ПОМАГАЛО!!!!!

[sladurkata92]

Takam.. trqbva mi referat ot pomagalo na tema "Balkansko Prosveshtenie"
Blagodarq predvaritelno!

[PsihoPatka]

може ли да ми дадете тези 2 теми:
http://download.pomagalo.com/173635/...biznesa/?po=10
http://download.pomagalo.com/139219/...lgariya/?po=38
мерси предварително!

[TEARS]

може ли да ми дадете тези 2 теми:
http://download.http://www.teenprobl...biznesa/?po=10
http://download.http://www.teenprobl...lgariya/?po=38
мерси предварително!

НЯКОИ АСПЕКТИ ОТ УПРАВЛЕНИЕТО НА МАЛКИТЕ И
СРЕДНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ В АГРОБИЗНЕСА

Зорница Димова Стоянова - докторант към катедра “Агробизнес “, УНСС

РЕЗЮМЕ
В малките предприятия осъществяването на управленските функции зависи едновременно от размера и характеристиките на предприятието и от индивидуалните личностни особености на неговия собственик.
Целта на разработката е да изясни същността и особеностите на управлението на малкия бизнес и да оцени основните характеристики и проблеми на малките предприятия в аграрния сектор.

Summery
In the small enterprises the realization of the management is depend on the size and the characteristics of the enterprise and on the personal speciality of owner.
The purpose of the paper is to explain the special feature of the management of small and medium enterprises and to appraise the fundamental characteristics and problems of the small business in the agricultural economy.
Key words :small and medium enterprises, management, small enterprises in the agricultural economy

За развитието на обществото ни както в икономически, така и в социален аспект трябва да се осъзнае движещата сила на малките и средни предприятия. Дребният бизнес е едно алтернативно решение за решаването на проблемите със заетостта, подпомагане регионалното развитие и диверсифициране на икономиката.
Целта на разработката е да изясни същността и особеностите на управлението на малкия бизнес и да оцени основните характеристики и проблеми на малките предприятия в аграрния сектор.

Същност и граници на малкия бизнес
Проблемът за същността на малкото предприятие е сложен и дискусионен.Причините за това са разнородният им характер и специфичните характеристики на съответния отрасъл, в който те се намират.
Класика в определянето на малките и средни предприятия са разработките на Комитета Болтън. Той разработва две дефиниции на понятието: икономическа и статистическа. Според икономическата дефиниция малки и средни са тези фирми , които притежават относително малък пазарен дял, ръководят се от своите собственици лично и са самостоятелни юридически . Това определение се споделя и от други автори (12 ), някои от които добавят и локалния характер на пазарите. Статистическата дефиниция обхваща отговора на три въпроса: 1. за размера на сектора на малкия бизнес; 2. За промените, които настъпват в процеса с течение на времето; 3. за сравнението на дадена фирма с такива от други страни. Тук се използват различни класификационни критерии в зависимост от това, в кой отрасъл се намира фирмата.
Разбирането на Комитета Болтън за МСП е сред най- критикуваните позиции. Дейвид Стори смята, че има абсолютно несъответствие между икономическата дефиниция и статистическата класификация. Според него се използват прекалено много класификационни критерии, различните граници на оборота и т.н. Въпреки това тази първа концепция е намерила своето място сред изследванията за МСП и е послужила като основа за редица други становища.
Според учените Епълбаум и Хиндс малко предприятие е такова, в което работят до 500 души .Във връзка с качествените показатели тези автори включват и условието фирмата да бъде самостоятелна стопанска единица и да бъде управлявана самостоятелно. За тях : “ … малките фирми се характеризират със значителен лимит на финансовите ресурси, с липсата на достатъчно квалифициран персонал и с краткосрочни перспективи, продиктувани от едно обкръжение на непрекъсната конкуренция …
… малките обикновено имат своя собствена ориентация, и тя е израз на ориентацията на собствениците в голяма степен …“
Автори, като Робинсън, Пиърс, Вожикис и Мескон сочат, че малки фирми са тези, които имат годишни приходи от продажбите до 3 млн. долара и броят на заетите в тези фирми е не повече от 50 души. Според тези автори показателите варират в различните промишлени отрасли .
За определяне на границите на “ малки и средни предприятия “, Европейската комисия обединява три показателя : брой заети, оборот и балансова сума на активите (Таблица 1). На практика чрез първите два се характеризират количествено основните производствени фактори, а оборота оценява тяхното пазарно присъствие.
Таблица 1 .Класификация на Европейската комисия
Показатели Средни предприятия Малки предприятия Микро предприятия
Брой заети до 250 До 50 10
Оборот (млн.екю ) до 40 До 7
Бал. Сума на активите (млн. екю) до 27 До5

Разгледаните позиции дават основание за извода, че заедно с голямото значение, което се отдава на ролята на управляващия-собственик и на ограничения пазарен дял, същностното ударение се поставя върху независимостта на малките предприятия. В този смисъл може да се приеме, че дефинициите, които разкриват същността на малкото предприятие, имат сходен характер.
В същото време статистическите дефиниции, независимо от количествените параметри, които използват показват значително по-големи различия.
Опит за определяне на малко предприятие в България се приема през 1982 г. решението на Министерския съвет № 12 от 03.03.1982 г. за приемане на “ Специфични правила за изграждането, внедряването в практиката и експлоатацията на малки и средни мощности за производство на стоки за населението “ и Наредба на Министерски съвет № 11 от 25.04.1984 г. за организиране дейността и определяне на инвестиционни средства и валутни кредити по изграждането на МСП в годините 1984 и 1985.(9) Съгласно тези два документа малки предприятия са тези , които използват съвременна и гъвкава технология и оборудване, задоволяват широк кръг от потребности, уползотворяват максимално отпадъчните продукти, автоматизират единично и дребносерийно производство. Количествените параметри, на които трябва да отговарят са броят на заетите да е до 50 души за малките и до 200 души за средните. Положителна оценка заслужава използването на качествени и количествени характеристики при определяне на функциите и предназначенията на МСП.
Съгласно Постановление № 108 на МС от 07.06.1991 за малки предприятия се приемат както предприятия и клонове на еднолични търговци и търговски дружества на физически лица, както и като кооперации, които произвеждат стоки и промишлени услуги и отговарят едновременно на следните условия:
-да имат персонал до 30 души;
-да разполагат с капитал до 30 млн. лв.
По оценка на някои автори (К. Тодоров) в момента все още няма еднозначна и изчерпателна класификация и общоприета дефиниция, разкриваща понятието МСП.
През 1999 г. е приет Закона за насърчаване на малките и средните предприятия, според който :
- микропредприятия са тези, които имат средносписъчна численост на персонала до 10 души
- за малките предприятия персоналът е до 50 души, годишният оборот до 1 млн. лева или стойност дълготрайните материални активи до 800 хил. лева и да са независими.
- За средните предприятия средносписъчната численост на персонала е до 100 души, годишният оборот е до 3 млн. лева или стойност на ДМА до 2,4 млн. лв. да са независими .
Следователно, българската статистическа дефиниция до голяма степен
се доближава до прилаганата в ЕС, като се опитва да отрази специфичната ситуация у нас. Общото е в използваните критерии, а различното е в количествените им параметри.
Изследванията на малките и средните предприятия в аграрния сектор
са относително ограничени по брой и обхват. Някои от авторите им (4) с основание подчертават, че прилагането на критериите за класификация към малките предприятия в земеделието среща затруднения. Поради големите различия между количеството произведени фактори по специализации се препоръчва някои от критериите да бъдат конкретизирани по специализирани стопанства и се препоръчва ползването на показателите на системата за фермерска информация на Евростат.

Особености на управлението на малките предприятия
Независимо къде и по какъв начин се осъществяват управленските функ
ции, те са неразделна част от процеса на функциониране на всяко предприятие В зависимост от отрасъла, в който функционира стопанството от неговата организационна форма и размер зависи и специфичното управление на предприятието. Управленските функции в МСП също се извършват специфично и зависят както от характеристиките на самото малко предприятие, така и от индивидуалните особености, характер и опит на собственика .
Планиране, организация, ръководство и контрол се осъществяват във всяко предприятие, но тяхното съчетание е различно за всяка една стопанска единица. В големите предприятия се прилага разделение на управленския труд по функции и се увеличава значението на ръководството на персонала и контрола, докато в малките предприятия управленските функции се съчетават и прилагат от техните собственици.
Планирането, както в малкото предприятие, така и в големите стопанства дава една предварителна представа за бъдещите действия на предприятието. То се занимава с анализирането на икономическата ситуация и прогнозирането на измененията на цените и пазарите в различните периоди. На този етап се определят целите на предприятието и на тази основа се създават стратегии за постигането им. Характерно за планирането на малките предприятия е, че то разкрива най-вече виждането на собственика за бъдещото развитие на предприятието. Ако за големите предприятия решенията се взимат от професионален екип от мениджъри, то в малките предприятия решенията се взимат от собственика лично и те са израз на неговия опит, компетентност, образование и т.н.
Икономическата самостоятелност и независимост на малките предприятия ги прави по-гъвкави и адаптивни към бързопроменящата се среда, поради факта, че за разлика от стратегиите в големите предприятия, които се формират от управленски екип, то в малкото предприятие процесът на формиране на стратегиите е опростен. От друга страна в малкото предприятие, стратегията често е интуитивно определена, поради това че информацията, която притежават МСП е непълна, за да се направи цялостен анализ и оценка при определяне на стратегията. Конкретно за земеделието информационната ограниченост се обуславя от :
- Липса на финансови средства за осигуряване на необходимата аналитична информация;
- Фрагментарностт на отрасъла и трудностите, които създава извънредно големия брой дребни производители;
- Териториална разсредоточеност на производството;
- Слаборазвита инфраструктура в селските райони;
- Непознаване на източници на информация от страна на управляващия.
Спецификата при осъществяване на втората управленска функция – организация е свързана с организационното преструктуриране на предприятието, със съчетанието на производствените фактори и разделението на труда. Важно значение за производствения процес има ресурсната ограниченост, която за малките предприятия в земеделието се изразява в ограниченост по отношение на земята, персонала, финансовите средства и т.н. Тази ограниченост на трудови ресурси в някои случаи обуславя сливането в малкото предприятие на управленския с изпълнителския труд в едно лице – на собственика.
Характерна за малките предприятия е опростената организационна структура. Обикновено тя включва малко на брой нива и звена, което улеснява координацията и ускорява протичането на процедурите по вземане на управленски решения. Поради несложната си управленска структура малките предприятия са много гъвкави в период на криза, тъй като ако разполага с добре квалифициран персонал управленските и производствено-техническите функции могат да се съчетаят и осъществят от едни и същи лица и по този начин чрез съвместяване на функции и професии да се поддържа по-ниско ниво на разходите за заплати и да се намалят цените на продукцията.От друга страна, ако задълженията и отговорностите на служителите не са регламентирани и се преплитат, намаляват ефективността на организационната структура.
В МСП се формират микроколективи, в които се съчетават формалната и неформалната организация. Личностните характеристики са от изключително значение при определяне на мястото на всеки индивид в организацията.
Съществената роля на неформалната организация в МСП е причина информацията да се разпространява много бързо. Комуникационните канали са къси и директни. Това може да намали нейната степен на достоверност, тъй като се разпространява по недефинирани информационни канали.
Ръководството също има свои специфични особености при управлението на малкото предприятие. За всяка една стопанска единица, тази функция зависи от стила на лидерство, който се предопределя от индивидуалните характеристики на собственика. Както в големите, така и в малките предприятия има собственици с авторитарен и такива с либерален стил на лидерство.При определяне поведението на авторитарния собственик основна черта е управлението чрез дисциплина.Той разпределя задълженията и осъществява контрол върху цялата дейност на организацията. За демократичния собственик мнението на всеки индивид в организацията има значение при вземане на управленски решения. Той мотивира служителите си чрез делигиране на права и отговорности и координира усилията на цялата организация. Добрият лидер всъщност не принадлежи към крайностите. Собственикът на малък бизнес трябва да мотивира служителите си така, че да изпълняват възможно най-добре своите задачи. Той трябва да делегира права и отговорности, да мотивира служителите си, да дава възможност за развитие на индивидите, да осигурява творческа атмосфера и добър микроклимат в организацията.
Най-често в МСП преобладава линейната управленска структура, тъй като тя най-добре отговаря на специфичните им характеристики и съчетава единоначалието с къса командна линия.При нарастване на малкото предприятие и усложняване на структурата му обикновено се налагат промени в уравлението му. Необходимо е линейната структура да премине в някакъв друг тип- линейно-щабна или функционална.
Четвъртата управленска функция – контрол се изразява от една страна в самоанализ и самооценка на собственика и от друга страна в контролиране на дейността на по-неопитните служители от страна на собственика. За разлика от големите предприятия, които могат да си позволят въвеждане на системи за контрол, то малката фирма няма достатъчно ресурси за въвеждане на такива системи, които не повишават производителността, а само подобряват качеството. Липсват необходимите финансови средства и подходящ квалифициран персонал за внедряване на системи за контрол. Може да се направи извода, че в малките предприятия собственикът е този, който установява доколко са постигнати желаните стандарти и какви промени следва да се направят.
В таблица 2 са представени някои основни различия при осъществяване на управленските функции в малките и големите предприятия.
Таблица 2 .Различия при осъществяването на управленските функции в малките и големите предприятия
Управленски
функции Малки предприятия Големи предприятия
Планиране Целите и стратегиите се определят лично от собственика Целите и стратегиите се определят от професионален екип от мениджъри
Интуитивно определена стартегия Стратегия,определена на базата на достатъчно количество аналитична информация
Преобладава оперативно планиране Преобладава дългосрочно планиране
Организация Ресурсна ограниченост Достатъчно количество ресурси
Сливане на управленски с изпълнителски труд
Опростена организационна структура Разделение на функциите

Сложна организационна структура
Преплитане на задължения и отговорности Ясно разграничение на задълженията и отговорностите
Относително по-голямо значение на формалната организация По-голямо значение на формалната организация

Бързото разпространение на информация По-бавно разпространение на информацията
Недефинирани информационни канали Дефинирани информационни канали
Ръководство Стилът на лидерство се определя от индивидуалните характеристики на собственика Стилът на ръководство се определя от екип от мениджъри
Висока мотивация По-ниска мотивация
Контрол Самоконтрол, самоанализ Контрол от по-висшестоящи
Контрол от собственика Въвеждане на системи за контрол

Следователно може да се обобщи, че в малките предприятия начина на осъществяването на управленските функции зависи едновременно от размера и характеристиките на предприятието и от индивидуалните личностни особености на неговия собственик.

Различия в осъществяване на управлението от собственика на малък бизнес и наемния мениджър
Различните особености на управлението на малките и големите предприятия е насочило изследователите към анализ на поведението на мениджъра- собственик и професионалния мениджър.
Според някои автори (13) различията между тях са в мотивационната и емоционалната им ориентация. Докато при мениджъра –собственик е налице вътрешна потребност към постоянно създаване на нещо ново, изграждане на предприятие или организация, то за професионалния мениджър основна цел е собственото му укрепване и оцеляване на дадена позиция и на тази основа придобиване на мотивация за растеж. На второ място с основание се подчертава, че собственикът на малкото предприятие се стреми да създаде свой собствен имидж и по този начин да осигури доброто име на предприятието си, докато за наемния мениджър имиджът на компанията се поставя над всичко останало, дори над собствения имидж. На тази база логично се очертава следващото различие, при което за наемния мениджър развитието на компанията е поставено над всичко. Това се предопределя от факта, че за наемния мениджър поради високото си ниво на професионалност, развитието на организацията, за която работи ( независимо коя е тя)е най-важно. В този аспект, собственикът на малко предприятие се грижи преди всичко за личните си привилегии, за задоволяване на потребността си от автономен растеж. Следователно има основание за извода, че мениджърът собственик е ориентиран по-скоро локално, единствено и само към собствената си компания, докато професионалният мениджър е насочен глобално. Той е предан на всяка компанията, за която работи, поради факта, че е верен на професията си за управление.
Една от характеристиките на малките предприятия е, че те са самостоятелни стопански единици, независими са и се управляват от собствениците си лично.Този факт предопределя и по-голямата склонността на собственика към поемане на управленски, финансов и социален риск, но той трябва да бъде добре обмислен и претеглен, тъй като рискът се поема от предприемача изцяло. Положението при професионалния мениджър е по-различно: той трудно поема риска и се нуждае от разрешението и подкрепата на по-висшестоящи от него.
Различия между двата типа мениджъри се откриват и при разбирането им за определянето на целите и стратегиите на организацията. Ако собственикът мениджър е добре квалифициран и професионално подготвен, той е много чувствителен към промените и е готов за бързи решения в условията на неопределеност и слаба информационна осигуреност. Той действа интуитивно, като се стреми да види цялостната картина на средата, в която се намира, да анализира състоянието и на тази основа да очертае насоки и тенденции за развитието на предприятието си. Основна негова задача и цел е да поддържа дългосрочната ефективност на фирмата. Противоположно на това професионалният мениджър е насочен към осъществяване на краткосрочните цели на организацията. Той на базата на достатъчно количество аналитична информация се стреми да очертае и най-малката подробност на настоящата икономическа ситуация.
При управлението на предприятието в по-голяма или по-малка степен се намесва и вътрешната лична ориентация на индивида. Обикновено мениджърът-собственик разглежда хората като индивиди с техните личностни характеристики и позицията на всеки служител в организацията се определя от индивидуалните му качества, опит и темперамент, докато професионалния мениджър възприема индивидите като членове на групи – служители, клиенти и т.н.Сливането на собственика и мениджъра предопределя и личната ориентация на предприемача към проблемите, които съществуват в организацията. Той е емоционално свързан с развитието на предприятието си. За разлика от него професионалният мениджър е безпристрастен към проблемите, които не го засягат, не е свързан емоционално с компанията, търпелив е по отношение на временните неуспехи и т.н.Той е само един от участниците в управленския процес, не се намесва в дейности, които не го засягат.
Различията във вътрешноперсоналната ориентация се предопределят от различните позиции, които заемат двата типа мениджъри. Мениджърът собственик притежава сигурна позиция в организацията породена от това, че той притрежава предприятието. От друга страна в определени случаи той самостоятелно взима управленски решения поради невъзможността да обсъди с някого проблемите си. По този начин той изцяло поема стопанския риск, като обикновено собственикът е отговорен не само с капитал, но и с цялото си имущество.Въпреки, че той има поддръжката на членовете на семейството си в някои случаи работи с голямо напрежение и отговорност, поради факта че има задължения към членовете на семейството да осигури семейния доход. В този аспект е по-благоприятно положението на професионалния мениджър, за който поетият риск се разпределя между няколко лица и благосъстоянието на семейството му не зависи изцяло от добрите резултати на компанията. В същото време позицията му в организацията е несигурна, той постоянно трябва да доказва способностите си и личните си качества и е под контрола на по-висшестоящи от него.
На основата на сравнението на мотивационната и емоционалната ориентация на мениджъра –собственик и професионалния мениджър може да се обобщи, че развиващият собствен бизнес притежава по-силна персонална мотивация към растеж и развитие на предприятието.

Проблеми на развитието и управлението на МСП
В годините на преход към пазарна икономика се наблюдава развитие на МСП. Нараства, както техният брой, така и тяхното значение за икономиката ни. Ако в края на 1989 година те са били 13 хил.броя, то през 2000 година малките предприятия надхвърлят 209 хил.
В структурата на фирмите в отрасъл селско, горско стопанство, лов и риболов преобладават микрофирмите ( 69,48 % ) и малките фирми ( 24,03 %). Относителният дял на средните фирми е само 4,12 %, а на тези с брой на заетите от 101 – 250 и на големите, съответно 1,82 % и 0,55 %. Процентът на малките фирми от този отрасъл сравнен с този от другите е най-висок.
Тези данни включват само регистрираните по Търговския закон и Закона за кооперациите икономически субекти. Преобладаващият брой производители в земеделието – фамилните стопанства (регистрирани или нерегистрирани като земеделски производители) не се отчитат от НСИ, независимо че носят всички същностни характеристики на микропредприятия. Последното силно деформира оценката за броя на малките предприятия в земеделието и структурата им по размер.
Независимо от това, че все повече нараства значението на МСП за икономиката ни, не се прилага единна държавна политика за решаването на проблемите на дребния бизнес. Липсата на необходими ресурси, ниската информационна осигуреност, високите лихвени проценти и данъчни ставки, бюрокрацията са сред основните проблеми, стоящи пред малките предприятия.
Заедно с общите проблеми, дължащи се главно на бизнес средата за разкриването на проблемите на управлението на малкия бизнес в аграрния сектор се използва информация за 20 малки предприятия със зърнена специализация. Данните от таблица 3, 4 и 5 показват, че всички са в групата на малките предприятия, в т.ч. 40 % микропредприятия. По юридически статут 10 % са СД, 5 % ЕТ, 25 % ООД и останалите 60 % са земеделски кооперации.

Таблица 3. Средни стойности на характеристиките на изследваните стопанства
Видове предприя-тия по органи-зационен статут брой обр.земя
декар брой заети ДМА
хил.лв. всичко
приходи
хил. лв. приходи
на декар
лв. брутен
доход
хил.лв.
Земед.кооперация 12 8281 22 169 419 35 193
ООД 5 3028 12 177 210 78 -64
СД 2 2161 15 444 277 110 107
ЕТ 1 1582 3 35 76 48 66


Таблица 4 .Минимални граници на организационните и икономическите характеристики на изследваните стопанства
Видове предприя-тия по органи-зационен статут брой обр.земя
декар брой заети ДМА
хил.лв. всичко
приходи
хил. лв. приходи
на декар
лв. брутен
доход
хил.лв.
Земед.кооперация 12 1900 6 32 17 7 - 90
ООД 5 100 4 5 6 22 - 352
СД 2 1322 12 108 84 64 3
ЕТ 1 1582 3 35 76 48 66






Таблица 5. Максимални граници на организационните и икономическите характеристики на изследваните стопанства
Видове предприя-тия по органи-зационен статут брой обр.земя
декар брой заети ДМА
хил.лв. всичко
приходи
хил. лв. приходи
на декар
лв. брутен
доход
хил.лв.
Земед.кооперация 12 20576 49 705 1163 66 437
ООД 5 8840 16 335 494 190 27
СД 2 3000 19 780 470 156 209
ЕТ 1 1582 3 35 76 48 66


Данните от таблиците показват, че броят на заетите варира в границите от 3 до 49 души, стойността на ДМА варира от 5 хил.лв. до 444 хил. лв., а годишните приходи не надвишават 419 хил. лв. ( границата маркирана в закона е 800 хил. лв.). Това ни дава основание да направим извода, че стопанствата отговарят на всички изисквания на Закона за насърчаване на малките и средни предприятия и всички те са малки предприятия.
Осигуреността със земя при земеделските кооперации е най-висока. С 8281 декара земя разполагат кооперациите, на второ място са ограничено отговорните дружества с 3028 дка, следвани с 2161 декара средно от събирателните дружества и с 1582 дка от едноличните търговци.
На тази база е логично и подреждането на броя на заетите в същата последователност. Тенденцията е аналогична. Изключение на това че организационната форма ООД, която се нуждае от по-малко количество персонал за обработване на земята си. Персоналът в ЗК варира в най-широки граници от 6 до 49 души. Това се обуславя и от границите, в които варира земята в тях – от 1900 до 20 576 декара. Наблюдава се, че ако на събирателното дружество средно за обработването на 2161 декара земя са му нужни 15 човека персонал, то на едноличния търговец за 1582 декара са достатъчни 3 души. Този факт може да се обясни и с организационния статут на двете организационни форми.
Осигуреността на предприятията с ДМА варира отново в големи граници- от 5 хил. лв. до 780 хил. лв. Най-голям е диапазонът отново в ЗК- от 32 хил. лв. до 705 хил. лв. Най-добре осигурени с ДМА са събирателните дружества.
Данните за разглежданите стопанства очертават тенденцията, че общите приходи като стойност са най-високи при земеделските кооперации- 419 хил.лв., на второ място са събирателните дръжества- 277 хил. лв. и т.н. Когато стане въпрос за приходите на декар се наблюдава, че събирателните дружества са с най-високи стойности – 110 хил. лв., следвани от дружествата с ограничена отговорност – 78 хи. лв., на трето място са едноличните търговци с 48 хил. лв. и последната позиция е за земеделските кооперации. Причината за това земеделските кооперации да имат най-високи стойности на общите приходи, а най- ниски стойности на приходите на декар се крие във факта, че те разполагат с най- голямо количество земя и поради това реализират най-високи стойности на общите приходи.
Сред главните проблеми, спъващи развитието на малките предприятия в земеделието са тези, свързани с :
- управлението на персонала;
- информационната осигуреност и търсенето на информационни услуги;
- финансирането;
- неразвитата инфраструктура;
МСП в земеделието имат сериозни проблеми с управлението и обучението на персонала. Тук се отнасят проблеми, свързани с ниската специализация и квалификация, липса на заинтересованост от управлението на човешки ресурси .Собствениците на една пета от българските МСП оценяват като проблем управлението на човешките ресурси и контрола върху тях.
Ниската компетентност на работниците в селското стопанство е от основните проблеми в този отрасъл. Изследването ни дава основание да направим извода, че само 25 % от служителите са с образование над средно и едва 20 % са с предишен опит.
Само 6% обучават персонала си извън предприятието, 19% в самата фирма и 58% не осъществяват никакво обучение. Това потвърждава недооценяването на квалификацията като фактор за развитието на бизнеса .
Собствениците на МСП се въздържат от нарастване на заетите в предприятията им поради високите разходи за заплати, трудовото законодателство и др.
По данни на АМСП за 55.4% от МСП данъчните ставки са пречка пред увеличаването на персонала. По тази причина работодателите се стремят да избегнат плащането на високите осигурителни вноски на работниците си и поради това ги наемат по т.нар. срочни трудови договори и им плащат само минималната заплата.
Всичко това дава основание за извода, че все още собствениците на МСП не могат да си позволят да инвестират в обучението на персонала си, поради финансовите си показатели и високия риск от напускане на служителя в търсене на по-добра реализация.
Една от основните трудности при управлението на малките предприятия в земеделието е обединяванетото на личността на собственика и тази на работника.Тази емоционална връзка е причина за взимане на нерационални мениджърски решения, което особено силно се проявява в земеделските кооперации. В редица случаи техните ръководства са готови да запазят работните места на всички нейни членове за сметка на влошаване на икономическото състояние на кооперацията.
Проблем, с който трябва да се справят МСП е достъпът и търсенето на информационни услуги. Информационният поток, който трябва да осигури ефективност на дребния бизнес е недостатъчен. Достъпът до информация за международни програми за обучение, международни пазари и т.н. е малък.Необходимост е оказването на консултантска помощ, за да могат МСП да получат възможността да бъдат кредитирани по различни кредитни програми.
Като цяло негативна оценка получава и финансовата среда, в която работи дребния бизнес . Въпреки, че съществуват банкови и небанкови институции, програми, международни проекти и др. източници за подпомагане финансирането на МСП, то голяма част от собствениците се въздържат от ползване на банкови кредити. Въпреки, че дейността на малките предприятия в земеделието се съпътства от недостиг на собствен капитал, защото най-често членовете й са хора с ограничени доходи, едва 16 % от дребните предприемачи са използвали банков кредит като източник на първоначален капитал. Те разчитат главно на собствени спестявания, приятели и роднини . Основните причини МСП да не желаят да използват банкови кредити са твърде високите обезпечения с бързоликвидни средства, които банките изискват сроковете на погасяване, които са относително кратки (най-често под 18 месеца). Получава се затворен кръг, тъй като банките са готови да кредитират фирмите, които са надеждни . От друга страна те могат да станат такива само, ако бъдат кредитирани при изгодни условия.
От друга страна съществуват редица програми и фондове, готови да финансират в МСП, но да се възползват от средствата, отпуснати от международни кредитни институции е много трудно, поради високите изисквания, които са поставени от страна на тези институции към отрасъла, в който функционира малкото предприятие, размер на заема, размер на собствени средства.
Въпреки, че по данни на НСИ от банкови кредити са се възползвали най-вече микрофирмите от селското стопанство – 40 %, малките земеделски предприятия са нежелан кредитоискател, поради малката възможност за обезпечение на средствата, предпочитанията на банките да влагат привлечени пасиви в депозити в други банки и високият производствен и финансов риск на земеделското производство, който трябва да поеме банката при кредитиране на малкото предприятие .
Висок е процентът на фирмите, които смятат , че през 1999 година са имали загуби поради недобре функциониращата административна среда. Особено осезаеми са проблемите свързани с администрацията в изостаналите селски райони, където над 90 % от анкетираните са посочили административни пречки, сред които на първо място “ корупцията”.(Таблица 6)




Таблица 6. Проблеми на административната среда
Проблем Изост. селски район Общо за страната
Некомпетентност на дан. администр. 97 57
Корупция 99 60
Ефективност на администрацията 97 55
Бюрокрация 98 74
Законова практика 93 52
Източник :извадково изследване
Бариера поставена пред МСП и особено пред малките предприятия в земеделието е състоянието на инфраструктурата в България. Това положение поставя дребните предприемачи в неизгодна позиция, тъй като те са огарничени финансово и разполагат с по-малки ресурсни възможности. Малките предприятия функционират в не добре организирана инфраструктура. Липсва държавна подкрепа в развитието й – промените в тази област се извършват хаотично. По-скоро местните инфраструктури се нагаждат към нуждата на икономиката, отколкото да се задоволят конкретните потребности на предприятията .
Според АМСП пътната инфраструктура е проблем за 51 % от фирмите в страната, като за селските райони този процент драстично се увеличава на 85 %. Лошите телекомуникации и електричество са пречка пред 51 % от малките предприятия, а за селските райони процентът отново се увеличава на 84 % и т.н.
Потребностите на МСП от работни помещения, лабораторни уреди, оборудване, машини, превозни средства и т.н.също не са задоволени. По-голяма част от оборудването е амортизирано. Конкретно за земеделието по-голяма част от машините се използват над 14 години, а за някои марки трактори повече от 18 години. Проблем е и създаването на хранилища, сгради за добитъка и др.Повечето от дейностите в животновъдството не са механизирани или оборудването е твърде старо, в резултат на което продукцията е с ниско качество и не отговаря на изискванията на ЕС.
За положителното развитие на МСП е необходимо развитието на добра инфраструктура, което може да се постигне чрез подкрепа от държавни и недържавни институции, като се използва съществуващата и се създаде нова инфраструктура.
В процеса на присъединяването ни към ЕС, подкрепата за малките и средните предприятия в земеделието е един от важните инструменти за ускоряването и адаптирането на земеделския сектор. За да се подпомогнат земеделските производители да постигнат задоволителен стандарт на живот и да подобрят качеството на продукцията си и печалбата си е необходима систематична инвестиционна политика, по-добра пазарна и технологична инфраструктура.


ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА :
1.Агенция за малки и средни предприятия, Доклад за малки и средни предприятия, София, 2000 г.
2.Велев, М.,Мениджмънт на малкия бизнес, София, 1993г.
3. Гуита, Ящ. Прилагане на съвременните управленски методи в малките предприятия, доклад 1988 г.
4. Дойчинова, Ю., Проблеми и параметри на малкия бизнес в земеделието, Икономика и управление на селското стопанство, 2002 бр.1.
5.Краева, В., Шишманов, К., Компютъризация на управлението на малките предприятия, СА “ Д.А.Ценов”, Свищов, 1996 г.
6.Кънчев, И., Дойчинова, Ю.Аграрен мениджмънт, I част, УНСС, София ,1997г
7.Кънчев, И., Дойчинова, Ю.Аграрен мениджмънт, II част, УНСС, София ,1997г
8.Славова, И.,Планиране на малкия бизнес и устойчивото развитие, УНСС, София, 1998г.
9.Тодоров, К., Малък и среден бизнес, УНСС, София, 2000 г.
10.Тодоров, К., Предприемачество и дребен бизнес, София, 1997 г.
11.Условия за развитие на сектора на микропредприятията в страната, София, НСИ, 2000 г.
12.Aldag R.,T. Stearns, Management, South-Western publishing Go.,Cincinnati, Ohio,1987.
13.Fongenecker J.C.at al,Small business management p.431-432, Cincinnati South- Western,1991.

[TEARS]

може ли да ми дадете тези 2 теми:
http://download.http://www.teenprobl...biznesa/?po=10
http://download.http://www.teenprobl...lgariya/?po=38
мерси предварително!

В края на 80-те и началото на 90-те години в България се извършва драстично преструктуриране на икономиката. Преминава се от централно регулирана към пазарна иконимика. В този икономически преход особено важно е да се изгради силен жизнеспособен сектор на дребния бизнес. Този сектор се представя от малките и средни предприятия. Поради изключителната им роля за развитието на икономиката на всяка една страна, малките и средни прeдприятия са обект на постоянно стимулиране от страна на държавата, това се обуславя от няколко основни черти на Малките и средни предприятия (МСП).
На първо място, това е че малките и средните предприятия са генератор на нови работни места и спомагат за повишаване на конкуренцията на пазара и за постигане на висок и устойчив икономически растеж. По отношение на приноса на МСП в решаването на проблема със заетостта, освен осигуряването на работни места трябва да се обърне внимание и на качеството на тези работни места. Обикновенно се смята, че работните места в малките фирми са с по-ниско качество от колкото в големите, също така от значение е и самият отрасъл на работа. Поради това проблемите със заетостта се разглеждат по комплексно във връзка с другите задачи на МСП.
Друга важна черта на малките и средните предприятия е че те проявяват по-голяма гъвкавост в кризисни ситуации и притежават гъвкава вътрешна организационна структура. Освен това те имат възможност за по-бързо и лесно внедряване на иновации и нови технологии и са благоприятно място за развитие на предприемачески умения и бизнес култура.По данни от изследване на Националната фондация на науките на САЩ е установено, че малките фирми внедряват четири пъти повече иновации на всеки инвестиран долар в сравнение със средните фирми и двадесет и четири пъти повече в сравнение с големите фирми.
На малките и средните предприятия се “пада честта да изгради” мощна средна класа с нова ценностна система, с мотивационна нагласа и ориентирана към постигане на резултати.
Именно ролята и мястото, което заемат фирмите в националната и интернационалната бизнес среда е една от причините да се направи класификация на фирмите на малки средни и големи. Това разделение е необходимо и за нуждите на статистиката- позволява на съответните институции да определят приноса и мястото на отделните стопански субекти в икономиката.
Тази класификация е необходима и на държавните и регулативни органи заети с подпомагането надребния бизнес. Посредством нея се посочва кой е обект на подпомагане и какви са неговите характаерни черти. Необходимостта от класификация се свързва и с провеждането на сравнения и анализи на стопанските субекти в интернационален контекст.
Една от най-популярните класификации е на Комитета Болтън . Той дава две дефиниции - икономическа и статистическа. При икономическата критерии за малки и средни предприятия са:
• притежават малък пазарен дял
• ръководени са от своите собственици лично без посредничеството на формализирана управленска структура
• юридически са независими
Статистическата дефиниция се отнася само за малките фирми и зависи от отраслите на икономиката.
В момента най-разпространената класификация е на Европейската комисия, като тя използва количествени критерии за разграничаване:
• брой на заетите във фирмата
• годишен оборот
• стойност на дълготрайните материални активи
В България се прилага същата класификация като конкретните стойностни изражения на критериите са следните :
• за микропредприятия – средносписъчен брой на персонала, по-малък от 10 души, и годишен оборот, който не превишава 3 900 000 лв., и/или стойност на активите, която не превишава 3 900 000 лв.
• за малки предприятия - средносписъчен брой на персонала, по-малък от 50 души, и годишен оборот, който не превишава 19 500 000 лв., и/или стойност на активите, която не превишава 19 500 000 лв.
• За средни предприятия - средносписъчен брой на персонала по-малък от 250 души, и годишен оборот, който не превишава 97 500 000 лв., и/или стойност на активите, която не превишава 84 000 000 лв.
• За големи предприятия – средносписъчен брой на персонала по-голям или равен на 250 души и годишен оборот над 84 000 000 лв.

Ето как тази характеристика за видовете предприятия според новия закон за МСП би могла да бъде илюстрована визуално :


През 2004 година в България броят на малките и средните предприятия е над 221 хиляди. В сравнение с 2001 година те са се увеличили с почти 17.8 хил. (9 на сто). МСП представляват 99.3 на сто от всичките предприятия в изследваната съвкупност и 99.7 на сто от частните предприятия в нея .
Преобладават микропредприятията (с 1 до 9 заети). Броят им продължава да нараства и през 2004 година те са над 198.7 хил., което е с 5.5 на сто повече спрямо 2001 година. Наред с това обаче делът им намалява от 92.4 на 89.6 на сто от общия брой на изследваните частни предприятия за сметка на по-бързото увеличаване на броя и на дела на малките предприятия. Малките предприятия (с 10 до 49 заети) наброяват 18.9 хил. през 2004 година. За периода 2001–2004 година броят им се е увеличил с 6672, или с 54.8 на сто, а делът им е нараснал от 6 на 8.5 на сто. Най-малобройната подгрупа на МСП – средните предприятия (с 50 до 249 заети), са 3.6 хил. и въпреки че са с 800, или с 28.8 на сто повече отколкото през 2001 година, делът им в общия брой на изследваните частни предприятия остава относително постоянен, едва 1.6 на сто.
Отрасловите структури на предприятията за всяка една от размерните групи са относи-телно постоянни във времето. Например и през четирите наблюдавани години най-много от средните предприятия (над 55 на сто) са в отраслов сектор “Преработваща промишленост”, т.е. това е най-привлекателният отраслов сектор за средните предприятия. От друга страна, отрасловите структури на отделните размерни групи предприятия значително се различават помежду си и потвърждават връзката между размера и естеството на производствените процеси. Така например отрасловото разпределение на средните предприятия прилича повече на отрасловото разпределение на големите предприятия, сред които също преобладаващ е делът на занимаващите се с преработваща промишленост (над 68 на сто). Значително по-нисък дял от малките предприятия (около 34 на сто) и едва около 10 на сто от микропредприятията са в този отраслов сектор.
Разпределенията на броя на предприятията в отделните отраслови сектори по размерни групи също са относително постоянни във времето, като във всички отраслови сектори преобладават микропредприятията. Въпреки това има тенденция делът на микропредприятията да намалява – в “Преработващата промишленост” (от 75.4 на сто през 2001 година на 69.2 на сто през 2004 година), в “Хотели и ресторанти” (съответно от 96.3 на 91.7 на сто) и в “Транспорт, складиране и съобщения” (съответно от 94.3 на 91.6 на сто). Намаляването на дела на микропредприятията е съпроводено с увеличаване на дела на следващата размерна група – малките предприятия – и най-вероятно е резултат на “порастването” на предприятията.
Въпреки че има тенденция на нарастване на дела на МСП в дълготрайни материални активи (ДМА), то е бавно. Големите предприятия, които са едва 0.3 на сто от частните предприятия, продължават да държат над 40 на сто от ДМА. Сред подгрупите на МСП най-много ДМА са концентрирани в средните предприятия. Малките и средните предприятия са значително по-малко “фондовъоръжени” в сравнение с големите предприятия. Измерена чрез средната стойност на ДМА на 1 предприятие, през 2004 година “фондовъоръжеността” на МСП е 72 хил.лв. и това е 287 пъти по-малко, отколкото е средната стойност на ДМА на 1 голямо предприятие. Различията във фондовъоръжеността между размерните подгрупи на МСП също са многократни. ДМА на едно средно предприятие надвишават 6 пъти средната стойност на ДМА на малките предприятия и 70 пъти тази на микропредприятията. В разпределението на ДМА на МСП по отраслови сектори с най-висок дял се откроява преработващата промишленост – през 2004 година 29.9 на сто от ДМА на МСП са в този отраслов сектор (при 34.2 през 2001 година). Следва търговията, където се намират 26.4 на сто от ДМА на МСП. Прави впечатление, че в отраслов сектор “Операции с недвижими имоти и бизнес услуги” има по-значително и устойчиво нарастване на дела – от 10.8 на 13.9 на сто от ДМА на МСП. За сравнение, при ДМА на големите предприятия преработващата промишленост също е с най-висок дял (58.6 на сто).
През 2004 година съотношението между дълготрайните материални активи и направените през годината инвестиции в ДМА за МСП общо е 3.1 и слабо се е подобрило в сравнение с 2001 година. Това означава, от една страна, че МСП обновяват по-бързо своите ДМА в сравнение с големите предприятия, а от друга, че в МСП процесът на обновяване на ДМА, макар и колебливо, се ускорява, докато в големите предприятия се забавя. Данните показват, че колкото са по-малки предприятията, толкова по-бързо те обновяват своите дълготрайни материални активи – за микропредприятията съотношението е 2.5, малките имат съотношение 3.3, а при средните то е 3.8.
Оборотът, реализиран от МСП, расте по-бързо в сравнение с този на големите предприятия. Номиналното нарастване на оборота на МСП за периода 2001–2004 година е с 68 на сто, малко по-малко е нараснал оборотът на големите предприятия – с 61 на сто. В МСП се реализира 72.7 на сто от оборота на частните предприятия в изследваната съвкупност.
С най-висок, но намаляващ отраслов дял в оборота на МСП е сектор “Търговия...” – 59 на сто през 2004 година при 63.7 на сто през 2001 година. Следва “Преработваща промишленост”, чийто дял обаче нараства от 18.7 на 21.4 на сто и това е знак за позитивно пренасочване към дейности с по-висок конкурентен потенциал. Това пренасочване се дължи на средните предприятия, в чийто оборот най-висок и нарастващ е делът на “Преработваща промишленост”.
Забелязва се, че МСП продължават да реализират над 80 на сто от оборота на отраслите “Операции с недвижими имоти и бизнес услуги”, “Търговия, ремонт на автомобили, лични вещи и стоки за дома”, “Хотели и ресторанти”, “Строителство” (84 на сто) и “Транспорт, складиране и съобщения” (56.2 на сто). Положително може да се оцени нарастването на дела на оборота на МСП в преработващата промишленост – от 39.9 на сто през 2001 година на 51.4 на сто през 2004 година, което се дължи най-вече на нарастване дела на оборота на средните предприятия.
През 2004 година малките и средните предприятия са реализирали оборот за почти 65 млрд.лв., т.е. с 68 на сто повече отколкото през 2001 година. За сравнение, номиналната стойност на оборота на големите предприятия е нараснала малко по-малко – с 61 на сто. В МСП се реализира 72.7 на сто от оборота на частните предприятия в из следваната съвкупност. Дяловете на отделните размерни подгрупи в оборота на частните предприятия са доста близки – всяка една от трите подгрупи на МСП има около 24 на сто, най-висок е делът на големите предприятия (27.3 на сто).

Оборот на частните предприятия в изследваната съвкупност, 2001– 2004 година, хил.лв.
Година Микро Малки Средни Общо МСП Големи Общо
2001 14 987 736 13 260 511 10 299 476 38 547 723 15 121 435 53 669 158
2002 17 739 530 15 811 078 15 211 400 48 762 008 14 837 987 63 599 995
2003 18 914 621 18 287 647 16 384 017 53 586 285 17 671 658 71 257 943
2004 21 659 238 22 214 132 21 019 654 64 893 024 24 380 402 89 273 426


Добавената стойност, създадена от МСП през 2004 година (7 367 млн.лв.), представлява 58.4 на сто от добавената стойност на изследваните частни предприятия при 61.2 на сто за предходната година. По елементарни размерни групи най-висок и нарастващ е делът на големите предприятия (41.6 на сто при 38.8 на сто за 2003 година).
.
Добавена стойност на частните предприятия в изследваната съвкупност, 2001–2004 година, хил.лв.
Година Микро Малки Средни Общо МСП Големи Общо
2001 1 120 918 1 178 331 1 645 754 3 945 003 2 705 780 6 650 783
2002 1 225 692 1 448 430 1 857 073 4 531 195 2 771 966 7 303 161
2003 1 430 974 1 941 957 2 222 970 5 595 901 3 546 445 9 142 346
2004 1 884 233 2 498 055 2 984 710 7 366 998 5 254 621 12 621 619

Приносът на МСП от изследваната съвкупност в добавената стойност за цялата икономика през 2004 година е 22.2 на сто, големите предприятия създават 15.8 на сто, така общо приносът на изследваните тук частни предприятия е 38.1 на сто. В сравнение с 2001 година приносът на МСП в добавената стойност е нараснал със 7 процентни пункта.

Принос на частните предприятия от изследваната съвкупност в добавената стойност на страната, 2001–2004 година, в %.
Година Микро Малки Средни Общо МСП Големи Общо
2001 4.3 4.5 6.4 15.2 10.5 25.7
2002 4.4 5.1 6.6 16.1 10.0 26.1
2003 4.7 6.4 7.4 18.5 11.7 30.2
2004 5.7 7.5 9.0 22.2 15.8 38.1

Приносът на МСП в брутния вътрешен продукт на страната през 2004 година е 19.2 на сто31, а големите предприятия допринасят с 13.7 на сто. Сумарно приносът в БВП на всички изследвани частни нефинансови предприятия в обхват от С до К е общо 33 на сто.В сравнение с 2001 година приносът на МСП в БВП е нараснал с 5.7 процентни пункта.

Принос на частните предприятия от изследваната съвкупност в БВП на страната, 2001–2004 година,в %.
Година Микро Малки Средни Общо МСП Големи Общо
2001 3.8 4.0 5.7 13.5 9.3 22.8
2002 3.8 4.5 5.9 14.2 8.8 23.0
2003 4.1 5.6 6.4 16.2 10.3 26.5
2004 4.9 6.5 7.8 19.2 13.7 33.0


Ускоряването на ежегодното нарастване на приноса на МСП както в добавената стойност, така и в БВП е една изключително благоприятна тенденция за нашата икономика. Така например, докато през 2002 година приносът на МСП в добавената стойност е само с 0.9 пункта по-висок отколкото през 2001 година, през 2004 година увеличението на приноса е вече с 3.7 пункта. Приносът на МСП в БВП е нараснал през 2002 година само с 0.7 процентни пункта, а през 2004 спрямо 2003 година нарастването е вече с 3 процентни пункта.
Над половината от МСП са концентрирани в отраслов сектор “Търговия...”, въпреки че делът им намалява леко от 55.4 на сто през 2001 година на 54.4 на сто през 2004 година. Делът на “Търговия...” намалява и по отношение на останалите основни показатели. Най-съществената промяна при МСП в този отраслов сектор е влошаването на относителната им производителност, която през 2001 година е била с 5 на сто над средната за МСП общо, а през 2004 година е вече 89 на сто от средната. Промените при МСП в преработващата промишленост могат да се оценят положително – делът на МСП, които се насочват към този отраслов сектор, слабо нараства, делът на заетите намалява, нараства делът в оборота и в добавената стойност. По този начин относителната производителност на МСП, работещи в преработващата промишленост, се подобрява и от 94 на сто от средната за МСП през 2001 година нараства и през 2004 година е вече над средната, макар и само с 1 на сто.
За периода 2001–2004 година приносът на МСП в общата заетост в икономиката се е увеличил с 6 процентни пункта. През 2004 година в изследваните МСП са били заети 1 180 406 души, или 36.6 на сто от общата заетост в икономиката (3226343 заети лица) при 30.4 на сто за 2001 година. Спрямо броя на заетите в целия частен сектор на икономиката (2488915 заети лица за 2004 година) приносът на МСП нараства на 47.4 на сто през 2004 година при 41.4 на сто за началото на периода.
Заетостта в МСП расте по-бързо както в сравнение с нарастването на общата заетост в икономиката, така и в сравнение със заетостта в големите предприятия от изследваната съвкупност. За периода 2001-2004 година броят на заетите в МСП е нараснал с 31 на сто при 11.7 на сто нарастване на заетостта в големите предприятия и 26 на сто нарастване общо за изследваните частни предприятия и едва 8.7 на сто нарастване на заетите общо за икономиката. По размерни подгрупи предприятия най-бързо расте заетостта в малките предприятия (с 55.3 на сто). Растежът на заетостта в другите две подгрупи е почти два пъти по-бавен– броят на заетите в средните предприятия расте с 25.1 на сто, а в микропредприятията– с 20.3 на сто. Докато микропредприятията и средните предприятия имат относително постоянен дял с тенденция на намаляване, то делът на малките предприятия в заетостта на изследваните частни предприятия устойчиво расте и достига 24.4 на сто през 2004 година (19.8 за 2001 година). Тези промени в структурата на заетостта по размерни групи предприятия също подкрепят вече направената по-горе констатация, че за разглеждания период се наблюдава процес на “порастване” на предприятията, което е положителна характеристика на развитието им.

Заети в частните предприятия в изследваната съвкупност, 2001–2004 година
Година Микро Малки Средни Общо МСП Големи Общо
2001 380 888 237 440 282 483 900 811 299 053 1 199 864
2002 392 031 277 699 301 084 970 814 300 518 1 271 332
2003 446 133 337 666 334 612 1 118 411 298 012 1 271 332
2004 458 134 368 859 353 413 1 180 406 333 925 1 514 331


Броят на наетите лица в МСП през 2004 година е 980 637, или с 41.6 на сто повече в сравнение с 2001 година. За периода 2001–2004 година делът на наетите в изследваните МСП спрямо общия брой на наетите лица в икономиката се е увеличил от 36.5 на 45.6 на сто. Съизмерен с броя на наетите в целия частен сектор на икономиката, делът на наетите в изследваните МСП е нараснал от 61.8 на 68.9 на сто. По-широкото разпространение на наемната заетост (наети лица) в сравнение със самонаемането (самонаети, работещи собственици, работещи членове на семействата) в рамките на общата заетост – от 76.9 на сто през 2001 година на 83.1 на сто наети като дял от заетите в МСП през 2004 година – е индикация за по-висока степен на пазарни отношения в сферата на заетостта. Най-съществена е промяната във вътрешната структура на заетостта при микропредприятията – делът на наетите в тях е нараснал от 49.6 на сто от заетите през 2001 година на 60.2 на сто през 2004 година. При малките и при средните предприятия съотношението наети/заети лица е поначало значително по-високо (съответно 94.9 и 96.3 на сто през 2001 година) и продължава да се покачва, макар и значително по-бавно, като достига съответно 96.3 и 98.9 на сто през 2004 година.







Наети в частните предприятия в изследваната съвкупност, 2001–2004 година
Година Микро Малки Средни Общо МСП Големи Общо
2001 188 918 225 335 278 369 692 622 297 731 990 353
2002 210 266 265 224 296 985 772 475 299 274 1 071 749
2003 256 501 323 881 330 783 911 165 296 931 1 208 096
2004 275 884 355 111 349 642 980 637 332 888 1 313 525

Доминиращата размерна група предприятия в даден отраслов сектор е групата с най-висок дял в заетостта на сектора. С над 60 на сто от заетите големите предприятия доминират само в 2 сектора – “Производство и разпределение на електроенергия, газ и вода” (70.7 на сто) и “Добивна промишленост” (65.6 на сто). Във всички останали отраслови сектори МСП преобладават. Най-добре изразена е доминиращата им роля в отраслов сектор “Търговия, ремонт на автомобили, лични вещи и стоки за дома”, в който над 95 на сто от заетите са в МСП, следват “Хотели и ресторанти” с над 90 на сто от заетите, “Строителство” с около 85 на сто, “Операции с недвижими имоти и бизнес услуги” с 82.4 на сто през 2004 при 86.7 на сто през 2001 година.
Най-слабо изразена е доминиращата роля на МСП в преработващата промишленост, тъй като никоя от съставните размерни подгрупи не надхвърля дела на големите предприятия, на които се падат над 35 на сто от заетите в сектора. може да се отбележи, че малките предприятия не преобладават в нито един от секторите, но има тенденция на нарастване на дела им в заетите. В отрасловите сектори, в които доминират средните предприятия, както и тези, в които доминират микропредприятията, се наблюдава тенденция тяхната роля да намалява именно за сметка на нарастване дела на малките предприятия. Средните предприятия доминират единствено в отраслов сектор “Строителство”, като доминиращата им роля намалява на 34.4 на сто от заетите през 2004 година при 37.6 на сто през 2001 година. Микропредприятията преобладават най-изразено в отраслов сектор “Търговия, ремонт на автомобили, лични вещи и стоки за дома” с 58.3 на сто през 2004 година при 62.3 на сто през 2001 година. Следват ги микропредприятията в сектор “Хотели и ресторанти” с 48.8 на сто от заетите през 2004 година при 59.8 на сто през 2001 година.
За сравнение – микропредприятията в страните от Европа– в 19 те доминират в отрасловите сектори “Строителство”, “Търговия...” и “Хотели и ресторанти”. МСП като цяло преобладават в “Преработваща промишленост”, големите предприятия доминират в секторите “Добивна промишленост”, “Транспорт и съобщения”, “Операции с недвижими имоти и бизнес услуги”. Отрасловите сектори, за разлика от районите за планиране, значително се различават по отношение размера на предприятията най-вече поради естеството на производствените процеси.
Добивната промишленост е единственият отраслов сектор, в който МСП са около 90 на сто от предприятията в отрасъла при над 96 на сто в останалите разглеждани отраслови сектори. Тази дейност не е привлекателна за МСП, тъй като броят на МСП, заети с нея, е едва 0.1 на сто от всички МСП. Броят на заетите в МСП в добивната промишленост нараства от 29.3 на сто през 2001 година на 34.4 на сто през 2004 година, но продължава да представлява само 0.5 на сто от всички заети в МСП. В този отрасъл категорично доминират големите предприятия – с дял 65.6 на сто в заетостта и с дял над 70 на сто в добавената стойност. Интересно е да се отбележи, че относителната производителност на МСП в добивната промишленост расте както в сравнение с производителността на МСП като цяло (от 159 на сто през 2001 година на 317 на сто през 2004 година), така и в сравнение с отрасловата производителност, спрямо която се подобрява от 72 на сто през 2001 година на 84 на сто през 2004 година.
Броят на МСП в преработващата промишленост представлява 98.7 на сто от предприятията в сектора и 12.7 на сто от броя на всички МСП през 2004 година. Няма съществени промени в тези дялове в периода 2001–2004 година, за разлика от дяловете в заетостта и в добавената стойност. Броят на заетите в МСП в преработващата промишленост нараства до 64.5 на сто от заетостта в отрасъла при 57.4 на сто през 2001 година. Същевременно делът в броя на заетите във всички МСП намалява от 34.2 на сто на 33.5 на сто. За отбелязване е, че приносът на МСП от преработващата промишленост расте както в добавената стойност на сектора – от 41.7 на 49.1 на сто, така и в добавената стойност, създавана от МСП като цяло – от 32.2 на 33.8 на сто. Относителната производителност на МСП в преработващата промишленост спрямо средната за отрасъла се подобрява, но продължава да е доста под нея – едва 76 на сто през 2004 година при 73 на сто през 2001 година. Спрямо средната производителност за МСП като цяло относителната производителност на МСП в преработващата промишленост се подобрява по-съществено – от 94 на сто през 2001 година достига 101 на сто от средната за МСП през 2004 година.
От всички предприятия в отрасъла производство и разпределение на електроенергия, газ и вода около 96 на сто са МСП, но последните са само 0.1 на сто от всички МСП. Тези предприятия осигуряват под 30 на сто от заетостта в отрасъла, но това са едва 0.2 на сто от заетите във всички МСП. Делът на добавената стойност, създавана от тази група МСП, нараства както в отрасъла (от 21.9 на 24.3 на сто), така и общо в МСП (от 0.3 на 0.8 на сто). Този отраслов сектор е с най-висока относителна производителност спрямо про-изводителността на МСП общо, като при това нараства – от 303 на сто от средната за МСП през 2001 година на 509 на сто през 2004 година. Спрямо средната за отрасловия сектор производителността на МСП от “Производство и разпределение на електроенергия, газ и вода” остава по-ниска, но се подобрява – от 79 на сто на 83 на сто от средната за сектора
МСП са 99.6 на сто от предприятията в строителството и 4.8 на сто от всички МСП. Доминиращата роля на МСП от строителството по отношение на заетостта в отрасъла леко намалява от 85.5 на сто през 2001 година на 84.3 на сто от заетите през 2004 година. Същевременно нараства делът на заетите в МСП, които се занимават със строителство – от 7.9 на сто на 8.5 на сто от заетите във всички МСП. С едновременното намаляване на дела на заетите и нарастване на дела на добавената стойност на строителните МСП в общите стойности за отрасъла е свързано подобряването на относителната производителност на строителните МСП – от 92 на 95 на сто от средната за отрасъла. Обратното, с увеличаването на дела на заетите в строителните МСП в общо МСП и намаляване на дела на добавената стойност в общо МСП е свързано влошаването на относителната производителност на строителните МСП, която продължава да надхвърля средната производителност за МСП общо, но вместо със 114 на сто (2001 година) вече със 106 на сто (2004 година). Разглеждайки относителната производителност в размерните подгрупи спрямо средната за строителството, може да се открои подобряване при микропредприятията (от 79 на 84 на сто) и малките предприятия (от 70 на 87 на сто). Влошава се обаче производителността при средните строителни предприятия – от 114 на сто през 2001 година на 108 на сто от средната за отрасъла през 2004 година
В отрасловия сектор “Търговия, ремонт на автомобили, лични вещи и стоки за дома” практически почти всички предприятия са МСП, делът на големите е под 0.03 на сто. По подгрупи в броя доминират микропредприятията (94.3 на сто). Търговията продължава да е най-привлекателният отрасъл за МСП, доколкото 54.4 на сто от всички МСП се занимават именно с такава дейност. МСП доминират тук и по отношение на заетостта с 95.6 на сто от заетите в отрасъла, и по отношение на добавената стойност с дял 87.5 на сто. По размерни подгрупи в заетостта преобладават микропредприятията, въпреки че делът им намалява на 58.8 на сто при 62.3 на сто през 2001 година. В добавената стойност нараства доминиращата роля на малките предприятия с дял от 34 на сто през 2001 година на 36.1 на сто през 2004 година. Слабото нарастване на дела на търговските МСП в заетостта на отрасъла (от 95.1 на 95.6 на сто) и едновременното намаляване на дела им в добавената стойност на отрасъла (от 89.8 на 87.5 на сто) води до влошаване на относителната им производителност от 94 на сто през 2001 година на 92 на сто през 2004 година спрямо средната за отрасъла. Влошава се и относителната производителност на търговските МСП спрямо средната за МСП общо. Докато през 2001 година производителността на търговските МСП надхвърля средната за МСП с 5 на сто, то през 2004 година тя е вече 89 на сто от нея..
При дял на МСП 99.9 на сто от всички предприятия в отрасъла” Хотели и ресторанти”, подобно на търговията и тук преобладават микропредприятията, въпреки че делът им намалява от 96.3 през 2001 година на 91.7 на сто през 2004 година. Доминиращата роля на микропредприятията в заетостта намалява от 59.8 на 48.8 на сто за сметка на нарастване ролята на малките предприятия. В създаването на добавена стойност продължават да доминират средните предприятия с дял 32.5 на сто. Докато относителната производителност на МСП в “Хотели и ресторанти” се подобрява леко спрямо отрасловата (от 82 на 83 на сто), то спрямо средната за всички МСП се влошава значително – от 66 на сто през 2001 година на 56 на сто през 2004 година.
Броят на МСП (99.9 на сто) в отрасъла “Транспорт, складиране и съобщения”, респективно на микропредприятията (91.6 на сто), е преобладаващ за броя на предприятията и в този отрасъл. Данните за 2004 година показват рязка промяна в доминиращата размерна група по отношение на заетостта – докато през 2003 година това бяха микропредприятията с дял 39.4 на сто, през 2004 година напред излизат големите предприятия с дял в заетостта 32.1 на сто (при 13.6 за 2003 година). Ниската относителна производителност на МСП от “Транспорт, складиране и съобщения” спрямо отрасловата се влошава от 47 на сто (2002 година) на 42 на сто през 2004 година. Същевременно производителността на МСП от “Транспорт, складиране и съобщения” е по-висока от средната за общо МСП и продължава да се подобрява – от 120 на сто от средната за МСП през 2002 година на 138 на сто през 2004 година.
Доминиращ брой в отрасълa “Операции с недвижими имоти и бизнес услуги” имат МСП като цяло (99.8 на сто) и микропредприятията като подгрупа (92.8 на сто). В този отраслов сектор микропредприятията продължават да преобладават едновременно и в заетостта (въпреки че делът им намалява от 41.9 на сто през 2001 година на 38.3 на сто през 2004 година), и в добавената стойност (където обратно – делът им нараства от 39.5 на 42 на сто). Характерно за МСП в “Операции с недвижими имоти и бизнес услуги” е, че единствено те имат производителност по-висока както от средната за отрасъла, така и от средната за МСП общо. Наред с това относителната им производителност нараства и в двата аспекта – от 106 на сто (2002 година) на 110 на сто през 2004 година спрямо отрасловата и от 115 на сто (2002 година) на 128 на сто спрямо средната за общо МСП.
Друг индикатор за тенденциите в развитието на малките и средните предприятия е работната заплата на един нает. От разполагаемите данни за 2003–2004 година е трудно да се изведат времеви тенденции, но могат да се направят безспорни изводи за наличието и порядъка на значителните различия в нивата на заплащане на наемния труд в зависимост от размера на предприятията. Работната заплата на един нает в МСП като цяло е 85 на сто от средната за изследваните частни предприятия. В големите предприятия наетите вземат средно 1.7 пъти повече отколкото в МСП. Сред отделните отраслови сектори се открояват “Производство и разпределение на електроенергия, газ и вода” и “Операции с недвижими имоти и бизнес услуги”, в които работната заплата на един нает в МПС надхвърля тази на наетите в големите предприятия. Най-неблагоприятно е заплащането в микропредприятията. В нито един от отрасловите сектори работната заплата на наетите в микропредприятия не е по-висока от тази в останалите размерни групи. Над средното за отрасъла е заплащането при малките предприятия в отраслови сектори “Производство и разпределение на електроенергия, газ и вода”, “Търговия...” и специално в “Операции с недвижими имоти и бизнес услуги”, където превишението е над 20 на сто спрямо средното за отрасъла. Особено неблагоприятни изглеждат съотношенията в заплащането в преработващата промишленост. Наетите в МСП в този отраслов сектор вземат средно 78 на сто от заплатата общо за отрасъла, по подгрупи съответно 61 на сто при микропредприятията, 66 на сто при малките предприятия и 90 на сто при средните предприятия. Друга неблагоприятна констатация за нивото на заплащане в преработващата промишленост, а също и в “Хотели и ресторанти” произтича от сравняването на отрасловите заплати със средните за всяка една размерна група предприятия. Това са единствените два отраслови сектора, в които заплащането във всяка една от размерните групи предприятия е по-ниско от средното за съответната размерна група като цяло. Например заплащането на един нает в МСП в преработващата промишленост и в “Хотели и ресторанти” е съответно 96 и 65 на сто от заплащането на един нает в МСП като цяло.
При анализа на отрасловата структура на инвестициите могат да се направят следните изводи: микропредприятията инвестират главно в търговия и операции с недвижими имоти; малките предприятия влагат над половината от средствата си в търговия и преработваща промишленост; а средните предприятия инвестират близо 1/2 от финансовия си ресурс в преработващата промишленост. Най-много инвестиции на едно предприятие се падат на тези от групата на средните предприятия, но най-бързо растат инвестициите в едно микропредприятие. В това разпределение няма нищо неочаквано, като се има предвид, че едно ефективно действащо предприятие от преработващата промишленост изисква значително повече средства и трябва да е поне с размерите на средно предприятие, докато отраслите, в които действат микропредприятията, им позволяват да са по-гъвкави.
С цел подпомагането и развитието на МСП в Българиа, Министерството на Икономиката и енергетиката си поставя 10 насоки за действие в “Националната стратегия за насърчаване на малките и средните предприятия 2007-2013”
• Насърчаване на предприемаческия дух
• Подобряване достъпа до финансиране
• Финансова подкрепа за МСП чрез програмите на Европейската комисия
• Опростяване на административната среда за МСП
• Защита на лоялната конкуренция
• Насърчаване на предприемачите да следват принципите на устойчивото развитие
• Насърчаване внедряването на стандарти
• Интернационализация на МСП
• Подкрепа за научната и развойна дейност
• Подкрепа за научната и развойна дейност
Във връзка с подкрепата за МСП чрез програмите на Европейската комисия, Министерството на икономиката замисля няколко програми в подкрепа ма малкия и среден бизес у нас,които ще бъдат осъществени със средства от бюджета и с подкрепата на програма ФАР на ЕС:
1. “Въвеждане на системи за управление на качеството” – цели да осигури финансова подкрепа за ефективно въвеждане и прилагане на системи за управление на качеството в около 180 малки и средни предприятия в страната,избрани на конкурсен принцип;
2. “Създаване на действаща и устойчива инфраструктура по качеството” – разработва се стратегия за усъвършенстване на политиката по качеството.
3. “Подкрепа и развитие на малките и средни предприятия и предприемачеството” – включва няколко проекта към повишаване на конкурентноспособността на фирмите,опростяване на нормативната и адмионистративната среда за бизнес,подобряване на достъпа до информация и услуги за малки и средни предприятия,повишаване на предприемаческата култура,въвеждане на клъстерния модел.
4. “Подпомагане създаването на малки и средни предприятия” – включва два проекта,насочени към подкрепа на предприемачи за стартиране на бизнес и обучение в предприемачество.
5. “Насърчаване въвеждането на енергоспестителни и еколкогосъобразни технологии” – предвижда с финансовата помощ на програма ФАР да се разработи национална стратегия и план за действие, които да установят правната и икономическата рамки за подпомагане на производствения сектор в процеса на привеждане в съответствие с екологичното законодателство.
Едно от предимствата от присъединяването ни към ЕС е достъпът до Структурните фондове на ЕС. Те са:
• Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР)
• Европейски социален фонд - развитие на човешките ресурси (ЕСФ)
• Кохезионен фонд (КФ) - транспорт и околна среда

За периода 2007-2013 година България ще получи от Европейските структурни фондове субсидии на стойност 6.853 млрд.евро .
ФОНД БЮДЖЕТ (?)
ЕФРР 3.384 млрд
ЕСФ 1.186 млрд
Кохезионен фонд 2.283 млрд
Общо 6.853 млрд

За същия този период Министерството на финансите възнамерява да разпредели субсидиите по следния начин

Оперативна програма Финансово разпределение
(млн. евро)
ОП “Регионално развитие” 1 361 (ЕФРР)
ОП “Конкурентноспособност” 988 (ЕФРР)
ОП “Развитие на човешките ресурси” 1 032 (ЕСФ)
ОП “Административен капацитет” 153 (ЕСФ)
ОП “Транспорт” 1 624 (ЕФРР + КФ)
ОП “Околна среда” 1 466(ЕФРР + КФ)
ОП “Техническа помощ” 48 (ЕФРР)

Целите, които стоят пред Министерството на финансите във връзка с усвояването на европейските субсидии и разпределението им по отделните оперативни програми са:

• Подобряване конкурентноспособността и качеството на човешките ресурси:
 ОП “Развитие на конкурентноспособносттана българската икономика” – подобряване управленската култура в МСП
 ОП “Административен капацитет” – повишаване доверието на гражданите и бизнеса в администрацията
 ОП “Развитие на човешките ресурси” – осигуряване на ефикасно образование - адекватно на пазарните изисквания

• Развитие на иновативния потенциал:
 ОП “Развитие на конкурентноспособността на българската икономика” – подкрепа за НИРД и въвеждане на иновативни продукти, процеси и технологии
 ОП “Развитие на човешките ресурси” – повишаване познанията в областта на новите технологии и ИКТ



• Развитие на предприемачеството и създаване на повече работни места:
 ОП “Развитие на конкурентноспособността на българската икономика” – подобряване достъпа до финансови ресурси
 ОП “Развитие на човешките ресурси” – обучения по предприемачество и бизнес управление, финансова и техническа подкрепа за стартиране на нов бизнес

Чрез програмите на правителството за МСП се цели да се увеличи приръстът в развитието на българската икономика, да се повиши жизненият стандарт в страната и да се достигнат равнищата на някои от най-развитите държави в Европейския съюз. А дали ще успее, само времето ще покаже.




ПРОЦЕДУРА ПО РЕГИСТРИРАНЕ НА ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ (ET)

Стъпка 1: Регистрация в съда
Необходими документи:
1. Заявление (виж Приложение 1)
2. Квитанция за платена държавна такса
3. Декларация по чл. 57 и 58, ал. 2 и 4 от Търговския закон (виж Приложение 2)
4. Образец от подписите(без нотариална заверка), (виж Приложение 3)
5. Документ за уникалност на името на фирмата

Стъпка 2: Регистрация по БУЛСТАТ
Срок: До 3 работни дни след получаване на съдебната регистрация
Необходими документи:
1. Копие от решението на съда за регистрация на фирмата (с нанесени номер на дело, решение, том, страница, партида);
2. Документ за самоличност на собственика на фирмата.
Заплаща се такса за вписване на нов стопански субект в Единния държавен регистър “БУЛСТАТ”, съгласно Тарифа за таксите, събирани от НСИ по Закона за статистиката (д.в. бр. 2/2000 г.). За еднолични търговци сумата е 20 лв.
Карта БУЛСТАТ се получава в едномесечен срок след подаване на документите, на същото място.
Стъпка 3: Удостоверение от РУ "Социално осигуряване"
Необходими документи:
1. Копие от решението на съда за регистрация на фирмата (с нанесени номер на дело, решение, том, страница, партида)
2. Документ за самоличност на собственика на фирмата
3. БУЛСТАТ
Такса не се заплаща.
Стъпка 4: Регистрация в “Национална агенция по приходите”
Срок: До 7 дни от решението на съда за вписване в търговския регистър.
Необходими документи:
1. Съдебно решение за регистрация на фирмата - копие и оригинал;
2. БУЛСТАТ
3. Удостоверение за регистрация от РУ "Социално осигуряване";
4. Печат на фирмата
5. Счетоводни книги - разходи, приходи, инвентаризационна и материални запаси;
6. Кочан с фактури
При промяна на декларираните данни в 14-дневен срок данъчните субекти трябва да подадат заявление за промяна на данните.

[kotence_91]

Takam.. trqbva mi referat ot pomagalo na tema "Balkansko Prosveshtenie"
Blagodarq predvaritelno!

На теб хубаво ти трябва, но в Помагалото няма такав тема

[nia711]

http://download.pomagalo.com/34906/m...ferat/?cfr=128 http://download.pomagalo.com/128/mikrovylni/?cfr=34906=D> molq pls trqbva mi spe6no

[TEARS]

http://download.http://www.teenprobl...ferat/?cfr=128 http://download.http://www.teenprobl...lni/?cfr=34906=D> molq pls trqbva mi spe6no

Реферат


по Физика и астрономия

на Диляна Янева Янева от X “г”клас











1.Същност

Микровълните са електромагнитни вълни с дължина на вълната по-дълга от тази на инфрачервената светлина, но по-къса от тази на радиовълните.
Микровълните,известни още като радиовълни със свръх висока честота , имат дължина на вълната приблизително в диапазона от 30 см. (честота=1GHz) до 1мм. (300GHz).Все пак границите между долната граница на инфрачервената светлина , микровълните и УКВ радиовълни са условни и се приемат различно в различни области.
Съществуването на електромагнитни вълни , горната част от чиито спектър се нарича микровълни, е предречено от Джеймс Клерк Максуел през 1864 г. с известните уравнения на Максуел. През 1888 г. Хейнрих Херц е първият, който демонстрират съществуването на електромагнитни вълни, построявайки апарат,
излъчващ радиовълни.

2.Източници

Тъй като микровълните са много по-дълги в сравнение със светлинните , те имат по-малко енергия и се детектират по-трудно. Точността, с която може да бъде определено положението на източника им, намалява с увеличаването на дължината на вълната. По тази причина, е по-трудно да се определи мястото на един източник на микровълни, отколкото на светлинни.
Източниците на микровълни се делят на естествени и изкуствени.

а)естествени:
Основни естествени източници на микровълни са звездите, които излъчват електромагнитни вълни в целия спектър.Това е установено с измервания направени чрез спътници и мощни радиотелескопи, с които са детектирани излъчвания на ултравиолетови , ренгенови и гама лъчи.

б)изкуствени:
Изкуствени са създадените от човека източници на микровълни. Те могат да бъдат генерирани с помощта на различни устройства, които най-общо се класифицират в две категории: - полупроводникови и вакуумни устройства.
Полупроводниковите устройства са: - полеви транзистори, биполярни транзистори , диоди на Гън и лавинни диоди. Има разработени различни специализирани версии на обикновените транзистори, работещи с по-висока скорост, които е възможно да бъдат използвани за високочестотни приложения.
Вакуумните устройства, или иначе казано, устройствата с радиолампи, работят на принципа на насочено движение на електрони във вакуум под влиянието на управляващо електрично или магнитно полета. Радиолампите за свръх висока честота ca Mагнетрон, Клистрон, ЛБВ (лампа с бягаща вълна).

3.Свойства

Широкото приложение на микровълните се дължи на техните специфични свойства.
Установено е, че излъчваната от антената на предавателя електромагнитна енергия на вълните е правопропорционална на четвъртата степен на тяхната честота.Това означава , че при еднаква мощност на два променливи тока в антената с честоти ν₁ и ν₂>ν₁ много повече енергия за едно и също време предавателят ще излъчи , ако работи с по-високата честота.
Микровълните почти не се поглъщат от хидрометеорните образования в тропосферата.За вълни с честота около 10,35,94GHz и др. съществуват “прозорци на прозрачност” в йоносферата.
Тези свойства дават възможност предавателите на микровълни да се правят с неголяма мощност, микровълните, излъчвани от Земята,да се разпространяват и в космическото пространство и да изпълняват цели,които другите вълни не могат. Тяхна предимство е и това,че предавателите и приемниците могат да се правят от полупроводникови елементи:диоди, транзистори и интегрални схеми. Затова те са сравнително евтини, с малки размери и мобилни.
Свойството на микровълните да се разпространяват праволинейно обуславя използването им от устройства, наречени радари, за откриване на обекти и тяхното местоположение.


4.Радиолокация

Откриването на различни обекти и точното определяне на тяхното местоположение с помощта на микровълни се нарича радиолокация. Това става с устройство, наречено радиолокатор или радар. Принципът на действие на радиолокатора е подобен на ултразвуковия локатор. Радиолокаторът е снабден с мощен свръхвисокочестотен (СВЧ) генератор, свързан със специална антена, която излъчва микровълни само в определена посока. (Теоретично и експериментално се доказва, че колкото дължината на електромагнитната вълна е по-малка, толкова по-голяма насоченост на излъчването може да се постигне. Това е основната причина за радиолокация да се използват микровълни, а не по-дълги радиовълни.) Поради голямата насоченост на излъчването може да говорим за микровълнов „лъч”, който се разпространява по посока на обекта, отразява се от него и се връща обратно. За определяне на разстоянието до обекта най-често се използва импулсен режим на излъчване. Продължителността на всеки импулс е много малка, така че излъчването му приключва преди пристигането на отразения сигнал. Това дава възможност една и съща антена да се използва както за предаване, така и за приемане: в паузата между два последователни импулса предавателната антена се превключва да работи като приемна антена и регистрира отразения от обекта импулс. Като се измери времето, за което импулсът достига обекта и се връща обратно, изчислява се разстоянието до обекта.
В съвременните радиолокатори информацията, съдържаща се в отразените от обекта микровълни, се преобразува в цифров код, което позволява бързата й по-нататъшна обработка. Това дава възможност с радиолокатора например да се следят едновременно няколко цели, да се определят техните скорости и посоки на движението и т.н.
С радари са снабдени корабите, самолетите, полицейските коли, летищата и т.н.
Чрез тях се изследват също така телата от слънчевата система – планети, спътници, комети, слънчевата корона. Поради огромните междупланетни разстояния за изучаване на небесните тела се използват мощни радиолокатори с много големи антени, както и радиолокатори, монтирани на космически апарати.
Радиолокационните методи дават възможност много точно да се определят разстоянията до планетите, размерите на техните орбити, местоположението на изкуствените спътници и др.

5.Употреба

В микровълновата печка се използва магнетронен генератор за произвеждане на микровълни с честота около 2,45 GHz с цел- Готвене на Храна. Микровълните готвят храната, като карат молекулите на водата в продуктите да вибрират. Вибрацията произвежда Топлина, която затопля храната. Като вземем предвид че органичната материя е съставена главно от вода, храната се приготвя много лесно по този метод. Микровълните се използват в предаванията на комуникационните спътници (сателити), защото те преминават лесно през земната атмосфера с по-малко взаимодействие за разлика от вълните с по-ниска честота. Освен това, микровълните имат по-широка честотна лента отколкото радиовълните от останалата част на спектъра.
Радарите откриват местоположението, скоростта и други характеристики на отдалечени тела посредством насочено излъчване на радиовълни, от УКВ или СВЧ обхватите и приемане на отразените от тези тела вълни.
Безжични LAN протоколи, като Bluetooth и IEEE802.11g и b спецификациите, също използват микровълни в 2,4 GHz индустриалния обхват (устройствата, излъчващи в тези обхвати не се нуждаят от специално разрешение, например гореспоменатите микровълнови печки), а протоколът IEEE802.11a използва 5 GHz индустриален обхват. В много страни е разрешено безжичното излъчване на Интернет на далечни разстояния в обхвата 3,5 -4 GHz.
Кабелната телевизия и интернет достъпът през коаксиален кабел, а също и ефирната телевизия използват долния край на СВЧ обхвата. Микровълните могат да бъдат използвани за прехвърляне на енергия на дълги разстояния. След Втората Световна война са провеждани изследвания за проверка на тази възможност. През седемдесетте и осемдесетте години на двадесети век НАСА проучва възможността спътници, снабдени със слънчеви батерии, да произвеждат енергия, и да я изпращат на Земята посредством микровълни.


Използвана литература:
1.Физика и астрономия за 9. клас , издателство “ Анубис”
2.http://bg.wikipedia.org/
3.http://pomagalo.com/

[TEARS]

http://download.http://www.teenprobl...ferat/?cfr=128 http://download.http://www.teenprobl...lni/?cfr=34906=D> molq pls trqbva mi spe6no

За илюстрацията на вълните се използва ситуацията, когато в спокойна вода хвърлим малко камъче. На мястото на падането, водата се разклаща и образува концентрични окръжности , напречни вълни разпространяващи се с еднаква скорост във всички посоки.

Електромагнетизмът започва с феномена, който произтича, когато през електрически проводник протече ток. Електрическия поток произвежда енергия извън проводника.
Микровълните, в печките, както и светлината преминават през стъкло и някой материали и проникват в други , предизвикват засилено трептене на молекулите им, което от своя страна причинява повишаване на температурата.

Водата е едно от най-добре абсорбиращите микровълните вещества и затова продуктите съдържащи най-много влага се готвят най-бързо в микровълнова печка.

Не е истина, че микровълните загряват храната отвътре навън равномерно, при размразяване или печене винаги има области с различна температура. Възможно е при готвене на месо например да има част , която да не е изпечена добре, което е опасно, защото ако това месо е заразено с бактерии, те не са унищожени напълно, както се гарантира от печенето в нормална готварска печка.
Поради тази причина микровълновата обработка на храни не е намерила приложение в консервната промишленост.
Микровълните са подобни на светлината електромагнитни вълни без електричен заряд, движещи се праволинейно без да се влияят от магнитни полета. Открити са от американския радиоинженер Карл Гуте Янски през 1931 г. Микровълните имат дължина на вълната от порядъка на сантиметри и честота от порядъка на гигахерци и принадлежат към групата на излъчване, наречена радиовълни и са най-малките в тази група.

Тъй като микровълните са много по-дълги в сравнение със светлинните вълни, те имат по-малка енергия и се детектират по-трудно. Точността, с която може да бъде определено положението на източника на вълни намалява с увеличаването на дължината на вълната. Затова е по-трудно да се определи мястото на един източник на микровълни, отколкото на светлинния.

Съществуването на микровълни в космоса показва, че звездите излъчват във всички дължини на вълните. Земната атмосфера пропуска светлинните и микровълните, но спира други електромагнитни вълни. Затова с помощта на спътници, обикалящи около Земята, извън нейната атмосфера се изследва пълния обхват на идващото от космоса излъчване. С помощта на такава апаратура учените успяха да детектират ултравиолетовите, рентгеновите и лъчите с много малка дължина – гама-лъчите.

Микровълните намират приложение в предаването на информация от едно място до друго, тъй като те могат да проникват през мъгла, дъжд, сняг и дим. По-дългите микровълни, с дължина на вълната 12 см. и честота 2.45 GHz се използват за затоплянето на храната в микровълновите фурни.

[Slashy]

http://download.pomagalo.com/148794/...+konstantinov/

плиийс

[Tedi4ka]

http://download.http://www.teenproblem.net/school/14...+konstantinov/

плиийс

Ниагара (преразказ)


Ниагара! Алеко пожелава на всеки да посети Ниагарския водопад, да изпита блажени чувства, каквито изпитва и той. Преди да стигнат моста кондукторът им предлага да си вземат купони за фиакри, чрез които да се разхождат 4 часа да гледат водопадите.За това те му заплащат 6 долара. След това те предават ръчния си багаж и се настаняват в купето.
Писателят не знае какво е да срещнеш любовта си след дълго отсъствие; не разбира какво е да се ожениш и да стъпиш под венчилото. Но той изпитва голямо нервозно вълнение, когато потегля файтонът им към Ниагара.Той казва, че дори Св.Петър да го повика и му отвори вратата за рая, би му отказал ,за да види Ниагара. Алеко изрича, че пред него се рисува картината на водопада във въображенията му. Те пътуват по една алея и се разминават с хората вече видели Ниагара, дори 80-годишната бабичка с внуците си.
Чуват глухото бумтене на водата, виждат реката и отсреща Канадския бряг. Алеко и приятелите му завиват по алеята и всичко се скрива. След мигове отново се показва и гърмът на разбунтуваната вода се усилва. За да чуят приказките си трябва да викат. Слизат няколко стълби надолу и пред тях се отваря гледката на Ниагарския водопад.
Много минути изминават докато всички се свестят. Алеко казва че който може нека да я опише ,нарисува или снима, но той не може. От мястото, където стоят те са се надвесили зад голяма каменна ограда, наляво падат къдрави снопове разпенена вода и се губят на стотина метра надолу; воден прах се вдига,разредява се и превръща в пара; слънчевите лъчи, които се преломяват в нея, образуват дъга. Пропастта има 2 километра дължина и половин километър широчина. До лявата страна водата е отцепена от общата маса на американския водопад. Зад него е островът на Трите сестри, от него се вижда водата, която се устремява в хаоса на канадския водопад, наречен Конската подкова.
Долу ад! Нещо ври, кипи, беснува се, гърми, като че потърсва цялата околност.
Долу пътуват няколко параходчета. Алеко възклицава колко дребни и мизерни изглеждат пред тези гиганти. След като обикаля 4 часа те спират пред Falls View за последен път да видят Ниагара. Той тъжно казва, че е много кратък животът, за да види отново водопадите. Все пак той таи малка надежда за това.
След това те тръгват с локомотива из монотонната Канада.

[Slashy]

благодаря мн!

[nia711]

http://download.http://www.teenprobl...ferat/?cfr=128 http://download.http://www.teenprobl...lni/?cfr=34906=D> molq pls trqbva mi spe6no

mersiii

[Librarian_girl]

Може ли тази темичка:

http://download.pomagalo.com/190343/...=10252529&po=1

Благодаря предварително!

[24white24]

Нужни са ми тези две теми, ще съм благодарен ако някой помогне ще черпя виртуални целувки(след като оздравея, че едва ли някой иска ангина...)


http://download.pomagalo.com/189895/...=10253413&po=1


http://download.pomagalo.com/108514/...=10253508&po=2

[Tedi4ka]

Може ли тази темичка:

http://download.http://www.teenprobl...=10252529&po=1

Благодаря предварително!

\/ Принципи и закони на политическия брендинг

Терминологията на политическия брендинг се създава преди всичко чрез интерпретиране на общоприетите понятия на новата, авангардна технология в маркетинга-брендингът, който превръща в негов основен фокус. Това от своя страна, означава, че политическият брендинг съществува и се изменя под влияние не само на динамично променяща се паарна икономика, но и под въздействието на обкръжаващата среда, социални и културни фактори. Друга група фактори, въздействащи върху политическия брендинг,отразяват спецификата на политическата сфера, тъй като политиката в сравнение с икономиката като цяло е „ другначин на живот”. Въпреки това политиката следва логиката на икономическото развитие, глобализация и интернет технологиите.
Политическият брендинг не е отрицание на политическия маркетинг, а негово естествено продължение, негов естествен център, най-краткият път да се достигне до ума и сърцето на избирателите, да се спечели неговият избо р и лоялност.
1.Принципи
Темата за брендинга днес е една от ной-актуалните в съвременния. Това е конкуренция не само в областа на икономическия живот на обществото, но и във всички останали сфери, включително и политическата.
Брендингът е инструмент на силните и преуспяващите. Само чрез неговите методи и специалисти може да се разработят и изведат на пазара марка или бренд, а след това с неимоверни усилия да се удържат завоюващите позиции.
За да се създаде успешен политически бренд, неизменно се преминава през следните етапи:
-създаване на марката
-извеждане на пазара
-удържане пазарните позиции
-прерастване до бренд
Основнота в една успешна брендингова програма е не какъв е размерът на пазара, а завоюването на съзнанието на потенциалните потребители или избиратели.
При създаването и устойчивото развитие на бренда, независимо дали е стоков или политически, обикновенно се спазват следните общи принципи:
*достоверност- внушаващи доверие в стоката или политическия продукт.
*оригиналност-позволяваща да разграничи от конкурентите
*преимущество и изгода-формиращи очаквания и мотивиращи продукти
*разбираемост-осигуряваща адекватност на възприятията
*информираност-позволяваща да се установи устойчива комуникация
*доброразпознаване и запомняне-гарантираща повторна покупка или избор
Основната задача на брендинга е построяването преди всичко на развит, силен бренд, на лидер внушаващ достоверност.
За развит бренд се счита този, който е познат и може да се разпознае в сравнение с другите по ключовите му елементи от не по-малко от 60% от потребителите или избирателите. И когато говорим за комерсиален или политически брендинг, трябва да се има предвид именно strong brend. Основни принципи, вэрху които се изгражда той, са следните:
*лидерство
*дългосрочност
*устойчивост
*формиране на лоялност
*еднообразно възприемане
*усилване на конкурентноспособноста
*допълнителни възможности за придвижване на целевия пазар
2.Закони
-Закон за първия- първата поява в една категория създава лидерство. И ако марката е единствена в съответната категория , тя ще остане лидер дълго време , ще оцелява, може да прерасне в бренд и да задъжи също дълго време лидерството.
В този случяй съществуват 2-ва фактора:
Първо – представата, че тази марка е най добрата, поради това, че на пазара побеждава по добрия продукт или услуга. И тъй като първата марка в съзнанието става автоматичен лидер , тя запазва лидерството си.
Второ – представата, че първата марка е оригиналът и че всяка друга марка е имитация на оригинала.
Именно поради това няма значение дали една марка се е появила първа на пазара, а има начение дали тя е „влязла” първа в съзнанието. Това „влизане в съзнанието” американските изследователи Лорд и Майер наричат „ модели на разпознаването”. Те съдържат като свои компоненти определени предубеждения, формирани от първото впечатление относно качествата, които определят оригинала и лидера.
Един пример от съвременната ни политическа действителност в категорията „политика” първата марка, която навлиза в съзнанието на българския избирател, е БСП, която си извоюва лидерството в голям електорален сегмент на лявото политическо простронство в България. В дясното се нарежда СДС-лидерът, оригиналът. Друг е въпросът, дали все още е лидерът.
-Законът за качеството-качество или по скоро възприянието за качество е онова, което най-дълго остава живо в съзнанието и подсъзнанието на целевите аудитории. За да създаде силен полиически бренд , трябва да се свие неговия фокус и да се наблегне на една от най-добрите му характеристики. Качеството е в пряка връзка с изграждането и поддържано добро име на бренда, с изграждане на устойчив публичен имидж.
-Закон за разширението- силният политически бренд е обратно пропорционален на неговия обхват. В мноинството от случаите целевите аудитории асоциират бренда /марката/ с едно име. При това хората запомнят това название, което отразява същноста на бренда. Главното в представите по своя обхват и се разпознава по една дума или обра. Разширяването на бренда намалява силата му и влияе отрицателно на неговия имидж.
Например: Разширяването на СДС чрез формулата ОДС. Не винаги разширението увеличава силата на основната марка. В повечето случаи то я обезличава и отслабва.
-Закон за доверието- избиратерлят е недоверчив . Той е предразположен да не вярва на всичко което му се говори. Затова политическият субект и неговия щаб от сътрудниците и консултанти трябва да направят едно предложение, което да превъдхожда всички други и да е конкурентно способно. Политическият бренд трябва да обещава на своите избиратели необходими, изисквани и специализирани изгоди. Трябва да се има в предвид, че избирателят не всякога знае кой е лидер на политическия пазар и какви изгоди да го очаква. Доверието е интуитивно и емоционално обагрено. Трудно се печели и лесно се губи, ако политическият субект не изпълни своите обещания.
-Закон за постоянство или последователноста- постигането на успех при изграждането на бренда се измерва с години. Политическият бренд много рядко може да се изгради за една нощ, но пък може да рухне и за по-кратко време. Политическият пазар се променя непрекъснато, но политическият бренд или по-точно неговата основа същност може да придобива нави нюанси, но не бива да променя основните си характеристики, с които е навлязъл в съзнанието и подсъзнанието на избирателите или участниците в политически процес, особено когато тези характеристики вече са заели трайни позиции там. Повечето не могат да имат две противоположни мисли в главата си , така че просто избират мисълта или решението, което в момента им се струва правилото и елиминират останалите, без повече да се замислят. При промени в политическия пазар съществуват две възможности:
--или да се следва промяна и да се разруши политическата марка
--или да се изчака развитието на ситуацията
Опитът обикновенно показва, че постоянството и последователноста водят до най-добри резултати.
-Закон за промяна – брендът може да се променя, но много внимателно и не често.
Промяната на политическия бренд или марка не се осъществява вътре в организацията, а в съзнанието на ибирателя.
Съществуват три ситуации, при които изменението на политическия бренд е обосновано и допустимо:
брендът /марката/ е слаб и все още не е утвърден в съзнанието на избирателите
стремеж да се „смъкне летвата” за бренда надолу, ако неговата популярност сред избирателите непрекъснато пада
брендът се отнася към бавно развиващ се в дадения момент сегмент на политическия пазар и промяната ще се осъществи в рамките на по-дълъг период от време.
-Законът за конкретноста-един от ной важните аспекти на политическия бренд е неговото еднозначно възприемане . Именно върху това се основава и изгражда брендът –нак , символ, модел, запечатващ се в съзнанието на определен електорален сегмент на политическия пазар. Именно конкретноста помага на политическия бренд /марка/ да уппражняват своята най-важна политическа функция в обществото.
Пример за конкретност у нас са политическите марки ДПСАТАКА едната като партия на етническото малцинство, която го консолидира и прави самата партия значим политически фактори не само в изборите, а и в държавното управление, а другата- пълната противоположност на първата, като основна формула е анти-ДПС и издигане на крайния национализъм.
-Закон за името- отначало при създаването на политическия бренд е необходимо да се стъпи върху оригинална идея или концепция Трябва да притежава собствено име /дума/ в съзнанието или подсъзнанието на избирателите. Всичко , което остава в съзнанието и подсъзнанието на избирателите, е доброто име на политика, лидера, организацията.
Всяко брендингово преживяване е тясно затворено в самото име, което първо навлиза в съзнанието и „Колкото по-силна е една марка, толкова по-трудно е да се прелисти тя в съзнанието”.
-Закон за цвета- политическият бренд трябва да използва цветове, противоположни на цветовете на неговите основни конкуренти. Основните цветове са 5 – червен, оранжев, жълт, зелен и син и три неутрални черен, бял и сив. Изборът на цвят е завършващият декоративен елемент на марковата и брендова идентичност. Цветовете въздействат по различен начин върху емоциите, но с течение на времето придобиват традиционно значение. Така например, в западните култури е установено, че цветовете влияят върху съзнанието на хората по следния начин:
--червеното се възприема като енергичен, използван за привличане на вниманието
--синьото изразява власт, отговорност
--кафявото внушаващ респект
--зеленото е студен, освежавващ спокоен цвят
--сивото излъчва сигурност и достойнство
--жълтото излъчва усещане за щастие
--черното и бялото, златното и сребърното са престижне цветове
Изборът на цвят е твърде отговорна и сложна задача, защото конкретната цветова символика изразява и идентифицира с бренда и води до конкретни виждания.
И при търговската марка, и при политическия бренд, когато един цвят се използва неизменно през годините и се налага съсъ средствата на маркетинга и брендинга, той може самостоятелно да символизира бренда/марката/.
-Закон за думата- политическия бренд трябва да закрепи своята дума- символ в съзнанието на избирателя или учасника в политическия процес. И ако стремежът е да създаде политическия бренд- лидер, то усилията трябва д се фокусират върху притежаване на една дума в съзнанието на избирателя.
Най-често нарушение на закона за думата се допускат в момента, когато политическия бренд или членовете на колективната политическа марка започват да търсят начин за разширяване влиянието си върху други електорални сегменти на политическия пазар или да се присвояват други характеристики.
Думите ключът към утвърждаването на политическите брендове и марки.
-Закон за популяризирането- изграждането на политическия бренд/марка/ се постига предимно чрез PR , а не е реклама. Новият бренд трябва да е способен да породи чрез PR вълна интерес в медиите. В противен случай няма шанс да се задържи на политическия пазар. Днес политическите брендове и марки се изграждат чрез популяризиране и се подържат чрез реклама.
-Закон за рекламата- този закон означава че който вече е получил публичност и влияние върху определен електорат сегмент се нуждае и от реклама за своето по-нататъшно съществувате. Но рекламата изпълнява вече „поддържаща” функция. Рекламата трябва да се използва само за поддържане на маркит, веднъж след като те вече са изградени чрез PR.
-Закон за времето- промяната на времевата преспектива на ччовек му помага да вземе различно решение. Времето е балансьорът в живота. Независимо корко сте богати или бедни, времето е еднакво за всички.. Всеки изживява единствено настоящия момент. Времето играе особено важна роля в процеса на вземане на решение. Затова политиците, политическите лидери и специалистите по политически маркетинг и брендинг трябва да се научат умело да движат избирателите през времето, така че да не се влияят от минали емоции и нагласи. Трябва да се избере подходящият политически момент , в който да се позиционира, емоционира и комуникира брендът или марката претендиращи да са първи в съзнанието на избирателите, което би им осигурило лидерски позиции и на политическия пазар.
-Закон за власта- този закон има своята специфична проява в политическото пространство и е един от основните в политическия брендинг. Властта и властовите отношения са обект на изследване още от древноста.
В контекста на политическия брендинг власта заема важно място и е един от неговите основни закони. „Власта е отношение, макар че в естествените езици говорим за притежаване и натрупване на властта, за равенство или неравенство в разпределението на власта на личности и групи, като че ли тя е някаква вещ, която може да се притежава или пък свойство на личноста или групата”. От това определение се вижда , че само определени хора имат власт над други до такава степен , че или се придава по-голям авторитет, села или компетентност в сравнение с останалите. В политиката и политическия процес това са отделни политици и политически лидери , изградили в очите на електората своя брендови властови образ, тоест те са се превърнали в силни поллитически брендове. При изграждането на силния политически бренд власта идва с авторитета и обаяниео на политика или на политическия лидер.
В политическия брендинг власта не трябва да се използва върху избирателите в политическия процес, а съвмесно с тях, за да се постигне брендовият ефект на удвлетворението, да се предизвика тяхното доверие и лоялност.
-Закон за телесноста- никой политически бренд /марка/ не може да живее вечно. Познавайки законите за развитието на брендовете, може да се разбере кога е дошло това време а конкретния политически бренд. В настоящия момент то е дошло за редица бъгарски политици, политически лидери и организации. На тяхо място по всяка вероятност ще се появят нови. Излишно е обаче да се удължава животът на обречените на тленост, а трябва да се работи за изграждането, налагането и устойчивото развитие на нови, привлекателни за избирателите политически брендове и марки с по-дълъг и успешен политически живот.
Освен това формулираните по горе закони, при разработването на политическия бренд трябва да се предържаме и към следните изключително необходими за неговото утвърждаване и устойчиво развитие характеристики:
-лаконичост
-положителни емоции
-съпричастност с избирателите или участниците в политическия процес.
Днес брендингът търговска или политическа е действително функционална управленска технология. Фокусирайки се върху главните характеристики на марката или политическия бренд, той осигурява успех в търговията или на политическия пазар.
Брендингът по своята същност е революционно понятие и се превръща в основа за управление на комерсиалния и политическия маркетинг. Доказаната на практиката в последните десетилетия ат много търговски компании ефективност на този подход поволява върху основата на принципите на рендинга да се разработи нова научна пардигма комуникационната концепция за интегрераните маркетингови комуникации. По такъв начин основната цел на брендинга е замяната в съзнанието или подсъзнанието на колкото се може повече целеви аудитории атрибутите на дадена продукция стокова или политическа с название , дума или образ.















Великотърновски университет „ Св.Св. Килил и Методий”

Стопански факултет




Р е ф е р а т



Тема: Принципи и закони на политическия брендинг















Изготвил: Биляна Георгиева Гичева
Фак. № ПА 308
Спец. “Публична администрация”

[sladurkata92]

Трябва ми спешно реферат на тема "Природните забележителности в България" или нещо подобно!

Благодаря предварително

[gia_sena_mono]

http://download.pomagalo.com/70196/i...+upravlenieto/

Благодаря предварително.

[Chokoev]

Трябва ми спешно реферат на тема "Природните забележителности в България" или нещо подобно!

Благодаря предварително

Природните забележителности на България

[Chokoev]

http://download.http://www.teenproblem.net/school/70...+upravlenieto/

Благодаря предварително.

Институционалната рамка на ЕС-управление на демокрацията или демокрация на управлението

[Tedi4ka]

http://download.http://www.teenproblem.net/school/70...+upravlenieto/

Благодаря предварително.

Институционалната рамка на Европейският съюз – управление на демокрацията или демокрация на управлението


Европейският съюз е организацията, в която повечето европейски държави желаят да членуват. Тя е така привлекателна за своите бъдещи членове заради възможностите, които може да им предложи, за развитие на икономиката, културата и политиката на дадената страна. За да функционира добре една организация, държава или съюз ,от голямо значение са нейните институции.
Институционалната рамка на ЕС е уникална по своята структура и състав на отделните институции, различна от националните политически системи. За пример можем да дадем съвета на ЕС, в които решенията се вземат от представители на самите държави-членки. ЕС има пет главни институции, всяка от които има специфична роля. Това са: европейски парламент, съвет на ЕС (съвет на министрите), европейска комисия, съд на европейските общности и сметна палата. Институциите на ЕС водят определена политика спрямо държавите-членки, с която не целят унищожаване на държавния суверенитет, а точно обратното. ЕС има специална политика в областта на културата, с която се цели разгръщане и опазване на културното наследство, стимулиране на културния обмен и разгръщане на културата на държавите-членки. Институциите на ЕС са демократично настроени към държавите-членки и това се вижда от техния състав.Европейският парламент се избира от гражданите на Съюза и представлява техните интереси. В съвета на ЕС заседават представители на правителствата на държавите-членки. Решенията на Съвета се вземат чрез гласуване. В повечето области Съвета решава с квалифицирано мнозинство.То се достига с мнозинство от държавите членки и минимум 232 гласа сборен брой на гласовете от същото мнозинство. В някои особено чувствителни области като външна политика и сигурност, данъчна политика, политика за предоставяне на убежище и имиграционната политика решенията се вземат единодушно.С други думи всяка страна членка има право на вето в тези области.
Зачитането на мнението на отделните държави се изразява във функциите на някои органи. Такъв орган е комитетът на регионите. Той осигурява съобразяване на институциите на ЕС с регионалните и местни власти, тъй като много от решенията, взети в ЕС, имат директно въздействие на регионално и местно ниво.
Демократичност има и в нормативните инструменти на ЕС. За пример може да вземем директивата. Тя е решение, което обвързва държавите членки да постигнат определени цели. Може да я обясним по просто,че ЕС казва какво изисква и какви резултати иска да бъдат постигнати от държавите членки,но дава свободата на националните власти да изберат метода и формата за изпълнението й.
За да засили икономическото си и социално сближаване европейската общност трябва да се стреми към намаляване несъответствията и изравняване на равнищата на развитие на отделните региони и изостаналостта на най-малко облагодетелстваните региони, включително селските области. ЕС няма за цел да измести регионалните политики на отделните страни. Той подпомага изостаналите региони с цел повишаване на тяхната конкурентоспособност и за ефективното им участие в единния пазар главно чрез повишаване на квалификацията на работната ръка, осъществяване на инфраструктурни проекти за подобряване на транспортната мрежа, усъвършенстване на телекомуникациите и т.н.
Институционалната рамка на ЕС се грижи да запази демокрацията на държавите членки, управлявайки я чрез своите институции.
Сега да видим какво трябва да разбираме под демокрация на управлението спрямо институционалната рамка на ЕС. За да си отговорим на този въпрос, трябва да имаме предвид функциите на отделните институции и как те ги изпълняват.
Да вземем за пример Европейският парламент, който има законодателна функция, но я споделя и със Съвета на ЕС. Друга негова функция е да утвърждава бюджета на ЕС, но отново я споделя със Съвета, който от своя страна има за задача да контролира бюджета. Парламента има и надзорна функция, с която одобрява кандидатурите за членове на Комисията и има права да поиска оставката й. Комисията от своя страна има за цел да следи прилагането на законодателството и бюджета. Друга важна нейна функция е законодателната инициатива.Тя трябва да предлага законодателството пред Парламента и Съвета. Често срещана сред европейското законодателство е процедурата по съвместно вземане на решение.Тя се прилага при приемането на по-голямата част от европейските закони.
Комисията изпраща предложението за нов нормативен акт до двете институции. Всяка от тях го обсъжда на две четения. Ако не могат да се споразумеят, въпросът се отнася до “ помирителна комисия”, в която вземат участие еднакъв брой представители на Парламента и на Съвета, както и представители на Комисията.След като помирителната комисия постигне споразумение, проектозаконът се внася отново в Парламента и Съвета за гласуване.
С това споделяне на една власт между различни институции отговорностите, които имат една пред друга и преплетените им взаимовръзки се цели предпазване на ЕС от корупционни действия сред членовете на отделните органи.Сложната структура на институционалната рамка на ЕС има за цел да осигури спокойствие и сигурност в демократично управление на ЕС.
Дали институционалната рамка на ЕС е управление на демокрацията или демокрация на управлението, не мога да заема едностранна позиция. За мен тя е и двете. Институциите на ЕС имат за цел, както да гарантират демокрационното си отношение спрямо различните държави членки, така и справедливостта и обективността на своите решения, независимо за каква област се отнасят.

[PiNk_GiRl]

Някой може ли да ми дръпне това -> http://download.pomagalo.com/83517/o...+kristo/?po=17

[Chokoev]

Някой може ли да ми дръпне това -> http://download.http://www.teenprobl...+kristo/?po=17

Основни мотиви в романа „Граф Монте Кристо”

[devil4e_kiss4e]

Може ли тези темички
http://download.pomagalo.com/7155/bibliyata/?po=3
http://download.pomagalo.com/162720/...+knigite/?po=2
http://download.pomagalo.com/188164/...i+anahronizym/
Мерси предварително

[Tedi4ka]

Може да

1.Библията-книга на книгите

Известният руски химик Ломоносов казва: "Съществуват две велики книги, които трябва да четем - природата и Библията. Първата, за да признаем Божието всемогъщество, втората - за да научим как да се спасим от греховете.Оригиналният текст на Библията не е променен, въпреки че има хиляди преписи и фрагменти.доказа стабилността на вида. Библията има силата да промени грешника. Учени, философи и мъдреци са се мъчили да преобразят, да облагородят човека, но без успех. Единствено Библията е могла да стори това.Тя е Божие послание до всеки, за да ни осветли относно смисъла на живота.
Има ли сигурен критерий за право и добро? Хората считат, че понятия като морал, право, истина, добро, зависят от епохата, културата и възгледите на дадено общество, но от библейска гледна точка те са валидни за всички времена и общества.
Бог е велик законодател. Духовните закони, дадени в Божието Слово, уреждат отношенията между човека и Бога, и между човеците. Те не са дадени, за да ни ограничават, а да ни предпазват и ръководят в живота.Морален закон, или Декалог, познат ни като "Десетте Божии заповеди". Бог го произнесе от планината Синай със Своя глас "... докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине..." -тойе непроменен.
Първата заповед - "Да нямаш други богове освен Мене". Тази заповед показва, че има само един Бог и Той изисква поклонение само на Него. Втората - Не си прави кумир или какво да било подобие на нещо, което е на небето..., на земята, ... във водата..., да не им се кланяш, нито да им служиш..." Нито на слънцето, нито на луната, нито на звездите. Третата заповед - "Не изговаряй напразно името на Господа Твоя Бог..." Лекомисленото споменаване на Божието име в разговори също е грях, както и при лъжливи клетви. При тържествени случаи и в молитва не е грях да се произнесе името на Бога.
Четвъртата заповед - "Помни съботния ден, за да го освещаваш... да не вършиш никаква работа ни ти, ни синът ти... защото в шест дни Господ направи небето и земята... а на седмия ден си почина." Бог е благословил този ден, и той е единственият от седмицата, който е осветен и благословен, и с това донася благословение на този, който го пази. Петата заповед - "Почитай баща си и майка си, за да се продължат дните ти на земята..." Когато са малки, децата трябва да са послушни на родителите си, а когато пораснат - да ги почитат и уважават.
Шестата - "Не убивай". В "планинската проповед" Исус включи като убийство гнева и презрението към другите. В очите на Бога нараняването на душата с думи също е убийство. Седмата - "Не прелюбодействай". Според Библията не само изневярата, но блудството и половият живот преди брака също са грях. Осмата - "Не кради". Тази заповед акцентира върху зачитането на чуждата собственост. Деветата - "Не свидетелствувай лъжливо" Тази заповед включва не само лъжесвидетелстването, но и злословенето на другите, клеветите.Може да се лъже като се премълчава, със свиване на рамене, с вдигане на вежди.
Десетата: "Не пожелавай нищо, което е на ближния ти". Последната заповед прониква в подбудите на нашите постъпки. Тя казва, че ние сме толкова отговорни за мислите си, колкото и за делата. А дали тя не ни казва също и "не завиждай"?Основата на Десетте Божии заповеди е любовта към Бога и самите нас. Човешката съдба е централната тема на Свещеното Писание. Основната му цел е да ни разкрие Твореца като личност, да ни свърже с Него, за да получим вечен живот.
Тайната на Неговата воля е Спасителният план, който Бог предлага на падналия в грях човек. Неговото разяснение е основната задача на Библията.
Всеки стих на Стария Завет по един или друг начин говори, че ще дойде Спасител, Евангелията пък ни казват, че Спасителят е дошъл, а посланията и Откровение - че ще дойде отново.
Библията е едно откровение.Откровение на Господ Иисус затова как трябва да живеем,какви норми и правила трябва да спазваме.

[Tedi4ka]

2. БИБЛИЯТА - КНИГА НА КНИГИТЕ


Библията е най - популярната книга през Средновековието в Европа.Като свещено писание на християните, наричат я още Светото писание. Думата ,,библия" е гръцка и осначава книги - Библията е сборник от книги, включващ между 66 и 77 тома/в различни религиозни общности/, разделени в два основни дяла : Стар и Нов завет. Думата ,,завет" осначава ,,договор", ,,съюз" - в Светото писание става дума за завет, т.е. договор между хората и Бога. Условията на този договор се съдържат в 5-те книги на Моисей/ т.нар. Петокнижие/.
Библията е създавана в продължение на 1600 години от 40 автори, живели в различни времена между 1500 г.пр.Хр. и 100 г.сл.Хр. Първият от тях е Моисей, а последният Йоан Богослов. Между тях има поредица и ясновидци като Моисей и Исай, царе като Давид и Соломон, държавници като Данаил, учени като Лука и Павел и обикновени хора рибаря Петър и овчари и земеделци като Амос. Въпреки това Светото писание е сопоено от общ дух, единна вяра и едни и същи нравствени норми.
Старозаветните книги споре католиците са 39, а споре източно православните 50. Различията идват от т.нар. ,,канонизиране", т.е. обявяването на книгите за ,,боговдъхновени" и ,,образцови" и само ,,мъдри" от богословите.
/Юдейската религия признава само Стария завет.Той разказва историята на света от сътворението му до раждането на Исус Христос/.
По-известни старозаветни книги са : споменатото ,,Петокнижие", ,,книга на Йов" и др.

Новия завет включва 27 книги, съзададени след Рождество Христово. Те разказват за раждането, чудесата, смъртта и възкресението на Исус Христос и се признават само от християните./Кой и какъв всъщност е Исус Христос? - реформатор на старата юдейска религия/. По-известни новозаветни книги са : 4-те евангелия на Матей,Марко,Лука и Йоан, посланията на Яков,Петър и Йоан Богослов, 14-те послания на апостол Павел и др.
Библията е универсален източник на знания от различен тип. Старозаветните книги са и лирически литературни образци. В Библията е събрано цялото човешко знание на времето, в което е създавана.Тя дава елитарни знания, но и много практически съвети за решаване на всякакви проблеми.
Млако избестно е , че през Средновековието Инквизицията влкючва Библичта в списъка на забранените книги, тъй като преводите на различни езици обикновено са последвани от реформаторски движения, уронващи властта на папата.
Нищо не може да спре Библията и нарастващата й пуполярност. Според рекодрите на ,,Гинес" Библията е преведена 2197 пъти.