.
Отговор в тема
Страница 7 от 98 ПървиПърви ... 345678910111757 ... ПоследнаПърви
Резултати от 151 до 175 от общо 2426
  1. #151
    Цитирай Първоначално написано от sexa_na_kompleksa
    Ще може ли това:

    http://download.http://www.teenprobl...+nujen+ili+ne/

    http://download.http://www.teenprobl...agorodna+lyja/

    Благодаря предварително!
    Радвай се на този миг. Този миг е твоят живот.

  2. #152
    Голям фен Аватара на nia711
    Регистриран на
    Jun 2008
    Град
    в последния дъх на всеки умиращ
    Мнения
    909
    Цитирай Първоначално написано от sexa_na_kompleksa
    Ще може ли това:

    http://download.http://www.teenprobl...+nujen+ili+ne/

    http://download.http://www.teenprobl...agorodna+lyja/

    Благодаря предварително!
    заповядай http://4storing.com/dopfq/9744f7bfa1...f230382bc.html
    http://4storing.com/b12vx/12dada900d...4d56f5643.html

  3. #153
    Повече от фен
    Регистриран на
    Jun 2007
    Мнения
    417
    http://download.pomagalo.com/74853/t...search=8303158 ТРЯБВА МИ СПЕШНО!!!

  4. #154
    Голям фен Аватара на nia711
    Регистриран на
    Jun 2008
    Град
    в последния дъх на всеки умиращ
    Мнения
    909
    Цитирай Първоначално написано от xpucuto
    http://download.http://www.teenproblem.net/school/74...search=8303158 ТРЯБВА МИ СПЕШНО!!!
    http://4storing.com/xwc8h/bff66d5044...fc644e07b.html
    заповядай

  5. #155
    Цитирай Първоначално написано от nia711
    Цитирай Първоначално написано от sexa_na_kompleksa
    Ще може ли това:

    http://download.http://www.teenprobl...+nujen+ili+ne/

    http://download.http://www.teenprobl...agorodna+lyja/

    Благодаря предварително!
    заповядай http://4storing.com/dopfq/9744f7bfa1...f230382bc.html
    http://4storing.com/b12vx/12dada900d...4d56f5643.html
    Мерси много! : )
    Радвай се на този миг. Този миг е твоят живот.

  6. #156

    Регистриран на
    Apr 2008
    Град
    Boulevard of broken dreams
    Мнения
    248
    Kогато бях малка, всяка вечер майка ми разказваше приказки и всяка вечер те свършваха по един и същ начин - "живели дълго и щастливо". Eдна вечер я попитах:
    - Какво е щастието, мамо? Какво е да си щастлив?

    А ти знаеш ли?

  7. #157
    Повече от фен
    Регистриран на
    Jun 2007
    Мнения
    417
    1. Омировата поема-Илиада,е едно от най-значимите произведения на античната епоха.Нейната “мисия” е не толкова да пресъздаде десетгодишната война между троянските и ахейските племена,но чрез героите си да възвеличае добродетелите, достойните нрави,величието, смелостта и непреклоността,но и човешките пороци и слабости като гордостта,сребролюбието и властолюбието.
    Най-обширно и просторно в произведението са представени образите на Ахил и Хектор,олицетворяващи не само божествеността и богоподобието,но и съчетаващи човешките слабости,изкушения, емоции и несъвършенства.
    Ахил е епичният герой,който участва във войната не заради облагите,а за да докаже храбростта си,да възвиси паметта си,да съхрани своето име в историята,деянията му да не бъдат забравени.Но делата и постъпките му не са креативни и съзидателни,подтикнати от емоциите на един обикновен “простосмъртен”,а не полу-бог.
    Неговият противник в суровата война е Хектор-той е не по малко храбър от ахейския пълководец.Неговата цел в тази война обаче не е дори и желанието за лична облага,а чувството за дълг и за обич към своя народ,който ще бъде сполетян от пагубен край без ценната му подкрепа и помощ.
    Най-добре са съпоставени и разгледани образите на двамата герои от автора в двадесет и втора песен.Тя може да бъде определена като кулминация и развръзка едновременно,тъй като предначертава изхода от войната,настъпил е “смъртен ден за Хектор”,но без него укрепеният град е погубен,не ще се спаси от гибелния си край.
    Самото начало на двадесет и втора песен подсказва за гибелта на Хектор.Войската му е далеч от него,прибрала се в укрепената Троя,той остава сам срещу цялата ахейска армия.По този начина защитава доказаната с много усилия своя храброст и решителност,но не съзнава че падайки убит погубва и своя град,това,за което се бори да спаси десета година.Въпреки това той ще остане в историята като един от най-славните герои,понечил да се изправи дори и срещо полубог като Ахил.
    От тази част на текста може да бъде изведена и ценностната система на античния герой,готов да се жертва в името на славата и всепризнанието себе си.
    Неговият противник обаче-Ахил,макар и да не пада убит именно от ръката на Хектор,загива от меча на далеч по-недостоен герой-Парис.Неговата слава обаче също е пощадена от вековете и запазена,въпреки най-голямото изпитание-времето.То не прощава никому,съхранява и пази само най-ценното за бъдните поколения.
    Бащата на Хектор също осъзнава за наближаващия част на смъртта на “чедото му любимо”:
    Хекторе,чедо любимо!Не чакай в полето Ахила
    Сам от другари отлъчен,та скоро смъртта да не срещнеш,
    Паднал сразен от Пелида,защото е много по-мощен.
    Не се вслушва обаче в бащиния съвет.Буйната му все още дори младежка кръв надделява над разума на олегнал господар.Не осъзнава какво страдание ще донесе на своите близки,слушайки най-големия си “враг”-омразата.Жаждата за мъст и за дългоочаквания край на продължителната война,които са над всичко останало.Ако спечели той,неговият народ е избавен от премеждията,но ако загуби,това го обрича на гибел.
    Един от моментите в двадесет и втора песен,представящи неизмеримата,но може би и и равната сила на героите,е разширеното Омирово сравнение за тяхната гонитба около стените на укрепения град.Три пъти го обикалят те и никой не надделява за да стигне или избяга от другия.Така обаче е подсказана и недостатъчната смелост на Хектор да се изправи срещу Ахил.Той не е сигурен в своята сила,не е готов нито психически,нито физически да се изправи срещу него.Но и не желае да прекрати гонението,прибирайки се зад стените на града.
    Чрез скритото сравнение с кръг,който няма начало и край отново авторът припомня за равенството между героите-никой не ще надделее над противника си.Макар и Хектор да не е определен като “богоравен” нито дори “богоподобен”,неговата сила е съизмерима с тази на “богоравния”
    Преди обаче героите да влязат в пряк сблъсък,Омир прави кратка ретроспекция,представяща спокойния живот на троянци преди ахейското нашествие,предствя злините,които една война причинява,представяйки града преди и след нея.Независимо от целта,средствата са неоправдани.Може би за Омир спорът и войната за една жена са недопустими.Не е мислимо да страдат толкова много хора поради разприте между двама владетели.
    Така напомня и за още една от причините,поради които се води войната-целта и се е изменила-от красивата Елена към несметните богатства на Троя.Любовта към Елена на сребролюбивия цар на ахейците-Агамемнон,е само предтекст за войната,алчността му отдавна е заменила най-висшите човешата човешка емоция-чувството на обич,любов.
    Чувството на омраза в Ахил е водещо,именно тя го кара да изпитва ненавист към Хектор,убил най-добрия му приятел,негов почти брат-Патрокъл.Може би именно това е продиктувало почти “животинския” му гняв.Емоциите, а не разума диктуват постъпките.
    Друга възможна причина за необладаемия му гняв е,че на подсъзнателно ниво съзнава,че и той може да падне убит от меча на Хектор,вероятно счита че той е виновен и за смъртта на Патрокъл,оставяйки го да излезе с неговите доспехи.А и немалко са разочарованията,претърпял в дългата война-не само губи приятеля си,но и голяма част от войската,губи и любимата си.В него се загнездва тъгата от постоянните загуби на всичко което обича.Счита,че убивайки Приамовото чедо,с мъките му е свършено,няма да страда толкова,ще е отмъстил приятеля си.
    Един от основните епизоди на двадесет и втора песен е “съвещанието” на боговете.Тъй като героите са равнопоставени,равносилни, боговете трябвада решат на кого да отсъдят “смъртен ден”Техните съдби са “претеглени” на “везната”.Така чрез намесата не всевишните и всевластните ще се реши изхода на това изпитание.Настъпва часът на смъртта на Хектор.Прав се оказва баща му-цар Приам.Настъпва моментът,в който Ахила Пелеев ще го срази и така ще обрече Троя на гибел.Но макар и да е отсъдена смъртта на Хектор,Ахил не ще може да се справи без божията помощ.Атина Палада,предрешена като любимия на Хектор брат-Деифоб,се явява в полето за да го накара да подтисне страха си и да се изправи срещу Ахил.
    Така подмамен в този “божествен капан”надделява над страха.Изправя се срещу Ахил,като веднага разбира,че е предаден от боговете.Макар и да прави опит да победи Пелеевия син,нищо не ще го спаси.
    Преди обаче да влезе в двубоя,той дава обет на Ахил,че ако той го победи ще върне тялото му непокътнато.С тези си думи наистина доказва,че разумът и традициите,определени от самите богове са над всички емоции.
    Не е обаче такова утношението на Ахил.Може би тъй като знае,че ще победи отказва да даде дума да върне тялото на своя противник на близките му,за да бъде погребано по наистина достоен за височияйшата му особа начин.Така Омир отново порицава яростта и подчинението на гнева.Слабостта на човека да се справи с него.
    След като чедото на Приам пада убито,Ахил завръзва тялото му към една колесница и го влачи в праха след нея.Обругава го по най-недостоен начин,макар че тялото на Патрокъл е върнато непокътнато.Нарушава божиите канони,волята на тези,които му помагат за да спечели това сражение.Но никое дело не остава безнаказано.Той също ще бъде убит,макар и малко по-късно,но ще бъде пронизан не от велик владетел като Хектор,а от значително по-слабия Парис.
    Но въпреки това славните му дела,храбростта му и неговата хитрост не могат да бъдат забравени.Неговата история ще бъде съхранена и пощадена от най-големия враг на словото-времето.Не ще потънат в забвение неговите славни походи.
    Двадесет и втора песен завършва с описание на последиците от смъртта на Хектор в укрепения град,мъката,покрусата и унинието от смъртта на Приамовото чедо.
    Но смъртта,както и Вазов по-късно казва в своето произведение“Опълченците на шипка”,не означава забрава.Една толкова достойна смърт обрича героя на славата,за която говори и Вазов.
    Образът на Ахил също е утвърден като положителен-също не ще бъде забравен.Така чрез своите герои Омир утвърждава положителине и отрицателните черти на човешките нрави и характери,отрича сребролюбието,властолюбие о,гнева и кара хората да бъдат по-добри,да преосмислят себе си и ценностната си система.Същевременно представя и тези на древния човек и архаичния герой,прави едно от най-знаменитите исторически събития “публично достояние”-великата ТРОЯНСКА война.

  8. #158
    Повече от фен
    Регистриран на
    Jun 2007
    Мнения
    417
    Ахил и Хектор, двамата най-прочути герои в "Илиада", са носители на всички качества, които печелят всеобщото
    признание и уважение на околните.Наред с храбростта, издръжливостта и дори жестокостта на войните, те носят в
    себе си и най-нормалните човешки черти.
    Aхил е син на цар Пилей и богиня Тетида. Като типичен епичен герой той също живее според ценностната си система
    на своето време. Овладял го съвършенство изкуството да воюва, с уменията си да тича най-бързо, да хвърля копие
    най-точно и винаги да бъде пръв в боя, Ахил всъщност доказва богоравноста на човешката прираода, макар че той
    самият е полубог.
    Пленителният, жертвоготовният герой на троянците Хектор е първороден син на царя на града
    Приам и Хакуба.Той е най-храбрият
    воин в боевете, но същевременно и много човечен по душа.
    Хектор живее и воюва със съзнанието, че брани родината си. Води го чувството му
    за дълг към общността на троянците. За него
    е най-важно да се сръжава за родината и за народа си. За него е нетърпим срам да избяга далеч от битката като страхливец.
    Той иска да бъде винаги доблестен, да влиза пръв в боя и да печели слава.
    Славата е добродетел, който определя живота му на воин, и е неразривно свързана с поддържането на боен дух и всички войни
    от племето. Хектор дава личен пример на своя народ, като влиза безстрашно в поредния двубой и с неудържимия си устрем вдъхно
    вява останалите троянски герои.
    В сравнение с Хектор, Ахил е обременен от друг вид чувство - честолюбието. Ахил се чувства наскърбен само поради
    това, че Аге
    мемнон му отнема неговия действителен дял от плячката. Гневен, но едновременно с това и с чувство за чест, той се
    изправя срещу своя вожд. Не се съобразява с племенната йеархия и дори успява да разклати преклонението към Агемемнон.
    Същевременно подчертава собственото си самочувствие на непобедим воин, като дори смята, че ахейците ще жалят за него,
    след като напусне бойното поле. И наистина става така. Като че ли воинската мощ и заразяващия ентусиазъм на храбрия Ахил,
    липсват на ахейците и те губят битка след битка.
    Докато Ахил предизвиква страхопочитание със своята извънмерна сила, Хектор излъчва симпатия. Той е любив и справедлив
    троянски вожд, чиито взаимоотношения с хората от близкия му роднински кръг са трогателни. Отнася се с разбиране и търпимост
    към преките виновници за троянската война - красивата Елена и брат му Парис. Непримерим е към безгрижието, изнежеността
    и ленноста на знатните троянски младежи, за които отбраната на града е повече развлечение, отколкото патриотичен дълг.
    Човечност и вродена доброта бликват в сцената при раздялата на Хектор с обичаната Андромаха. Със съзнанието, че отива
    на сигурна гибел, този любящ съпруг и баща намира сили да утеши своята любима.
    Съпружеската и бащинската обич на Хектор, са сеизмерими с изключителна привързаност на Ахил към приятеля му Патрокъл.
    За дълбочината на приятелското чувство у и иначе коравосърдечния Ахил съдим от покъртителната сцена, в която е
    описана покрусата му от смъртта на предания Патрокъл.
    И тук мовем да съпоставим благоста и мекотата в поведението на Хектор при раздялата със сина и съпругата, стихийноста
    и избухливостта на Ахил при вестта за убийството на приятеля му.
    В двубоя с Хектор, Ахил се води от личния си дълг към убития приятел Патрокъл, докато троянецът тази битка е битка на
    честта му като вожд на троянците, макар съдбата на Троя да е вече решена от боговете.
    В прочутия двубой Омир описва двамата изключително храбри мъже. И тук той отдава своето възхищение на Ахил и своята
    симпатия на Хектор. Същевременно с това показва и цивилизованност а и душевното благородство на троянския герой и
    варварската непримиримост на ахееца. Единият достойно посреща смъртта, а другият се поддава на омразата и
    ожесточението, превръща се в свиреп звяр. Богоподобният Ахил е носител на доброто и злото, красивото и
    грозното, благородството и жестокостта. Наред с низостта у него има и частица възвишеност, проличаваща
    си при трогателната спогодба между ахейският герой и мъдрият цар Приам.
    Ахил и Хектор носят белега на своята трагичност. Ахил може да избира между дълголетието и славата. Избира краткото,
    но славно съществуване. Хектор е безпощаден срещу съдбата и волята на боговете. Той остава сам, изоставен от всички.
    Ахил губи само собствения си живот, Хектор губи всичко - живот, семеиство, близки и роднини.

  9. #159
    Повече от фен
    Регистриран на
    Jun 2007
    Мнения
    417
    Сравнителна характеристика между Ахил и Хектор

    От древността до нас са достигнали много малко литературни творби, които отразяват начина на живот на древните хора, тяхната религия и мироглед за живота. В достигналата до нас “Илиада” на древния певец Омир се разказва както за една тежка и продължителна война между троянците и древните елини, така и за техните най – известни герои. Герои като Хектор и Ахил притежаващи много качества. Изключителната физическа сила, издръжливостта, войнската доблест, чувството за чест, дълг и достойнство и способността да побеждават в битките ги правят идеал за подражание.
    Синът на цар Пелей и морската богиня Тетида , най – бързия и най – храбрия сред ахейските войни е показан от Омир като смел, буен, властен, честолюбив човек с голямо сърце. Сърце неспособно да понесе потъпкването на човешкото му достойнство. В гнева си Ахил разклаща ритуалното в племето преклонение пред главатаря и същевременно подчертава собственото си самочувствие на непобедим войн.
    “Смелост ти никога нямаш да тръгнеш с войската за битка,
    ни на засада да идеш с най – храбрите между ахейци…
    Всички ахейци след време ще жалят безкрай за Ахила.”
    Той е разумен защитник на справедливостта и правдата. Гневът му, който в определени моменти преминава в страшна ярост, е породен от чисто човешки страсти и се явява основа, около която се развиват действията в епоса, защото всичко случващо се след това е резултат от неговите постъпки. За разлика от повечето хора в тогавашния свят Ахил е притежавал чувствителност и сантименталност. Качества, които са рядкост в тогавашния суров свят. Свят на неизживяна любов, свят на мъки и страдания. След смъртта на най – добрия приятел на Ахил, той се превръща в нещо непознато ни до тогава:
    “Като планински сокол-хищник, най-бързолетната птица,
    мигом се спуска след гълъб, треперещ безспир от боязън,
    който се стрелва встрани, но соколът със писък пронизен
    жертвата вече настига с ламтеж да я сграбчи със нокти;
    тъй и Ахил устремено летеше, а тичаше Хектор…”
    Мразейки троянците заради това, което са причинили на него и Патрокъл, отношението му към Хектор е високомерно и презрително. Демонстрирайки високото си самочувствие, което накрая преминава в жестокост към “шлемовееца” има за цел да го освободи от цялата мъка насъбрана в сърцето му. Единствената му цел в живота е славата. Слава, заради която избира да умре. Предимството му пред сина на Приам е правото му да избира живота си. В края на епоса като опит да “опрости греховете си” Ахил преминава през катарзиса. Катарзис породен от спомена за баща му.
    Би могло да се каже, че обективният епически разказвач Омир изпитва известно страхопочитание пред извънмерната сила на ахееца Ахил, докато отношението му към троянеца Хектор е далеч по – благосклонно, озарено от не скрито възхищение. Макар и сдържано, авторът на “Илиада” издава симпатията си към човеколюбивия и справедлив троянски вожд. Хектор се отнася с търпимост и разбиране към преките виновници за избухването на Троянската война. Не си позволява да съди или проклина красивата Елена, а упреците към брат му Парис издават неговата собствена непримиримост. За него не съществува отношението любов – дълг, а чиста и беззаветна преданост към родния град. Като типичен епически герой, той притежава същите качества като Ахил - и двамата са трагични герои.
    Докато за сина на Тетида войната е професия и славата единствена цел, при Хектор не е така. Ахил няма собствено семейство. За “шлемовееца” войната е отбранителна и той участва в нея по задължение. Храбрият троянски вожд изразява най – пълно кредото си на герой, високо ценящ мнението на родово-племенния колектив:
    “…срам ме е от троянци и дългополи троянки,
    ако избягам далеч от битката като страхливец.
    Мен ми не дава сърцето, понеже съм свикнал да бъда
    винаги доблестен, пръв със троянци да влизам във боя,
    за да печеля най – хубава слава за мене и татко.”
    За разлика от Ахил, Хектор е спокоен,уравновесен и благороден. Притежава честност и родолюбие. При него съществува единство между емоционално и рационално. За него са най – важни интересите на колектива. Живее със спомена на своите разбити войски и го гнети мисълта, че е виновен за гибелта им. Изпитва любов към живота, неимоверно чувство за отговорност, неизменно чувство за срам от това, което ще кажат неговите другари. Той е човек смутен и изпълнен с тягостно очакване, тъжни мисли и трагични предчувствия. Трагизмът в неговия образ е обрисуван чрез коварството извършено от боговете, от ироничната насмешка на Ахил и от това, че последен научава за трагичната си участ:
    “Горко ми! Вече на смърт ме зоват боговете безсмъртни!
    Вярвах, че брат ми, герой Дейфоб, беше тука пристигнал!
    Той в крепостта си остава, а мен ме измами Атина.
    Няма спасение!…”
    Хектор е идеалът на Омир за човешка личност и се доближава до нашите съвременни представи за съвършена личност.
    Образите на двамата герои в целия епос на Омир “Илиада” са изградени от автора с много любов и възхвала. За него те са идоли за войн и вожд. Но времето, в което живеят и двамата не позволява да се изградят други качества у хората като милосърдие и човечност. Епохата, в която те са се родили изгражда и възхвалява такива качества, каквито притежават и двамата предводители. За това те са запомнени, възхвалени и се изучават и до днес.

  10. #160

  11. #161

    Love is Rare, Life is Strange, Nothing.....Last and People Change

  12. #162
    Аватара на Tedi4ka
    Регистриран на
    Aug 2007
    Град
    mezdra
    Мнения
    2 344
    За или против абортите




    Това е една наистина много интерестна тема. Доста неща могат да се напишат по нея. И така нека започна. В целия свят, както и в България хората правят аборти, било то по собствено желание или не.
    За или против абортите?! Всеки би отговорил различно в зависимост от неговата възраст, зрялост и пол. Ако питате мен обаче абортите трябва да се правят в краен случай. Сега нека да развием тази тема, за да видим дали изобщо има нужда от тях.
    Нека започнем с това как мисли по този въпрос едно 15-годишно момче като мен. В днешните доста трудни времена има много случаи на бременни момичета, които все още не са пълнолетни. Откъде идва цялата тази бърхотия, обаче?! Е, това вече го знам. Всичко идва от това, че някакви си, дечица са решили, че сексът е за всички, независимо от тяхната възраст. То няма нищо лошо в това да се прави секс, но не и без предпазни средства. Все пак за какво са измислени всички тези видови презарвативи, противозачатъчни и т.н. Може би, ако научаваме по-късно, какво е това секс ще бъде по-добре, а?!
    Сега ще разгледаме един доста срещан случай на забременяване на непълнолетна. Нека вземем момиче и момче, които са гаджета и са започнали да водят полов живот. Но един ден решават да го направят без предпазни средства и става белята. Тогава, ако не се вземат някакви мерки, било то медикаменти става едно доста нежелано нещо – момичето забременява. След това решението има два изхода – да го задържи или да направи аборт, ако не е достатъчно късно за това. В повечето случай обаче се взима решението да се направи аборт. Но това правилно ли е?! Да убиеш едно човешко същество все още неразвило се и плод на едно безумно решение. Ако двойката задържи детето, то целият им живот се прецаква, поради неразумните им действия. Но има и вариянт, в който момичето изчаква да се роди детето и го изоставя. Според мен това да се изостави едно беззащитно съсдание не е правилно. В какъв свят то ще израстне?! Само мисълта, че е изоставено ще го побърка. Е, вярно, че има и деца, които биват изоставени и преуспяват в живота, но това е много рядко срещано. А има и трети вариант, в който момичето трябва да абортира. Но трябва ли да се унищожава този невинен живот?! Аз мисля, че тази двойка ще трябва да задържи детето, колкото и трудно да им е.Въпреки, че всеки трябва да понася последствията от действията си, най-добре ще е те сами да си решат дали трябва да се направи аборт или да запазят детето.
    Но нека го погледнем и от страната на възрастните. Доста от жените неискат да запазят децата си, а да направят аборт, понеже немогат да им осигурят бъдещето, което заслужават. В този случай мисля, че решението си е изцяло тяхно.А някой жени правят нежелани аборти, което е доста трудно да се преодолее, ако наистина това дете е плод на една чистта и невинна любов. Не съм нито за, нито против абортите при зрелите жени.
    Въпреки, че се унищожават невинни човешки животи чрез абортите, те понякога са нужни. Но мисля, че абортите в света трябва да се намалят до минимум и това да се прави само в краен случай. Защото все по-малко хора искат деца, а по този начин цялото население бавно ще изчезне.



    http://prize.bg/tedi4kata -моля ви влизайте

  13. #163
    Аватара на Tedi4ka
    Регистриран на
    Aug 2007
    Град
    mezdra
    Мнения
    2 344
    НА ТЕМА: МОЕТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ АБОРТА ПО ЖЕЛАНИЕ






    Изготвил: Евгения Асенова Евгениева Проверил: доц. Д-р Чинчева
    Специалност : Социални дейности
    Iви курс; задочна форма на обучение;
    Фак. № 0742509




    Гр. Благоевград
    Почти няма жена, която да не мечтае да стане майка. Мечтата за новороденото бебче се заражда от ранна възраст при жените и много често години наред живеем с нея. Оказва се обаче, че желанието е едно, а готовността съвсем друго. Не са единици случаите, когато жени с ужас и сълзи на очи виждат двете чертички на теста. Моментът не е подходящ, не е от специалния партньор или просто сега не искат да сa бременни и да раждат. Причините може да са много, но начинът по който се чувства жената в такъв момент е кошмарен и неописуем. Противоречията са много, емоциите ескалират и най-лошото е, че никой реално не може да ни помогне за най-доброто решение в такъв момент. Да носиш живот в себе си и да знаеш, че насила ще го отнемеш – това е драма за всяка жена. Колкото и да е сигурна, че това е правилното решение, мисълта не може да я напусне и да осъзнае, че това е разумният ход, защото, все пак, това е една човешка съдба. Това е едно дете. Нейното дете!
    Всяка година в България около 50 000 жени правят аборт.Това е стресиращата, но реална ситуация за нашата страна и общество. Основната причина за абортите са неправилната контрацепция и ниската информираност за предпазване от бременност, което си е направо потресаващо. В крайна сметка живеем в XXIви век, където вече има много и разнообразни методи за контрацепция и всяка жена може да избере сама за себе си и с помощта на гинеколог най-подходящият от тях.
    За мен абортът се равнява на една средно тежка операция и оставя психологическа травма за цял живот. Моето конкретно отношение спрямо абортът по желание е отрицателно. Аз немога да си представя как в мен ще е заченат живот и аз ще го убия, защото дори и до третата седмица (до когато е желателно да се прави аборт ) да не се е формирал човек, то си е нещо живо, то е истински живот. Смятам, че още когато ембрионът е много малък, още в самото начало на зачеването, жената се привързва към това същество и тя започва да го възприема като нейното собствено дете. Мисля, че психологическата травма, която преживява жената, направила аборт по желание или по медицинско предписание е една и съща. Може би тук доста хора биха се противопоставили на моето мнение, защото в единият случай бебето е желано, а в другият – не, но нали и в двата случая манипулацията е една и съща, и в двата случая се извършва убийство на нещо живо, нещо неповторимо. Чрез абортът ние отнемаме шанса за живот, ние не позволяваме на един индивид да се наслади на живота, да се реализира, да види това, което ние сме видяли. За мен това е проява на животинска жестокост и изключителен егоизъм и безотговорност. Та нали целта на човека е точно тази – да се роди, да порастне и да остави поколение? Нали човекът се социализира едва, когато създаде семейство? Да, за мен е точно така и мисля, че няма нищо по-свято от това да имаш възможността да дариш живот, да дариш шанс. Толкова много жени по света нямат тази вазможност за цял живот. Те немогат да изпитат насладата и неповторимото удоволствие от това да дадеш шанс на едно малко същество да се роди и да живее нормално сред своите себеподобни. Тези жени чакат детенцето си като най-висш дар. Толкова много го искат, че животът им може да се осмисли само от появата на новороденото. На фона на тези човешки драми стои другата крайност – тези, които доброволно се разделят с възможността да дарят живот.
    Нали децата са бъдещето на нашия свят? Защо толкова много жени забравят, че и те са дошли по този път и ако тяхната майка е взела същото решение и те нямаше да съществуват? Защо така често решаваме, че моментът не е подходящ за нов живот, а е подходящ за смърт?
    Тъй като нашата държава е с тенденцията на застаряваща нация, аз смятам, че ако се намалят абортите по желание, значително ще се намали и степента на застаряване на обществото. Разбира се основната причина за застаряването на нацията е емигрирането на младите хора от държавата (което е реалност поради редица икономически проблеми в страната), но нека поне тези които оставаме в страната не допринасяме за по-бързото развитие на тази демографска ситуация.
    Освен това всички хора в България са недоволни, че страната ни е на такова дередже, че сме малко население и че все повече и повече намаляваме, че българският етнос се стопява, но никой не си дава сметка, че ние самите сме отговорни за това. Искаме да настъпи промяна и нещата да се стабилизират, но никой не полага усилие за това. Всички чакаме някой друг да ни помогне и когато това не се случва отново сме недоволни. Смятам, че затова допринася и факта, че младите жени предпочитат да направят първо кариера, да се развият професионално и чак тогава да имат деца. Това е една от главните причини и за абортите в границата на 19-25 годишните жени. Съответно в по-късни години раждат по едно дете и с това се приключва тяхната репродуктивна дейност и функция. Дори има случаи, в които майките забременяват и с второ дете, ни правят аборт по желание по редица причини, които аз лично не одобрявам. Та нали раждането и отглеждането на дете е най-важното и най-хубавото нещо за една жена? Нали бъдещето ни са нашите деца? Аз не съм привърженик на тезата, че трябва първо да се развиеш в професионален план и чак тогава да започнеш да мислиш за семейство. Раждането в по-късна възраст крие и друг негатив. Според мен колкото по-голяма е разликата между родителите и детето, толкова по-големи са различията при техните поколения и често пъти се получава така, че се губи нишката на пълноценното общуване и „разбираемия” език между тях.
    Разбира се това е моето мнение, но подкрепям тезата, че всеки сам си преценява дали може да осигури живота на детето си, защото не бива да си позволяваме да раждаме деца и да ги изоставяме в домове за отглеждане. Но нека младите бременни дами да не взимат прекалено егоистични решения, а да помислят и за нероденото си дете, а не само за себе си и за всичките проблеми на нашето общество и поресаващите цифри от статистиките, които никога няма да се подобрят и проблемите никога няма да се решат, ако всички бягаме от тях. Нека не допускаме нежелана бременност, като се предпазваме с различните контрацептиви. Абортът оставя белези, които не могат да се видят!!!



    http://prize.bg/tedi4kata -моля ви влизайте

  14. #164
    Аватара на Tedi4ka
    Регистриран на
    Aug 2007
    Град
    mezdra
    Мнения
    2 344
    Ния Константинова Ф№ 11215
    Непълнолетната майка – къде е границата между личната свобода и обществената отговорност
    Младите хора днес говорим за права. Какви ни били отнети, кои не са ни осигурени и какви по принцип имаме, но не се спазват. Често обаче се забравя, че освен права, имаме и отговорности. Дори да не са правно регламентирани или наложени отвън има неща, за които дори да имаме „право” на личен избор, носят след себе си отговорност пред обществото и на обществото. До 18 години всички са деца. Деца, които имат свои проблеми, свои чувства, свои истини. Деца, които имат нужда от разбиране и помощ във всеки един момент. За някои думата отговорност се свързва с „напиши си домашното”, но има и такива деца, които имат свои деца. Как се стига до там? Къде е границата между личната свобода и обществената отговорност?
    Децата правят секс. Долната граница пада с всяка изминала година., много хора се шокират, критикуват, „вдигат ръце” и т.н. Но решението не е в това да се забранява или отрича нещо, а да се говори. За това, което се случва с тялото на децата и техните желания, за опасностите, които крие секса и отговорността, която всеки трябва да поеме. Сексуалната култура е един изключително важен елемент от общата култура на човека, за нея няма възраст и тя не бива да бъде табу, както в семейството така и в обществото. Всичко това е обществена отговорност - да се подготвят децата за това, което ги чака и в сексуален план. От тук вече може да говорим за личен избор – дали да правя секс, как да го правя, с кого да го правя и т.н. Правата и отговорностите, които седят пред човека след като е получил необходимата информация вече могат да бъдат осъзнати и осмислени. Проблема в нашия казус е че говорим за определена възрастова група, за която е по-присъщо да говори за права, а не толкова за отговорности.
    Когато говорим за секс, не трябва да забравяме, че основната му биологична функция е репродуктивна. Рискът/възможността от забременяване винаги съществува. За непълнолетните българчета днес, семейното планиране звучи стряскащо, защото изключително малко са тези, които биха искали дори да се представят с бебе. Това пак е отказ от отговорност, следователно семейното планиране отново става основна задача на обществото. Какво би коствало на двойката ако станат родители, какво ще се очаква от тях, икономическата необходимост, семейната подкрепа - всичко това е от съществено значение при създаването на семейство и/или отглеждане на дете. Чие трябва да е решението в такъв момент? По закон до 18 години родителите или настойниците са тези, които взимат крайните решения. Нуждата от диалог между поколенията по въпроси като този е наложителна. При непредвидена бременност опциите, които седят пред непълнолетното момиче са три - аборт, да даде детето за осиновяване или да го запази и да поеме пълната отговорност за отглеждането и възпитанието му.
    Абортът в България е легален и достъпен за лица над 18 години, в противен случай е необходимо писменото съгласие на един от двамата родители. Това е и основна причина непълнолетните да търсят алтернативни начини за отстраняването на плода или аборт на „тъмно”. Липсата на комуникация между родители и деца или пък срама на родителите могат да доведат до сериозни проблеми от немарливост. Икономически, религиозни, морални, консервативни,здравословн и др. фактори могат да са причина за незачитането на този метод и да се стигне до раждане.
    Причините роденото вече дете да се даде в дом може да са много. От страхът на майката до не достатъчна социална помощ на държавата. На този етап обществената отговорност към новороденото дете е много голяма, както и личната на родителите. При родено дете вече говорим за живота и правата на друг човек, и ако при предишните етапи ставаше въпрос за личната свобода тук трябва да говорим за обща отговорност. Дори дадено в дом, често родителите не се отказват изцяло от правата си над него, което прави невъзможно неговото осиновяване.. Конкретно родените от непълнолетни майки и настанени в ДМСГД деца са 4.2% от към момента на оценката (ДАЗД-2004 год.), но само 2447 от общо 8796 деца растящи в приюти са вписани в регистрите за пълно осиновяване. Това е един най- ярките примери за липса на отговорност, дали от страна на родителите или държавата, няма значение. Невъзможността над



    http://prize.bg/tedi4kata -моля ви влизайте

  15. #165
    Аватара на Tedi4ka
    Регистриран на
    Aug 2007
    Град
    mezdra
    Мнения
    2 344
    За или против абортите ?



    Аз съм против абортите. Това за мен е все едно да убиеш собственото си дете. Все пак това е едно живо същество, което живее вътре в теб! Иска ми се да забранят абортите! За щастие не ми се е случвало да забременея и се моля да не става в период, в който не съм готова и нямам човек до себе си. Но недай си боже ако стане бих си го родила. Макар и да съм самотна майка! Все пак това ще е моето дете- от моята плът и кръв! И съм сигурна, че родителите ми ще ме подкрепят! А аз ще направя всичко възможно да му предоставя най-доброто от живота! Ако трябва ще стоя гладна, за да има то какво да яде..
    Грях е да направиш аборт! А процентът на абортите е толкова голям! Много жалко.. А по-голямо щастие от това да станеш майка сигурно няма! Това че се е случило по рано от колкото трябва, явно е имало причина за целта, и хубаво или лошо, на четиринадесет,петнадесет,ш естнадесет или двадесет години няма значение от възраста, последствията трябва да си ги поемеш ти, а не това което си сътворил да плаща за твоята "грешка" ако може да се каже, че едно дете е грешка, аз не бих го нарекла така.
    Твърдо съм против тях, независимо от обстоятелствата, създаден е живот и не трябва туко така да се прекратява. Просто не смятам че е нормално, независимо дали е било плод на грешка, прибързани действия или просто невнимание.
    Все пак фактите са си факти. Всяко нещо има както хубави така и лоши страни. Не смятам че е нормално да се отнема живота на дете, макар и неразвито в 1-я месец на бременноста примерно та дори и преди 3-я...но пък от друга страна, найстина ще е жалко това дете да има такъв живот след като се роди, за това нещата трябва да се преценят внимателно. Но пък трябва да се замислим, какво бихме избрали между варианта да бъдем живи или това че родителите ни ги е било преди време страх да си поемат отговорноста независимо на колко години са били, и нас да ни няма.

    Голям резерв за преодоляване на демографския срив на българското население може да бъде осъзнатата обществена подкрепа на отказа от аборт.
    Статистиката показва, че населението на България бързо намалява поради ниска раждаемост, висока смъртност и емигриране на млади хора. В същото време в страната има много бездетни двойки.
    Сега броят на абортите у нас надвишава значително броя на ражданията. Абортът е прекъсване на бременността предимно поради нежелание на детето от страна на родителите.
    Решението на една жена да направи аборт е винаги съдбоносно решение, което крие рискове и се отразява на по-нататъшния и живот, Затова е нормално тя да има колебание и да претегля аргументи “за” и “против”, т.е. често нещата са “на кантар”. Това подсказва възможност за обществена подкрепа на отказа от аборт, без да се нарушава правото на жената да направи собствен избор и да се разпореди със собственото си тяло и съдба. Не бива да се пропуска, че съществува висока вероятност нежеланото от майката дете да бъде твърде желано от някой друг, а при тази демографска криза то е със сигурност желано от обществото.
    Ключовата роля би трябвало да принадлежи на медицинските заведения, към които жените се обръщат за извършване на аборти, Медицинските заведения, към които се обръщат бременни жени за извършване на аборт, трябва да могат да предлагат алтернативи.Например има много бездетни двойки, които биха искали да осиновят това дете, а не майка му да прави аборт. Това от дуга страна може да накара дадената бъдеща майка да не прави аборт.
    Темата за абортите е много деликатна! От една страна са майките, които понасят най-голямата тежест от създаването на поколението - не само като бременност, но и като понататъшно отглеждане. Те сигурно настояват за свобода при вземане на това толкова важно житейско решение. От друга са нуждите на обществото - бездетни семейства, които дават мило и драго за рожба, и всички, които са притеснени от демографското развитие на България. Не могат да се оставят на страна от този въпрос и самите деца - те не могат да изразят "собствено становище" дали да се появят на този свят, или не, но веднъж появили се, предоставят изисквания, които не търпят възражения.
    Всеки сам си преценява, но има ситуации, в който абортът се явява единственото решение на проблема. Да си представим, че примерно това дете е в корема на друго дете! И примерно не е плод на любовта,а плод на изнасилване?Едно е, че ще съсипе живота на момичето,решило да го роди. Друго, че майката и бащата на преждевременната мама трябва да гледат бебето, защото едно четиринадесет-петнадесет годишно момиче едва ли може само да отглежда дете.
    Мога да кажа най-общо че съм против абортите,особено когато жени се решават на тази стъпка за да запазят кариерата си или защото това щяло да им попречи на обучението.Това е толкова егоистично.Има също така и млади хора които казват, че са още незряли за тази стъпка,за това да родят дете на петнадесет годишна възраст и мен много ме е яд на тях,защото според мен те не са зряли и за зачеването на това дете, в смисал за правенето на секс.Така че след като си решил, че си достатъчно зрял за секс, ще си поемаш и отговорността. Това е зародиш и от него произлиза живот. Когато си отнел шанса за развитие, си убил.
    Това имах предвид, че щестнадесет-седемнадесет-годишните не са готови за секс, щом не могат да си поемат отговорностите, които може да настъпят след това. Едно такова същество още не е изградено, като човек, камо ли да отгледа друг такъв, но най-лесното е след като си направил грешката, да направиш аборт. Начини винаги има и зависи как ще погледне семейството ти на това, но само защото начините са трудни, това не значи, че трябва да ги отхвърлим. Има едно нещо наречено "Престъпление и наказание"- метафорично казано. Това винаги се отразява в живота на всеки.
    Твърдо съм против и заради факта, че само след третата седмица сърцето на детето започва да бие.Това е от медицинска гледна точка.
    А от духовна. Бог не прави разлика между детето в утробата и извън нея. За Него това са еднакви личности.
    И все пак всяка българка трябва да роди поне две деца
    И след това да се ползва аборта, ако се наложи,но пак не го подкрепям.Ние българите изчезваме със страшна скорост.И скоро няма да ни има,няма да ги има и тези които са “за” абортите! Бог да пази и да дари с любов българските деца.



    http://prize.bg/tedi4kata -моля ви влизайте

  16. #166
    Аватара на Tedi4ka
    Регистриран на
    Aug 2007
    Град
    mezdra
    Мнения
    2 344
    Истинската Любов е да познаваш човека до себе си , да знаеш хубавите и лошите му страни и въпреки недостатъците му да го Обичаш ! Да го Обичаш заради това , което е , а не заради дрехите му ... не заради това , което има {коли , пари и т.н.}, а да Обичаш очите му , погледа му , смеха му , държанието му ... да изпитваш Любов към него тогава , когато е нервен , когато е тъжен , когато е весел , и когато е дори пиян ... да Обичаш всички малки и дребни неща , които той прави ... Да изпитваш истинска Любов значи да бъдеш готов да дадеш живота си за този човек ... да искаш да бъдеш с него и в Радост , но и в мъка , да искаш да споделяш всичко с него ! Означава да искаш да плачеш с него , да страдаш с него , само и само да го боли по-малко ... означава да се смееш с него ! Да изпитваш Любов означава да не можеш да заспиш вечер , защото този човек го няма до теб ... да не искаш да се събудиш сутрин , защото няма да видиш лицето му ... Когато Обичаш някого истински имаш нужда от него за да станеш сутрин и да започнеш деня си с усмивка ! Когато Обичаш някого , този човек ти вдъхва сили да се бориш , кара те да се усмихнеш , когато плачеш , кара те да вдигнеш глава и да си кажеш - е , живота не е толкова гаден ... ! Но когато изпитваш истинска Любов трябва да си готов да правиш компромиси - трябва да си готов да простиш грешките на Любимия човек , защото няма безгрешни хора и защото Обичаш този човек и го Обичаш заради това , което е , а това включва и недостатъците му ! Да Обичаш истински не е лесно ... боли мнооого , но истинската Любов устоява на всичко , и когато човек мисли , че Обича някого , но го боли и незнае какво да направи и по кой път да поеме , трябва да послуша Сърцето си , защото когато човек поеме по пътя на Сърцето - накрая всичко се нарежда и Щастието идва и напълно излекува всичката насъбрана болка ! Когато изпитваш истинска Любов трябва да си готов на всичко за да опазиш Любовта си - да си готов да простиш , въпреки , че те боли , да си готов на всичко !... за да си с този човек , за да си Щастлив и да изживееш всички прекрасни , сладки и незабравими мигове с Любимия човек ! Почти винаги , когато човек го боли , той избира по-лесния начин , защото иска да спре да го боли , но преди окончателно да вземе решение , трябва да се запита какво всъщност иска , какво иска Сърцето му и ... трябва да избере пътя показан от Сърцето , да се бори , да бъде наистина жив , защото тези , които Обичат и са Обичани живеят истински , другите просто съществуват ... ! Да , от Любовта боли и знаеш ли защо ?? Защото няма идеални хора и всеки прави грешки , и всеки постъпва понякога глупаво - даже в повечето случаи го прави несъзнателно и така наранява Любимия човек , но и него го боли , защото е наранил Най-Любимото , най-Хубавото нещо в живота си и тази болка убива ... ! Но ако помислиш със Сърцето си , а то иска да бъде Обичано , ще се бориш за Любовта си и няма да позволиш една глупава грешка да унищожи всичко , бори се ... ! Позволи на човека да те Обича ... , Обичай и ... живей пълноценно , живей истински , Обичай и бъди Обичана , името ти нека е Любов ! Любовта е всичко - пази Я ... хвани Я здраво и не И позволявай да си отиде ... !



    http://prize.bg/tedi4kata -моля ви влизайте

  17. #167
    Аватара на Tedi4ka
    Регистриран на
    Aug 2007
    Град
    mezdra
    Мнения
    2 344
    "Защо са безценни свободата, знанието, любовта, приятелството?"


    Всеки човек е свободен да избира своите ценности, своята вяра, своите морални ограничения както и своите разбирания за всичко около него. Ако днес реша, че съм свободна дали наистина ще се чувствам така, дали няма да ме спира нещо, което не се определя от мен... Знанието, което всеки има за всичко, което го заобикаля се изгражда от една страна от възпитанието и от друга страна от личният морал и собствените възгледи. Любовта за едни хора представлява всичко, а за други всичко е любов. Има значителна разлика макар и почти невидима на пръв поглед. Приятелството, мисля, се поставя на високи позиции от всеки един от нас.. Изглежда за почти всички то е едно от най-важните признаци за оцеляване и постигане на щастие. Когато нямаме любим до себе си ние сме постоянно с приятели, когато сме на работа или в училище отново сме обградени от тях. Въпроса е не дали всички са ни приятели, а кои от тях бихме приели като истински, добри и верни.
    Всеки от нас определя ценностите, които да спазва като ги избира по един общ признак. За повечето хора това е щастието. Ако притежаваме свобода на духа и разума, ако имаме знания, които споделяме и мнения, които са изслушвани от всеки, ако любовта ни заобикаля и ако приятелството живее с нас и ни окуражава, то нямаше ли да се чустваме най-щастливите хора на света.
    Темата за свободата е обсъждана от много време и продължава да се засяга и до сега. Главната причина за нейната неизчерпателност е това, че самата свобода не може да бъде пълна, въпреки това че живеем в свободен свят, с право на избор на всички, възможности за всичко и навсякъде. Проблемът идва от там че не всичко е според уменията ни и не всичко според желанията и правата ни. Свободата не означава само да си свободен да избираш, тя не може да се разглежда само от външна гледна точка. Вътрешната свобода някои хора поставят на първо място пред всички други ценности. Други даже не подозират колко е важно да се чустваш свободен първо от вътре, от сърцето, и след това да се оглеждаме отвъд него. Защо свободата е признак за живота? – защото чрез нея постигаме щастие, което пък постигаме чрез правата да избираме, да правим това, което искаме. Чрез свободата се чустваме живи, а това е равносилно с щастието. Следователно свободата е една от разновидностите на щастието.
    Стигаме до въпроса защо знанието се свързва с щастието. Много е просто. Когато научим нещо, независимо какво и от къде и започнем да усмисляме това нещо, да го анализираме, да прилагаме опити към него, да се опитаме да си го докажем че реално е така, както са ни го казали ние усвояваме всичко за това, което сме разбрали и го добавяме към разума си. Има два варианта или ще го запазим в ума си и някой ден, когато ни потрябва ще го използваме, или ще го изхвърлим от себе си и няма да се занимаваме повече с него. Когато изберем първият вариант ние ще спечелим от това, а ако желаем вторият вариант да се изпълни значи това, което са ни казали и това, за което сме мислили е било напълно излишно, без смисъл и просто сме загубили част от времето си, а ние не контролираме времето. Ще се опитам да дам пример: Идва ваш/а най-добър/а приятел/ка при вас и ви казва: “ Днес разбрах, че повторението е майка на знанието.” И вие започвате да се чудите, да анализирате дали това, което ви е казал/а е наистина вярно или ви лъжат. Решавате, че наистина е така и го запазвате в себе си. По-късно ви се случва така, че по една или друга причина трява да използвате това, което вашият приятел/ка ви е споделил/а и ще се почуствате по-добре като знаете, че това е изпитано и от друг човек, че наистина като повтаряте нещо ще го научите и ще направите това, което сте утвърдили тогава – да повторите. След това идва опитът. Изпробвате казаното върху себе си и когато видите че резултатите са същите ще се зарадвате първо, че не са ви излъгали и второ, че са ви помогнали в научаването на нещо ново. Ако пък видите че резултатите не са същите – или за ви излъгали или сте анализирали погрешно още в началото...Не знам дали примерът ми ви е помогнал да разберете какво имам в предвид, но той е един от многото които мога да напиша.
    А защо любовта е безценна и защо постигаме щастие чрез нея? Мисля, че този въпрос е прекалено риторичен, тъй като всеки от нас поне един път се е влюбвал и това го е направил щастлив. Въпреки че както повечето от вас са се уверили от любовта боли, което се оправдава с това, че не всеки е идеален за другия, ние все някога ще намерим истинска любов, която ще ни радва.
    С прителството е почти както с любовта. Ако питаме защо е безценно това е риторичен въпрос, както и ако питаме защо ще сме щастливи, ако имаме приятели.
    Всеки от нас винаги би имал нужда от приятели, тъй като на тях бихме споделили всичко онова, което ни тежи, бихме споделили и разкрили дори и най-големите тайни, които не сме казвали на никой друг. Истинският приятел би ни помогнал винаги във всичко, би се жертвал за нас, би разбрал всичко онова, което вършим. Защо казах, че с приятелството е почти както с любовта. Къде е разликата? Според мен тя се крие в това, че от приятелството по-рядко боли и по-рядко то е несподелено, тъй като с любовта някакси по-бавно се разбира дали е споделено или не, ако е несподелено то само по себе си няма да е приятелство.
    Разбира се всеки човек може да избира своите ценности и би подреждал всичко както поиска, дали да сложи любовта на първо място или приятелството, дали да определи знанието за по-важно от свободата или обратното. Основния критерий е щастието, защото то дава смисъл в живота. Кой търси смисъла на живота? Този, който е открил щастието в нещо, или този който страда, който няма приятели, който не вижда смисъл в това да научи нещо, този който не е обичан, или този който не чуства свободата в себе си.
    Този който няма собствено мнение или има, а не го споделя, този който се страхува да разкрие гледната си точка по даден въпрос, той не може да се чуства свободен.
    Този който е егоист, лицемер, който не цени братството и гледа на хората и ги определя само по външен вид, той няма да има приятели никога.
    Този който дава по-малко от колкото иска, който иска всичко, а не дава нищо, който обича любовта на другите, който мисли че любовта е просто личен контакт и по-точно казано държи само и единствено на физическата връзка (хващане за ръка, целувка, интимност), той няма как да обича и съответно да получи любов. Защото любовта се изразява не само чрез физически сили, а и чрез вътрешността [ би трябвало да чустваме човека до себе си по-силно от другите, но да го имаме и за добър приятел, на който да споделим всичко; което сметнем за редно да бъде казано да го кажем и изобщо да го правим щастлив човека до нас и да го караме да се чуства комфортно в кожата си...има още поне 10 важни неща, които ще са нужни за да съществува любов...( и естествено мнението на всеки е различно но в основни линии това е главното)].
    Този който не желае да научи нещо и не търпи промени с поведението си с течение на времето, не би бил нормален човек. Затова не този, който не учи няма да е щастлив, ами този който не иска да научи нещо повече, което по-късно би го направил щастлив.
    Темата "Защо са безценни свободата, знанието, любовта, приятелството?" е неизчерпателна, но тъй като аз се чуствам свободна да споделя мнението си, бих поела всякакви упреци стига те да не представляват оценки от рода на “това не е вярно”, защото това е мое мнение и бих изслушала мнението на другите и разбира се дори и да е абсолютно обратно на моето няма да ви упреквам.

    Гергана Дончева, 16 години



    http://prize.bg/tedi4kata -моля ви влизайте

  18. #168
    Аватара на Tedi4ka
    Регистриран на
    Aug 2007
    Град
    mezdra
    Мнения
    2 344
    Да обичаш значи да излезеш от предела на себе си”

    Луй Арагон

    Любовта е движеща сила. Тя е на всякъде около нас и има своите различни измерения. Всеки е бил завладяван от нея и я непрекъснато я преоткрива – било то в детската усмивка, в благата дума, в бащината ласка, в майчината милувка, в поезията, в музиката, в картините. Всеки човек си е задавал въпроса „Какво е любовта”, но никой не е могъл да я опише - няма и да може, защото любовта е различна, индивидуална, неповтаряща се и неповторима.
    Какъв е предела на човешката същност? Нима съществува граница? Всеки човек си има както свои, така и общоприети норми и сам решава колко важна е любовта в живота му и до каква степен е готов да жертва нещо значимо за себе си, в името на това да запази истинската си любов чиста и непокътната. Ала любовта надхвърля очакванията и спират да съществуват ограничения и предел на човешката същност. Според народната поговорка между влюбения и лудия човек няма почти никаква разлика. Те са безнадеждни хора, изгубили нормалната представа за действителността. Любовта няма граници, тя не подбира. Кара човека да върши понякога глупости, без да мисли за последствията от това надхвърляне на мярката и прага на същността си.
    Любовта притежава една мистериозна и спонтанна сила. Тя идва, без да обяснява защо, без да се оглежда. Като че ли неяснотата и мъглявостта са нейното царство. Тя никога не мисли за последствията. Тя е по-силна от всичко, дори и от предела на човешката същност.
    Любовта е като носната кърпичка – мека и чиста. Грижливо я сгъваме и прибираме в джоба си, така както пазим любимия човек в сърцето си.
    Не винаги обаче това, което човек изпитва е истинска любов. Ако не е готов да надхвърли нормата и да излезе от размерите на собственото си Аз, след време осъзнава, че е само временно привличане и когато се опознае дадения човек не всичко е така както изглежда.
    Възпламналата любов не винаги може да намери взаимност. Често нейният омаен зов среща безразличие,понякога дори и насмешка. Това е страшна болка на сърцето, адска мъка, изгаряща влюбения. Той често загубва съня си, потъва в една мрачна меланхолия, в очите му напират сълзи. Всичко в човека сякаш боледува, дори лицето изгубва жизнеността си. Но дори и невъзможната любов изкарва човек „извън релси”.
    Обичта е навсякъде. Както вятърът вее дърветата, така и любовта „разлюлява” живота ни. Трябва да се обичаме, защото никога не е имало и няма да има по-красиво и „окриляващо” нещо от неизгарящата във времето любов.
    Мария Керчева Маринова
    МГ»Баба Тонка»-Х»г»-№16
    27 Ноември 2006
    Заповядай



    http://prize.bg/tedi4kata -моля ви влизайте

  19. #169
    Аватара на Tedi4ka
    Регистриран на
    Aug 2007
    Град
    mezdra
    Мнения
    2 344
    “Е Л Е К Т Р А”
    от
    ЕВРИПИД




    През Античноста трагедията е единственият жанр, чрез чието посредничество се разказват митове пред събраната /обикновено за някой божески празник/ племенна или по-късно общност в Древна Елада. Тогава персонажите свързани чрез неизменния механизъм, на който е подчинен мита. Нищо не може да спре, смути или преориентира развоя на събитията, които изграждат използвания от трагическия поет мит.
    “За явната склонност към разсъждения Еврипид си спечелил прозвището “философ на сцената”. Неговите герои често разсъждават в реалистичен тон върху съвременни проблеми…Актуална, със силно нарушена художествена илюзия, Еврипидовата драма прилича на енциклопедия от възгледи и с това напомня противоречивостта на Омировия епос.” /1, с.142/.
    Стратегията на трагедиографа Еврипид е много по-различна от изкуството да се представят митовете на сцена, развито преди него от атинските драмописци Есхил и Софокъл. Той попада под влияние на софистите, отначало наемни странстващи учители по красноречие, а по-късно авторитетни философи, които предават на младите хора най-удачните подходи за постигане на успех и щастие в живота.
    “Софистите донесли ново разбиране за човешката природа. За старата аристократическа етика благородството и добродетелта били неизменна даденост, за софистите те стават постижими. Воден от добър учител, всеки би могъл да достигне житейската мъдрост. Така била демократизирана представата за човешката природа и се създала нова демократична педагогика, според която политическите добродетели стават достъпни за всеки. Затова софистите особено държали на умението да се говори и доказва.”/1, с.148-149/. В драматургията на Еврипид откриваме често морална загриженост, повлияна от софистите, дали боговете са достатъчно солидни гаранти на нравствеността.
    Наистина Еврипид все още се придържа към древните легенди и митове, но той се одързостява да ги преценява много по-прецизно, да ги видоизменя много по-свободно и да ги критикува много по-открито. Очевидно е, че той не вярва във всемогъществото на боговете и на предопределящата им намеса в участта на хората. Той вече не е склонен да схваща митологията като единствено валидния за всички хора мироглед.
    Неговите персонажи приличат на повечето от съвременниците му. Те разсъждават самостоятелно и не изпитват особен респект към традиционните вярвания. Героите на Еврипид не се чувстват безропотно подвластни поданици на всесилната, според доскорошните представи, Съдба. Те са много по-често жертви на собствените си емоционални избори и страсти.
    Докато Есхил се стреми да предизвика у зрителите ужас, а Софокъл – ужас и състрадание, Еврипид пробужда чрез творбите си само състрадание у хората. Не без основание комедиографът Аристофан го атакува заради увлечението му да разнежва зрителите чрез представянето на нещастни хора, облечени в дрипи и подпиращи се на патерици. Сред съвременниците си Еврипид се прославя като проникновен анализатор на майчинската обич на Андромаха и Хекуба, на страстната и ревнива любов на Медея и Федра и на пожертваната любов на Алцест. Но сред ценители на високите поетически жанрове в края на класическата епоха този драмописец не получил одобрение, тъй като “се отклонява от жанровата схема и държи, нарушавайки я, на инстанцията на произведението”/3, с.74/.

    Митът: Съдбовната грешка идва от Пелопс, син на Тантал и баща на Тиест и Атрей, който убил, като го хвърлил в морето, кочияша Миртил, син на бога Хермес. Тогава Хермес проклел прадядото на Електра и Орест и целия му род.Богът накарал сина си Пан да изпрати овена със златното руно, залогът на царската власт, за да се породи свада между двамата братя /Тиест и Атрей/.
    След смъртта на Пелопс Атрей станал цар на Аргос и Микена и прогонил брат си Тиест, защото научил, че той влязъл в непозволена връзка с жена му Аеропа и с нейна помощ му отнел вълшебния овен. По-късно Атрей се престорил, че прощава на брат си, поканил го на угощение и му поднесъл в гозба части от телата на неговите синове Калилеонт и Орхомен.
    Втората съпруга на Атрей била Пелопея, дъщеря на Тиест. Тя расла далеч от баща си и без да го знае, родила от него Егист, който бил възпитаван в дома на Атрей като негов син. След време Атрей го изпратил да убие Тиест. Но той разбрал кой е истинският му баща и обърнал меча си срещу Атрей, съсякъл го и предал царската власт на Тиест.
    Електра е дъщеря на сина на Атрей Агамемнон, който придобива от жена си Клитемнестра седем деца. Тя е сестра на Ифигения, която е пожертвана от баща си на богинята Артемида, която пратила ветровете за да тръгнат по море платноходите на Агамемнон за Троя. Неин брат е Орест, когото тя спасява като го изпраща при вуйчо им Строфий във Фокида, където той отраства като се възпитава заедно със сина на вуйчо му /Пилад/.
    След завръщането на Агамемнон от войната срещу Троя в подвластния му град Аргос жена му Клитемнестра подбужда любовника си Егист да го убие. Егист го посреща с подобаваща тържественост и организира в негова чест пиршество. В края на угощението Клитемнестра, не успяла да преодолее ужаса след жертвоприношението на дъщеря й Ифигения, убива Агамемнон с помощта на Егист.
    Узурпаторите на властта в Аргос заживяват в постоянен страх от завръщането на Орест, който, благодарение на предвидливостта на баща му, е напуснал града заедно със семейния педагог. Законният наследник на трона е прогонен от царството, тъй като заговорниците се се страхуват, че той някой ден ще открие истината, ще предяви правата си и ще поиска да бъде възцарен на трона на Агос. Електра е обречена да стане робиня.
    Минават години. Възмъжалият син на Агамемнон се завръща предрешен в родния си град и открива сестра си Електра. Междувременно тя е разбрала истината за кончината на баща им и е измъчвана единствено от мисълта е как да отмъсти на убийците му. Тя подтиква Орест да убие Егист и майка им Клитемнестра. След като отмъщава за смъртта на баща си Орест отдава сестра си за съпруга на най-верния му приятел Пилад и напуска Аргос. След убийството на майка си Орест е обречен да бъде непрекъснато преследван от Ериниите, богините на отмъщението.
    Така завършва големия митологичен цикъл изпълнен с жестоки отмъщения, който започва с чудовищното провинение и с мъките на Тантал, приказно богатият цар на Фригия, който бил любимец на боговете и те го канели често да сяда на трапезата им. Но той почнал да разгласява тайните им, да краде нектар и амброзия и да угощава с тях смъртните хора. Веднъж, за да изпита всезнанието на боговете, Тантал насякъл на парчета сина си Пелопс и поднесъл месата му върху поднос на трапезата им. Те разбрали измамата, съединили късовете и съживили младежа, а светотатствения му баща подложили на неспирни мъки в подземното царство – да стои до шия във вода, която се оттегляла, когато се навеждал да пие от нея; да стои под нависнали с плодове клони, които се отдръпвали от него, когато понечел да ги бере; да стои под клатушкаща се над него скала, която всеки миг можела да го затисне.

    Фабула: При инсценировката на мита в трагедията Еврипид отдава първостепенно значение на разработката на фабулата. Той осъзнава, че пролозите са често излишни, когато митът е известен на всички в амфитеатъра. Еврипид пренася интереса си на драмописец-анализатор върху характерите и техните взаимоотношения. Той следва внимателно развоя им и го извежда до правдоподобен завършек. Категорично не приема изкуствените обрати и внезапната намеса на боговете във финала на сценичните си творби.
    Въведението в трагедията на Еврипид е композирано от епизоди, всеки от които завършва със стазим. Еврипид преосмисля участието на хора в трагедията. Партиите на хора при него са осмислени като музикални интермедии, в които важност придобиват изпълнените с изтънчени лирически внушения, ярки образи и одухотворена поезия песни.
    Целта на експозиционните сцени в трагедията е да се представи предисторията на показваните събития и да се изложат нещастията и лишенията на персонажите, за да може зрителят да вникне в моралното послание на пиесата. “Трагедията се открива задължително от събитие със смисъл на лишение от основно благо. Това начално събитие нещастие има колизиен характер и не се мисли за причинено от героя. То обикновено изхожда от извънчовешкия свят и засяга само високи ценности – свободата, безметежното съществуване на героя, връзките му с рода или с полисната общност, но най-вече неговото достойнство, основния израз на високо положени на езика на старогръцката култура.”/2, с.172/.
    В пролога на трагедията си “Електра” Еврипид въвежда персонажа на Селянина. Той вероятно е взет от версия на мита за отмъщението на Орест, която нито Есхил, нито Софокъл познават. Става дума за мъжът на Електра, човек от народа, с който Егист я е наказал да живее, за да не роди дете с царска кръв. В пролога Селянинът съобщава за участта на сина и дъщерята на Агамемнон след заминаването на героя за Троя:
    Когато царят тръгваше за Илион,
    Остави син – Орест, и нежна вейчица –
    Електра. Възпитател Агамемнонов
    Ореста скри – че смърт Егист му готвеше –
    И прати го при Строфия, фокидеца.
    Електра си остана в двори бащини.
    Когато тя разцъфна, я заискаха
    Най-първите момци от цяла Гърция.
    От страх да не роди от някой аргосец
    Мъстител за баща си тя, затворил я
    Егист и празни връщал годежарите.
    Авторът си позволява да тълкува по-свободно мита, тъй като знае, че зрителите познават много добре основните събития и случвания в него. Според Селянина Клитемнестра “се бояла да срази децата си”, но:
    Тогава той, Егист, измислил ето що:
    На онзи, който би убил изгнаника
    Орест, отрежда златен дар; на мене пък
    Електра дава за жена…
    Още в пролога Еврипид е въвел самопредставянето на скромния човек от народа, който ни покорява с това, че държи преди всичко на морала:
    …..Знатен съм
    по род, ала бедняк по положение,
    та от това погива благородството:
    нищожен мъж – нищожни опасения!
    Че ако с мъж достоен би се свързала,
    Той би събудил спящото възмездие,
    И правдата ще порази убиеца.
    Заклевам се в Киприда: аз, съпругът й,
    Не съм я осквернил и тя е девствена.
    В пролога имаме възможност да се запознаем и с откровеността и отзивчивостта на Електра към хората творящи добро в живота:
    Електра/към Селянина/:
    Същински бог си ти за мен, приятелю.
    Че ти не ми се подигра в бедата ми.
    А щастие голямо е за клетника
    да найде лекар, както найдох тебе аз.
    Още в пролога Еврипид въвежда и героя си Орест на сцената чрез изповедта му пред приятеля Пилад. Веднага прави впечатление, че завърналият се изгнаник най-напред прави жертвоприношение над гроба на обичния си баща Агамемнон:
    Орест : /към Пилад/
    Пиладе, ти си първият сред хората,
    Когото смятам за приятел истинен.
    ….
    Споходих снощи гроба на баща си аз,
    там сълзи лях, положих къдърец коса,
    след туй заклах връз огън агне жертвено –
    потайно от тъдявашните властници.
    Трогателна е и втората грижа, която обсебва на съзнанието на завърналия се окаян изгнаник Орест - да открие по-скоро Електра:
    …сестра си диря.Тя била омъжена
    и, казват, изоставила моминството.
    Аз искам да ми бъде съучастница
    И тъй да зная вътрешните работи.
    В края на Пролога дъщерята на Агамемнон споделя с не по-малко затрогващ патос, че горчивата й участ е изпълнена единствено с чакането на нейния “спасител” и отправя отчаян зов към преселения с насилие в отвъдното неин баща:
    Чакам, злочеста аз, ела,
    ти, спасителят мой,
    ти, мъстителят за смъртта,
    за жалката бащина смърт, и спри
    нозете скитнишки в Аргос!
    ….…Чуй ме:
    пращам ти подземи скръбта си.
    С нея живея всеки ден.
    Впиват се в моето лице
    Моите нокти, а тази ръка
    Блъска главата остригана
    При спомена за смъртта ти.
    В парода Електра се обръща към зрителите със сърцераздирателна поетична изповед, в която със завладяващи образи отново описва нещастната си участ:
    Нощта прекарвам в сълзи аз, а сълзите
    са моя участ и денем.
    Вижте мръсната ми коса,
    Вижте пеплоса мой раздран!
    Отново тя се вайка пред баща си, че е останала сама след като “връз кърваво ложе там майка ми с друг живее”.
    В първи епизод предрешеният Орест среща сестра си и без още да е разпознат от нея я разпитва за участа й:
    А жалиш ли по брат, по гибел бащина?
    Електра: Какво по-скъпо има за сърцето ми?
    …..
    В убийствен брак омъжена съм, страннико.
    ….
    /За мъжа си/ Бедняк е, но е благ и добродетелен.
    ….На моя одър не посегна никога.
    ….Не иска да обиди потеклото ми.
    /За майка си/: Жената люби мъж, не рожби, страннико.
    Орест предизвестява родовото отмъщение чрез провокативния въпрос към сестра си:
    И ти, до него /Орест/, ще убиеш майка си?
    Електра: Да, с брадвата, посекла Агамемнона.
    Важно място в интригата заема сцената на разпознаването. В пиесата на Еврипид Орест е разпознат от Стареца, който някога е бил негов възпитател и знае, че още от дете синът на Агамемнон има белег до веждата. Той помни, че момчето е паднало, когато е гонило една сърна и едва не си е извадило окото. Още в края на първи епизод Електра разкрива пред все още предрешения Орест, че тя се надява, че брат й ще бъде лесно разпознат:
    Познал го /Орест/ би един човек от моите.
    Орест: Кой, онзи, който го избавил някога?
    Електра: Да, бащин възпитател, стар и немощен.
    Но като че ли по някакво озарение свише дъщерята на Агамемнон изповядва още тук твърде съкровени мисли пред “непознатия” странник:
    За мене няма празници и сборове.
    Девойка, бягам от жените, бягам аз
    От Кастора, с когото, като сродници,
    Преди да иде на небето, бяха ни
    сгодили…
    Тя е най-вече потресена от изстъпленията на узурпатора Егист над гроба на баща й:
    Обезчестен е гробът Агамемнонов:
    ни клонче мирта, ни възлияния,
    а пуста и без дарове е кладата.
    Мълвят, че тоя славен мъж на майка ми
    Пиян-залян бил скачал връз могилата,
    замервал паметната плоча с камъни
    и срещу нас така говорел дързостно:
    “Къде е твоят син Орест? Той гроба ти
    прекрасно пази!” Тъй сквернял изгнаника.
    Вълнението на Стареца в началото на втори епизод се явява в контраст с предшестващите реплики, в които Електра припомня нещастията на баща си и брат си и на Стареца. Приношенията, за които говори Старецът, са направени от Орест на гроба на Агамемнон, за да получи от него подкрепа в отмъщението срещу убиеца му Егист, който е узурпирал трона.
    Пред Електра той споделя откритието си:
    На идване отбих се аз при гроба му /на Агамемнон/
    И паднал ничком, плаках сред мъртвилото,
    Развързах меха и възлях от виното,
    Па наредих край гроба вейки миртови.
    На кладата съзирам чернорунеста
    Овца, току-що в жертвен дар принесена,
    И кичури, орязани от рус човек. /т.е. Старецът намеква пред сестрата, че незнайният жертвоприносител е вероятно Орест/.
    Особено трогателен е начинът, по който възпитателят на Агамемнон се представя пред дъщеря му и демонстрира обичта си към нея чрез изреждането на скъпите за него дарове, които й поднася:
    Старецът: Где е, где е господарката ми, младата
    Девойка, щерката на Агамемнона,
    Когото сам съм гледал? Колко стръмен път
    За слабите нозе на старец немощен!
    Но трябва да домъкна до приятели
    Превит гръбнак и колене несигурни.
    Дете – сега те зърнах тук, пред къщата, -
    Донесох ти от стадото си агънце
    Сукалче, изпод майка му отмъкнато,
    Венец от цвете, грудка прясно сирене
    И старо Дионисово съкровище
    С прекрасен дъх…
    След като Старецът дава на Електра кичурите намерени при “злочестата могила бащина”, за да ги съпостави с нейните къдри, сестрата на Орест му отговаря с раздразнение:
    Не правят чест на мъдър мъж словата ти,
    Като допускаш, че от страх пред властника
    Тук скритом би дошъл Орест, юначният.
    Косите си приличат? Но едната е
    на знатен мъж, възпитан от палестрите,
    а другата е женска, с гребен ресана.
    В съзнанието на Електра брат й е останал като буйния, здрав и силен момък, възпитаван на палестрата, за който би било унизително да бъде съпоставян с гладко сресана девойка.
    Впечатляващи са мъдрите добронамерени напътствия, които семейният възпитател на Атридите /Агамемнон и Менелай са синове на царя на Аргос и Микена Атрей, бел. Г.Г./ дава на Орест, който го разпитва как би трябвало да накаже “убиеца и майка си, участница в брачното безчестие”. Синът, който е убеден, че трябва да отмъсти настойчиво пита:
    С кого да тръгна? В нощен мрак ли, денем ли?
    Кой път да хвана срещу враговете си?
    Старецът мъдро отговаря:
    Дете, не чакай в мъката приятели.
    Голяма радост е да найдеш някого,
    Та с него да делиш тегло и щастие.
    Загинал си за своите приятели
    от корен, безнадеждно. Чуй съвета ми:
    в ръката ти и в случая е вложено
    да си възвърнеш бащин дом, отечество...
    След като Електра се озовава отново до любимия си брат /”Ето, пак сме заедно!”/ решителността й на дъщеря възмездителка нараства многократно:
    Егист ще трябва да загине, казвам ти.
    Че паднеш ли сразен от удар гибелен,
    и аз умирам, няма ме сред живите,
    ще поразя със остър меч главата си!
    Ще вляза вътре да приготвя меча си
    И ако дойде радостно известие,
    Ще възликува този дом, но паднеш ли,
    Ще бъде нещо друго. Туй е, казах ти.
    ……………….
    Трябва мъж да бъдеш доблестен.
    След като Старецът и Орест напускат сцената, Електра, напрегната, в очакване на вест за отмъщението на брат й над убиеца на баща им, се обръща към хора. Решителността й е прераснала в готовност за пряка физическа намеса в съдбовното събитие:
    Жени, а вие вярно известете ми
    глъчта на тази битка. И ще чакам аз
    тогава с меч в ръката. Победят ли ме,
    аз няма жива да се дам и никога
    не ще ме жива позорят вразите ми!
    В трагедията си Еврипид “обрича” на смърт първо Егист. В началото на трети епизод зрителите научават от пратеник, че той е бил убит от Орест по време на жертвоприношение на боговете???
    Вестителят: Девойки от Микена, победителки,
    Орест надви, вестя на вси приятели!
    Егист, убиецът на Агамемнона,
    Лежи прострян! Редете реч молитвена!

    След като благодари на “правдата зряща” Електра настоява пред Вестителя да каже нещо повече за смъртта на отцеубиеца й както и “за начина, по който бе извършено убийството”. Тогава последва пространен разказ на свидетеля за принасянето в жертва на бика и за бързо извършеното родовото отмъщение:
    Егист се взира в жертвената вътрешност:
    Там няма дроб, а жилите и злъчният
    мехур вещаят ужас на гадателя.
    Той свъси взор, а господарят – пита го:
    “Какво ти е?” – “Страхувам се от вънкашна
    засада, госте. А за мен, за моя дом
    е смъртен враг синът на Агамемнона.”
    Пък той му казва: “Как, че от изгнаник ли
    се плаши царят? Но да се гощаваме!
    Затуй ми донесете не дорийски нож,
    А фтийски, за да разсека гърдите му.”
    Той удря с ножа, и Егист внимателно
    Разглежда вътрешностите, навежда се.
    Орест на пръсти приближи, удари го
    по прешлените и пресече ставите
    гръбначни. Мигом се затресе тялото
    и се замята във предсмъртни гърчове.
    Вестителят предава по трогателно въздействащ начин реакцията на изпадналите в паника след убийството на Егист слуги в дома на Агамемнон, чийто син и отмътител им се разкрива с внезапната молба: ”Не ме убивайте
    вий, стари таткови слуги!”:
    ……………………………При тая реч
    те свалят своите копия. Познат бе той
    от някакъв служител стар в палатите.
    И в миг с венец окичиха челото му,
    възрадвани, ликуващи…
    Като кратка ударна сентенция звучи мъдрото обобщение на свидетеля на последните издихания на царя-узурпатор Егист: “Кръв за кръв е заплатил с горчива лихва мъртвият.”
    В началото на четвърти епизод Орест донася при Електра трупа на отцеубиеца им с излъчващи дълбоко отвращение думи:
    …………..За да може всеки гражданин
    да ти повярва, аз ти нося мъртвия,
    когото можеш да дадеш на хищници,
    на птици, поколение на въздуха,
    за плячка, прикован на кол. Твой роб е той,
    когото преди малко цар наричаха.
    С гневни думи дъщерята на Агамемнон се нахвърля и излива яда си върху мъртвото тяло на Егист, което брат й е проснал в краката й:
    Погуби ме, направи мен и брата ми
    Сираци. Що ти сторихме? Ти майка ми
    Позорно взе, като уби съпруга й,
    владетелят на гърците под Илион,
    където ти не бе. Глупец, ти вярваше,
    че майка ми ще бъде твоя примерна
    жена, след като си осквернил постелята
    на татко! Но когато съблазнителят,
    принуден, взема за съпруга чуждата
    жена, е жалък: мисли, че към него е
    почтена непочтената към другия.
    И не разбра как жалък е животът ти.
    Ти знаеше, че взе жена безнравствена,
    а тя – че с мъж порочен се е свързала.
    В дългата тирада на Електра впечатляват афористично звучащото й обобщение относно поведението на веднъж изневерилата на законния си мъж жена. Не по-малко поразяващи със зрелостта си са изказаните на глас от героинята размисли за съотношението богатство и морал в живота на човека:
    А ето най-горчивата илюзия:
    че представляваш нещо чрез парите си.
    Но те са кратковременни приятели.
    Че трайното е нравът, не богатството.
    Че той надмогва всяко изпитание.
    Нечестното богатство на негодника
    В миг цъфне, па изхвръкне из ръцете му.
    Във финала на гневната тирада на Електра се появява една съвсем кратка апология на застигащата винаги престъпниците Правда:
    Проклет да бъдеш! Не позна съдбата си,
    и ти получи своето, престъпнико!
    И нека онзи, който стори първата
    успешна стъпка, не реши, че Правдата
    е победена, нека чака свършека
    на своя път и края на живота си!
    Сентенциозното обобщение от изстрадала жертва на Егист е подкрепено от Хора: “Страшна мощ е Правдата”.
    В същия четвърти епизод Електра установява разтревожена, че след като вижда майка си Орест се развълнува, готов е “да се смили” и е видимо разколебан да следва първоначалното си решение: “Възможно ли е да убия майка си?” Той се страхува, че над съвестта му “ще тегнат кърви майчини”. Тогава дъщерята на Агамемнон напомня на брат си, че с убийството на Клитемнестра ще бъде отмъстен докрай баща им. И тук, за да бъде убедителна, тя прибягва отново до фраза-афоризъм: “Баща да пренебрегнеш е безчестие!”
    След последвалото настойчиво увещание на Електра “Не бивай слаб, не падай в малодушие!”, Орест пристъпва към осъществяването на втората част от плана си да възстанови поруганата чест на Агамемнон:
    Отивам. Почва страшна служба, страшна е
    задачата ми. Ала с воля божия –
    да бъде! Сладък и горчив е подвигът.
    При първата й поява на сцената Клитемнестра веднага напомня на Хора за “своето погубено дете” – принесената в жертва от мъжа й Ифигения. Жертвоприношението на Ифигения е първия довод на съпругата-прелюбодейка срещу първия й съпруг /Агамемнон/:
    … той подмами дъщеря ми, каза й,
    че ще я жени за Ахил, отмъкна я
    в безветрена Авлида. Там, връз кладата,
    посече мойта бяла Ифигения.
    Вторият й довод е предполагаемата от нея “изневяря” на мъжа й с хубавата Елена:
    …..Той доведе изстъплената
    менада /Елена, бел.Г.Г./, взе я в ложето си, две жени
    в една и съща къща обладаваше.
    Жената е сластолюбива, казвам го.
    И щом изневери мъжът, отблъсквайки
    леглото й, жената следва примера
    на своя мъж, намира си любовници.
    И после върху нас се сипят хулите,
    а никой не кори мъжа, виновника!
    Еврипид веднага противопоставя на трескавите излияния на съпругата-убийца категоричната позиция на Хора, която следва непосредствено след тирадата с “доводите”:
    Да, право е, но срамна ти е правдата.
    Разумната жена отстъпва винаги
    на своя мъж. Която мисли иначе,
    не влиза в моите разсъждения.
    След опровержението на Хора Електра прави обстоятелствена равносметка на далечното минало, с която тя като пренебрегната дъщеря срива измислените доводи на порочната си майка:
    …Елена доброволно бе отвлечена,
    а ти уби героя пръв на Гърция
    със довода, че заради детето си
    погуби своя мъж. Не знаят хората:
    преди да се реши смъртта на щерка ти,
    едва напуска твоят мъж палатите,
    а ти коси гласиш пред огледалото!
    Жена, която в мъжово отсъствие
    за хубост мисли, е порочна, махай я!
    В развоя на разобличителната тирада ожесточението на Електра прераства в директна заплаха срещу пренебрегналата майчинските си задължения прелюбодейка:
    И щом кръвта се мие с кръв, ний двамата
    с Орест ще те убием, отмъщавайки.
    Онази твоя правда среща нашата.
    Глупец е, който заради съкровища
    И род жена порочна взема. Скромният,
    но честен брак ощастливява къщата.
    В отчаянието си, разобличена от Хора и Електра, Клитемнестра признава вината си с кратката самосъжалителна реплика “Уви, нещастни мои намерения!
    Аз тласнах към чрезмерен гняв съпруга си!”, която предизвиква у раздаващата справедливо възмездие дъщеря само горчивия лаконичен отговор: “Ти стенеш късно, няма изцеление.”
    В антистрофата на ІV стазим Хорът отдава дължимото на възцарилата се Правда:
    Но Правдата войде, потекла наназад,
    и нея/Клитемнестра, бел.Г.Г./ примамва, че тя погази брак;
    своя съпруг злочест, едва дошъл
    след толкоз време в своя дом
    и сред циклопските стени високи,
    тя с остро оръжие, с брадва уби! Нещастна!
    Съпруг бе – каквото и зло да бе й сторил!
    Явно е, че трагическият поет е загрижен за правдоподобието и държи често да припомня на зрителите провинението на Клитемнестра според легендата.
    В екзода на трагедията “Електра”от Еврипид братът и сестрата заедно убиват Клитемнестра след като Електра имитира, за да заблуди майката - престъпница, раждане. Хорът е покрусен, защото една майка “я убиват децата й”, но уточнява, за да разведри зрителите, че “клетницата е сторила безчовечно зло на мъжа си”. Той мъдро разсъждава пред зрителите, че когато “настане часът бог раздава правдата”.
    В трета строфа на екзода Орест сам пресъздава ужаса на майцеубийството:
    Тогава метнах плаща връз очите си
    и с меча всичко свърших аз:
    прободох майчиния врат.
    Електра напомня на Орест, че не го е изоставила в отмъщението над майка им, към която тя признава преди това, че е изпитвала “яростна злоба”:
    И аз тогаз те насърчих,
    И с тебе хванах твоя нож!
    Хорът като безпристрастен съдник не е в състояние да успокои вярната дъщеря на престъпно погубения Агамемнон: “Ах, ти извърши най-страшното дело!” Жесток към себе си, Електра и Клитемнестра е в последните си думи и отмъстителят Орест, когато сестра му покрива трупа на майка им: “Убийците си ти роди!”
    Във финала на трагедията на Еврипид отмътителят-убиец Орест сам предусеща бъдещата си нерадостна участ:
    Аз напущам палата на своя баща
    и пред чужди съдии за майчина кръв
    ще давам ответ!
    След като благославя брачния съюз между сестра му и най-верния му приятел Пилад Орест отправя сам горчив съвет към самия себе си:
    Тях сватба ги очаква. А ти замини
    Към Атина, избягай от кучките /Ериниите, бел.Г.Г./! Виж,
    те се втурват към тебе с ужасни нозе
    и със змии в ръце, и с черни тела,
    те събират плода на страхотната скръб.
    При Софокъл развръзката е особено драматична, тъй като неговата Електра е безмилостна към майка си и е твърдо решена да й отмъсти. В трагедията му Клитемнестра бива убита преди Егист и само се предвещава, че и той ще бъде сполетян от същата участ. При Есхил в “Орестията” Клитемнестра е убита, а по - нататъшната участ на Егист остава неизяснена за зрителите.

    Персонажи: “Най-високото достижение на Еврипидовата трагедия остава човекът – твърди проф.Богданов. В никой друг автор на гръцката класика няма такова разнообразие на характери и човешки състояния. Също като неговите сюжети героите на Еврипид са преоблечени съвременни типове.” /1, с.145/.
    “Гледната точка на атическата трагедия е едномерна. Събитията стават за централния герой и, общо взето, жанрът не допуска да се моделират успоредно няколко геройни съдби…Взетият от традицията висок герой представя в своята съдба принципно съдбата на една общност.” /2, 171/. В трагедията на Еврипид дъщерята на цар Агамемнон и царица Клитемнестра Електра е главното действащо лице /протагонист/, което най-активно допринася за очистването на родния Аргос от злото. Тя се откроява сред общността на персонажите с идеала й за справедливост и с твърдата й воля да отмъсти за убития баща. Моралната й сила е обусловена от чистотата на идеала и решителността на волята й.
    В трилогията си “Орестия”, Есхил отрежда второстепенна роля на сестрата на Орест, оплаква преди всичко участта й на обречена от Егист на робско смирение девойка. В трагедията си “Електра” Софокъл придава на дъщерята на Агамемнон величието на героиня, която е обзета от справедлива ненавист към майка си, убийцата на мъжа си Клитемнестра. При първия атически трагедиограф Електра се себеукорява заради непримиримата ненавист, която изпитва към убийците на баща й. При Софокъл аргоската принцеса не иска да слуша доводите на влюбената си майка, тъй като е изцяло във властта на омразата си към нея.
    Еврипид отдава предимство на угризенията и чувството за вина, които се загнездват в ума на Електра. В началото на трагедията му героинята е обзета от горчиви съжаления, че съдбата й е отредила толкова злощастия:
    Моят град ме нарича тъй:
    бедна, клета Електра!
    Ах, нечовешки теглила,
    ах, омразен живот
    В края на творбата си Еврипид представя главната си героиня разкъсана и сломена от разкаянието при повторната раздяла със скъпия й брат:
    Електра: Прости, роден град,
    простете, съгражданки мои навеки!
    Орест:Моя вярна сестрице, отиваш си ти!
    Електра:Да, отивам си, в сълзи са моите очи!
    Орест е синът на цар Агамемнон и царица Клитемнестра, който е единствената опора на Електра и единственият източник на нейната мощ. Според тълкуванието на Еврипид той е миролюбиво настроен младеж, чиято единствена мечта е да постигне щастие в живота. Орест е представен като безволев млад човек, жертва на постоянни страхове, осъзнаващ своята уязвимост и немощ пред силите, които го превъзхождат. Изгубил правата си над трона той е изгубил и надеждата, че може някога да победи, тъй като е убеден, че узурпаторите са в повечето случаи непобедими.
    Преди Еврипид Есхил вече е създал сред атинската публика представата за сина на Агамемнон като обречен от боговете да убие майка си младеж. В неговата трилогия “Орестия” братът на Електра е обзет от вцепеняваща силата му нерешителност, тъй като актът на отмъщението го ужасява.
    Въздигащият в култ могъщата мъжка воля Софокъл показва на сцената Орест като на решителен и самоуверен принц, който се завръща в царството си с ясни цели - да се възкачи на трона и да отмъсти за убития баща.
    Следвайки традиционната представа на древните гърци за Егист тримата първи трагедиографи на Древна Елада през класическата епоха /Есхил, Софокъл и Еврипид/ го представят в амфитеатрите като тиран узурпатор, който получава трона от жена си Клитемнестра, чиито любовник и съучастник в престъплението - убийството на Агамемнон - е бил. Още в пролога на трагедията на Еврипид Егист е описан от Селянина като страхлив, мнителен и коварен властник. По-късно Електра дава израз на хорската мълва и със злъчна ирония съобщава на брат си, че “славният мъж на майка ми”, обхванат от болезнената си мнителност “пиян-залян бил скачал” по гроба на Агамемнон и “замервал с камъни паметната плоча”.
    Електра упреква малодушния Егист, че е бил под властта на майка й. Тя стига до обобщението, че една жена, която вече е мамила първия си мъж, ще мами и следващите. Дали чрез това обобщение Еврипид не демонстрира твърде невъздържано своето пословично женомразство?
    Като че ли за да заглуши хорската мълва Егист се показва в управлението на Аргос като тиран с твърда ръка. Той следва преди всичко волята на любовницата си-царица, но хората не обичат нито него, нито нея. Този митологичен персонаж като че ли е предопределен от тримата атически трагически поети да изпълнява само една роля на орхестрата - да стане жертва на отмъщение от децата на Агамемнон.
    Клитемнестра е съпругата на царя Агамемнон, която сама се “обрича” на вдовство. Тя се натоварва с двойно престъпление - изневерява на мъжа си и го убива заедно с любовника си Егист. Според легендата тази жена живеела с постоянния страх, че синът й ще се завърне и ще бъде бързо увлечен от отмъстителните амбиции на дъщеря й Електра. Еврипид представя жената на Агамемнон преди всичко като мнителен човек, който се страхува най-много от собствените си деца. На преден план в образа е изнесено безмерното унижение на занемарилата потомството си майка.
    Клитемнестра обича да се представя като безутешна майка, сломена от принасянето в жертва на първата й дъщеря Ифигения. Тя е изградена от драматурга Еврипид като сложен персонаж, който се опитва да отхвърли вината си, но не успява, а още повече се натоварва с антипатията на отвратените от егоизма и себичността й зрители. Електра многократно я разобличава като невярна съпруга, но я обвинява в края и като изменница на роднината:
    И зная, ти една сред всички елинки
    се радваше на успеха на троянците,
    помръкваше, когато те загубваха.
    Мъжът ти да се върне ти не искаше!
    В трагедията на Есхил “Хоефорите”, преди да издъхне от смъртоносните удари на сина й, изменницата на достойния мъж Агамемнон произнася тържествено страховито предупреждение: “ Нима, о чедо, ще убиеш майка си?…Помни гнева на майчините кучета /Ериниите, бел. Г.Г./. Акцентът в тази пиеса е поставен върху съня на Клитемнестра и майчиното й въздействие върху Орест, който не отстъпва пред заплахите на неверницата: “Не аз, а ти сама убиваш себе си.”
    В трагедията си “Електра” Софокъл показва Клитемнестра на сцената като жена, която е измъчена от кошмарите, в които я е заплело двойното й престъпление.. Изпълнена със страх от живите, тя се опитва да постигне примирение с мъртвите. При вестта за смъртта на сина й Орест бившата жена на Агамемнон се опитва да скрие радостта си, но облекчението взема връх. Тя оповестява, че занапред ще живее в спокойствие. Въздадена е справедливост на този, който е правил живота й непоносим. Тя се надява, че скоро и Електра ще бъде наказана от неумолимата Съдба.
    “В “Електра” Еврипид извежда на сцената Селянинът, съпруг на Електра, представител на това добро средно съсловие, образец на честност и на здрав разум.” /1, с.144/ Той сам се представя пред нас в пролога, където излага една впечатляващо приземена философия за живота:
    …………………………….Наистина
    микенци-кореняци са предците ми –
    това не ми оспорва никой. Знатен съм
    по род, ала бедняк по положение,
    та от това погива благородството:
    ншщожен мъж – нищожни опасения!
    Но същият този самоподценяващ се “нищожен мъж” доказва още в първи епизод пред “странника” Орест своето вродено благородство чрез гостоприемството си:
    Внесете вътре вещите им, спътници!
    Недейте възразява, при приятел сте,
    Приятели. Бедняк съм аз наистина,
    но низък нрав у мен не ще откриете.
    Синът на Агамемнон е покорен от този мъж, който “не е велик”, “не се надува с именити прадеди”, но “той, макар и прост, излиза доблестен”. По повод на гостоприемния Селянин той произнася фраза, която звучи като мъдра поговорка:
    ………………Предпочитам бедния,
    но приветлив стопанин, пред богатия.
    Старецът , възпитател на Агамемнон, проявява респект към дъщеря му Електра. Той напомня за Педагога от трагедията на Софокъл, макар че не се знае дали Софокъл е написал своята пиеса преди или след Еврипид. Старецът е сходен като образ с Дойката в трагедията на Есхил “Хоефори”.
    В античните трагедии ритъмът на действието се определя от коментарите на Хора, предвождан от Корифея, който в края на всеки епизод, в стазимите, произнася дълги тиради. Той коментира предшестващите трагедията събития, случванията на орхестрата и предстоящата участ на действащите лица. Есхил, Софокъл и Еврипид винаги включват в сценичните си творби Хора като персонаж, но всеки от тях му придава специфични функции и различна активност. “Еврипид довършил тенденцията, която изтикала хора от драматичното действие – пише проф. Богданов. Той вече служел за общ фон, дори за музикален антракт между интелектуално наситените диалози. Еврипид разнообразил тези антракти. Близък до всички новости на времето, той прибавил нови инструменти към лирана и флейтата в музикалния съпровод и използувал още по-широко ариите, въведени от Софокъл…” /1, с.144/.
    В “Електра” на Еврипид Хорът на аргоските девойки известява на дъщерята на Агамемнон в парода /въвеждащата му песен/, че в града е пристигнал “човек от Микена”, “планинец, отхранен с мляко”, т. е. Старецът, семеен възпитател в дома на Атридите. Този Старец по-късно ще свърже Електра с Орест и ще му вдъхне смелост сам да се заеме с отмъщението за смъртта на придобилия слава край Троя негов баща.
    В четвърти епизод на трагедията Хорът разобличава перфидната Клитемнестра, че обвиненията й срещу покойния и съпруг Агамемнон са неоснователни и мъдро я поучава: “Разумната жена отстъпва винаги на своя мъж”. Аргоските девойки, свидетелки на убийството на Клитемнестра, напомнят на справедливо ожесточената срещу майка си Електра, че въпреки всичко, от обективната гледна точка на общоприетия морал, тя е извършила “най-страшното дело”. Хорът разведрява в края зрителите на пиесата с поучителната реплика, че “човек може да се радва”, само ако “бъде далеч от злото”.
    У Еврипид откриваме често мъдри сентенциозни изводи от морален разред, които вероятно са повлияни от поученията на софистите Протагор и Продик. Поставя се, например, въпросът дали благородството на ранга съответствува на благородството на душата / І епизод/:
    Уви,
    Не съществува знак на доблест! Виждал съм
    нищожни синове на благородници
    или от прости люде рожби доблестни.
    Една духовна нищета в богатия
    и светла мисъл в тялото на бедния.
    С какво мерило ще отсъдиш правилно?…
    “В крайна сметка в “Електра” си остава напълно осмислена чисто човешката реакция на персонажите пред ударите и обратите на съдбата: страданията на унизената Електра и отмъстителното й тържествуване над трупа на Егист; героичната решителност на Орест да се разправи с узурпатора на бащиния му престол и страхът му пред майцеубийството; и накрая искрената скръб на брата и сестрата след гибелта на Клитемнестра. Макар че митологическият разказ изгубва вътрешния си смисъл, не се изгубва мотивировката на човешкото страдание” – обобщава руският класицист Ярхо /5, с.284/.
    Вярвания и представи на гръцката Античност:
    Боговете играят важна роля в древногръцката митология. Те непрекъснато поддържат страх у земните хора със заплашващи тяхната участ кроежи. Митът за Електра е отклик от постоянния конфликт между хората и боговете, който започва от провинението на Тантал, което напомнихме в началото. Обитателите на Олимп най-често наказват извънмерните амбиции на хората, които ги подвеждат да вършат най-зловредните безумия.
    В често съпоставяните пиеси на Есхил, Софокъл и Еврипид посветени на нещастията в дома на Атридите Аполон, чрез посредничеството на оракула си, заповядва на Орест да отмъсти за убийството на баща си. При Есхил синът на Агамемнон извършва отмъщението, защото се осъзнава по-скоро като послушно оръдие на боговете. При Софокъл синът на Агамемнон отмъщава ръководен от усета си за справедливост.
    В трагедията “Електра” на Еврипид Орест е подвластен преди всичко на омразата си към майката прелюбодейка и любовника узурпатор, т.е. у третия тратически поет на Древна Елада много често над волята на боговете се надграждат невъздържаните емоционални въжделения на земните хора. Наистина в драматургията му намесата на боговете често се омаловажава. “В творчеството на Еврипид прозвучават крещящи дисонанси. В “Електра”братът и сестрата убиват собствената си майка и извършват това, следвайки повелята, дадена от Аполон. Но в края на трагедията от устата на Диоскурите чуваме критика, отхвърляща заповедта на бога като немъдра /към Орест/: “Мъстта бе права, не и твойто действие. Че Феб…ах,Феб – но млъквам, той е царят ми…Мъдрец е, но не мъдър е съветът му.” /Репликата е вмъкната тук от Г.Г./…в случая ясно е отразен разривът между митическата традиция и Еврипидовия начин на мислене.” /4, с.267-268/.
    В края на трагедията на Еврипид се упоменават Ериниите. В древногръцките трагедии това са богините, които охраняват установения ред и отмъщават на всички, които го смущават или нарушават. В трагедията на Еврипид “страшните Еринии” са упоменати в дългата тирада на Кастор /единият от Диоскурите/, където се утвърждава представата, че тези богини преминават “през отвор вдън земята”, където се намира тяхното “почитано, свещено прорицалище”. В същата тирада майцеубиецът Орест е заплашен и с “ужасните, кучеоки богини Кери”, които според легендата са черните деца на Нощта, които грабват човешките души в мига на тяхното отделяне от тялото.
    В края на своите пиеси Есхил и Софокъл също упоменават богините отмъстителки, които преследват Орест като майцеубиец и престъпник. В третата част /”Евменидите”/ на трилогията си “Орестията” Есхил предвещава, че Орест ще бъде съден от Ареопага, който ще го оправдае. Тогава Ериниите ще се преклонят пред присъдата на съдиите и ще се превърнат в Евмениди /Доброжелателките или Благосклонните богини/.
    Призоваването към отмъщение: Древните елини отправят молитвите си към боговете за отмъщение като се съобразяват със значимостта на положението им в Олимпийския пантеон. Тук трябва да се припомни, че Зевс е праотец на Атридите, че Хера е била покровителка на Микена, градът владенние на Атридите, в който е издигнат храм /Херайон/ в нейна чест,
    Според античните представи престъпно убитият Агамемнон представлява разгневена жертва и поради това могъща и опасна както всички мъртъвци. Затова в трагедията се призовават и другите герои загинали пред Троя. В екзода на трагедията, след като появилият се от небесните висини Кастор предупреждава Орест “Мъстта бе права, не и твойто действие”, той предвещава, че земята трябва да се отвори и през отвора й ще преминат “страшните Еринии”.
    Древните елини когато отправяли молитвите си се съобразявали с вертикалната подредба на боговете: те молели първо боговете от Горе, а после се обръщали към боговете от Долу. Молещите се били на колене, пляскали земята с ръце и постепенно нагнетявали възбудата в себе си. Този забързващ се ритъм се усеща в призивите за отмъщение: ???

    Гостоприемството: Според античните представи преминаващият гост се дарява с даровете на гостоприемството (xenia), които са богати, ако той е богат, скромно ядене, ако е беден - вино, агне, прясно сирене и венец. В “Електра” на Еврипид прихождащият гост, Старецът, дарява обичната дъщеря на бившия си господар с “агънце сукалче”, “венец от цвете”, “грудка прясно сирене” и “старо Дионисово съкровище” /вино/. /ІІ епизод/.
    Когато Егист прави жертвоприношение на боговете, Орест, прикриващ самоличността си, минава край имението му. Според представите на тогавашните елини жертвоприносителят е задължен да покани преминаващия странник:
    “Днес вие /Орест и Вестителят/ ще сте мои сътрапезници
    в гощавката. Принасям тия бикове
    на нимфите. На ранина ще станете
    и пътя ще подемете. Да влизаме!” / ІІІ епизод/.
    Като помага при жертвоприношението Орест става гост на жертвоприносителя Егист. Странникът става гост като измие ръцете си с вода от дома и започне да помага на господаря му:
    Орест:…ако трябва да помагат странници,
    готови сме, Егисте, не отказваме.
    Трябва да се отбележи, че в началото Егист посреща странниците с ритуалните въпроси: “Какви сте вий? Отде сте? От коя земя дохождате?”, но в динамиката на ситуацията новодошлите, като че ли случайно, забравят да отговорят, т.е. да се конституират според обичая като гости в дома на аргоския тиран.
    Жертвоприношение на Нимфите: Според античния обичай приносителят трябва да заколи най-чистото животно, т.е. то трябва да бъде бяло, без никакво петно. Този ритуал се изпълнява, за да да се отбележи раждането на дете или за да се предугади бъдещето. Най-напред жертвоприносителят се пречиства с чиста, течаща вода, която отмива делничната нечистотия. После се изсипва ечемик върху олтаря, изгарят се косми взети от главата на бяло животно и едва тогава се коли жертвата. Така е описан ритуала в дома на Егист от Вестителя:
    ……………….Взе нож от кошника
    Егист, отряза кичур бича козина
    и в огъня свещен я хвърли, в рамото
    прониза бика….
    Ако животното било малко и леко, то се донасяло до жертвения олтар на рамене. Рогцата на жертвеното животно били украсявани с цветя, а понякога и със злато. Кръвта му се събирала в потир.
    Гадаене по вътрешностите на жертваното животно: Според античните представи дясната част на дроба съдържа предзнаменования, които засягат самия жертвоприносител. В старогръцкия оригинал на “Електра” Егист констатира с ужас, че липсва десния лоб от дроба на жертвания бик. По лявата част на дроба се отгатвала участа на неприятелите.
    Ако гадаенето по вътрешностите не бъдело внезапно прекъснато, церемонията трябвало да завърши с угощение, на което се поднасяло месото на жертваното животно. В трагедията на Еврипид /ІІІ епизод/ жертвоприношението се изражда, тъй като жертвоприносителят бива в следващия миг жертвопринесен.
    Ритуалът при раждане Древните елини обикновено окачвали на вратата маслинов венец, който напомня на момчето за гражданския живот, и вълнена лента, която напомня на момичето женските трудови дейности. Забранено е да се ражда в светилищата, тъй като кръвта отделяна с плода се счита за нечиста. Тя трябва да се пречисти след раждането. Практикуват се пръскането с осветена вода, изгарянето на тамян или сяра, принасянето в жертва на прасенце.
    В някои области на Древна Елада на петия или седмия ден след появата на новороденото се провеждат тъй наречените Амфидромии /надбягвания в кръг/: бащата поема новороденото в ръцете си и го разхожда около централното огнище, а след това го оставя на земята. Това означава, че той го признава като свое чедо.
    На десетия ден се урежда пиршество на членовете на семейството. Едва на четиринадесетия ден майката се приема за окончателно пречистена. Когато имитира раждане пред Клитемнестра, Електра намеква за това. Тя приканва майка си след като й обявява свойто “раждане”:
    Та вместо мене – че не зная обреда –
    ти жертва принеси, на десет дена е
    детето. Аз не зная, първескиня съм.
    На тази заръка от дъщеря й Клитемнестра отвръща както повелява ритуала:
    Добре ще ида. За дете на десет дни
    ще жертвам на боговете.
    Заупокойните ритуали: В Древна Елада те били добронамерени и отмъстителни. Когато били добронамерени и омиротворяващи, жертвата се принасяла от старец. Принасяното животно било украсявано с клонки от мирта и било обливано с вино, към което можело да се добавя вода, мляко и мед.
    Когато били с отмъстителни намерения, жертвоприносителят бивал обикновено млад и силен мъж. Според обичая тогава се жертвала овца с черно руно. Вярването е, че нейната кръв би могла да помогне на мъртвите да оживеят отново /черното се поднасяло от древните елини на всички хтонични божества/.
    Още във втори епизод синът на Агамемнон моли “властната” Земя да подкрепи в отмъщението него и сестра му като дойде при тях заедно “със мъртвите съратници” на прославения му баща воювали срещу Троя.



    http://prize.bg/tedi4kata -моля ви влизайте

  20. #170
    Аватара на Tedi4ka
    Регистриран на
    Aug 2007
    Град
    mezdra
    Мнения
    2 344
    Електра и Клитемнестра - двата възможни образи на жената
    (есе)

    Еврипид, авторът на древногръцката трагедия “Електра”, за разлика от своите предщественици, поставя в основата на произведенията си човешката личност. Той се опира не на митологичната подредба на света, а на вътрешния свят на човека и се доближава до неговия обикновен живот. Ето защо при Еврипид голямо значение имат характерите на героите. В неговата драма “Електра” можем да видим сблъсака между личностите на двете главни героини - Електра и Клитемнестра. Макар и майка и дъщеря, двете жени отразяват два напълно различни типа индивидуалност.
    В драмата Клитемнестра не е представена като отрицателна героиня. Авторът изтъква най-вече нейната суета и слабостта на характера и. На този образ Еврипид противопоставя силната и решителна Електра. Дъщерята на Агамемнон си е поставила цел и я следва с всички възможни средства. Страданията и несгодите, в които живее не отслабват волята и, те само подклаждат нейната упоритост. От друга страна Клитемнестра не притежава нейната сила. Тя е представена като героиня, стремящата се предимно към своето собствено щастие, избирайки по-лесните и прости решения. Нейните постъпки не са предизвикани от злоба, а по-скоро са плод на суетата и слабия характер на Клитемнестра.
    Майката и дъщерята са представени като двата полюса на женския образ. Техните характери са напълно противоположни в същността си. Упоритостта, смелостта и гордостта, притежавани от Електра контрастират с качествата на нейната майка. Образът на Клитемнестра се отличава с характерните за жената слабост и суетност. Тя не притежава волята и решителността на своята дъщеря. Не само постъпките на Клитемнестра, но и самото различие в характерите на двете героини обуславят конфликта между тях. Образите им се различават до такава степен, че едната не би могла разбере мотивите и аргумнтите на другата. Това е невъзможо, защото Електра и Клитемнестра виждат света по напълно различен начин, различни са техните ценностни системи и морал.
    В своята драма “Електра” Еврипид представя два от образите на жената с техните положителни и отрицателни качества. От една страна той ни описва жената като решителна, самостоятелна и горделива личност, която е готова на всичко, за да преследва своите желания. На този образ авторът противопоставя женската слабост и уязвимост, изменчивостта и склонноста на жените към лесни решения и изпълнен с удоволствия живот. Тези два типа са определящи за контрастите и различията в женската природа, те показват различните лица и страни на жената.



    http://prize.bg/tedi4kata -моля ви влизайте

  21. #171
    Аватара на Tedi4ka
    Регистриран на
    Aug 2007
    Град
    mezdra
    Мнения
    2 344
    „Електра” от Еврипид

    Конфликт Характери
    Конфликтът в пиесата „Електра” е:
    Електра и Орест – майка им Клитемнестра. Водени от желанието за отмъщение те извършват най-голямото зло – майцеубийството. Електра Клитемнестра Орест
    ● „нежна вейчица – Електра” - описание
    ●”О, да умра, но да погубя майка си” – действия
    ● „А причината съм аз, че аз пламтях от злоба яростна към родната си майка” – преживявания, чувства
    ● „И щом кръвта се мие с кръв, ний двамата с Орест ще те убием отмъщавайки” – действия(Орест и Електра)
    ●Сега си мъдра, но преди не беше, зло извърши ти на брат си” – Хорът за Електра
    ● Аз искам пред безсмърт-ните да сторя видна дързост-та Егистова, баща си да оплача сред просторите…ние двамата с Орест – ненужни сме!” – мисли
    ●“За мене няма празници и сборове.” - факт ● „да беше майко по-почтена в мислите!” – мисли
    ● „Защо, като уби мъжа си...купи брака си” – действия
    ●”Пък и не съм дотолкова доволна. Дъще моя, от делата си.” – мисли
    ●”а ти коси гласиш пред огледалото! Жена, която в мъжово отсъствие, за хубост мисли, е порочна!”; “Жена безнравствена” – Електра за Клитемнестра – чувстава
    ●“как блести с одежди в колесница-та!” - описание ●”Изгнанника Орест” – описание
    ● „И щом кръвта се мие с кръв, ний двамата с Орест ще те убием отмъщавайки” – действия (Орест и Електра)
    ●“Споходих снощи гроба на баща си аз, там сълзи лях, положих къдърец коса…” - действия
    ● “той, младият, синът на благороден мъж!” - описание


    Изготвил: Михаела Ку



    http://prize.bg/tedi4kata -моля ви влизайте

  22. #172
    Tedi4ka, благодаря ти! : )
    Радвай се на този миг. Този миг е твоят живот.

  23. #173
    http://zamunda.pomagalo.com/download/9772/
    http://zamunda.pomagalo.com/download/136389/
    ако може тези двете ще ти бъда много благодарна ще ми трябват тези дни мерси предварително

  24. #174
    Аватара на Tedi4ka
    Регистриран на
    Aug 2007
    Град
    mezdra
    Мнения
    2 344
    Електра и Клитемнестра - двата възможни образи на жената
    (есе)

    Еврипид, авторът на древногръцката трагедия “Електра”, за разлика от своите предщественици, поставя в основата на произведенията си човешката личност. Той се опира не на митологичната подредба на света, а на вътрешния свят на човека и се доближава до неговия обикновен живот. Ето защо при Еврипид голямо значение имат характерите на героите. В неговата драма “Електра” можем да видим сблъсака между личностите на двете главни героини - Електра и Клитемнестра. Макар и майка и дъщеря, двете жени отразяват два напълно различни типа индивидуалност.
    В драмата Клитемнестра не е представена като отрицателна героиня. Авторът изтъква най-вече нейната суета и слабостта на характера и. На този образ Еврипид противопоставя силната и решителна Електра. Дъщерята на Агамемнон си е поставила цел и я следва с всички възможни средства. Страданията и несгодите, в които живее не отслабват волята и, те само подклаждат нейната упоритост. От друга страна Клитемнестра не притежава нейната сила. Тя е представена като героиня, стремящата се предимно към своето собствено щастие, избирайки по-лесните и прости решения. Нейните постъпки не са предизвикани от злоба, а по-скоро са плод на суетата и слабия характер на Клитемнестра.
    Майката и дъщерята са представени като двата полюса на женския образ. Техните характери са напълно противоположни в същността си. Упоритостта, смелостта и гордостта, притежавани от Електра контрастират с качествата на нейната майка. Образът на Клитемнестра се отличава с характерните за жената слабост и суетност. Тя не притежава волята и решителността на своята дъщеря. Не само постъпките на Клитемнестра, но и самото различие в характерите на двете героини обуславят конфликта между тях. Образите им се различават до такава степен, че едната не би могла разбере мотивите и аргумнтите на другата. Това е невъзможо, защото Електра и Клитемнестра виждат света по напълно различен начин, различни са техните ценностни системи и морал.
    В своята драма “Електра” Еврипид представя два от образите на жената с техните положителни и отрицателни качества. От една страна той ни описва жената като решителна, самостоятелна и горделива личност, която е готова на всичко, за да преследва своите желания. На този образ авторът противопоставя женската слабост и уязвимост, изменчивостта и склонноста на жените към лесни решения и изпълнен с удоволствия живот. Тези два типа са определящи за контрастите и различията в женската природа, те показват различните лица и страни на жената.



    http://prize.bg/tedi4kata -моля ви влизайте

  25. #175
    Аватара на Tedi4ka
    Регистриран на
    Aug 2007
    Град
    mezdra
    Мнения
    2 344
    О Р Е С Т


    В „Електра” са представени събитията няколко години след убийството на Агамемнон , като на преден план е отмъщението , подготвено и извършено от Електра и Орест. И двамата осъзнават сложността на своето дело. По пътя към отмъщението през цялото време действието движи жената. На нея са предписани много мъжки качества като решителност, ярост и омраза. Проблемът в творбата е дали човекът има право да отнема друг живот , дори и в името на засегната чест или когато прави това по божията воля.
    Орест пристига в Аргос като странник. От една страна , той идва като пратеник на Аполон , за да накаже убийците на Агамемнон , и затова трябва да разбере дали ще намери подкрепа от страна на своята сестра. От друга страна, той се завръща в родното място като чужденец , който трябва да бъде приобщен към своя род отново. За да възстанови своя статут на син , наследник на славен род и на престола , младежът трябва да отмъсти на Егист и Клитемнестра.
    В диалога на Орест с Електра тя му отправя косвени упреци и с това заявява ролята си на двигател на действието :

    Позор! Бащата да сломи фригийците,
    а той да не унищожи един човек -
    той , младият ,синът на благороден мъж!

    Орест е единствената надежда на Електра. Разкриването на самоличността му от стареца дава нов тласък на действието. Оттук нататък остава само отмъщението. Братът и сестрата разпределят помежду си отговорността. Електра е тази ,която подтиква Орест към действие. На нейните решителни до крайност думи на омраза той противопоставя разсъжденията за разбирателството , добродетелта и т.н. Орест се съмнява дали ще бъде справедливо това отмъщение. Всички кръвни връзки , благословени от боговете , ще бъдат прекъснати. Електра компенсира съмненията на брата , вдъхва му сили. Естествено е да действа само Орест , а тук с мъжките задължения се натоварва и жена. Отмъщение става според плана– и Егист , и Клитемнестра са убити по време на ритуал. Егист е убит по време на жертвоприношение , на което е поканил Орест , тъй като боговете повеляват всеки срещнат по пътя към жертвеното място чужденец да бъде призован да сподели почитта. Орест убива този , който преди малко го е дарил със своето благоволение. Той иска да отмъсти за смъртта на баща си, за страданията на сестра си и за изгнаничеството си извън родината. Ако Орест не беше отмъстил, Егист би го намерил и убил. Дори и той да не го убие, Орест щеше да е обречен на вечно изгнаничество и далеч от сестра си. Така този акт на отмъщение , макар и с благословията на бог Аполон , става израз на неуважение към тези , които направляват съдбата на хората. Орест убива , но това не му носи успокоение , а напротив – страховете стават още по-големи ,съмненията се увеличават , особено когато настъпва времето за убийството на майката. В речта му се промъкват много въпроси и възклицания :

    Какво ще правим? Ще убием майка си?
    .................................................. ......................................
    Ах!
    Но как? Нали ме е родила , гледала ...........

    Но веднага след убийството всичко рухва . Прекъснати са всички пътища към рода . Орест е потресен , хорът оплаква тежката съдба на Клитемнестра , Електра страда , че е насърчила своя брат , като е хванала заедно с него ножа , за да подсили удара.
    В мига , в който са се намерили , братът и сестрата трябва да се разделят. Електра и Орест изоставят непоколебимостта на трагическия герой , те са съкрушени , вътрешно опустошени , загубили своята героичност. Не знаят как да реагират , как да продължат напред .
    Единственото разрешение е намесата на боговете . Използването на драматургичния похват „бог от машина” във финала разрешава трагическата ситуация . Наказаното старо престъпление е довело до ново и сега редът отново трябва да бъде възстановен . Единствено Диоскурите – пратениците на боговете – признават акта на отмъщението. Авторът не оспорва справедливостта на отмъщението , но не приема майцеубийството.
    Еврипид разработва едни традиционен проблем – за отмъщението заради убития баща , но го обвързва с дълбоките терзания на човешкия ум – слаб с ограничените си сили на смъртен , но силен с любовта , макар и късно пробудена.



    ●”Изгнанника Орест” – описание
    ● „И щом кръвта се мие с кръв, ний двамата с Орест ще те убием отмъщавайки” – действия (Орест и Електра)
    ●“Споходих снощи гроба на баща си аз, там сълзи лях, положих къдърец коса…” - действия
    ● “той, младият, синът на благороден мъж!” - описание



    http://prize.bg/tedi4kata -моля ви влизайте

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си