст-ст, акцизи, мита и митн. такси и др.
    - неданъчни – държ. и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, превишение на приходите над разходите на БНБ, глоби, санкции и наказателни лихви, др. неданъчни приоди.
    - помощи
    Приходите се делят на:
    - разпределяеми – постъпват в приход на 1 Б, но се разпределят м/у няколко
    - неразпределяеми – в полза на Б, който ги е събрал
    - преотстъпени – преотстъпват се с цел регулиране или стимулиране на предприятия
    2. РАЗХОДИ за:
    - общодърж. служби
    - отбрана и сигурност
    - образование
    - здравеопазване
    - соц.осигуряване и подпомагане
    - жилищно строит., благоустрояване и опазване на ок.среда
    - почивно дело, култура и религ.дейност
    - иконом.дейности и услуги
    - др. разходи
    Осн. разходни пера са р-ди за:
    - заплати и възнаграждения
    - осиг. вноски
    - текуща издръжка
    - лихви по заеми
    - соц. р-ди и стипендии
    - субсидии
    - резерв за непредвидени р-ди
    2. Отчитане касовото изпълнение на републ. бюджет в банките. Обща х-ка на с-мата на Единната с/ка и технология на плащанията чрез СЕБРА
    Касовото изпълнение и отчитане на РБ се осъществява:
    - в Мин.на фин.и първостеп. Разпоредители с бюдж.кредити
    - в банковата с-ма на 2 нива: на ниво търг.банки в отделните населени места, събиращи приходи от РБ и от БНБ.
    Приходите постъпват по сл.начини:
    - безкасово, чрез преводни нареждания за плащания към бюджета от предпр-данъкоплатци и ФЛ
    - в брой на касата на банка или в нАП
    - преводни операции на база ел.съобщения от др.търг.банки
    - преводни операции за приходи под формата на субсидии или безлих.заеми
    Плащания от и към бюдж. предпр. стават чрез:
    - „преводно нар./вносна бел. за плащане от/към бюджета”
    - „бюдж.платеж. нареждане”
    - „прев.нар. за директен Д”
    ЕДИННА С/КА:събиране на парите по РБ в каса в БНБ. За автомат.контрол и управление на плащанията е въведена С-ма за ел.бюдж.плащания – СЕБРА. Участници в нея са МФ, търг.банки, първостеп.и оторизирани второстеп.бюдж. предприятия. Осн. ф-ии на СЕБРА:
    - приема инф. за инициираните от търг. банки бюдж. платежни нареждания
    - приема инф. от БНБ за лимитите за плащания и техните разпределения
    - осъщ. връзка с БИСЕРА за изпълнение на одобрените плащания
    - предоставя детайлни и обобщаващи справки за нуждите на МФ и първостеп. разпоредители
    СЕБРА поддържа следните категории информация:
    - регистър на обслужващи банки
    - номенклатури, свързани с обработката в СЕБРА
    - детайлна и обобщена инф. за всеки участник
    Вс. разпоредители в СЕБРА откриват в обслужващите ги търг. банки 2 вида с/ки:
    5. транзитна – за приходите и възстановените разходи
    6. сметка за наличности – от нея теглят пари в брой или превеждат суми за покупка на валута
    15.09.09-денят на най-голямата грешка в живота ми

  16. #1741
    Голям фен
    Регистриран на
    Nov 2008
    Град
    Варна
    Мнения
    670
    ЕДИННА БЮДЖЕТНА КЛАСИФИКАЦИЯ

    Бюджетната класификация е основният документ, който служи за подреждане на приходите и разходите по бюджета. Бюджетната класификация може да се разглежда в етимологичен и икономически аспект.Етимологическото разглеждане е свързано с произхода на самото понятие.То произхожда от латинския термин classik и facio, който се превежда като „разред” и „правя”.В икономически аспект представлява система от принципи, методи и форми за групиране и подреждане на приходите и разходите по отделните му звена.
    Бюджетната класификация се съставя от Министерството но финансите върху основата на следните принципи:
    • Единство на приходите и разходите – той изисква групирането и подреждането на приходите и разходите по единна класификация за републиканския бюджет, местните бюджети, бюджети на НОИ и НЗОК и др.
    • Унифициране на номерацията по приходите и разходите – дава се възможност за постигане на адресност при класифицирането на приходите и разходите.
    • Кодиране на разходите – постига се ясна определеност, целева насоченост и адресност.
    • Адресност на приходите и разходите – този принцип изисква приходите и разходите да се разпределят по отрасли, министерства, ведомства и учреждения.
    • Яснота на класификацията – при съставяне на бюджетната класификация финансовите органи се съобразяват с принципа на яснота. Той се изразява в подреждането на приходите и разходите по начин, който да е разбираем за всички специалисти и участници в процеса по съставяне и изпълнение на бюджета.
    • Прегледност на бюджетната класификация – обвързан е с унифицирането на отделните финансови, счетоводни и статистически документи.
    • Публичност на приходите и разходите по бюджета
    • Балансираност на приходите и разходите по бюджета
    Всяко изменение в нормативните актове, формиращи икономическия механизъм в страната, води до изменение в елементите на бюджетната класификация. Бюджетната класификация е обвързана и с административната структура на управлението.Всяко изменение в броя на министерствата, ведомствата и учрежденията, както и в техните наименования, води до промяна и в бюджетната класификация.
    Приходите и разходите по бюджета се обособяват във функции, групи, дейности, параграфи и подпараграфи.
    Функцията е най-обобщаващия елемент на бюджетната класификация.Чрез нея разходите се обобщават според тяхната икономическа природа. В единната класификация по разходната част са обособени 9 функции.
    Вторият елемент на бюджетната класификация е групата. Чрез нея приходите се обобщават по методи на акумулиране, а разходите – по отрасли.
    Третият елемент на бюджетната класификация е дейността. Тя подрежда разходите, които са обобщени в групите по дейности и отрасли. По приходната част дейности няма.
    Единната бюджетна класификация включва подреждането на приходите и разходите по параграфи. Чрез тях приходите се обобщават по форми на акумулиране, а разходите по предмет.
    Най-малкия елемент на бюджетната класификация са подпараграфите. Те конкретизират приходите и разходите.
    15.09.09-денят на най-голямата грешка в живота ми

  17. #1742
    Мега фен Аватара на SmilezZz
    Регистриран на
    Jan 2010
    Град
    Русе
    Мнения
    10 781
    Цитирай Първоначално написано от djuki
    Столица на Нова България

    По време на османското владичество и особено през Възраждането, София била
    възприемана от пътешествениците като средищен град. Носейки старата слава на
    Сердика и Средец, градът бил добре познат. Той е един от най-значимите, с
    преобладаващо българско население, с интересни занаяти и развита търговия. Заслуга
    да бъде избран градът за главен имат личности като Георги Раковски и проф. Марин
    Дринов. Определянето на София за столица било направено, според проф. Васил
    Златарски, „по настойчивия и решителен съвет на Марин Дринов". Като софийски
    помощник-губернатор и участник във Временното руско управление, Марин Дринов
    имал възможността да се запознае отблизо с красотата и забележителностите на града и
    околностите му. В същото време, древната Сердика и наследницата й София заемала
    средищно място в българските земи. Това местоположение създавало условия
    управлението на бъдещото Княжество да полага грижи за съдбата на българите,
    останали под властта на Османската империя.
    Императорският комисар княз Александър Дондуков-Корсаков се вслушал в съветите
    на проф. Дринов, въпреки че като по-подходящи за център били смятани Търново или
    Пловдив. С писмо от 24 юли 1878 г. княз Дондуков изтъква пред граф Милютин
    предимствата на София пред Търново като столичен град: удобство на съобщителните
    линии и възлово положение при изграждането на бъдеща железопътна мрежа;
    стратегически предимства в командването на войските, дислоцирани на юг от Балкана,
    и възможности за незабавни действия при усложняване на положението. Не може да се
    пренебрегне и състоянието на града, в който са били запазени повече и по-добри сгради
    с обществено предназначение - болници, казарми, складове и други удобства за
    настаняването на бъдещото централно управление на Българското Княжество. Тези
    основания княз Дондуков използвал, търсейки съгласие от руска страна за
    преместването на седалището на Временното руско управление от Пловдив в София,
    която може да бъде предложена и за столица.
    И това бива разрешено, както става ясно от писмо до генерал Михаил Домонтович,
    отправено на 19 август 1878 г. от княз Дондуков. Преместването на централните
    учреждения на Временното руско управление се свързва и със създаденото
    изключително положение. Отношенията между България и Сърбия се влошили поради
    претенциите на сръбските управници към откъсването на български земи. Сериозни
    били и вълненията в Македония и всеки миг можели да прераснат във въстание.
    Разбира се, преместването на отделите на Временното руско управление в старата
    Сердика съвсем не предрешавало определянето й за столица. Само Учредителното
    събрание можело да реши по законодателен път този въпрос. Това също се
    подчертавало от княз Дондуков.
    Събитията следвали хода си. Петко Каравелов отправил писмо с дата 7 август 1878 г.
    до проф. Марин Дринов: „Аз се радвам, че сте избрали София, а не Търново за бъдеща
    столица на България". Така става ясно, че именно българските създатели на нова
    България особено са ратували за реализацията на тази идея и предложението на княз
    Дондуков само я подкрепя и затвърдява.
    При честването на 30-годишната научна и обществена дейност на Марин Дринов,
    тогавашният български премиер ген. Рачо Петров прочита разпоредбите на
    правителството с признанието на държавата към заслугите на бележития учен и
    политически деец. Една от улиците на София е назована на негово име, на проф. Марин
    Дринов, „който пръв е посочил този град за българска столица", а от новата столица
    лесно може да се отправя взор към „родните простори зад Рила" и „да се разправя човек
    с лакоми съседи".
    Събитията през 1878 и началото на 1879 г. окончателно убеждават и русите, че
    направеното предложение е било разумно и на предложението на проф. М. Дринов
    може да се окаже подкрепа. Руският вестник „Голос" пише, че след Кресненско-
    Разложкото въстание ясно се разбира какво голямо значение има изборът на старата
    Сердика за нова столица. Този град, изтъква вестникът, се намира действително в
    центъра на Мизия, Тракия и Македония и е средище на българската народност. В
    близост до угнетените и поробени българи, новата столица и бъдещите дейци на
    страната ще могат да научават своевременно за положението на македонските и
    одринските българи и да се застъпват за подобряване на положението им тогава, когато
    е необходимо.
    При обсъждането на Органическия устав, наречен от народните представители
    Конституция, се поставил въпросът дали името на бъдещата столица да се впише в
    основния държавен закон. Има и предложение, при съгласие, то да се добави към
    текста на чл. 18 от Конституцията. Драган Цанков предлага изборът на столица да се
    запише единствено в протокола, а да не се отбелязва в Конституцията. Депутатите
    изцяло приемат това предложение. Тогава именно, както се чете в протоколите, Тодор
    Джабаров „предложи щото столица на Княжеството да бъде София".
    Дискусията по въпроса е кратка. Никола Михайловски изказва пожелание изборът на
    столицата да се основава върху народните интереси и смята, че трябва да се даде
    мотивировка на предложението на Джабаров именно София да стане главен център.
    Димитър Греков подканва Михайловски, ако самият той има друго предложение, да го
    представи. Край на кратката дискусия слага Драган Цанков: „Ние имаме две столици -
    казва той - Търново - историческа, и София - правителствена. Затова аз предлагам и
    занапред София да си остане за резиденцията на Княза, а в Търново да става
    коронацията на княза".
    Предложението на Драган Цанков „се прие с висшегласие, за да мине в протокола". С
    течение на времето, като седалище на княза и правителството, София си извоюва
    правото на единствена столица. На Търново остава почетното право, там да бъдат
    провеждани заседанията на Великото народно събрание
    Времето избира кой да срещнеш в живота си, сърцето избира кой да обичаш,
    но само ти избираш кой да остане ♥

  18. #1743
    Голям фен
    Регистриран на
    Nov 2008
    Град
    Варна
    Мнения
    670
    София е разположена в Софийското поле с надморска височина около 550 метра на територия от 1,311 кв.км, от които населените места и урбанизираните територии заемат 245.5 кв.км, земеделските територии са с площ 509 кв.км, горските - 466.5 кв.км, териториите за добив на полезни изкопаеми - 40.5 кв.км, териториите за транспорт и инфраструктура - 20.6 кв.км и водни течения и водни площи - около 40 кв.км.
    В Софийското поле има железни руди, строителни материали и лигнитни въглища. Районът е богат на минерални води. Строителните материали са пясък, чакъл, ломен камък, варовик и глини. През територията на София протичат няколко маловодни реки. Техните легла в чертите на града са коригирани. По-големи са Искър, Владайска, Перловска, Суходолска, Слатинска, Боянска, Бистришка, Банкянска. Главната отводнителна артерия е меридианно разположената долина на река Искър. Хидроминералните ресурси на територията на София заемат значителен дял от тези на страната, 15 находища с общ разход на минерална вода - 130 литра/секунда. В равнинната част на Софийското поле преобладават черноземните смолници, алувиално-ливадните и делувиално-ливадни почви. За полупланинските района са характерни канелените и кафявите горски почви.

    "Нашата столица София да има особен знак (герб), който да бъде поставен на общинския печат и на знамето, което се въздига над Градския съвет, както и във всички места, където е прието да се турят градски гербове". Това гласи указ на княз Фердинанд на 24 април 1900 г. Поводът за височайшата разпоредба било предстоящото участие на България във Всемирното изложение в Париж през 1900 година.
    Тогавашният кмет Хр. Г. Попов привлича за изпълнение на задачата трима души: директорът на Рисувателното училище (днешната Художествена академия) Иван Мърквичка, директора на Археологическия музей В. Добруски и художникът студент Хараламби Тачев. На страниците на вестник "Развигор" от 21 март 1937 г. авторът на герба Тачев споделя:
    "Установих формата на щита, разделих го на четири полета, като запазих горните две полета (шефското място) за тези сюжети, които биха изказали името на града, а долните две - за другите характерни сюжети. В горното ляво поле поставих образа на Улпия Сердика - заето от една антична монета, за да подскаже старото име на София - Сердика. В горното дясно поле поставих църквата "Св. София", от която столицата е добила сегашното си име. В долното ляво поле - Витоша, вековният свидетел на исторически събития; в долния десен - златен балдахин, под който е изобразена статуята на Аполо Медикус като персонификация на минералните извори във и около София. И този сюжет е зает от една антична монета.
    По това време, когато работех герба, г-н Добруски ми показа едно медальонче, намерено при разкопки на Трапезица, Велико Търново. На него бе изобразен един лъв в скачащо положение и едно малко лъвче под него - върху червен емайл. Взех големия лъв и го поставих върху малко щитче, което сложих в средата на общия щит - в сърцевината, както се изразяват хералдците. Този мотив служи и да подчертае, че София е приемница на старата столица Търново. Над щита поставих зидова корона..."
    Хараламби К. Тачев е първият български художник декоратор, последовател на сецесиона. Ученик е на Иван Мърквичка и завършва в столицата през 1902 г. първия випуск на Рисувателното училище. От 1910 г. е професор по декоративно изкуство, българска орнаментика и стилознание в Рисувателната училище. По негови проекти са изработени фасадите и вътрешната украса на храм-паметника "Св. Александър Невски", двореца "Врана" и т.н. Освен на столицата е автор и на герба на Габрово.
    Днешният девиз "Расте, но не старее" е поставен през 1911 година. Подсказан бил от девиза на Парижкия герб", който е "Fluctant nec mergitur" ("Плава, но не потъва"). Отначало, текстът гласял "Расте, не старее", ала като забелязали, че буквите са 13, веднага прибавили "но" и буквите станали 15. Двата стръка с лаврови листа, по един отляво и отдясно, са прибавени през 1928 г. по време на кметуването на генерал Вл. Вазов и изразяват младост, постоянство и успех.
    Горда и величествена над столицата София се издига Витоша - най-посещаваната българска планина. Тя предлага както прекрасни туристически центрове с отлично поддържани писти и ски съоръжения - Алеко и Златните мостове, така и красиви природни феномени като Боянският водопад, каменни реки, пещерата Духлата - най-дългата пещера в България. Биологичното разнообразие на района е съхранено в Природният парк "Витоша", където многобройни живописни маршрути дават възможност на много хора да се наслаждават на дивната природа. Останалите планини в региона са Верила (на юг), Плана (на изток), Лозенска планина (на североизток), които макар и не така посещавани като Витоша предлагат прекрасни пейзажи и условия за пешеходен туризъм. Едно от любимите места за почивка и отдих в този район са двата язовира Панчарево и Искър.
    Изключително богато е културно-историческото наследство. Множеството музеи, църкви и архитектурни и исторически паметници в столицата София, както и множеството манастири: Драгалевски, Вакарелски, Панчаревски, Кладнишки, Владайски, дават възможност да се докоснем до интересното и богато историческо минало на България. Тук се намира уникалната Боянска църква, включена в Списъка на ЮНЕСКО за Световно културно наследство.
    Регионът се характеризира и с наличието на много лековити минерални извори. Един от най-известните балнеологични курорти за лечение на сърдечносъдови заболявания - Банкя е разположен тук.
    Околностите на София са изключително богати на природни ресурси, културно-исторически заСофийската зоологическа градина води своето начало от 1888 г. Първите стъпки тя прави не на сегашния терен, а в парка на бившия царски дворец.
    Основата на експозицията на зоопарка е била поставена от един черен картал, който е бил уловен в нашата страна и пуснат в една клетка в градината на двореца. Цар Фердинанд е проявявал голям интерес към сбирка от диви животни, особено силно подчертан към птиците. Поради това в специален павилион, в дворцовия парк, са били пуснати и колхидски фазани. За късо време към колекцията е бил прибавен и един елен. Когато към животните, отглеждани в двореца, е трябвало да се прибави и една двойка нашенски кафяви мечки, паркът се оказал непригоден за бързо нарастващата сбирка. По нареждане на Фердинанд бил отреден терен за зоологическата градина в бившата ботаническа градина.
    Територията на бившата царска ботаническа градина заемала парцела между сегашните улици: бул. Евлоги Георгиев, бул. Руски, бул. Толбухин и ул. Гурко. По онова време този терен се намирал на края на града. Мястото, определено за зоологическа градина, било доста пусто, обрасло с бурени. През средата минавало сухото корито на приток на Перловската река. На тази територия съществувала само една единствена сграда, която служела за склад на зеленчуци, произвеждани от ботаническата градина за нуждите на царското семейство. Тази постройка била предоставена за ползуване от зоологическата градина.
    Обогатяването на сбирката за зоологическата градина била постоянна грижа. Само улавяните животни от нашата природа не задоволявали интересите на царя. В 1892 г. била купена първата двойка лъвове. Построеният обор за крави и коне бил преустроен като сграда за хищници. Там била настанена двойката лъвове. Тук тя се чувствувала много добре и още същата година бил получен приплод - едно мъжко лъвче. Това било първото семейство лъвове в Софийската зоологическа градина.
    В 1893 г. за ръководител на градината бил назначен известния орнитолог д-р Паул Леверкюн, но се оказал неподходящ за тази длъжност и малко по-късно, през 1896 г., бил сменен. За директор на зоологическата градина бил назначен Бернард Курциус, дошъл от Кобург заедно с Фердинанд, като главен ловец на двореца. Така Курциус станал едновременно директор на зоологическата градина и главен организатор на ловуванията на царското семейство. Бернард Курциус работил повече от 40 години като директор на градината.
    През 1893-1895 се изграждат много нови клетки, сбирката на градината се обогатява с нови видове птици и бозайници. През 1894 г. в задната част на терена е построена каменна сграда с три помещения, в които са настанени кафяви мечки. По-късно, в солидната постройка са пуснати и бели мечки.
    През 1894 г. била изградена дългата волиера за различни видове фазани. В тези кафези и днес продължават да показват на посетителите на зоологическата градина своите чудни багри около десетина вида фазани и пауни. През същата година бил направен и първият басейн в нашия зоопарк. В тази водна площ били пуснати няколко розови пеликана, след като са им били ампутирани върховете на крилата. Същата година в градината били докарани едногърба камила, елени вапити, интересният средиземноморски козирог безоар, калифорнийски качулати пъдпъдъци, красивите птици червени кардинали и много още видове птици и други животни.
    В 1895 г. била монтирана високата куполообразна волиера за орлите. Веднага след завършването й в нея били пуснати брадати орли. Голяма гордост за софийската зоологическа градина е фактът, че една двойка брадати орли давала поколения почти всяка година в продължение на двадесет години.
    Много малко са световните зоопарковете, с такъв исторически актив. От 1893 г. три дни седмично, само след обяд, градината се е посещавала от любознателните жители на нашата столица. Броят на посетителите бил толкова голям, че в дните за посещение шест стражари пазели реда. Входът по това време бил без всякаква такса. Броят на посетителите се установявал със специална въртележка с брояч, монтирана на входа. В слънчеви празнични дни броят на любителите на животни достигал 4 000-5 000 души, значителна цифра за времето си бележителности и възможности за отдих и туризъм.

    Има няколко сгради и места, които се съревновават за емблема на града. Най–често посещавана е катедралата и историческа църква "Св. Александър Невски". Храмът е център на катедралната патриархия на Независимата Българска Православна Църква. Също така забележително е мястото около катедралата е Паметникът на Незнайния воин с вечно горящ огън. На същият площад е разположена и църквата "Св.София", която датира от IV – VI век след новата ера и е втората по възраст, която дава и името на столицата. В началото на XIX век тя за кратко е била превърната в джамия, но скоро след Освобождението отново е била осветена като Православна църква. Зад катедралата се издига сградата "Св. Св. Кирил и Методий", в която сега се помещава Националната галерия за чуждестранно изкуство. Тя се състои от уникална експозиция на изкуствата от Африка, Азия и Европа, Испански картини в стил барок и някои произведения на модерният художник Николай Роерич.
    Друга забележителност на нашата столица е Националният театър "Иван Вазов". Театърът е бил основан през 1904 г., а самата сграда е завършена през 1907 г. Сградата на Народното събрание е построена през 1884 год. и е четвъртата сграда, кандидат за емблема на града. Мотото, което е изписано на главната фасада е "Съединението прави силата". На запад от сградата на Парламента се намира Българската Академия на Науките, създадена през 1869 г., а на изток се издига софийският университет "Св. Климент Охридски", основан през 1888 г. и построен през 1920 г. с даренията на братята Евлоги и Христо Георгиеви. Можете да посетите Националната Художествена Галерия, където ще видите хубава колекция на повече от 12 000 произведения, като най–старите от тях са от XVIII век.
    Националният Етнографски музей представя богата колекция от национални носии, ръчно изработени произведения на изкуството, оръдия на труда отпреди три и дори четири века, бижута, бродирани материи и други предмети характерни за българския бит и култура. Във вътрешния двор на Президентството и хотел "Шератон" се издига известната Римска Ротонда, превърната в църква "Св. Георги" и датираща от IV век след новата ера. Възстановена неотдавна тя смайва със своята проста и деликатна архитектура. Руският паметник е обелиск, който се издига в западната част на града. Той е построен в чест на Руският цар и руските воини, които са се били в Освободителната война на българския народ.
    Паметника на братята Кирил и Методий се издига пред Националната Библиотека, северно от сградата на Софийския Университет. Зад булевард Дундуков се намира Националната опера. В сградата се помещава Националният балет. Операта е в неокласически стил, а зад нея, на улица Врабча, се издига паметника на Александър Стамболийски, бивш министър председател на България.




    Туризмът е най-младия стопански отрасъл, но показва много бързи темпове на развитие. Той обединява комплекс от дейности за задоволяване на обществените потребности от физическо и психическо възстановяване на хората, за укрепване на тяхното здраве и трудоспособност. Чрез пътуване и пребиваване извън обичайната среда те обогатяват своите знания и разнообразяват своя живот. Това е главната социално-икономическа функция на туризма.
    Туризмът дава и добри икономически резултати. Те биват преки и косвени. Преките резултати се получават от приходи от нощувка и хранене, а косвените - от обслужването на туристите по време на пътуване или престой - например от транспорт, при задоволяване на културни нужди, покупки на стоки и др. Допринася за развитието и на други икономически отрасли като селско стопанство, транспорт, търговия, оказва благоприятно влияние върху облика на много наши села и градове.
    За бързото развитие на туризма у нас са налице всички основни условия - природа, икономически, културни и исторически обекти, които са цел на туристически пътувания. Това са т.нар. курортно-туристически ресурси. В сравнение с всички други видове ресурси те имат някои особености: привлекателно въздействие, териториална неподвижност, многократност на използването, което обикновено изисква тяхната защита и поддържане.
    Към условията на туризма се отнася и материално-техническата база. Тя включва средствата за подслон и прехрана на туристите, а също транспортните, комунално-битовите и сервизните съоръжения в услуга на туристите. Важно условие е и наличието на необходимия туристически контингент.
    България има прекрасни възможности за развитие на туризма. Водите на нашето море са чисти, имат ниска соленост и са умерено топли през летния сезон, нямат приливи и отливи и опасни за здравето и живота на човека растения и животни. По крайбрежието има просторни плажови ивици. В нашата страна има планини с алпийски релеф, с била и склонове, много подходящи за практикуване на зимни спортове, с върхове, от които се откриват очарователни гладки. Привлекателни със своята загадъчност са пещерите, съхраняващи изящни сталактити и сталагмити.
    Неповторима е природната скулптура на "Белоградчишките скали", на "Чудните мостове", "Побитите камъни" и др. Много благоприятни за туризъм са и климатичните условия. Голям лечебен ефект при различни заболявания има климатът в Сандански, Девинско, Малкотърновско.
    Нашата страна е наследник на древна култура. Уникални са Тракийската гробница в Казанлък и Панагюрското златно съкровище. Голяма историческа стойност имат старите български столици Плиска, Велики Преслав и Търновград, Рилският манастир и др. Привлекателни са архитектурно-историческите резервати Копривщица, Жеравна, Мелник и старите квартали на Пловдив, мемориалният паметник "Столетов - Бузлуджа" и др.
    Туризмът е познат на нашата страна и за отделни нейни граждани още след освобождението от османско иго. Масов характер и голямо стопанско значение той придобива в края на 60-те години на миналия век. Много от чужденците проявяват интерес към маршрутно-познавателни пътувания из вътрешността на страната. Най-посещавани са София, В. Търново, Рилски манастир, Пловдив, Плевен и Шипка. За някои пък интерес предизвикват и нашите планински и балнеолечебни курорти.
    Най-важният и масов вид туризъм у нас е вътрешният. Особено интензивни са вътрешните туристически потоци към Черноморието и високите планини.
    15.09.09-денят на най-голямата грешка в живота ми

  19. #1744
    Аватара на gia_sena_mono
    Регистриран на
    Sep 2008
    Град
    Roma, Italia
    Мнения
    1 846
    detelina101, благодаря ти!
    Две хубави очи. Душата на дете
    в две хубави очи; - музика - лъчи.
    Не искат и не обещават те...

  20. #1745
    Супер фен Аватара на gabi_94
    Регистриран на
    Sep 2007
    Мнения
    2 620
    http://download.pomagalo.com/50812/i...earch=27375011
    Много моля някой да ми изтегли този доклад, благодаря предварително...
    If you do not tell the truth about yourself
    you cannot tell it about other people!

  21. #1746
    Мега фен Аватара на SmilezZz
    Регистриран на
    Jan 2010
    Град
    Русе
    Мнения
    10 781
    Цитирай Първоначално написано от gabi_94
    http://download.http://www.teenproblem.net/school/50...earch=27375011
    Много моля някой да ми изтегли този доклад, благодаря предварително...
    ИМПРЕСИОНИЗЪМ
    СЪЩНОСТ И ПРЕДСТАВИТЕЛИ

    Буржоазната френска раволюция от 1848г. тласка напред
    развитието на класовата борба.Комунистическият манифест на Маркс и
    Енгелс и техните идеи завладяват международния пролетариат, който се
    надига на активна борба срещу експлоатацията на буржоазията.
    Реакционната буржоазия преследва прогресивните художници-реалисти
    – Курбе, Домие, Миле. Същото върши и буржоазната критика в Русия –
    срещу творчеството на Репин, Верешчагин. Обвинява ги, че в техните
    творби липсва патриотизъм, забранява излагането им. Социалните
    тенденции в изкуството се приследват и буржоазната естетика издига
    нови, свои принципи, за да отклони вниманието на обществото от
    прогресивните идеи на критическия реализъм. Съсдава се естетическа
    теория на “чистото изкуство”, на “изкуството за изкуството”, изкуство,
    опразнено от съдържание. Ражда се изкустовто на Импресионизма, което
    става изкуство на буржоазията.
    Имресионизмът се появявя и като течение, което се
    противопоставя на Романтизма и извежда живописта на открит въздух,
    на слънчева светлина. Импресионизмът получава формално името си от
    една картина на Мане, която той назовава “Импресия” – впечатление.
    Импресионистите си поставят за цел да отразятт светлината и
    изменението на багрите под нейното въздействие, да предадат
    променящите се нюанси и полутонове, които се получават от
    отражението на един цвят върху друг.Те започват като пленеристи – на
    открито /plain-air/.Проследяват светлините и цветните феерии през
    различните часове на деня и за тях това е съшественото,а не сюжетът и
    съдържанието на творбата. Те използват откритието на Нютон за
    разлагане на светлината и спектъра, като стигат до там, че търсят
    получаването на сложни тонове – зелено, оранжево – чрез смесване на
    цветовете, което се извършва направо в окото. Те изграждат картината от
    малки багрени петна – синьо и до него жълто, които в окото трябва да
    дадат впечатление за зелено, тъй като интервалът между двата цвята е
    много малък. Техните картини представляват плоскости, покрити с
    хиляди малки цветни петна. Импресионизмът стига до последен стадий
    на своето развитие – поантилизма и там завършва.
    Трябва да се отбележи, че претенциите на френските
    импресионисти за първенство в “откриването” на светлината, усетена и
    предадена под непосредственото впечатление от природата, не могат да
    1
    бъдат приети, защото и преди тях още Веласкец в“Предачки” търси
    светлината; Констейбъл, а и други художници в пейзажите си също я
    включват като непосредствено възприятие.
    Сюжетите в изкуството на импресионистите обхваща и теми от
    действителността, но те са далеч от темите на Курбе, Миле и Домие.
    Импресионистите рисуват градския пейзаж и сцени от булевардите и
    кафенетата на Париж, голи тела и портрети.
    Основоположници на импресионизма се смятат художниците
    Едуард Мане /1832 – 1883/ и Едуард Дега /1834 – 1917/, чието творчество
    по пластичност е далеч от изкуството на другите импресионисти, но има
    обща теоретична основа. Още в първите си творби Мане проявява
    подчертан стремеж към новаторството. Неговата картина “Закуска на
    тревата”, изложена в “Салона на отхвърлените”, предизвиква голям шум
    със своето съдържание. Под сянката на дървета двама мъже седят и
    говорят, а между тях – гола жена. По-далеч край рекичка друга жена,
    полуобърната към зрителя, се къпе. На предния план е сложена кошница
    с плодове и закуски. Безспорна е връзката между”Концерт” на
    Джорджоне и “хрумването”, отразено в тази творба на Мане. След нея
    той излага “Олимпия”. Младо момиче се е изтегнало на легло, проточило
    бедра и отправило поглед към зрителя; негърка му поднася вероятно
    изпратен букет, а черна котка се суети около краката му. Този сюжет
    извиква недоумение и у буржоазния, и у обикновенния зрител, тъй като е
    плод на празен естетизъм.
    Мане рисува много пейзажи около Сена, сцени из парижките
    кафенета и булеварди, дами и техните кавалери, седнали на балкони.
    Неговата живопис е изградена с високо пластично майсторство и
    подчертано чувство за колорит. Той е един от най – големите колористи
    на XIX век. Мане не разрушава формата и тя остава при него обемна и
    триизмерна. В това е и неговата сила нато художник.
    Другият съвременник и приятел на Мане – Едуард Дега, е различен
    и по тематика, и по интерпретация на формата, и по колорит. Голям
    майстор на рисунката, Дега остава художник на движението. Негови
    модели са балерините през време на техни занимания, репетиции и
    спектакли на сцената. Дега е единственият художник, който опознава и
    запечатва в серия свои творби и умората, и упорития им труд, и
    красотата на движенията им, и феерията на тоалетите им с техните
    симфонии от багри. Той ги отразява с любов и човечност. Пълни с
    поезия са неговите картини “Прима балерина”, “Репетиция на балета на
    сцената” и прекрасната пастелна композиция “Танцьорки в синьо”.
    Странен в своето композиционно разрешение, скъсало с всички
    принципи на Класицизма и Романтизма, е неговият сборен портрет
    2
    “Виконт Льопиик и дъщерите му”, поставени на преден план на фона на
    булеварда.За разлика от Мане и други импресионисти Дега рисува и
    сцени от живота на хората на труда – “Перачки”, “Гладочки” и др. Дега е
    голям колорист и майстор в предаване на светлината.
    Трима френски художници, чиято живопис се отличава от
    творчеството на техните съвременници, оказват също силно влияние
    върху развитието на европейската живопис от края на XIX и първата
    половина на XX век. Тези художници са ван Гог, Пол Госен и Пол Сезан.
    В тяхното изкуство продължава да се задълбочава откъсването от
    действителността, което е характерно за импресионизма. Субективизмът
    при тях взема превес. Той става основа и на най-новите направления в
    съвременната живопис на Европа, за да стигне до последните изяви на
    абстрактната живопис.
    Винсент ван Гог /1853 – 1890/ по произход е холандец. В Холандия
    той рисува пейзажи и сцени от живота на холандските селяни и
    миньорите. Първите му стъпки на художник се отличават от изкуството,
    което той съсдава след пристигането си в Париж – 1886г., където се
    оформя като изключително оригинален художник. Животът на ван Гог е
    кратък и пълен с несгоди от лична трагедия /той заболява нервно и се
    самоубива/. От импресионистите, с които дружи, той взема изразните
    средства, но ги претворява. Мазките на неговата четка не са дребни
    петна, а малки ленти или пръчици. Често взема мотиви от Миле.В Арл,
    където се установява да живее, той съсдава най-значителните си
    произведения, между които и “Гроздоберачки в Арл”. Рисува пейзажи с
    обширни ниви, градини, слънчогледи и натюрморти, интериори. В
    пейзажите ван Гог търси въздушна перспектива и постига далечина в
    задните планове. В неговите пейзажи има нещо неспокойно, което
    понякога ван Гог довежда съснателно до странно състояние. Пейзажът се
    превръща във видение, рожба на болно въображение. В психиатрията
    ван Гог писува доктора, който го лекува, пейзажи, автопортрета си с
    превързана глава /след като в припадък си е отрязъл едното ухо/.
    Палитрата на ван Гог е богата, но чистите багри в нея
    преобладават над полутоновете, неговият колорит е богат и свеж,
    наситен и със студени , и с топли багри. Като живописец той е дълбоко
    индивидуален. Експресионизмът на ХХ веек се развива върху изкуството
    на ван Гог.
    Най-забележителен представител на Импресионизма е Югост
    Рьоноар /1841-1919/, чието творчество е с по-разнообразни сюжети в
    сравнение с Моне и други негови съвременници. Той е не само
    пейзажист, а рисува и човека – жени и мъже, които се веселят и танцуват
    из парижките кафенета или седят в ложа в театъра. Такава е неговата
    картина “В ложата” – млада красива жена е отправила малкия биньокъл
    към сцената, а мъжът е потънал в сянката зад нея. Колоритът на Рьоноар
    3
    в тази творба е блестящ по богатство и сочност. В портретите, които
    създава, той не търси дълбок психологизъм, но те имат високи качества
    като живопис. С особена любов са изписани някои от детските портрети.
    С уважение Рьоноар рисува голото женско тяло. Неговите голи
    тела са пълни, жизнени, с меки и едри форми - “Гола жена”, “Къпане в
    Сена”.Цветните петна в живописта на Рьоноар се преливат едно в друго
    и по този път той получава едновременно богтства и мекота на колорита.
    Рьоноар е извънредно трудолюбив. Ревматизмът, от който страда, не му
    пречи да рисува непрекъснато /превързват четката към вдървените му
    пръсти и така той рисува/. И изкуството на Рьоноар остава далеч в
    живота. То е изкуство за самодоляване. Рьоноар се радва на
    възможнастта да рисува и да лепи багрите върху платното, без да си
    поставя по-сериозни задачи.
    По този път на едностранчиво виждане и отразяване на
    действителността изкуството на Импресионизма се отклонява от
    реализма на Миле и Курбе и се превръща в изкуство на естетизма. В
    последният си стадий/ поантилизма/ Импресионизмът довежда
    картината до цветно дантелено було. Представители на този стадий от
    развитието на импресионизма са Пол Синяк/1863-1935/ и Жорж
    Сьороа/1859-1892/.
    Импресионизмът не създава нито историческа картина, нито
    битова живопис, а и в портрета се задоволява с ескизното постижение
    като основна задача. Тук изпъква багреното покритие, а не
    нсихологическото отразяване на вътрешния свят. Пейзажът и
    натюрмортът са главните жанрове в живописта на Импресионизма.
    Композицията с една или друга тема рядко е задача на
    импресионистите.
    4
    Времето избира кой да срещнеш в живота си, сърцето избира кой да обичаш,
    но само ти избираш кой да остане ♥

  22. #1747
    Голям фен Аватара на Slashy
    Регистриран на
    Sep 2008
    Град
    Варна
    Мнения
    552

  23. #1748
    Мега фен Аватара на SmilezZz
    Регистриран на
    Jan 2010
    Град
    Русе
    Мнения
    10 781
    Цитирай Първоначално написано от Slashy
    Операционна система
    Операционната система е специален вид софтуер, който се грижи за управлението на
    всички устройства, софтуерни и хардуерни компоненти в една компютърна система,
    както и за взаимодействието по между им. Тя се грижи за разпределяне на ресурсите в
    системата, и за управление на достъпа до тях на отделните програми.
    Графичният интерфейс
    Операционните системи водят своето съществуване от 60-те–70-те години на 20 век.
    Първоначално те са били 8-битови и трудни за употреба. Първите операционни
    системи са били само с команден ред. Такива са ДОС, UNIX. Впоследствие се появяват
    и 16-битови операционни системи. Ключов момент в историята е,
    когато IBM назначават „Майкрософт“ да създадат своя ДОС, която те да използват в
    новите си персонални компютри. „Майкрософт“ купуват системата QDOS от фирма за
    софтуер в Сиатъл и я преработват, наричайки я MS-DOS. По-късно основателят на
    „Епъл“ Стив Джобс започва да работи върху графичен интерфейс. Той взема от
    компанията „Ксерокс“ тяхната разработка на графичен потребителски интерфейс, която
    тогава от „Ксерокс“ смятат за безперспективна и започва да я внедрява в първите 16-
    битови компютри на „Епъл“. Първата операционна система с графичен интерфейс е
    инсталирана на компютрите Lisa на „Епъл“, а първият компютър с мишка е Macintosh,
    отново на „Епъл“. Тази система първоначално се нарича просто System, но
    впоследствие е решено да се нарича Macintosh Operating System (за по-кратко MacOS)
    по името на компютрите, в които се използва. По това време компанията на Бил Гейтс
    успява да внедри подобен ГПИ(Графичен Потребителски Интерфейс) в MS-DOS и се
    появява Windows, който първоначално представлява система от програми, създаващи
    ГПИ в ДОС. Оттогава започва развитието на операционните системи в други насоки.
    Многопотребителски операционни системи
    Първите операционни системи и на „Майкрософт“ и на „Епъл“ са били
    еднопотребителски, т.е. само един потребител е можел да ползва даден компютър. И
    Бил Гейтс, и Стив Джобс разбират, че трябва да премахнат това ограничение и
    разработват нови технологии в Windows 95 и новите версии на Mac OS. За съжаление в
    операционната система на „Майкрософт“ по-скоро е реализиран псевдо-
    многопотребителски режим, т.е. всички потребители споделят едни и същи ресурси.
    Въпреки че Windows 95 е рекламирана като 32-битова многопотребителска
    многозадачна операционна система, самият факт, че се базира на DOS, която е 16-
    битова, предопределя факта, че Windows 95 всъщност представлява хибридна 16-
    битова/32-битова система. Историята на многопотребителските и многозадачните ОС
    обаче започва много преди появата на DOS и Mac OS. В края на 1960 г. Кен Томпсън се
    включва в изследователския екип на Bell Laboratories, които са развойното
    подразделение на американската корпорация АТТ. Той и неговите колеги в
    сътрудничество с MIT и GE работят по проект за създаване на
    многопотребителска/многозадачна ОС под работното наименование MULTICS. За
    съжаление, крайният продукт се оказва твърде бавен и прекалено голям, поради което
    Bell Lab's оставя екипа без необходимите средства. След като се появява PDP-7
    компютърът, Томпсън пренаписва програмата за симулиране на планетарното
    движение, преди това реализирана върху GE. В същото време, той експериментира с
    много от концепциите, залегнали в MULTICS. Написва голям брой поддържащи
    програми, както и програмата за централно управление на ресурсите — ядрото (англ.
    kernel). Идеята за йерархичното разпределение на файловете за пръв път е реализирана
    от него. Готовата система нарича UNIX, защото е еднопотребителска — като антипод
    на MULTICS. Операционната система на Томпсън намира разпространение сред
    колегите му от научния департамент на Bell lab's, защото прави разработката на
    софтуер по-лесна отвсякога. Постепенно са добавени нови приложения, което
    позволило на групата да си осигури PDP-11 — по-нова и мощна система. 16-битовата
    PDP-11 става де факто втората хардуерна платформа за UNIX реализацията.
    Благодарение на хардуерното управление на паметта са добавени многопотребителски
    приложения. С това UNIX става първата многопотребителска операционна система в
    света.
    Многозадачни операционни системи
    Първата операционна система, в която е реализирана многозадачност е UNIX. Това ще
    рече, че операционната система разделя ресурсите на компютъра между
    няколко едновременно изпълняващи се задачи. Такива операционни системи са
    UNIX, GNU/LINUX, Windows NT и нагоре, Mac OS, OS/2. Това са и реално първите 32
    битови операционни системи.
    Различават се две форми на многозадачност:
    „разпределена“
    „кооперативна“
    Разпределената многозадачност се контролира от Операционната Система (ОС). ОС
    дава определено време на процеса (програмата) да приключи със задачата си. Ако
    програмата не успее да приключи за това време, ОС форсира програмата да сдаде
    управлението върху процесора и го дава на следващата програма, която се нуждае от
    него. Кооперативната многозадачност се реализира, когато на приложението
    стартирано от ОС се дават пълни привилегии да използва 100% от процесора. В този
    случай, ако друга програма изиска процесорно време, то няма да ѝ бъде предоставено.
    Това от своя страна ще доведе до нарушаване на функциите на това приложение и/или
    до терминирането му. (забележка: което на практика означава, че не е многозадачна!?!)
    На практика най-използваният тип многозадачност е разпределената. Всички
    съвременни ОС я поддържат, като се спазва и приоритет на използването на системните
    ресурси. По този начин, програми с по-висок приоритет могат по-често да използват
    процесорно време от програми с по-нисък такъв.
    Многозадачни операционни системи (MultiTasking)
    Да бъде една операционна система многозадачна означава да раздели изпълнението на
    даден програмен код (програма) на няколко „едновременно“ изпълняващи се задачи.
    По този начин се ускорява още работата на програмите. Такива са UNIX, GNU/Linux,
    Windows, Mac OS
    Структура на операционната система
    Една операционна система се състои от две части:
    ядро
    обвивка
    Ядрото се грижи за абсолютно всички процеси, които се изпълняват както и за
    комуникацията със наличните устройства. То осигурява работата на обвивката и на
    приложните програми.
    Обвивката служи за връзка между потребителя и ядрото. Тя може да бъде както
    графична така и команден ред. Операционната система използва и друг вид системен
    софтуер, който обаче не е част от самата операционна система — драйверите. Те
    служат за връзка между ядрото на операционната система и съответните физически
    устройства. Самата операционна система има вградени драйвери за определени
    устройства като процесор, временна памет, твърд диск и др. които осигуряват нейната
    работа..
    Принцип на работа на операционните системи
    Веднага след включване на компютъра и зареждане на BIOS, се зарежда и
    операционната система. Един компютър без операционна система е безполезен. Когато
    потребителят или дадена програма подаде команда към обвивката на операционната
    система, тя се предава на ядрото, което я обработва във вид, разбираем за компютъра
    или ако не може да я обработи, подава командата на драйвера на съответното
    устройство, който я превежда на машинен език.
    Видове операционни системи
    Съществуват много разновидности на операционните системи, които са тясно
    специализирани. Такива например са мрежовите операционни системи като UNIX,
    Solaris, NetWare и други или операционните системи за суперкомпютрите, които
    обикновено са собствени разработки или са доработени съществуващи операционни
    системи, като Solaris, HP-UX. За разлика от тях Windows, Mac OS, GNU/Linux, BSD
    (NetBSD, OpenBSD, FreeBSD, PC-BSD, PicoBSD) могат да изпълняват широк кръг от
    задачи. Те се наричат още потребителски операционни системи. В последните години, с
    нарастването на опитите на Microsoft да получи монополно положение на пазара на
    софтуерни продукти, бе наблюдавана тенденция за излизане на LINUX от кръга на
    специализираните ОС. Опитите на стотици хиляди програмисти от цял свят да направят
    LINUX заместител на Windows в настолните операционни системи се увенчаха с успех.
    С помощта на големите в бранша — „Hewlett Packard“, „Oracle“, IBM, „Sun
    Microsystems“, пословичната стабилност на LINUX бе пренесена върху домашният
    компютър на потребителя. Големи софтуерни проекти,
    като OpenOffice.org, KDE и GNOME допринесоха за популяризирането на GNU/Linux,
    като приятна, стабилна, сигурна и чиста от вируси среда.
    Бъдещето на операционните системи
    В момента най-разпространите операционни системи са 32 битови, като с навлизането
    на новите 64 битови процесори започнаха да се разработват и съответните 64 битови
    потребителски операционни системи за тях.
    Нови операционни системи за Linux сървъри
    Компаниите SuSe и Red Hat едновременно пуснаха последните версии на сървърните си
    операционни платформи.
    Openexchange Ser-ver 4.1 вече ще осигурява и размяна на съобщения, работа в група,
    включително цялостна поддръжка на Microsoft Outlook в реално време. Операционната
    система реално ще бъде на пазара от 17 ноември на цена 1240 щатски долара, лицензът
    покрива десет groupware и неограничен брой e-mail клиенти. Версия 4.1 поддържа
    едновременно до 2500 потребители - разликата е съществена, предишната гарантираше
    едва 500. Компанията е обявила, че съвсем скоро на пазара ще излезе и инструмент,
    улесняващ миграцията, който ще гарантира на клиентите бърз и лесен преход на e-mail
    системите им от Microsoft Exchange 5.5.
    Обновената версия - Enterprise Linux 3 на Red Hat, е базирана на Linux 2.4.21 ядро и
    включва нов Logical Volume Manager за управление съхранението на данни, като
    поддържа и новата Native Posix Threading Library библиотека. Enterprise Linux 3 излиза
    както в 32-, така и в 64-битова версия. Предвидена е системна поддръжка за 7
    платформи, включително Intel x86 и Itanium, AMD 64 (конфигурация x86-64, която се
    поддържа от Opteron процесори), както и за сървърите IBM zSeries, iSeries, pSeries и
    големите машини S/390.
    Производителите обясняват, че технологията гарантира за операционната система и
    може да обработва няколко хиляди програмни процеса. Платформата е мащабируема и
    безпроблемно поддържа изпълняването на многозадачни процеси от по-активни
    потребители.
    Цената на Red Hat Enterprise Linux 3 варира в зависимост от конфигурацията - от 179
    щатски долара за станция с базова поддръжка до 2499 долара за бази данни с бонус
    поддръжка.
    Поддръжка на последната версия на Red Hat Enterprise Linux вече обявиха и AMD,
    BEA, Dell, Hitachi, Fujitsu, HP, IBM, Intel, NEC и др.
    Windows XP
    Windows XP (първоначално с кодово име Whistler) е предпоследното издание за
    настолни компютри на операционната система Windows от корпорацията
    „Майкрософт“. Издадена е официално на 25 октомври 2001 г. Първоначално
    „Майкрософт“ публикуват две издания: Home (домашно) и Professional
    (професионално). Home е предназначен за употреба в домашни условия, докато
    Professional има допълнителни възможности, разработени за работа в бизнеса, като
    идентификация в мрежа и поддръжка на два процесора. Двете букви „XP“ произхождат
    от думата Experience (която често се свързва с приятно прекарване).
    Преди XP „Майкрософт“ произвежда две линии операционни системи. Windows 95,
    Windows 98 и Windows Me, са разработени за настолни компютри, но нямат надеждна
    защита на паметта, докато Windows NT и Windows 2000, са насочени към фирмения,
    професионалния и сървърния пазар, но са по-лошо поддържани от игрите. Windows XP
    е преработка на Windows 2000 с допълнителни функции за домашни потребители; той е
    първият опит на „Майкрософт“ да създаде една операционна система за всички цели.
    Windows XP Home включва много от охранителните функции на Windows 2000 и
    вградена защитна стена, което е част от новите опити да се обезопасят продуктите на
    „Майкрософт“ след дълга история на охранителни проблеми и уязвимост.
    През 2002 г. „Майкрософт България“ издадоха превод на Windows XP на български
    език, който понастоящем е достъпен или като отделна система, или като интерфейсен
    пакет, който може да се изтегли от сайта на „Майкрософт България“.
    Нови и подобрени функции.
    Уязвимост в обработката на IPSec при политиката на Windows
    Две от най - новите операционни системи на Microsoft са докладвани като опасни от
    гледна точка на потребителската сигурност. Уязвимостта при тях е открита в
    механизма на вмъкване на IPsec в домейните на Windows Server 2008 и Windows Vista.
    Системата игнорира политиката за сигурност, в следствие на което данните, които
    задължително трябва да бъдат криптирани, се предават в открит вид. По този начин
    злонамерен потребител може да получи достъп до важни поверителни данни в
    системата.
    Емулатори на операционни системи
    Virtual PC 4.3 (цена при директна продажба 199 USD) - емулатор, започнал пътя си
    при Apple, за да могат да се изпълняват приложения за Windows на Mac, е подходящ
    почти за всеки, който има нужда да изпълнява няколко операционни системи
    едновременно, макар че програмистите биха предпочели по-мощните гости на VMware.
    Последното превъплъщение на тази програма - версия 4.3 - се изпълнява под
    управление на Windows XP (Home и Professional editions), Windows 2000 Professional,
    Windows Me, Windows 98 SE и Windows NT 4.0.
    От тези операционни системи “домакини” може да създавате разлчини виртуални
    машини или гости, които работят не само като последните платформи Windows, но и
    като OS/2 Warp (2.1, 3.0, 4.0, WSeB и eCS), като всички версии на DOS, всички версии
    на Windows от 3.1 нататък, като NetWare (5.0, 5.1 и 6.0) и Solaris. Virtual PC беше
    изпробвана и с много дистрибуции на Linux.
    Всеки гост е снабден със собствени звукови, видео- и мрежови платки, като лесно може
    да настроите размера на паметта и твърдия диск на всеки от тях по ваше желание.
    Гостите могат да бъдат конфигурирани така, че да ви напомнят да запазите или да
    отхвърлите направените промени на твърдия диск по време на даден сеанс.
    Създаването на виртуални мрежи е доста лесно, но имате ограничение само за една
    мрежова платка на гост.
    Усъвършенстваната версия 4.3 на тази програма дава възможност гостите да четат DVD
    дискове (само данни, не и филми) и да има достъп до гостите посредством
    дистанционно управление от други компютри. Това не издига Virtual PC чак до нивото
    на VMware, но ако не сте някой закоравял програмист, този евтин емулатор би могъл да
    ви свърши доста добра работа.
    VMware Workstation 3.1 (цена на изтеглената версия 299 USD; в магазинната мрежа
    329 USD) действа по доста подобен начин, обаче е много по-добър избор за
    професионалните програмисти, които търсят начин да изпробват своите приложения.
    Може да създавате много по-сложни гости, като им позволявате да използват
    съвместно с хост системите SCSI и USB периферни устройства, и да изграждате много
    по-сложни мрежи, като свързвате гости към реална мрежа от истински компютри или
    към виртуална мрежа от виртуални машини. Гостите дори могат да използват по
    няколко мрежови адаптера или да действат като истински Web или FTP сървъри,
    достъпни по Internet (или по мрежата).
    Последната версия на програмата е разширена с функцията “повтoряемо продължение”,
    която ви дава възможност да връщате госта отново и отново към един и същи образ на
    работния плот, като за първи път може да се обръщате към хост машините на VMware
    чрез Windows Terminal Services и Windows XP Remote Desktop, като използвате
    отдалечени компютри. Новата редакция работи с Windows, много от разпространените
    версии на Linux и няколко бета-версии на Microsoft .NET Server, но не работи с OS/2 и
    не ви позволява да създавате гости, на които да се изпълнява OS/2. Макар че
    традиционно отблъскващият интерфейс на VMware е станал по-предразполагащ
    едновременно с повишаване на възможностите на програмата, цената на тази програма
    я прави по-непривлекателна за любители.
    Използвана литература: http://review.sagabg.net/item_4510.html,
    http://bg.wikipedia.org/wiki/Операционна_система,
    http://review.sagabg.net/item_5884.html, http://expert.idg.bg/?
    call=USE~expertb;&msgid=2292&b=isc, http://www.runboard.com/bdarkarts.f3.t19896,
    http://www.pcworld.bg/?call=USE~home;&page=paper&n=4761,
    http://review.sagabg.net/item_4510.html
    Времето избира кой да срещнеш в живота си, сърцето избира кой да обичаш,
    но само ти избираш кой да остане ♥

  24. #1749
    ( Суровите повели на родовия свят в "Дервишово семе" ЛИС ) моля ви изтеглете го от помагало защото сайтът не ми позволява да пействам линкове Благодаря ви много

  25. #1750
    Мега фен Аватара на SmilezZz
    Регистриран на
    Jan 2010
    Град
    Русе
    Мнения
    10 781
    Суровите повели на родовия свят в “Дервишово семе”
    ( ЛИС )
    Десислава Терзийска – daina

    Сборника “Диви разкази” на Николай Хайтов,ни връща към привидно отдалечени
    светове , в които се оглежда човешката ни същност. Разказът “Дервишово семе”
    поставя сериозни въпроси, свързани с ценностите на рода и формирането на етичния
    свят на индивида. Противоречието между законите на рода и утвържадаването на
    личността пораждат драмата на творбата . Изгубеният в законите на родовото
    общество Рамаданчо се превръща в личност ,когато открива човечността у себе си .
    Оказва се , че човекът се ражда не само с физическата си поява на този свят , а и с
    осъзнаването на действителните стойности в живота.
    Връщането на героя към света на спомените е мъчително. Изповедната форма е
    свързана със себепреценката,тя е навлизане в интимния свят на индивида и поражда
    съпричастност у читателя.
    Най-голямата ценност за родовия свят, а и въобще в човешкото общество е животът.
    Осигуряването, възпроизвеждането и опазването на живота са нравствените начала,
    които управляват съществуването на общността и нейните членове.
    Продължаването на рода е основното призвание на индивида в разаза. Героят
    разказвач живее “със стар бубайка и с баба”. Останал е като единствен представител
    на Асен-Дервишовия род и трябва да го продължи и съхрани. Старейшината взема
    решение да ожени ненавършилия четиринадесет години Рамаданчо. За такова важно
    и съдбовно събитие не се иска мнението на младия човек. Той е лишен от правото на
    лична позиция, от възможност да изповяда чувствата си. Бъдещето му е в ръцете на
    стария дядо. Ушитите “вапцани потури с капаци и гайтани” показват, че вече е част от
    родовото общество, но светът на неговата индивидуалност е нарушен.
    Едва в края на сватбения ден Рамадан разбира коя е неговата съпруга. Притеснението
    да не наруши родовите традиции е заменено с възторг , изненада
    възхищение: ...”видех момиче като пеперудка, бяло като мляко, със замиглени очета,
    ей такива!”
    Двамата млади са житейски неопитни. Душевните трепети пред непознатото се
    заменят с естествената потребност- играта , в която постепенно се заражда любовта
    им. Рамадан и Силвина бавно вървят към своето съзряване . Обичта им е светла,
    изгряваща , красива. Тя преобразява живота им и света около тях. Силвина със своята
    младост, пъргавост и хубост променя дома , променя и живота на Рамаданчо. Очите
    му се отварят за красотата,която придава нов смисъл на съществуването му.
    Но братята на Силвина я вземат насила, защото могат още веднъж да я продадат
    (“разбрали.че си е още мома”). Отнемането на невестата е кръвна обида , която
    изисква отмъщение. И това е първото решение на Рамадан. Неговия дядо e на друго
    мнение, внукът трябва да продължи Дервишовия род, а в търсенето на кръвно
    отмъщение, той може да загине. Законите на малката затворена общност отново се
    намесват в съкровения човешки свят. Младият герой няма право на лична разплата ,
    преди да е изпълнил родовия си дълг. Той отново е лишен от позиция, отново друг
    дърпа конците на живота му.
    Когато братята на Силвина я разменят “за два пърча”, вярата на героя в родовите
    ценности е разколебана. Авторът показва как грубите и примитивни представи за
    стойностното в живота влизат в противоречие с чувтстата на героя . Той преосмисля
    родовите традиции, моралните си задължения , учи се на смиреност и търпение. Но
    душата му е прекършена ... също и красотата на Силвина, на която е посегнал Руфат –
    дивито инстинктивното надделява над преклонението пред хубостта. Омразата към
    съперника събужда у Рамадан тъмното начало, злото и той продължава да мечтае за
    отмъщение. Отговорността за спасяването и продължаването на рода надделява у
    героя. Оженен повторно, Рамадан е вече готов за това и според биологичните закони:..
    “смъглиха се по лицето ми и мустаци и брада”.
    Асен Дервишов, дядото умира на третия ден след раждането на внучето. Числото три
    символизира естествената природа на връзката между раждането, живота и смъртта,
    вечния кръговрат на природата. Кръгът около Рамадан се затваря: ( “... а на моите
    ръце остави детето,жената и Руфатя”). Трудностите в новия живот , който води героят ,
    му помагат да израсне духовно. Омразата отстъпва все повече на заден план
    ,надделява любовта,която твори добро. Желанието на Рамадан да убие смъртния враг
    е заменено с грижи към болния Руфат. Но тези грижи са плод не на човеколюбие (той
    продължава да го мрази) , а на обичта му към Силвина, силното желание да й помогне
    в трудностите. Тя облагородява съществуването му. Крепи го мечтата да се върне към
    щастето и красотата на първата си любов.
    Пътят на Рамаданчо няма да бъде гладък,той дълго „ще тъпче на
    кръстопътя” между рода и човешкото.Преодолявайки примитивното,
    първичното у себе си , Рамадан успява да се превърне в мъж . Той се
    изгражда и става смела и благородна личност , достатъчно силна да
    надживее омразата и да се примири със положението в името на по
    възвишени ценности
    Времето избира кой да срещнеш в живота си, сърцето избира кой да обичаш,
    но само ти избираш кой да остане ♥

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си