Отговор в тема
здравейте! трябва ми темата за Гео Милев и литературен кръг "Везни" от помагало.
http://download.pomagalo.com/229960/...g+vezni/?po=10
и ако може също някоя от тези теми:
Малки и средни предприятия в туризма http://download.pomagalo.com/219636/...+turizma/?po=4
Малки и средни предприятия в агробизнеса http://download.pomagalo.com/173635/...biznesa/?po=10
МСП в България http://download.pomagalo.com/139219/...lgariya/?po=38
мерси предварително!
БоЛКа Ли?-СеГа Я ВиДя!МьКа Ли?-СеГа Я РаЗбРа!EлА Ме ВиЖ ПрЕд ТеБ Ст0я с КьРвАВи РьЦе.BиЖ с УсМиВкА ТьПчА ТвОеТо СьРцЕ...МоЛи Се,ПлАчИ,КьРвИ В АдА ВаРвИ,ТаМ иЗгОрИ,оТ УжАС КрЕщИ и НаКрАя Сп0мНи Си За МеН и УмРи ..
Реферат
на тема:
Граф Монте Кристо
Подготвил: Проверил:
Валентина Ченешева 10д Ив.Бобева
Съдържание:
• Проблемът престъпление и наказание
• Романтичните елементи в романа
• Вечното и преходното в романа
Проблемът престъпление и наказание
Това, което прави най –силно впечатление в романа на Александър Дюма –“Граф Монте Кристо” са проблемите за престъплението и наказанието, които стоят в центъра на творбата. Темата за престъплението и наказанието е поставена с отнемането на човешкото щастие. Главния герой и Едмон Дантес, обикновен моряк, който в навечерието на годежа си е обвинен в бонапартизъм и е хвърлен без съд и присъда в ужасния затвор – замъка Иф. Трагичния обрат в живота му настъпва не по негова вина, а заради заговор. Доносът, заради който Едмон е пратен в затвора е дело на завистливия Данглар и влюбения в годеницата му Мерседес ,Фернан. А помощникът на кралския прокурор дьо Вилфор го осъжда като опасен бонапартист, от корист, свързана със собствената му кариера. По този начин Данглар, Фернан и дьо Вилфор извършват престъпление като разрушават живота на един невинен човек и отнемат щастието му. Всяко зло обаче неизбежно предизвиква желание за отмъщение и справедливост, а когато едно отмъщение е дълго време замислено, то се превръща в целенасочено деяние за наказание на извършените злини, отдаване на заслуженото на извършителите на злото.
Едмон Дантес прекарва 14 години в подземията на крепоста Иф, където се среща с италианския абат Фария, който го обучава и му разкрива тайното местонахождение на едно несметно богатство. След смъртта на абат Фария Едмон успява да избяга от крепостта Иф и преминава през множество перипетии, воден от желанието да въздаде справедливо възмездие на своите врагове. Едмон се променя коренно и се явява пред парижкото общество като граф Монте Кристо. Зад неговата непроницаема маска се крие фигурата на един неподозиран и затова още по –опасен отмъстител. Граф Монте Кристо иска да накаже враговете си, затова че са го обрекли на бавна и мъчителна смърт. Той иска те да страдат, както той е страдал и да загубят всичко, на което държат, както той е загубил щастието и любовта си. Открил веднъж виновниците за случилото му се зло, той ги преследва неумолимо използвайки техните минали и настоящи грехове, както и слабостите им и ги довежда до физическо и духовно унищожение. Дантес въплъщава справедливостта чрез отмъщението. Водейки се от мисълта, че въздава справедливост и че помага на доброто да победи злото, дори когато се стигне до насилие, той оправдава действията си и вярва в схващането за правото на отмъщение при всички обстоятелства. Графът излага на показ престъпленията на своите врагове и ги тласка към самоизобличение. Заслепени от парите, които са придобили, нравствено деградирали и духовно обезличени, противниците на граф Монте Кристо получават това, което са заслужили. Данглар изгубва дъщеря си и е разорен. Дьо Вилфор загубва близките си и полудява. Фернан, също лишен от семейството си и от гражданското си достойнство, се самоубива. Това е възмездието, което справедливо сполита всеки от тях. Опитът да се накажат престъпленията довежда до нови и до нараняването на невинни жертви. Героят достига една граница, зад която вече сам започва да върши зло, но това престава под влиянието на любовта. Любовта му към Мерседес е все още жива, въпреки че той не й е простил, че не го е дочакала. Граф Монте Кристо осъзнава, че той не може прекалено дълго да се смята за оръдие на провидението и че трябва да остави Бог да се погрижи за по – нататъшното отмъщение. Той се разкайва затова, че се е помислил за равен на Бога и се е наел сам да раздава наказание и възмездие. Проблемът за престъплението и наказанието на пръв поглед изглежда разрешен в полза на справедливостта, но всъщност той е най- трудно разрешим. Финалът на творбата остава отворен, което доказва, че щастието не може да бъде възстановено, а и че проблемът не може да бъде решен, без да се дадат нови жертви, но също така доказва и оптимизма на автора, че всеки ще получи това, което заслужава.
Гео Милев и литературния кръг „Везни”Първоначално написано от TheArchEnemy
здравейте! трябва ми темата за Гео Милев и литературен кръг "Везни" от помагало.
http://download.http://www.teenprobl...g+vezni/?po=10
и ако може също някоя от тези теми:
Малки и средни предприятия в туризма http://download.http://www.teenprobl...+turizma/?po=4
Малки и средни предприятия в агробизнеса http://download.http://www.teenprobl...biznesa/?po=10
МСП в България http://download.http://www.teenprobl...lgariya/?po=38
мерси предварително!
„Везни” е литературно художествено списание, което излиза в София в периода 1919г.-1922г. Година I се редактира от комитет с участието на Гео Милев, година II - от Гео Милев и Л. Стоянов. Замислено е като списание, което да популяризира книгоиздателство „Везни” и става орган на модерното изкуство и обединителен център на модерно мислещите творци – символисти и авангардисти. За това говорят имената на неговите сътрудници, между които са Ламар, Боян Дановски, Чавдар Мутафов, Л. Стоянов, Хр. Ясенов, Г. Михайлов, Н. Лилиев, Т. Траянов, Н. Райнов. Списанието редовно публикува преводи от модерни европейски поети на немски, руски и скандинавски – Р. Демел, Е. Верхарн, Ст. Маларме, Едгар Алан По, Ш. Бодлер, О. Уайлд, и др. Илюстрирано е богато и луксозно с репродукции от чужди и български художници-модернисти – Е. Мунк, Е. Шиле, Ф. Ропс, В. Кандински, М. Шагал, Ив. Бояджиев, Сирак Скитник и др. Поместени са важни статии за разивитието на нашата естетическа мисъл, каквито са статиите на Ч. Мутафов ‘Карикатурата”, „Зеленият кон”, на Николай Райнов „Изкуство и стил”, „Източно и западно изкуство”, „Символ и стил”и др.
В началото на „Везни" Гео Милев има самочувствието на защитник и пропагандатор на символизма. В статии и рецензии той воюва срещу реализма, разбирайки го в духа на символистите като принизено натуралистично изкуство и безкрило копиране на действителността. Под въздействието на символистичните идеи той заявява, че външното впечатление и външния жизнен опит нямат значение за художественото творчество. Неговите извори не са в реалността, а в свръхдействителния свят на Платоновите идеи. Поетически обект е неизразимото, скритата същност на човешката душа, която е непостижима за логиката и анализа. На мястото на логиката се утвърждава интуитивизмът, на мястото на психологическия анализ – фрагментът, който само намеква чрез символи, за да разкрие смисъла на фактите.
Тези идеи Гео Милев развива и в статията „Фрагментът”, която по своята актуалност и провиденческо улавяне на насоките на развитието на нашия литературен живот говори най-ясно, че макар Гео Милев и да защитава страстно платформите отначало на символизма, а след това експресионизма, макар и да ги отъждествява с модерността изобщо, той има сетива за новото, за промените в изкуството; и не случайно, въпреки убеждението си на символист, във „Фрагментът” отбелязва онези моменти на антитрадиционност в изкуството, които бележат новото както в поетиката на символизма, така и по – късно на експресионизма. В духа на цялата авагангардна поезия той прокламира асоциативност и интуиция наместо логика и описателност.
С пълно основание, въз основа на опита на европейското изкуство и на едно предусещане на развитието на нашия литературен живот през 20-те години Гео Милев заявява: „Фрагментът е рожба на новото изкуство. Новото изкуство е фрагментарно, напълно или: недопълнено с обяснителни подробности на непосредствената логика.” Но под фрагментарност Г. Милев разбира : „Синтез в мисълта и синтез в средствата. Сгъстяване.” То означава още премахване на „логическите мостчета” между отделните части на творбата, отричане на логичното начало в името на други – асоциативни връзки – далечни, интуитивни, метафорични. На мястото на реалистичната илюзивност Гео Милев поставя изкуството на алюзията, на мястото на нещата – тяхната есенция, на мястото на епичното – лирическото начало, на мястото на традиционната обективност и яснота – модерното изкуство с неговата неяснота, интуитивно внушение и загатнатост, които не описват, а „въплащават смисъла, есенцията на нещата”.
Целта на „Везни” е да пропагандира творбите и естетическите идеи на модернизма, за да тласне българското изкуство по нов път, отговарящ на съвремието. То се бори с литературните преживелици, с пошлостта, с посредствеността в културата от позициите на по-висок естетически критерий.
Нетърпимост към описателството и битовизма, отричане на традиционното деление на „чуждо” и „наше", стремеж да се достигнат тези, „които са ни изпреварили", е духът на редица статии и критични рецензии на Г. Милев през първата годишнина на „Везни". Но още в рамките на символистичната теория Гео Милев говори за синтез - за поетически синтез в образи, какъвто той открива в „Български балади" на Т. Траянов. И макар все още да счита, че „всяка истинска поезия, всяко действително изкуство е „символизъм", в духа на всяко модерно изкуство поетът и критикът брани „неразбираемостта" и „тъмнината" в изкуството, защищава тайната в изкуството говори за контрапунктност в музиката и още през първата годишнина в „Критичен преглед. Експресионистична изложба" прокламира експресионизма като основна техническа предпоставка на всяка живопис, на всяко изкуство".
Така Гео Милев кръщава новото с различни имена – ту „символизъм”, ту „експресионизъм", което показва интерес не толкова към школите сами по себе си, колкото към новаторс¬ките художествени търсения в изкуството. Не случайно в ста¬тията си за Кандински той прави връзка между Маларме и Кандински и вижда в един от големите представители на абст¬рактния експресионизъм художник, който трансформира ве¬ществото и чрез боята и линията достига до естетическо от¬лъчване на материята, до освобождаване от оковите на външ¬ната - понятната форма. Воювайки срещу „слепия, веществен реализъм", Гео Милев подчертава новото в декоративното из¬куство на Сирак-Скитник и Ив. Бояджиев, в чието творчество вижда първоизточника на изкуството - космосът и космичес¬ките елементи. Символистите акцентуваха вече върху слово¬то, модернизмът е самовластие на словото, средство за разк¬риване не на факта, а „смисъла, душата на факта".
По този начин в съзнанието на Гео Милев се извършва процес на преминаване към нови позиции, макар теоретикът на символизма и експресионизма известно време да смесва елементите на двете течения - така както това се забелязва и в: поетичното му творчество. Причините за това са много. Само¬то съзнание на Гео Милев не е устроено догматично, а всякога разпънато между истини, които си отиват и откритието на нови истини. Не без значение е и фактът, че между символизма и отричащите го авангардни течения съществува не само кон¬фронтация, но и сложен процес на трансформиране и онаследяване. Особено това важи за отношението между символизъм и експресионизъм, въпреки теоретичната негативна позиция на експресионизма не само срещу натурализма, но и срещу импресионизма и символизма.
Списанието се опитва да постигне целите си върху идеалистическа основа и затова борбата против натурализма преминава в борба против реализма изобщо. Под влияние на немския експресионизъм и изобщо на модернистичната естетика изкуството се разбира като израз на субективния свят на художника, на скритите и неуловими интуитивни изживявания. Ролята на творческата личност се абсолютизира. Отрича се връзката на художествената творба с жизнената правда и обществото, защитава се принципът за „чисто” изкуство. Обществените условия и историческите събития обаче коригират позициите на списанието и то скоро променя своя характер.
Отношението на Гео Милев към народното творчество е едновременно на традиция и деструкция - алогично докосване на хилядолетни наслоения и контрастни пластове на съвремен¬ната модерна душевност, разкъсана от безплодни стремежи и противоречия, от пътища без цел. Навлизането в света на вековни душевни пластове, в дълбините на подсъзнателното превръща фрагментите в психологични огнища, а отделните звена на творбата - в средство за възпламеняване на потока на асоциациите.
Използвал по нов начин фолклорната традиция, поетът скъсва с идиличната романтична стилизация в народно-песенен дух, очертавайки нова художествена структура на едно експресионистично творчество, в което се налага образът на съвременния човек, който предизвиква бурите и смъртта и вижда жизнения си път като кърваво пътуване през шипове и тръни, където изтича кръвта от сърцето му. С оголено сърце, „с разкъсана уста" (вариация на народната песен „Стъпил Доб¬ри" - „Край") едно ново лирическо „аз", непознато на минало¬то, бележи пътя на модерността в нашата литература.
Още в статиите си във „Везни" Гео Милев посочва, че за него художествените средства не са крайна цел, че основното, което изпълва духа на една творба, е ритъмът на човешките преживявания. В статията „Театралното изкуство" той пише: „Не е важно с какви елементи действа едно изкуство, а какво изразява с тях; не е важно с какви форми си служи едно изкус¬тво, а каква духовна ценност въплъщава с тези форми: в изкус¬твото не съществува въпрос на формата, но въпрос на духов¬ната ценност..." Антидогматизмът и силният духовен потен¬циал като основен тласък на неговото творчество е в синхрон със собствените му възгледи.
През II година макар и плахо започват да проникват някои социални идеи. В книжка 2 се печата преводът от „Дванадесетте” на А. А. Блок, стихотворението “Аs dur” от Гео Милев, което има социален подтекст, застъпва се темата за необходимостта от национална самобитност в българското изкуство. През III година Гео Милев защитава естетическия принцип в изкуството и смята, че то не може да бъде самоцелно и отчуждено от битието на хората. Характерни за новите тенденции са некрологът на А. А. Блок , „Възвание към българския писател” и статията „Българският народ днес”. В тях художественото творчество се утвърждава като израз на големите национални и общочовешки идеи и се взима отношение към актуални и обществени въпроси. Печатат се преводи от съвременни революционни поети – В. Маяковски (за пръв път на български език) и Ф. Верфел.
През третата година на „Везни" Гео Милев помества статиите си „Българският народ днес" и „Възвание към бъл¬гарския писател", в които вече назрява гражданския, общест¬вен и критически патос и поетът, в духа на един ренесансов хуманизъм издига с нова сила лозунга „Човека преди всичко!”, като свързва човешката личност с народа и човечеството и с представата за духовна цялостност на личността: „…Човека преди всичко: Бъди цял!"
Утвърждавайки своите експресионистични идеи, изди¬гайки личността до равнището на творец - демиург, Гео Милев не само засилва своите антимиметични принципи в изкуство¬то, но и разширява представата за творческата личност, като поставя пред нея и нови, обществени и етични функции. В този смисъл развитието на Гео Милев като авангарден писател се движи заедно с развитието на неговите обществени позиции, което само по себе си руши комунистическия мит за модер¬низма като изкуство на затворената в себе си творческа личност. От друга страна, творческият път и развитие на Гео Милев придаваше широки, модернистични насоки на нашето револю¬ционно изкуство в началото на второто десетилетие, поставяй¬ки го под знака както на социалните движения на масите, така и на високите принципи на човека и творческата личност, на духовната човешка цялост. Насоки, които бяха прекъснати след смъртта на Гео Милев, с въздействието на левосектантски партийни тенденции, обсебили до голяма степен социалното изкуство през 30-те години.
Напрежението между символизъм и експресионизъм и все по-настоятелното ориентиране към модернизма е харак¬терно и за стиховете на Гео Милев от този период. Втората книга на Г. Милев „Иконите спят. Пет вариации на народни песни" излиза 1922 г., с посвещение на Теодор Траянов, автор на „Български балади", което вече ни отвежда не към „поетите на смирението", а към фолклорно-първичните, баладично напрегнати ритми на символист като Т. Траянов.
Поетиката на вътрешното напрежение и на бунта започва да се усеща при Гео Милев още с „Иконите спят", макар и тук тя да се изразява предимно на естетическа основа, като двоен процес на възвръщане към елементите на фолклорно-митологичното и тяхното разрушаване, като вплитане на субективизираните фолклорни мотиви и въвличането им в една модерна психологическа образност, където те се трансформират и зазвучават като елементи от друга, модернистична система. Фол¬клорните елементи, залегнали като мото на отделните стихот¬ворения, се сблъскват и взривяват, сплитайки се с психиката и представите на модерния човек.
Един от парадоксите на модерната поезия е съчетава¬нето на фолклор и съвременна градска психика, връщането към примитивното, изконно човешкото, към света на фолклорно-митологичното, наред със стремежа да се изразят с помощ¬та на примитива неразрешените противоречия в душата на съвременника.
Поетичните пробиви към фолклорно-митологични мо¬тиви и образи, обагрени със съвременна емоционалност, при¬дават особена драматичност и интензивност на преживявания¬та на съвременния градски човек с разкъсана душа и оголени нерви, с вкус към алогичното и ужасното, с влечение към традицията и изострена антитрадиционност, с жажда за цялост и нарушена вътрешна цялостност. Това парадоксално съчета¬ние между образната непосредственост на фолклора и инте¬лектуалната основа на една усложнена, болезнено драматична емоционалност, между фолклорни хайдушки видения и съвре¬менна митотворческа, психологическа по смисъл фантазна об¬разност - създава нов тип стилизация на народната песен, непозната в миналото. Доминиращо при нея е субективното експресионистично начало, свободното използуване и претво¬ряване на фолклорния материал и подчиняването му на една експресионистична, фрагментарна конструкция на неочаквани скокове и раздалечени асоциативни връзки.
„Везни” не може да завърши напълно своето преустройство, защото скоро спира поради финансови причини. А и самият редактор Гео Милев твърде много се отдалечава от идеите и принципите, които са характерни за програмата на „Везни”.Независимо от това списанието има и положителна роля в културния живот. То не само запознава българският читател с творби и идеи, малко известни в България, но тласка и творческата мисъл към художествени търсения, утвърждава висок и сериозен естетически критерий и насажда опозиционен дух срещу официалната буржоазна култура.
От 15.01.1924 г. до началото на 1925 г. Гео Милев издава и редактира сп. „Пламък”. Между сътрудниците на списанието се срещат и част от имената от редакционната колегия на сп. „Везни”. В много отношения „Пламък е продължение на хуманистичния художествен патос на „Везни”, въпреки преминаването на редактора на открито революционни позиции.
Използвана литература
1. Г.Милев. Критичен преглед. Експресионистична изложба. – Везни, 1919, кн.2.
2. Г.Милев. Кандински.-Везни, I, 1920, кн.6
3. Г.Милев. Стефан Маларме.-Везни, I, 1920, кн.7
4. Г.Милев. Театралното изкуство. - Везни, 1919
5. Г.Милев. Българският народ днес.- Везни, III, 1921, кн.3; Възвание към българския писател. – Везни, 1921, кн.4
6. Речник на Българската литература, том 1, А-Д
7. Ликова, Р. Литературен живот между двете войни. С. 1995
http://download.pomagalo.com/580/ide...h=9953889&po=2
http://download.pomagalo.com/3248/sy...h=9953975&po=6
Ще може ли да ми ги свалитеБлагодаря ви предварително
weezy f baby
Това е въпросът, но не съвсем. Защото за много хора този въпрос е напълно излишен. И не, защото го няма доброто или хуманното у българина. Няма го чувството за национална принадлежност, няма го идеала. А без идеал - за каква нация можем да говорим?
И така и до днес - нямаме си ний идеал. Няма го онова, което ни е споявало в продължение на пет века. И не, защото е далече, далече в миналото, а защото е забравено. И това, което ни е останало сега, е да се интересуваме само и единствено от себе си. Човек би си помислил, че някой друг ни е виновен. Глупости! Допреди време си мислех, че човечета като Бай Ганьо ни помагат да намерим доброто и красивото в света. Защото благодарение на тях доброто като че ли става по-добро. Когато го намериш, то изпъква на фона на всички останали байганьовци. Но сега се страхувам да повярвам, че именно малкото, останали неомърсени от пари и власт, хора като Алеко Константинов са причина за съществуването на егоистите, наглите, алчните, но и хитри същества.
Бай Ганьо - е превърнат в образ на вечно търсещия изгода, на вечния келепирджия, стремящ се да удари и той “кьоравото”. И той като всеки друг човек е низ от страсти. Но какви страсти само! Най-долните и нисши, присъщи не на хората, а на животните. Борба за оцеляване - добре, но защо на гърба на някой друг?! Защо друг трябва да ти плаща бирата? Защо непознатият трябва да превърне дома си в хотел, за да не похарчиш ти от парите си? Сякаш с тях ще станеш най-богатият? Оправдания има много, и всякакви - времето било такова, че изисквало да реагираш по “подходящия” начин във всяка една ситуация! Или, по друг начин казано, за да не бъдеш сдъвкан и после - изплют, плюй ги наред и ще останеш цял. Горко на тези под теб! А на другите отгоре - ооо, те сега са там, “маскарите им с маскари”, ама са с пари, с влияние - защо и ти да не намажеш нещо, я? Ако можеш, де! Остава ти само да решиш - отдолу или отгоре на фурнаджийската лопата да застанеш този път, па ако имаш късмет, може да удариш “кьоравото”. И после се качваш нагоре и почваш да налагаш останалите със сопата на собствената им наивност. Защото народът ни винаги е избирал лесно достъпното, или по-точно - леснодостъпно обещаното! Дай на обикновения българин гръмки слова, и всички ще те последват.
А малкият, чист и неподкупен идеалист остава като пиле под стъклен похлупак - различавайки се от другите, всички го виждат, но никой не иска да го чуе. Това е то - човекът, който вярва в нещо истинско, за когото идеалът е нещо жизнено значимо, не е този, който ще бъде последван. Този човек също е изграден от страсти, но не онези нисши страсти, които те превръщат в роб, а страстите, които те тласкат към истинския живот, към желанието да откриваш, да пътуваш, да научаваш. Да се развиваш. Страстта да живееш страстно! Да бъдеш ТИ.
Страшно е изказването на Сартр, че “всеки е друг и никой не е самият себе си”. Но още по-страшно е, когато ти съзнателно се превръщаш в някой друг, после - в трети, и така - до n-ти (в зависимост от “нуждата”); и в крайна сметка ставаш онзи Тартюф, чиято истинска същност е, че няма такава. Едно мекотело, нагаждащо се към всичко и всеки. И всичко това - заради пари, имоти, положение в работата и обществото. Заради тези, толкова тленни и до голяма степен - ненужни, материални “блага”, с които уж ще живееш щастливо. И забравяме всъщност истинския Щастливец. Онзи, който бе способен да се погледне отстрани и да се надсмее над грешките си, а не непременно да обвинява другите за тях. Онзи, който беше описал байганьовщината, та поне по този начин да се бяхме видели и ние. Жалко, че не се получи. Не видяхме това, което трябваше - това, че всъщност не само тези под тебе, но и ти си жертва! Та нали уж беше и практичен, и земен, и придържащ се към ползата. Та нали беше свободен. Да, ама не! Никога не си свободен, ако си жертва; а ти всъщност си жертва, роб на нуждите и потребностите си, които си превърнал в идеал. Ама какъв идеал само! Дори само той е напълно достатъчно условие, за да настъпи ценностен хаос във всяко едно отношение. А за общество като нашето, толкова крехко и податливо, си е направо логично да очакваш краха на духовните ценности.
И тук е геният на Алеко Константинов - без истинските ценности дори байганьовците се оказват жертви на хаоса. Само чрез здравите идеали и принципи човек е способен да бъде този, който винаги е искал да бъде, и да е истински щастлив. И тогава въпросът “идеалът или келепирът” отново няма да има смисъл, но вече - защото идеалът съществува, а има ли го него, нищо друго няма значение!
Съвременните политици и Бай-Ганьовщината у тях...
описание на обстановката....
Ето до какви изменения в главата и ръцете води пиенето с разни поети и етцетера... Писано по нощите след една връчванка. С идея да спаси едно дете...требе да има 6 по литература
\"Пиша тоя текст на шест бири. Мноо съм се нафърлял, даже по едно време ми се додрайфа леко, ама не е от темата, ми от бирите. Тъй като го чета - стана, мамка му и прасе. Таман на свежа глава ше го четете сутринта, щот аз го пиша почти по видело. Де почнах, па да се оказах дет са вика, ма нейсе - квот, тва, аз ако бях, щях да си пиша шестицата безапелационно, че обърквацията е голема, ама добре звучи....май де...
...същинска част....
Я! Че не гласувахте ли за тях? Ама те тия са същите! ония, бе... От преди 2-3 години.. ония, които тогава четяха \"Приказка за стълбата\"... ония...дето и те са маскари... Така се оказа, де.
А колко им се надявахте. Каква любов, каква тръпка... помните ли? Дето щяха да променят таковата...държавата, морала, едно друго... Досущ същите...Байганьовци...
Вярно, че са байганьовци...Тия, днешните. А ония, вчерашните, помните ли ги? Имената им? Забравихте ли ги? Приличали си? Ами да -приличат си. То, човещинка, българщина някак... Национален герой е все пак. Да, Бай Ганьо, оня, същия, на който приличат... И тия и ония, вчерашните...
Ама как го е казал човека, а: \"Всички са маскари\". Такива са! Ама вие... къде бяхте?
А! Не сте гласували? Ааааа...други са ги избирали...Тц, тц, тц...ама как и те да случат на същите маскари...
Как така? Да бе, други са... Е, били същите... Такива имали, такива избрали... Вярно, че са ни съвременници. Герои на нашето време, един вид...
Не ви харесват? Краката си не ли мият? А Алеко за крака да е писал? Не е! За бели чорапи нещо? Пак не е!
Та и тия са Бай-ганьовци. Че, то друг човек ще се върже ли? Лицето му да е на всеки стълб, да го лаят кучета и журналисти? Да го плюят, а той да вика, божи дъждец е... За лукова глава да не става, а за политик да няма равен..
Че как няма да са байганьовци, даже Най-ганьовци са тия, днешните. Щото, утре, я камилата, я не ги избрали. А днес, докато такова, келепиреца, братко...
Защо са байганьовци ли ме питаш? За байганьовщината в тях? А \"Аз съм българче\", наизуст, знаеш ли? Да, да, затова, защото...все пак сме на Балканите, в България.
Дебелянов ли? Алеко? Ботев? Вапцаров? Димов, Талев, Радичков, Вежинов, Фотев, Дамян Дамянов? И те са българи, дааа... и дядо Вазов, и той... Ама, те са писали, та даже са и чели. Писали са, онова, което им е вътре, там, между куршума и целувката... Между отговорността за хляба днеска и поколенията утре. И Стамболов де, и Стамболийски, Сакъзов, Благоев, Филов... И те писали и чели. И умирали. Кой където го застигнало. Политици, но като писатели и поети. С проста отговорност и с проста мисъл. Между Днес и Утре... И там си оставили имената.
За какво говоря ли? За съвременните политици и за Байганьовщината у тях...
За това, че няма значение дали си с бели или с вълнени чорапи. За това, че няма значение дали печелиш избори \"сo кротце, сo благо\" или \"сo малко кьотек\". За това, че не е важно, къде ти учат децата и къде жена ти си прави педикюра. За това, че няма значение коя ти е партията и зад кой лидер си се прислонил...
За това говоря.. за байганьовщината...Нарицате ната, онази, всекидневната, и политическа и булевардна, и видима,. и добре облечена и телевизионна, и парламентарна и квартална. онази байганьовщина, безименно скрита в спонтанното \"Бай Ганьо такъв...\" В случая - политическата.
Та тази байганьовщина ще я познаете лесно. Тя не оставя имена след себе си. Тя не се променя и не пораства-може би за наше щастие. Тя си е - байганьовщина. На днещните политици, на вчеращните, на ланските. Байганьовщина с универсалното име \"байганьовщина\". Просто и необяснимо, но разбираемо за всеки.
Такава е байганьовщината на съвременните политици. Е, и на вчерашните. Неумението да оставят нещо различно след себе си. Неумението да презрат \"келепира\", да свалят пояса с мускалите, да се изкъпят, да се изтъпанят по чаршаф... И да оставят, освен мокрите си следи и собственото си име... Булгар, булгар!... Там, по страниците на историята и в спомените. В спомените на ония, които са ги избирали, с поредната надежда, че тия не са маскари. Това е байганьовщината на съвременните ни политици - липсата на идентичност, на личност, на отговорност пред обществото и пред самите тях.
Унифицираната безименност, в която попадат всички. Те, байганьовците...
Ще може ли да ми свалите този материал:
http://download.pomagalo.com/64026/g...+analiz/?po=19
Мерси предварително!
В " ГРАФ МОНТЕ КРИСТО"
Жанровата форма роман подлистник обуславя облика на "Граф Монте Кристо" като развлекателно четиво. В него сензацията е обичайност и Хорациевият принцип nil admirari (за нищо не се учудвай) властва в текстовия свят с претенцията да обхване духа и материята на пространството. /разказването е подчинено и на идеята в Нероновото самоопределяне - "търсач на невъзможното" , което е възприето от героя, дал име на романа.
Повествователната техника, при която авторът е уверен водач на читателя през събитията, нанизани с непринудена лекота, спестява обстоятелствения разказ и залага на динамиката на диалога. Внушителният обем престава да бъде респектиращ, защотото книгата прилича на приказка за възрастни. Не е случайна аналогията, която различни герои от романа правят със случващото им се и сюжетите от "Хиляда и една нощ". Текстът следва структурния принцип на подобен тип разказване. Главният герои е добър, смел, честен. мъдър, обичащ и обичан. И разбира се, този дар от съдбата не моеже лесно да бъде приет от лошите. Навлиза се в първоначалния конфликт между "протагониста" и "анагониста". Само че в света на романа схемата е леко усложнена. Образът на "антигониста" е удвоен - "завистниците" са двама - Данглар и Фернан, всеки със собствените си митиви, а в ролята на "помощници" влизат Кадрус и Вилфор като две лица на едно и също зло - болезнения страх за собственото благополучие, който довежда до предателството на мълчанието.
Завръзката заплита рушителното слово и пагубното премълчаване чрез уж на шега скалъпеното писмо от Данглар, посяло в душата на нещастно влюбения каталунец семената на злото. Обещаващото щастие на влюбените Едмон Дантес и Мерседес е погубено точно в блясъка си по време на годежа. След това изпитание добрият герой трябва да преодолее страшното препядствие - границата между живота и смъртта, ужаса, наречен замъка Иф, и да излезе оттам неуязвим и безсмъртен. Идва ред той да раздава справедливост и да всява страх. Наказанията са достойни за прегрешенията - убиецът Кадрус и убит, убилия любовта Фернан се самоубива, разумния Вилфор загубва разсъдъка си, а алчният Данглар бавно и болезнено загубва смисъла на съществуването си - огромните капитали. След тази мащабна игра на случая или съдбата, чийто пъзел реди свръхчовекът с многото превъплъщения - абат Бузони, лорд Уилмор, Синбад мореплавателят, граф Монте Кристо или Едмон Дантес, настъпва щастливият край, обещаващ спокойствие, любов и вяра.
Мотивите в романа са интерпретирани както през романтическите възгледи за справедливостта на природнте закони, мъдростта и красотата на пищната екзотика на Изтока, безграничната сила на духа, омаята на бленуването, магията на съня, така и чрез просвещенските идеи за значимостта на волята, разума и знанието, които може да изградят нова личност и да възвърнат желанието за живот . Свързващата фигура на интуитивното и рационалното начало е абат Фариа. Той е духовният баща на Едмон Дантес, чудотворецът в неговия живот, благодарение на когото несправедливо страдащия млад човек след годините на упорита битка с времето и съмненията получава свобода, знание и богатство - идеалното съчетание , без което възмездието не би било възможно. Ако в затвора надеждата за свобода разжда силата на търпението, след това то е още по-настойчиво, защотото отмъщението трябва да е страшно, добре обмислено, търсещо най-добрия момент и най-заслужената за виновниците форма.
Подобно на отлаганото отмъщение на Одисей, графът изпитва наслада от изчакването : "За едно продължително, дълбоко, нескончаемо, вечно страдание бях отвърнал, ако е възможно със същото : око за око, зъб за зъб, както казват източните народи, наши учители във всичко, тия избраници на твореца, съумели да си създадат приказен живот и действителен рай". Раненият от злото човек има вече неговата отрова в себе си. Прозрял е несъвършенствата на човешката природа, поради които християнската идея за прошка и обич дори към враговете е утопична. Като отглас от Хамлетовата ирония за венеца на творението прозвучава разочарованието на Граф Монте Кристо: "...човекът , когото Бог е създал по свой образ и подобие, човекът, комуто Бог е дал глас, за да изразява мисълта си, какъв ще бъде първият вик на тоя човек, когато узнае, че другарят му е спасен? Богохулство! Слава на човека, това непостижимо творение на обществото, този цар на вселената!"
Болният човешки свят се нуждае от лечение. Спасението е в отдалечаването, бягството или отказа от приемането му такъв, какъвто е, както заявява граф Монте Кристо: "Не се опитвам никога да защитавам обществото, което не ме защитава, нещо повече, което се занимава с мене само, за да ми вреди; дори като им отказвам уважението си и се държа неутрално към тях, обществото и ближните ми остават все пак мои длъжници". Неуязвимостта е постигната чрез спазването на собствението закони за чест и справедливост. "Помощници" на графа в изпълнението им са хора извън закона, живеещи в малките си подредени общества - обгърнатите с романтичния ореол на личната свобода разбойници. Достатъчно е да бъде припомнен сякаш отговарящия на древноелинската мяра за сила, ум и красота разбойнически главатар Луиджи Вампа, чиито прегрешения се оправдават освен от тези негови качества и от предаността му към Монте Кристо.
На волния живот, подчиняващ се на справедливите природни закони, е противопоставен скритият зад маската на добронамереността фалшна аристократичното общество. Всевиждащият поглед на Едмон Дантес с окото на душата в сърцата на учстниците в карнаалната игра на парижката сцена. Сваля маските им и разобличава изтинската им природа на убийци, лицемери и крадци. И ако карнавалът в Рим е мястото, където "между миналото и нястоящето се спуска плътна завеса" от шума на "залитащото съзнание", което което всеки момент може да напусне веселящите се, то "маскеният" бал на благородниците в Париж е ежедневие, поставящо стена между неизгодното минало и благополучното настояще, празненство на съзнания, заблудили дори себе си за собствените си грехове.
Графът в щедър в отплатата си за сторените добрини и краен с разплатата за злините. Възмездието обаче търси и други, надскачащи личната мъст мотиви, сякаш оправдавайки суровата безкомпромисност на рушителността си. След толкова много години се оказва, че злодеите не само не са се покаяли, но са извършили и други злосторства. Това налага отмъщението да бъде още по-страшно. То излиза от човешките измерения, превръща се в справедлива ръка на провидението и наказва убийците Кадрус и Фернан (граф Дьо Морсер), бездушнния, пресметлив и алчен грабител Данглар и Вилфор - скрил престъпленията си зад безстрастното изражение на "оживяла статуя на закона". А главният съдник видимо управлява неслучайните случайности и като в Страшния съд редо хората вляво или вдясно според делата им.
Успокоение след множеството преплетени сюжетни нишки настъпва след пречистването на света от грешниците и възнаграждаването на праведните. След този нов порядък в света на романа се стига до истинското опознаване на безграничната мъдрост на Бога" християнското смирение. Краят на дългата приказка за любовта, свободата, честта, справедливостта, волята и ума отваря мисълта към прозрението, постигнато от опита: "В този свят нито щастие, нито нещастие, има само сравняване на едното състояние с другото". Ключ към осмисленото съществуване са не вихрените страсти, а мъдрото търпение и надеждата, простичко съчетани в повелята: "Чакай и се надявай!"
Проблемът на възмездието в романа"Граф Монте Кристо"
Ал.Дюма-баща/1802-1870/ се нарежда сред най-ярките представители на френския романтизъм.Благодарение на творби като "Тримата мускетари"/1844/, "Граф Монте Кристо"/1844-1845/, "Кралица Марго" /1845/,"Жозеф Балзамо"/1848/ тази "природна стихия"/както го определя Мишле/ завладява въображението на поколения читатели.Не само творчеството ,но и животът на Дюма са като вихър.Виждайки "златната мина" в писането на "популярни романи" Александър Дюма се впуска бурно в създаването им.
Надарен с неизчерпаемо въображение, Дюма сътворява незабравими герои с харизматично излъчване.Те,като своя автор изминават дълъг и сложен път.Най-добрата илюстрация на идеята за изключителност както в действията,така ив характера, се явява граф Монте Кристо от едноименния роман.Той минава през множество перипетии,воден от желанието да въздаде справедливо възмездие на своите врагове.
Началното запознанство и последното сбогуване с героя са свързани с морето:един кораб го довежда, адруг го отвежда. В духа на библейската символика пътуването е търсене на спасителния бряг и едновременно с това търсене и откриване на самия себе си. Трагичният обрат в живота на Едмон Дантес започва със заговор. В навечерието на годежа си с красивата Мерседес героят е обвинен в бонапартизъм и хвърлен в замъка Ив от прокурора Вилфор. Там младежът среща абат Фариа ,който играе ролята на негов баща и му помага да преодолее отчаянието си от затвора-място,място често срещано в литературата от Романтизма То представлява катарзисен момент в битието на героите в битието на героите ,които притежават голяма духовна сила и свободен дух. Затова абат Фариа казва на Дантес "Връщайки се към миналото, забравям за настоящето ;а като се движа свободно и волно в историята ,вече не си спомням,че съм в затвора." До този момент вътрешните терзания и противоречия на героя са изнесени на преден план, докато по-нататък той става непроницаем за останалите персонажи,защото те не са посветени в неговата тайна.Затова те са и догадките:"Мислите ли,че графът в действителност е такъв,какъвто изглежда?"
Тайнствеността у графа е двуизмерна,свързана едновременно и с миналото и с бъдещето.Зад гърба му е ужасното изпитание,през което е преминал, а през него-възмездието над враговете му.
Затворникът Монте Кристо въвежда в романа вселената на фантастичното,на мита,на фаталния и сатаничен "свъхчовек",в която се вписва темата на възмездието.Дантес въплъщава справедливостта чрез отмъщението."Аз бих причинил,ако можех,същата бавна,дълбока,безкрайна и вечна болка,която изпитах"-казва той.
В душата му гори огън и страст.Разпънат между Бога и Дявола,той преодолява едноизмерността на романтичните герои. Монте Кристо въплъщава философията за "изключителния човек",характерна за целия ХІХ век:от Шатобриян до В.Юго и Бодлер. Това определя неговия цинизъм,сарказма, с който той се обръща към враговете си.
По пътя на отмъщението граф Монте Кристо открива късната любов,в която му е трудно да повярва.Едно младо момиче му показва пътя на опрощението.Пред нея той изповядва своите грехове:"От добър и доверчив човек,аз станах отмъстителен ,прикрит, зъл или по-скоро безчувствен като глухата и сляпа фаталност.Тогава достигнах до целта:горко на тези,които срещнах по моя път."
Но нещастията,на които става свидетел,променят посоката на неговия живот.Тогава той проронва и първите си сълзи,когато решава да пощади живота на сина на Мерседес. Пред труповете на г-жа Вилфори нейния син героят осъзнава,че вече не може да заяви "Бог е за мен и с мен" и взема решение да спаси Данглар. От този момент нататък графът загърбва свръхчовешката си същност,за да поеме пътя на християнското опрощение. И след като оказва помощ чрез погледа на младия Морел и на Валантин дьо Вилфор придобива покровителствената фигура на бащата. Харизматичното излъчване на Монте Кристо е толкова силно,че преди неговото потеглянеммладежът възниква:" Напуска ни не човек, а Бог,който отново ще се възкачи на небето,след като е бил на земята да твори добро." Така главният герой се сбогува с Париж, но в душата му остава една неизлекувана рана,скрита зад маската на стоицизма. Той се оттегля без злоба и гордост, но със съжаление,изпитвайки чувство на угризение на мъките,които е причинил по пътя на отмущението. Затова и неговият съвет към Мореч е да " Чака и да се надява до деня, в който Бог ще благоволи да разкрие бъдещето пред човека". А цената на това духовно извисяване е самотата.
Граф Монте Кристо преодолява всички препятствия,лишен от приятели помощници. Вярно е,че той има двама бащи-един роден и един духовен:старият Дантес и абат Фариа. По техния пример той става духовен наставник на двамата младежи.Но споделено приятелство героят не открива..Изцяло в духа на романтичния персонаж ,графът остава загадка за другите,изживяваики сам духовната си драма. Умирайки като Дантес той възкръсва като граф Монте Кристо. А по-късно започва обратния процес-на разпознаването. Дори пред най-големия си враг ,Данглар, той разкрива своята идентичност по драматичен начин,но не да си отмъсти, а да му прости,защото самия граф се нуждае от опрощение. В тези сцени на разпознаване и възкресяване Дюма преодолява мелодраматизма,обръщайки особено внимание на миналото,на спомените ,на паметта. Затова героят е толкова впечатлен от надписа на стената в килията,в която е лежал:" Боже мой,запази паметта ми". Преосмисляйки преживяното,граф Монте Кристо продължава напред,пречистен и прероден.
В този богат образ Дюма съчетава своите спомени за реални хора,своите мисли и чувсва за една бурна епоха от историята на Европа. Неговите герои придобиват гражданственост,стават символ на една изключителна духовност. Те прескачат прага на своето време,като всички гениални образи,създадени от писателското въображение и достигат до други епохи.И сега те са част от нашата духовност,съхранявайки в тези прагматични вермена полъха на Романтизма.
Quiero tus manos tocando mi cuerpo
Y mi secreto sera una traicion
Tomame otra voz,
quiero sentirte muy pegadito
Yo te abrazare,
que sea mi piel la que te confiese quien soy
Besame otra vez,
quiero sentirte muy pegadito al cuerpo ..
Ще съм много благодарна, ако някой може да ми свали това : http://download.pomagalo.com/161398/...h+kenne/?po=32
Simple, but so beautiful...
Ще съм много благодарна, ако някой може да ми свали това : http://download.http://www.teenprobl...h+kenne/?po=32
Ich kenne viele Menschen, aber die meisten sind nicht sehr gut. Ich denke, dasS die beste Person,DIE ICH KENNE, meine Mutter ist. Sie ist sehr schoen aber das ist nicht das Ding das
sie ZUR BESTEN MACHT. (Don’t forget to change the word order in subordinate clauses!Sie ist nicht faul und sie ist die starkeste Person,DIE ICH KENNE(don’t
think of ‚the strongest person i know, it’s different in German, you need a complete relative clause, alright?). Meine Mutter ist eine charakterstarke Frau, die ich sehr liebe. Ich liebe alle meine Verwandten, aber sie ist die Person, der ich gleichen will. Ich schatze ihre Hingabe.Ich begeisterE mich fuer meine Mutter und ich freue mich selbst EINE solche Frau ALS MUTTER zu haben. Sie ist sehr klug und sie kann mit allen schwIerigen Situationen zurechtkommen. Meine Mutter fasZiniert durch ihre Guete und sie beEindruckt mit ihreM grossen Herz. Sie ist sehr selbstaEndig und sie erzieht mich selbst. Meine Mutter ist unabhaengig und verstaEndnisvoll und manchmal verstehen wir beide uns ohne Worte.Meine Mutter beeindruckt mit ihrer Froehlichkeit und Freundlichkeit zu
jeder Mehsch.(besser ist: ‚...jedem Menschen gegenuber’) Ich schaetze an meiner Mutter, dass sie nicht neidisch ist. In meineN Augen ist sie KEINE uebliche Mutter.Sie ist einzigartig und ich versuche IHR DAS zu zeigen. Sie hat mir geholfen ein guteR und verantwortungsvolleR Mensch zu werden. Meine Mutter zeigt mir, dass sie MICH liebt und das ist das wichtigste Ding,das eine Mutter machen SOLLTE. Ich habe einige Male gesehen,dass sie weinen hat aber fuer mich macht sie das nicht schwacher. Meine Mutter ist sehr arbeitsam und sie beklaegt sich nimmer. Meine Mutter ist eine sorgsame Person. Ich habe viele Male meine Mutter GEAERGERT aber sie verzeiht mir immer, denn sie ist eine sehr gute Person. Ich denke, dass meine Mutter empfindlich ist(,!!! There’s also ALWAYS a comme in front of ‚aber’) aber sie weisS das nie. Deshalb ist es schwer zu begreifen, (!! ALWAYS a comma in front of ‚wenn’) wenn sie kummervoll ist, aber ich kenne sie am besten. Manchmal streite ich mit ihr, aber meist hat sie Recht. Meine Mutter fasZiniert durch ihre AusstraHlung und sie hat viele BekanntE,aber wenige treue FreundE.Meine Mutter hat so viele Eigenschaften, dass ich nicht alle sagen kann.Sie beeindruckt mit ihrem sportlichen Koerper und sie fasziniert durch ihre einzigartiges, schoenes und unvergessliches LaEcheln. Sie ist sehr strahlend und ich denke, dass Menschen das an ihr gefAEllT.Meine Mutter beeindruckt mit eineR tollen Frisur. Sie ist eine moderne Frau und sie klediet sich gern schick, denn sie will mich nicht blamieren.Meine Mutter geht mir manchmal auf die Nerven, aber ich weiss,dass sie das nicht absichtlich macht. Sie ist nur froehlich, wenn ich (auch) froehlich bin.Wenn ich traurig
bin, macht sie das auch traurig. Meine Mutter ist perfekt, aber es gibt einE Sache AN ihr dIE mir nicht gefaellt. Manchmal luegt sie mich AN, wenn sie wEISS, dass die Wahrheit mich
traurig machen kann. Aber das wichstigste Ding ueber meine Mutter ist dass sie mich liebt und das ist mehr als genug. Meine Mutter ist die Person, die ich am meisten liebe und ich hoffe,dass sie dies
wEISS. Ich werde meine Mutter gegen niemand anderen tauschen. Sie ist und sie will fuer immer mein Vorbild(Idol) bleiben denn sie ist die beste Person, die ich kenne und sie wird es auch fuer immer bleiben, denn sie ist die beste Person, die ich kenne. Ich bin nicht nur stolz darauf sie zu kennen,sondern auch darauf,dass sie meine Mutter ist..
Ich kenne viele Menschen, aber die meisten sind nicht sehr gut. Ich denke, dass die beste Person,die ich kenne, meine Mutter ist. Sie ist sehr schoen aber das ist nicht das Ding das
sie zur besten macht. Sie ist nicht faul und sie ist die starkeste Person, die ich kenne. Ich liebe alle meine Verwandten, aber sie ist die Person, der ich gleichen will. Sie ist sehr klug und sie kann mit allen schwIerigen Situationen zurechtkommen. Meine Mutter fasziniert durch ihre Guete und sie beеindruckt mit ihrem grossen Herz. Meine Mutter ist unabhaengig und verstaEndnisvoll und manchmal verstehen wir beide uns ohne Worte. Ich schaetze an meiner Mutter, dass sie nicht neidisch ist. Sie hat mir geholfen ein guter und verantwortungsvoller Mensch zu werden. Meine Mutter zeigt mir, dass sie sie mich liebt und das ist das wichtigste Ding,das eine Mutter machen sollte. Ich habe einige Male gesehen,dass sie weinen hat aber fuer mich macht sie das nicht schwacher. Meine Mutter ist sehr arbeitsam und sie beklaegt sich nimmer. Ich habe viele Male meine Mutter geaergert aber sie verzeiht mir immer, denn sie ist eine sehr gute Person. Meine Mutter hat so viele Eigenschaften, dass ich nicht alle sagen kann.Sie beeindruckt mit ihrem sportlichen Koerper und sie fasziniert durch ihre einzigartiges, schoenes und unvergessliches Laecheln. Sie ist sehr strahlend und ich denke, dass Menschen das an ihr gefaellt. Meine Mutter geht mir manchmal auf die Nerven, aber ich weiss,dass sie das nicht absichtlich macht. Meine Mutter ist perfekt, aber es gibt eine Sache an ihr die mir nicht gefaellt. Manchmal luegt sie mich an, wenn sie weiss, dass die Wahrheit mich traurig machen kann. Aber das wichstigste Ding ueber meine Mutter ist dass sie mich liebt und das ist mehr als genug. Ich werde meine Mutter gegen niemand anderen tauschen.
Ich kenne viele Menschen, aber die meisten sind nicht sehr gut. Ich denke, dasS die beste Person,die ich kenne, meine Mutter ist. Sie ist sehr schoen aber das ist nicht das Ding das
sie zur besten macht.Meine Mutter ist eine charakterstarke Frau, die ich sehr liebe. Ich schatze ihre Hingabe.Ich begeistere mich fuer meine Mutter und ich freue mich selbst eine solche Frau als Mutter zu haben. Sie ist sehr selbstaendig und sie erzieht mich selbst. Meine Mutter beeindruckt mit ihrer Froehlichkeit und Freundlichkeit jedem Menschen gegenuber.In meinen Augen ist sie keine uebliche Mutter.Sie ist einzigartig und ich versuche ihr das zu zeigen. Ich denke, dass meine Mutter empfindlich ist, aber sie weisS das nie. Deshalb ist es schwer zu begreifen, wenn sie kummervoll ist, aber ich kenne sie am besten. Meine Mutter fasziniert durch ihre Ausstrahlung und sie hat viele Bekannte,aber wenige treue Freunde.Meine Mutter beeindruckt mit einer tollen Frisur. Sie ist eine moderne Frau und sie klediet sich gern schick, denn sie will mich nicht blamieren.Manchmal streite ich mit meiner Mutter, aber meist hat sie Recht.Meine Mutter ist nur froehlich, wenn ich auch froehlich bin.Wenn ich traurig bin, macht sie das auch traurig.Meine Mutter ist eine sorgsame Person. Sie ist die Person, die ich am meisten liebe und ich hoffe,dass sie dies weiss.Sie ist und sie will fuer immer mein Vorbild bleiben denn sie ist die beste Person, die ich kenne und sie wird es auch fuer immer bleiben.Ich bin nicht nur stolz darauf sie zu kennen,sondern auch darauf,dass sie meine Mutter ist.
„Романтическият сблъсък на мечтата и действителността в стихотворението на Пушкин „На К...”
(план за съчинение)
1.Увод: Романтиката ни запознава с най-съкровените кътчета на нашата душа. С нейната помощ ние можем да се понесем към небесата, окрилени от нашите емоции. А геният на Пушкин остава ненадминат точно в това- изразяването на света на копнежите на нашето сърце, на нашата душа.
2.Теза:
Микротеза номер 1: Блянът е нещо красиво, нали? Възвишените чувства, породени от него могат да се превърнат в причината за живот или да й предадат ново значение. Такива са и чувствата на лирическия герой, който не познава ограничения на мислите и чувствата си.
Микротеза номер 2: Но възвишената душевност почти винаги бива теглена от суровата и безмилостна действителност. В това се изразява и конфликта у лирическия герой, който бива подтискан от мрака на заточението.
3. Доказателство :
Микротеза номер 1: Блянът е нещо красиво, нали? Възвишените чувства, породени от него могат да се превърнат в причината за живот или да й предадат ново значение. Такива са и чувствата на лирическия герой, който не познава ограничения на мислите и чувствата си.
Разсъждение за : Доказателство:
- красивите копнежи на лирическия герой.
„ Аз помня чудното видение”
„като внезапно озарение
като пречиста красота.”
„Пробуди се в духа копнение:
и пак при мен ти долетя
като внезапно озарение,
като пречиста красота.”
- авторът използва сравнения за израз на сърдечни емоции и чувства. „като пречиста красота”
-образа на бляна. „ Забравих аз гласа ти нежен,
очите, дивните черти.”
- чувствата на героя , опиянен от бляна. „ Сърцето бие в упоение –
и пак щастлив усещам се аз
и божество и вдъхновение,
и сълзи, и живот, и страст. „
Извод: Дори в заточение, героят не се отказва от свободата на своето съзнание. В действителност обратното е вярно- той не се отказва от своя блян...от своя живот.
Преходно изречение: Така стигаме и до ярко изразения конфликт в творбата – контрастта между мечтите на един страдащ, но силен човек и сивата действителност за света около него.
Микротеза номер 2: Но възвишената душевност почти винаги бива теглена от суровата и безмилостна действителност. В това се изразява и конфликта у лирическия герой, който бива подтискан от мрака на заточението
Разсъждение за: Доказателство:
- тягостното чувство у лирическия герой, породено от тежката му съдба. „ В скръбта на порив безнадежден,
в шума на светски суети”
„ Летяха дни. Светът метежен
разпръсна чистите мечти.”
- конфликта, който бушува у героя. „В скръбта на порив безнадежден”
„звучеше в мен гласът ти нежен,
сънувах милите черти.”
„ Летяха дни. Светът метежен
разпръсна чистите мечти.”
- безмилостната действителност. „ Далеко, в мрачно заточение,
Безшумно влачех дял суров
без божество, без вдъхновение,
без смях, без сълзи, без любов.”
Извод: Страдащ от света около себе си, лирическият герой не се отказва от бушувашия вътре в него образ на любовта, на доброто. Това е нещото, което го крепи и му дава смисъл да поема бичовете на съдбата.
4. Заключение: Поемата „На К...” придава нови тонове на света на романтизма. То остава пример за бушуващите чувства на една личност, която не е готова да приеме действителността, а е готова да се бори за своите идеали. Нека всички се замислим за нашите собствени копнежи и никога да не се отказваме от тях. Нека...
Спешно ми трябва товаhttp://download.pomagalo.com/126/radioaktivnost/
и това
Моля
ObIcHaM nApUk Na TeZi , KoItO m3 mRaZqT[!] JiVeQ nApUk Na TeZi , KoItO gRoB mI kOpAqT[!] ZaBaVlQvAm Se NaPuK nA tEzI , kOiTo IsKaT dA sUm NeShTaStNa[!]
БоЛКа Ли?-СеГа Я ВиДя!МьКа Ли?-СеГа Я РаЗбРа!EлА Ме ВиЖ ПрЕд ТеБ Ст0я с КьРвАВи РьЦе.BиЖ с УсМиВкА ТьПчА ТвОеТо СьРцЕ...МоЛи Се,ПлАчИ,КьРвИ В АдА ВаРвИ,ТаМ иЗгОрИ,оТ УжАС КрЕщИ и НаКрАя Сп0мНи Си За МеН и УмРи ..
Спешно ми трябва това
и това
Моля
Радиоактивността
http://www.teenproblem.net/forum
Радиоактивността предизвиква сериозна тревога у хората. Тя не може да бъде доловена от никакви сетива, ала излагането на нейното въздействие може да предизвика рак, който да се прояви години по-късно, или дефекти в още неродени деца. И въпреки това йонизиращата радиация се използва в служба на човека при производството на електричество, в медицината, научните изследвания, промишлената радиография и др. В настоящата листовка се изясняват йонизиращата радиация, фоновата радиация и рисковете, на които всички ние сме подложени.
http://www.teenproblem.net/forum
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА
РАДИОАКТИВНОСТТА ?
Материята е съставена от химически елементи, а най-малката част от един елемент, която може да съществува самостоятелно, е атомът. Атомите на някои елементи не са стабилни; те са склонни към спонтанно разпадане. Подобни елементи се наричат радиоактивни. Всеки атомен разпад се съпровожда от излъчването на високоенергийни вълни или частици. Това излъчване се нарича йонизираща радиация. Същевременно с излъчването на радиацията атомите променят естеството си и от първоначалния елемент се получава “дъщерен”. Той също може да бъде радиоактивен и да доведе до дъщерен елемент от второ поколение, а процесът да продължи , докато накрая се получи стабилен атом. Този процес е известен като радиоактивно семейство или верига от разпадания. Всеки радиоактивен елемент има своя собствена характерна скорост на разпадане и може да бъде окачествен според периода на полуразпад - времето, за което половината от радиоактивните атоми се разпадат. Периодът на полуразпад варира от части от секундата до хиляди и милиони години. Радиоактивността се измерва по броя на разпаданията за една секунда. Единицата за радиоактивност се нарича бекерел (Bq) и отговаря на едно разпадане за секунда. Общоприетият символ за радиоактивност и йонизираща радиация е оранжевият трилистник.
Основните видове йонизираща радиация са алфа и бета частиците, гама лъчите, рентгеновите лъчи и неутроните. Алфа частиците имат много малка проникваща способност и могат да бъдат спрени от лист хартия. Бета частиците също не притежават добра проникваща способност - обикновен те могат да изминат само няколко милиметра в биологична тъкан. Гама и рентгеновите лъчи и неутроните са силно проникващи и лесно могат да минат през човешкото тяло.
http://www.teenproblem.net/forum
КАКЪВ Е ЕФЕКТЪТ
ОТ ЙОНИЗИРАЩАТА
РАДИАЦИЯ ВЪРХУ МАТЕРИЯТА ?
Обикновената материя има нулев сумарен електрически заряд, т.е. положителните и отрицателните електрически заряди са балансирани. Взаимодействието на йонизиращата радиация с материята променя естествения баланс на положителните и отрицателните заряди. Електрическият дисбаланс (йонзация), предизвикан от йонизиращата радиация, е вреден за една високоорганизирана структура и в човешките тъкани може да предизвика образуване на злокачествен тумор или да създаде възможност за наследствен дефект у бъдещите поколения. Естествено, трябва да се има предвид, че освен радиацията съществуват много други фактори, на които можем да бъдем подложени и които също могат да причинят рак.
http://www.teenproblem.net/forum
КАКВО Е РАДИАЦИОННА ДОЗА ?
Броят йонизации, предизвикани в единица обем материя, се нарича радиационна доза и се измерва с единица, наречена сиверт (Sv), както и с нейното подразделение милисиверт (mSv) - една хилядна от един Sv. Сивертът е модерната единица за доза, която вече напълно е изместила по-старата единица, наречена рем. Един Sv е равен на сто рема.
http://www.teenproblem.net/forum
КАКВИ СА БИОЛОГИЧНИТЕ ЕФЕКТИ
ОТ РАДИАЦИЯТА ?
В човешкото тяло могат да бъдат обособени две основни вида клетки:
а) “полови” клетки, използвани за размножаването на видовете, и
б) “соматични” клетки, от които се изграждат различните органи.
Всички проблеми, породени от вредата, нанесена от радиацията на една соматична клетка, засягат единствено облъчения индивид. Увреждането обаче на една полова клетка може да бъде предадено на бъдещите поколения - то е генетично увреждане.
Рискът излагането на йонизираща радиация да причини някакъв проблем е пропорционален на получената доза. При ниските дози, които повечето от хората въобще някога могат да получат, рискът е наистина много малък. Въпреки това няма основателна причина да се смята, че съществува някакво прагово равнище, под което рискът спада до нула. Изчислено е, че ако един милион души получат по един mSv радиация на цялото тяло, дванадесет ще развият рак с фатален край. Ракът няма да се прояви изцяло, докато не измине известен латентен (скрит) период - от няколко да няколко десетки години. Ще бъдат предизвикани и приблизително шест наследствени дефекта у всички бъдещи поколения на милиони облъчени хора. За да може да се прецени какво означава това, ще отбележим, че в една популация от един милион души средно за една година 2000 умират от рак, индуциран от всички възможни причини (с други думи не само от радиация), и има около двеста раждания с наследствени дефекти, дължащи се на мутации по всевъзможни причини.
Международната комисия за радиационна защита (МКРЗ) дава препоръчителни стойности за максималното допустимо облъчване. Последните препоръки на МКРЗ ограничават годишната доза за граждански лица до 1 mSv над естествения фон. Законодателството в повечето страни се основава на указанията на МКРЗ.
Голяма доза радиация (над 1.5 Sv), получена в разстояние на няколко часа, ще доведе до бързи и тежки последици и вероятно до смърт след няколко дни или седмици. Единствената вероятност българи да получат такива големи дози може да бъде в случай на ядрена война или при масирано изхвърляне на радиоактивни вещества поради катастрофа в някоя близка ядрена централа. Доколкото подобни събития излизат извън обсега на настоящата листовка, тук ние ще разгледаме само тези облъчвания, на които човек може да бъде подложен в нормалния живот.
http://www.teenproblem.net/forum
КОЛКО ЙОНИЗИРАЩА РАДИАЦИЯ
ПОЛУЧАВАМЕ И ОТКЪДЕ ?
Земята, на която живеем, въздухът, който дишаме, и самите ни тела са естествено радиоактивни. До началото на този век не е съществувал никакъв друг източник на йонизираща радиация освен тези естествени форми. През 1895 г. са открити рентгеновите лъчи, които бързо намират приложение в медицината. Оттогава насам произведените от човека източници на йонизираща радиация намират все нови и нови приложения.
http://www.teenproblem.net/forum
ЕСТЕСТВЕНО ФОНОВА РАДИАЦИЯ
Ние сме подложени на естествено фонова радиация от три различни източника:
а) космическа радиация;
б) земна радиация;
в) вътрешна радиация.
Космическа радиация
Земята е непрекъснато бомбандирана от космоса от сложна смес силно проникващи йонизиращи радиации. Атмосферата има известен защитен ефект и затова получаваната доза се увеличава с височината над морското равнище. Всички ние получаваме от космическата радиация годишно средно по около 0.3 mSv, като няма разумен начин да се защитим от нея.
Земна радиация
Още преди пет милиарда години, когато се е формирала Земята, в нейната структура са били включени някои радиоактивни елементи. Поради техния дълъг период на полуразпад (тоест поради много бавната скорост на разпадане) тези елементи, както и дъщерните им елементи все още са включени в земната кора и излъчват алфа, бета и гама радиация.
Дозата, която получаваме от земната гама радиация от тези източници, се изменя в зависимост от местната геология. Вулканичните скали, например гранитът, са с по-голяма концентрация на радиоактивни елементи от утаечните скали, например варовикът. Средната годишна доза от този източник е около 0.32 mSv.
Вътрешна радиация
Нашите тела поемат радиоактивни елементи от околната среда, като могат да ги задържат дълго време. Растенията и други организми поглъщат различни радиоактивни елементи и ги включват в структурата си. Впоследствие ние ядем растенията или животните, които са ги изяли, и по този начин радиацията влиза в телата ни. Изчислено е, че годишно получаваме средно по 0.34 mSv от различните източници.
Друг източник на вътрешна радиация е газът радон. Той е радиоактивен дъщерен елемент от урановата верига от разпадания. Като газ той може да бъде отделен в атмосферата от скалата или почвата, където се образува непрекъснато. Когато радонът се вдишва и се разпадне в белия дроб, дъщерните частици могат да се отложат там и няколко години да продължат да го облъчват. Поради затруднената вентилация концентратът на радона в жилищата може да бъде 10 - 20 по-голяма от концентрацията във въздуха отвън. Радонът може да проникне в къщата чрез дифузия от почвата под нея или от самите материали, от които е изградено жилището. На някои места концентрацията на радона е по-голяма, отколкото на други, например при къщите, построени от гранит.Натрупването на радон в дома може да се намали, като се вземат мерки за подобряване на вентилацията, например като се отварят прозорците, щом времето разрешава. Средната годишна доза, която човек получава от радона, е приблизително 1 mSv.
Общата годишна доза, която всеки от нас получава от всички, изброени по-горе естествени фонови източници е приблизително два mSv.
Приблизителните последици от тази доза за здравето на хората могат лесно да се пресметнат, като се използва цитираната по-горе оценка за риска.
http://www.teenproblem.net/forum
ИЗКУСТВЕНА РАДИАЦИЯ
Съществуват още редица начини да бъдем облъчени с йонизираща радиация, най-разпространеният от които е чрез употребата чрез йонизиращата радиация в медицината. Другите източници на лъчение са отпадъците от ядрената индустрия, радиоактивните отлагания от ядрените опити и радиацията от най-разнообразните източници, използвани в модерното общество.
Йонизиращата радиация в медицината
В съвременната медицина йонизиращата радиация заема важно място. Най-често тя се използва при диагностиране с рентгенови лъчи. Едва ли има много възрастни хора в България, които да не са били подлагани поне няколко пъти на рентгенова диагностика. Освен това рентгеновите и гама лъчите се използват терапевтично за разрушаване на ракови клетки, различни радиоактивни смес се предписват за вътрешно приемане или за заснемането на вътрешни органи, или по терапевтични съображения.
Употребата на йонизираща радиация в медицината носи същите рискове както навсякъде другаде, обаче нещата винаги се балансират така, че ползата за пациента да надвишава значително поетия риск. Дозите, които се получават при повечето варианти на рентгенова диагностика, са много ниски, например при преглед на гръдния кош пациентът може да получи доза, не по-висока от 0.1 mSv. Рискът за здравето от подобен преглед е по-малък, отколкото е рискът от изпушването на една цигара на ден.
Облъчване от ядрената индустрия
По официални данни радиоактивният фон около ядрената електроцентрала в Козлодуй не се различава чувствително от средния за страната. Някои разтворими форми на радиоактивните елементи, най-вече на цезия и стронция, се натрупват в рибата, но според изследванията на чуждестранни учени максималната доза, която може да бъде получена от човек при редовна консумация на големи количества риба е 0.25 mSv, тоест не повече от 2.5% от естествената фонова доза (2mSv).
Радиоактивни отлагания
Експлозивната мощ на ядрените оръжия се дължи на неконтролирания радиоактивен разпад на плутония и урана. В резултат многобройни радиоактивни дъщерни продукти се изхвърлят високо в атмосферата и се разнасят около планетата. Тези радиоактивни елементи постепенно падат обратно (отлагат се ) на земята, като процесът продължава много години. През петдесетте и шестдесетте години в атмосферата бяха направени много ядрени опити. През 1963 г. беше подписан Договорът за забрана на ядрените опити в атмосферата и повечето от последвалите опити бяха направени под земята. Върхът на радиоактивните отлагания беше през 1963 г. и оттогава равнището на отлаганията спада. Сега то е по-малко от десет процента от върховото. Всички ние получаваме приблизително 0.01 mSv от този източник.
Други източници
Съвременното общество използва радиоактивни вещества за най-разнообразни цели, а тук могат да бъдат посочени само няколко примера. В много научни изследвания се използват малки количества радиоактивни вещества. Когато с тях се работи по правилата, те не представляват опасност нито за непосредствените изпълнители, нито за обществото като цяло. През последните години значително нарасна безпокойството, породено от възможността видеомониторите да излъчват йонизираща радиация и съответно да представляват опасност за здравето. Проведените в много страни изследвания на тези устройства показаха, че излъчваната йонизираща радиация е незначителна. Разбира се, поради други причини мониторите могат да представляват проблем. При неправилно регулиране първите цветни телевизори, излъчваха малки количества рентгенови лъчи, но при телевизорите, произведени след 1970 г., това е почти изключено.
Доколкото космическата радиация се увеличава с височината над морското равнище, пътуването със самолет води да повишено излагане на въздействието на радиацията. Например един полет от София до Лагос и обратно ще означава доза от 0.05 mSv. Повечето хора толкова малко пътуват със самолет, че получените дози са пренебрежимо малки. Ежеседмичните пътувания до Лагос и обратно вече могат да дадат годишна доза, която е приблизително равна на дозата от останалите естествени източници.
http://www.teenproblem.net/forum
КАКВО ОЗНАЧАВА
“ГОДИШНА КОЛЕКТИВНА ДОЗА” ?
Сумирането на количествата радиация, която получаваме от гореспоменатите различни източници, може да се използва за изчисляване на годишната колективна доза, т.е. средното облъчване, получено от всеки човек от всеки възможен източник, умножено по общия брой на облъчените хора. Това дава възможност да се изчисли какъв е делът на всеки отделен източник в облъчването на цялото население. Ето точните изчисления, направени в Обединеното кралство: естествена фонова радиация - 77-8%, медицинска радиация - 20.9%, радиоактивни отлагания - 0.4%, облъчване в процеса на работа - 0.45%, радиоактивни отпадъци от ядрената промишленост - 0.11%, други източници - 0.34%. Стойностите за България се отличават до известна степен от горните, но разликите не са големи.
Същност на радиоактивносттаСпешно ми трябва това
и това
Моля
Радоиактивност се нарича способността на някои ядра спонтанно да се превръщат в други ядра, което се съпровожда с изпускане на микрочастици. Лъченията, изпускани от атомните ядра при техните радиоактивни превръщания се наричат ядрени или радиоактивни лъчения. Трите вида ядрени лъчения се означават с първите букви от гръцката азбука: ?, ? и ?. Алфа-лъчите представляват двукратно йонозирани хелиеви атоми, т.е. хелиеви ядра. Те притежават голяма йонизираща способност – в 1см. въздух създават десетки хиляди двойки йони. Затова имат малка прониквателна способност, могат да се погълнат от един лист хартия. Бета-лъчите са поток от електрони, които се движат със скорост, близка на скоростта на светлината. Тъй като масата им е няколко хиляди пъти по-малка от тази на алфа-частиците, отклонението им в магнитното поле е по-голямо. Йонизационната способност на бета-лъчите е по-малка, а прониквателната им по-голяма. Гама-лъчите представляват поток от фотони, които по физическата си същност приличат на рентгеновите лъчи, но притежават още по-голяма енергия. Те имат гляма прониквателна способност като могат да преминат през няколко сантиментров метален лист.
Разпространение на радиоактивните вещества по хранителните вериги
В почвата поведението на радиоактивните вещества зависи от тяхната разтворимост. Неразтворимите остават в почвата. Разтворимите - йод131, цезий137, стронций90 - могат да преминат в подземните води или да се всмучат от растенията. В глинестите и черноземните почви цезият и стронцият по-трудно преминават в растенията, отколкото в песъчливите. Замърсяването на почвите с йод131 няма голямо значение тъй като бързо се разпада. Във водоемите радиоактивните вещества бързо се утаяват на дъното. Във водата остават малки количества, кои то обикновено не надвишават пределно допустимите норми. Дъното играе роля на ре зервоар за изотопи. От водните организми най-силно поглъща радиоактивни вещества планктонът. Чрез него се заразяват рибите, а от тях - и човекът.
Растенията поглъщат радионуклиди с корените или с листата си. В тях най-много се натрупва цезий137. От домашните растения най-големи количества радионуклиди са открити в картофите, а от диворастящите - в гъбите Прибавянето на фосфорно-калиеви соли в почвата подтиска всмукването на цезий137 Всмукването на стронций90 се подтиска от прибавянето на калций. Замърсяването на растенията с йод131 е кратковременно - периодът на полуразпад е средно пет денонощия.
Животните се заразяват с тревата по пасища, с въздуха и по други начини, напр. с почвата, когато изскубват тревата заедно с корените. Стронций90 се натрупва главно в костите и се изхвърля с урината и изпражненията. Йод131 се отделя с млякото. Даването на 2 г стабилен йод за денонощие намалява два пъти йод 131 в млякото. Цезий 137 се разпределя в целия организм, но най-голямо значение има натрупването му в мускулите.
Предпазване на хранителните продукти от заразяване
Предпазването на хранителните продукти от отлагане и полепване на радиоактивни частици се осъществява с механична защита - съхраняване в закрити помещения /мазета, килери/ и в затворени съдове. Готвенето и храненето се извършват на закрито. Ако е имало продукти на открито по време на радиоактивно отлагане, горният им слой се отстранява. Брашно в чували, например, се намокря така, че водата да попие няколко сантиметра в брашното. След като изсъхне, получената кора се отстранява и изхвърля. Трябва да се внимава да не се внесе в жилището радиоактивен прах. При влизане обувките трябва да се избърсват върху влажна изтривалка, връхните дрехи - да се събличат. Помещенията не бива да се проветряват дълго време и при вятър. За да не се допусне проникване на радиоактивни вещества в растенията и животните, се извършват редица мероприятия в селското стопанство. Чрез дълбока оран отла ганията се прехвърлят в долните слоеве на почвата. Внасят се естествени и изкус твени торове и гасена вар. Върху най-силно замърсените почви се засяват технически култури, а върху средно замърсените - фуражни. Трябва да се има предвид, че черноземните и глинестите почви задържат по-силно радиоактивните вещества и по-трудно ги отдават на растенията. Затова тези почви ги предпочитат за засяване на житни и други култури. Животните не бива да пасат на открито. Прозорците и вратите на помещенията се уплътняват. Почистването става след овлажняване. Изхранването се извършва с фуражи, съхранявани на закрито - предимно концентрирани и груби.
Ако се наложи хранене със замразени фуражи, то горният им слой се отстранява. Предпочитат се смески от замърсени и незамър сени фуражи, така че дневната дажба да не съдържа и да не надвишава определно допустимите норми радиоактивни вещества. Осигуряват се по-големи количества минерални съставки, особено калций - калиев фосфат, клиноптилолит, глина. Телетата, яретата и агнетата трябва да се хранят с млекозаместители.
Обеззаразяване на хранителни продукти
Обеззаразяването на хранителни продукти цели извличането на радиоактивни вещества от тях. При повърхностно замърсяване това се постига с измиване и обелване, а при проникване на радионуклиди в продуктите - чрез изкисване и чрез варене. Обезвреждането на кратко живеещия изотоп йод 131 се извършва чрез преработка на млякото в трайни продукти - сирене, кашкавал. Консумацията им е позволена след около два месеца, когато радиойодът се разпада почти напълно. През това време се използува сухо мляко, произведено преди радиоактивното замърсяване.Приема се по една таблетка калиев йодин /по 0,125 г/ дневно, а за деца до две години - по 0,04 г дневно в продължение на една седмица.
Повърхностно замърсени плодове и зелен чуци се измиват обилно с вода и се обелват, което намалява замърсяването наполовина. Вътрешно замърсените се киснат продължително време /около един час/ във вода с прибавяне на 0,1%-ов разтвор на \"Веро\" и 1%-ов разтвор на солна киселина а след това се измиват обилно с вода. Намаляване на радиоактивността се постига и чрез продължително варене в солена вода, след което булъонът се изхвърля. Избягва се употре*ата на зеле, магданоз и други зеленчуци, чийто листа поради формата си задържат повече радиоактивни вещества. Преработването в консерви и туршии също намалява замърсяването.
Говеждото месо е по-слабо заразено от свинското и от овчето. Месото на животни отглеждани в планините, е по-силно замър сено от месото на животни, отглеждани в равнините, месото на дивите животни е по-замърсено от месото на домашните животни. Самото месо е замърсено с цезий137, а костите - със стронций-90. Преди обработката месото се обезкостява. След това се нарязва на късове и се вари в солена вода, при което се отделя до половината от радиоактивния цезий. Булъонът се изхвърля.
Продължителното изкисване в 25%-ов солен разтвор и последващо сваряване намаляват с около 90% съдържащия се цезий. Овчето месо се кисне в 10%-ов разтвор на оцет едно денонощие или се вари два часа в оцетен разтвор. Птичето месо се бланшира в 10%-ов оцетен разтвор. При преработка в местни изделия месото се кисне продължително време /24 часа/ в солен разтвор /8 г готварска сол на литър вода/. Млякото може значително да се очисти от цезий 137 и стронций 90 като се смеси с клиноптилолит /минерал, който се добавя към храната на добитъка/ или като се прекара през колонка, запълнена с препарата. Рибата натрупва в себе си цезий137 и стронций 90 изключително силно, особено хищните риби. След прекратяване на замърсяването цезият бързо се извежда от нея и рибата може да се използува за храна. Стронцият се извежда бавно, но той се натрупва главно в люспите и костите, и поради това е опасен само при преработка на рибата в костно брашно.
Предпазване на водата от радиоактивно замърсяване
В застоялите водоеми радиоактивните отлагания се утаяват за няколко дена, а реките се очистват още по-бързо. Временно увеличаване на радиоактивността може да настъпи след дъжд от води, отмили от почва радиоактивни вещества. В градове с централно водоснабдяване, разполагащи с пречиствателни станции, водата е най-чиста, тъй като филтрите задържат радиоактивните частици. Употре*ата на вода от посочените източници е практически безопасна, като е желателно в първите няколко дни да се пие бутилирана минерална вода или вода, съхранявана в закрити съдове.
Сравнително по-лесно се замърсяват кладенците. За да се избегне това кладенецът се обгражда с еднометрова стена, затваря се с капаци и отгоре се поставя покрив. В кръг около два метра около кладенеца се настила глина с дебелина 20 см. Върху нея се поставя циментов пласт с лек наклон навън. В кръг около кладенеца се изкопава канавка за разлетите води. Водата може да бъде обеззаразена с коагуланти или с йонообменни смоли.
СЪЩНОСТ И СИСТЕМА НА ПРАВОТО
Тема 1
Правото представя нормативен регулатор на обществените отношения,чиято мисия е да гарантира едкзистенциален минимум от знание за обществените ценности.Сред тези ценности са:закрила на човешките права и свободи,пазарен модел,модела на правова държава,правомерното осъществяване на граждански и търговси оборот.
Пр.представлява цивилизационен феномен без аналог . Логично носи отпечатака на епохата.Пр. е динамична категария и това е свързано с необходимоста,то постоянно да се адаптира към социалните потребности,но от друга страна твърде честите изменения и достъп на нормативна уредба водят до хаос и затрудняват правоприлагането.
Правото също представлява система,т.е скрепена,сплотена от вътрешни правила и зависимости.Самата система на правото всъщност изразява неговата структура,т.е.показва,демон стрира как точно са организирани отделните нравни отрасли.От тази гледна точка системата на българското право включва 2 основни групи правни отрасли;това е частното и публичното право на България.Най-важното ограничение между частното и публичното право е извършено от румския юрист Улпиан.Той твърди ,че различията между частно и публично право е тази,че частното право защитава частните интереси,а публичното право се занимава с публични и държавни интереси.
Частното право на България вкючва група правни отрасли сред който гражданското право на България,Търговско,Вещно право.За тях е характерно,че субектите са равнопоставени и никоя от страните в сделките не е в надмощно положение.
Публичното право на България включва конституционно , даначно, наказателно,административ о,финансово право.В публичното отделните субектите не са равнопоставени,защото едната страна по правното отношение доминира спрямо другата.Единия субект определя правилата на играта,другия ги спазва.Липсва договаряне между субектите.
Правната теория борави с още едно понятие правна система. Правната система се използва като понятие,за да се открият и опазят сходствата и различията между законодателството в съвременния святк.
Първата правна систима се нарича континентална вклучва законодателствата във всички европеиски държави без Великобритания и Ирландия.За тази правна систима е характерно,че източника на право е преди всичко законът,а не съдебният прецедент.Тази правна система се базира на 2 стълба:
-Правната традиция на римската империя.Рим създава принципите на правото.
-Постижения на немското законодателство.
Втората правна система е англо-американската.Правна система включва законодателствата на държави като Великобритания, Ирландия,Сащ,Канада плюс още 51 държави от третия свят бивши колонии на британската империя.Източниците на правото в тази система са законите плюс съдебният председент.
Третата система е скандинавската правна система.
Четвартата правна система включва законодателството на държави силно повлияни от религиозните фактори.
ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ИЗТОЧНИЦИТЕ НА ПРАВОТО
Тема 2
Понятието източник на правото се използва в различен контекст,както често под него се разбират обществените отношения които са повод лицата,субектите да влизат в правни отношения помежду си.В друг случей под източник на правото се разбера човшката съвест-Кант.Съвременната правна концепция за източник е твърде различна по няколко съображения:
-Тя не борави с абстрактни теории;
-Съвременната концепция държи на конкретиката,счита за източник на правото само тези норми и правила регламентирани в нормативен акт/forum poli-съд на съвеста/.Т.е.действащо право.
Отделно правото се нарича ,,позитивно”;,,действащо право”; ,,закони в сила”.Следователно понятието за съвременна концепция за източник на правото го интерпретира във формално юридически аспект,т.е. миродавно е самодействащо законодателство.
Източниците на правото представляваткомпоненти или елементи на една цялостна система,а за да се осигури нейната цялост и да не се разпадне е необходимо между отделните източници да съществуват,стриктно спазвани йерархични връзки.Ето защо всички съвременни законодателства въвеждат определена йерархия и йерархична подредба на отделните категорий източници на правото.
Конкретно за България е регламентирана от Конституцията. На базата на нейните текстове източниците се подреждат в пирамида според своята значимост.Всички източници в България законно притежават атрибута-качество , нормативност, задължителност.
Конституцията е върховен закон.От 1991г. е приета в България,но тя е нереалистична,издига човешките права.
ПЗНА-под законови нормативни актове.Включват правилници,наредби,инструк ций и постановления на Министерския съвет и на отделните министри.А също и наредбите на общинските съветници.
Закони и кодекси-що се касае до тях те всъщност са на един и същ юридически ранг,т.е.ползват се с една и съща задължителност ,една и съща юридическа сила.Разликата между закони и кодекси е тази,че кодекса е много по обобщен и често обемен в сравнение със закона.Стремежа на всеки кодекс е да интерполира/вкара/ цялата материя между две корици и да се избегне липсата на синхрон между отделните нормативни актове.
Кодифицира-всеки кодекс е кодификация на съответната материя.В България действат следните кодекси:
-Семеен кодекс;
-Наказателен процесуален кодекс;
-Гражданско процесуален кодекс;
-На международно частно право;
- Кодекс на труда;
Традицията да бъдат приемани и изработвани кодекси датира от началото на 19в.и първия в света кодекс е приет през 1804г.-Наполеоновият кодекс,Франция-Френски граждански кодекс.Оказва се изключително успешен,дори Италия и Белгия взаимстват френския опит и се ориентират към приемане на собствени кодекси и тн.
България все още не притежава граждански кодекс.
Указа е особен вид нормативен акт.издават се от президентската институция,т.е. са административни актове.Не въвеждат нови правила.
Международни договори-според чл.5ал.4 на българската конституция:,,Международни е договори които са подписани от Република България;които са обнародвани в държавен весник и са влезли в сила;стават част от българското законодателство и се прилагат с предимство пред всички нормативни които им противоречат”.Международн ия договор е с предимство пред българската конституция и закони.
ПРАВНИ НОРМИ.ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА.СТРУКТУРА И ДЕЙСТВИЯ
Тема 3
Дифиниция на правна норма-представлява общо обстрактно формулирано правило за поведение което е адресирано спрямо неограничен кръг субекти физически и юридически лица и неговото спазване е гарантирано със държавна принуда.според българската конституция чл.6ал.1:
,,Всички граждани са равни пред закона”,а това е фундаментален принцип които идва от епохата на френската революция и по точно от ,,Декларацията за правата на човека и гражданини”-1789г.
В основата на всички европейски конституций-чл.6ал.2:
,,Не се допускат привилегий,дискриминация спрямо български граждани на основание на някой от следните принципи:
-Расови,етнически,религиозн и,полова принадлежност , политическа принадлежност и имуществен ценз.
Конституционния съд на България се е произнесъл през 1996г.,че привилеги и дискриминация са недопустими несамо на базата на посочените в конституцията критерии,но и на всякякви други.Правните норми имат действие за вбъдеще,освен ако закона е допуснал обратно действие.Структурата на правните норми има три елемента: хипотеза/хипотезис/,диспозиция,санкция.
-Хипотеза-пусковия механизъм.Предпоставке за прилагане на нормите;
-Диспозиция-включва самото правило на поведение;
-Санкция-неблагоприятни последици за субекта при неспазване на диспозицията.четири вида отговорност: наказателна,административ о наказателна,дисциплинарна отговорност,гражданска-имуществени щети.
ПРАВО
ПРАВО – ПРАВНА РЕАЛНОСТ – СИСТЕМА НА ПРАВОТО
Дефиниции за право:
Правото е начин на съгласуване и защита на човешката свобода, доколкото тя е външно реализираща се свобода.
* * *
Система от общозадължими социални норми, институционен и нормативен регулатор на обществените отношения, гарантиран със силата на държавата и израз на нейната воля. Правото пази целостността и реда на обществото в съгласие с нормите на реда и справедливостта.
* * *
Съвкупност от предписания за поведение, подчинено на общия интерес. Този общ интерес сеизразява от държавата – създадена от хората, за да организира, хармонизира и облекчава техния живот, като определя ощовалидни правила на поведание (правни норми, систематизирани в закони) и ръководи тяхното прилагане, както и санкционира тяхното неизпълнение...
За да може обществото да съществува и да се развива, то трябва да се подчинява на законите и да ги спазва, да има трайно и ясно установени правила и ефективни механизми за принуда към спазването им.
В същото време и правото трябва да бъде обществено, т. е. да се подчинява на обществената воля и ценности, което се постига чрез обществен контрол над правото – всяко общество по всяко време може да променя правилата си за поведение, щом прецени, че това е полезно за общите му интереси и цели.
Фрази за правото:
“Правото е изкуство за справедливото и доброто” (IUS EST ARS BONI ET AEQUE)
(Целз)
“Правото е принудително изискване за реализацията на минимално добро”
(Владимир Соловьов)
бележка: за него често се казва - “правото е минимум морал”
“Правовият ред е йерархия от норми, всред които основна е Конституцията.”
(Ханс Келзен в “Чистата теория за правото)
Термини за право
От санскритското yu = “задължителност”, “подчинение”;
Идва индогерманското yus = ”чистота”, “свещенност”, “божественост”;
Към римското – на латински език: ius = право, съдилище, мястото, където заседава съдът, осъждащ за iniuria = нарушаване на човешките интереси, или за nefas = засягане на божествата;
Iustitia = справедливост, правосъдие.
На английски се използва right, на френски droit, на немски recht = “право”, “правило”, “правилно”, “направо”.
Всички те произлизат от латинската дума direktorum, означаващо “онова, което е съобразено с правилото”.
Правото е “симетрия на свободата”.
Под “право” се разбира основно четири неща:
действащия правен порядък, наличното законодателство - обективно право;
възможността на лицето да прояви своята свобода - субективно право;
наука за правния порядък и правните възможности на лицето – юриспруденция;
изучаването на тези три неща в образованието -( напр.: уча право).
История на правото
1. Митология
В елинския свят и до днес символ на правосъдието е Темида - богинята, която събира боговете на Олим и ръководи дискусията им, а като довереница на Зевс тя предава неговите указания – themistas, с които всички трябва да се съобразяват – това са по-скоро изискванията на обичайното право, на онези установени форми на поведение и взаимоотношения, които наричаме традиция; (Илиада).
В “Одисея” се използва терминът: dikazein = правораздаване (от богинята Дике).
Хезиод говори за Дике (справедливостта) – дъщера на Темида и Зевс, която пренася реда от Олимп сред хората и остава да живее сред тях, разнасяйки правосъдие от полис в полис (“Дела и дни”). Нейните функции са да “хвърля светлина”, да открива скритото и лъжците, да преследва и наказва. Нейни помощници са сестрите и Ирена (мирът) и Евномия (порядъчността), а останалите сподвижнички са: Немезеида (отмъщението), Тихе (случайността, жребият). Противнички са им: Ерида (раздорът), Биа (насилието), Хюбрис (безмерността, прекомерността). С тях Дике постоянно води борба.
Не бива да се противопоставят или разделят Темида и Дике като представителки на обичайно и създадено право, тъй като по-скоро става дума за различни функции при подреждането на човешкия свят споде принципите на божествените повели. Ето защо, Улрих Виламовиц – Мьолендорф казва, че Темида е “правото на властта”, докато Дике е “властта на правото”.
2. Античност
Античните философи се опитват да дата рационален отговор на въпроса за същността на света и законите, които го управляват (вкл. живота на обществото). В началото обаче остава непоклатима вярата, че човешките общности са части от един цялостен организам, наричан “космос” (порядък, ред), и включващ боговете, природата и всичко живо.Това обединение е пронизано от универсални принципи, внасящи в света подреденост, хармония и законо-мерност. Те се стремят да открият принципите на космоса, да живеят в съзвучие с тях и да приведат света на хората в порядък, да превърнат и полиса в космос.
Анаксимандър – говори за заложен във всичко универсален космичен закон:
2. Християнство
2. 1. Ранно християнство
В отличие на античното многобожие християнството проповядва идеята за единния Бог.
Още Старият завет свидетелства за божествената същност в единствено число. Бог не просто е подредил света, но го е сътворил от нищото по собствена воля. Ето защо, отношенията на човека с неговото Висше творение придобиват формата на повели, т. е. израз на волята Му (скрижалите със заповедите на Мойсей са отграничение на правилното от неправилното поведение). Това определя и факта, че християнството не може да разглежда справедливостта като изградена върху някакви независими, идеални или природни принципи. Тя е решение на Бога. При християнството това е израз на някаква любов – оттук и увереността, че Бог не е тиранин, а милостив баща и справедлив съдник.
За разлика от античните (езически) разбирания за злото като отдалеченостот извора на съществуващото, за църковните отци на християнството злото е наказания или изопаченост на заложената цел.
Все пак за Плотин – съвременник на установяващата се нова религия – подобно на цялата античност злото е естествен елемент на действителността, проява на дезорганизираността, недостиг и “липса” в начина на съществуване. На фона на битийната целокупност обаче, злото се схваща само като “частичен” елемент и преходен момент, подчиняващ се на общата закономерност на благото.
“Също както художникът, рисуващ някакво животно, няма да нарисува всичките му части като учите му, така и Световният план не е направил всички същества като богове, а само някои, други като демони – същества от втори порядък, а следващите като хора и животни... така и градовете, които имат добри закони, не познават равенството на всички граждани...
... Злото, допринася някаква полза за цялото, като се превръща в образец за справедливостта... то кара хората да са с изострено внимание, събужда духа и разума им, които да ги противопоставят на хода на злото; с това им дава да разберат, що за добро е добродетелта...
...Ако не би имало зло, тогава не би имало и добро, а също и цел на стремленията, никакво изискване за добро, никакво отбягване на злото и мислене, което да се насочва към двете...” (Плотин - “Енеида”)
Подобно е разбирането и на други раннохристиански мислители.
“Някои от християнските мислители остават верни на идеята, че злото се дължи на някакъв недостиг в доброто или е “отсъствие на добро.” (Ориген)
“По този начин злото е противоположно на понятието за добродетел, но не като нещо по себе си, а като нещо, което маже да се мисликато отсъствие ня дабра...лошотията се състои в ограбеност на добро – като сянка, появила се с изчесване на светлината.”
(Григорий Нисийски – “Голямо огласително слово”)
“Как така изобщо има зло,след като съществува проведение? Доколкото злото действително е зло, то нито има екзистенция (съществуване), нито има място сред съществуващите неща. Нищо на света не лежи извън полето на провидението или да се изключва от него и че злото не е нищосъществуващо, а само недостатъчност на доброто, и също, че на света не съществува нещо, което да е напълно ограбено от добро, тогава това ще рече, че Божественото провидение въздейства в целия Космос навсякъде без изключение и че всичко му е подчинено – и ако при това с помощта на неизчерпаемото добро нещо, което да помогне на злосторниците или на някои други по пътя на доброто, заради своята лична полза или за ползата на всички.”
(Псевдо Дионисий Ареопагит – “За Божествените имена”)
Свети Августин
СИСТЕМА НА ПРАВОТО
Системата на правото е система от норми с общ източник. Мрежата на правото се състои от множество сегменти, покриващи формите на съвместен живот на хората. Обикновено в основата им стои основен закон – Конституцията.
Първо – правото е: естествено и позитивно.
Естествено е правото, което намираме в нашата човешка форма.
Естествени права – основните права, които всички хора без намеса от страна на държавата: живот, свобода, собственост, щастие, бунт срещу насилието.
Така ни е даден живота и свободата, т. е. правото на избор, както и собствеността, за да живеем. Без тези неща просто нас ни няма.
Животът е “дар Божи” и не може да бъде отнеман. Според Юстиниан то принадлежи на всичко живо.
Свободата също е естествено право, но разбиранията са различни и правото за различните народи се произнася различно относно свободата. В най-неутралния смисъл, като свободно живеене и придвижване, свободата е призната от почти всички правни системи, но от нея се изключват робите, които имат единствено минималната свобода – да живеят като нормални човешки същества. Ако си роб, някой трябва да се грижи за теб, както се грижи за животните и стоката си. В този смисъл човек спада към собствеността...
Собствеността – третото от естествените права. Човек трябва да има собственост, а да не е собственост, за да е това право всеобщо за хората. Робството не може да се съгласува с идеята за естествените права на човека, т. е. на всеки човек.
Позитивно е онова право, което хората създават в името на естествените си права (или тяхното ограничаване). То има изкуствен характер и представлява система от норми и действия на властта.
ОБИЧАЙНО ПРАВО
Съвкупност от неписаните норми, които се превръщат в правни норми, в резултат на продължително във времето действие.
Нормите на обичайното право са основани на традицията и имат авторитет.
* * *
Неписано (или писано) правило за поведение, валидно в общоността, което идва от миналото. Основен регулатор преди държавното право. Обичаят изразява споделена воля в общността за поддържане на обществения живот и защита срещу престъпления: инцеста, поругаване, насилие, бунт срещу божествата, предателство, кражба. Някои обичаи се превръщат в закони (забраната за убийство), а други се отхвърлят като незаконни (вендетата). (СГ)
Въпреки това, напр. в Албания правилата за кръвното отмъщение са записани в специална книга.
Писаното право произтима от конкретен законодател.
ПОЛИТИКА
Коренът на думата е гръцка – polis – град, държава.
Политиката е сфера на социалната дейност, в която се създава, разпределя и упражнява властта. Дейност по упражняване на държавната власт. Съдържа идеята за рационалност, легитимност и справедливост, иначе се изражда в хаос или насилие.
Доколкото нещо се опира до власт, то е политически въпрос. Когато властта е тотално държавна, всичко става държавна политика. Политиката намалява с намаляване на властта и изчезва в безвластието.
ВЛАСТ
Отношение между хората, групи, общности, институции, държави.
Асиметрично междучовешко отношение на доминиране, превъзходство в сила на една воля над друга.
Властта означава влияние, авторитет, принуда, насилие.
Когато властта не произтича от закон, а от сила, тя може да е е нелегитимна.
Легитимната власт е властта на мнозинството, която формулира законите и ги прилага.
Властта е спонтанна и изисква култивиране в закон, иначе се проявява в насилие и общността се разпада.
ЗАКОН
Форма, в която правото съществува в цивилизования свят.
Норма, издадена от върховната държавна власт.
Законът крепи обществото от разпадане.
Законът се създава, за да уреди някава материя – правно отношение. Той не може да противоречи на основния закон (конституцията) и на останалите закони.
Законите са абстрактни и безлични, за да се прилагат към произволно множество индивидуални действия. (СГ)
* * *
Основна правна норма, създаденаот парламента.
Законът е по-висша норма от наредбата, правилниците и всички останали норми, създадени от други институции. (ИК)
Законност
Съобразеност със зъконите, обичаите и съдебната практика.
Познаване на закона в държавата и в обществото.
Прилагане на закона вцялата му сила. (СГ)
ОБИЧАЙНО ПРАВО
Съвкупност от неписаните норми, които се превръщат в правни норми, в резултат на продължително във времето действие.
Нормите на обичайното право са основани на традицията и имат авторитет.
* * *
Неписано (или писано)правило за поведение, валидно в общоността, което идва от миналото. Основен регулатор преди държавното право. Обичаят изразява споделена воля в общността за поддържане на обществения живот и защита срещу престъпления: инцеста, поругаване, насилие, бунт срещу божествата, предателство, кражба. Някои обичаи се превръщат в закони (забраната за убийство), а други се отхвърлят като незаконни (вендетата). (СГ)
НОРМА
ЧОВЕШКИ ПРАВА
Естествени права – основните права, които всички хора без намеса от страна на държавата: живот, свобода, собственост, щастие, бунт срещу насилието.
ГРАЖДАНИН
ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО
(на английски – Civil Society)
Терминът е въведен през 19 век.
Гражданското общество е обществото, доколкото е независимо от държаватав своите функции, но според другата то се реализира чрез държавата и закона.
Гражданското общество е общество на свободни граждани, мрежа от сдружения и може да противостои на държавната власт, когато държавата работи срещу човешките права.
* * *
Гражданското общество обхваща всичко, което е не-държава – индивидът и неговите общности.
Гражданското общество не може да се раздели на индивидуална сфера и общностностна сфера.
Гражданско общество Държава
Индивид Парламент
Семейство Президент
Граждански сдружения Правителство
Търговски дружества Съдебна власт
Местна администрация
СОБСТВЕНОСТ
Изключително право на ползване, владение и разпореждане с имуществена вещ – движима и недвижима (вещно право) или интелектуален продукт (авторско право). Първа и изначална собственост на човека е неговото тяло. Човек експанзира и се стреми да доминира над нещата в света и така правото на собственост се разширява върху цялата планета.
ДОГОВОР
Съгласуването на воли е източник на всяко право.
Договорът е съгласие между физически и юридически лица относно права и задължения на страните на договора.
Общественият договор, според Жан – Жак Русо е начин, по който е възникнала самата държава.
ДЪРЖАВА
Държавата е политическа организация на обществото, “политическо тяло”, или система от властни институции (Келзен). Държавата се отличава от другите човешки обединения с целта си създаде ред и сигурност.
Поначало хората могат да регулират живота си и без държава, ако има зряло съзнание за право и дълг и ако спазват правилата на гражданското обединение, но това се случва единствено в религиозните общности и то непълно. Винаги може да се появи нарушение на правилото, което застрашава общността.
КОНСТИТУЦИЯ
От конституирам – основен закон в Рим и в модерната държава. На нея се основават всички други закони. Израз за висш обществен договор, изразяващ обществено съгласие. Тя се приема от името на народа и е плод на обществен дебат.
* * *
Конституция (от лат. constitutio = устройства, наредба) – основен закон, първи нормативен акт, издаден от върховен орган на държавната власт.
Конституциите в модерния свят изрично провъзгласяват естествените права на човека и така да ги гарантират със силата на възможно най-върховната власт.
Конституцията е върховен закон. На нея са подчинени всички останали закони и не могат да и противоречат. Тя урежда държавното устройство и правата на гражданите. В нея са определени структурата и функциите на държавните институции: парламент, (монарх), правителство, прокуратура, съд.
Американският политически философ Джон Роулз конструира в стил на кантовия “катгегорически императив” принципите на съвременната държава. Конституцията според него въплъщава два основни принципа: на свободата и справедливостта. Това са основните човешки права, включително свободата на съвестта, придвижването и пр., и равенство на възможностите (“Теория на справедливостта”). По-късно в “Политически либерализъм” той се обябява за неутрална държава – арбитър между интересите на групи и културни общности.
* * *
Конституция – основен закон на държавата. Този закон символизира обсега на съгласието на един народ да живее заедно, тъй като по принцип конституциите се приемат от целия народ или от неговите избрани представители, които вярно отразяват духа на времето и характера на своя народ.
Конституцията е основен закон, защото:
тя очертава рамката на “обществения договор”, т. е. на съгласието на хората да имат своя държава;
тя определя формата на държавата и държавното управление;
на нея не могат да противоречат останалите закони в държавата.
С други думи можем да кажем, че каквато е Конституцията ноа една държава, такава е самата държава. Има, разбира се, и изключения – напр. Англия няма писана конституция в този вид, в който я имаме напр. ние в България. В Англия има правила, които са установени и непроменени от векове. Тези правила казват какво точно може и какво не може да прави кралят, какво може и какво не министър-председателят, какво може и какво не може гражданинът и полицаят на улицата...
Смисълът на всяка Конституция е да установи правила за правата на гражданина и задълженията на хората в обществото, и то да бъдат такива, че да бъдат ясни за всички. Тъй като правилата, които Конституцията установява, са вилдни за всички, то тези правила лесно могат да се изразят в закони и нормативни актове за правата и задълженията на гражданите в държавата.
Поставянето на всички в еднакво отношение към правила, норми и закони се нарича върховенство на закона. Конституцията е белег за върховенство на закона и власт на закона в обществото. Тя регламентира най-значимите обществени отношения, които подлежат на трайна уредба.
Там, където няма Конституция и върховенство на закона, там няма справедливост и правораздаване, няма ред и законност. Там има беззаконие, безредие и своеволие (насилие) над човека.
Основното предназначение на Конституцията е да защитава правата на гражданите като предотврати произволното упражняване на държавната власт. Затова Конституциите са опора на свободата и могат да се разглеждат като обществен договор между договор между хората да пазят заедно своите права и своята свобода от произвола на тези, които искат насилие и създаване на специални закони да се облагодетелстват.
Конституцията е основа на политическата справедливост и съгласието на хората да градят общо бъдеще като граждани на една държава.
Борбите за Конституция и конституционен ред в миналото отразяват два много съществени аспекта от развитието на възгледите на мовека за себе си:
човек е разумно и нравствено същество, което има изцяло “грижата за себе си” и определя само целите на своя живот;
човек е свободен и се чувства свободен тогава и само тогава, когато е принуден да се подчинява на закона, а не на волята на друг човек.
Ето с какво свързва тези два аспекта Имануел Кант (1724-1804 г.) “Идеята за едно отговарящо на естествените права на хората управление – а именно, че подчиняващите се на закона същевременно трябва да са (като обединени) законодателстващи – лежи в основата на всички форми на държавата.”
Идеите за създаване на конституцията за пръв път са развити от Шарл Монтескьо в “За духа на законите”. Стремейки се да ограничи всевластието на монарсите, Монтескьо стига до извода за създаване на един основен държавен закон, с който, за постигане на крайната си цел – защита и гаранции на личностните и граждански права на всеки член на обществото, трябва да се формулира принципите на нова структура и технология на държавно управление. На основата на пространен и задълбочен анализ на съвремените нему държави и общества и на натрупания исторически опит на човечеството, той доказва, че схващаната до този момент като единна и неделима държавна власт се състои от три обособени дейности – законодателна, изпълнителна и съдебна. За да се гарантират гражданските и личностните свободи, той достига до идеята специализираните на тези по същество три власти да бъдат функционално отделени една от друга така, че никоя от тях да не може да доминира над друга. Така идеята за разпределението на властите се превръща в основополагащ конституционен принцип.
Конституционализмът възниква през 18 век с идеята, че за да се развива добре, обществото се нуждае от един централен акт, който прогласява учредяването и формата на държавата и да декларира и установява основните принципи, на които това общество се подчинява.
Конституцията е учредителен акт на учредителната власт – акт на създаване на модерна и цивилизована държава. Разбира се, държави е имало и преди първите конституции от края на 18 век, но тяхното истинско и пълно изграждане става именно с приемането на конституциите, които са най-висш принцип за цивилизованост.
Далечният предвестник на съвременните конституции е Magna charta libertarum (Великата харта на свободите) от 1215 г. В Англия. Първата съвременна конституция е тази на щата Вирджиния от 1776 г., но доколкото Виджиния е спорно, че е самостоятелна държава, за първа конституция се приема тази, която е провъзгласена през 1787 г. От Филаделфийския конгрес за Фесерална конституция на току-що създадените Североамерикански шати.
В Европа първа конституция е френската от 1791 г. , предшествана от знаменитата Декларация за правата на гражданина от 1789 г., която е най-великото достижение на Великата френска революция. Тази декларация става преамбюл на френската конституция и е в сила и до днес.
КОНСТИТУЦИИТЕ В БЪЛГАРИЯ
Първата българска конституция е приета във Велико Търново на 16 април 1879 година. В нея България е определена като ”българско княжество е монархия наследствена и конституционна, с народно правителство... Законодателната власт принадлежи на княза и на народното представителство. Изпълнителната власт принадлежи Князю; всите органи на тая власт действат от негово име и под негов върховен надзор...” (из Търновската конституция(
Втората ни конституция е приета от Великото народно събрание (1946-1949 г.) Тя е приета окончателно на 4 декември 1947 г. Известна е като Димитровската конституция и определя България като “народна република с представително управление...”
По повод създаването на третата конституция Петото народно събрание избиране 78-членна комисия на 15 март 1968 г. за изработването на проект за нова конституция под председателството на Тодор Живков. Проектът е обсъден и одобрен на специален пленум на Централния комитет на Българската комунистическа партия през март 1971 г. и се предлага да се представи на всенародно обсъждане. (според официалните сведения са проведени 30 000 събрания с участието на повече от 3 млн. граждани, които са направили над 14 000 предложения за допълнения и подобряване на текстовете на проекта). След като е направена нова редакция, в която са взети предвид направените предложения, новият конституционен текст е обсъден и одобрен от Петото народно събрание на 7 и 8 май 1971 г. и взема решение за насрочване на референдум чрез който трябва да бъде приета конституцията. Референдумът е насрочен на 16 май 1971 г., в който вземат участие 99,70 % от всички гласоподаватели, от които 99,66 % одобряват конституцията, която е известна още като Живковистката конституция. В нея България се определя като “ социалистическа държава на трудещите се... ръководна сила в обществото и държавата е Българската комунистическа партия...”
Сега действащата конституция е четвъртата българска конституция. Тя е приета от Седмото Велико народно събрание, на 13 юли 1991 г. и влиза в сила на 18 юли 1991 г.
Основните начала на съвременната Конституция са изложени в нейния преамбюл, който гласи следното:
“Ние, народните представители от Седмото Велико народно събрание, в стремежа си да изразим волята на българския народ,
като обявяваме верността си към общочовешките ценности: свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост;
като издигаме във върховен принцип правата на личността, нейното достойнство и сигурност;
като съзнаваме неотменимия си дълг да пазим националното и държавно единство на България;
прогласяваме своята решимост да създадем демократична, правова и социална държава...”
и по-конкретно в нейната първа глава, която буквално се нарича “Основни начала”, където в член 1 се казва: “България е република с парламентарно управление... Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция...Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.”
И още: Република България е:
единна държава с местно самоуправление ..., (чията) териториална цялост... е неприкосновена (член 2);
с официален език ... български (член 3);
правова държава...(и)... се управлява според Конституцията и законите...,(с които)... гарантира достойнствата и правата на личността..., гарантира свободнно развитие на човека и на гражданското общество (член 4);
(В нея) Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат..., (нейните) разпоредби имат непосредствено действие... (член 5);
В Република България:
всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права... всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. (член 6);
държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия (член 7);
държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна (член;
въоръжените сили гарантират суверенитета...защитават нейната териториална цялост (член 9);
( член 10 - 11- 12 ) определят политическия живот в страната:
изборите се произвеждат на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване; политическият живот се оснавава на принципа на политическия плурализъм;
сдруженията на гражданите служат за задоволяване и защита на техните интереси...
/не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и на пратии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавна власт – чл. 11, ал. 4/;
вероизповеданията са свободни (член 13);
семейството, майчинството и децата са под закрила на държавата и обществото (член 14);
осигурява опазването и възпроизводството на околната среда (член 15);
трудът се гарантира и защитава от закона (член 16);
правото на собственост и на наследяване се гарантира ... от закона / частната собственост е неприкосновена / - (член 17);
подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално значение, природните и археологическите резервати...са изключителна държавна собственост (член 1
икономиката ... се основава на свободна стопанска инициатива...всички граждани и юридически лица имат еднакви правни условия за стопанска дейност...(член 19);
държавата създава условия за балансира развитие на отделните райони на страната... (член 20);
земята е основно национално богатство...обработваемата земя се използва само за земеделски цели...(член 21);
държавата създава условия за свободно развитие на науката, образованието и изкуствата и ги подпомага (член 23);
основните цели на външната политика...са националната сигурност и независимостта на страната, благоденствието и основните права и свободи на българските граждани, както и съдействието за установяване на справедлив международен ред. (член 24).
Бележка: член 22 е изменен – става въпрос за правото на чужденци за собственост...
Следващите глави на Конституцията са: основни права и задължения на гражданите – глава 2; Народно събрание – глава 3; президент на републиката – глава 4; министерски съвет – глава 5; съдебна власт – глава 6; местно самоуправление и местна администрация – глава 7; Конституционен съд – глава 8; изменение и допълнение на конституцията. Приемане на нова конституция – глава 9; герб, печат, знаме, химн, столица – глава 10 и накрая – преходни и заключителни разпоредби. – част от тях ще се представят в рамките на другите теми.
42. ПАРЛАМЕНТ
44. ПРАВИТЕЛСТВО
45. СЪД
46. ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ
ДЕМОКРАЦИЯ
Народовластие – от гр. demos = народ и kratos = власт. Съвременната демокрация е многопартийна политическа система, в която се зачитат човешките права, властите са разделени и се провеждат свободни и всеобщи избори. Властите се контролират взаимно, а избирателите решават на кого да даде следващия мандат.
ТОТАЛИТАРИЗЪМ
Режим, който обхваща цялостния живот на обществото (фр. totalite – всеобхватност). Една партия управлява обществото, нява деление на властите и правата не се зачитат, господства една идеология и някаква съдбоносна цел – комунизъм, велик Райх...
ПРЕХОД ОТ КОМУНИСТИЧЕСКИЯ ТОТАЛИТАРИЗЪМ КЪМ ДЕМОКРАЦИЯ – процес на демонтиране на тоталитарната система и възстановяване на естествените права и институциите на демократичната държавност: многопартийна система, свободни избори и конституция на свободата.
Политическият преход се осъществява като възстановяване на институциите на разделените власти: многопартиен парламент, правителство на мнозинството и независима съдебна власт.
Правният преход е по-бавен и се състои във възстановяването на правовата държава и общество.
Решаващо за прехода е развиването на свободен пазар.
АВТОРИТАРИЗЪМ
СУВЕРЕНИТЕТ
Върховен контрол на държавата върху нейните вътрешни дела при спазване на ограниченията на международно право. Такива са законите за човешките права и норми, забраняващи сила.
Никоя държава или международна организация няма право да се намесва в неща, които попадат във вътрешната юрисдикция на друга държава.
Оксфордски речник по право
ВОЙНА И МИР
Война – насилствен начин за решаване на вътрешни и международни проблеми. Силата решава чия воля ще се наложи. Съществува международно законодателство за войната и мира. То включва отношението към пленниците, към завладените територии, към мирното население.
Войните се обявяват, водят и завършват с мирни преговори.
Мир – отсъствие на война. Мирът е силно защитен от съвременното международно право, но войната едвали може да изчезне от историята.
Няма любов...има само временни интереси[!][!][!]
I. МИСИЯ
Ние сме комплекс “ Летен театър “, функциониращ от 2002 година. Състои се от хотелска част по – точно пет ( 5 ) броя стаи, два ( 2 ) снек бара, коктейл бар и барбекю на лятна тераса и паркинг. Комплексът разполага и с Летен театър, който всъщност още не е разработен.
Нашата цел е не само да предоставяме основните услуги в хотелиерството, а да разработим и предлагаме услуги по – привлекателни и атрактивни, от тези на нашите преки конкуренти, за да бъдем конкурентно способни на пазара. Идеята като цяло е да разработим такъв продукт, който да е примамлив, за привличането на потенциални, а за по – напред във времето, лоялни клиенти. Една от основните ни цели е да предоставяме и реализираме за гостите си уют и комфорт, в съчетание с качествено обслужване и различни видове забавления по време на престоя им.
II. ОПИСАНИЕ НА БИЗНЕСА
Комплекс “ Летен театър “ е собственост на “ Международен колеж “ ООД от 2002 година. Местоположението му е на много стратегическа позиция, разположен на булевард “ Трети Март “, срещу РДВР град Добрич и в непосредствена близост до Централния площад на града, и в пределите на Градския парк.
“ Летен театър “ е двузвезден 2** комплекс, в момента целогодишно действа обособеният център към комплекса, за професионално обучение, който предлага подготовка по шеснадесет ( 16 ) професии, в това число и по всички професии в сферата на търизма. Комплексът представлява площ от шест хиляди сто и осемдесет ( 6180 м
http://download.pomagalo.com/2943/to...tefan+bolcman/
http://download.http://www.teenproblem.net/school/29...tefan+bolcman/
Задача: ТОПЛИННО ИЗЛЪЧВАНЕ. ЗАКОН НА СТЕФАН-БОЛЦМАН
ПРОТОКОЛ № 13
ТЕОРЕТИЧНИ БЕЛЕЖКИ:
Електромагнитно излъчване, което е за сметка на вътрешната енергия на телата, се нарича топлинно излъчване. Всички тела, които се намират при температура над абсолютната нула, са източници на топлинно излъчване.
Характерно за топлинното излъчване е, че неговият спектър е непрекъснат.
За количественото характеризиране на способността на телата да излъчват и поглъщат топлинна енергия се въвеждат величините:
1. диференциална излъчвателна способност (еλ,Т)
2. интегрална излъчвателна способност (ЕТ)
3. диференциална поглъщателна способност (аλ,Т)
4. интегрална поглъщателна способност (АТ)
Излъчвaтелната и поглъщателната способност на телата зависи от температурата, химичният състав, състоянието на повърхността и т.н. Тяло, за което диференциална поглъщателна способност е равна на 1 за всички дължини на вълните, се нарича абсолютно черно тяло.
Опитно са установени следните закони за топлинното излъчване: закон на Кирхоф, закон на Вини и закон на Стефан-Болцман. Последният се отнася за интегралната излъчвателна способност на абсолютно черно тяло и гласи: интегралната излъчвателна способност на абсолютно черно тяло е пропорционална на четвъртата степен на температурата.
ЕТ=σ.Т4
където σ=5,67.10-8 (m2.K4) и се нарича константа на Стефан-Болцман.
За реални тела коефициентът σ и степенният показател имат различни стойности от тези на абсолютно черното тяло, така, че законът на Стефан-Болцман има вида:
ЕТ=B.Тn
ОПИТНИ ДАННИ
n I [A] U [V] R [Ω] S T [K] lns lnT
1 2 1.18 0.59 762 495.7392 6.635947 6.20605 5.425383
2 2.1 1.36 0.647 982 535.2839 6.889591 6.282797 3.304936
3 2.15 1.41 0.656 1095 541.4905 6.99851 6.294326 4.107175
4 2.2 1.43 0.65 1180 537.3539 7.07327 6.286657 5.425383
5 2.25 1.46 0.648 1257 535.974 7.136483 6.284086 6.414202
6 2.3 1.52 0.66 1335 544.2458 7.196687 6.299401 6.432511
7 2.35 1.55 0.659 1605 543.5572 7.380879 6.298135 8.089632
8 2.4 1.64 0.683 1463 560.0504 7.288244 6.328027 5.347727
9 2.45 1.71 0.697 1517 569.6389 7.32449 6.345003 4.955242
10 2.5 1.83 0.732 1576 593.5066 7.362645 6.386048 4.037254
http://download.pomagalo.com/40950/i...upa+aluminiii/ може ли някой да го смъкне?
Quiero tus manos tocando mi cuerpo
Y mi secreto sera una traicion
Tomame otra voz,
quiero sentirte muy pegadito
Yo te abrazare,
que sea mi piel la que te confiese quien soy
Besame otra vez,
quiero sentirte muy pegadito al cuerpo ..
Правила за публикуване
2001 - 2024 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2024 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
